Jump to content

1935_04_28 Тритѣ врати


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Тритѣ врати

Размишление.

Ще прочета 59. глава отъ Исаия.

Всѣки човѣкъ има желание да чуе или да му се каже нѣщо за него или за окръжаващитѣ. И детето, още съ ставането си отъ сънь, иска да чуе, да види или да пипне нѣщо. Това е естествено, както за възрастния, така и за детето.

Въ прочетената глава се вижда голѣмото противоречие, на което се натъква пророкътъ. Той търси причинитѣ за противоречията и иска да си ги обясни, да отговори, както на себе си, така и на бъдещето поколѣние. Той намира, че хората живѣятъ въ нехигиенични къщи, поради което свѣтътъ представя грамадна болница. Болнитѣ търсятъ лѣкари, лѣкарства, но все пакъ оставатъ болни — никой не може да ги излѣкува. Исаия описва причинитѣ на болеститѣ, затова цѣлата глава е свързана съ болезненитѣ състояния. Тя е паталогическа глава, и нѣма защо да се спираме върху нея. Като чете тази глава, човѣкъ естествено се запитва: Съществува ли, наистина, добро въ свѣта? —И доброто, и злото съществуватъ. Засега, тѣ съ сили, които не могатъ да съществуватъ една безъ друга.

„А отъ мене, този е моятъ съ тѣхъ заветъ, говори Господъ. Духътъ ми, който е въ тебе, и Словата ми, които турихъ въ устата ти, не ще оскудѣятъ отъ устата ти, нито отъ устата на семето ти, нито отъ устата на семето на семето ти, отсега и до вѣка, говори Господъ“. (—21 ст.).

Сега, да оставимъ настрана въпроса, защо сѫществуватъ злото и доброто. Въ свѣта има относително зло и добро, както и абсолютно, вѣчно зло и добро. Злото сѫществува тамъ, дето нѣма законъ — въ беззаконието. Ако водата мине презъ нечистъ сѫдъ и се оцапа, кой е виновенъ за това? Вината е въ нечистия сѫдъ, а не въ водата. При това, водата е нечиста за човѣка, той не може да я пие, но не и за себе си. Макаръ и нечиста, тя е пакъ вода, не измѣня естеството си, но човѣкъ се отказва отъ нея. За да я пие, той трѣбва предварително да я пречисти. Тъй щото, когато казвате, че животътъ е нечистъ, това показва, че той е миналъ презъ нѣкой нечистъ сѫдъ, но, самъ по себе си, животътъ е чистъ — нищо не е въ състояние да измѣни неговото естество.— Защо срѣщаме противоречия? — Това е въ реда на нѣщата. Щомъ сѫдоветѣ ви сѫ нечисти, животътъ ще минава и заминава презъ тѣхъ, ще взима часть отъ нечистотиитѣ на сѫда, поради което, и млади, и стари, неизбѣжно ще се натъкватъ на противоречия. Младитѣ ще растатъ и остаряватъ, старитѣ ще умиратъ, ще ги погребватъ. Но хиляди години да изтекатъ, противоречията пакъ нѣма да изчезнатъ.

Защо младиятъ остарява и защо стариятъ умира, това сѫ въпроси, на които мѫчно може да се отговори. Фактъ е, обаче, младиятъ остарява, а стариятъ умира. Ние казваме, че има външна младость и външна старость; има вѫтрешна младость и вѫтрешна старость. Младиятъ има единъ стремежъ, а стариятъ — другъ. Въпрѣки това, всѣки се стреми да бѫде младъ. Никой не иска да опадатъ зѫбитѣ му, да се набръчка лицето му. Да бѫде съвсемъ независимъ и неограниченъ, това е желание на човѣка, но, въпрѣки това, старостьта хвърля отпечатъкъ на лицето му. Както и да лѣкуватъ човѣка, нѣма цѣръ противъ старостьта. Колкото повече старѣе, толкова повече се прибли-жава къмъ смъртьта. Като умре, отново ще се роди и ще се подмлади. — Не вѣрваме въ такова подмладяване. — Това е другъ въпросъ. Който не може да умре, не може и да се подмлади. Като умре, човѣкъ се лишава отъ условията на живота, но като се роди отново, подмладява се. Ако не се родишъ, не можешъ да растешъ.

Има една область въ свѣта, презъ която човѣкъ неизбѣжно ще мине. И пророкътъ е миналъ презъ тази область, и въ чудо се намѣрилъ. И праведниятъ, и грѣшникътъ, като минаватъ презъ тази область, непремѣнно ще се оцапатъ. — Защо? — Ще се натъкнатъ на каль и на нечистотии и ще оцапатъ дрехитѣ си. — Не може ли да не се цапа човѣкъ ? — Може, но трѣбва да пѫтува презъ деня, когато е свѣтло. Обаче, ако пѫтува нощемъ, въ най-голѣмата тъмнина, ще се оцапа. Следъ това трѣбва да търси начинъ да се очисти. Ако не може лесно да се очисти, човѣкъ започва да страда, защото се натъкналъ на това, за което никога не е мислилъ. Той иска да стане богатъ и силенъ, да придобие знания, да бѫде уважаванъ и почитанъ, да се чува думата му навсѣкѫде — да бѫде въ положението на царски синъ: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желалъ, за-почва да страда, да се обезсърдчава, да се гнѣви. Добре е всичко да става споредъ желанията на човѣка, но не е възможно. Никой не може да избѣгне противоречията на живота.

Като не могатъ да се справятъ съ про-тиворечията, хората казватъ, че животътъ е тежъкъ. Не е тежъкъ животътъ. Кой го е мѣрилъ, за да знае, колко тежи ? Никой не е турялъ живота на теглилки, а при това, всички се оплакватъ, че билъ тежъкъ. — Кога е тежъкъ животътъ на хората ? — Когато нѣ-щата не ставатъ, както сѫ ги очаквали. Значи, всѣки човѣкъ мѣри живота съ своя мѣрка, и всички заедно казватъ, че животътъ е тежъкъ. Като видѣлъ, че хората не могатъ да си помогнатъ сами, Господъ решилъ да слѣзе самъ на земята, да се яви като Спаситель на човѣчеството. Затова, именно, Той изпратилъ Духа си, въплътенъ въ Христа, Когото нарекълъ свой Синъ. „Този е моятъ съ тѣхъ заветъ, говори Господъ, Духътъ ми, Който е въ тебе и Словата ми, които турихъ въ устата ти, не ще оскудѣятъ отъ устата ти, нито отъ устата на семето ти“. Като четете този стихъ, вие трѣбва да вѣрвате, че е така.

Ще кажете, че съ вѣра и съ мисъль не се живѣе, но хлѣбъ трѣбва. Вѣрно е, че хлѣбъ трѣбва, но вѣтърътъ, като символъ на мисъльта, е крайно необходимъ. Ако човѣкъ мисли, и, при това, право мисли, хлѣбътъ ще дойде по-скоро, отколкото ако не мисли. — Искаме да ни се обяснятъ нѣщата, не можемъ да ги приемемъ на вѣра. — И обяснението може да дойде, но то не разрешава въпроситѣ. То подразбира временно задоволяване на глада. Ще се нахранишъ добре, но следъ нѣколко часа пакъ ще огладнѣешъ, пакъ ще търсишъ хлѣбъ, т. е. ново обяснение на нѣщата. Имашъ нужда отъ дрехи, отъ обуща. Донесе ти нѣкой и дрехи, и обуща, но и съ тѣхъ въпроситѣ не се разрешаватъ. Ти се намирашъ въ положението на малко дете, за което се грижатъ майката и бащата, както птичката —за своитѣ малки. Часъ следъ часъ тя имъ носи храна, но, като израснатъ, пуща ги свободно да хвър- чатъ. Може и по-рано да ги напусне. Малкитѣ птиченца подаватъ главичкитѣ си отъ гнѣздото, питатъ, кѫде е майка имъ, търсятъ я, но никѫде я нѣма. — Кѫде е отишла майката ?— Соколъ я грабналъ. — Кѫде е бащата? — И него соколъ грабналъ. Ще дойде день, когато и малкитѣ птички ще се намѣрятъ въ утробата на сокола. Ето защо, за да не попадне въ утробата на сокола, човѣкъ трѣбва да вѣрва и да мисли. Лошо е за човѣка, да влѣзе въ утробата на сокола, чиито трѫби не сѫ чисти. Трѫбитѣ не могатъ да погълнатъ водата, тя пакъ ще излѣзе навънъ, но ще се оцапа и следъ това трѣбва да се употрѣби време и енергия да се чисти.

И тъй, когато говорите за живота, не каз-вайте, че е тежъкъ, но се отнасяйте къмъ него съ всичката си чистота и светость. Да говоришъ за живота като проява на Бога, устата ти трѣбва да бѫде абсолютно чиста, никакво петно да не остане върху него. — Какво представя животътъ? — Той не може да се обясни. Има нѣща, които не могатъ да се обясняватъ. Тѣ се приематъ, както сѫ дадени, безъ никакви обяснения. Какъ ще обясните на хората, какво нѣщо сѫ страданията и защо сѫ дадени. Много обяснения съмъ далъ за страданията, но не всички сѫ съгласни съ тѣхъ: едни ги приематъ, други ги отричатъ. Дали приемате, или отричате тѣзи обяснения, не е важно. Страданията сѫществуватъ сами по себе си. Нѣкой се оплаква отъ болки въ корема и пита, защо го боли коремъ. — Много просто: коремътъ го боли, защото яде. — Не може ли безъ болки ? — Може, но не трѣбва да ядешъ. — Тогава ще отслабна, ще изсъхна и ще умра. — Щомъ е така, ще ядешъ. Отъ две злини ще изберешъ по-малката. И после, като разберешъ, че не може безъ страдания, ще се научишъ да ядешъ правилно, да минешъ съ по-малко страдания. Щомъ знае да яде правилно, да мисли и да чувствува право, човѣкъ дохожда до убеждението, че щастието е въ самия него, само трѣбва да знае, какъ да го намѣри.

Кой е пѫтьтъ къмъ щастието? За да отговоря на този въпросъ, ще ви дамъ два примѣра: единиятъ отъ човѣшкия животъ, а другиятъ — изъ живота на птицитѣ. Представете си, че имате едно малко момиченце. То расте, развива се, става красива мома, добре охранена. Ако родителитѣ и се грижатъ само за нейната физика, тя ще се развие физически, безъ да мисли за своя умственъ и духовенъ животъ. Следъ време родителитѣ и я оженватъ, и тя става бременна. Презъ това време тя се готви да стане майка, търси баба, която да и помогне при раждането. Интересно е положението на жената, която става майка, и на птичката — майка. Жената търси външна помощь, а птичката върши всичко сама. Тя се води отъ инстинкта си и всичко предвижда. Човѣкъ не се води по инстинктъ, но не прилага и мисъльта си, за да си помогне самъ. Като разчита на чужда помощь, той мисли малко. Като не мисли, страданията следватъ подиръ него. Кол-кото по-голѣми сѫ страданията, толкова по нещастенъ е човѣкъ. Ето защо, пѫтьтъ, който води къмъ щастието, е правата мисъль. Мислете право, за да бѫдете щастливи.

Ще кажете, че момата не трѣбва да се жени, за да не страда като майка. Съ това въпросътъ не се разрешава. Човѣкъ не може да избѣгне бременностьта. По който и да е начинъ, физически, сърдеченъ или умственъ, той трѣбва да роди. Ако не роди човѣкъ, ще роди нѣкаква идея, нѣкакво чувство. Дойде ли до раждането, човѣкъ трѣбва да спази всички условия, да роди нѣщо, което да остави на бѫдещето поколѣние. Ако иска да пометне, ще носи последствието на своитѣ неразумни постѫпки. — Азъ не искамъ да родя, ще оставя плода да умре въ мене. — Още по-лошо. Ако умре въ тебе, ще започне да се разлага и ще те отнесе. Бѫдете разумни, правилно да зачевате, правилно да раждате и да отглеждате идеитѣ си.

Като дойдатъ до страданията и не могатъ да се справятъ съ тѣхъ, мнозина питатъ, защо Богъ създаде свѣта така, съ толкова мѫчнотии и страдания. — Какви сѫ твоитѣ мѫчнотии ? Излѣзълъ ти единъ цирей и викашъ, крѣскашъ, че те боли. — Ама защо трѣбваше да ми излѣзе цирей? — Това не е важно. Какво трѣбва да правишъ сега ? — Ще го резна, да изтече нечистата материя навънъ. Не трѣбваше да грѣша. — Съгласенъ съмъ съ това, но сгрѣшилъ си вече. — Трѣбваше да живѣя добре. — Съгласенъ съмъ и съ това, но какво ще правишъ сега, следъ като не си живѣлъ добре ? Не е достатъчно да си кажете, че това яли онова не трѣбва да правите. Кажете си положително, какво трѣбва да правите. Щомъ си дошълъ на земята, ще пѣешъ и ще свиришъ, ще учишъ, ще работишъ. — Азъ не мога да пѣя хубаво. — Ще се упражнявашъ, докато бѫдешъ доволенъ отъ пѣнието си. Като пѣешъ редовно, единъ день ще започнешъ да взимашъ правилно тоноветѣ и ще станешъ до-бъръ пѣвецъ.

Днесъ всички хора се учатъ да пѣятъ и да свирятъ. Тѣ пѣятъ много по-добре, отколкото сѫ пѣли и свирили въ времето на Исаия. Това се вижда отъ пѣсеньта на живота, която той описва. Споредъ мене, по-добра форма на живота отъ пѣнието нѣма. За да живѣе правилно, човѣкъ трѣбва да пѣе. Всички религиозни хора, всички пророци и царе сѫ пѣли и играли. Сегашнитѣ религиозни се страхуватъ да пѣятъ и играятъ. Тѣ мислятъ, че духовностьта изключва пѣнието и играта. Страху-ватъ се да не ги взематъ за луди. Значи, духовниятъ трѣбва да мълчи като риба. Тогава човѣкъ изпада въ друга крайность. Нѣкой мисли, че, като мълчи, е мѫдъръ. И глупавиятъ може да мълчи, но не е мѫдъръ. Нѣкого биятъ, запушватъ устата му, за да го заставятъ да каже, кѫде е скрилъ имането си. Той се тегли, бори се, иска да каже да му отпушатъ устата, за да проговори. Като проговори, ще каже, кѫде е скрито богатството му. Обаче, ако го дър-жите съ запушена уста, колкото и да го биете, той не може да ви каже нищо. И да го убиете, съ запушена уста нищо не може да ви открие. — Защо ме биятъ? — Това е другъ въпросъ. Биятъ те, защото си богатъ. Крушата брулятъ, защото има плодове. Ако не бѣше родила, никой нѣмаше да се приближи до нея. Ако крушата е изсъхнала и не дава плодъ, отсичатъ я и я хвърлятъ въ огъня.

Да дойдемъ сега до красивата страна на живота. Какъ сѫ живѣли хората едно време, какъ сѫ пѣли и играли, това е било за тѣхъ. Пророкътъ говори за миналото. Важно е, какъ живѣемъ ние, какъ пѣемъ и играемъ, за да изразимъ своя животъ. Какъ пѣе младиятъ ? — Той възпѣва младостьта, красотата. Той пѣе за птичкитѣ, които хвъркатъ и пѣятъ въ въздуха, за свѣтлината, за слънцето. Стариятъ пъкъ пѣе за старитѣ си кости, за изгубенитѣ си младини. Значи, младиятъ пѣе по единъ начинъ, стариятъ — по другъ. Като хване болния си кракъ, той запѣва: Олеле, майчице, защо си ме родила ? И като си ме родила, защо не си ме убила? Питамъ го: Отде научи тази пѣсень ? — Синко, гледай да не дойдешъ въ моето положение, и ти да я научишъ. — Виновна ли е майка ти за твоя ревматизъмъ? — Виновна е, зеръ, тя трѣбваше да ми каже, какъ да живѣя. Сега вече нѣма накѫде да се върви; не не ми се живѣе, искамъ да умра, но още не ме приематъ въ другия свѣтъ. И на този свѣтъ не ме искатъ, и на онзи още не ме искатъ. Бабата ми умрѣ, приятелитѣ ми — сѫщо, децата ми не ме искатъ, никой не ми обръща внимание. Тежко се живѣе, синко, тежко! Останалъ съмъ самъ, като кукувица. Тъй пѣе, нарежда и оплаква живота си стариятъ. Оплаква се, но поне пѣе. Има старци, които никога не пѣятъ. Тѣ сѫ всѣкога сърдити, навѫсени. Казвамъ на този старецъ: Дѣдо, не се безпокой, ще се подмладишъ. — А-а, ще се подмладя! — Истина ти казвамъ. Казано е въ Писанието: „Които чакатъ Господа, ще се обновятъ“. — Дано бѫде така, синко, отъ твоята уста въ Божиитѣ уши.

Като гледамъ, какъ стариятъ пѣе, нарежда и оплаква живота си, азъ зная, коя е причината, но не е позволено да се каже. Неговиятъ животъ е математическа формула, за извеждането на която ученикътъ трѣбва да работи месеци и години, докато я разбере. Може ли детето отъ първо отдѣление да разбере формулитѣ, съ които осмокласниятъ ученикъ си служи? Не му е позволено, т. е. не му е дадено. То трѣбва много време да учи, да мисли, да развива ума си, докато дойде до разрешаване на тѣзи формули. Следователно, и стариятъ човѣкъ се намира предъ една формула, за разрешаването на която се изисква мисъль, работа и пѣсень.

И тъй, младостьта е една формула, старостьта — друга. Обаче, младъ или старъ, като живѣе, човѣкъ ще вѣрва въ Бога, ще Го обича и ще Му служи. — Какво нѣщо е вѣрата? — Формула. — Ами обичьта ? — Друга — формула. Служенето? — Трета формула. Като живѣешъ толкова години на земята, говоришъ за вѣра, за обичь, за служене, не си ли разрешилъ още тѣзи формули?

Представете си, че единъ младъ момъкъ бѣга отъ момитѣ, не обича нито една. Той прилича на незапалена свѣщь. Единъ день сърдцето му се отваря къмъ момитѣ, и той започва да се разговаря и да играе заедно съ тѣхъ, на хорото. Сега свѣщьта му се е запалила, гори и свѣти и на него, и на окр- ѫжаващитѣ. Ще кажете: Какво допринася той съ любовьта си къмъ момитѣ? — Учатъ се. Кое е по-добре: свѣщьта ви да гори, или да не гори? Кое е по-добре: свѣщьта ви да гори въ стая, дето нѣма нито единъ човѣкъ, или да я изнесете вънъ, да свѣти на хората? Ако свѣщьта гори въ стаята и не свѣти на никого, най-после ще изгори или изгасне, безъ да е свършила нѣкаква работа. Обаче, ако гори въ стая, дето нѣколко деца учатъ уроцитѣ си, или пъкъ е вънъ, да освѣтява пѫтя на минаващитѣ, тя е свършила нѣкаква полезна работа. Тъй щото, не питайте, какво нѣщо е вѣрата, обичьта и служенето, но запалете свѣщьта си и вървете напредъ. Все ще срещнете нѣкой ученикъ или минувачъ, който ще се ползува отъ свѣтлината и.

Като се говори за любовьта, хората я дѣлятъ на физическа, духовна и Божествена.

Въ с ѫщность, любовьта е една, обаче, има раз-лични прояви: на физическия свѣтъ, на духовния и на Божествения. Или, любовь, изразена

чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ волята на човѣка. Докато живѣе повече на физическия свѣтъ, човѣкъ изразява любовьта си по физически начинъ: да пипне, да пригърне, да цѣлуне. По-далечъ отъ тѣзи прояви той не знае нищо. Духовнитѣ прояви на любовьта изключватъ тѣзи нѣща. Изучавайте себе си и ближнитѣ си и вижте, какви сѫ духовнитѣ прояви на любовьта. — Не може ли да се живѣе безъ любовь?— И безъ любовь може, но животътъ ви ще бѫде като живота на мъртвеца — неосмисленъ. Единственото нѣщо, което осмисля живота и дава потикъ на човѣка, това е правилно проявената любовь. За да влѣзе въ цѣлокупния животъ, т. е. въ тритѣ свѣта — зическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ тритѣ врати, т. е. презъ тритѣ степени на любовьта — физическа, духовна и Божествена. Физическата любовь разкрива физическия свѣтъ на човѣка, духовната любовь разкрива духовния свѣтъ, а Божествената — Божествения свѣтъ. Безъ тѣзи три вида любовь, свѣтътъ остава за човѣка затворенъ, като скѫпоценна, но затворена книга.

Мнозина отричатъ любовьта, само поради това, че не могатъ да я обхванатъ изцѣло, — Това е невъзможно. Обширна е областьта на любовьта, и обикновеното човѣшко съзнание не може да я обхване. Въ даденъ моментъ можешъ да разберешъ само една проява на любовьта. Милиони сѫ формитѣ и проявитѣ на любовьта. Забележете, човѣкъ обича животното по единъ начинъ, а подобния си — по другъ начинъ. При това, любовьта ви къмъ различнитѣ хора е различна. Не можешъ да обичашъ двама души по единъ и сѫщъ начинъ. Радвайте се на разнообразието, чрезъ което любовьта се проявява, и стремете се да обичате. Да обичашъ, това е твоята задача. — Ами да ме обичатъ? — Това е задача на твоя ближенъ.

Казвате: Какъ трѣбва да обичаме? — На този въпросъ не може да се отговори. Това е все едно да питате, какъ трѣбва да бѫдемъ добри. Вие трѣбва да проявите доброто като пѫть, по който любовьта ще дойде, а какъ трѣбва да го проявите, това не е ваша работа. И на този въпросъ не може да се от-говори. Какъ ще обясните, какво нѣщо е вѣрата ? И на този въпросъ не може да се отговори. Споредъ нѣкой, вѣрата е състояние, условие, при което любовьта се проявява. Ако вѣрата въ ближния ти изчезне, и любовьта изчезва. Любовьта не може да вирѣе при съмнението. Тя е нѣженъ цвѣтъ, който лесно се попарва. Достатъчно е да срещне най-мал-кото съмнение на пѫтя си, за да се попари. Ако не се попари, тя ще се изпари и изчезне. Колкото по-голѣма е вѣрата ви къмъ нѣкого, толкова повече го обичате. Значи, отъ силата на вѣрата се опредѣля степеньта на любовьта. Вѣрата включва и щастието на човѣка, че може да обича. Страшно е положението на човѣкъ, който не вѣрва. Като не вѣрва въ Бога, той не вѣрва и въ себе си, а оттамъ и въ ближния си. Безъ вѣра човѣкъ нищо не постига. Щомъ е така, работете за укрепване на вѣрата си, да не се колебае. Каква вѣра е тази, при която днесъ приемашъ едно, утре го отричашъ? Нѣкои религиозни вѣрватъ въ Христа като Синъ Божи. Следъ години Го отричатъ. — Защо? — Защото сѫ изгубили вѣрата въ себе си. Не се съмнявайте въ себе си, но опредѣлете отношенията си къмъ Бога, като Негови синове. Който съзнава своето синовно отношение къмъ Бога, никога не се колебае.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да ги разбирате по съ-държание и смисълъ. Правъ ли е бащата, ако отъ дветѣ си дъщери, едната красива, а другата — грозна, обича повече красивата ? Щомъ гледа само на външната страна на нѣщата, той не е нито правъ, нито разуменъ. Ще дойде день, когато ще види своето заблуждение. Красивата дъщеря разчита на красотата си и не учи, а грозната — на своя трудъ, за което учителитѣ и я хвалятъ и обичатъ. Красивата дъщеря лесно напуща бащиния си домъ. Въ нея ще се влюби нѣкой момъкъ и ще я задигне, а грозната мома ще остане при баща си да го гледа. Радвайте се на красотата, но изучавайте съдържанието и. Тя трае день — два, а доброто е вѣчно. Ще кажете, че не ви харесватъ тѣзи думи. Ако сѫ истинни, трѣбва да бѫдете доволни отъ тѣхъ.

Единъ хлѣбарь ималъ единъ слуга, спри- хавъ, но искренъ. Господарьтъ му казвалъ: Слушай, ще бѫдешъ учтивъ и любезенъ съ клиентитѣ, за да може и добриятъ, и лошиятъ хлѣбъ еднакво да минава. Слугата постѫпвалъ, както си знае. Понеже билъ сприхавъ, клиентитѣ обръщали внимание на хлѣба, а не на него. — Добре ли е опеченъ хлѣбътъ днесъ?—запитвали го клиентитѣ. — Добре е опеченъ, не виждате ли? Когато хлѣбътъ не билъ добре опеченъ, той казвалъ: Днесъ хлѣбътъ не е добре опеченъ, ако искате, вземете; ако не искате, пакъ добре. Като го слушалъ, какъ говори, господа-рьтъ му казалъ: Слушай, момче, така не се говори. Ако продължавашъ по този начинъ, ние ще губимъ. — Понѣкога трѣбва и ние да изгубимъ. Ако не губимъ отъ време навреме, клиентитѣ ще ни напуснатъ. — Това не е твоя работа. Важно е да продаваме хлѣба, и пари да взимаме. Кой мисли по-добре: господарьтъ или слугата? За днешния день господарьтъ мисли по-добре, но за утрешния — слугата мисли по-добре. Обаче, като виждали, че слугата е че-стенъ и искренъ, клиентитѣ не го напущали.

И тъй, ако се опитате да проявите характера си такъвъ, какъвто е, поставете господаря и слугата на едно мѣсто въ себе си. Отъ това, кой отъ двамата има надмощие, ще познаете, доколко сте честенъ и справедливъ, доколко можете да служите на исти-ната. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да изисква и отъ себе си това, което изисква отъ другитѣ. Нѣкой началникъ или директоръ изисква отъ ученицитѣ и отъ чиновницитѣ си да изпълняватъ това, което той самъ не може да изпълни. Постѫпва ли така, той не може да очаква успѣхъ въ работата си. За насъ сѫ важни отворенитѣ книги, т. е. тѣзи, които могатъ да се четатъ и прилагатъ, а не тѣзи, които завинаги оставатъ затворени. Каква полза ще имаме отъ красиви правила и максими, които оставатъ затворени въ красиви книги? Всѣка отворена книга трѣбва да бѫде красиво написана, съ красиво съдържание отначало докрай. Вие отваряте единъ романъ и се възхищавате отъ героитѣ. Началото е добре написано. Колкото по-навѫтре влизате, космитѣ ви настръхватъ, докато най-после героитѣ единъ следъ другъ пропадатъ. Защо книгата свършва зле? Не можа ли авторътъ да напише книгата си докрая красива?

Какво представя животътъ на съвременнитѣ хора ? Нищо друго, освенъ комедия, драма или трагедия. — Защо ? — Защото не знаятъ, какъ да живѣятъ; не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ благата, които имъ се даватъ. Младиятъ се моли на Бога да му даде пари, да си поживѣе, да разбере, че е билъ младъ. Обаче, планътъ на Бога е другъ. На стари години, той ще му даде богатство. Като получи богатството, той започва да роптае: Господи, защо ми даде това богатство на стари години, когато не мога да се радвамъ, нито да го използувамъ, както трѣбва ? Ето кѫде е нераз-бирането на живота. Защо стариятъ човѣкъ не раздаде богатството си на млади, които искатъ да учатъ, да се развиватъ и, като имъ разкаже своитѣ опитности, да ги научи, какъ да живѣятъ? — Ама азъ искахъ богатството за себе си, да си поживѣя. Представи се, че, като богатъ, хората те гонятъ, биятъ, преследватъ, за да взематъ богатството ти. Доволенъ ли ще бѫдешъ отъ това богатство? Ти можешъ да си сиромахъ, но да имашъ приятели, които те обичатъ, които сѫ готови за тебе на всѣкакви жертви. Доволенъ ли ще бѫдешъ отъ сиромашията си ? Кое е по-добро отъ дветѣ положения: да бѫдешъ богатъ и да имашъ неприятели, или да бѫдешъ сиромахъ, но да имашъ приятели? Богатство, което ти създава неприятели, отвънъ носи радости, но отвѫтре — горчевини. Сиромашия, която създава приятели, отвънъ носи неприятности, а отвѫтре — радости.

Често чувате хората да се оплакватъ отъ любовьта, отъ живота и казватъ: Какво мислѣхъ, какво излѣзе! Значи, тѣ сѫ се разочаровали въ любовьта и въ живота. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, или какъ трѣбва да обича, за да не се разочарова? — Обичай така, щото самъ да не знаешъ, че обичашъ. И хората да те обичатъ така, да не разберешъ, че те обичатъ. Проявявайте любовьта си къмъ хората, безъ да разбератъ, че ги обичате. Защото ако ви разбератъ, трѣбва да имъ станете робъ. Изобшо, влюбенитѣ сѫ крайно взискателни — никой не е въ състояние да имъ уго- ди. Тѣ постоянно се обиждатъ: единиятъ не погледналъ, както трѣбва, или казалъ нѣкоя дума не на мѣсто. После започва другиятъ: защо мълчишъ, че не ми говоришъ? Или, защо е облѣкълъ днесъ тѣзи дрехи, а не другитѣ ? Докато се спира на външнитѣ нѣща, човѣкъ не може да прояви онази неизмѣнна, истинска любовь. Обаче, като дойде до истинската любовь, той трѣбва да мине презъ школата на влюбения, да се дисциплинира. Само по пѫтя на влюбенитѣ човѣкъ намира пѫтя къмъ Бога. Най-строгитѣ професори въ свѣта сѫ влюбенитѣ. Попаднешъ ли въ рѫцетѣ имъ, ще застанешъ като войникъ и ще из- пълнявашъ заповѣдитѣ. Каквото ти заповѣдва професорътъ, това ще правишъ. Ако си позволишъ да разисквашъ върху неговитѣ заповѣди, да изкажешъ мнението си, любовьта ще те напусне. Влюбениятъ не търпи друго мнение, освенъ своето.

Днесъ ви говоря за любовь безъ противо-речия. Тази любовь може да се прояви само при абсолютна свобода, затова, именно, е наречена абсолютна любовь. Тази любовь не обръща внимание на външнитѣ нѣща. Тя всичко вижда, но не критикува, не се опредѣля отъ външностьта на човѣшкитѣ прояви. Само чрезъ тази любовь човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ и да го изучава. Иначе, и да влѣзе въ духовния свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Той ще бѫде самъ. Ако срещне птичка или човѣкъ, тѣ ще избѣгатъ отъ него. Има ли любовь въ сърдцето си, ще се намѣри въ свѣтъ между хора и ангели, всички ще му се радватъ, ще го развеждатъ, ще му обясняватъ всичко непонятно за него.

Много нѣща ви казахъ днесъ, които могатъ да предизвикатъ помежду ви споръ и разногласие. Спорътъ не е нищо друго, освенъ изтупване на прашнитѣ дрехи въ стаитѣ, въ които живѣете. Искате ли да изтупате дрехитѣ си, изнесете ги вънъ, на открито, тамъ да падне праха, и следъ това ги внесете въ кѫщи. — Нѣмамъ добродетели. — Това е тупане на дрехи въ стаитѣ. Изнесете дрехитѣ вънъ и тамъ ги изтупайте. — Невежа съмъ. — Не тупайте дрехитѣ си въ стаята. Какво ти струва да се запретнешъ на работа? Ако не си добродетеленъ, работи да развиешъ добродетелитѣ си. Ако не си ученъ, учи, работи, пѣй, свири. Като работишъ и прилагашъ това, което си изработилъ и научилъ, ще станешъ и добродетеленъ, и ученъ, и пѣвецъ, и музикантъ. Колкото по-добродетеленъ и ученъ става човѣкъ, толкова е по-внимателенъ къмъ хората. Той се учи отъ тѣхъ, както и тѣ отъ него. „Който има любовь, устата му нѣма да оскудѣе, нито отъ устата на семето на семето ти, отсега и до вѣка, говори Господъ“. Това е казано отъ пророка. Първата стѫпка на любовьта е изваждането на семето отъ хамбара. Втората стъпка е посѣването му въ земята, да изникне. Затова е нуждно дъждъ, топлина и свѣтлина. Следъ това човѣкъ ще работи на нивата, да ожъне житото и да го прибере.

Като не разбиратъ законитѣ на живота и на любовьта, безъ да оратъ, сѣятъ, плѣвятъ и жънатъ, хората започватъ да спорятъ върху любовьта и я дѣлятъ на свѣтска и на духовна. Въ сѫщность, свѣтскитѣ и духовнитѣ хора живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Подъ понятието „свѣтски човѣкъ“ разбираме онзи, който е въ личния животъ, а „духовенъ“ — онзи, който е въ безличния животъ. Който иска да бѫде духовенъ, той се движи въ личния животъ. Докато обръща внимание на този — на онзи, докато се безпокои и смущава отъ външния свѣтъ, човѣкъ е още въ личния животъ. Щомъ престане да се интересува отъ външностьта на нѣщата, той живѣе въ духовния свѣтъ. Личниятъ животъ води къмъ страдания, а без- личниятъ освобождава човѣка отъ страданията. Това не значи, че може безъ страдания, но поне ще знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Богъ, Който е съвършенство, любовь сила и знание, пакъ не може да ви освободи съвършено отъ страданията. Ако сте боленъ и повикате единъ виденъ хирургъ, той непремѣнно ще ви причини болка. Най напредъ ще ви упои, следъ това ще направи операцията. Като мине действието на упойката, вие ще усѣтите болки. Колкото и да желае лѣкарьтъ да ви освободи отъ бол- китѣ, не може, трѣбва да ги понесете. Попаднете ли въ рѫцетѣ на Бога, Той ще ви оперира пo всичкитѣ правила на изкуството. Който иска да мине съ по-малко страдания, трѣбва да си каже: Слушай, ще вървишъ по пѫтя, който Богъ е начърталъ, и ще прилагашъ Неговитѣ закони. Не вървишъ ли по Божия пѫть, не спазвашъ ли законитѣ Му, ножътъ ще дойде до кокала ти. Свѣтскиятъ животъ, т. е. животътъ на личностьта не е лошъ, но прави човѣка голѣмъ егоистъ, да мисли само за себе си. За да излѣзе отъ своя егоизъмъ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ духовния животъ, т. е. въ безличния животъ, който осмисля нѣщата и изправя кривитѣ страни на човѣшкия животъ. Изправянето на живота се крие въ човѣшкия езикъ. Той оправя обърканитѣ работи, но може и да обърка изправенитѣ работи.

Единъ банкеръ билъ голѣмъ скѫперникъ по отношение на времето си. Като влизалъ нѣкой въ кантората му, той едва повдигалъ главата си отъ книжата, свършвалъ набързо работата и продължавалъ да прави своитѣ смѣтки и изчисления. Единъ день въ кантората му влѣзла една млада, красива мома, която започнала да пѣе и да играе. Банкерътъ веднага вдигналъ главата си, оставилъ перото и започналъ да слуша пѣсеньта. — Това е чудесна работа! — извикалъ той възторжено — заслужава да се отдѣли време за нея.

Какво показва този примѣръ ? — Че отъ време навреме трѣбва да влѣзе въ кантората ви единъ пѣвецъ или пѣвица, която да ви запѣе и поиграе нѣщо. Въ пѣнието и въ играта е смисълътъ на живота. Играй и пѣйь — нищо повече. — Ама това не е почтено. Може ли старъ човѣкъ да пѣе и да играе? — Всѣки човѣкъ, на каквато възрасть и да е, може и трѣбва да пѣе и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се отъ официалноститѣ на живота, които го правятъ тежъкъ, неестественъ. Това е животъ на мъртвитѣ. Живитѣ пѣятъ, скачатъ, играятъ, учатъ. Забравете лошото, откажете се отъ одумването и саденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциитѣ, съ които сте осъдили близкитѣ си. Дайте имъ свобода. Излѣзте всички отъ затворитѣ и заживѣйте помежду си братски и по любовь.

И тъй, приложете любовьта въ живота си и когато не грѣе слънцето, и когато грѣе. Азъ съмъ за запаленитѣ свѣщи. — Ама слънцето изгрѣ вече. — Нищо отъ това. Дали грѣе слънцето, или не грѣе, нека лампитѣ ви горятъ. Божественото Слънце никога не загасва и никога не залѣзва. Това Слънце свѣти и вечерь, когато вашитѣ лампи горятъ. Следователно, проявявайте любовьта си всѣкога: и презъ деня и презъ нощьта, но правилно и разумно. — Може ли старъ човѣкъ да люби ? — Може, разбира се. — Ще бъде смѣшенъ. — Нѣма да бъде смѣшенъ, но интересенъ. Влюбениятъ е всѣкога интересенъ: и когато е веселъ, и когато е сърдитъ. Нѣма по-интересенъ човѣкъ на земята отъ влюбения. Азъ бихъ желалъ всички хора да бъдатъ влюбени. Лошо е, когато човѣкъ не е влюбенъ, а играе роля на влюбенъ. Обаче, онзи, който истински люби, той е всѣкога веселъ и доволенъ, той забравя себе си. Който не е влюбенъ, мисли постоянно за себе си. Влюбениятъ е влѣзълъ вече въ пѫтя на Божествената култура.

Днесъ пожелавамъ на всички хора да се влюбятъ. Които сѫ влюбени, да вървятъ напредъ и да не се обръщатъ назадъ, да гледатъ, какво правятъ другитѣ. Които не сѫ влюбени, да се влюбятъ. Да се влюбите, това значи, да приемете въ себе си не личната, но безличната любовь; не човѣшката, но Божествената Любовь. И човѣшката любовь е добра, но тя добива смисълъ, само когато е огрѣта отъ лѫчитѣ на Божествената Любовь. Когато човѣшката любовь се влѣе въ Божествената, тогава душата реализира своя идеалъ.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

27. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 28. априлъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...