Jump to content
Ани

1929_01_25 Смѣна на енергията / Смѣна на енергиитѣ

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

СМѢНА НА ЕНЕРГИЯТА

 

6.15 часа сутриньта

 

 

- Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 
- В Истината е скритъ Животътъ!
 
Размишление върху чистосърдечието.
 
(Прочетоха се темитѣ: “Защо азъ вѣрвамъ и защо се  съмнявамъ”.)
 
(Тема 10) За идущия пѫть вземете 10 грама просо и прочетете колко зърна има въ тѣхъ. Да видимъ какво различие ще има между изчисленията. Това ще ви бѫде една тема, отлична тема. Като прочетете зърната, ще имате една опитность за просото. За просото има единъ малъкъ митически разказъ въ много вариации. Когато слѣзли всички тия плодни зърна отъ Невидимия свѣтъ, тѣ отишли навънка да помагатъ на човѣчеството и се паднало просото да стане хлѣбъ. То попитало: “Какво да стана?” - “Е, на хлѣбъ.” - “На точено?” - “Ти хлѣбъ стани, пъкъ за точеното не мисли.” Вие ще нам- ѣрите на какво съотвѣтствува хлѣба и на какво точеното въ живота. Защото мнозина искатъ да бѫдатъ точено. Знаете ли колко се продава просото? (-16 лева.) Ще изберете хубаво да е просото, защото после ще го изпукате и ще го изядете. Вие яли ли сте просо? (-Не.) Просенъ хлѣбъ яли ли сте? (- Не.) Като преброите просото, ще го изпържите въ малко зехтинъ и нѣма да го ядете изведнажъ, бавно ще го ядете. Сега това ще ви бѫде задачата. Вие, като го преброите, ще го опукате и ще видите вкуса какъвъ е. Вие ще го изядете, пъкъ на менъ ще кажете колко зърна има въ 10 грама. Азъ се интересувамъ отъ зърната, пъкъ вие отъ вкуса му.

Следъ като преброите и изядете просото, вие ще имате една малка опитность и наблюдение върху себе си. Като почнете опита, ще отбележите единъ психологиченъ моментъ, всѫщность той е органически. Най-първо ще отбележите какво е времето, ясно или облачно. Следъ туй ще отбележите вашето вѫтрешно състояние. Следъ като изядете просото, пакъ ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вѫтрешно състояние. Това сѫ наблюдения, които ще правите върху себе си. Защото всѣки единъ опитъ си има своитѣ вѫтрешни резултати. Вземете идеята за просото. Като изядете просото, може то да ви даде една особена мисъль. Може да извадите оттамъ законъ на смаляването, нали има една притча въ Писанието за синаповото зърно.
 
За онѣзи хора, които не разбиратъ, всичко е разхвърлено. И действително, въ природата има разхвърлени нѣща. Но тия, разхвърлените предмети сѫ части на едно цѣло. Учениятъ и умниятъ човѣкъ разбиратъ отношението на тия части. Казвате: “Какво ме интересува менъ, че тия части принадлежатъ на едно цѣло.” Допуснете, че вие сте слуга въ единъ голѣмъ чифликъ и господарьтъ ви каже да впрегнете конетѣ. Затова трѣбва да се знаятъ редъ пособия, разни такъми, хомотъ и други. За да впрѣгнете тия коне, вие трѣбва да разбирате тия разхвърлени части. Който знае, веднага ще свърши работата, пъкъ който не знае, не може да свърши работата. Той ще каже: “Менъ не ми е работа да се занимавамъ съ това.” Да допуснемъ, вие сте писатель. Васъ ви трѣбва перо, мастило, книга. После, ако не може да пишете право, трѣбва ви единъ подлистникъ, за да може да пишете право. Да допуснемъ, че вашиятъ началникъ обича да пишете право. Ако намѣри, че не е право написано, той е педантъ, никога нѣма да приеме вашето писмо. Ще ви върне назадъ и нѣма да ви приеме, нито вашата работа ще иска. Най-първо, ако ви види интелиген- тенъ, ще каже: “Пишете по-право!” Той може да е учтивъ къмъ васъ, ако е отъ ваша страна, пъкъ ако не пишете така, вие оказвате едно незачитане къмъ него. Та, ако искате да се представите предъ началника си, ще пишете хубаво. Но, ако ти започнешъ най-първо хубаво, а свършвашъ съвемъ изкривено, […] и въ това има писмо, само че буквитѣ не сѫ написани въ порядъкъ.
 
Или да допуснемъ, вие сте художникъ, рисувате единъ образъ, най-първо челото не съответствува, после това не е единъ естественъ образъ, такъвъ не сѫществува въ природата. Това е една изродица. Ще коригирате нѣщата. И всѣки день, когато вие не сте разположени духомъ, измѣня се и лицето ви и вашитѣ мускули се съкращаватъ. А щомъ сте разположени, мускулитѣ взематъ пакъ хармонично състояние и вие сте доволенъ. Всѣкога тази вѫтрешна дисхармония се изразява въ вашето лице и върху вашитѣ кости. Следъ нѣколко хиляди години, ако вие постоянно сте се гнѣвили, това гнѣвене въ живота ви, ще ви създаде известни черти, които ще ви причинятъ и създадатъ най-голѣмитѣ неприятности.
 
Сегашнитѣ недъзи на хората се дължатъ на миналото. Вие искате да напреднете, казвате: “Майка ми е дала тия черти.” Ако майка ви бѣше невнимателна или баща ви бѣше такъвъ, единъ день и вие ще станете като тѣхъ. Това, което ние имаме, можемъ да го предадемъ, не само въ физическо отношение. Единъ списатель пише, той може да ви предаде това свое състояние на мисъльта и на другитѣ. Ако вие седите при нѣкой човѣкъ, който прави гримаси и ако вие седите дълго време при него, безъ да искате и вие ще започнете да правите сѫщитѣ тия гримаси.
 
Въ Америка има една область, дето живѣелъ единъ епископъ, той обичалъ да си носи главата наведена на лѣвата страна и всички проповедници си държали главата наведена като него. Предава се. Тия проповедници сѫ били учени хора, питамъ, защо ще си носятъ така главата? Тѣ несъзнателно подражаватъ. Вие носите ли си главитѣ право? Погледнешъ нѣкого и си подкривявашъ главата. Защо си подкривявате главата налѣво? За да видите нѣкого. После дойдешъ до другъ и си накривишъ главата на дѣсно? Казвашъ му: “Какво искашъ да кажешъ?” Какво означава този жестъ? (Главата наведена на дѣсно.) Не казвамъ, че това е лошо. Но въ дадения случай кое е по-хубаво? - Права да е главата е по-хубаво. После главата може да е издадена напредъ и отдръпната назадъ. Но ще вземешъ едно естествено положение на главата си. Щомъ си наведешъ главата напредъ, този господинъ насреща ти веднага ще заключи нѣщо.
 
Когато взѣзете въ нѣкой магазинъ, какъ ви посреща тамъ търговецътъ? Той се навежда малко назадъ, казва: “Добре дошелъ! Какво обичате, господине?” Търговецътъ се покланя предъ васъ и васъ ви е приятно. Влизате нѣкѫде, кѫдето не е позволено, разсилниятъ излиза насреща ви: “Какво искате тукъ?” Значи: защо влизашъ тукъ безъ позволение? Той се изпъчва напредъ съ тѣлото си. Иска да каже още: “Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Ти нѣмашъ право да влизашъ тукъ, докато не ме питашъ.” Та, въ дадения случай, щомъ направишъ нѣкоя гримаса навѫтре, вие сте единъ търговецъ, който иска да продаде платове. Нищо повече! Пъкъ щомъ кажете: “Какво искате тамъ? Защо влизате?” - Вие сте разсилния.
 
Та много наши постъпки, несъзнателни движения, трѣбва да се изчистятъ отъ характера ни. Правишъ една гримаса, но ако погледнешъ въ характера си, ще видишъ отъ кѫде си наследилъ това движение. Напримѣръ нѣкой пѫть съ единъ жесть на рѫката си като че отсичашъ нещо. Отъ кѫде си наследилъ това? Отъ военнитѣ. Онзи, като извади ножа си, навсѣкѫде реже. И сега у всинца ви има такива махания. Сега, какво се постига съ едно такова махане? Вземете онзи, който е взѣлъ жито въ рѫката си и махне съ рѫката си, какво прави? Той сѣе. Вземете произхода на това движение. Това е единъ сложенъ процесъ. Най-първо въ природата има една борба между тия две движения. Най-първо този човѣкъ се е училъ да реже главитѣ на хората или вземе брадвата и реже дърва. После, човѣкъ почва да мисли: “То съ сечене на дървета нищо не се постига, хайде, да направя едно добро.” Ще посѣе нѣщо. Ще зарови следъ това, това, което е посѣлъ. Значи, единъ човѣкъ, който е съзналъ своитѣ постѫпки, той ги изправя. Той иска да направи едно добро. Това сѫ методи.
 
Нѣкои казватъ: “Какъ да изправя своята погрѣшка?” Седи нѣкой и ти бърбори. Ти казвашъ: “Не ме смущавай.” Пъкъ нѣкой пѫть можешъ да го ударишъ. А можешъ и да го прегърнешъ и да го цѣлунешъ, да му кажешъ: “Много хубаво говоришъ, много красиво! Я, ми кажи още веднъжъ това!” Той ти е казалъ: “Страшенъ шмекеръ си ти!” Ти го прегърнешъ и го цѣлунешъ и му кажешъ: “Я, го кажи още веднъжъ.” Питамъ, като го цѣлунешъ 10 пѫти, какво ще ти каже той? Ще се избърше, може би, отъ цѣлувката. Тогава вземи го и го заведи на гостилницата и му дай единъ хубавъ обѣдъ. Кажи му: “Азъ отдавна го знаехъ, че съмъ страшенъ шмекеръ, но искамъ да  го повторишъ.”
 
Сега, който може да го направи това, то е вече характеръ у него. Но колцина отъ васъ могатъ да направятъ това? Мѫчно се прави това нѣщо. Единъ, който ти каже: “Ти си шмекеръ”, ти да го цѣлунешъ 10 пѫти. Мѫчна работа е! Той трѣбва да е единъ светия. Туй да се направи, то е единъ вѫтрешенъ процесъ. Може най-първо вѫтрешно да го правите това въ ума си. Ще направите единъ опитъ, втори, може да вървишъ по улицата, повтаряшъ си: “Хъмъ, шмекеръ, шмекеръ ми каза!” Готвишъ се да воювашъ съ него. Разговаряй се въ себе си вѫтре. Вечерьта като дойде, ще рѣшишъ въ себе си: “Човѣщина е това, той не е знаелъ какво да каже. Сега азъ имамъ друга работа, какво ще се занимавамъ съ това?” Когато този човѣкъ е рѣшилъ да забрави туй шмекерство, той ще стане веселъ и ако е жененъ, ще каже: “Я, жена, дай ми една чаша вода.” Той, като изпие тази вода, то е едно лекарство заради* него. Нѣкой пѫть, вземи си една чаша вода и си кажи: “Шмекеръ, а?” Изпий си водата и шмекерството отива вѫтре, после вземи си малко храна, пакъ кажи: “Шмекеръ, а?” Изяжъ си храната и шмекерството отива вѫтре. Единъ лекува това състояние съ вода, другъ съ храна, трети иска да си пийне чаша винце и следъ това си запѣе: “Горо ле, зелена, водо ле, студена.” Много интересни сѫ тия психологически наблюдения. И вие трѣбва да ги наблюдавате. Върви нѣкой човѣкъ по пѫтя и се разговаря, приказва си: “Представи си, той ми каза шмекеръ!”
 
Та, у човѣка въ задната часть на главата има едно съзнание и въ предната часть, въ челото има друго съзнание. Ако туй съзнание проникне отзадъ, то е подсъзнателно или животинскиятъ инстинктъ е това, може да се предизвика у васъ една вѫтрешна борба. Тя се дължи на заднитѣ впечатления и представи. Понеже въ предната часть на този лобъ се явяватъ тия бѣлитѣ нишки, които сѫ носители на възвишеното съзнание. Тѣ сѫ като проводници на свѣтлината. Защото туй съзнание има една нова свѣтлина, съ която разглежда нѣщата. Та, споредъ новия методъ, понеже тежестьта на мозъка е била въ задната часть на мозъка и вследствие на това се раждатъ тия противорѣчия. Вие казвате: “Какъ тъй, той да ми каже шмекеръ?” Най-първо ще пренесешъ туй съзнание, тази енергия напредъ. Щомъ мине тази енергия въ предната часть на челото, тя се асимилира. Вие сте преработили тази енергия, Богъ работи въ васъ и Той ще трансформира обидата. Обърни се къмъ Бога, Богъ е, Който воюва и работи въ тебе. Затова всѣка една обида, човѣкъ като я преработи у себе си, той е израсналъ, подигналъ се е съ единъ милиметъръ въ живота си. А единъ милиметъръ като израснете, това е вече много.
 
После, вземете думитѣ “шмекеръ”, “вагабонтинъ”, тѣ сѫ български думи. Вагабонтинъ, значи човѣкъ на противорѣчието или:  е знакътъ на противорѣчието. Или казватъ: “Той е страшенъ крадецъ!” Въ какво седи лошото на крадеца? Това сѫ падащи сили. Крадецътъ, това е сила, която пада върху васъ. Следователно ние въ живота имаме отъ дветѣ страни действуващи сили, които се пазятъ. Думата “животъ”, носи това равновѣсие. А въ “крадецъ”, К - тази буква показва, че силитѣ, които действуватъ въ единъ крадецъ не сѫ хармонични. Кажете други думи съ К. (- Корона, кръстъ, крѣпость, крѫгъ.) Крѫгътъ постоянно се движи, не седи на едно мѣсто. (- Конь, камила, кокошка.) Вземете тия животни, коньтъ обича да рита, камилата? Ами кокошката? (- Коза, крава.) Кравата обича да боде. Дайте думи съ В. (- Воденица, Венера, вода, вѣра, вино.) Виното прави хората весели. Вѣрата ги окуражава. Воденицата приготовлява брашно за хората. Ако вземете речника и погледнете думитѣ, които почватъ съ В или съ другитѣ букви, ще видите колко силни думи влизатъ въ една буква. Ще видите после, колко силни думи има когато тази буква е въ началото и когато е накрая. Въ цѣлия този рѣчникъ, въ тази гама ще видите колко силни думи има. Ако думитѣ сѫ по-силни, тази буква е добра. А, ако повечето думи сѫ въ низходяща степень, то тази буква не я обичате.
 
Вие трѣбва да проучавате нѣщата. Всѣкога, когато се зароди въ васъ известна интенсивна идея, вие не знаете въ коя область на мозъка става това. Напримѣръ, ако имате интенсивна мисъль дълго време, ще усетите нѣщо въ тѣлото отпредъ. Ако изпитвате чувство на вѣра въ хората, ще почувствувате сърбежъ горе въ главата отстрани. Или ако искате да бѫдете справедливи, ще усетите на друго мѣсто нѣщо. Мис-литѣ и чувствата се изразяватъ, но въ разни области на човѣшката глава. Да допуснемъ, че се разгнѣвите, тогава ще почувствувате около очитѣ си, около ушитѣ си известенъ напънъ, известно малко стопляне. Та въ всички области на мозъка се появяватъ разни чувствувания. Въ бѫдеще това ще се знае.
 
Да допуснемъ, че нѣкой много се е разгнѣвилъ. Достатъчно е малко да му потъркамъ носа и състоянието му ще се смѣни. Напримѣръ нѣкое дете се е разгнѣвило и ако барнемъ носа му, то енергията на ушитѣ веднага се смѣня, защото тази часть на носния върхъ е свързана съ енергиитѣ около ушитѣ. Въ носа е и обонянието. И като приближи храната до носа, събужда въ тебе желание за ядене, а понеже носниятъ върхъ е свързанъ и съ енергиитѣ около ушитѣ, значи и съ гнѣва, то щомъ се разгнѣвишъ, наяжъ се хубаво. Това е отъ моитѣ наблюдения. Щомъ нѣкой иска да те обиди, ти, за да не се разгнѣвишъ, извади лешници или каквото и да е друго нѣщо и яжъ!

 

MOK_BU_23_1.GIF
 
Въ задната часть на мозъка има съзнание. Тази область на мозъка е независима отъ мисъльта; чувствуванията, които сѫ свързани съ задната часть на мозъка, иматъ влияние върху човѣка. Ако човѣкъ не може да пренесе мисъльта си къмъ предната часть на мозъка, това има лоши последствия за него. Когато те обидятъ почни да мислишъ. Щомъ мислишъ, ще добиешъ методъ какъ да изправишъ погрѣшката, която е сторилъ онзи**, та да произведешъ у него обратния ефектъ и той да се поправи. Щомъ превърнешъ минуса въ плюсъ, тогазъ ще се смѣнятъ енергиитѣ у онзи, който те е обидилъ. У онзи, който те обидилъ, такова е положението: (чертежътъ) Обаче, щомъ се смѣнятъ знацитѣ, задната часть става отрицателна и у него ще дойде съзнанието. И той ще каже: “Ще извинишъ, азъ не постѫпихъ добре.” За да поправишъ нѣкого, ти най-първо трѣбва да смѣнишъ своитѣ енергии. Защото инакъ той може да ти предаде своето съзнание. И ако въ своитѣ чувства станешъ положителенъ и той е положителенъ, то между двама силни хора ще има борба. И въ тази борба единъ отъ двамата ще спечели.
 
Та сега трѣбва дълго време да проучавате механическитѣ прекѫсвания на енергиитѣ отъ задната часть на главата къмъ челото. Най-опасното мѣсто сѫ личнитѣ чувства. Вие не можете да преодолѣете личнитѣ чувства, ако не пренесете енергията на личната обида въ центъра на милосърдието горе. И тогава можешъ да простишъ. Въ предната часть на мозъка горе се намиратъ вѣрата и надеждата. Тамъ сѫ мѣстата, дето се смѣнятъ нисшитѣ енергии съ висшитѣ.

 

MOK_BU_23_2.GIF
 
Когато вашето лице е било отзадъ, тамъ е било лѣто, тамъ всичко е никнало, а отпредъ е било зима. И после, като прекарашъ тази енергия въ предната часть, то слънцето ще минава въ севѣрното полушарие на нашия животъ. Това може да произведете и изкуствено. Ако знаете този Божественъ законъ, вие можете да смѣните вашитѣ състояния. Нѣкой пѫть ви се даватъ благоприятни условия. Има едно движение на тия условия. Това става и въ природата. Слънцето прави едно движение около цѣлия организъмъ. За сега Слънцето е въ главата. Тамъ е съзнанието. Дробовете нѣматъ това съзнание, както мозъка. Понѣкой пѫть ние съзнаваме, че всичкитѣ енергии сѫ насочени къмъ лицето. Лицето представлява посоката, по която човѣкъ се движи. На кѫдето е обърнато нашето лице, къмъ тая посока се движатъ и всички енергии на тѣлото.
 
Следната рисунка MOK_BU_23_3.GIF представлява животинската линия. Съ хиляди и милиони години разумната, слънчева енергия е градила и е изправила човѣка. Тази слънчева енергия е изправила човѣка на двата му крака и сега действува на човѣшкото чело. Нѣкой гледа Слѣнцето, но трѣбва не да гледа Слънцето, но мислено трѣбва да пренасяте енергиитѣ отъ задната часть къмъ предната часть. Нѣкои се опулваха въ Слънцето, като не разбираха законитѣ. Пренасяне енергиитѣ отзадъ напредъ е важното. За цѣлото човѣчество това ще вземе дълго време, но за отдѣлни хора ще вземе по-малко време. Нѣкои адепти въ Индия практикуватъ това, като се концентриратъ въ себе си. Ако ти се кон- центрирашъ и не знаешъ въ какво се концентрирашъ, нищо нѣма да възприемешъ.
 
Трѣбва да изучимъ закона за пренасяне на енергиитѣ отъ задната часть на мозъка къмъ предната. Задната часть на мозъка може да заличи всичкото знание. Да кажемъ, че вие сте учили 15 години и после кажете: “Нѣма нищо, празна работа.” Живитѣ хора, тѣ сѫ които поддържатъ науката.
 
Това е съзнанието на тѣзи учени хора, които постоянно мислятъ за това, постоянно поддържатъ пламъка и благодарение на тѣхъ, науката ни помага.

 

MOK_BU_23_4.GIF

Представете си, че вие искате да изучите хиромантията. Какво означава животната линия? Като видите животната линия на единъ човѣкъ, ще знаете дали е здравъ или не. Линията на гръбначния мозъкъ е Сатурновата линия. Ако задната часть на главата е плоска, отвесна, за такъвъ човѣкъ турцитѣ казватъ: “Камъкъ, който се търкаля, мѣсто не хваща.” Такъвъ човѣкъ ще бѫде скитникъ. Когато главата отзадъ е [обла], вие имате единъ нормаленъ човѣкъ. Отпредъ е линията на ума. Линията на ума и линията на живота сѫ тѣсно свързани. Между линията на ума и на живота има тѣсна връзка. Ако линията на ума е по-дълга отъ линията на живота, това показва, че животътъ не е толкова нормаленъ. Тогава човѣкъ се грижи за много работи. Много работи го безпокоятъ и не може да трансформира енергиитѣ си. Трансформирането трѣбва да става правилно. Ако презъ една жица минава по-силна енергия, то тази жица изгаря. За трансформирането трѣбва да имате морални чувства. Тѣ сѫ горе, тѣ сѫ трансформаторитѣ. Когато говоримъ за сърдцето, ние го вземаме като трансформаторъ. Умътъ и сърдцето трѣбва да се съединятъ, за да могатъ да трансформиратъ енергиитѣ на ума. Инакъ никакво трансформиране не може да стане.
 
Трѣбва да знаемъ какъ да пренасяме енергията отъ животната линия отзадъ напредъ. Трѣбва да знаемъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкой е неразположенъ, да знаешъ кои сѫ причинитѣ за плача. Необходимо е да държите въ разположение повече мозъка си. Затова е необходима правилната мисъль. Ако ходимъ неправилно, това ще предизвика сътресение въ мозъка и енергиитѣ ще останатъ отзадъ. Не, че ходенето е най-важното, но ходенето е първия актъ, въ който умътъ ще почне своята работа. Ходенето играе много важна роля. Когато туришъ единиятъ кракъ напредъ, ти прекарвашъ неговата […] енергия напредъ. Съ ходенето човѣкъ може да трансформира своята енергия. Напримѣръ, разтревоженъ си. Ходете 1 километъръ. И тогава всичката ваша тревога ще се измѣни.
 
Има още много работи за учене.

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
 
- Въ Истината е скритъ животътъ!
 

20 школна лекция на

Младежки Окултенъ класъ

2.I.1929 г., петъкъ,

Изгрѣвъ

 


---------
* заради - за
** Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Смѣна на енергиитѣ

— Само свѣтлиятъ пѫтъ на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление върху чистосърдечието.

Чете се темата: „Защо вѣрвамъ и защо се съмнявамъ.“

За следния пѫть всѣки да вземе десеть грама просо и да преброи зрънцата. Следъ това ще видимъ, каква разлика има въ числата. Като се върнете по домоветѣ си, ще опражите просото съ малко зехтинъ и ще го изядете. Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вѫтрешно състояние. Ще го ядете бавно, съ разположение, и ще си отбележите състоянието, въ което се намирате. Като го изядете, сѫщо ще опишете вѫтрешното си състояние и времето: дали грѣе слънце или е облачно, тихо или вѣтровито. Значи, три момента сѫ важни: преди ядене на просото, въ време на ядене и следъ ядене. Кога ще го ядете, не е опредѣлено — кой когато има разположение. Като направите задачата си, ще имате една придобивка въ знанията си, една нова опитность. Тѣзи наблюдения сѫ важни за васъ. Азъ се интересувамъ главно отъ броя на зрънцата въ десетьтѣ грама.

Въ единъ митъ се говори за просото и за неговата служба. Следъ създаването на зърненитѣ храни, така се случило, че просото било опредѣлено да храни човѣчеството. То запитало другитѣ храни: Какво трѣбва да се прави отъ мене — хлѣбъ или баница? Тѣ му отговорили: Ти стани на хлѣбъ, че за баница не мисли.

Просото, като дребно, се взима за символъ на смаляването. Не може човѣкъ да гледа просенитѣ зрънца и да не мисли за смаляването. Христосъ взима синаповото семе за представитель на малкитѣ величини. Въ Евангелието е казано: „Ако имате вѣра, колкото синаповото зърно“... Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между вѣрата на човѣка и синаповото зърно. Външно тѣзи нѣща изглеждатъ разхвърляни, но само за онѣзи, които не ги разбиратъ. Учениятъ разбира отношението между всички части и ги разглежда като удове на едно цѣло. Невежиятъ не се интересува нито отъ частитѣ, нито отъ цѣлото. Не е все едно, дали човѣкъ знае отношението между частитѣ и какъ да ги съчетае, или не знае. Какъ ще впрегнете конетѣ, ако не можете да съчетаете частитѣ въ едно цѣло? Господарьтъ ви иска да впрегнете конетѣ и да отидете съ колата на работа. Ако не можете да направите това, още на другия день той ще ви изпѫди. Ако сте писарь и пишете писма, а не знаете какъ да съчетавате буквитѣ правилно, какво ще стане съ васъ? Щомъ прегледа едно отъ писмата, които сте писали, началникътъ веднага ще ви уволни. Каква картина ще нарисува художникътъ, ако не може да съчетае правилно частитѣ на лицето? Който погледне картината, ще каже, че тя е рисувана отъ нѣкой невежа, а не отъ художникъ. Художникътъ знае, какъ да съчетае частитѣ, за да даде истински образъ на лицата. Всѣки човѣкъ, самъ за себе си, е художникъ. Презъ цѣлия си животъ той рисува собствения си образъ и трѣбва да знае, кѫде каква линия да тури, за да не размѣсти частитѣ. Отрицателнитѣ мисли и чувства, както и страданията, съкращаватъ мускулитѣ и внасятъ дисхармония въ лицето. Положителнитѣ мисли и чувства и радостьта предаватъ нѣщо красиво на човѣшкото лице — мускулитѣ приематъ своето естествено положение. Красиво е човѣшкото лице, когато отпечатва положителното и възвишено състояние на човѣка; тогава всѣка часть е на мѣстото си. Вѫтрешната дисхармония и хармония се отразяватъ не само върху мускулитѣ на човѣшкото тѣло, но и върху коститѣ. Това не става изведнъжъ, но въ течение на десетки, стотици и хиляди години — споредъ интенсивностьта на състоянията, презъ които човѣкъ минава. Сегашнитѣ недѫзи и добродетели на човѣка се дължатъ на неговото минало.

Мнозина се оправдаватъ за недостатъцитѣ си, че сѫ ги наследили отъ майка си и баща си, отъ дѣди и прадѣди. Вѣрно е, че човѣкъ унаследява качествата и чъртитѣ на родителитѣ си, но той може и да се справи съ тѣхъ, да ги превърне въ положителни. Човѣкъ възприема чърти, качества, движения отъ другитѣ хора, което показва, че тѣ си влияятъ и въ физическо, и въ духовно, и въ умствено отношение.

Въ Америка, нѣкѫде, живѣлъ единъ епископъ, който ималъ обичай да криви главата си налѣво. По подражание на него, всички проповѣдници отъ сѫщата область си изкривявали главитѣ налѣво. Като го гледали, тѣ незабелязано му подражавали и придобили сѫщия навикъ.

Нека всѣки се огледа и види, държи ли главата си направо, или я изкривява, ту налѣво, ту надѣсно. Нѣкой говори и криви главата си налѣво. Вие го слушате и му подражавате. Гледате, единъ день и вашата глава се изкривила налѣво. Другъ пѫть срѣщате човѣкъ, който криви главата си надѣсно. Днесъ го наблюдавате, утре го наблюдавате, докато най-после и вие започвате да изкривявате главата си надѣсно. Не е лошо да подражава човѣкъ, но той трѣбва да държи главата си право — нито надѣсно или на лѣво, нито напредъ или назадъ. Ако наведешъ. главата си напредъ, това означава едно нѣщо; ако я наведешъ назадъ — друго нѣщо означава. Като влѣзешъ въ нѣкой магазинъ, търговецътъ те оглежда отъ главата до краката и, ако си добре облѣченъ и внушавашъ довѣрие, той ще наведе главата си, ще те поздрави учтиво и ще каже: Какво обичате, господине? Отивашъ въ нѣкое министерство, търсишъ работа. Веднага разсилниятъ те посрѣща, изпъчва се предъ тебе и те пита: Какво обичате? Не е позволено да влизате при министра. Ще чакате, не е време още. Като се изпъчва, той иска да каже: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Значи, когато човѣкъ навежда и главата, и тѣлото си напредъ, това показва, че е търговецъ, иска да продаде стоката си добре. Когато се изпъче предъ васъ и не ви позволява да влѣзете при министра, той е разсиленъ.

Като знаете, че много отъ вашитѣ движения и постѫпки сѫ придобити по влияние, по наследство или по подражание, бѫдете будни, да се освободите отъ тѣхъ. Въ първо време тѣ могатъ да ви забавляватъ, но впоследствие ще се отразятъ и върху характера ви. Нѣкой прави такива движения съ рѫката си, като че отсича нѣщо. Той е придобилъ това движение отъ военнитѣ. Войникътъ вади сабята си и, каквото срещне на пѫтя си, сѣче. Който прави такива движения съ рѫцетѣ си, има желанието и разположението на войника. Какво придобива човѣкъ съ това движение? Защо не подражавате на земедѣлеца, който взима въ рѫката си жито и сѣе на нивата? Между дветѣ движения —сѣчене и сѣене, има борба. Първоначално човѣкъ е изучавалъ сѣченето. Той взималъ мечъ, брадва въ рѫка — сѣкълъ и рѣзалъ. Следъ време започналъ да мисли, да си дава отчетъ за постѫпкитѣ и си казалъ: Нищо не придобихъ съ сѣчене и рѣзане. Трѣбва да измѣня живота си, да направя нѣкакво добро. Той взелъ житото въ рѫка и започналъ широко да сѣе. Следъ това заровилъ посѣтото, и следъ известно време получилъ плодъ отъ доброто, което направилъ.

Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? — Че който съзнава погрѣшкитѣ си, може да ги изправи. Да изправишъ една своя погрѣшка, това значи, ако си напакостилъ на нѣкого, да му направишъ добро. Това е методъ за превръщане на енергиитѣ, отъ отрицателни въ положителни. Какъ може човѣкъ да изправи погрѣшката си? Представете си, че нѣкога сте казали една обидна дума на нѣкого. Следъ време другъ нѣкой, или сѫщиятъ, казва и на васъ една обидна дума. Вие сте забравили своята погрѣшка, че сте казали на нѣкого обидна дума, и се чувствувате крайно засегнатъ отъ смѣлостьта на този, който ви обижда. Седите и мислите, какъ да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороденъ човѣкъ сте, не искате да му отговорите по сѫщия начинъ, но и обидната дума не можете да забравите. Цѣлъ день ходите натукъ-натамъ, вършите работата си, но обидната дума се върти въ главата ви, не ви напуща. Най-после се върнете у дома си, пиете чаша вода и съ нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата въ стомаха, да се смели. И този начинъ е добъръ, но за предпочитане е да бѫдете глухъ за обидата. Идете при човѣка, който ви е обидилъ, хванете го за рѫка и го пригърнете. Цѣлунете го нѣколко пѫти и му кажете: Хубаво говоришъ. Повтори още единъ пѫть, да чуя, какво трѣбва да изправямъ въ себе си. Ела сега да си хапнемъ братски, да забравимъ всичко лошо. Който може да приложи този методъ, е характеренъ човѣкъ. Той изработилъ нѣщо ценно въ себе си.

Защо човѣкъ лесно се обижда и разгнѣвява? Защо може и да прощава? Въ човѣка има две съзнания: нисше — въ задната часть на главата, и висше — въ предната часть. Когато впечатленията и чувствата минаватъ презъ задната часть на главата и тамъ се задържатъ, човѣкъ дава ходъ на нисшитѣ енергии въ себе си и е готовъ да се гнѣви, да бие, да се кара. Ако тѣзи енергии се отправятъ къмъ предната часть на главата, въ човѣка се явява борба. Той се бори, докато едни отъ енергиитѣ надвиятъ. Щомъ надвиятъ висшитѣ енергии, човѣкъ става снизходителенъ и прощава. Висшето съзнание е проводникъ на свѣтлината. Като разглежда нѣщата при тази свѣтлина, човѣкъ не може да не прости. Ето защо, когато енергиитѣ минаватъ презъ задната часть на мозъка и надтежаватъ, обърни се къмъ Бога, Който работи въ тебе, да отправи тѣзи енергии въ предната часть на мозъка, дето има условия да се асимилиратъ. Който може да преработва обидитѣ, той всѣки моментъ се повдига. И микроскопически да се повдигнешъ, съ единъ милиметъръ, благодари на Бога. Той е воювалъ заради тебе и ти е помогналъ.

Какво представятъ обиднитѣ думи? Тѣ сѫ сили, които падатъ върху човѣка, за да го изкаратъ отъ противоречието и заблуждението, въ което се намира. Какъ ще те обидятъ? Ще кажатъ, че си крадецъ, вагабонтъ, хитрецъ и т. н. Думата „вагабонтъ“ е чужда, тя започва съ буквата „V“ — знакъ на противоречие. Думата „крадецъ“ започва съ буквата „К“ — знакъ на дисхармония. Думитѣ „корона, кръстъ, крепость, крѫгъ“ започватъ сѫщо съ „К“. Крѫгътъ означава сили, които сѫ въ постоянно движение. Думитѣ „воденица, Венера, вѣра, вода, вино“ започватъ съ буквата „В“. Виното прави човѣка веселъ; вѣрата го окуражава; воденицата мели брашно. Вземете единъ речникъ и вижте, какви букви влизатъ въ думитѣ. Ще забележите, че въ нѣкои думи влизатъ по нѣколко силни букви. При това, отъ значение за думитѣ е, дали една и сѫща буква, силна или слаба, се намира въ началото или на края на думата. Ако една дума съдържа нисходещи сили, буквитѣ, които я образуватъ, не сѫ хармонично съчетани. Хармоничнитѣ или възходещитѣ думи сѫ съставени отъ хармонично съчетани букви.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате мислитѣ си, да знаете, всѣка мисъль въ коя область на мозъка се заражда. Ако въ ума ви се роди мисъль за изучаване на нѣкой предметъ, отпредъ на челото ще усѣтите известно напрежение; ако се прояви вѣрата ви, ще усѣтите напрежение въ горната часть на главата си; ако пъкъ се засегне чувството на справедливость или съвѣстьта, ще усѣтите напрежение горе, отстрани на главата; ако се разгнѣвите, ще усѣтите напрежение въ областьта задъ ушитѣ. Това показва, че всѣко чувство, всѣка умствена способность заема точно опредѣлено мѣсто въ човѣшката глава: отгоре, отстрана, отзадъ или отпредъ. Това е наука, която въ бѫдеще ще познаватъ всички. Какъ може да се въздействува срещу гнѣва? Ако нѣкое дете се е разгнѣвило, пипнете върха на носа му. Състоянието му веднага ще се смѣни. Достатъчно е най-малкото докосване до върха на носа, за да стане смѣна на енергиитѣ. Енергиитѣ, които текатъ презъ върха на носа, сѫ свързани съ енергиитѣ около ушитѣ. Ето защо, като дадете на детето да яде, гнѣвътъ му изчезва. Като се разгнѣвишъ, започни да ядешъ, да трансформирашъ енергиитѣ на гнѣва. Добре е да ядешъ, преди да се е проявилъ гнѣва, преди да е отровилъ кръвьта. Като разберешъ, че нѣкой човѣкъ е готовъ да те обиди, вземи си нѣколко орѣха или бадеми, докато още не си се разгнѣвилъ. Задната часть на мозъка е свързана съ известенъ родъ чувствувания, които нѣматъ нищо общо съ мисъльта. За да не се подаде на тѣзи чувства, човѣкъ трѣбва да прекара мисъльта си отъ задната часть на мозъка къмъ предната часть. Само така тѣзи чувства могатъ да се трансформиратъ и да станатъ безвредни за човѣка.

И тъй, обиди ли ви нѣкой, започнете да мислите, за да намѣрите начинъ, да въздействувате на онзи, който ви е обидилъ. Това значи, да превърне човѣкъ минуса въ плюсъ. Човѣкъ не може да въздействува на своя ближенъ, ако първо не е смѣнилъ своитѣ енергии. Не може ли да въздействува на себе си, той ще възприеме състоянието на другия, и двамата ще станатъ положителни. Когато се срещнатъ двама души, еднакво силни, между тѣхъ ще се яви борба, въ която единиятъ ще победи, а другиятъ ще бѫде победенъ.

Най-опасното мѣсто въ човѣшката глава е мѣстото на личнитѣ чувства. Тѣ се намиратъ въ задната часть на главата. За да се справи съ личнитѣ си чувства, човѣкъ трѣбва да отправи енергията имъ къмъ горната часть на главата, дето се намира центъра на милосърдието. Тукъ близо се намиратъ два други центрове — на вѣрата и на надеждата, дето се смѣнятъ нисшитѣ енергии съ висши. За сега слънцето на човѣшкия животъ се намира въ главата, дето работи съзнанието. Дробоветѣ нѣматъ такова съзнание, както мозъкътъ. Лицето пъкъ представя посоката, къмъ която човѣкъ се движи. Въ която посока е обърнато лицето, къмъ нея се отправятъ енергиитѣ на човѣшкото тѣло.

Като изучавате животнитѣ, виждате животинската линия, върху която разумната слънчева енергия е работила хиляди години, докато я изправи и създаде човѣка. Днесъ слънчевата енергия действува върху човѣшкото чело. Като разбиратъ силата и значението на слънчевата енергия, мнозина наблюдаватъ слънцето, отправятъ погледа си къмъ него. Не е нуждно това. Като гледа слънцето, човѣкъ трѣбва мислено да отправя енергиитѣ отъ задната часть на мозъка си къмъ предната часть. Днесъ малко хора могатъ да концентриратъ мисъльта си и да отправятъ нисшитѣ енергии на мозъка къмъ висшитѣ, но има и такива хора. И останалитѣ ще постигнатъ това, но следъ хиляди години. Който не може да концентрира мисъльта си, колкото да гледа слънцето, почти нищо нѣма да постигне.

Човѣкъ трѣбва да изучава закона за пренасяне на енергиитѣ отъ задната часть на мозъка въ предната часть. Остане ли тази енергия въ задната часть на мозъка дълго време, тя ще заличи всичкото знание, което човѣкъ е придобилъ и постоянно придобива. За да не изпаднете въ това положение, работете върху себе си сами, да си помогнете. Иначе, ще дойде день, когато всичко ще отречете и ще се спънете. Главата на човѣка отзадъ трѣбва да бѫде правилно развита. Това значи нормално развитъ човѣкъ. Ако главата му отзадъ е плоска, този човѣкъ е скитникъ въ живота. За такъвъ човѣкъ турцитѣ употрѣбяватъ поговорката: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща. По линиитѣ на рѫката сѫдите за умственото и здравословно състояние на човѣка. Напримѣръ, линията на живота показва, дали човѣкъ е здравъ, или не. Сатурновата линия е свързана съ гръбнака. Тя показва състоянието на гръбначния стълбъ. Линиитѣ на ума и на живота сѫ въ тѣсна връзка помежду си. Ако линията на ума е по-дълга отъ линията на живота, човѣкъ мисли за много работи, безпокои се, поради което жизненитѣ му енергии сѫ по-малко. Ако презъ една жица минава силна енергия, жицата изгаря лесно. За трансформиране на излишната енергия помагатъ моралнитѣ чувства. Тѣ сѫ добри трансформатори на излишната умствена енергия. Обаче, умътъ самъ нищо не може да направи. Той трѣбва да се съедини съ сърдцето. Само така енергиитѣ се трансформиратъ правилно.

Задачата на човѣка е да регулира правилно мозъчнитѣ си енергии, за да се ползува отъ благата на природата. Всѣко действие трѣбва да бѫде съзнателно, да се рѫководи отъ мисъльта. Напримѣръ, отъ значение е, какъ ходи човѣкъ. Ако се тресе, като ходи, той нарушава правилния ходъ на мисъльта. Съ движението ту на единия, ту на другия кракъ напредъ, човѣкъ отправя енергиитѣ отъ задната часть на мозъка къмъ предната часть и така си въздействува. Когато сте разтревожени за нѣщо, движете се. Достатъчно е да извървите единъ-два километра пѫть, за да се успокоите. Като знаете всичко това, стремете се къмъ такива опити, съ които да си помагате при всички мѫчнотии и неприятности.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на 25 яну-

арий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×