Jump to content

1926_02_14 Позвахъ Сина си


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Позвахъ Сина си

 

 

 

„Изъ Египетъ позвахъ Сина си“.

 

Матея 2:15.

 

 

 

Природата е обоснована на закони. Законитѣ подразбиратъ разумни сѫщества, т. е. разумнитѣ сѫщества седятъ задъ законитѣ. Природата е пълна съ методи за познаване, за знания. Слѣдователно всѣки човѣкъ трѣбва да изучава тия методи.

 

„Изъ Египетъ позвахъ Сина си“. Какво чудно има въ туй? За обикновения умъ нѣма нищо особено — изъ Египетъ позвалъ Сина си. Нѣкой казва: азъ съмъ ходилъ въ Египетъ, видѣлъ съмъ пирамидитѣ, видѣлъ съмъ мумиитѣ, видѣлъ съмъ арапитѣ, които живѣятъ тамъ. Той мисли, че това е Египетъ, Нѣкой може да казва, че е видѣлъ ябълчнитѣ сѣменца. Не, има другъ методъ за разглеждане на нѣщата. Ако вие носите едно ябълчно сѣменце хиляди години въ джеба си, какво ще научите? Ако носите единъ скѫпоцѣненъ камъкъ хиляди години въ джеба си, какво ще научите? Ако носите една скѫпоценна книга хиляди години въ джеба си, какво ще разберете? Ако носите нѣкои цѣнни идеи въ душата си хиляди години и ги държите сато светиня, какво ще научите?

 

Изобщо хората казватъ: ние сме културни, учени хора. Добрѣ, съгласенъ съмъ, но какво отъ това? Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ. Хубаво, съгласенъ съмъ, радвамъ се, това е отлично нѣщо, но въ какво седи твоята човѣщина? Другъ нѣкой казва: азъ съмъ българинъ. Добрѣ, съгласенъ съмъ, но въ какво седи твоята българщина? Нѣкоя жена казва: ама ти не знаешъ ли, че азъ съмъ майка, на 5 деца. Добрѣ, това, че си майка на 5 деца, е отлично нѣщо, но въ какво седи твоето майчинство? Вие ще кажете: това сѫ обикновени работи, ние ги знаемъ. Вие ги знаете толкова, колкото знаете и стиха „изъ Египетъ позвахъ Сина си“. Египетъ, това е мощното, това е красивото, това е изразъ на свѣтлината, на великия човѣшки духъ Египетъ, това е символъ. И най великитѣ хора е трѣбвало да минатъ прѣзъ Египетъ. Мойсей, единъ отъ най-виднитѣ законодатели и водители на человѣчеството, трѣбваше да се учи въ Египетъ. Каквото и да се казва за Христа, и Той трѣбваше да отиде въ Египетъ тамъ да се учи. Ангелътъ казва на Иосифа: „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Той не му каза да отиде въ Асирия, въ Вавилония, или другадѣ нѣкѫдѣ, но въ Египетъ. Подъ „Египетъ“ се разбира силното, крѣпкото, дѣто човѣшкиятъ духъ може да се кали. Казва нѣкой: ще отида въ Египетъ, при това плодородие, да се наямъ поне на плодове. Та нима това е Египетъ. Че и въ България има плодове! Египетъ е мѣсто на знание. Египетъ е мѣсто на мѫдрость. Египетъ е мѣсто на работа и трудъ. Евреитѣ сѫ учили тамъ цѣли 400 години, и затова сѫ станали днесъ найумния народъ. Тѣ служиха 400 години на египтянитѣ, кирпичи правиха и то безъ слама. Като четете тѣхната история, ще кажете: горкиятъ народъ! Не, не сѫ горки тѣ. Съ това служене тѣ придобиха голѣми знания. Този духъ, този умъ, който иматъ евреитѣ, се дължи на Египетъ. Египетъ, това сѫ условията, дѣто човѣшкиятъ духъ може да укрепне, да уякне и да стане мощенъ. Вземете примѣра съ Иосифа. Като четете неговата история, какво обяснение си давате за него? Защо трѣбваше да отиде той въ Египетъ? — Той трѣбваше да отиде въ Египетъ, за да стане силенъ, крѣпъкъ, да стане виденъ човѣкъ. Ако бѣше останалъ въ Палестиня при баща си, какво щѣше да спечели? Казвате: братята му го мразѣха, затова го продадоха. Какво зло му направиха съ това? Тѣ, безъ да знаятъ му направиха едно добро. Иосифъ бѣше много галенъ. Баща му го обичаше много и го обличаше съ пъстра дрешчица, за отличие отъ другитѣ, но братята му единъ денъ казаха: „Хайде долу тази дрешчица, ще отидешъ въ Египетъ, човѣкъ да станешъ. Като отиде въ Египетъ, какъ го посрещнаха тамъ? Трѣбва да повикате Иосифа, той самъ да ви разправи своята история. — Той мина тамъ прѣзъ извѣстната дисциплина.

 

Сега, ако вземете думитѣ ми буквално, нѣма смисълъ въ тѣхъ но знаете ли, че цѣлиятъ свѣтъ, въ който живѣемъ, това е Египетъ. Земята, въ която сега живѣемъ, това е Египетъ — нищо повече. Слѣдователно, всѣки духъ всѣка душа, която иска да укрепне, трѣбва да отиде въ Египетъ. Като отиде въ Египетъ, тамъ ще намѣри и затвора. Двѣ години седя Иосифъ въ затвора. Послѣ, като Мойсея, царската дъщеря ще ви намѣри въ кошницата и най-послѣ у васъ ще се яви желание да спасите народа си. Първо ще бѫдете герой, но послѣ страхъ ще ви нападне и ще бѣгате въ пустинята. Много противорѣчия ще срещнете въ живота си.

 

„Изъ Египетъ позвахъ сина си“. За да изясня мисъльта си, казвамъ: всѣки човѣкъ има своя добра и лоша страна. Лошата страна азъ наричамъ слабости. Най-първо въ човѣка се явява съмнѣнието. Кога се явява съмнѣнието? — Съмнѣнието се явява като контрастъ при двѣ различни психически състояния. Човѣкъ като разбогатѣе, съмнѣнието непрѣменно ще му гостувта, защото съмнѣнието обича богатитѣ хора. Човѣкъ като стани ученъ, съмнѣнието ще го посѣти. Нѣкой човѣкъ като стане много религиозенъ, много набоженъ, съмнѣнието непрѣменно ще го посѣти. Човѣкъ като стане красивъ, съмнѣнието ще му дойде на гости. И тъй всѣки ще знае: ако е богатъ, съмнѣнието ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учитиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете, ще влѣзе прѣзъ нѣкоя дупка, като нѣкой нѣканенъ гость. Слѣдъ съмѣнението какво иде въ свѣта? — Ревностьта. Слѣдъ ревностьта въ човѣка иде малодушието. То е състояние на слизане, то прѣдставлява една долина. Слѣдъ малодушието идва ожесточението. Слѣдъ ожесточението идва отмъщението. Слѣдъ отмъщението идва разкаянието за сторенитѣ постѫпки. Това сѫ редъ състояния, които човѣкъ изживѣва.

 

Съврѣменнитѣ хора, не се спиратъ да направятъ единъ анализъ на своя животъ, да видятъ, защо идва съмнѣнието въ тѣхъ. Майка има дъщеря, която много обича. И дъщерята сѫщо обича майка си, обаче една вечерь дъщерята закъснѣе нѣкѫдѣ. У майката веднага се явява съмнѣние. Защо съмнѣнието е проникнало въ майката? То е една възможнось. Съмнѣнието обикновено се явява въ слабитѣ — хора. По нѣкой пѫть ние се съмнѣваме и въ Бога. Защо? Какво показва това? — Това показва, че ние сме приписали на Бога единъ характеръ като нашия и мислимъ, че и той като насъ, обѣщае нѣщо и послѣ не може да го изпълни. Казвате: е, и Богъ е като насъ. Туй показва, че имаме едно слабо вѣрую, а не едно принципално вѣрую. Напримѣръ, въ една отъ своитѣ бѣседи азъ единъ пѫть казахъ, че човѣкъ не трѣбва да има за любовьта си никъкъвъ обкетъ. Обектътъ е нѣщо материално. Защо човѣкъ не трѣбва да има за любовьта си никъкъвъ обектъ? — Понеже обектътъ е подложенъ на извѣстно измѣнение, вслѣдствие на което ти не можешъ да разчиташъ на този обѣктъ. Ако разчиташъ на този обектъ, ще изгубишъ любовьта си.

 

Да ви обясня, какво нѣщо е обектъ. Да вземемъ за примѣръ водата, която има три състояния на земята. Обикновеното, нормалното ѝ състояние е жидко течното ѝ състояние. Нѣколко градуса надъ нулата, а именно при 4 градуса, това е естественото ѝ състояние. Водата, обаче, при извѣстно състояние се втвърдява. И другото състояние на водата е, че тя се прѣвръща въ въздухообразно състояние въ пари. Водата се изпарява отъ 0—1000. Допуснете сега, че въ воднитѣ капки има извѣстно съзнание. Какъ биха си обяснили тѣ, защо прѣминаватъ отъ течно въ въздухообразно и отъ течно въ твърдо състояние? Може ли да имъ се даде отчетъ за това нѣще? Причинитѣ сѫ чисто външни — температурата се е измѣнила. Водата като се втвърдява, прѣвръща се въ ледъ и си изгубва топлината. Слѣдъ туи се втечнява и най-послѣ дохожда до въздухообразно състояние — изпарява се. Когато въ душата ви прониква умразата, вие сте въ едно подобно на леда, леденото състояние. Тогава всѣки ще може отгорѣ ви да си играе съ канки. Послѣ, като дойде топлината, онзи, която си игралъ върху васъ, ще ви намѣри толкова мекъ и отстѫпчивъ, че ще рискува да отиде на дъното на морето. Вие ще му изневѣрите. Защо ще му изневѣрите? Понеже вие ще се намѣрите въ вашето естествено състояние, и щомъ се намѣрите въ това състояние, като дойдатъ хора въ дома ви да се карать, вие ще имъ кажете: господа, азъ не обичамъ хора, които се биятъ отгорѣ ми, които дигатъ шумъ. Хайде слѣзте долу! И тѣ ще се намѣрятъ долу на дъното на морето. Слѣдъ това, като се изпарите, като се намѣрите въ друго състояние, казвате: Господи, азъ искамъ да се възвися, да се дигна къмъ Тебе! Вие можете да се подигнете на 4-2-10 километра нагорѣ, па послѣ трѣбва да се прѣвърнете въ водни капки и като такива да паднете на земята да извършитѣ своята служба. Слѣдователно, тия двѣ състояния на водата сѫ като полюси за акумулиране енергията т. е. тѣ сѫ необходими като обнова на енергията при сегашното ѝ състояние.

 

И тъй, за да познае човѣкъ Божията Любовь умразата трѣбва да изчезне отъ неговата душа. За да познае човѣкъ Божията Любовъ, трѣбва да се прѣвърне на вода, която да прониква прѣзъ цѣлото растително царство, да мие листата на всички растения, да прониква цѣлия органически животъ, да има съприкосновение съ цѣлия животъ изобщо, за да разбере благото въ свѣта. Слѣдователно, ако искате да разберете Любовьта въ най-широкия ѝ смисълъ, трѣбва да разбирате водата, трѣбва да имате познанието на водата. По-слабо сѫщество отъ водата нѣма, и посилно сѫщество отъ водата нѣма. Единъ адептъ хваналъ една малка водна капчица и я затворилъ въ едно малко шишенце. Тя започнала да му се моли и да му казва: „Моля ти се, пусни ме, че ме чакатъ дома моитѣ братя и сестри!“ — Е, кой ще мисли за тебе? Но голѣмо прѣчуствие има между частицитѣ на водата, голѣма връзка иматъ тѣ помежду си. „Пусни ме“, казвала му тя; „защото ако моитѣ братя и сестри разбератъ, че си ме затворилъ, нищо нѣма да остане отъ тебе!“ — Не, нито петь пари давамъ за тебе. Азъ нѣма да казвамъ името на този адептъ, обаче това било първия му опитъ. Той станалъ причина за първия потопъ на земята. Какъ станало това? — Като се научили воднитѣ капки, че една отъ тѣхнитѣ сестри е затворена, започнали да идватъ една слѣдъ друга при този адептъ и да му казватъ: „Пусни нашета сестра!“ Той въ първо врѣме започналъ да имъ се смѣе, но слѣдъ като тѣ го бомбандирали усилено, най-послѣ я пусналъ. Ние казваме нѣкой пѫть че всѣка водна капка, това е Божественъ лѫчъ, това е изразъ на Божествения Духъ. Какво трѣбва да подразбирате? — Че въ този смисълъ, Божественнятъ лѫчъ мяза на една водна капка. Казватъ за нѣкого: той е много слабъ човѣкъ. Да, ако ти си слабъ като една водна капка, знай, че слѣдъ тебе, една слѣдъ друга ще дойдатъ много водни капки съ милиарди, стига да повикашъ къмъ тѣхъ. И тогава казвамъ: не само единъ адептъ, но много адепти ще се прѣмахнатъ отъ свѣта, пардесютата на много адепти ще бѫдатъ хоризонтално, само ако си позволятъ да затварятъ една капка вода. Казвате: много дяволи има въ свѣта. Да, и дяволътъ е единъ адептъ, единъ ученъ човѣкъ. Дяволътъ има своя лаборатория, туря въ нея мѫже и жени, и дѣца, коли ги, пече ги вѫтрѣ и тѣ блѣятъ. Щомъ проблѣе една човѣшка душа, гласътъ ѝ е толкова силенъ, че всички други братя и сестри ще я чуятъ. Призовешъ ли Бога, призовешъ ли Божието име, проблѣешъ ли, всички водни капки изъ цѣлата вселена ще се притекатъ, ще се оживятъ и ти ще бѫдешъ свободенъ.

 

Сега ще ви приведа единъ анекдотъ, предаденъ по моему. Исуфъ Али Белхами, тъй се наричалъ единъ ходжа, се занимавалъ съ окултнитѣ науки. У него се зародила идѣята да напише една валика книга, съ която да се прослави, че да стане пръвъ между живитѣ. Цѣли 20 години той иждивилъ за книгата си и когато я завършилъ, казалъ: „Благото на моя животъ дойде“. Тъй както се радвалъ на своята книга, дохожда при него единъ странникъ нареченъ Муса — Единъ и съ своята малка тояжка мръдналъ къмъ тази книга, Тя изведнажъ потънала въ водата. Исуфъ — Али Белхами се хваща за главата и си казва: „Отиде ми книгата! Всичкитѣ букви ще се заличатъ, нищо нѣма да остане отъ нея“. — И започва да плаче „Защо плачешъ“, го запитва странникътъ. Той му казва: „Върху тази книга бѣше съградено моето щастие“. Муса-Единъ му отговаря: „Много зле си съградилъ своето щастие. Книгата, която може да потъне въ водата, не е истинската книга. Твоята книга не трѣбва да потъва въ водата и буквитѣ ѝ не трѣбва да се заличаватъ. Азъ ще ти покажа едно ново искуство. Този странникъ билъ единъ отъ виднитѣ адепти — учители. Той поставилъ жезъла си надъ водата, като Мойсея, и веднага книгата изкочила изъ водата суха, неповредена съ нито една буква заличена и зацапана. „Азъ ще ти покажа единъ по-добъръ пѫть, по който ще можешъ да постигнешъ своята цѣль въ живота, но за да ти покажа изтинското изкуство да станешъ най-видния човѣкъ въ свѣта, ето какво трѣбва да направишъ: ще отидешъ въ града, ще купишъ едно гърне съ млѣко, ще го туришъ на главата си и изъ цѣлия пѫть, докато го носишъ, ще играешъ кючекъ“ На Исуфъ-Али се доискало това благо, но го досрамѣло да направи тъй, както адептътъ му казва. Той си помислилъ: азъ, такъвъ виденъ ходжа, да тръгна съ гърне млѣко на главата си и да играя изъ пѫтя кючекъ! Това му се видѣло невъзможно и взелъ да мисли, каква хитрина да намѣри, какъ да изпълни тази задача, да се добере до това искуство, безъ обаче да се изложи самъ въ тази работа. Той дава пари на единъ отъ своитѣ слуги и му казва: „Ти ще купишъ едно кило млѣко, ще го туришъ въ едно гърне на главата си и тъй ще ми го донесешъ. Слугата изпълнилъ всичко споредъ заповѣдьта и донася млѣкото на ходжата. Той го взима отъ него и го занася на Муса-Единъ който веднага позналъ хитрината и му казва: „Слушай, ти нѣма да ме лъжешъ! „Туй гърне не го донесе ти на главата си, затова, ако искашъ да научишъ изкуството, което мога да ти дамъ, ще трѣбва самъ да доносешъ едно гърне съ млѣко на главата си, като играешъ по пѫтя“. Взима той гърнето, което слугата донесълъ, хвърля го на земята и го счупва. „Ти или ще донесешъ гърнето съ млѣкото и човѣкъ ще станешъ, или нѣма да го донесешъ, но отъ тебе нищо нѣма да остане“. Тогава ходжата си казва: „Нѣма нищо най-послѣ, цѣли 20 години изкарахъ въ тази работа, нѣма какво да се прави, ще донеса едно гърне съ млѣко“. Взелъ гърнето съ млѣко, но понеже се срамувалъ много, вързалъ очитѣ си съ кърпа, но веднага се сѣтилъ, че не трѣбва по този начинъ, затова хвърля прѣвръзката и започва да играе по пѫтя. Така донася млѣкото на своя учитель. Учительтъ му казва: „Понеже ти пожертва своето честолюбие и своята гордость, ти си достоенъ за Истината.

 

Така и вие все трѣбва да пожертвувате нѣщо въ свѣта. Какво трѣбва да пожертвувате? — Трѣбва да пожертвувате онова състояние на егоизъмъ въ себе си, онова животинско състояние, наречено още сатанинско, както и онова противорѣчие, онази умраза, онази зависть, на които се натъквате въ живота си. Щомъ ви обиди нѣкой, низшето съзнание идва веднага. Докато човѣкъ не може да примири тѣзи двѣ състояния въ себе си, той не може да направи крачка напрѣдъ. Затова той идва на земята, да научи тѣзи методи тѣзи велики закони, по които ще може да примирява всички противорѣчия въ живота.

 

Казва се въ Писанието: „Изъ „Египетъ позвахъ Сина си“. Мойсей живѣ въ Египетъ, но трѣбваше да отиде въ пустинята и тамъ да прѣкара цѣли 40 години. Той дълго врѣме пасѣше овцитѣ на теста си Иотова, но дойде на гората Хоривъ и яви му се тамъ ангелъ Господенъ. Той се бѣше много обезсърчилъ. Защо? — Понеже мислеше чрѣзъ насилие да спаси израилския народъ. Когато Господъ му се яви и му каза да отиде при Фараона и да му каже да освободи евреитѣ, Мойсей Му отговори „Господи, азъ не съмъ толкова способенъ човѣкъ, при това съмъ и гъгнивъ, прати нѣкой поспособенъ отъ мене!“ Казва му Господъ: „Не, ти си училъ въ Египетъ, ти ще отидешъ, пъкъ ако е въпросъ за краснорѣчие, азъ ще намѣря другъ. Братъ ти Аронъ ще дойде съ тебе. Буквата М въ думата Мойсей означава субстанциалното състояние на материята, отъ което се редатъ нѣщата въ свѣта. Думата Аронъ означава човѣкътъ на Мъдростьта. Всѣкога поне два елемнта трѣбва да се съединятъ въ свѣта. Единиятъ елементъ срѣщаме въ сърцето, а другиятъ елементъ срѣщаме въ ума, Умътъ и сърцето на човѣка трѣбва да се съединятъ. При това и човѣшката воля трѣбва да се съедини съ тѣхъ, за да има едно вътрѣшно съчетание помежду имъ.

 

Има едно противорѣчие обаче въ свѣта. Едни хора сазватъ: насъ ни трѣбва само сърце. И прави сѫ. Други хора казватъ: насъ ни трѣбва само умъ. И прави сѫ.

 

И еднитѣ сѫ прави, и другитѣ сѫ прави. Не трѣбва да има едно съчетание между ума и сърцето. При това, човѣкъ трѣбва да изучава всички свои състояния, да знае защо е създаденъ по този начинъ. Задава ли ли сте си въпроса вие, дѣ сте и какво правите? Вие сега сте въ Египетъ и се учите. Колко врѣме е седялъ Христосъ въ Египетъ да се учи? — Той седя до тогава, докато ангелътъ се яви на Иосифа и му каза: „Вземи детето и се върни въ Ханаанъ“. Ханаанъ, това е обетованата земя. Той е символъ и означава онѣзи благоприятни условия, при които може да се проповѣдва Истината. Когато нѣма тѣзи благоприятни условия, човѣкъ трѣбва да отиде въ Египетъ да се учи, да придобие знание, мѫдрость, че се върне въ Ханаанъ да занесе това богатство съ себе си Какво трѣбва да придобиемъ ние на земята? —Трѣбва да придобиемъ онази вѫтрѣшна връзка, която сме изгубили. Ние сме изгубили вѫтрѣшната връзка съ самитѣ насъ. Човѣкъ не познава себе си. Колцина хора има въ България па и изъ цѣлия свѣтъ, които познаватъ себе си? Азъ не казвамъ, че нѣма, но малцина сѫ. И вие трѣбва да дойдете до това изкуство да познавате себе си. И когато у васъ се зароди това познание, да работите за развиването на вашитѣ вѫтрѣшни органи, вашитѣ вѫтрѣшни мощни сили. Тогава и вашитѣ желания наиълно ще се постигнатъ. Да допуснемъ, че вие сте единъ виденъ цигуларь и давате единъ концертъ на дърветата въ гората, а послѣ давате единъ концертъ въ воения коубъ, свирите на хората. Тия два концерта еднакви ли ще бѫдатъ? —Въ гората ще свирите за себе си, а въ воения клубъ ще свирите за хората. И въ единия, и въ другия случай, обаче, все-таки трѣбва да има нѣкой да ви слуша.

 

Вие искатъ да обичате нѣкога. Онзи, когото обичате, като първо условие той трѣбва да бѫде абсолютно уменъ и абсолютно добъръ човѣкъ. Духъ и душа трѣбва да бѫде той. При всички условия на живота си той не трѣбва да се измѣня. И Ледътъ, който запазва своята топлина, и водата, която запазва своята топлина, и парата, която запазва своята топлина, при всички условия е все едно и сѫщо нѣщо. Азъ се чудя нѣкой пѫть на хората, които когато сѫ богати казватъ: Господъ е много добъръ. Когато дойде и най-малкото нещастие върху тѣхъ, казватъ: Господъ не е тъй благосклоненъ по отношение къмъ насъ. Сега, питамъ ви, когато едно магаре е натоварено съ злато на гърба си, по-красиво ли е то отъ едно магаре, което е разтоварено отъ това злато и гърбътъ му е свободенъ? За васъ, които се считате собственикъ на това злато, разбира се че е по-красиво магарето, което е натоварено съ злато на гърба си. Отлично нѣщо е това магаре да влѣзе въ двора ви. То е най-голѣмото щастие за васъ. Обаче, отъ гледището на магрето, най-голѣмо щастие е, когато гърбътъ му е свободенъ, когато е разтоварено. Повикали едно врѣме магарето на свадба съ билетъ. Срѣщатъ го нѣкой и го запитватъ: „Дѣ отивашъ?“—Поканено съмъ на свадба. „Ами каква ще бѫде длъжностьта ти? —Е, най-малко вода ще нося. За какво друго ще ме канятъ? Отива то на сватба и веднага му турятъ самарьтъ. Но магарето има изкуство да пѣе. Затова, когато носило водата, запѣло изъ пѫтя. Запитватъ го: защо ревешъ?—Пѣя“, отговорило то. „Че нося вода, това е моя длъжнасть, а да пѣя, това е мое изкуство, което азъ давамъ даромъ на хората. Безъ да ме биятъ, безъ да ме мушкатъ азъ пѣя. И наистина, когато магарето иска да прояви нѣщо отъ себе си, то пѣе. Азъ казвамъ: ревътъ, това е най-благородното, най-отличното нѣщо на магаретата. То не реве, а пѣе има една тѫга въ това магаре. Ако азъ бихъ билъ единъ поетъ, бихъ написалъ нѣколко куплета за магарето. Магарето казва за хората. „И вода имъ носихъ, и пѣхъ имъ, но пѣсеньта ми не разбраха, и мене не разбраха, все магаре си останахъ. Нито мене разбраха, нито пѣсеньта ми удобриха.“ Не е ли сѫщото, което и Христосъ казва въ една отъ притчитѣ; „Пѣхъ ви, не пѣхте; плакахъ, не плакахте“

 

           Питамъ; какво иска свѣтътъ отъ добритѣ хора? Азъ мисля, че добритѣ хора заематъ мѣстата на магарето въ свѣта. Дѣ какво става въ свѣта все добритѣ хора сѫ виновни, все тѣ сѫ лоши. Ако въ една война измрътъ 50 милиона хора, никой не обѣлва зѫбъ, нищо по това не се казва, но ако въ едно религиозно общество умратъ 10 души, или имъ мръднатъ дъскитѣ, като на Исуфъ —Али Белхами и почнатъ да играятъ съ гърнето млѣко на главата, казватъ за тѣхъ: полудѣха тѣзи хора! Казвамъ: не, тия хора носятъ млѣко на главата си. Питамъ: кое състояние е по-добро, да краде човѣкъ или да проси? Хвана единъ крадецъ питамъ го: защо крадешъ? — Че нѣма ди прося. я! Хвана единъ просякъ, питамъ го: защо просишъ? —Нѣма да отида да крадя я! Спра се и казвамъ и двамата иматъ право, и двамата мислятъ добрѣ Това сѫ разбирания за живота. Хвана трети, питамъ го: ти какво правишъ?—Нѣма да крада, нѣма да прося, а ще работя. Това е човѣкътъ, това е най-правилното разрѣшение на въпроса. Който нито краде, нито проси, а работи, това е най-правилното разбиране. Онзи, който краде, има право да краде, обаче кражбата има свои послѣдствия. Онзи, който проси, има право да проси, обаче просията има свои послѣдствия. И онзи, който работи, има право да работи, обаче и работата има свои послѣдствия.

 

Сега, онзи, койте ме слуша и не струва хасъ отъ мене, взема книжката си и пише въ нея, и току погледнешъ, видишъ въ нѣкой вѣстникъ като „Утро“ или другъ нѣкой, пише тамъ: този човѣкъ руши обществото.—Разбиране е това.

 

„Отъ Египетъ позовохъ Сина си“ Значи, отъ мѣстото, дѣто трѣбва да се учи. Да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ възгледи на хората! Онзи, който може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисъль на думата, който е дошелъ на замята, трѣбва да има единъ мощенъ духъ. Азъ наричамъ герой онзи човѣкъ, който като носи страданията си въ свѣта, и да го ударятъ, пакъ да се повдигне и като се подигне, пакъ да пѣе. Това е човѣкъ съ мощенъ духъ. Магарето въ окултизма играе важна роль, то е символъ, емблемъ, него считатъ за емблемъ на четвъртото посвѣщение. Онзи човѣкъ, който не разбира живота на магарето, а обръща внимание на неговата форма, на ушитѣ му, на копитата му, на неговия гласъ, както и на това, което то върши, той нищо не разбира. Трѣбва да се обърне внимание на онзи животъ, който е вложенъ въ тази форма. Разбирате ли вие, какво нѣщо е животътъ на магарето? Казвате: е, магарешки животъ! Знаете ли, въ нѣкои отношение въ това животно има красивъ животъ? Да оставимъ неговитѣ слабости, понеже ако се домогнемъ до слабоститѣ му като на животно, питамъ: човѣкътъ нѣма ли слабости? При най-голѣмитѣ слабости въ човѣка ние трѣбва да виждаме и онѣзи красиви пориви въ неговата душа. Когато говоримъ за противоположноститѣ въ човѣка, ние още не разбираме самия човѣкъ. Когато говоримъ за водата и за леда, азъ разбирамъ поляризиране на двѣ състояния, т. е. прѣминаване отъ едно състояние въ друго. Защото и паритѣ, и Ледътъ, това сѫ нищо друго, освѣнъ двѣтѣ състояния на водата. Значи, живота и при парата, и при леда постоянно се мѣни.

 

Ние сме дошли на земята. Какво трѣбва да научимъ?—Първо трѣбва да придобиемъ онова истенско знание, което ни дава разширение на съзнанието. Вие научили ли сте изкуството да разговаряте съ една ябълчна сѣмка, напримѣръ? Можете ли да я накарате да ни проговори? Казватъ за Едисона, че той турилъ една желѣзна игла на плочата на единъ фонографъ и като завъртѣлъ тази плоча, иглата имала изкуство да говори или да пѣе, т. е. да имитира човѣшкия гласъ. Казвамъ: между тази игла и между плочата на фонографа има нѣкакво разумно съчетание, но задъ това разумно съчитиние седи едно разумно сѫщество, което е създало това съчетание. Казватъ че Едисонъ намислилъ това нѣщо, но той самъ не могълъ да си обясни, какъ е възможно фонографа да говори. Ами че първиятъ фонографъ е човѣкътъ, като се завърти колелото на живота, и човѣкъ почва да говори, Хиляди плочи има въ този фонографъ.

 

Като се завърти една отъ тия плочи, веднага се явява дѣдо ти, който е живѣлъ прѣди хиляди години. Той зяпочва да говори, ти чувашъ неговия гласъ и започвашъ да живѣешъ неговия животъ. Послѣ, завъртишъ друга плоча, дойде баба ти, започва да ти говори, и ти захващатъ да живѣешъ нейния животъ, придобивашъ нейния характеръ. Въртятъ се плочитѣ една слѣдъ друга, стари и нови пѣсни и разговори се произвеждатъ. Казвашъ си: не зная какъвъ дяволъ влѣзълъ въ мене!—Никъкъвъ дяволъ не е влѣзълъ въ тебе, но плочата на баба ти е дошла и тя ти говори. Жива е баба ти! Сега ако ви прѣдставя една картина за духовния животъ, вие ще се очудите, този животъ ще ви се види смѣшенъ. Та и баба ви и дѣдо ви почватъ да говорятъ Тѣ казватъ: чуденъ е станалъ свѣтътъ! Всичко, каквото сме правили едно врѣме, сега започва да излиза на лице.

 

„Позвахъ сина си отъ Египетъ.“ Този синъ, който е отишълъ да се учи въ Египетъ, трѣбва да слезе въ материята, да мине презъ страданията, за да се научи. Страданията представляватъ едиа велика Божествена наука. Безъ страдания човѣкъ не може да се научи. Туй трѣбва да имате като правило. Всѣкога знанието е свързаносъ страдания. Страданието носи знание, а знанието само по себе си представлява условия за живота. Животътъ носи условия за придобиване великото благо, а благото създава условия за проявяване иа Божията любовь, а любовьта ни въвеж, да въ условия да влеземъ въ връзка съ ония разумни същества, които сѫ минали по този пѫть за да се радваме. Кога човѣкъ се радва? Нали като намѣри една разумна душа, съ която може да се разбира? Кога една майка се радва? — Когато има една разумна дъщеря, съ която може да се разбира. Кога единъ учитель се радва? — Когато има единъ ученикъ, който може дълбоко да разбира. Кое е онова, което може да причини радость на нашитѣ братя? — Когато единъ нашъ братъ е живъ, а не умрѣлъ. Има умиране, но има и оживѣване. Онзи, който се училъ въ Египетъ знае какво нѣщо е смъртьта, знае какво нѣщо е животътъ. Ученицитѣ отъ египетската школа сѫ пращали своитѣ ученици да учатъ методи, по които да напущатъ своитѣ тѣла за единъ мѣсецъ най-малко следъ това, като се върнатъ отново въ телата си, по такъвъ начинъ да оживеятъ, да възкръснатъ тѣлата имъ. Египтянитѣ сѫ имали смелостьта да балсамиратъ тѣлата на своитѣ покойници, като сѫ вѣрвали, че единъ день ще се върнатъ въ сѫщитѣ си тѣла и ще възкръснатъ съ тѣхъ. Но европейцитѣ развалиха тѣхния планъ. Тѣ като дойдоха, развалиха гробницитѣ имъ, започнаха да режатъ тѣлата на мумиитѣ имъ, искаха да проникнатъ въ тайнитѣ, който сѫ крияли. И послѣ се чудятъ, защо тия мумии иматъ такова злобно изражение. Тѣ си казватъ, развалиха ни плана! Европейцитѣ нѣматъ търпение да дочакашъ да възкръснатъ тия тѣла, та да видятъ Божията слава. Па и за съврѣменнитѣ учени нѣма никаква тайна. Тѣ започнаха да рѣжатъ и живия организъмъ и казватъ: нѣма нищо въ него, той е само материя въ каквото се превръща и следъ смъртьта. Съ смъртьта всичко се свършва, казватъ тѣ. Така разсъждаватъ онези учени хора, който не сѫ запознати съ законитѣ на природата, на които липсва нѣщо. Липсватъ имъ методи.

 

Казвамъ: ако нѣкой ангелъ дойде сега при васъ и ви каже да отидете въ Египетъ, ще отидетѣ ли? Вие ще станете сутриньта и ще кажете: сънувахъ снощи, че единъ ангелъ дойде и ми каза, да отида въ Египетъ. Който ви слуша, ще каже: какво ти трѣбва да слушашъ глупави сънища? Умнитѣ американци не бѣха ли глупави предъ очитѣ на хората когато преди години въ Клондай се откри една златна руда и хиляди хора отъ тѣхъ изпродадоха своето богатство и се стекоха тамъ да извлекатъ злато отъ повърхностьта на земята. Всички се заразиха отъ тази мания да печелятъ. Та стига да дойде този ангелъ да имъ каже,Че ще спечелятъ нѣщо. Тогава нѣма да се съмняватъ въ този сънь. Има нѣщо, което човѣкъ може да спечели. Но тъй, ние сме чужди единъ за другъ. Вземете, ако нѣкой човѣкъ разправя за своитѣ страдания, тия, които го слушатъ, се запитватъ: защо страда този човѣкъ? Майка му е жива, баща му е живъ, има хлѣбъ да яде, защо страда? Тѣ не могатъ да разбератъ неговитѣ страдания. Нѣкой поетъ написълъ една книга или нѣкоя своя поема представя я предъ свѣта, но всички се нахвърлятъ върху него, започватъ да го критикуватъ. И той най-после си казва: защо ли ми трѣбваше да пиша? Защо страда този поетъ? — Вложилъ е той, нѣщо въ своята работа, и никой не го разбира. И какво става съ него? Послѣ, нѣкоя майка роди едно дѣте, то влѣзе между хората и почватъ да го мушкатъ тукъ-тамъ. Връща се то дома си цѣлото въ рани. Майката се хваща за главата, започва да прѣвързва ранитѣ му. Цѣлото е продупчено отъ хората. Такова е положението и на единъ художникъ, и на единъ музикантъ, и на единъ поетъ, надупчени сѫ тѣ на много мѣста. Опасно е сега да бѫдешъ и религиозенъ или духовенъ човѣкъ, може да тѣ намушкатъ на общо основание. Започватъ да говорятъ по твой адресъ: той е идиотъ, глупавъ човѣкъ, такъвъ, онакъвъ. Казвамъ: въ какво седи умния човѣкъ какъ се познава той? Днесъ единъ човѣкъ, който може да опропасти живота на хиляди хора, минава за ученъ, а единъ човѣкъ който посветява живота си или като лекарь, или като художникъ, или като музикантъ, или като поетъ, или като майка, минаватъ за глупави хора. Но това не се отнася до цѣлото човѣчество. Има и благородни души въ свѣта.

 

Та сега ние трѣбва да се стремимъ къмъ създаване на ония разумни връзки, които съществуватъ отгорѣ, които сѫ необходими за проявяване разумния животъ. И всеки отъ васъ може да го създаде! Сега вие ще кажете: има два вида животъ, има и два вида хора. За това именно сѫ пратени Учителитѣ въ свѣта, да учатъ хората на разумния животъ. Потребни сѫ Учителитѣ на свѣта!

 

Всѣка майка, всѣки баща, всѣки вашъ приятель, който може да ви опѫти въ правия пѫть, който може да ви даде единъ добъръ съвѣтъ, той е учитель. Азъ взимамъ думата „учитель“ въ найширокъ смисълъ, подразбирамъ хора, които могътъ да говорятъ на единъ положителенъ езикъ, Цѣлиятъ свѣтъ днесъ е пъленъ само съ разочаровани хора. Вие ще срещнете и млади, и стари хора съ разнебитени сърца, за които казватъ: Господъ да ги утеши! Какъ ще ги утеши Господъ? Не сме ли ние носителитѣ на тази Божия благодать? Не сме ли ние Божесвенитѣ лѫчи, които трѣбва да изпълнимъ волята Божия тукъ на земята? Едно врѣме ангелъ Господенъ слезе отъ небето и каза на Иосифа: „Вземи дѣтето си и бѣгай въ Египетъ!“ И днесъ ангелътъ слиза и казва на всички майки и бащи: „Вземете дѣтето и се върнете въ Израелъ, въ Ханаанската зема, защото настанаха вече онѣзи благоприятни Условия.“ И сега този ангелъ ви казва да се върнете въ свѣта за да работите. И всѣки отъ васъ трѣбва да дигне знамето на Любовьта, не червеното знаме, нито бѣлото знаме, а знамето на Любовьта, което трѣбва да бѫде свѣтлина. Та като се дигне това знаме, всички трѣбва да четатъ на него. Неговата свѣтлина е толкова приятна, защото само по себе си то носи свобода. И азъ казвахъ: за да се образува това знаме, трѣбва да се съединятъ въ него всички човѣшки умове и всички човѣшки сърца. Това божествено знаме ще бѫде направено отъ нишкитѣ на всички човѣшки умове и всички човѣшки сърца. То ще бѫде най-красивото знаме, подъ което трѣбва да се събере цѣлото човѣчество и да каже: „Ние ще воюваме въ този свѣтъ за онази велика Истина, която носи човешката свобода“.

 

И туй ще се изпълни! Само тогава иматъ смисъль думитѣ: „Отъ Египетъ позовахъ сина си“ Защо Го позовалъ. Защото се е изучилъ. Думата „синь“ употрѣбена въ този смисъль, това е Любовьта. Та казвамъ: настана вече моментъ всѣки отъ васъ да се запита, защо е дошелъ на земята защо си дошелъ?—Да проявишъ Божията Любовь. Защо си дошелъ?—Да проявишъ Божията Мѫдрость. Защо си дошелъ?-Да проявишъ Божията Истена. Защо си дошелъ? —Да проявишъ Божията Правда, да се застѫпишъ за страната на правото. Защо си дошълъ?—Да проявишъ Божията Добродѣтель. Дошелъ си да проявишъ качествата на всички добродѣтели, да проявишъ всички таланти и всичко онова най-хубаво, което имашъ вложено въ твоята душа отъ хиляди години. Всичко това трѣбва да го изнесешъ, не да го раздадешъ, но то трѣбва да бѫде като заложба за благото на твоитѣ братя. Само тогава ще се образуватъ слѣднитѣ нѣколко връзки. Първата връзка е отъ Бога къмъ хората. Втората връзка е отъ насъ къмъ Бога, т. е. отъ създаденото къмъ Бога. Третата връзка е отъ човѣка къмъ човѣка. И четвъртата е най-възвишената — отъ Бога къмъ Бога. Направимъ ли тия връзки, това значи да се съединимъ съ този Мощенъ Божественъ Духъ, та като ви срещна, въ ума си да ви държа тъй, както държа себе си; да ви почитамъ тъй, както почитамъ себе си; да ви обичамъ тъй, както обичамъ себе си; въ вашето лице да виждамъ Бога тъй, както Го виждамъ и въ своето лице. Тогава всички ще носимъ Божието благо. И само тогава свѣтътъ ще се оправи. Не че сегашнитѣ условия ще се измѣнятъ, но ние можемъ да поправимъ, да подобримъ тия условия. За сега, обаче, тия условия сѫ необходими за вашето развитие. Тѣзи мѫчнотии, които имате, сѫ необходими за уякчаване на вашия духъ. Ако въ свѣта нѣма извѣстни налѣгания, никаква работа не можете да извършите. Ако всички хора въ свѣта сѫ богати, нищо не може да се постигне. Ако всички хора сѫ бѣдни, пакъ нищо не може да се постигне. Това сѫ полюси. Богатството прѣдизвиква единъ родъ способности у човѣка, сиромашията прѣдизвиква другъ родъ способности у човѣка. Вѫтрѣшно, доволство прѣдизвиква трети родъ способности у човѣка. Вие често казвате: азъ остарѣхъ. Що е старостьта? Старостьта прѣдставлява за тебе възможность да се проявишъ, т. е. ти имашъ възможность да станешъ младъ. Като казвашъ, че ще остарѣешъ, подразбирамъ, че имашъ възможность да станешъ уменъ. Ти трѣбва да правишъ опити да се подмладявашъ. Вие правили сте опити да се подмладявате( Казвате: глупости ще се подмладява човѣкъ! Че какъ тъй, най-красивото състояние е да се подмлади човѣкъ! Ние съврѣменнитѣ хора, като дойдемъ до една опрѣдѣлена възрасть очакваме вече да умремъ. Не онзи, който не умиралъ, не е билъ въ Египетъ; и онзи, който не е възкръсвалъ, не е билъ въ Ханаанъ. Въ Египетъ ще отидешъ да научишъ закона на безсмъртието, а въ Ханаанъ ще отидешъ да научишъ закона на възкръсението, великая законъ на Любовьта. Земята е една велика лабаратория.

 

Сега ние чакаме да дойдатъ ангелитѣ да ни освободятъ. Че кой ви е вързалъ? Всички вие сте свободни. Гледамъ, нѣкоя жена седи замислена казва: азъ съмъ ограничена, вързана съмъ. Питамъ: като дойде на земята, къмъ кого бѣха първитѣ ти връзки? Кой ти даде живота? —Богъ ти даде живота, затова, първото отношение, което, имашъ, е къмъ Бога. Слѣдователно, първото задължение, което имаме въ свѣта е къмъ Бога. Ако азъ не спазя своитѣ отношения, своитѣ задължения и обѣщания къмъ Бога, мислите ли, че ще мога да спазя задълженията си къмъ другитѣ хора? За въ бѫдаще азъ бихъ желалъ хората да постѫпватъ по слѣдния начинъ. Нѣкой младъ момъкъ като срещне нѣкоя млада мома, която го харесва и иска да се ожени за него да и каже: азъ вече съмъ прѣстаналъ съ такива суевѣрия, за такава мома не се женя. И момата като срещне нѣкой младъ момъкъ, да каже: азъ за такъвъ момъкъ не се женя. Що е женидбата въ свѣта? — Женидбата първоначално е прѣдставлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжътъ има една другарка, тя трѣбва да е такава че да го подига въ живота, а не да му тури единъ юларъ и да го подтиква съ него напрѣдъ. Азъ като говоря за мѫже и жени, говоря за всичкитѣ. Този юларь се срѣща навсѣкѫдѣ. Жаната като намѣри, че мѫжа е по глупавъ отъ нея, туря му единъ юларь и го води. Послѣ, отъ врѣме на врѣме го понашари съ камшика. Той мълчи, нѣма какво да прави. Питатъ го: какъ си? — Силно нѣщо е жената, бре! На друго мѣсто пъкъ мъжътъ тури юларъ на жена си, понашари я съ камшика си отъ врѣме на врѣме. Питатъ я: какво нѣщо е мѫжътъ? —Силно нѣщо е мѫжътъ! На друго мѣсто учительтъ вързалъ ученика си; другадѣ пъкъ ученикътъ вързалъ учителя си. Питамъ; съ тия юлари разрѣшили ли сте всички ваши въпроси? Казватъ: оставете всѣки човѣкъ да се проявява тъй, както му диктуватъ неговитѣ отношения къмъ Бога. Единъ день, когато той свърши своята работа, ще бѫде и съ тебе. Отидешъ нѣкѫдѣ, виждашъ, че нѣкой се моли на Бога. Застани нѣкѫдѣ далече отъ него, не му бъркай, укажи найголѣмото уважение и почитание къмъ неговото сърдце, къмъ неговото разположение. Вие казвате: какво застаналъ онзи глупакъ тамъ се моли? Какво мисли той? — Мисли той, разрѣшава една отъ най-великитѣ, отъ най-труднитѣ задачи. Това значи да се молишъ. Молили ли сте се вие? Казвате: срамота е да се моли човѣкъ. Да, като те простратъ на земята въ нѣкой участъкъ и ти ударятъ съ камшика 25, тогава казвашъ; моля ти се, недѣй? Защо се молишъ сега? Значи, съ камшика се молишъ, а безъ камшикъ не се молишъ. Азъ бихъ казалъ: удряй, братко удряй но ще знаешъ, че единъ день този камшикъ ще засегне и твоя гърбъ Ако ударятъ на мене единъ камшикъ, на тебе— два. Ако ударятъ на мене три, на тебе=шесть. Ако ударятъ на мене 100, на тебе—10.000. Такъвъ е великиятъ Божи законъ. Глупавиятъ нѣма право да бие. Само умниятъ има право да бие. Азъ наричамъ художникъ, склупторъ или музикантъ, този човѣкъ, който като бие съ чука своята статуя, изкарва отъ нея нѣщо хубаво. Азъ наричамъ великъ поетъ този човѣкъ, който знае какво да пиши и изкарва нѣщо хубаво. Ние не се нуждаемъ отъ глупави хора, които биятъ. Горко на онзи строй, въ който глупавитѣ хора биятъ!

 

„Отъ Египетъ позовахъ сина си“. Той дойде отъ Египетъ дѣто е завършилъ своето образование. И всички вие трѣбва да завършите своето образование, за да бѫдете мощни духове. Има нѣщо по-мощно въ свѣта, отколкото съврѣменното образование. Тѣзи сабли, които днесь носятъ военитѣ, едно врѣме ги носиха магитѣ. Тѣ сѫ магически пръчици, емблеми. Магитѣ работиха съ живитѣ закони на природата. Но днесъ хората като изгубиха това изкуство , тѣ не знаятъ какво да правятъ даже и съ единъ ножъ. Сега всички мѫже носятъ тояжки, но не знаятъ каква да правятъ съ тѣхъ. Едно врѣме Мойсей като дигна свота тояжка, раздѣли морето на двѣ части, отвори пѫть за да мине народа му по сухо. Той като дигна тояжката нагорѣ, произведе цѣла буря въ природата, но знаеше какъ и на кое врѣме да я дигне. Има врѣмена, когато човѣкъ само, като дигне пръста си, може да произведе цѣла катастрофа въ природата. Но благодарение, че не знаете кога е това врѣме. Нѣкой казва: ти знаешъ ли какво мога да направя? Ако такъвъ човѣкъ би знаелъ кога да дигне рѣката си, би произвелъ цѣла катастрофа, но благодарение, че не знае врѣмето за това. Той дига прѣждеврѣменно рѫката си. Вие ще се научите да дигате тояжката си не само за катастрофи, но и за добрини. Само затова има врѣме. Соломонъ е казалъ: „Има опрѣдѣлено врѣме за всичко“. Затова трѣбва да отидете въ Египетъ да се учите на мѫдрость и на знание, на този вѫтрѣшенъ моралъ, на този устой. Тогава само ще имаме една нова вѫтрѣшна култура и нѣма да бѫдемъ малодушни.

 

И тъй, ако сегашнитѣ възгледи, които имате за нѣщата сѫ изкрени у васъ, задръжте ги; ако сѫ купешки, ако сѫ стари, набрали прахъ, утайки, освободете се отъ тѣхъ! Оставете въ васъ само онези вътрешни заложби, които Богъ ви е далъ. Работете съ тѣхъ и за тѣхното разработване. Това е законътъ на вѣликата свобода, който сега иде въ свѣта. Силнитѣ, мощнитѣ души азъ наричамъ героитѣ въ свѣта. Тѣ сѫ душитѣ, които влизатъ въ другитѣ хора, разбиратъ ги, считатъ ги като души, които сѫщо тъй страдатъ. Тѣ считатъ, че и въ тѣхъ има нѣкакви хубави заложби, че и тия хора могатъ да се обърнатъ къмъ Бога.

 

Та азъ желая днесъ да не ви пущамъ празни. Всѣко празно гърне, всѣка празна стомна ще я напълня съ нещо. Всеки отъ васъ трѣбва да занесе дома си поне по единъ килограмъ млѣко на главата си. Ами вий трѣбва да знаете, че сте хора! Отъ толкова хиляди години какво отчаквате на земята? Ако разберете живота си криле ще ви израстнатъ; ако не разберете живота си, главата ще ви побѣлѣе, гърбътъ ви ще се превие, краката ви ще отслабватъ и единъ день всички ще свършитѣ безславно и на гробътъ ви ще напишатъ: „Тукъ е гробътъ на забравения, на незнайния“. Въ врѣме на войната германцитѣ направили единъ паметникъ на своитѣ паднали войници въ Сърбия и написали войници въ Сърбия и написали върху него имената на всички. Писали: „Тукъ почиватъ германскитѣ герои“. Идватъ следъ това сърбитѣ, заличаватъ туй, което германцитѣ писали и отгоре написали:„ Тукъ сѫ падналитѣ незнайни герои“. Който не вѣрва въ думитѣ ми, ще има такъвъ паметникъ, на който ще бѫде заличено името му. Да бѫде човѣкъ безъ име, това е състояние на смърть. Да зовешъ човѣка по име, това значи този човѣкъ да има достоинство. Само умнитѣ само възлюбленитѣ отъ Бога хора итатъ име. Казва се въ писанието: „И ще имъ дамъ име и всѣки самъ ще го знае“.

 

„Изъ Египетъ позвахъ сина си“. Азъ желая да ви повикатъ отъ Египетъ всички, да се върнете въ Ханаанската земя и да бѫдете носители на онова, което сте научили тамъ.

 

 

 

Бѣседа,  държана  отъ  Учителя,  на  14  февруарий,  1926  г.  въ  гр.  София.

 

 

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...