Jump to content

1935_03_03 Насилията подъ слънцето


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Насилията подъ слънцето

Размишление.

Ще прочета 4. глава отъ Еклисиастъ.

„Тогазъ се обърнахъ азъ и видѣхъ всичкитѣ насилия, които ставатъ подъ слънцето; и ето сълзитѣ на насилванитѣ, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ (— 1. ст.). — Сълзитѣ на насилванитѣ се явяватъ като резултатъ на насилията, които ставатъ подъ слънцето. Всички хора проливатъ сълзи. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е пролѣлъ или проливалъ сълзи.

„И силата бѣше въ рѫката на тѣзи, които ги насилваха, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ ( — 1 ст.). — Значи, хората плачатъ, когато ги насилватъ, когато изгубятъ нѣщо, или когато имъ отнематъ нѣщо. Като умре синътъ ти, плачешъ; когато силно се ударишъ нѣкѫде, плачешъ; когато нѣщата не ставатъ, както ги очаквашъ, пакъ плачешъ; когато изгубишъ нѣщо ценно, плачешъ. Когато се счупи едно клонче, дървото плаче; когато се отрѣже една прѫчка отъ лозата, тя плаче. Не е лесно да изгуби човѣкъ нѣщо, което съ години, при усиленъ трудъ и работа, е постигналъ.

Представете си едно малко дете, което постѫпва въ първо отдѣление. Първоначално то не знае нищо. Учительтъ започва да го учи да пише чъртички. По цѣли часове то пише чъртички, докато единъ день така ги съчетае, че образува отъ тѣхъ букви. Редъ години детето се упражнява съ буквитѣ и думитѣ: пише, чете, развива ума си. Дохожда день, когато става голѣмъ, възрастенъ човѣкъ. Обаче, по известно съчетание на условията, той заболява, изгубва паметьта си и, като на грамофонна плоча се заличава всичко онова, което десетки години е писалъ въ ума си. — Какво ще прави този човѣкъ? — Ще плаче, ще пролива сълзи. Докато плочата е била нова, той могълъ да говори, да пѣе, да декламира. Остарѣе ли плочата, знанието на човѣка изчезва. Обаче, го- лѣма е разликата между човѣка и грамофонната плоча. Вие можете да накарате плочата да пѣе, да свири и да говори, когато пожелаете и колкото пѫти искате, но човѣка не можете да го накарате да направи нѣщо по ваше желание. Ако вашето и неговото желание се съвпадатъ, той може да направи, каквото искате. Не се ли съвпадатъ желанията ви, нищо не е въ състояние да накара човѣка насила да направи нѣщо. Значи, на плочитѣ можете да заповѣдвате, но на съзнателния човѣкъ не можете да заповѣдвате да изпълнява вашата воля. Ако на човѣка не можете да заповѣдвате, мислите ли, че можете да заповѣдвате на Бога? Който се опиталъ само веднъжъ да заповѣдва на Бога, той е разбралъ, какво значи отклонявяне отъ правия пѫть.

Често хората изпадатъ въ противоречия, понеже искатъ нѣщата да ставатъ по тѣхна воля. Искате ли да налагате волята си, турете плочитѣ на грамофона и заповѣдвайте на тѣхъ.

Тѣ ще ви слушатъ, и нѣщата ще ставатъ по ваше желание. — Ама азъ съмъ слушалъ всички плочи, искамъ нѣщо ново. Щомъ искашъ нѣщо ново, нѣма да заповѣдвашъ да ти пѣятъ и говорятъ, каквото ти желаешъ, но ще чакашъ съ търпение, всѣки да ти каже нѣщо ново, когато самъ той пожелае. Заповѣдвашъ ли, ще чувашъ всички да пѣятъ и свирятъ една и сѫща пѣсень: „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Какво ново се крие въ тази пѣсень? Като я чуешъ два-три пѫти, ще се откажешъ повече да я слушашъ. Когато нѣщо се повтаря често, плочата се изтрива и започва да скърца. Пазете се отъ повтарянето. Ще дойде нѣкой и ще каже, че ви обича. Единъ пѫть ще ви каже, втори, трети, четвърти пѫть, но торбата му е праздна, нищо не се ползувате отъ неговата любовь. Дойде другъ нѣкой, и той казва, че ви обича, но торбата му е пълна. Всѣка негова дума е придружена съ нѣкакво благо. Ще кажете, че богатиятъ не се нуждае отъ вашитѣ блага, той иска само любовьта ви. Въ такъвъ случай, ако говорите само за любовьта, безъ да давате нѣщо, вие се намирате предъ богатъ човѣкъ, отъ когото очаквате нѣщо. Ако говорите малко за любовьта или почти никакъ, а носите торба, пълна съ блага, вие се намирате предъ нѣкой сиромахъ. Тъй щото, любовьта постѫпва съ богатия по единъ начинъ, съ бедния — по другъ. Пъкъ и самитѣ хора, като богати прилагать любовьта по единъ начинъ, а като бедни — по другъ.

Сега, като говоря по този начинъ, мнозина се запитватъ, за кого се отнася това. Азъ говоря за грамофоннитѣ плочи и за реалностьта на нѣщата. Има хора, които сѫ грамофонни плочи; има хора, които представятъ съзнателни единици. Първитѣ изпълняватъ чужда воля, а вторитѣ — волята на разумностьта въ себе си. Първитѣ преповтарятъ нѣщата, а дето има повтаряне, тамъ е стариятъ животъ. Вторитѣ изявяватъ реалностьта, чрезъ която се излива новия животъ. Докато човѣкъ се връща въ миналото и си спомня, кой го обидилъ, кой му казалъ лоша дума, той е въ живота на грамофоннитѣ плочи, а не въ реалностьта. Защо трѣбва да повтаряшъ въ ума си пакоститѣ или добринитѣ, които нѣкой ти причинилъ ? Въ реалностьта нѣма повторение. Тамъ всѣко явление се извършва само веднъжъ. Ще кажете, че и плочитѣ донасятъ известна утеха, но ние знаемъ, че плочитѣ се чупятъ, а реалностьта нито се чупи, нито изчезва, тя е вѣчна, неизмѣнна. Истинскиятъ животъ се заключава въ това, което не се повтаря. Щомъ повтаряшъ нѣщата, ти не си въ пѫтя на реалностьта, но си въ пѫтя, нареченъ отъ индуситѣ, „мая.“ И повторението не е лошо, но понѣкога става банално. Защо трѣбва да казвашъ на човѣка много пѫти, че го обичашъ? Ти му казвашъ, че го обичашъ, за да ти даде нѣщо. Той е богатъ, може да дава. Стани и ти богатъ, за да се научишъ да давашъ. Следователно, въ отношенията на двама души, единиятъ трѣбва да бѫде богатъ, да дава, а другиятъ — сиромахъ, който обича богатия и получава отъ неговитѣ блага. Значи, сиромахътъ трѣбва да казва, че обича, а богатиятъ трѣбва да отвори кесията си и да дава. Ще кажете, че не е право само богатиятъ да дава. Не говорете за вашето право. — Защо? — Защото на физическия свѣтъ нѣщата се мѣнятъ. Нѣкога богатиятъ ще стане сиромахъ, а сиромахътъ — богатъ. Тогава тѣ ще смѣнятъ ролитѣ си. — Дали ще бѫде така, не знаемъ, — По-добре да не знаете, оттолкото да отричате и да се съмнявате въ нѣщата. Понѣкога положението на невежия е за предпочитане предъ това на учения и многознаещъ, който живѣе въ голѣми противоречия.

„И ето сълзитѣ на насилванитѣ, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ Днесъ всички хора плачатъ, оплакватъ се отъ насилницитѣ и търсятъ своитѣ мѫчители вънъ отъ себе си. Детето плаче, защото баща му го билъ. — Защо го билъ баща му? — Защото крало ябълки отъ чужда градина. Значи, мѫчительтъ е въ него. То се подало на изкушението, а баща му го възпитава. За да се изкушава човѣкъ, това показва, че въ него има нѣщо слабо, неустойчиво, на което той не може да издържа. Който кара детето да яде ябълки, сѫщиятъ кара бащата да бие детето си. Кой е той и кѫде се намира ?

— Той се крие и въ бащата, и въ детето. Детето мисли, че баща му го бие по своя воля; бащата мисли, че детето краде по своя воля. Въ сѫщность, единъ и сѫщъ е причина и за краденето, и за боя. Единъ и сѫщъ краде и бие. Въ единъ случай краде, а въ другъ — бие. Какъ ще разберете това? Представете си, че отивате въ една гостилница. Сѣдате предъ една маса и започвате да разглеждате листа, да си изберете ядене. Гостилничарьтъ веднага дохожда предъ васъ, учтиво се покланя и казва: Какво обичате, господине? — Искамъ еди- какво си ядене. Той веднага ви донася яденето. Вие си казвате: Добъръ човѣкъ е гостилничарьтъ. Като се нахраните, сѫщиятъ човѣкъ дохожда при васъ и казва: Господине, сега ще платите. — Пари нѣмамъ. — Щомъ нѣмате пари, не трѣбваше да ядете. Такъвъ е законътъ. Който нѣма пари, нѣма право да яде. Следъ това предупреждение гостилничарьтъ взима тояга, набива ви добре и ви изпѫжда вънъ. Казвате: Чудно нѣщо, колко лошъ човѣкъ билъ той. Значи, който ти даде да ядешъ, сѫщиятъ дойде да иска пари и, като не можа да му платишъ, наби те.

Кѫде е погрѣшката ? — Въ кривитѣ раз-бирания на хората. Ако човѣкъ не промѣни разбиранията си, ще бѫде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голѣмо постижение да бѫде човѣкъ грамофонна плоча. Днесъ и папагалитѣ се учатъ отъ грамофоннитѣ плочи да пѣятъ, но и тѣхното изкуство не е много високо. Чрезъ повтаряне на една и сѫща пѣсень много пѫти, най-после тѣ я научватъ, но нищо повече не могатъ да научатъ. Защо ? — Защото нито грамофоннитѣ плочи носятъ изкуството въ себе си, нито папагалътъ може самъ да пѣе. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живѣе въ повторението на нѣщата. човѣкъ е недоволенъ. Защо? — Защото е въ положението на папагалъ, който повтаря написаното върху плочата. Още съ слизането си на земята, човѣкъ започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т. н. Единъ день ще дойде комисия отъ невидимия свѣтъ, да го изпитва и, като види, че знае добре уроцитѣ си, ще го тури въ по-високъ класъ.

„Затова азъ рекохъ : Блазѣ на умрѣлитѣ, които сл; вече умрѣли, нежели на живитѣ, които са още живи.“ ( — 2 ст.).

„А по-добъръ отъ двамата е, който не е билъ още“. ( — 3 ст.). Това значи: Блазѣ на онзи, който не се е родилъ още. Животътъ представя гостилницата, въ която човѣкъ влиза да се нахрани и излиза. Въ този смисълъ, Соломонъ казва: Блазѣ на онзи, който е влѣзълъ въ гостилницата и се нахранилъ добре. Но, като нѣмалъ пари да плати, гостилничарьтъ го набилъ добре и го изпѫдилъ вънъ. По-блазѣ е на онзи, който влѣзълъ въ гостилницата, но, като разбралъ закона, който се прилага тамъ, излѣзълъ вънъ, безъ да се нахрани. Обаче, свободенъ човѣкъ е този, който нито е влизалъ въ гостилницата, нито излизалъ. Първиятъ опиталъ храната на гостилничаря, т. е. неговото благо, но следъ това опиталъ и грубостьта му. Вториятъ само помирисалъ благото на гостилничаря, но не и грубостьта му. Третиятъ пъкъ е напълно свободенъ, защото не е опиталъ нито благото, нито грубостьта на гостилничаря.

Следователно, ще знаете, че сте въ живота, т. е. въ гостилницата, дето се приготвятъ вкусни ястня. Докато можете да ядете и да плащате, вие влизате и излизате свободно отъ гостилницата. Ако ви се случи нѣкакво голѣмо изпитание и не можете да ядете, вие влизате въ гостилницата, поръчвате си ядене, но, понеже стомахътъ ви не работи, вие връщате яденето, безъ да платите. Законътъ на гостилницата е следниятъ: Който яде, трѣбва да плаща. Ако не платите, гостилничарьтъ излиза срещу васъ съ тояга и ви изпраща вънъ. Ако пъкъ ядешъ и не плащашъ, пакъ те изкарватъ навънъ. Въ първия случай си боленъ, а въ втория— сиромахъ. Дали сте боленъ или сиромахъ, ще излѣзете вънъ отъ гостилницата. Който влиза въ гостилница, трѣбва да бѫде здравъ и богатъ човѣкъ, да знае, какъ да яде и колко да плати. Като не може да плаща, той казва на гостилничаря: Знаете ли, кой е баща ми ? — Не зная, и не се интересувамъ. — Ама той е виденъ човѣкъ. — Не го познавамъ. Това е другъ въпросъ. Даже името му не съмъ чувалъ. Що се отнася до името му, малцина го познаватъ.

Важно е да се спазва законътъ на гостилницата, който гласи: Днесъ съ пари, утре безъ пари. Кога ще дойде това „утре“, никой не знае.

И тъй, вие трѣбва да разбирате живота като школа. Влизането ви въ школата пъкъ подразбира познаване на основнитѣ закони, които регулиратъ самия животъ. За да бѫдете щастливи, вие трѣбва да разбирате законитѣ на щастието. Въ една отъ своитѣ книги, Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбенъ, но тѣ не искатъ да вървятъ следъ него. Той иска да ги направи щастливи, но тѣ не му вѣрватъ. Дето и да ги заведе, тѣ не могатъ да бѫдатъ щастливи, защото на земята щастие не сѫществува. За да бѫдатъ щастливи, тѣ трѣбва да иматъ неговото разбиране. Обаче, мъчно се предава вѫтрешното разбиране на човѣка. „Елате съ мене“ — казва Кришнамурти на хората, но това е отвлѣчена идея, която мѫчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбенъ ? Значи, следването на човѣка е вѫтрешенъ, а не външенъ, механически процесъ. Човѣкъ самъ намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъгъ процесъ. Самъ Кришнамурти, който проповѣдва на хората и ги кани да го следватъ, не е постигналъ още това. Самъ той живѣе въ противоречия. Наистина, достатъчно е изпре- варилъ своитѣ последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповѣдва безличенъ животъ, но самъ не е дошълъ до него.

Казватъ нѣкой, че Христосъ е направилъ много нѣщо за човѣчеството. Вѣрно е, Христосъ се пожертвува за човѣчеството, но какво направиха християнитѣ за Него? Тѣ ядатъ и пиятъ въ гостилницата и заставятъ Христа да плаща за тѣхъ. Това е неразбиране на Христовото учение. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така и азъ ви научихъ“. Давате ли си отчетъ, на какво ви научи Христосъ? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене на чужда смѣтка? Христосъ спазва законитѣ на природата, както и на разумния животъ, и ги прилага. Дойде ли до тѣзи закони, Той знае, че днесъ нѣщата се придобиватъ съ пари, а утре — безъ пари. Думата „пари“ подразбира трудъ, усилие, работа. Значи, за всѣко нѣщо, което иска да придобие, човѣкъ трѣбва да се труди и работи. Който иска да яде, трѣбва да работи. Свѣтътъ е гостилница, въ която може да влѣзе само онзи, който има пари, т. е. който е готовъ да слугува, да приложи своя трудъ и усилие. Преди да работи, човѣкъ нѣма право да яде. Като свърши нѣкаква работа и спечели нѣщо, тогава може да влѣзе въ гостилницата и да се нахрани добре.

Мнозина запитватъ, кѫде сѫ Божията Любовь, Божието Милосърдие, Божията Правда. Откажете се отъ вашитѣ стари разбирания, които родиха всички злини, противоречия и разногласия въ свѣта. Въ свѣта има хора, които могатъ да приложатъ и любовьта, и милосърдието, и правдата. Защо не ги приложатъ тогава? Тѣ стоятъ и питатъ, кѫде е любовьта въ свѣта. Нѣма защо да питате, но я приложете. Вие очаквате на другитѣ хора. Щомъ вие я приложите, и другитѣ ще я при- ложатъ. Днесъ хората работятъ повече за пари. Ние пъкъ казваме: Работи, безъ да очаквашъ да ти се плати. Като работите съ любовь, непремѣнно ще ви възнаградятъ, ще изкарате хлѣба си. Обаче, първо ще работите. Докато не работите, нѣмате право да ядете. Докато не придобиете известно знание, пакъ нѣмате право да ядете. — Възможно ли е това ? — Възможно е. Който не спазва този законъ, ще оголѣе. Не стана ли сѫщото съ Адамъ и Ева? Тѣ ядоха отъ забранения плодъ, преди да имаха нуждното знание, вследствие на което сгрѣ- шиха и ги изпѫдиха отъ рая.

Много отъ съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ посрѣщани навсѣкѫде съ уважение и почести, като княжески синове. Тѣ искатъ, безъ да работятъ, да иматъ всичко на разположение. Това е невъзможно. Който мисли, че е княжески синъ, трѣбва да отговаря на званието си. Като отиде въ нѣкой домъ, дето хората иматъ пиано, тѣ ще отворятъ пианото и ще му кажатъ: Господине, изсвирете ни нѣщо хубаво. Той погледне къмъ пианото, вдигне рамене и казва : Не мога да свиря на пиано. Отива въ другъ домъ, тамъ го накаратъ да нарисува нѣщо за споменъ. — Не зная да рисувамъ. Отива въ трети домъ, искатъ да имъ напише нѣщо за споменъ. — Нищо не мога да напиша, не съмъ училъ много. Питамъ: какъвъ княжески синъ е този, който не знае да свири, да рисува, да пише, да се разговаря по научни въпроси? Въ който домъ е влѣзълъ, като излѣзе, ще чуе следъ себе си думитѣ: Голѣмъ простакъ е този човѣкъ! Той не е никакъвъ княжески синъ. Всички хора, които мислятъ, че сѫ княжески синове, а нѣматъ знания, сѫ голѣми простаци. Всички религиозни хора, които мислятъ, че сѫ чада Божии, а не прилагатъ Словото Божие, сѫщо сѫ голѣми простаци.

Всѣки може да бѫде князъ или княгиня, ако разполага съ свѣтлина и знание, съ мѫдрость и любовь. Всѣки човѣкъ може да бѫде Синъ Божи, ако изпълнява волята на Отца си. А тъй, нищо да не знае и да изисква само неговата воля да изпълняватъ, това не е нито князъ, нито Синъ Божи. Следователно, само онзи има право да яде, който работи и учи да придобива знание и любовь. Първо ще работите и учите, а следъ това ще ядете. — Слуги ли трѣбва да станемъ ? — Първо ще бѫдете слуги, после господари. — Това е унижение за насъ. — Унижение е за онзи, който не разбира нѣщата. За онзи, който разбира, всичко е добро и на мѣсто. Много хора се страхуватъ да не изпаднатъ въ положение да ги унижи нѣкой, а не виждатъ, че, като не разбиратъ живота, сами се унижаватъ.

Единъ турски бей, който живѣлъ въ Цариградъ, умрѣлъ. Докато билъ на земята, той си мислѣлъ, че, като умре, ще отиде направо въ рая. Обаче, не станало, както мислѣлъ. Като напусналъ земята, явилъ се при свети Петъръ, съ мисъльта, че ще влѣзе въ рая. Свети Петъръ му казалъ: Тукъ нѣма мѣсто за тебе. Временно ще живѣешъ въ едно магаре. Понеже си напусналъ преждевременно земята, ще живѣешъ въ магарето дотогава, докато се свършатъ годинитѣ, опредѣлени да живѣешъ на земята. Както му казалъ св. Петъръ, така станало. Той влѣзълъ въ едно магаре, безъ да знае нѣкой за неговото пребиваване въ тази форма. Като въ влѣзълъ магарето, той вършелъ различни работи: вода носѣлъ на господаря си, дърва—отъ гората и т. н. Единъ день магарето трѣбвало да занесе дърва въ сѫщия домъ, дето живѣлъ беятъ. Като видѣло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа, не искало да влѣзе въ двора. Господарьтъ му го ударилъ нѣколко пѫти, но то се спрѣло предъ вратата и не искало да влѣзе. — Защо? — Беятъ се страхувалъ да не познаятъ близкитѣ му, че живѣе въ магарешка форма. Всички се чудѣли, какъ да заставятъ магарето да влѣзе въ двора. Единъ дервишъ, който наблюдавалъ цѣлата работа, казалъ: Ако ми платите, азъ ще го накара мъ да влѣзе вѫтре. Тѣ му обещали една сума. Той се приближилъ до магарето и му пошепналъ тихо: Влѣзъ въ двора, никой нѣма да те познае. Следъ тѣзи думи магарето влѣзло въ двора. — Каква била тайната? — Че никой нѣма да го познае.

И тъй, когато човѣкъ изпадне въ по-низко положение, отколкото нѣкога е билъ, започва да се срамува и не иска да влиза между хората, да не го познаятъ, да не си спомнятъ, че нѣкога той е билъ при по-високо положение, отколкото днесъ. Казвамъ: Не се стѣснявайте. Влизайте свободно между хората, никой не помни вашето високо положение, никой нѣма да ви познае. Добре, че хората не помнятъ нито своето минало, нито вашето, за да бѫдете неизвестни едни за други, да можете свободно да се развивате.

Азъ изнасямъ този примѣръ, за да пречистите мисъльта си, да бѫдете свободни. Като не разбиратъ нѣщата, мнозина роптаятъ. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ вѫтрешенъ ропотъ. Всѣки казва: Това не е право, онова не е право. — Защо не е право? — Защото не станало, както очаквалъ. — Кой човѣкъ може да каже, че всичкитѣ му работи сѫ станали, както той очаквалъ? Ще кажете, че царьтъ е свободенъ, заповѣдва на всички, и работитѣ му се нареждатъ, както той иска. — Лъжете се, и на царя заповѣдватъ. Надъ него стои Единъ, Който му заповѣдва. Коларьтъ заповѣдва на коня си, но и на него заповѣдватъ. Взводниятъ заповѣдва на войницитѣ си, но и на него заповѣдватъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не заповѣдва на нѣкого, но сѫщо така нѣма човѣкъ на земята, на когото нѣкой да не заповѣдва. Всѣки човѣкъ се намира подъ заповѣдь. Запримѣръ, стомахътъ заповѣдва на човѣка да яде. Ако не яде, ще го уволнятъ. Въ случая, стомахътъ е господарь. Умората заповѣдва на човѣка да спи, за да си почине. Външнитѣ условия го заставятъ да се облича. Гладътъ и нуждата отъ хлѣбъ заповѣдватъ на човѣка да учи, да работи, за да изкарва прехра-ната си. Затова, именно, той става музикантъ, поетъ, художникъ, учитель, проповѣдникъ, майка или баща. Момата и момъкътъ искатъ да се оженятъ, да родятъ деца, да ги издържатъ на старини.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ въ живота си, понеже уповаватъ на чуждото, както и на временни нѣща. Тѣ уповаватъ на паритѣ, на имотитѣ си, на децата си и т. н. Малко хора уповаватъ на Бога, а още по-малко изпълняватъ волята Божия. Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Който не е готовъ да из-пълнява волята Божия, той живѣе въ областьта на грамофоннитѣ плочи. И така се живѣе, но друго нѣщо е животътъ на реалностьта.

Като турите грамофоннитѣ плочи да свирятъ, пѣятъ и говорятъ, и децата ще научатъ езика, но друго нѣщо е да слушатъ езика непосрѣдствено отъ своя учитель, оригиналъть на словото. Детето, както и ученикътъ, се нуждаятъ отъ живото слово на своя учитель, а не отъ копията на нѣщата. Всѣки се стреми къмъ реалностьта на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нѣщата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човѣкъ живѣе въ преходенъ свѣтъ. Днесъ се радвате, на другия день губите радостьта си; днесъ страдате, на  другия день скръбьта ви изчезва. Скръбь и радость, които се мѣнятъ, представятъ граници на реалния свѣтъ. Христосъ казва: „Сега скръбь имате, но ще дойде день, когато скръбьта ви ще се превърне въ радость.“

И тъй, стремете се къмъ онзи животъ дето скръбитѣ се превръшатъ въ радости. Пазете се отъ грамофоннитѣ плочи, които днесъ ви казватъ, че сте гениаленъ човѣкъ, а на другия день — че сте глупавъ, невежа, нищо не може да излѣзе отъ васъ. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, въ сѫщность е вѣрно.

„И още видѣхъ азъ всѣки трудъ и всѣко сполучено дѣло, че за това на человѣка му завижда ближниятъ му. И това е суета и угнетение на духа“. (— 4 ст.). — За какво завиждатъ хората на своя ближенъ ? — Задето е влѣзълъ въ гостилницата да яде. Завистьта ще изчезне, когато човѣкъ разбере, че само онзи може свободно да яде, който предварително е работилъ. Който оре и жъне, той яде.

„Безумниятъ сгъва ржцетѣ си и яде плътьта си“. (—5 ст.). — Наистина, когато човѣкъ по цѣли дни седи, сгъва рѫцетѣ си и нищо не работи, ще се намѣри въ лишения и мѫчнотии и ще се принуди да яде плътьта си. Като види, че окрѫжаващитѣ ядатъ и пиятъ, той започва да завижда. — Ама чуждъ съмъ въ този свѣтъ! — Много естествено. Щомъ влѣзешъ въ гостилницата безъ пари, непремѣнно ще бѫдешъ чуждъ и за гостилничаря, и за клиентитѣ му. Щомъ влѣзешъ въ живота безъ знания, ще бѫдешъ чуждъ за всички хора. На същото основание, докато не разбирате Божиитѣ закони и Неговитѣ пътища, докато не изпълнявате волята Му, вие всѣкога ще бѫдете чужди за Бога, за разумния свѣтъ. Само онзи синъ може да бѫде щастливъ, който изпълнява волята на баща си, разбира неговитѣ мисли и е едно съ него. Следователно, станете Синове Божии, за да бѫдете щастливи на земята. Само онзи може да бѫде щастливъ, който е добъръ, справедливъ и разуменъ. Иначе, той нарушава своя вѫтрешенъ миръ, а заедно съ това губи щастието си.

Човѣкъ трѣбва да спазва три нѣща: да изпълнява волята Божия, да служи на Божията Любовь и да следва пѫтя на Божия Духъ. Който спазва тѣзи нѣща, и като музикантъ ще свири добре, и като художникъ ще рисува добре, и като поетъ, ученъ и философъ ще работи съзнателно, както за себе си, така и за другитѣ. За да изпълни своето предназначение като личность и като душа, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, за да има пари, съ които може да влѣзе въ гостилницата. Той трѣбва да има и знание, съ което да влѣзе въ живота.

Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

19. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 3. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...