Jump to content

1938_07_13 Видове храни


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Видове храни

Иоана 14: 1—10.

Една отъ голѣмитѣ спънки въ човѣшкия животъ е въпросътъ за облѣклото. Той е форма, необходима за развитието на човѣка. Нѣкои казватъ, че сегашниятъ начинъ на обличане е остарѣлъ, и трѣбва да се замѣсти съ новъ. Да, старитѣ форми трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Да замѣствате едно облѣкло съ друго, това значи, да смѣняте цвѣта. Обикновенитѣ хора нѣматъ възможность да смѣнятъ облѣклото си по нѣколко пѫти на день, но ония, които заематъ високо обществено положение, иматъ такава възможность. Запримѣръ, царската дъщеря има възможность да смѣня облѣклото си най-малко по три пѫти на день. Не го ли смѣня, тя ще бѫде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бѫде критикувана не само поради това, че не смѣня облѣклото си, но и поради това, че смѣната не отговаря на времето. Отъ сутринь до обѣдъ тя трѣбва да бѫде облѣчена съ червена рокля; отъ обѣдъ до вечерьта — съ синя, а вечерь — съ жълта. Ако размѣни цвѣтоветѣ така, че да не съответствуватъ на времето, тя пакъ ще бѫде критикувана. Като изучавате промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, ще видите, че всѣка промѣна се опредѣля отъ времето. Между смѣнитѣ въ природата и времето има пълна зависимость.

Като говоримъ за царската дъщеря, ние имаме предъ видъ проявитѣ на любовьта въ физическия свѣтъ. Отъ това гледище ние уподобяваме смѣнитѣ на проявитѣ въ любовьта съ смѣна въ цвѣтоветѣ и вкусоветѣ на хората. Между цвѣта и вкуса на нѣщата сѫществува известно съответствие. Запримѣръ, червениятъ цвѣтъ съответствува на сладкия вкусъ, синиятъ — на киселия, а жълтиятъ — на горчивия. Следователно, сутринь човѣкъ трѣбва да бѫде сладъкъ, на обѣдъ — киселъ, а вечерь — горчивъ. — Въ какво седи сладчината на човѣка? — Въ червения цвѣтъ. — Киселостьта му? — Въ синия цвѣтъ. — А горчевината? — Въ жълтия цвѣтъ. Размѣсти ли човѣкъ тия цвѣтове въ себе си, заедно съ тѣхъ той измѣня и своитѣ вѫтрешни качества. Тази е причината, поради която нѣкой човѣкъ сутринь е горчивъ, на обѣдъ — киселъ, а вечерь — сладъкъ. — Не, сутринь човѣкъ трѣбва да бѫде сладъкъ, а вечерь — горчивъ. Когато плодътъ зрѣе, вкусътъ се измѣня точно обратно: въ първо време е горчивъ, после киселъ, а когато напълно узрѣе — сладъкъ. Тукъ се явява едно противоречие, което трѣбва да се обясни.

Сега, ако остане на хората да разрешатъ този въпросъ, какъ биха желали да започнатъ: съ сладкия или съ горчивия вкусъ? Ако предпочетатъ сладкия вкусъ на първо мѣсто, тѣ ще угодятъ на децата; ако предпочетатъ киселия вкусъ, ще угодятъ на възрастнитѣ; ако предпочетатъ горчивия вкусъ, ще угодятъ на старитѣ. Старитѣ хора обичатъ горчивия вкусъ. Тѣ се чувствуватъ щастливи, когато имъ казватъ горчиви думи. — Защо? — Тѣ могатъ да обработватъ горчивото въ себе си и да го превръщатъ въ сладко. Това правятъ, обаче, не обикновенитѣ стари хора, които постоянно се оплакватъ отъ живота си, но ония стари, които сѫ станали мѫдреци. Само мѫдриятъ е въ състояние да превръща горчивия вкусъ въ сладъкъ. Възрастниятъ трѣбва да разбира свойствата на киселия вкусъ и разумно да го използува. Детето пъкъ трѣбва да разбира свойствата на сладкия вкусъ и разумно да се ползува отъ него. Отъ това гледище, който иска да се подмлади, той трѣбва да носи въ себе си червения цвѣтъ и да обича и разбира сладкото. Който иска да възмѫжее, той трѣбва да носи синия цвѣтъ въ себе си и да разбира и обича киселото. Който иска да стане мѫдъръ, той трѣбва да носи жълтия цвѣтъ въ себе си и да разбира и обича горчивото.

И тъй, щомъ човѣкъ разбере и обикне всѣки цвѣтъ и вкусъ на опредѣленото за него време, никакво противоречие не би сѫществувало въ живота. Днесъ хората се натъкватъ на противоречия, защото сѫ размѣстили цвѣтоветѣ и вкусоветѣ си, вследствие на което детето се храни съ горчива или кисела храна, възрастниятъ — съ горчива, а стариятъ — съ сладка. — Не, детето трѣбва да се храни изключително съ сладка храна, възрастниятъ — съ кисела, а стариятъ — съ горчива. Храни ли се съ съответна на времето храна, човѣкъ правилно се развива и естествено минава отъ детинство въ възмѫжалость и въ зрѣла възрасть, безъ никакви противоречия. При това положение човѣкъ не би казалъ, че сѫществува зло въ свѣта. Зло сѫществува само за неразумния човѣкъ, но за разумния, за добрия, за светия човѣкъ никакво зло не сѫществува. Това, което хората считатъ зло въ свѣта, за Бога е приятность, удоволствие. Той примирява всички противоречия. Така постѫпва и мѫдрецътъ, т. е. истински стариятъ човѣкъ. Каквато горчевина да му се представи въ живота, той я превръща въ сладчина. Ето защо, поне презъ нѣколко хиляди години трѣбва да дохожда по единъ старъ, мѫдъръ човѣкъ на земята, за да превръща горчивото въ сладко. Не дохождатъ ли отъ време на време стари, мѫдри хора на земята, които да превръщатъ горчивото въ сладко, децата и възрастнитѣ ще бѫдатъ подложени на голѣми страдания.

Следователно, иска ли човѣкъ да се примири съ противоречията въ живота си, той трѣбва да влѣзе въ фазата на стария, мѫдрия човѣкъ, да приеме горчивото и да го обработи въ себе си. Човѣкъ неизбѣжно ще мине и презъ горчивото. Какви лѣкарства даватъ на болния: сладки или горчиви? Болниятъ се лѣкува съ горчиви цѣрове. Треската, запримѣръ, се лѣкува съ пелинъ или съ хининъ. Въ това отношение треската представя старъ, ученъ човѣкъ, който разумно използува горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.

И тъй, сладкото е за децата, киселото — за възрастнитѣ, а горчивото — за старитѣ. Съ други думи казано: любовьта е за децата, мѫдростьта — за възрастнитѣ, а истината — за старитѣ. Който е разбралъ сладкия вкусъ на нѣщата, той е дошълъ до познаване на любовьта. Който е разбралъ киселия вкусъ, той познава вече мѫдростьта. Който е разбралъ горчивия вкусъ, той познава истината въ живота.

Това е великата философия на живота, съ която всички хора трѣбва да се примирятъ. Дойдатъ ли до тази философия, тѣ могатъ лесно да се справятъ съ своитѣ стари навици. Когато минава отъ сладка въ кисела храна, въ първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи отъ навика си да се храни съ сладки храни, то ще страда. Щомъ се освободи отъ този старъ навикъ, човѣкъ минава въ фазата на киселата храна и възмѫжава. Когато минава въ фазата на горчивата храна, човѣкъ пакъ страда. Щомъ надрасне това положение, той става мѫдъръ, ученъ човѣкъ. Сладката храна придава мекота на характера, киселата — придава активность, енергия. Киселата храна усилва волята на човѣка. Значи, човѣкъ минава презъ червения цвѣтъ, презъ сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава презъ синия цвѣтъ, презъ киселата храна, за да придобие активность. Най-после той минава презъ жълтия цвѣтъ, презъ горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободенъ. Ако детето се храни съ горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава презъ голѣми страдания. Всѣка възрасть се нуждае отъ съответна храна и съответенъ цвѣтъ. Не се ли спазва това, човѣкъ се натъква на неестествени условия на живота.

Сладката, киселата, горчивата храна, съ които хората изобщо се хранятъ, представятъ символи, които трѣбва да се преведатъ. Казваме, че детето трѣбва да употрѣбява сладка храна, възрастниятъ — кисела, а стариятъ — горчива. Въ букваленъ смисълъ тази идея е права, но тя има свой дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Докато е дете, човѣкъ трѣбва да употрѣбява сладка храна, но това не значи, че презъ цѣлия си животъ той трѣбва да употрѣбява все сладка храна. Излѣзе ли отъ детинството си, безъ да иска, той ще употрѣбява кисела и горчива храна. Самъ по себе си животътъ е сладъкъ, киселъ и горчивъ. Въ детинството животътъ на човѣка е сладъкъ; когато възмѫжее, животътъ на човѣка става киселъ, а когато дойде до зрѣла възрасть, животътъ му става горчивъ. Докато не е поумнѣлъ, стариятъ все се оплаква отъ живота си. Когото срещне, той казва: Горчивъ е животътъ. Този човѣкъ не е разбралъ смисъла на горчивия елементъ въ живота. Ако бѣше го разбралъ, той щѣше да го приложи като лѣкарство. Недѫзитѣ на хората се лѣкуватъ съ горчиви хапове.

Съвременнитѣ хора остаряватъ преждевременно, понеже не сѫ разбрали живота съ неговитѣ сладки, кисели и горчиви елементи. Тѣ сѫ употрѣбявали тѣзи елементи безразборно, не на време, вследствие на което сами сѫ си причинили редъ пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било опредѣлено само за стария човѣкъ, но Адамъ и Ева ядоха отъ него преждевременно, вследствие на което сгрѣшиха и се натъкнаха на голѣми противоречия. Когато били въ рая, първитѣ човѣци се намирали въ фазата на своето детинство, затова трѣбвало да се хранятъ само съ сладки храни, главно съ плодове. Богъ имъ казалъ да ядатъ отъ всички плодове, съ изключение на плодоветѣ отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Тѣ трѣбвало да запазятъ своето детинство, за да останатъ въ Царството Божие. Понеже не го запазили, тѣ излѣзли вънъ, да се скитатъ по свѣта, да опитатъ последствията на своето непослушание. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излѣзете преждевременно отъ рая. Като остарѣете, като станете мѫдри, учени, яжте горчиви храни. Мѫдриятъ може да асимилира горчивата храна, да я превръща въ сладка. Ако детето вкуси малко отъ храната на мѫдреца, цѣлъ день ще се оплаква отъ горчевина.

Сладкото, киселото и горчивото могатъ да се уподобятъ на мѫчнотиитѣ, на изпитанията, които се даватъ на хората. Стариятъ, мѫдрецътъ, може да носи голѣмъ, тежъкъ товаръ. Дадатъ ли сѫщия товаръ на детето, ще го осакатятъ. Мнозина искатъ да станатъ силни, учени, мѫдри, безъ да носятъ товара на стария човѣкъ, на мѫдреца. Който иска да стане мѫдъръ, той трѣбва да носи тежкия товаръ на мѫдреца. Не може ли да носи този товаръ, той ще си остане дете и ще се храни съ сладка храна. Колко години трѣбва да се храни човѣкъ съ сладки храни? — Колкото иска, не е точно опредѣлено. Обаче, пожелае ли да стане силенъ и мѫдъръ, веднага ще му предложатъ горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна въ себе си, той неизбѣжно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човѣкъ на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влѣзълъ въ несъответни за него условия. Срещнете ли човѣкъ, който се оплаква отъ противоречията на своя животъ, знайте, че поради своето щеславие и гордость, той преждевременно е пожелалъ да стане ученъ, мѫдъръ човѣкъ и започналъ да яде горчива храна, която не е могълъ да асимилира. Когато се развива естествено, човѣкъ е доволенъ отъ живота си, знае, защо е дошълъ и какъ трѣбва да живѣе. Когато Адамъ яде отъ забранения плодъ, т. е. отъ горчивия плодъ на забраненото дърво, той видѣ, че е голъ и не посмѣ да се яви предъ Бога. Това показва, че той преждевременно е съблѣкълъ червената си дреха, т. е. преждевременно е напусналъ фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблѣкълъ червената си дреха, той не е могълъ да се облѣче нито съ синята дреха на възрастния, нито съ жълтата дреха на стария, вследствие на което останалъ голъ.

Това сѫ обяснения, съ които можете да схванете състоянията на вашия вѫтрешенъ животъ. Безъ тѣзи знания човѣкъ не би могълъ да разбере причинитѣ на страданията, на противоречията въ живота си и би се чувствувалъ крайно нещастенъ. Когото срещнете днесъ, веднага ще чуете, че животътъ нѣма смисълъ, че хората сѫ лоши, че никакво приятелство не сѫществува въ свѣта и т. н. Тази е причината, поради която хората не сѫ доволни нито отъ родителитѣ си, нито отъ братята и сестритѣ си, нито отъ приятелитѣ си. Искате ли да бѫдете доволни отъ живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всѣка храна изисква съответна възрасть.

Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да се освобождава отъ своитѣ стари навици. Да критикувашъ хората, да виждашъ погрѣшкитѣ имъ, това е единъ старъ, лошъ навикъ. Щомъ критикувашъ хората за тѣхнитѣ погрѣшки, това показва, че и ти си правилъ сѫщитѣ погрѣшки. Невъзможно е човѣкъ да вижда и разбира погрѣшкитѣ на хората, безъ той самъ да е правилъ сѫщитѣ погрѣшки. Всѣки човѣкъ разбира и познава това, презъ което той самъ е миналъ нѣкога. Следователно, като осѫждашъ другитѣ хора за погрѣшкитѣ имъ, ти самъ себе си сѫдишъ. Когато виждашъ доброто въ хората, това показва, че и ти си добъръ човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не познава злото и доброто въ себе си. Човѣкъ е миналъ и презъ доброто, и презъ злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осѫждате. Когато сѫди другитѣ хора, човѣкъ сѫди себе си. Щомъ сѫди себе си, той сѫди Бога, Който живѣе въ него. Като сѫди себе си, човѣкъ намира, че Богъ не го е създалъ, както трѣбва. — Не, Богъ нѣма желание да храни хората съ горчиви и кисели плодове. Раятъ е билъ пъленъ съ зрѣли, сладки плодове, създадени, именно, за първия човѣкъ, който се е намиралъ въ детинството на своя животъ. Понеже пожелалъ да опита храната на стария, на мѫдреца, трѣбвало е той да напусне рая и да отиде въ свѣта да се учи. Хората и до днесъ още се намиратъ въ фазата на своето детинство и трѣбва да се хранятъ съ сладки плодове. Вкусятъ ли отъ горчивитѣ плодове, тѣ се натъкватъ на противоречия, които не могатъ да асимилиратъ и казватъ, че животътъ е лошъ. Сегашниятъ човѣкъ нѣма право да се ползува отъ храната на ангелитѣ. Той не е дошълъ още до развитието, въ което тѣ се намиратъ. Ангелътъ не се съблазнява отъ нищо. За него нито мѫжътъ, нито жената, нито паритѣ сѫ съблазънь. Човѣкъ, обаче, се съблазнява отъ всичко. Паритѣ го съблазняватъ, защото той мисли, че съ тѣхъ може да подобри живота си. Ако знае, че паритѣ носятъ нещастие, човѣкъ никога не би се стремѣлъ къмъ тѣхъ. Човѣкъ се стреми къмъ красота, защото мисли, че тя ще го направи щастливъ. Ако знае, че красотата ще го направи нещастенъ, той не би се стремѣлъ къмъ нея. Изобщо, човѣкъ се стреми къмъ всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нѣщо не може да го направи щастливъ, той престава да се стреми къмъ него.

За да се справя лесно съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да дойде до положение да счита, че всичко, което Богъ е създалъ, е добро. И обратно: всичко, което човѣкъ е създалъ, е зло. Следователно, всички добри работи въ свѣта сѫ Божии, а всички лоши работи сѫ човѣшки. Това не значи, че човѣкъ съзнателно върши лоши работи. Безъ да съзнава нѣщата, той често върши лоши работи. Добритѣ работи, които човѣкъ върши, сѫ резултатъ на Божественото въ него. Понѣкога, при най-доброто си желание, човѣкъ може да направи нѣщо лошо. Запримѣръ, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начинъ става причина да се разстрои стомахътъ му. Отъ обичь вие можете да стиснете рѫката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъль, едно чувство или една постѫпка може да причини голѣма вреда на човѣка. Разумниятъ човѣкъ знае това и се стреми къмъ правилна обхода съ хората и съ себе си. Той е внимателенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, стреми се да не причини съ тѣхъ нѣкаква вреда на ближнитѣ си, нито на себе си. Има желания въ човѣка, които могатъ да убиватъ, да причиняватъ пакости. Запримѣръ, желанието на човѣка да има много мѫже или много жени е опасно за самия него. Въ миналитѣ епохи на човѣшкото развитие е сѫществувало многоженството, но днесъ всички се опълчватъ противъ него. Хората се обявяватъ противъ многоженството по външна форма, но иматъ много желания, много мисли и чувства, на които искатъ да дадатъ пѫть, да се проявятъ и реализиратъ. Това не е ли пакъ многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представятъ много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца — момче и момиче. Правилно е сѫщо, две семейства да родятъ две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.

Съвременнитѣ хора се възмущаватъ отъ порядъка, който сѫществува въ свѣта, и казватъ, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва. — Не, свѣтътъ е създаденъ, както трѣбва, но въ него се е вмъкналъ и човѣшкиятъ порядъкъ. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човѣшкиятъ порядъкъ на нѣщата. За да се освободятъ отъ този порядъкъ, хората трѣбва да приематъ учението на любовьта, да станатъ Божествени деца, да се хранятъ съ сладки плодове. Като Божествено дете, човѣкъ ще се облича съ дрехи отъ червенъ цвѣтъ. Отъ детската възрасть човѣкъ трѣбва да мине въ фазата на възрастния, да се облича съ дрехи, които иматъ синъ цвѣтъ, и да се храни съ кисели плодове. Щомъ възмѫжее достатъчно, човѣкъ минава въ фазата на стария, който се облича съ дрехи на мѫдростьта, които иматъ жълтъ цвѣтъ, и се храни съ горчиви плодове. Следователно, ще дойде день, когато човѣкъ ще съедини въ себе си тритѣ фази на живота — фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употрѣбява и сладка, и кисела, и горчива храна.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата, да разберете законитѣ, които регулиратъ живота. Като изучавате законитѣ на природата, ще разберете, че всички храни, всички цвѣтове иматъ дълбокъ смисълъ. Запримѣръ, задъ горчивото, киселото и сладкото всѣкога се крие нѣщо красиво. Задъ горчивото се крие истината, задъ киселото — мѫдростьта, а задъ сладкото — любовьта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, презъ която човѣкъ трѣбва да мине, за да влѣзе въ царството на истината. Киселото е граница за минаване въ царството на мѫдростьта. Сладкото е граница за минаване въ царството на любовьта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мѫдростьта и до любовьта.

Това е новото знание, което трѣбва да придобиете, за да се справяте съ противоречията на своя животъ. Въпрѣки желанието на хората, да приложатъ новото знание, тѣ и до сега още живѣятъ по старъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой проявява нѣщо детско, тѣ казватъ: Глупавъ е този човѣкъ, цѣло дете е той. Като видятъ нѣкой възрастенъ, тѣ казватъ: Насилникъ, грубиянъ е този човѣкъ. Като видятъ нѣкой старъ, тѣ казватъ: Извѣтрѣлъ е този човѣкъ, главата му е празна — Питамъ: Какъ трѣбва да се проявява човѣкъ, ако детинството, възмѫжалостьта и старостьта криятъ въ себе си нѣщо лошо? Добре е човѣкъ да се проявява и като дете, и като възрастенъ, и като старъ, но на своето мѣсто и време. Преждевременно човѣкъ не трѣбва да се проявява нито като дете, нито като възрастенъ, нито като старъ. Добре е човѣкъ да минава и презъ тритѣ състояния на живота, но той трѣбва да знае, какъ да употрѣбява съответната храна. Днесъ хората остаряватъ преждевременно, което показва, че сѫ се хранили съ горчива храна. За да не изпадатъ въ такова положение, тѣ трѣбва да влѣзатъ въ царството на тритѣ цвѣта — червения, синия и жълтия, т. е. да се хранятъ едновременно съ сладка, кисела и горчива храна.

Сега ще ви дамъ задача, да направите опитъ презъ цѣлия день да не критикувате. Ако видите, че нѣкой направи една погрѣшка, не го критикувайте, но поставете се въ неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие сѫщата погрѣшка. Ако не сгрѣшите, вие ще му послужите като образецъ. Съ своя добъръ животъ, вие ще му покажете, какъ трѣбва да постѫпва. Стариятъ, обученъ волъ не трѣбва да критикува младия, че не може да носи товаръ. Той трѣбва да се впрегне въ колата и да покаже на младия, какъ се носи товаръ. Погрѣшкитѣ на хората не трѣбва да се критикуватъ, но трѣбва да се изправятъ. Не се обиждайте, че нѣкой не ви е погледналъ и поздравилъ. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човѣкъ не е указалъ известно внимание къмъ васъ. На главата на този човѣкъ огънь гори. Очитѣ му сѫ се зачервили отъ димъ, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бѫде внимателенъ къмъ васъ. — Не, бѫдете доволни отъ живота си, отъ свѣта, който Богъ е създалъ, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своитѣ ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото въ живота. Когато видите, че нѣкой ученикъ не е решилъ задачата си правилно, не го осѫждайте, но покажете му, какъ да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите отъ своитѣ криви възгледи.

Какво представятъ кривитѣ възгледи на хората? Тѣ представятъ торъ, който трѣбва да се изхвърли навънъ. Като се освободи отъ своитѣ стари, криви възгледи, човѣкъ дохожда до положение да разбира дълбокия смисълъ на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисълъ и предназначение на различнитѣ възрасти въ живота. Засега хората разбиратъ най-добре сладкитѣ храни. Понеже тѣ употрѣбяватъ доста киселини въ живота си — оцетъ, лимонъ, кисели плодове, виждаме, че сѫ навлѣзли вече въ областьта на възрастния. Сега имъ остава да разбератъ и горчивитѣ храни, да влѣзатъ въ областьта на мѫдреца. Като разберете значението на сладкитѣ, кисели и горчиви храни въ живота, ще дойдете до тѣхното значение въ духовно отношение. Има мисли, чувства и желания въ човѣка, които въ духовния му животъ се отразяватъ като киселини. Като знае въздействието имъ въ духовния животъ, човѣкъ може да намѣри начинъ, какъ да се справя съ тѣхъ, да ги преработва и асимилира.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да се хранятъ само съ сладки и кисели храни. Тѣ не сѫ дошли още до горчивитѣ храни. Горчивитѣ храни ще останатъ за далечното бѫдеще. Съ други думи казано: съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да се обличатъ само съ червени и сини дрехи. Жълтиятъ цвѣтъ, обаче, остава за бѫдеще. Ако мислите и постѫпвате по този начинъ, всичко, каквото се случва въ живота ви, ще се превърне на добро.

Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накаратъ да носите 40 — 50 кгр. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултатъ на недоволството. Това вкисване се предизвиква отъ камънитѣ. Значи, камънитѣ сѫ кисели. За да се справя съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, мѫжественъ. Недоволството е храна за възрастнитѣ. Когато човѣкъ е недоволенъ, това показва, че е натоваренъ съ много камъни. За да се справи съ недоволството си, той трѣбва да свали отъ гърба си часть отъ тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.

И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смѣсвате сладкото съ киселото. Ако животътъ ви е много сладъкъ, прибавете му малко киселина. Ако е много киселъ, прибавете малко сладка храна. Да смѣсвате сладкитѣ работи съ кисели и киселитѣ съ сладки, това значи, да размѣсвате вашитѣ мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятность. Да подобрите живота си по този начинъ, това значи, да вложите любовьта, мѫдростьта и знанието, като мощна сила въ живота си. Любовьта ще урегулира сладкитѣ храни, а мѫдростьта — киселитѣ. За да може привидно да прилага любовьта и мѫдростьта въ живота си, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание. Нѣма ли нужното знание, и сладкитѣ, и киселитѣ храни могатъ да му причинятъ голѣма вреда.

Сега, като говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ онази любовь, която осмисля живота. Като говоря за мѫдростьта, азъ имамъ предъ видъ онази мѫдрость, която внася свѣтлина и знание въ ума на човѣка и го прави силенъ. Силата внася киселина въ човѣка. За да се обработи тази киселина въ организъма, човѣкъ се нуждае отъ знание. — Колко знание е нужно на човѣка? — Колкото да послужи за храна на неговата душа. — Колко любовь е нужна на човѣка? — Колкото да урегулира неговитѣ чувства и да го подмлади. Човѣкъ трѣбва да бѫде едновременно младъ и възрастенъ. Младиятъ трѣбва постоянно да се подмладява, а стариятъ — да се усилва.

Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Ученицитѣ казваха на Христа: Покажи ни Отца. — Който не е позналъ любовьта и мѫдростьта, той не може да познае Бога. Който е позналъ любовьта и мѫдростьта, той е позналъ Бога и разбралъ смисъла на думитѣ: „Азъ и Отецъ едно сме“.

Желая ви сега да започнете съ любовьта, но безъ критика. Желая ви да бѫдете и сладки, и кисели, но както трѣбва. Има киселини, които изгарятъ, рушатъ, но има киселини, които действуватъ благотворно върху човѣка и го правятъ силенъ. Сѫщото може да се каже и за сладчината: има сладки нѣща въ човѣшкия животъ, които сѫ опасни и пагубни. Има сладки нѣща, които сѫ приятни за човѣка и го подмладяватъ. Да изучавате сладкитѣ и киселитѣ храни, това значи, да изучавате живота въ всички негови прояви и да придобивате знание. Сладкитѣ и киселитѣ храни, съ които си служите, трѣбва да се обелятъ, да се отстранятъ люспитѣ имъ, за да могатъ правилно да се използуватъ.

*

13 юлий, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...