Jump to content

1943_11_14 Бѫдете съвършени


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Бѫдете съвършени

Матея, 5 гл.

Прочете се беседата „Бѫдете съвършени“ отъ книгата „Слава Божия“.

Тая беседа е държана въ 1926 г., седемь години следъ приключване на европейската война. Европейскитѣ народи, на които Христосъ проповядваше да бѫдатъ съвършени, казватъ: Ние не сме съвършени; само Богъ е съвършенъ. Но Той ни подбужда да се стремимъ къмъ съвършенство. Ние трѣбва да проявимъ Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявимъ нашето съвършенство, това никога нѣма да стане. Фотографътъ снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които сѫществуватъ, но не и такива, които не сѫщсствуватъ. По никой начинъ той не може да фотографира образъ, който не сѫществува въ природата. Никой не може да създаде новъ образъ.

Казвашъ: Искамъ да бѫда съвършенъ. — Искашъ, но не си съвършенъ. Бѫди доволенъ, че не си съвършенъ. Ще работишъ за своето усъвършенствуване. Богъ, Който живѣе въ тебе, е съвършенъ. Ти си сѣме, което ще се посади въ земята. Следъ време ще покълнешъ, ще израстешъ, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте сѣмена, които трѣбва да се посадятъ въ земята, да израснать и постепенно да проявяватъ съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бѫдете искрени предъ себе си.

Кой човѣкъ е искренъ? — Който не се прикрива, но се показва такъвъ, какъвто е въ действителность. Нервниятъ човѣкъ е искренъ. Той се показва такъвъ, какъвто е. Нервниятъ е горещъ и не се прикрива. Близкитѣ му взиматъ предпазителни мѣрки и така се приближаватъ до него. Нѣкой носи нѣщо опасно въ себе си, но го скрива, да не го видятъ окрѫжаващитѣ. Той прилича на ловеца, който дебне вълкъ или мечка въ гората. Ловецътъ направилъ на нѣколко мѣста голѣми дупки, покрилъ ги съ пръсть и храсте, та като стѫпи животното отгоре, да падне вѫтре. Хората често говорятъ за съвършенство, но постѫпватъ като ловеца — правятъ капани. Който стѫпи на единъ отъ тия капани, пада вѫтре. Това е човѣшко съвършенство. И децата устройватъ капани на птичкитѣ. Тѣ турятъ житни зрънца подъ нѣкое корито, което закрепватъ така, че да бѫде полуотворено. Зрънцата примамватъ птичкитѣ; щомъ влѣзатъ вѫтре, коритото се захлупва, и тѣ оставатъ подъ него.

Съ такъвъ капанъ една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всѣка вечерь въ курника ѝ и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видѣла, че вратата на курника е затворена, не може да влѣзе, както другъ пѫть, и започнала да обикаля натукъ-натамъ. Най-после забелязала дупката на горната часть на курника, подскочила и влѣзла вѫтре, дето намѣрила богата трапеза — хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила нѣколко отъ тѣхъ и решила да ги задигне. Когато трѣбвало да излѣзе отъ курника, видѣла, че е попаднала въ капанъ — не могла да излѣзе отъ дупката. Сутриньта стопанката погледнала презъ дупката и останала доволна — лисицата била вече въ рѫцетѣ ѝ.

Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Съвършениятъ влиза свободно и съ позволение презъ вратата на курника. Несъвършениятъ влиза презъ горната дупка на курника, дави кокошкитѣ, но остава тамъ — самъ влиза въ капана. Когато хората грѣшатъ, тѣ не мислятъ, какво правятъ, и сами влизатъ въ капана, както лисицата въ курника. Тѣ мислятъ, че ще минатъ безнаказано. Нѣма да минатъ леко, ще платятъ за изяденитѣ кокошки, т. е. за погрѣшкитѣ си.

Сега, каквото и да се говори, погрѣшкитѣ не могатъ да се избѣгнатъ. Човѣкъ грѣши даже въ яденето. Той грѣши и като оре земята, и като сѣе житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дачи е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядешъ, трѣбва правилно да възприемашъ и асимилирашъ хранителнитѣ сокове. Казвате: Каква философия има въ яденето? Въ храненето има такава философия, каквато има въ музиката, въ поезията, въ художеството. Музиката носи животъ, поезията носи животъ, изкуството носи животъ. Всички хубави нѣща носятъ животъ въ себе си. Душата опитва красотата и се ползува отъ живота, който носи тя.

И науката носи животъ. Питате, каква наука е химията. — Наука за любовьта. Човѣкъ, който се занимава съ любовьта, трѣбва да бѫде химикъ. Когато се обичатъ, хората се съединяватъ; когато не се обичатъ, тѣ се карать, раздѣлятъ се и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Химикътъ знае, коя любовь е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуватъ устойчиви съединения, и кои образуватъ неустойчиви съединения. Сегашнитѣ хора сѫ голѣми химици, могатъ да образуватъ устойчиви съединения, могатъ да образуватъ и неустойчиви съединения. Като разлагатъ неустойчивитѣ съединения, тѣ предизвикватъ голѣми експлозии. Всички вещества и елементи, които сѫ лишени отъ животъ, отъ свѣтлина и отъ свобода, сѫ експлозиви. Тия вещества не могатъ да стоятъ затворени дълго време. Веднъжъ приготвени, тѣ трѣбва да се изразходватъ. Иначе, сами ще експлодиратъ и ще причинягь по-голѣми пакости, отколкото въ войната. Тази е причината, дето народитѣ се въорѫжаватъ едни срещу други и започватъ да воюватъ. И човѣкъ съдържа въ себе си взривни вещества, които не могатъ да издържатъ повече отъ 15 години. Ако до това време не ги изразходва, тѣ сами ще избухнатъ. Като се гнѣви, човѣкъ постепенно изразходва тия вещества и се предпазва отъ по-голѣми разрушения.

Тъй щото, можешъ да се гнѣвишъ най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайниятъ предѣлъ на гнѣва — по-далечъ отъ него не можешъ да отидешъ. Числото 15 е вѫжето на гнѣва, съ което дяволътъ е вързалъ човѣка. Той знае силата на гнѣва и, като види, че нѣкой се гнѣви, стои далечъ отъ него. Щомъ се освободи отъ експлозивитѣ въ себе си, човѣкъ казва, че вѫжето на гнѣва въ него е скѫсано вече. На опитнитѣ химици казвамъ: Разбутайте вашитѣ бомби, да експлодиратъ предъ васъ, да не причиняватъ по-голѣми пакости. Въ Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; следъ нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българскитѣ механици, разтворили бомбитѣ и така научили тѣхното устройство.

Пазете се отъ бомбитѣ на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнатъ въ рѫцетѣ ви. Само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да ви избавятъ отъ бомбитѣ на живота. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. — Защо? — Защото тѣ носятъ бомби, съ които убиватъ. Не можешъ да избѣгнешъ бомбитѣ на своя врагъ, ако не го обичашъ. Безъ любовь нѣма прогресъ; безъ любовь не можешъ да решишъ задачитѣ си. Безъ любовь животътъ е тежъкъ и пъленъ съ мѫчнотии. — Какво да правя, като не съмъ съвършенъ? — Можешъ да бѫдешъ съвършенъ. Праздното шише може да се напълни, и пълното може да се изпраздни. Като се изпраздни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпрѣки това, човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. — Защо? — Защото само съвършениятъ може да се ползува отъ Божиитѣ блага. За несъвършения животътъ носи мѫчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползува отъ благата на живота.

„Бъдете съвършени!“ — Какво представя съвършенството? — Методъ за използуване на Божиитѣ блага. Какъ ще използувашъ яденето, ако стомахътъ ти е разстроенъ? Какъ ще говоришъ, ако дробоветѣ и гърлото ти сѫ болни? — Защо стомахътъ, дробоветѣ и мозъкъть на хората сѫ болни? — Защото нѣматъ любовь, свѣтлина и топлина въ себе си.

Човѣшкиятъ организъмъ боледува, когато е лишенъ отъ вѫтрешна свѣтлина, топлина и сила. Всички удове на човѣшкия организъмъ трѣбва да се импулсиратъ отъ любовьта. Клеткитѣ на тѣлото се разможаватъ по законитѣ на любовьта, истината и свободата. По тоя начинъ клеткитѣ отъ едни удове минаватъ въ други: следъ години, клеткитѣ на краката се качватъ въ мозъка, а мозъчнитѣ клетки слизатъ въ краката. Така тѣ смѣнятъ ролитѣ си. Това може да стане следъ хиляди години. Обмѣната на веществата и смѣната на службитѣ въ организмитѣ е неизмѣненъ природенъ законъ. Нѣкоя мозъчна клетка казва: Въ крака ли да слѣза? Ще слѣзешъ въ крака, а следъ години ще се качишъ въ мозъка. — Азъ съмъ въ главата. — Ще слѣзешъ въ крака. Краката на хората сѫ глави на животнитѣ. Краката на ангелитѣ сѫ наши глави. Краката на Бога сѫ глави на ангелитѣ. Значи, краката иматъ условия да станатъ глави. Това е процесъ на усъвършенствуване.

„Бѫдете съвършени като Бога,,. — Какъ се постига съвършенството? — Чрезъ страданията. Така човѣкъ слиза въ гѫстата материя да се учи. Ако не страда, нѣма бѫдеще. И ако не се радва, пакъ нѣма бѫдеще. Чрезъ радостьта човѣкъ слиза въ скръбьта; чрезъ скръбьта той се качва въ радостьта. Скръбьта е ровъкъ материалъ, който трѣбва да се обработи. Щомъ се обработи, човѣкъ се качва въ радостьта. Когато мѫченицитѣ отиваха на кладата, радваха се. Тѣ знаеха закона, че скръбьта имъ ще се превърне на радость. Тѣ горѣха въ огъня и пѣеха — знаеха, че смърть не сѫществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарятъ. Има деца, които плачатъ, когато ги изпращатъ на училище; има случаи, когато децата искатъ да ходятъ на училище, а родителитѣ имъ не желаятъ да ги учатъ. Въ първия случай, децата не разбиратъ благата, които ги очакватъ; въ втория случай, родителитѣ не разбиратъ, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителитѣ му трѣбва да настояватъ да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятствува. Щомъ детето иска да учи, бащата трѣбва да е съгласенъ съ него. Това е най-доброто положение. И двамата сѫ прави: и детето, и бащата.

„Да бѫдемъ съвършени!“ — Кой иска нашето съвършенство? — Богъ, нашиятъ Баща. Той иска отъ насъ да ходимъ на училище, да се учимъ. Нѣкой не иска да учи, но отвѫтре нѣщо му казва: Ще учишъ! Следователно, желанието на Бога да учимъ, трѣбва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станемъ съвършени, трѣбва да бѫде и наше желание. Да вървимъ по пѫтя, по който Богъ ни подтиква. Да не се противимъ на Бога. Нашата воля да бѫде въ хармония съ Божията. Да се стремимъ къмъ съвършенството, къмъ което Богъ ни напѫтва. Това е новото, което иде въ свѣта.

Отъ насъ се иска: Да прославимъ Името Божие съ любовь.

Да въдворимъ Царстврто Божие съ мѫдрость.

Да въдворимъ Царството Божие и Неговата Правда съ мѫдрость и истина.

Да изпълнимъ Божията воля съ истина.

* 

5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

14 ноемврий, 5 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...