Jump to content

1935_10_13 Фарисеи и садукеи


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Фарисеи и садукеи

Размишление.

Въ 22 глава отъ Евангелието на Матея  се изнася спорътъ, който се е водѣлъ между фарисеитѣ и садукеитѣ, отъ една страна, и Христа, отъ друга страна. И едната, и другата страна сѫ Божии създания, но въпрѣки това не могатъ да се разбератъ. — Защо? — Защото излизатъ отъ различни становища, иматъ различни възгледи за живота. Фарисеитѣ и садукеитѣ подържаха старитѣ закони, а Христосъ — новитѣ закони — законитѣ на любовьта. Садукеитѣ и фарисеитѣ мислѣха, че тѣ сѫ на правата страна и не се съгласяваха съ законитѣ, които Христосъ изнасяше.

Като четете тази глава, ще видите, че спорътъ, който тогава се е водѣлъ, и до днесъ още продължава, вънь отъ васъ и вѫтре въ васъ. И досега още човѣкъ представя поле на сражение. Въ повечето хора има едно вѫтрешно мърморене, недоволство, единъ вѫ- трешенъ споръ. Причината за това е отсѫтствието на единство, на вѫтрешно съгласие между мислитѣ и чувствата. Тѣ сѫ лишени отъ единство въ съзнанието си, благодарение на което често се раздвояватъ.

Сега не е въпросъ да критикуваме вѣруюто на фарисеитѣ и садукеитѣ. Важно е да се изтъкне грамадната разлика между тѣхнитѣ вѫзгледи и тѣзи на Христа. Тѣ Го запитаха: „Трѣбва ли да даваме дань на Кесаря?“ Христось поиска една монета и, като я разгледа, попита: „Чий е този образъ?“ — Кесаревъ. — Тогава, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу. Същиятъ отговоръ се дава и на въпроса, който мѫжетѣ и женитѣ често си задаватъ. Жената пита, какво да прави съ мѫжа си; мѫжътъ пита, какво да прави съ жена си. Щомъ мѫжътъ е жененъ, той носи вече въ сърдцето си образа на своята жена. Ще не ще, трѣбва да отдаде на този образъ това, което е негово. И жената, като омъжена, трѣбва да отдаде на образа на своя мѫжъ това, което е негово. Ще кажатъ, че искатъ да служатъ само на Бога. Щомъ искатъ да служатъ изключително на Бога, не е трѣбвало да се женятъ. Кой законъ ги застави да се женятъ? Тѣ се ожениха безъ законъ, по свобода, и съ недоволни отъ положението си. Сега, за да се освободятъ, трѣбва да потърсятъ закона, той да разреши въпроса имъ. Забелязано е, че нѣща, които ставатъ по законъ, съ неустойчиви; тѣзи, които ставатъ извънъ закона, съ по трайни. Много закони има въ човѣшкия животъ, които хората се стремятъ да избѣгнатъ. Напримѣръ, законътъ за военната повинность, за участието на гражданитѣ въ войната и др.

Мнозина задаватъ въпроса, трѣбва ли да сѫществуватъ войнитѣ, да се изпълнява военната повинность, да се женятъ хората и т. н. Каквито отговори да се даватъ на тѣзи въпроси, тѣ сѫ временни, защото и войната, и женитбата, и военната служба сѫ временни отношения. Животътъ се развива, а съ него заедно се измѣнятъ и отношенията между живитѣ сѫщества. Какво отношение имате къмъ мухата, която кацнала на главата ви? — Никакво отношение. Тя кацне на главата ви и следъ малко хвръква. Какво отношение имате къмъ котката или къмъ заека, който пре- сѣкълъ пѫтя ви? Ако сте суевѣренъ, ще се върнете у дома си защото заекътъ, или котката, е предсказание, че работитѣ ви нѣма да се наредятъ добре. И това е временно. Човѣкъ не може да срѣща на пѫтя си само котки и зайци.

Много противоречия има въ човѣшкия животъ, и човѣкъ търси начинъ да се справи съ тѣхъ. Противоречия сѫществували и въ времето на Христа. Затова говоря за нѣща, които ставали преди две хиляди години. Обаче, сегашнитѣ хора ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ противоречията на миналото. Тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ спора, който водѣли фарисеитѣ и садукеитѣ съ Христа. Тѣ сѫ спорили съ Христа, а не ние. Питамъ: Какво ще бѫде отношението на сегашнитѣ хора, ако днесъ дойде Христосъ на земята? Споредъ мене, и тѣ ще спорятъ съ Христа. Пакъ ще се повдигнатъ въпроси, които ще предизвикатъ споръ.

Следователно, спорътъ е сѫществувалъ между хората и ще сѫществува. Важно е, коя е причината, за да има споръ. Двама приятели, млади момци, се обичатъ, живѣятъ си задружно, сподѣлятъ заедно радости и скърби. Следъ нѣколко години единиятъ отъ тѣхъ се ожени. Какво става съ тѣхното приятелство? — Измѣня се, новъ елементъ влиза между тѣхъ. Има случаи, когато отношенията се запазватъ, но обикновено приятелитѣ се раздѣлятъ. Понѣкога раздѣлата е придружена съ споръ, сърдене, недоволство. — Кога ?— Когато неженениятъ приятель си позволи да бѫде любезенъ съ жената на другаря си. Ако пъкъ си позволи да и цѣлуне рѫка, спорътъ става още по-голѣмъ. На какво основание той си позволява такава волность? Колкото и да цитира той стихове отъ Евангелието, че и Христосъ е говорилъ за свето цѣлование, нищо не го оправдава. Какъ ще докаже на приятеля си, че неговата цѣлувка е била чиста и света ?

Какво представя цѣлувката? Каквито обяснения да се даватъ, въпросътъ за цѣлувката не е сѫщественъ. Дали хората трѣбва да се цѣлуватъ, или не трѣбва, какъ да се цѣлуватъ, това сѫ въпроси, които внасятъ известни противоречия въ човѣшкия животъ. Противоречията сѫ необходими, за да изяснятъ известна истина. Както сѣнкитѣ сѫ необходими въ картинитѣ на художника, така противоречията сѫ необходими за растенето на човѣка. Безъ сѣнки лицето на човѣка не може да изпъкне. Обаче, истинскиятъ художникъ знае, кѫде да поставя сѣнкитѣ и колко свѣтли или тъмни да бѫдатъ. Ето защо, радвайте се на противоречията, които Провидението и разумната природа ви създавать. Другъ е въпросътъ, ако противоречията ви идатъ отъ човѣкъ, който самъ не разбира законитѣ на живота. Въ такъвъ случай, вие трѣбва да бѫдете разумни, да не се поддавате на ненуждни страдания.

Често хората се натъкватъ на противоречия и при промѣна на времето. Виждатъ, че въ даденъ моментъ времето е хубаво, но не се минава много, явява се буря, почва да вали силенъ дъждъ, и тѣ оставатъ изненадани. Има три уреда, чрезъ които може да се опредѣли времето: чрезъ барометъръ, хигрометъръ и термометъръ. Когато живакътъ въ барометъра спада, налѣгането се увеличава; тогава казваме, че времето ще се развали. Споредъ хигрометъра, колкото повече се увеличава влагата, толкова по-лошо става времето. Споредъ термометъра, когато температурата се повдига и спада бързо, времето се разваля. Като наблюдавате едновременно тритѣ уреда, забелязвате известно противоречие. Нѣкога налѣгането е голѣмо, но нѣма дъждъ; нѣкога налѣгането е малко, но количеството на влагата е голѣмо и започва да вали. За да се опредѣли точно времето, между тритѣ уреда трѣбва да има известно съотношение. Докога може да се увеличава атмосферното налѣгане? — Докато дойде до крайния си предѣлъ. Стигне ли този предѣлъ на налѣгането, въздухътъ започва да се разширява. И разширяването има краенъ предѣлъ. Като се говори за налѣгане и разширяване, ние имаме предъ видъ външнитѣ условия въ атмосферата. Дойдемъ ли до вѫтрешнитѣ условия, тамъ има напрежение. Когато налѣгането и разширяването действуватъ едновременно съ вътрешното напрежение, дъждътъ дохожда. И човѣкъ минава презъ налѣгане, разширяване и напрежение. Когато турятъ голѣмъ товаръ на гърба му, той казва, че налѣгането му е голѣмо. Когато се разшири въ възможноститѣ си повече, отколкото трѣбва, казватъ, че той е миналъ границитѣ на съседството, навлѣзълъ е въ чужда область. На какво ще уподобите тритѣ уреда, съ които измѣрвате налѣгането, разширяването и напрежението? Барометърътъ представя човѣшкия умъ, хигрометърътъ представя човѣшкото сърдце, а термометърътъ — волята, чрезъ която се про- явяватъ динамическитѣ сили въ човѣка.

Като се говори за налѣгане, разширяване и напрежение, моралиститѣ казватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Религиознитѣ казватъ, че трѣбва да се изпълнява Божията воля. Какъ ще живѣешъ добре и какъ ще изпълнявашъ Божията воля: чрезъ налѣгане, чрезъ разширяване или чрезъ напрежение? Ще духашъ ли като вѣтъра, или ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ? Казвате, че не е приятно да ви духа силенъ вѣтъръ. Не е приятно, но, въпрѣки това, понѣкога има силенъ вѣтъръ, буря, които събарятъ дървета, рушатъ канари. Казватъ, че времето се е развалило. Поетитѣ казватъ, че природата се разгнѣвила. И човѣкъ се гнѣви. Гнѣвътъ енергия, която, на мѣсто използувана, дава добри резултати. Ако природата не се гнѣви, ние ще умремъ отъ гладъ. Като задуха силниятъ вѣтъръ, дигне прахъ, образува облаци, и следъ време пада изобилно дъждъ, който напоява цвѣтята, нивитѣ и градинитѣ. Благодарение на този гнѣвъ, плодоветѣ, житото и зеленчуцитѣ растатъ, цъвтятъ и даватъ плодове. Гнѣвътъ на природата е разуменъ, носи блага на живитѣ сѫшества. Обаче, гнѣвътъ на хората, въ повечето случаи, руши. Човѣкъ крѣска, вика, безъ да даде плодъ.

Въ какво се заключава добриятъ животъ? — Въ правилнитѣ отношения на човѣка къмъ Бога, къмъ своя ближенъ и къмъ себе си. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ това, дали хората около тѣхъ живѣятъ добре. Така не се говори. Ще се интересувашъ отъ живота на своя ближенъ, защото си свързанъ съ него. Всички хора сѫ свързани помежду си, като скаченитѣ сѫдове. Следователно, не е безразлично, каква вода ще налѣешъ въ единъ отъ тѣзи съдове. Ако налѣешъ нечиста, водата въ всички съдове ще бъде нечиста; ако въ единъ съдъ налѣешъ чиста вода, и въ останалитѣ съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на твоя съседъ гори, и твоята може да се запали. За да се избѣгне тази опасность, ти трѣбва да се притечешъ въ помощь на съседа си, заедно да гасите пожара. Другъ е въпросътъ, ако къщата на съседа ти е на голѣмо разстояние отъ твоята. Щомъ е близо, ще отидешъ заедно съ него да гасишъ. Не гасишъ ли, и твоята къща ще отиде.

Когато се говори за добъръ животъ, подразбираме, че има и лошъ животъ. Оттукъ и хората се дѣлятъ на добри и лоши. Между добритѣ и лошитѣ хора има известно съотношение, което показва, че тѣ взаимно си влияятъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе. Казва се въ Писанието, че жителитѣ на Содомъ и Гоморъ водѣли толкова лошъ животъ, че смущавали даже и жителитѣ на небето. Значи, лошиятъ и добриятъ животъ на хората се отразяватъ не само върху съществата на земята, но и върху тѣзи, които живѣятъ на небето. Ако лошиятъ животъ взима надмощие, мислите ли, че нѣма да дой- датъ същества отъ възвишения свѣтъ, да взематъ мѣрки срещу злото на земята? Ако тѣзи същества се произнесатъ за хората, че съ непоправими, както се изказаха за жителитѣ на Содомъ и Гоморъ, знаете ли, каква участь ги очаква? Ще дойдатъ буритѣ и вѣтроветѣ и ще пометатъ всичко. Неправдата въ свѣта се наказва.

Събрали се трима господари на угощение въ дома на единъ отъ тѣхъ. Слугата сготвилъ единъ голѣмъ шаранъ. Седнали тримата да ядатъ и забравили да дадатъ нѣщо на слугата: единиятъ взелъ главата на шарана съ часть отъ гърдитѣ, вториятъ взелъ срѣдната часть отъ рибата, а третиятъ—крайната, опашката. Слугата видѣлъ, че никой отъ тѣхъ не помислилъ за него и толкова се разгнѣвилъ, че вдигналъ тавата и изсипалъ чорбата върху главитѣ на господаритѣ. — Защо постъпилъ така? — Заради неправдата, заради тѣхния егоизъмъ. За да се повдигне, човѣкъ трѣбва да съгласува съзнанието си съ условията, при които живѣе.

Съществуватъ два вида условия: външни и вътрешни. Напримѣръ, ако нѣкой знаменитъ цигуларь е принуденъ да свири зимно време въ студенъ, неотопленъ салонъ, ръцетѣ му ще замързнатъ, и той не ще може да свири. Студътъ е външно условие, което му препятствува. Ако салонътъ е добре отопленъ, но той е гладенъ, не е ялъ три—четири деня, пакъ не може да свири. Гладътъ е вътрешно условие, което му препятствува. За да свири добре, цигуларьтъ трѣбва да се намира при добри външни и вътрешни условия, т. е. да има нормално барометрическо налѣгане, нормално хигрометрическо разширяване и нормална температура. При тѣзи условия ще има тихъ, спокоенъ дъждъ, който съответствува на чиститѣ тонове на цигулката. Само при добри външни и вѫтрешни условия цигуларьтъ може да се прояви и да задоволи публиката.

Както музикантътъ се нуждае отъ добри външни и вѫтрешни условия, сѫщо така го- ворительтъ и мислительтъ иматъ нужда отъ добри условия. Ще кажете, че искате да живѣете добре. Добриятъ животъ изисква добри външни и вѫтрешни условия. Само така човѣкъ може да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията, които сѫществуватъ и на физическия, и въ духовния свѣтъ. — Има ли противоречия духовниятъ човѣкъ? — Той има по-голѣми противоречия отъ обикновенитѣ хора, които живѣятъ само на физическия свѣтъ. Обаче, духовниятъ човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си, той е досѣтливъ, съобразителенъ. Когато дали на Колумба едно яйце, да го закрепи на върха, той веднага решилъ задачата: чукналъ яйцето и го поставилъ изправено на масата. Присѫтствуващитѣ извикали : това и ние можемъ да направимъ. — Защо не го направихте ? — Не се сѣтихме. Значи, Колумбъ съобразилъ, какъ да закрепи яйцето, а другитѣ не се досѣтили. Докато върхътъ на яйцето не се чукне, то не може да се закрепи; докато не се тури подъ квачката, не може да се измѫти.

Има два метода, по които нѣщата ставатъ: по метода на Мойсея и по метода на Христа. Понѣкога човѣкъ прилага Мойсеевия законъ, и работитѣ му се нареждатъ добре. Понѣкога той прилага Христовия законъ, но работитѣ му не се нареждатъ. Нѣкой баща прилага Мойсеевия законъ, и децата му го слушатъ. Другъ прилага Христовия законъ, но децата му не го слушатъ. — Защо? — Защото не знае, кога и какъ да приложи Христовия законъ. Значи, не е само въ прилагането на законитѣ, но и въ разбирането имъ. Бащата и майката трѣбва да сѫ прилагали Христовия законъ още преди раждането на децата си. Тѣ трѣбва да сѫ живѣли по този законъ най-малко сто години преди да сѫ се оженили. Стане ли законътъ тѣхна плъть и кръвь, и децата имъ ще живѣятъ споредъ него. Иначе, ще раждатъ синове и дъщери, които нѣма да следватъ тѣхния пѫть. За такива деца се казва, че нѣматъ нищо общо съ родителитѣ си. Това е противоречие и за родителитѣ, и за децата. Родителитѣ ги кът- катъ, но децата вървятъ по своя пѫть. Тѣ се намиратъ въ положението на квачка, която измѫтила пиленца, патенца и юрдечета. Тя ги кътка, и тѣ вървятъ следъ нея до известно мѣсто. Видятъ ли водата, патенцата и юрдечетата влизатъ вѫтре, следватъ своя пѫть и не се интересуватъ отъ майка си. Тя стои на брѣга на рѣката и се чуди, какви особени сѫщества е измѫтила. Най-после отговаря на противоречието си; малкитѣ сѫ мои, азъ ги измѫтихъ, но азъ не снесохъ всичкитѣ яйца.

Мнозина се намиратъ въ положението на тази квачка: проявяватъ нѣкой характерни чърти, далечния произходъ на които не знаятъ. Тѣ казватъ: Ние измътихме тѣзи прояви на характера си, но кой снесе яйцата имъ, не знаемъ. Дошълъ е нѣкой отвънъ, турилъ е подъ васъ яйца на чужди същества, да ги измътите. Вие лежите на тѣхъ известно време, докато ги измътите, а после се чудите, защо не приличатъ на васъ. За да не изпадате въ такива противоречия, бъдете внимателни, да не тури нѣкой въ полога на вашия умъ и на вашето сърдце чуждо яйце. Различавайте вашитѣ яйца отъ чуждитѣ. Който има будно съзнание, лесно ги различава. Който не е буденъ, казва: Нали е яйце, важно е да се измъти. Не е така. Ще измътишъ чуждото яйце, но главата ти ще побѣлѣе отъ противоречия и мъчнотии.

Защо съществуватъ противоречия въ чо- вѣшкия животъ ? — Защото хората искатъ нѣщата да ставатъ по тѣхна воля. Докато желаятъ да реализиратъ своята воля, все ще се намѣри нѣкой да тури въ полога имъ чуждо яйце, което тѣ ще измътятъ. Нѣщата ставатъ не по волята на човѣка, не по негови закони и правила, но по естествени закони, които нѣматъ нищо общо съ човѣшкитѣ. И думитѣ въ речьта се нареждатъ по естественъ начинъ. Като изучава този начинъ, човѣкъ създава граматиката. Тъй щото, граматиката е резултатъ не на човѣшки умувания, а на естественитѣ закони. Който следва естествения пѫть на живота, той е свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Естествениятъ пѫть на живота е Божественъ. Следвайте този пѫть и не се смущавайте.

Днесь всички хора, религиозни и свѣтски, проповѣдватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Обаче, човѣкъ не може да живѣе добре, докато нѣма примѣръ на добъръ животъ, докато не е видѣлъ, какъ живѣятъ напредналитѣ сѫщества. Затова се казва, че животътъ излиза отъ живота. Отъ какъвто животъ излизашъ, така ще живѣешъ. Въ това отношение, всѣки може да ви предскаже, какъ ще живѣете. Достатъчно е да знаете, отъ какъвъ животъ сте излѣзли. Колко време ще работи вашата воденица, ако я построите на една малка рѣка, или на едно малко езерце, въ които не се втича вода отвънъ? Тя ще работи нѣколко месеца или година най-много и ще спре. Другъ е въпросътъ, ако воденицата се ползува отъ водата на нѣкоя пълноводна рѣка или нѣкое голѣмо езеро, на което притоцитѣ постоянно се увеличаватъ. Тази воденица ще работи стотици години, безъ да загуби нѣщо отъ своята дейность. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия животъ. Ако животътъ на човѣка е свързанъ съ Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъгъ животъ. Свързвайте се съ възвишени и напреднали сѫщества, които живѣятъ правилно, споредъ Божественитѣ закони. Скѫсате ли връзката си съ тѣхъ, вие попадате въ неестествения животъ, който води къмъ противоречия. Ще кажете, че и Христосъ имаше голѣми противоречия, които се дължатъ на връзката Му съ еврейския народъ. Той искаше да помогне на евреитѣ и се свърза съ тѣхь.

И тъй, страданията на хората се дължатъ на връзката имъ съ сѫщества, които иматъ по-низка култура оть тѣхната. Всѣко престѫпление, което става на земята, е резултатъ на лошото влияние на едно или на повече сѫщества. Който не познава законитѣ на живота, ще се страхува отъ всички хора, ще ги избѣгва. Не е лошо да се пази човѣкъ, да избѣгва лошитѣ хора, но ще се лиши отъ условия за развитие. Какво ще придобие яйцето, ако остане задълго време въ кошницата на господаря? Освенъ че нищо нѣма да придобие, но ще се развали и ще го изхвърлятъ. Ако го поставятъ подъ квачката, то ще се излюпи, ще придобие животъ. Въ първо време майка му ще го пази отъ неприятели—отъ орли и соколи, но като порасне, тя ще го остави само да се грижи за себе си. Сега има опасности за него, но има и условия за растене. Ако се страхува и постоянно се крие подъ крилата на майка си, нѣма да израсте, нѣма да придобие опитности. Сѫщото се отнася и до човѣка. Който се страхува отъ орли и соколи, отъ вълци и лисици и по цѣли дни прекарва въ стаята си, далечъ отъ опасноститѣ и страданията, дете ще си остане. Външно ще расте, но вътрешно нѣма да придобива нищо.

Всичко, което расте и се развива, е излюпено пиле. Който има противоречия и страдания, е излюпено пиле. Който иска да се развива, непремѣнно ще има противоречия. За да се справя съ тѣхъ, той трѣбва да разбира езика на майка си, т. е. езика на любовьта. Щомъ чуе гласа и, трѣбва да се скрие подъ крилата и, докато мине опасностьта. Мине ли опасностьта, майката дава знакъ, и детето излиза на свобода. Съвременнитѣ хора трѣбва да се радватъ на противоречията, които разумната природа имъ създава, и да ги изподзуватъ правилно. Само така тѣ ще се развиватъ; само така ще живѣятъ добре. — Трѣбва ли да се мисли за утрешния день? — Ще живѣешъ и ще мислишъ и за утрешния день, и за земята, и за небето, защото така си приготвяшъ добри условия за бъдещето. Днешнитѣ мисли и чувства опредѣлятъ бъдещитѣ. Каквото мислишъ днесъ, такъвъ ще станешъ въ бъдеще. Ако днесъ изпълнявашъ Божията воля, и утре ще я изпълнявашъ. А изпълнението на тази воля опредѣля твоето щастие. Най-малкото непослушание и колебание въ изпълнението на Божията воля води къмъ страдания и противоречия. Най-малкото изкушение въ мислитѣ, въ чувствата и въ постъпкитѣ води къмъ страдания. Нѣкой беденъ слуга мине край касата на господаря си и се изкушава, иска да вземе пари, но после се разколебае, уплаши се и се отказва да извърши кражбата. Макаръ че не е извършилъ престъплението, той е опетнилъ вече мисъльта си, поради което ще страда. Колко пъти презъ живота си той ще се разкайва, че не е бръкналъ въ касата на господаря си, да подобри своето материално положение. Той постѫпилъ честно, но отъ страхъ. Докато съжалявашъ, че не си бръкналъ въ касата, ти живѣешъ въ Мойсеевия законъ. Щомъ се откажешъ да бъркашъ въ чуждата каса и си доволенъ, че си издържалъ предъ изкушението, ти живѣешъ въ Христовия законъ. Живѣйте въ Христовия законъ и не мислете за последствията.

Да се върнемъ на въпроса, който евреитѣ задали на Христа: „Трѣбва ли да се дава дань на Кесаря?“ Христосъ отговорилъ: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието—Богу“. Съ други думи казано: Отдайте човѣшкото на човѣка, а Божието — на Бога. Оставете човѣшкото да се оправя само. Досега никой не е оправилъ човѣшкитѣ работи, и вие нѣма да ги оправите. Не се мѣсете въ човѣшкия порядъкъ. Не се опитвайте да опредѣляте, кои нѣща въ човѣшкия порядъкъ сѫ прави и кои сѫ криви. Дойдете ли до този порядъкъ, ще си мълчите и нѣма да разсъждавате. Ако искате да се развивате правилно, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Тамъ има условия за растене и развиване. Който иска да живѣе едновременно въ двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели въ Божествения порядъкъ, щомъ влѣзе въ човѣшкия, ще го изгуби. Вечерь, като спи, човѣкъ отива въ Божествения порядъкъ, да спечели нѣщо. Като се събуди, влиза въ човѣшкия порядъкъ. Ако не знае, какъ да приложи спечеленото, всичко ще изгуби. За да не губите спечеленото, трѣбва да се отречете отъ себе си, както е казалъ Христосъ на ученицитѣ си. Да се отречешъ отъ себе си, това значи, да се отречешъ отъ човѣшкия порядъкъ, дето нѣщата не се изправятъ.

Какъ може да влѣзе човѣкъ въ Божествения порядъкъ? — Като приложи дветѣ заповѣди: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Докато живѣете въ безлюбието и въ безвѣрието, вие сте въ човѣшкия порядъкъ. Приложете любовьта и вѣрата, и вие ще влѣзете въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Не се занимавайте съ въпроса, кой е правъ и кой — кривъ. Само Богъ е въ състояние да разреши този въпросъ. Въ човѣшкия порядъкъ силниятъ има право, а въ Божествения — слабиятъ. Ако нѣкой въ Божествения порядъкъ се чувствува силенъ, веднага го изпращатъ на земята, тамъ да намѣри своето право. Който е слабъ на земята, трѣбва да влѣзе въ Божествения порядъкъ, тамъ да намѣри своето право. Значи, силниятъ трѣбва да слѣзе на земята, а слабиятъ — да се качи на небето. Слизането и качването не сѫ физически процеси; това сѫ процеси на съзнанието, чрезъ които състоянията се смѣняватъ. Слабиятъ, като повдигне съзнанието си веднага смѣня скръбьта си въ радость.

Христосъ казва: „Скръбьта ви ще се превърне на радость.“ — Кога? — Когато влѣзете въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Стремете се къмъ този порядъкъ, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

4. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 13 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София.-—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...