Jump to content

1942_06_27 Новиятъ пѫть


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Новиятъ пѫть

Размишление.

Всички се питатъ, кой е правиятъ пѫть за постигане на добритѣ желания. — Единствениятъ правъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Нѣкой иска да стане художникъ. Той може моментално да стане художникъ, но трѣбва да влѣзе въ областьта на художеството, дето се съединяватъ всички умове на художницитѣ. Ако не влѣзе въ тази область и не се свърже съ умоветѣ на художницитѣ, той пакъ ще рисува, но нѣма да направи нито една ценна картина. Ако искашъ да станешъ музикантъ, ще влѣзешъ въ областьта на музиката; ако искашъ да станешъ поетъ, ще влѣзешъ въ областьта на поезията; ако искашъ да станешъ философъ, ще влѣзешъ въ областьта на философията. Докато не влѣзе въ срѣда, съответна на неговитѣ желания, човѣкъ ще свири, ще пише, ще философствува, но никакъвъ музикантъ, никакъвъ поетъ, нито философъ може да стане отъ него. Влѣзе ли въ хармонична срѣда, човѣкъ постига лесно желанията си, съ малки усилия. Всѣка хармонична срѣда води къмъ любовьта. Затова казваме, че единствениятъ правъ пѫть за постигане на човѣшкитѣ желания е пѫтьтъ на любовьта. Този пѫть не е нито новъ, нито старъ; той не е нито мѫченъ, нито лесенъ. Красивъ е пѫтьтъ на любовьта. Отъ човѣка зависи да бѫде той лесенъ или мѫченъ.

Какъ проявяватъ любовьта си повечето хора? Като обикнатъ нѣкого, тѣ му турятъ юларъ и седло, и казватъ: Дий! Това е мѫчниятъ пѫть на любовьта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнатъ нѣкого, освобождаватъ го. Тѣ махатъ юлара и седлото му и го пущатъ на свобода. Това е лесниятъ пѫть на любовьта. Значи, едни хора обичатъ и съ любовьта си заробватъ, а други — обичатъ и освобождаватъ заробенитѣ.

Какво е положението на съвременнитѣ хора? — Постоянно се освобождаватъ. Тѣ сѫ потопени въ свѣта на любовьта, обиколени сѫ съ разумни сѫщества, които ги обичатъ и непрекѫснато ги освобождаватъ. Щомъ излѣзешъ отъ една мѫчнотия, това показва, че сѫ те освободили. Заробването е двояко: човѣкъ самъ се заробва, и други го заробватъ. Достатъчно е да обикнешъ нѣкого и да пожелаешъ да го обсебишъ, т. е. да го задържишъ за себе си, за да се заробишъ самъ. Въ това отношение, човѣкъ прилича на онази морска птица, която отдалечъ се хвърля въ водата, да грабне плячката си, но вмѣсто да извади рибата, тя пада въ водата и тамъ се удавя. Какво става? — Оказва се, че рибата е много голѣма, и птицата не може да я отнесе съ себе си. Докато се домогне до любовьта, която освобождава, човѣкъ минава презъ велика школа.

Една млада, красива мома се явила при Господа, съ молба, да ѝ даде нѣщо, съ което да се прослави въ свѣта. Господъ чулъ молбата ѝ и я превърналъ въ дрѣнова прѫчка. Единъ учитель видѣлъ тази прѫчка и я взелъ, съ цель да наказва немирнитѣ ученици. Като я вдигалъ и слагалъ върху гърбоветѣ на непослушнитѣ ученици, красивата мома останала недоволна отъ службата, въ която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Богъ ѝ казалъ: Сега ще те направя лѣскова прѫчка. Намѣрилъ я единъ добъръ капелмайсторъ и я взелъ, да му служи при дирижиране. Въ скоро време капелмайсторътъ се прочулъ по цѣлия свѣтъ, всички говорили за неговитѣ успѣхи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направилъ лѣскова прѫчка.

Следователно, докато хората изпълняватъ служба на дрѣнови прѫчки, да биятъ съ тѣхъ непослушнитѣ ученици, тѣ всѣкога ще бѫдатъ недоволни отъ живота си. Станатъ ли лѣскови прѫчки и влѣзатъ въ рѫката на добритѣ капелмайстори, тѣ ще се прославятъ и ще бѫдатъ доволни отъ живота си. Първоначално човѣкъ ще бѫде дрѣнова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на учителя, който възпитава непослушнитѣ ученици; после ще стане лѣскова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на добрия капелмайсторъ, чрезъ когото ще се прослави. Онѣзи ученици, които учительтъ е билъ и възпитавалъ съ дрѣнова прѫчка, ставатъ послушни, възпитани и влизатъ въ оркестъра на добрия капелмайсторъ, който ги дирижира съ лѣскова прѫчка. Така изминатиятъ пѫть придобива великъ смисълъ.

Разумната природа възпитава своитѣ деца по различенъ начинъ, чрезъ различни методи, споредъ степеньта на тѣхното развитие, докато ги доведе най-после до пѫтя на истината и свободата, на мѫдростьта и свѣтлината. Единъ день, когато извървите този пѫть, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живѣемъ при такива богати условия и да роптаемъ! Влѣзе ли въ пѫтя на любовьта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовьта е пѫть на вѣчно обновяване и подмладяване, пѫть на вѣчно повдигане. Какво ще кажете за онази пѣвица, на която всички рѫкоплѣскатъ, която обсипватъ съ цвѣтя и подаръци? Тя е въ пѫтя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измѣства първата. Тя е недоволна отъ положението си, защото слиза отъ върха, на който се е качила. Това е човѣшко гледане на нѣщата. Неизбѣженъ е пѫтьтъ на възлизането и на слизането, но, за да се ползува и отъ двата пѫтя, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Възлизането радва човѣка, внася въ него радость и разширение. При слизането си, човѣкъ има страдания, които развиватъ въ него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигналъ. Ако нѣма слизане, човѣкъ само ще се радва, но ще остане на едно и сѫщо мѣсто въ развитието си; нѣма да слѣзе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата пѣвица трѣбва да се радва на успѣхитѣ на младата, за да не пресуши изворитѣ на своя талантъ. Само така тя си приготвя условия за по-голѣмъ възходъ и разцвѣтъ на своитѣ дарби и способности. Не може Човѣкъ да бѫде щастливъ, докато не желае щастието на всички хора.

Съвременното човѣчество е дошло до новъ пѫть, а именно: едва сега то прави връзка съ Божията Любовь. Разумность се иска отъ сегашнитѣ хора. Защо? — Защото само разумниятъ, добриятъ и справедливиятъ могатъ да бѫдатъ носители на любовьта. Какво значи да бѫдешъ носитель на любовьта? — Да обичашъ и да те обичатъ. Разумность се иска отъ онзи, който обича, както и отъ онзи, когото обичатъ. Казватъ, че любовьта не вижда погрѣшкитѣ на хората. Ще излѣзе, че любовьта е слѣпа. Не, любовьта има много очи, тя всичко вижда, но никого не сѫди. Какъ да не вижда, че единъ човѣкъ е малъкъ, а другъ — голѣмъ? Трѣбва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голѣмото? Като налѣе въ малкото шише единъ килограмъ вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелѣе. Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, колко богатство може да събере въ себе си. Важно е, разумно да използувате богатството, което ви се дава, а не да се стремите къмъ придобиване на голѣми богатства. Любовьта е богатството, къмъ което се стреми човѣшката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиешъ; важно е да го използувашъ, както за твоето благо, така и за благото на своя ближенъ.

Какво правятъ нѣкои хора съ любовьта? Какъ постѫпватъ съ нея? — Както съ плодоветѣ на дърветата. Нѣкой откѫсне една ябълка отъ дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откѫсне, той трѣбва да се спре предъ нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. Следъ това, ако му хареса, може да я откжѫсне. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ и съ любовьта. Тѣ се приближаватъ до този, до онзи, взиматъ по нѣщичко отъ тѣхъ и, ако не имъ хареса това, което сѫ взели, веднага го изплюватъ. Тази е причината, дето много хора сѫ недоволни отъ любовьта. Това сѫ пѫтищата на човѣшката любовь.

Новъ пѫть се открива предъ човѣчеството — пѫтьтъ на Божията Любовь. Който влѣзе въ този пѫть, той става здравъ, уменъ и добъръ. Отличително качество на тази любовь е, че носи условия за постоянно растене.

*

6. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ

Рилски езера, на 27 юний, 5 ч. с. 1942 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...