Jump to content

1932_04_03 Наклали огънь


Ани

Recommended Posts

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932).

Том II. Бургас, 1993.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Наклали огънь

Ще взема само две думи отъ 18-та глава, 18-ти стихъ отъ Евангелието на Йоана: „Наклали огънь”.

Учениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ неизвѣстни работи; простиятъ, неучениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ извѣстни, съ понятни работи. Простиятъ търговецъ който продава на битъ-пазаръ, се занимава съ вехтории. Учениятъ човѣкъ е единъ шивачъ, който шие все нови дрехи; като дойде нѣкой при него, той му взима мѣрка, скроява дрехата и я ушива. Нѣкои хора много обичатъ битъ-пазара; тѣ казватъ: „дайте ни единъ катѣхизисъ на живота”! Ако искате катѣхизисъ, идѣте на битъ- пазаръ. Ако свѣтътъ можеше да се оправи съ катѣхизисъ, тогава вземете единъ будически, единъ католически, единъ православенъ или другъ нѣкакъвъ - навсѣкѫде има катѣхизиси, нѣма защо да търсимъ нови - и вижте доколко свѣтътъ може да се оправи съ тѣхъ.

Сега, отъ това не трѣбва да разбирате, че не трѣбва да се мисли правилно. Мисъльта е единъ прогресивенъ процесъ. Ние едва сме започнали да мислимъ. Човѣкъ едва е преминалъ въ границитѣ на човѣшкото състояние. Той едва сега преминава отъ животинското въ човѣшкото състояние - това е авангардътъ. Човѣкъ едва е преминалъ отъ животинското въ човѣшкото царство. Тѣлото на цѣлото човѣчество е почти въ животинското царство. Това е единъ преходенъ периодъ, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиитѣ, спорътъ, тѣ сѫ достояние на животнитѣ. Отъ тѣхъ е започналъ спорътъ. Виждате два пѣтела въ нѣкой дворъ, спорятъ, биятъ се. Защо? Иматъ стотина кокошки, дѣлятъ ги помежду си. Защо му сѫ на единъ пѣтелъ толкова кокошки. Ще кажете, че му трѣбватъ. Питамъ: какъ ще ги храни толкова кокошки? Ако пѣтелътъ рече да храни всѣка кокошка, какъ ще ги изхрани? Ако кокошката очаква пѣтелътъ да я храни, какво ще стане съ нея? Нѣкой пѫть вие се произнасяте, мислите, че животътъ не е нѣщо идеално. Да, сегашниятъ животъ е чергарски, той е преходенъ животъ. Сегашната култура е чергарска, така е поне въ моитѣ очи. Това е мое мнѣние. Вие не трѣбва да се обиждате отъ това. Чергарски е този животъ по отношение на едно състояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били въ новата култура, ще се съгласите напълно, че този животъ и тази култура сѫ чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човѣчеството, казвате: отлична е тази култура. Какво ще ми кажете за тази култура която въ 1914 година избиха само въ продължение на четири години около 25 милиона хора, направиха ги на пастърма и то най-културнитѣ хора - ученитѣ, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и т. н. - всички отидоха. Защо? Какво допринесоха съ тѣзи убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нѣщо. Азъ не отричамъ това: допринася и войната нѣщо, но тя не е единъ методъ, който трѣбва да се прилага. Войната е единъ изключителенъ методъ. Тъй щото въ природата има постоянни методи, има и изключителни методи. Войната е единъ отъ изключителнитѣ методи. Когато двама души не могатъ правилно да разрешатъ единъ въпросъ, тѣ прибѣгватъ до война. Следователно, въ всѣка война силниятъ има правото, а не умниятъ или добриятъ. Който има сила, той има правото, а може да е кривъ. Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да му вземе паритѣ, а той нищо не трѣбва да казва. Напротивъ, той ще каже: както кажешъ, така ще направя. Слабъ е човѣкътъ. И следъ всичко това хората говорятъ за законность. Хората трѣбва да направятъ разлика между власть и права въ свѣта. Споредъ мене, властьта е Божественъ атрибутъ, а управата е човѣшки атрибутъ. Нѣкѫде управата може да бѫде съгласна съ властьта, а нѣкѫде тя е минусъ, никакъ не върви съ властьта. Следователно, мнозина смѣсватъ тѣзи две нѣща, казватъ, че управлението е власть и намиратъ, че така трѣбва да бѫде. Не, не е така. Да управлявашъ, това не е Божествено, това е човѣшко. Споредъ Божествената власть на всѣки човѣкъ е дадено право самъ да се управлява, а властьта е обща за всички - всички трѣбва да властвуватъ. Всѣки пъкъ самъ трѣбва да управлява себе си. Въ сегашния животъ, споредъ човѣшкитѣ разбирания, всѣки има власть надъ себе си, управата има власть надъ всички. Точно обратно е измѣненъ законътъ. Казвамъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? Турете властьта върху всички, а всѣки самъ да се управлява, както той си знае. Нѣкои ще кажатъ: какъ е възможно това, какъ ще се управляватъ сами? Казвамъ: ако имате едно неразумно сѫщество, което не е надарено съ разумъ, което не е надарено съ сърдце, съ воля, то има нужда други да го управляватъ, но единъ ученъ професоръ, има ли нужда да му казвате какъ да разрѣши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той самъ да я разрешава по какъвто начинъ си иска. Достатъчно е задачата да е правилно рѣшена, а после той ще изпита и нейнитѣ резултати.

Сега всички хора искатъ да иматъ свобода. Свобода може да има само онзи човѣкъ, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква „Л” е въ трета степень; когато неговата буква „М” е въ четвърта степень и когато неговата буква „И” е въ пета степень. Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човѣшката азбука споредъ великия Божественъ законъ, споредъ който тя действително е наредена, като следватъ знацитѣ плюсъ и минусъ, плюсъ и минусъ, после минусъ и плюсъ, минусъ и плюсъ, да дадете на всѣка буква нейното опредѣлено мѣсто, вие ще имате единъ процесъ. Такъвъ процесъ имате и въ аритметиката, дето има различнитѣ знаци. Когато се турятъ тѣзи знаци, трѣбва да знаете съ какъвъ процесъ ще работите, дали съ изваждане или събиране, дали съ умножение или дѣление, и после има извѣстни правила за събиране на числата. Числата иматъ извѣстни свойства, които трѣбва да знаете: трѣбва да знаете, дали дадено число е положително или отрицателно. При това, трѣбва да знаете, че всѣко число има и посока на движение. Всѣко число е резултатъ на извѣстни разумни сили. Следователно, отъ резултатитѣ на числата вие ще знаете интелигентностьта на това сѫщество, което е задъ този резултатъ. Вземете, за примѣръ, много отъ съвременнитѣ учени казватъ, че окултнитѣ науки били отвлѣчени. Не, ни най-малко тѣ не сѫ отвлѣчени. Тѣ сѫ обективни науки, които сѫществуватъ за онѣзи, които ги разбиратъ, а за онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ наистина сѫ отвлѣчени. Всѣка наука, която не разбираме, е отвлѣчена, а всѣка наука, която разбираме, е обективна, положителна. Сега всички хора сѫ физиогномисти. За примѣръ, щомъ видятъ единъ човѣкъ, тѣ веднага се произнасятъ, казватъ, че даденъ човѣкъ не ви харесва или по лицето, по свѣтлината му, или по неговия ходъ, движение и т. н. Вие имате единъ инстинктъ, като нѣкое животно, съ който познавате човѣка. Защо е добъръ, защо не е добъръ, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като нѣкое животно, намирате си пѫтя и нищо повече. Така е за васъ, но за единъ ученъ физиогномистъ не е така. Единъ ученъ, като види човѣка, той най-първо ще тури различни знаци по тѣлото му, плюсъ, минусъ, ще извърши редъ процеси и като постави всички знаци на своето мѣсто, тогава ще може да се произнесе. Напримѣръ, ако човѣкъ на челото си има минусъ, той не разполага съ всички сили на своята мисъль. Ако неговиятъ носъ има минусъ, този човѣкъ не разполага съ всичката си енергия на своята интелигентность. И ако на неговата брада седи минусъ, и той не разполага съ всичката сила на своята воля. Следователно, този човѣкъ е единъ отъ тѣзи, въ които споредъ химицитѣ, металоиднитѣ, иматъ преодоляващо влияние. Той нѣма никаква активность, всичко въ него е въ застой. Този човѣкъ се нарича флегматикъ. Той е едно блато, въ което не приижда прясна вода, и цѣлиятъ день жабитѣ крѣкатъ въ него. Ние наричаме този човѣкъ блато на жабитѣ. И той има извѣстна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смѣни. Ако дѣсната страна на челото има плюсъ, а лѣвата има минусъ, вие имате единъ правиленъ процесъ. Ако дѣсната страна на скулитѣ има минусъ, а лѣвата плюсъ, пакъ ще имате правиленъ процесъ. И най-после, ако дѣсната страна на брадата има плюсъ а лѣвата минусъ, вие пакъ ще имате правиленъ процесъ. Плюсъ и минусъ плюсъ и минусъ това е единъ естественъ ходъ на нѣщата. Ако навсѣкѫде имате плюсове, каквото сѫ плюсовѣтѣ, това сѫ и минуситѣ. Въ минуситѣ жабитѣ вдигатъ врѣва, култура има тамъ. И въ плюсовѣтѣ може да се вдига шумъ, навсѣкѫде има пожаръ. Следователно, тамъ има революция. Този законъ е вѣренъ и въ свѣта. Когато навсѣкѫде има плюсове, тамъ революцията е неизбѣженъ процесъ въ живота. Когато минуситѣ взиматъ надмощие, тамъ е смъртьта вече. Минуситѣ показватъ, че всичко е изгорѣло вече. И като нѣма какво повече да гори, навсѣкѫде виждаме само пепель. Казвате; да сме активни. Питамъ: въ каква посока ще се движите? Нѣкой казва: трѣбва да осигуримъ живота си! Знаете ли какво нѣщо е осигуровката? Въ каква посока трѣбва човѣкъ да се осигурява? Въ Америка всички американци имаха тъй нареченитѣ спасителни банки, въ които се осигуряваха беднитѣ хора. Беднитѣ влагаха паритѣ си все въ такива банки, но въ тази криза и банкитѣ се спасиха, и хората отидоха. Де отидоха и паритѣ, и беднитѣ хора, не се знае, но всички казватъ: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха паритѣ на беднитѣ? Пари поне не се ядатъ. Паритѣ не се явяватъ, казватъ само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха паритѣ? Умниятъ човѣкъ ще извади следното заключение: хората не могатъ да спасяватъ. Де сѫ онѣзи, които спасяватъ хората? Тѣ сѫ спасителитѣ на човѣчеството. Тѣ умиратъ на кръста, за да ги спасятъ. Тогава, азъ си представямъ въпроса така. Единъ индиецъ минавалъ за голѣмъ адептъ на окултнитѣ науки. Той отишълъ въ Парижъ, въ Севилъ; дето попадналъ между най-висшето общество и следъ като имъ проповѣдвалъ много отъ учението на йогитѣ, единъ день казалъ: всичката теория мога да ви покажа много лесно. Азъ имамъ голѣма сила въ себе си: И най-голѣмиятъ и бързъ влакъ мога да го спра, дето искате. Най-виднитѣ парижани по това време били заинтересувани да видятъ това чудо. Той имъ казалъ: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашитѣ скѫпоцѣнни огърлици, скѫпоцѣнни камъни и диаманти. Тѣ дали своитѣ огърлици, и се спрели предъ трена да наблюдаватъ, какво ще направи този магъ. За голѣмо тѣхно учудване, експресътъ не спрялъ, но и адептътъ изчезналъ съ него. Той имъ казалъ, че щѣлъ да се хвърли отъ трена и той моментално щѣлъ да спре. Какво е станало после съ този адептъ, не се знае - може да сѫ го хванали, а може и да сѫ го прибрали мъртавъ. Доколко е вѣрно това, не се знае, предаватъ го като анекдотъ. По такъвъ начинъ, именно, се спасяватъ хората, като имъ се проповѣдватъ .чудесиитѣ на свѣта. Това не показва, че тѣзи хора мислятъ лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите нѣколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не сѫ съгласни да изтича водата отъ шишето. Въ такъвъ случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича отъ него? Не, всички останали части на шишето не сѫ виновни, че водата изтича отъ него. Следователно, всички кризи въ свѣта произтичатъ отъ факта, че все нѣкѫде има дупки. Кризитѣ ставатъ, дето има дупки въ живота.

Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, отъ което изтича всичкото злато навънъ. Обаче, то не е загубено, то пакъ остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вѣрваха, че сѫ спасени. Та всички до сега имаха надежда въ тѣзи спасителни банки, че въ време на мѫчнотия, въ време на гладъ и на сиромашия ще има отъ де да си помогнатъ. Обаче, тѣ сега се убедиха въ истината, че това е било една лъжлива надежда. И тѣзи бедни хора почнаха да вѣрватъ другояче, а именно: че не е този пѫтьтъ, че не сѫ хората, които спасяватъ, а Богъ спасява хората. Не сѫ лѣкаритѣ, които лѣкуватъ болнитѣ, не сѫ проповѣдницитѣ, които обръщатъ хората къмъ Бога, не сѫ управляващитѣ, които управляватъ свѣта. Ние можемъ да мислимъ, че е така, но въ края на краищата ще се убедимъ въ истината. Всѣки баща може да каже на сина си, че е неговъ баща, обаче той трѣбва да каже: синко, азъ на земята съмъ ти само възпитатель. Твоятъ истински баща е на друго мѣсто. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нѣщо съвсѣмъ лошо, ще си помисли най-малкото, че е тѣхенъ храненикъ. Ако майката каже на сина си: синко, азъ не съмъ ти майка, тукъ на земята азъ съмъ само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго мѣсто. Какво ще си помисли този синъ? Той ще си помисли, че е взетъ за тѣхенъ храненикъ отнѣкѫде. Когато единъ човѣкъ влѣзе презъ нѣкоя врата въ единъ домъ, вратата ли го създаде? Не, вратата е само едно условие, да може този човѣкъ да влѣзе вѫтрѣ. И когато този човѣкъ излѣзе отъ вратата навънъ, вратата ли го създаде? Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ и отива въ мозъка, дето се разлага, очитѣ ли я създадоха? Не, тѣ само я трансформираха. И когато тази свѣтлина се връща назадъ, като една идея, пакъ по сѫщия пѫть, отъ мозъка презъ очитѣ, тѣ ли я създадоха? Въ приемането и връщането на свѣтлината има два процеса. Единиятъ процесъ е външенъ, възприемане на свѣтлината отъ вънъ навѫтрѣ и разлагането й въ мозъка, а другиятъ процесъ е вѫтрѣшенъ, отвѫтрѣ навънъ, то е това, което ние виждаме външно. Тогава свѣтлината излиза отвѫтрѣ навънъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ върху зрѣнието. Зрението е единъ сложенъ процесъ. Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ въ човѣшкия мозъкъ и създава мисъльта, едновременно съ това мисли и цѣлата природа. Какъ мислятъ ученитѣ, какъ мислитѣ вие, то е ваша работа, но азъ предпочитамъ моята теория предъ теорията на ученитѣ хора. Азъ предпочитамъ моята теория, защото ми дава повече свѣтлина. Когато азъ виждамъ тази свѣтлина, зная, че едновременно съ менъ и всички планети, като слънцето, луната и останалитѣ, както и всички сѫщества по цѣлата вселена виждатъ свѣтлината по единъ и сѫщъ законъ. Законитѣ за възприемането на свѣтлината сѫ едни и сѫщи. Когато свѣтлината влиза въ мозъка на една муха, и тя вижда по сѫщия начинъ, както и азъ. Обаче, нейното разбиране за свѣтлината е съвсѣмъ друго отъ моето.

Съвременнитѣ хора или всѣки човѣкъ отделно, за да мине въ по-високо състояние, трѣбва съзнанието му да се пробуди. Ние трѣбва да знаемъ върху какво почива щастието на човѣка. Щастието на човѣка зависи отъ извѣстни числа. Въ нѣкои отношения щастието зависи отъ бащата, а въ нѣкои отношения - отъ майката. Азъ взимамъ бащата като едно условие. Въ нѣкои отношения щастието на сина зависи отъ бащата. Въ нѣкои отношения то зависи отъ майката. Нѣкога бащата и майката не вървятъ по една и сѫща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно-положителна. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако баща ти не е билъ щастливъ. Ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна.- И обратното е вѣрно. Ако ти вървишъ по линията на майка си, ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако майка ти не е била щастлива; или ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна. Този законъ е законътъ за вѫтрешното съчетание на семейството. Въ това отношение семейството трѣбва да се постави на съвсѣмъ друга основа. Ако ти търсишъ щастието, това показва, че си нещастенъ. Ако мѫжътъ търси една жена, значи той е нещастенъ, той е гладенъ. Следователно, жената трѣбва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси единъ мѫжъ, тя е нещастна. Следователно, мѫжътъ трѣбва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженимъ тази мома! Като ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минусъ и минусъ, които даватъ плюсъ подъ нулата. Ако имате минусъ и плюсъ, пакъ ще имате минусъ. Но азъ предпочитамъ минусъ и плюсъ, отколкото два минуса. Въ нѣкои отношения азъ предпочитамъ изваждането предъ събирането. Ако събера минусъ две хиляди лева и минусъ десеть хиляди лева, ще получа минусъ 12 хиляди. Въ този случай предпочитамъ едно изваждане, предъ това събиране. Напримѣръ, предпочитамъ да имамъ плюсъ десеть хиляди лева и минусъ петь хиляди. Въ първия случай онзи човѣкъ е по-богатъ отъ втория, само че той има да дава тия пари, а въ втория случай ще има да взима поне петь хиляди лева. Следователно, отрицателнитѣ процеси въ природата всѣкога ограничаватъ човѣка, а положителнитѣ го освобождаватъ. Нѣкой казва: и безъ добродетели може въ живота. Не, всички добродетели въ природата, въ Божествения свѣтъ сѫ все положителни знаци: плюсъ минусъ, плюсъ минусъ и т. н. Тѣ вървятъ по този начинъ. Щомъ имате два плюса, тогава ще се заемете да разрѣшите въпроса. Отъ страна ще турите по единъ минусъ. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснатъ, тѣ ще отидатъ къмъ минуситѣ и ще имате едно съчетание. Азъ лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всѣко животно си има свой вѫтрѣшенъ стремежъ. Азъ ще ги примиря, като зная посоката на тѣхнитѣ стремежи, както и силитѣ, които сѫ впрегнати въ тѣхъ. За примѣръ, нѣкой човѣкъ обича да се гнѣви и казва: азъ обичамъ да се гнѣвя. Причината за това е, че у този човѣкъ се е събрала извѣстна енергия въ мозъка, която търси изходенъ пѫть. Като наблюдавате този човѣкъ, какъ се готви да избухне, ще забележите, че въ единъ отъ ѫглитѣ на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навънъ, той веднага ще избухне и ще започне да движи рѫцетѣ си, да отваря и затваря устата си и т. н. Като маха рѫцетѣ си на една и на друга страна и удря съ тѣхъ, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назадъ или напредъ, въ тази или въ друга посока? Ако той рече да тѣ удари, ти му кажи: надѣсно отъ тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне съ злато, заровено въ земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можешъ да му кажешъ: на еди-кое си мѣсто, подъ еди-кой си камъкъ има заровено гърне съ десеть килограма злато. Той веднага ще спре да се гнѣви, ще отправи погледа си къмъ посоката, която му опредѣляшъ. Който не разбира закона казва: Какво право имашъ да ме биешъ? Обаче, той ще го удари. Следъ това този благочестивъ човѣкъ, който е пострадалъ, ще напише едно заявление до сѫдилището, съ което ще се оплаче предъ сѫда и ще се започне процесъ. Ти ще вземешъ адвокатъ, който да защитава дѣлото. Ще се събератъ хора, които ще разрешаватъ въпроса, какъ станало това, че еди - кой си вдигналъ дѣсната рѫка и ударилъ нѣкого по лицето. И следъ това сѫдътъ ще се произнесе, че този човѣкъ контузилъ втория и го осѫжда на нѣколко мѣсеца затворъ, като му казватъ, че той нѣма право да бие хората. Това сѫ външни резултати, но тѣ ставатъ тайно въ душата на човѣка и спиратъ неговия прогресъ. Много такива процеси спиратъ мисъльта, спиратъ чувствата, спиратъ волѣвата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Азъ гледамъ какъ млади хора се самоубиватъ. Виждамъ по лицето му, какъ се самоубива.

Сега казвате: да спасимъ младото поколѣние! За да се подобри и спаси младото поколѣние, най-първо трѣбва да му се покаже пѫтя на любовьта, посоката, въ която трѣбва да върви, дали налѣво или надѣсно. При това, въ този пѫть на възпитание, възпитатели на младитѣ момци могатъ да бѫдатъ само младитѣ моми учителки. И обратно: при възпитанието на младитѣ моми, възпитатели могатъ да бѫдатъ само младитѣ момци учители. Споредъ мене, при новото възпитание на младитѣ момичета бихъ поставилъ учители само мѫже, а на младитѣ момци бихъ поставилъ за учители само моми. И въ едната, и въ другата гимназия за изключение може да има само една учителка или единъ учитель. Значи, ще прехвърля учителитѣ въ женската гимназии, а учителкитѣ въ мѫжката гимназия. Ще кажете: ами учителитѣ нали сѫ мѫже, какъ могатъ въ дѣвически гимназии? Така ще бѫде по-добре и за учителитѣ, и за тѣхнитѣ ученици. Учителитѣ при младитѣ момичета ще се възпитаватъ, пъкъ и учителкитѣ при младитѣ момци ще се възпитаватъ. Сѫщевременно и самитѣ момичета и момчетата ще се възпитаватъ. Хората не разбиратъ това нѣщо, тѣ гледатъ само на отрицателната страна. Жената е единъ минусъ, мѫжътъ е единъ плюсъ, тѣ сѫ живи процеси. Два минуса правятъ едно равенство. Като съберешъ две жени на едно мѣсто, тѣ образуватъ едно равенство. Ако искашъ да разберешъ какъвъ е резултатътъ въ единъ домъ, ти трѣбва да съберешъ две жени на едно мѣсто. Ти двама мѫже не можешъ да туришъ за резултатъ. Ако пъкъ искашъ да намѣришъ една посока, въ която човѣкъ може да се избави, ти трѣбва да туришъ двама мѫже на едно мѣсто. Та когато въ математиката се поставятъ знаковѣтѣ плюсъ и плюсъ при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искашъ да вършишъ работа съ единъ човѣкъ. Преди всичко ти не знаешъ дали той е плюсъ или минусъ. Ако търсишъ единъ другарь, който е плюсъ, ти трѣбва да бѫдешъ минусъ. Ако той е плюсъ, тогава ти ще намѣришъ посоката на мисъльта въ твоя животъ. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нѣщо, но тѣ сѫ правила. Напримѣръ, единъ учитель обяснява съ плюсъ и минусъ числата 1, 2, 3, 4, и т. н., какъ може да се работи съ тѣхъ.

Както сега живѣемъ, ние нѣмаме ясна представа за самия животъ. Гостилничарьтъ не прави изложение, но той храни хората. Хлѣбарьтъ не прави изложение, но той пече хлѣбъ. Дрехарятъ не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникътъ, музикантътъ, всичко това не е изложение на тѣхнитѣ произведения, но тѣ хранятъ хората. Има изложения въ свѣта. Въ едно музикално произведение има храна. Въ една дреха, въ всичко това, до което се докосвашъ, има нѣщо, което или може да вземе отъ тебъ или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: единъ тѣхенъ роднина заболѣва отъ апоплѣксия и умира. Неговитѣ роднини намиратъ, че новитѣ му дрехи, които облекълъ само веднъжъ или нѣколко пѫти, може да се продадатъ по-евтино, и ако иска нѣкой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видѣлъ, че продаватъ доста евтино, купилъ ги. Сестрата, като се научила за това нѣщо, казала на баща си: Татко, не трѣбваше да купуващъ тѣзи дрехи. Не е хубаво отъ боленъ човѣкъ да се купуватъ дрехи. - Това е суевѣрие. Обаче, не минава много време и този човѣкъ, бащата, заболѣва почти отъ сѫщата болѣсть. Той се чуди, отде му е дошла тази болѣсть. Казватъ: дрехитѣ сѫ причина за това. Ако нѣкоя сифилистична жена или нѣкоя болна отъ проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилисъ ще преминатъ въ тѣлото и на царската дъщеря. Ако единъ писатель пише едно писмо и има проказа въ ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа въ думитѣ, които пише, въ перото си, въ мастилото, въ което топи, и който чете неговото писмо, ще заболѣе отъ тази проказа.

Днесь всички хора проповѣдватъ истината, но да имъ дамъ азъ нѣколко правила: вѣрата въ лъжата е смърть въ истината; вѣрата въ истината е животъ въ лъжата. Какво ще кажете на това отгоре? Който вѣрва въ истината, той и въ лъжата ще има животъ. Който вѣрва въ лъжата, той въ истината умира. Нѣкой казва: защо да не вѣрвамъ въ лъжата? - Ще умрешъ - нищо повече. Вѣрата въ злото е смърть, а вѣрата въ доброто е животъ. Вѣрата въ безлюбието е смърть, а вѣрата въ любовьта е животъ. Всѣко нѣщо, което носи животъ въ себе си, то е положително. Всѣко нѣщо, което носи смърть въ себе си, то е отрицателно. Нѣкой казва: азъ искамъ да умра. Азъ не зная какво значи да умре човѣкъ. Това е само едно изречение въ цѣлата човѣшка раса. Всички, които искатъ да умратъ, подразбиратъ друго нѣщо. Българинътъ, който казва, че иска да умре, той има предвидъ друго нѣщо. Изобщо, всѣки народъ се изразява по различенъ начинъ. Българинътъ, напримѣръ, казва: нѣмали да отидешъ еди - кѫде си? Англичанинътъ казва: ще отидешъ ли? Българинътъ казва: нѣма ли да дойдешъ? Англичанинътъ казва: ще дойдешъ ли? Ние, съвременнитѣ хора, търсимъ истината въ онзи, който иска да умре. Азъ зная защо той иска да умре. Всички, които иматъ да даватъ, искатъ да умратъ; всички, които сѫ съгрѣшили, искатъ да умратъ. Болниятъ иска да умре, да се освободи отъ болѣстьта. Това значи, че той иска болѣстьта му да умре, а не той самиятъ. Той казва: болѣстьта в мене да умре, а азъ да живѣя. Понѣкога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болѣстьта, завлича и човѣка заедно съ себе си. Ето защо, човѣкъ въ такива случаи трѣбва да тури и една положителна мисъль въ даденото изречение.

„И наклали огънь”. Какво показва това? Щомъ въ една кѫща се накладе огънь, това показва, че отвънъ има студъ, условията вънъ сѫ много лоши. Щомъ се накладе въ една кѫща огънь и се готви на него, хората се нуждаятъ отъ този огънь. Дето нѣма нужда, нѣма и огънь. Сега азъ правя едно заключение. Какво показватъ всички тѣла, които горятъ, като слънцето? - Че има нужда отъ тѣзи тѣла. Ако нѣмаше нужда, тѣ нѣмаше да горятъ. Ние сме слуги, които се печемъ на слънцето. Огъньтъ отвънъ е запаленъ. За кого? За насъ. Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били въ състояние да издържимъ на външния студъ, който сѫществува въ свѣта. Сега можете да забележите, че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по единъ много произволенъ начинъ. Ще се спра малко върху този въпросъ. Представете си, че вие искате да си купите единъ лотариенъ билетъ, да видите ще спечелите ли нѣщо. За да спечелите, изискватъ се нѣколко условия. Най-напредъ, онзи, който е устроилъ лотарията, трѣбва да е минусъ; после онзи, който ви е донесълъ лотарийния билетъ, сѫщо трѣбва да е минусъ; ако деньтъ, въ който вземете билета е минусъ, както и паритѣ, които давате сѫ отрицателно число, тогава и резултатътъ ще бѫде минусъ. Затова, преди да купите билета, вие трѣбва да се информирате, какъвъ е онзи, положително или отрицателно число, който е устроилъ лотарията. После трѣбва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, въ който ще го купите, за паритѣ, които ще дадете и най-после и вие самъ трѣбва да бѫдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си това богатство, той не трѣбва да бѫде положителенъ, трѣбва да бѫде минусъ. Така и онѣзи хора, които се молятъ на Бога и искатъ да придобиятъ нѣщо, тѣ трѣбва да бѫдатъ отрицателни. Какво става обаче? Тѣ, като се молятъ на Бога, заповѣдватъ Му, а съ това ставатъ положителни. И Богъ е положителенъ, и тогава Той имъ дава точно това, което тѣ искатъ, т. е. Той имъ взима и това, което иматъ. Щомъ вие ставате положителни, Богъ заема вашитѣ мѣста. За да нѣма споръ, Той казва: направихъ така, както ми казахте. Така могатъ да се обяснятъ и страданията на Йова отъ научно гледище. Това е окултно гледище. Йовъ бѣше наистина праведенъ човѣкъ и искаше да покаже на Господа, че като него другъ нѣма. Когато синоветѣ му правѣха угощение, Йовъ принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направишъ, онова да направишъ. Тогава Господъ направи, както Йовъ искаше: взе му овцитѣ, добитъка, синоветѣ, лозята, прати вѣтъръ, който събори кѫщата му и го остави безъ нищо. Тогава Йовъ започна да спори, да се разправя съ Господа. И като се видя въ трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то нѣма да бѫде така, но моля Тѣ, оправи моята работа! Азъ съвсѣмъ забъркахъ тази работа. И когато въ съзнанието му проникна мисъльта, че той самъ объркалъ работата си, тогава започна вѫтрѣшно да разсѫждава.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ за единъ боленъ човѣкъ въ търновската болница. Той заболѣва отъ нѣщо, но лѣкаритѣ не могатъ да му помогнатъ другояче, освѣнъ съ операция. Той заболѣлъ отъ нѣщо, вследствие на което и кракътъ му се заразилъ. Събиратъ се на съвѣтъ четирима-петима лѣкари и най-после казватъ на болния: твоята болѣсть е много опасна. За да не отидешъ на онзи свѣтъ, кракътъ ти трѣбва да се отрѣже, да спре заразата, да не се разпространи изъ цѣлото тѣло. Ако не отрѣжемъ дѣсния ти кракъ, въ една седмица ще свършишъ. - Не, господинъ лекарю! Кракътъ си не давамъ! Какво ще правя съ единъ кракъ? Ако Господъ иска единъ кракъ само, азъ съмъ готовъ да Му дамъ цѣлото си тѣло, но само единъ кракъ не давамъ. Ако е да дамъ нѣщо, ето, нека вземе цѣлото ми тѣло и да прави съ него каквото иска, но единия кракъ само не давамъ! Лѣкаритѣ му казали; ние искаме да ти направимъ едно добро, но като си толкова твърдоглавъ, Богъ да ти е на помощь. Той излиза отъ болницата и следъ петь-шесть мѣсеца се връща въ болницата, съвършено оздравѣлъ. Отива при лѣкаритѣ. Като го видѣли, тѣ се учудили, че е здравъ и го запитали: какъ се излѣкува? - Ходихъ при Господа да Го питамъ, защо Му трѣбва единия ми кракъ, но Той ми каза: азъ казахъ на лѣкаритѣ друго нѣщо, но тѣ криво сѫ ме разбрали. - Какъ се излѣкува? - Господъ ми каза никому да не казвамъ това нѣщо, особено на лѣкаритѣ, защото тѣ ще взематъ това срѣдство като монополъ, ще го забранятъ на другитѣ да се лѣкуватъ, тѣ ще разполагатъ съ него.

Ние често казваме: Христосъ каза това, Христосъ каза онова. Когато Христосъ говорѣше и на мѫже и на жени, Той имаше въ ума си вложена една идея, споредъ която всѣки човѣкъ да бѫде на мѣстото си, т. е. да заема това положение, за което Богъ го е изпратилъ въ свѣта. За примѣръ, вие искате любовьта да дойде у васъ. Прави сте, но за да дойде любовьта у васъ да работи, затова се изискватъ редъ условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при извѣстни условия; вие искате да бѫдете свободни, но свободата може да работи само при извѣстни условия. Ако вие поставите всѣки законъ на мѣстото си, само тогава той може да работи. Човѣкъ не трѣбва да изпада въ положението на онзи американецъ, който единъ пазаренъ день си купилъ една пуйка и искалъ да я занесе до дома си, но нѣмало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искатъ по петь-шесть долара, а този богатъ човѣкъ билъ много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходилъ насамъ-натамъ, не може да намѣри нѣкой да му занесе пуйката. Вижда го единъ господинъ, хубаво облѣченъ, чува, че търси нѣкой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - Отъ толкова време търся нѣкое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искатъ много скѫпо. - Азъ мога да ви услужа. Тръгва богатиятъ търговецъ напредъ, а господинътъ, който билъ предсѣдательтъ на Съединенитѣ щати, върви следъ него. Дохожда до дома си и спира. Изважда отъ джоба си единъ доларъ и го подава на господина. - Той се отказва да вземе паритѣ: благодаря, не искамъ. - Защо? И ти ли искашъ толкозъ много, като другитѣ? - Не, азъ безъ пари ви донесохъ пуйката. Изважда отъ джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогомъ - казва, и си заминава.

Нѣкои сѣдятъ, като този богатъ човѣкъ въ свѣта и си казватъ: азъ да отида да работя на този, на онзи, да се унижавамъ?! Господъ се е унижилъ като е слѣзълъ между хората да имъ помага, да ги спасява, а ти само седишъ и плачешъ. Да, но все ще получишъ такава една картичка. Ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи великитѣ, на гробоветѣ на които има велики надписи: Тукъ почива еди-кой си великъ царь или князъ, или владика, или проповѣдникъ, поетъ, писатель, философъ и т. н. И това сѫ все велики хора на минуса. За тѣзи хора Христосъ казва за въ бѫдеще, че които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ. Какъ ще дойде спасението на свѣта? Кой ще го спаси? Ще се тури единъ плюсъ. Онѣзи хора, които трѣбва да спасятъ свѣта, тѣ непремѣнно трѣбва да бѫдатъ живи. Ако нѣкой е умрѣлъ даже и преди хиляди години, ние можемъ да го извикаме още сега. Като бѣхъ въ Англия, дето правихъ своитѣ научни изследвания съ медиуми, явява се единъ умрѣлъ, който отдавна вече е въ задгробния свѣтъ, и съобщава нѣкои нѣща, но не можаха англичанитѣ да повѣрватъ въ задгробния животъ. Той даже бѣше фотографиранъ, но и това не можа да ги убеди. И досега се явяватъ редъ учени, които казватъ: какъ можемъ да повѣрваме въ задгробния животъ? Ние трѣбва да убѣждаваме ученитѣ хора, че наистина има задгробенъ животъ. То е все едно да убѣждавате ученитѣ хора, че има жени въ свѣта, или че има мѫже въ свѣта, или че има деца въ свѣта. Ще кажете, че затова нѣма нужда отъ убѣждаване, понеже ние сме виждали жени. Питамъ: кой досега е виждалъ жена? Нима сѣнката на жената е самата жена? Ако е така, азъ мога да ви направя жени отъ восъкъ, колкото искате. Кой досега е видѣлъ мѫжъ? Ако е така, азъ мога да ви направя отъ восъкъ, колкото мѫже искате. Когато една жена види единъ мѫжъ, а е мъртва, тя ще оживѣе. И ако единъ мѫжъ види една жена, ако той е умрѣлъ, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мѫжа, тя не е жена; и мѫжъ, който не може да възкреси жената, той не е мѫжъ Това е мое разбиране. Господарь, който не може да възкреси своя слуга, той не е господарь; и слуга, който не може да възкреси своя господарь, той не е слуга. Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господарь. Ако ви оставятъ да правите изборъ между дветѣ положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господарь? Де е плюсътъ? Слугата всѣкога е по-силенъ и по умъ отъ господаря си. И Христосъ казва: Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но да послужи. Слугата всѣкога е по-силенъ отъ онзи, който господарува.

Сега ние виждаме, че всички хора искатъ да господаруватъ. Това показва, че тѣ нѣматъ ясна представа за господарството. Тѣ търсятъ силата въ отрицателното. Азъ не отричамъ това. И отрицателни величини трѣбватъ, трѣбватъ и минуси въ свѣта. Безъ господари въ свѣта не може, но безъ слуги съвсѣмъ не може. Безъ жени не може, но безъ мѫже съвсѣмъ не може, така седи въпросътъ. Това сѫ сѫщини, които трѣбва да лѣгнатъ въ основата на новата култура на човѣчеството, да се преобрази човѣкъ, да започне право да мисли. Казвате: толкова изчисления сѫ направени. Не, важно е азъ да зная какво положение трѣбва да вземамъ всѣки день по отношение на слънцето. Всѣки день не трѣбва и не мога да заемамъ едно и сѫщо положение спрямо слънцето. Ако вие не знаете всѣки день какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите отъ него. Ако вие не знаете какво положение да заемате всѣки день спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете отъ Него. И ако всѣки день не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете отъ тѣхъ. Кога една жена може да обича единъ мѫжъ? Ако той разбира нейното .сърдце, тя ще го обича; ако той не разбира сърдцето й, тя не може да го обича. И обратното е вѣрно: както е за мѫжа, така е и за жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, братътъ и сестрата сѫ сѫщо два елемента, слугата и господарьтъ сѫ пакъ два елемента - това е законъ на поляризиране. После, като дойдете до физическия свѣтъ, тамъ ще срѣщнете елементи, които сѫ еднородни. Плюсъ и минусъ, обаче образуватъ равенства. Изобщо, има различни методи, чрезъ които вие можете да достигнете великата цель въ живота си, която търсите. Който не разбира закона, той гони щастието, което никога не може да го постигне. Съ онова, което ще може да достигне за въ бѫдеще, той трѣбва да направи поне единъ малъкъ опитъ. Постижимото за въ бѫдеще сѫществува като една малка реалность. Това, което искаме да постигнемъ, то вече е постигнато. Ние се стремимъ къмъ идеалъ, който е постигнатъ. Той нѣма защо сега да се създава, той сѫществува въ свѣта. Има сѫщества, които живѣятъ споредъ този идеалъ, а за насъ той трѣбва да се доказва. Азъ мога да ви докажа цѣлата формула за това. Колкото единъ въпросъ е по-неразбранъ, толкова повече знаци и формули трѣбва да се употрѣбятъ за него. Въ математиката при рѣшението на единъ въпросъ могатъ да се поставятъ толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата v, при една формула, тя вече означава силата на движението на свѣтлината. Ако пъкъ срѣщнете буквата H, тя означава силата на частицитѣ на материята, които действуватъ въ даденъ случай въ извѣстна посока. Изобщо, правятъ се изчисления за бързината и силата на движението на свѣтлината, съ каква скорость пѫтува свѣтлината. Определя се енергията на свѣтлината и силата, съ която се движатъ частицитѣ на материята. После ученитѣ опредѣлятъ масата и палѣто, презъ което ще минаватъ силитѣ, които действуватъ въ окрѫжаващитѣ тѣла. Следъ това взиматъ предвидъ и самитѣ тѣла, които ще дѣйствуватъ, както виждате, това е единъ сложенъ въпросъ. Ако вие сте единъ честенъ човѣкъ, но който се е заблудилъ въ пѫтя си, и азъ излѣза да ви свѣтна съ една свѣщъ, тази свѣщъ непремѣнно ще предизвика голѣма радость за васъ, и очитѣ ви доволно ще се усмихнатъ. Обаче, ако вие сте апашъ, който сте влѣзли нѣкѫде да крадете и азъ отворя вратата и пусна малко отъ тази свѣтлина, тя непремѣнно ще предизвика неприятно трепване и чувство въ сърдцето ви. Питамъ: защо въ единия случай свѣтлината предизвиква радость въ очитѣ ви, а въ другия случай тя предизвиква неприятность за очитѣ ви? Защото, който има нѣкаква користолюбива мисъль, свѣтлината у него се пречупва по особенъ начинъ отъ тази, у когото нѣма користолюбива мисъль. При двата случая става различно пречупване на свѣтлината, което произвежда два вида съединение. Може да се опредѣли даже, какво съединение е станало въ мозъка на единия и на другия човѣкъ отъ свѣтлината на моята свѣщъ. Апашътъ ще се уплаши отъ тази свѣтлина и ще каже: този човѣкъ ни развали работата съ своята свѣщъ. Ако изгася свѣщьта си, този апашъ ще се зарадва. Обаче, ако азъ изгася свѣщьта си за онзи, който се е заблудилъ въ пѫтя си, той ще съжалява. Защо изгасването на свѣтлината при апаша предизвиква радость? Защото тогава именно той се намира въ своето естествено положение. Изгасването на свѣщьта за онзи, който е изгубилъ пѫтя си, предизвиква отчаяние, той изгубва всѣкаква надежда и потъва надолу. Веднага донасямъ свѣщъ и кибритъ, запалвамъ свѣщьта, и той се зарадва, защото намира пѫтя си. Той ще каже: много благодаря за тази свѣтлина, защото намѣрихъ пѫтя си. Апашътъ, като дойде до мене, който нося запалената свѣщъ, ще каже: кой ти даде право да палишъ тази свѣщъ? Ти нали знаещъ че имамъ работа, защо ме смущавашъ?

„И запалиха огънь”. Защо? Въпреки голѣмото престѫпление, което искаха да извършатъ, трѣбваше да запалятъ огънь, да иматъ свѣтлина, да се отпечата единъ процесъ на сѫдба, който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огънь, който бѣше запаленъ да се грѣятъ, слугитѣ имаха тази свѣтлина. Иначе нѣмаше защо да се пали този огънь. Тѣ казваха: този огънь не можемъ да го изгасимъ. Не може безъ огънь, наистина. Ако го изгасимъ, всички ще умремъ. Този огънь показва, че учението на Христа нѣма да изгасне. Това учение ще гори между хората, и макаръ че нѣма да го приематъ всички, обаче хората ще се грѣятъ въ тази тъмна нощь, тя ще бѫде за насърчение въ човѣшкия умъ и въ човѣшката душа. Това сѫ изводи, върху които трѣбва да се разсѫждава. За мене е така, а за васъ - и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за васъ. Казвамъ; азъ ще ви дамъ хиляда лева. Но вие сте материалистъ и си казвате: може да дойде, може и да не дойде, я даде, я не даде. Щомъ ви дамъ, веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вѣра. Силата на човѣка седи въ неговата вѣра. Сега да вземемъ другъ единъ процесъ, който става въ природата. Ако вие имате десеть килограма жито и ги посѣете на една нива, вие имате единъ минусъ, това жито е изгубено за васъ. Знаете ли, обаче, колко милиона зрънца ще се родятъ отъ това жито? Вие можете да пресмѣтнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи отъ нивата, отъ почвата, отъ самото жито, отъ свѣтлината, топлината, влагата, отъ начина, по който сте го обработили и отъ редъ още условия, отъ пожънването му, отъ овършаването и т. н. Оттукъ изваждамъ единъ законъ: който започва съ отрицателнитѣ процеси, той завършва съ положителнитѣ - безъ изключение. Сега ще ви дамъ другъ примѣръ. Имате десеть килограма жито, но отивате съ тѣхъ на кръчмата и ядете, пиете, докато ги изхарчите. Какво остава въ хамбара ви? И хамбарътъ е празенъ, и джобътъ е празенъ. Придобилъ ли е този човѣкъ нѣщо? Нищо, той само се е удоволствувалъ. Ние казваме, че този процесъ е равенъ на нула. Този човѣкъ е дошълъ до едно неестествено положение, изгубилъ е всичко. Всички онѣзи, които сѫ започнали съ положителнитѣ процеси, сѫ нещастни, тѣ въ края на краищата, винаги свършватъ нещастно. Такъвъ е законътъ на земята. Понѣкога вие питате, като това жито, което е посадено въ земята: защо трѣбва да страдамъ? За да свършишъ съ щастие. Щастието е резултатъ на онзи процесъ който човѣкъ е започналъ. Той е резултатъ, който никой не може да отнеме. Ако човѣкъ е посадилъ нивата, т. е. ако е започналъ съ отрицателенъ процесъ, никой не може да му вземе, т. е. да го лиши отъ крайния резултатъ. Ако човѣкъ пие и изпие всичкото жито, а нивата остане не посадена,тамъ ще порастатъ само тръни и бодили. Нищо не е въ състояние да спаси този човѣкъ. Ако този човѣкъ се надява на добри хора въ свѣта, това не може да му помогне. Да вѣрваме въ доброто на хората, това сѫ странични, второстепенни въпроси, тѣ сѫ основани на закона на вѣроятноститѣ. Знаете ли какво нѣщо е вѣроятность? Въ 999 случаи може да има само единъ добъръ случай, напримѣръ, само единъ добъръ човѣкъ. Ако добритѣ хора можеха да оправятъ свѣта, то досега трѣбваше да го оправятъ, както сѫ се надявали. Обаче, свѣтътъ не е оправенъ. Засега свѣтътъ е пъленъ само съ хора, които страдатъ, по единствената причина, че не вървятъ по правилния пѫть на развитие. Богатитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, и сиромаситѣ не искатъ да бѫдатъ сиромаси. Ето де е спорътъ. Богатството не се туря като условие да могатъ хората да живѣятъ, а се поставя като условие на лекъ, охоленъ животъ. Всѣки казва: азъ да бѫда силенъ. Сиромахътъ пъкъ казва: ако имамъ пари като съмъ богатъ, ще съмъ щастливъ. Казвамъ: при сегашнитѣ условия всички не могатъ да бѫдатъ богати, но и всички не могатъ да бѫдатъ сиромаси. Не, такъвъ законъ не сѫществува. При сегашнитѣ условия има повече сиромаси, отколкото богати хора. Защо? Това е единъ естественъ процесъ, понеже работници трѣбватъ повече. Сиромаситѣ сѫ работни сили въ свѣта, които ни трѣбватъ за работа. Тѣ трѣбва да работятъ разумно, да разбиратъ разумно. И когато хората правилно разбератъ този строй, тогава единствениятъ строй на обществото ще бѫде този именно. Обществениятъ строй ще се съгради по този начинъ. Тогава всѣки човѣкъ ще се остави свободно да върви въ своя пѫть. Това не значи, че нѣма да има управление. И управление ще има, но такова управление, което ще създаде работа на повече хора. Засега злото седи въ чрезмѣрното разплодѣване на хората. Въ бѫдещето, въ бѫдещия строй разплодѣването ще бѫде умѣрено. Това е доказано съ редъ статистики. Вземете, напримѣръ, между микробитѣ. Въ 24 часа една микроба се размножава съ милиони. Тамъ е злото, тамъ е нещастието. Въ това положение нищо не създадоха. Тогава тѣ се превърнаха въ риби, и като риби намалиха своето размножение. Въ единъ часъ тѣ снасяха яйца около 300 хиляди. Но съ това тѣ създадоха своето най-голѣмо нещастие. Следъ това си казаха: ще станемъ на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца въ годината. Но и тамъ се спряха. Тѣ казаха: сега ще станемъ на млѣкопитаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждатъ по две, три, четири, шесть деца, и рѣдко повече отъ шесть. Обаче, въ бѫдещата култура нѣма да се раждатъ повече отъ две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бѫдещето щастие на човѣчеството зависи отъ малкото размножаване. Добре, че българитѣ не се размножаватъ много, но ако при тѣзи граници, съ които разполагатъ, станатъ нѣколко милиона още отъ това, което сѫ, тѣхното икономическо състояние ще бѫде невъзможно. Казвате: да се размножаватъ хората. Не, силата на единъ народъ не е въ неговото размножение, но въ неговото безсмъртие. Който живѣе, да не умира. Всички разумни хора, всички хора съ благородни чувства и съ силна воля, азъ наричамъ хора, които могатъ да оправятъ своя свѣтъ. Това е законъ, споредъ който бѫдещето общество може да се преустрои. Затова трѣбва работа, трѣбва знание, а не хората да се размножаватъ. Ако днесь единъ баща има четири-петь деца, ще му трѣбватъ около четири-петь милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като нѣма тѣзи пари? Той ще трѣбва да отидѣ да краде. Казвате: ако хората не се размножаватъ, тѣ нѣма да успѣватъ. Питамъ: като се размножаватъ сега хората много, успѣватъ ли? Статистиката показва, че отъ сто родени деца днесь едва десеть доживяватъ. Голѣма е смъртностьта между децата. Остава да живѣе само онова, което има условие за животъ. Всичко друго заминава, не може да живѣе. Питамъ: защо трѣбва да раждаме хора, за които нѣма храна?

Сега азъ говоря на разбранъ езикъ, за да се даде възможность на хората да живѣятъ споредъ разумната жива природа, нѣщата да ставатъ разумно, за да се избѣгнатъ ненужднитѣ страдания, които сега сѫ създадени въ свѣта. И затова този законъ отъ органическия свѣтъ трѣбва да пренесемъ въ човѣка. Ако въ човѣшкия умъ се наплодятъ чрезмѣрно мисли и то все фантастични, и ако въ човѣшкото сърдце се наплодятъ чрезмѣрни желания, и ако въ човѣшката воля се наплодятъ чрезмѣрни постѫпки, той не може да бѫде човѣкъ. Вие трѣбва да имате най-много четири - петь мисли и то цѣнни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнешъ, да разчиташъ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракатъ, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще имъ даде толкова? Господъ е отъ тѣзи, които даватъ и взиматъ. Той дава животъ, и взима животъ. И благодарение, че дава, всѣка година се раждатъ приблизително 40 милиона хора, споредъ моитѣ изчисления, може би само съ нѣколко единици разлика, а всѣка година заминаватъ около 35 милиона хора. Следователно, всѣка година има единъ придатъкъ отъ петь милиона. Това, че заминаватъ 35 милиона, това е отъ насъ. Господъ не трѣбва да праща повече отъ петь милиона хора на земята. Ако ние водехме разуменъ животъ, Господъ щѣше да изпраща само по петь милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ходъ на всички сѫщества да се проявятъ. Сега всѣки иска да дойде на земята само за театъръ, всѣки иска да види по едно представление поне за петь-шесть години. Работата е, че нѣкой пѫть актьоритѣ плачатъ въ театъра. То е противоположната страна. Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? - Защото не се е женила, както трѣбва. Не е раждала, както трѣбва. Радва ли се майката, казвамъ: тя се е женила както трѣбва, раждала е както трѣбва. Ако боледува, пакъ не се е женила както трѣбва; не се е раждала както трѣбва, не е живѣла както трѣбва. Тѣзи процеси споредъ менъ вървятъ така. Какво да се прави? Изправете знацитѣ на лицето си, както трѣбва. И следъ това си попѣйте малко. Не ти стига ума за нѣщо, тури плюсъ. Страхъ тѣ е отъ кръста, напримѣръ. Православнитѣ турятъ кръста дето трѣбва и не трѣбва. Кръстътъ никога не бива да се туря на челото. Кръстътъ означава посока на движение, а хората днесь разбиратъ, че нѣкой ще умре и се страхуватъ отъ него. Не, кръстътъ означава да намѣришъ посоката на своята мисъль: единъ неразрѣшенъ въпросъ. И тогава нѣма да туришъ кръста на срѣдата на челото, нито пъкъ съ три пръста да се кръстишъ, както сега се прави. Кръстътъ не се прави съ три пръста. Такъвъ кръстъ направиха евреитѣ на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстътъ е сѫществувалъ и преди християнството, но християнитѣ го взеха като символъ. Важенъ е живиятъ кръстъ, на който трѣбва да се разбира смисъла. Той е цѣла наука. Кръстътъ се взима като посока на движение. Ако отъ страданията влизашъ въ добродетельта, кръстътъ си е на мѣстото, но ако страданията тѣ вмъкнатъ въ престѫпление, кръстътъ не е на мѣстото си. Ако чрезъ мѫченията вкараме човѣка въ престѫпление, това страдание не е на мѣстото си. Ако разтривашъ човѣка и поставишъ крака му на мѣсто, това разтриване е на мѣстото си. Но ако го разтривашъ и не наместишъ крака му, това разтриване не е на мѣстото си. Да осакатишъ човѣка, това не е на мѣстото си. Ако хранишъ човѣка и той расте и се развива добре, тази храна е на мѣстото си, но ако го хранишъ и му отнемешъ живота, това хранене не е на мѣсто.

Нѣкой пита: ти кръстишъ ли се? Кръстя се. Подъ думата „кръстене” азъ разбирамъ, че всѣки день мисля, чувствувамъ, вървя, не се спирамъ на едно мѣсто. Пѫтникъ съмъ. Нѣкой казва: да започнемъ една работа, но да викаме Господа. На мене ли остана да викамъ Господа? Значи, Господъ трѣбва да си остави всичката работа и да дойде при менъ, защото Го викамъ съ моята молитва. Господъ, който е заетъ съ цѣлото битие, трѣбва да спре работата си и да обърне внимание на менъ, защото азъ се моля и Го викамъ. Та въ това време милиони като тебъ се молятъ на Господа. Тогава, на кого трѣбва Той да обърне внимание? На кого учительтъ обръща внимание? На кого Господъ обръща внимание? Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той обръща внимание на способния ученикъ, който решава всичкитѣ си задачи, приятно му е, че има такъвъ ученикъ. Но като погледна на онзи съ празната торба и съ неразрешенитѣ задачи, такъвъ ученикъ не ми трѣбва. Всѣка молитва предъ Бога трѣбва да бѫде една разрѣшена задача. Като отида да се моля на Бога, да съмъ свършилъ една работа и да искамъ да ми даде друга нѣкоя. А така, ти си изпилъ и изхарчилъ всичкитѣ си пари, а като отивашъ при Господа, лъжешъ Го и казвашъ: Господи, азъ посяхъ нивата, дай ми още десеть килограма жито. Каква молитва е тази? Ядешъ и пиешъ, всичко изпохарчишъ, а после искашъ по десеть кила жито: житарска мѣрка, около 80 крини килото. Въ такъвъ случай, прави сѫ, които възставатъ противъ Господа и казватъ: Нѣма такъвъ Господъ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Нѣма такъвъ Господъ, наистина. Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свършихъ работата, която бѣше ми опредѣлилъ. Той ще ти даде една свѣтла мисъль и докато я занесешъ, ти ще пораснешъ съ единъ милиметъръ. Макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, но ти ще пораснешъ. Нѣма ли растене, нѣма никаква добродетель. Има ли растене, макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че какъ могатъ съвременнитѣ учени да измѣрватъ голѣмината на такива малки величини като атомитѣ, като йонитѣ, като електронитѣ? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ по-малки и отъ една хилядна отъ милиметъра, тѣ сѫ около една десетомилионна часть отъ милиметъра. А пъкъ единъ йонъ - това е една милиардна часть отъ милиметъра. И тѣзи частици сѫществуватъ, движатъ се, иматъ направление.

Питамъ сега: кой е онзи вѫтрѣшенъ законъ, който регулира материята въ свѣта?

Нѣкой отъ васъ ще попитатъ: какъ ще се оправятъ съвременнитѣ социални въпроси? Всички социални въпроси сѫ разрѣшени. Азъ съжалявамъ, че тѣзи въпроси ги разрешаватъ въ камарата. Не! Въ камарата трѣбва само да се види какъ сѫ разрѣшени, а тѣ ги създаватъ и разрешаватъ. Тѣ ги разрешаватъ въ английската, въ българската камара. Тѣзи въпроси сѫ разрѣшени отъ памти вѣка. При мене нѣкога сѫ идвали нѣкои български изобретатели, и нѣкой отъ тѣхъ казва: азъ измислихъ еди-какъвъ си аеропланъ. Казвамъ: този аеропланъ отдавна вече французитѣ го иматъ. - Ама измислихъ нѣщо ново. - Англичанитѣ отдавна вече сѫ го намислили. Ти по-добре иди при тѣхъ да усъвършенствашъ твоя уредъ. Ако пъкъ откриешъ нѣщо ново, гледай да не го е открилъ другъ нѣкой преди тебе. Когато Дарвинъ откри своята теория за еволюцията, сѫщевременно съ него и други нѣкои учени работиха по този въпросъ, но Дарвинъ издаде по-рано своята теория, тогава тѣ казаха: Така е, както Дарвинъ казва. Но не издадоха своитѣ теории. Въпросътъ за развитието е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да мислимъ, този въпросъ е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да чувстваме, този въпросъ е разрѣшенъ и най-после, начинътъ, по който трѣбва да действуваме, този въпросъ е разрѣшенъ. Сега ти казвашъ: чакай да помисля малко, да видя какъ трѣбва да постѫпя. Какъ ще постѫпишъ? Ако ти никога не си ималъ любовь, ако ти никога не си ималъ сърдце, ти никога не можешъ да имашъ умъ. Ако ти никога не си ималъ единъ умъ, никога не можешъ да имашъ и едно сърдце. Какво ще разберете отъ това? Съ други думи казано: ако въ твоя организъмъ никога не е било едно сърдце, никога не може да има и единъ мозъкъ. Сърдцето е дошло по-напредъ, като условие за проявяване на мозъка, за разрѣшение на въпроситѣ.

Сега у мнозина се явява въпросътъ: какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ - мѫжъ или жена? Най-първо ще бѫдешъ жена, после ще бѫдешъ мѫжъ или най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. Най-първо, когато слѣзешъ отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдешъ жена, за да станешъ после мѫжъ. Когато се качвашъ нагоре къмъ Бога, ти най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. И най-после, когато мѫжътъ и жената се съединятъ заедно, тѣ ще образуватъ това, което се нарича човѣкъ - човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Ако нѣма мѫжъ и жена, не може да има и човѣкъ. Затова всѣки човѣкъ си търси половината. Всѣка жена и всѣки мѫжъ си търсятъ половината. Като намѣрятъ една половина, тѣ я премѣрятъ и като видятъ, че не имъ уйдисва, не могатъ да се оженятъ за нея. Казвамъ: ще намѣришъ една половина, ще я премѣришъ и като не ти уйдисва, ще я оставишъ. Щомъ не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсишъ изъ цѣлия свѣтъ и като я намѣришъ, ще се оженишъ за нея. Това е бракътъ, това е цѣлиятъ човѣкъ. Иначе, ако не стане така, тогава въ жененето си хората се намиратъ въ положението на онзи американецъ, който дошло му на умъ да се жени и казалъ на единъ свой познатъ: отивамъ да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното въ свѣта е жеженето. Не се казва жежене, но женене. - Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака, това е жежене, а когато го разбираме, това е съчетание, това е любовь, това е свобода, това е разбиране единъ за другъ, разбранъ животъ. Мѫжетѣ, женитѣ сѫществуватъ въ свѣта, за да се направятъ щастливи. Тѣ сѫ проводници на Бога. Когато Богъ иска да направи единъ мѫжъ щастливъ, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господъ ме изпрати да ти послужа. Когато Господъ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща единъ мѫжъ добъръ, който казва: Господъ ти изпраща чрезъ менъ единъ подаръкъ. Твоятъ възлюбенъ Баща ти изпраща този подаръкъ. Той ще се поклони, ще си свърши работата и ще се върне назадъ. Защо сѫ женитѣ? За да направятъ щастливи Божиитѣ синове. Защо сѫ мѫжетѣ? - За да направятъ щастливи Божиитѣ дъщери. Какъвъ другъ смисълъ могатъ да иматъ мѫжетѣ и женитѣ? Това е идейното учение, така трѣбва да се разбира. Нѣкой казва: азъ ще слугувамъ. - Ако ти слугувашъ и си проводникъ на великата Божия Любовь, следъ това Господъ ще тѣ повиши, ще тѣ направи да разбирашъ вѫтрешния смисълъ на живота. Ако слугувашъ, ще ти слугуватъ; ако не слугувашъ, нѣма и да ти слугуватъ.

„И накладоха огънь”. Азъ желая този огънь да се накладе и у васъ. Подъ този накладенъ огънь азъ разбирамъ любовьта и всички онѣзи, които се грѣятъ на тази любовь. Този огънь, това сѫ ученицитѣ, които се учатъ. Всички онѣзи, които треперятъ това сѫ хората, които търсятъ свободата. Свободенъ е човѣкъ да трепери, никой не може да му забрани. Като треперя, азъ съмъ свободенъ. Когато човѣкъ е страхливъ и бѣга, азъ го облажавамъ, той обича истината. Свободенъ е човѣкътъ, бѣга. Ако не бѣгаше, той не щѣше да бѫде свободенъ. Щомъ той види мечка, бѣга, свободенъ е и ще се освободи. Ако не можеше да бѣга, тогава?

И тъй, свободата въ свѣта зависи отъ това, което можешъ да направишъ, да направишъ по изборъ. Доброто, което можешъ да направишъ, направи го - свободенъ си тогава. Щомъ можешъ да направишъ доброто, това показва, че имашъ любовь, имашъ и знание. Щомъ не можешъ да го направишъ, нѣмашъ нито любовь, нито мѫдрость, нито знание, нито свѣтлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота. Сега е дошло времето да се повдигнемъ, понеже предъ насъ седи едно велико бѫдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свѣтъ, ще ви прекаратъ презъ една зона, дето ще оставите всичко непотрѣбно придобито, а съ васъ ще вземете само малкото посѣто сѣменце. Съ тази малка торбичка ще отидете въ другия свѣтъ. Сега, азъ не зная колко сѣмена ще останатъ, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете къмъ това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вѫтрѣ.

И тъй, като ставате сутринь, хванете дѣсната страна на челото си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на челото ми да царува мѫдростьта, а въ лѣвата - любовьта. После хванете носа си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на носа ми да царува любовьта, а въ лѣвата - мѫдростьта. После хванете брадата си и кажете: азъ искамъ въ лѣвата страна на брадата ми да царува любовьта, а въ дѣсната - мѫдростьта. Ако досега бихте направили това, вие щѣхте да бѫдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновениятъ човѣкъ изкарва за една година, талантливиятъ го изкарва за единъ мѣсецъ, това което талантливиятъ изкарва за единъ мѣсецъ, гениалниятъ го изкарва за единъ день. Светията, като работи единъ день, той изкарва работа за една година. Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за единъ день. Казано е, че когато жената преде една година, тя може да носи подъ мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за единъ мѣсецъ, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за единъ день, ще се равнява на работа за единъ мѣсецъ. Ако сте светия, работата за една година ще свършите въ единъ день. И тъй, пожелавамъ работата за една година да свършите въ единъ день. Плюсъ и минусъ, две противорѣчия раждатъ едно равенство. Два плюса раждатъ едно отблъскване. Два минуса сѫщо се отблъскватъ, но единъ минусъ и единъ плюсъ се привличатъ. Следователно, любовьта и безлюбието се привличатъ; злото и доброто се привличатъ; вѣрата и безвѣрието се привличатъ. Щомъ знаете това, не се обезсърчавайте отъ противоположнитѣ състояния на вашия животъ, понеже тѣ сѫ условия за работа. Това е вашето поле, въ което всички вие трѣбва да работите. За да работите, трѣбва да накладете огънь.

Сега азъ ви оставямъ, огъньтъ е накладенъ край васъ, и вие знаете какво трѣбва да правите. Както ви виждамъ, огъньтъ е накладенъ у васъ, всички се грѣете, сърдцата ви туптятъ, мозъкътъ ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане съ насъ? Казвамъ: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросътъ всички кръстове да се изгорятъ. Този е въпросътъ, който сега се решава: всички кръстове, на които сѫ страдали учителитѣ на земята, трѣбва да се изгорятъ, за да нѣма никаква спънка въ пѫтя на човѣчеството. И всички хора да обикнатъ Бога, да тръгнатъ напредъ, да си подадатъ рѫка и да заживѣятъ братски.

27-ма недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 3-ти априлъ 1932 г. София - Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...