Jump to content
Ани

1929_02_15 Замисълъ на природата / Силата на движенията

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ЗАМИСЪЛЪ НА ПРИРОДАТА

 

                                                                                                                 6 часа сутриньта

 

               Отче нашъ

                

               Размишление върху прилежанието.

              Станете да направимъ едно упражнение:*

 

                I. Дветѣ рѫце предъ гърдитѣ. Лѣвата длань върху горната часть на дѣсната рѫка, леко допрена. Бавно изтегляне на дѣсната рѫка навънъ и поставяне дѣсната длань върху горната часть на лѣвата рѫка, тъй че двата палци да гледатъ нагоре. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Упражнението се повтаря нѣколко пѫти, последователно съ едната и съ другата рѫка.

 

                II. Рѫцетѣ, вдигнати нагоре, сѫ съ допрени пръсти о рамената, успоредно на главата. Бавно се изтеглятъ рѫцетѣ, съ опънати пръсти успоредно на главата, нагоре до надъ главата и после по сѫщия начинъ, бавно рѫцетѣ слизатъ, докато пръститѣ се допратъ до рамѣната. Това се прави нѣколко пѫти.

 

                Азъ бихъ нарекълъ днешната лекция “Замисълъ на природата”. Ще знаете какво значи “замисълъ”. Какво значи въ най-обикновената смисъль: замислямъ нѣщо и намислямъ нѣщо? Едно и сѫщо ли е? Замислямъ нѣщо, значи процесъ несвършенъ, а намислямъ значи процесъ свършенъ. Намислямъ нѣщо и още мисля.

 

                Сега важностьта на движенията, които ставатъ въ физическия свѣтъ, каква е? Ако тия движения нѣматъ вѫтрешенъ смисълъ, тѣ сѫ безсъдържателни. Да допуснемъ, вие имате едно движение, намирате се въ едно обезсърдчено състояние. Напримѣръ онзи, който е обезсърдченъ, си турга рѫцетѣ тъй успоредно, тъй предъ гърдитѣ, съ палцитѣ надолу, седи и мисли. Но когато ти искашъ да разрѣшишъ единъ въпросъ, ще вдигнешъ палцитѣ си нагоре, байраци сѫ тѣ. Ако правишъ туй упражнение и свиешъ палцитѣ си надолу, ще има съвсемъ другъ смисълъ. Значи палците ти тукъ иматъ отношение къмъ мисъльта. Следъ като движишъ тъй рѫцетѣ си, имате успоредно движение на рѫцетѣ, едната рѫка се оттегля, турга се върху другата, после другата се оттегля, двата палци ту се отдалечаватъ, ту се приближаватъ. Имате отношение вече. Следъ като се приближатъ съвсемъ палцитѣ, какво ще стане? Ще се допратъ. Всѣкога приближаването означава: мисъльта, която трѣбва да се реализира, е близо до реализирането. За да се достигне една форма на мисъльта, трѣбва да дойдатъ две сили въ съприкосновение.

 

Та рекохъ, ако вие държите въ съзнанието си всѣко едно движение, да допуснемъ, вие искате да идете нѣкѫде, но избирате най-кѫсия пѫть, ще успѣете ли? Кой е най-краткия пѫть? (-Правата линия.) Да допуснемъ, азъ искамъ да мина по права линия отъ тука. Нали трѣбва да вдигна нѣколко души? Въ дадения случай най-краткиятъ пѫть е да заобиколя. Защото кривата линия, това е безброй малки, прави линии. Подъ думата крива линия се разбира съвсемъ друго нѣщо. Азъ мога да се движа по крива линия, но ако моето съзнание присѫтства, азъ се движа по права линия. Защото всички тия малки линии, скачени образуватъ права линия. Кривата линия е линия на чувствата. Следователно, чувствата изкривяватъ линията. Т.е. правата линия трѣбва да се огъне, за хатъръ на чувствата, нищо повече.

 

                Вглъбяване трѣбва да има. Въ природата е за забелязване единъ фактъ. Онѣзи хора, които сѫ мѣки, отстѫпчиви, у тѣхъ преодоляватъ кривитѣ линии, а хора, които не сѫ отстѫпчиви, у тѣхъ преодоляватъ правитѣ линии. Запримѣръ вземете единъ типъ на Месечината (I), и другъ типъ марсианеца (II). Разбира се това сѫ различни типове. Вие никога не може да очаквате отъ втория типъ да постѫпи съобразно първия типъ. Първиятъ типъ е на Месечината, вториятъ е марсиянеца. Марсианецътъ винаги държи въ рѫката си своята шапка.*

 

Та рекохъ, за да се изрази въ вашето съзнание известна мисъль, тя си има своята форма. Има си свой ходъ на движението. Нѣкой пѫть вие избѣгвате да направите едно малко движение, единъ малъкъ потикъ, мислите, че това е маловажно. Въ природата маловажни работи нѣма, тамъ всичко е важно. За съзнанието всичко е важно. Ако каквато работа ти започнешъ, ѝ давашъ цѣна или важность, тя работата става важна. Отива едно лице при другъ, пита: “Може ли да ми смѣт-нешъ 5 яйца по три лева колко правятъ?”- “Ама, толкова не знаешъ ли да смѣташъ?” 5х3=15. Но когато дойдешъ да смѣташъ, най-първо заинтересувай се отъ този човѣкъ, кажи му: “Я, да видя яйцата ти, хубави ли сѫ, голѣми ли сѫ?” Ще смѣтнешъ най-първо 5 яйца по 3 лева колко правятъ. Но кажи му: “Дай да видя яйцата.” Когато смѣташъ, трѣбва да имашъ една ясна представа за формата вече. Ако вие смѣтате безразборно 5х3, че правятъ 15, то е хубаво, но то е едно упражнение. Но ако искате да имате едно постижение, то туй, което искате да вземете, трѣбва да имате една ясна представа.

 

Ако мислите да изучавате една форма или сила, или искате да изучите почерка на човѣка, най-първо трѣбва да видите почерка му. Значи онзи, тънкиятъ наблюдатель, човѣкъ вижда, че мислитѣ и чувствата на човѣка се изразяватъ по нѣкой начинъ навънъ. Има известни закони, които опредѣлятъ движението.

 

                Следователно въ изграждане на характера, ние се стремимъ къмъ хармонични движения. Да допуснемъ, вие седите и мърдате пръститѣ си, единия показатель удря другия, питамъ: каква е мисъльта на този, който прави така? Или нѣкой пѫть седите, мислите, мислите и се почешете задъ ухото. Това сѫ известенъ родъ движения, които правите. Всички правите известни движения. Не се стремете да дадете известни обяснения на тия движения. Може би тѣ се дължатъ на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето самосъзнание. Но тѣ не се дължатъ на вашето свърхсъзнание. Нѣкой пѫть като седите, турите си единия кракъ върху другия, поизкривите се на едната страна, на другата. Вдигнешъ едната си рѫка нагоре, туришъ я въ джоба, извадишъ я. Не ви свърта на едно мѣсто. Накривите си главата на едната страна, на другата. Съ всички тия движения искашъ нѣщо да изразишъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ония първични енергии. Нали и у децата въ училището има такива енергии набрани, какво правятъ тогава учителитѣ имъ? Оставятъ ги да изразходятъ тази енергия.

 

                Представете си, че вие тукъ, както си седите, тихо и спокойно, азъ мога да ви разтревожа всинца ви. Има известни форми, ако на васъ покажа една такава форма, нито единъ отъ васъ нѣма да остане тукъ въ класъ. Казвамъ ви: “Тукъ има една бомба.” Всички ще избѣгате. Защо? Знаете последствията. Представете си, че внеса една боа, конструкторъ отъ тѣзи кобри, колко отъ васъ ще имате смѣлостьта да останете тукъ? (Ц.: -Азъ ще остана.)(Смѣхъ.) Азъ вземамъ нѣщата, въ тѣхния обикновенъ смисълъ. И страхътъ иде въ насъ не отъ нашата мисъль, ние се уплашваме безъ да искаме. Ние отпосле се плашимъ. Вие, като видите тази змия, веднага тя ще внесе известенъ родъ движения, ще ги причини. Питамъ: кои сѫ причинитѣ за страха отъ една змия? Нѣкой пѫть не е отъ голѣмината на предмета, който ни плаши.

 

                Сега ние говоримъ за ония естественитѣ движения, другитѣ отпосле идатъ. И у животнитѣ има движения отъ страхъ. Азъ снощи наблюдавахъ въ въздуха единъ соколъ се спусна върху гаргитѣ и хвана една голѣма гарга въ въздуха. И соколътъ и гаргата паднаха на нашето мѣсто. Соколътъ натисналъ гаргата, а тя вдига шумъ, моли се, крѣчи. Рекохъ, какво стана съ гаргата? Гаргата се отърва, но като се намѣсихъ азъ. Смѣлчакъ е този соколъ. Това се случи надвечерь. Нѣколко изяснения могатъ да се дадатъ. При това този соколъ не е отъ много голѣмитѣ, отъ малкитѣ е, при повече отъ хиляда гарги влиза между тѣхъ и хваща една гарга, въ въздуха я държи, но не може да я носи и двамата падатъ на нашето мѣсто. Азъ имъ рекохъ: “Тукъ не е мѣсто да се ядатъ гарги.” Въпросъ не е за вегетарианството, но рекохъ на този соколъ: “Нека си живѣе гаргата. Отвънка може, но тукъ не може да се правятъ престѫпления.” Пъкъ и другото, единъ соколъ да си позволи да хване една гарга, показва, че той се намира въ голѣма нужда.

 

                Та рекохъ, когато ние сме спокойни, нашитѣ движения сѫ единъ родъ. Спокойниятъ човѣкъ има единъ родъ движения, неспокойниятъ има другъ родъ движения. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стреми къмъ едно спокойно състояние. Всѣки день трѣбва да имате половинъ часъ за самовъзпитание на тѣлото си. Седнешъ, захапе те нѣкѫде. Стой половинъ часъ, не мърдай. Или сърби те нѣкѫде, мисли, че не се отнася до тебе. Може да чуешъ нѣкой шумъ, ще се самовъздържашъ. Самовъзпитание се изисква. Не се вслушвай въ този шумъ. Или искашъ да надникнешъ, да видишъ нѣщо. Не се мърдай. Това сѫ редъ отъ движения, които тогава искате да направите.

 

                Нѣкой пѫть, споредъ както гледа човѣкъ отъ прозореца, такъвъ му е характерътъ. Нѣкой ще дойде отблизо, ще си покаже главата и ще се отдръпне, другъ цѣлъ ще се надвеси. Този, който е внимателенъ, едва ще си тури главата и ще се оттегли, а другиятъ цѣлъ ще се надвеси навънка. Какво мислятъ тия двамата? Ако хващате тия хора да ви работятъ, кого ще изберете? Първиятъ е откровенъ, а този, който се е надвѣсилъ много, не е много разуменъ. Той харчи много, много е щедъръ, но и много харчи. А онзи е пестеливъ, икономистъ, съ малко енергия отива, съ едното си око погледне и пакъ се оттегля. Единиятъ ще направи такава линия - АБ**, ще се надвеси много. А другиятъ ще направи по-малка линия - А1Б1. АБ ще харчи повече енергия, за да изходи този пѫть, а А1Б1 ще харчи по-малко. Ако АБ е вашъ ортакъ, той ще харчи повече. Сега това не е единъ законъ, но като пристѫпваме да изучаваме характера на човѣка, все ще се натъкнемъ на тия наблюдения. Та необходимо е понѣкой пѫть да се спирате по 5,10,15,20 минути върху себе си. И после, да правите упражнение, каква поза трѣбва да имате? Човѣкъ трѣбва да има едно тѣло изправено, гръбначниятъ стълбъ на човѣка трѣбва да бѫде почти въ отвѣсно състояние, съ едно малко различие.

 

                Самовъзпитанието трѣбва да започне отъ тѣлото. АБ представлява вашиятъ гръбначенъ стълбъ.* Може да се образува една малка кривина. То става отъ практическо съображение - въ кривитѣ линии се харчи по-малко енергия. Щомъ човѣкъ е въ единъ унилъ духъ, той веднага се изкривява, за да си помогне. При този навикъ кѫде е тежестьта? Или защо човѣкъ си навежда главата малко напредъ? Човѣкъ, който си е навѣлъ главата надолу, не мисли. Казватъ: “Наведена глава сабя я не сече.” Какво подразбирате вие подъ наведена глава? Защо човѣкъ си навежда главата? Щомъ човѣкъ си наведе главата напредъ, де е тежестьта? Центърътъ на тежестьта е назадъ. Щомъ центърътъ на тежестьта мине напредъ, човѣкъ си изправи главата. Следователно, онзи човѣкъ, който почва да се нагърбва, той се повръща къмъ онова, животинското състояние. Затова е необходимо всѣки единъ отъ васъ да се изправи, гръбначниятъ му стълбъ да вземе едно отвѣсно състояние. Може да се изправите предъ една врата и да допрѣте гръбнака си до нея. Като сте тъй изправени, да тонирате вашия гръбначенъ стълбъ, да могатъ тия енергии на гръбначния стълбъ да потекатъ. Понеже има едно течение у човѣка отъ северъ къмъ югъ. Северъ е горе, а югъ е долѣ. Вие трѣбва да регулирате туй течение на гръбначния си стълбъ. Въ следствие на неправилния ходъ на туй течение, нѣкой се деформиралъ, накривилъ се на едната страна или на другата. Полюси сѫ това. Постоянно се мѣнятъ полюситѣ на движението. Нѣкой човѣкъ ще вдигне едното си рамо, нѣкой ще стѫпи само на единия кракъ, на лѣвия, а дѣсния ще държи леко като нѣкоя кокона, благородна дама. Това сѫ вѫтрешни състояния на неговитѣ чувства.

 

                На васъ ви рекохъ, дръжте си главата права! Нѣкой пѫть като се учудвате, правите разни движения съ главата. Това иде естествено. Наведе си главата на едната страна, иска да каже: “Чудна работа!” Изгубилъ си той равновѣсието. Ако е налѣво, значи центърътъ на тежестьта кѫде е? Ще решавате математически. Иванъ Стояновъ навежда главата си налѣво, какъвъ характеръ има? Поставете въ геометрическа форма, кои сѫ силитѣ, които действуватъ. Значи, центърътъ е въ дѣсната страна. Имашъ единъ неприятель или задѣватъ те отъ лѣво, ти се накривявашъ къмъ дѣсно - къмъ твоя тилъ. Който наклонява главата си на лѣвата страна, значи той уповава на сърцето си. Спасението е долу, въ сърдцето. Пъкъ другъ навежда главата си на дѣсно. Уповава на ума си.

 

                Тия сѫ разсѫждения като наблюдавате хората. Но заедно съ това наблюдавайте и себе си. Наведете си главата на лѣво, наблюдавайте се, кои сѫ набудителнитѣ причини за това? Кое ви е накарало да наведете главата си малко на лѣво? Човѣкъ трѣбва да върви правъ като една запалена свѣщь, да има само едно колебание, това е за разумния човѣкъ. За онзи, който не е разуменъ, той може да навежда главата си както иска. И васъ, като ви гледамъ много, малцина седятъ тъй правилно, както природата изисква.

 

Единъ окултенъ ученикъ или единъ ученикъ на новата наука, той трѣбва да знае ония линии, които сѫ правилни за неговия животъ. Има морални линии въ природата, разумни линии, мѫдри линии въ природата, не самитѣ линии сѫ мѫдри, но линии, по които мѫдростьта се движи. Сега, когато дойде единъ вашъ приятель, когото вие обичате, какъ ще си подадете на него рѫката? Той, като дойде, какъ го посрещате? Всѣкога трѣбва да се спирате върху вашето поведение, да се анализирате. Не човѣкъ да стане дребнавъ, но да забележите разликата въ движенията. Къмъ онзи, когото обичате, въ вашитѣ движения сте много пластиченъ. И въ рѫцетѣ, и въ лицето ви има голѣма пластичность, на която вие не обръщате внимание. Това се дължи на вашето подсъзнание. Нѣкоя майка, която обича своя синъ или синъ, който обича и почита майка си, въ тѣхъ има единъ родъ движения, благородни. Когато пъкъ нѣкой господарь, като се приближава къмъ слугата си, у него има съвсемъ други движения. Той се приближава къмъ слугата си съ безлюбие. Вие можете да кажете: “Съ чувства свирепи, груби, сурови”, и т.н. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, грубъ е неодѣланиятъ камъкъ. Безразличенъ сѫщо не може да се употрѣби. Господарьтъ, като се приближава, нѣма почитание къмъ слугата си. Единъ учитель, като се приближава къмъ нѣкой ученикъ, който е способенъ, приближава се къмъ него по-внимателно, а къмъ ученика, който е слабъ, съ пръстъ го сочи.

 

                Въ Варненската гимназия имаше единъ учитель Бѣлчевъ, той на неспособнитѣ ученици казваше, като си свие малко очитѣ: “Я, ти тамъ излѣзъ на дъската!” А къмъ способнитѣ ученици си отваряше очитѣ. Като си затваряше очитѣ, той искаше да каже: “Ти си отъ онѣзи, които ходишъ съ затворени очи и умътъ ти е затворенъ, я, излѣзъ малко на дъската, да ти се отворятъ очитѣ.” Въ него имаше една черта, той, като погледнѣше ученика, оцѣнява го, казва: “Я, излѣзъ.” Ако дойдемъ ние да разглеждаме защо този учитель спрѣмо едни постѫпва по единъ начинъ, а спрѣмо други по другъ, това зависи отъ ученицитѣ. Но ако е единъ учитель съ високо познание на човѣшката душа, той ще се държи еднакво и къмъ онзи, който знае и къмъ онзи, който не знае. Но той все таки прави различие. Той, щомъ се обърне къмъ единъ отъ неспособнитѣ ученици, има нѣщо различно въ движенията му и въ рѫцетѣ, и въ лицето, въ правитѣ и криви линии на неговото движение има нѣщо, което се различава. Ако гледате учителя, по неговата фотография може да знаете какъвъ е ученикътъ, на който той говори, способенъ ли е или неспособенъ. Пъкъ и у неспособния ученикъ има известни движения, които го отличаватъ. Той, като стане, стиска се, седи неспокоен, несигуренъ, а онзи, който знае, като стане, въ него има самообладание, нѣщо хубаво има въ него и красиво. Та има известни линии, които опредѣлятъ нашето вѫтрешно [поведение] падение.

 

                Та всѣки день трѣбва да мислите върху онова, хубавото и благородното въ природата. Представете си, че вие сте затворени въ вашето тѣло. Нали всѣки день трѣбва да отваряшъ прозорцитѣ си, да влѣзне свѣтлина и чисть въздухъ. Ще погледашъ малко и ще подишашъ на широко. Ще правишъ известни упражнения върху себе си. Казвате: “То ще дойде отъ само себе си.” Нищо само по себе си не иде въ свѣта. И всѣкога въ природата те заставятъ по всевъзможни начини, хиляди начини и методи има, чрезъ страдания, чрезъ неволи, чрезъ лишения, докато ни вкаратъ въ правия пѫть, да мислимъ правилно. Сега вие се приближавате къмъ тази наука. За да стои по-дълго време у васъ, за да може да я използувате, въ вашето съзнание, трѣбва да има пъленъ контролъ върху тѣлото ви. Не да господствувате, но тѣлото и вие трѣбва да се разбирате. И въ всѣки даденъ случай трѣбва да разбирате състоянията, които минаватъ въ вашитѣ мисли и желания. Всѣкога отъ две състояния трѣбва да разбирате кое е правото.

 

                Седите нѣкой пѫть, имате свивания на лицето си, нѣкои хора правятъ движения съ лицето си, устнитѣ, носа си, този родъ движения може да сѫ предадени по наследство, а нѣкой пѫть, като се намирашъ въ затруднително положение, въ мѫчение, чрезъ изкривявания на мускулитѣ тази енергия търси мѣсто да излѣзне. Следователно, ако мислите правилно и чувствувате правилно, тази енергия ще излѣзне, ще се асимилира и нѣма да има нужда да се обезобрази тѣлото. Нашето тѣло се обезобразява отъ натрупване на излишна енргия. Ако се разгнѣвите, имате едно чувство на гнѣвъ, то ще произведе известенъ родъ движения, известенъ родъ криви линии у васъ. Или, ако вие развивате у васъ своята твърдость, тя има своята линия. Твърдостьта се изразява въобще въ устата. Ако вие я развиете по-силно, тя ще образува една права линия С.* И когато човѣкътъ иска да каже, че е твърдъ, стиска си устата, образува права линия. Днесъ си стискашъ устата, утре си стискашъ устата и най-после устата образува една безформеность. А пъкъ онзи, на когото твърдостьта е слаба съвсемъ, устата му седи отворена. Тогава онзи, на когото устата е затворена считатъ го за волевъ човѣкъ, пъкъ на когото устата е отворена - за безволевъ човѣкъ. За предпочитане е една патка, която можешъ да сготвишъ, отколкото единъ кремъкъ. Когато човѣшкитѣ чувства изгубятъ своята пластичность, тѣ ставатъ като единъ кремъкъ.

 

                Та ще знаете, че всичкитѣ наши мисли се изразяватъ навънъ. Твърдостьта се изразява въ правата линия, сѫщевремено и контролътъ на чувствата. Но този контролъ може да стане така, че да осакати устнитѣ. Но все таки въ устата трѣбва да има известна твърдость. Не си стискайте устата, нека естествено да се допиратъ, безъ да правятъ нѣкое особено налѣгане. Пъкъ и не си отваряйте устата. Човѣкъ въ всѣко едно отношение трѣбва да бѫде естественъ. Въ природата има единъ естественъ пределъ на отношенията. Въ природата има единъ красивъ предѣлъ: “по образъ и подобие”. Този предѣлъ сѫществува въ природата. За самовъзпитанието, трѣбва да се стремите да работите върху хармоничнитѣ черти, поне половинъ часъ да седите, да работите за хармоничнитѣ линии въ лицето си, въ главата и въ цѣлото си тѣло. Може да турите една основа за постройката на вашето бѫдаще тѣло.

 

                Та, при възпитанието, нѣкой пѫть можемъ да си спомогнемъ съ движенията. Не знаешъ какво да правишъ, слаба ти е волята. Стани правъ и си направи това упражнение съ рѫцетѣ предъ гърдитѣ, но дръжъ си палцитѣ нагоре. Защото горната страна на рѫката е положителната, а вѫтрешната е отрицателната. Физически и умствено става преливане на енергията. Не, че много ще постигнете, но все таки ще стане една вѫтрешна хармонична промѣна. Туй упражнение трѣбва да се направи така, че пръстъ върху пръстъ да минава отгоре, а не да се прави тъй безразборно. Първиятъ пръстъ върху първия, вториятъ - върху втория, и т.н. После нѣкои могатъ изведнажъ да направятъ упражнението. Не е въпросъ изведнъжъ да се свърши упражнението.

 

                Ние трѣбва да знаемъ защо става всѣки единъ актъ въ нашия животъ. Ако вие се почешете задъ ухото, може ли веднага да проследите, коя е мисъльта, която ви е накарала да се почешете? Той е ученъ човѣкъ, който може да каже това. Или понѣкой пѫть бутнете си носа или ухото, знаете ли коя е причината? Онази мисъль, която ви е заставила да си турите рѫката върху тази повърхность на носа. Да допуснемъ, че вие сте много нервенъ или неспокоенъ, турете рѫката си до края на носа, 5-6 пѫти допрѣте така леко рѫката си до носа и забележете какъ ще ви се отрази. Или когато сте силно раздразненъ отъ вѫтре, има единъ, който се е раздразнилъ у васъ, допрѣте рѫката си до носа нѣколко пѫти, нѣма да се мине много време и веднага ще се смѣни енергията. Ти извади тази енергия отъ себе си. Известенъ родъ криви линии ставатъ проводници на тази енергия. Ако вие знаете какъ да тургате рѫката си върху вашия носъ, много ваши състояния ще се смѣнятъ.

 

                Сега, такова едно упражнение, нѣкой пѫть може да ви помогне и да ви избави отъ 3-4 години затворъ. Казвашъ: “Азъ нѣма да си играя.” Като си играешъ, 4 години ще спечелишъ; пъкъ ако не си играешъ, 4 години въ затворъ ще бѫдешъ. Ако си кажешъ тъй на носа, 4 години ще спечелишъ, ако не, 4 години въ затворъ ще бѫдешъ. Ако тъй правишъ съ рѫцетѣ си, 4 години ще спечелишъ; ако тъй не направишъ, може безъ служба да бѫдешъ. Тѣ сѫ положения спасителни за свѣта. Въ природата има нѣкои положения, които сѫ спасителни, при даденъ случай сѫ важни за васъ.

 

                Затуй малкитѣ случаи, които ви се паднатъ въ живота, не трѣбва да ги считате маловажни. На всѣко нѣщо трѣбва да дадемъ точно тази цѣна, която трѣбва. Не да станете страхливи, като се случи нѣщо. На всичко, което става у васъ, ще обръщате внимание. Станала кожата ти суха, ще обърнешъ внимание на това. Трѣбва ти повече вода. Подигнала се температурата на рѫката ти. Ще обърнешъ внимание на това. Какво ти трѣбва? Трѣбва ти малко изпотяване. Образуватъ се известни конвулсиии въ тѣлото ти. Трѣбва ти една баня. Щомъ си неспокоенъ, вземи една кана вода, полѣй я отгоре си. Можешъ да се възпиташъ съ една кана вода. Налѣй я отгоре си. Кажи ѝ: “Добро утро!” Тази вода, като потече по тебе, тя е магическа. И при това тя ще направи хубави, красиви линии върху ти. Нѣма друго сѫщество, което прави такива красиви линии, както водата. Вие виждали ли сте като пуснете вода върху гладка повърхность, колко красиви движения се образуватъ. По-красиви движения отъ водата не съмъ виждалъ. Като полѣешъ каната върху си и кажешъ “добро утро” на водата, всички тия капки въ криви линии, като минатъ по тѣлото ти, ти се усѣщашъ радостенъ и доволенъ. Съ водата тази непотрѣбната енергия се е премахнала отъ тебе и ти си се тониралъ вече.

 

                Вие сте млади сега и тия, малкитѣ упражнения сѫ хармонични и потрѣбни за васъ, за да се създаде у васъ едно тѣло устойчиво. И кой какъ ви види, да забележи, че въ строежа на тѣлото ви има нѣщо ново. А ако останемъ съ нашитѣ стари глави и тѣла и съ старитѣ си походки, тогава нѣма защо да учимъ. Всичко трѣбва да стане ново. Щомъ дойде новото у васъ, вие ще се възродите.

 

                На васъ ще ви дамъ сега туй упражнение (I и II) за 10 дена ще го правите сутринь и вечерь по 10 пѫти. Сутринь, като станете отъ леглото и вечерь, като лягате. Полека ще го правите и съзнателно, тъй пръстъ върху пръстъ. Ако го правите само тъй да се мине, нищо нѣма да ви ползва. Ще правите наблюдения, какви промѣни ставатъ вѫтре въ васъ. Може да си имате едно тевтерче да отбележите по-главнитѣ ваши състояния. После, ако ви е минала една мисъль и нея може да си я отбележите. Следъ туй ще направите второто упражнение. Рѫцетѣ ще вдигате успоредно отъ страни на главата и после пакъ бавно да се огънатъ отъ страни на главата до шията. Сега съ тия упражнения не че ще се получатъ Богъ знай какви постижения, но вие ще правите вашитѣ наблюдения. Съ тия два вида упражнения ще проверите единъ психиченъ законъ.

 

                Станете сега.

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

                - Въ Истината е скритъ животътъ.

 

                                                                                                                                                7.05 часа сутриньта

 

 

 

23 школна лекция на

 I-ви Младежки Окултенъ Специаленъ класъ,

15.II.1929г., петъкъ,

Изгрѣвъ

 

 


--------------------
* Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка къмъ упражнението.
 
** Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Силата на движенията

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление върху прилежанието.

Упражнение.

I. Дветѣ рѫце предъ гърдитѣ. Лѣвата длань леко допрѣна върху горната часть на дѣсната рѫка. Бавно изтегляне на дѣсната рѫка навънъ и поставяне дѣсната длань върху горната часть на лѣвата рѫка така, че двата палци да сочатъ нагоре. Упражнението се повтаря нѣколко пѫти последователно, ту съ лѣвата, ту съ дѣсната рѫка.

II. Рѫцетѣ вдигнати нагоре, съ допрѣни пръсти на раменетѣ. Бавно издигане на рѫцетѣ успоредно на главата, съ обтегнати пръсти и бавно сваляне на рѫцетѣ, съ допиране на пръститѣ къмъ раменетѣ. Упражнението се повтаря нѣколко пѫти.

Често слушате да казва нѣкой, че замисля нѣщо или намислилъ да направи нѣщо. Каква е разликата между глаголитѣ „замислямъ и намислямъ“? Глаголътъ „замислямъ“ означава далечно действие. Глаголътъ „намислямъ“ подразбира действие, на което реализирането е предстояще. Замислянето е несвършенъ процесъ, а намислянето — свършенъ.

Какво значение иматъ физическитѣ упражнения? Ако нѣмаха вѫтрешенъ смисълъ, тѣ сѫ безпредметни. Всѣко движение има дълбокъ смисълъ. То изразява състоянието, въ което човѣкъ се намира. Напримѣръ, когато се обезсърдчи, човѣкъ туря рѫцетѣ на гърдитѣ си, съ палцитѣ навѫтре. Когато се насърдчи, той вдига палцитѣ си нагоре. Тѣ сѫ байраци, които оповестяватъ нѣщо свѣтло, радостно и велико. Палецътъ има отношение къмъ волята и мисъльта на човѣка. Ето защо, когато искате да въздействувате на мисъльта си, дръжте палцитѣ отгоре, надъ рѫката, а не свити въ юмрука. Когато палцитѣ се приближаватъ единъ до другъ, това означава бързо реализиране на нѣкоя мисъль.

Всѣко движение е на мѣстото си, когато човѣкъ го носи въ съзнанието си. Представете си, че искате да минете по най-краткия пѫть, да съкратите времето си. Знаете, че най-краткиятъ пѫть е разстоянието между две точки. Обаче, за да минете презъ този пѫть, трѣбва да вдигнете нѣколко души отъ мѣстата имъ. Кратъкъ пѫть ли е този? — Не е кратъкъ. Следователно, ако сте разуменъ, вие ще обиколите, ще направите крива линия. Въ случая, вие избирате такъвъ пѫть, който е придруженъ съ най-малки съпротивления. Вие сте минали по крива линия, но въ съзнанието ви тя е права, защото всѣка крива линия е съставена отъ безброй микроскопически прави.

Какво представя кривата линия? — Пѫть на чувствата. Когато правата линия се изкриви, т. е. вглъби навѫтре, това става по силата на чувствата. Забелязано е, че въ мекитѣ и отстѫпчиви хора преодоляватъ кривитѣ линии, а въ неотстѫпчивитѣ преодоляватъ правитѣ линии. Ако разгледате единъ луненъ типъ и единъ марсианецъ, ще видите, че тѣ се различаватъ коренно. Лунниятъ типъ постѫпва по единъ начинъ, а марсовиятъ — по другъ. Марсианецътъ всѣкога носи въ рѫката си ножъ или сабя, готовъ да воюва. Оттукъ вадимъ заключението, че всѣка мисъль има своя форма, свой пѫть на движение. Съ това се обяснява, защо хората сѫ различно устроени и защо се проявяватъ различно. Това зависи отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Нѣма движение, което да не се отразява върху човѣка. Мнозина мислятъ, че движенията сѫ маловажни и безъ значение. Не е така. Въ природата не сѫществуватъ маловажни нѣща. Тя не ги допуща нито въ себе си, нито въ съзнанието на човѣка. Важностьта на нѣщата зависи отъ преценката, която човѣкъ имъ дава. Той ги дѣли на важни и маловажни.

Срѣщате единъ човѣкъ, който ви моли да направите смѣтка, колко трѣбва да даде за петь яйца, ако всѣко яйце струва по три лева. Вие се спирате за моментъ и казвате: Не знаешъ ли, че 5X3=15. Какъ да не знаешъ толкова проста работа! — Не е тамъ въпросътъ. Има нѣщо по важно въ тази работа. Преди да сметнете, колко струватъ яйцата, вие трѣбва да се заинтересувате отъ тѣхната форма и голѣмина. Яйцата могатъ да бѫдатъ голѣми или малки, прѣсни или стари, отъ което ще зависи цената имъ. Освенъ това, докато гледате яйцата и правите смѣтката, ще се запознаете и съ човѣка. Тъй щото, маловажната работа стана важна. После, срѣщате човѣкъ, който ви подава едно листче и ви моли да му кажете, кѫде се намира улицата, написана на листчето. Вие му посочвате улицата и мислите, че сте направили една малка, проста услуга. Малка е услугата, но отъ почерка на човѣка можете да познаете, какви мисли и чувства го вълнуватъ, какъвъ е по характеръ. Както виждате, една проста услуга води къмъ нѣщо сериозно. Важно е сѫщо така движението, което човѣкътъ прави при подаване на листчето. Всички движения се опредѣлятъ отъ специфични закони, които трѣбва да се изучаватъ.

Движенията биватъ хармонични и дисхармонични. За да си изработи характеръ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ хармоничнитѣ движения. Често хората правятъ движения, на които не разбиратъ смисъла и не си даватъ смѣтка, какво означаватъ. Нѣкой туря единия си кракъ върху другия, движи пръститѣ си, маха рѫцетѣ си, почесва се по носа, задъ ухото, изкривява главата си на една или на друга страна и т. н. Защо прави тѣзи движения, и той не знае. Тѣ се дължатъ на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. Всѣко движение е изразъ на нѣкаква мисъль, чувство или енергия въ човѣка. Понѣкога въ човѣка се събира излишна енергия, особено въ децата, която трѣбва разумно да се използува. Децата я изразходватъ чрезъ игри и разходки, а възрастнитѣ я впрѣгатъ въ физическа работа. Съзнателниятъ човѣкъ изразходва тази енергия въ естествени движения, гимнастика и упражнения. Като наблюдавате хората, виждате, какви движения произвеждатъ различнитѣ мисли и чувства въ човѣка. Напримѣръ, страхътъ произвежда единъ родъ движения, а радостьта, разположенията — другъ. Достатъчно е да видите една боа или кобра, за да настръхнете отъ страхъ. При вида на боата, вие правите различни движения и бѣгате отъ нея.

Ние говоримъ за естественитѣ движения, а не за изкуственитѣ, които се явяватъ като резултатъ на изопачения човѣшки животъ. Страхътъ, напримѣръ, произвежда единъ и сѫщъ родъ движения и въ хората, и въ животнитѣ. Линиитѣ на лицето се изкривяватъ; по тѣхъ можете да познаете, че човѣкъ изживява нѣкакъвъ ужасъ. Когато човѣкъ е спокоенъ, движенията му сѫ хармонични; когато е неспокоенъ, движенията му не сѫ хармонични. Сѫщото се отнася и до животнитѣ. Наскоро наблюдавахъ, какъ единъ соколъ се хвърли отвисоко върху едно ято гарги и хвана една отъ тѣхъ, както летѣха. Това внесе страхъ и трепетъ въ останалитѣ, които се разбѣгаха. Соколътъ бѣше малъкъ, не можа да задържи гаргата съ клюна си, и тѣ паднаха на земята. Гаргата крѣскаше, грачеше, мѫчеше се да се освободи отъ ноктитѣ на сокола, докато най-после избѣга. Соколътъ правѣше усилени движения, искаше да задържи гаргата за себе си, защото бѣше много гладенъ. И гаргата правѣше усилени движения, искаше да живѣе. И двамата имаха право, но ние не позволяваме предъ очитѣ ни, въ наше присѫтствие, да се върши какво и да е престѫпление.

Като ученици, вие трѣбва да работите за възпитание на тѣлото си, на всички свои удове. Седите нѣкѫде, но ви сърби носа, ухото, рѫката или крака, искате да се почешете. Чувате нѣкакъвъ шумъ, искате да надникнете отъ прозореца, да разберете, отде иде шумътъ или звукътъ; виждате, че нѣкой минава по улицата, искате да знаете, кой е този човѣкъ. По едно време усѣщате, че отнѣкѫде иде миризма на готвено; искате да разберете, отде иде миризмата и какво се готви — отправяте носа си къмъ тази посока. Изкуство е да стоишъ неподвижно на мѣстото си, половинъ или единъ часъ най-много, безъ да се почешешъ, безъ да се подадешъ отъ прозореца, безъ да мръднешъ носа си. Съ една дума, изисква се пълно самообладание. Добре е всѣки самъ да се наблюдава, но да наблюдава и другитѣ, да изучава проявитѣ на различни характери. Напримѣръ, когато нѣкой се показва отъ прозореца, за да чуе, или види нѣщо, ще познаете характера му по начина на показването си отъ прозореца. Нѣкой се надвесва цѣлъ, другъ подава само главата си, трети поглежда съ края на окото си и т. н. Първиятъ е човѣкъ, който изразходва много енергия, но по характеръ е откровенъ — както чувствува, така постѫпва. Вториятъ изразходва по-малко енергия, по-възпитанъ е. Третиятъ не е откровенъ. Той иска да чуе и да види всичко, но да мине незабелязанъ, затова поглежда само съ края на окото. Правете упражнения върху себе си, да знаете, при даденъ случай, какво положение да заеме тѣлото ви. Гръбначниятъ стълбъ трѣбва да бѫде правъ, безъ никаква гърбица — да отговаря на естествената линия, която природата му е дала.

Когато се говори за самовъзпитанието, първата работа въ тази посока се отнася до тѣлото, което трѣбва да се държи въ изправность. Естественото положение на гръбначния стълбъ е съ слаба извивка, въ форма на буквата S. Съ тази форма природата имала предъ видъ изразходване на най-малко енергия. Като знае този законъ, при мѫчнотии, човѣкъ инстинктивно изкривява гръбначния стълбъ, навежда главата си, иска да си помогне по нѣкакъвъ начинъ. Оттукъ излиза поговорката: „Преклонената главица сабя не я сѣче.“ Кога човѣкъ навежда главата си? — Когато центърътъ на тежестьта е миналъ отзадъ. Кога изправя главата си ? — Когато центърътъ на тежестьта е миналъ, повече напредъ. Който се навежда много, постепенно се връща къмъ животинското си състояние. За да не изпада въ това състояние, човѣкъ трѣбва да се изправя, гръбначниятъ стълбъ да дойде въ естественото си положение. Правете упражнения, да изправяте гръбнака си, като се облѣгате на нѣкоя стена или врата, да могатъ теченията на организма да вървятъ въ съгласие съ природнитѣ енергии. Въ човѣка има едно течение отъ северъ — горе, къмъ югъ — долу. Северъ и югъ сѫ полюси, между които се движатъ енергиитѣ на природата. Това течение трѣбва да се регулира, за да текатъ енергиитѣ правилно. Дръжте главата си винаги права. Изкривите ли я налѣво или надѣсно, това показва, че е станало нѣкакво отклонение на естественитѣ течения въ природата — енергиитѣ сѫ взели друга посока на движение. Човѣкъ криви главата си, когато се очудва нѣщо. Който изкривява главата си налѣво, уповава на своето сърдце; който изкривява главата си надѣсно, уповава на своя умъ. Единиятъ очаква да дойде спасението му отъ сърдцето, а другиятъ — отъ ума. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да държи главата си права, да бѫде изправенъ като свѣщь, съ едва забележимо колебание налѣво или надѣсно. Неразумниятъ, обаче, може да изкривява главата си налѣво, или надѣсно, както иска, т. е. споредъ силитѣ, които действуватъ въ него. Едно се иска отъ всички: да се самонаблюдаватъ, да наблюдаватъ и другитѣ, да знаятъ причинитѣ на нѣщата.

Ученикътъ на Божествената школа трѣбва да познава, кои линии сѫ хармонични и правилни, и кои не сѫ, за да може да изправи живота си. Въ природата има линии, чрезъ които се проявява разумностьта, мѫдростьта, морала, любовьта и т. н. Когато посрѣщате приятеля си, когото обичате, вие се рѫкувате по особенъ начинъ съ него, като подържате специфична линия на обхода и поведение. Когато се рѫкувате съ човѣкъ, когото не обичате, линията на вашето поведение е съвсемъ друга. Добре е да се правятъ наблюдения, да се анализиратъ постѫпкитѣ на човѣка, за да се намѣри разликата, която сѫществува при различнитѣ случаи на отношения. Когато се рѫкувате съ човѣкъ, когото обичате, движенията на мускулитѣ на лицето и на цѣлото тѣло сѫ пластични, леки, съ особена мекота. Макаръ и подсъзнателни, тѣзи движения опредѣлятъ връзката и отношенията между душитѣ. Движенията на майката къмъ любимия ѝ синъ сѫ едни, а движенията на господаря къмъ слугата сѫ други. Значи, движенията, които произвежда любовьта въ човѣка, се различаватъ коренно отъ движенията на безлюбието.

Като не разбиратъ смисъла на нѣщата, нѣкои си служатъ съ отрицателни думи. Тѣ казватъ, че еди-кой си е грубъ, суровъ, безразличенъ въ отношенията си къмъ хората. Тѣзи думи не сѫ на мѣсто употрѣбени. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, неодѣланиятъ камъкъ е грубъ, а не човѣкъ. Къмъ добрия си слуга господарьтъ има едни линии на движение, къмъ лошия — други. Сѫщо така постѫпва и учительтъ къмъ ученицитѣ си. Къмъ добритѣ ученици постѫпва по единъ начинъ, къмъ слабитѣ и неспособни — по другъ начинъ. Той не прави това съзнателно, но самитѣ ученици предизвикватъ въ него едни или други движения. Обаче, истинскиятъ учитель, който е достигналъ висотата на своето положение, не прави разлика. Въпрѣки това, въ движенията му става известна промѣна. И ученицитѣ, способни и неспособни, се различаватъ въ движенията си. Неспособниятъ и мързеливъ ученикъ се свива, криви тѣлото, мускулитѣ на лицето си — не е свободенъ. Способниятъ има самообладание, отъ него лъха нѣщо красиво и благородно. Изобщо, линиитѣ на движенията опредѣлятъ човѣшкия характеръ.

Мислете върху красивитѣ образи въ природата, върху хармонията, за да се свържете съ великата разумность, която работи въ нея. Какъ се постига това? Вие сте затворени въ тѣлото си, както въ жилището. За да влѣзете въ връзка съ външния свѣтъ, всѣка сутринь трѣбва да отваряте прозорцитѣ на тѣлото си, да гледате красотата на природата, да дишате чистъ въздухъ, да се упражнявате, съ цель да развивате органитѣ си. Ще каже нѣкой, че всичко иде само по себе си. — Нищо не може да дойде безъ работа и трудъ. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставятъ да влѣзе въ правия пѫть. Природата изпраща страдания, неволи и лишения на хората, за да ги възпита и постави на правъ пѫть, да мислятъ правилно. Да работи човѣкъ върху себе си, това не значи, да господарува на тѣлото си, но да го разбира; да разбира състоянията, презъ които минава, и да ги различава, да знае, кое отъ тѣхъ е право, и кое не е право.

Красиво трѣбва да бѫде човѣшкото тѣло. Това се постига чрезъ правиленъ и хармониченъ вѫтрешенъ животъ. Това значи, да храни човѣкъ правилни мисли и чувства, които сѫ въ състояние да подържатъ красотата и пластичностьта на мускулитѣ на лицето, сѫщо така да изправятъ всички изкривявания на лицето и на тѣлото, унаследени отъ далечното минало. Изкривяванията на мускулитѣ на човѣшкото тѣло се дължи на излишъкъ отъ отрицателни енергии въ човѣка. Гнѣвътъ, напримѣръ, изкривява линиитѣ на лицето. Чрезмѣрната твърдость измѣня естествената линия на устата. При такава твърдость човѣкъ стиска устата си, и тя се изопва, въ видъ на права линия. За такъвъ човѣкъ се казва, че е волевъ. Когато твърдостьта е слаба, човѣкъ държи устата си повече отворена, като патица. За предпочитане е устата ти да бѫде отворена, отколкото да бѫдешъ твърдъ като кремъкъ. Твърдостьта е на мѣсто, когато може да контролира чувствата, но не и да ги осакати. Ако чувствата се осакатятъ, устата става безформена. Не стискайте и не затваряйте устата си повече, отколкото трѣбва; не отваряйте сѫщо устата си повече, отколкото трѣбва. Човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ въ всѣко отношение. Кога нѣщата сѫ естествени? — Когато отговарятъ на първичнитѣ образи и състояния. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“.

Като ученици, работете върху създаване на хармонични линии на лицето, на главата, на цѣлото си тѣло. Само така можете да поставите основа на вашето бѫдещо тѣло. Каже ли нѣкой, че не знае, какво да прави, нека се упражнява, да поставя рѫцетѣ си предъ гърдитѣ, съ палци, изправени нагоре; да движи рѫцетѣ си настрана, нагоре, надолу. Външната страна на рѫката е положителна, а вѫтрешната, долната — отрицателна. Като поставя дланьта на лѣвата рѫка върху горната часть на дѣсната рѫка, и дѣсната длань върху горната часть на лѣвата рѫка, става физическо преливане на енергия. Това не подразбира, че ще имате голѣми придобивки, но въ организма ще стане поне микроскопическа вѫтрешна промѣна.

Казахме, че природата изпраща страдания на хората, но сѫщевременно тя ги спасява, като ги заставя чрезъ различни движения и упражнения да се освободятъ отъ излишната енергия въ организма си. Ако не прави малки движения и упражнения, човѣкъ може да си напакости, да извърши такива погрѣшки и престѫпления, за които да лежи нѣколко години въ затворъ. Ето защо, правете всичко, къмъ което разумната природа ви подтиква. Ще каже нѣкой, че не иска да си играе съ такива упражнения. Който не иска да прави малки упражнения и движения, ще плати скѫпо. Не пренебрегвайте малкитѣ величини, не пренебрегвайте маловажнитѣ работи. Ако кожата ти стане суха, обърни внимание на това и потърси начинъ да стане мека. Сухата кожа се нуждае отъ повече вода. Ако температурата на тѣлото се повишава, това предизвиква изпотяване. Ако си неразположенъ, направи една топла баня. Водата действува магнетично върху организма.

Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, съ красиви и здрави тѣла, съ красиви и пластични движения. Колкото и да сѫ малки резултатитѣ отъ упражненията, не се отказвайте отъ тѣхъ. Упражнението, което ви дадохъ днесъ, ще го правите десеть деня, сутринь и вечерь по десеть пѫти. Ще го правите бавно, съзнателно и съ разположение. Като правите упражненията, отбелязвайте състоянията, презъ които минавате, както и мислитѣ, които ви занимаватъ презъ това време. По-късно ще разберете, какво сте придобили. Засега отъ васъ се изисква постоянство и любовь въ работата ви.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

—Въ истината е скритъ животътъ.

*

23. Лекция отъ Учителя, държана на

15 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×