Jump to content
Ани

1936_08_21 Външна и вѫтрешна любовь

Recommended Posts

 

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВЪНШНА И ВѪТРЕШНА ЛЮБОВЬ

 

Отче нашъ

 

Ще прочета 15 глава отъ Ев. на Иоана.

 

Въ какво седи сега истината? Най-реалното нѣщо въ свѣта най-мѫчно го изпълняватъ хората. Въпросътъ е за наука. Трѣбва да се учи човѣкъ. И като се учи, това, което трѣбва, да даде плодъ.

 

Вие си поставяте нѣкой пѫть въпроса: “Кѫде ли ще бѫда азъ въ оня свѣтъ?” Ще бѫдешъ тамъ, дето си сега. После, вие искате да знаете колко сте добри. Доброто това е плодъ. Ще прочетешъ на една ябълка, колко плодъ има: една, двѣ, три, четири, петь, десеть, петнадесеть, двадесеть. Ще видишъ по количество колко сѫ и по качество какви сѫ.

 

Та рекохъ, кое е онова, което Богъ обича? Хората се противятъ, тѣ поставятъ единъ свой планъ, едно свое разбиране. Всѣки казва: “Азъ тъй обичамъ, азъ тъй разбирамъ.” Много добре. Като направишъ тъй, както ти разбирашъ, въ своето разбиране ти ще опиташъ себе си. Ти ще опиташъ, доколко ти обичашъ Бога. Не е въпросъ сега да знаете колко Богъ ви обича. Въпросътъ не седи тамъ. Ти колко обичашъ е въпросътъ. Животътъ седи въ това, което имашъ. Ти имашъ единъ приятель и не зависи отъ приятеля ти, колко той те обича и ти да знаешъ това. Това ще ползува него. Любовьта, която имашъ, е важна за тебе. Писанието казва тъй: “Онѣзи, които обичатъ Господа, Той [е] приготвилъ най-хубавитѣ работи за тѣхъ.”

 

Ако нѣкой пѫть ви е тежъкъ животътъ, кой ви е кривъ? Никой не е кривъ. Сега животътъ върви по два начина, по две разбирания. Едно външно разбиране: вие искате да имате всички удобства. Та вие ги имате сега, да бѫдете само умни. Единъ милионеръ печели милионъ, два, три, четири, петь, десеть, да забогатѣе, че иска да живѣе щастливо. И утре този милионеръ остави своето имане на своитѣ деца, казва: “Децата да живѣятъ.” Питамъ: този, който остави имането на децата, какво добро има? Не оставяй нищо на децата си. Ще оставишъ на умнитѣ, на глупавитѣ нищо нѣма да оставишъ. Глупавитѣ нека работятъ. Сега това е вѫтрешното състояние, което вие имате. Трѣбва да се справите сега.

 

Казвате: “Азъ не трѣбва да се уча.” Ще се учишъ. И нѣма да седишъ и да казвашъ: “Азъ съмъ челъ Писанието.” Челъ си, какво знаешъ при това. Ти не знаешъ толкова, колкото знаятъ онѣзи, умнитѣ, каквото знаятъ мѫдритѣ, светитѣ хора, ти не знаешъ това. Знанието е нѣщо вѫтрешно. Ако ти имашъ вѣра и ако ти знаешъ, после нѣма какво хората да ти бѫдатъ законъ. Азъ нѣма да водя два живота. Сега има редъ такива представления. Ние искаме да се покажемъ, че не ядемъ много. Ти ще ядешъ хубаво, само нѣма да преядашъ. Ти ще се обличашъ хубаво, не да се обличашъ така, да се покажешъ скроменъ. Ако Богъ облича птицитѣ и цвѣтята съ най-хубавитѣ дрехи, съ каквито и царетѣ не сѫ облѣчени, ти ще туришъ като нѣкой грѣшникъ нѣкоя вехта, забутана дреха. То не е разбиране на живота.

 

Та рекохъ, Христосъ преди две хиляди години идва въ свѣта. Христосъ може да дойде още десеть пѫти, споредъ нашето разбиране. “Ама азъ да видя Христа!” Може да го видишъ десеть пѫти и двадесеть пѫти и тридесеть пѫти. Но ти носишъ само въ душата си едно недоволство и корегирашъ онова, което Богъ е направилъ, не си доволенъ. Питамъ сега: ако васъ ви попитатъ, какво бихте искали? Сега поставя се тъй въпросътъ. “Ама да постя, това-онова.” Много добре, много хубаво е да постишъ. Но въпросътъ не е въ постенето. Постенето е единъ методъ. При постенето искашъ да се освободишъ отъ излишенъ товаръ. Защото, които постятъ, не искатъ да работятъ. Хората, които постятъ, много малко работятъ. Той съзерцава и казва: “Азъ съзерцавамъ.” Какво съзерцавашъ? Онова, което знаете, знаете го. Но онова, за което ти искашъ да те любять и да те обичатъ, кое е? Животътъ ти зависи отъ любовьта, която имашъ къмъ Бога. Отъ тази любовь зависи твоето бѫдаще.

 

Сега, ако вие идете въ другия свѣтъ, то е ваше разбиране, ваше съзнание. Онзи свѣтъ и той си има форма отвънъ. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че тѣ сѫ облѣчени както никога не сте виждали. Отлично сѫ облѣчени. Вие сега какво се стѣснявате? Казвате: “Азъ нѣмамъ много работа.” Защо ги нѣмашъ? Материалътъ, който е туренъ въ програмата, може Учительтъ да предаде, но всичкитѣ ученици не разбиратъ еднакво. Защо? Въ дадения случай не слушатъ. На разни мѣста сѫ умоветѣ на ученицитѣ. Когато нѣкой професоръ преподава, нѣкой студентъ, той не разбралъ въпроса, защото на нѣкои паритѣ седятъ въ ума. Казва: “Да имамъ пари.” На нѣкой човѣкъ въ ума седятъ кѫщи, да има хубава кѫща. Но ти си дошълъ въ училището не да придобивашъ кѫщи. Нѣкой казва: “Да имамъ повече пари.” Ти въ училището не си отишълъ за пари. За много работи може да мислишъ. Когато на тебе преподава професорътъ, умътъ не трѣбва да бѫде на никѫде. Кѫде трѣбва да бѫде умътъ, който разбира?

 

Сега по този начинъ вие отъ миналото знаете много. Но какво има да ви се преподава за бѫдеще, това не ви [е] извѣстно. Грѣхътъ седи въ неизпълнението. Що е грѣхътъ? Що е грѣшенето? Щомъ не изпълнявашъ онова, което ти знаешъ, ти грѣшишъ. Защото въ свѣта сѫществува грѣхътъ. Не мислете, че вие като живѣете, нѣма да грѣшите. Вие, споредъ вашето разбиране, какъ мислите? Ако нѣма законъ, не ви държатъ отговорни, но понеже има законъ, законътъ ви държи отговорни.

 

Сега отъ тия вѫтрешни ограничения трѣбва да се освободите. Въ какво седи прегрѣшението на момъка, като обича младата мома? Прегрѣшението седи въ това, че той обича тази мома, която нищо не му дала. Той я обича, за да вземе нѣщо отъ нея. Това е вѫтрешна работа. Казвашъ: “Ти мене не обичашъ.” Това сѫ човѣшки разбирания. И въ Евангелието е казано, че Христосъ обичалъ Иоана повече. То е единъ законъ: Ти не можешъ да не обичашъ нѣкого, който те обича. И после тази обичъ нѣма да бѫде такава, по този начинъ, по който сега разбирате. Никой не може да задържи любовьта въ себе си, тъй както той я разбира. Казвате: “Азъ го обичамъ.” Но онзи твой познайникъ не е постѫпилъ както ти искашъ, ти казвашъ: “Малко поохладе любовьта ми къмъ него.” Въпросътъ не е за охладѣването на любовьта. Една любовь, която е охладѣла, каква любовь е тя? Писанието казва: “Ще охладѣе любовьта ви.” Догогава докато човѣкъ не се научи да обича, неговата любовь всѣкога ще охладѣва.

 

Та рекохъ, онова, което сега знаете, вие сте на изпитание. Нѣкой казва: “Какво мисли свѣтътъ заради насъ?” Да мисли каквото иска свѣтътъ. Когато дойде сега Христосъ въ свѣта, какво ще мисли свѣтътъ заради Него? И преди две хиляди години, и сега Христосъ като живѣе между хората, тѣ нѣматъ правилно понятие заради Него. Ти си пожертвувалъ живота, нѣма да го покажешъ отвънъ. Но ти си пожертвувалъ живота не въ постъ. Да допуснемъ, че ти се отречешъ, учишъ се хубаво. Нѣкой, като се обърне къмъ Бога, казва: “Насъ наука не ни трѣбва.” Когато се обърне къмъ Бога, казва: “Насъ жени не ни трѣбватъ.” Това сѫ детински работи. Не ви трѣбватъ предмети, които отдалечаватъ сърдцето ви и умътъ ви отъ Онзи, отъ Когото иде всичко. Защото Богъ иска всички хора да се обичатъ не тъй, както хората разбиратъ. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ на любовьта.

 

Рекохъ сега, вие се смущавате отъ онова, което не е въ вашитѣ рѫце. Отъ това се смущавате. Най-първо ще бѫдете свободни. Свободата седи въ любовьта. Да го знаете. Ще знаешъ, че си свободенъ, когато говорятъ за тебе лошо. Всичко това да е на повръхностьта на твоя животъ, да минава, да не те смущава. Казва: “Тебе не те обичатъ.” Въпросътъ не е сега насъ да ни обичатъ. Ние да обичаме, сега това е въпросътъ. И силата на човѣка е тамъ. Сега не ви го давамъ това заповѣдь, но е казано: “Да имате любовь.” Ще кажете вие: “Че ние нѣмаме любовь.” И този въпросъ е изключенъ, ще считате, че имате всичко. Вие имате всичко, само че материята е предадена и не е заучена сега. Казва: “Азъ малко зная.” Малко си училъ. “Азъ съмъ сиромахъ.” Малко си работилъ. “Не съмъ силенъ човѣкъ.” Малко си се упражнявалъ. Всичко зависи отъ тебе, ако разбирашъ, отъ тебе зависи. Ти живѣешъ въ единъ разуменъ свѣтъ, дето всичко зависи отъ онова, което ти си заучилъ.

 

На едно мѣсто хората се дѣлятъ. Казва: “Тѣ не се споразумяватъ.” Защо не се споразумяватъ? Защото всѣки турилъ единъ свой свѣтъ. Всѣки отъ васъ направилъ единъ свой свѣтъ и мисли тъй, както той нагласилъ да живѣе. Хубаво, опитайте онова, което знаете, което сте научили, доколко може да живѣете. Тия работи сте дошли да опитате. Що е изпитанието въ свѣта. Изпитва се вашата любовь, нищо повече. Вашата любовь се изпитва, всичко друго да имате, изпитва се вашата любовь, доколко онзи конецъ, на който се държите, е силенъ. Щомъ се скѫса този конецъ, любовьта ви е слаба, щомъ не се кѫса, любовьта ви е силна.

 

Сега понѣкой пѫть, нѣкой проповѣдникъ иска да даде тежесть въ свѣта и той проповѣдва тъй както не е. Силата на моята проповѣдь живѣе въ моя животъ. Силата на вашия животъ седи въ онова, което вие чувствувате въ даденъ моментъ. Сега това не ви го давамъ за осъждане. Ние не живѣемъ както трѣбва. То е вашъ животъ. Щомъ не живѣете, [въ] кой моментъ може да изправите живота си. Казва: “Азъ не може да направя това.” Ще направишъ това, което можешъ. Какво имаше да направи първиятъ човѣкъ? Трѣбваше да се въздържа. Първиятъ човѣкъ се е училъ на въздържание. Много ядене въ райската градина [можеше] да яде. Казва: “Има едно дърво, отъ което нѣма да ядешъ.” Но той казва: “Това искамъ да опитамъ.” Вие ще се учите на въздържание, нищо повече. Туй, което първиятъ човѣкъ не можа да направи, ще го направите вие. Сега вѣрващитѣ ще се учатъ на въздържание. Не да гладуватъ, но нѣма да преядатъ. Ако ти ядешъ и ако не се въздържашъ, ще те сполети това, което никога не си очаквалъ. Въздържание трѣбва. Казва имъ: “Защо не ядете отъ това дърво?” “Не съмъ гладенъ.”

 

Ще кажешъ въ себе си: “Въ какво седи сега Божията любовь?” Ти ще се научишъ, въ даденъ случай като обичашъ, ти ще видишъ доколко обичашъ Бога. Всѣки единъ човѣкъ, когото ти обичашъ, ти ще опиташъ себе си, него ли обичашъ или Бога въ него. И може да го обичашъ за две причини. Понѣкой пѫть може да обичашъ нѣкого, защото е хубаво облѣченъ, понеже е богатъ, понеже е силенъ, за всичко туй го обичашъ. Хубаво е, отлично е. Но това е външната страна на любовьта. Нѣкой пѫть може да е оцапанъ, да не е богатъ. Пакъ ще го обичашъ. По човѣшки така се говори. Въ себе си, като го срещнешъ, ще видишъ, че неговата външность не те спира. Вие тогава ще дойдете до онова начало, да видите, доколко обичате Бога. И азъ ви казвамъ, много лесно е да познаете колко обичате Бога. Два начина има да познаешъ любовьта си къмъ Бога. Ако обичашъ Бога, всичкиятъ животъ отвънъ ще се измѣни, всичко ще потече като вода, всичко ще ти върви. То е сега единъ начинъ, по който свѣтътъ сега го прави. Но любовьта не седи въ външната страна. Другата страна, за да познаешъ обичашъ ли Бога, коя е? Ако се подобрятъ външнитѣ условия на живота, то ти ще знаешъ, че обичашъ Бога. Другъ начинъ, по който може да познаешъ, дали обичашъ Бога: ако, като обичашъ Бога, всичко ще се измѣни. То е разбиране само.

 

Сега вие търсите. Може да търсишъ, учитель си, високо мѣсто заемашъ, хубаво е, отлично е. Тогава ще дойдешъ до втората страна на любовьта: всичко трѣбва да изгубишъ. Ще ви изгонятъ хора[та]. Хората ще ви изгонятъ, но Богъ нѣма да ви изгони. Вие ще опитате вашата любовь, доколко вие обичате Бога. Въ живота има две разбирания: сиромашия и богатство. Богатството е едната страна на любовьта, сиромашията другата страна. Ако ти си сиромахъ, ти ще се радвашъ. Ако ти си станалъ богатъ, пакъ ще се радвашъ. Защото въ богатството ще опиташъ едната страна на любовьта, въ сиромашията другата. Тъй щото сиромашията да не ти служи за едно препятствие. Има нѣкѫде ще изгубишъ знанието. Едно знание ще изгубишъ, друго ще придобиешъ. Всички нѣмате еднакво знание. Нѣкои хора има, които заучаватъ езици много лесно. Отлични сѫ. Въ дълбокото разбиране тамъ ги нѣма.

 

Та рекохъ сега, да опитате вашата любовь. Небето е мѣсто на опитъ. Като влѣзете въ Небето, вие ще опитате вашата любовь, колко обичате Бога. И като сте въ свѣта, пакъ ще опите вашата любовь. Ще ви хулятъ. Христосъ е казалъ: “Васъ ще ви гонятъ.” Защото ако не ви изгонятъ, вие имате външна любовь. Ако онази красивата мома, васъ не ви изгони, вие нѣма да идете въ кѫщи. Ако кръчмарьтъ васъ не ви изгони, вие нѣма да си идете въ кѫщи. Ще кажете: “Не съмъ ли азъ свободенъ?” Свободата седи въ това, което ти самъ правишъ. Тамъ е свободата. Туй, което самъ не правишъ, тамъ не е свободата. То е външната страна. Та рекохъ сега, Христосъ турилъ вѫтрешната страна: “Онзи, който прѣбѫдва въ мене, него Отецъ ми го пречиства.” Защото онѣзи дървета, които не даватъ плодъ, отрѣзватъ ги, не ги оставятъ да си губятъ времето.

 

Та рекохъ, ще дойдете да разбирате. Искате да бѫдете богати и станете богати. Туй всички го желаете, но нито единъ отъ васъ не желае да стане сиромахъ. Тъй както разбирате, не е хубаво. Защото ще станете сиромахъ, ще изгубите богатството и онова, което отвънъ имашъ, и отвѫтре имашъ. Нѣма никакъвъ смисълъ да изгубишъ. Сиромашията трѣбва да дойде, за да опиташъ хубавото на вѫтрешния животъ. Ще дадешъ богатството на другитѣ и доброволно ще приемешъ сиромашията. Дойде нѣкой, казва: “Дайте ми богатството си!”

 

Тогава ще ви приведа онзи примѣръ. Отива единъ англичанинъ между езичницитѣ въ островитѣ нѣкѫде. Той свършилъ университетъ, съ голѣми познания, 20 години училъ каквото казалъ Христосъ. Проповѣдва имъ, но не го разбиратъ езичницитѣ. Единъ день той си казва на себе си: “Господи, азъ не съмъ проповѣдвалъ. Азъ досега проповѣдвахъ по човѣшки: тъй ще живѣете, ще обичате Бога.” Другитѣ хора да обичатъ, но тѣ не обичатъ. Той казва: “Азъ не съмъ проповѣдникъ. Христосъ казва: Ако имашъ две ризи да дадешъ едната, ако имашъ два чифта обуща, да дадешъ еднитѣ.” И каквото ималъ, той всичко имъ раздалъ. Онѣзи езичници, като чули, дошли и казватъ: “Сега ти имашъ, раздай на насъ.” Той раздалъ всичко, не оставилъ нищо за себе си. Той усѣтилъ, че изпълнилъ волята Божия. Нека тѣ живѣятъ, да благуватъ.

 

То е едната страна. Казва: “Какво ще стане съ насъ? Ще умремъ.” Че и [сега тѣ] умиратъ.* “Ама, да си поживѣемъ малко.” Ами че това не е животъ. Онзи, истинскиятъ животъ не е. Вие сте дошли да научите истинския животъ. Като научите истинския животъ въ себе си, ще се образува едно общество на светии. Какво нѣщо сѫ светиитѣ? Любовьта имъ е явна на всички. Никой светия не могатъ да го осѫдятъ, че не е направилъ тъй. Той навсѣкѫде е изправенъ. Той, отъ себе си каквото има, раздава. “Свѣти” значи.

 

Та вие сега нѣма да мислите какво ще правите. “Ние между грѣшни хора живѣемъ.” Ще оставите грѣшнитѣ хора настрана. Тѣ въ ума ви нѣма да бѫдатъ. Ще оставите грѣшнитѣ хора отъ сърдцето си. И съ туй нѣма да се смущавате, не е ваша работа. Че този не се учи, онзи не се учи, то не е ваша работа. Ако се учи за него, и ако не се учи за него. Ако се учи, ще стане ученъ, ако не се учи, ще остане невежа. Вие ще кажете: “Азъ много говоря.” Турцитѣ казватъ: “Многото говорене на воденица.” Воденицата цѣлия день най-хубавата речь държи. Какво остава за воденицата? -Нищо. Искашъ да обърнешъ нѣкого. Какво ще го обърнешъ? Ти трѣбва да дадешъ единъ примѣръ вѫтре въ себе си. Ако този човѣкъ не се обръща, ти ще знаешъ, че има нѣщо, което препятствува. Не си виновенъ, ще измѣнишъ начина. Втори, трети, четвърти, пети, ще измѣнишъ начинитѣ.

 

Та рекохъ, днесъ е петъкъ, день въ който човѣкъ е създаденъ, за да опита или външната или вѫтрешната любовь къмъ Бога. Ще опиташъ, че обичашъ Бога, понеже Той дава. Рекохъ, кога турили Иова на голѣмото изпитание? Господь казва на сатаната, на дявола: “Видѣлъ ли си ти Иова, като него нѣма.” “Ама, защо нѣма? Далъ си му всичко, разбира се, кой нѣма да те обича. Но я вземи тия работи отъ него, да видимъ ще остане ли [пакъ] същиятъ?” То е външната страна. Вие сега казвате: “Да нѣмаме Иововото изпитание.” Ако Богъ обърне внимание на тебе, че много си напредналъ, че го обичашъ, дяволътъ ще каже: “Закачи го малко!” Сега разбира се, Иововото изпитание закачи ви малко. Взематъ ви кѫщата, приятелитѣ ви взематъ, децата ви взематъ, всичко туй. И вие въ свѣтъ мислите, че свѣтътъ е създаденъ заради васъ. Донѣкѫде сте прави. Но свѣтътъ Богъ създалъ за себе си. Казва тамъ Писанието: “Богъ толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ, за да го изкупи.” Ти мислишъ защо ли е създаденъ свѣтътъ. Ако мислишъ, че е създаденъ заради тебе, трѣбва да пратишъ своя синъ. Като умре детето ти, да благодаришъ, че е заминалъ за другия свѣтъ. Ти го държишъ вѫтрешно тукъ на Земята. Остави го да си върви откѫдето е дошло. Ако изгубите своето дете, радвайте се на това. “Азъ, казва, не искамъ да изгубя приятеля си.” Ти ще гледашъ само едно нѣщо: да не изгубишъ любовьта си къмъ Бога, нищо повече.

 

Сега, азъ като ви говоря, това е едно представление. Вие сега сте на едно представление, на театъръ, гледате нѣщо, какъ е станало, защо актьоритѣ играятъ. Докато ти самъ не станешъ актьоръ, ти не си разбралъ истината. Докато ти самъ идвашъ съ билетъ и слушашъ тази драма и онази драма, ти още не разбирашъ. Ще станешъ единъ първокласенъ актьоръ. Като станете актьоръ, казвате: “Дотегна ми.” Ти не си разбралъ живота.

 

Дотогава докато ти дотѣга да свиришъ, ти още не разбирашъ. Казва: “Това парче не мога да свиря.” Всички парчета ще свиришъ. Докато не се научишъ така да разбирашъ живота, твоята любовь къмъ Бога е слаба. Не, че Богъ ще те сѫди. Хората разбиратъ: Богъ вѣчно ще ви отхвърля отъ лицето си. Ама Господь не е казалъ такова нѣщо. То е негово разбиране. Не ще мине една, две, десеть години и казва: “Израилю, обърни се.” Богъ изпитва нашата любовь. Нѣкой пѫть, когато се оплаквашъ, Господь те погледне и ще се усмихне. На свѣтскитѣ хора, усмихва се. Гнѣва на Бога седи въ това. Въ какво седи гнѣва? Ако нѣмаше гнѣвъ, нѣмаше да има огънь, на какво да си варимъ яденето. Имаме едно криво разбиране за Божия гнѣвъ. Дотогава докато не си се научилъ да носишъ, да търпишъ, ти не си силенъ. Търпението въ какво седи? То показва доколко ти си силенъ. Щомъ не можешъ да търпишъ, силата ти е малка. Азъ гледамъ тукъ има сестри и братя, които казватъ: “Днесъ съмъ много добре.” Хубаво. Далъ ти Богъ нѣщо отвънъ, добре си. Утре Господь ти вземе онова, което ти далъ, гледа ти любовьта. Ти казвашъ: “Не съмъ добре днесъ.” Неразбиране на въпроса е това. Ти слушашъ учителя си, разбирашъ го. Казва: “Стани Драганчо!” Станешъ, не си разбралъ. Ти мислишъ отвѫтре, че си разбралъ, а отвънъ, въ приложението, въ проявяването на онова, което е говорилъ, ти не си разбралъ.

 

Сега ще ме попитате: “Ние отъ кои сме, отъ вѫтрешнитѣ или отъ външнитѣ.” Едновременно, ако ти не разбирашъ външната любовь и вѫтрешната си любовь, ако ти не показвашъ любовьта си къмъ Бога отвънъ, за онова, което ти е далъ и ако не показвашъ любовьта си къмъ Бога за онова, което ти е взелъ отъ тебе, ти не си разбралъ любовьта. Защото ако Богъ ни вземе едно нѣщо, Той ще ни даде друго. Тази опитность имаха рибитѣ, които въ своята лакомия раждаха много риби по триста, четиристотинъ хиляди. Кой отъ тѣхъ ще обича по-напредъ. Даже и птицитѣ, които иматъ по 5 6 деца, не обичатъ еднакво децата си. Дето казватъ, че майката да обича всичкитѣ. Вие изучавайте живота на птицитѣ, наблюдавайте ги, ще видите, че майката, когато обича едно пиленце, че винаги го туря до нея. Второто, което обича помалко, до него и така се нареждатъ. Онѣзи, които майката не обича, казватъ, че тѣ седятъ на края. Като казвамъ: само едно може да се обича, казвате, нѣкой пѫть: “Той не ме обича.” Рекохъ, той има вече кого да обича. Не търси този, който обича другъ. Кого да търсите. Търсете нѣкого, който нѣма кого да обича. Дойде нѣкой, казва: “Много нещастенъ човѣкъ съмъ.” Тѣзи, нещастнитѣ хора сѫ заради* мене. За да

image *заради за (бел.ред.) обичашъ нѣкого, ти трѣбва да направишъ този човѣкъ щастливъ. Ще му покажешъ своята външна любовь. Като дойде, ще му дадешъ кѫща, ще му дадешъ дрехи, ще му дадешъ обуща, ще му дадешъ всичко туй. Казва: “Сега благодаренъ съмъ вече.”

 

Туй е сега животътъ. Туй е само за да се опита любовьта. Тъй, както сега се проповѣдва, както хората проповѣдватъ, то не е лошо. Това учение нѣма да даде никакъв резултатъ. Резултатитѣ, които търсишъ, нѣма да ги намѣришъ. Сега за земята говоря. Представете си една мома, подиръ която ти си тръгналъ. Тя не може да ти каже, че не те обича, ама не може да ти каже истината. Ти усѣщашъ, че нейнитѣ чувства не сѫ такива, каквито ти искашъ, защото въ ума ў седи друго нѣщо. Какво ще правишъ тогава, я ми кажете? “Ние, казва, сме отъ вѣрващитѣ.” Отъ кои? Отъ вѣрващитѣ, които вѣрватъ въ онова, което ви се даде, а не вѣрвате въ онова, което не ви се дава. Ще дойдете до положението да изучавате пълната истина: да вѣрвашъ и въ онова, което не е.

 

За мѫдрия човѣкъ въпросътъ другояче седи. За любящия човѣкъ въпросътъ другояче седи. Сега нѣкои отъ васъ сте деца. Казвате: “Чудна работа.” Сега туй е представление. Ако ви харесва представлението, може втори пѫть да идете. Казвате: “Еди коя си пиеса не ми хареса.” Не си разбралъ, не била за тебе. Има нѣкои работи, които не харесваме. Не харесвашъ, нѣкой човѣкъ е много разточителенъ. Богъ е далъ въ свѣта. И кой е, дяволътъ е, който изкушава въ свѣта хората. Въ какво седи? Нѣкои хора преядатъ. Започналъ ли си да ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, ти си закѫсалъ вече.

 

Та рекохъ, онѣзи отъ васъ, които още изучавате външната любовь, сте недоволни всички. Когато дойде да изучавате вѫтрешната любовь, вие ще се освободите отъ тѣзи несгоди на свѣта. Защото като нѣмате нищо, всички ще ви напуснатъ. И онзи, който остане последенъ, на който не се скѫса неговата любовь къмъ тебе, той е онзи, който ви обича безкористно. Може да се преведатъ примѣри. Не е въ превождането на примѣритѣ. Рекохъ, помнете: въ живота е хубаво да бѫдете богати. То е външната страна. Но ти си научилъ половината отъ любовьта. Ти, докато си на земята, ти ще бѫдешъ много добре, като отидешъ въ другия свѣтъ ще бѫде много зле заради* тебе. Онѣзи, които не разбиратъ живота, ще кажете, че ще се мѫчите тамъ. Не, че ще се мѫчите, понеже нѣмашъ благата на земята. Горѣше огъня на богатия, не че горѣше, но тази любовь, която той трѣбваше да разбира, да образува цѣлъ единъ свѣтъ, остана за учение. Тогава ще дойде до положението, Христосъ казва, ще дойдете до онова вѫтрѣшно разбиране, дето Христосъ казва: “Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.” То е едно разбиране.

 

Та рекохъ, нѣкои отъ васъ може да попитамъ. Не зная колцина отъ васъ има, които казватъ: “Азъ съмъ решилъ да служа на Бога.” Ти си решилъ да служишъ на Бога. Право е. Но дали ще можешъ да служишъ по този начинъ, по който Богъ иска? Богъ никога нѣма да ти каже: “Ти не ме обичашъ.” Той ще те погледне и ще каже: “Това е дете, което търси любовьта отвънъ.” Като дойдатъ умнитѣ деца, тогава ще каже: “Това е дете, което търси любовьта отвѫтре.”

 

Та тукъ азъ съмъ следилъ. Много приятни работи сѫ станали за първитѣ мѣста. Право иматъ. Искашъ ли да нѣма скандалъ, да нѣма много хора, повикай само едного, че му дай първото мѣсто. Въпросътъ е разрешенъ. Щомъ повикашъ 10 20 души, ще има споръ. Кой кѫде седналъ отлѣво, отдѣсно. Така ни изпитватъ. Понѣкой пѫть задъ себе си виждамъ, че хората не сѫ свикнали, понеже търсятъ външната любовь. Рекохъ, отстѫпи! “Какъ ще отстѫпя, че азъ ли все трѣбва да отстѫпвамъ?” Все таки трѣбва да има нѣкой да отстѫпи. Всички на едно мѣсто не могатъ да бѫдатъ, не могатъ да се събератъ. Все ще има нѣкой да отстѫпи.

 

“Ако можете да прѫбѫдете въ любовьта ми, казва Христосъ, каквото поискате ще ви бѫде.” Когато човѣкъ опитва Божията Любовь, той трѣбва да пребѫде. Ако изпълнява, ще пребѫде. Тогава ще знае какъ да направи нѣщата. Та рекохъ, нѣкои отъ васъ вече трѣбва да минете да опитате любовьта. Нѣкои вече сѫ минали да опитатъ Божията любовь. “Не, казвате, съвсемъ закъсахме: жена, кѫща, всичко сѫ взели въ свѣта.” Сега за вѣрващитѣ този въпросъ трѣбва да се разреши. Ако не го разрешите по този начинъ, вие ще се раждате и прераждате съ сегашнитѣ разбирания. Казвате: “Втория пѫть като дойда, не искамъ да бѫда сиромахъ.” Ще видишъ, колко си училъ. Ти, ако не знаешъ какъ да говоришъ, ти имашъ 10 20 слуги, не знаешъ какъ да се отнасяшъ съ тѣхъ, ще си създадешъ цѣло едно нещастие съ себе си. Казва: “Искамъ да бѫда щастливъ, искамъ да има нѣкой да ме обича.” За да те обичатъ, ти трѣбва да оценявашъ. И ти трѣбва да обичашъ. Ние сега искаме другитѣ хора да бѫдатъ изправни. Всичкитѣ хора сѫ методи и начини, които показватъ докѫде ние сме достигнали. Много трудна работа е.

 

Сега азъ не ви казвамъ да не правите. Туй, което правите, много добре правите. Сега азъ говоря за единъ животъ, дето хората сѫ много умни. Туришъ нѣщо подъ микроскопа виждашъ го, но нѣмашъ микроскопъ нѣма го. Когато говоримъ за любовьта, говоримъ за невидимата любовь, съ която отвсѣкѫде може да минете. Рекохъ, ще правите всичко въ свѣта. Само едно нѣщо нѣма да правите. Всичко може да правите, само отъ последното дърво нѣма да ядете. Въздържание трѣбва на всички. Може да го направите, но ще понесешъ последствията. Всичко ще правите, само едно ще се учите: ще се учите на въздържание. Казва: “Ще се въздържашъ!” Казва: “Не мога да се въздържамъ.” Защо? Неразбиране на въпроса е това. Ще се въздържашъ, да не ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, за да можешъ да опиташъ вѫтрешната страна на любовьта. Ако това не можешъ да направишъ, ще останешъ такъвъ, какъвто си, съ сегашното разбиране.

 

Преди две хиляди години хората не бѣха готови и сега не сѫ готови. Затова сега ще дойдатъ да страдатъ. Сега ще дойдатъ страдания. Казва: “Нѣма ли да дойде Царството Божие на земята?” Ще дойде Царството Божие въ деня Господенъ. Деньтъ Господенъ не е отъ свѣтлитѣ дни. Той е отъ тъмнитѣ дни, ще покаже дали имашъ свѣщь. Всичко ще изгасне, нито Слънцето, нито звездитѣ, тъмнота ще бѫде. Ако не можешъ да запалишъ самъ да свѣ-тишъ, въ тъмнота ще бѫдешъ. Тъменъ е деньтъ Господенъ. Сегашнитѣ дни сѫ хубави, но Божиятъ день, който ще дойде съ буря, съ тъмнина, съ всичко туй, трѣбва да имашъ разби-рания, да имашъ тази свѣщь въ тази тъмнина. Да седишъ при голѣмата буря, при голѣмитѣ несгоди на живота и да четешъ. Понеже не си училъ досега, въ тази буря, като нѣма съ какво да се занимава умътъ ти, ти ще седнешъ да учишъ. Онова, което научишъ, дълбоко ще остане въ душата ти. Когато дой-датъ страданията въ живота, не да страдашъ, ами да се учишъ.

 

Сега ще ви попитамъ: разбрахте ли? Не казвамъ, че трѣбва да го кажете, ни най-малко нѣмамъ това въ ума си. Разбрахте ли? Като дойдете, на всѣки да му дадете правото въ душата си вѫтре, да го не осѫждате. Затова сте дошли, да раздавате правото. Като отдадешъ правото на всѣки човѣкъ, ти давашъ право на Бога да се прояви въ него. Прегрѣшението седи, че ти, като не давашъ право, ти ограничавашъ Бога и тогава идатъ нещастия. Защото ти ограничавашъ едного, втори, другитѣ ще ограничатъ тебе. Вследствие на това, всичкитѣ ограничения идватъ отъ ограничението. Бѫдете свободни въ себе си, дайте свобода. Дайте свобода и на външната любовь, дайте свобода и на вѫтрешната любовь. Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любовь и да давате свобода и на вѫтрешната любовь. Следъ туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вѫтрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любовь вие още не сте готови и за вѫтрешната любовь вие още не сте готови.

 

Като казвамъ: не сте готови, вие не можете да изнасяте. Вие искате васъ да не ви смущаватъ хората. Когато нѣкой човѣкъ, който васъ ви обича винаги се върти около васъ, това е за изяснение, казвате: “Дотегна ми!” Младата мома иска нѣкой момъкъ, казва: “Безъ него не мога да живѣя.” Утре, като се ожени за този момъкъ, казва: “Дотегна ми, като кюпъ стои въ кѫщи, не излиза да работи.” Той ако седи въ кѫщи, ти ще излѣзешъ да работишъ заради него, нѣма да правишъ въпросъ. Когато ти дойдешъ да изучавашъ истинската любовь, ти въпросъ нѣма да правишъ, ще го оставишъ той самъ да се пробуди вѫтре въ себе си. Тамъ е силата. То е една вѫтрешна наука. То е една душевна наука. Красотата е тамъ, че ти ще го оставишъ така нищо да не работи. Нѣма да говорите, че не работи нищо. При сегашнитѣ условия, дойде ли да изучавате вѫтрешната любовь, ще кажете: “Много добре прави.” Отлично. Той цѣлъ день седи до огнището и размишлява. Нѣщата трѣбва да станатъ живи, сега трѣбва да станатъ живи. Колко трудно може да се живѣе, като нѣмашъ туй разбиране, тогава две зли[ни] идатъ отвънъ (и отвѫтре). Дали ти едно богатство, но ти не знаешъ, че е богатството. Казвашъ: “Що ли го нося това?”

 

Ще изучавате, ще прилагате сега. Ще изучавате сега доколко вие обичате Бога, и доколко обичате хората. Съ това ще провѣрявате доколко вашата любовь къмъ Бога е измѣнила. Какво може да направите за Бога. Нѣкой пѫть и онзи, който дава и него не искашъ и отъ него не си доволенъ. Тогава ще се научите на този законъ, да бѫдете доволни, като даватъ много, да даватъ и на другитѣ.

 

Четете 15 глава отъ Ев. на Иоана и сами ще си извадите вашето заключение, вашето съзнание до где е достигнало. Отъ това ще зависи вашето щастие. Щастието ви ще зависи отъ външната любовь и отъ вѫтрешната любовь. Може да се превърне външната и вѫтрешната любовь. Защото любовьта изисква само смѣна. Ти, като ядешъ, наяждашъ се и казвашъ: “Вече не искамъ да ямъ.” Като дойде въ любовьта, постоянно ще ядешъ. Като искашъ да си почивашъ, ще смѣнишъ любовьта си. Въ любовьта не можешъ да кажешъ: “Азъ не искамъ да обичамъ.” Ще смѣнишъ любовьта си. Сега това е предметно учение, за да бѫде живота ви лекъ. Не правете живота си тежъкъ. Ако си богатъ, радвай се на външната любовь. Ако си сиромахъ, радвай се на вѫтрешната любовь. Пъкъ, ако си недоволенъ, показва, че търсишъ методи и начини да разбирашъ любовьта.

 

Азъ, като ви говоря за любовьта, виждамъ външнитѣ мѫчнотии, които срѣщате. Не ви казвамъ, че работата е лесна. Смѣната е мѫчна. Казва: “Не може да дамъ тия работи.” Имашъ скѫпоценности, не може да ги дадешъ, утре умирашъ, оставишъ всичко следъ тебе въ свѣта. Трѣбва да се научишъ да обичашъ вѫтрешната смѣна на живота. Не, че по законъ. По законъ нѣма да стане тази работа. Ще дойдатъ, ще те опитатъ. Богъ, като види, че не си отъ ония деца, които разбиратъ, ще каже: “Хайде, синко, изъ рая навънъ.” Господь, който създалъ човѣка, защо го изпѫди? Казва: “Понеже, синко, ти искашъ единъ широкъ свѣтъ, азъ те пращамъ въ широкия рай.” Казвате: “Излѣзе изъ рая.” Понеже искате придобивки. Понеже останаха въ рая и видѣха, че сѫ голи нѣмаха разбиране. Виждатъ, че тѣ се нуждаятъ отъ дрехи, отъ обуща. Казва: “Хайде вънъ въ широкия свѣтъ.”

 

Сега всинца сте дошли въ широкия свѣтъ, какво трѣбва да правите? Ще се учите отъ онова доволство, отъ което вие се нуждаете. Рекохъ сега, какво сте разбрали? Толкова хиляди години сте учили два предмета: външна и вѫтрешна любовь. Та рекохъ, онѣзи отъ васъ ще изучавате какво училъ Христосъ. Онова, което Христосъ учи, Той направи единъ опитъ. Защо така направи? Той искаше да предаде това учение. Казва: “Предавамъ това учение, чакай да видя, какъ седи.” Трѣбваше да го измѫчватъ, да го турятъ на кръста и се моли, ако може да мине. Но ни гласъ, ни слушание. Казва: “Въ твоитѣ рѫце предавамъ духа си.” Първата любовь лесно, но втората любовь, вѫтрешната много мѫчно се усвоява. Не е лесна работа, трѣбва човѣкъ да е много добре запознатъ.

 

Най-първо ще познаете дали обичате Бога, ако всичко ви е далъ. Ако не ви дава всичко, любовьта е малка. Втората любовь, като изгубите всичко, тогава ще познаете. Като ви вземе Господь всичко, Той ще покаже. Много мѫчно, е като ви вземе Господь всичко, да мислите, че то е пакъ любовь. Радвай се на онѣзи хора, които другитѣ хора иматъ. Ще учите, кой докѫде е дошълъ. Който не е завършилъ своята външна любовь, да я задържи. Ако има нѣкой, който не е завършилъ своята външна любовь, да приеме туй. Туй е сега за предупреждение. Казвате: “Единъ день нѣма какво да правимъ.” Има, има какво да правишъ. Като изгубишъ всичко, ще придобиешъ повече животъ. Когато Иовъ издържа изпита, дадоха му по-хубави дъщери, по-красиви синове, богатства двойно. Ти, като завършишъ изпитанията си, ще имашъ двойно. Вие сега разрешавате въпроса, вие мислите за другитѣ хора. Оставете другитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да оправи свѣта. Ти не спъвай своето развитие. Дойде нѣкой при тебе, направи онова, което си длъженъ. Онова, което става въ свѣта, не си ти отговоренъ, защото ти не си само в свѣта, който живѣешъ и който мислишъ. Ще кажешъ: “Тъй, както сега свѣтътъ е направенъ, тъй както върви, много добре върви.” Не [е] напълно така, но той върви къмъ онази цель, която Богъ турилъ.

 

Сега разбрахте ли? Да разбрали сте. Трѣбва да бѫдете богати, станете богати. Най-хубавото нѣщо, всички тия нанизи, пръстени. Знание ви трѣбва, всичкото знание, доколкото на Земята може да се придобие, ви трѣбва. Като нѣма друго какво да правите, тогава за бѫдаще ще изучавате вѫтрешната любовь. Защото, ако външната любовь не може да научите, и вѫтрешната не можете. Законътъ е все сѫщия.

 

Утре, като дойдете, може да не ви се говори. Ще седите като на празни ясли. Може нищо да не се говори. Утре е почивка, день за почивка. Казвате: “Въ недѣля какво ще има?” За недѣля ще се събере нѣщо ново.

 

Само Божията Любовь носи пълния животъ!

 

Трети съборенъ день III беседа отъ Учителя, държана

на 21.VIII.1936г. Изгрѣвъ

 

------------------------------------------------------------------------------

*зачеркнато и поправено на: че и при това пакъ ще умрете.

*заради за (бел.ред.)

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ВЪНШНА И ВѪТРЕШНА ЛЮБОВЬ.

Иоана 15.

Съвременнитѣ хора говорятъ за истината безъ да я прилагатъ. Що е истина? Истината е най-реалното нѣщо въ свѣта. Какво виждаме въ живота? — Че най-реалното нѣщо най-мѫчно се изпълнява. Наистина, мѫчно се говори истината. Какво остава тогава на човѣка? — Да учи. Той трѣбва така да учи, че всѣко придобито отъ него знание да даде плодъ. Като не знаятъ, какъ и какво да учатъ, хората се запитватъ, кѫде ще бѫдатъ, като заминатъ за онзи свѣтъ. — Тѣ ще бѫдатъ на това мѣсто, кѫдето сѫ и сега. Други пъкъ искатъ да знаятъ, добри ли сѫ и колко сѫ добри. Тѣ не знаятъ, че доброто е плодъ, резултатъ на нѣщо. Когато отивате при нѣкоя ябълка, вие вкусвате плода ѝ, а после броите, колко плодове има. Сѫщо така и доброто у човѣка може да се опредѣля по качество и количество.

Какво се иска отъ човѣка, за да развие и прояви доброто въ себе си? — Той трѣбва да бѫде послушенъ, да изпълнява Божиитѣ заповѣди, да върши Неговата воля. Въпрѣки това, хората се противятъ на тази Висша воля и се рѫководятъ отъ свои разбирания, отъ свой планъ. Когото срещнете, всѣки казва: Азъ тъй обичамъ, тъй разбирамъ. И като постѫпва споредъ своитѣ разбирания и желания, човѣкъ се изпитва, доколко има любовь къмъ Бога. За човѣка е важно да знае, каква и колко е любовьта му къмъ Бога, а не доколко Богъ го обича. Животътъ се заключава въ това, което човѣкъ има и което може да даде. Ако имашъ единъ приятель, за тебе е важно, доколко ти го обичашъ, а не каква е неговата любовь къмъ тебе. Твоята любовь тебе ще ползува, а той ще се ползува отъ своята. И въ Писанието е казано: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Следователно, ако животътъ на нѣкой човѣкъ е тежъкъ, вината е въ него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползува отъ благата, които Той е приготвилъ за него.

И тъй, щастието на човѣка зависи отъ разбиранията му за живота. Има две разбирания за живота: външно и вѫтрешно. При външното разбиране човѣкъ търси външни удобства, външни блага. Той иска да забогатѣе, да придобие всичко онова, което животътъ носи въ себе си. Като се стреми къмъ външно богатство, най-после той забогатява, става милионеръ. Какво ще го ползуватъ милионитѣ? Той мисли, че като стане милионеръ, ще заживѣе щастливъ, добъръ животъ. Обаче, внезапно заболява и умира. Какво става съ милионитѣ му? Кѫде отива неговото щастие? Милионитѣ оставатъ на децата му, които започватъ да ги дѣлятъ, да се каратъ помежду си, а щастието му отлетява. За да не се намѣрите въ безизходно положение, спазвайте следното правило: Каквото богатство имате, дайте го на умни, на добри хора, а не на глупави, на лоши. Глупавитѣ трѣбва да работятъ, а умнитѣ — да даватъ отъ себе си. Като разсѫждавате и постѫпвате по този начинъ, вие постепенно ще дойдете до вѫтрешно, дълбоко разбиране на живота, въ което седи истинското щастие.

За да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да учи. Нѣкой казва, че много е училъ, че челъ Писанието десетина пѫти. — Възможно е. Той може да е челъ и училъ много, а пъкъ малко да знае. Той не знае толкова, колкото знаятъ мѫдрецитѣ, светиитѣ и гениитѣ. Знанието е непреривенъ вѫтрешенъ процесъ. Човѣкъ ще работи, ще учи, ще върви, докато се домогне до разумнитѣ закони на природата, а не до законитѣ на хората. За да се представи предъ хората за духовно напредналъ, нѣкой казва, че не яде много, че се облича скромно. — Не, човѣкъ никога не трѣбва да преяжда, но трѣбва да, яде сладко. Той трѣбва да се облича чисто, хубаво, но никога разкошно и кокетно. Ако Богъ облича птицитѣ и цвѣтята съ красиви дрехи, каквито и царетѣ не обличатъ, трѣбва ли човѣкъ, да се облича въ дрехитѣ на грѣшника, за да покаже своята скромность? Това не е право разбиране. Човѣкъ трѣбва да се облича красиво, за да задоволи, както своето чувство за красота, така и това на своитѣ ближни.

Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ да придобиятъ великия и красивия животъ въ себе си. — Можемъ ли да видимъ Христа и днесъ? — Можете. Човѣкъ може да се срещне съ Христа, когато пожелае, но затова се изисква отъ него доволство. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, постоянно корегиратъ всичко, което Великиятъ е създалъ, и при това искатъ да видятъ Христа и да се разговарятъ. съ Него. — Не, при тѣзи условия това е невъзможно. Ще кажете, че за да види Христа, човѣкъ трѣбва да пости. Постътъ е методъ за работа, но само чрезъ постъ нѣщата не се постигатъ. Който пости, той малко работи, а повече съзерцава. Какво се придобива чрезъ съзерцанието? За да се ползува отъ съзерцанието, човѣкъ трѣбва да има любовь. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Бѫдещето, щастието и животътъ на човѣка зависятъ изключително отъ любовьта му къмъ Бога. Който нѣма тази любовь, той трѣбва да учи, да работи върху себе си. Така ще придобие той живота и ще го осмисли.

Мнозина се натъкватъ на противоречия въ живота и, като не могатъ да се справятъ съ тѣхъ, казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще се разберемъ. Въпросътъ за онзи свѣтъ, за който хората говорятъ, е въпросъ на съзнание. Отъ съзнанието на човѣка, зависи, какъ по-лесно и правилно да се справи съ противоречията си. Ако се намѣрите въ онзи свѣтъ, между ангелитѣ, вие ще се смутите, ще се объркате. Онзи свѣтъ, както и физическиятъ, има своя външна форма. Ангелитѣ сѫ облѣчени съ красиви дрехи, каквито вие никога не сте виждали. Тѣ работятъ неуморно. Като се намѣрите между тѣхъ, вие ще пожелаете да слѣзете на земята. Ще кажете тогава, че не ви е дадена работа, че не знаете, какво да правите. Не е така. Като ученици на земята, учителитѣ ви сѫ преподали много уроци, но вие не сте учили. Вие имате голѣма програма за работа, но не сте я изпълнили. Когато учителитѣ ви сѫ преподавали, вие не сте слушали. Тогава умоветѣ ви сѫ били заети съ странични въпроси, а не съ зададенитѣ уроци. Когато професорътъ преподава, единъ отъ студентитѣ мисли за пари, другъ — за кѫща, трети — за женитба и т. н. Вие сте пратени на земята да учите, да слушате лекциитѣ на своитѣ учители и професори, а не да мислите за пари, за кѫщи, за женене. Умътъ на ученика трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ къмъ онова, което му се преподава. Най-малкото отклоняване на ума му къмъ една или друга страна, води ученика въ други области, вънъ отъ истинския животъ.

Като се казва, че човѣкъ трѣбва да учи, това не значи, че той нищо не знае. Много нѣща знае човѣкъ, но това знание е знание на миналото. Какво има да учи въ бѫдеще, това не знае той. За това знание, именно, се говора. Нѣкой не иска да чуе, че още трѣбва да учи. Той мисли, че всичко знае, вследствие на което грѣши. Грѣхътъ, грѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освенъ неизпълняване на онова, което трѣбва да бѫде. Щомъ има грѣхъ, това показва, че има законъ, който държи човѣка отговоренъ за всичко, което върши. Ако нѣмаше законъ, и грѣхъ нѣмаше да има. Казватъ, че нѣкой момъкъ или мома сѫ сгрѣшили. Въ какво седи грѣхътъ на момъка, който обича една мома? Грѣхътъ му седи само въ това, че той обича една мома, която нищо не му дава. Той я обича съ единствена цель да вземе нѣщо отъ нея. Това сѫ човѣшки разбирания. Ако този момъкъ обичаше момата безкористно, и тя щѣше да го обича. Невъзможно е да обичаш нѣкого, и той да не те обича. Това е законъ. И въ Писанието е казано, че Христосъ обичалъ Иоана. — Защо? — Защото Иоанъ обичалъ Христа. Никой не може да задържи любовьта въ себе си. Нѣкой обича нѣкого, но щомъ последниятъ не постѫпи, както трѣбва, той казва: Любовьта ми къмъ този човѣкъ охладѣ. Може ли любовьта да охладява. Човѣшката любовь охладява, но Божествената — никога. Казано е въ Писанието: „Любовьта ви ще охладѣе“. Това значи: докато човѣкъ не се научи да обича, любовьта му всѣкога ще охладява.

Съвременнитѣ хора сѫ подложени на изпитания. Знанието имъ ще бѫде изпитано. Като се намѣрите предъ нѣкакво изпитание, вие питате: какво мисли свѣтътъ за насъ? — Това не е важно. Свѣтътъ е свободенъ да мисли, каквото иска, но вие ще следвате своя пѫть. Когато Христосъ дойде на земята, свѣтътъ не Го позна. И днесъ да дойде между хората, пакъ нѣма да Го познаятъ. Христосъ се пожертвува, безъ да даде външенъ видъ за това, безъ да говори на хората за тази жертва. По този начинъ Той показа, какво нѣщо е истинската жертва. Какво правятъ съвременнитѣ християни? — Като тръгнатъ въ пѫтя, тѣ веднага се отказватъ отъ всичко. По този начинъ тѣ мислятъ, че сѫ дошли до онова себеотричане, за което Христосъ говори. Тѣ казватъ: Наука не ни трѣбва, жени не ни трѣбватъ. — Това сѫ детински работи. Човѣкъ не се нуждае само отъ онова, което отдалечава ума и сърдцето му отъ Онзи, Който е създалъ всичко. Богъ иска всички хора да се обичатъ съ Божествената любовь. Като не разбиратъ тази любовь, хората се смущаватъ. Щомъ се заговори за любовьта, тѣ се смущаватъ. Дето има смущение, тамъ свободата отсѫтствува. Значи, свободата се заключава въ любовьта. Който люби, той е свободенъ; той не се смущава отъ това, какво хората говорятъ за него. — Ама хората не ме обичатъ. — Това не е важно. За васъ е важно вие да обичате. Въ това седи силата на човѣка.

Казано е въ Писанието: „Трѣбва да имате любовь помежду си“. Ще кажете: Имаме ли ние любовь? — Всичко имате. Вие се намирате въ положението на ученици, на които е предаденъ цѣлия учебенъ материалъ, но тѣ още не сѫ го изучили. Следователно, нищо друго не ви остава, освенъ да изучите този материалъ и да го приложите. Нѣкой казва: Малко нѣща зная. — Малко си училъ. — Азъ съмъ сиромахъ. — Малко си работилъ. — Слабъ човѣкъ съмъ. — Малко си се упражнявалъ. Всичко зависи отъ васъ. Човѣкъ живѣе въ разуменъ свѣтъ, и отъ него зависи да учи и да прилага. Ако хората днесъ не се споразумяватъ, това се дължи на факта, че всѣки човѣкъ си е създалъ свой собственъ свѣтъ и живѣе споредъ него. Добре е човѣкъ да изпита всичко, което той е създалъ, самъ да се убеди, доколко неговитѣ знания и разбирания сѫ прави. Днесъ всички хора сѫ поставени на изпитания — любовьта и знанието имъ се изпитва. Всѣки самъ трѣбва да опита, колко е силенъ конецътъ, за който се държи любовьта му. Ако конецътъ се кѫса, любовьта му е слаба. Щомъ конецътъ не се кѫса, любовьта му е силна.

За да даде тежесть на проповѣдьта си, нѣкой проповѣдникъ усилва думитѣ си, говори високо, съ силенъ гласъ. Силата на проповѣдьта не седи въ ударенията на слоговетѣ, нито въ громкитѣ слова. Силата на една проповѣдь се заключава въ живота, който проповѣдникътъ е вложилъ въ нея. Силата на живота пъкъ седи въ любовьта, отъ която той е проникнатъ. Като знаете това, вие не трѣбва да се самоосѫждате, но да сте готови всѣки моментъ да изправяте живота си. Всѣки ще изправи живота си дотолкова, доколкото въ даденъ моментъ може да направи.

Какво трѣбваше да направи първиятъ човѣкъ? — Той трѣбваше да се въздържа, по-малко да яде, а главно да не яде отъ забраненото дърво. Какво направи той? Издържа ли изпита? — Не, първиятъ човѣкъ яде, именно, отъ забраненото дърво. Тъй щото, това, което първиятъ човѣкъ не можа да направи, вие ще го направите. Ще се учите на въздържане. Да се въздържа човѣкъ, това не значи да гладува, но да не преяжда. Ако човѣкъ преяжда, ще го сполети това, което никога не е очаквалъ. Въздържане е нужно на съвременния човѣкъ! Когато нѣкой ви предлага отъ плодоветѣ на забраненото дърво, вие ще му откажете. — Защо не искашъ да опиташъ единъ отъ тия плодове? — Защото не съмъ гладенъ. Нѣкога съмъ опитвалъ тѣзи плодове, и втори пѫть не се решавамъ да ямъ отъ тѣхъ.

Едно нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да обича Бога. Когато обичате нѣкого, вие ще се изпитате, него ли обичате, или Бога въ него. Две сѫ причинитѣ, за които човѣкъ може да бѫде обичанъ: външна и вѫтрешна. Когато любовьта се проявява външно, човѣкъ може да бѫде обичанъ за красотата, за силата, за ученостьта или за богатството си. Когато любовьта се проявява вѫтрешно, човѣкъ може да бѫде обичанъ за нѣкои добри чърти на характера си, безъ да е богатъ, ученъ, силенъ. Човѣкъ може да изпита любовьта си къмъ Бога по два начина външенъ и вѫтрешенъ. Когато нѣкой обича Бога, и тази любовь подобрява външнитѣ условия на живота му, това е външна проява на любовьта. Ако ставатъ подобрения въ вѫтрешнитѣ условия на живота, любовьта е действувала въ вѫтрешния животъ на човѣка. Когато любите Бога, ще бѫдете поставени на голѣми изпитания. Ако издържите, любовьта ви е силна. Запримѣръ, нѣкой е първостепененъ учитель, заема високо положение въ обществото. Обаче, щомъ залюби Бога, веднага започватъ да го гонятъ, докато изгуби службата си. По този начинъ той ще изпита степеньта на своята любовь къмъ Бога. Ако любовьта му е силна, той ще остане тихъ и спокоенъ въ себе си и ще каже: Когато хората ме гонятъ, Богъ ме приема. Който има любовь къмъ Бога, той лесно се справя и съ сиромашията, и съ богатството. Той се радва и на сиромашията, и на богатството. Въ сиромашията той изпитва едната страна на любовьта, а въ богатството — другата. За човѣка на любовьта сиромашията не може да служи като спънка въ живота му. Той знае, че като осиромашее, даватъ му се условия да забогатѣе. Като изгуби знанията си. даватъ му се условия да придобие нови знания.

И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да опита любовьта си къмъ Бога. Ще го хулятъ, ще го гонятъ, за да се развие неговата вѫтрешна любовь. Като отиде на небето, и тамъ ще изпитатъ любовьта му. Ако красивата мома не изгони момъка, той нѣма да се върне у дома си. Ако кръчмарьтъ не изгони пияницата отъ кръчмата си, той нѣма да се върне у дома си. — Ама не съмъ ли свободенъ да се върна у дома си, когато пожелая? Свободата се заключава въ това, което човѣкъ самъ може да направи. Христосъ казва: „Който пребѫдва въ мене, него Отецъ ми ще почте“. — Защо? — Защото всѣко дърво, което не дава плодъ, отрѣзва се и се чака известно време, докато цъвне и отново върже.

Сега, за да се разбере Словото и за да се приложи, отъ всички се иска разбиране. Щомъ имате това разбиране, каквото пожелаете, ще го имате. Искате да станете богати — можете да забогатѣете. Никой човѣкъ не иска да бѫде сиромахъ. Това е неразбиране на живота. Въпрѣки това, човѣкъ осиромашава. Сиромашията трѣбва да дойде, за да опита човѣкъ красотата на вѫтрешния животъ. Той трѣбва доброволно да раздаде богатството си и да приеме сиромашията. Това значи да използува човѣкъ разумно и богатството, и сиромашията.

Единъ английски проповѣдникъ отишълъ на единъ далеченъ островъ да проповѣдва Христовото учение между езичницитѣ. Той разполагалъ съ голѣми знания, но както и да проповѣдвалъ, никой не го разбралъ. Следъ 20 годишно проповѣдване, той дошълъ до заключение, че проповѣдитѣ му не били, както трѣбва. Той проповѣдвалъ по човѣшки. Като мислилъ дълго време, какъ да изпълни волята Божия, най-после решилъ да извика всички езичници при себе си и да имъ държи една проповѣдъ по новъ начинъ, т. е. напълно съгласна съ Христовото учение. Той имъ казалъ: Братя, Христосъ е проповѣдвалъ, каквото човѣкъ има, да го раздѣли съ брата си по равно. Ако има две ризи, едната да остави за себе си, а другата да даде на бедни. Ако има два чифта обуща, единиятъ чифтъ да задържи за себе си, а другиятъ да раздаде. Каквото казалъ на езичницитѣ, това направилъ. За да изпълни волята Божия, той раздалъ всичкото си богатство на беднитѣ и останалъ последенъ сиромахъ. Това е едната страна на любовьта. Макаръ и сиромахъ, той билъ доволенъ, че изпълнилъ единъ отъ Божиитѣ закони.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ сиромашията и казватъ: Какво ще стане съ насъ, като осиромашеемъ? Ами ако умремъ? — Че и като богати, пакъ ще умрете. — Поне ще си поживѣемъ малко. — Това още не е животъ. Вие не сте дошли до истинския животъ, да създадете едно общество на свети хора. Какво представя светията? Светията представя човѣкъ, на когото любовьта е известна предъ всички. Светията не може да бѫде осѫденъ, че не е направилъ нѣщо. Светията е навсѣкѫде и въ всичко изправенъ. Каквото има, той го раздава на бедни. Той свѣти отдалечъ.

Следователно, докато сте далечъ отъ хората, нѣма да мислите, какво ще правите на земята между грѣшнитѣ. Грѣшнитѣ ще оставите настрана. За да не се смущавате, ще извадите грѣшнитѣ хора и отъ ума, и отъ сърдцето си. Какво правятъ тѣ, това не е ваша работа. Че еди-кой си е дошълъ на земята да учи, това е негова работа. Че еди-кой си не учи, и това е негова работа. Дали учи или не учи, това е за него. Ако учи, той ще стане ученъ. Престане ли да учи, ще остане невежа. — Ама азъ говоря много. — За многото говорене една турска пословица казва: „Който говори много, той мяза на празна воденица“. По цѣли дни воденицата държи една отъ най-красивитѣ речи. Какво остава за воденицата? — Нищо не и остава. Искате да обърнете нѣкого къмъ Бога. Какъ ще го обърнете? Преди всичко, вие трѣбва да му дадете примѣръ, да живѣе споредъ Божиитѣ закони, и тогава ще се занимавате съ него. Ако и при това положение не можете да го обърнете къмъ Богъ, туй показва, че въ метода ви липсва нѣщо. Ще приложите втори, трети, четвърти методъ, докато най-после имате резултатъ.

Човѣкъ трѣбва да опита своята любовь къмъ Бога, за да може да въздействува и на другитѣ. Днесъ е петъкъ — деньтъ, въ който човѣкъ е билъ създаденъ. — Защо е създаденъ човѣкъ? — Човѣкъ е създаденъ, за да опита своята външна и вѫтрешна любовь къмъ Бога. Едновременно съ това той опитва и любовьта на Бога. Едно отъ качествата на тази любовь е даването. Единъ день Богъ казалъ на сатаната: Ти познавашъ ли моя рабъ Иова? Видѣлъ ли си подобенъ на него? Сатаната отговорилъ: Иовъ е вѣренъ и добъръ твой рабъ, защото си му далъ богатство, имотъ, говеда, лозя, синове и дъщери. Опитай се да му вземешъ всичко това и ще видишъ, каква е любовьта му. Да обича човѣкъ Бога затова, че му сѫ дадени редъ блага, туй представя външната страна на любовьта. Казвате: Да не дава Богъ да минемъ презъ изпитанието на Иова! Ако Богъ спре вниманието си върху нѣкого, че е много напредналъ, че любовьта му е силна, веднага сатаната ще дойде при Бога да Го съветва да подложи този свой рабъ на изпитъ, да провѣри любовьта му. Всѣки е миналъ и минава презъ изпитанието на Иова, макаръ и въ най-слаба форма: богатъ е билъ, но изгубилъ богатството си. Жена, деца, приятели ималъ, но и тѣхъ изгубилъ. Ако сте издържали този изпитъ, вие сте се повдигнали. Ако не сте го издържали, пропаднали сте и отново трѣбва да го държите.

Мнозина мислятъ, че свѣтътъ е създаденъ за тѣхъ. Отчасти тѣ сѫ прави, но въ сѫщность Богъ е създалъ свѣта за себе си. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Следователно, може ли всѣки, който казва, че свѣтътъ е създаденъ за него, да даде своя синъ въ жертва за Бога и да благодари, че синътъ му е заминалъ за другия свѣтъ? Оставете сина си да върви тамъ, отдето е дошълъ. Радвайте се, че той е свободенъ да върви, дето иска. Не е важно за васъ, че сте изгубили приятеля си, или сина си. Важно е да не изгубите любовьта си къмъ Бога.

Сега, като говоря по този начинъ, вие мислите, че сте на театъръ, че гледате нѣкаква пиеса и се чудите, защо актьоритѣ играятъ така, а не иначе. Докато седите всрѣдъ публиката и гледате, какъ актьоритѣ играятъ една или друга драма, вие никога нѣма да разберете истината. За да разберете истината, вие сами трѣбва да станете актьори; и то първокласни. Щомъ поиграете и посвирите малко, казвате: Дотегна ми вече да свиря. — Щомъ ви дотяга да свирите, вие не сте разбрали живота. — Еди-кое си парче не мога да свиря. — Всички парчета ще свиришъ. Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовьта ви къмъ Бога е слаба. Това не е сѫдене, нито е за упрѣкъ, но така седи истината. Казватъ, че Богъ ще отхвърли грѣшника отъ лицето си. Така е казано и за израилския народъ, но не се минава много време, и Богъ се обръща къмъ него съ думитѣ: „Израилю, обърни се къмъ мене!“ Богъ изпитва любовьта на хората по различни начини. Когато хората се оплакватъ отъ сѫдбата си, Той поглежда къмъ тѣхъ и се усмихва. Казватъ, че Богъ се гнѣви. — Не, гнѣвътъ на Бога е усмивка, която Той отправя къмъ онѣзи, които роптаятъ противъ сѫдбата си. Този гнѣвъ представя огъня, на който хората готвятъ яденето си. Хората криво разбиратъ Божия гнѣвъ. Докато не се научатъ да търпятъ, съ смирение да носятъ страданията си, тѣ не разбиратъ живота, не разбиратъ Божията Любовь. Това показва, че тѣ сѫ слаби хора.

Търпението показва силата на човѣка. Който търпи, той е силенъ човѣкъ. Докато се ползува отъ благата на живота, човѣкъ е добре разположенъ. Щомъ се отнеме едно отъ тия блага, разположението му изчезва. По този начинъ невидимиятъ свѣтъ изпитва любовьта на хората. Когато учительтъ преподава, ученикътъ слуша, разбира и мисли, че много знае. На другия день учительтъ го извиква да разкаже урока си, но той нищо не знае. — Защо? — Не го разбралъ добре. Докато е седѣлъ на мѣстото си, ученикътъ мислилъ, че всичко е разбралъ. Щомъ излѣзе предъ учителя си, указва се, че нищо не е разбралъ. Разбирането седи въ приложението. Ученикътъ не може да приложи това, което е разбралъ. Значи, вѫтрешно ученикътъ може да разбира нѣщо, но щомъ дойде до външно приложение, указва се, че нищо не е разбралъ. Следователно, ако човѣкъ не разбира едновременно външната и вѫтрешната любовь, той изобщо не е разбралъ любовьта. Ако човѣкъ не показва любовьта си къмъ Бога външно — за всичко, което му е далъ, и вѫтрешно — за всичко, което му е взелъ, той не е разбралъ любовьта. Ако Богъ вземе едно нѣщо отъ човѣка, въ замѣна на това ще му даде друго нѣщо. Всѣки е ималъ тази опитность и може да я има. — Кога? Когато се откаже отъ лакомството си да придобива все повече и повече. Какво спечелиха рибитѣ съ своята алчность да иматъ много деца? Рибитѣ се размножаватъ извънредно много, но въ края на краищата сами се изяждатъ. Въ моретата и рѣкитѣ, дето тѣ живѣятъ, сѫществува крайно самоизтребление. При това голѣмо размножаване, какъ може майката да изрази любовьта си къмъ своитѣ деца? Кое отъ тѣхъ повече ще обича? Ще кажете, че майката трѣбва да обича всичкитѣ си деца еднакво. Това е невъзможно. Ако изучавате живота на птицитѣ, които иматъ по петь-шесть малки, ще видите, че майката обича едно отъ тѣхъ най-много. Пиленцето, което майката обича най-много, обикновено седи най-близо до нея. До него се нареждатъ останалитѣ пиленца, споредъ степеньта на майчината любовь къмъ тѣхъ. Това се забелязва даже и между хората.

Следователно, когато се оплаквате, че нѣкой не ви обича, това показва, че този човѣкъ обича вече нѣкого. Той може и васъ да обича, но ще бѫдете на второ мѣсто въ любовьта му. Искате ли да бѫдете на първо мѣсто въ сърдцето на нѣкого, потърсете такъвъ човѣкъ, който не обича още никого. Когато нѣкой казва, че е нещастенъ, това значи, че той не е намѣрилъ човѣкъ, който да го обича. Да обичашъ нѣкого, това значи да го направишъ щастливъ. — Какъ ще го направишъ щастливъ? — Като му покажешъ своята външна любовь. Щомъ този човѣкъ дойде при тебе, ти ще му дадешъ подслонъ въ своята кѫща, ще го облѣчешъ, ще го нахранишъ и тогава ще го изпратишъ да си отиде. Като опита външната любовь, този човѣкъ ще се задоволи, ще бѫде благодаренъ.

Сега азъ говоря за любовьта на земята. Тъй както днесъ хората изявяватъ любовьта помежду си, тя не дава никакви резултати. Или по-право, резултатитѣ, които хората очакватъ отъ любовьта, нѣма да ги получатъ. Момъкъ обича една мома, върви следъ нея, иска да отговори на чувствата му. Тя не го обича, но не може да му каже истината. Той чувствува, че тя не е разположена къмъ него, вследствие на което усѣща голѣма празнота: ходи отчаянъ, неразположенъ, не може да работи. Момата не може да отговори на чувствата му, защото носи другъ момъкъ въ ума си. Какво трѣбва да прави той? Такова е положението на съвременнитѣ хора по отношение на любовьта. Въпрѣки това, тѣ казватъ, че сѫ вѣрващи. Отъ кои вѣрващи сѫ тѣ? — Отъ ония, които вѣрватъ, само когато имъ се дава, а не и когато не имъ се дава. За мѫдрия, за любещия човѣкъ въпросътъ седи другояче. Тѣ вѣрватъ и любятъ и когато имъ се дава, и когато не имъ се дава. Като не разбиратъ тия работи, хората се очудватъ, какъ е възможно да вѣрвашъ и да обичашъ, когато нищо не ти се дава. Тѣ се чудятъ, защото се намиратъ въ положението на деца. Когато малки деца отиватъ на театъръ, да гледатъ нѣкоя сериозна пиеса, тѣ не я разбиратъ и казватъ, че не имъ харесва. Човѣкъ не харесва това, което не разбира. Щомъ разбере нѣщо, той го харесва. Не харесвате нѣкой човѣкъ, защото е разточителенъ. Въ нѣкои отношения разточителностьта е подобна на преяждането. За да се освободи отъ този недѫгъ, човѣкъ трѣбва да се въздържа, малко да яде. Първиятъ човѣкъ е съгрѣшилъ, благодарение на невъздържането. Сѫщото може да се каже и за съвременнитѣ хора. И до днесъ хората ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво, вследствие на което страдатъ.

И тъй, всички хора, които изучаватъ външната любовь и живѣятъ въ нея, сѫ недоволни, нещастни. Започнатъ ли да изучаватъ вѫтрешната любовь и да живѣятъ въ нея, тѣ ще се освободятъ отъ всички несгоди и нещастия въ живота. Много естествено! Когато човѣкъ изгуби всичко въ живота си, единъ следъ другъ близкитѣ му го напущатъ. Само единъ ще остане при него. Кой ще бѫде този единъ? — Който го обича безкористно. Само неговиятъ конецъ на любовьта ще издържи на всички изпитания. Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но това е само външната страна на любовьта. Той е научилъ само едната половина на любовьта. При това положение, докато сте на земята, ще бѫдете добре. Щомъ отидете въ другия свѣтъ, ще бѫдете зле. Казва се, че онѣзи хора, които сѫ грѣшили на земята, въ онзи свѣтъ ще бѫдатъ на вѣчни мѫки. Мѫчението на тѣзи души въ онзи свѣтъ се дължи на обстоятелството, че се лишаватъ отъ благата, които сѫ имали на земята. Въ Евангелието се говори за богатия, който следъ смъртьта си отишълъ въ ада на вѣчни мѫки и страдания, а бедниятъ Лазаръ отишълъ въ лоното Аврамово, да благува. Богатиятъ билъ въ голѣми мѫки, понеже на земята живѣлъ само въ външната любовь. Щомъ изгубилъ условията на тази любовь, той се намѣрилъ въ тежко положение. Лазаръ пъкъ изучавалъ вѫтрешната любовь и живѣлъ въ нея, поради което въ онзи свѣтъ билъ поставенъ при добри условия. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това значи: ако Словото Божие не стане плъть и кръвь за човѣка, той нѣма животъ въ себе си.

Като слушатъ да се говори за външна и вѫтрешна любовь, нѣкои казватъ, че сѫ готови да служатъ на Бога. Тѣ могатъ да бѫдатъ готови да служатъ на Бога, но дали начинътъ на тѣхното служене е богоугоденъ? Богъ никога нѣма да каже, че не Го обичате. Той ще ви погледне и ще каже: Това сѫ деца, които търсятъ любовьта отвънъ. За онѣзи хора, които Му служатъ правилно, Той казва: Това сѫ умни деца, които търсятъ любовьта отвѫтре. Между първитѣ хора, които служатъ на Бога по външенъ пѫть, ставатъ голѣми спорове за първи мѣста. Щомъ искатъ да заематъ първи мѣста, тѣ не трѣбва да влизатъ въ общества. Пъкъ този, който проповѣдва, и той не трѣбва да говори на много хора. Нека покани само единъ човѣкъ и на него да проповѣдва. Ще му даде първо мѣсто, и по този начинъ всѣкакъвъ споръ ще се избегне. Щомъ дойдатъ много хора, тѣ ще започнатъ да спорятъ помежду си, кой да седне на първо мѣсто, кой отдѣсно, кой отлѣво и т. н. Кои хора спорятъ? Споръ се води само между хората на външната любовь. Казватъ на едного да отстѫпи. — Какъ, все азъ ли ще отстѫпвамъ! Нека другъ отстѫпи. — Единъ все трѣбва да отстѫпи. Всички хора не могатъ да седятъ на едно мѣсто.

Христосъ казва: „Ако пребѫдете въ любовьта ми, каквото поискате, ще ви се даде“. Когато изучава тази любовь, човѣкъ пребѫдва въ нея и, каквото пожелае, всичко му се дава. Които сѫ я опитали, тѣ знаятъ, какво представя Божията Любовь. Които още не сѫ я опитали, ще я опитатъ. Докато не сѫ минали презъ нея, тѣ се оплакватъ, че сѫ изгубили всичко въ свѣта. Не се оплаквайте, но стремете се да придобиете тази любовь. Ако не я придобиете, вие ще се раждате и прераждате съ сегашнитѣ си разбирания. Когато се говори за прераждане, хората искатъ да се преродятъ, но да бѫдатъ богати, а не сиромаси, да слугуватъ на хората. Значи, като богати, хората искатъ да иматъ пари, имоти, слуги, на които да заповѣдватъ. Какво ще бѫде положението на богатитѣ, които иматъ десетина слуги на разположение, а не знаятъ, какъ да се отнасятъ съ тѣхъ? Съ тѣзи слуги тѣ ще се намѣрятъ предъ голѣми изпитания. Хората искатъ да бѫдатъ щастливи, да бѫдатъ обичани. За да бѫдатъ обичани, и тѣ трѣбва да обичатъ, да ценятъ своитѣ ближни. Не е достатъчно само да искате другитѣ хора да бѫдатъ изправни къмъ васъ. И вие трѣбва да бѫдете изправни. Всѣки човѣкъ служи като предметно учение, по което се познава, кой докѫде е достигналъ въ развитието си.

Сега ние говоримъ за свѣтъ, който се отличава съ голѣма разумность, съ любовь, която е невидима, както микроскопическитѣ тѣла сѫ невидими безъ микроскопъ. Съ невидимата любовь можете да минете отвсѣкѫде и то безпрепятствено. За да дойде човѣкъ до тази любовь, едно се иска отъ него: да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но, отъ плодоветѣ на забраненото дърво да не ядете. Който яде отъ това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. — Отъ какво да се въздържаме? — Ще се въздържате да не ядете отъ последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вѫтрешната страна на любовьта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете съ сегашното си разбиране, съ сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христосъ дойде на земята, хората не бѣха готови да приложатъ вѫтрешната любовь въ живота си. И сега още не сѫ готови да я приложатъ. Щомъ не сѫ готови, ще страдатъ.

Голѣми страдания идатъ въ свѣта. — Кога ще дойде Царството Божие на земята? — Въ деня Господенъ. Този день е единъ отъ тъмнитѣ Божии дни. Тогава слънцето, звездитѣ ще изгаснатъ, и който може да запали своята свѣщь, той ще бѫде на свѣтло. Който не може да запали свѣщьта си, той ще остане въ тъмнина. Тъменъ е деньтъ Господенъ. Сегашнитѣ дни сѫ свѣтли, хубави, но деньтъ Господенъ, който иде, ще бѫде тъменъ день, придруженъ съ бури, вѣтрове. За да посрещнете съ радость този день, вие трѣбва да имате запалена свѣщь, на която, при страшнитѣ бури и урагани, при всички несгоди, да можете свободно да четете. Съвременнитѣ хора сѫ изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдатъ страданията, искатъ или не, ще имъ се наложи да я изучаватъ. Страданията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за изучаване науката на великия животъ.

И тъй, срещнете ли нѣкой човѣкъ, не го осѫждайте, че не върви по пѫтя, по който вие вървите, но вѫтре въ душата си дайте му право, да живѣе, както той разбира. Да дадешъ право на човѣка свободно да се проявява, това значи да дадешъ възможность на Бога въ него да се прояви. Щомъ ограничишъ единъ, втори, трети човѣкъ, най-после и тебе ще ограничатъ. Страданията и нещастията въ живота идатъ отъ ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другитѣ. Дайте свобода и на външната, и на вѫтрешната любовь. — Какъ? — Това ще изучавате сега. Като учите, вие ще дойдете до редъ изяснения по този въпросъ. Вие не сте готови още нито за външната, нито за вѫтрешната любовь, т. е. не можете още да носите. Вие искате да живѣете така, че никой да ви не смущава. Вие искате да ви обичатъ, а когато нѣкой ви обича и започне да се върти около васъ, да ви обикаля, казвате, че ви е дотегналъ. Мома обича единъ момъкъ, иска да се ожени за него. Щомъ се ожени за него, казва му, че ѝ дотегналъ. — Защо ѝ дотегналъ? — Защото седи по цѣли дни въ кѫщи и не работи. Когато изучавате истинската любовь, вие нѣма да правите въпросъ, че мѫжъ ви не работи. Вие ще работите, а той ще седи въ кѫщи, докато съзнанието му се пробуди. Въ това седи силата и красотата на любовьта. Щомъ мѫжътъ ви не иска да работи, ще го оставите около огнището да размишлява, а вие ще отидете на работа. Ще работите, безъ да се оплаквате, безъ да го сѫдите. Като постѫпвате така, съзнанието му ще се пробуди, и той ще благодари, ще ви възнагради за това, което сте направили за него. Лесно се живѣе съ това разбиране. Безъ него, обаче, мѫчно се живѣе. Като нѣма дълбоко разбиране на нѣщата, човѣкъ разглежда богатството, което му е дадено, и се чуди, какво да прави съ него. Безъ това разбиране човѣкъ се намира предъ две злини: външна и вѫтрешна.

Следователно, всички трѣбва да изучавате и да прилагате любовьта, да видите, доколко обичате Бога и доколко — хората. Наблюдавайте се, да видите, каква е любовьта ви къмъ Бога и какво можете да направите за Него. Често нѣкой ви дава много, но вие пакъ не сте доволни отъ него. Научете се, като ви даватъ, и вие да давате.

Сега, като се върнете у дома си, всѣки самъ да прочете 15 гл. отъ Евангелието на Иоана, да видите, какво ще разберете и какво заключение можете да извадите. Като изучавате любовьта, ще разберете, че щастието ви зависи отъ външната и отъ вѫтрешната любовь, отъ смѣната, която можете да правите. Когато човѣкъ яде, щомъ се нахрани, престава да яде, не иска нищо повече. Обаче, въ любовьта не е така. Човѣкъ не може да каже, че не иска вече да обича. Въ любовьта може да става смѣна, но не и почивка. Въ любовьта почивката подразбира смѣна: външната любовь може да се смѣни съ вѫтрешна и вѫтрешната — съ външна. Учението за любовьта е предметно учение, което прави живота на човѣка лекъ и приятенъ. Ако си богатъ, радвай се на външната любовь; ако си сиромахъ, радвай се на вѫтрешната любовь. Ако си недоволенъ, това показва, че търсишъ начини да разберешъ любовьта.

Като говоря за любовьта, виждамъ мѫчнотиитѣ, на които се натъквате. Не е лесно човѣкъ да смѣня външната съ вѫтрешната любовь и обратно — вѫтрешната съ външната. Ако човѣкъ може да прави смѣни въ любовьта, това значи, че е научилъ изкуството на даването. Нѣкой има богатства, скѫпоценности, но никому нищо не дава. Щомъ дойде смъртьта, всичко дава, остава други да се ползуватъ отъ неговитѣ богатства. Човѣкъ трѣбва да изучава смѣнитѣ въ любовьта. Това не става чрезъ насилие, нито по законъ, но доброволно. Когато Богъ види, че не си отъ разумнитѣ деца, Той казва: Хайде, синко, излѣзъ вънъ отъ рая. — Защо Богъ изпѫди първия човѣкъ отъ рая? — Защото той искаше да опита широкия свѣтъ. Докато нѣмаше това желание, той бѣше доволенъ отъ положението си. Щомъ се яви въ него желание да влѣзе въ широкия свѣтъ, да има голѣми придобивки, Богъ му каза: Хайде, синко, излѣзъ вънъ отъ рая, да придобиешъ това, което желаешъ.

Съвременнитѣ хора сѫ влѣзли вече въ широкия свѣтъ. Какво трѣбва да правятъ тамъ? Тѣ трѣбва да изучаватъ доволството — при всички условия на живота си да бѫдатъ доволни. Отъ осемь хиляди години насамъ вие изучавате външната и вѫтрешната любовь. Какво сте разбрали отъ тази любовь? Като дойде на земята, Христосъ донесе едно учение, което искаше да приложи. То бѣше учение на пълната любовь — на външната и на вѫтрешната. Що се отнася до външната любовь, лесно се проповѣдва. Обаче, дойде ли до вѫтрешната любовь, тамъ се изисква сила и вѣра. За тази любовь Христосъ се намѣри предъ кръста. Тогава Той каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. И като видѣ, че не бѣше възможно, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля!“

И тъй, изучавайте себе си, да видите, доколко имате външна и вѫтрешна любовь. Ако Богъ всичко ви е далъ, и сте доволни, вие имате външна любовь. Ако всичко ви е взелъ, и пакъ сте доволни, вие имате вѫтрешна любовь. Не е лесно да се вземе всичко на човѣка, и той да мисли, че това е любовь. Радвайте се и когато ви се дава, и когато ви се взима. Учете се отъ всичко, което става около васъ, да видите, докѫде сте дошли въ развитието си. Който не е изучилъ външната любовь, да я изучи. Който я изучилъ, да мине въ областьта на вѫтрешната любовь. Като дойде до положение всичко да изгуби, той трѣбва да знае, че ще придобие живота. Когато Иовъ издържа изпита си, даде му се всичко въ двоенъ размѣръ.

Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изучава любовьта за себе си, а не за другитѣ хора. Мисли ли за другитѣ хора, той спъва развитието си. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ да му помогнете, направете това, което сте длъжни по отношение него. Вие не сте отговорни къмъ цѣлия свѣтъ. Не живѣете само вие, не мислите само вие. Всички хора сѫ еднакво отговорни. Следователно, вие трѣбва да знаете, че свѣтътъ се развива точно така, както Богъ е опредѣлилъ. Каквото и да правите, отъ васъ нищо не зависи.

Какво трѣбва да придобиете? — Богатство. — Въ какво, седи това богатство? — Въ нанизи, пръстени, огърлици — въ великото учение на любовьта. Ще изучавате външната и вѫтрешната любовь. Ако външната любовь не можете да изучите, и вѫтрешната нѣма да изучите. Законътъ е единъ и сѫщъ и за двата вида любовь.

Божията Любовь носи пълния животъ.

*

3. Съборна беседа, държана

на 21 юлий, 1936 г. 5 ч. с.

София, — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×