Jump to content

1941_08_29 Правилно дишане


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Правилно дишане

Размишление.

Има числа, приложението на които се отразява нездравословно върху човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, числата 20, 22, 23, 24 и 25 се отразяватъ болезнено върху човѣка. Тъй щото, ако човѣкъ прави упражнения за дишане и диша по толкова пѫти на день, колкото сѫ даденитѣ по-горе числа, организъмътъ му ще се разстрои. Сѫщо така и бързото дишане е нездравословно. Който диша бързо, той се изтощава бързо и не може да свърши започнатата работа докрай. И бързото ядене е нездравословно. Като се храни, човѣкъ не трѣбва да бърза, а бавно да яде, за да не разстрои стомаха си. Именно, въ дишането и въ яденето човѣкъ не трѣбва да бърза. — Кога бърза човѣкъ? — Когато го гонятъ, когато нѣщо го притѣснява, когато не е свободенъ. Нѣкои хора бързатъ и когато ходятъ. Едва излѣзатъ отъ кѫщата си и забързватъ. Видите ли, че нѣкой човѣкъ още при излизането си забързва, ще знаете, че той ще се спъне нѣкѫде, ще се спре и нѣма да свърши работата си навреме. Правилно е въ началото човѣкъ да върви бавно и постепенно да ускорява хода си.

Съвременнитѣ хора вдишватъ и издишватъ по 20 пѫти въ минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването на кръвьта става бързо, поради което часть отъ нея не може да се пречисти. Тази е причината, дето много хора иматъ повече нечиста, венозна кръвь въ организма си, отколкото чиста. При бързото окисляване на кръвьта, горението въ организма става неправилно, вследствие на което една часть отъ горителнитѣ материали не могатъ да изгорятъ и се натрупватъ въ видъ на утайки по артериитѣ и венитѣ. Който диша бързо, има слаба воля. Приложете волята си при дишането и постепенно намалявайте вдишкитѣ: отъ 20 слизайте до 19, 18, 17, 16, 15. Ако можете да стигнете до десеть вдишки въ минута, това ще се отрази здравословно върху организма. Който иска да усили волята си, трѣбва да диша бавно. Силната воля е въ състояние да регулира дишането, да го направи нормално. Волята се кали при съпротивления. Ако нѣма съ какво да се бори, ако нѣма какво да преодолява, човѣкъ не може да кали волята си. Безъ мѫчнотии и противодействия, волята на човѣка отслабва. Тази е причината, поради която повечето богати хора сѫ слабоволни. Тѣ иматъ на разположение всичко, каквото имъ трѣбва, и не срѣщатъ мѫчнотии за преодоляване. Нѣкои богати хора мислятъ, че като заповѣдватъ на този — на онзи, иматъ силна воля. Който заповѣдва, огрубява, но не кали волята си. Волевиятъ човѣкъ не е грубъ. Въ рѫката на човѣка волята е чукъ, съ който удря върху наковалнята и изработва ценни предмети.

Като говоримъ за дишането, ние го свързваме съ съзнанието, защото дишане, безъ участие на съзнанието, не е истинско, не е правилно. При съзнателно дишане и Божествениятъ животъ взима участие. Ако при дишането съзнанието на човѣка не е будно, той не може да възприеме благата, които сѫ скрити въ въздуха. Така и Богъ крие благата си отъ онѣзи хора, които нѣматъ любовь къмъ Него. И да имъ даде блага, тѣ не могатъ да ги използуватъ.

Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави. Това желание е естествено, но тѣ трѣбва да знаятъ, че здравето е свързано съ съзнателното дишане. Ето защо, поне по три пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, преди лѣгане, човѣкъ трѣбва да употрѣбява по 10—15 минути за дишане. Като диша, той трѣбва да благодари за въздуха, който приема, както и за благото, което се крие въ въздуха. Това значи съзнателно дишане. Сегашниятъ човѣкъ всичко прави, за всичко мисли, а за дишането най-малко. Той мисли, какъ да спечели повече пари, какъ да стане щастливъ, кога ще отиде на театъръ, на концертъ и т. н. Той смѣта, че дишането е естественъ процесъ, който става механически, и нѣма защо да мисли за него. Вѣрно е, че дишането е естественъ процесъ, но тъй, както диша човѣкъ, само горната часть на дробоветѣ взима участие. Долната часть на дробоветѣ не се пълни съ въздухъ, поради което кръвоноснитѣ сѫдове въ тази частъ губятъ своята еластичность, и човѣкъ самъ се задушва. Такова дишане е неестествено, наричаме го плитко, повръхностно, горно дишане.

Следователно, като дишате, ще поемате въздуха бавно, спокойно, безъ никакво бързане. Като поемете известно количество въздухъ, ще го задържите въ дробоветѣ си, докато приемете отъ него онази животворна сила, която крие той въ себе си. Нѣма по-голѣмо благословение за човѣка — да диша бавно и да задържа въздуха въ дробоветѣ си, докато приеме жизнената сила, т. е. праната, която носи въ себе си. Докато не усѣтите тази сила въ себе си, не напущайте въздуха навънъ. Докато дробоветѣ не се надуятъ като мѣхъ и не разширятъ гръдния кошъ, не трѣбва да изпущате въздуха навънъ. Когато Яковъ срещна Господа, какво Му каза? — Господи, нѣма да Те пусна, докато не ме благословишъ. Господъ му отговори: „Отъ този день ти нѣма вече да се казвашъ Яковъ, но Израилъ“. Правете и вие сѫщото съ въздуха. Поемете въздухъ, напълнете дробоветѣ си и не го пущайте, докато не ви даде благото, което носи въ себе си.

И тъй, дишайте дълбоко, съзнателно при всички случаи въ живота си. Неразположени сте, скръбни сте, дишайте дълбоко. Боли ви гръбнака, кръста, дишайте дълбоко. Боли ви кракъ, рѫка, дишайте дълбоко. Боли ви глава, стомахъ, коремъ, пакъ дишайте дълбоко. Не се страхувайте отъ болкитѣ. Тѣ сѫ благословение за васъ. Ако нѣмаше болести и страдания въ живота, положението ви щѣше да бѫде по-лошо отъ това, въ което се намирате днесъ. Болеститѣ и страданията ще оправятъ хората. Ако те боли глава, това показва, че не мислишъ добре. Щомъ започнешъ да мислишъ добре, болкитѣ ще изчезнатъ. Който не е справедливъ къмъ хората, болятъ го рѫцетѣ. Той е справедливъ къмъ себе си, а несправедливъ къмъ окрѫжаващитѣ. Който страда отъ болки въ краката, не проявява доброто въ себе си. Дайте ходъ на доброто и на справедливостьта въ себе си, и всички болки ще изчезнатъ.

Пакъ повтарямъ: Дишайте дълбоко при всички условия на живота, добри или лоши. Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ лоши, голѣми бури има, силни вѣтрове вѣятъ. Нека вѣтърътъ си духа — това е негова работа. Нека бурята бушува — това е нейна работа. Вашето първо задължение къмъ себе си е да излѣзете вънъ и да дишате дълбоко. Най-многото, което ще стане съ васъ, е това, че коситѣ ви ще се разпилѣятъ, дрехитѣ ви ще се разкопчеятъ. Ще поправите коситѣ си, здраво ще стегнете дрехитѣ си и ще продължавате да дишате. Пазете се отъ неестественитѣ навици и разбирания, които сте наследили отъ дѣди и прадѣди. Тѣ не ползуватъ човѣка. Дишайте бавно, спокойно, равномѣрно и безъ страхъ. Обикновеното дишане трѣбва да достигне до 15 вдишки и издишки въ минута. Когато правите упражненията си, ще се стремите постепенно да стигнете до една вдишка, едно задържане и едно издишане въ минута. Постигнете ли това, можете да лѣкувате всички болести, даже и туберкулоза. Добре е, като правите упражнението за дишане, сѫщевременно да правите и движения съ рѫцетѣ. Правете следното упражнение: рѫцетѣ, свити на юмрукъ, поставяте на раменетѣ. Разтваряте бавно рѫцетѣ настрана, вдишвате дълбоко въздухъ, задържате го, и следъ това спущате бавно рѫцетѣ надолу, отстрани на тѣлото, и бавно издишвате. Ако се уморите, починете си малко и направете упражнението още нѣколко пѫти. По този начинъ вие поемате достатъчно прана отъ въздуха, и кръвьта се раздвижва; капиляритѣ се разширяватъ, и кръвообръщението се усилва.

И тъй, когато дишате, не мислете за нищо друго, освенъ за въздуха, който приемате. Знайте, че Богъ е и въ въздуха и трѣбва да се държите предъ Него съ всичкото уважение и почитание. Може ли двама войника въ строя, да се разправятъ предъ генерала за странични работи, напр., че единиятъ взелъ отъ другия пари на заемъ и не иска да му ги върне. Може ли двама братя да се каратъ предъ баща си, че единиятъ дължи на другия нѣколко крини жито? Преди всичко, житото е на бащата. Синоветѣ нѣматъ право да се каратъ за това, което не е тѣхно. На сѫщото основание, човѣкъ нѣма право въ присѫтствие на Баща си да се занимава съ странични мисли. Следователно, като дишашъ, ще мислишъ само за дишането. Само по този начинъ можешъ да бѫдешъ здравъ.

Първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, това е да бѫде абсолютно здравъ. За да не губи здравето си, той трѣбва да се въздържа отъ нѣща, които могатъ да го разрушатъ. Запримѣръ, пѫтувате въ горещъ, лѣтенъ день. Изпотявате се, ожаднявате и бързате да се напиете съ студена вода. Не бързайте, изворътъ нѣма да се пресуши. Седнете предъ извора да си починете, облѣчете една дреха, поседете така 15 — 20 минути, полюбувайте се на красивата мѣстность и следъ това пийте. Като тръгвате на пѫть, не бързайте. Спрете се малко и се запитайте въ себе си, отворенъ ли е Пѫтьтъ ви, или не. Ако не е отворенъ, отложете пѫтуването си за другъ день.

Като ученици, вие трѣбва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и съ радость. Ако искате да знаете, колко сте търпеливъ, направете следния опитъ: дайте една игла на нѣкой вашъ приятель и го накарайте да я забие два милиметра въ рѫката ви или въ хълбока и следете, какъ ще ви се отрази. Можете и сами да си забодете иглата. Ако подскочите и започнете да викате, не сте търпеливъ. Ако изпитвате приятность или безразличие, търпеливъ сте. Понеже не сѫ търпеливи, хората избѣгватъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ. Тѣ не знаятъ, че чрезъ мѫчнотиитѣ, именно, човѣкъ калява волята си. Бързиятъ темпъ, съ който хората се движатъ, ядатъ, говорятъ, дишатъ, показва, че сѫ нетърпеливи и нервни. Бавно и дълбоко ще дишате, за да изхвърлите нечистотиитѣ и утайкитѣ, които се наслояватъ въ дробоветѣ и ставатъ причина за различни болести. Като диша дълбоко и задържа дишането си, човѣкъ може да премахне всѣкакви бодежи въ гърдитѣ или въ гърба, които понѣкога водятъ къмъ лоши последствия.

Мнозина искатъ да се покажатъ предъ хората, като носители на нови идеи. Тѣ говорятъ едно, а вършатъ друго. Това не сѫ нови хора. Новитѣ хора се отличаватъ съ търпение и самообладание. Преди да се разгнѣвятъ, тѣ сѫ обуздали гнѣва си чрезъ дълбоко дишане. Тѣ поематъ дълбоко въздуха и дълго време го задържатъ въ дробоветѣ си. Така тѣ трансформиратъ състоянието си и не се гнѣвятъ. Хората на новитѣ идеи не се занимаватъ съ чуждитѣ погрѣшки. Да се занимава човѣкъ съ своитѣ или съ чуждитѣ погрѣшки, това значи, да цапа рѫцетѣ си, ума и сърдцето си. Той не желае да се цапа нито съ своитѣ погрѣшки, нито съ чуждитѣ. Не само това, но той е готовъ, ако види нѣкаква нечистота въ своя приятель, или ближенъ, да я очисти, безъ да го упрекне. Всѣка нечистота, вънъ или вѫтре въ васъ, се отразява зле върху организма. Като знаете това, не допущайте ни една нечиста нездравословна мисъль въ ума си, едно нездравословно чувство въ сърдцето си и една нездравословна постѫпка въ волята си. Ето защо, вечерь, преди да си легнете, отдѣлете 10 — 15 минути, да си дадете отчетъ, какъ сте прекарали деня, какви погрѣшки сте направили. Изправете погрѣшкитѣ въ мисъльта си, подишайте дълбоко и, като се успокоите, легнете си. Съньтъ ви ще бѫде добъръ и укрепителенъ. Дълбокото дишане успокоява нервната система. Колкото повече човѣкъ задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова повече енергия приема отъ него. Като диша човѣкъ така, и нечистиятъ въздухъ нѣма да му се отрази зле. — Защо? — По-малко въздухъ ще поема, а съ това и по-малко прахъ и нечистотии.

И тъй, здравето на човѣка зависи отъ дълбокото и правилно дишане. Като диша правилно, човѣкъ прави въ минута около 10 — 12 вдишки и издишки. Щомъ заболѣе, броятъ на вдишкитѣ се увеличава. Когато броятъ на вдишкитѣ намалява, животътъ се продължава; когато броятъ на вдишкитѣ се увеличава, животътъ се съкращава. Когато дишате, дръжте въ ума си добритѣ, здравитѣ и разумнитѣ хора. Не мислете за лошитѣ, болнитѣ и неразумнитѣ хора. Ако мислите за тѣхъ, тѣ ще противодействуватъ на дишането ви. Добритѣ хора дишатъ правилно; сѫщо така мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ правилно. Ще помните: когато дишате обикновено, ще правите по 10 — 12 вдишки въ минута. Когато се упражнявате въ дишането, ще правите отъ 4 — 1 вдишки и издишки въ минута. Ще започнете отъ четири и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка и издишка въ минута, вие сте придобили много нѣщо.

Днесъ ви дадохъ много числа, здравословни и нездравословни, да мислите върху тѣхъ. Числата отъ 20 нагоре сѫ нездравословни. Който прави 25 вдишки въ минута, едва ще доживѣе до 25 години; който прави 24 вдишки въ минута, ще живѣе 26 години; който прави 23 вдишки, ще живѣе 28 години; който прави 22 вдишки, ще живѣе 30 години; който прави 20 вдишки, ще живѣе 35 години. Това сѫ приблизителни числа, а не абсолютни. Колкото по-надолу слизате въ вдишкитѣ, толкова повече се увеличава броятъ на годинитѣ. Като дойдете до четири вдишки, годинитѣ се увеличаватъ на 85 — 90. И най-после, като стигнете до една вдишка и издишка въ минута, годинитѣ се увеличаватъ на 120.

Дишайте дълбоко, задържайте въздуха дълго време въ дробоветѣ си, за да калите нервната система, да не се влияете и дразните отъ това, което виждате въ живота. Много драматични и трагични сцени има въ живота, но всички не сѫ реални. Много отъ тѣхъ сѫ фиктивни, като тия, които представятъ въ театритѣ. На сцената излизатъ актьори припадатъ, умиратъ, но това не е действителность. Въ края на действието виждате, актьоритѣ възкръснали. Добре, че сѫ възкръснали. Рѣдко се срѣщатъ истински актьори, т. е. такива, които играятъ свои собствени роли. Повечето актьори играятъ чужди роли, както въ театритѣ.

Единъ французски селянинъ, добъръ и чистосърдеченъ човѣкъ, отишълъ въ Парижъ и пожелалъ да види прочутата черква „Notre Dame“. Като търсилъ тукъ-тамъ черквата, видѣлъ, че на едно мѣсто се събиратъ много хора. Влѣзълъ следъ тѣхъ и спрѣлъ, дето тѣ спиратъ. Понеже всички си купували билетъ, и той си купилъ, като помислилъ, че съ билетъ се влиза въ черквата. Влѣзълъ въ единъ голѣмъ салонъ и седналъ на стола, който му посочили. По едно време видѣлъ, че завесата се вдига, и нѣколко души водятъ разговоръ помежду си. Той разбралъ, че работата се отнася до единъ крадецъ, когото обвиняватъ въ кражба. Селянинътъ видѣлъ, какъ крадецътъ извършилъ кражбата, но, въпрѣки това, не се признавалъ. Едни го обвинявали, други го защищавали, и работата, вмѣсто да се оправи, повече се обърквала. Възмутенъ отъ лъжата на крадеца, селянинътъ станалъ отъ мѣстото си и се обърналъ къмъ публиката: Господа, защо мълчите? Защо не кажете истината? Не видѣхте ли, че този крадецъ извърши кражбата предъ васъ? Азъ го видѣхъ, когато открадна, а той продължава да се защищава и извинява. Срамота е, господа, да мълчите! Публиката го изслушала, всички се засмѣли сърдечно и почнали да му рѫкоплѣскатъ.

Въ живота има реални и нереални нѣща. Човѣкъ трѣбва да ги различава, да знае, кои сѫ реални и кои — не. Когато времето се развали, както днесъ, това е представление. Вѣтъръ духа — това е представление. Тихо, приятно е времето — това е представление. Цвѣтята цъвтятъ, увѣхватъ и отново израстватъ — това сѫ сцени отъ великата драма на живота. Спирайте вниманието си върху хубавитѣ картини, записвайте си ги, за да останатъ въ паметьта ви за вѣчни времена. Спирайте се предъ чиститѣ планински извори, предъ красивитѣ мѣстности, като предъ здравословни картини, които предизвикватъ хубави мисли и чувства въ васъ. Хората помнятъ повече отрицателнитѣ и грозни нѣща, а положителнитѣ и красиви забравятъ. Помнете красивитѣ нѣща, а всички спомени за счупени, паднали, разрушени нѣща дръжте далечъ отъ паметьта си. Защо трѣбва да помните, че нѣкога едно голѣмо дърво паднало и счупило крака ви? Забравете това. Отрицателнитѣ нѣща прѣчатъ на правилното дишане, а положителнитѣ го подобряватъ. Правилното дишане изисква спокойна и красива мисъль. Следователно, мислете за цвѣтята, които цъвтятъ; за бистритѣ планински рѣки, които текатъ и напояватъ долинитѣ. Въ красотата е хармонията на живота. Въ красотата е Божественото Начало.

Помнете: Правилното дишане зависи отъ любовьта. Ще дишате дълбоко, ще задържате въздуха дълго време въ дробоветѣ си съ любовь. Това ще правите три пѫти на день, по 10—15 минути. Дишайте съ радость и съ любовь, съ лице засмѣно, изправени. Гръбнакътъ ви да образува успоредна линия съ правата, която съединява центъра на слънцето съ центъра на земята. Гърдитѣ напредъ, изпъчени, а не хлътнали навѫтре.

Това сѫ елементарни правила за дишане, които трѣбва да се спазватъ, за да бѫдете здрави и добре разположени. Като дишате правилно, вие се свързвате съ ритъма на природата и се укрепвате по духъ и по тѣло.

Упражнение за дишане. Рѫцетѣ се изнасятъ настрана бавно, като се поема дълбоко въздухъ; после се издигатъ нагоре, а въздухътъ се задържа. Рѫцетѣ надъ главата, бавно спущане на рѫцетѣ надолу, като се издиша бавно.

*

6. Беседа отъ Учителя, държана на
29. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...