Jump to content

1926_06_06 ЩЕ СЕ НАСИТЯТЪ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЩЕ СЕ НАСИТЯТЪ

 

«Които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, тѣ ще се наситятъ».

 

Матея 5:6

 

Важна дума тукъ е думата «гладуватъ». Всѣки съврѣмененъ човѣкъ трѣбва да си зададе една основна задача, която самъ да разрѣши. Напримѣръ, въ какво може човѣкъ да използува своя животъ? Всички казватъ, че трѣбва да живѣемъ. Съгласенъ съмъ съ това, но животътъ не седи въ ядене и пиене. Яденето и пиенето прѣдставляватъ само едно условие за подържане равновѣсие въ живота. Животътъ не седи и въ ходене и лутане натукъ-натамъ. Животътъ не седи и въ градене на кѫщи. Животътъ не седи и въ учението, тъй както ние го разбираме. Животътъ не седи и въ съграждане на домове. Животътъ не седи и въ раждане на дѣца. Всички тия нѣща сѫ полѣзни, но въ тѣхъ не се крие сѫщественото на живота.

 

Сега всички вие трѣбва да ме разбирате основно, принципално, защото всичко онова, което се ражда, което се твори въ съврѣмения свѣтъ, се разрушава. Дѣ сѫ всички ония хиляди поколѣния, които сѫ били родени прѣди насъ? Дѣ е нашиятъ прадѣдо Адамъ? Ще кажете, че Адамъ е на онзи свѣтъ. Колко души вѣрватъ въ това? Ако би се съставилъ единъ референдумъ, колцина души биха се произнесли, че вѣрватъ въ Адама? Всички ще кажатъ, това е единъ измисленъ митъ, една легенда. Ще се запитатъ: възможно ли е да е сѫществувалъ такъвъ Адамъ? — Възможно е. Трѣбва да знаете, обаче, че реалноститѣ въ свѣта всѣкога допущатъ противоположности. Всѣка реалность има и своя противоположность. Значи, реалноститѣ не сѫ всѣкога на едно и сѫщо мѣсто. Прѣди милиони години звѣздитѣ сѫ били на едно мѣсто, а сега сѫ на друго мѣсто. Слѣдователно, ако имаме една астрономическа таблица на звѣздитѣ отъ прѣди милиони години, щѣхме да видимъ, че сегашнитѣ звѣзди не сѫ на сѫщото мѣсто, на каквото сѫ били и прѣди години. Тѣ се прѣмѣстили. Това става и съ звѣзди отъ най-голѣма величина. Туй показва, че всичко въ свѣта се движи. Та когато ние отричаме нѣщата, това значи, че прѣдметитѣ или идеята не е на сѫщото мѣсто, но е отишла на друго мѣсто.

 

Съврѣменнитѣ учени хора сѫ попаднали въ извѣстни илюзии. Има учени хора, наречени дѣца на науката, които си служатъ само съ забавления. Тѣ сѫ ученитѣ хора на хипотезитѣ и на теориитѣ. Тѣ сѫ майстори да създаватъ теории. Да вземемъ, напримѣръ, слѣдната теория: да умножимъ двѣ единици на живота съ една десетомилионна часть отъ единицата на кислорода. Слѣдъ това туй число да умножимъ съ една десетомилионна часть отъ тройната единица на водорода. Полученото да умножимъ съ двумилионната часть отъ четворната единица на вѫглерода. И най-послѣ полученото да умножимъ съ десетомилионната часть на азота и съ това да довършимъ задачата си. Какво разбрахте сега отъ тази теория? Какво придобихте отъ нея? Това сѫ дѫлбоки математически задачи, но само за онѣзи, които разбиратъ нѣщата. Питамъ: човѣкъ може ли да си прѣдстави десетомилионната часть отъ единицата на кислорода? Разбира се, тази единица сѫществува въ природата, но прѣди всичко ние трѣбва да имаме извѣстни органи, съ които да възприемаме тия нѣща. Ние можемъ да допущаме нѣщата, но трѣбва и да ги провѣряваме. Имаме ли развити всички органи, ние ще си служимъ правилно съ тѣхъ. Съврѣменнитѣ учени хора на западъ трѣбва да взематъ опитноститѣ на източнитѣ народи, които по единъ инволюционенъ пѫть сѫ слѣзли отъ козмическия свѣтъ. Говори се, че съврѣменното човѣчество е слѣзло нѣкѫдѣ отъ козмическото пространство. Нѣкои казватъ, че то е било нѣкѫдѣ въ Сатурна, послѣ е било на мѣсечината и оттамъ е слѣзло на земята. Обаче прѣди да дойде човѣкътъ на земята, той е билъ извънъ нѣкаква слънчева система. Казва се, че тамъ нѣкѫдѣ се е качило нашето слънце, но и на това мѣсто нѣма да остане. Това сѫ хипотези и теории на източнитѣ народи. Тѣ иматъ редъ доказателства за тия нѣща.

 

Днесъ ученитѣ хора иматъ редъ методи, редъ теории, чрѣзъ които си служатъ, обаче и тѣхнитѣ теории търпятъ извѣстни видоизмѣнения. Когато хората сѫ рѣшили да изучаватъ козмоса, тѣ сѫ слѣзли на земята. По-рано тѣхнитѣ възгледи сѫ били по-ясни, понеже сѫ живѣли въ по-рѣдка материя, но послѣ, когато сѫ слѣзли въ по-гѫстата материя, възгледитѣ имъ се помрачили, тѣ почти сѫ изгубили половината отъ своето знание, и по този начинъ сѫ се оплѣли въ една метафизическа каша, отъ която може да ги извади само нѣкой разуменъ ангелъ. И тѣхнитѣ велики Учители само ги гледатъ, мълчатъ си, нищо не имъ казватъ. Тѣ знаятъ, че мѫчно човѣкътъ може да се извади отъ такава каша. И сега, понеже човѣчеството се връща отъ този инволюционенъ пѫть, отива къмъ своята еволюция, то вмѣнява се за задача както на сегашната, тъй и на бѫдещата култура, да го извади отъ тази каша. Всички хора днесъ сѫ се се забатачили, както въ живота, тъй и въ научно отношение. Че сѫ се забатачили, виждаме отъ това, че всѣка култура, както на миналото, така и на настоящето, не е донесла нищо друго, освѣнъ разрушения, немотия, смърть, болести и наказания. Въ всѣка култура днесъ, колкото и да е велика, срѣщаме само пъшкания и страдания. И въ нашата култура, макаръ и култура на християнството, сѫщо тъй има пъшкания. Ако вашиятъ слухъ бѣше развитъ, щѣхте, като по радио, да чуете всички ония вопли, плачове и страдания, които се носятъ изподъ земята. Нѣкои разказватъ за театритѣ, които се давали въ Парижъ, въ Лондонъ, въ Берлинъ, въ Ню Иоркъ или другадѣ нѣкѫдѣ; разправятъ сѫщо тъй за добритѣ актйори, които играяли на сцената. И всички се трогватъ отъ тѣхнитѣ роли, плачатъ. Казвамъ: други истински актйори има на друга една сцена. Тѣ сѫ около 200-300,000 на брой; тѣ пъшкатъ и плачатъ на тази житейска сцена. Тия актйори, отъ които вие се възхищавате, сѫ платени, плащатъ имъ прѣбогато, а тия актйори, които азъ зная, актйоритѣ въ живота, сѫ безплатни — тѣ играятъ безъ пари. Такива актйори има и въ България, и въ София специално. Плачатъ тѣ горкитѣ на сцената, безъ да имъ даде нѣкой петь пари. Тѣ сѫ първокласни актйори, обаче отъ никого непризнати.

 

Питамъ: коя е причината, дѣто ние страдаме? Причината, за която страдаме днесъ, е колективна. Всинца сме виновни. Защо? —Понеже не вървимъ въ съгласие съ великата воля на Бога, не вървимъ въ съгласие съ законитѣ на живата природа. Азъ разглеждамъ Бога не тъй, както хората Го разбиратъ. Идеята, която съврѣменнитѣ хора иматъ за Бога, е една изопачена, квадратна лъжа. И всички съврѣменни владици, попове, хахамини, брамини, всички служители на Бога единъ день ще бѫдатъ поставени на колѣнѣ прѣдъ Него. Богъ ще уволни всички тия свои служители и най-малко 2,000 години тѣ ще изкупуватъ грѣховетѣ си за тази лъжа. Тѣ могатъ да правятъ днесъ каквото искатъ, но иде сѫдба и за тѣхъ. Тѣ ще видятъ, че има Правда въ свѣта! Божията Правда е справедлива, тя не иде отъ мене. На всѣки човѣкъ ще се отдаде това, което той заслужава.

 

И сега, когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за великитѣ принципи на живота, въ тѣхнитѣ умове изпѫква идеята за национална религия, за национализъмъ. Да, наистина има центъръ на национализма въ главата на човѣка. Той е още тъй наречения центъръ любовь къмъ дома, къмъ земята, въ която си се родилъ. Ще видите, че майкитѣ и бащитѣ, и вълцитѣ, и мечкитѣ, и лисицитѣ, и птицитѣ, всички обичатъ дома си, всички обичатъ своето гнѣздо. Идете при нѣкой орелъ да вземете птичкитѣ му, да видите, какъ той ще се брани съ клюна си. Значи природата е вложила въ всѣко сѫщество чувството да се брани. Какъ трѣбва да се бранимъ ние? Въ това отношение на правия пѫть ли сме? Казватъ за нѣкого: той е бездомникъ, той е безотечественикъ. За какво отечество се говори? Въ свѣта има само едно отечество. Нашето истинско отечество е мѣсто на блаженство, мѣсто на онѣзи благородни, велики души, които сѫ го слѣдвали. Тѣ като сѫ дошли на земята сѫ свалили и своето отечество тукъ. Тъй щото ние тукъ сме само колонисти. Питамъ тогава: какво отечество ще образуваме на земята? Земята е една колония на истинското отечество. Ние знаемъ дѣ е това отечество. Като ви говоря за него, вие веднага ще искате да ви се докаже дѣ е то. Азъ ви говоря научно върху тази работа. Вие ще кажете: споредъ нашитѣ правила ние искаме да ни се докаже това. Прави сте да искате доказателства, затова и азъ ще ви го докажа. Че наистина сѫществува това отечество, се вижда отъ обстоятелството, че вие, веднъжъ дошли тукъ като колонисти, носите тази идея въ себе си и казвате: това е нашето отечество. Щомъ една идея не сѫществува въ човѣка, тя не може изкуствено да се роди. Идеитѣ сѫществуватъ прѣдвѣчно. Въ едно агне не може да се роди инстинктътъ на вълка или инстинктътъ на мечката. Въ едно агне могатъ да се родятъ само инстинктитѣ на овцата. Какви сѫ тѣ? — Да пасе трѣва. Въ едно месоядно животно пъкъ ще се зародятъ инстинктитѣ, стремежитѣ на месояднитѣ животни изобщо. Какви сѫ тѣхнитѣ стремежи? — Да ядатъ месо, да грабятъ. Обаче, защо вълкътъ яде месо, ще оставимъ този въпросъ настрана. Вълкътъ не е виновенъ за това нѣщо. Ние, съврѣменнитѣ хора, имаме най-малко право да сѫдимъ вълцитѣ, мечкитѣ, орлитѣ за тѣхнитѣ прѣстѫпления. Най-голѣмитѣ прѣстѫпници въ това отношение сѫ човѣцитѣ. Какво отъ това, че единъ вълкъ изялъ прѣзъ годината една овца? Човѣкътъ изяжда прѣзъ годината толкова много овци и отгорѣ на това узаконява своитѣ прѣстѫпления. Казвамъ: само праведниятъ трѣбва да сѫди. Слушалъ съмъ да говорятъ селянитѣ отъ нѣкое село: знаете ли, че снощи влѣзла една лисица въ курника на Ивана и изяла най-хубавата кокошка? Тъй ли? Ами знаете ли, че снощи единъ вълкъ зграбчилъ отъ стадото на Стоянъ Драгановъ най-тлъстата овца? Какъ тъй! И всички се очудватъ, тревожатъ, обсѫждатъ въпроса и току-вижъ цѣла потеря тръгва да гони този вълкъ. Питамъ: дѣ остава православието? Дѣ оставатъ свещенитѣ идеи на всички, които вѣрватъ въ Бога и въ троеличието му? Дѣ остава вашата любовь къмъ отечеството ви и къмъ Бога? Какъ просвѣщавате този вълкъ? Като дойдете на власть вие го изтезавате тъй, както когато уловите една овца и я остригвате. Казвате: Господъ е наредилъ така. Ако Господъ бѣше наредилъ така, тогава този законъ трѣбваше да бѫде еднакъвъ за всички. Питамъ: птицитѣ стрижатъ ли вълната на овцитѣ? Правятъ ли отъ нея платове, които да продаватъ или да се обличатъ съ тѣхъ? Нѣкога тѣ оскубватъ по нѣколко косми отъ агънцата и отъ тѣхъ си правятъ гнѣздата, а не ги употрѣбяватъ за дрехи. Тѣхнитѣ дрѣхи сѫ майсторски направени и боядисани съ хасъ-боя, която не бѣлѣе на никакво слънце. Значи, тѣхната мода е поставена отъ самата природа. Нашата мода отъ природата ли е турена? — Не. Вие казвате: това е послѣдна мода, дошла отъ Парижъ. Питамъ ви: когато дойде тази мода отъ Парижъ, вие съобразихте ли се съ природата, взехте ли нейното съгласие? Вземете, напримѣръ, прѣди десетина години женитѣ носиха корсети, съ тѣхъ се стѣгаха като оси. Прѣди това врѣме тѣ носиха нѣкакви турнюри, нѣщо като седла. Така се продължи модата нѣколко години. Прѣди това пъкъ дамитѣ носиха рокли, тъй наречени «молокови». Тѣ бѣха рокли, съ нѣкакви обръчи долу, за да стоятъ роклитѣ разперени. Съ тѣзи рокли женитѣ не можеха да влизатъ въ стаитѣ. Тѣ не биха могли да влѣзатъ въ единъ салонъ, като нашия. Такава дама, ако иска да влѣзе въ нѣкоя кѫща, трѣбва да остави обръча си вънъ и така да влѣзе. Днесъ ние се смѣемъ на всичко това, но то е мода. Такива сѫ и нашитѣ възгледи за живота. Нашитѣ умствени възгледи прѣдставляватъ такива молокови и такива турнюри.

 

Сега, като ме слушате да говоря така, нѣкой отъ васъ ще каже: чакай да видимъ, какво ще говори този човѣкъ противъ държавата. Измежду васъ се срѣщатъ дедективи, дошли да слѣдятъ, какво ще се говори. Казвамъ: знайте, че и азъ съмъ единъ дедективъ, слѣзълъ отъ невидимия свѣтъ въ София. Като ви гледамъ какъ живѣете, ще кажа на Господа: тия колонисти тукъ не вършатъ волята Божия, не вършатъ волята на своето отечество. Ако се върши волята Божия, законитѣ трѣбва да бѫдатъ еднкви за всички. Законътъ трѣбва да бѫде еднакъвъ и за царе, и за прости. Ние трѣбва да сме най-послѣдни прѣдъ закона. И когато дойдемъ до свещения законъ на Правдата, всички трѣбва да имаме благоговение прѣдъ нея. Всѣка погрѣшка е погрѣшка, отъ когото и да е направена тя. И простиятъ като направи погрѣшка, и царьтъ като направи погрѣшка, прѣдъ закона на Правдата тя е все погрѣшка. Достойнството на човѣка седи въ това, да поправи тази своя погрѣшка. Въ свѣта и светията прави погрѣшки, и ангелитѣ правятъ погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ възможни за всички. Само едно сѫщество не прави погрѣшки. Това сѫщество е Богъ. Всички други сѫщества правятъ погрѣшки. Туй произтича отъ закона на ограничението. Всѣко сѫщество, което се ограничава, има възможность да прави погрѣшки. Нѣкои погрѣшки ставатъ несъзнателно, а нѣкои се правятъ и нарочно, съзнателно.

 

Питамъ ви сега: като колонисти на земята, какъ трѣбва да устроите живота си? Ние сме подчинени на такива закони, които не можемъ да нарушимъ. И всѣко нарушение на единъ естественъ законъ на земята носи смърть. Има много народи, които сѫ изтрѣбени отъ лицето на земята само по тази причина, че сѫ нарушили естественитѣ закони на природата. Геологически е доказано, че цѣли раси сѫ изчезнали по сѫщата причина. Нѣма какво да се спирамъ върху тия факти, тѣ могатъ всѣки моментъ да се провѣрятъ и докажатъ. Тия раси сѫ изчезнали поради неспазване законитѣ на природата. Споредъ нѣкои научни данни сегашната раса прѣдставлява смѣсь отъ други двѣ раси: едната раса се състояла отъ хора съ дълги глави, а другата раса се състояла отъ хора кѫси, съ малки глави. Хората отъ първата раса сѫ били високи, съ много стройни черепи, снажни, философи. И днесъ имаме хора отъ тази раса. Хората отъ втората раса сѫ били низки, съ валчести глави и повече практични хора. Отъ смѣшението на тѣзи двѣ раси сѫ произлѣзли сегашнитѣ хора. Това сѫ само теории, хипотези, които трѣбва да се докажатъ, защото ученитѣ хора на западъ спорятъ върху истиностьта на тѣзи данни. Значи, има нужда отъ още някои данни. Има редъ други математически данни, съ които, обаче, не може да се доказватъ тия нѣща на съврѣменното човѣчество, понеже то не е въ състояние да ги разбере.

 

Въпросътъ не седи въ това, да имаме много знания, но да имаме правилни разбирания за живота.

 Истинскиятъ животъ на хората седи въ правилното разбиране на живота. Схващането на ученитѣ хора, че ние трѣбва да подчинимъ живата природа на себе си, е криво. Напротивъ, ние трѣбва да изпълнимъ законитѣ на живата природа. И най-ученитѣ хора трѣбва да се приближаватъ къмъ нея съ най-голѣмо страхопочитание. И всѣки, който не изпълнява законитѣ ѝ, тя го изпраща на онзи свѣтъ. Когато дойдемъ до положение да боравимъ съзнателно съ нейнитѣ сили, напримѣръ съ електричеството, както и съ други нѣкои по-тънки сили, ще видимъ, че тѣ носятъ смърть. Единъ отъ най-ученитѣ хора, който се занимавалъ усърдно съ физиката и химията, и бѣше се домогналъ до извѣстни тайни, които мислеше да разкрие на човѣчеството, обаче, когато правѣше своитѣ опити, той забѣлѣза, че шишетата съ реактивитѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго. Въ тия шишета той държеше разни елементи, които употрѣбяваше при своитѣ изслѣдвания. Съ това нѣщо отъ невидимия свѣтъ искаха да му кажатъ, че не е врѣме да съобщава тия свои открития на съврѣменното човѣчество. Тѣ още не сѫ готови да употрѣбятъ на мѣсто тѣзи блага и ще злоупотрѣбятъ съ тѣхъ, а съ това той ще си навлѣче голѣмо зло. Нѣкои казватъ: кажете ни Истината, какъ да владѣемъ силитѣ на природата. Знаете ли какво бихте направили вие, ако владѣяхте изкуството, което имаха египтянитѣ да прѣнасятъ голѣми тяжести отъ 5-10-15-20 милиона килограми отъ едно мѣсто на друго, безъ всѣкакво усилие? Ако нѣкой обиди такъвъ човѣкъ, току-вижъ, че той задигналъ 100-200,000 килограма тяжесть отъ София и почне да хвърля тия снаряди срѣщу този човѣкъ. Какво ще излѣзе отъ това? То ще бѫде най голѣмата, най-ужасната война. Такава война сѫ имали боговетѣ едно врѣме, докато сѫ разрушили всичко, слѣдъ което Господъ ги задигна на онзи свѣтъ и имъ каза: докато не станете по-уравновѣсени, нѣма да слѣзете на земята. Боговетѣ сѫ много амбициозни. Само когато говоримъ за Бога, ние разбираме вече, че Той се отличава съ великодушие и благость. Той е всемилостивъ и всѣкога прощава. Щомъ нѣкой се покае, Той го прощава, но понеже тѣзи богове сѫ горди, Той не ги прощава.

 

Нѣкой искатъ да кажатъ, че Христосъ билъ много ученъ, но никѫдѣ не се е училъ. Съ това искатъ да изкаратъ, че Той е отъ Божественъ произходъ. Така е, но Христосъ се е училъ въ много училища. Самъ Той казва: «Както Отецъ ме е училъ». Неговата наука не е била като тази, на нашитѣ съврѣменни професори отъ университетитѣ, които не знаятъ отъ колко елемента е съставенъ физическиятъ свѣтъ. Казвате: какъ да не се знае това? Нали имаме периодичната таблица на елементитѣ отъ Менделѣева, въ която се вижда отъ колко елемента е съставена материята? Да, но както знаете, и въ тази таблица има междини, т. е. празни пространства, които отговарятъ на неизвѣстни засега елементи. Този въпросъ може да остане още за дълго врѣме неуясненъ. Христосъ ни е оставилъ много правила, по които ние можемъ да урегулираме нашия животъ, защото живата материя има отношения къмъ нашия животъ. Ако вие изучавате теоретически свойствата на кислорода, това е едно нѣщо; ако изучавате неговото приложение въ живота, това е друго нѣщо. Ако вие изучавате теоретически свойствата на водорода, на азота и на вѫглерода, това е едно нѣщо, а ако изучавате тѣхното приложение, това е друго нѣщо. Напримѣръ, ако дишашъ кислородъ въ раздразнено состояние, той ще произведе единъ резултатъ въ строежа на твоето тѣло, но ако го дишашъ по всички правила, той ще произведе другъ резултатъ. Ако пъкъ имашъ тази велика любовь къмъ човѣчеството и бѫдешъ честенъ и справедливъ човѣкъ и дишашъ кислородъ, той ще произведе съвсѣмъ другъ резултатъ. Азъ казвамъ: въ свѣта има два велики принципа, които хората трѣбва да приложатъ въ живота си, за да не бѫдатъ обикновени, а гениални хора. Най-първо хората трѣбва да иматъ непоколебима любовь къмъ Бога, да Го обичать, безъ да ги знае нѣкой. И второ: всѣкаква лъжа отъ сърцата и умоветѣ имъ да бѫде абсолютно изключена. Ще кажете: може ли безъ лъжа? — Може безъ лъжа. Лъжата трѣбва да остане вънъ отъ живота. Азъ говоря за съзнанието на човѣка. Въ съзнанието на човѣка не трѣбва да се допуща абсолютно никаква лъжа — нито бѣла, нито черна. Вънъ отъ живота всѣки може да излъже. Питамъ нѣкого: има ли петно на твоята дреха? — Нѣма. Не, той трѣбва да каже, че недовижда нѣщата. Дрехата има петна, но той не ги вижда. Това вече е другъ въпросъ. Или ако кажа нѣкому, че дрехата му е много модна, красива, това не значи още, че по нея нѣма петна.

 

И тъй, азъ говоря за лѫжата въ съзнанието на човѣка. Затова първото нѣщо, което прѣдстои на човѣка, е да се освободи отъ лъжата. Освободи ли се отъ лъжата, тогава ще потекатъ въ неговия умъ сили, които ще го направятъ силенъ и мощенъ да мисли. Единственото нѣщо, което сега спъва хората, е лъжата. Даже нѣкои учени хора, материалисти, казватъ, че вълкътъ и лисицата били по-умни отъ човѣка. Казвамъ: по-голѣмъ глупакъ отъ вълка нѣма; и по-голѣмъ глупакъ отъ лисицата нѣма. Ако вие прѣдставлявате лисицата за по-умна отъ човѣка, питамъ: какво търси нейната кожа по дрехитѣ на хората? И ако вълкътъ е по-уменъ отъ човѣка, какво търси и неговата кожа въ складоветѣ на хората? Както виждате, дератъ кожата на вълка, дератъ и кожата на лисицата. И всѣки човѣкъ, комуто дератъ кожата, ученъ човѣкъ ли е, уменъ човѣкъ ли е? Чудни сѫ хората като каватъ за нѣкого: този човѣкъ е много ученъ финансистъ, свършилъ е два факултета. Да, ученъ човѣкъ е, но докато не е билъ на власть, държавата имала на разположение 100 милиона, а щомъ дойде на власть, оставатъ ѝ само 50 милиона лева. Може ли да бѫде ученъ този човѣкъ? Не, този финансистъ трѣбва да отиде на онзи свѣтъ и тамъ да приложи финансиитѣ си. И всѣка майка трѣбва правилно да прилага финансиитѣ си. У всѣка майка има лъжливата идея, че като ѝ се роди синъ, той трѣбва да бѫде най-учениятъ, наи-силниятъ, най-знатниятъ човѣкъ. Не, всѣка майка трѣбва да пожелае, щото нейния синъ да бѫде най-благородниятъ, наи-великодушниятъ, най-мѫдриятъ, да се застѫпва за каузата на страдущитѣ, на хората безъ пари въ свѣта. Туй е, което идейната майка трѣбва да желае.

 

По какво се различава идейната любовь отъ материалната? — Въ идейната любовь има извѣстни еротически образи, които развращаватъ умоветѣ на хората. Днесъ ти никѫде не можешъ да погледнешъ въ съвременния свѣтъ, безъ да не се разврати ума ти. Накѫдето погледнешъ, все ядене и пиене, навредъ бирени чаши. Другаде погледнешъ, ще видишъ нѣкоя жена съ своитѣ гънки на лицето, съ особенното ѝ изражение, съ своята особена хубость. Турцитѣ въ този случай казватъ: благословение е да гледашъ хубостьта на такава жена. Тѣ си иматъ на турски езикъ специаленъ изразъ, който мѫчно може да се прѣведе на български езикъ. Онези, които знаятъ турски езикъ, нека го преведатъ на български на тия, които не знаятъ. Срещнете нѣкоя мома, намирате я внимателна, красива и си казвате: хубава е тази мома, очитѣ, устата ѝ сѫ хубави, устнитѣ ѝ сѫ червенички и т. н. Не е лошото въ това, че се възхищавате, но лошото е въ желанието, което се явява. И започва нѣкой да се овъртва около нея. Желания има въ този човѣкъ. Така и вълкътъ има желание да пипне овцата, че после да я изяде. И лисицата има желание да пипне най-хубавата кокошка и да я изяде. Нѣкой човѣкъ погледне кѫщата на своя приятель, хареса я и веднага я пожелае. Казва: да имамъ и азъ такава кѫща! Слушате, че нѣкой свири хубаво и вие казвате: да мога и азъ да свиря така. Да, тия желания именно развращаватъ хората. Идейното седи на това, когато излѣзешъ вечерно врѣме, да погледнешъ на звѣздитѣ, безъ да се породи у тебъ желание да ги пипнешъ, нито да ги цѣлунешъ. Излѣзете ли денемъ да се попечете на слънце, да не се породи у васъ желание да цѣлунете, нито да пипнете слънцето. Кажете си: много хубаво е това слънце, приятно е да си попечешъ гърба на него! Значи, идейни нѣща сѫ тия, които сѫ достояние на всички еднакво. Достатъчно е да си отворите очите и да погледнете къмъ небето, за да се зарадвате на слънцето. Идейнитѣ работи сѫ достояние на всички сѫщества, а материалнитѣ сѫ достояние на малцина. Днесъ паритѣ не сѫ достояние на всички хора, но възможно е нѣкога да сѫ достояние на всички хора. Въ свѣта има приблизително единъ и половина милиардъ хора, а всичкото богатство възлиза приблизително на 100 милиарда злато. Можете ли да турите това богатство на едно мѣсто? Не, тѣзи пари сѫ единъ бюджетъ на природата. На слънцето има единъ ангелъ, който управлява земята, и всѣка година той прави свойтѣ изчисления, какъвъ бюджетъ може да се отпусне на земята за това врѣме. Този ангелъ, като прави своитѣ смѣтки, всѣка година опрѣдѣля по колко приходъ може да се отпусне било за Франция, било за Англия, било за Русия, или пъкъ за коя и да е отъ малкитѣ държавици. Отгорѣ се опрѣдѣля, по колко литри дъждъ да се изпрати на земята, по колко дѣца, мѫжски и женски, да се родятъ, по колко ябълки, круши или други плодове да се родятъ за дадена година и т. н. Всичко това се нарежда отгорѣ. Вие ще кажете: Господъ нарежда тия работи. Да, Господъ ги нарежда, но Той има свои слуги, чрѣзъ които си служи. Господъ не е слуга на хората, да нарежда самъ всички тия нѣща. Вие казвате: Господъ ми изпрати това нѣщо. Да, Господъ изпраща всичко отгорѣ. По сѫщия начинъ Господъ изпраща мисъль до нѣкоя майка, да гледа едно дѣте. Той ѝ казва: «Ти ще гледашъ това дѣте. Ако го гледашъ, добрѣ ще бѫде за тебе, ако не го гледашъ, ще има наказание». Казватъ слѣдъ това, че майката била идеална. Не, тя гледа това дѣте отъ страхъ. Ще ме извините, но сегашнитѣ майки азъ не считамъ за идеални. Сегашната майка е идеална въ тѣсенъ смисълъ на думата, но не и въ широкъ смисълъ. Още много трѣбва на сегашната майка, за да бѫде идеална. Пъкъ и дъщерята, и синътъ, не сѫ идеални. Днесъ и проповѣдницитѣ, и свещеницитѣ, и учителитѣ не сѫ идеални. Казвате за нѣкои: тѣ сѫ идеални, гениални хора. Нека дойдатъ тия Идеални, тия гениални хора да ги видимъ! Азъ не отричамъ, че ги нѣма. Сѫществуватъ тия хора, но тѣ се срѣщатъ рѣдко въ свѣта. Сега, напримѣръ, навсѣкѫдѣ се втурнали дедективи да ме слѣдятъ, да видятъ, отдѣ получавамъ пари. Казватъ за мене: този човѣкъ навѣрно получава нѣкакви срѣдства отъ Америка, или отъ Русия, затова проповѣдва. Досега, обаче, въ нищо не сѫ ме хванали. Питамъ: отдѣ минаватъ тия пари, та никой не ги улавя? Казвамъ: едно нѣщо трѣбва да знаете: азъ съмъ най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, нѣма защо да чакамъ на Русия или на Америка. Какво ще търся въ Русия? Азъ зная дѣ има заровени пари въ България, нѣма защо да ходя другадѣ да ги търся. Като ми потрѣбватъ, ще отида да си разкопая отъ земята нѣколко наполеона и работата се свършва. Като лѣкувамъ хората, като проповѣдвамъ и ми потрѣбватъ пари, азъ отида нѣкѫдѣ, дѣто зная, че има заровени пари и запитвамъ сѫществата, които ги пазятъ: ще ми позволите ли да си извадя нѣколко наполеона? Като ми позволятъ, взимамъ си колкото ми трѣбватъ. Казвате: това е само за замазване на очитѣ. Не, азъ никому не замазвамъ очитѣ. Ние говоримъ една велика, една идейна Истина, за да се събудятъ хората. И когато азъ проповѣдвамъ идейни нѣща на хората, тѣ започватъ да се прозяватъ, да заспиватъ и казватъ: кажи ни нѣщо сѫществено. Кое е сѫщественото нѣщо за васъ? — Дали България ще вземе Македония. За българитѣ това нѣщо е сѫществено. Руситѣ казватъ: какво ще стане съ далечния изтокъ? Това е сѫщественото за тѣхъ. Не е лошото тамъ. Всѣки народъ може да има единъ стремежъ, но тази борба, която се води между народитѣ, трѣбва да бѫде честна. Нека има една експанзивность у народитѣ, но тѣ трѣбва да се стремятъ правилно. Не е лошо, че българитѣ искатъ Македония, но главата имъ трѣбва да изтънѣе. Гърцитѣ казватъ, че черепътъ на българина билъ дебелъ. Азъ съмъ изслѣдвалъ черепа на българина и съмъ намѣрилъ, че е много дебелъ. Въ религнозно отношение българинътъ е много слабъ, затова страда толкова много. У него нѣма нищо свещено. Той е честенъ и справедливъ, но дойде ли до почитание и уважение, тамъ го нѣма. Азъ ще ви докажа това. Вземете вѣстницитѣ и вижте, какво пишатъ всѣки день. Тѣ пишатъ празни работи. Какви ли не лоши работи пишатъ за този, за онзи. И много естествено е, че ще пишатъ такива нѣща. Човѣкъ не може да мисли другояче отъ това, както живѣе той самъ. Както човѣкъ живѣе, тъй мисли и за другитѣ. Казвамъ: засѣга още всички хора живѣятъ въ закона на грѣха. Въ свѣта царува още свещениятъ егоизъмъ. Всички хора търсятъ щастието тамъ, дѣто го нѣма. Че трѣбва да търсимъ щастието, съгласенъ съмъ. Че трѣбва да бѫдемъ силни, съгласенъ съмъ. Че трѣбва да бѫдемъ умни, съгласенъ съмъ. Че единъ народъ трѣбва да се развива национално, съгласенъ съмъ, но методитѣ, начинитѣ и срѣдствата, съ които трѣбва да си служи, не сѫ правилни. Човѣкъ не трѣбва да си служи съ йезуитското правило, че цѣльта оправдава срѣдствата. Не, не е така. Насилието всѣкога ражда насилие. Любовьта всѣкога ражда любовь. Свѣтлината всѣкога ражда свѣтлина. Тя не излиза отъ тъмнината, но само се проявява въ тъмнината. Тъмнината е само единъ фонъ за свѣтлината. И разумностьта не излиза отъ глупостьта. Глупостьта е единъ фонъ, на който изпѫква разумностьта. Разумнитѣ хора, въ сравнение съ другитѣ, сѫ на една по-висока степень на развитие, отколкото обикновенитѣ. Всички хора иматъ умъ, само че тѣ се различаватъ по своята интелигентность, по степеньта на тѣхния умъ.

 

Та казвамъ: ние трѣбва да подхранваме сегашния умъ, който имаме. Ако вие не подхранвате вашия умъ съ свѣтли, чисти мисли, и ако не подхранвате вашето сърце съ чисти и безкористни чувства, ще дойде день, когато можете да попаднете подъ изкушение. Не е лошо това, но казвамъ: само силнитѣ хора се подлагатъ на изпитание. Само силнитѣ хора се подлагатъ на изкушение. Само на силнитѣ хора се туря голѣмъ товаръ. Само силнитѣ хора сѫ повикани да воюватъ. Силенъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ умствено отношение, силенъ трѣбва да бѫде и въ морално отношение, силенъ трѣбва де бѫде и въ физическо отношение! Въ всичко това трѣбва да има едно вѫтрѣшно съчетание, но на първо мѣсто умътъ на човѣка трѣбва да бѫде силенъ и благороденъ.

 

Христосъ казва: «Блажени нищитѣ духомъ». Умътъ на човѣка може да се развива и да расте извънъ материята. Затова човѣкъ не трѣбва да обрѣменява своя умъ. Ако искашъ твоятъ умъ да мисли правилно, не трѣбва да му туряшъ никаква тяжесть отъ материята. Туришъ ли му единъ грамъ само, ти ще го осакатишъ. Слѣдователно не трѣбва да туряшъ въ ума си никаква материя, която тежи. Можешъ да му туришъ само материя безъ тегло. Мислишъ ли за материални нѣща, всѣка подобна мисъль ще привлѣче съотвѣтни сили, които ще прѣдизвикатъ извѣстно давление върху тебе и съ това ще се спре твоето развитие. Въ нашия мозъкъ има извѣстни центрове, посветени само за извѣстни области на живота. Напримѣръ, ти искашъ да знаешъ, какво ще бѫде твоето бѫдеще, за да знаешъ какъ да подведешъ работитѣ си. Като знаешъ вкичко това, ти ще знаешъ какви сили да изберешъ. Въ твоя умъ има специални способности, отредени за специални работи. Това сѫ специални станции. Ти ще отидешъ при една отъ тѣзи станции, ще бутнешъ тамъ съ звънчето, ще ти се обади нѣкой ангелъ и ти ще му кажешъ: моля високо уважаемия, или високо почтения ангелъ, да ми каже, какво трѣбва да правя. Ако си бутналъ точно на опрѣдѣлената станция, този ангелъ ще ти каже: трѣбва да бѫдешъ много мекъ, много благъ, да не прѣдизвиквашъ никого, да не нарушавашъ правилата на живота на никой човѣкъ. Ти трѣбва да бѫдешъ най-мекиятъ, най-благородниятъ, най-идалниятъ човѣкъ, да бѫдешъ готовъ да услужвашъ на всички хора, за да услужватъ и на тебе.

 

Сега, споредъ вашата философия, вие казвате: ако азъ услужвамъ на всички хора, какво ще стане съ менъ? Единъ гениаленъ човѣкъ може да услужи на всички хора изведнъжъ. Той не трѣбва да имъ услужва специално, но като услужва на едного, той едноврѣменно помага на всички. Казвамъ: на еди-кое си мѣсто трѣбва вода. И като дойде водата, пусна я и така се помага на всички изведнъжъ. Трѣбва да се проповѣдва, че славата на единъ народъ или на една държава зависи отъ добритѣ, отъ благороднитѣ хора въ нея. Не е достатъчно само да се построи единъ паметникъ на добритѣ хора. Казвате: какви велики нѣща сѫ писали Ботевъ, Левски! Какво сѫ писали тѣ? Какво искалъ да каже Ботевъ въ едно свое стихотворение съ думитѣ: «Не Ти, Боже, който си на небесата, но Ти, Боже, Който си въ сърцата». Тои искалъ да каже слѣдното: «Господи, Ти, Който си тъй високо на небето, не те познавамъ, но Ти, Който живѣешъ въ мене, научи ме да позная онзи Господъ, Който е горѣ на небето». Тъй трѣбва да кажатъ и свещеницитѣ. Нѣма какво да цитирамъ по-нататъкъ думитѣ на Ботева. Слѣдователно, ние първо познаваме онзи Богъ, Който е у насъ, а послѣ Онзи, Който е извънъ насъ. Какво ще познаемъ наи-първо у насъ? — Първо видимото, а послѣ и невидимото. Защото има материални нѣща, видими за насъ, а има и материални нѣща, невидими за насъ. Ето защо ние можемъ да се домогнемъ до истинското познание на външния свѣтъ, който наричаме физически, само чрѣзъ вѫтрѣшната свѣтлина. Вземете, напримѣръ, съврѣменнитѣ астрономи, които съ спектроскопа гадаятъ дали една звѣзда се приближава къмъ земята или се отдалечава. Какъ познаватъ това? — Чрѣзъ свѣтлитѣ линии въ спектроскопа. При наблюдение, въ спектроскопа се образуватъ извѣстни свѣтли и тъмни линии. Когато извѣстна звѣзда се приближава къмъ земята, свѣтлата линия става по-широка, а когато се отдалечава, тази свѣтла линия става по-тѣсна. Възъ основа на това учениятъ човѣкъ казва, че тази звѣзда се отдалечава или приближава къмъ земята. До тамъ сѫ дошли днесъ съврѣменнитѣ учени. Обаче въ пространството има и другъ уредъ, чрѣзъ който можемъ да си служимъ, за да видимъ, че има и други сили. Часть отъ тази свѣтлина, за която се говори, е физическа. Значи, разумностьта като сила не е въ материята. Вземете за примѣръ онази фонографическа плоча, която говори. Тя сама по себе си не е разумна, но разумностьта е извънъ нея. Тази плоча не чувствува. Тя може да плаче, безъ да е плакала кога и да е. Тя може да говори, безъ да е говорила нѣкога. Тя е ехо на човѣшката рѣчь, която само се отразява въ нея. Но има извѣстна разумность въ природата, която всѣки отъ васъ може да наблюдава. Тя е слѣдната: ако се случи денемъ да сте мрачни, неразположени, а небето е покрито съ облаци, то като се качите на единъ високъ планински върхъ и отправите ума си къмъ Бога, или къмъ всички по-напреднали отъ васъ сѫщества, слѣдъ малко врѣме ще забѣлѣжитѣ, че надъ васъ нѣкѫдѣ - на сѣверъ или на западъ, или на изтокъ, ще се отвори едно ясно мѣсто. Вие ще познаете, че това е отговоръ на вашата молитва. Тѣзи отъ васъ, които иматъ тази опитность, нека мълчатъ. Всѣки, който говори за своята опитность, е щеславие. Ние искаме да разберемъ тази Истина. Нѣкой пѫть това мѣсто се отваря и послѣ скоро се затваря. За духовния човѣкъ като се отвори това мѣсто, той може да го запази прѣзъ всичкото врѣме на живота си. Не само това, но когато се приближавашъ къмъ единъ градъ, или къмъ едно село, дѣто хората сѫ чисти, ще видишъ, че надъ колибитѣ на тия хора, колкото и да сѫ прости, небето е отворено. Влѣзешъ ли въ нѣкое село, дѣто нѣма нито едно мѣсто на небето отворено, ще знаешъ, че хората въ това село сѫ обикновени. Туй, което е вѣрно за физическия свѣтъ, вѣрно е и за нашия умъ. Ако ние не можемъ да разсѣемъ тия облаци съ нашата вѣра, какъ ще опрѣдѣлимъ правилно нашитѣ отношения? Често ние казваме, че Богъ ще промисли за насъ. По кой начинъ ще промисли? Богъ е промислилъ, но ние трѣбва да приложимъ тия закони, които Той е вложилъ въ насъ, които ни ги е повѣрилъ. Ние не трѣбва да излагаме Бога на изкушение. Ако азъ съмъ добъръ човѣкъ, не трѣбва да казвамъ: тъй както съмъ гладенъ, нека дойде нѣкой ангелъ да ми донесе единъ хлѣбъ. Голѣмо щеславие е отъ моя страна да искамъ да дойде единъ културенъ ангелъ отъ небето да ме храни съ хлѣбъ. Единъ отъ древнитѣ пророци, който бѣше богоугоденъ, въ единъ подобенъ случай не получи храна съ нѣкой ангелъ, но Господъ му изпрати въ услуга една гарга. Вие ще кажете: ако си пророкъ, нека Господъ ти изпрати пари. Нѣкой казва: азъ се помолихъ на Господа, и Той ми изпрати пари. Ние не можемъ да се хвалимъ съ това. Когато нѣкоя красива мома срещне единъ момъкъ и го погледне, той веднага изважда единъ чекъ, подписва го и ѝ го прѣдлага, безъ да му се е молила тя, като ѝ казва: «На високо уважаемата или на високо почитаемата госпожица, въ знакъ на голѣма признателность». Тя веднага туря този чекъ въ рѫката му, като казва: «Господине, азъ нѣмамъ нужда отъ пари. Има бѣдни хора, които се нуждаятъ отъ пари, дайте този чекъ на нѣкои отъ тѣхъ. Азъ съмъ привикнала да изкарвамъ прѣхраната си съ честенъ трудъ, затова услужете на моитѣ бѣдни сестри». Азъ уважавамъ такива хора. Ако единъ религиозенъ човѣкъ вземе тия пари, той ще направи една църква и слѣдъ това двама свещеници ще започнатъ да се каратъ, кой отъ тѣхъ да служи въ тази църква. Ако пъкъ съ тия пари съгради единъ университетъ, ще накара двама професори да се каратъ, кой отъ тѣхъ да прѣподава въ този университетъ. Азъ не съмъ противъ тия нѣща, но казвамъ: ако искаме да бѫдемъ идейни хора, трѣбва да имаме високъ моралъ. Съ този моралъ, който днесъ имате, не може да се отиде много далечъ. Вие казвате: ние сме смъртни хора, затова трѣбва да помислимъ за себе си да си осигуримъ едно хубаво погребение. И слѣдъ това казвате: ние трѣбва да бѫдемъ добри. Да, още сега можете да бѫдете добри. Казвате: това ще остане за нѣкое друго прѣраждане. Не, още сега въ това прѣраждане може да бѫдете добри. Казвате: азъ съмъ православенъ, не вѣрвамъ въ прѣраждането. Хубаво, ти не вѣрвашъ въ прѣраждането, но има една допирна точка, въ която можемъ да се съгласимъ: ти и азъ можемъ да живѣемъ по Бога, безъ абсолютно никаква лъжа. Ти и азъ можемъ да служимъ на Бога безъ пари. Дали съмъ православенъ или евангелистъ, дали съмъ окултисъ или теософъ, това не е важно, все трѣбва да имаме едно име. Нека осветимъ нашето име! Азъ ще кажа: ти си единъ отличенъ православенъ ако можешъ да служишъ на Бога безкористно и абсолютно безъ лѫжа. Ти си единъ отличенъ протестантъ ако можешъ да служишъ на Бога безкористно и безъ всѣкаква лѫжа. Нѣма какво сега да увеличаваме църквитѣ, нѣма какво да увеличаваме членоветѣ имъ. Колко на брой трѣбва да бѫдатъ членоветѣ на една църква? — Тѣ сѫ записани. Тѣзи хора, на които азъ трѣбва да проповѣдвамъ, сѫ опрѣдѣлени още отъ 8,000 години и тѣ ще дойдатъ. Тѣ не сѫ мои послѣдователи, но послѣдователи на Бога, на тази велика Истина. И като приематъ тази велика Истина, тѣ ще я проповѣдватъ. Нѣкои питатъ: достѫпно ли е вашето общество? — Щомъ си опрѣдѣленъ отъ Бога, достѫпно е. Ако не си опрѣдѣленъ, ще изпратишъ прошение до Бѣлитѣ Братя да те приематъ.

 

Сега ще кажете: тѣзи работи не сѫ точно така. Прави сте. Който вижда нѣщата, мисли по единъ начинъ; който не ги вижда, мисли по другъ начинъ. Който чува нѣщата, мисли по единъ начинъ; който не ги чува, мисли по другъ начинъ. Който вкусва нѣщата, мисли по единъ начинъ; който не ги вкусва, мисли по другъ начинъ. Който е опиталъ живота мисли по единъ начинъ; който не го е опиталъ, мисли по другъ начинъ. Нѣкой казва: азъ опитахъ живота. Какво отъ това? Видѣхъ, че въ живота нищо не е реално. Казвамъ му: ако си разбралъ това, нищо не си опиталъ.

 

Знаете ли на какво мязатъ съврѣменнитѣ хора? Отива единъ турчинъ при султана и му казва: «Азъ изгубихъ всичко въ живота си отъ ядене и пиене, крайно заборчлѣхъ, но всичко опитахъ и разбрахъ». Запитва го тогава султанътъ: «Кое е най-сладкото у кокошката»­­? — Трътката. — Браво, ти си опиталъ и разбралъ живота. Като чулъ това нѣщо другъ турчинъ, отива и той при султана и му казва, че всичко опиталъ и разбралъ живота. Султанътъ го пита: «Кое е най-сладкото у бивола»?Задницата. — Ударете на този 25 тояги, той не е опиталъ всичко въ живота. Този турчинъ, обаче, като чулъ, че най-сладкото у кокошката е задницата, трътката, помислилъ си, че и у бивола най-сладкото ще бѫде задницата. Не е така. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, трѣбва да разбира дълбокия смисълъ на живота, като ученъ човѣкъ.

 

Въ миналата си бесѣда азъ ви говорихъ, че човѣкъ трѣбва да проучи себе си;

 той трѣбва да проучи онова мѣсто, съ което да се съобщава съ Бога, съ всички свои напрѣднали братя и съ братството на Правдата въ свѣта. Човѣкъ има разни центрове, чрѣзъ които може да се съобщава съ тия по-висши свѣтове. Ако човѣкъ може да развие живота си по този начинъ, той ще има единъ отличенъ животъ. Той ще отвори клапитѣ на миналото си и ще види какъ е живѣлъ. Той ще отвори клапитѣ на бѫдещето си и ще види какво го очаква, и най-послѣ ще отвори клапитѣ на настоящето и ще знае какъ да върви. И той вече нѣма да ходи въ тъмнина, съ пипане, а ще ходи съ виждане. Нѣкой пита: ти вѣрвашъ ли? Не, азъ виждамъ нѣщата. Вѣрата е принципъ, приложимъ само за онѣзи нѣща, които още не съмъ опиталъ. Слѣдователно онази область, която още не съмъ опиталъ, азъ поставямъ въ областьта на вѣрата, а онази область, която съмъ опиталъ, спада къмъ областьта на човѣшката интелигентность.

 

Христосъ казва: «Блажени нищитѣ духомъ. Блажени миротворцитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята». Това сѫ все методи, които човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си. Най-първо човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си идеята, че трѣбва да бѫде добъръ. Той не трѣбва да бѫде добъръ на добри дѣла, но добъръ по възприятия: за всѣка нова идея въ свѣта, отъ каквато область и да е, въ каквото отношение и да е, дали физическо, умствено или духовно, неговата душа трѣбва да бѫде тъй отзивчива, че той да може да я възприеме и приложи въ живота си. Послѣ той трѣбва да възприеме въ себе си всички онѣзи хубави форми, хубави образи, които не носятъ въ себе си никакъвъ еротизъмъ. Напримѣръ, ако азъ извадя отъ джеба си една златна монета и ви я покажа, тя може да ви разврати. Или ако ви покажа единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, и той може да ви разврати. Какво ще научите отъ този скѫпоцѣненъ камъкъ? Той не трѣбва да бѫде отвънъ, а скритъ въ васъ. Този скѫпоцѣненъ камъкъ трѣбва да бѫде проводникъ на извѣстна енергия. Слѣдователно, ти трѣбва да туришъ тази енергия въ дѣйствие.

 

Сега, напримѣръ, нашиятъ ученъ съврѣмененъ свѣтъ е започналъ да се занимава съ една стара наука, астрология. Споредъ нея животътъ има 12 зодии и всѣка зодия има свои качества, скрити въ живота. Тѣзи 12 зодии не сѫ нищо друго освѣнъ 12-тѣ източници на живота. Слѣдователно, за да се създаде човѣка, въ него сѫ влѣзли 12 източници, обаче по причина на грѣхопадането шесть извори отъ тѣхъ сѫ запушени, а сѫ останали само шесть. Значи, ние се развиваме само въ сънно състояние, а въ будно състояние, въ будния си животъ ние се излагаме на голѣми изкушения. Ти пращашъ сина си на училище и той тамъ се развращава. Вижте каква е днешната младежъ! Казвате: ама тѣ сѫ млади! Да, но животътъ има свой изразъ. Азъ не говоря за онази паталогическа болна любовь, която се проявява като заболѣе извѣстенъ центъръ у човѣка. Щомъ даденъ центъръ заболѣе, и любовьта става анормална. Любовь ли е това у единъ мѫжъ, щомъ той може да нападне всѣка жена? Любовь ли е у всѣки човѣкъ, който може да се гаври съ всичко, което е чисто и свещено? Любовь ли е това да се говори само за устата или за тѣлото на една жена? Това е една извратена, една еротическа култура. Ние ще говоримъ за звѣздитѣ, за цѣлувкитѣ, но не за такива цѣлувки, каквито ти можешъ да дадешъ. Когато се приближавашъ при една душа, трѣбва да се приближавашъ съ свещенъ трепетъ, да чувствувашъ, че тя е излѣзла отъ Бога, да не я изкушавашъ. И като я погледнешъ, въ погледа ти да нѣма никаква лъжа. Като срещнешъ кого и да е, ще се изправишъ прѣдъ себе си и ще кажешъ: Господи, помогни ми да се проявя тъй, както Ти се проявявашъ! И ако всички културни хора, които днесъ сѫ на власть, ако всички учители и професори приемѣха и въздигнѣха въ себе си това знание, знаете ли какъвъ културенъ народъ щѣхме да бѫдемъ? Ако всички майки и бащи, ако всички свещеници приемѣха това учение, какво поколѣние щѣхме да имаме? А не като сега, всички се смѣятъ и мислятъ какви срѣдства да намѣрятъ срѣщу сектантитѣ. Не, за Бога нѣма сектанти въ свѣта. Че какво е Христовото учение тогава? Ако тѣ сѫ истински християни, нека ни покажатъ най-добрия си примѣръ. Нѣма да прѣзираме името Божие! Ние срѣщаме единъ българинъ евангелистъ, другъ — православенъ. По какво се различаватъ тѣ? — Само по името се различаватъ. Обаче не е името, което прави човѣка, а човѣкътъ прави своето име. Ако онѣзи, които сѫ въ православната църква, живѣятъ единъ възвишенъ и благороденъ животъ, тѣ ще въздигнатъ православната църква и ще я направятъ свѣтла. И тогава ще се отворятъ стѣнитѣ на тази църква и нѣма да има вѣче кръстове, нѣма да има вече камени църкви. Всѣки човѣкъ ще е единъ кръстъ, който ще свети. Азъ бихъ желалъ всички църкви да светнатъ така, че като има двѣ църкви въ единъ градъ, да нѣма нужда отъ електрическо освѣтление. Ние сме свѣтлина, ние сме кръстове. Значи, ние имаме страдания. Всички онѣзи народи, които сѫ подложени на най-голѣми страдания, това сѫ кръстоветѣ на храма. Цѣла Русия днесъ е само кръстове. Всички тия кръстове дойдоха върху живитѣ хора. Не кръстове, но разумность и търпѣние трѣбва сега въ свѣта. Гледамъ единъ нашъ писатель, Михайловски, излѣзалъ да напада теософитѣ и окултиститѣ, че били безотечественици хора. Тѣ били безотечественици, а той ималъ отечество. Защо трѣбва да се занимава съ такива работи? Всѣки човѣкъ, който не живѣе чистъ и святъ животъ, е безотечественикъ. Той трѣбва да люби народа си. Сега хората чрѣзъ насилие жертвуватъ всичко. Какъ нѣма да жертвуватъ? Законъ има! Който не изпълни своя дългъ къмъ отечеството си, затворъ има за него. Така е и въ Русия, така е и въ Англия и въ Америка — навсѣкѫде. Питамъ: въ този патриотизъмъ има ли любовь? — Не, насилие има въ него. Ние сме добри по необходимость.

 

Та сега, ако ние тъй просто си туряме имена, губимъ живота си въ празни работи. Засега всички хора на земята имаме една трудна задача - да подобримъ живота си. Той съдържа богатъ материалъ. Ние можемъ да прѣвърнемъ въ добри и най-лошитѣ условия на живота си, при които се намираме. Бѣднотията, сиромашията е едно лошо условие за нашия животъ, но ние можемъ да излѣземъ отъ този животъ. Даже и най-простиятъ, и най-некултурниятъ човѣкъ може да стане единъ отличенъ професоръ. Даже и онзи човѣкъ, който има едно хилаво тѣло, но разбира законитѣ, може да подобри състоянието на своето тѣло. Какъ? — Като излѣзе да пече гърба си на слънце и да съсрѣдоточи ума си къмъ всички добри хора на земята, да изпълни мисъльта си само съ добри и блогородни мисли, тогава нѣма да се минатъ и 20 дни и той ще получи единъ добъръ резултатъ. Въ това врѣме той ще се свърже съ добри хора на земята, и тѣ ще му помогнатъ. Ще кажете: докажи това нѣщо! Тия нѣща не се доказватъ научно. Всички нѣща, които не се доказватъ научно, сѫ истинни, а онѣзи нѣща, които се доказватъ научно, не сѫ истинни. Азъ мога да ви приведа редъ примѣри отъ френската академия на науката отъ 19 вѣкъ, дѣто повече отъ теориитѣ на това врѣме бѣха вѣрни и истинни, но сега се доказа, че не сѫ вѣрни. Това, което е доказано научно, не е вѣрно и истинно; само това, което животътъ е провѣрилъ, е вѣрно и истинно. Ето ви една велика Истина: постави гърба си на слънце и се печи! Не че слънцето лѣкува, но разумниятъ животъ, който е вложенъ въ него, разединява проказата у човѣка и тя слѣдъ врѣме изчезва. Христосъ какъ лѣкуваше? — По сѫщия законъ. Той питаше: имашъ ли вѣра въ разумното начало на живота? — Имамъ. Той туря рѫката си върху тази жива сила, и проказата изчезва. Ще кажете: да, но това е било въ врѣмето на Христа. И сега е така. Все пакъ трѣбва нѣкой да ви тури въ контактъ съ тѣзи живи сили на природата. Ако не дойде нѣкой да те тури въ контактъ, ще лежишъ дълго врѣме въ болницата, дѣто ще дойдатъ лѣкаритѣ съ своитѣ губерки, ще направятъ една инжекция, че втора, че трета, докато най-послѣ настѫпи парализия на гръбначния стълбъ и човѣкътъ отива на онзи свѣтъ. Казватъ послѣ: дойде нѣкакво усложнение. Тъй е и въ науката. Защо единъ докторъ да не може да приложи новитѣ методи? Сега всички лѣкари казватъ за нѣкоя болѣсть: тази болѣсть може да се излѣкува само съ операция. Съгласенъ съмъ, че трѣбва операция, но кога? — Да се прави операция на гнили мѣста разбирамъ, но да се прави операция на живо мѣсто, това не разбирамъ.

 

Азъ имамъ друго едно изкуство, то е слѣдното: мога да взема една жива клѣтка, да я туря въ желатинъ и послѣ да я поставя подъ двѣ стъкла, тамъ да се размножава. Слѣдъ врѣме ще извадя тази клѣтка, която вече се е прѣвърнала въ едно парченце жива кожа. Съ тази кожа мога да залѣпвамъ което мѣсто искамъ. Тя ще може много лѣсно да прирасте къмъ живото месо. Това е наука! Туй, да взема живо месо отъ гърба, за да закърпя съ него носа, това не е наука. Казвате: направиха операция на носа на еди-кого си. Да, направиха операция на носа му, но развалиха гърба му. Вѣрвате ли, че този носъ ще мисли така, както и по рано? Не, дълго врѣме трѣбва да се мине, докато той дойде до първоначалното си състояние. Носъ, създаденъ отъ такава кожа, въ първо врѣме се деградира. Азъ мога да ви дамъ редъ научни факти, съ които да ви убѣдя въ истиностьта на тѣзи твъредния, но ученитѣ хора ще се обидятъ отъ това. Вие, които сте лѣкари, имате ли елексира на живота? — Нѣмате го. Като го придобиете, ще можете да лѣкувате и ще бѫдете истински лѣкари. Тогава всѣка болесть ще се поддава на вашето лѣкуване, но този методъ не е за грѣшнитѣ хора, а за най-ученитѣ хора. За тѣхъ е и елексирътъ на живота. Азъ намирамъ, че грѣшнитѣ хора трѣбва да прѣминатъ прѣзъ редъ операции, докато научатъ урока си. Азъ похвалявамъ лѣкаритѣ въ едно отношение, а именно въ това, че научаватъ хората да вѣрватъ. Дойде този ученъ лѣкарь и казва на болния: ще взимашъ отъ този прашецъ по три пѫти на день: сутринь въ осемъ часа, на обѣдъ въ 12 часа и вечерь въ шесть часа. И болниятъ казва на жена си: пиши, жена! И жената пише всичко, което лѣкарьтъ казва. Това е възпитание. Този човѣкъ се учи да вѣрва. После пакъ дойде лѣкарьтъ, пита: употрѣби ли това лѣкарство? — Да. Сега ще прѣдпиша друга рецепта. И прѣдписва той нови лѣкарства. Така е за извѣстни хора, но когато ти си миналъ прѣзъ подобни изпитания, че дойде друга болесть като проказата, вече не минава съ капки. Лѣкарьтъ трѣбва да се махне и тогава ти ще концентрирашъ своя умъ къмъ Бога. Щомъ Богъ простре рѫцѣтѣ си къмъ тебе, отъ рѫцѣтѣ Му ще потекатъ живи сили, отъ които проказата ще изчезне. За да стане това нѣщо въ единъ народъ, той трѣбва да събере хиляди души на едно мѣсто, да образува отъ тѣхъ една батерия, прѣзъ която да прѣмине този силенъ токъ. Не мислете, че това нѣщо може да стане лесно. Изискватъ се най-малко 2,000 години, за да се създаде една нова култура. За да се яви единъ великъ Учитель, трѣбва да се приготви култура, подходяща срѣда заради Него. Той нѣма да дойде незванъ, но трѣбва да Го викатъ, та като дойде, да намѣри готови хора, които да възприематъ Неговото учение материално, духовно и умствено.

 

Та казвамъ: понеже сега сте влѣзли въ този пѫть, трѣбва да правите опити. Запомнете слѣдното нѣщо: излагайте гърба си на слънце! Неразположенъ си нѣщо, изложи гърба си на слънце. Вие може да кажете: проповѣдьта на този човѣкъ бѣше малко несвързана. Оставете това нѣщо настрана. То е индивидуално схващане. Нека остане у васъ слѣдното нѣщо свързано: ако сте неразположени, или нѣмате пари, или сте нѣщо боленъ, искате отъ приятеля си пари да се лѣкувате, но той не ви дава, тогава азъ ще ви дамъ единъ чекъ, който веднага подписвамъ. Давамъ този чекъ на всинца ви даромъ. Той се състои въ слѣдното: излизайте всѣка сутринь на слънце, като излагате гърба си най-напрѣдъ къмъ югъ, послѣ малко на сѣверъ, малко на изтокъ и постойте така единъ часъ, отъ 7-8 часа сутриньта. Отправете ума си къмъ Господа и кажете: Господи, просвети моя умъ! Дай здраве на всички хора, а заедно съ тѣхъ и на менъ! Следъ това започнете да мислите върху най-хубавитѣ нѣща, които знаете. Направете този опитъ за цѣла година и като се срешнемъ слѣдъ година, азъ ще държа друга една бесѣда, въ която ще имамъ прѣдъ видъ вашитѣ опитности. Ще видите, че 99 % вашиятъ опитъ ще бѫде сполучливъ. Ако не изпълните това нѣщо точно, вашиятъ опитъ нѣма да бѫде сполучливъ. Ето този е чекътъ, който ви подписвамъ, съ който искамъ да ви убѣдя, че въ свѣта има една разумна сила, която опрѣдѣля живота на всички сѫщества. Тогава нѣма да казвате, че нѣма кой да се грижи за васъ. Има кой да се грижи за васъ, но тѣзи сѫщества не сѫ на земята; тѣ сѫ извънъ земята. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казва за Бога: «Написахъ ви на рѫката си». Това е великата Истина, която трѣбва да носите въ себе си, за да бѫдете културни хора, за да можете да се развивате, да можете да влѣзете въ връзка съ тѣзи източници на живота, да знаете, каква ще бѫде вашата сѫдба и да влѣзете въ връзка съ вашия духовенъ, материаленъ и умственъ животъ. И всички ваши майки и бащи, всички ваши дъщери и синове, всички ваши учители да иматъ това велико блаженство, да бѫдете здрави и весели, да бѫдете носители на онази вѣчна свѣтлина, въ която Богъ живѣе.

 

Бѣседа, държана отъ учителя на 6 Юни 1926 год. въ гр. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...