Jump to content

1928_12_21 Методи за наблюдения. Обикновени и научни


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

МЕТОДИ  ЗА  НАБЛЮДЕНИЯ
ОБИКНОВЕНИ И НАУЧНИ

 
 

6.05 часа сутриньта

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
 
- Въ Истината и скритъ животътъ.
 
Размишление.
 
Прочетоха се темитѣ: “Произходъ на противорѣчието и съгласието”.
 
По какво се отличава господарьтъ и слугата? Има ли нѣкоя сѫществена черта, която отличава господаря и слугата? Кои сѫ сѫщественитѣ черти, които отличаватъ господаря отъ слугата и слугата отъ господаря? Вземете това за тема. (Тема 7)
 
По какво се отличава единъ наученъ методъ отъ единъ обикновенъ методъ? Кои методи се наричатъ научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснемъ сега, че нѣкой отъ васъ иска да научи хиромантията или науката за рѫката. Науката на хиромантицитѣ се осланя на 2-3 рѫце, по които тѣ четатъ. Тѣ могатъ да иматъ допълнителни, спомагателни срѣдства както лицето, краката, главата, всички тѣ сѫ спомагателни срѣдства, за да се уясни рѫката. Тогава, какъ ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на рѫката, нейната голѣмина, широчина, видъ. Да допуснемъ, наблюдавате рѫката на единъ човѣкъ, дланьта му е голѣма, какво заключение ще извадите? Или, ако рѫката е голѣма или малка, какво заключение ще извадите?

 

MOK_BU_20_1.GIF

Сега тия три - №1, №2, №3 могатъ да произвѣдатъ въ васъ две състояния. Едното състояние ще бѫде положително. Въ него ще има радость, доволство. Въ второто състояние ще има малко скръбь, недоволство. Това сега тукъ сѫ сѫдове, но тѣ ще ви причинятъ това. Предствете си, че този господинъ ви носи тѣзи три сѫда, шишета, съ много цѣненъ гроздовъ сокъ. Кое отъ тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира - голѣмото. Първиятъ, който иде, е съ голѣмото шише, вие ще бѫдете много доволенъ. Вториятъ иде съ по-малко шишенце и най-последенъ иде единъ съ най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голѣмата радость, после по-малка е радостьта и най-после радостьта е най-малка, имате недоволство. Да кажемъ, вие отивате да ви сипятъ шира въ голѣмото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволенъ, казва: “Нѣмаше ли по-малко шише, а съ това, голѣмото идешъ?” Той е скърбенъ. Следъ туй иде втори, съ по-малкото шише. Скръбьта е по-малка. Най-после иде последниятъ, да иска отъ твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казвашъ: “Задигнаха всичко!” Това сѫ прости наблюдения.
 
Ако дойде учениятъ човѣкъ, по какво ще се отличаватъ неговитѣ наблюдения. Какъ ще превърнете простия методъ въ наученъ. Научниятъ методъ води къмъ причини и последствия. Ще кажете: “Защо дойдоха тия хора при васъ? Коя е причината?” Вие търсите науката, вие не търсите човѣка, нито че шишето му било малко или голѣмо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъвъ пѫть, не се спрѣха, а дойдоха. Защо? Необходимо имъ е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашитѣ вѫтрешни чувствувания, радость или неразположение. Казвате, кои сѫ причинитѣ. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, безъ да търсимъ тѣхнитѣ причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажемъ: “Този човѣкъ е лошъ или добъръ, този е ученъ или неученъ”, това е просто наблюдение. А когато кажемъ: “Този човѣкъ е лошъ”, и защо е лошъ, кои сѫ причинитѣ, че е лошъ. Така като вникнемъ по-дълбоко въ човѣшкото естество, тогава имаме единъ наученъ методъ. Ако този методъ се спре и не отива по-нататъкъ, тогава имаме вече догматизъмъ. Туй вече науката го е доказала. Да допуснемъ, че науката е доказала, че този човѣкъ е добъръ. Въ какво отношение е доказала, че е добъръ. Добрината не е нѣщо постоянно. Схващате ли сега научната страна?
 
Казваме, че собата* гори. Научно го доказваме. Но тази соба вѣчно не може да гори. Следователно, щомъ изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щомъ престане да гори, тя не е добра. Докато дава нѣщо, тя е добра, щомъ не дава вече, казваме: “Тя е истинала, черна соба.” Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макаръ, че отвънъ тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте съ тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува въ даденъ случай, ние наричаме добро. А, което въ даденъ случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното  наблюдение.
 
Обаче, иде другата философия, тя задъ доброто поставя друго нѣщо. Задъ доброто тѣ поставятъ туй, разумното сѫщество. За доброто той казва: “Тази соба е добра.” Кой поставилъ тази соба, каква е била неговата цѣль? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човѣкътъ. Ние казваме: Човѣкъ е добъръ, той мяза на единъ сѫдь, кой го е направилъ добъръ. Значи, задъ тази добрина търсимъ първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимамъ човѣка като една соба. Рекохъ, Богъ го е направилъ добъръ, за да може въ този студенъ день да се грѣе. Това още не е доказано, то е само едно твърдѣние. Какво подразбираме, когато кажемъ, че нѣщо е доказано? Какъ ще докажешъ, че собата гори? Двама философи седатъ, единиятъ казва: “Собата гори.” Другиятъ казва: “Не, не гори.” Той може да му докаже: “Тури си пръста.” Другиятъ си тури пръста и го оттегли. “Защо го оттегляшъ?” -“Е, пари собата.” Значи, въ горението има парене. Той казва: “Въ всѣко горене има свѣтлина и червенина, има нагорещяване. А тукъ още нѣма червенина.” Той отваря вратата на собата и казва: “Отвѫтре е червена, а отвънка не е червена.” Вѫтре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена. Вънка си има известни признаци.
 
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нѣщата, а просто само ги констатирате. А учениятъ философъ, той търси вѫтрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всѣко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсимъ сѫщинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичкитѣ ваши постѫпки, въ туй отношение, да се самовъзпитава човѣкъ, той може просто да констатира въ себе си известни нѣща, а може да проследи тѣхния развой. Нѣкой казва: “Нѣкои нѣща въ мене сѫ лоши.” Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: “Има нѣкои добри работи въ мене.” И пакъ не търси причинитѣ. А защо въ даденъ случай съмъ лошъ или добъръ, не казва, нито търси. Отъ това гледище, въ дадения случай, човѣкъ може да бѫде добъръ и може да бѫде лошъ.
 
Онзи, който иде при васъ съ първото шише, и каже: “Дайте м[у] шира.” Ти казвашъ: “Добъръ човѣкъ е този.” Че какъ знаешъ това? Докажи го. -“Напълни ми шишето.” Шишето, това е единъ фактъ, наученъ фактъ. “Не платихте ли нѣщо?” -“Не.” Добъръ човѣкъ е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговецъ е той, даде ми едно кило, скѫпичко го продаде.” Не казва вече, че е добъръ. Значи, щомъ вземешъ пари за ширата, ти преставашъ да бѫдешъ добъръ. Това го считаме въ реда на нѣщата.
 
Та рекохъ, нѣкои отъ васъ ще се научите, като наблюдавате нѣщата, да знаете сѫщинската причина. Спрете се какво е предназначението на пръститѣ въ науката? Напримѣръ, какво е предназначението на първия пръстъ? Съ кой пръстъ започна природата, като създаваше човѣшката рѫка? Кой пръстъ създаде по-напредъ? Онѣзи отъ васъ, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантицитѣ още не разглеждатъ този въпросъ. Кога и при какви условия е писано това. Причинитѣ, защо и за какво, кое е дало поводъ на това, всичко това се знае. Първиятъ пръстъ се е появилъ съ съзнанието на човѣка. Съ пробуждането на човѣка, че той е човѣкъ, отдѣленъ отъ всички други сѫщества. Въ момента, когато човѣкъ е почувствувалъ, че той е отдѣлно сѫщество, въ него се е зародила една идея, че той е едно сѫщество отдѣлно, затова вдига първия си пръстъ. Не вдига малкия си пръстъ, нито втория, а първия пръстъ. Първиятъ пръстъ, това е пробуждане на неговото съзнание като отдѣлно съзнателно сѫщество, което има известни права и задължения. Първиятъ пръстъ казва: “Азъ съмъ отговоренъ за всички последствия, на онова, което азъ правя. Това значи: азъ говоря и после ще отговарямъ. Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
 
Тогава второто положение, кои сѫ били причинитѣ да се яви палецътъ? Палецътъ се е явилъ, когато човѣкъ е пожелалъ да бѫде свободенъ. Палецътъ означава стемежъ къмъ свобода. И тогава ние твърдимъ, споредъ новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новитѣ положения, споредъ аналитѣ, които сѫществуватъ въ природата, отъ формитѣ на палеца зависи и свободата, която ти търсишъ.

 

MOK_BU_20_2.GIF

Когато палецътъ мяза на нѣкой боздуганъ, какво казватъ хиромантицитѣ за тия боздуганообразни палци? Тѣ сѫ престъпници, у тѣхъ има желание да убиватъ, да изневѣратъ. Той е кѫсъ, тогава несформируванъ. Това е пакъ едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславятъ измѣнението на тази енергия. Мозъчната енергия е измѣнила тази първа енергия и вследствие на това палецътъ става боздуганообразенъ. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първиятъ пръстъ, е пръстъ на свободата, палецъ на свободата. И колкото вашиятъ палецъ е по-добре сформируванъ и вашето понятие, вашиятъ стремежъ за свободата, ще бѫде по-добъръ и по-устойчивъ. Значи, задъ всѣка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецътъ показва съзнателната разумна форма.
 
Въ всѣки единъ пръстъ имате два елемента, а въ палеца имате три елемента. Въ палеца имате мисъль, чувство и приложение. Въ всеки единъ пръстъ има само мисъль и чувство, нѣма приложение. Питатъ те нѣкои, напримѣръ: “Кое е онова село?” Или: “Кѫде се намира Дървеница?” Ти посочишъ съ първия си пръстъ (показателя), но не се мърдашъ. Въ този пръстъ има само мисъль и чувство, нѣма приложение. Ако действува палецътъ, ти ще кажешъ: “Ела съ мене.” Той тръгне и ти го водишъ. Палецътъ има трети елементъ. Палецътъ има приложението. Всѣки човѣкъ, който казва тъй (посочва съ показателя), той е дошелъ до мисъль и чувствувание, но приложението го нѣма. Нѣкой посочва [съ] първия си пръстъ, казва: “Азъ искамъ да бѫда ученъ човѣкъ.” Рекохъ, ученъ човѣкъ съ първия пръстъ. А ако тръгнешъ къмъ науката, тогава рекохъ: ти си ученъ човѣкъ, съ палеца работишъ. Имашъ три елемента въ себе си. И когато вие казвате, че човѣкъ иска да изпъкне, имате този пръстъ, показателя. А когато не иска да изпъкне човѣкъ, не показва съ пръста си, а тръгне съ тебе, заведе те до селото и после пакъ се върне назадъ, туй ние наричаме въ моралния свѣтъ приложение. И тъй, азъ наричамъ обикновения, физически животъ съ два елемента, а духовния съ три елемента. Тамъ има мисъль, има чувство, има и приложение. Когато ти кажешъ на себе си: “Азъ искамъ да бѫда ученъ човѣкъ, искамъ да бѫда добъръ човѣкъ” и показвашъ съ пръста си нагоре, ученъ не ставашъ. Питатъ те: “Тамъ ли е воденицата?” - “Тамъ е.” А другиятъ тръгне съ тебе, заведе те.
 
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръстъ, показателя и голѣмия палецъ? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: “Тази работа е разбъркана.” Да и азъ виждамъ, че е разбъркана. Разбъркана е, защото въ първия случай имаме обикновени наблюдения и следъ туй ще пристѫпимъ къмъ научнитѣ наблюдения. Ще […] тия шишета и този палецъ съ тия три елемента и ще се повърнемъ къмъ причинитѣ и последствията. Къмъ онази разумната сила, която е работила въ свѣта, ще видимъ какви сѫ нейнитѣ вѫтрешни планове, нейнитѣ побуждения и отношения къмъ насъ, каква е цельта ѝ. Туй е научната страна, да разгадаемъ всичко това или да дойдемъ до онѣзи интимни побуждения на природата спрѣмо насъ. Въ тази смисъль казваме, че науката е, която просвѣщава човѣка. Наука е това, което ни показва какви сѫ отношенията на първичната причина къмъ насъ. Насъ всѣкога ни радва това най-много. Когато казваме: “Той ни обича.” Това е обикновено наблюдение. А като кажешъ, че той къмъ тебе има специална любовь, особена, че е готовъ да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаешъ, че е готовъ да се жертвува заради тебе. И ти знаешъ защо е готовъ да направи всичко това. Когато ти знаешъ сѫщинската причина на нѣщата, въ тебе има една вѫтрешна стабилность. А обикновено наблюдение е, когато кажешъ, че този човѣкъ е особено разположенъ къмъ тебе, безъ да знаешъ причината. Казвашъ: “Добъръ човѣкъ е той, добре е разположенъ къмъ мене.” Обаче това сѫ все обикновени наблюдения.
 
Та въ тази наука, всички окултни науки иматъ за цѣль, да направятъ нашитѣ отношения къмъ природата правилни, да нѣма никакво съмнение. Защото въ едно обикновено наблюдение има съмнение, а въ научнитѣ наблюдения сѫ изключени тия вѫтрешни съмнения. Едно научно наблюдение е единъ фактъ, който като се обобщи, се свързва съ цѣлото и се изваждатъ тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и къмъ насъ. Сега което говорихъ, всѣки единъ отъ васъ се интересува за своя палецъ. Не е обикновено наблюдение. Ако кажа само нѣщо специфично за палеца, нѣма защо да се посочва първия пръстъ.
 

 

MOK_BU_20_3.GIF

 

Всѣки единъ човѣкъ има единъ начинъ за показване. Има известно подигане на ѫглитѣ. Да допуснемъ това е въ вашия хороскопъ написано отъ 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градусъ една постѫпка или при 30-я градусъ, последствията ще бѫдатъ ли сѫщитѣ? Нѣма да бѫдатъ. Туй, което сѣете въ пролѣтьта, има едни резултати, туй, което сѣете въ есеньта, има други резултати. Плодоветѣ, които се сѣятъ или зрѣятъ въ май или юли, иматъ една сладчина, които се сѣятъ или зрѣятъ въ августъ или септември, иматъ друга сладчина. Който иска да бѫде радостенъ, жизнерадостенъ, да яде череши, които зрѣятъ презъ пролетьта - ранозрѣйки. А, който иска да бѫде философъ, мѫдъръ, да яде грозде, кѫснитѣ   плодове.
 
Обикновенитѣ хора казватъ: “Този плодъ зрѣе презъ май и повече не мислятъ.” Или кажатъ: “Тѣзи плодове зрѣятъ въ септември или октомври и нищо повече не казватъ.” Прости наблюдения сѫ това. Тѣ нататъкъ не се спиратъ. А учениятъ човѣкъ казва: “Този плодъ зрѣе въ май”, и знае причинитѣ, защо зрѣе тогава. Ако вие запитате нѣкого: “Защо черешитѣ зрѣятъ тъй рано и защо трънкитѣ зрѣятъ по-кѫсно, кои сѫ причинитѣ за това?” Обикновениятъ човѣкъ ще каже: “Ти на корена рѣпа нѣма да сѣешъ.” Пъкъ и защо да не сѣешъ? Пъкъ защо просо да не сѣешъ, а рѣпа? И защо рѣпа? Не разравяй, не сѣй рѣпа, защото рѣпата мирише. Като не си въ състояние да разрѣшишъ единъ философски въпросъ, не смущавай ума си съ работи, които не можешъ да разрѣшишъ. Нали казватъ: “Не разравяй, да не мирише”, живѣй като обикновенитѣ хора, това значи. Онзи, който е турилъ рѣпата, не е българинъ. Българинътъ го е взѣлъ отъ друго мѣсто. Но онзи, който е турилъ рѣпата, е билъ ученъ човѣкъ и е скрилъ качества въ рѣпата.

 

 

MOK_BU_20_4.GIF

Рѣпата има известни качества, въ даденъ случай, тя разрѣшава всички физически мѫчнотии. Емблема е тя на преодоляване. Човѣкъ, който има известна физическа болка или мѫчнотия, да държи рѣпата при себе си. Тури я подъ главата си. Имашъ материални мѫчнотии, режи рѣпа и яжъ. Сега това е пакъ едно обикновено наблюдение, защо? Щомъ попиташъ: “Защо трѣбва да ямъ рѣпа”, ти превръщашъ обикновеното наблюдение въ научно. Азъ рекохъ, яжъ рѣпа и ще се оправятъ работитѣ! Ти казвашъ: “Какъ ще се оправятъ работитѣ?” Ще се оправятъ. “Е, може ли рѣпата да оправи работитѣ?” - Може разбира се. Щомъ тази рѣпа влѣзне въ стомаха ти, тя ще оправи работитѣ. Ако ти имашъ болка въ стомаха си и ядешъ рѣпа и тя те излѣкува, веднага ти ще имашъ друго мнѣние за нея. Ще кажешъ: “Азъ ядохъ рѣпа и оздравѣхъ, макаръ и да мирише, но тя оздравява.”

Питамъ ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тукъ тъй близо? Това е първиятъ пръстъ. Тя не може да разбира. Когато човѣкъ не разбира работитѣ, той иска да дойде наблизо. Все по-близо и по-близо, докато разбере работитѣ. Тогава питамъ отъ чисто астрологическо гледище, резултатитѣ на постѫпки, направени въ първия и въ 30-я градусъ, не могатъ да бѫдатъ едни и сѫщи.
 
И тъй, ако вземемъ кръга, 360-тѣ градуса показватъ 360 условия. Въ човѣка има 360 елементарни условия. И всѣко едно условие може да видоизмѣни живота. Кръгътъ представлява едно колело, което се върти. И щомъ влѣзнешъ въ тия условия, ти трѣбва или да използувашъ тия условия или тѣ ще използуватъ тебе. Едно отъ дветѣ ще стане. Е, какви мисли се зараждатъ въ васъ? (-Който има голѣмото шише може да се вземе като човѣкъ, който и много дава и много взема.
 
Човѣкъ съ голѣма рѫка.) Малката рѫка е когато чо-вѣкъ е дошълъ до крайния предѣлъ на физическото даване. Пъкъ иска да направи добро, той се упражнява, упражнява рѫката си, упражнява и ума си. Значи малката рѫка показва известна интелигентность. Малката рѫка, не добре сформирувана, показва по-голѣма бедность на ума. Умътъ се задоволява съ малко. Човѣкъ, който спада къмъ единъ чисто умственъ типъ, той се задоволява съ малко хлѣбъ. Дайте на две деца хлѣбъ, за да ги познаете, какво е състоянието имъ. Детето, което се задоволява съ малко хлѣбъ, е умственъ типъ, а което взема много хлѣбъ, то е физически типъ. Умствениятъ типъ малко взема и малко дава, а физическиятъ типъ много взема и много дава. То казва: “Колкото на мене, толкова и на тебе.” Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и въ умствено отношение нѣкои философи разрѣщаватъ мѫчнотиитѣ много лесно. Казватъ: “Тебе не ти трѣбва много.” Но то е отъ чисто духовно гледище. Обаче, ако единъ човѣкъ има желанията на единъ слонъ, тѣлото на единъ слонъ и после има формата на една овца и този философъ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трѣбва да яде и слона. Всѣки ще каже, че тукъ нѣма никаква философия. Това е отношение на тѣхната форма и на тѣхнитѣ желания.
 
И тъй, ние пристѫпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския пѫть на живота. Затова всички хора искатъ да бѫдатъ учени. Науката хвърля свѣтлина къмъ причинитѣ и последствията. Тя изяснява защо и за какво ставатъ нѣщата. И то не само защо ставатъ нѣщата, но каква е тѣхната вѫтрешна връзка и какво можемъ ние да направимъ. Да кажемъ единъ день ученитѣ хора ще обяснятъ защо Земята е така поставена къмъ Слънцето, кои сѫ причинитѣ за това. Защото само при такава специфична далечина отъ Слънцето, на нашата Земя могатъ да се развиятъ специфични качества у хората. Защото хората на Þпитеръ не могатъ да иматъ тия качества, както хората тукъ на Земята. Далечината опредѣля качествата на хората. Затуй казватъ нѣкои хора: “Да сме далече отъ нѣкои хора.” Защо? Или: “Да сме по-близо до нѣкои хора.” Защо? При близостьта се развиватъ едни качества, а като сме далече, се развиватъ други качества и разположения. И едното е вѣрно и другото е вѣрно.
 
Значи, когато природата иска да създаде известни типове съ известни качества, тя си има свои методи. Пространство е точно опредѣлено защо и за какво. Тази далечина е точно опредѣлена споредъ енергията на тия организми, споредъ тия сѫщества, които трѣбва да дойдатъ на Земята и за всичко онова, което тѣ трѣбва да развиватъ у себе си. И на Þпитеръ има сѫщества, има други типове хора, съ други качества, които тамъ се образуватъ. Ако идешъ на Þпитеръ, тамъ хората се интересуватъ отъ съвсемъ други работи и нѣща. Разликата има между тѣхъ. Туй, което насъ много ни интересува, за тѣхъ даже не съставлява предметъ. Такова е различието. И следъ туй иде другото обобщение. Единъ день всички сѫщества отъ разнитѣ планети на слънчевата система, ще дойдатъ въ Слънцето, ще донесатъ всички други качества и ще образуватъ нѣщо ново, единъ новъ типъ. Следователно, Слънцето е единъ общъ центъръ, дето всички типове се обощаватъ. Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро. Но всичко това е само едно физическо твърдение. Казвате: “Докажете го.” Може, но за да се докажатъ нѣщата се изисква време, изисква се и разбиране.
 
Сега да не ви взимамъ повече време, понеже имате друга практическа работа. Нали? Знаете ли каква е практическата работа за сега? Сега ще оставимъ теорията, за да има време за практиката.
 
Ще има сега една закуска - тархана.
  


7.14[часа сутриньта]

 
Ще ви дамъ едно правило, то е следующето: всички научни изследвания, всичко, което вие учите, се свежда къмъ известни правила.

 

MOK_BU_20_5.GIF

 

Всѣка една наука си има своитѣ правила. Сега въ живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали подъ тази фигура? (АВС)Тая линия В иматъ ли отношение къмъ А? Иматъ разбира се. Вие нѣкой пѫть се спирате върху нѣкой наученъ въпросъ и казвате: “Каква е цѣльта на моя животъ и защо съмъ се родилъ?” Тогава, тия клонища, които се явяватъ на това дърво, иматъ ли смисълъ? В - това сѫ клонища, а С - това сѫ коренитѣ на това дърво. Туй сега е въ научна форма. Това сѫ сечения. Следователно, дървото се грижи за всѣки единъ клонъ, за всичкитѣ клонища, понеже тѣ сѫ проявления на цѣлокупния животъ.
 
Когато си при най-лошитѣ условия, ти си се обезсърдчилъ, ще кажешъ: “Азъ съмъ клонъ отъ дървото на живота.” Спри се тамъ. Следователно общиятъ животъ на природата какво казва? Щомъ си клонъ, ти нѣма да губишъ вѣрата си, защото тамъ е връзката съ живота. Понеже този животъ е свързанъ съ общия животъ. Когато кажемъ, че нашиятъ животъ е частица отъ общия животъ, ние разбираме, че животътъ е една вѫтрешна връзка. Или въ научна форма казано: животътъ на цѣлото е живота на частитѣ. И животътъ на частитѣ е животъ на цѣлото. Или рекохъ, другата формула: Животът на цѣлото се изразява въ живота на частитѣ. И животътъ на частитѣ се влива въ живота на цѣлото. Която отъ дветѣ формули ви повече прилѣга, нея вземете. И дветѣ сѫ научни  формули.
 
Тази мисъль изисква известно време, за да се разбере. Щомъ се даде една формула, вие не се безпокойте отъ нѣща, които не разбирате. Васъ да ви е приятно, че ви давамъ едно житно зърно. Рекохъ, посѣйте го! Но за васъ се изискватъ години да го наблюдавате. Или  ви  давамъ  една  костилка отъ череша. Или я носете въ джоба си, или я посѣйте. Всѣка идея, която ви се дава, е едно сѣме. Посѣйте я. Тя има своя наученъ смисълъ. А като я държите като единъ отдѣленъ фактъ, тя ще стане ненужна за васъ. Ще я имате само като единъ отделенъ фактъ. Тази костилка не трѣбва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате. Станете сега!
 
Божията Любовь носи щастие. Божията Мѫдрость носи пълното щастие. Божията Истина носи всичкото щастие.
 
(Закуска - тарахана. 7 часа и 30 минути свършихме закуската.)
 
Божията Любовь носи пълния животъ!
  

17 школна лекция на I-ви Младежки, Окултенъ класъ

 

21.XII.1928 г., петъкъ,

 

Изгрѣвъ

 

------------------------
*соба - (унг.) печка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Методи за наблюдения

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Чете се темата: „Произходъ на противоречието и съгласието“.

Тема за следния пѫть: „Отличителни чърти на господаря и на слугата“.

За да пише върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да е правилъ опити и наблюдения. По какво се отличаватъ научнитѣ методи и наблюдения отъ обикновенитѣ? Напримѣръ, нѣкой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човѣшката рѫка. Много рѫце трѣбва да наблюдава той, за да извади нѣкакви научни заключения. При това, неговитѣ заключения ще бѫдатъ отчасти вѣрни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трѣбва да изучи още нѣколко науки — физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. Следъ това трѣбва да съпостави всички данни къмъ рѫката и тогава може да говори за своитѣ научни придобивки. Докато човѣкъ прави обикновени, повръхностни наблюдения, знанията му не сѫ точни, тѣ търпятъ промѣна. Когато направи стотици опити въ различни направления и съпостави полученитѣ изводи едни съ други, едва тогава той разчита абсолютно на своитѣ знания. Като изучава рѫката, въ първо време човѣкъ разглежда общата ѝ форма — дължина, широчина, видъ. Ако рѫката е голѣма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. Следъ това ще изучава линиитѣ ѝ въ подробности. Най-после ще се обърне къмъ всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави полученитѣ знания.

Голѣмата рѫка отговаря на голѣмо шише, което събира много нѣщо; малката рѫка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипватъ въ шише сладъкъ гроздовъ сокъ, за предпочитане е голѣмото предъ малкото. Голѣмото шише ви причинява голѣма радость, а малкото шише — малка радость. При голѣмото шише вие се радвате, а онзи, който сипва отъ своето шише, не е радостенъ. — Защо? — Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за подържане на голѣмото шише сѫ нуждни голѣми срѣдства, но сѫщевременно то върши повече работа. За подържане на малкото шише сѫ нуждни малки срѣдства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човѣкъ е по-активенъ: който има малка, или който има голѣма рѫка.

По какво се отличава научниятъ методъ за наблюдение отъ обикновения? Научниятъ методъ води къмъ причини и последствия на нѣщата, а обикновениятъ — само констатира фактитѣ. При обикновения методъ вие казвате само, че нѣкой е ученъ или невежа, добъръ или лошъ. При научния методъ, обаче, вие не се задоволявате само съ факта, но търсите причинитѣ и последствията на нѣщата, искате да знаете, защо единъ човѣкъ е ученъ, а другъ — невежа; защо единъ е добъръ, а другъ — лошъ. Всѣки методъ, който само до известно мѣсто издирва нѣщата, а следъ това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновенъ или догматически. Ще кажете, че добрината на нѣкого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човѣка не е завършенъ процесъ, нито е постояненъ. Докато нѣкой дава, всички се произнасятъ за него, че е добъръ; щомъ престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалятъ, считатъ я добра; щомъ изгасне, и добротата ѝ престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временнитѣ прояви на нѣщата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нѣщо постоянно, неизмѣнчиво. Споредъ обикновеното наблюдение, добро е това, отъ което се ползуваме само въ даденъ моментъ; щомъ нѣщо не ни е полезно въ даденъ моментъ, то не е добро за насъ. Отъ гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човѣкъ е добъръ, защото имаме предъ видъ причината за неговата доброта. И казваме, че човѣкъ е добъръ, защото Богъ го е създалъ. Значи, доброто, като проява на човѣка, представя следствие на нѣщо. Причината е Богъ, а доброто въ човѣка — последствие на това, което Той е направилъ. Богъ е направилъ или създалъ човѣка добъръ. Доброто въ него е необходимо, за да го топли, както огъньтъ въ печката гори и сгрѣва окрѫжаващитѣ. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вънъ отъ предметитѣ, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвѫтре. При самовъзпитанието човѣкъ си служи съ двата метода на наблюдение: понѣкога само констатира фактитѣ — обикновено наблюдение, а понѣкога — издирва причинитѣ и последствията на нѣщата — научно наблюдение. Напримѣръ, нѣкой казва: Въ мене има нѣщо лошо и нѣщо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото въ себе си, да потърси причинитѣ, които го заставятъ нѣкога да прояви доброто, нѣкога — злото. Следъ това той трѣбва да проследи последствията отъ доброто и отъ злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаешъ, че има нѣщо добро и нѣщо лошо въ тебе. Ти трѣбва да търсишъ причинитѣ и последствията на всѣка проява.

Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причинитѣ и последствията на нѣщата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръститѣ въ човѣшката рѫка, но и тѣхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръстъ кога е създаденъ и въ връзка съ какво. Кога е създаденъ първиятъ пръстъ, т. е. показалецътъ? — Когато съзнанието на човѣка се е пробудило, когато за пръвъ пѫть той се е почувствувалъ разумно сѫщество, отдѣлно отъ всички останали сѫщества. Съ други думи казано, първиятъ пръстъ е създаденъ, когато човѣкъ се е индивидуализиралъ, когато е съзналъ, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръстъ нагоре, човѣкъ казва: Азъ съмъ отговоренъ за всичко, което правя.

Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаденъ той? — Когато човѣкъ е почувствувалъ желание да бѫде свободенъ. Палецътъ ознава стремежъ на човѣка къмъ свобода. Отъ формата и голѣмината на палеца зависи и свободата на човѣка. Палецътъ на престѫпницитѣ е кѫсъ, неразвитъ, въ видъ на боздуганъ. Престѫпникътъ е готовъ да убива, да върши престѫпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да измѣни формата на пръститѣ си, както и на цѣлата рѫка. Забелязано е, че колкото по-развитъ е човѣкъ въ умствено и сърдечно отношение, колкото по-голѣмъ и правиленъ е стремежътъ му къмъ свобода, толкова по-красивъ и добре оформенъ е неговиятъ палецъ.

Като изучавате проявитѣ на пръститѣ си, забелязвате, че само палецътъ, за отличие отъ останалитѣ пръсти, съдържа три елемента — мисъль, чувство и приложение. Другитѣ пръсти съдържатъ по два елемента — мисъль и чувство. Тѣ не сѫ дошли още до приложението. Затова, когато питате нѣкой човѣкъ, кѫде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката съ показалеца, но нѣма да вложи приложение. Ако действува съ палеца си, освенъ че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напредъ и ще каже: Върви следъ мене. Който обича да изпъква, да излиза напредъ, всѣкога си служи съ показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи съ показалеца, но тръгва съ тебе заедно, завежда те до селото и се връща назадъ. Той действува подъ импулса на палеца. Това наричаме ние въ моралния свѣтъ приложение. Физическиятъ свѣтъ работи главно съ два елемента — съ мисъль и съ чувство, а духовниятъ — съ три: съ мисъль, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че нѣкой говори за ученость за доброта, а не прилага нѣщата, той не може да бѫде нито ученъ, нито добъръ. Той сочи само съ показалеца си, безъ да прилага. Който прилага, той живѣе едновременно и въ двата свѣта — и на физическия, и въ духовния.

Като се говори за тритѣ шишета и за тритѣ пръста на рѫката — палеца, показалеца и срѣдния пръстъ, човѣкъ не може да намѣри връзката между тѣхъ и казва, че има нѣщо объркано въ това сравнение. Има нѣщо объркано, защото човѣкъ прави обикновени наблюдения. При научнитѣ наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нѣщата, вижда отношението имъ къмъ природата и къмъ себе си, и тогава разбърканитѣ нѣща се оправятъ. Истинска наука е тази, която ни показва, какви сѫ отношенията на Първата Причина къмъ насъ. Кажете ли, че Богъ ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Богъ ни обича и се жертвува за насъ, задоволява всичкитѣ ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаешъ, защо Той прави всичко това, защо се жертвува и т. н. Когато знае истинската причина на нѣщата, човѣкъ е устойчивъ, разчита на нѣщо въ себе си. Той си служи съ вѫтрешни, научни наблюдения.

Цельта и задачата на окултната наука се свежда къмъ това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човѣка и природата, отъ една страна, и между човѣка и Бога, отъ друга. Така не може да сѫществува никакво съмнение. Съмнението сѫществува само при обикновенитѣ наблюдения, но не и при научнитѣ. Последнитѣ изключватъ всѣкакво съмнение. При научното наблюдение се изследватъ фактитѣ, обобщаватъ, свързватъ се съ цѣлото и тогава се изнасятъ навънъ, като нѣща напълно доказани, съ своитѣ причини и последствия.

При посочване съ показалеца, ѫгълътъ, който се образува при дигането на този пръстъ, е различенъ — отъ 1° — 30°. Всѣка постѫпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една отъ друга. Причинитѣ и последствията ѝ сѫ различни, въ зависимость отъ голѣмината на ѫглитѣ. Това, което се сѣе презъ пролѣтьта, се различава по резултатитѣ си отъ сѣтото презъ есеньта. Плодоветѣ, които зрѣятъ презъ май и юний, се различаватъ отъ тѣзи, които зрѣятъ презъ августъ и септемврий. Който иска да бѫде веселъ, жизнерадостенъ, нека яде череши, които зрѣятъ рано, въ началото на месецъ май. Който иска да бѫде философъ, мѫдъръ, да яде грозде — късенъ плодъ. Обикновенитѣ хора само констатиратъ, че нѣкои плодове зрѣятъ рано, а други късно и тукъ спиратъ, не се интересуватъ повече. Тѣ правятъ обикновени наблюдения. Учениятъ, обаче, не спира тукъ. Той прониква по-дълбоко, търси причинитѣ, защо едни плодове зрѣятъ рано, а други — късно. Той търси и последствията на нѣщата: какъ се отразяватъ едни плодове върху човѣка, и какъ — други. Обикновениятъ човѣкъ казва: Нѣма защо да сѣя рѣпа на корена, т. е. нѣма защо да издирвамъ работитѣ до край. Ако си философъ, издирвай ги; ако не си философъ, не губи времето си напраздно, нито смущавай ума си съ работи, които нѣматъ никакво отношение къмъ тебе. Поговорката: „Не сѣй рѣпа на корена“ подразбира: „Не рови нѣщата, да не миришатъ“. Обаче, рѣпата нѣма само едно качество — миризма — тя има ценни качества. Когато има голѣми мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да яде рѣпа. Тя помага противъ много болести. Взима се като символъ за преодоляване. Когато работитѣ ви не вървятъ добре, яжте рѣпа! — Какъ действува рѣпата? — Щомъ задавате този въпросъ, наблюденията ви се превръщатъ отъ обикновени въ научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до нѣкои научни заключения.

И тъй, като говоримъ, че всѣки ѫгловъ градусъ оказва известно влияние върху човѣшкия животъ, дохождаме до крѫга, който се дѣли на 360°. Всѣки градусъ представя едно условие. Значи, 360° — 360 условия на живота. Всѣко условие измѣня живота. Въ този смисълъ, човѣшкиятъ животъ представя крѫгъ, колело, което се намира въ постоянно движение. Като влѣзе въ условията на своя крѫгъ, човѣкъ трѣбва да ги използува. Ако не ги използува, тѣ ще го използуватъ. Голѣмината на крѫга е въ зависимость отъ голѣмината на рѫката и нейната форма. Малката, но добре оформена рѫка, показва, че умътъ се проявява добре. Умътъ работи съ малко материя. Човѣкъ съ такава рѫка е интелигентенъ. Ако рѫката е малка и не добре оформена, това показва бедность, умствени лишения на човѣка. Изобщо, умственитѣ типове малко ядатъ. Тѣ даватъ малко и взиматъ малко. Физическитѣ типове взиматъ много и даватъ много. Философи, които работятъ повече съ ума си, казватъ, че човѣкъ не се нуждае отъ много. Това твърдение е вѣрно въ духовния свѣтъ, а не и на физическия. Разбира се, човѣкъ не трѣбва да има тѣлото и желанията на слона и да казва, че не му трѣбва много. На голѣмо тѣло отговарятъ голѣми желания, и обратно: на малко тѣло — малки желания. Никой философъ не може да докаже, че голѣмата форма се задоволява съ малко. Това е невъзможно. Научнитѣ наблюдения не сѫ съгласни съ това.

Какво, въ сѫщность, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човѣка истинския пѫть на живота. Науката внася свѣтлина въ човѣшкия умъ и го кара да търси причинитѣ и последствията на нѣщата. Затова всички хора искатъ да бѫдатъ учени. Като изчисляватъ разстоянието на земята и на другитѣ планети отъ слънцето, тѣ ще си обяснятъ въ бѫдеще, защо, именно, земята трѣбва да стои на такова разстояние отъ слънцето, а не по-близо или по-далечъ отъ него. Значи, близостьта или далечината на земята отъ слънцето опредѣля качествата на хората. Ако турите единъ човѣкъ на Юпитеръ или на Меркури, той ще измѣни качествата си. Затова, именно, нѣкои хора се отдалечаватъ отъ известенъ човѣкъ, а други се приближаватъ. При близость на човѣка до слънцето, въ него се развиватъ едни качества и разположения, а при далечината — други. Въ това отношение, природата поставя всѣки човѣкъ на такова разстояние отъ слънцето и отъ другитѣ планети, каквото е нуждно, за да се развиятъ известни качества и способности. Този законъ е вѣренъ не само за хората на земята, но за всички сѫщества, за жителитѣ на Юпитеръ, на Венера и т. н. По качествата, които иматъ различнитѣ сѫщества, познавате, отъ коя планета идатъ тѣ — отъ Юпитеръ, Венера, Сатурнъ или отъ Меркури. Въ бѫдеще всички сѫщества ще се събератъ на Слънцето, да образуватъ новъ типъ. Слънцето е центърътъ, въ който се събиратъ всички сѫщества, носители на доброто и на свѣтлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трѣбва добре да се обоснове и докаже.

Учете, безъ да се обезсърдчавате. Кажете си: Азъ съмъ клонъ отъ дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръжъ се за дървото, и не губи връзката си съ него. Каже ли си човѣкъ, че е клонъ отъ дървото, т. е. частица отъ общия, цѣлокупенъ животъ, разбираме, че животътъ на частитѣ образуватъ Цѣлото, и Цѣлото обединява всички части.

За да разберете идеята за частитѣ и за Цѣлото, първо трѣбва да я посадите въ ума и въ сърдцето си, да изникне, израсте, да даде плодъ. Имайте търпение, докато тя даде плодъ и го опитате.

— Божията Любовь носи щастие.

— Божията Мѫдрость носи пълното щастие.

— Божията Истина носи всичкото щастие.

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на 21 де-

кемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...