Jump to content
Ани

1929_02_01 Смяна на състоянията / Значение на смѣнитѣ

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА

 (продължение отъ миналата лекция)

5.30 часа сутриньта

- Само свѣтлиятъ пѫтъ на Мѫдростьта води къмъ Истината!

- Въ Истината е скритъ животътъ!

Размишление.

Какво подразбирате вие подъ смѣна на енергията? Какво е вашето понятие за смѣна на енергията? Защото всѣкога може да се намѣрите въ известно затруднително положение.

MOK_BU_24_1.GIF

Вие всѣкога трѣбва да прибѣгвате къмъ ония понятия, които сѫ вамъ познати. За смѣна на енергията вие казвате: “Не знаемъ.” Но за смѣна на товаръ, разбирате какво е, една идея, която е по-достъпна за васъ, нали? Носите известенъ товаръ въ едната рѫка,(А) като почувствувате известно умаляване, смѣняте товара въ другата рѫка, после пакъ смѣняте. Има взаимообразна помощь вѫтре въ природата. За да смѣнишъ известна енергия отъ едно положение въ друго, между органитѣ трѣбва да има известно съотношение. Да кажемъ между задната часть на мозъка и предната часть има такова съотношение, както между дветѣ рѫце. Когато кажемъ да смѣнимъ дветѣ рѫце, това положение разбираме. Но възможно е едната рѫка да е парализирана или не е подъ контролъ на твоята воля, тогава не смѣняшъ рѫцетѣ си. Пъкъ когато дветѣ рѫце се намиратъ въ нормално положение, всѣки отъ васъ разбира, ако стомната е въ дѣсната рѫка, тогава тургашъ я въ лѣвата и пренасяшъ енергията въ противоположния полюсъ.

Тукъ въ чертежа имате известна тежесть, имате и известна енергия. Какво отношение има между тежестьта и енергията? Имате известна сила, която тече по жицитѣ или можемъ да кажемъ, енергията тече тъй както водата. Можемъ да уподобимъ, че енергията е едно водно течение въ духовния свѣтъ. Защото тази енергия се предава по нервитѣ. Когато нервитѣ сѫ въ изправно състояние, тогава енергията се предава въ право състояние. Когато нервитѣ не сѫ въ изправно състояние, тогава мускулитѣ, които трѣбва да извършатъ тази работа, не могатъ.

Та рекохъ,  ще започнете  съ онѣзи, основнитѣ  идеи, които сѫ на васъ понятни. Отъ онова, което знаемъ, къмъ онова, което не знаете. Отъ онова, което може да направите, къмъ онова, което не може да направите. Което не може да направите, за да го постигнете, непремѣнно то зависи отъ това, което може да направите. Отъ онова, което може да постигнете, зависи какво може да направите. Напримѣръ, за да изходите известенъ пѫть отъ 100 км., вие не можете този пѫть изведнажъ да го прехвръкнете, като нѣкоя птица, даже и птица да сте, пакъ ще ви вземе известно време. Значи има известни методи. Да кажемъ, вие вземете една крачка отъ половинъ метъръ - тупъ, следъ това друга - тупъ! Ще мѣрите. Значи, за да изходите този пѫть отъ 1 км, колко пѫти ще трѣбва да турите вашия кракъ? Изхождането на този пѫть зависи отъ вашитѣ крака. Най-първо вашитѣ крака трѣбва да бѫдатъ въ изправно състояние, отъ тѣхъ зависи, ако вашитѣ крака могатъ да взематъ туй разстояние. Ако вие съ тази величина не може да се справите, вие съ другата съвсемъ нѣма да може да се справите, тя ще бѫде съвсемъ недостѫпна заради* васъ. Следователно голѣмитѣ величини въ свѣта ще зависятъ отъ малкитѣ величини. Отъ голѣмитѣ величини не зависи, а отъ малкитѣ величини. Малкитѣ величини влизатъ като единица. Значи този, дългиятъ пѫть ще зависи отъ ония, малкитѣ стѫпки, които вземате и следъ известно време вие ще изходите този пѫть, колкото и да е дълъгъ.

Сега, изхождането на този пѫть има и други постижения. Вие си задавате известна идея, искате да станете художникъ, въобразявате си, че можете да нарисувате известна картина, която да очуди свѣта. Каква ще бѫде тази картина? Но най-първо тази картина нѣма да я снемете като фотография изведнажъ. Какъ сте започнали вие рисуването, какъ сѫ ви учили вашитѣ учители въ училището да рисувате? (О.С.**: Най-първо сѫ ни давали тетрадки съ точки и по тѣхъ да правимъ разни фигури.) По видимому тия точки изглеждатъ като играчки, но отъ това, което е било играчка, излиза сериозна работа. Защото всички нѣща, които нѣматъ съотношение, сѫ играчки. Запримѣръ едно дете играе съ една кутия кибритъ, приятно му е, показа я на другитѣ, изважда една клечка, подскочи, драсне я, подхвърли я. Въ случая нѣма съотношение. Но ако това дете драсне кибрита и наблизо има взривни вещества около него, тукъ има вече съотношение, тогава това дете не може да подскача тъй лесно и да показва, че играе. При тѣзи условия тази игра може да се превърне на една сериозна работа.

Да допуснемъ, вие сте въ гората, викате, крѣскате, хвърляте камъни, произнасяте разни думи, свободни сте, значи нѣма съотношение, никой не може да ви направи белѣжка, защо викате и защо хвърляте камъни. Но ако произнасяте тѣзи думи въ едно общество, които сте произнѣсли въ гората, и хвърляте тамъ камъни, веднага ще се намерите въ затруднено положение. Вие казвате: “Не съмъ ли азъ свободенъ?” Тогава отъ това гледище, между хората може ли да бѫдете свободни? Другото положение: ако ти си пъленъ съ желания, можешъ ли да бѫдешъ свободенъ? И ако ти си пъленъ само съ мисли, може ли да бѫдешъ свободенъ? - Не можешъ да бѫдешъ.

MOK_BU_24_2.GIF

Следователно въ туй отношение има една свобода, свобода на хаоса. Но щомъ дойдешъ до разумния животъ, тия линии може да ги съчетаешъ и поставишъ въ друго отношение, пакъ да бѫдешъ свободенъ. Тамъ непремѣнно ще дойдатъ кривитѣ линии. Тукъ, въ тази свобода не можешъ да постѫпвашъ както ти искашъ. При свободата на хаоса можешъ да постѫпвашъ както ти искашъ, а въ разумния животъ ти ще правишъ линии точно опредѣлени.

MOK_BU_24_3.GIF

Движишъ се между хората, тамъ тази извивка (а) е единъ признакъ на разумность. Тия изпъкналости и вглъбявания (а) си иматъ своитѣ разумни причини. Ако тази линия е подъ ъгълъ (б), виждате въ края на носа на човѣшкото лице веднага се образува единъ правъ ъгълъ. Този правъ ъгълъ, който се образува подъ носа, си има своитѣ разумни причини. Кои сѫ причинитѣ въ тѣлото, когато нѣкои линии сѫ пречупени? Коя е причината, че очитѣ сѫ изпъкнали или вглъбнати? Очитѣ сѫ били извънъ веждитѣ. Такива високи могилки сѫ имали, а после сѫ влѣзли навѫтре. Значи природата или човѣкътъ правилъ съ хиляди години своя опитъ, докато очитѣ дойдатъ на мѣстото си. Но очитѣ още не сѫ на мѣстото си. Има малки корекции, които сега се правятъ. И за бѫдеще очитѣ на хората ще бѫдатъ на мѣстото си. По-рано корекциитѣ сѫ били голѣми, а сега сѫ малки. Едно време ние сме били длъжни да държимъ книгитѣ по-близо до очитѣ си, после губи се тази корекция, очитѣ ставатъ кѫсогледи. Има хора далекогледи, а други кѫсогледи, но има хора далекогледи въ мисъльта си. Има хора кѫсогледи въ мисъльта си. Има хора далекогледи въ своитѣ чувства, има хора кѫсогледи въ чувствата си.

Та рекохъ, трѣбва да се повърнемъ къмъ това, което вие знаете. Всѣкога непонятнитѣ идеи за васъ ще ги обяснявате съ това, което е вамъ понятно. Рекохъ, какво нѣщо е смѣна на енергията? Можете ли да смѣните една енергия или едно състояние? Има начини за смѣната. Сега бихъ желалъ да ви дамъ нови понятия. Нѣкой отъ васъ може ли да ми каже, какъ обясняватъ въ физиката или въ химията енергията или смѣната на енергията? Ако се вземе произхода на думата “енергосъ”, тя е гръцка и означава “размножение”. Това, което се размножава, да се смѣни. Избликъ - да намѣри пѫть да се смѣни енергията, това е да не става натрупване. Смѣната на енергията подразбира размножаване, защото ако тази енергия не се смѣни, ще се образува едно вѫтрешно натрупване. И може да се образуватъ известни състояния неприятни.

Да кажемъ, че имате известни желания, гладенъ сте. Значи има известно давление въ васъ. Това желание е една потенциална енергия. Гладътъ е едно психологическо състояние. Вие обикаляте, гледате, търсите, специфична е тази енергия. Тя указва сѫщевременно давление и на човѣшкия умъ. Френолозитѣ турятъ тази енергия въ слѣпитѣ очи. Тя е свързана с обонянието. Като вървишъ, ти миришешъ, ходишъ, търсишъ нѣкое ядене, гледашъ тенджеритѣ. Всѣка една тенджера ви се вижда красива. Може да си ученъ човѣкъ, нищо не значи, само това гледашъ. Може да каже нѣкой: “Срамота е да проявявашъ такава слабость”. Действително, може да е срамота, но и децата, и възрастнитѣ хора, въпрѣки срамотата, все правятъ безобразия. Казватъ, че децата не могатъ да се въздържатъ, но и възрастнитѣ хора сѫщо не могатъ да се въздържатъ. Действително, децата сѫ нетърпеливи, но и възрастнитѣ сѫ нетърпеливи.

Запримѣръ, единъ възрастенъ човѣкъ, ако го оставишъ 40-50 дни или една година да гледа яденето така спокойно, не да бѫде индиферентенъ, но да е гладенъ и да чака. За да познаете вашето търпѣние, има единъ начинъ. Направете опитъ. Следъ като си гладенъ, да седнешъ и да гледашъ на яденето, тъй съ една усмивка и да гледашъ благосклонно на другитѣ, като ядатъ. Тъй да опиташъ себе си. Но въ природата има крайни предѣли. Не е задача въ природата да гладуваме, защото гладуването има лошъ резултатъ. Когато човѣкъ гладува дълго време, неговиятъ организъмъ се изтощава, мисъльта му не може да работи, неговитѣ чувства не могатъ да се проявятъ.

Следователно, явява се единъ дефектъ въ природата, а се изисква равновѣсие. Значи, това състояние трѣбва да се смѣни. Състоянието на глада трѣбва да се смѣни. Въ какво? - Въ задоволство. Но и доволството трѣбва да се смѣни. Много пѫти казвате: “Азъ искамъ да бѫда доволенъ.” Но и доволството е едно състояние, трѣбва да се смѣни. Както едно чувство на гладъ трѣбва да се смѣни, така и чувството на доволство трѣбва да се смѣни. Защото и доволството, ако това състояние не се смѣни, то е толкова лошо, колкото и гладътъ. Тогава ще имате два процеса. Доволството, което се получава, като ядешъ, ти ставашъ по-тежъкъ, по-голѣмо натрупване става у тебе. Представи си, че ти тежишъ 10 тона. Тогава вие не може да ходите. Какво ще бѫде вашето положение? Ще се пънкяшъ, ще се пънкяшъ, едва ще се движишъ. Представете си и другото положение. Ако вие олекнете отъ гладъ толкова, че тежите като перце. Тогава, който вѣтъръ дойде и повѣе, ще ви духне, не може да ходите по пѫтя си. Ако повѣе единъ вѣтъръ, да кажемъ, че тръгнете отъ София за Изгрѣвъ, а вие сте лекъ като перце. За колко време ще дойдете до Изгрѣвъ, ако повѣе единъ сѣверенъ вѣтъръ, напримѣръ. Ще кажете: “Имахъ всичкото желание да дойда, но не можахъ.” Въ морално отношение нѣкои хора сѫ толкова леки, че обществениятъ вѣтъръ ги отвѣва.

Нѣкои казватъ: “Какъ така, ти да не можешъ да вървишъ?” Много хора искатъ да бѫдатъ разположени, но като дойдатъ до пѫтя, вѣтърътъ ги отвѣва. Какъ ще обясните, че единиятъ човѣкъ, който тежи 10 тона и другиятъ, който е лекъ като перце, има и трети, който е нормаленъ. Той не може да влѣзе въ положението на перцето. И казва: “Какъ да не можешъ?” - “Е, не мога, вѣтърътъ ме отвѣва, вѣтърътъ ме носи!” А другиятъ казва: “Едва се мърдамъ, не мога да ходя.” - “Че какъ тъй?” Положението на тия двама хора мяза на Настрадинходжовата работа. Той си изкълчилъ крака. Среща го единъ и го пита: “Какъ стана тази работа?” - “Бѣхъ на покрива отгоре, покривахъ кѫщата.” -“Е, какъ падна?” - “Тъй!” - “Ами защо не внимава? Трѣбваше да внимавашъ, да не паднешъ.” -“Какъ не се намѣри нѣкой, който да е падалъ, че да знае, какъ се пада!”

Та въ съвременната наука или въ науката на живота, която сѫществува въ свѣта, тя е колективна. Общиятъ резултатъ отъ нея е излишната енергия, която е натрупана въ знания. Защото знанието, само по себе си е една складирана енергия. Когато азъ кажа на едно дете напримѣръ думата “давамъ”, какво ще разбере то? Ако вие сте гладни и ви кажа, че ви давамъ хлѣбъ, вие ще разберете много нѣщо. Всѣка енергия съдържа въ себе си сили. Но трѣбва да знаете нейния методъ. Ако отидете въ Англия и кажешъ на български, че си гладенъ, ще ти дадатъ ли да ядешъ? Казвашъ: “Азъ съмъ гладенъ, българинъ съмъ, гладенъ съмъ, дайте ми моля ви се! Нѣма ли хора, които вѣрватъ въ Бога?” Никой обаче нѣма да ви разбере. Кажешъ ли на англичанина: “ай емъ хънгри”***, той ще те разбере. А българинътъ му казва: “Гладенъ съмъ.” Тогава можешъ да превърнешъ тази енергия “давамъ”. Но кой може да каже “давам”? - Богатиятъ. А кой може да каже “гладенъ съмъ”? - Сиромахътъ. Богатиятъ никога не може да каже “гладенъ съмъ” и сиромахътъ не може да каже “давамъ”. Богатиятъ може да каже “давамъ”, а сиромахътъ може да каже “гладенъ съмъ”. Азъ говоря за законитѣ на природата.

Когато си богатъ, можешъ да кажешъ: “давамъ”. Нѣкой казва: “И азъ мога да кажа давамъ”. - Можешъ да кажешъ, ако си богатъ, ако имашъ въ изобилие. Но щомъ съмъ сиромахъ, нѣмамъ нито петъ пари въ джоба си, не мога да кажа “давамъ”. Сиромахътъ взима, дава богатиятъ. Кой мисли? - Сиромахътъ мисли, той мисли много. Какъ нѣма да мисли? Ученикътъ мисли за уроцитѣ, а професорътъ мисли ли? Професорътъ ни най-малко не мисли за това, за което ученикътъ мисли. Професорътъ мисли за своята лекция и той е ученикъ, мисли за своитѣ задължения. Но щомъ приготви лекцията си, не мисли вече.

Следователно, ония нѣща, които сѫ намъ понятни, ние не мислимъ за тѣхъ. Ние веднага ги схващаме. И казваме: “Трѣбва да мислимъ!” Значи въ природата има известни нужди, които трѣбва да задоволяваме. Мисъльта е единъ процесъ, чувствуванието е другъ процесъ. Тогава тѣ се смѣнятъ. Човѣкъ, като престане да чувствува, запримѣръ ти чувствувашъ най-първо гладъ, едно приятно чувство, но това чувство не трѣбва да стане мѫчително. Като го задоволишъ, какво се явява следъ глада? Сега трѣбва да ви оставимъ три деня гладни и всѣки отъ васъ да опише своитѣ състояния. Запримѣръ, какъ чувствувате вие глада? Нѣщо ви човърка, дразни ви, вие усѣщате нѣкаква празнина въ стомаха, а следъ като се наядете, усѣщате една пълнота, едно доволство. Най-първо нѣщо ви дразни. Въ глада има едно свиване, едно дразнене и безпокойство. Тогава въ глада се образува една крива линия (с) MOK_BU_24_11.GIF Следъ като се наяде, той става художникъ. Всички линии сѫ прави, не сѫ рѣзки. Въ него нѣма никакво дразнене. И ако има една чувствителна фотография, която да схваща всички енергии, които излизатъ вънъ отъ човѣка, трептенията на самата енергия, непремѣнно това състояние на глада ще се отбележи. То си има особена форма и ние ще знаемъ, че този човѣкъ е гладенъ. И споредъ тия трептения, ние ще знаемъ степеньта на неговия гладъ. А щомъ човѣкъ е доволенъ, ние ще знаемъ степеньта на задоволството му, на неговитѣ чувства. Та отъ тия действия, които сѫ вамъ познати, отъ тѣхъ ще разрѣшавате това, което е вамъ непознато.

Какъ може да се смѣни известна енергия? Да допуснемъ, че вие сте се разгнѣвили. Или да вземемъ едно чувство на обида, обидили сте се. Тази обида може да внесе и едно дете въ кѫщи. Обиденъ си, седите день, два, три, избѣгате отъ кѫщи, не се връщате. Седите въ гората или при нѣкой вашъ чичо или леля, имате едно неприязнено чувство къмъ вашата кѫща. Пишатъ ви отъ кѫщи едно писмо, второ, трето да се върнете, но вие не се връщате. Какво трѣбва да направите, за да смѣните вашитѣ чувства? Вие казвате: “Азъ нѣма да се върна!” Вие сте обидени, вашето достойнство е накърнено, но и вие не знаете защо. Обидата седи въ това, че сте искали дрехи за Великъ день. На вашето братче сѫ направили дрехи, а на васъ - не сѫ. И вие избѣгвате. Сега баща ви и майка ви знаятъ този законъ, тѣ ще ви направятъ едни дрехи, ако сте момченце - или гащи и палтенце; ако пъкъ сте момиченце, ще ви направятъ една рокличка съ панделки и шапчица, като пеперудка. Но като сте избѣгали, какъ трѣбва да смѣните енергията? Вие казвате: ако се върнете въ кѫщи ще ви се смѣятъ всички. Вие искате да ги заставите тѣ да признаятъ, че сѫ постѫпили къмъ васъ несправедливо. Вие като личность съзнавате това и си казвате, тогава: “Защо трѣбва да се гнѣвя?” Какво трѣбва да направите? Каква идея трѣбва да внесете въ вашия умъ, за да смѣните това ваше състояние. Защото, ако не го смѣните, вие не можете да се върнете въ кѫщи. Да допуснемъ, че едно отъ вашитѣ братчета, което е станало причина вие да забегнете, е получило нови гащи, но вие имате друго едно братче, което много обичате, но и то като васъ, нѣма нови гащи. То не се е разгнѣвило и си седи въ кѫщи. Докато вие мислите за това братче, което е съ новитѣ гащи, вие казвате: “Не отивамъ въ кѫщи!” Седите при леля си, майка ви ви пише едно писмо да се върнете, второ писмо ви пише, но ти казвашъ: “Не, нѣма да се върна!” Но единъ день ти помислишъ за онова братче, което е въ кѫщи и което не е получило гащи. Веднага си спомняте неговото хубаво лице, искашъ да си поприказвашъ съ него и ти казвашъ: “Както то седи въ кѫщи съ тѣзи вехти гащи, тъй и азъ ще остана въ кѫщи”, и се връщашъ въ кѫщи. Това правдоподобно ли е? Давамъ ви единъ примѣръ само за смѣна на енергията. Заради обичьта къмъ онова братче въ кѫщи, ти вече си смѣнилъ енергията. Прекаралъ си своитѣ чувства. Красивитѣ образи сѫ вече побудителна причина, за да се пренесе енергията отъ едно състояние въ друго.

Но да допуснемъ сега, че твоитѣ чувства сѫ затрогнати малко по-дълбоко. Тукъ сѫ дрехитѣ причината. Но да допуснемъ, че вие сте пѣвецъ, артистъ, ходили сте въ странство, знаете да пѣете, но излизате на сцената да пѣете. Тамъ ви освиркватъ по всички правила. Слизашъ от сцената обиденъ. Най-първо казвашъ въ себе си: “Не искамъ да пѣя вече!” Но човѣкъ си, трѣбва да работишъ нѣщо, а друга работа не знаешъ. Седишъ, мислишъ си, казвашъ: “Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни сѫ рѫцетѣ ми. Да взема нѣкой занаятъ, да шия, не разбирамъ отъ техника.” Не разбирамъ това, не разбирамъ онова, намирашъ се въ едно противорѣчие. Разсърдишъ се на публиката и казвашъ: “Тѣ не разбраха, но азъ пакъ ще направя единъ малъкъ опитъ.” Ставшъ смѣлъ. Препращашъ енергията отъ задната часть на главата си отпредъ. Тази енергия на обидата е на границата между моралнитѣ чувства и животинскитѣ.

MOK_BU_24_4.GIF

Най-високото чувство на физическия свѣтъ, това е честолюбието (А), то е животинското чувство въ човѣка. Когато едно животно се обиди, това за него влиза въ моралния законъ. Неговитѣ морални чувства сѫ засегнати. Тъй както за насъ моралнитѣ чувства сѫ валидни, тъй за животнитѣ сѫ личнитѣ чувства. Животното казва: “Азъ имамъ достойнство.” Обаче, като дойдемъ до по-възвишения свѣтъ, до свѣта на Любовьта или свѣта на милосърдието (1,2), тѣ влизатъ въ другъ единъ крѫгъ.

MOK_BU_24_5.GIF

Ако личнитѣ чувства сѫ единъ такъвъ крѫгъ (А), другитѣ сѫ единъ по-голѣмъ крѫгъ (В). Въ дадения случай той казва, че не е пѣлъ хубаво. Тия хора сѫ прави. Излиза втори пѫть на сцената на друго мѣсто, но и тамъ го освиркватъ. Мисли, мисли, казва си: “Прави сѫ тия хора.” Но този човѣкъ го освиркатъ на деветь мѣста и трѣбва още единъ пѫть да пѣе. Той си казва: “Трѣбва да направя още единъ пѫть опить”, но сега вече се приготовлява по всички правила. На десетия пѫть гласътъ му става мекичъкъ. До деветия пѫть той е ималъ самообладание, гордъ е билъ, на десетия пѫть въ гласа му има едно трептение, става смиреничъкъ. Хората, като го видятъ, съжаляватъ го, казватъ: “Горкиятъ! Има талантъ.” Изпращатъ му своитѣ добри мисли. И той, като застане правъ, дойде въ себе си, окуражи се, викатъ му: “Бисъ, бисъ!” После му дадатъ това-онова и най-после казва: “Слава Богу!”

Сега азъ правя единъ анализъ. Ако вие питате, всички велики пѣвци сѫщо така сѫ минали презъ това чистилище. Не мислете, че изведнъжъ сѫ постигнали всичко. Тѣ отпосле добиватъ знатность и самоувѣреность. Той, горкиятъ, като се качи на сцената, казва: “Моля ви се, деветь пѫти съмъ кѫсанъ.” И тази комисия става снизходителна къмъ него. Той, като гледа тази публика, не е съ страхъ, но съ едно умиление, тъй миличко. И тѣ съзнаватъ това.

MOK_BU_24_6.GIF

Та рекохъ, това, което ние наричаме нещастия, тѣ иматъ единъ възпитателенъ методъ въ природата. Та при смѣна на енергията трѣбва да се яви какъвъ и да е образъ противоположенъ на първия. И този образъ трѣбва да привлѣче твоето внимание, ако искашъ да смѣнишъ известна енергия или това чувство у човѣка става глава.(м) То се нарича центъръ на разрушението или глава, гнѣвъ. Тази енергия може да се смѣни по нѣколко начина. Напримѣръ баща, който се е обидилъ, може да смѣни своята обида така: той може да си каже: “Жена имамъ, деца имамъ.” И като тури децата си въ ума, ще каже: “Азъ трѣбва да обуздая своитѣ чувства.” Ако нѣмаше деца, той щѣше да постѫпи по другъ начинъ****. Ако той е нѣкой богаташъ, милионеръ, ще постѫпи по единъ начинъ, ако е сиромахъ и има задължения, ще постѫпи по другъ начинъ. Следователно богатитѣ хора по-мѫчно ще се справятъ съ своето честолюбие. И природата, когато иска да избави нѣкой човѣкъ отъ нѣкои чувства, ще го постави въ положението на бедния. Беднотията е едно масажиране, едно урегулиране, едно изглаждане, за да уравновѣси въ него честолюбието.

MOK_BU_24_7.GIF

И действително, главата на честолюбивия човѣкъ взима форма на краставица. (а) Не, че тази енергия е изчезнала, но имате единъ процесъ. Ако този човѣкъ се смири, главата му отпредъ ще се подигне нагоре и линията (а) ще приеме една по-хубава форма. Постепенно после ще се яви едно уравновѣсяване на главата. Значи, хиляди, хиляди пѫти ще действува човѣкъ, за да може да смѣни състоянието си и по този начинъ да се заглади главата му. Докато човѣкъ се уравновѣси, не мислете, че е достатъчно само веднъжъ да каже,че нѣма да прави това или онова. Не, хиляди пѫти ще падашъ, ще ставашъ, ще се самоубивашъ, ще възкръсвашъ, какво нѣма да ти дойде на умъ, докато най-после кажешъ: “Чакай да разсѫждавамъ малко!” Това е все напластяване, за да се смѣни енергията.

Та рекохъ, ще се спрете, ще се абстрахирате и ще мислите малко по-умно. При всѣка постѫпка ти трѣбва да растешъ. Ти нѣма да се считашъ като една личность. Ще се качишъ надъ личностьта отгоре. Търговецъ си, изгубилъ си паритѣ. Представи си, че не си търговецъ. Кажи си: “Нѣмамъ нищо да давамъ!” Мисли си, че си нѣкой философъ, който се занимава съ нѣкои отвлѣчени работи, който наблюдава небето. Прави съ себе си маневри. Да кажемъ, че имашъ да давашъ хиляди полици, които си подписалъ. Ще кажешъ: “Никому нищо не дължа!” Една маневра и ще снемешъ товара отъ себе си.

Ние сме чудни, съвременнитѣ хора. Има нѣща, които ние считаме морални, а тѣ не сѫ морални. Ще ми даде нѣкой злато и после ще каже, че не съмъ честенъ, не съмъ върналъ златото му. Че това злато не е негово. Или ще ми даде нѣкой единъ самунъ хлѣбъ и после ще казва, че ми е далъ този хлѣбъ. Но този хлѣбъ не е неговъ. Той не е работилъ, други сѫ работили. Този редъ отъ разсѫждения, при сегашния свѣтъ, хората считатъ за немораленъ, а другото считатъ морално. Най-първо ти, за да се освободишъ, ще кажешъ: “Никому нищо не дължа”, нищо повече. Това ще направишъ по сѫщия законъ, както ако азъ нося известенъ чувалъ на гърба си, то следъ като се уморя, ще снема чувала отъ гърба си и ще го туря на земята.

Да ви обясня закона. Носишъ сто килограма на гърба си. Минешъ цѣлъ километъръ, уморенъ си, питашъ: “Да снема ли чувала отъ гърба си?” Ще го тръшна на земята и ще кажа: “Нѣма да го нося!” Ще се поразходя, ще пия една вода и чувалътъ ще почне да плаче. Питамъ: “Какво има?” - “Оставилъ си ме на земята.” Рекохъ, да си почина малко. Следъ това азъ съмъ благороденъ човѣкъ, взимамъ чувала отъ земята. Уморя се, пакъ се скараме. Казвамъ на чувала: “Нѣма да стана робъ, я! Ще се разходя и пакъ ще те взема.” Въ ума си имашъ хиляди полици. Тия полици провидѣнието не ти ги е турило на гърба. Защо да те смущаватъ? Ти си ги подписалъ самъ, хвърли ги! Пъкъ после, като заплачатъ полицитѣ, пакъ ела при тѣхъ и ги питай: “Какво искате?” Или казано на съвремененъ езикъ, следъ като забогатѣешъ, ще кажешъ: “Азъ съмъ честенъ човѣкъ.” Пъкъ щомъ нѣмашъ пари, ще кажешъ: “Полицитѣ да ги нѣма!” Пъкъ и ония хора, ако сѫ разумни, като дойдатъ и видятъ, че този човѣкъ е пожълтѣлъ, едва се движи, да не му искатъ тия пари. Ще го повикамъ на гости, ще го угостя и въпросъ нѣма да правя, че имамъ да взимамъ отъ него. При това, ще извадя сто-двесте лева и ще му кажа: “Може да ви потрѣбватъ тия пари.” Това е човѣщина. Това трѣбва да бѫде състоянието на хората.

Та първото нѣщо, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ония ненужни мисли, чувствувания и обиди, които сѫ временни нѣща. “Речено - казано”, всѣки трѣбва да го забрави. Много пѫти трѣбва да бѫдешъ глухъ. Нѣкой ви каже: “Мошеникъ.” Напримѣръ искашъ да се справишъ съ тази дума, заличи “м”-то. Остава “ошеникъ”. Искашъ още повече да се справишъ. Пакъ заличи. Остава “шеникъ”. После “никъ”, “икъ”. Свърши се съ обидата. Затривайте буквитѣ и четете и вижте, колко смѣшно става. Вземете друга дума: “обида”. Бида, ида, да, а. Значи, всичко е станало благополучно. Ето единъ начинъ за смѣна на енергията.

Това сѫ редъ умствени процеси. То сѫ методи въ окултната наука. Нѣкой казва: “Ама, ти не трѣбва да се гнѣвишъ. Ама баща ти…” Това сѫ външни морализирания, които не могатъ да упражнятъ никакво влияние. Тѣ сѫ празни работи. Затривай буквитѣ, произнасяй ги и като затривашъ буквитѣ по този начинъ, ще произведешъ една вѫтрешна промѣна въ себе си, понеже всѣка буква представлява една динамическа сила. Това “М” е една динамическа сила и като му турите “Р”-то, боздуганътъ, ако вземемъ, напримѣръ, думата “мразя”. Отъ чисто окултно гледище, психологически “М”-то е единъ планински върхъ. Значи енергията на умразата трѣбва да се свали въ планинаната. “Р”-то е чука, рѫката. “А”-то е единъ брѣмененъ човѣкъ съ известна идея, той трѣбва да роди нѣщо. “З”-то е законъ на размножаване. Напримѣръ, да извършишъ едно престъпление. “Я”-то въ български, каква обща идея съдържа? “В”-то показва, че ти си билъ единъ известенъ човѣкъ. На тази сила ти си далъ ходъ. Всички букви сѫ турени въ думата “мразя” дисхармонично. Мразя, разя, азя, зя. Значи да докарашъ всичката умраза да каже: “зя”. Тъй казватъ и малкитѣ деца и се засмиватъ. Значи, най-първо ще премахнешъ “м”-то, ще я превърнешъ въ какво? Ще направишъ едно ново съчетание. “Р”-то ще замѣнишъ съ “И”. И така ще се образува “милосърдие” или “милость”. Следователно, следъ умразата иде милостьта. При “м”-то ще разсъждавашъ по следния начинъ: като мразишъ дълго време, какво можешъ да добиешъ? - Нищо. Мразенето е единъ процесъ за развиване на енергията. Сега и това е единъ начинъ за смѣна на състоянията.

Може да имате и картини. Азъ на всѣки отъ васъ мога да смѣня състоянието. Това е само единъ отъ начинитѣ. Напримѣръ, представете си разни картини и образи, които могатъ да смѣнятъ вашето състояние. Всѣко състояние може да се смѣни моментално, стига да се съпостави съответния образъ, който да е антиподъ. Антиподъ на умразата е любовьта. Антиподъ на лъжата е истината. Следователно, вие ще поставяте винаги антиподитѣ, не само символично, но и тѣхнитѣ образи. Представи си, че мразишъ нѣкого. Направи една маневра къмъ този, когото мразишъ. Ти си беденъ човѣкъ, случва се, че дълго време пѫтувате и никой не ви приема. И най-после този човѣкъ, когото мразите, ви срещне, угости ви, даде ви срѣдства, направи ви една отлична услуга. Когато вие направите тази маневра въ себе си, вашето сърце ще се посмекчи наполовина. Ще направите още една маневра, после трета, четвърта. Колкото повече маневри направите и състоянието ви ще се смѣни. Религиознитѣ хора правятъ смѣната по другъ начинъ. Ние казваме: “Богъ ни е създалъ.” И като помислимъ така, веднага заради Любовьта на Бога, ние смѣняваме своето състояние.

Та трѣбватъ ви известни образи за смѣна на енергията. Умътъ ви трѣбва да бѫде разнообразенъ. Не дръжте еднообразни мисли въ ума си. Сега, ако нѣкой отъ васъ ме слуша, като удрямъ монотонно съ тебешира на дъската 1-2 часа, той ще заспи. Това е механическо състояние. Като измѣня ударитѣ малко по-другояче, това е смѣна на тази енергия. Вземете друго ваше състояние, когато вие сте неразположени. Хубаво е да имате едно тѫпанче, едно дааренце. Тамъ-дири-дири-дира, тамъ-дири, дири-дири. Така ще удряте даарето и състоянието ти ще се смѣни. Кажи: “Иванъ Стояновъ ме обиди, но азъ ще си поиграя малко съ даарето и работата ще се свърши.”

Та рекохъ, ние трѣбва да имаме едно дааренце, да правимъ опити. Който отъ васъ е много обиденъ, ще му дадемъ даарето. И като потупа малко даарето, ще видимъ, какво ще остане отъ неговата обида. Трѣбва да има човѣкъ методи за смѣна на състоянията. Въ всички окултни школи отъ старо време, все сѫ имали такива методи за смѣна на енергията. Ние сме загубили тази наука, не знаемъ каква роль е играло даарето. Не е смѣшно! Като не знаешъ да удряшъ даарето, ти цѣлъ день ще бѫдешъ неразположенъ, а презъ нощьта нѣма да спишъ. Но биешъ ли даарето, ще имашъ единъ дарь.

Това е философия на живота, която може да ни научи въ дадения случай да живѣемъ правилно и да можемъ да се справимъ съ известни състояния и да си проправимъ пѫтя. При сегашното състояние тия методи сѫ потрѣбни. Защото ако четете живота на ученитѣ хора, всички сѫ минали презъ такава дисциплина. И много отъ ученитѣ хора сѫ бѝли това дааре, за да си проправятъ пѫтя и да израстнатъ. Сега, като сѫ израстнали тѣ като планински върхове, васъ ви се вижда, като че ли тѣ не сѫ минали презъ никакви мѫчнотии. Толстой, който се е подигналъ толкова много, колко пѫти му е идвало на умъ да се самоубие. Казвалъ е: “Нѣма смисълъ животътъ.” И най-после, като видѣлъ сѣнката на единъ дънеръ въ планината, едно малко, нищожно явление, казалъ си: “Човѣкъ може да живѣе и по другъ начинъ. Има смисълъ да се живѣе”. Той писалъ “Война и миръ”, “Ана Каренина” и казвалъ: “Животътъ нѣма смисълъ.” Недоволенъ билъ отъ живота, искалъ да се самоубие. Защо? - Това е отъ набиране на енергия въ задната часть на главата. И Толстой дълго време се е борилъ, докато е прекаралъ енергията въ горната часть на главата си, за да се развиятъ моралнитѣ му чувства. И отъ тогава животътъ му се измѣнилъ. И написалъ романа “Възкресение”. И всѣки отъ васъ ще се намѣри въ трудно положение. Ако единъ Толстой се намѣри въ трудно положение, камо ли вие нѣма да се намѣрите? Но както той е разрѣшилъ въпроса, така и вие по своя начинъ може да го разрѣшите.

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

- Въ Истината е скритъ животътъ.

7 часа сутриньта

21 школна лекция на

I-ви Младежки Специаленъ Окултенъ класъ

1.II.1929 г., петъкъ,

Изгрѣвъ

----------------------

* заради - за

** О.С. - вероятно Олга Славчева

*** I am hungry - (англ.) гладенъ съмъ

**** Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетенаи е оставено празно мѣсто.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Значение на смѣнитѣ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Какво се разбира подъ думитѣ „смѣна на състоянието, или смѣна на енергиитѣ“ и какво е тѣхното значение? Когато човѣкъ си служи съ известни понятия, трѣбва да разбира дълбокия имъ смисълъ. Ако не ги разбира, той изпада въ затруднение, чувствува се вѫтрешно смутенъ, че говори за нѣща, които не познава. Истинското разбиране е въ връзка съ приложението. Онзи разбира нѣщата, който ги е приложилъ.

Мнозина говорятъ за смѣна на енергиитѣ, но малцина разбиратъ, какво въ сѫщность представятъ тѣзи смѣни. Обаче, говори ли се нѣщо за смѣна на тежестьта или товара, всички разбиратъ тази мисъль. Когато носите голѣмъ товаръ въ едната си рѫка, чувствувате нужда да го премѣстите въ другата рѫка. Защо? — Рѫката отмалява отъ тежестьта. Като се умори и другата, премѣствате товара пакъ въ първата. Така мѣстите тежестьта отъ едната въ другата рѫка, докато го занесете на опредѣленото мѣсто. Това става благодарение на взаимната помощь, която сѫществува между удоветѣ на човѣшкия организъмъ. Този законъ действува въ цѣлата природа. Това показва, че между частитѣ сѫществува известно съотношение. Както между дветѣ рѫце, двата крака, дветѣ очи, дветѣ уши има съотношение и взаимна помощь, така и между предната и задната часть на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощь. Този законъ действува дотогава, докато частитѣ сѫ въ нормално състояние. Щомъ една отъ тѣхъ не е въ нормално състояние, тя не се подава на волята; тогава смѣната на енергиитѣ не става правилно. Напримѣръ, ако дѣсната рѫка е парализирана, тежестьта пада само върху лѣвата. Когато и дветѣ рѫце сѫ свободни, тежестьта на стомната, напримѣръ, минава отъ едната рѫка въ другата. Ние казваме, че става правилна смѣна на тежестьта. Предаването на енергията отъ единъ удъ на другъ става по сѫщия начинъ, както се предава електричеството по жици, или водата — по трѫбитѣ. Ако жицитѣ сѫ здрави, енергията тече правилно; ако трѫбитѣ сѫ здрави, водата сѫщо тече непрекѫснато. На сѫщото основание, казваме, че ако нервитѣ на човѣка сѫ здрави, енергията се предава правилно. Значи, предаването на енергията отъ единъ удъ на другъ става съ помощьта на нервитѣ.

И тъй, за да се ползувате отъ знанието, трѣбва да започнете отъ онова, което знаете, и постепенно да отивате къмъ онова, което не знаете; отъ онова, което можете да направите, къмъ онова, което не можете да направите. Като започвате отъ онова, което сте направили вече, ще видите, какво, въ сѫщность, сте способни да направите. Представете си, че ви даватъ задача да извървите пѫть отъ сто километра. Можете ли изведнъжъ да го извървите? Не можете. И птица да сте, пакъ не може изведнъжъ да извървите този пѫть. Човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си, да знае, какво може да направи. Първо той трѣбва да направи една крачка, после втора, трета, да види, за колко време ще измине единъ километъръ. Следъ това ще изследва краката си, здрави ли сѫ, какъ се чувствува следъ първия километъръ и най-после ще се произнесе, може ли, какъ и следъ колко време ще измине сто километра пѫть. Оттукъ вадимъ заключението, че малкитѣ величини зависятъ отъ голѣмитѣ, а не обратно. Малкитѣ величини сѫ единица мѣрка за опредѣляне на голѣмитѣ. Дългиятъ пѫть се опредѣля отъ стѫпкитѣ, които правите, една следъ друга. Като направите много стѫпки, най-после ще извървите голѣмия пѫть.

Изминаването на известенъ пѫть подразбира едно постижение. Само онзи може да каже, че е постигналъ нѣщо, който е вървѣлъ постепенно, отъ малкото къмъ голѣмото. Нѣкой мечтае, иска да стане голѣмъ художникъ, да нарисува такава картина, съ която да очуди свѣта. Възможно ли е това? — Ако се е училъ да рисува, възможно е; ако нищо не е училъ, невъзможно е. Трѣбва да е миналъ елементарния курсъ по рисуване, който минаватъ децата въ отдѣленията, да е рисувалъ точки и чъртички, после — срѣдния курсъ и най-после висшия. Както между всички нѣща има известно отношение, така и между първоначалната и последната работа на ученика по рисуване има известно отношение. Можете ли да кажете, какво е отношението на детето къмъ кибрита, съ който си играе? Докато то само носи кутията съ кибритъ и подскача съ нея, подхвърля я нагоре, никакво отношение не виждаме. Затова казваме, че детето си играе съ кибрита. Обаче, доближи ли запалена клечка кибритъ до барутъ или друго взривно вещество, между кибрита и барута вече се явява известно отношение. Работата става сериозна. Значи, постѫпкитѣ на човѣка ставатъ сериозни и отговорни, когато влѣзатъ въ връзка съ известни условия. Докато сѫ вънъ отъ условията, човѣкъ е свободенъ отъ всѣкаква отговорность. Каква отговорность носи човѣкъ, ако влѣзе самъ въ гората и вика, пѣе, говори обидни или безобидни думи, хвърля камъни и т. н.? При това положение, той е вънъ отъ всѣкаква отговорность за постѫпкитѣ си. Обаче, влѣзе ли въ общество, дето сѫ събрани много хора, и започне да прави сѫщото, веднага ще го подведатъ подъ отговорность. Защо? — Защото не спазва нѣкои условия. Докато е между хората, човѣкъ не е свободенъ, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пъленъ съ мисли, чувства и желания, човѣкъ сѫщо не е свободенъ. Той трѣбва да бѫде вънъ отъ условноститѣ на живота, свободенъ отъ всѣкакви мисли и желания, за да се ползува отъ свободата, която търси и желае.

Като се говори за свобода, ние имаме предъ видъ разумната свобода, въ която линиитѣ на движението сѫ правилни, вървятъ въ опредѣлена посока, а не сѫ хаотични, въ пъленъ безпорядъкъ. Ако съзнателно изучавате линиитѣ на човѣшкото тѣло, ще дойдете до такива, които ясно показватъ, свободенъ ли е даденъ човѣкъ, или ограниченъ. Линиитѣ на тѣлото у свободния човѣкъ сѫ хармонични, огъваеми и подвижни. Линиитѣ на носа, ѫглитѣ на очитѣ му сѫщо сѫ правилни и хармонични. Тѣ се управляватъ отъ разумни закони. Хиляди години наредъ човѣкъ, или, по-право, природата е правила опити, докато предаде на очитѣ правилна форма и ги постави на мѣстото имъ. Обаче, и до днесъ още природата прави известни поправки, докато имъ предаде нуждната форма и ги постави на мѣстото имъ. Въ миналото поправкитѣ сѫ били по-голѣми, днесъ сѫ по-малки, а въ бѫдеще очитѣ ще заематъ онова мѣсто, което природата имъ е опредѣлила. Нѣкога, въ далечното минало, очитѣ на човѣка сѫ били така поставени, че той е билъ длъженъ да гледа предметитѣ отблизо, поради което хората сѫ били кѫсогледи. Днесъ има кѫсогледи и далекогледи хора, но има и хора съ нормални очи. Сѫщо така има кѫсогледи и далекогледи въ мисъльта и въ чувствата си. Това сѫ анормални състояния, които трѣбва да се изправятъ.

Да се върнемъ пакъ къмъ понятието „смѣна на енергиитѣ“. Какъ се смѣнява енергията? Какво означава думата „енергия“? Тя е гръцка дума — енергосъ, и означава размножаване. Следователно, подъ думитѣ „смѣна на енергиитѣ“ трѣбва да разбираме смѣна на това, което се размножава. Защо трѣбва да се смѣнява енергията? — За да не става натрупване. Ако известна енергия не се смѣни, става вѫтрешно натрупване. Всѣко натрупване, всѣки излишъкъ води къмъ нѣкакви неправилности и мѫчнотии. Освенъ физически натрупвания и напрежения, сѫществуватъ и психически натрупвания и напрежения, резултатъ на известни мисли, чувства и желания. Напримѣръ, гладътъ, жаждата въ човѣка предизвикватъ психически напрежения, които се отразяватъ и върху човѣшкия умъ. Споредъ френолозитѣ, енергията на глада се съсрѣдоточава въ областьта на слѣпитѣ очи въ човѣка. Тя е свързана и съ обонянието. Гладниятъ упражнява носа си, чрезъ него той търси нѣщо за ядене. Достатъчно е да види нѣкоя тенджера, за да насочи носа си къмъ нея, да усѣти миризма на ядене. Когато е гладенъ, човѣкъ не се срамува да насочва носа си къмъ тенджеритѣ, къмъ долапитѣ, да открие нѣщо за ядене. Казватъ, че децата сѫ невъздържани, нетърпеливи, но и възрастнитѣ често проявяватъ невъздържание и нетърпение, особено когато сѫ гладни. Ако нѣкой иска да познае, до каква степень е търпеливъ, нека гладува два-три деня и следъ това седне близо до хора, които ядатъ. Ако той може да ги гледа спокойно и съ разположение, безъ да се дразни, безъ да изпитва желание да яде, може да каже, че е търпеливъ. Обаче, природата не поставя човѣка на такива опити, защото тя не си служи съ насилие. Да насилишъ човѣка да не яде и следъ това да го поставишъ на изкушение да гледа, какъ другитѣ ядатъ, този опитъ има лоши последствия. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ доброволно и съзнателно се постави на такъвъ опитъ. Когато гладува дълго време, тѣлото му се изтощава, мислитѣ и чувствата му отслабватъ и, вмѣсто да придобие нѣщо, той си причинява голѣми пакости. Това сѫ явления, които нарушаватъ равновесието на природата. За да се възстанови първоначалното ѝ положение, трѣбва да стане смѣна въ състоянието на човѣка. Гладътъ, който предизвиква недоволство и неразположение въ човѣка, трѣбва да се смѣни съ доволство, но и доволството трѣбва да се смѣни съ друго нѣкакво състояние. Невъзможно е човѣкъ завинаги да остане въ състояние на доволство. Както чрезмѣрното изтощаване на организъма има лоши последствия за човѣка, така и крайното задоволство води къмъ голѣмо натрупване на излишъци, отъ които той трѣбва да се освобождава. Природата не търпи крайности: нито чрезмѣрното олекване на човѣка, нито чрезмѣрното надтежаване. Въ първия случай и най-малкиятъ вѣтрецъ ще го люлѣе на всички страни; въ втория случай и най-силниятъ вѣтъръ не може да го мръдне отъ мѣстото му. Човѣкъ трѣбва да бѫде устойчивъ, да не се подава на слабитѣ вѣтрове, но да бѫде разуменъ, да не се противопоставя на природнитѣ стихии. Законътъ е вѣренъ и по отношение на моралния животъ на човѣка. Човѣкъ не трѣбва да бѫде толкова лекъ въ морално отношение, че и най-слабиятъ общественъ вѣтъръ да го отвѣе. Той е перце, което не може да се задържи на едно мѣсто. Онзи, който има мораленъ устой, не се подава на слабитѣ вѣтрове. Той се задържа за дълго време на мѣстото си и не разбира, защо другиятъ е въ постоянно движение. Тѣ едни-други не се разбиратъ и сѫ готови да се критикуватъ. Въ сѫщность, вината не е нито въ първия, нито въ втория, който не се помѣства, но въ теглото имъ. Всѣки поотдѣлно се намира въ положението на Настрадинъ Ходжа, който се качилъ на кѫщата си, да я покрива. По невнимание, той падналъ отъ покрива и изкълчилъ крака си. Който го видѣлъ, че куца, запитвалъ го, защо куца, защо не е внимавалъ, като се качилъ на покрива. Той отговарялъ на еднообразнитѣ въпроси на минувачитѣ и най-после, като му дотегнало да имъ отговаря по единъ и сѫщъ начинъ, казалъ си: Какъ не се намѣри единъ човѣкъ да се е качвалъ на покривъ, да е падалъ отгоре, да си е изкълчвалъ крака, да знае, какъ става това и да не запитва.

Като ученици, работете и учете съзнателно, да придобиете толкова енергия, че да не страдате нито отъ недоимъкъ, нито отъ излишъкъ. Самата наука, къмъ която се стремите, е общъ, колективенъ резултатъ, който се изразява въ натрупване на знания. Ученикътъ трѣбва да се рѫководи правилно, да знае, колко знание му е нуждно за всѣки даденъ моментъ, за да може правилно да го асимилира. Не може ли правилно да възприема енергията на знанието, ученикътъ се натъква на противоречия и мѫчнотии. Всѣка енергия съдържа нѣщо специфично въ себе си, но човѣкъ трѣбва да знае начина, по кой то да я използува. Всѣка енергия, използувана на време и на мѣсто, дава добри резултати. Сѫщото се отнася и до думитѣ. Ако не знаете английски и отидете въ Англия, колкото и да казвате на хората, че сте гладенъ, никой нѣма да ви разбере и нищо нѣма да ви даде. Обаче, кажете ли на английски езикъ, че сте гладенъ, всѣки ще ви разбере и ще ви даде хлѣбъ, да задоволите глада си. Така, именно, се смѣнява енергията на глада. Кой може да смѣни тази енергия? — Хлѣбътъ. Кой дава? — Богатиятъ. — Кой гладува? — Сиромахътъ. Значи, който дава, е богатъ човѣкъ; който гладува и нищо не дава, е сиромахъ. Богатиятъ дава, сиромахътъ взима. Ученикътъ мисли за уроцитѣ си, а професорътъ — за лекцията си и за задълженията, които има къмъ своитѣ ученици. Значи, това, за което ученикътъ мисли, не е сѫщото, за което учительтъ и професорътъ мислятъ. Щомъ свърши лекцията си, професорътъ вече не мисли за нея. Защо? — Защото му е позната. Човѣкъ мисли само за нѣща, които не познава и не разбира.

Казвате, че човѣкъ трѣбва да мисли и да чувствува. Мисленето и чувствуването сѫ нужди, които всѣки трѣбва да задоволява. Следователно, въ природата има много процеси, които човѣкъ трѣбва да задоволява, като нужди на своето естество. Напримѣръ, гладътъ, жаждата сѫ процеси, които човѣкъ трѣбва да задоволи. Ако не ги задоволи, енергията имъ се смѣнява и се превръща въ мѫчение. Гладътъ предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане, което може да се изрази чрезъ счупена линия. Щомъ задоволи глада си, човѣкъ става художникъ — счупената линия се превръща въ права, или въ вълнообразна, и той се успокоява. Ако има чувствителенъ апаратъ, който да възприема трептенията на енергиитѣ, които се образуватъ отъ глада, човѣкъ ще види линиитѣ на тѣзи енергии и ще ги различава отъ спокойнитѣ, меки и хармонични линии на доволството въ човѣка. Отъ линиитѣ, които се отпечатватъ на апарата, човѣкъ може да опредѣли степеньта на глада и недоволството, както и на доволството и разположението. Еднитѣ линии се различаватъ рѣзко отъ другитѣ.

Какъ може да се смѣни, напримѣръ, енергията на гнѣва? Представете си, едно дете се обижда отъ родителитѣ си, че на по-голѣмото му братче сѫ купили нови дрешки, а на него не сѫ купили. То се сърди на майка си и на баща си и отива при леля си. Тамъ прекарва нѣколко деня, не може да имъ прости. Въ него се зародило чувството на гнѣва, не знае, какъ да се справи съ обидата си. То очаква да дойдатъ родителитѣ му при него, да му се извинятъ и така да се върне у дома си. Но родителитѣ му сѫ разумни хора, искатъ да го възпитатъ, само да съзнае погрѣшката си и да се смири. Най-после детето решава да се върне у дома си, но следъ като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, сѫщо като него, не е получило нови дрешки. Образътъ на доброто сестриче му помогналъ да смѣни чувството си, да превърне енергиитѣ на гнѣва. Значи, красивитѣ образи въ свѣта сѫ подбудителна причина за смѣняване състоянията на енергиитѣ. Чувството на обида, което детето е преживѣло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на нѣкой пѣвецъ, който излиза да пѣе на сцената, и публиката го освирква? Той се чувствува кръвно обиденъ и решава никога да не излиза на сцената да пѣе. Минаватъ месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пѣе, не може, другъ занаятъ или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опитъ, да се яви предъ публиката да пѣе, да имъ покаже, че е добъръ пѣвецъ. Като излѣзе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се смѣнява съ друга енергия. Едно по високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиитѣ отъ задната часть на мозъка въ предната часть. Значи, обидата стои на границата между животинскитѣ и моралнитѣ чувства въ човѣка.

Най-високото чувство на физическия човѣкъ е честолюбието — животинско чувство. За животното пъкъ обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното въ моралния свѣтъ, такова нѣщо е честолюбието за човѣка, който живѣе повече на физическия свѣтъ. Каквото представятъ моралнитѣ чувства за човѣка, такова нѣщо сѫ личнитѣ чувства за животнитѣ. Засегнешъ ли личнитѣ чувства на едно животно, то казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, че азъ имамъ достойнство? Съ честолюбие и обида въпроситѣ не се решаватъ. Тѣ сѫ отъ единъ нисшъ свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да се издигне по-високо, да влѣзе въ свѣта на любовьта и на милосърдието, дето се разрешаватъ всички въпроси. Защо пѣвецътъ да не си признае, че не пѣе хубаво? Защо да не е готовъ да се яви десеть пѫти на сцената? Истинскиятъ пѣвецъ се явява дотогава, докато публиката остане доволна отъ него и му рѫкоплѣска. Тя вече преценява неговитѣ дарби и му благодари. Въ първо време той бѣше гордъ, самонадеянъ, но следъ освиркването се смири, стана духовенъ. Сега публиката го харесва и му благодари.

Като разглеждамъ вѫтрешнитѣ процеси, които ставатъ съ детето и пѣвеца, натъквамъ се на единъ психологически анализъ. Всички видни пѣвци и музиканти, всички видни учени и писатели сѫ минали по този пѫть — пѫтьтъ на чистилището. И тѣ не сѫ постигнали всичко изведнъжъ. Тѣ впоследствие ставатъ знатни и придобиватъ голѣма увѣреность въ силитѣ си. Докато не пропаднатъ нѣколко пѫти на изпитъ и не се смирятъ, тѣ не ставатъ знаменити. Мѫчнотиитѣ и изпитанията, презъ които минаватъ и великитѣ хора, иматъ възпитателно въздействие върху тѣхъ. Ето защо, за да стане смѣна на енергиитѣ, въ съзнанието на човѣка трѣбва да изпъкне нѣкакъвъ образъ, който да привлѣче вниманието му. Напримѣръ, който се е разгнѣвилъ, може да смѣни енергията на гнѣва по нѣколко начина. Ако е жененъ, да помисли за жена си и за децата си, които, съ неговия гнѣвъ, могатъ да останатъ на пѫтя гладни и боси. Той ще изгуби службата си и ще причини страдания и на себе си, и на близкитѣ си. Тази мисъль може да го обуздае. Бедниятъ се справя съ гнѣва и обидата си по единъ начинъ, а богатиятъ — по другъ. Богатиятъ се справя по-мѫчно съ честолюбието си отъ бедния. Ето защо, когато природата иска да избави богатия отъ нѣкои чувства, тя го поставя въ положението на бедния. Въ този смисълъ, сиромашията представя условие, при което човѣкъ е поставенъ на масажиране, на изглаждане на чувствата, съ цель да се уравновесятъ енергиитѣ му.

Едно се иска отъ васъ: да се освободите отъ всички ненуждни мисли, чувства и желания, да не ви засѣгатъ. Какво лошо има въ обидата? Най-напредъ разгледайте самата дума „обида“ и потърсете начинъ да превърнете енергиитѣ ѝ. Махнете първо буквата „о“, да видите какво ще остане — бида. После изхвърлете и останалитѣ букви, една по една — ида, да, а. Като разложите обидата на съставнитѣ ѝ елементи, тя губи силата си. Това е единъ разуменъ методъ, съ който лесно ще се справяте. Ако нѣкой ви каже „мошеникъ“, сѫщо така ще изхвърляте буквитѣ, една следъ друга, и думата ще изгуби своя смисълъ. Отъ думата „мошеникъ“ ще образувате думитѣ — ошеникъ, шеникъ, еникъ, никъ, икъ, къ. Така образувани, новитѣ думи сѫ безобидни и безъ съдържание. Като зачерквате буквитѣ, вие се освобождавате отъ отровата, която нѣкои думи съдържатъ въ себе си. Всѣка дума и всѣка буква криятъ въ себе си динамическа сила. Напримѣръ, думата „мразя“ е динамическа. Буквата „М“ представя планински връхъ. За да се превърне тази дума, енергиитѣ на планината трѣбва да слѣзатъ въ долината. Буквата „Р“ представя чукъ, рѫка. Буквата „А“ — бремененъ човѣкъ, който трѣбва да роди нѣщо. Буквата „З“ — законъ за размножаване. Изобщо, всички букви въ думата „мразя“ сѫ дисхармонично съчетани. За да се освободишъ отъ тази дисхармония, ще премахвашъ постепенно буквитѣ ѝ, докато най-после остане сричката „зя.“ Като кажатъ на децата „зя“, тѣ се засмиватъ. Ще превърнешъ мразенето въ милосърдие. Задържи ли човѣкъ дълго време омразата въ себе си, освенъ че нищо не придобива, но губи и това, което е спечелилъ. Всички отрицателни и нисходещи енергии трѣбва да се превърнатъ въ положителни и възходещи. Много начини има за превръщането имъ. Съ картини и образи можете сѫщо да смѣняте състоянията си. Тѣ трѣбва да бѫдатъ живи и красиви. Разумната природа е пълна съ такива картини и образи. Освенъ това, на всѣка отрицателна дума поставяйте противоположна на нея, нейниятъ антиподъ. Напримѣръ, антиподъ на омразата е любовьта, на лъжата — истината.

Какъ може омразата да се превърне въ любовь? Правете умствени упражнения, да видите, какви резултати ще имате. Представяйте си, че сте пѫтникъ, изпадналъ въ тъмна, бурна нощь, въ една гѫста гора, объркали сте пѫтя си. Въ това време срѣщате въ гората онзи, когото мразите. Той ви завежда у дома си, угощава ви и ви поканва да нощувате при него. Следъ тази постѫпка, чувствата ви се смекчаватъ, и вие сте готови да го обикнете. Като направите два-три опита съ този човѣкъ, омразата ви ще се превърне въ любовь. Ако сте религиозенъ, кажете си: Богъ е създалъ и мене, и този, когото не обичамъ. Следователно, както Богъ обича и търпи мене, така и азъ трѣбва да обичамъ и да търпя този, къмъ когото нѣмамъ разположение. Дръжте въ ума си разнообразни мисли и чувства, да превръщате състоянията си. Ако по даденитѣ начини не можете да се справите съ състоянията си, купете си едно дааре и, като ви обиди нѣкой, кажете си: Обидиха ме, но азъ ще си посвиря и поиграя малко, и работата ще се нареди. Правете опити съ даарето, да видите, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Който знае, какъ да удря даарето, лесно се справя съ обидата; който не знае, какъ да удря, срѣща голѣми мѫчнотии.

Прилагайте методитѣ, които ви се даватъ въ школата, да смѣнявате състоянията си. Различнитѣ методи представятъ условия за дисциплиниране на човѣка. Презъ такава дисциплина сѫ минали всички велики хора. Колко пѫти сѫ тупали тѣ на своитѣ даарета, докато дойдатъ до положението на планински върхове, каквито ги виждаме днесъ! И тѣ сѫ минали презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Толстой, който е признатъ за великъ философъ и мислитель, е дохождалъ до състояние на самоубийство. Той не намиралъ смисълъ въ живота, не искалъ да живѣе. Единъ день, като видѣлъ сѣнката на единъ дънеръ въ планината, решилъ, че животътъ има смисълъ. Кога? — Когато човѣкъ се смири и започне да се занимава съ малкитѣ величини. Човѣкъ трѣбва да прекара енергията отъ задната часть на мозъка си въ предната часть, да развие моралнитѣ си чувства и да осмисли живота си. Като намѣрилъ смисъла на живота, Толстой написа романа „Възкресение“. Всѣки ще мине по пѫтя на повдигане и ще разрѣши въпроситѣ си по свой начинъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

21. Лекция отъ Учителя, държана на 1 февру-

арий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×