Jump to content

1938_07_24 Азбука на разбирането


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Азбука на разбирането

Иоана, 15 гл.

Като прочетете 15 гл. отъ Евангелието на Иоана, ще видите, че тя представя кратки извадки отъ една дълга речь, която Христосъ е държалъ преди две хиляди години. Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земедѣлецътъ“.

И тъй, за да разберете, какво е говорилъ Христосъ, вие трѣбва да разбирате отношението на разумностьта къмъ живота. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората се дължи на това, че тѣ не оценяватъ живота, както трѣбва. Учени и прости, духовни и свѣтски не оценяватъ живота. Учениятъ иска да стане по-ученъ, отколкото е, вследствие па което злоупотрѣбява съ живота, Духовниятъ иска да стане по-добъръ, по-чистъ, вследствие на което и той злоупотрѣбява съ живота. Пѫтьтъ, по който хората вървятъ, е двоякъ: пѫть на инволюция и пѫть на еволюция. Висшитѣ, разумни сѫщества следватъ инволюционния пѫть. Тѣ съзнателно слизатъ въ низшия свѣтъ, да помагатъ на хората. Тѣ слизатъ все по-надолу, ограничаватъ се съзнателно, докато дойдатъ до една точка, дето инволюцията имъ спира. Щомъ дойдатъ до тази точка, тѣ казватъ: Постигнахме цельта си. По-надолу вече не можемъ да вървимъ. Тѣ искатъ да се върнатъ назадъ, но не могатъ да се върнатъ по сѫщия пѫть, по който сѫ дошли. За да се върнатъ назадъ, въ помощъ имъ идватъ човѣшкитѣ души. Тѣ имъ показватъ пѫтя на възлизане, нареченъ еволюция. По този начинъ тѣ взаимно си услужватъ.

И тъй, хората, които поематъ пѫтя нагоре, сѫ овчари и козари, които по цѣли дни пасатъ овцетѣ и козитѣ си — желанията си. По цѣли дни говорятъ за своитѣ овце и кози: тукъ се изгубила една овца или коза, тамъ вълкъ изялъ една овца и т. н. Когато овцетѣ и козитѣ ви една следъ друга започватъ да умиратъ, вие страдате и казвате: Защо трѣбваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре отъ собствена смърть, но могатъ да я заколятъ и принесатъ въ жертва. Ако не знаете, кѫде е овцата, или не знаете, какво е станало съ нея, казвате: Кѫде отиде овцата ми? — Много просто, отишла е нѣкѫде да се учи. Това сѫ иносказания, които трѣбва правилно да превеждате.

Сега, като говоримъ за разумностьта въ живота, имаме предъ видъ отношението на свѣтлината къмъ живота. Животътъ е благо, за проявата и развитието на което сѫ нужни три цвѣта: червенъ, жълтъ и синъ. Разумностьта специално произтича отъ жълтия цвѣтъ. Жълтиятъ цвѣтъ има отношение къмъ знанието, къмъ опитноститѣ на човѣка. Червениятъ цвѣтъ не може да се прояви, ако жълтиятъ не му дойде на помощь. Значи, човѣкъ не може да оцени благата на живота, докато не е разуменъ.

Като не могатъ да се справятъ съ страданията си, мнозина се запитватъ, не може ли безъ страдания въ свѣта. Може и безъ страдания. Страданието може да бѫде разбрано, а може да бѫде и неразбрано. Неразбраното страдание е мѫчение, а разбраното — глупость. Какво разбирате подъ думата „глупость“ въ дадения случай? Запримѣръ, мома и момъкъ се влюбватъ, страдатъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Докато не сѫ се оженили, тѣ се мѫчатъ, страдатъ, безъ да разбиратъ, защо страдатъ. Като се оженятъ и имъ се родятъ деца, тѣ не се разбиратъ вече, гледатъ се накриво, не сѫ доволни единъ отъ другъ. Сега вече разбиратъ грѣшката, която сѫ направили. Тѣ пакъ страдатъ, но разбиратъ вече, че сѫ направили най-голѣмата глупость въ свѣта. Сега тѣ виждатъ, че не могатъ да живѣятъ заедно и казватъ: Не е ли глупость това, което направихме? Следователно, всѣко разбрано страдание, или всѣко разбрано желание е глупость. Наистина, като разбере, че не може да живѣе само съ едно желание, човѣкъ вижда, че това е глупость. Сѫщо така не може да се живѣе само съ единъ човѣкъ. Да мислите, че можете да живѣете само съ единъ човѣкъ, това е все едно да мислите, че можете да ходите само съ единъ кракъ, или да работите само съ една рѫка.

Сега, както да разбирате или да не разбирате страданията, не се смущавайте. Всѣко смущение е въ ущърбъ на знанието, което човѣкъ има. Не се смущавайте, но различавайте нѣщата. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ има по-голѣми знания отъ другъ. Знанието не се опредѣля по количество. Нѣкой човѣкъ, запримѣръ, знае, какъ да се облича, да вчесва коситѣ си да се отнася добре съ хората, да кара велосипедъ, автомобилъ, да продава и купува евтина стока и т. н. Обаче, предназначението на човѣка не е въ това знание. И това знание е на мѣсто, но има едно вѫтрешно знание, отъ което човѣкъ разумно се ползува. Запримѣръ, ако този, който се стреми да бѫде съ добре пригладена коса, знае значението на космитѣ, той всѣкога ще се вслушва въ това, което приема чрезъ тѣхъ. Космитѣ на човѣшката глава представятъ антени, чрезъ които човѣкъ приема знания отъ висшитѣ свѣтове. Като разчесва коситѣ си, човѣкъ поставя всѣка антена на мѣстото ѝ. Ако космитѣ на главата ви не сѫ добре вчесани, възприемането се нарушава. Щомъ приемането на вълни отъ една станция е нарушено, това показва, че инсталацията не е добра. Следователно, искате ли да живѣете добре, бѫдете внимателни къмъ косата си. Вчесвайте добре космитѣ на главата си и ги дръжте въ порядъкъ, за да може Божествената енергия да прониква въ мозъка ви.

И тъй, приема ли правилно Божествената енергия въ мозъка си, човѣкъ дохожда до правилни разбирания на живота. Запримѣръ, мнозина искатъ да постигнатъ желанията си изведнъжъ. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, какъ се извършватъ процеситѣ въ нея. Плодътъ изведнъжъ ли се развива или постепенно? Кѫде се развива семката или костилката на плода? Тя първо се посажда въ земята, отдето, чрезъ дълъгъ процесъ на еволюция, вие отново я виждате въ плода на дървото. Иска ли да заживѣе отново, семето трѣбва да потъне въ земята. Пѫтьтъ на семето е отъ земята къмъ клонетѣ на дървото. Това наричатъ хората еволюция. Тъй щото, искате ли правилно да се развивате, ще започнете отъ земята и постепенно ще вървите къмъ клонетѣ. Искате ли да се развивате само на дървото, безъ да слизате въ земята, вие ще имате само една опитность, само една възможность. Искате ли да познаете пѫтя на последователното развитие, вие ще слѣзете въ земята и оттамъ ще се качвате, докато стигнете до върха.

Една мома се влюбва въ единъ момъкъ и се оженва за него. Момъкътъ, когото е видѣла за пръвъ пѫть, представя плода на дървото. Като се ожени за него, този плодъ пада на земята дето се посажда. Тя казва: Чудно нѣщо! Какъвъ бѣше моятъ възлюбенъ едно време, а какъвъ стана сега. По-рано бѣше облѣченъ въ червена, царска премѣна, на вкусъ сладъкъ, а сега е толкова горчивъ. — Много естествено. Този човѣкъ минава презъ страдания, но ще дойде день, когато ще даде по-вкусни, по-добри плодове. Когато се развива правилно, човѣкъ неизбѣжно минава презъ страдания, които ще го доведатъ къмъ истинската радость. Не се ли развива правилно, човѣкъ пакъ ще страда, по ще се мѫчи. Който се развива правилно, той приема страданията съ радость. Който не се развива правилно, той се мѫчи. Истинското страдание изключва всѣкакво мѫчение. Въ него нѣма никаква користь. Щомъ страданието е придружено съ мѫчение, въ него има нѣщо користно. Божествената любовь изключва всѣкаква користь.

Две млади моми, отъ високо произхождение, обичатъ единъ младъ князъ. Той се намира въ трудно положение, не знае какъ да разреши въпроса. Момата, която първа се е влюбила въ него, е духовна, а втората е материалистка. Втората иска непременно да се ожени за него. Тя казва: Азъ гледамъ реално на нѣщата. Обичамъ го и искамъ да се оженя за него. Първата мома отстѫпва. Тя казва: За мене не е важно да се оженя за него. Азъ го обичамъ и мога да му се радвамъ отдалечъ. Наистина, едно благо е за мене, да го виждамъ отъ време на време, но радостьта ми, че не го ограничавамъ, е по-голѣма отъ скръбьта ми. Следователно, тази мома има духовна връзка съ момъка. Ще питате, коя постѫпка е права. — Отъ свое гледище всѣка мома постѫпва право. Като духовно издигната, първата мома е разрешила въпроса право. Като материалистка, и втората мома е постѫпила право. Въ този случай не може да става въпросъ за нѣкаква погрѣшка. Ако нѣкѫде става погрѣшка, и това не е лошо. — Защо? — Защото всѣка погрѣшка води къмъ придобиване на по-голѣма свѣтлина. Човѣкъ грѣши, защото свѣтлината, въ която се е движилъ, не е била достатъчна. Щомъ започне да изправя погрѣшката си, свѣтлината му се увеличава. Затова казвамъ, че всѣки, който прави погрѣшки, е силенъ човѣкъ. Който изправя погрѣшкитѣ си е два пѫти по-силенъ. Изправянето на погрѣшкитѣ представя изправяне на изкълчения кракъ или на изкълчената рѫка. Докато изправяте крака или рѫката на нѣкой човѣкъ, той вика, плаче, сърди се, счита ви за свой неприятель. — Защо? — Малко свѣтлина има, не вижда доброто, което му правите. Когато кракътъ или рѫката му се намѣсти, тогава той разбира, че вие сте му били приятель и се радва за доброто, което сте му направили. Той се радва, че е пострадалъ, за да може да се запознае съ такъвъ добъръ човѣкъ.

Като знаете това, благодарете за страданията и противоречията, които имате въ живота си, защото всѣко страдание или противоречие крие въ себе си едно велико благо. Затова и Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, добре ми стана, че се наскърбихъ“. Който не разбира Божиитѣ пѫтища, той всѣкога роптае противъ сѫдбата си, противъ Бога, че му е далъ страдания, сиромашия, мѫчнотии, а другитѣ е облагодетелствувалъ. — Не, всички изпитания въ живота на човѣка сѫ предметно учение. Богатството, радоститѣ сѫ пакъ предметно учение. Всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за добро, но той трѣбва да се учи.

Мнозина искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, красиви, но не могатъ да запазятъ тия блага. Въ това отношение тѣ мязатъ на нощнитѣ пеперуди, които обикалятъ около свѣтлината на нѣкоя лампа, блъскатъ се въ нея, докато най-после платятъ съ живота си. Какво остава отъ тѣхната красива дреха? — Нищо не остава. Тѣ нѣматъ нужната разумность. Тѣ трѣбва да се пазятъ, да не отиватъ тамъ, дето не имъ е мѣстото. Много пеперуди сѫ научили урока си. Тѣ бѣгатъ отъ свѣтлината, но бѣгатъ и отъ хората. Тѣ знаятъ, че много отъ тѣхнитѣ сестри сѫ пострадали отъ любовьта на хората. Нѣкои учени, за да задоволятъ своята любознателность и любовь къмъ пеперудитѣ, хващатъ ги съ хвърчила, забождатъ ги на игли и ги препариратъ. Не правятъ ли хората сѫщото и съ своитѣ желания? Тѣ хванатъ нѣкое свое желание, забодатъ го съ игла и го продаватъ.

Следователно, изяви ли се нѣкое ваше желание навънъ, не бързайте да го забождате на игла и да го продавате, но проникнете дълбоко въ него, да разберете вѫтрешния му смисълъ и съдържание. Какъ ще познаете, какво се крие въ едно желание? — По два начина: или като го изядете, или като го посадите въ земята. Като вземете костилката на единъ плодъ, вие можете да я счупите и да изядете съдържанието ѝ, но можете и да я посадите въ земята, дето има всички условия да израсте, да цъвне и новъ плодъ да даде. Тъй щото, изядете ли желанието си, ще изпитате нѣкакво удоволствие, но ще имате само едно разбиране за него. Посадите ли го въ земята, вие ще имате съвсемъ друго разбиране. Така ще познаете цѣлия пѫть на неговото развитие. Ако ядете череши, вие ще знаете, какво нѣщо е черешата. Обаче, ако посадите костилкитѣ на черешитѣ, вие ще имате възможность да услужвате и на други хора, да се запознаете съ тѣхъ и да създадете красиви връзки и отношения помежду си. Има една любовь въ свѣта, при която човѣкъ се занимава само съ себе си. Но има и друга любовь, при която човѣкъ се занимава и съ своитѣ ближни, като имъ помага и създава красиви връзки съ тѣхъ. Чрезъ тази любовь човѣкъ дохожда до познаване на себе си, на своя ближенъ и на Бога.

Смисълътъ на живота се заключава, именно, въ това, да дойдемъ до познаване на Бога. Да познаваме Бога, това значи, да познаваме любовьта. За да дойде до познаване на любовьта, човѣкъ трѣбва да познава себе си, да познава и своя ближенъ. Всѣки човѣкъ е буква на Божествената азбука. Колкото сѫ хората на земята, толкова букви има тази азбука. Не изучите ли отдѣлнитѣ букви на тази азбука, вие не можете да образувате срички. Щомъ не можете да образувате срички, вие сте лишени отъ възможностьта да съставяте цѣли думи, съ които да се разбирате. Само чрезъ Божествения езикъ човѣкъ може да изучава Великото, което осмисля живота му. Вие можете да познаете човѣка, когато познаете всички хора, т. е. когато разберете съдържанието, което се крие въ него. Отдѣлниятъ човѣкъ съдържа въ себе си всички хора, животни и растения. Той съдържа въ себе си и цѣлата природа. Затова, именно, човѣкъ е нареченъ „малка вселена или микрокозмосъ“.

Следователно, самъ по себе си, човѣкъ представя нѣкаква буква на Божествената азбука. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ върви по мѫжка, а другъ — по женска линия, имаме предъ видъ силитѣ въ него, които го организиратъ. Каквито букви да сте, всички вие сте овчари, само че вълната на вашитѣ овце е различна: на едни е червена, а на други — жълта. Обаче, и едната, и другата вълна се продаватъ. Като съединятъ червената и жълтата вълна въ едно, образува се вълна съ оранжевъ цвѣтъ. Това показва, че положението ви се е подобрило, станало е известно индивидуализиране. Добре е понѣкога човѣкъ да се отдѣли отъ Цѣлото, отъ Божествения организъмъ, да разбере, каква е неговата служба. Да се индивидуализира човѣкъ, това не значи, че иска да представи Цѣлото, но иска да се познае като часть отъ Цѣлото, да разбере своя дългъ къмъ него.

Всѣки човѣкъ е фабрикантъ, който изработва въ себе си червени или жълти платове. Който върви по мѫжка линия, топ се нуждае отъ червени платове. Който върви по женска линия, той се нуждае отъ жълти платове. Значи, отношенията между хората иматъ за цель да стане, правилна обмѣна между стоката, която тѣ изработватъ. Колкото по-правилна е обмѣната между хората, толкова по-силни сѫ тѣхнитѣ връзки. Онѣзи, които вървятъ по мѫжка линия, изработватъ въ себе си жълтия цвѣтъ. Онѣзи, които вървятъ по женска линия, изработватъ червения цвѣтъ. Когато казваме, че никой не живѣе за себе си, имаме предъ видъ, че човѣкъ не трѣбва да се задоволява съ това, което той самъ е изработилъ. Той непременно трѣбва да влѣзе въ отношение съ онѣзи хора, които изработватъ цвѣтъ, противоположенъ на неговия. Да остане човѣкъ самъ въ живота си, съ своя цвѣтъ, това значи, да бѫде семе, паднало на пѫтя, между трънетѣ или на камъкъ. За това семе Христосъ казва: „Едно семе паднало на пѫтя, но птицитѣ го иззобали. Друго паднало между трънетѣ, но тѣ го заглушили. Трето паднало между камънитѣ, но като не могло да хване коренъ, изсъхнало“. Следователно, за да се развива добре, човѣкъ трѣбва да си създаде правилни отношения съ хората. Жълтиятъ цвѣтъ представя доброто семе, което паднало на добра почва — въ червения цвѣтъ — и дало плодове: едно 30, друго 60, а трето 100.

Така трѣбва да разбира човѣкъ живота, за да се ползува отъ добритѣ му условия. Не разбира ли живота въ неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, човѣкъ ще се намѣри въ положението на търговецъ, който е изгубилъ всичкия си капиталъ и се връща дома си безъ петь пари. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да се връща дома си, при децата и жена си, безъ пара въ джоба си. Децата го посрѣщатъ отдалечъ и казватъ: Татко, хлѣбъ! Жена му поглежда къмъ празнитѣ му рѫце и въздъхва. Обаче, носи ли нѣщо въ рѫцетѣ си, цѣлиятъ домъ е радостенъ. Въ първия случай, мѫжътъ се чуди, какъ да се оправдае. Той, или не е работилъ усърдно, или е ходилъ съ приятели да пие, да се весели. Като се намѣри предъ действителностьта, той започва да лъже, че услужилъ на приятели, или че загубилъ всичко, което спечелилъ. — Не, смисълътъ на живота не седи въ удоволствуването на човѣка съ приятели. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да се труди, да бѫде полезенъ и за себе си, и за своитѣ ближни. Единъ день, като се върне дома си, човѣкъ или ще бѫде добре посрещнатъ отъ приятелитѣ и ближнитѣ си, или никой нѣма да го посрещне — отъ него зависи. Всѣки човѣкъ се връща отъ свѣта и отива къмъ дома на своя Баща, дето го очакватъ истинскитѣ му приятели. Докато човѣкъ живѣе само за себе си, никой не може да го обича. Щомъ е дошълъ между хората, той трѣбва да живѣе, освенъ за себе си, още и за цѣлото човѣчество. Само по този начинъ той ще се ползува отъ любовьта на всички хора.

И тъй, влѣзете ли въ свѣта между хората, вие трѣбва да хвърлите вашитѣ светииски мантии, съ които нѣкога сте ходили по горитѣ, и да се впрегнете на работа. Кой колкото капиталъ носи, трѣбва да го вложи въ работа. Казва се за Христа, че вложилъ всичкия си капиталъ между хората, да имъ покаже правия пѫть — пѫтьтъ на любовьта. Днесъ всички хора обичатъ Христа. — Защо? — Защото се пожертвува за тѣхъ, да имъ покаже пѫтя на любовьта. Христосъ не дойде на земята за удоволствие, но да покаже на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Мнозина не успѣватъ въ живота си, понеже не проявяватъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Други пъкъ страдатъ отъ голѣма добрина. Запримѣръ, нѣкоя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пѫти заплаче. — Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да задоволи глада си, но не и да се пресити Трѣбва ли човѣкъ да желае да бѫде по-добъръ, отколкото е въ сѫщность? За да има добри резултати въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нѣщата, вие ще имате обратни резултати. Ще поканите единъ вашъ приятель у дома си и ще се чудите, какъ да го нагостите. На другия день ще го поканятъ на друго мѣсто, и, безъ да иска, той ще прави сравнение между двата обѣда и ще каже, че на второто мѣсто е билъ по-добре приетъ. Това не значи, че той е непризнателенъ, но сравнява нѣщата. Искате ли доброто ви да е на мѣсто, направете го по отношение на такъвъ човѣкъ, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последниятъ сиромахъ въ свѣта, но ще оцени доброто, което му правите и ще ви благодари. Докато мислите само за приятелитѣ си и за вашитѣ ближни, вие сте още въ кръчмата на живота, въ мѣстото на удоволствията.

Тъй щото, искате ли да дойдете до съвършенството, за което Христосъ говори, вие трѣбва да разбирате и себе си, и своя ближенъ. Като дойде приятельтъ ви въ вашия домъ, да намѣсти изкълчения ви кракъ, благодарете му за услугата, която ви е направилъ. Че ви е причинилъ болка, това нищо не значи. За васъ е важно, че той е намѣстилъ добре крака ви. Случи ли се да ви обератъ пакъ не роптайте. Знайте, че и въ това се крие нѣщо велико. Изобщо, на всѣки човѣкъ се даватъ такива изпитания, които го водятъ къмъ познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човѣкъ да пожертвува всичко, за да познае Бога.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че всичко, което се случва въ живота ви, е за добро. По-добре е за човѣка да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човѣкъ да не реализира нѣкои свои желания, но да познае Бога, отколкото да ги реализира, да придобие нѣкакви временни блага, и да не познае Бога. Ако е въпросъ, какво трѣбва да жертвува човѣкъ, за да придобие едно Божие благо, за предпочитане е да жертвува временното, а не вѣчното. Човѣкъ трѣбва да различава благата, които получава отъ хората, отъ тия, които получава отъ Бога. Изобщо, човѣкъ трѣбва да дойде до закона на различаването, да отдѣля доброто отъ злото, човѣшкото отъ Божественото, грѣховното отъ онова, което не е грѣхъ. Грѣхътъ внася заблуждение въ човѣшкия умъ, а доброто го просвѣтява. Мнозина считатъ нѣкои добри постѫпки за погрѣшки. Това значи, че тѣ сѫ попаднали въ неразбраното добро. Докато доброто не се разбере, мнозина го считатъ за грѣхъ. Затова казваме, че неразбраното добро е грѣхъ, а разбраното — добродетель. Отъ Божествено гледище, обаче, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е добро, защото внася въ ума му свѣтлина. Чрезъ тази свѣтлина той придобива Божиитѣ блага — крайната цель на човѣшкия животъ.

Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ голѣми придобивки: знание, богатство сила, щастие и т. н. Това е невъзможно. Докато е на земята, човѣкъ може да има само опитности. Истинскитѣ придобивки идатъ отъ друго мѣсто. Придобивкитѣ сѫ резултати, а резултатитѣ се виждатъ въ другия свѣтъ. Знайте, че това, което става на земята, е опредѣлено отъ другия свѣтъ. Нѣщата не ставатъ по желанието на хората. — Не може ли нѣщо да не стане? — Не може. Щомъ нѣщо става, колкото да е нежелателно за хората, не може да се отмѣни. Искате ли да нарисувате една картина, ще я нарисувате съ всичкитѣ ѝ подробности. — Не може ли да се нарисува въ общи чърти? — Може и въ общи чърти да се нарисува, но тя още не е завършена. Всѣка картина има смисълъ, когато е напълно завършена. Само тогава може да се говори за нея.

Като не разбиратъ смисъла на живота, хората постоянно се оплакватъ. Нѣкой казва, че кѫщата му била малка. Той трѣбва да благодари за малката кѫща. Ако кѫщата му бѣше голѣма, той съвсемъ щѣше да обърка работитѣ си. — Ама пари нѣмамъ. — Ако имаше много пари, ти щѣше да потънешъ въ океана. Като нѣмашъ пари, и да паднешъ въ океана, ще изплувашъ и знание ще придобиешъ. — Знание нѣмамъ. — Благодари, че нѣмашъ знание. Ако имаше знание, ти щѣше да направишъ голѣми дългове. Вълкътъ, лисицата, иматъ особенъ родъ знания, но плащатъ съ живота си.

Единъ день една лисица влѣзла въ курника на единъ богатъ селянинъ, отъ село Николаевка, варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошкитѣ на крака си, и въ момента, когато се готвѣла да излѣзе навънъ, преднитѣ ѝ крака попаднали въ единъ капанъ. Понеже кокошкитѣ на този селянинъ често били нападани отъ лисици, той се принудилъ да тури капанъ въ курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излѣзе, какъ да освободи краката си отъ капана. Отъ време навреме поглеждала къмъ кокошкитѣ, но тѣ не я интересували вече. Тя мислила, какъ да се освободи. Като дошла до курника и видѣла лисицата, стопанката си казала: Сега вече нѣма спасение, ще платишъ съ кожата си.

Друга лисица влѣзла въ единъ курникъ, задушила нѣколко кокошки и спокойно излѣзла вънъ. На пѫтя, обаче, я срещналъ единъ овчарь. Въ тъмнината той не могълъ да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязалъ само, че нѣщо космато пристѫпва бавно, страхливо. Той дигналъ тоягата си и я стоварилъ нѣколко пѫти върху косматото сѫщество. Указало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била сѫщата лисица, която задушила кокошкитѣ на селянина.

Днесъ много хора се намиратъ въ положението на тия лисици. Тѣ влизатъ въ курника на своитѣ съседи, обиратъ ги и си излизатъ, безъ да подозиратъ, че на вратата е поставенъ капанъ, или нѣкой овчарь ще ги срещне и съ тоягата си ще ги повали на земята. Какво ще стане съ тѣхъ? Тѣ ще станатъ за смѣхъ на хората. — Защо? — Защото не играятъ нѣкаква оригинална роля, но подражаватъ на ролята, която лисицата играе. Въ това отношение тѣ сѫ актьори, които могатъ само да декламиратъ, да повтарятъ това, което другитѣ сѫ създали. Тѣ могатъ да пресилватъ, да преувеличаватъ нѣщата, но сами нищо не могатъ да създадатъ.

Кое е по-добро за васъ: актьоръ ли да бѫдете или овчарь; музикантъ ли да бѫдете или художникъ; ораторъ ли да бѫдете или човѣкъ, който посочва пѫтя на заблуденитѣ пѫтници? Това сѫ редъ професии, които хората извършватъ въ свѣта. За предпочитане е човѣкъ да запали свѣщьта си и да излѣзе вечерь на кръстопѫтищата, да търси заблудени хора и да имъ посочва пѫтя. После, той може да стане актьоръ, да играе чужди роли на сцената. Чрезъ запалената си свѣщь, т. е. чрезъ своя умъ, човѣкъ намира ония хора, които сѫ объркали пѫтя си. Той имъ помага, за да създаде съ тѣхъ трайни, красиви връзки. Съ своята запалена свѣщь Богъ излиза вечерь да търси ония души, които сѫ объркали пѫтя си и да ги въведе въ пѫтя на спасението. Какво представя нощьта? Нощьта е времето, часоветѣ на страданията, когато човѣкъ е самъ, когато, освенъ Богъ, никой другъ не може да му помогне. Види ли свѣщьта на Бога, чуе ли Неговия гласъ, човѣкъ излиза отъ нощьта на живота и за него настава свѣтълъ, ясенъ день. Той знае, че има кой да мисли за него, има кой да му помага.

Казано е въ Писанието: „Използувайте деня, защото иде нощь, когато никой не може да ви помогне.“ Днесъ Богъ е запалилъ свѣщьта си, за да отидемъ при Него. Хората се страхуватъ отъ Бога, да не ги сѫди за грѣховетѣ имъ. — Не, Богъ никого не сѫди. Като отидете при Него, Той само ще ви попита, какво сте научили на земята. Колкото да сте падали, колкото да сте се каляли, за Бога е важно да сте придобили знания.

Следователно, да разберете отношението на разумностьта къмъ живота, това значи, да разберете Великата Любовь, отъ която произлиза живота. Разбирате ли любовьта, вие ще можете правилно да използувате живота. Като разберете живота, вие ще можете да се ползувате, както отъ положителнитѣ, така и отъ отрицателнитѣ му прояви. Казвамъ, че не трѣбва да се критикувате. — Защо? — Защото, като не знаете, какъ да се критикувате, вие взаимно си причинявате вреда. Ако сте майстори въ критиката, свободно можете да се критикувате. Като се критикувате, все ще научите нѣщо. — Ама нѣкой накуцвалъ малко. — Нищо отъ това. Той е навехналъ крака си, затова покуцва. Ще дойде лѣкарь и ще оправи крака му. — Еди-кой пъкъ недочувалъ добре. — Нищо отъ това. Той оглушалъ малко. Ще дойде день, когато ще прочуе. Какво лошо има въ това, че нѣкой не знае да пѣе, да свири или да рисува? Какво лошо има въ това, че нѣкой не знае никакви езици? Това е въпросъ на време. Ще дойде день, когато човѣкъ ще научи всичко, което днесъ не знае.

Сега, като казвамъ да не се критикувате, имамъ предъ видъ вашето време. Вие имате важна работа, която трѣбва да свършите на време. Не я ли свършите на време, ще страдате. Мислите ли, че като се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, ще ги изправите? Първо свършете своята работа, а после изправяйте чуждитѣ погрѣшки. Не е лошо да критикува човѣкъ, но майсторъ трѣбва да бѫде въ критиката си. Добре е да разтривашъ болната рѫка на ближния си, но трѣбва да знаешъ, какъ да разтривашъ. Майсторъ трѣбва да бѫдешъ. Ако си майсторъ, болниятъ ще каже: Много ме болѣ рѫката, но благодаря, че ме разтри, оздравѣхъ. Не оздравѣе ли рѫката следъ разтривката, болниятъ ще каже: Съжалявамъ, че ти дадохъ да разтриешъ рѫката ми. Вмѣсто да ми помогнешъ, ти ме осакати.

Тъй щото, не е въпросъ да отричаме критиката и одумването, но който практикува това изкуство, той трѣбва да бѫде майсторъ. Не е ли майсторъ, той ще одумва, но и него ще одумватъ и, въ края на краищата, никой никого нѣма да изправи. Често съмъ слушалъ, какъ двама души се разправятъ. Единиятъ казва: Не искамъ умъ да ми давашъ. Другиятъ казва: И азъ не искамъ умъ отъ тебе. Като ги слушамъ, азъ пъкъ казвамъ на първия: Ти имашъ много умъ, но не знаешъ, какъ трѣбва да постѫпвашъ. На другия казвамъ: И ти имашъ много умъ, но не можешъ да отстѫпвашъ. Да постѫпвашъ добре, това значи, да знаешъ, въ даденъ случай, колко и кога да се отстранишъ. Да отстѫпвашъ, това значи, да предвиждашъ, кога да се отдалечишъ отъ известна опасность. Преди да е дошълъ стражарьтъ при тебе, ти трѣбва да се отдалечишъ отъ мѣстото си. Не чакай стражарьтъ да дойде при тебе, да ти каже да отидешъ на другата страна. Още преди да е дошълъ стражарьтъ, ти трѣбва да изправишъ погрѣшката си. Тури ума си на работа да се развива.

И тъй, искате ли да изправите нѣкоя ваша погрѣшка, записвайте всичко въ едно тевтерче и вечерь, преди да си легнете, направете една равносмѣтка, какво сте казали по адресъ на нѣкого, и вижте следъ това, дали казаното е вѣрно. Ако е вѣрно, радвайте се, че сте казали истината. Ако не е вѣрно, изправете погрѣшката си. Правете това всѣки день, да корегирате всичкитѣ си погрѣшки. Човѣкъ не трѣбва да задържа въ себе си нищо криво, нищо нечисто. Той трѣбва да пречисти своя умъ и своето сърдце отъ всички утайки и примѣси, да дойде до онова първично естество, което граничи съ идеалното, съ красивото въ свѣта. Законътъ на любовьта изисква отъ човѣка да говори истината. Зло или добро говорите за човѣка, стремете се да бѫде истинно. Любовьта изисква отъ човѣка, каквото прави, да е за слава Божия, за негово добро, както и за доброто на неговия ближенъ. Това значи, разумно отношение на жълтия цвѣтъ къмъ червения.

*

24 юлий, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...