1943_11_28 Човѣшка и Божествена любовь

[Ани]

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Човѣшка и Божествена любовь

Ще прочета 12 гл. отъ Исаия и часть отъ 9 стихъ отъ 11 гл. на Исаия.

„Земята ще е пълна съ знание за Господа“. (—9 ст.). Тоя стихъ изразява материално една истина. На всички е ясно, какъ се пълни нѣщо материално. Важенъ е духовниятъ смисълъ на стиха. Значи, ще дойде день, когато всички хора ще знаятъ, какъ да служатъ на Бога. Въ сегашния християнски свѣтъ малко хора разбиратъ дълбокия смисълъ на Христовото учение. Всѣки християнинъ казва: Азъ вѣрвамъ въ Христа. Всички вѣрватъ, но малцина разбиратъ и прилагатъ Христовото учение правилно. Кой не вѣрва въ слънцето? Има хора, които вѣрватъ въ слънцето и умиратъ; други вѣрватъ въ слънцето и живѣятъ. Нѣкои вѣрватъ въ слънцето, но сѫ бедни; други вѣрватъ въ слънцето и сѫ богати. Едни вѣрватъ въ слънцето и сѫ прости; други вѣрватъ и сѫ учени. — Защо е така? — Само невежиятъ пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на рѫце, както по-рано е правила. Майката носѣла детето си цѣли деветь месеца въ скришната си стаичка и следъ това го изваждатъ навънъ. Това е голѣма привилегия. Следъ излизането на детето отъ тая стаичка, майката казва: Кракътъ ти повече нѣма да стѫпи тукъ. Много естествено. Ако за деветь месеца детето не е научило това, което майката крие въ себе си, и за 90 месеца нѣма да го научи. Числото деветь е краенъ предѣлъ на нѣщата. Като дойдешъ до това число, ще се боришъ: или ти ще биешъ, или тебе ще биятъ; или ще свършишъ училище, или нѣма да свършишъ — никакво отлагане не се позволява. Числото осемь е строгата майка, презъ която минавашъ най-после. Числата 2, 5 и 8 представятъ майката. Ако при числото осемь — последната майка, не станешъ човѣкъ, при никоя друга майка нѣма да станешъ.

Числото деветь е последниятъ синъ. Той е марсианецъ, всѣкога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчинявашъ на Бога? — Азъ любя Бога. — Любишъ ли Го? Ако Го любишъ, трѣбва да бѫдешъ готозъ на всички жертви за Него. Жертвата има отношение къмъ здравия, силния, учения и богатия. Болниятъ не може да прави жертви. Той казва: Азъ те обичамъ. — Какво допринася той съ своята любовь? Има смисълъ да те обича здравъ човѣкъ, все ще ти даде нѣщо. Да те обича боленъ, това значи, да вземе нѣщо отъ тебе. Здравиятъ има здрава мисъль, здрави чувства, отъ които болниятъ се ползува.

Какво означава здравата мисъль? Да мислишъ здраво, това значи, да бѫдешъ последователенъ въ всичкитѣ си работи. Преди години бѣхъ вь Шуменъ. Тамъ срешнахъ единъ нашъ познатъ, добъръ евангелистъ. Той бѣше обущарь. Попитахъ го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казахъ му, че досега сѫ ми шили обувки все свѣтски обущари. Тоя пѫть искамъ евангелистъ да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има между еднитѣ и другитѣ. Той се съгласи. Отидох въ работилницата, взе ми мѣрка, показа кожата, отъ която ще ги направи, и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувкитѣ бѣха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми — само кожата не бѣше изпитана. Носихъ ги единъ месецъ, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарьтъ каза, че вината е въ мене — много съмъ ходилъ съ тѣхъ, затова се напукали. Като помислихъ малко за обувкитѣ, намѣрихъ, де се крие погрѣшката. Обущарьтъ е добъръ майсторъ, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожитѣ. Другъ пѫть пакъ ще си зарѫчамъ при него обувки, но преди това ще потърся човѣкъ, който разбира отъ кожи, та обувкитѣ ми да траятъ поне десеть месеца, а не само единъ месецъ. Нѣкои хора приличатъ на тоя евангелистъ — много нѣща знаятъ, добре ги правятъ, но трайностьта имъ е малка — само за единъ месецъ.

Двама влюбени — Стоянъ и Драганка се разхождали въ една гора и любовно се разговаряли. Стоянъ носѣлъ въ джоба си единъ револверъ и, за да покаже, колко е вѣренъ въ чувствата си, казалъ на Драганка: Видишъ ли тоя револверъ? Докато е въ мене, никой не може да те бутне. Увлѣчени въ разговора, тѣ навлѣзли вѫтре въ гората; насреща имъ се задала една голѣма мечка. Като видѣлъ мечката, Стоянъ изтръпналъ отъ страхъ — едва успѣлъ да се качи на една стара круша. Драганка останала подъ крушата и, за да се спаси отъ мечката, дошло ѝ на ума да се престори на умрѣла. Легнала на земята и се притаила. Стоянъ ѝ казалъ: Драганке, не се страхувай, азъ ще цъкамъ отгоре. Мечката се приближила къмь тѣхъ и започнала да души Драганка. Оттукъ я подушила, оттамъ я подушила и продължила пѫтя си. Като отминала, Драганка се вдигнала отъ земята и се готвѣла сама да продължи пѫтя си. Стоянъ веднага слѣзълъ отъ дървото и я запиталъ: Драганке, какво ти говори мечката? —Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ съ такъвъ герой като тебе.

Следователно, когато нѣкой казва, че ме обича, азъ зная, защо ме обича. Обича ме за паритѣ, които съмъ вложилъ въ банката. Той не се интересува отъ мене, отъ паритѣ се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а съ нея заедно и паритѣ. Ако пропаднатъ моитѣ пари, и неговитѣ ще пропаднатъ. Той трепери за банката и си казва: Защо вложихъ паритѣ си въ тая банка? Правъ е човѣкътъ. Това е човѣшка банка. Единъ день чоьѣшкитѣ банки все ще пропаднатъ. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да не е фалиралъ. Не съмъ чувалъ, човѣшка банка да не е фалирала. Нѣкоя мома пита своя възлюбенъ: Обичашъ ли ме? — Обичамъ те. — Докога ще ме обичашъ? Като се оженятъ, докато сѫ млади, живѣятъ добре. Щомъ започнатъ да остаряватъ, тя го нарича „дъртия“, той я нарича ,,дъртата“' Всѣки мисли за себе си, казва, че очитѣ му не виждатъ, краката му не държатъ. Тя поглежда къмъ него и се чуди, какъ е могла да се влюби въ тоя човѣкъ. Той се чуди, какъ е могълъ да се влюби въ нея. Тѣ ставатъ посмѣшище единъ за другъ.

Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на любовьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на мѫдростьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на истината. При сегашното разбиране па човѣка, отслабването и остаряването сѫ на мѣстото си. Човѣкъ живѣе и грѣши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрѣшкитѣ му щѣха да се увеличатъ толкова много, че никога не би могълъ да ги изправи. Опасно е сегашниятъ човѣкъ да бѫде вѣчно младъ и силенъ. Слабостьта и старостьта сѫ спасителни пѫтища за сегашния човѣкъ. И смъртьта спасява човѣка. Тя го освобождава отъ задълженията му. Въ тоя смисълъ, само младиятъ има право да обича. Той има задължения: кѫща прави, ниви и градини обработва — иска да се ожени, да има деца. Стариятъ е свободенъ отъ тия задължения. И той обича, но неговата любовь има особенъ характеръ, коренно се различава отъ любовьта на младия. И стариятъ гради кѫщи, но въ умствения свѣтъ; и той говори за любовьта, че трѣбва да се обичаме, да се жертвуваме, но самъ не може да прояви нито любовьта, нито жертвата.

Какво, въ сѫщность, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатиятъ може да се жертвува, Той може да принесе сърдцето и ума си въ жертва. Той може да принесе душата и духа си въ жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвувашъ сърдцето си, не значи да го унижишъ. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ — Защо иска сърдцето, а не ума? — Защото сърдцето е работило много, изцапало се е, и днесъ трѣбва да дойде нѣкой да го очисти. Само Богъ може да очисти човѣшкото сърдце и да го напълни. Нѣкой казва на ближния си: Дай ми кесията си. Защо иска той кесията му? — За да я изпраздни. Вземи кесията на своя ближенъ, изпраздни я, за да си услужишъ, но върни я пълна. Какъвъ човѣкъ си, ако не можешъ да напълнишъ кесията, която си изпразднилъ? Човѣкъ изпразва кесиитѣ, а Богъ ги пълни.

Какво нѣщо е Божията Любовь и какво — човѣшката? Божията Любовь пълни човѣшкото сърдце, човѣшкия умъ, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Човѣшката любовь изпразва човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Това е разликата между едната и другата любовь. Не можешъ да кажешъ, че човѣшката любовь е Божия, и Божията — човѣшка. И човѣшката любовь има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намѣри праздни кесии, Богъ ги пълни. И Христосъ, като дойде между хората, трѣбваше да се изпраздни, да се приготви за приемане на Божията Любовь. Като те обича нѣкой, ти трѣбва да давашъ.

Отъ нѣколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизамъ вънъ отъ града, крия се отъ бомбитѣ. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Ако следите, кога ставатъ бомбардировкитѣ, ще видите, че тѣ ставатъ, когато съмъ въ града, а не когато излизамъ на планината. Много естествено, крадцитѣ и разбойницитѣ не търсятъ бедни хора, но богати, защото има какво да взематъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ мене. Когато мене обератъ, и вие губите. Докато съмъ богатъ, вие се ползувате отъ моето богатство; щомъ обеднѣя, и вие губите. Не говорете нѣща, които не разбирате. Трѣбва да разбирате любовьта. Човѣшката любовь е на мѣстото си като човѣшка. Божията Любовь е на мѣстото си, и нищо не може да я измѣсти. Човѣшката любовь е мѫтна вода, която се пречиства само отъ Божията Любовь. Очисти ли се отъ утайкитѣ и кальта, човѣшката любовь се повдига. Не е страшна кальта въ водата, защото тя е примѣсь, не е нейна съставна часть. Както се пречиства водата, така се пречиства и човѣшката любовь, а именно, по пѫтя на ума и на сърдцето. Умътъ се пречиства чрезъ светостьта, а сърдцето — чрезъ страданието. Казватъ за нѣкого, че е светъ човѣкъ, а за другъ, че е чистъ. Светиятъ човѣкъ е уменъ, а чистиятъ — добъръ. Не смѣсвайте светостьта съ чистотата. Свѣтлина има въ ума, чистота — въ сърдцето. Добриятъ работи съ чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивитѣ монети за истински. Ако въ рѫката му попадне фалшива монета, той никога не прави опитъ да я прокара. Какъ ще се оправдаешъ предъ себе си, като я дадешъ вмѣсто истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадешъ на други. Нѣкой те моли да му услужишъ. Ти казвашъ: Говорихъ вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорилъ. — Ще говоря нѣкога. — Това не е услуга. Важно е онова, което можешъ да направишъ за човѣка въ даденъ моментъ.

Колкото и да е малка една работа, свърши я на време. Падналъ единъ листъ на земята — наведи се и го вдигни. Нѣкой ти иска нѣколко стотинки или единъ левъ — дай му ги веднага, не отлагай за другия день. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой ти иска хиляда лева. Щомъ нѣмашъ пари, нѣма да му дадешъ. При това, има случаи, нѣкой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетель. Българската пословица казва: „Съ чужда пита поменъ не се прави.“ Божественъ законь е: Като обичашъ нѣкого, ще работишъ за него и каквото придобиешъ, ще му го дадешъ. Като любишъ, ще проявишъ оная любовь, която е вложена въ тебе, а не чуждата любовь, опасана въ романитѣ. Ще се откажешъ отъ подражаването. Ще проявишъ своята любовь, а не чуждата.

Всѣки трѣбва да прояви своята любовь, своята мѫдрость, своята истина. Нѣкой иска да прояви Христовата любовь, да бѫде като Христа. И това е възможно, но той трѣбва да мине презъ страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готовъ ли си и ти да бѫдешъ закованъ като Него? Тежки бѣха гвоздеитѣ, съ които заковаха рѫцетѣ и краката на Христа. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата?— Голѣма е разликата между обождане сь игла и пробождане съ гвоздей. Има и голѣми обиди, като пробождане съ гвоздей, но тѣ рѣдко се случватъ. Такива обиди човѣкъ съ години не може да забрави.

Защо човѣкъ не може да забрави нѣкои обиди, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се говори. Ако открия тоя въпросъ, ще причиня пакость първо на себе си. — Защо? — Нѣма да ме разберете. Много съмъ говорилъ върху любовьта и съ това съмъ си причинилъ пакость. Колко души сѫ ме разбрали? Отъ ония, които сѫ ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не сѫ разбрали, плащамъ. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша полици по хиляда лева? При това, само десеть души плащатъ, а за останалитѣ азъ плащамъ. Предъ тѣхъ минавамъ за благодетель. Трѣбва ли следъ това да разправямъ, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащатъ, отколкото да се оплаквашъ, че те подяли. Какъ постѫпвамъ въ такъвъ случай? Понеже съмъ богатъ, давамъ и на добритѣ платци, както и на ония, които не плащатъ. И на еднитѣ давамъ по единъ левъ, както и на другитѣ. Законъ е: като дойдешъ до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пакъ ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата въ себе си. Нѣма сила въ свѣта, която може да я задържи.

И тъй, когато се говори за Божията Любовь, разбирамъ числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единниятъ Богъ и Троеличниятъ Богъ, т. е. Богъ на многото лица. Подъ „Единния Богъ“ разбираме идеята, че само Богъ има едно лице. Въ едното си лице Богъ е съвършенъ. Това съвършенство никой не го познава. Знаемъ само, че въ Бога нѣма никаква промѣна. Казваме ли, че Богъ е троеличенъ, разбираме лицата на всички хора въ Бога. Въ едното лице на Бога е безграничната любовь, а въ тритѣ лица — граничната любовь. Въ граничната любовь се явяватъ противоречия. Затова нѣкои се питатъ, защо Богъ постѫпилъ така?

Като не познаватъ великата Божия Любовь, хората искатъ да играятъ ролята на Господа, но сами се спъватъ. Не може несъвършениятъ да замѣсти или прояви съвършения. Ние не познаваме Единната любовь, затова грѣшимъ. Казвашъ: Обичамъ даденъ човѣкъ. Обичашъ го, защото ти дава повече отъ другитѣ. Когато обичашъ нѣкого повече отъ другитѣ, това показва, че той ти дава повече отъ тѣхъ. Ако повече взима, по-малко го обичашъ. Каже ли нѣкой, че обича известенъ човѣкъ, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичашъ го, защото въ миналото нѣкога, или днесъ, ти дава повече отъ другитѣ. Не го обичашъ, защото, освенъ че нищо не ти дава, но взима отъ тебе. Нѣкой говори лошо за тебе — не го обичашъ; говори добре за тебе, обичашъ го. Нѣкой ти услужилъ, обичашъ го; не ти услужилъ, не го обичашъ.

Всички хора искатъ да ги обича Богъ. Какво сѫ направили за Него? Богъ проявява любовьта си къмъ всички — за себе си прави това. Като люби, Той печели. Ако ние любимъ, ние печелимъ. Безъ любовь нѣма печалба. Да очаквашъ на подаяние, това значи, да се ползувашъ само отъ половината на живота „Чуждото и на Великдень се взима“. Така казва практичниятъ българинъ. Ако разчиташъ само на любовьта на майка си и на баща си, ти си загубилъ половината отъ своя животъ. Тѣ ще те обичатъ, докато сѫ живи. Какво ще правишъ после? Кой ще те обича?

Сега азъ не искамъ да влизамъ въ противоречие съ вашия животъ. Какви сте вие и какъ живѣете, тоя въпросъ оставямъ настрана. Какъвъ съмъ и кой съмъ, сѫщо оставямъ настрана. Азъ не очаквамъ на това, което вие знаете за мене. Радвамъ се на това, което зная за себе си. Радвамъ се на това, което давамъ. Радвамъ се, когато човѣкъ благодари за това, което е получилъ. Радвамъ се на великата Божия Любовь и на нея разчитамъ. Радвамъ се, че обичамъ хората. Радвамъ се на моята и на тѣхпата радость. Ако азъ не живѣя като Бога и като добритѣ хора, и ако вие не живѣете като мене, какво представятъ моятъ и вашиятъ животъ? Ще кажете, че хората се оплакватъ отъ живота си. Не е лошо, че се оплаквашъ. Оплакването подразбира нѣкаква мѫчнотия — не можешъ да решишъ задачата си. Щомъ решишъ задачата си, оплакването престава. Нѣкой се оплаква, че има нива, но сѣме нѣма, волове нѣма, не може да я изоре. Ти обичашъ тоя човѣкъ и веднага предлагашъ помощьта си. Имашъ два вола, жито и му казвашъ: Дай нивата на мене, да я изора и засѣя. Презъ лѣтото, когато житото роди, ще дѣлимъ печалбата наполовина. Можешъ ли да дѣлишъ благата съ нѣкого, ако нищо не си работилъ?

Българинътъ е практиченъ: две трети отъ благата иска да задържи за себе си, а за ближния си — една трета. Една трета е малка часть, наполовина трѣбва да се дѣлите. Не е лесно да разберешь смисъла на едната трета.

Бащата е единицата, майката е двойката, а детето — дъщерята и синътъ — тройката, т. е. едната трета отъ цѣлото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капиталъ отъ бащата. Последниятъ се ползува отъ лихвитѣ на тоя капиталъ. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синътъ — майка си. Ако едни родители иматъ само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза въ дъщерята, тамъ продължава да живѣе. Дъщерята е възлюбената на бащата.

Ако въ едно семейство се роди момче, бащата е вложилъ капитала си, а майката го използува. Синътъ обича майка си. Съ любовьта си къмъ сина и дъщерята, майката и бащата ще научатъ значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мѫжътъ не стане баща, тѣ никога нѣма да разбератъ значението на числата едно и две. Единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да има нива, а другиятъ — жито и волове, да изоре нивата и после да я посѣе. Нивата е майката, а воловетѣ и житото — бащата. Той ще изоре и посѣе нивата и, каквото получи, ще го дѣли наполовина. Какво дава нивата? Чрезъ слънчевата енергия и елементитѣ, които се намиратъ въ нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия отъ друго слънце. Да не отивамъ но нататъкъ, да се спъвате. Важно е да благодаримъ, че нивата е богата. Азъ говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение. Ако нивата е бедна, не сѣй на нея, докатo не я наторишъ. Не работи на бедна земя. Не сѣй на пѣсъкъ. Сѣй на богата, на здрава почва. Ако искашъ да четешъ, избери богата, хубава книга. Ако е романъ, трѣбва да е първокласенъ. Чети такава книга, въ която нѣщата да сѫ сто на сто вѣрни, а не само едно на сто.

Нѣкои се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Ако човѣкъ върви по негативния пѫть на живота, черенъ ще стане. Достатъчно е четири поколѣния хората да се отдалечатъ отъ Божествения пѫть, за да почернѣятъ. Достатъчно е четири поколѣния да живѣятъ по закона на любовьта, за да побѣлѣятъ и красиви да станатъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, красивъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, грозенъ ставашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, здравъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, заболявашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, уменъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, оглупявашъ.

Въ сегашната война неприятельтъ устройваше различни примки. Нѣкѫде пущаха отъ самолетитѣ различни предмети: писалки, бонбонери за деца, играчки. Но всѣка играчка или писалка струваше единъ животъ. Тѣ бѣха пълни съ взривни вещества. Едно докосване до тѣхъ причиняваше голѣмо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятельтъ ви е подхвърлилъ. И въ човѣшкия животъ има мисли и чувства, които съдържатъ взривни вещества. Достатъчно е да се докоснешъ до тѣхъ, за да експлодиратъ. Тѣ сѫ турени на пѫтя ти отъ чернитѣ братя. Много хора страдатъ отъ такива малки пера или писалки. Като ги намѣрятъ, турятъ ги въ джоба си, а после се чудятъ, защо ги боли сърдцето. Нѣкоя мома срещне единъ красивъ момъкъ, влюби се въ него и се оженятъ. Той има слабость да пие. Какъвъ ще бѫде тѣхниятъ животъ? Може ли тя да го измѣни? — Не може. Той всѣки день експлодира и причинява пакости. — Кой е виновенъ за това? — Виното. Любовьта къмъ виното разваля живота. Единственото нѣщо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човѣшкото го разваля. Божествената мисъль не разваля живота — човѣшката го разваля. Чистото никога не разваля нѣщата — нечистото ги разваля.

Като говоря за нечистото, никого не сѫдя. Естествено е, че който е слѣзълъ на земята и работи, все ще се окаля. Това е въ реда на нѣщата, но облѣчи работната си дреха, че и да се окаляшъ, да има какво да облѣчешъ. Ще съблѣчешъ работната си дреха и ще облѣчешъ чиста. — Кога? — Когато свършишъ работата си. Не можешъ да очаквашъ, рѫцетѣ на работния човѣкъ да бѫдатъ гладки, меки — все ще има по нѣколко мазоли по тѣхъ. Има ли нѣщо лошо въ мазолитѣ? Мазолитѣ показватъ, че човѣкъ работи. — Груби рѫце има тоя човѣкъ. — Груби сѫ рѫцетѣ му, но той работи, излиза нѣщо отъ тѣхъ.

Единъ човѣкъ живѣлъ 30 години споредъ Божиитѣ закони и придобилъ голѣма чистота и светость. Той прекарвалъ повече въ планината. Единъ день решилъ да отиде на черква, да се помоли на Бога заедно съ хората. Като слизалъ отъ планината, срещналъ го единъ разбойникъ, главатарь на банда, погледналъ го и го спрѣлъ да му каже нѣщо. Слушай братко, много хора съмъ срѣщалъ, но ти ми харесвашъ. Искамъ да те оставя замѣстникъ за известно време, да управлявашъ моитѣ хора. Решилъ съмъ да отида на черква, а нѣма кой да ме замѣсти. Ето орѫжието ми, предавамъ го на тебе и спокойно слизамъ въ града. Ще постѫпвашъ, както намирашъ за добре, азъ имамъ вѣра въ тебе. Светиятъ човѣкъ се замислилъ, какво да прави, да приеме главатарството, или не. Най после решилъ да направи тая жертва, да вземе орѫжието и да стане главатарь. Така ще се избѣгнатъ престъпленията, които главниятъ разбойникъ би направилъ. По едно време довели при светията единъ богатъ човѣкъ, съ цель да го обератъ. Той го погледналъ и казалъ: Ти ще останешъ при насъ, нѣма да те убиваме, но ще вземемъ паритѣ ти и ще ги раздадемъ на бедни. Въ Божия законъ е писано: Когато богатиятъ не прилага любовьта, богатството му се взима. Следъ това довели при главатаря единъ беденъ човѣкъ, погрѣшно хванатъ. Разбойницитѣ мислѣли, че той има пари, но останали излъгани. Главатарьтъ се приближилъ къмъ бедния и му казалъ: Не се страхувай, нищо нѣма да ти направятъ. Твоето наказание ще бѫде леко. Ти ще получишъ часть отъ паритѣ на богатия. Дълго време си молилъ Бога да се подобри положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидешъ, ще благодаришъ на Бога и ще живѣешъ добре. Следъ това и богатиятъ, и бедниятъ били пуснати на свобода.

Казвамъ: Презъ деня човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ, да работи. Вечерь трѣбва да бѫде богатъ, да почива. Като работишъ презъ деня, ще срещнешъ различни хора: едни ще те изнудватъ да работишъ безъ пари; други ще ти платятъ добре и ще се раздѣлите приятелски. Ще благодаришъ и за едното, и за другото; вечерьта ще се приберешъ щастливъ, че си паучилъ нѣщо отъ живота, и можешъ спокойно да си починешь. Само така човѣкъ може да реши задачитѣ си правилно. — Трѣбва да се плаща. — Вѣрно е, че трѣбва да се плаща, но нѣкѫде получавашъ даромъ. Какво плаща ученикътъ на учителитѣ си, които го учатъ? Ходишъ на училище, връщашъ се у дома си, учишъ, придобивашъ знания и опитности, безъ да плащашъ нѣщо. Благодари за всичко, което придобивашъ въ живота. — Искамъ да бѫда щастливъ. На земята щастие нѣма. Въ бѫдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашнитѣ условия е невъзможно. Хората воюватъ, когато опитватъ силата на четири - петтоннитѣ бомби?

Защо става война между народитѣ? — Защото не обичатъ Бога. Ако народитѣ, както и отдѣлнитѣ хора, обичаха Бога, войната никога нѣмаше да стане. Всички проявяватъ любовьта си по свой начинъ. Германцитѣ проявиха любовьта си къмъ англичанитѣ по свой начинъ — 600 пѫти бомбардираха Лондонъ. Сега англичанитѣ имъ отговарятъ съ своята любовь. Тѣ започнаха да бомбардоратъ Берлинъ. Всички воюващи прилагатъ Мойсеевия законъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ всичко това, хората разискватъ върху въпроса, кой народъ е правъ. Отъ Божествено гледище, никой не е правъ. Право има само Божията Любовь. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се разрешава. Това е законъ, който се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за всички народи, за цѣлото човѣчество, за цѣлото небе. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любовь, като условие за истинския животъ.

Човѣшката любовь е на страха, а Божията любовь — на свободата. Ако искашъ да се освободишъ отъ страха, трѣбва да станешъ слуга на Божията Любовь. Човѣшката любовь може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любовь. Само Божията [...]ва да знае и да го изисква отъ себе си, а не отъ другитѣ. Ще кажете, че е мѫчно да любите Бога. За едного е мѫчно, за другиго е лесно. Мѫчно е да обичашъ оня, който нищо не ти е далъ. Не е мѫчно, обаче, да обичашъ Оня, Който всичко ти е далъ. Какъ ще разчиташъ на човѣшката любовь, съ която една дреха не можешъ да ушиешъ? Божията Любовь представя дебело вѫже, образувано най-малко отъ десеть хиляди здрави конци. Човѣшката любовь е единъ отъ тия конци. Заедно съ другитѣ, той върши работа, но самъ нищо не може да направи. Въ това отношение, човѣшката любовь е десеть хиляди пѫти по-слаба отъ Божията. Тя е по-слаба даже отъ паяжината. Неустойчива е човѣшката любовь. Опасно е да се държишъ само за човѣшката любовь. Тя може да заведе човѣка въ черната ложа. Любовьта па чернитѣ братя е по-слаба и отъ водата, и отъ въздуха. Защо ни е любовь, която нѣма никаква устойчивость? Защо ни е любовь, която не издържа ни като водата, ни като въздуха?

Да се обърнемъ къмъ Господа и да благодаримъ за всичко, което ни е далъ, и за всичко, на което ни е научилъ. — Какво сме научили? — Ако можешъ да постѫпвашъ, както азь постѫпвамъ, много нѣщо си научилъ. Напримѣръ, азъ не давамъ на човѣка по-малко отъ една стотинка, отъ единъ левъ. Азъ работя изключително съ единицата. Петь или десеть стотинки не давамъ; петь или десеть лева не давамъ, но по единъ левъ съмъ готовъ да дамъ на всички хора. Една круша, една ябълка, единъ хлѣбъ мога да дамъ на човѣка, но не и две ябълки, две круши или два хлѣба. Единъ день мога да работя за човѣка, но два — никога. Единъ месецъ или една година мога да работя за човѣка, но два месеца или две години — никога. Щомъ изтече годината, прекратявамъ работата. Милиони да ми даватъ, не работя нито единъ день отъ втората година. Единицата, едното, това е идеята любовь къмъ Бога. Който люби Бога, има вѫтрешенъ миръ, спокойствие и радость.

Като дойдоха бомбитѣ надъ София, всички се уплашиха, треперѣха отъ страхъ. Нѣкѫде се събираха по много души заедно, да си даватъ куражъ. Тѣ не знаятъ, че така привличатъ вниманието и могатъ да пострадатъ повече, отколкото, ако човѣкъ остане самъ. При това, не забравяйте, че отъ невидимия свѣтъ е опредѣлено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не бѣше опредѣлено, да бѫде разпнатъ? Христосъ се моли, ако е възможно да се отмѣни горчивата чаша. Не е лесно да съзнавашъ, че си Синъ Божи и да бѫдешъ разпнатъ като най-голѣмъ грѣшникъ. Най-после, като мина презъ голѣми страдания, Христосъ се подчини на единъ законъ, който ще изучавате въ бѫдеще. Знаете ли, какво нѣщо е да те изостави Богъ? Изложенъ на голѣми страдания, на поруганието на хората, Христосъ се обърна къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си ме оставилъ? Дойдохъ да помагамъ на хората, но, вмѣсто да придобиятъ нѣщо, тѣ ме разпъватъ. Страданията, които Христосъ преживѣ, се разбиратъ едва днесъ — две хиляди години следъ разпятието. Христосъ разреши своята задача съ думитѣ: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля !“ Той знаеше, че въ Божията Любовь нѣма промѣна.

Сега и на васъ казвамъ: Каквото и да се случи въ живота ви, не се обезсърдчавайте. Ще дойдатъ скърби и страдания — не се смущавайте. Ако не знаете нѣщо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, пакъ се спъвате. Нѣкой мисли, че азъ мога да му помогна, да свърша неговата работа. Мога да му помогна, но ако и той работи. Който очаква да получи всичко наготово, самъ се спъва. Човѣкъ трѣбва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да постѫпи като двамата слуги, единиятъ отъ които получилъ два таланта и спечелилъ още два, и вториятъ, който получилъ петь таланта и спечелилъ още петь. Третиятъ слуга получилъ единъ талантъ и го заровилъ въ земята. Когато господарьтъ му дошълъ и поискалъ смѣтка за неговата работа, той казалъ: „Зная, господарю, че си строгъ; жънешъ, дето не си сѣлъ, затова заровихъ таланта въ земята, като се върнешъ, да ти го дамъ.“ Господарьтъ му отговорилъ; Като знаешъ, че съмъ строгъ, защо не даде таланта подъ лихва, да принесе нѣщо? Слугата не е билъ искренъ. Той не заровилъ таланта за господаря си, но за себе си; ако господарьтъ му не се върне, той ще го извади отъ земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си въ земята. Вложете го въ обръщение, да се умножава. Така ще се ползувате отъ него и вие, и вашитѣ ближни.

Помнете: Никой не може да зарови любовьта въ земята. Безъ любовь нѣма животъ. Любовьта всѣкога дава. Това е нейното отличително качество. Единъ младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си млада, красива мома, на която лицето било опръскано съ киселина. Като видѣлъ страданието ѝ, той веднага измилъ лицето ѝ и го изтрилъ съ кърпичката си. Следъ това доставилъ отнѣкѫде чисто дървено масло, съ което намазалъ лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала къмъ момъка и благодарила за помощьта, която ѝ оказалъ. Момъкътъ помогналъ на момата, безъ да пожелае нѣщо отъ нея. Неговата постѫпка е чиста, безкористна. Той дава отъ себе си, безъ да взима нѣщо.

Благословенъ е оня, който дава, безъ да очаква нѣщо. Има смисълъ да взимашъ, но отъ Оня, Който носи изобилието. Взимай отъ слънцето. Когато взимашъ отъ подобния си, ще взимашъ по-малко, ще давашъ повече. Това е Божественъ законъ. Отъ човѣшката любовь ще взимате по-малко, а отъ Божията Любовь — повече. Божията Любовь представя златни, звонкови монети, а човѣшката — книжни пари. Нѣкога книжнитѣ пари се равняватъ на златнитѣ, но въ повечето случаи тѣ сѫ по-долу отъ златнитѣ. Има случаи, когато единъ златенъ левъ е равенъ на сто или на хиляда книжни лева. Божествената Любовь никога не губи стойностьта си, а човѣшката се промѣня. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не събира много книжни пари. После ще се чуди, какво да прави съ тѣхъ, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, кѫщи, но тогава хората не сѫ готови да продаватъ имотитѣ си, защото паритѣ сѫ обезценени.

Преди години, единъ нашъ приятель турилъ въ Библията си десеть хиляди лева, да ги употрѣби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавилъ и умрѣлъ. Никой отъ домашнитѣ му не знаелъ за тия пари и така останали — обезценили се. Ще дойде день, когато човѣшката любовь, на която разчиташъ, ще се обезцени. Днесъ тоя те обича, оня те обича, обсипватъ те съ подаръци, но всичко това нищо не струва. Това сѫ залъгалки, съ които чернитѣ братя заблуждаватъ хората. Тѣ имъ говорятъ за хубави работи, за идеали, но вмѣсто да ги повдигнатъ, спъватъ ги; вмѣсто да ги оправятъ, объркватъ ги. Само вѣчностьта оправя човѣка. Чернитѣ братя сѫ майстори да представятъ нѣщата въ благовидна форма, за да не виждашъ лошото.

Двама приятели се срещнали следъ няколкогодишна раздѣла. Единиятъ отъ тѣхъ билъ много шеговитъ. Той често си служелъ съ лъжи и съ измислици. Другиятъ билъ сериозенъ, но понѣкога обичаль да слуша шегитѣ на приятеля си. Като се срещнали, сериозниятъ казалъ на приятеля си: Кажи ми една отъ твоитѣ лъжи. — Остави се, братко, отдавна забравихъ лъжитѣ. Животътъ ме налегна, отказахъ се отъ шегитѣ. — Какво става съ тебе? — Остави се, баща ми умрѣ и нѣмамъ срѣдства да го погреба. Прпятельтъ му се трогнадъ, извадилъ хиляда лева и му ги далъ. Той взелъ паритѣ и казалъ: Ето, тая е последната лъже, която ти казахъ. Тоя примѣръ е известеиъ и между турцитѣ.

Султанътъ казалъ единъ день на единъ отъ шегобийцитѣ си : Кажи ми една лъжа, каквато не си казвалъ другъ пѫть. — Не мога повече да казвамъ лъжи. — Защо? — Такъми сѫ нуждчи за лъжитѣ, а нѣмамъ срѣдства за това. — Колко пари трѣбватъ? — Около 250 лири. Сулганътъ му далъ 250 лири и очаквалъ да се снабди съ такъмитѣ и да му каже нѣкаква лъжа. Минали два деня, шегобиецътъ не се явилъ въ двореца. На третия день пристигналъ при султана и казалъ: Не можахъ да намѣря такъми. — Защо? — Защото това бѣше последната лъжа, която ти казахъ.

Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ любовьта — да обичашъ и да те обичатъ. Любовьта е извънъ всѣкакви закони. Не можешъ да сѫдишъ нѣкого, че те обича, или че не те обича. Нѣкой обещалъ да те обича цѣлъ животъ, а не издържалъ на обещанието си. Това става по свобода. Въ любовьта само Богъ е вѣченъ, съвършенъ, неизмѣненъ и безграниченъ. Любовьта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, че Богъ ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовьта. Нѣкой се страхува, че Богъ ще обикне другъ, а него ще изостави. И това е неразбиране на любовьта. Може ли изворътъ да дава само на единъ човѣкъ?

Въ Варненско има една чешма, наречена харла. Водата ѝ е толкова изобилна, че кара воденица. Единъ день ме заведоха да видя харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на харлата, понеже мнозина черпѣли оть нея. Тоя страхь не е на мѣсто. Хиляди хора могатъ да черпять оть харлата, и водата ѝ да не се намали. Това е все едно, да се страхува човѣкъ да не взематъ любовьта му. Колко любовь трѣбва на човѣка? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И доднесъ още харлата кара воденица.

Едно се иска оть васъ, да приложите любовьта и да покажете на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Всѣки да се обърне къмъ Бога съ молба, да му се помогне, да служи на Божията Любовь толкова, колкото е служилъ и на човѣшката. Какво е придобилъ, като е служилъ на човѣшката любовь? Колко пѫти се е раждалъ и умиралъ, колко пѫти се е прераждалъ и, въ края на краищата е свършвалъ съ разочарование. Колко нѣща е придобивалъ и изгубвалъ! Човѣшката любовь клони къмъ западъ, а Божията Любовь — къмъ изтокъ. Богъ казва на човѣка : Не отивай на западъ, дето слънцето залѣзва. Обърни се къмъ изтокъ, дето слънцето изгрѣва. Въ човѣшката любовь има залѣзъ, тъмнина, а въ Божествената — изгрѣвъ, свѣтлина. Това, което изгрѣва въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа ни, е Божествената Любовь. Това, което залѣзва въ насъ и ни причинява страдания, е човѣшката любовь. Да благодаримъ, че живѣемъ и въ човѣшкия, и въ Божествения порядъкъ, за да се учимъ. Човѣшката любовь е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота.

Да туримъ човѣшката любовь въ служене на Божията Любовь.

Да тръгнемъ въ пѫтя, въ който изгрѣва Божията Любовь.

Да оставимъ залѣза за ония, които нѣматъ опитностьта отъ него. Хубави сѫ картинитѣ на залѣза, но тѣ не сѫ за насъ. Ние ще рисуваме картинитѣ на изгрѣва.

Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Не сѫдете нито човѣшката, нито Божията Любовь. Въ човѣшката любовь ще минете презъ разочарование, смърть, раждане и прераждане. Въ Божията Любовь ще разберете смисъла на стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ За оня, който носи Божията Любовь въ себе си, е казано: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Той излѣзъль отъ областьта на смъртьта и влѣзълъ въ областьта на вѣчния животъ. Божията Любовь прави нечиститѣ нѣща чисти, а човѣшката оцапва чиститѣ.

„Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ — Кога човѣкъ не сѫди? — Когато обича. Ако не обича, всѣкога е готовъ да сѫди. Обичьта означава свѣтлина. Като не обичашъ, ти си въ почивка. Като обичашъ, вършишъ всичко, както трѣбва. Въ Божията Любовь нѣщата ставатъ, както трѣбва. Въ човѣшката любовь нѣщата ставатъ, както не трѣбва. Да заработимъ така, както трѣбва, а не така, както не трѣбва.

Сега, да се молимъ, да не ни намѣрятъ бомбитѣ. Ако вървимъ по пѫтя па човѣшката любовь, ще ни намѣрятъ. Ако вървимъ по пѫтя на Божията Любовь, нѣма да ни намѣрятъ. Да се молимъ на Господа: Господи, избави ни, за да можемъ отсега нататъкъ да се посветимъ, да служимъ на Твоята Любовь. Ако не се молите, бомбитѣ ще ви посещаватъ. Тия посещения показватъ, че още сте въ човѣшката любовь. — Какво трѣбва да се прави, за да не ни посещаватъ бомбитѣ? — Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, отъ злото, за да Ти служимъ!

Кога ще дойде мирътъ? — Когато пожелаемъ — отъ насъ зависи. Мирътъ ще дойде по новъ начинъ — по Божия пѫть. Единствениятъ, Който може да донесе мира въ свѣта, е Богъ. Когато се обърнемъ къмъ Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила, мирътъ ще дойде. Когато всички народи се обърнатъ къмъ Бога и Го възлюбятъ, мирътъ ще дойде.

„Да възлюбимъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“

*

7. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

28 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.