Jump to content

1935_09_22 Тритѣ родословия


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Тритѣ родословия

    Като четете първа глава отъ Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесети рода: отъ Аврама до Давида четиринадесети рода; отъ Давида до Вавилонското преселение четиринадесети рода и отъ Вавилонското преселение до Христа сѫщо четиринадесети рода. Така се запознавате съ родословието на Христа. Значи, Той води началото си отъ Аврама. Тази глава отъ Евангелието засѣга вътрешната страна на произхождението на Христа, отъ която малцина се интересуватъ. Тя представя сложна математическа задача. Такива задачи се срѣщатъ въ живота на всѣки човѣкъ. И природата крие своето знание въ сложни математически формули и задачи, достъпни само за онѣзи, които иматъ стремежъ къмъ знанието. Всичко въ природата е тайно, облѣчено въ символи. Тази е причината, дето хората виждатъ нѣщата такива, каквито не съ въ действителность. Вечерь, като гледате небето, осѣяно съ безброй звезди, едва видими съ просто око, струва ви се, че съ малки. Въ същность, ученитѣ казватъ, че тѣ съ голѣми като слънцето. Поставени на далечно разстояние отъ насъ, тѣ заставятъ човѣка да мисли, да открива истината и да се развива. Въпрѣки това, човѣкъ не е дошълъ още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на свѣта.

Каква е крайната цель на Битието, какво е целилъ Богъ съ създаването на свѣта, не е известно на човѣка. Сѫществуватъ различни хипотези и теории за това, но тѣ не представятъ абсолютната истина. Да предполагашъ и да знаешъ, това еѫ две различни нѣща. Срѣщашъ едного, казвашъ, че е сериозенъ човѣкъ. По какво познавашъ, че е серио- зенъ? Външно е строгъ, сериозенъ, но какво е вѫтрешното му разположение, не знаешъ. Другъ нѣкой е външно веселъ, засмѣнъ, а вѫтрешно е неразположенъ. Истинскиятъ човѣкъ и разположението му сѫ скрити отъ окото на външния наблюдатели. Като изучавате човѣка, виждате, че и най-напредналиятъ е вѫтрешно неспокоенъ, все има нѣщо, което го смущава. Често една дума нарушава равновесието на човѣка. Ако синътъ на нѣкой родители е въ странство и имъ кажатъ, че е боленъ, тѣ веднага започватъ да се безпокоятъ. Защо се безпокоятъ? Страхъ ги е да не умре. Тѣ говорятъ за вѣченъ животъ, за безсмъртието на душата, а въпрѣки това не искатъ синътъ имъ да умре. Значи, вѣрата имъ въ Бога, въ безсмъртието на душата не е силна. Вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора.

Ученитѣ говорятъ за излѫчване на човѣка отъ тѣлото, но малцина иматъ опитностьта на излѫчването. Павелъ казва, че билъ на третото небе, дето видѣлъ нѣща, които нито око е видѣло, нито ухо е чуло. Той се излѫчилъ, излѣзълъ отъ тѣлото си и така стигналъ до третото небе. Състоянието, въ което Павелъ се намиралъ, наричаме „пробуждане на козмическото съзнание“. Това съзнание се отличава съ голѣма свѣтлина. Споредъ изчисленията на единъ ученъ, засега въ свѣта има само 19 души, които сѫ дошли до пробуждане на козмическото съзнание. Ще запитате, защо само апостолъ Павелъ ималъ пробудено съзнание, или защо само 19 души досега живѣятъ въ своето Божествено, козмическо съзнание. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се питате, защо единъ човѣкъ е богатъ, а другъ беденъ; защо една рѣка е пълноводна, а друга е на пресъхване; защо единъ хлѣбъ е топълъ, а другъ — студенъ? Това сѫ въпроси, на които лесно може да се отговори. Една рѣка е пълноводна, защото е въ началото на движението си, току-що излѣзла отъ своя изворъ; щомъ се разлѣе на много мѣста, водата и се намалява, и тя постепенно пресъхва. Хлъбътъ е топълъ, защото едва е изваденъ отъ фурната. Щомъ минатъ нѣколко часа отъ опичането, той вече е студенъ.

Това сѫ въпроси и отговори, разсѫждения, които не разрешаватъ главната задача, т. е. това, което човѣкъ търси. Какво търси човѣкъ? — Истинския животъ. Всѣки иска да намѣри онзи животъ, който да го освободи отъ смъртьта, отъ болеститѣ, отъ страданията и мѫчнотиитѣ. Вмѣсто това, той намира смъртьта, болеститѣ, страданията. Човѣкъ не е всѣкога скръбенъ и нещастенъ, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нѣщо, и скоро радостьта му се смѣня съ скръбь. Той се чуди, какво е станало, че радостьта му изчезва. Като че нѣкой го дебне, да му отнеме радостьта. Така постѫпватъ нѣкои господари съ слугитѣ си. Като свършатъ работата си, слугитѣ насѣдатъ на едно мѣсто, радостни и разположени, че нѣматъ работа, но отнѣкѫде се задава господарьтъ и веднага отнема радостьта имъ. Сърдцето му се свива неспокойно, че тѣ почиватъ, а не работятъ. Сърдцето на човѣка се свива, като види нѣкой по-богатъ, по-силенъ, по-красивъ, по-ученъ отъ себе си. Кои сѫ по-бужденията за свиването на сърдцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближенъ? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния?

Единъ сказчикъ държалъ беседа върху бедностьта, искалъ да изнесе благото, което тя носи за човѣка, но като свършилъ сказката си, слушателитѣ му казали: Дръжъ бедностьта за себе си, а остави богатството за насъ. Сказчикътъ говорилъ цѣлъ часъ, но не могълъ да убеди слушателитѣ си въ ползата отъ бедностьта, защото самъ не вѣрвалъ въ нея. Мнозина говорятъ за бедностьта, за болеститѣ и за страданията, като блага въ живота и условия за човѣшкото развитие, но не ги желаятъ за себе си, защото не вѣрватъ въ тѣхъ.

Какво представятъ страданията, болеститѣ, бедностьта? — Тѣ сѫ неразрешени задачи, изостанали отъ далечното минало. Всѣки ги е отхвърлялъ, не искалъ да се занимава съ тѣхъ. Днесъ тѣ пакъ сѫ дадени на съвременното човѣчество, да ги разреши правилно. Дали сегашнитѣ хора ще ги разрешатъ, или ще ги оставятъ на бѫдещето поколѣние, това е въпросъ. Когато хората се запитватъ, защо идатъ страданията, тѣ търсятъ начинъ да разрешатъ задачата си. Обаче, онѣзи, които сѫ имъ дали задачата, следятъ, сами ли ще я решатъ, или ще я препишатъ наготово отъ други. Хората не сѫ разрешили въпроса за страданията, за произхода на човѣка, а разрешаватъ въпроса за създаването на свѣта. Тѣ не познаватъ себе си, не знаятъ, какъ е създаденъ човѣкъ, а решаватъ далечни, отвлѣчени въпроси. Срѣщате учени, философи, музиканти, математици, които не знаятъ мѣстото на философията, на математиката, на музиката въ своята глава. Тѣ не подозиратъ, че всѣка способность има специално мѣсто въ мозъка. Има учени, които не вѣрватъ въ магията. Какво въ сѫщность е магията? — Мѫдрость. Магътъ е мѫдрецъ, който съ силата на своята мисъль може да носи слабитѣ хора. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Както силниятъ носи слабия на гърба си, така и мѫдрецътъ влияе на обикновенитѣ хора съ мисъльта си. Професорътъ не носи ли студентитѣ на гърба си съ своята мисъль? Той ги туря на гърба си и ги разнася изъ областьта на мисъльта си. Всѣки човѣкъ, на когото мисъльта е силна, влияе на слабитѣ.

Единъ проповѣдникъ разправялъ своя интересна опитность за силата на мисъльта и действието и върху човѣка като свѣтлина. Единъ день той излѣзълъ отъ дома си и отишълъ на събрание, дето ще държи проповѣдь. Помислилъ да вземе рѫкописа на проповѣдьта си, но си казалъ: Добре съмъ я заучилъ, мога и безъ бележки. Имамъ вѣра въ паметьта си, не ме е излъгвала досега. Той се качилъ на амвона и започналъ да развива! проповѣдьта си. По едно време въ стаята влѣзла една госпожа, съ черни очила и сериозно изражение на лицето. Като го погледнала, той веднага забравилъ проповѣдьта си, не могълъ да си спомни, какво трѣбва да говори. Изненаданъ отъ това, той решилъ да прекѫсне проповѣдьта си и да се извини на слушателитѣ, че не се чувствува добре. Въ този моментъ вратата се отворила и влѣзълъ единъ младъ човѣкъ, съ приятно, засмѣно лице. Той погледналъ къмъ проповѣдника и внесълъ известно разположение въ него, съ което го извадилъ отъ затруднението му. Проповѣдьта възкръснала въ паметьта на проповѣдника, и той спокойно продължилъ и завършилъ работата си.

Коя е причината за прекѫсването и за възстановяването мисъльта на проповѣдника? Жената съ чернитѣ очила имала противоположна мисъль на тази на проповѣдника, поради което изгасила свѣтлината въ неговото съзнание. Въ мисъльта на младия господинъ имало нѣщо общо съ мисъльта на проповѣдника, благодарение на което могълъ да запали изгасналата свѣщь на проповѣдника, и той завършилъ успѣшно проповѣдьта си. Значи, знанието е въ зависимость отъ свѣтлината. Хора съ силна и свѣтла мисъль влияятъ на онѣзи, чиято мисъль е слаба и лишена отъ свѣтлина. Богъ създалъ свѣта, създалъ свѣтлината и привидно се отдалечилъ отъ хората, оставилъ ги свободно да се развиватъ, да мислятъ, да търсятъ причинитѣ за създаването на Битието. Но хората се ограничаватъ едни други. Всѣки иска да се наложи по съзнание, по мисъль и чувства на другитѣ, да имъ покаже, че е по-силенъ. Учениятъ иска да наложи мисъльта си на всички хора; религиозниятъ иска да наложи своето вѣрую на другитѣ, да имъ покаже, че е на правъ пѫть. Следъ всичко това, хората искатъ да знаятъ, какво е отношението на Христа къмъ тѣхъ. Ако отношението на Христа къмъ хората е външно, физическо, тѣ трѣбва да дойдатъ при Него, да се ръкуватъ, за да имъ предаде нѣщо отъ себе си. За това се изисква много време. Представете си, да дойдатъ 500 милиона християни, да се ръкуватъ съ Христа ! Колко време Му е нуждно, да каже по една дума на всѣкиго? Често хората се сърдятъ на Христа, недоволни съ отъ Него, че не имъ проговорилъ, не имъ обърналъ внимание. Който гледа на нѣщата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисълъ на нѣщата, знае, че Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на земята, но въ всички свѣтове и имъ помага. Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ нужди и ги задоволява. Той се грижи за тѣхъ, и когато се раждатъ, и когато умиратъ.

Какво представя смъртьта? — Минаване отъ единъ свѣтъ въ другъ. Споредъ хората, човѣкъ се ражда и умира, а споредъ Бога, човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Когато една душа се въплътява и слиза на земята, небеснитѣ жители скърбятъ за нея, а хората се радватъ. Когато напуща земята, небеснитѣ жители се радватъ, а хората скърбятъ. — Защо е така ? — На този въпросъ сами ще си отговорите. Хората си задаватъ такива въпроси, на които сами не могатъ да отговорятъ. Напримѣръ, нѣкой пита, не може ли да се живѣе безъ ядене и пиене. — Ако устата, стомахътъ и червата не съществуваха, можеше безъ ядене и пиене. Веднъжъ тѣ сѫществуватъ, не може безъ ядене и пиене. — Не можеше ли човѣкъ да бѫде създаденъ другояче? — Не можеше. Тъй както е създаденъ сегашниятъ човѣкъ, по-добра форма и устройство не можеше да му се даде. Днешниятъ човѣкъ е само скица на бѫдещия човѣкъ. Той не е дошълъ още до онова високо съзнание, което ще придобие въ бѫдеще. Той не е дошълъ още до онзи образъ и подобие, за който се говори въ Битието. Много време е нуждно на човѣка, докато дойде до образа, който Богъ носи въ мисъльта си. Ако сегашниятъ човѣкъ, споредъ мнението на ученитѣ, е миналъ презъ 400 хиляди форми, можете да си представите, презъ колко форми още трѣбва да минава, за да достигне своето съвършенство. Не е лесно да дойде човѣкъ до онова велико съвършенство, да остане тихъ и спокоенъ при всички условия на живота и въ всичко да вижда добрата страна. Съвършениятъ човѣкъ нито се обижда, нито другитѣ обижда. Той вижда и предвижда нѣщата, знае, какъ да постѫпва и какво да говори.

Коя е причината за недоразуменията между хората ? — Тѣхното несъвършенство. Недоразуменията се дължатъ на тѣхната непред- видливость, на тѣхния невъзпитанъ езикъ, на тѣхното неумение да виждатъ и чуватъ нѣщата правилно. Гледашъ нѣкого, измѣрвашъ го отъ главата до краката, не знаешъ, какво търсишъ. Какво ще видишъ ? — Човѣкъ, високъ 160 см., но това не е истинскиятъ човѣкъ. Преди да се е родилъ, той е билъ малъкъ, невидимъ съ просто око, едва подъ микроскопъ можешъ да видишъ нѣщо живо, прилично на клетка. Малкиятъ човѣкъ е подобенъ на звезда, която не се вижда съ просто око. Като го наблюдавате съ телескопъ, виждате, какъ расте, увеличава се, става голѣмъ. Следъ време се намалява и се изгубва отъ полето на вашето зрение. Кѫде отиде голѣмиятъ човѣкъ ? — Изгуби се, т. е. умрѣ, замина за другия свѣтъ. Значи, както иде човѣкъ на земята, така си отива. Дохожда малъкъ и си отива малъкъ.

Мнозина се интересуватъ отъ голѣмината на вселената. Ако питатъ мене, ще имъ кажа, че първоначално тя е могла да се събере въ единъ лещникъ. Това се вижда невѣроятно. Единъ ученъ казва, че първоначално вселената е била голѣма като сапунено мѣхурче. После тя се е увеличавала и, въ продължение на милиони хилядилѣтия, дошла до положението, въ което ние я виждаме. Обаче, тя не е спрѣла да расте и да се развива. Докѫде може да стигне въ своитѣ размѣри, не знаемъ. Като казвамъ, че вселената нѣкога се е събирала въ черупката на лешника, и днесъ може да се събере въ лешникова черупка, но важно е, какъвъ е билъ този лещникъ. Това е неразбранъ въпросъ за човѣшкия умъ, но не по-малко неразбранъ е въпросътъ, какъ е могълъ Христосъ да нахрани петхиляденъ народъ само съ петь хлѣба. Неразбранъ е този въпросъ, но се разисква и възприема отъ много умове. Ще кажать нѣкои, че хлѣбоветѣ сѫ били голѣми. Отде сѫ взели тогава толкова голѣми пещи ? Значи, ако едното положение е приемливо, другото не се приема. Оттукъ вадимъ заключението, че лещниковата черупка е била по-голѣма отъ самата вселена.

И тъй, когато разискваме върху безкрайно малкото и безкрайно голѣмото, вие се обърквате, нищо не разбирате. Като се говори за малкия и за голѣмия човѣкъ, сѫщо се обърквате. Защо човѣкъ е малъкъ и защо става голѣмъ ? Детето е малко, защото баща му е голѣмъ. Неговото съзнание е въ бащата. Щомъ започне да остарява бащата, той предава съзнанието си на своето дете, което постепенно расте и се увеличава. Бащата остарява, а детето расте и започва да мисли. Следователно, ако нѣкой не може да мисли, причината е въ бащата: не е станало правилно предаването и възприемането на неговото съзнание. Детето започва да мисли, когато бащата му даде това право. На сѫщото основание казвамъ: Човѣкъ започва да мисли, когато Богъ му даде това право. Следователно, не искай да ми- слишъ, преди да ти е далъ Богъ право да мислишъ. Не искай да станешъ богатъ, преди да си получилъ разрешение за това. Искай нѣщо само тогава, когато ти е позволено вече да го имашъ. Искашъ ли нѣщо преждевременно и безъ позволение, ще се натъкнешъ на голѣми мѫчнотии. Ако житното зърно иска презъ зимата да се посѣе въ земята, ще се натъкне на голѣми мѫчнотии — ще измръзне и нѣма да израсте. Обаче, ако не се посѣе презъ есеньта и остане завинаги въ хамбара, пакъ се излага на страдания. То трѣбва да се посѣе навреме въ земята, за да израсте и даде изобилно плодъ.

Следователно, който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да остава въ Божествения хамбаръ. Дойде ли време за сѣитба, той трѣбва да бѫде посѣтъ въ земята. Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате. Останете ли въ хамбара, всички ще бѫдете равни, но растене нѣма. Радвайте се, докато имате страдания, защото тѣ даватъ потикъ, условия за развитие. Страданиятата сѫ вѫтрешни потици, чрезъ които се пробужда човѣшкото съзнание. Безъ тѣхъ съзнанието на човѣка остава въ застой. Всѣки застой води къмъ леность, къмъ инертность на материята. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. — Защо съмъ боленъ? — Защото си инертенъ. — Защо съмъ невежа? — Защото си инертенъ. — Защо се безпокоя? — Инертенъ си. Всички отрицателни състояния, презъ които минава човѣкъ, се дължатъ на инертностите на материята. За да излѣзе отъ тази инертность, въ помощь му иде религията. Тя събужда съзнанието му и го свързва съ Първата Причина, отъ която той черпи материали за своето развитие. Само така човѣкъ може да изпълнява Божията воля. Щомъ изпълни Божията воля, той може да изпълни и своята воля. Щомъ знаешъ Божия планъ и го приложишъ, можешъ да изпълнишъ и своя планъ. Първо ще изпълнишъ Божествената програма, а после човѣшката.

Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората се запитватъ, какви еѫ отношенията на Бога къмъ тѣхъ. Това не е тѣхна работа. Тѣ трѣбва да опредѣлятъ своитѣ отношения къмъ Бога — това е първата имъ задача. Трѣбва ли детето да се интересува за отношенията на майка си къмъ него? Преди още да е започнало да мисли, майката е опредѣлила отношенията си къмъ него. Важно е детето да разбере любовьта на майка си и да се ползува отъ нея. На сѫщото основание, задачата на всѣки човѣкъ е да разбере Божията Любовь, да я оцени и приложи въ живота си. Ще кажете, че познавате тази любовь по любовьта на майка си, или на своя възлюбенъ. Това сѫ частични прояви на любовьта. Божията Любовь е широка, необятна. Тя държи въ себе си всички живи сѫщества. Тя ги е създала, тя се грижи за тѣхъ. Никой не е заставилъ Бога да проявява Любовьта си къмъ всичко живо. Ако нѣкоя външна сила може да Го накара да люби. Той не е Богъ. Любовьта е естественъ, непринуденъ процесъ.

Мнозина се запитватъ, какви сѫ условията, за да се обичатъ. Първото условие за проява на любовьта е любовь къмъ Бога. Казано е: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. После иде любовьта къмъ ближния. Като любишъ Бога, ще възприемешъ любовьта Му и съ нея ще възлюбишъ ближния си. Какъ ще любишъ ближния си?—Като себе си. Значи, любовьта къмъ себе си е мѣрка. Не можешъ да любишъ ближния си, ако не любишъ себе си. Казвате за нѣкого, че е себелюбивъ. Това е въ реда на нѣщата. Лошо е, ако себелюбивиятъ не излиза вънъ отъ себе си. Но ако проявява сѫщата любовь и къмъ ближния си, той е на правъ пѫть. Едно отъ качествата на любовьта е предвиждането. Който люби, може да предвижда, т. е. да предсказва нѣщата. Това се дължи на едно вѫтрешно чувство въ човѣка. Всѣки човѣкъ, въ когото това чувство е развито, може да предсказва. Дадатъ му да вдигне нѣкаква тежесть. Той погледне тежестьта и предварително казва, дали може, или не може да я вдигне. Като направи опитъ, той се увѣрява, че чувството му не го лъже. Колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова по-добре развито е това чувство.

Съвършенитѣ хора предвиждатъ всичко, което имъ се случва въ живота, благодарение на това чувство. Несъвършениятъ не предвижда нѣщата, не знае, какво го  очаква. Отъ гледището на съвършения животъ, това е невежество. За обикновения човѣкъ невежеството е благо. Какъвъ смисълъ има за него предвиждането на нѣщата, ако не знае, какъ да се справи съ това, което ще му се случи ? Като не разбира Божиитѣ пътища, той ще се страхува, безъ да знае, какъ да си помогне. Ето защо, страхливиятъ не трѣбва да знае бъдещето си. Той не трѣбва преждевременно да излиза отъ условията на обикновения животъ. Излѣзе ли отъ обикновения животъ, той ще се намѣри предъ голѣми мъчнотии, съ които не може да се справи. Какво ще бъде положението му, ако попадне въ огнената пещь, както тритѣ момци, за които се говори въ Стария Заветъ. Той непремѣнно ще изгори. За да не изгаря, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да повиши трептенията на тѣлото си, да надминаватъ трептенията на огъня. Съ това знание човѣкъ може да разпръсне всѣка бомба и да остане неповреденъ. Преди да стигне бомбата до него, той може да я пръсне. Казано е въ Писанието, че когато земята дойде предъ лицето на Бога, тя ще се разтопи. Съ земята заедно ще изчезнатъ и хората, и животнитѣ, и растенията — цѣлиятъ животъ ще изчезне. Готови ли сте за това? Не сте готови. Тогава не пожелавайте преждевременно нѣща, които ще ви спънатъ въ развитието.

Мнозина искатъ да видятъ лицето на Бога. Готови ли съ за това? Ако не съ готови, ще се стопятъ. Затова е казано, че никой не е видѣлъ Господа, освенъ Сина. Христосъ дойде на земята въ човѣшки образъ, но Той имаше богатъ вѫтрешенъ животъ. Той разполагаше съ голѣми знания и възможности. Той познаваше великитѣ Божии закони, но трѣбваше да пострада отъ човѣцитѣ. Хри- стосъ приложи закона на себеотричането, който проповѣдваше и на ученнцитѣ си. Той казваше: „Който не се отрече отъ майка си и отъ баща си, отъ богатството си, даже отъ живота си, не може да бѫде мой ученикъ“. Този стихъ може да се преведе съ други думи: „Ако не любишъ, ако не учишъ, ако не обичашъ истината и свободата, не можешъ да бѫдешъ мой ученикъ“. Това означаватъ думитѣ на Христа на съвремененъ езикъ: „Да дадешъ всичко и да започнешъ да любишъ, да учишъ и да обичашъ истината и свободата“. Това казвамъ на българитѣ, това казвамъ на всичкитѣ народи.

Какво представя човѣкътъ? — Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничилъ въ себе си, за нищо не мисли. Време е вече да прокопае канали, да даде нѣщо отъ себе си и на другитѣ. Само така той ще се оживи. Какво може да даде едно затворено езеро или море? Затворенитѣ езера трѣбва да се отворятъ, да се втичатъ едни въ други. Какво прави затворениятъ човѣкъ? Той се индивидуализиралъ, мисли само за себе си и очаква щастие. Щастието не влиза въ затворени езера. То отива тамъ, дето душитѣ се обмѣнятъ, дето езерата се втичатъ и изтичатъ. Богъ прониква отъ най-малкото сѫщество до най-голѣмо- то. Той не се ограничава и не остава да Го ограничаватъ. Той е лѫчъ, който прониква всичко живо. Ако виждашъ този лѫчъ, ти си на правъ пѫть. Ако виждашъ Божието присѫтствие въ слънцето, въ водата, въ въздуха, въ растенията, въ богатството и въ сиромашията, въ здравето и въ болестьта, въ знанието и въ невежеството, ти си на правъ пѫть, ти си щастливъ човѣкъ. Величието на Бога се проявява въ всичко — и въ живота, и въ смъртьта.

Като се ражда дете, хората се радватъ на новосъградената кѫща. Като умре нѣкой, хората страдатъ. Какво нѣщо е смъртьта? — Събаряне на старата кѫща и съграждане на нова. Какво страшно има въ това? Понѣкога става нужда да се събори цѣлата кѫща, нѣкога — само стенитѣ, а нѣкога — само да се пречисти. Всичко, което става, е за добро. Хората искатъ да ги завари Христосъ въ старитѣ имъ кѫщи. Това е невъзможно. Старитѣ кѫщи, старитѣ разбирания, старитѣ умове и сърдца сѫ отживѣли времето си. Всичко, което сега имате, не е въ състояние да изплати и най-малкото, което Христосъ може да ви даде. Нови сърдца, нови умове, нови разбирания сѫ нуждни на хората.Христосъ носи новото вино, което може да се налѣе само въ нови мѣхове.

Религиознитѣ цитиратъ Христовитѣ думи, че човѣкъ трѣбва да се пожертвува. Какво означаватъ тѣзи думи ? Да се пожертвува човѣкъ, това значи, да отвори каситѣ на своето сърдце и на своя умъ, да извади богатството, което се крие въ тѣхъ. Той е затворилъ това богатство. Хиляди години сѫ изминали вече, и богатството му стои неизползувано. — Какво ще направя съ това богатство ? — Много нѣща ще направишъ. Едно се иска отъ тебе — да извадишъ богатството си и да започнешъ да го раздавашъ. За себе си искашъ много нѣща, безъ да мислишъ, че трѣбва и ти да давашъ. Ще кажешъ, че само Богъ може да помага. Така е, но Той се проявява чрезъ хората. Тѣ сѫ проводници на Неговитѣ блага. Ако проводницитѣ не работятъ, благата ще престанатъ да текатъ. Ще кажете, че не искате да работите, да учите, да копаете. Щомъ се отказвате отъ трудъ, работа и учене, вие сами подписвате присѫдата си. Който не работи, не може да се усъвършенствува. Ползувайте се отъ свѣтлината на деня, за да придобиете онова, което душата ви желае. Деньтъ е вашъ, годинитѣ сѫ на ваше разположение. Работете, докато сте млади. Очаквате ли старостьта, тогава да се усъвършенствувате, вие сами ще се изненадате. Щомъ остарѣете и не можете да се движите, ще търсите тояги, съ които да се подпирате. Тогава ще разчитате на тоягитѣ, а не на вашитѣ сили. Такава старость отдалечава човѣка отъ Бога. Стремете се къмъ вѣчното подмладяване, което ще ви приближи при Бога. Значи, младиятъ се приближава при Бога, а стариятъ се отдалечава. Дайте мѣсто на Бога въ себе си, Той да работи въ васъ и да ви повдига. Ако сами не можете да се повдигнете, дайте пѫть на Божественото Начало въ себе си, то да работи въ васъ.

Какво представя Божественото въ човѣка? Това е неговото вѫтрешно, неизмѣнно вѣрую. Ако ви попита нѣкой, какво е вашето вѣрую, кажете: Вѣрвамъ въ Единния Вѣченъ Истиненъ Богъ, Който ми е говорилъ въ миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори въ бѫдеще. Вѣрвамъ въ Господа и Неговия Духъ, Който създава условията на моето спасение. Вѣрвамъ въ Господа Исуса Христа, Който е дошълъ да спаси свѣта. Христосъ казва за себе си: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но да служи на другитѣ. Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно“. Така трѣбва да разбирате Христа и да Го търсите въ себе си, а не вънъ отъ себе си. Когато въ ума ви влѣзе една свѣтла мисъль и въ сърдцето ви — възвишено чувство, които ви причиняватъ радость, ще знаете, че Христосъ ви е посетилъ. Следователно, търсете Христа въ свѣтлитѣ мисли, въ свѣтлитѣ чувства и постѫпки, а не отвънъ. Истинското познаване и разбиране на нѣщата иде отвѫтре, а не отвънъ. Познаването е въ зависимость отъ любовьта. Не можете да познаете човѣка, докато не го обичате. Любовьта е законъ за опознаване на душитѣ. Вънъ отъ любовьта човѣкъ е нещастенъ. Любовьта носи щастието. Дето е любовьта, тамъ е знанието, тамъ е свободата, тамъ е животътъ. Безъ любовь нищо не се постига.

И тъй, който иска да бѫде ученикъ на новото учение, трѣбва да люби, да учи и да обича истината и свободата. Люби, учи и свободенъ бѫди, това е мотото на новото учение.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

1. Утринно слово, държано отъ Учителя,

на 22 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...