Jump to content

1932_03_13 Приложете Добродетель


Ани

Recommended Posts

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932).

Том II. Бургас, 1993.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Приложете добродeтeль

Ще прочета часть отъ 24 глава на Притчитѣ до 15 стихъ.

Ще взема нѣколко думи отъ Второто послание Петрово, отъ първата глава, 5 стихъ: „Приложете на вѣрата си добродeтeль”.

Въ какво седи прилагането на добродeтeльта? Много пѫти се говори за добродeтeльта за вѣрата. Вѣрата е една установена сила за човѣка на земята, - съ която той започва, съ която започватъ не само хората, но и всички най-малки, най-дребни животинки. Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, всички започватъ съ вѣрата. И най-голѣма вѣра иматъ най-малкитѣ животинки, най-слаба вѣра има човѣкътъ. Туй е по отношение на вѣрата. Животнитѣ иматъ най-малко знание, а човѣкъ има най-голѣмо знание. И туй знание той го е добилъ благодарение на малкитѣ животни, които съ вѣрата сѫ достигнали тѣзи факти. И той се намира много ученъ човѣкъ. Тъй щото, ако искате да научите какво нѣщо е вѣрата ще го научите при най-малкитѣ животни. Ако искате да научите какво нѣщо е търпението, ще го научите при дърветата. По-търпѣливи сѫщества отъ дърветата нѣма. На човѣка му трѣбватъ още хиляди години, докато дойде до търпението на дърветата. И затова се казва че човѣкъ става дърво. По-голѣмо дърво отъ човѣка нѣма. Всички дървета, които се отказватъ отъ търпението, изсъхватъ. Всѣко дърво, което се отказва отъ търпението, умира. Тъй щото наказанието на всѣко дърво, което не търпи, и на всѣко малко сѫщество, което се отказва отъ вѣрата е, че тѣ изчезватъ. Такъвъ е законътъ. Сѫщевременно изчезва всѣки човѣкъ, който се отказва отъ знанието - обезумява. И тъй растенията изсъхватъ, безвѣрнитѣ отъ малкитѣ животни изчезватъ, а онѣзи хора, които се отказватъ отъ резултатитѣ на вѣрата - знанието е резултатъ на вѣрата отъ по-висшъ свѣтъ - тѣ обезумяватъ.

Въ Писанието се казва: „Рече безумниятъ въ сърдцето си: Нѣма Богъ.” „Нѣма Богъ” значи: азъ съмъ господарь, нѣма всѣки да ми заповѣдва. Той самъ себе си ражда, нѣма кой да му заповѣдва. Нѣму всички му заповѣдватъ! Една бълха му заповѣдва да си тури рѫката въ пазвата, да се почеше. Единъ цирей, който е излезълъ на гърба му, му заповѣдва да си тури рѫката. Той казва, че е господарь, а цирѣятъ му заповѣдва! Падне една капка кръвь на крака му и тя му заповѣдва: „Измий си крака!” Той казва: „Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, каквото искамъ правя.” Като дойде цирѣятъ, той му казва какъ да го лѣкува. Като дойде бълхата, тя казва какъ да я изпѫди; заповѣдватъ му какъ да яде, какъ да се облѣче и т. н. Азъ не зная каква свобода има въ това.

Сега, азъ взимамъ фактитѣ така както сѫ, не за присмѣхъ. Защото човѣкъ като не изпълни закона на природата, той става за присмѣхъ. За присмѣхъ е всѣки листъ, който е падналъ отъ дървото. Всичката култура за него е свършена. Той пожълтява. Листата тактика иматъ. За да покажатъ, че ужъ сѫ завършили своята еволюция, слизатъ отъ дървото жълти; ако сѫ зелени, не сѫ завършили своята еволюция. Но за да покаже причината, че слиза отъ дървото, листътъ пожълтява - значи тази култура на дървото не е за него. И хората като гледатъ този учения листъ, въ огъня го изгарятъ. Той се повдигне горе. Затуй казваме: ученитѣ хора все изъ въздуха ходятъ.

Това сѫ редъ разсѫждения. Дали така мислятъ, то е другъ въпросъ. Но мисля, че съмъ правъ въ своя изводъ. Не е работата какъ човѣкъ разсѫждава, а какво ще придобие. Не е научно онова, което учениятъ човѣкъ доказва, напримѣръ какви хранителни вещества има въ ситното зърно; научно е само това, което, следъ като го приемешъ, остава въ тѣлото ти и можешъ да се ползувашъ. Това е наука. Онѣзи научни данни какъ можешъ да ги използувашъ, това е въпросътъ, другитѣ сѫ фиктивни числа. За примѣръ, колко бѣлтъчни вещества има въ боба? Ученитѣ хора казватъ, че има бѣлтъчни вещества, но колко бѣлтъчни вещества може да влѣзатъ въ твоя организъмъ? Човѣкъ като яде месо го хваща подагра, но и като яде бобъ пакъ го хваща подагра, бобена подагра има. Защото бобътъ е голѣмъ аристократъ. Ако ти не знаещъ какъ да се обхождашъ съ него, той ще ти даде да разберешъ, че нѣмашъ насрѣща си единъ простъ бобъ. Той казва: „Не е така, както ме кръщавашъ. Азъ мога всѣкиго да кръщавамъ, както мене ме кръщаватъ и азъ кръщавамъ.” Подъ думата „кръщение” се разбира страдание. Сега, подъ „кръщение” се разбира и друго. Кръщението всѣкога подразбира една задача, която трѣбва да разрешишъ. Една трудна задача на сърдцето, не на ума. Има задачи на ума, не на сърдцето. Не само външно да се облѣчешъ по модата, да отидешъ на балъ, да играешъ на хорото - българско забавление е то. Да изплатишъ единъ дългъ, да изнесешъ единъ чувалъ отъ сто килограма на Витоша, то е дългъ на сърдцето, не на ума. Умътъ е, когато ти проектирашъ, напримѣръ, желѣзница да направишъ. Лесно е съ ума да проектирашъ нѣщо, но когато не проектирашъ съ ума си, нѣщата ставатъ мѫчно.

Сега, апостолъ Петъръ казва, че трѣбва да се приложи на вѣрата добродeтeль. Много работи трѣбва да се приложатъ на добродeтeльта. За да стане вѣрата устойчива, трѣбва да има добродeтeль. Безъ добродeтeль вѣрата не е устойчива, нѣма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вѣрата. Дотолкова, доколкото ти вѣрвашъ, че вѣрвашъ, че вѣрата ти е въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вѣрата дойде въ подсъзнанието, тя е силна; ако дойде въ съзнанието, е силна; дойде ли въ самосъзнанието, тя е слаба. Много пѫти се работи въ дветѣ области и работитѣ не ставатъ тъй както очакваме. Вѣрата не се е изразила. Когато се работи въ подсъзнанието, каквото пожелаешъ, става. Но туй вѣрване въ подсъзнанието, то е опредѣлено, а всички опредѣлени работи ставатъ. Не се осѫществяватъ онѣзи работи, които не сѫ опредѣлени Щомъ едно знание не е опредѣлено въ човѣшкия животъ, туй знание не става. Казвашъ: „Ама азъ не мислѣхъ така.” Може, но природата мисли другояче. Онова, което вѣрата дава, то се прилага на онова, което природата дава. То се излага на показъ на всички разумни сѫщества. Следователно ти никога не можешъ да приемешъ отъ природата или отъ Бога нѣщо, което не е разумно. Нѣщата ще станатъ по онова, което ти мислишъ и което ти вѣрвашъ, но тази вѣра не е проникнала въ цѣлото битие. Има нѣщо, което ти не вѣрвашъ. Има нѣщо, което трѣбва съвършено да изключишъ отъ вѫтрешния си животъ. Ти като вѣрвашъ въ тия нѣща, които сѫ необходими, нѣма нужда да ги опитвашъ. Ти може да опиташъ само тия нѣща, които не знаешъ, а туй, което знаешъ, отъ него никога не можешъ да се отречешъ. Нѣкой може да възрази: „Какъ тъй?” Ти може да отречешъ себе си, да кажешъ: „Азъ не живѣя.” Но живота си не може да отречешъ. Следователно, единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е че живѣе. Той нѣма защо да отрича това нѣщо. Онѣзи нѣща, които той отрича, той не ги знае. Тъй седи въпросътъ научно. Всички други нѣща, които човѣкъ отрича, той се съмнѣва въ тѣхъ. Съмнѣнието е признакъ на невѣжество. - Ама съмнѣвамъ се - Невежа сѫ - Ама азъ не вѣрвамъ. - Първокласенъ невѣжа си. - Какъ тъй? - Тъй е, нищо повече, първокласенъ невѣжа си. Ако кажа, първокласенъ ученъ човѣкъ си, това значи имашъ да учишъ.

Тази работа не е тъй лесна - да отричашъ: това не сѫществува, онова не сѫществува. Вземете въ сегашния вѣкъ: въпросътъ за душата. Не сѫществува въ много умове. Тя сѫществува, само че не я признаватъ. Душата често я смѣсватъ съ човѣшкото сърдце, смѣсватъ я и съ човѣшкитѣ чувства, правятъ единъ процесъ, единъ експериментъ, съмнѣние въ това, въ онова. Понятието на сегашнитѣ учени за душата - не на всички учени, но на повечето отъ тѣхъ, които иматъ материалистическо схващане за душата, мяза на следното. Американски студенти направили много майсторски единъ бръмбаръ отъ 15 ÷ 20 части на други бръмбари и го даватъ на своя професоръ да го опредѣли къмъ кой видъ спада, къмъ кое семейство. Той като го погледналъ, казва: „Това е хъмбъкъ, значи не може да се опредѣли, това е ваша измислица. Не сѫществува такъвъ бръмбаръ.” Та сега често понятието за душата е такъвъ бръмбаръ, сборъ отъ функции, функцията е единъ процесъ. Следъ като се свърши този процесъ, свършва се и това дѣйствие. А душата е единъ непреривенъ процесъ въ свѣта. Пространството и времето въ природата се включватъ въ душата. Душата е пространствена и безъ друго е материална. Тя включва въ себе си пространството, включва въ себе си и времето, включва въ себе си всички форми, но и възприемането на тѣзи форми. Всѣка една форма представлява едно ограничено пространство, едно пространство, което може да се ограничи. Всѣко едно по-низше пространство може да се ограничи отъ по-висше пространство.

Две точки ограничаватъ правата линия, или правата линия е една точка, която може да се движи къмъ друга точка. Тази права линия е толкова малка, че съ микроскопъ не може да я видишъ. Между две точки може да се вземе само една права линия. Има едно малко пространство между едната точка и втората. Но за да се движи извѣстна точка въ една посока, тази точка трѣбва да е разумна. Въ свѣта никой не може да образува движение, ако нѣма разумность въ себе си, движение вънъ отъ разумностьта не може да сѫществува. Дето има разумность, има движение, то е качество на разумностьта. Следователно по движението, по това въ каква линия и плоскость се проявява, ние можемъ да сѫдимъ за степеньта на тази разумность. Това сѫ вѣчни научни работи. Има извѣстни линии, които показватъ разумностьта И на човѣшкото лице има извѣстни линии, които показватъ добродeтeльта. Човѣкъ, който има такива линии, на него може безъ всѣкакъвъ записъ да му повѣришъ сто хиляди лева, единъ милионъ лева, той ще ги донесе точно навреме. Но у когото тази линия отсѫствува, той все ще намѣри едно извинение, на него не можешъ да разчиташъ. Върху тѣзи линии се обуславя физиогномиката. Тя изучава линиитѣ, плоскоститѣ въ човѣшкото лице и въ какво направление тѣ се движатъ, да кажемъ, носътъ въ какво направление се движи. И въ хиромантията е сѫщото, тя изучава основнитѣ линии на рѫката въ какво направление се движатъ. Линиитѣ на сърдцето се движатъ въ една посока, линиитѣ на ума се движатъ въ друга посока. Разни сѫ посокитѣ на движението. Хиромантикьтъ има извѣстни правила, по които изучава посоката и правилностьта на туй движение, той разрешава математически нѣщата Това е проста работа

За примѣръ, човѣкъ когато се занимава съ научна работа той е много внимателенъ, ако е малко невнимателенъ, той може да обиди хората. Въ алгебрата и въ аритметиката има извѣстни правила; при нѣкои дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” се унищожаватъ, при други дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” даватъ „минусъ". „Плюсъ” и „плюсъ” даватъ „плюсъ"; „минусъ” и „минусъ” пакъ даватъ „плюсъ” - правилото е едно. Но азъ казвамъ да вземемъ една такава задача: Имаме, да кажемъ, три лица; едното лице има да дава 25 лева, второто лице има да взима 25 лева отъ първото лице. А третото лице има да дава на друго лице 25 лева. Значи първото лице има „минусъ”, има да дава, второто има „плюсъ”, и третото има „минусъ”. Следъ като извършите това дѣйствие, ще кажете, че плюсъ и минусъ се унищожаватъ, но у двамата джобоветѣ ще бѫдатъ празни, а у втория ще има вече 25 лева. Значи знацитѣ се унищожаватъ, но числата не се унищожаватъ. Знацитѣ се смѣнятъ. Ако знацитѣ се смѣнятъ или се унищожаватъ, то е въ реда на нѣщата. Смѣна или унищожение значи, че извѣстенъ процесъ е станалъ. То е право. Но числата, силитѣ, чрезъ които природата функционира, тѣзи числа си оставатъ еднаква.

Та азъ казвамъ, че има три вида числа, чрезъ които човѣкъ трѣбва да работи: рационални числа на физическото поле, рационални числа въ духовния свѣтъ, абсолютни или положителни числа въ Божествения свѣтъ. Въ рационалнитѣ числа процеситѣ на знацитѣ се смѣнятъ, а въ абсолютнитѣ числа не става никаква смѣна, тамъ нѣмаме никакви отрицателни числа, никакви отрицателни процеси. Въ духовния свѣтъ и въ физическия свѣтъ сѫществува поляризация - положителни и отрицателни числа, въ Божествения свѣтъ нѣма. Но сега не мога да ви разправямъ за този свѣтъ, той е бамбашка, особенъ свѣтъ. Ще кажете, какъ може да бѫде така. Тъй не може да се мисли. Не може да се пита, какъ може да бѫде това. Щомъ питашъ, ти си единъ невѣжа, нищо повече. „Какво нѣщо е любовьта?” Невежа си! Най-малкитѣ микроби, най-малкитѣ буболечици знаятъ, могатъ да държатъ дисертация за любовьта. Малкитѣ микроби знаятъ повече за любовьта а ти я отричашъ, доказвашъ я. Ти си въ знацитѣ. Понеже тебъ не тѣ обичатъ, ти мислишъ, че любовь нѣма. Щомъ тѣ обичатъ, има любовь. Ние казваме: „Нѣма любовь въ свѣта” - По отношение на насъ, ние се считаме като центъръ, по отношение на менъ нѣма любовь, а по отношение на другитѣ има любовь. Може по отношение на менъ да нѣма-свѣтлина, но по отношение на другитѣ да има свѣтлина Азъ може да съмъ въ нѣкое подземие, дето нѣма свѣтлина; другитѣ, които сѫ на повърхностьта, има свѣтлина за тѣхъ.

Туй знание, което имате, къмъ него трѣбва да притурите това, което сте придобили. Казвате: „Тѣзи работи ние ги знаемъ.” Знание е да се приложи на твоята вѣра добродeтeль, за да бѫде твоята вѣра устойчива. Знание е придобитото богатство да можешъ да го запазишъ да остане въ тебе. За примѣръ, имашъ едно свѣто чувство; единъ день ти получишъ силата на любовьта и казвашъ: „Не искамъ нищо повече отъ това.” Мислишъ, че си разрѣшилъ въпроса. Не се минава единъ день, туй чувство изчезва. Какъ ще го докажешъ на хората? Ти си билъ готовъ на всички жертви за туй чувство и ето че тѣ поставятъ на кръстъ. Де остана това чувство? Сега си го изгубилъ, усѣщашъ една вѫтрѣшна празнота, едно вѫтрѣшно безсмислие. Нѣкой ти говори за любовьта, ти казвашъ: „Не ми говори.” Защото ти имашъ една опитность, изгубилъ си нѣщо много хубаво. Кѫде си го изгубилъ? Физически не е. Казвашъ, че си го изгубилъ. Може да се е изгубило въ пространството нѣкѫде, но на кое мѣсто е заминало то?

Трѣбва ни единъ новъ езикъ за размишление понеже всѣкога, когато говоря за знанието, казвате: „Азъ това го зная.” Радвамъ се да знаемъ. Азъ бихъ желалъ всички да сте запознати съ висшата математика и тогава бихте говорилъ много по-добре. Бихъ желалъ всички да сте запознати съ геометрия и бихъ ви говорилъ за човѣшката глава, за човѣшкото тѣло, за човѣшкитѣ пръсти. Математически отношения има, пропорции има, уравновесяване  на пръститѣ. Какви отношения иматъ линиитѣ, какъ и кога сѫ се образували?

Минава презъ Изгрѣва единъ чужденецъ отъ високо произхождение, спира се при менъ и ме пита, иска да знае произхода на тази работа, какъ се е образувала. Казвамъ: Историята не помни, отъ памти-вѣка бѣше, преди да бѣше създаденъ свѣта, туй нѣщо сѫществуваше. „Туй учение какво е?” Туй учение е, отъ което всички религии, всички науки сѫ произлезли въ свѣта. Природата е поставила знанията на складъ но всичко е резултатъ. Тя е складирала всичко въ себе си, има закони, които могатъ да покажатъ какви сѫ резултатитѣ. Казвамъ, че природата е единъ резултатъ, една дѣятелность, която е почнала отъ преди милиони години, която служи за наша полза, за наше възпитание. После, ние трѣбва да се занимаваме съ силитѣ, които работятъ и които сѫ създали всичко туй. Трѣбва да знаете, че всички нѣща сѫществуватъ въ природата, тѣ сѫ складирани, и е хубаво да провѣрявате тѣзи факта Казвамъ на този чужденецъ: Ти си ражданъ при много добри условия, богати сте били, майка ти добра, баща ти добъръ, когато сѫ тѣ раждали сѫ били при добри условия. Ти вървишъ по линията на майка си, имашъ точно нейния характеръ. Казва: „Точно така е.” Майка ти е такава, ти си такъвъ. Казва: „Откѫде знаешъ?” Това се провѣрява по особени закони, става една магия, има извѣстни правила. Тѣзи нѣща сѫ елементарни работа Доказвамъ му, че нѣщата въ природата сѫ отбелязани. Азъ чета въ природата, твоето ражадане е отбелязано. Индуситѣ казватъ, че е записано въ акашовитѣ книги. Чета азъ на еди-коя си страница, еди-кой си роденъ на еди-коя си дата - отбелязано е неговото раждане, какъвъ е баща му, майка му всичко чета. Какви чудесии има записани въ природата! Записано е всичко въ книгитѣ й. И въ България има записани акашови записки. Навсѣкѫде мога да чета. По листата на дърветата мога да чета какви родове сѫ минали, какви племена сѫ минали: хуни, готи, остготи, всичко е отпечатано на листата; по българскитѣ камъни е отбелязано какви войни сѫ се водили, какви животни сѫ живѣли. И на Сѣверния полюсъ всичко туй го има написано. Ако българитѣ можеха да извадятъ всичко това, щѣха да бѫдатъ най-учениятъ народъ. Това е една история, каквато свѣтътъ не е виждалъ. А при това българитѣ минаватъ за много простъ народъ.

Нѣкой пѫть ни питатъ защо ходимъ по планинитѣ. Азъ ходя по планинитѣ да чета какво е писано по тѣзи планини и скали, цѣла архива има. Нѣкои работи, които ми трѣбватъ, ги чета, които не ми трѣбватъ, не ги чета. Сега, онѣзи религиозни хора казватъ: „Това е природа, това е работа на дявола.” То не е така. „Ти ще горишъ.” Отъ Бога кое е? Ако туй, което е въ природата, е отъ дявола, значи и човѣкъ е отъ дявола. Той е съгрѣшилъ. Защо се казва въ Писанието, че всичко въ лукаваго лежи. Ако е така, де ще намѣримъ Божественото? То е логическо заключение. Не е право. Има нѣщо отъ дявола, не го отричамъ. Но туй, че всичко е отъ дявола, и то е много.

Ето какъ азъ опредѣлямъ нѣщата. Когато вършишъ нѣщо споредъ закона на вѣрата, по Бога, ти нѣма да мислишъ; ще свършишъ работата безъ да мислишъ, че като я свършишъ, тогава ще мислишъ. По Бога тъй седи. Законътъ е такъвъ. По човѣшки като вършишъ една работа, много ще мислишъ, а като я свършишъ, нѣма да мислишъ. Сега хората като вършатъ Божията работа, се напъватъ, много мислятъ, а като я свършатъ, никакъ не мислятъ. Като вършатъ човѣшкитѣ нѣща, никакъ не мислятъ, а като свършатъ работата, казватъ: „Втасахме я. Какво трѣбва да правимъ сега?” Казвамъ: Измѣнете този процесъ. Не мислете въ Божиитѣ работи, мислете въ човѣшкитѣ работи. Върху свършенитѣ Божии работи мислете, върху свършенитѣ човѣшки работи не мислете. Преди да си свършилъ една човѣшка работа, трѣбваше да мислишъ много. Следъ като я свърши, не мисли повече. Питамъ: следъ като си ялъ едно ядене и остане празна паница, какво ще мислишъ, че трѣбва да я миятъ, нѣма какво да мислишъ. Следъ като си разбилъ касата, какво ще мислишъ? Може да мислишъ, докато има пари въ нея, за обраната каса какво ще мислишъ. Азъ говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислимъ отвлѣчено. Хората сѫ смѣшни. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ на строгата наука. Питамъ: Като умре онзи кѫде отива? Туй, въ което ти вѣрвашъ, може да зачекнешъ този въпросъ. Казвашъ: Този човѣкъ умре. Тукъ бѣше той, кѫде отиде. - Логически въпросътъ не е поставенъ както трѣбва. Казвамъ: ето тукъ имаше човѣкъ. Кѫде отиде той? Пъкъ има нѣща, по които той самъ се издава. Ако той каже, че вѣрва въ другия свѣтъ, ще го считатъ за будала. Онзи, който не вѣрва, той е дважъ по будала. Когато управляватъ богатитѣ хора, който е богатъ, е почетенъ човѣкъ. Тогава не съжалява, че е богатъ. Ако единъ день дойде да управляватъ сиромаситѣ, тогава който е богатъ, ще вземе положението на сиромаха, а сиромаситѣ ще заематъ положението на богатитѣ. Тогава всички ще се хвалятъ съ своята сиромашия, а сега казватъ: „Ти знаешъ ли, азъ съмъ богатъ човѣкъ, разполагамъ.” Това сѫ относителни нѣща. Сиромашията и богатството, това сѫ научни термини, смѣнятъ се „плюсъ” съ „минусъ”. Богатството и сиромашията показватъ само процеси на човѣшкия умъ. Когато човѣкъ поумнява, той богатъ става; когато човѣкъ оглупѣва, той сиромахъ става. Азъ взимамъ богатството и сиромашията въ този смисълъ, вѫтрешни промѣни има. Не мисля, че ставашъ богатъ, когато тѣ товарятъ като единъ конь, който носи злато, или че ставашъ сиромахъ, когато тѣ разтоварватъ. Азъ взимамъ богатството като резултатъ на човѣшката разумность. Въ този случай богатството показва степеньта на човѣшкото развитие. Такъвъ единъ богатъ човѣкъ никога нѣма да изневѣри съ своето богатство. Щомъ има добродeтeль, приложена на вѣрата, той никога нѣма да тѣ изнасили съ своето богатства. Онзи, който се готви за кандидатъ за богатия, той непремѣнно трѣбва да има това качество. Защото ако нѣма това качество, той богатъ не може да стане.

Сега, да приведа тѣзи нѣща въ по-ясна форма. Всѣки здравъ човѣкъ е богатъ. Като ядешъ, приятно, ти е, доволенъ си, дори веселъ можешъ да бѫдешъ. Всѣки човѣкъ съ разстроенъ стомахъ е сиромахъ. Ще е сгушенъ, не е тъй както трѣбва. Виждамъ, че сиромаситѣ хора сѫ болни хора. Казва: „Не може тази работа, азъ нищо не струвамъ.” Ходи смирено. За него е тази поговорка на дѣдо Славейковъ: „Покорна главица остра сабя не сѣче.” Коя е покорната глава, която сабя не сѣче? Разумната глава сабя не я сѣче. Тъй бихъ го превелъ азъ: разумната глава, добрата глава, главата на единъ светия, главата на Христа, не може да падне отъ рамената му. Туй разбирамъ азъ „покорна глава сабя не сѣче.” Разумната глава сабя не я сѣче никога. Сега, това е изводъ. Този български писатель, когато е писалъ тия нѣща, той е ималъ тази идея, но я е изразилъ по другъ начинъ. Значи той разумѣва, че нѣма какво да се разправя съ хората. Една малка срѣща има той съ тѣхъ. Разумниятъ ще го биятъ, това-онова, и най-после казва: „Може да правите каквото искате, азъ нѣма да се противя.” Разуменъ е този човѣкъ.

Та казвамъ: Добродeтeльта е една основа, върху която трѣбва да туримъ всѣка човѣшка вѣра, за да стане стабилна, което произтича отъ дълбочината на човѣшкото сърдце, отъ дълбочината на човѣшкия умъ, на туй, което ти си опиталъ. Тъй щото идеята за Бога не е отвлѣчена идея, но у човѣка има едно разумно съзнание, което го ограничава. Въ всѣки даденъ моментъ то тѣ упѫтва какво трѣбва да правишъ. Ти искашъ да направишъ нѣщо нѣщо дълбоко въ тебъ ти казва: „Почакай малко.” Ама времето. – „Почакай малко.” Ама условията, хората. - „Почакай малко.” Ако почакашъ, всичко ще се оправи, ако не почакашъ, не го послушашъ, ти ще се объркашъ. Туй, което ти казва, то е Божественото вѫтрѣ. Богъ всѣкога говори на човѣка. Дотогава, докато ти си разуменъ, туй Божественото въ тебъ ти говора. Не го слушашъ, отидешъ да направишъ едно престѫпление - туй Божественото тѣ хване, разтърси тѣ хубаво. Нека тѣ разтърси. Хване тѣ ревматизъмъ въ краката. Туй Божественото казва: „Ти нѣмашъ право да буташъ този човѣкъ.” Съвременната статистика показва, че всички събития въ свѣта ставатъ по единъ опредѣленъ законъ. Войнитѣ ставатъ по опредѣленъ законъ, умиранията ставатъ по опредѣленъ законъ, финансовитѣ кризи ставатъ по опредѣленъ законъ, ражданията ставатъ по опредѣленъ законъ. Въ Англия има единъ уменъ човѣкъ, астрологъ, който взелъ вѣрни данни отъ десеть града въ страната и статистически изчислилъ за десеть години колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Следъ това за следващитѣ десеть години опредѣлилъ колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Това станало, съ едно малко различие отъ нѣколко единици. Законъ е това. И този господинъ отива още по-далече: той изчислява отъ една лотария кои номера ще печелятъ и кои нѣма да печелятъ. Той ги познава, но не злоупотрѣбява съ това знание, не го прилага за себе сѫ. Англичанинъ е той, никога не си позволява да забогатѣе съ своето знание. За другитѣ не го прилага, и за себе си не го прилага. Ако си позволи за себе си да го приложи, той ще изгуби това знание.

Сега, азъ не искамъ да ви убѣждавамъ, че такова знание има. Строга е тази наука. Говоря ви само за изяснение. Ако съвременнитѣ учени хора можеха да обявятъ това знание правилно, биха облекчили живота на хората съ тази наука въ всичкитѣ нейни приложения, въ всичкитѣ нейни отрасли, които сѫществуватъ. Може да се помогне на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, или на човѣшката душа и човѣкъ да прекара живота си по-сносно. Всички съвременни страдани произтичатъ отъ факта, че въ свѣта се раждатъ повече хора, отколкото трѣбва. За тия хора нѣма приготвени провизии. Онѣзи, които сѫ на земята, не сѫ готови да ги посрѣщнатъ като добре дошла Тѣзи, които сѫ дошли, сѫ взели всичкото богатство за себе си, и когато дойдатъ тия, за които не е приготвено, и тѣ ще помислятъ за себе си. Въ Лондонъ има повече отъ 50 хиляди души - цель единъ български градъ - кѫдето е най-голѣмата мизерия, най-голѣмиятъ упадъкъ, който човѣкъ може да види. Тамъ можешъ да отидешъ само съ стражарь. Ако отидете въ този кварталъ и влѣзете, да речемъ, като артистъ, като излезете дрехитѣ ви ще бѫдатъ нашарени съ каль. Това сѫ хиляди недоволни хора. Какво ще кажете? Ако отидете въ Америка това не е за осѫждане на американцитѣ, тѣзи хора които сѫ тъй сърдечни - и тамъ ще намѣрите милиони синове и дъщери далече отъ майкитѣ си, ще ги видите като на бойно поле, дошли въ Ню-Йоркъ и Чикаго да забогатѣятъ; съ въшкитѣ си дошли, но сѫ забогатѣли, кой по какъвто начинъ е могълъ. То е единъ упадъкъ; и затова трѣбва знание. Ние, съвременнитѣ хора не сме почерпили знание отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове и цивилизации, на миналитѣ култури, които сѫ сѫществували. Ние сме забравили и искаме да повторимъ пакъ сѫщитѣ страдания. Нѣкой пѫть казваме, че човѣкъ трѣбва да страда. Азъ съмъ съгласенъ съ разумнитѣ страдания, но не съмъ за глупавитѣ страдания. Да се избиватъ хората за нѣкаква велика цель или преобразувание, разбирамъ, но да се избиватъ безразборно, за нищо, това не разбирамъ. На съвременнитѣ хора сѫ дали една привилегия, която е чисто Божествена: тѣ мислятъ, че иматъ право да убиватъ човѣкъ. Тогава върнете се при Мойсѣевия законъ. Споредъ него, човѣкъ ако събира сѫчки въ сѫботенъ день, трѣбва да се убие съ камъни. Туй е по буквата на нѣщата. Съ това не се разрешаватъ въпроситѣ. Ние, съвременнитѣ хора живѣемъ по този законъ на Мойсѣя. Христосъ казва: „Иде време, и сега е, всѣки, който би убилъ, да мисли, че служба принася на Бога.” Хората, които вѣрватъ въ Бога, които проповѣдватъ Бога, казватъ: „Този е врѣденъ, да се премахне, той ще разврати свѣта.” Свѣтътъ не се развращава сега, но падението на свѣта се дължи на една обща причина. Не е тъй причината, както се тълкува. Когато хората дойдатъ до сѫщото мѣсто, дето сме паднали, и отъ тамъ се започне едно повдигане постепенно, все ще има положителенъ резултатъ. Ние вървимъ по една крива линия въ една орбита цѣли 8 хиляди години. Наближаваме да направимъ единъ полукрѫгъ. Ние ще дойдемъ по закона на инволюцията въ тази точка, дето сме паднали и по закона на еволюцията ще дойдемъ до противоположната точка и ще имаме другъ Изгрѣвъ. Ще дойде възходътъ, спасението на цѣлото човѣчество. Като минемъ този пѫть, отъ сегашния грѣхъ нищо нѣма да остане. Ще бѫде както при гѫсеницата, която яде листа и осакатява дърветата; като дойде до противоположния полюсъ, веднага щомъ тази гѫсеница се превърне на пеперуда, тя престава да яде листа. Дърветата казватъ: „Слава Богу, отървахме се.”

Мнозина, които вѣрватъ, които иматъ знание, които иматъ добродетели, сѫ въ друга степень на развитие, но мнозинството се мѫчи въ съмнѣния. Не сме свободни отъ злобата, омразата, не сме свободни отъ завистьта. Даже онѣзи, които вѣрватъ, не сѫ свободни. Трѣбва да се освободимъ! Това е истинската наука - да се освободимъ. Като срѣщнемъ единъ човѣкъ, да видимъ, че той е свободенъ отъ всички тѣзи минали наслоявания на човѣшката душа. И тогава, ако ние образуваме едно управление отъ такива възвишени хора въ една държава, съвсѣмъ други закони ще има, друго царство ще има. Ако професоритѣ сѫ такива въ единъ университетъ, ако учителитѣ сѫ такива, съвсѣмъ по другъ начинъ ще се възпитаватъ хората. Раждането и възпитанието на хората по съвсѣмъ другъ начинъ трѣбва да върви. Ако хората въ свѣта вървятъ тъй, както сега вървятъ, нѣма никакво избавление, нѣма изгледъ за подобрение. Черната раса показва мѣстото на човѣшкото падение. Човѣшкиятъ оттенъкъ, краската е дошла на човѣшкото лице на мѣстото, дето човѣкъ е падналъ. То е равноденствие на човѣшкото падение. Човѣкъ не пада въ пролѣтьта на своя животъ, но той е падналъ въ есеньта на своя животъ, въ септември, въ туй равноденствие. Следователно цѣлото падение е на земята. Ние наближаваме вече туй равноденствие, оставатъ ни още до него две хиляди години. Научно ви говоря. Оставатъ още две хиляди години, но пролѣтьта е вече толкова близо, че всичко се топа. Две хиляди години оставатъ до това равноденствие. Тогава ще има знамена, пѣене, веселие, такава радость, каквато досега не сте виждали никога. Две хиляди години, това сѫ два дни; две хиляди години човѣшки, това сѫ два дни - не Божествени, въ на духовния свѣтъ. То зависи отъ интензивностьта на мисъльта.

Азъ съмъ привеждалъ и другъ пѫть примѣра за онзи отшелникъ, който търсѣлъ Бога 30 години, дошелъ до старини и казва: „Толкова време търсихъ Бога и не съмъ Го намѣрилъ. Вече остарѣхъ, кѫде да ида, какво да правя!” Единъ ангелъ му казалъ: „Ела съ менъ, ти не си избралъ хубаво мѣсто. Ела съ менъ!” Завежда го на едно мѣсто, показва му една дупка и му казва: „Оттамъ ще гледашъ онзи свѣтъ, погледай и после ела при менъ.” Онзи, стариятъ човѣкъ гледалъ 250 години и когато ангелътъ го повикалъ, той казва: „Чакай да погледамъ, азъ едва погледнахъ, много си нетърпѣливъ!” „Че ти гледашъ вече 250 години!” 250 години гледа и му се видѣло като единъ мигъ. Това е до интензивностьта на свѣтлината въ човѣшката мисъль. Ние вземаме духовния животъ въ положителенъ смисълъ. За да се подобри животътъ ни, по нѣкой пѫть искаме да станемъ богати, да станемъ свѣтии, да станемъ щастливи, искаме това-онова. Но другъ начинъ има за живѣене въ свѣта. Азъ казвамъ: Има единъ методъ, който всички трѣбва да спазваме, той е еднакво валиденъ за всички. Никога не отказвай на една Божествена мисъль, която е въ душата ти, онова което иска отъ тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъль. Колкото и да е малка тази Божествена мисъль, изпълни я, глава нѣма да тѣ боли. Тя ще опредѣли една нова епоха въ твоя животъ. Като дойде една Божествена мисъль, не отказвай - изпълни я, за да не се роди единъ день съжаление. Ние мязаме на другъ единъ българинъ, който билъ беденъ. Жена му казвала: „Яде ми се медъ.” „Ще купимъ, жена” „Яде ми се пилешко.” „Ще купимъ, жена.” Тя това искала, онова искала, и той все купувалъ. Тя умрѣла и тогава той взелъ да раздава за Богъ да прости, да си вкуси жена му. Следъ като умре човѣкътъ, тогава ние подаваме за Богъ да прости, а докато е тукъ, остава съ едно незадоволено желание. Той казва: „Ще купимъ”, а като умрѣ тя, другитѣ ще ядатъ. Ние, следъ като сме отказали на една Божествена мисъль, другитѣ, непотрѣбнитѣ мисли ще ги угостимъ, дано Богъ се задоволи съ тѣхъ. Споредъ менъ има едно правило. Ако ти не нахранишъ жена си, никого не можешъ да нахранишъ. Ако ти съ жена си не си водилъ единъ добъръ животъ, съ никого не можешъ да водишъ единъ добъръ животъ. За менъ това е едно правило, за другитѣ дали е правило, не зная. Като казвамъ, „жена ти”, нѣмамъ предвидъ твоята избраница, но тази жена, съ която си роденъ, съ която ти си слѣзълъ отъ небето. Човѣкъ е слѣзълъ отъ небето съ жена, той не е излезълъ самъ. Онзи мѫжъ, който е слѣзълъ отъ небето безъ жена, той е единъ изгнаникъ, никаква култура не може да има, нищо не може да му се обѣщава. Казвамъ: Ти си изгнаникъ, да се върнешъ назадъ и да вземешъ жена си! Когато Христосъ бѣше при кладенеца, на тази жена, самарянката, Той каза: „Иди и повикай мѫжа си.” „Кой отъ тѣхъ?”, запита тя. Той й каза: „Право казвашъ, петь мѫжа си имала, и този, който сега имашъ, и той не ти е мѫжъ.” Нѣма го мѫжътъ. Казва нѣкоя жена: „Не ми върви”, - Мѫжътъ го нѣма. Да дойде този мѫжъ, безъ него нищо не може. Сега, отъ гледището на жената, когато на мѫжа не му върви, казвамъ: Жена ти я нѣма, децата ги нѣма. Слушай, иди и вземи жена си да дойде и тя.

Единственитѣ две велики величини, съ които небето работи, това сѫ мѫжътъ и жената. Единственитѣ фактори за насаждането на нѣкаква култура, това сѫ мѫжътъ и жената. Вторитѣ фактори сѫ братътъ и сестрата. Третитѣ фактори сѫ Учителитѣ и ученицитѣ. Най-после, накрая на опашката сѣдятъ господаритѣ и слугитѣ. Но факторитѣ сѫ мѫжътъ и жената. Когато се образува това правилно отношение, ще се разбере, какво нѣщо е жената и какво нѣщо е мѫжътъ въ своята чистота; не въ това състояние, въ което ги виждаме сега да живѣятъ въ своята нехигиенична кѫща, но мѫжътъ и жената които живѣятъ въ своята хигиенична кѫща или въ своя просвѣтенъ умъ, въ своето просвѣтено сърдце, въ своята благородна воля. Мѫжътъ съ своето просвѣтено съзнание, това азъ наричамъ мѫжъ и жена. Човѣкъ може да прави нѣкой опитъ въ свѣта, то е външното проявление на тѣлото. Мекотата и силата на тѣлото, това сѫ нѣща относителни. Има една вѫтрѣшна мекота. Въ мекотата има животъ, въ силата има растене. Животътъ, за да се завърши, непремѣнно трѣбва да има мекота. Тъй трѣбва да се развива. Безъ мекота животътъ не може да се развива, но и безъ сила растене не може да има. Растенето става въ силата. Следователно, за да поддържашъ живота си, трѣбва да бѫдешъ мекъ; за да расте твоятъ животъ, да прогресира, трѣбва да бѫдешъ силенъ. Сега ние измѣняме тия условия. Ние искаме съ своята мекота да накараме животътъ да върви. То не може.

„Приложете на вѣрата си добродeтeль.” Добродeтeльта, това е едно отъ основнитѣ разбирания, и човѣкъ трѣбва да се интересува отъ себе си. Съвременнитѣ хора би трѣбвало да се интересуватъ, да изучаватъ своя организъмъ, своето сърдце, своята глава, даже да изучаватъ формитѣ. Като се пипне косата на човѣка, може да се познае дали той прогресира, или регресира. Само като се пипне косата, може да се знае вече какво представлява даденъ човѣкъ. Нѣкой пѫть косата се нахохори нагоре, нѣкой пѫть улегне, когато е нахохорена, много електричество има, сила има, а когато косата е много улегнала, човѣкъ е мекъ. Само съ мекота не става, както и съ сила само нищо не става. Нѣкой пѫть косата може да е нахохорена, повдигната, нѣкой пѫть може да е гладка, да има пѫть. Ако ти вчешешъ косата си, оставилъ си да има пѫть, но косата ти не се подчинява, това значи, че умътъ е много напрегнатъ, и че ти само донѣкѫде се подчинявашъ на своитѣ дѣди и прадѣди. Тъй казва дѣдо ти, баба ти - тѣ сѫ дошли и се проявяватъ. Кѫдрава е косата ти, ти искашъ гладка коса, а тя е кѫдрава; нѣкой пѫть косата на баба ти е мека, тя признава само туй, което е било въ миналото. И така е съ цѣлото наше лице, очитѣ ни, ушитѣ ни - ние още не сме господари на себе си, ние сме още наемници на чужди нѣща. Носътъ ти не е твой, очитѣ ти не сѫ твои, вѣждитѣ ти не сѫ твои, сърдцето ти не е твое, всичко ти е дадено подъ наемъ. Питамъ: Де е човѣкътъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който има свои нѣща. Когато умътъ е свободенъ, сърдцето свободно, волята свободна, човѣкъ е свободенъ и прави различие между своитѣ желания. А ако нѣкой пѫть не е свободенъ, то е въ ущърбъ на самия него, азъ не говоря за това, но той вѣрва въ своята свобода.

Въ една държава въ Африка, въ Либерия, се констатира преди 3 години робство. Онѣзи роби, които сѫ ходили въ Америка, сѫ подчинили другитѣ негри. И други се намѣсватъ. Цѣли села се изтрѣбватъ, продаватъ се хората и английскитѣ вѣстници пишатъ за робството въ Либерия. Въпросътъ се отнася до Обществото на народитѣ. Казвамъ: Ето една задача на Обществото на народитѣ. Виждатъ, че има една дисхармония и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ нея. Не е лесно да се възпита човѣкъ. Тия хора не сѫ всѣсилни, тѣ иматъ всичката добра воля, но съ какви срѣдства ще ги заставятъ да изпълняватъ законитѣ? Тѣ иматъ силата да ги заставятъ да изпълнятъ тия закони.

Ние мислимъ отъ наше гледище, че нѣкои работи изведнъжъ могатъ да станатъ. Нѣкой българинъ казва: „Да ме направятъ менъ министъръ, ще ги избеся всичкитѣ!” Това никакво разрѣшение не е, да избесишъ хората. Другъ казва: „Азъ ще ги изколя всичкитѣ!” Не става така. Така не се разрешава въпросътъ. Казвамъ: При съвременното възпитание трѣбва да се предизвикатъ най-първо всички онѣзи възвишени мисли, ония благородни чувства у религиознитѣ хора. Чудя се на коравосърдечието на религиознитѣ рѫководители. Азъ за примѣръ съмъ въ България толкова година и досега на менъ се приписватъ какви ли не нѣща, отъ съвсѣмъ други съображения. Тѣ мислятъ, че азъ имамъ нѣкаква задна цель, да изтикамъ поповетѣ и владицитѣ. Азъ нѣмамъ никаква такава цель! Свѣтътъ не съмъ го създалъ азъ, той си има свой господарь. Не сѫ само българитѣ, които разрешаватъ въпроситѣ. Има англичани, французи, американци, руси, италианци, сърби, японци, китайци, това сѫ повече отъ два милиарда хора, които разрешаватъ въпроситѣ въ свѣта. Окултиститѣ казватъ, че има още 58 милиарда други човѣшки души които разрешаватъ въпроситѣ. Ще кажете, кога сѫ ги броила. Не зная кога сѫ ги броила. Има кой да ги брои. Въ невидимия свѣтъ всѣки десеть години ги броятъ. Та статистиката казва горе-долу това. Преди десеть години ако сѫ били 60 милиарда, следъ десеть години ще се увеличатъ. Тия данни не ги измислямъ азъ, това сѫ учени хора, които казватъ, че толкова души сѫществуватъ. Дали вѣрвате или не вѣрвате, то е другъ въпросъ. Туй, което сѫществува въ природата, то си сѫществува, независимо отъ това дали ти вѣрвашъ или не вѣрвашъ. Ако слънцето грѣе, то и грѣе, независимо дали ти вѣрвашъ или не. Човѣшката душа сѫществува, дали ти я признавашъ или не, тя упражнява влияние върху тебе. Човѣшкиятъ духъ сѫществува, дали ти вѣрвашъ или не, може да става въпросъ.

Душата е всичко въ свѣта. Тя е жената, онази жена, за която азъ говоря. Човѣшката душа я отричатъ, казватъ, че нѣмало душа въ свѣта Ако въ свѣта нѣма душа, съвременната култура е осѫдена на смърть.

Иде тя въ свѣта иде тази жена. Тя ще дойде тъй тържествено, както свѣтътъ никога не е виждалъ. Никога откакъ е създадена, не е слизала една душа съ по-голѣма тържественость, отколкото тази душа която сега иде.

Ще ви приведа единъ примѣръ, който е станалъ може би преди повече отъ десеть години въ единъ градъ въ Англия. Единъ пчеларь молилъ да му изпратятъ една царица пчела. Той писалъ въ една фирма, откѫдето му отговарятъ, че царицата пристига. Веднага това се пише въ вѣстницитѣ въ града всички вѣстници пишатъ, че царицата пристига. Излизатъ съ знамена, съ вѣнци, съ цвѣтя. Най-после виждатъ едно малко куфарче. Единственъ случай една малка пчелна царица да бѫде така посрѣщната. Всички удрятъ на смѣхъ. Казвамъ: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видятъ хората тази, която е била причината за тѣхното сѫществуване – душата. Тя е, която ги е избавила отъ всички тѣхни нещастия. То е човѣшката душа. И горко на оногова, който не вѣрва въ нея.

Да вѣрвашъ въ любовьта на твоята душа която иде! Въ Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ.” Нѣма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голѣмото тържество въ свѣта. Сега ние седимъ и мислимъ за второстепенни работи, колко ще живѣемъ. Ако вѣрвашъ въ душата си, вѣчно ще живѣешъ. Ако я отричашъ, 40 ÷ 50 години, до 120 години ще живѣешъ, следъ туй ще станешъ робъ на земята, робъ на растенията. Тѣ ще тѣ разкѫсатъ, ще тѣ изядатъ, отъ тебе нѣма нищо да остане. Въ Варненско единъ вълкъ си позволилъ лѣтно време да влѣзе въ едно голѣмо стадо говеда че хваналъ едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичкитѣ говеда и съ рогата си удряли вълка и го разкѫсали. Говедата казватъ: „Този нехранимайко, не го е срамъ!”

Азъ не зная какво би станало съ съвременнитѣ хора които отричатъ човѣшката душа. Най-голѣмиятъ позоръ на съвременната култура е отричането на човѣшката душа. Тамъ именно е всичкото. Когато човѣкъ е падналъ, нищо нѣма въ него. Човѣшката душа навсѣкѫде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Богъ дихание на животъ въ ноздритѣ на човѣка и той стана жива душа.” Казалъ. Богъ отъ себе си дума и Неговото Слово внесло животъ навсѣкѫде. Въ насъ душата - е туй, разумното. Азъ сега говоря за онова вѣрую, до което ние сме достигнали. Всички хора сѫ имали свое вѣрую споредъ степеньта на своето развитие. Въ сегашния, 20-ти вѣкъ работи едно просвѣтено разбиране за душата, едно просвѣтено разбиране за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, или - да знаешъ какъ да постѫпишъ. Сега, ние ще кажемъ, че Христосъ училъ това, училъ онова. Не зная колко отъ учението на Христа се изпълни. Христосъ на земята ще дойде, но Той нѣма да дойде, както вие мислитѣ. Сега човѣшката душа иде да ревизира онова отъ учението на Христа, което е приложено. Тя ще дойде, това е човѣшката душа, която иде. „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.” - това е човѣшката душа. Това е обективната страна на Бога. Въ нея ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Всѣки има право да каже: „Азъ имамъ душа, значи въ менъ сѫществува това безсмъртното и никой нѣма право да ме ограничава.” Казвамъ: „Ти имашъ право да живѣешъ, ти имашъ право да бѫдешъ свободенъ въ душата.” Едновременно душата казва на богатия: „Ти бѫди мекъ, справедливъ.” На бедния казва: „Ти бѫди свободенъ да работишъ, бѫди достоенъ затова, което иде, на тебъ ще дамъ това.” Единъ день душата ще даде на всичкитѣ души това, което желаятъ. Нѣма да остане нито единъ незадоволенъ, нѣма да остане нито едно сѫщество, което е очаквало нѣщо и да остане онеправдано. Като дойде това равенство, може би следъ две хиляди години ще бѫде. Ако не стане тогава, като ме намѣрите, питайте ме.

Тъй сѣдятъ работитѣ, азъ не мога да ги укривамъ. Казвамъ: десеть години. Всѣка моя година е равна на 200 години. Азъ употрѣбявамъ „десеть години”, защото „десеть” е едно щастливо число, а ако кажа „две хиляди години”, това е едно нещастно число. Единственото щастливо число за менъ е десеть години. Затова го казвамъ на хората Ако кажа „20 ÷ 30 години”, това сѫ нещастни числа. Азъ познавамъ всѣко едно число. Следъ две хиляди години - значи следъ сто години това ще бѫде. Затова, приготвѣте знамената. Отсега ги приготвѣте, че като дойде този день, само ще ги вдигнете. Две хиляди години, това сѫ два дни. Може да се каже, че следъ два дни най-после всичко това ще бѫде. Човѣкъ не трѣбва да взима миналото за идеалъ, но трѣбва да мисли за бѫдеще, когато всичко ще се реализира. Всичко онова, което човѣкъ ще реализира, то е вложено въ неговата душа, той го има. Миналото и бѫдещето, това сѫ условия, при които човѣшкитѣ души могатъ да се разкриятъ. Човѣкъ трѣбва да познава физиогномиката. Но ако всички бѣхте физиогномисти, щѣхте да се хванете за коситѣ. Ако сте ясновидци, вие ще видите такива страшни работи, ще можете да четете човѣшкитѣ мисли, ще има такива дандании, спорове, ще се хванете за коситѣ, ще бѣгате, ще идете въ гората. Ако видите какво мисли синъ ви, дъщеря ви за васъ, приятелитѣ ви - ще благодарите на Бога, че не сте ясновидци. Но задъ тази тъмнота седи една свѣтла страна, туй е привидно само така. Човѣкъ, който е станалъ ясновидецъ отъ Божественъ погледъ, той трѣбва да излезе извънъ рамкитѣ на земята, да види онѣзи свѣтли души, да каже: „Това е човѣкътъ.” Всѣки отъ васъ познава, че .има свѣтли души. Туй, което ние наричаме съвѣсть у човѣка, това сѫ свѣтли души, които знаятъ работата и казватъ: „Не прави това, ще спънешъ своето развитие.” Първо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ човѣшкия духъ като Божественъ; трѣбва да вѣрва въ човѣшката душа като Божествена; трѣбва да вѣрва въ човѣшкия умъ като Божественъ и трѣбва да вѣрва- въ човѣшкото сърдце като Божествено. Въ какво трѣбва да вѣрва? Въ човѣшкия духъ, но не тъй както се проявява привидно. Човѣшкиятъ духъ - това е, което е най-възвишено, най-благородно. Азъ разбирамъ, това е човѣкътъ, който го носи. Въ човѣшкия духъ, въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има желание да се развивате; да бѫдете меки, да бѫдете едновременно и силни. Та човѣкъ е това новороденото, което се ражда. Човѣкъ нито е още духъ, нито е още душа, нито е още умъ, - нито е още сърдце, той се нарича „азъ” - новороденото дете, на което човѣшкиятъ духъ служи, на което човѣшката душа служи, на което човѣшкиятъ умъ служи и на което човѣшкото сърдце служи. Това е бѫдещиятъ човѣкъ. Това е бѫдещиятъ човѣкъ, и ако искате да знаете, туй е малкото сѫщество на Истината. Вѫтрѣ въ битието човѣкъ не е още духъ. Защото се казва въ Писанието: „Ще изпратя Духа си и ще оживѣятъ.” Казва се още: „Направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое” - Богъ изпраща духа, душата, ума и сърдцето да служатъ. Туй е Азътъ, а всички тия помагатъ за нашето развитие. Туй, малкото „азъ” не е гражданинъ на земята. Единъ день, когато ние се сѫбудимъ, когато минемъ границата на земята, когато минемъ отъ смъртьта къмъ безсмъртието, оттамъ ще дойдемъ въ общение съ ума и сърдцето, ще дойдемъ на тази земя, която нѣма да бѫде такава каквато е сегашната. На всѣки ще му бѫде приятно да живѣе, колкото иска на нея. Тогава нѣма да има тия противорѣчия, които сега сѫществуватъ.

Но не трѣбва да пренебрѣгвате настоящето. Настоящето е условие, а. бѫдещето - цель, която трѣбва да се постига. Ние искаме да постигнемъ тази цель - много работи трѣбва да работимъ. Трѣбва да се радвате, че имате условия. Едва започвате да учитѣ въ свѣта. Предъ васъ седи едно велико бѫдеще. Отсега нататъкъ вие ще служитѣ, ще срѣщате онѣзи великитѣ хора. Вие още не сте били въ нѣкоя обсерватория да видитѣ небето какво представлява, гледано съ нѣкой телескопъ. Вие не сте били въ лабораторията на нѣкой химикъ, когато той борави съ елементитѣ, въ лабораторията на нѣкой физикъ, който сега прави опити за постигането на минусъ 270° студъ, дето мислятъ, че животътъ престава. Вие не сте били въ онѣзи области на окултната наука, дето могатъ да правятъ пѫтешествия извънъ земята. Окултната наука е една отъ онѣзи науки, въ която знаятъ методитѣ и пособията, по които човѣкъ може да Отиде на земята, на слънцето, на мѣсечината, на Сириусъ. Най-напредъ може да отиде до слънцето и оттамъ нататъкъ може да пѫтува дето иска. Това е наука. Нито единъ отъ васъ не е ходилъ на слънцето, нито единъ отъ васъ не е ходилъ на мѣсечината. И ако сте ходили, може би сте забравилъ.

Но казваме: реално е това - човѣкъ се е родилъ и ще умре. Не въ свѣта той трѣбва да стане гражданинъ на онова велико Божествено Царство съ всички тѣзи възвишени сѫщества, дето може да се оправи, да черпи знания и поука. Всѣки день като си погледнешъ рѫката, да знаешъ каква работа има да вършишъ, да знаешъ колко години ще живѣешъ, да знаешъ ще стане ли нѣщо отъ тебе или нѣма да стане. Какво е опредѣлено въ живота ти? Сега погледнешъ, кажешъ: „Я ми кажи нѣщо.” Мѫчно е. Има нѣщо, което не е опредѣлено да се каже, Въ рѫката сѣдятъ такива велики тайни! Ако ги знаете, сърдцето ви ще бѫде радостно. Написани сѫ хиляди нѣща. Но тия нѣща, умре ли човѣкъ, изгнива и рѫката му, всичко отива. Погледнешъ си рѫката и казвашъ: „Нѣкои линии има начертани на рѫката отъ много работа, отъ много страдания.” Не, отъ много работа не се образуватъ линии. Тѣзи линии на рѫката сѫ образувани отъ много висши сѫщества. Това е геометрия. За създаването на човѣшката рѫка сѫ работили такива възвишени сѫщества, каквито даже и не подозирате. Тѣ сѫ употрѣбили усилия да се начертае човѣшката рѫка, да се построи красива, да се начертаятъ линии и знаци съ голѣмо вѫтрѣшно значение. Всичкото това Царство отъ живи души, тѣ сѫ въ тѣлото. Тѣзи живи клѣтки да ги накарашъ да начертаятъ тия линии, никакъ не е проста тази работа. Ако вие знаете какъ да я миете тази рѫка, какъ да я движите, какви упражнения да правите съ нея, бихте имали голѣми резултати. Ако отидете при единъ банкеръ, да искате пари, и единъ красивъ жестъ съ рѫката е достатъченъ, за да каже той: „Дадено!” Азъ не искамъ да ви убѣждавамъ въ това. Считамъ го дори това като едно забавление.

То е като онзи турчинъ, който ходилъ въ Цариградъ и като се върналъ, дошълъ при него турскиятъ ходжа, имамина и го пита: „Какво ново има въ Цариградъ?” „Тебе тѣ готвятъ за шейхъ юлъ ислямъ.” „Не ме подигравай.” Следъ извѣстно време имаминътъ пакъ го срѣща и пакъ го пита: „Какво казватъ въ Цариградъ?” Дори и да не е вѣрно, на човѣка е приятно да му се каже нѣщо похвално. Нѣкой пѫть като хванете нѣкой човѣкъ за рѫката, трѣбва да знаете какъ да се рѫкувате, колко да стиснете рѫката, въ какво положение да я поставите. Единъ разуменъ актъ е то, но да знаешъ какъ. Ние взимаме нѣщата все въ материаленъ смисълъ. Казвашъ: „Азъ да зная това, цель день ще стискамъ рѫце на богати и видни хора.”

Изискватъ се много спокойни хора, не превзети. Човѣкъ може да бѫде простъ, може да бѫде ученъ, да има знания, които ние всички носимъ въ себе си, но важно е какво вършимъ и какъ го вършимъ. Има нѣщо, което ние сега можемъ да придобиемъ. Човѣкъ трѣбва да има смирение. Всѣки може да свири, но отъ свирене до свирене разлика има. Нѣкой свири, взима правилно тоноветѣ, чистота на тона има. На какво се основава това? Този човѣкъ има истината въ душата си. Единъ цигуларь, на когото душата не може да влѣзе въ рѫчката на цигулката, той е простъ цигуларь. Като излезе душата му и влѣзе въ рѫчката, цѣлата публика може да плаче. Той мисли вече. А нѣкой пѫть душата не е въ рѫчката на цигулката, той свири, свири, напъва се и нищо не излиза.

Единъ американецъ дошълъ да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини, тя свирѣла „Съньтъ на живота.” Той казва: „Въ този моментъ азъ бѣхъ готовъ да се примиря съ цель свѣтъ, да раздамъ всичко.” Цѣлата музикална критика казва сѫщото: въ този моментъ, когато тя свиреше, всѣки е готовъ да се примири съ цѣлия свѣтъ и да раздаде всичко на хората. Нѣкои казватъ, че при еди-кой си бемолъ, еди-кой си диезъ, на еди-кой си бекаръ било нѣщо божествено, изключително. Казвамъ: Има една музика вънъ отъ всѣка критика, вънъ отъ техническата страна. Има едно значение, което въ знацитѣ не може да се тури. Има една музика вънъ отъ физическия свѣтъ. Когато единъ цигуларь влѣзе въ тази музика, ти не мислишъ дали право свири или не, но казвашъ: свири човѣкътъ. Като свири, да остане у васъ една основна мисъль, едно хубаво, приятно чувство, да се вдъхновите така, че да обикнете всичко. Такава музика има въ изгрѣва на слънцето, такава музика има въ звѣздитѣ, такава музика има въ цъфтежа на растенията. Пролѣтно време, когато растатъ растенията, може да чуете този пукотъ. Нѣкой ще каже: „Какво, ако си туря ухото и чуя?” Като чуешъ това въ тебе ще се зароди едно високо благоговѣние. Ще чуешъ нѣщо, което съ човѣшки езикъ никога не може да ти го кажатъ, и ти никому нѣма да го кажешъ. Има нѣщо въ природата, което и ученитѣ хора не сѫ слушали. Има единъ шепотъ въ канаритѣ, въ планинитѣ. Лѣтно време може да отидете да послушате този шепотъ. И канаритѣ иматъ единъ говоръ. Който го е слушалъ, казва: „Не сѫ камънитѣ, като че живи сѫщества излизатъ отнѣкѫде.” Общо е това, и то е най-сѫщественото. Всичко е живо. Въ природата всичко е живо за живитѣ, всичко е мъртво за мъртвитѣ. Колкото повече ти се оживявашъ, всичко оживѣва. Иматъ смисълъ нѣщата.

Та вие усилено трѣбва да притуряте на вашата вѣра добродeтeльта. Бѫдете всички бодри, юнаци, пъкъ като дойде скръбьта, като дойде страданието, турете го на гърба си, пъкъ си поиграйте съ него. Вдигнете го изъ въздуха, поиграйте си съ него и всичко ще мине. Сега питате: „Какво да правимъ съ страданието?” Поиграйте си съ него. „Ама много сме обезсърчени.” Поиграйте си съ обезсърчението. „Много сме отчаяна.” Поиграйте си съ отчаянието. Благодарете на Бога, че сте сиромаси. Нѣма по-голѣмо благословение отъ сиромашията. Нѣма по-голѣма придобивка отъ богатството. Благословението е въ сиромашията, а придобивката е въ богатството. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде сиромахъ, за да има благословение, а трѣбва да бѫде богатъ, за да има придобивка. Относителенъ смисълъ иматъ нѣщата. Нѣма по-голѣмо добро отъ невѣжеството, нѣма по-голѣмо добро отъ знанието, отъ мѫдростьта. При невѣжеството човѣкъ се благославя, а въ знанието той придобива. Какъ се благославя? Биятъ го, но въ този бой има благословение. Когато дойде при тебъ една приятелка и тѣ потупа по гърба, и каже: „Отличенъ човѣкъ ще стане отъ тебе!”, боятъ не е приятенъ, но това, че тѣ потупа и ти каза, че човѣкъ може да стане отъ тебе, тѣ окуражава. И Господъ по сѫщия начинъ тѣ потупва и казва: „Не бой се, човѣкъ отъ тебе може да стане, върви напредъ въ живота!” Та казвамъ: Въ противорѣчията може да турите вѣрата. То значи - човѣшката душа. Като погледнешъ човѣшката душа, кажи: „Заради тебъ азъ мога да нося всичко това.” Работи, мисли! На работа за днешния день, за тази майка - то е смисълътъ. Пъкъ за бѫдещата майка нѣщо друго ще намѣримъ.

24 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 13 мартъ 1932 г., 10 ч. с. София, Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...