Jump to content

1925_12_13 Откѫдѣ ида


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Откѫдѣ ида

 

   „Защото зная отдѣ съмъ дошълъ и накѫдѣ отивамъ, а вие не знаете отдѣ ида и на кѫдѣ отхождамъ“.

 

Йоана 8:14.

 

            Въ този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска, тя не е дума и отъ еврейски произходъ, а произлиза отъ единъ старъ езикъ. Значи, коренътъ на тази дума се намира въ санскритски езикъ. И гърцитѣ сѫ я взели отъ тамъ. Да знаешъ, значи да прѣживѣвашъ нѣщата съзнателно, т. е. да разбирашъ висшето, Божественото въ свѣта. Споредъ сегашната философия, че отъ несъзнателния животъ произлиза съзнателния, т. е. че отъ малката микроба, която нѣма съзнание произлиза човѣкътъ, който има съзнание, това е вѣрно 50%, споредъ както развиватъ тази идея, но вѣрно е и другото положение, че отъ съзнателното излиза и безсъзнателното. Питамъ: когато онзи герой, или онзи ученъ професоръ, или онзи светия заспи на своето легло, дѣ отива той, дѣ отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го нѣма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е въ безсъзнание. Ти го буташъ, но нѣма го въ тѣлото. Дѣ е отишълъ той? Значи, има нѣщо въ човѣка, което е безсъзнателно, и то трѣбва да се опрѣдѣли. Слѣдователно, два живота сѫ свързани единъ съ другъ. Единиятъ животъ е безсъзнателенъ, а другиятъ е съзнателенъ: Въ безсъзнателния животъ причинитѣ сѫ вънъ, а въ съзнателния животъ причинитѣ сѫ вѫтрѣ, но понятията „вънъ и вѫтрѣ“, трѣбва пакъ да се опрѣдѣлятъ. Напримѣръ, вземете вие простата готварска соль, разтворете я въ вода и послѣ изпарете този разтворъ на слънце или на огънь. Какво ще стане съ готварската соль? — Тя отново ще кристализира. Колкото пѫти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по единъ и сѫщъ начинъ. Това показва, че силитѣ на сольта сѫ вѫтрѣ въ нея, затова формитѣ ѝ въ всички случаи сѫ едни и сѫщи. Но вземете една проста морска мида, или единъ охлювъ и ги счукайте на дребно и послѣ се опитайте отъ тѣхъ да възпроизведете първоначалната имъ форма. Ще можете ли да направите сѫщата форма? — Не, отъ счупенитѣ парченца охлювъ никога нѣма да можете да направите първоначалната форма. Сѫщото нѣщо е и съ мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извънъ тѣхъ, не е вѫтрѣ въ тѣхъ. Причината, която е сформирувала вашитѣ тѣла, вънъ или вѫтрѣ въ васъ ли е? Въ вашето тѣло ли е тази причина? Ако причината е вънъ отъ васъ, тогава да вземемъ когото и да е отъ васъ и да направимъ съ него сѫщия опитъ, какъвто направихме и съ готварската соль. Да вземемъ нѣкой ученъ професоръ, да го разтопимъ въ едно голѣмо гърне и послѣ да го изложимъ на слънцето да се изпари водата му. При този процесъ ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вѫтрѣ въ него, но ако не стане това, той е една мида или единъ охлювъ. Слѣдователно, този професоръ казва: азъ не съмъ завършилъ още своитѣ опити. Всички тия черупки, които образуватъ мидата, това сѫ само забавления за дѣцата. Едно врѣме азъ съмъ събиралъ тия черупки, за да забавлявамъ съ тѣхъ дѣцата. А сега хората събиратъ тия черупки и казватъ: много нѣщо знаятъ ученитѣ хора за тия миди и охлюви. Питамъ ви: какво сѫ мислили тия староврѣменни миди и охлюви? — Тѣ сѫ мислили, какъ да завладатъ морето. Много учени сѫ тия миди и охлюви! Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученость въ тия миди и охлюви.

 

            Азъ ви питамъ: ако единъ ангелъ погледне въ мозъка на единъ човѣкъ, ще види ли нѣкаква ученость? Пъкъ и вие, ако разтворите вашия мозъкъ, ще видите ли нѣкаква ученость? Ако го разтворите, вие ще се отчаете, никаква интелигентность нѣма да видите въ него. Интелигентностьта се забѣлѣзва само на лицето на човѣка, а въ мозъка ставатъ само извѣстни конвулсии, извѣстни напрѣжения, каквито и съ водата, когато ври въ затворенъ котелъ. Тази пара иска да се освободи отъ котела, вслѣдствие на което прѣдизвиква извѣстно напрѣжение. Сѫщото е и у насъ. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентностьта се изразява на човѣшкото лице, то е огледалото. И тогава азъ казвамъ: човѣкъ може да направи огледалото, и всичко, което е въ огледалото той може да го направи, но огледалото не може да направи човѣка. Каква реалность се съдържа въ едно огледало? Въ това огледало се отразява цѣлата вселена, както и човѣкътъ, както и всички негови движения. Каквото направи човѣкъ, огледалото го отразява. Огледалото показва нѣщата точь въ точь. Огледалото е толкова разумно! Накѫдѣто мръдне човѣкъ, точно сѫщото и то прави. Човѣкъ не може да направи нѣщо, което и огледалото да не направи. Ако огледалото тъй отразява, тогава питамъ: човѣкътъ, който е прѣдъ него, интелигентенъ ли е? Азъ нѣма да разрѣшавамъ този въпросъ, оставямъ го на васъ. Всички вие сте хора свършили четири факултета. Всички вие, които ме слушате, ходите все инкогнито, но сте много учени. Вие сте толкова учени, че нѣкой пѫть разрѣшавате задачата на свѣта съ единъ калемъ, тъй както турцитѣ. Напримѣръ, вие нѣкой пѫть казвате: животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. Това е фактъ. Питамъ този учения професоръ: защо животътъ нѣма смисълъ? Животътъ нѣма смисълъ, казва този ученъ професоръ, понеже имахъ единъ другарь, на когото прѣди нѣколко дни дъската му мръдна. Утрѣ може да мръдне и моята дъска. Каква е сигурностьта за това? Че мърдатъ дъскитѣ на хората, мърдатъ, разбира се, но каква загуба прѣдставлява това нѣщо? Ако азъ обѣля задната часть, амалгамата на едно огледало, наистина то нѣма да може повече да отразява, но питамъ: какво се е изгубило? Пострадалъ ли е свѣтътъ съ това? Дѣ е реалностьта, въ огледалото, или въ мене? Реалностьта е вѫтрѣ въ мене, а не въ огледалото. 0гледалото е едно приятно забавление за дѣцата. И азъ мога да кажа, че едно отъ великитѣ изобрѣтения на човѣка, това е огледалото. По-хубаво, по-красиво изобрѣтение отъ огледалото, човѣкъ не е могълъ да измисли. То причинява радость, но по нѣкой пѫть причинява и скръбь на човѣка. Младиятъ като се поогледа, зарадва се, усмихне се, а стариятъ като се огледа, потекатъ му четири реда сълзи и казва: е, добъръ е Господъ, за въ бѫдеще може да се подмладя. Това огледало, все-таки ми е нужно, за да ми покаже, като се огледамъ въ него, дали съмъ се подмладилъ. И наистина, ако това огледало му покаже, че е младъ, значи подмладилъ се е.

 

            Сега Христосъ казва: „Азъ зная отдѣ съмъ дошълъ и накѫдѣ отивамъ, а вие не знаете отдѣ ида и накѫдѣ отхождамъ“. Каква е била интимната мисъль на Христа, като е казалъ, че азъ зная отдѣ съмъ дошълъ и накѫдѣ отивамъ? Това е единъ отъ най-важнитѣ въпроси, които сѫществуватъ въ окултната наука, и всички адепти, всички велики Учители се подвизаватъ, за да се пробуди въ тѣхъ туй великото, Божественото съзнание, да знаятъ отдѣ сѫ дошли и кѫдѣ отиватъ. Не е достатъчно само да мислишъ върху този въпросъ, но той, въ своя дълбокъ смисълъ, съдържа една велика идея, която трѣбва да се разбере.

 

            Ще се поспра сега и върху самитѣ идеи, да видя, какво прѣдставляватъ тѣ изобщо. Казватъ, че идеитѣ създаватъ свѣта. Въпросъ е дали идеитѣ създаватъ свѣта, но идеитѣ подържатъ свѣта. Ние можемъ да кажемъ, че хлѣбътъ е създалъ човѣка, но това не е вѣрно. Че хлѣбътъ подържа животътъ на човѣка, това е вѣрно, но хлѣбътъ да е създалъ човѣка, това е само привидно така. Въ какво седи силата на онази добрѣ екипирана армия, която има хиляди свои орѫжия, картечници и топове? Въ самитѣ топове ли седи силата, или въ самитѣ картечници, или въ самитѣ орѫдия, или най-послѣ въ самитѣ хора, които я управляватъ? И ние правимъ слѣдната аналогия: всички ония всевъзможни идеи, съ които сега работимъ, това сѫ само орѫдия, пособия. Идеитѣ сѫ нѣщо външно, а задъ всѣка идея, задъ всѣка една мисъль въ сѫщность седи нѣщо разумно. И както казватъ нѣкои, задъ всѣка една мисъль въ човѣка седи човѣшката душа, човѣшкия духъ. И тѣзи идеи, тѣзи мисли сѫ важни доказателства, доколко вие можете въ дадения случай да си служите съ тѣхъ. Вие можете да си служите съ всѣка една идея, съ всѣка една мисъль. Въ Божествения свѣтъ идеитѣ, мислитѣ не сѫ създадени да разрушаватъ. Идеитѣ и мислитѣ въ Божествения свѣтъ сѫ създадени да съграждатъ, за да се домогнемъ до онзи правъ пѫть. Но извѣстна идея, извѣстна мисъль може да се изопачи. Една свещенна мисъль, една свещена идея щомъ се материализира на физическия свѣтъ има вече възможность да се изврати. И слѣдователно, при това извращаване на мислитѣ, по нѣкой пѫть ние попадаме въ грѣшки. За да можемъ да се избавимъ ние, които живѣемъ на земята, както и всички останали хора, трѣбва да имаме извѣстенъ стремежъ. Вие ще кажете: добрѣ, азъ искамъ да осигуря живота си. — Отлична идея е да осигуришъ живота си! Азъ искамъ да добия образование. — Отлична идея е! Азъ искамъ да стана културенъ човѣкъ. — Отлична идея е! Азъ искамъ да стана благороденъ човѣкъ. — Отлична идея е! Питамъ: всичко това, което вие желаете, можете ли да го осѫществите? Всички отговарятъ: можемъ. Но отъ всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, и които подържатъ тѣзи идеи, ние не сме срещнали до сега нито единъ човѣкъ, който да е доказалъ, че е разбралъ тази идея. Какво виждаме ние въ свѣта? Съвременнитѣ учени хора изгубватъ знанието си. Съврѣменнитѣ богати хора изгубватъ богатството си. Съврѣменнитѣ хора изгубватъ своето здраве, изгубватъ своитѣ добродѣтели, изгубватъ своята честь, изгубватъ своята разумность. Питамъ: гдѣ сѫ изгубили тѣ? Значи, това, което се губи, нѣма основа въ себе си. Ако могатъ да ме подкупятъ съ нѣкакви земни блага, значи азъ съмъ човѣкъ безъ всѣкаква идея. Ако азъ мога да ходя отъ едно заведение въ друго и да мисля, че спасението е тамъ; и ако мога да вѣрвамъ въ единъ а послѣ въ другъ Господъ; и ако мога да вѣрвамъ въ единъ човѣкъ, въ другъ човѣкъ, това е изгубена работа. Онзи човѣкъ, който е на земята и живѣе въ тази слънчева система, въ колко слънца може да вѣрва? Азъ не говоря за сѫщества, които живѣятъ въ друга слънчева система. Тамъ може да има двѣ слънца и тия сѫщества ще вѣрватъ и въ двѣтѣ слънца. Но тия, които живѣятъ на земята ще вѣрватъ само въ едно слънце, ще вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Вие нали сте реалисти? Питамъ: въ какво вѣрватъ съврѣменнитѣ учени хора? Всички тѣхни герои не сѫ ли умрѣли? Съвременнитѣ хора отричатъ живота слѣдъ гроба, като подържатъ че задъ гроба не остава нищо, нѣма никакъвъ духъ, а при това, когато умре нѣкой, казватъ, че неговиятъ духъ витаялъ около гроба. Азъ съжалявамъ тѣзи герои, на които духоветѣ витаятъ около гроба. Ще ви прѣдставя една картина. Представете си единъ богатъ човѣкъ, който слѣдъ смъртьта си витае около своята кѫща. Още приживѣ той си направилъ една хубава, богата кѫща, но слѣдъ смъртьта си духътъ му витае около нея, макаръ че сега сѫ я взели други нѣкои. Той обикаля около кѫщата си, въздъхва си и казва: ахъ, азъ направихъ тази кѫща! На другия день пакъ витае около кѫщата си. Питамъ: този човѣкъ герой ли е? Азъ съжалявамъ този богатъ човѣкъ. Може ли такъвъ единъ народъ, или такова едно общество, или такъвъ единъ човѣкъ, съ такива идеи да се повдигне? — Съ такива идеи тѣ не могатъ да се повдигнатъ.

 

            Ние разсъждаваме здраво върху въпроса. Можете ли вие да живѣете, ако майка ви ви храни постоянно съ шоколадена кашица или съ сладки бонбончета? Мислите ли, че това дѣте, което се храни постоянно съ шоколадъ или съ сладки бонбончета, може да стане нѣкой виденъ професоръ? Онова дѣте, което се храни съ българска пита, печена въ жеравата, има сто пѫти по-голѣма възможность да стане отъ него нѣкой виденъ професоръ, отколкото отъ това дѣте, което се храни съ шоколадъ и сладка бонбончета. Казвамъ: шоколадената кашица, това е едно модерно изобѣтение. Ако се хранишъ съ такава шоколадена кашица, никакъвъ професоръ не може да стане отъ тебе. Ако се хранишъ съ българска пита и професоръ, и художникъ, и музикантъ можешъ да станешъ. Хранишъ ли се съ такава шоколадена каша, само на каша ще станешъ. Това сѫ само форми. Нѣма какво да ви доказвамъ тия факти, тѣ сѫ толкова на лице, но казвамъ, че този хлѣбъ, тази българска пита, трѣбва да бѫде хубаво опечена. Какво седи задъ този хлѣбъ? Всѣки хлѣбарь не може да прави хлѣбъ. Задъ хлѣба седи едно велико изкуство, което хлѣбарьтъ е вложилъ въ този хлѣбъ. Азъ казвамъ: тѣзи, които правятъ хлѣбъ, за въ бѫдаще трѣбва да сѫ свършили четири факултета, трѣбва да иматъ докторатъ. Тѣ трѣбва да сѫ свършили правнитѣ науки, да сѫ свършили философия, да познаватъ естественитѣ науки и математиката. Само такъвъ човѣкъ може да бѫде кандидатъ за хлѣбарь. Само той може да прави хлѣбъ. При това, той трѣбва да бѫде здравъ, да не боледува никога. Той трѣбва да бѫде човѣкъ съ свѣжи идеи, който да вложи въ хлѣба, та като ядешъ отъ този хлѣбъ, тия негови докторски идеи да влѣзатъ вѫтрѣ въ тебе и да просвѣтятъ ума ти. Вие ще кажете: е, то е лесна работа. Не, ето единъ въпросъ за майкитѣ. Въ това отношение, всѣка мома прѣди да се ожени, трѣбва да е свършала четири факултета и да знае да мѣси хлѣбъ. За въ бѫдаще, въ шестата раса ще има слѣдния законъ: всѣка мома, която иска да се ожени, трѣбва да е свършила поне четири факултета и да знае да мѣси хлѣбъ. Какъ ще се жените тогава? А сега, онази младата мома, съ бѣлата шапка, безъ да знае да мѣси хлѣбъ, разхожда се нагорѣ-надолу и всички казватъ за нея да оженимъ тази мома, че да се подържа човѣшкия родъ, да се продължава човѣчеството! Хубаво природата нѣма нищо противъ това, да се женятъ хората, тя е за това, но когато дойдемъ до онзи разуменъ човѣшки животъ, има други правила, които човѣкъ трѣбва да спазва. Той не трѣбва да ходи по пѫтя на животнитѣ. Животнитѣ сѫ разрѣшили въпроса за себе си. Пеперудитѣ, рибитѣ, птицитѣ сѫ разрѣшили въпроса за себе си, а ние разрѣшаваме друга една задача. Каква? Ние разрѣшаваме отношенията си къмъ Бога, връзката си съ Бога. Каква е тази връзка? Тя е връзка, която ще освободи човѣка отъ онова материално робство, отъ онзи вѫтрѣшенъ гнетъ, подъ който се намира. Тази връзка ще даде просторъ и свобода на неговия умъ, на неговото сърце, просторъ и възможности на неговата душа и сила на неговия духъ, за да се прояви. Азъ взимамъ думата „човѣшки духъ“ не въ неговата първична проява но, въ неговата вторична проява, когато духътъ изразява живота.

 

            Христосъ казва: „Азъ зная отдѣ ида и накѫдѣ отхождамъ“. Питамъ: какъ е научилъ Христосъ тази велика тайна? Той все я научилъ отнѣкѫдѣ. Тогава азъ ще ви запитамъ: защо сѫ създадени тия пустини, като Сахара и други нѣкои? Защо сѫ създадени тия високи планински върхове, дѣто нищо не расте? Пустинитѣ и високитѣ планински върхове сѫ създадени за най-разумнитѣ сѫщества въ свѣта. Когато искатъ да изпитатъ нѣкой адептъ, или нѣкой ученъ човѣкъ, дали той е разбралъ живота, пращатъ го да живѣе въ нѣкоя пустиня, дѣто нищо не живѣе, дѣто всичко умира. Изпращатъ го тамъ, при най-бѣднитѣ условия, дѣто никой не може да живѣе, и тамь го изпитватъ. Освѣнъ въ пустинитѣ, този адептъ го пращатъ още и по най-високитѣ мѣста, по най-високитѣ върхове на планинитѣ, дѣто само мъховетѣ и мъхообразнитѣ растения живѣятъ, отъ тѣхъ да се учатъ, какъ да растатъ — тѣ да имъ бѫдатъ професори. Мъховетѣ иматъ тия знания. И наистина, колкото се качвате по-нагорѣ, виждате, че млѣкопитающитѣ, разнитѣ животни, птицитѣ и всички останали растения се намаляватъ все повече и повече, докато стигнете до най-високитѣ върхове и виждате, че тамъ живѣятъ само мъховетѣ. Само тѣ могатъ да живѣятъ по тия мѣста, тѣ сѫ много учени. Тамъ трѣбва да отиде този адептъ, да потъне дълбоко въ своето съзнание и да се научи на великитѣ закони, какъ трѣбва да се живѣе.

 

            Сега съврѣменнитѣ учени хора искатъ да научатъ тайната на живота и мислятъ, че тя се крие въ паритѣ. Всѣки говори за златото и казва: „Парице, парице, всесилна царице!“ Паритѣ които тѣ търсятъ, сѫ дълбоко скрити въ земята, затова ако искатъ да ги намѣрятъ, не трѣбва да се опитватъ да пробиватъ човѣшкитѣ каси, но да слѣзатъ дълбоко въ земята и тамъ да питатъ нѣкоя отъ тия златни жили, какъ се е образувало това злато. Защото това злато все иде отнѣкѫдѣ. Ако ви запитатъ, какъвъ е произходътъ на златото, какво ще кажете? Какъ ще обясните, какво нѣщо е златото? Вие ще кажете; златото е единъ елементъ. Добрѣ, но това злато сѫщеврѣменно представлява емблемъ на човѣшката разумность. И защо съврѣменнитѣ хора не сѫ разумни? Защото иматъ много малко злато въ ума си. Днесъ въ човѣшкия умъ има много повече желѣзо, отколкото трѣбва. И всичкото зло въ свѣта днесъ се дължи на това, че въ човѣшкия умъ, въ човѣшкитѣ мисли има чрѣзмѣрно желѣзо, вслѣдствие на което започва единъ процесъ на ръждясване. Като ръждяса желѣзото, заематъ се да го чистятъ. Като се очисти желѣзото въ ума на хората, тѣ казватъ: хайде да се обичаме! Започватъ да се обичатъ, но послѣ пакъ ръждясатъ. Отново се очистватъ, пакъ ръждясватъ — и така непрѣкѫснато се продължава този процесъ, който именно дава влияние на отношенията на хората помежду имъ.

 

            И тъй, ние виждаме въ живота единъ непрѣкѫснатъ процесъ на изтриване и ръждясване. И когато нѣкой човѣкъ най-послѣ напълно се изтрие, хората казватъ за него: Господъ да го прости! Професоръ билъ този човѣкъ, свършилъ най-послѣ лекциитѣ си изтрилъ се. За него казватъ: еди-кой си професоръ починалъ. Азъ казвамъ: еди-кой си професоръ се изтрилъ, нека дойде на негово мѣсто нѣкой професоръ, който не е изтритъ. И най-послѣ виждаме всички проповедници, свещеници, майки бащи, всички се изтрили, а хората казватъ, че заминали за онзи свѣтъ. Другадѣ, виждамъ носятъ нѣкой герой, подигатъ му паметникъ и пишатъ на него: „Тукъ лежи еди-кой си герой, въздигналъ българския народъ“. Какво направилъ за него? — Освободилъ го турското робство. Ами вижте въ историята, колко пѫти освобождаваха евреитѣ ту отъ римско робство, ту отъ египтянитѣ, но освободиха ли ги като народъ? Не, има едно вѫтрѣшно робство, за което хората още не сѫ намѣрили този мехенкъ-ташъ, който турцитѣ наричатъ „пробенъ камъкъ“,

 

            Христосъ казва: „Азъ зная отдѣ ида“ Отдѣ иде Той? Кѫдѣ е добилъ това знание? Христосъ доби това знание въ пустинята. Слѣдъ своето кръщение кѫдѣ отиде Той? — Цѣли 40 дни Христосъ пости въ пустинята, но кѫдѣ отиде слѣдъ това? Никой отъ васъ не се е спиралъ да мисли върху този въпросъ. Между хората ли отиде Христосъ? — Не, Той отиде въ едно пусто мѣсто, дѣто нѣмаше никакъвъ животъ. Вие ще кажете сега: това унижава престижа на Христа. Не, това не унижава престижа Му. Вие не разсѫждавайте така лекомислено, така плитко. Всѣки зародишъ носи условията въ себе си, но се изискватъ специални, съответни условия, при които той може да се пробуди. Житното зърно си носи своитѣ условия. Ябълката, крушата, всички плодни растения, отъ какъвто битъ и да сѫ, тѣ иматъ съответни условия за своето развитие. Като дойдемъ до човѣшкия духъ, като дойдемъ до човѣшкитѣ мисли, и тѣ си иматъ съотвѣтни условия за своето развитие. Значи Христосъ отиде при онѣзи условия, при които човѣшкиятъ духъ може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета никакъвъ духъ не може да се пробуди въ васъ. Едно врѣме и рибитѣ въ морето сѫ яли сурови пражоли, както и до днесъ ядатъ. Единъ евангелски проповедникъ, като разказвалъ за Финландия, какъ живѣли тамъ хората въ любовь, казвалъ: културни хора сѫ финландцитѣ! Като отидатъ въ нѣкоя гостилница, порѫчватъ си нѣкоя пражола, изядатъ я, турятъ паритѣ въ чинията и си отиватъ — никой не взима тия пари. Честни, Културни хора били тѣ! Нима въ това седи културата? Не, въ умоветѣ, въ духоветѣ на тия хора седятъ велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тѣзи велики идеи, които стоятъ задъ тѣхъ. Тия хора иматъ убѣждения! Казвамъ: като е отишълъ Христосъ на това мѣсто, Той е научилъ нѣщо. Нѣкой пѫть вие се оплаквате, защо сѫ тия мѫчноти, защо сѫ тия страдания въ свѣта. Ако вие искате да живѣете безъ никакви мѫчнотии, безъ никакви страдания въ свѣта, можете, но вие ще бѫдете единъ глистей. Като ви прѣрѣжатъ, пакъ ще продължите живота си. Единъ глистей, който живѣе въ човѣшкия стомахъ, не е нищо друго, освенъ една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питамъ: каква философия разрѣшава този глистей въ човѣшкия стомахъ? Той става ли ученъ тамъ? Ти ядешъ, а той се храни, измуква соковетѣ ти. Питамъ? ако ние въ свѣта заемемъ това положение на глистея, че искаме да живѣемъ въ утробата на природата да смучимъ отъ нея на готово соковетѣ ѝ, тя да работи, а ние да ядемъ, мислите ли че можемъ да заемемъ нѣкое благороно положение? Всѣки отъ васъ, у когото е влѣзълъ единъ такъвъ глйстей, гледа ли съ благовидность на него и казва ли да не го смущаватъ? — Не, той е недоволенъ отъ този глистей и казва: нѣма ли нѣкой виденъ професоръ, който да ме посъвѣтва какъ да изхвърля навънъ този глистей? Той отива при нѣкой виденъ професоръ и му казва: Господинъ професоре, въ менъ се е загнѣздилъ единъ глистей, та ме измѫчва, кажете ми какъ да го изкарамъ. Професоръ си изважда единъ тефтеръ, прѣдписва нѣкое лѣкарство. Прѣпорѫчва му нѣкой пѫть 3 — 4 дни постъ, а слѣдъ това му дава тиквено семе. Нѣкой пѫть болниятъ изкарва глистея навънъ нѣкой пѫть не може. Защо този глистей е влѣзълъ въ неговия стомахъ? По този начинъ природата, невидимиятъ свѣтъ го запитватъ: ти и тя не си ли мязате? Ние сме чудни? Съврѣменнитѣ хора искатъ нѣкой пѫть природата да ни стане робъ, да ни даде вскички удоволствия, а ние само да ядемъ и да пиемъ, да ни даде дрехи, автомобили, кѫщи, да не пипне дѣцата ни. Ние искаме небето да гледа на насъ съ всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядемъ пиемъ. Отлично това, което искаме, но питамъ: това, което желаемъ за себе ги, искаме ли го и за другитѣ? Постѫпваме ли съобразно небето? Това, което небето прави, това, което небето изисква, правимъ ли го и ние? Азъ ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всѣки отъ васъ знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвамъ: когато Христосъ отишелъ въ пустинята, Той влѣзълъ въ съприкосновение съ Божествения Духъ. Когато Христосъ излѣзе отъ водата, Духътъ слѣзе отгорѣ Му катъ гълѫбъ и рече: „Този е моятъ възлюбенъ Синъ, Него слушайте!“ Защото Христосъ като излѣзе отъ водата не отиде да проповѣдва, своето учение, а отиде да пости? Той трѣбваше да пости 40 дни и послѣ да възприеме Божия Духъ, за да резбере, кои сѫ причинитѣ, които спъватъ хората да изпълнятъ волята Божия. И разбра Той. Тамъ се яви изкусителъ при Нѣго и Му рече: „Направи тѣзи камъни на хлѣбъ!“ Той каза: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко живо Слово“. И азъ до сега мислихъ, че безъ хлѣбъ не може да се живѣе, но сега разбрахъ, че и съ другъ хлѣбъ може да се живѣе.

 

            Второто положение, което Христосъ научи, е че трѣбва да уповава на Бога и то разумно. Този духъ по-нататъкъ взима Христа, изкачва Го на едно високо мѣсто на храма и Му казва: „Хвърли се отгорѣ, защото е писано въ Писанието, че ангелитѣ ще те носятъ на рѫцѣ, да не би да прѣпънешъ въ камъкъ ногата си“. Христосъ му отговори: „Мене много пѫти е носила майка ми на рѫцѣ, но азъ разбрахъ, че спасението седи въ това да не искусявамъ Господа, а съ Духа си да живѣя въ Господа и да изпълнявамъ Неговата воля“. Само въ това седи спасението. „3начи, волята Божия не е въ това, азъ да се качвамъ по високитѣ мѣста. Ти ме качи горѣ, ти ще ме снемешъ долу, нѣма защо азъ да се хвърлямъ отгорѣ“. Какво подразбира това? Нѣкоя мома се влюбва въ нѣкой знатенъ момъкъ. Той е високото мѣсто на нѣкой храмъ. Дяволътъ я качва на това високо мѣсто и ѝ казва: „Хвърли се отъ това мѣсто, да му покажешъ, че го обичашъ“. Съ това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не сѫ се хвърлили отъ храма? Въ вода сѫ се давили, сублиматъ сѫ гълтали, отъ третия етажъ се хвърляли, отъ скала се хвърляли, за да покажатъ, че се обичатъ, но любовь ли е това? Това е една извратена идея въ ума на хората. Ти нѣма да се хвърляшъ! Ще седишъ на това мѣсто и ще кажешъ: азъ разрѣшавамъ въпроса между Бога и мене, нѣма какво да Го изкушавамъ, нѣма какво да се съмнѣвамъ въ Него, азъ Го познавамъ, нѣма какво да казвамъ: Господи, ако ме обичашъ, прати отгорѣ ангелитѣ да ме хванатъ! Какво научи Христосъ въ пустинята? Духътъ Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото мѣсто на храма, това е гордостьта. Ние се гордѣемъ съ своитѣ кѫщи, съ своето богатство, съ своитѣ знания, съ своята сила. Дойде изкусительтъ и ти казва: „Ти си ученъ, ти си великъ, ти си пратенъ за спаситель да носишъ великата култура“. Той ти прави но този начинъ инжекции, инжектира те. Азъ съмъ виждалъ тия спасители, свѣтътъ е пъленъ съ тѣхъ, но те не сѫ могли още и до сега да го спасятъ. Защо не могатъ да го спасятъ? Христосъ разбра това. Духътъ Му каза: „Ти нѣма да се подавашъ на тия слабости“.

 

            Сега, като развивамъ тѣзи идеи, нѣкой ще кажатъ, че и този начинъ на живение не е правъ. Добрѣ, азъ правя едно научно възражение. Ако ние трѣбва да се установимъ върху извѣстни форми, ако трѣбва да ги възприемемъ и да считаме, че тѣ сѫ неизмѣняеми, питамъ тогава: защо природата не се спре върху първичнитѣ форми, които създаде и върху тѣхъ да прояви всичкия животъ, ами създаде този почти безконеченъ редъ отъ форми, докато дойде до човѣка? Защо създаде всички тия форми? — Тѣзи форми прѣдставляватъ училище, прѣзъ което е миналъ човѣшкия духъ. Тѣзи форми сѫ листата на една велика книга. Трѣбва да знаете, че всѣка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всѣки листь, а слѣдъ това можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. Въ единъ листъ, въ една черупка, въ рогата на единъ волъ може да четете много нѣщо. Защо волътъ носи роги? Защо коньтъ носи копита? Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може да четете за условията, при които тѣ сѫ живѣли. Ние можемъ да се смѣемъ на вола, на коня, но много нѣщо е написано върху тѣхъ. Тѣ прѣдставляватъ листата, по които може да се чете. Най-послѣ, като дойдемъ до насъ, и върху насъ има много нѣща написани. Върху всѣки едного има много нѣщо написано. Е, какво е написано? Ние не знаемъ да четемъ, защото отъ сутринь до вечерь сме заняти само съ мисъльта, какво ще ядемъ и пиемъ, съ какво ще се облѣчемъ, каква кѫща ще си направимъ и т. н. Дъщеря ни се родила, синъ ни се родилъ, постоянно мислимъ за тѣхъ. Хубаво е това, което мислимъ, но ние още не сме намѣрили тия условия, при които нашитѣ синове и дъщери могатъ да бѫдатъ щастливи. Азъ съмъ за щастието на хората, азъ съмъ за живота на хората. Ще каже нѣкой, че трѣбва да служимъ на старото. Нѣмамъ нищо противъ старото, но ако този старъ животъ, въ който вѣрваме може да внесе въ насъ разумность, нѣмамъ нищо противъ него. Ако въ паленето на свѣщи може да се внесе разумность въ живота, нѣмамъ нищо противъ, нека всинца палимъ свѣщи! Но питамъ: онѣзи, които цѣли 30—40 години палятъ свѣщи и не сѫ придобили тази разумность, необходима въ живота имъ, какво сѫ придобили? Азъ не осѫждамъ нѣщата, но разглеждамъ въпроса принципално, питамъ: какво се постига съ този старъ животъ? Като разглеждамъ всички въпроси на живота, като вѣрвамъ въ единъ, въ втори, въ трети, какво се постига съ това? Най-послѣ ние се спираме и казваме; ти не мислишъ като мене. Че ти не мислишъ като мене, това е красивото! Азъ като зная, че ти не си едно огледало, което да ме отразява, а си едно разумно сѫщество, това ме радва. Прѣдставете си, че азъ прѣдложа на съврѣменнитѣ учени хора единъ автоматъ въ форма на човѣкъ съ рѫцѣ, крака, очи, уста и вѫтрѣ въ него поставя единъ грамофонъ и го заведа така, че този автоматъ да произвежда найвиднитѣ рѣчи на нѣкои философи на нѣкои богослови, декламира стихотворенията на най-виднитѣ поети, питамъ: този автоматъ ученъ ли е? Азъ мога да накарамъ този автоматъ и да нарисува нѣщо, но той художникъ ли е? Пъкъ мога да го накарамъ и да изсвири нѣщо, но той музикантъ ли е? Красивото въ свѣта е не да има ехо на нѣщата, но да имашъ насрѣща си единъ разуменъ отговоръ. Когато азъ мина покрай нѣкоя долина и извикамъ: жаденъ съмъ! — Какво ще ми се отговори? — Жаденъ съмъ. Азъ казвамъ: пие ми се вода! И автоматътъ отговаря: пие ми се вода. Това не е ли подигравка? А щомъ има едно разумно сѫщество, на което кажа: жаденъ съмъ! — то веднага ще се отзове съчувствено. Ще ми каже: „Братко, тукъ наблизо има единъ отличенъ изворъ, еди-на кое си мѣсто е той“. Отиде, донесе ми една чашка вода и ми каже: „Заповѣдай“! — и азъ вече имамъ прѣдъ себе са бистра водица. Това значи да имате насрѣща си едно разумно сѫщество, което да схваща вашитѣ нужди и въ дадения случай пожелава, да ви услужи. Не е ли хубаво това нѣщо? Не е ли хубаво да виждаме въ всѣки нашъ ближенъ единъ хубавъ, възвишенъ свѣтъ. Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдалеченитѣ звѣзди, а за най-близкия си човѣкъ казваме: е, той нѣма никакви идеи. Какъ да нѣма идеи? Той е цѣла вселена! Красивъ е този човѣкъ, Господъ го е пратилъ на земята, има въ него идеи. Дойде нѣкой човѣкъ въ дома ти, а ти казвашь: нѣма какво да се занимавамъ съ него. Питамъ: постѫпилъ ли си благородно? Въ дадения случай какво ще кажатъ ангелитѣ за тебе? Нека вземемъ примѣръ отъ съврѣменнитѣ учени хора, какъ тѣ се интересуватъ и наблюдаватъ и най-малкитѣ явления въ природата. Когато става нѣкакво явление на небето, тѣ веднага взиматъ своитѣ трѫби и наблюдаватъ. Тѣ сѫ точни като часовници, слѣдятъ и най-малката промѣна. Азъ нѣма да кажа, че се очудвамъ на тия хора, защото не съмъ отъ тия, които се очудватъ, но ги похвалявамъ за тази имъ точность и казвамъ: ето една отлична черта въ тия хора! Тѣ наврѣме насочватъ телескопа си и отъ малкитѣ работи чоплятъ отъ тукъ отъ тамъ, гледатъ да научатъ поне малко нѣщо, да разбератъ, какъ се движи нѣкоя звѣзда или комета, слѣдятъ какъ тя се отдалечава или приближава. Красиви сѫ тия нѣща! Когато нѣкой философъ създава своята теория за слънцето, той разправя нѣща, които не сѫществуватъ, като да сѫ отъ 1001 нощь, но между всички тия факти все има нѣщо вѣрно, все иматъ нѣкои вѣрни заключения. Питамъ ви тогава: тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате да се занимавате съ нея, разбрали ли сте отдѣ иде тя и накѫдѣ отива?

 

            Често сегашнитѣ християни плачатъ за Христа, че прѣди 2,000 години страдалъ много. Че Христосъ страдалъ прѣди 2,000 години. Той е забравилъ тия свои страдания, даже и не ги помѣнава, но Христосъ като гледа съврѣменното човѣчество, въ душата Му се заражда една тѫга, че тѣзи хора, които сѫ живѣли вече 2,000 години слѣдъ Него, не сѫ възползували отъ Неговата опитность, и не могатъ още да вървятъ, тъй както трѣбва. Една тѫга се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело. Въ онова предание отъ Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостолъ Петра? Апостолъ Петъръ бѣгалъ отъ Римъ. Христосъ като го срѣща, запитва го: „Кѫдѣ отивашъ, Петре?“ Петъръ му отговорилъ: „Господи, отивамъ нѣкѫдѣ навънъ да проповѣдвамъ“. Христосъ му казва: „Тогава азъ ще отида въ Римъ втори пѫть да се разпна“. Петъръ веднага се досѣти и каза: „Господи нѣма защо ти да се връщашъ, азъ ще се върна назадъ“. Колцина отъ васъ, като Петра, бѣгате отъ Римъ! Ами че вашиятъ мѫжь е Римъ, и вие бѣгате отъ него, като казвате; не искамъ този мѫжъ, не искамъ неговитѣ идеи, той е толкова доленъ, толкозъ гаденъ, той е непоправимъ. Възмущава се тя. Бѣга тя отъ Римъ, но Христосъ я срѣща и я пита: „Кѫдѣ отивашъ, жено?“ — Отивамъ да търся своето щастие. Казва ѝ Христосъ: „Азъ ще отида при твоя мѫжъ“. Велики герои изисква днесъ свѣтътъ и мѫже, и жени! Герои, не страхливци изисква свѣтътъ! Свѣтътъ изисква морални герои, а не герои на паритѣ, не герои на силата. Изисква се геройство въ онази непоколебима вѣра, въ онази непрѣодолима Любовь вѫтрѣ въ човѣка! Не е важно какво вие може да мислите заради мене въ дадения случай, важното е какво съмъ азъ въ сѫщность. Какво съмъ азъ, това зная. И казвамъ: великъ законъ е да служимъ на Бога! Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ това да служимъ на Бога! И питамъ: ако ние си подадемъ рѫцѣ да служимъ на Бога, нѣма ли да оправимъ свѣта? — Ще го оправимъ. И ако ние се съединимъ помежду си, ако се съединимъ съ небето, нѣма да има нищо невъзможно.

 

            При сегашнитѣ условия на живота ние трѣбва да се съединимъ! Не говоря за това съединение, което прави пакости, но за онова съединение, което може да ни направи носители на великото, Божественото въ свѣта. Ние трѣбва да се съединимъ и това съединение за въ бѫдѣще ще даде още по-добри методи. Азъ не разбирамъ съединение като тия телефони, като тия електрически жици, които носятъ отоплението и освѣтлението. Единъ день ние можемъ да прѣмахнемъ тия електрически жици и тогава великото, Божественото, ще прѣминава прѣзъ насъ, като прѣзъ жици. Ние ще бѫдемъ възприематели и ще прѣдаваме тази Божествена енергия. Вие искате да приемете Божествената енергия, но готови ли сте за жертвата? Азъ не говоря за тази обикновена жертва, за жертва, която изисква юначество, никога да не се колебаете и съмнѣвате въ Бога. Смѣли и рѣшителни да бѫдете! Нима онзи човѣкъ, който е изнамѣрилъ нѣкакво изобрѣтение, съ което може да спъне човѣчеството, е ученъ човѣкъ? Азъ похвалявамъ онѣзи, които измислиха кинематографа; азъ похвалявамъ онѣзи, които измислиха телефонитѣ, печатането, фабрикитѣ за платове; азъ похвалявамъ всичко онова, което подтиква човѣчеството напрѣдъ; азъ похвалѣвамъ и всички онѣзи изобрѣтения, които ще дойдатъ въ бѫдаще за потикъ на човѣчеството, но важно е, какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения. Нали нашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ любовни. Въ какво седи тази любовь?

 

            Христосъ казва: „Азъ зная отдѣ съмъ дошелъ и кѫдѣ отивамъ“ Че Христосъ знаѣше това, съ туй именно Той разрѣши една велика задача и когато Го туриха на кръста, Той каза: „Прости имъ, Господи, защото тѣ още не сѫ разбрали великата Истина, както азъ я разбирамъ, нека иматъ още една малка благодать за още 2000 години." Трѣбва да се знае, обаче, че прощава се само онзи, който прощава, а онзи, който не прощава, не се прощава. На онзи, който е показалъ милость, прощава се, но на онзи, който не е показалъ милость, не се прощава. Всѣки народъ всѣко общество, всѣки индивидъ, каквато и погрѣшка и да направи, щомъ иска да служи на Бога, ще му се прости. Всѣка една душа, каквато и да е тя, трѣбва да се приближи при Бога. Ще ви приведа тогава онзи примѣръ за царь Соломона по отношение на неговото съчинение; „Пѣсень на пѣснитѣ. Соломонъ е писалъ притчитѣ, писалъ е Еклисиастъ, но „Пѣсень на пѣснитѣ“ прѣдставлява единъ малъкъ любовенъ романъ. Различнитѣ тълкуватели се произнасятъ различно върху „Пѣсень на пѣснитѣ“, но азъ вземамъ мистическата страна на въпроса. Туй, което повдигна Соломона въ свѣта, сунамка. Той, царскиятъ синь, се влюби въ тази мома, млада овчарка, която пасѣше стадото си и го накара цѣлъ день да обикаля около нея. Соломонъ ходилъ въ Египетъ да се учи, но не могълъ да научи уроцитѣ си, не могълъ да научи споредъ светото разбиране онази велика книга на живота, и прѣдлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабость къмъ женитѣ, бѣше човѣкъ на влюбването и разлюбването. Сегашнитѣ хора казватъ: красивото въ живота не седи въ жененето, но ние искаме да се влюбимъ, за да почуствуваме какво нѣщо е Любовьта. Тѣхната любовь аз уподобявамъ на състоянието на тия, който пиятъ шесть годишно винце, седнатъ на масата Х, У, Z, заръчатъ си всѣка отъ тѣхъ по ½ килце винце, пийнатъ, развеселятъ се и започнатъ: „Ой, вино, вино, ройно вино!“ — замислятъ се дълбоко; пиятъ една чаша, че втора, че трета и започватъ отново да пѣятъ. Ако е нѣкои българинъ, провикне се нѣкоя българска пѣсень:3аплакала ми е гората, гората още и планината“. И наистина, плаче гората, това е много вѣрно. Плаче гората, че е изсѣчена, че е изгорена. Плаче гората, но отъ кого? — Отъ човѣка. Такива сѫ сегашнитѣ любовни чувства на хората — чувства на винцето. Нѣма нищо установено. Да обичашъ единъ човѣкъ, значи да виждашъ въ неговата душа нѣщо красиво, хубаво, да внесешъ въ нея нѣщо ново, да му пожелаешъ доброто. И той, като те обича, ще види въ тебе сѫщото. Туй е красивото, Божественото въ живота!

 

            Сега вие като ме слушате, ще кажете: кажи ни нѣщо реално! Добрѣ, да ви кажа нѣщо реално. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ милиардеръ и взема да подписвамъ на този единъ чекъ отъ нѣколко хиляди лева, на онзи единъ чекъ отъ нѣколко хиляди, на трети нѣколко хиляди и то все звонкови, златни, всички като излѣзете отъ тукъ, ще кажете: има смисълъ да се слушатъ такива проповѣди, тѣ сѫ нѣщо реално. Азъ казвамъ: господа, виждате ли тази пражола? Дамъ на едного една пражола отъ 1000 лева, на другиго 2000 лева, на трети 10,000 лева и т. н. Всичкитѣ пражоли сѫ хубави, отлични. Да, това нѣщо е хубаво отъ моя страна, хубаво е отъ ваша страна. Щомъ се свършатъ пражолитѣ, пакъ настава първото положение на недоволство. Слѣдователно, въпросътъ седи другояче. И ние не трѣбва да се самозаблуждаваме. Любовьта е вложена вѫтрѣ въ човѣка и човѣкъ най-първо трѣбва самъ да прояви любовьта си, а сѫщо и другитѣ да я проявятъ. Ние сме хората, които сега трѣбва да проявимъ любовьта си къмъ Бога. Въ Писанието се вижда, че още Мойсей е заговорилъ на своя народъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего.“ Христосъ като дойде и Той потвърди този законъ. И ние казваме: всички ние трѣбва да проявимъ Божията Любовь. Само така можемъ да имаме една наука въ свѣта. Каква наука? — Наука за дѣйствителния животъ. И тогава, всички науки прѣдъ насъ ще се оформятъ. Днешната математика сѫщо ще се оформи. Ако азъ съмъ единъ народенъ учитель, щѣхъ да кажа на единъ отъ своитѣ ученици „Стоянчо, я ми напиши една единица!“ Какво нѣщо е единицата? Какъ трѣбва да му обясня, какво нѣщо е единицата? — Най-първо ще му обясня единицата съ едно житно зрънце. Ще му дамъ едно житно зрънце и ще го накарамъ да го посади. Послѣ, ще му дамъ едно ябълчно зрънце, или едно зрънце отъ круша и слѣдъ 10 години ще му кажа: „Слушай Стоянчо, единицата, това е отношение на двѣ разумни сѫщества“. Да можешъ да напишешъ единицата, това значи да познавашъ Бога.

 

            И тъй, единицата е отношение на човѣка къмъ Бога. Единиятъ полюсъ е Богъ, другиятъ сме ние. Тази часть, която се вижда сме ние, а другата, невидимата е Богъ. Слѣдователно, отъ тази единица се произвеждатъ всички други числа. Единицата ражда 2-тѣ, 3-тѣ, 4-тѣ, 5-тѣ, 6-тѣ, и т. н. Азъ ще оставя сега тѣзи работи, защото това е толкова дълбока философия, но казвамъ: въ този смисълъ, научили ли сте, какво нѣщо е математиката? Какво нѣщо е единицата? Нѣкой ще каже: азъ познавамъ Бога. Ами, че като хванете при електричеството положителния и отрицателния полюсъ едноврѣменно, ще имаме токъ, хванемъ ли само единия полюсъ, токъ нѣма да имаме. Щомъ, обаче, хванемъ едноврѣменно и двата полюса, туй течение може да бѫде толкова силно, че да свѣтнемъ, безъ да изгоримъ. Тъй да светнемъ, че отъ насъ да излизатъ пламъци. Казвамъ: ти си намѣрилъ този огънь, който носи живота. И тогава, отъ главата ти, отъ очитѣ ти ще излиза свѣтлина, и около тебе ще излиза една температура около 100,000°. Питамъ тогава: кой ще бѫде този герой, който ще може да те пипне? Ще кажемъ: това сѫ само прѣдположения, това сѫ само хипотези. Казвамъ: само при такъвъ единъ огънь могатъ да се родятъ свещенитѣ идеи. Прѣзъ такъвъ огънь сѫ минали и пророцитѣ, и апостолитѣ, и Христосъ. Огъньтъ, страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ превръщане, омекчаване на твърдитѣ вещества въ организма на човѣка. Защото умствениятъ, духовниятъ свѣтъ не търпятъ никакви съединения. Всички елементи въ въздуха не се намиратъ въ съединения. Слѣдователно, материята въ умствения свѣтъ трѣбва да бѫде свободна, а не въ съединенено състояние. Само тогава ще се роди въ насъ онази вѫзвишена, благородна и свободна мисъль. И когато се качваме къмъ възвишеното, къмъ благородното, ще почувствуваме Божията Любовь. Ако опитаме тази Любовь само за една минута, или само за една секунда, никога нѣма да я забравимъ. И всѣки отъ васъ, който само веднъжъ е близналъ отъ този Божественъ медъ, той е готовъ вече да стане мѫченикъ. Това сѫ мѫченицитѣ. Тѣ сѫ видѣли този свѣтъ и за това казватъ: за този свѣтъ сме готови да пожертвуваме всичко. Тѣ нѣма защо да плачатъ. Ако дъщеря ти, синътъ ти или мѫжътъ ти не те слушатъ, ти не трѣбва да бѣгашъ отъ тѣхъ, но ще ги учишъ. Ако бѣгашъ, Христосъ ще те срещне. Какво трѣбва да правишъ? — Ще хванешъ двата полюса на този токъ и ще кажешъ на мѫжа си: ела и ти да се хванешъ! Ако успѣешъ да накарашъ само веднъжъ да се хване ще каже? жено, азъ вѣрвамъ въ твоя Господъ и съмъ готовъ като тебе да жертвувамъ всичко. Този мѫжъ ще се промѣни, ще познае Господа. Ще дойде това врѣме.

 

            Та казва Христосъ: „Азъ зная отдѣ ида“. Христосъ знаѣше отдѣ идѣше и накѫдѣ отиваше, защото носѣше Любовьта. Той носѣше тази Любовь, която свързва всички хора на земята. И днесъ Христосъ е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги къмъ Бога, за да ги направи разумни, да внесе въ тѣхъ тази велика идея на живота. Тъй щото Богъ да живѣе навсѣкѫдѣ въ свѣта и да бѫде все и вся за насъ — това е великата задача, която сѫществува сега въ свѣта. Богъ да бѫде Богъ на Любовьта, Който се изявява като животъ, като Мѫдрость и като свѣтлина. Богъ да бѫде Богъ на Мѫдростьта, Който се изразява въ тази Свѣтлина. Богъ да бѫде Богъ на Истината, Който носи свобода. Тази вѫтрѣшна свобода подмладява, защото само свободнитѣ хора може да се подмладѣватъ. Човѣкъ, който нѣма тази Истина въ себе си, той ще се ражда и умира, а човѣкъ, който има тази Истина въ себе си, той постоянно ще се подмладява. Човѣкъ, който носи тази свобода въ себе си, той никога нѣма да остарѣва, никога въ свѣта нѣма да срещие мѫчнотии, които да го обезсърчатъ. И Любовьта като влѣзе въ него, трѣбва да бѫде разумна. Той не трѣбва да изкушава Бога, да се качи въ една малка шлюпка, въ една малка черупка и да каже: азъ ще прѣмина съ тази черупка Атлантическия океанъ и Господъ ща ме пази. Не, ти ще се качишъ на единъ голѣмъ, модеренъ параходъ и като капитанъ на този параходъ ще прѣплувашъ океана. Богъ не се занимава съ такива малки работи, затова ще вземешъ голѣмъ параходъ. Ти можешъ да се качишъ и на единъ малъкъ корабъ, но кога? Когато намалишъ милиарди пѫти този океанъ, когато го прѣвърнешъ въ едно малко езеро, което и дѣцата могатъ да прѣплуватъ. Когато този океанъ стане малъкъ като нѣкой шадраванъ, тогава и дѣцата ще го пряминаватъ отъ единия край до другия. Вие ще кажете: азъ прѣплавахъ великия океанъ. Азъ ще ви кажа: да, голѣмъ герой сте. Но ако искаме да прѣплаваме Великия или Тихия океанъ, който е между Бога и насъ, тамъ се изисква единъ голѣмъ, модерно построенъ параходъ, който да се кара отъ огъня на Любовьта. Този параходъ трѣбва да бѫде построенъ отъ материята на свѣтлината, и всички матроси трѣбва да сѫ хора на свободата. Само съ този параходъ може да се прѣплава Великия или Тихия океанъ и да се отиде до онзи брѣгъ на Вѣчния Животъ.

 

            Христосъ казва: „Азъ зная отдѣ съмъ дошълъ и кѫдѣ отивамъ, а вие не знаете отдѣ сте дошли и кѫдѣ отивате“. Защо не знаете? Сега, слѣдъ като ви говоря тъй вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло врѣмето, човѣкъ може да живѣе и по другъ начинъ. Не, човѣкъ може да живѣе само но единъ начинъ, той е най-красивия начинъ, той е начинътъ - човѣкъ да служи на Бога. Туй е съзнателниятъ животъ. Човѣкъ не трѣбва да бѫде ексцентриченъ. Човѣкъ, който служи на Бога, въ каквото общество и да влѣзе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.

 

            Сега, азъ желая всѣки отъ васъ да си зададе въпроса: азъ зная ли отдѣ ида и накѫдѣ отивамъ? „Азъ не ви разрѣшавамъ този въпросъ, той е личенъ за всѣки едного отъ васъ. Задайте си този въпросъ, разсѫждавайте върху него день, два, три и повече, не се смущавайте, той е единъ отъ кардиналнитѣ въпроси.

 

            Христосъ си зададе сѫщия въпросъ и отиде въ пустинята, дѣто пости 40 дни. Тамъ Той учеше този въпросъ. И при това когато бѣше разпнатъ на кръста, пакъ учеше. Нѣкои казватъ, Христосъ знаялъ всичко. Само Богъ знае всичко. Само Богъ не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учатъ. И Христосъ, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учаше нѣщо. Онзи, който е вѫтрѣ въ Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всѣкога се учи. Вие трѣбва да знаете, че всички се учимъ. Туй е красивото въ живота, че ние всѣкога ще се учимъ да познаваме Бога въ Неговата безгранична Любовь, да познаваме Бога въ Неговата безгранична Мѫдрость и Свѣтлина, да познаваме Бога въ Неговата Истина и Свобода. И всички форми, който сѫществуватъ въ свѣта, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, въ всички тия градации на интелегентность ние ще изучаваме красивото и хубавото въ свѣта. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да обмѣни само двѣ мисли съ Бога и Богъ да му каже само двѣ думи. Туй е достатъчно! Много пѫти нѣкои ангели, които сѫ живѣли хиляди, милиони и милиарди години, сѫ чули направо отъ Господа само двѣ думи, но двѣ съдържателни думи, които съдържатъ цѣлата вѣчность. И върху тия двѣ думи тѣ работятъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да говорятъ цѣлъ день съ Господа. Не, само двѣ думи ще ти каже Господъ. Знаете ли какво ще ти каже Господъ? — Люби Бога! Люби ближния си! Въ интонацията, съ която сѫ изказани тия думи „Люби Бога, Люби ближния си“, всѣки ще разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота си. И дѣйствително, думитѣ „люби Бога“ значатъ да вземешъ нѣщо отъ Бога. Да любишъ ближния си, значи да проявишъ Божественото навънъ. Единиятъ начинъ е Богъ да се прояви за насъ, а другото положение е да проявимъ Бога.

 

            Днесъ вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онѣзи прѣди 2000 години. Тѣзи хора сѫ били герои, а вие които се върнахте на земята, имате много работа, много важни въпроси има да разѣшавате. Напримеръ, вие имате да разрѣшавате сѣмейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрѣшите само по начина на Божията Любовь. Ако ги рѣшите но този начинъ, ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на живота, на науката въ тѣхната благородна страна. И ако имате любовь къмъ ближния си, вие ще имате единъ реаленъ методъ на разрѣшение, съ който ще може и да се проявитѣ. И тогава, между васъ нѣма да има никакви противорѣчия по въпроса, какъ трѣбва да живѣете.

 

            И тъй, азъ искамъ да ви оставя съ онази мисъль, съ онова чувство, което ималъ Соломонъ къмъ сунамката, около която обикалялъ по цѣли дни. Тя му дала една свѣтла идея. Тя не се подала на неговитѣ слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написалъ книгата „Пѣсень на пѣснитѣ“, която считатъ, че прѣдставлява отношение на църквата къмъ Христа. Тази сунамка, която живѣ прѣди 2000 години, имаше единъ високъ идеалъ, една възвишена идея въ себе си. И тя не се рѣши да се ожени даже и за най-разумния царь, какъвто бѣше царь Соломонъ и затова му казва: „Ти имашъ едно прѣдназначение въ свѣта и ако се оженишъ за мене, ще го изгубишъ“. Тъй както азъ пася тия овци, така и ти трѣбва да се научишъ да пасешъ тия хора.“ И дѣйствително Соломонъ най-първо подържаше това учение, послѣ надойдоха леки жени отъ Египетъ, отъ Асирия и Соломонъ започва да се храни съ шоколадени каши, но и самъ той на каша стана. И раздѣли се тогава царството му. Прѣданието казва, че слѣдъ това той втори пѫть срещналъ тъзи сунамка, която му казва: „Ти направи една погрѣшка, не вървя по правия пѫть“. Той се разкаялъ отъ тия думи и казалъ: „Като дойда втори пѫть на земята, азъ ще бѫда единъ добъръ и уменъ ученикъ. Прѣданието казва, че Соломонъ въ врѣмето на Христа е билъ единъ отъ най-добритѣ Нѣгови ученици и проповѣдвалъ Неговото учение. Кой е билъ този ученикъ, не казвамъ.

 

            „Азъ зная отдѣ ида“, казва Христосъ.

 

            Сега и на васъ пожелавамъ да знаете, отдѣ идете и накѫдѣ отивате. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да знаете кѫде отивате и отдѣ идете. Да знаемъ че идемъ отъ онзи свѣтълъ възвишенъ свѣтъ на Любовьта, на Мѫдростьта, дѣто свѣтлината царува; отъ онзи свѣтълъ свѣтъ на Истината, дѣто свобода царува, дѣто братство и равенство царува, за което хората копнеятъ, дѣто хората се познаватъ, единъ за другъ животътъ си полагатъ и съ любовь се обграждатъ и за Бога живѣятъ.

 

            Бесѣда, държана отъ Учителя на 13 декември, 1925 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...