Jump to content
Ани

1935_09_04 Отворени книги

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Отворени книги

Йоана 9: 1 ÷ 9

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на ученикъ, който постѫпва въ гимназия или въ университетъ. Първата му работа е да подаде заявление за приемане въ съотвѣтното училище, придружено съ необходимитѣ документи за цензъ. Докато се отговори на заявлението, ученикътъ изживява тревога: ще го приематъ, или не. Най-после му отговарятъ, че е приетъ. Следъ това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва съ успѣхъ училището. Като започне да учи, указва се, че е способенъ и задоволява изискванията на своитѣ учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване въ училището. Значи, ученикътъ е приетъ въ училището, при това е способенъ, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикътъ училище, три условия трѣбва да бѫдатъ въ съгласие: да го приематъ въ училището, да бѫде способенъ да учи и да има средства за издръжка. Нѣкои хора иматъ първия родъ мѫчнотии, други – втория родъ, а трети – последнитѣ мѫчнотии – нѣматъ средства за издържане.

Защо сѫ дадени мѫчнотии и страдания на хората? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се задаватъ въпроситѣ, защо човѣкъ има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н. Ако човѣкъ задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита въ земята. Животното пъкъ може да пита, защо главата му е въ хоризонтално положение. Растението, животното и човѣкътъ представятъ стадии на развитие, презъ които животътъ е минавалъ. Въ тѣзи фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъль. Растението, животното и човѣкътъ представятъ проявената Божия мисъль на земята. Първото проявяване на Божията мисъль виждаме въ растенията.

SB-1935-16-01.gif

Като прекарали хиляди години съ главитѣ си въ земята (ф. 1.), растенията пожелали ново положение – да извадятъ главитѣ си отъ земята, а съ това заедно да се подобрятъ условията на живота имъ. Обаче, това не могло да стане изведнъжъ. Богъ постепенно обръщалъ главитѣ имъ, докато ги поставилъ въ хоризонтално положение, което виждаме въ четвѣроногитѣ, въ млѣкопитаещитѣ (ф. 2.). Значи, животнитѣ сѫ втората проява на Божията мисъль на земята. И животнитѣ не били доволни отъ положението си; и тѣ пожелали подобрение на условията на тѣхния животъ. Центърътъ на тежестьта въ животнитѣ не е въ средата, вследствие на което за да пазятъ равновѣсие, тѣ движатъ опашката си. Въ това отношение опашката играе важна роля у животнитѣ. Следъ голѣми мѫчнотии и страдания, силитѣ въ главата на животнитѣ започнали да се проектиратъ повече нагоре, вследствие на което тѣлото имъ постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме въ човѣка (ф. 3). Следователно, човѣкъ представя трета проява на Божията мисъль. При това положение, съ глава нагоре и на два крака изправенъ, и човѣкъ нѣма нужното равновѣсие. Ето защо, човѣкъ често пада. За да не пада, той трѣбва да държи мисъльта си силно съсредоточена нагоре, къмъ центъра на слънцето. Моралнитѣ падания на хората се дължатъ на факта, че въ тѣхния мораленъ животъ нѣма равновѣсие, нѣма нуждния мораленъ устой. Въ този смисълъ, грѣхътъ не е нищо друго, освѣнъ изгубване на равновѣсието, вследствие на което човѣкъ пада. Дали морално ще падне човѣкъ или физически, това се дължи все на изгубване на равновѣсието.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ начина, по който свѣтътъ е създаденъ. Когато главата имъ била забита въ земята, тѣ били недоволни. Когато главата имъ била въ хоризонтално положение, и тогава изказали недоволство. И днесь, когато главата имъ е на горе, тѣ пакъ сѫ недоволни. Невидимиятъ свѣтъ предлага на хората да представятъ свой проектъ за създаване на свѣта, за да се задоволятъ. Такъвъ проектъ и до днесь не е представенъ. Защо? – Защото хората не сѫ дошли до положение да разбиратъ нѣщата принципално, т. е. отъ Божествено гледище. Досега хората сѫ разглеждали нѣщата или отъ своя гледна точка, или отъ гледна точка на своитѣ ближни. Тѣ трѣбва да дойдатъ до третия начинъ: да разглеждатъ нѣщата отъ Божествения свѣтъ, отъ гледището на абсолютнитѣ, неизмѣнни принципи. Да изучавате нѣщата отъ Божествено гледище е едно, а да ги изучавате отъ свое гледище и отъ гледището на своитѣ ближни, е друго.

Какво се разбира подъ думитѣ изучаване на нѣщата отъ свое гледище, отъ гледището на своя ближенъ и отъ Божествено гледище? Да изучавате нѣщата отъ Божествено гледище, отъ гледището на Бога и тогава да се произнасяте върху тѣхъ, това значи, да ги разглеждате отъ положението на бащата. Да ги изучавате отъ свое гледище, това значи да ги разглеждате отъ положението на майката. И най-после, да ги изучавате отъ гледището на своя ближенъ, това значи, да ги разглеждате отъ положението на децата. Децата сѫ много своенравни. Тѣ вършатъ нѣща, които не сѫ позволени: влизатъ въ чужди градини да кѫсатъ плодове, влизатъ въ дюкяни да правятъ обири и т. н. За да се освободятъ отъ пакоститѣ на децата, т. е. на своитѣ ближни, хората създаватъ закони, морални правила, спорѣдъ които не позволяватъ да се правятъ обири, да се кѫсатъ плодове и т. н. Ако не се спазватъ тѣзи правила, нарушава се равновѣсието на общия организъмъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да се отрѣже главата на човѣка. Ако се отрѣже главата на човѣка, нарушава се равновѣсието на цѣлия организъмъ. Колко мѫчно може следъ това да се възстанови изгубеното равновѣсие.

Хората питатъ, защо Господъ е създалъ свѣта. Защо свѣтътъ е създаденъ, никой не знае. Въ създаването на свѣта се крие нѣкаква дълбока вѫтрѣшна тайна. Интересно е кое кара хората да питатъ, защо свѣтътъ е създаденъ. Има ли нѣкакво противоречие въ това, че свѣтътъ е създаденъ? – Ама защо човѣкъ ходи на два крака? – Какво особено има въ това? Нѣкога, въ далечното минало, главата на човѣка е била забита въ земята, после е била въ хоризонтално положение, а днесь е нагоре. Често човѣкъ изпада въ положение на растение, съ глава заровена въ материята. И тогава той разглежда нѣщата отъ положението на растението. Другъ пѫть главата му е въ хоризонтално положение. Тогава разглежда нѣщата отъ положението на животното. И най-после той се намира съ глава нагоре, въ положението на човѣкъ, и започва да изучава нѣщата отъ гледището на човѣка. Това сѫ фази, състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава.

Въ едно окултно предание се говори за слизането на растенията на земята и преминаването имъ въ по-високи положения. Като слизали отъ високитѣ свѣтове, растенията обикнали земята и пожелали да останатъ на нея, заровени съ главата надолу. Тѣ мислили, че този животъ никога нѣма да имъ дотегне. Обаче, като живѣли хиляди години на земята, видѣли, че не могатъ да се разбиратъ съ нея и пожелали да извадятъ главитѣ си навънъ, да тръгнатъ въ посока, по която земята се движи. Затова тѣ тръгнали съ главата напредъ, въ хоризонтално положение – станали животни. И това положение не имъ харесало. Защо? – Защото, като се движили въ посока, по която земята върви, безъ да искатъ, тѣ били постоянно въ нейнитѣ следи. Това не се понравило на земята, затова тя разбъркала умоветѣ имъ, вследствие на което имъ създала голѣми мѫчнотии и изпитания. Тѣ започнали едни други да се ядатъ, да се изтрѣбватъ. Така земята била свободна да прави, каквото иска, безъ да има, кой да я следи. Следъ голѣми мѫчнотии и изпитания, животнитѣ пожелали да излѣзатъ отъ това положение. Съ голѣми усилия тѣ изправили главитѣ си нагоре, къмъ центъра на слънцето, къмъ Бога. Така растенията дошли до най-високото положение – до положението на човѣка. Като видѣла, че има възможность да се лиши отъ човѣка – работникъ, земята му създала голѣмо тѣло, посредствомъ което го задържала за себе си. Ако човѣкъ нѣмаше това тежко, голѣмо тѣло, той би хвръкналъ къмъ слънцето, би отишълъ при Бога. А така, колкото малко да обработва земята, той все пакъ е добъръ работникъ.

Сега, дали това предание е вѣрно, не зная. Ще кажа като турцитѣ: „И така да е, пакъ не вѣрвай”. Едно е важно: при най-труднитѣ условия на живота си, при най-голѣмитѣ противоречия, въ края на краищата, човѣкъ ще разгледа състоянията, презъ които е миналъ, и ще каже: Въпроситѣ не се разрѣшаватъ нито съ заравѣне на главата въ материята, нито съ движението й въ посока успоредна на земната орбита. Единственото разрешаване на въпроситѣ седи въ изправѣне на главата къмъ центъра на слънцето.

Съвременнитѣ хора се движатъ въ различни посоки: едни къмъ центъра на земята, други – успоредно на земната орбита, трети – къмъ центъра на слънцето. Тази е причината, поради която тѣ не могатъ да се разбиратъ. Като не се разбиратъ, тѣ се натъкватъ на редъ противоречия. Оплаквате се, че хората не ви разбиратъ. Вие разбирате ли ги? И вие не ги разбирате. Нѣкой седналъ на мѣстото ви, сърдите се. Другъ се проявилъ пръвъ въ извѣстна область на науката, завиждате му. Защо не влѣзете въ положението на тѣзи хора и ги разберете?

На какво се дължатъ противоречията въ живота? Една отъ причинитѣ на противоречията се дължи на връзкитѣ, които човѣкъ е направилъ на земята. Ако е свързанъ съ баща си, човѣкъ ще носи противоречията на баща си. Ако е свързанъ съ майка си, той ще носи нейнитѣ противоречия. И най-после, ако е свързанъ съ себе си, той ще носи своитѣ противоречия. Ако е свързанъ съ растенията, ще носи тѣхнитѣ противоречия. Какви сѫ противоречията на растенията? Само главата на растенията е запазена отъ външни противоречия. Обаче, тѣлото и краката на растенията, които представятъ стъблото и клонищата, сѫ изложени на голѣми външни противоречия. Като задуха вѣтъръ, клонищата се разлюляватъ, огъватъ, а понѣкога счупватъ. Вѣтърътъ иска да застави растенията да се обърнатъ съ главата нагоре. Хиляди години вече, какъ растенията се мѫчатъ да извадятъ главитѣ си вънъ отъ земята, но не сѫ успѣли. Вѣтърътъ казва: Дебели сѫ главитѣ на растенията. Ето, хиляди години, какъ духамъ огъвамъ ги, но тѣ не искатъ да покажатъ, главитѣ си вънъ отъ земята. Все пакъ вѣтърътъ е направилъ нѣщо: Една трета отъ растенията сѫ минали въ фазата на животнитѣ, извадили сѫ главитѣ си отъ земята и ги държатъ въ хоризонтално положение. Вѣтърътъ продължава да духа и на останалитѣ две трети отъ растенията. Той духа и на животнитѣ, да изправятъ главитѣ си нагоре. Най-после вѣтърътъ духа и на човѣка, да се закрѣпи добре, да пази равновѣсие.

Днесь човѣкъ се натъква на три вида противоречия. Когато се почувствува мѫжъ, човѣкъ изпада въ противоречията на бащата. Когато се почувствува жена, човѣкъ изпада въ противоречията на майката. Когато остане самъ съ себе си, той изпада въ противоречията на детето. Когото и да срѣщнете днесь, все за права говори. Мѫжетѣ говорятъ за права, женитѣ говорятъ за права и децата говорятъ за права. Тѣзи три вида права се различаватъ едни отъ други. За да имате правата на мѫжа, на бащата, вие трѣбва да станете баща. За да имате правата на майката, на жената, трѣбва да станете майка. За да имате правата на детето, трѣбва да станете дете. Ако не станете баща, майка, или дете, вие не можете да се ползувате отъ тѣхнитѣ права.

Какъвъ е практическиятъ изводъ отъ тѣзи положения? Да има човѣкъ права, това значи, да има извѣстенъ капиталъ, извѣстно богатство въ себе си, съ което да разполага, отъ което всѣкога да дава. Следователно, който има права, той дава нѣщо отъ себе си на онзи, който нѣма права. Единиятъ дава, а другиятъ взима. Кое е по-добро: да давашъ, или да взимашъ? Ако нѣмашъ никакъвъ товаръ на гърба си, за предпочитане е да се натоваришъ, да носишъ нѣщо. Ако дълго време си носилъ товаръ на гърба си, за предпочитане е да го снемешъ, да се разтоваришъ. Докато живѣе, човѣкъ постоянно се товари и разтоваря. Той товари ума си съ мисли, сърдцето съ чувства, а волята – съ постѫпки. Мислитѣ сѫ капиталъ на ума, чувствата – капиталъ на сърдцето, постѫпкитѣ – капиталъ на волята. Богатъ е човѣкъ, но отъ него зависи, какъ ще използува капиталитѣ си. Срѣщате старъ човѣкъ, той се оплаква, че не го разбиратъ. Срѣщате младъ, и той се оплаква, че не го разбиратъ. Защо? – Защото не сѫ пуснали капиталитѣ си въ обръщение. По сѫщата причина вѣрващи и невѣрващи, учени и прости се оплакватъ, че никой не ги разбира. Единъ вѣрващъ не разбира другъ вѣрващъ. Единиятъ нарича другия еретикъ. Защо? – Защото не вѣрвалъ като него. Какъ трѣбва да вѣрва човѣкъ? Въ какво седи истинското вѣрую?

Да се задава въпроса, въ какво седи истинското вѣрую, това значи да питате, въ какво седи истинското пѣние. Ако зададете този въпросъ на единъ музикантъ, той ще ви каже: Истинското пѣние се заключава въ чистота, мекота и яснота на тона. Споредъ мене, истинското пѣние се заключава въ любовьта. Пение съ любовь е сила. Пение безъ любовь нищо не представя. Ако искате да провѣрите, какъ пѣете, идете при нѣкой боленъ, неразположенъ човѣкъ и запѣйте. Ако болниятъ оздравѣе и неразположениятъ се ободри, вашето пѣние е истинско. Нѣмате ли тѣзи резултати, вие пѣете безъ любовь. Много пѣвци и музиканти сѫ били освирквани отъ публиката. Тѣ сѫ казвали, че хората не ги разбиратъ. Ако публиката не ги разбира, кой е причина за това: пѣвецътъ или самата публика? Ако децата не разбиратъ баща си и майка си, кѫде е погрѣшката: въ децата или въ бащата и майката? Ако вие сами не се разбирате, кѫде е погрѣшката? Значи, човѣкъ живѣе на земята, говори, мисли, чувствува, но самъ себе си не разбира. Той казва, че като замине за другия свѣтъ, ще отиде при Бога. Сѫщевременно цитира стиха отъ Писанието: „Въ Бога живѣемъ и се движимъ”. Чудно нѣщо! На земята живѣе и се движи въ Бога, а като замине за онзи свѣтъ, пакъ ще отиде при Бога. Какъ трѣбва да се разбере това? Това е тавтология, отъ която се вижда, че въ умоветѣ на хората се раждатъ идеи, мисли, които за самитѣ тѣхъ не сѫ още изяснени.

Какво трѣбва да правитѣ, за да си изясните всички въпроси въ живота? Вие трѣбва да учите. Като ученици на окултна школа, преди всичко вие трѣбва да изучавате отношенията, които имате къмъ баща си, къмъ майка си и къмъ самия себе. После ще изучавате отношенията, които имате къмъ земята, къмъ слънцето. Земята представя майката, която е хванала човѣка здраво за краката. Слънцето представя бащата, който е хваналъ човѣка здраво за главата. Днесь само рѫцетѣ на човѣка сѫ свободни, и той маха съ тѣхъ налѣво-надѣсно, търси начинъ да се освободи отъ майка си и отъ баща си.

Задавали ли сте си въпроса, защо сте дошли на земята? Ще кажете, че сте изпратени отъ Бога. Върху този въпросъ може да се разисква – или сте пратени, или не. Не е достатъчно да кажете само, че сте изпратени, но трѣбва да съзнавате това, да сте убедени въ думитѣ си. Не е достатъчно само да кажете, че всичко, което ви заобикаля, е създадено заради васъ. Звѣздитѣ за васъ ли сѫ създадени? Ако сѫ създадени за васъ, вие трѣбва да се ползувате отъ тѣхъ. Въ сѫщность, колцина се ползуватъ отъ звѣздитѣ? Ще кажете, че тѣ сѫ далечъ отъ васъ. Наистина, голѣмитѣ работи се гледатъ отдалечъ, а малкитѣ – отблизо. Ако малкитѣ, дребнитѣ нѣща гледате отдалечъ, нищо нѣма да видите. Малкитѣ нѣща ще гледате отблизо и подъ микроскопъ, или съ увеличително стъкло. Ако голѣмитѣ нѣща гледате отблизо, пакъ нищо нѣма да видите. Следователно, голѣмитѣ нѣща ще гледате отдалечъ, а не отблизо. Любовьта, обичьта отде ще я гледате: отблизо или отдалечъ? За да отговорите на този въпросъ, първо трѣбва да опредѣлите, къмъ кои нѣща спада любовьта: къмъ голѣмитѣ или къмъ малкитѣ. Сѫществува следниятъ законъ: всѣки предмѣтъ, който обичате, трѣбва да стои на извѣстно разстояние отъ васъ. Който не спазва този законъ, той ще се натъкне на голѣми противоречия. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: противоречията въ живота се дължатъ на факта, че човѣкъ нарушава онова разстояние, което сѫществува между него и любимия му предмѣтъ. Като обича нѣщо, човѣкъ има желание да го вземе близо до себе си, да го прегърне, да му се порадва. Любовьта изключва всѣкаква близость, всѣкакво прегръщане. – Ами Бога, Христа не можемъ ли да прегърнемъ? – Какъ ще Го прегърнете, като е далечъ отъ васъ? Какъ ще прегърнете слънцето, звѣздитѣ? – Като отидемъ на небето, при Христа, тогава ще Го прегърнемъ. – Христосъ не обича прегръдки. Той опита веднъжъ прегръдкитѣ на хората, и втори пѫть не се лъже. Тѣ Му изковаха единъ дървенъ кръстъ и Го качиха на него, да Го прегърне. Христосъ познава вече прегръдкитѣ на дървения кръстъ. На земята Той мина презъ голѣми противоречия: първо Го заковаха на кръста като човѣкъ, съ главата нагоре. После Го свалиха отъ кръста и Го поставиха съ главата напредъ, въ хоризонтално положение, каквото е положението на животнитѣ. Най-после, Христосъ трѣбваше да излѣзе отъ гроба и да възкръсне.

Защо хората умиратъ? Хората умиратъ, за да се справятъ съ животинското състояние въ себе си. Като се справятъ съ това състояние, тѣ ще излѣзатъ отъ гроба, отново ще се изправятъ на краката си и ще бѫдатъ вече самостоятелни. Кога поставятъ човѣка въ хоризонтално положение? – Когато се обиди. Когато се отчая и не иска да живѣе, човѣкъ е пакъ въ хоризонтално положение. Когато го обичатъ, или когато не го обичатъ, той е все въ хоризонтално положение. И като боленъ, и като здравъ, човѣкъ постоянно се измѫчва, вследствие на което заема хоризонтално положение. Това показва, че всички положения, въ които човѣкъ се намира, сѫ неестествени. Въпреки това, той не се стреми да се освободи отъ тия състояния, но като дете, все за баница мисли. Какво ще спечели отъ баницата? Пеперудитѣ ядатъ ли баница? Ангелитѣ ядатъ ли баница? Какво представя баницата? Баницата представя временния, преходния животъ, отъ който всѣки трѣбва да се откаже. Какво ще прави като се откаже отъ този животъ? Той ще влѣзе въ вѣчния, въ постоянния животъ.

Кой е Вѣчниятъ животъ? Вѣчниятъ животъ се отличава съ абсолютно равновѣсие. Който иска да придобие този животъ, той трѣбва да пази първото условие: равновѣсие на своя умъ, равновѣсие на своето сърдце и равновѣсие на своята воля. Всички противоречия, всички недоразумѣния и разногласия между хората се дължатъ на факта, че тѣ не пазятъ своето равновѣсие. Пазене на равновѣсието е методъ на работа, който трѣбва да се приложи при съвременното възпитание. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да пази равновѣсие между своитѣ мисли, чувства и постѫпки, т. е. да пази равновѣсие на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Който изгуби равновѣсието на своя умъ, той се излага на страдания; който изгуби равновѣсието на своето сърдце, той се излага на смущения; който изгуби равновѣсието на своята воля, той се излага на падане. Когато боговетѣ, възвишенитѣ сѫщества изгубиха равновѣсието на своята воля, тѣ паднаха. Следователно, когато човѣкъ падне, трѣбва да знае, че причината за неговото падане, е изгубване равновѣсието на неговата воля, на неговитѣ постѫпки. Затова е казано въ Писанието: „Който стои, да гледа да не падне”.

И тъй, стремете се да пазите равновѣсието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Слушате нѣкой да пѣе и намирате, че не пѣе хубаво. Въ този моментъ още трѣбва да посочите погрѣшкитѣ му. Но ако започнете да пѣете, и вие ще бѫдете пѣвецъ като него. Много учители по музика не пѣятъ добре, но могатъ да напѫтватъ ученицитѣ си. Нѣкой учитель може да не е добъръ по характеръ, но иска ученицитѣ му да бѫдатъ добри. Защо? – Има нѣкакви съображения. Той казва, че желае доброто за самото добро, безъ огледъ на това, кой какво ще каже за него, или какво ще придобие отъ доброто.

Какво разбирате подъ думитѣ, да правишъ добро за самото добро? Когато нѣкой прави добро, той не трѣбва да има предвидъ своя личенъ интересъ, но доброто на всички хора, на цѣлото човѣчество. Защо? – Защото всички хора сѫ свързани помежду си. Тѣ представятъ халки на една верига. Следователно, когато единъ човѣкъ върви въ правия пѫть, и съсѣдътъ му ще върви въ правия пѫть. Ако първиятъ не върви въ правия пѫть, и съсѣдътъ му ще върви по неговия пѫть. Щомъ бащата въ единъ домъ падне, съ него заедно ще паднатъ и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднатъ и бащата, и децата. Ако децата паднатъ, ще паднатъ и майката, и бащата. Това е общъ законъ, който засѣга всички хора. Не мислете, че можете да се освободите отъ този законъ. И до днесь Богъ продължава да мисли, какъ да възстанови равновѣсието на своитѣ паднали деца. Докато не дойдатъ въ съгласие съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки, хората не могатъ да възстановятъ своето равновѣсие, не могатъ да влѣзатъ въ Божествения животъ, не могатъ да разбератъ усилията, които Божиятъ Духъ прави за тѣхното повдигане.

Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите равновѣсието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Ако не можете да възстановите равновѣсието си, вие всѣкога ще се намирате въ противоречие или съ Бога, или съ себе си, или съ своя ближенъ. При това, помнете: Правата на човка се обусловятъ отъ равновѣсието на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата воля.

Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина.” Любовьта е сърдцето на Бога, Мѫдростьта – главата на Неговото Слово, а Истината – Неговитѣ крака. Любовьта опредѣля равновѣсието на сърдцето. Който обича Бога, той е уравновѣсилъ силитѣ на своето сърдце и заради Него е готовъ на всички жертви. Ако младата мома пожертвува всичко за своя възлюбенъ и не намѣри щастието, което очаква, на мѣсто ли е нейната жертва? Всѣка жертва, която човѣкъ прави, трѣбва да принесе своя плодъ. Христосъ принесе себе си жертва за свѣта, но тази жертва даде плодъ. Тази жертва имаше велико предназначение. Трѣбва ли момата да се жени за момъкъ, който утре ще я направи нещастна? Ама не могла да живѣе безъ него. Какъ е живѣла безъ него преди да го срѣщне?! Какъ е живѣла хиляди години на земята безъ него? Когато младитѣ се женятъ, дъщерята изневѣрява на баща си, а синътъ – на майка си. Защо? – Защото, съ раждането си още, дъщерята се е свързала съ баща си, а синътъ – съ майка си. Въ този смисълъ, дъщерята и синътъ сѫ женени вече, нима защо втори пѫть да се женятъ. Нѣщо повече: съ слизането си на земята, човѣкъ е изневѣрилъ на своя Отецъ. Като се облѣче въ материя, той забрави всички и започна да отрича Бога, Духа, Душата. Духътъ представя бащата, а душата – майката. Следователно, дъщеритѣ изневѣряватъ на Духа, а синоветѣ – на Душата. Слабостьта на дъщерята, на жената е въ ума, слабостьта на сина, на мѫжа е въ сърдцето, а слабостьта на децата – въ тѣлото. Защо дъщерята изневѣрява? – Дъщерята изневѣрява, защото мисли, че ще намѣри мѫжъ, който ще я обича повече отъ баща й. Защо синътъ изневѣрява? – Защото мисли, че ще намѣри жена, която ще го обича повече отъ майка му. И двамата се самоизлъгватъ. Нито дъщерята ще намѣри мѫжъ, който да я обича повече отъ баща й, нито синътъ ще намѣри жена, която да го обича повече отъ майка му. Невъзможно е да се намѣри жена, да обича мѫжа си повече отъ майка му, която го е носила деветь мѣсеца въ утробата си. Обаче, докато хората живѣятъ съ своитѣ стари възгледи, дъщерята и синътъ все още ще изневѣряватъ на родителитѣ си. Дъщерята нѣма още отношения къмъ баща си. Синътъ нѣма отношения къмъ майка си. И вие нѣмате отношения къмъ себе си.

Сега, следъ всичко това, ще казвате, че обичате себе си. Какво обичате въ себе си? Понѣкога вие обичате тѣлото си, но не е тѣлото само, което трѣбва да се обича. Въ сѫщность, вие не знаете, какво трѣбва да обичате въ себе си. Ако обичате тѣлото си, утре това тѣло ще изчезне. Човѣкъ трѣбва да обича Божественото начало въ себе си, но какъ и кѫде да Го намѣри? Ако Го намѣри и обикне, съ него ще стане цѣлъ превратъ. Той ту Го намира, ту Го изгубва. Защо? – Постоянно се съмнѣва. Кѫде седи Божественото въ човѣка: въ главата ли, въ сърдцето ли? Нѣкой мисли, че като има достойнство, това е Божествено въ него. Кѫде седи неговото достойнство, и какъ познава, че има достойнство? Споредъ мене, онзи човѣкъ има достойнство, който никога не се обижда. Свѣтлината има достойнство, понеже никога и отъ нищо не се обижда. Тя минава презъ чисти и презъ нечисти мѣста и навсѣкѫде се задържа само по една триста-хилядна часть отъ секундата. Нищо не е въ състояние да обиди свѣтлината, понеже тя използува всичко и знае, какъ да се справя съ всички положения. Ако въ рѫцетѣ на глупавия попадне златна сабя, съ нея той може да мушне нѣкого. Обаче, умниятъ ще използува тази сабя на мѣсто. Той ще я стопи, ще я превърне въ пари, които ще пусне въ движение.

Умниятъ човѣкъ разполага съ три начина за разрешаване на мѫчнотиитѣ: или чрезъ силата на ума, или чрезъ силата на сърдцето, или чрезъ силата на волята. Другояче казано: мѫчнотиитѣ могатъ да се разрѣшаватъ или отъ гледището на бащата, или отъ гледището на майката, или отъ свое собствено гледище. Още едно положение: мѫчнотиитѣ могатъ да се разрѣшаватъ или отъ гледището на Бога, или отъ гледището на Духа Божий, или отъ свое собствено гледище. Обаче, тритѣ вида положения се намиратъ въ извѣстна връзка помежду си. За да разрѣшавате въпроситѣ правилно, не се заблуждавайте отъ външния видъ на нѣщата. Запримѣръ, едно дете, макаръ и малко, може да ви каже по-умни нѣща и отъ възрастнитѣ. Питамъ едно дете: Стоянчо, защо ме обичашъ? – Защото и ти ме обичашъ. – Защо другарчето ти не тѣ обича? – Защото и азъ не го обичамъ. Щомъ азъ го обикна, и той ще ме обикне. Значи, Стоянчо разбира, че въ отношенията на хората има извѣстна зависимость. Откѫде е научилъ тѣзи нѣща? Това сѫ закони, които сѫ написани въ сърдцата на всички хора, били тѣ млади, възрастни или стари.

Следователно, ако искате да ви обичатъ, и вие трѣбва да обичате. Ако искате животътъ ви да се подобри, трѣбва да обичате Бога. Вие искате Богъ да ви обича, а не съзнавате, че Той ви е обикналъ още преди създаването ви. Той вече е отворена книга за васъ, но вие сте затворена книга за Него. Понеже сте затворени за Него, вие не можете да възприемете всичко онова, което Той отправя къмъ васъ. Невъзможно е да възприемете нѣщо отъ човѣка, когото не обичате. Невъзможно е да възприемете нѣщо отъ Бога, ако не Го обичате. Отворете се къмъ Него, за да възприемете онова, което Той всѣки моментъ ви дава. Любовьта опредѣля отношенията между хората. Когато двама души се обичатъ, единиятъ дава, а другиятъ възприема. Тогава и двамата сѫ отворени: и който дава, и който взима. Значи, любовьта търси отворени души, които да възприематъ всичко, каквото тя дава.

И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде отворенъ. Умътъ и сърдцето му трѣбва да бѫдатъ отворени книги. Когато мисли, чувствува и действува, човѣкъ се отваря. Да бѫдешъ добъръ, това значи да се отворишъ. Да обичашъ, това значи да се отворишъ, да се влѣе Божественото благо въ тебе. Който обича, той никога не може да бѫде излъганъ. Любовьта изключва всѣкаква лъжа. Когато обича, човѣкъ се отваря. Когото обичатъ, и той се отваря. Отварянето е необходимо, за да можешъ или да дадешъ, или да вземешъ. Истинската любовь подразбира правилна обмѣна: единиятъ дава, другиятъ взима. При любовьта човѣкъ първо възприема. Като обработи полученото, той дава. Дойде нѣкой и се оплаква, че еди-кой си не го обича. Какъ познавате, дали единъ човѣкъ ви обича? Докато не обичате човѣка, вие никога не можете да кажете, обича ли ви той, или не. Какъ ще познаете, топла ли е или студена рѫката на нѣкой човѣкъ, ако не я пипнете? Значи, за да се познаятъ, хората трѣбва да дойдатъ въ извѣстно съприкосновение помежду си, трѣбва да се отворятъ едни за други. Ако не обичате, и ако не ви обичатъ, вие не можете да се познаете. Следователно, първото условие за опознаване на хората е любовьта. Сѫщото може да се каже и за Бога. Невъзможно е да познаете Бога, ако не Го обичате. Извънъ любовьта опознаване не може да има. Въ това отношение повечето хора вървятъ по обратенъ пѫть: не мислятъ за Бога, не вѣрватъ въ Него, а искатъ Той да ги обича.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, но забравятъ, че щастието е въ връзка съ любовьта. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не обича. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не мисли. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не действува. Съ други думи казано: Човѣкъ не може да чувствува, да обича безъ любовь. Човѣкъ не може да мисли безъ мѫдрость. Човѣкъ не може да действува безъ истина. Това сѫ методи, правила, необходими за съграждане на новия животъ. Желанието на Бога е да ни доведе до положение да работимъ по законитѣ на Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се разрѣшатъ всички противоречия въ живота.

Когото срѣщнете днесь, ще ви запита, обичате ли го. Какъ ще докажете, дали обичате нѣкого, или не? Новата философия на живота поддържа възгледа, че двама души могатъ да се обичатъ, когато сѫ далечъ единъ отъ другъ. Ако сѫ наблизо, тѣ не могатъ да се обичатъ. Казвате, че Богъ е далечъ, затова именно, Го обичате. Погрѣшката на хората седи въ това, че тѣ искатъ да се обичатъ отблизо. Тѣ искатъ да хванатъ предмѣта, който обичатъ. Ако обичате човѣка, какъ ще го хванете? Какъ ще хванете душата на човѣка, когато тя постоянно е въ движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присѫства въ всички свои точки. Това значи Богъ едновременно присѫства навсѣкѫде и никѫде. Той едновременно е и близо, и далечъ. Когато Го обичашъ, Той е далечъ. Когато не Го обичашъ, Той е близо. Ако обичате, и ако ви обичатъ, вие сте далечъ. Всѣки е опиталъ това. Когато нѣкой не ви обича, той е близо до васъ и постоянно ви мушка. Затова, когато почувствува, че нѣкой момъкъ я обича, момата започва да бѣга. Щомъ бѣга отъ момъка, тя го обича. Ако не бѣга, тя не го обича.

Когато казвамъ, че които се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ далечъ единъ отъ другъ, това подразбира, че любовьта постоянно се движи, вследствие на което изисква голѣмъ просторъ. Ето защо е казано, че за любовьта нѣма невъзможни нѣща. Мощно нѣщо е любовьта. Когото обича, тя ще го намѣри и на другия край на свѣта. Въ една минута само тя може да обиколи вселената. За любовьта нѣма граници, нѣма разстояния. За любовьта не сѫществуватъ понятията „далечъ и близо”. Далечъ и близо, това сѫ относителни понятия, които сѫществуватъ само за хората на земята. Следователно, когато нѣкой се отдалечава отъ васъ, това показва, че или той ви обича, или вие го обичате. Ако ви обича, той ще се отдалечи отъ васъ. Ако го обичате, вие ще се отдалечите отъ него. Докато седите близо при човѣка и му натяквате, че не ви обича, това показва, че и вие не го обичате. Ако седите при нѣкого и нищо не му говорите за любовь, вие го обичате.

И тъй, ако се отдалечавамъ отъ нѣкого, обичамъ го; ако се приближавамъ при нѣкого, не го обичамъ. Изпращамъ писмо до едного, въ което съобщавамъ, че му завѣщавамъ всичкото си богатство, всичкитѣ си имоти и заминавамъ за странство. Живѣй свободно, разполагай съ всичко мое и за нищо не се грижи. Какво показва това? – Че обичамъ този човѣкъ. Отдалечавамъ се отъ него, нищо не му искамъ и го оставямъ съвършено свободенъ. Ако му дамъ часть отъ имотитѣ си и остана да живѣя при него, като му напомнѣмъ постоянно, че съмъ го облагодетелствувалъ, това показва, че не го обичамъ. Тъй щото, подъ думитѣ „далечъ и близо”, разбираме противоречията въ любовьта. Ако между двама души, които се обичатъ, възникватъ противоречия, това показва, че тѣ сѫ близо единъ до другъ. Ако въ любовьта имъ не възникватъ никакви противоречия, тѣ сѫ далечъ единъ отъ другъ.

Като изучавамъ възгледитѣ на съвременнитѣ хора за любовьта, намирамъ, че тѣ сѫ съвършено криви. Защо? – Защото търсятъ любовьта отблизо. Обаче, тѣ никога не могатъ да намѣрятъ любовьта отблизо. Всѣка любовь, която е отблизо, не е истинска. Истинската любовь е отдалечъ. Тя е необятната, великата любовь.

Първиятъ и единственъ законъ, който свързва хората, е любовьта. Всѣка точка на любовьта носи животъ въ себе си. Следователно, съ която точка на любовьта влѣзете въ съприкосновение, вие възприемате нейния животъ. Който не разбира любовьта, той е нещастенъ. Нещастието на хората се дължи на това, че тѣ не разбиратъ необятната Божия Любовь. Тѣ не разбиратъ любовьта на баща си – на Духа; тѣ не разбиратъ любовьта на майка си – на Душата; тѣ не разбиратъ и своята любовь. Тази е причината, дето хората изживяватъ трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърдцето и противоречие на волята.

Тази година ви е дадена задача да разрѣшите противоречията на растенията, на животнитѣ и на човѣка. Като разрѣшите тѣзи противоречия, ще разберете, какво значи да любишъ. Да възлюбишъ Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушишъ равновѣсието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, т. е. да не нарушишъ равновѣсието на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това не значи, че ще бѫдете свободни отъ страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бѫдатъ осмислени. И Богъ страда. Той изпрати единствения си Синъ на земята, за да се изяви чрезъ Него, да прояви любовьта си къмъ всички живи сѫщества. Въпреки това, хората роптаятъ противъ Бога, защо е създалъ човѣка да страда и да се мѫчи. Това роптание, това тѣхно недоволство достига до Него и, като вижда човѣшката неблагодарность, Той страда. Че жена ви не ви обичала, че децата не ви обичали, че слугитѣ не били доволни отъ васъ, всичко отдавате на Господа, Него считате, виновникъ за вашето положение. Казано е, обаче, въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Който сте запечатани”.

Защо е даденъ животътъ ? – За да познаемъ Божията Любовь? – Защо е дадено знанието? – За да познаемъ Божията Мѫдрость. – Защо е дадена свободата? – За да познаемъ Божията Истина. Мислете върху тѣзи положения. Тѣ сѫ отвлѣчени въпроси. За да ги разберете, отъ васъ се иска съзнателна, интензивна работа.

Като ученици, вие трѣбва да правитѣ опити, да видите, докѫде сте дошли въ любовьта. Ако искате да дадете нѣщо на нѣкой бѣденъ и бъркате въ джоба си нѣколко пѫти, докато извадите само единъ левъ, вие сте близо до любовьта, т. е. живѣете въ любовьта на противоречията. Кога ще се освободите отъ противоречията на живота? – Когато имате равновѣсие въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Който има равновѣсие въ ума, въ сърдцето и въ волята си, той е истински свободенъ човѣкъ.

Новото, което чухте днесь е, че Божията Любовь не произтича отъ човѣшката. Човѣшката любовь е причина за грѣха, за престѫпленията, за противоречията. Когато сте близо до предмѣта, който обичате, грѣхътъ е неизбѣженъ. Когато сте далечъ отъ предмѣта, който обичате, грѣхътъ е невъзможенъ. Ева сгрѣши, когато дойде близо до забраненото дърво. Ако бѣше далечъ отъ дървото, тя нѣмаше да срѣщне черния адептъ и нѣмаше да сгрѣши. Тя отиде близо до дървото, за да слуша, какво ще й говори черниятъ адептъ. Тя трѣбваше отдалечъ да слуша. Това значи самоотричане. Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ брата си и отъ своя животъ.” Азъ пъкъ казвамъ: Да се самоотречешъ, това значи, да бѫдешъ далечъ отъ баща си, отъ майка си, отъ брата си, отъ сестра си и отъ себе си. Така само ще покажешъ, че ги обичашъ. И блудниятъ синъ се отдалечи отъ баща си, но отъ желание да бѫде свободенъ, да поживѣе, както разбира, а не отъ любовь къмъ него. Като изяде паритѣ си, като изгуби всичко, той пожела да се върне близо при баща си, но вече вѫтрѣшно близо, а външно далечъ, като последенъ неговъ робъ. Така изяви той своята любовь къмъ баща си. Блудниятъ синъ взе смирено положение къмъ баща си. Смирението е изразъ на любовьта. Когато се смири, човѣкъ е далечъ отъ любовьта. Тогава любовьта между Бога и него се проявява правилно.

Запомнете следнитѣ нѣща : Пазѣте равновѣсие на ума, на сърдцето и на волята си! Каквото и да се случи въ живота ви, пазѣте равновѣсие.

Обичайте отдалечъ! Каквато мисъль, чувство или желание ви посѣтятъ, дръжте ги далечъ отъ себе си, докато разберете, откѫде идатъ и какво носятъ съ себе си. Кое е по-добро за васъ: да имате богатъ чичо въ Америка, който всѣки мѣсецъ ви изпраща по сто долара, или чичо ви да е близо до васъ и всѣки день да се оплаква, че нѣма, какво да яде.

„Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.”

4 септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрѣвъ.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×