Jump to content

1925_07_06 Вѫтрѣшна връзка (Учительтъ)


Ани

Recommended Posts

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“,  5-8.07.1925 г.,
Първо издание: София, 1925 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Вѫтрѣшна връзка

Ще направя нѣколко встѫпителни бѣлѣжки.

Всѣка постѫпка, всѣки животъ трѣбва да е основанъ на нѣщо, трѣбва да има основа, или друго - яче казано, трѣбва да има своя връзка. Въ цѣлия органически свѣтъ, въ  всички сѫщества има една тенденция, единъ стремежъ да се групиратъ, да образуватъ една вѫтрѣшна връзка. Така се създадоха малкитѣ единици - домоветѣ; така се създадоха съврѣменнитѣ общества, народитѣ; така се създаде и цѣлото човѣчество. Значи, идеята, която е вложена въ този вѫтрѣшенъ стремежъ, е връзката. Сега вие имате всички тия връзки, само една връзка ви липсва, съзнателната връзка съ невидимия свѣтъ. Тази връзка нѣмате. Вие говорите, че сѫществуватъ ангели, но нито единъ отъ васъ не е ималъ разговоръ съ ангелитѣ. Може и да сте имали, но не сте съзнавали това. Може би, нѣкой ангелъ ви е говорилъ, безъ да сте съзнавали, че ангелъ ви говори. Значи, съзнанието ви още не е будно. Тъй щото, когато казвамъ, че трѣбва да имате вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ, азъ разбирамъ „пробуждане на съзнанието”. Когато, обаче, вашето съзнание се пробуди, има една опасность - появяване на страха. Всѣки човѣкъ, който нѣма будно съзнание, се плаши, страхува се. Когато човѣкъ започне да строи една голѣма кѫща и вижда, че срѣдствата нѣма да му стигнатъ, той се уплашва. А когато започне нѣкоя малка работа, за която срѣдствата му сѫ достатъчни, той не се плаши, радва се. Ето защо, вие трѣбва да започвате работа въ крѫга на вашитѣ възможности. Когато говоримъ за бѫдещи проспекти, или за стремежитѣ на човѣшката душа, виждаме, че тия нѣща сѫ толкова велики, че човѣкъ съвсѣмъ се изгубва въ тѣхъ. Въ тѣхъ се прозиратъ великитѣ замисли на Бога. Въ туй състояние, въ което се намирате днесь, най-важното нѣщо за васъ е да образувате една вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ.

Ще ви напиша думата: ЛЮБОВЬ. Какво разбирате отъ нея? Онѣзи хора, които сѫ създали рѣчьта, писменостьта сѫ имали прѣдъвидъ и значението на всѣка дума. Двѣтѣ линии, които образуватъ буквата Л, показватъ, че у човѣка има двѣ сѫщества. Едното изразява стремежа на човѣшката душа, а другото - стрѣмежа на човѣшкия духъ. На кѫдѣ? - Къмъ Бога. При този стремежъ Любовьта трѣбва да бѫде разумна. Ако разложимъ буквата Ю, ще получимъ отъ нея слѣднитѣ елементи „I и О”. Първата линия е отражение, сѣнка. Кѫдѣ е прѣдметътъ, който хвърля тази сѣнка? Двѣтѣ линии въ буквата Ю сѫ успоредни. Втората проекция иде отъ друго нѣкое тѣло. Значи, онова тѣло, което хвърля тази проекция, има друго разположение. Въ буквата О сѫщо се забѣлѣзватъ двѣ успоредни линии. Буквата О означава главата, ума на човѣка, който се движи. Значи, съ нищото, т. е. съ нулата се означава ума, понеже умѫтъ не е нѣщо материялно. Умътъ се развива разумно по двѣ успоредни линии. Само разумнитѣ хора се движатъ успоредно. Щомъ се движатъ успоредно, никакви стълкновения не могатъ да ставатъ помежду тѣхъ. Значи, духътъ и душата трѣбва да се стремятъ успоредно къмъ Бога, безъ какви и да е стълкновения. Всѣко стълкновение на ума и сърцето показва, че човѣкъ не е на правия пѫть. Запримѣръ, нѣкой се бори, дали има Господъ, или нѣма. Това вече е стълкновение въ човѣка. Какво има да се съмнѣвамъ, дали сѫществува Господъ, или не? Нѣкой казва: дали моята постѫпка е права, или крива? Защо ще се съмнѣвамъ? Така само глупавитѣ хора могатъ да мислятъ. Въ дадения случай, азъ мога да зная, дали моята постѫпка е права, или не. Запримѣръ, кажа нѣкому една груба дума, а слѣдъ това искамъ да зная, дали е груба, или не. Какъ ще провѣря? Ето какъ. Ще кажа нѣкому: моля ти се, кажи сѫщата дума на менъ, за да я опитамъ! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъвъ ефектъ произвежда. Другъ случай: ударя нѣкому една плѣсница и размишлявамъ, право ли постѫпихъ, или не. Ще кажа нѣкому: удари ми една плѣсница! Щомъ той ми удари плѣсницата, и азъ съмъ недоволенъ, значи, плѣсницата не е на мѣсто. Слѣдователно, постѫпката ми въ двата случая е лоша. Но ако една плѣсница намѣсти челюстьта ти, питамъ: тази плѣсница намѣсто ли е? - Намѣсто е, разбира се. Тъй че, всѣка дума, всѣко дѣйствие трѣбва да бѫдатъ на своето мѣсто. Празнитѣ думи не принасятъ никаква полза.

Буквата Б показва, че разумниятъ животъ е почналъ да се развива. Второто О показва единъ умъ, който седи по-високо отъ индивидуалния. Всѣки единъ отъ васъ е обгърнатъ съ единъ по-високъ умъ, той е Божествениятъ. Запримѣръ: вие рѣшавате да направите нѣщо, но въ  васъ се започва една борба. Вие казвате: тъй ще направя, иначе ще направя. Веднага въ  васъ се явява едно противодѣйствие, вие започвате да се съмнѣвате, да се борите, дали ще успѣете, или не. Най-послѣ, Божествениятъ умъ, който ви обгръща, опрѣдѣля посоката на вашето движение. Вземѣте, запримѣръ, една рѣка. Какъ може да се движи тя? - Само по една посока - по своя наклонъ. Въздухътъ какъ може да се движи? - Въ четири посоки. Тамъ разширението е на всички страни. Слѣдователно, колкото енергиитѣ сѫ по-фини, толкова и движението е по-свободно.

Когато ние дойдемъ до любовьта, тази любовь трѣбва да бѫде разумна. Бѫдещиятъ животъ трѣбва да се сложи върху нея. Всички вие трѣбва да имате опрѣдѣлени възгледи за нѣщата, а не само вѣрвания. Можете да кажете нѣкому, че го обичате. Не, когато кажемъ, че обичаме нѣкого, ние ограничаваме Любовьта.

Вие сте се събрали тукъ не да вършите вашата воля, а волята Божия. До сега вие сте служили само на себе си, на домоветѣ си, на народа си. Ако сте се събрали да повтаряте тия стари работи, по-добрѣ вземете раницитѣ си и се върнете по домоветѣ - не си губете врѣмето. Да кърпите старитѣ си дрехи, нѣмаме нужда отъ това. Но ако искате да внесете нѣщо съвършено ново въ живота си, да живѣете за Бога, това вече има смисълъ. Новиятъ подтикъ, който трѣбва да имате, това е вѫтрѣшниятъ Божественъ животъ, вѫтрѣшната връзка. Каква трѣбва да бѫде вѫтрѣшната връзка? - Разумна. Ще турите едно правило въ живота си: всѣка добра мисъль, която се зароди въ когото и да е, не й противодѣйствувайте. Да кажемъ, че рѣшите да имате единъ братски обѣдъ, или една вечеря, направете я. Ама отвънъ нѣмало условия. - Направете я! Ама какво ще кажатъ хората? - Направете вечерята! Нѣмало достатъчно хлѣбъ. - Колкото има. Не е въ хлѣба, не е и въ яденето, всичко е въ срѣщата, въ общението на душитѣ. Това е една малка вѫтрѣшна връзка. Нѣкой пъкъ иска да пѣете. Съберете се, попѣйте си! Животътъ не е въ пѣнието. То е само една малка вѫтрѣшна връзка. Нѣкой иска да се разговаряте. Съберете се, разговаряйте се! Разговарянето е сѫщо една връзка.

Вие сега се събирате тукъ, да обмѣните мисли. Животътъ нѣма да се оправи отъ вашитѣ мисли, но за васъ е важно това, което ще приложите въ живота си. На какво разчитате, като се събирате? Пари нѣмате, власть нѣмате, не сте силни. Тогава какво можете да направите? Съ какво мислите да оправите свѣта? - Съ малкото добро, което излиза отъ Бога. Не е достатъчно само да говорите за Любовьта, но трѣбва да почувствуваме, че Богъ е Любовь, че Богъ е живъ. Въ Него живѣемъ и се движимъ, въ Негово име се събираме, съ Него можемъ да се разговаряме, и Неговата воля трѣбва да изпълняваме, защото само Той туря редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ. Сега азъ съмъ между васъ. Защо? - Това е волята Божия. Богъ е, Който върши всичко. Когато една работа се върши за Бога, или въ името на Бога, тя придобива цѣна. Нѣма по-велика идея отъ идеята за Бога! И когато рѣшимъ да вършимъ Неговата воля, когато рѣшимъ да служимъ на Бога, всички сѫщества, тукъ на земята и горѣ на небето, ще ни съдѣйствуватъ. Всички сѫщества се групирватъ въ идеята да вършатъ Божията Воля. Слѣдователно, вие трѣбва да направите една връзка. Сегашната ви връзка съ невидимия свѣтъ не може още да издържа изпититѣ на живота.

Азъ съжалявамъ, че нѣкой пѫть трѣбва да правя човѣшки сравнения за Любовьта. Запримѣръ, нѣкой пѫть ние употрѣбяваме израза: влюбилъ се единъ момъкъ въ нѣкоя мома. Това не е любовь. Другъ пѫть казваме: тия двама приятели се обичатъ. Отношенията между тия двамата приятели, и то още не е любовь. Само тогава двѣ души се обичатъ, познаватъ, когато сѫ родени отъ Бога, когато сѫ излѣзли отъ Него. Ние трѣбва да познаваме проявленията на Бога въ  всѣка душа по особенъ начинъ. Хубавото седи именно въ туй, че всички не сме излѣзли отъ Бога изведнъжъ и по единъ и сѫщъ начинъ. Слѣдователно, всѣка душа носи една особена красота, едно особено проявление на Бога въ себе си, което въ другитѣ души го нѣма. Ако въ  вашата душа имаше туй, което има и въ моята душа, или ако въ моята душа нѣмаше нѣщо особено, ние нѣмаше да се търсимъ. Ако не бѣше това разнообразие въ душитѣ, нѣмаше да ви говоря, нѣмаше да се запитвамъ, дали ме разбирате. Мога ли да кажа, че нѣмамъ нужда отъ храна, отъ въздухъ, отъ слънце? - Не мога. Значи, всѣка душа търси другитѣ души. Богъ е разпрѣдѣлилъ своитѣ блага между всички тъй, че като се търсимъ взаимно, това правимъ съ цѣлъ да придобиемъ туй, което нѣмаме въ себе си. И тъй, обмѣна става постоянно между душитѣ. И вие ще придобиете отъ мене туй, което нѣмате. Вие ще кажете: ние ще придобиемъ всичкото знание отъ Учителя и послѣ нѣма да имаме нужда отъ Него. Не е така. Вие, като дойдете на моето стѫпало и придобиете тѣзи знания, които имамъ, азъ ще бѫда на друго, по-горно стѫпало. Вие никога нѣма да ме стигнете, защото, ако вие растете, и азъ раста. Развитието е вѣчно! Азъ говоря за Божественото у човѣка. То сѣди въ разнообразието, а разнообразието въ човѣшката душа съставлява красотата на живота. Не мислете, че като се запознаете съ единъ човѣкъ, вече го познавате. Въ  всѣка душа има нѣщо особено, въ  всѣка душа има много красиви работи. Вие още не познавате нито вашето богатство, нито богатството, което иматъ другитѣ души.

Нѣкой пѫть искате да бѫдете идеалисти. Какво нѣщо е идеализмътъ? Идеализмътъ, тъй както сега се изразява, е една хубава дреха, една отлична мушама, която не пропуща влагата, но въ тази мушама нѣма животъ. Идея, значи образъ на единъ вѫтрѣшенъ животъ. Идеализмътъ трѣбва да бѫде само една връзка, която да ни доведе въ контактъ съ Любовьта, а Любовьта трѣбва да ни доведе въ връзка съ Мѫдростьта; Мѫдростьта трѣбва да ни доведе въ връзка съ Истината; Истината трѣбва да ни доведе въ връзка съ Правдата; Правдата трѣбва да ни доведе въ връзка съ Добродѣтельта, съ Милосърдието и т. н. Всички тия добродѣтели сѫ така скачени една за друга, че придобиването на една отъ тѣхъ води къмъ придобиване и на останалитѣ.

Сега, вие сте се събрали заедно, и това наричате „съборъ”. Разумнитѣ нѣща не се събиратъ, но не изключватъ събирането. Разумнитѣ хора не се умножаватъ, но не изключватъ умножението. Тѣ не се и дѣлятъ, но не изключватъ дѣлението. Запримѣръ, кое можемъ да дѣлимъ? Кое можемъ да вадимъ? Разумниятъ човѣкъ дава отъ своята любовь и на другитѣ. Трѣбва да дадешъ! Защо? Ако не дадешъ, ще се пукнешъ, а като се пукнешъ, отъ тебе ще изтече излишното. Това е законъ въ природата. Всѣка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце. Дойде нѣкой при нея, казва й: дай! - Не давамъ. Но, като дойде слънчевата енергия и я облѣе изобилно, листата й се разтварятъ, и тя дава. Послѣ листата й окапватъ, и плодътъ завързва. И плодътъ въ първо врѣме е користолюбивъ, казва: нѣма да дамъ! Но природата и за него има методи, какъ да го прѣобрази. Разкѫсва външната му корица, месестата часть изгнива и сѣмката му пада върху почвата. Христосъ казва: „Богатството трѣбва да се пожертвува.” То значи: месцето около костилката трѣбва да се даде, за да се извади костилката и посѣе въ почвата. Костилката, сѣмката е връзката между Бога и плода. Слѣдователно, щомъ образуваме връзка съ Бога, и нашето растене започва. Въ какво сѣди това растене? - Всѣка сутринь като ставаме, ние ще виждаме лицето на Бога тихо и спокойно, и ще бѫдемъ доволни; каквато работа започваме, ще ни върви добрѣ; каквито спънки и да срѣщаме въ живота си, тѣ винаги ще се разрѣшаватъ разумно.

И тъй, какво мислите да направите въ тази ваша срѣща? Ще ви трѣбватъ нѣкакви методи за работа. Какви ще бѫдатъ тия методи? Какъ трѣбва да разбирате новото учение, науката, изкуството, музиката? Науката е срѣдство, музиката е срѣдство, рѣчьта на човѣка е срѣдство, богатството е срѣдство. Изобщо, всички нѣща, които имаме въ свѣта, сѫ срѣдства, които ще ни доведатъ въ съприкосновение, за да работимъ за Бога.

Сега казвамъ на васъ, младитѣ, да се пазите, докато любовьта ви не е покварена, защото, щомъ се поквари, вие ще бѫдете въ невѣдѣние. Азъ употрѣбявамъ думата „младъ” въ добъръ смисълъ - младъ въ Любовьта. Ще ви дамъ едно малко обяснение. Вие казвате, че човѣкъ трѣбва да живѣе. Да, но какъ трѣбва да живѣе? Прѣдставете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвамъ: вие трѣбва да напълните вашитѣ шишета. Казвате: защо да пълнимъ тия празни шишета? Ще ви трѣбватъ, защото за въ бѫдеще условията на живота ще се измѣнятъ. Бѫдещето ви ще зависи отъ тия пълни шишета. Всѣка мисъль у човѣка е една форма, която трѣбва да се напълни съ съдържание на Любовьта. Слѣдователно, цѣната ви ще зависи отъ това, колко отъ тия шишета сте напълнили съ съдържание на Божественитѣ блага. Ако вашето сърце, ако вашиятъ умъ не сѫ пълни съ Божественитѣ блага, какво струватъ? Въ какво седи цѣната на нѣкой богатъ човѣкъ? - Касата му е пълна. Въ какво седи цѣната на единъ разуменъ човѣкъ? - Въ неговата разумность. Разумниятъ човѣкъ, както и богатиятъ човѣкъ, сѫ пълни каси. Сърцето на добрия човѣкъ е пълно съ добрини. Ние не прѣпорѫчваме празнитѣ шишета. Ние искаме да бѫдете богати, пълни шишета. Когато говоримъ за богатство, разбираме, че човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ съ добродѣтели. Когато говоримъ за сиромашия, подразбираме, че трѣбва да бѫдете сиромаси въ негативенъ смисълъ: сиромаси въ лъжа, въ страхъ, въ зависть, въ злоба, въ омраза, въ доносничество, въ изопачаване на Истината, въ интриги, въ безвѣрие, въ глупости, да нѣмате нито майка, нито баща. Изобщо, въ  всичко негативно да бѫдете крайно сиромаси. Щомъ обаче, дойдете до положителнитѣ нѣща, тамъ трѣбва да бѫдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате.

Вие трѣбва да изучавате живота въ неговия положителенъ смисълъ. Азъ искамъ всички да бѫдете умни, добри, богати въ доброто, и богати въ Любовьта. Въ туй общество, именно, трѣбва да създадемъ единъ модѣлъ. Ако и ние сме като другитѣ хора, тогава нѣма по какво да се отличаваме отъ тѣхъ, а ние трѣбва да се различаваме. Ние нѣма да се дѣлимъ отъ хората, но трѣбва да се различаваме. По какво? - По степеньта на свѣтлината на нашия умъ. Ние трѣбва да се различаваме и по силата на нашия умъ. Нашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ творчески. Ние трѣбва да се различаваме още и по какво? - По любовьта на нашето сърце. Въ огъня на нашето сърце всичко трѣбва да се топи. И най-мѫчнотопимитѣ метали, злато и платина, трѣбва да се топятъ въ огъня на нашата любовь. Въ този огънь трѣбва да се топи и злобата, и умразата, и невѣрието. Ние нѣма да се разправяме съ това, съ което съврѣменниятъ свѣтъ се занимава, защото ние влизаме въ единъ новъ свѣтъ, свѣтътъ на опита. Вие се съмнѣвате въ този новъ свѣтъ. Азъ отъ 20 години насамъ правя опити, изслѣдвания, за да намѣря единъ положителенъ методъ, който да изразява абсолютната Истина. Ще направя единъ опитъ и съ васъ. Ще взема нѣкой отъ васъ и ще го пратя въ другия свѣтъ, въ свѣта на Любовьта, дѣто нѣщата сѫ реални. Той, като се върне отъ тамъ, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видѣлъ и чулъ. Всички ще се събератъ наоколо му и ще слушатъ. Ако не вѣрватъ, ще пратимъ втори. И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видѣлъ. Ако и него не вѣрватъ, ще изпратимъ трети, четвърти, пети... Като изпратимъ десеть души, и тѣ разказватъ едни и сѫщи нѣща, тогава нѣма какво да се съмнѣвате, ще приемете думитѣ имъ за вѣрни и истинни. Сега вие бързате, нѣкой отъ васъ ще кажатъ: дано стане това нѣщо още тази година! То ще бѫде въ годината, която Господъ е опрѣдѣлилъ. Коя е тази година, не се знае. Господъ има своя година, опрѣдѣлена за тази работа. За сега, отъ невидимия свѣтъ, нѣма още благоприятни условия за този опитъ.

Та вие се събирате за работа. Ще внесете Любовьта въ душитѣ си. Искамъ вие, младитѣ, да дадете образецъ. Сега старитѣ ще кажатъ: е, хубаво е човѣкъ да бѫде младъ! Казвамъ: всѣки отъ васъ може да стане младъ. Какъ? - Като се съблѣче отъ грѣха си, а всѣки може да се съблѣче отъ грѣха. Отъ него зависи. Всички можемъ да се учимъ въ този новъ животъ, и всѣки може да се подмлади.

И тъй, първото нѣщо: всички ще турите, като основа на живота си разумната Любовь. Ще разисквате помежду си разумно. Ако се зародятъ нѣкои недоразумѣния, ще ги разрѣшите по братски, а не материялно, всѣки да настоява на своето.

Всѣки диамантъ, или какъвъ и да е скѫпоцѣненъ камъкъ, се опрѣдѣля по своята величина и по чистотата въ състава си. Всѣка мисъль се опрѣдѣля отъ степеньта на съзнанието у човѣка, съ което той я проявява. Трѣбва да бѫдете тъй будни, че като разсѫждавате, никога не прѣнебрѣгвайте другитѣ, да мислите, че тѣ не знаятъ нищо, а вие само знаете. Мислите ли така, вие оскърбявате тѣхния ангелъ. Нѣкой човѣкъ може да не знае, но неговиятъ ангелъ знае, той не е невѣжа. Слѣдователно, ти ще си кажешъ: ангелътъ, който рѫководи този човѣкъ, е уменъ. На самия човѣкъ пъкъ ще кажешъ: братко, ние трѣбва солидарно да извършимъ волята Божия. А вие казвате: азъ върша волята Божия, а той не я върши.

Друго важно нѣщо е: да бѫдемъ благоугодни на Бога! Когато говоря нѣщо, азъ всѣкога имамъ прѣдъ видъ слѣдното: мисъльта ми да е вѣрна прѣдъ Бога! Не мислете, че азъ не чувствамъ влиянията на хората, но си казвамъ: че хората мислятъ за менъ криво, това не е важно. За менъ е важенъ авторитетътъ на Господа, какво ще каже Господъ за мене. Не мислете, че азъ не коригирамъ думитѣ си. Когато кажа нѣкѫдѣ нѣщо повече или по-малко, азъ веднага се коригирамъ. Въ менъ е законъ, като говоря на васъ, едноврѣменно говоря и на себе си и коригирамъ всѣка своя погрѣшка. И вие трѣбва да говорите така. Послѣ, дѣто имате погрѣшка, ще я коригирате. Всичко хубаво, което има въ свѣта, ще възприемете. Всичко хубаво въ другитѣ души сѫщо ще възприемете. Трѣбва да възприемете хубавитѣ нѣща, които Богъ е вложилъ, дѣто и да ги срещнете. Защо да не ги възприемемъ? Има красиви нѣща въ насъ, има красиви нѣща и въ душитѣ на другитѣ. Само така ще има туй любовно, братско отношение къмъ всички. Само така ще подигнете душитѣ си. Любовь на самопожертвуване трѣбва да има между васъ, а не честолюбие. Тази Любовь вие още не сте проявили.

Нѣкой казва: Учительтъ казва тъй. Не казвамъ азъ, но това е Божиятъ законъ, който всички трѣбва да изпълнимъ. Богъ е наредилъ нѣщата така, и така трѣбва да бѫде - нищо повече! Едно мнѣние има въ свѣта, на което всички трѣбва да се подчиняваме. То е Божието мнѣние. Понеже Богъ така казва, така трѣбва да бѫде! Ето защо, всички ще се стремимъ да бѫде тъй, както Богъ е опрѣдѣлилъ първоначално. Всичко, което Богъ е наредилъ, е красиво, велико! Тукъ, именно, ще проявимъ своята свобода и своята интелигентность. Тукъ, именно, ще добиемъ своята красота и всичко необходимо за нашитѣ души.

Та казвамъ: вие ще постѫпите споредъ тая велика мисъль, да сте прави прѣдъ Бога, и слѣдъ като разисквате въпроситѣ въ видѣлината на Любовьта, ще имате плодъ.

*

Бесѣда, държана отъ Учительтъ,

понедѣлникъ, на 6 юли 1925, 6 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1925_07_06 Вѫтрѣшна връзка (Учительтъ)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...