Jump to content

1935_09_02 Стари и нови разбирания


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Стари и нови разбирания

Лука 5 гл.

Има нѣща въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. На времето си тѣзи нѣща сѫ били полезни, но днесь тѣ сѫ препятствие въ живота на хората. Запримѣръ, пеленитѣ сѫ благо за малкото дете, но щомъ излѣзе отъ детската си възрасть, тѣ ставатъ препятствие за него. По навикъ хората търсятъ лесния пѫть – пѫть безъ страдания и мѫчнотии. Обаче, пѫтьтъ за децата не е пѫть за възрастнитѣ; пѫтьтъ за възрастнитѣ не е пѫть за старитѣ; пѫтьтъ за старитѣ не е пѫть за свѣтиитѣ; пѫтьтъ за свѣтиитѣ не е пѫть за ангелитѣ и т. н. Като не се съобразявате съ тия положения, вие често влизате въ противоречие съ себе си. Тѣзи противоречия сѫ по-голѣми, когато се натъквате на въпроса за любовьта. Казва се, че хората се нуждаятъ отъ повече любовь. Какво разбирате подъ думитѣ „повече любовь” ? Представете си, че двама души носятъ по едно шише съ вода: едното съдържа единъ литъръ вода, а другото – десеть литри. По какво се различаватъ дветѣ шишета? Тѣ се различаватъ по количеството на водата, но не и по качеството. Качествено водата е една и сѫща въ дветѣ шишета. Съ първото шише малко души ще задоволятъ жаждата си, а съ второто шише – много повече хора ще пиятъ вода и ще благодарятъ. Следователно, извѣстни въпроси въ свѣта се разрѣшаватъ по качественъ пѫть, а други – по количественъ. Сега ще се спра върху въпроса за самоотричането. Какво разбирате подъ думата „самоотричане”? Или, какво разбирате подъ думитѣ, прави възгледи за нѣщата? Или, кога човѣкъ може да има правъ възгледъ за нѣщо? Когато иска да има ясна представа за дадена мѣстность или за дадена обстановка, човѣкъ трѣбва да избере единъ пунктъ, отъ който да наблюдава цѣлата обстановка. Щомъ види ясно цялата мѣстность, той ще може да се съобрази съ останалитѣ положения. Тъй щото, когато видите, че нѣкой човѣкъ изучава извѣстни забележителности, ще знаете, че той има строго опредѣлена цель. Всѣко наблюдаване, всѣко изучаване на явленията има своя опредѣлена цель и причина. Даже и най-безсмисленото движение ще допринесе нѣщо на човѣка. Запримѣръ, нѣкой обича да се разхожда вечерь и да наблюдава небето. Безъ да е астрономъ, безъ да изучава съзнателно звѣздитѣ, отъ дълго наблюдаване, той все ще се домогне до нѣкакви знания, все ще се ориентира върху извѣстни положения. Нѣкой звѣзди ще спратъ вниманието му, а други – ще мине и замине, като че не сѫществуватъ. Колцина отъ васъ знаятъ, кѫде е Сатурнъ? Нѣкои отъ васъ не се сѣщатъ да наблюдаватъ, кѫде се намира Сатурнъ, Юпитеръ, Венера и т. н. Нѣкои астролози отдаватъ много отъ нещастията, болеститѣ и недоразуменията между хората на Сатурнъ. Споредъ тѣхъ, далечни причини отъ миналия животъ на човѣка раждатъ неблагоприятнитѣ условия въ живота. Запримѣръ, домакинътъ, бащата на сѣмейството ходи по цѣлъ день на търговия, но ако нищо не спечели, той се връща у дома си недоволенъ, неразположенъ къмъ домашнитѣ си: сърди се на жена си, на децата си, като че тѣ сѫ виновни за неговия неуспѣхъ. Може да има нѣкаква истина въ това, но не само домашнитѣ сѫ виновни за обърканитѣ му работи. Дълго време жената не е мислила за мѫжа си, вследствие на което не е могла да му помогне. Синоветѣ и дъщеритѣ му сѫщо така не сѫ помагали на баща си, не сѫ работили заедно съ него. Мѫжътъ счита, че донѣкѫде жената е отговорна за неговитѣ неуспѣхи. Жената пъкъ счита, че мѫжътъ е несрѫченъ, затова работитѣ му не вървятъ. Тя казва, че умътъ на мѫжа й не стигалъ, не знаелъ, какъ да спечели пари. Единъ мѫжъ отива да бере дрѣнки. Преди него другъ е ходилъ и ги обралъ. Отде ще му дойде на ума, че преди него другъ нѣкой е ходилъ да бере дрѣнки? Който по-рано отишълъ, той излѣзълъ по-уменъ: обралъ дрѣнкитѣ и си заминалъ. – Да, но ако не бѣше ги обралъ, азъ щѣхъ да ги обера. – Тамъ е всичкото зло. Какво ще правите сега при обрани дрѣнки? Ще берете круши. – И крушитѣ сѫ обрани. – Ще берете ябълки. – И тѣ сѫ обрани. – Ще берете сливи, череши. – И тѣ сѫ обрани. – Най-после, все ще намѣрите нѣкакъвъ плодъ, който още не е обранъ. Нѣма защо да държите въ ума си мисъльта, че непремѣнно дрѣнки трѣбва да берете.

Едно време дяволътъ рѣшилъ пръвъ да обере дрѣнкитѣ. Той се полакомилъ за тѣхъ, защото видѣлъ, че дрѣнътъ цъвналъ пръвъ между всички плодни дървета. Затова той често го обикалялъ, дано узрѣе по-скоро, да го обере. Обаче, дрѣнътъ узрѣлъ най-кѫсно отъ всички плодове. Въ това време хората успѣли да изпреварятъ дявола. Тѣ преди него обрали дрѣнкитѣ. Когато отишълъ да бере дрѣнки, дяволътъ останалъ изненаданъ. Сега се носи предание, че оттогава дяволътъ се заканилъ на хората да ги мѫчи, да ги изкушава, понеже тѣ първи обрали дрѣнкитѣ. Ако хората не бѣха обрали дрѣнкитѣ, дяволътъ нѣмаше да ги изкушава. За тази своя постѫпка, тѣ и до днесь още плащатъ на дявола. Значи, който смѣе да яде дрѣнкитѣ на дявола, той трѣбва да плаща за своята смѣлость. Въ сѫщность, дрѣнкитѣ съвсѣмъ не сѫ притежание на дявола, но той самъ ги избралъ и турилъ рѫка на тѣхъ. И до днесь дяволътъ иска да му се плаща за обранитѣ дрѣнки. Между него и човѣка започва пазарлѫкъ: петь горе, петь долу, докато най-после му се плати нѣщо. Голѣмъ адвокатъ е дяволътъ. Който мисли, че ще мине безъ плащане, той се лъже. Ще платите на общо основание. Не се лъжете, че можете да надхитрите дявола. Досега никой не е могълъ да го изиграе.

Съ други думи казано: Не хвърляйте око на чуждо имане! Въ дадения случай дрѣнкитѣ представятъ чуждото имане, чуждото знание. Не хвърляйте око на чуждото имане, на чуждото знание. Знанието, богатството на човѣка е потрѣбно за самия него. Всѣка придобивка е свързана съ извѣстна отговорность. Кой не би желалъ да бѫде красивъ, да има стройно тѣло, да има ангелско лице, съ изящни, красиви черти? Знаете ли, съ какви неприятности, съ каква отговорность е свързана тази красота? Дето минавате, всички ще ви спиратъ, или ще тръгнатъ следъ васъ. Какъ ще се справите съ тия хора? Не е лесно човѣкъ да се справи съ красотата. Красивиятъ човѣкъ нѣма право да отбѣгва хората. Той е длъженъ да ги търпи. Защо? – Защото красотата не е нищо друго, освѣнъ изложение, на което Божествениятъ свѣтъ изпраща своитѣ произведения. Красивиятъ човѣкъ ще бѫде изложенъ на погледитѣ и на учени, и на прости хора. Ученитѣ ще минатъ покрай него, ще го оцѣнятъ и, безъ да го пипнатъ, ще продължатъ пѫтя си. Проститѣ хора, които не разбиратъ и не знаятъ, какъ да постѫпятъ, ще се спратъ предъ красивия, тукъ ще пипнатъ дрехата му, тамъ ще я пипнатъ, докато оставятъ пръститѣ си върху нея. Дълго време следъ това той трѣбва да чисти своята дреха. Обаче, и при това положение, за предпочитане е човѣкъ да бѫде красивъ и да го пипатъ хората, отколкото да не е красивъ и никой да не го пипа.

Следователно, за предпочитане е детето да е минало презъ дисциплината на майката, отколкото да не е минало. По три пѫти на день майката ще кѫпе детето си, ще го повива и развива, докато порасне и се освободи отъ пеленитѣ си. Детето трѣбва да търпи, да се възпитава, да мине тази дисциплина. Въ миналото си това дете може да е било нѣкой голѣмъ ангелъ, който на небето е изпълнявалъ велика мисия. Обаче, поради една грѣшка, този ангелъ е изпратенъ на земята въ формата на малко безпомощно дете, да мине презъ специални за него страдания и мѫчения, да научи великия Божи законъ – да не грѣши. Майката кѫпе детето, а то трепти съ крилцата си, плаче, иска да се освободи, но никой не го разбира, никой не взима въ внимание неговия плачъ. Защо майкитѣ кѫпятъ децата си? Да бѫдатъ чисти и да се научатъ да служатъ на Бога. Най-малката нечистота, която може да проникне въ ума на единъ ангелъ, или най-малкото непослушание отъ негова страна може да стане причина да го изпратятъ на земята, да прекара между обикновенитѣ хора дотогава, докато изправи погрѣшката си.

Едно трѣбва да се знае: Има ангели, които слизатъ на земята, или да изправятъ нѣкоя своя погрѣшка, или съ никаква специална мисия, съ нѣкакво задължение. И Христосъ, Синътъ Божий, дойде на земята да изплати едно свое задължение, т. е. да изправи една своя погрѣшка. Въ какво седи погрѣшката на Христа ? Когато Богъ създаде свѣта, Христосъ помоли да се даде свобода на хората. Въ това отношение Той стана порѫчитель за свободата на хората, обаче, тѣ злоупотрѣбиха съ нея. Тѣ не живѣха, както трѣбва, вследствие на което Христосъ трѣбваше да дойде на земята да плати полицата, която бѣше подписалъ.

Сега хората задаватъ въпроса, защо Богъ създаде човѣка, защо създаде свѣта? Това сѫ въпроси, които не могатъ да се разрѣшатъ вънъ отъ Школата. Тѣ сѫ философски въпроси за размишление, но не и за разрешаване. Ако тѣзи въпроси се обяснятъ, умътъ ви ще се претовари съ излишни знания. Тѣзи знания не сѫ потрѣбни за васъ. За нѣкои сѫ потрѣбни, за нѣкои не сѫ, тъй както медътъ е потрѣбенъ за едни хора, а за други не е потрѣбенъ. Едни хора обичатъ круши, а други – череши. Всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ вкусъ за нѣщата, вследствие на което приема такава храна, отъ която организмътъ му се нуждае. Всѣки човѣкъ води такъвъ животъ, за какъвто органически и духовно е нагоденъ. Животътъ е съставенъ отъ много стѫпала, и всѣки сяда на това стѫпало, което отговаря на неговитѣ разбирания. Съвременнитѣ хора не живѣятъ изключително човѣшки животъ. Тѣ минаватъ презъ фазата на растенията и на животнитѣ, а едва засѣгатъ човѣшкия животъ. Много отъ противоречията на тѣхния животъ се дължатъ на животинското, което често се проявява въ тѣхъ, изисква своето. Какво трѣбва да правите? Трѣбва ли да отстѫпвате на животинското въ себе си? Много отъ вашитѣ желания сѫ чужди; тѣ сѫ желания на животнитѣ. Едно такова желание е стремежътъ да ядете много. Ако единъ мамонтъ се яви днесь на земята, въ продължение на нѣколко години той ще унищожи най-голѣмата гора. Това животно не може да се нахрани съ малко. Мамонтътъ е изчезналъ отъ физическия свѣтъ, но и досега сѫществува въ астралния свѣтъ, вследствие на което въ хората се пораждатъ редъ ненаситни желания. Тѣзи желания сѫ подобни на мамонта, който мисли само за ядене и пиене. Забелязано е, че който живѣе въ свѣта на желанията, той иска да бѫде знаменитъ, ученъ, уменъ, силенъ, всички да говорятъ за него. Добре е това, но то трае кратко време. Ще дойде день, когато човѣкъ ще изгуби всичко това и отново ще почне да се повдига.

Едно време, когато се създавалъ свѣта, Господъ направилъ небето и земята, съ всички растения и животни по нея. Тогава магарето имало много малка форма, не било като сегашното. Господъ нарочно му далъ малка форма, за да прекарва тихъ и спокоенъ животъ. Като се огледало между всички животни, магарето намѣрило, че въ сравнение съ тѣхъ било толкова малко, че минавало незабелязано. Затова единъ день то се обърнало съ молба къмъ своя Създатель: Господи, моля Ти се, дай ми друга форма, по-голѣма отъ тази, да бѫда по-забележително. Сега никой не ме вижда, никой не ми обръща внимание. Пъкъ и гласъ нѣмамъ. Дай ми такъвъ гласъ, че като отворя устата си, всички да ме чуватъ. – Добре, и това може, но ти запита ли се дълбоко въ себе си, че ако имашъ голѣма форма и силенъ гласъ, ще бѫдешъ щастливъ, ще тръгнатъ работитѣ ти напредъ? – запиталъ Господъ. – Всичко обмислихъ добре. Ако задоволишъ желанието ми, вѣрвамъ, че ще бѫда щастливъ. – Да бѫде спорѣдъ вѣрата ти! Отъ този день магарето придобило такава форма и такъвъ гласъ, каквито днесь виждаме. Да, но и досега магарето е пословично съ своята форма и съ своя гласъ. Когато работитѣ не ставатъ, както трѣбва, всички казватъ: Магарещина! Магарешка работа! Господъ създалъ магарето, както трѣбва, но като не било доволно отъ себе си, то внесло корекция въ своя животъ. Тази корекция, именно, това ново положение, което изискало за себе си, е причина за страданията, които и днесь магарето прекарва. Магарето реве много пѫти презъ деня. Съ своя ревъ то казва на хората: Бѫдете внимателни, опичайте ума си! Ако не сте доволни отъ положението, въ което се намирате, ще ревете като мене. И рече Исусъ Симону: „Не бой се; отсега человѣци ще ловишъ.” И съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото се намирали ученицитѣ на Христа. Тѣ се страхуватъ, че нѣма да постигнатъ желанията си. Нѣма защо да се страхуватъ. Може ли житното зърно да не постигне това, което желае? Реализирането на неговитѣ желания е предвидено. Предопределено е на житното зърно да израсне, да цъфне и да върже плодъ. Опредѣлено е при това и колко плодъ трѣбва да върже. Ако за житното зърно и за всѣко живо сѫщество е опредѣлено, какво трѣбва да направи и какво може да постигне, колко повече това е опредѣлено за човѣка. Обаче, за постигане на своитѣ желания, човѣкъ трѣбва да работи, да се заеме съ вѫтрѣшна, индивидуална работа, която се отнася до неговия умъ, сърдце и воля, безъ да се мѣси въ Божиитѣ работи. Има една работа, която е предоставена на човѣка, и той самъ трѣбва да я свърши. Срѣщате единъ скулпторъ, който работи усърдно въ областьта на своето изкуство. По едно време той срѣща единъ виденъ цигуларь и въ него се явява желание да напусне своята работа и да стане цигуларь. – Не, този човѣкъ е роденъ за скулпторъ. Той трѣбва да работи за усъвършенстване на своето изкуство, и, ако му остане свободно време, тогава да се занимава съ музика. Въ него е вложена вече една дарба – нея трѣбва да развива. Това е Божественото, което той трѣбва да цѣни въ себе си. Тази е работата, която му е дадена и която трѣбва да свърши самъ. Като я свърши, той може да се занимава и съ музика, и съ наука – съ каквото желае.

Всички хора иматъ желание да бѫдатъ учени, красноречиви, красиви, че като започнатъ да говорятъ на хората, да ги завладѣватъ. Обаче, като имъ се даде такава работа, тѣ скоро се изчерпватъ. Единъ младъ евангелистъ челъ Библията и Евангелието и си казвалъ: Несметно богатство се крие въ тази книга. Съ години може да говори човѣкъ по нея и да не се изчерпа. Голѣмъ материалъ е складиранъ въ нея. Обаче, като станалъ проповѣдникъ, въ една година той изчерпалъ всичкия материалъ, нѣмало какво повече да проповѣдва на хората. За какво ще проповѣдва? Първо ще разкаже на хората, какъ е създаденъ свѣтътъ, или какъ е създаденъ човѣкъ. После ще имъ говори за грѣхопадането. Като научатъ това, той ще имъ говори за покаянието, за спасението – и съ туй работата му се свършва. Какво ще говори по-нататъкъ на хората? Ще говори за възпитанието на децата. Чудно нѣщо! Този проповѣдникъ не е жененъ, нито е гледалъ, нито е възпитавалъ деца, а ще говори за възпитанието на децата. Другъ нѣкой свършилъ по математика и започва да говори на хората върху важни математически проблеми, да покаже, че е ученъ. Математиката, геометрията сѫ сложни науки. Тѣ представятъ Божественъ езикъ, на който не може всѣки да говори. Да преведешъ една математическа формула въ геометрическа, или геометрическа въ органическа, това представя сложенъ мисловенъ процесъ. За това се изисква дълбоко познаване на великитѣ закони.

Въ математиката се говори за положителни и за отрицателни величини. Какво представя положителното и какво отрицателното? Всѣко нѣщо, което дава, наричаме положително; всѣко нѣщо, което взима, наричаме отрицателно. Представете си, че искате да купите килограмъ захарь. Веднага взимате пари и рѣшавате да отидете до най-близкия бакалинъ да купите захарь. Въ този моментъ, преди да сте стигнали до бакалина, вие сте положителенъ, готвите се да давате, а бакалинътъ е отрицателенъ, защото ще вземе отъ васъ пари за килограмъ захарь. Щомъ влѣзете въ бакалницата и кажете, че искате единъ килограмъ захарь, бакалинътъ става положителенъ. Той измѣрва захарьта и ви я дава. Вие ставате отрицателенъ, защото взимате захарь. После положенията отново се смѣнятъ: вие давате паритѣ за захарьта, ставате положителенъ; бакалинътъ взима тия пари и става отрицателенъ. По този начинъ става обмѣна на енергиитѣ между васъ и бакалина. Следователно, между двама души, които иматъ отношения, всѣкога става обмѣна на енергиитѣ имъ. Колкото обмѣната е по-правилна, толкова и отношенията между тѣхъ сѫ по-хармонични. Често хората се смущаватъ отъ много дребни причини. Запримѣръ, тръгвате за първата бакалница до васъ и се смущавате да не би тамъ да нѣма захарь. Какво отъ това? Ако нѣма захарь въ тази бакалница, ще отидете на втора, на трета. Ще обиколите десеть бакалници и въ една отъ тѣхъ все ще намѣрите захарь или това, което ви е нужно. Смущението се дължи главно на това, че не ви се иска да обикаляте, да влизате отъ една бакалница въ друга.

Днесь всички хора се безпокоятъ, какъ ще прекаратъ живота си. Много лесно ще прекаратъ, само ако знаятъ, какъ да живѣятъ. Тѣ трѣбва да иматъ характера на онзи българинъ, който се отличавалъ съ голѣма отстѫпчивость. Единъ день този българинъ отишълъ на баня и седналъ предъ една курна да се кѫпе. Той погледналъ доволно къмъ тѣлото си и казалъ: Досега никой не е турилъ рѫка върху тѣлото ми. Въ сѫщата баня имало единъ турчинъ, който чулъ думитѣ на българина. Веднага отишълъ при него и му казалъ: Гяуръ, махай се отъ тази курна! Азъ ще се кѫпя тукъ! – Заповѣдай, ефенди! – поклонилъ се българинътъ и отишълъ на съсѣдната курна. Турчинътъ го последвалъ и му казалъ: Азъ ще бѫда на тази курна. Махни се оттукъ! – Заповѣдай, ефенди! Спокойно, невъзмутимо българинътъ отишълъ на трета курна. Така обиколилъ той всички курни, следванъ отъ турчина. Като се убедилъ, че не може да го извади отъ равновѣсието му, турчинътъ казалъ: Докато носишъ този умъ, наистина никой не може да докосне съ рѫка тѣлото ти. Съ тази готовность на отстѫпки, никой не може да се кара съ тебе.

Отъ този примѣръ може да се извади следното практическо правило: Когато въ ума или въ сърдцето ви се вмъкне нѣкакво противоречие, отстѫпете предъ него. Не правете усилие да разрѣшавате това противоречие, да търсите причинитѣ, защо е дошло. Всѣко противоречие има свои дълбоки причини. Човѣкъ губи разположението си поради нѣкоя външна причина, независѣща отъ него. Запримѣръ, седя въ стаята си добре разположенъ и размишлявамъ върху нѣкой важенъ въпросъ. Изведнъжъ разположението ми се измѣня, и нѣкаква тежка мисъль ми се наложи. Веднага анализирамъ състоянието си и намирамъ, че тази мисъль е дошла отвънъ. Не се минава много време, иде единъ тежко боленъ при мене. Нѣкой му казалъ, че мога да го излѣкувамъ. Трѣбва ли да се сърдя на този човѣкъ, че като мислилъ за мене, той се свързалъ съ моята мисъль и ми е предалъ своето тежко разположение? Нѣма защо да се сърдя. Ако мога да го излѣкувамъ, ще се заема съ лѣкуването му. Ако не мога, ще го изпратя при нѣкой виденъ лѣкарь, той да му помогне.

Значи, всѣки човѣкъ не може да се лѣкува по духовенъ начинъ. Отъ този примѣръ се вижда, че всички хора сѫ свързани помежду си и, безъ да искатъ, носятъ тежеститѣ си едни на други. Тъй щото, когато сте неразположени духомъ, отправете мисъльта си нагоре и нѣма да забележите, какъ духътъ ви ще се повдигне. Правете, както свѣтскитѣ хора постѫпватъ. Когато се окаляте не търсете причината за окалянето, но намѣрете чистъ, хубавъ изворъ и се измийте. Щомъ кальта се махне отъ тѣлото, вие веднага ще се почувствате чистъ и свободенъ.

Като слушатъ да се говори по този начинъ, мнозина мислятъ, че знанието, което иматъ, нищо не струва. – Не, знанието, което сте придобили въ първо отдѣление, ще послужи за основа на второ отдѣление. То ни най-малко не прави човѣка способенъ за живота. Знанието, което сте придобили въ второ, трето, четвърто отдѣление още не прави човѣка способенъ за живота. Той трѣбва да свърши прогимназия, гимназия, университетъ, и следъ това да приложи наученото въ живота, за да може единъ день донѣкѫде поне да разрѣшава своитѣ трудни задачи. Това показва, че знанието е на степени. Ако влѣзетѣ въ ангелския свѣтъ, знанието, което сте придобили на земята, не може да ви послужи. Тамъ се изисква по-високо знание. Знанието на животнитѣ не е знание за хората. Каква нужда иматъ хората отъ знанието на коня да рита и отъ знанието на вола да мушка съ рогата си? Човѣкъ е миналъ нѣкога презъ това знание, но днесь не му е нужно. Нѣкой седи недоволенъ и току мушка съ рѫката си ту този, ту онзи. Едно време този човѣкъ е мушкалъ съ рогата си, а днесь – съ рѫката. Това е остатъкъ отъ волската култура. Защо трѣбва човѣкъ да мушка съ рѫката си, а да не си служи съ своята мисъль?

Представете си, че слушате единъ ораторъ, но не сте съгласни съ неговата мисъль. Какво правите въ такива случаи? Нѣкой пѫть му възразявате, нѣкой пѫть го освирквате. Какво ще допринесете съ вашето възразяване? Ако мисъльта му не е вѣрна, и да възразите, тя пакъ невѣрна остава. Съ това вие нѣма да оправите работитѣ. Когато нѣкой говори, вие трѣбва да го изслушате и да се поучите отъ него, да видите, кѫде, именно, се отклонява човѣшката мисъль. Важно е човѣкъ да мисли, да чувства и да постѫпва право. Ако не мисли, не чувства и не постѫпва право, той самъ ще носи своята отговорность. Всѣки носи отговорность за себе си. Никой не носи чужда отговорность. Като знаете това, нѣма защо да се товарите съ чужди погрѣшки, да мислите, че можете да ги изправите. Че нѣкой не живѣе добре, това е негова работа. Какъ трѣбва да живѣе? Нѣкой не яде, както трѣбва. Ако досега не се е научилъ да яде правилно, никога нѣма да се научи. Нѣма човѣкъ на земята, който да не знае да яде. Неправилното ядене седи въ това, че много хора отъ лакомия ядатъ бързо, не дъвчатъ добре храната си и създаватъ редъ болѣсти и разстройства на пищеварителната система. Като ядете, не пълнете чинията съ ядене и не рѣжете голѣми парчета хлѣбъ. По сѫщия начинъ постѫпвайте и съ гоститѣ си. Въ странство, запримѣръ, хората рѣжатъ хлѣба на малки, тънки парченца. Изобщо, природата разполага съ голѣмо изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бѫдатъ доволни отъ малкото, което имъ се дава, и съ него да свършатъ възложената имъ работа.

И тъй, използвайте разумно малкитѣ блага, които ви се даватъ презъ деня. Не се безпокойте, вѣчностьта е предъ васъ. Божиитѣ блага нѣма да се свършатъ. Тѣ ще текатъ презъ цѣлия животъ. Вие искате да бѫдете красиви, силни, богати. – Има време за това. За всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Ако спокойно дочакате времето за извѣстно благо, вие ще го използвате правилно; ако бързате, ще влѣзете въ противоречие съ себе си, и когато благото ви се даде, нѣма да го използвате, както трѣбва.

Единъ день тухларитѣ и градинаритѣ подали едновременно заявление до Господа да имъ изпрати – за тухларитѣ горещъ слънчевъ день, да изсушатъ тухлитѣ си, а за градинаритѣ – дъждъ, да полѣятъ зеленчуцитѣ си. Господъ се видѣлъ въ чудо, какъ да задоволи едновременно две различни искания. Ако деньтъ е горещъ, тухларитѣ ще бѫдатъ доволни, а градинаритѣ ще се оплакватъ, че зеленчуцитѣ имъ изсъхнали. Ако деньтъ е дъждовенъ, градинаритѣ ще бѫдатъ доволни, а тухларитѣ ще се оплакватъ, че тухлитѣ имъ се мокрятъ. Господъ отговорилъ на заявлението по следния начинъ: Споразумейте се помежду си и вижте, кои дни искате да бѫдатъ сухи и кои – дъждовни. Въ природата трѣбва да става непрекѫснато смѣна, да се ползватъ отъ благата й всички живи сѫщества. Не желайте нѣщата да ставатъ така, както вие ги разбирате. Колкото да желаете това, нѣма да ви задоволятъ, затова не губете времето си въ излишни очаквания. Нѣма човѣкъ въ свѣта, желанията на когото да сѫ се сбѫднали. Не се обезсърчавайте, когато желанията ви не се сбѫдватъ. Така ще ви се даде нѣщо повече и по-разумно отъ това, което вие желаете за себе си. Човѣкъ желае много нѣща, но не знае, кое отъ тѣзи желания е за негово добро. Всѣко желание ще се реализира, но на своето време. Сега, едно се изисква отъ човѣка: да дава. Давайте, въ най-широкъ смисълъ на думата. Искате едно ваше желание да се реализира. Щомъ видите, че не може да се реализира, откажете се временно отъ него. Това значи даване. Считайте даването като начало на всѣка ваша работа. Намислили сте днесь да се занимавате съ единъ наученъ въпросъ. Въ това време дохожда единъ вашъ познатъ да ви поговори по своитѣ работи. Човѣкътъ иска да чуе вашия съвѣтъ. Започва да ви разправя, че жена му била малко болна, че дъщеря му следвала гимназия, че работитѣ му били объркани, не знае, какво да прави. Вие се смущавате, виждате, че времето минава, а той изнася работитѣ си една следъ друга. Ако го изслушате спокойно, безъ тревога, той по-скоро ще свърши разговора си. Колкото повече се смущавате, толкова по-голѣмо е неговото желание да ви задържа. При това вие искате да вършите волята Божия, а не знаете, какъ да постѫпите: да го изслушате, или да го напуснете. Ако сте англичанинъ, лесно ще се справите. Когато англичанинътъ има никаква работа, или е опредѣлилъ срѣща съ нѣкое лице, а го задържатъ гости въ дома му, като дойде опредѣлениятъ часъ, той взима шапката си, казва, че има работа и излиза. Ако гоститѣ искатъ да останатъ въ дома му, той ги оставя и заминава. Българинътъ ще постѫпи точно обратно: ще остане при гоститѣ, докато си отидатъ, и следъ това, съ голѣмо закѫснение, отива на опредѣлената срѣща.

Изводътъ, който може да се направи отъ тѣзи примѣри, е следниятъ: Изпълнете на време всички обѣщания, които сте дали въ душата си къмъ Първата Причина. Каквато друга работа да ви се яви, отложете я. Първо изпълнете задължението и обѣщанието си къмъ Бога. Имашъ срѣща съ Бога – иди на време. По никой начинъ не отлагай срѣщата си. Жена ти, дъщеря ти, синъ ти щели да се сърдятъ, искали да бѫдешъ при тѣхъ – да не тѣ смущава това. Извини се внимателно, вземи шапката си и излѣзъ. Като свършишъ работата си съ Бога, ще бѫдешъ свободенъ да изпълнишъ всички останали задължения. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ, билъ той баща, майка, синъ, дъщеря, слуга. Единъ като постѫпва така, другиятъ трѣбва да го разбира. Богъ не иска отъ човѣка да носи земята на гърба си, но да изпълни най-малкото обѣщание, което е далъ въ душата си. Тѣзи обѣщания сѫ свещени. Бѫдете точни къмъ своитѣ свещени обѣщания и никога не ги отлагайте. Какво ще кажатъ хората, това да не ви интересува. Каквото тѣ кажатъ, това е тѣхно право. Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обѣщанията си къмъ Великото начало на живота. Изпълни обѣщанието си къмъ Него и не мисли, какво ще кажатъ хората, или какво ще кажатъ домашнитѣ ти.

Единъ български свещеникъ разправя една своя опитность съ сина си. Единъ день казвамъ на сина си: Стоянчо, слѣзъ долу въ мазата да наточишъ малко вино отъ бъчвата. – Вижъ, татѣ, вино не пия, и не искамъ да го точа. Ако искашъ вода, готовъ съмъ отъ планината да ти донеса. Обаче, щомъ се отнася до вино, кракътъ си не помествамъ. – Бре, особено е станало младото поколѣние! Не иска да изпълни волята на баща си. Другъ день му казвамъ: Стоянчо, иди да ми купишъ единъ пакетъ тютюнъ. – Не, тютюнъ не пуша, и не искамъ да купувамъ на никого. Ако искашъ друго нѣщо да ти услужа, готовъ съмъ на другия край на свѣта да отида. Вино и тютюнъ, обаче, не искамъ да купувамъ. – Като гледамъ този ми ти синъ, опери се насрѣща ми, не иска да знае, че съмъ баща. После си помислихъ и съзнахъ, че е правъ. Азъ ужъ съмъ свещеникъ, а пия вино, пуша тютюнъ – не давамъ добъръ примѣръ на младитѣ. Виждамъ, че синъ ми е взелъ правия пѫть.

Казвамъ: Който върши волята Божия, той не прави грѣшки. Този човѣкъ е готовъ да издържи до край на своето убѣждение. Въ първо време хората нѣма да бѫдатъ доволни отъ него, нѣма да одобреватъ поведението му, но като видятъ, че той издържа на всичко, че е готовъ да устоява за своето вѣрую, тѣ отстѫпватъ предъ него и виждатъ, че е човѣкъ, на когото може да се разчита. Щомъ кажете на хората, че можете да направите всичко, което е въ съгласие съ вашето убѣждение, тѣ виждатъ предъ себе си човѣкъ съ воля, готовъ да върши всичко добро.

Сегашното младо поколѣние се нуждае отъ устой въ убѣждението си. То трѣбва да се стреми къмъ свобода на убѣждението си. Пазѣте свободата на другитѣ, за да пазятъ и тѣ вашата. Не заставяйте хората да вършатъ това, което имъ е неприятно. Нѣкоя млада мома се посвѣтила въ служене на Бога. Ще дойдатъ сега да я увѣщаватъ, да се срѣщне съ този или онзи младъ господинъ, който искалъ да поговори съ нея по нѣкои важни въпроси. Какво ще й говори? Като я види, ще започне да й казва, че я харесва, че като нея друга мома не е срѣщалъ и т. н. Той си позволява много. Преди всичко, тази мома не е пратена на земята да се занимава съ него. Тя е дъщеря на Бога, а той – синъ на Бога, пратени на земята съ съвсѣмъ друга мисия. Хората сѫ изпратени на земята да работятъ, а не да търсятъ удоволствия, да прекаратъ живота си като богатски синове и дъщери.

Законъ е: Който зачита свободата на другитѣ хора, и неговата ще зачитатъ. Както вие постѫпвате къмъ хората, така и тѣ ще постѫпватъ къмъ васъ. Ако искате напредналитѣ сѫщества да бѫдатъ снизходителни къмъ васъ, и вие трѣбва да бѫдете снизходителни къмъ по-малкитѣ сѫщества. Постѫпкитѣ на човѣка къмъ другитѣ хора опредѣлятъ тѣхнитѣ постѫпки къмъ самия него. „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.” Ако мѣрите съ закона на любовьта, мѫдростьта и истината, съ сѫщата мѣрка ще ви се отмѣри. Това сѫ правила, които се отнасятъ за васъ, а не за външния свѣтъ. Външниятъ свѣтъ си служи съ съвсѣмъ други правила. Нѣкой се оплаква, че не влизали въ положението му. Какво значи, да влѣзешъ въ положението на човѣка? Да влѣзешъ въ положението на единъ човѣкъ, това значи, да го оставишъ свободенъ да изпълни своитѣ обѣщания къмъ душата си. Влизате въ нѣкой домъ, виждате, че единъ отъ членоветѣ на дома се моли на Бога. Върнете се тихо назадъ, оставете го свободенъ и чакайте да свърши молитвата си. Ама бързате, нѣмате време да чакате. Ще чакате – нищо повече. Този човѣкъ е въ общение съ Великия свѣтъ. Вие нѣмате право да го смущавате. Ама какво щѣлъ да спечели отъ молитвата? Това е негова работа. Понѣкога молитвата на единъ човѣкъ е въ състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на единъ човѣкъ е въ сила да премахне хиляди нещастия. Ако този човѣкъ не се моли, хиляди нещастия могатъ да дойдатъ до главата на хората.

Единъ проповѣдникъ въ Сѣверна Америка разправя една своя опитность, отъ която се вижда силата на молитвата. Единъ день той тръгналъ да събира помощи отъ хора, които населявали едно планинско мѣсто. Като събралъ доста пари, трѣбвало да мине презъ една гора, да отиде у дома си. Единъ виденъ разбойникъ се научилъ, че този день проповѣдникътъ щѣлъ да мине презъ това мѣсто, и рѣшилъ да го причака, да го убие и да вземе паритѣ му. За тази цель той взелъ пушката си и се притаилъ задъ едно голѣмо дърво. Като наближилъ това мѣсто, проповѣдникътъ изпиталъ голѣмо вѫтрѣшно безпокойствие: нѣкакво предчувствие го измѫчвало. Той слѣзълъ веднага отъ коня си и започналъ да се моли. Щомъ се успокоилъ, пакъ се качилъ на коня, въздъхналъ свободно и продължилъ пѫтя си, като казалъ: Слава Богу, освободихъ се отъ нѣщо страшно. Като миналъ покрай дървото, дето билъ скритъ разбойникътъ, въорѫженъ съ пушка, проповѣдникътъ го погледналъ, но нищо не казалъ. Разбойникътъ останалъ на мѣсто, не посмѣлъ да вдигне пушката си. Следъ десеть години сѫщиятъ проповѣдникъ билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Умиращиятъ го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? – Не тѣ познавамъ. – Азъ съмъ оня разбойникъ, който преди десеть години се бѣхъ скрилъ въ гората, въорѫженъ съ пушка; имахъ желание да тѣ убия и обера паритѣ, които носѣше съ себе си. – Защо не направи това? Кой тѣ спре да не изпълнишъ желанието си? – Ти бѣше на конь. По едно време слѣзе долу, обърна се настрана и отправи погледа си нѣкѫде въ пространството. После се качи на коня и продължи пѫтя си. Като погледнахъ, видѣхъ на сѣдлото, съ тебе заедно, единъ голѣмъ, едъръ човѣкъ, силно въорѫженъ. Азъ се уплашихъ и така останахъ на мѣстото си, не посмѣхъ да мръдна рѫката си.

Казано е въ Писанието: „Ангелъ Господенъ се застѫпва за ония, които се молятъ и уповаватъ на Бога”. Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате, на помощь, непремѣнно нѣкое свѣтло сѫщество ще дойде отъ невидимия свѣтъ, да ви придружи въ трудни и страшни часове на вашия животъ. Самъ никой не може да мине своя пѫть. Самъ никой не може да свърши възложената му работа. Все трѣбва да му дойде нѣкаква помощь. Щомъ се намѣрите въ затруднение, помолете се сърдечно, и веднага служебни сѫщества ще ви се притекатъ на помощь.

Не става ли сѫщото нѣщо и днесь? Параходъ потъва въ морето. Веднага по радио съобщаватъ, че въ морето, на извѣстно разстояние отъ брѣга, се намира параходъ, който потъва. Не се минава много време, другъ параходъ тръгва на помощь, взима пѫтницитѣ отъ пострадалия параходъ и ги спасява. Пѫтницитѣ се спасяватъ, благодарение на сигнала, който потъващиятъ параходъ дава. Такъвъ сигналъ е молитвата. Вашиятъ параходъ е въ бурното море, въ буйнитѣ вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трѣбва да направите? Дайте сигналъ, т. е. помолете се, обърнете се къмъ Висшия свѣтъ, да ви изпратятъ помощь. Въ скоро време помощьта ще дойде, и вие ще бѫдете вънъ отъ всѣкаква опасность. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молѣте!” Това значи: Винаги бѫдете свързани съ Божествения свѣтъ. – Дали ще ни се отговори на молитвата? – Който се моли отъ сърдце, той непремѣнно ще получи отговоръ. Който се е молилъ, той никога нищо не е изгубилъ. Освободете се отъ вѫтрешния страхъ, и не мислете, дали ще изпълните обѣщанията си, или не. Щомъ е въпросъ за обѣщания, които сте дали въ душата си, не се колебайте. Въ изпълнение на тия обѣщания седи приложението на волята Божия. Щомъ се поколебаете – да извършите волята Божия, или не – вие спъвате своето развитие. Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до положение, въ което трѣбва съзнателно да работятъ.

Съзнателната работа подразбира вѫтрѣшна работа, въ съгласие съ закона на любовьта. Любовьта подразбира взаимно подпомагане, влизане въ положението на човѣка. Виждашъ, че единъ човѣкъ работи върху себе си, иска да внесе повече мекота въ характера си. Не отивай да го дразнишъ, да го предизвиквашъ точно въ този моментъ. Мѫчно се спазва това. Запримѣръ, колкото да е спокоенъ учительтъ, ученицитѣ му все ще го изкаратъ отъ търпение. Това сѫ деца съ различни характери, съ различно възпитание. Учительтъ не може да влияе на всички деца. Той не разполага съ такива методи. Сѫщевременно, невъзможно е човѣкъ да възпитава другитѣ хора и да имъ влияе, ако той самъ не е възпитанъ. Невъзможно е човѣкъ да влияе на другитѣ хора, ако не ги обича. Невъзможно е растението да се развива добре, ако не го поливате, ако не го прекопавате. Следователно, за да влизате въ положението си, да си помагате, преди всичко вие трѣбва да бѫдете свързани съ Първата Причина. И тогава, както се грижатъ за васъ, така и вие трѣбва да се грижитѣ за другитѣ. Дойде нѣкой при васъ, оплаква се отъ положението си. Изслушайте го, помогнете му, вижте, отъ какво се нуждае. Може би вие сте опредѣлени да му помогнете. И други могатъ да му помогнатъ, но ако вие се притечете на помощь, придобивката е ваша. Който помага на другитѣ, той помага първо на себе си. Защо? – Защото благословението ще мине първо презъ него, а после презъ другитѣ. Какво правятъ много отъ съвременнитѣ хора? Като дойде нѣкой да имъ се помоли за нѣщо, тѣ казватъ: Моли се на Господа, Той ще ти помогне. Какво ви струва да се спрете предъ този човѣкъ и да му кажете: Бѫди спокоенъ, не се обезсърчавай; ако обичашъ Бога, ако обичашъ ближния си, твоитѣ работи ще се оправятъ. Не Го ли обичашъ, работитѣ ти ще останатъ неоправени. Кажѣте на човѣка нѣколко ободрителни думи, и той ще ви благодари. Минавате покрай една нива, виждате, че единъ селянинъ иска да посѣе нивата, но не знае какъ. Трѣбва ли да му кажете да се моли, Господъ да му помогне, и да си заминете, или ще спрете предъ него нѣколко минути и ще му покажете, какъ да сѣе. Вземете крината съ житото, пръснете го на нивата и продължете пѫтя си. Когато житото израстѣ и добъръ плодъ даде, този човѣкъ ще ви благодари, че сте му помогнали. Следователно, каквото правитѣ, дръжте въ ума си мисъльта – да обичате Бога, да обичате и ближния си. Щомъ живѣете и постѫпвате по този начинъ, работитѣ ви ще се оправятъ. Дойдете ли до мисъльта да отидете при Бога, пристѫпете къмъ Него съ всичкото си смирение. Той е Единствениятъ въ свѣта, Който всѣки моментъ мисли за всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Той предвижда тѣхнитѣ нужди и ги задоволява. Той е Любовь и постѫпва къмъ всички сѫщества съ любовь.

Слушалъ съмъ да казватъ за нѣкого: Този човѣкъ не ми харесва, но ще го понамажа малко, т. е. ще му кажа нѣколко думи да го позалъжа. Споредъ мене, мазането не е изкуство, но цапане. Защо трѣбва да мажете колата на човѣка? Една дума кажете на човѣка, но да е цѣнна, да съдържа истината. Казвате на нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Опитвали ли сте неговата добрина? Можете ли да кажете, че нѣкой човѣкъ е добъръ, само защото ви е далъ пари? Има единъ начинъ, по който можете да познаете добрината на човѣка. Докато не дойдете до този начинъ, вие не можете да кажете, кой човѣкъ е добъръ, и кой – не. Лесно е да ви даде човѣкъ нѣколко лева. Всѣки може да ви даде петь, десеть лева, безъ да е добъръ човѣкъ. Този човѣкъ се освобождава отъ една малка тежесть. Другъ може да ви даде нѣколко лева, срѣщу които да ви прати на лозето му да покопаете малко. Добъръ човѣкъ ли е той? Ето какъ постѫпва добриятъ. Ако нѣкой му поиска петь лева, той го праща на лозето си, цѣлъ день да работи и, като се върне вечерьта, казва: Давамъ ти сега 60 лв. – 5 лв., които ми поиска, и 55 лв. за работата на лозето. Значи, осигурихъ тѣ за 12 дена, по петь лева на день. Тъй щото, когато искате да направите добро на човѣка, създайте му работа. Покажете му правия, Божествения пѫть. Не му говорѣте само, че работитѣ му ще се оправятъ, но покажете му начинъ, какъ могатъ да се оправятъ. Работи за Бога, обичай всички, и работитѣ ти ще се оправятъ.

Всички проповѣдватъ, че трѣбва да бѫдемъ разумни, да се обичаме, да говоримъ сладко. Какъ ще говорите сладко, ако нѣмате любовь? Имате ли любовь, сладчината сама по себе си ще дойде. Имате ли любовь, и думитѣ ви ще иматъ сила. Безъ любовь, речта нѣма сила. Съ любовь, речта е силна, мощна.

Желая сега на всички да говорите съ любовь, да мислите съ любовь, да работите съ любовь! Живѣете ли съ любовь, всички ще знаятъ, че живѣете по Бога. Какво ще стане тогава съ васъ? Работитѣ на всички ще се оправятъ. Обаче, за това се изискватъ две условия: Любовь къмъ Бога, и любовь къмъ ближния. Щомъ приложите любовьта въ живота си, и вие ще бѫдете доволни отъ себе си, и ближнитѣ ви ще бѫдатъ доволни отъ васъ. Обаче, любовьта не търпи пресилени работи.

И тъй, ако искате да бѫдете свободни, ходете въ пѫтя на любовьта. Само любовьта може да ви направи свободни. Любовь, която обвързва, е човѣшка. Любовь, която освобождава, е Божествена. Божията Любовь освобождава, а човѣшката – обвързва. Следователно, работете за Бога съ любовь. Той не иска да работитѣ за Него безъ любовь. Божието благословение слиза само върху онѣзи, които работятъ за Господа съ любовь.

Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници, които да прилагатъ любовьта. За една година направете опитъ да работите съ любовь. На края на годината ще видите, резултата на своята работа. Който работи съ любовь, той непремѣнно ще има добри резултати; който не работи съ любовь, той не може да очаква добри резултати. Ако обичаме Бога и ближнитѣ си, ние пакъ ще се срѣщнемъ, но по-доволни, отколкото сме сега. Ако не обичаме Бога и ближнитѣ си, въ живота ни ще има много изключения. Като говоря за идната година, подразбирамъ сегашната. Въ Божествения животъ има само една година: тя е дълга година, равнява се на хиляда наши години. Тъй щото, каквато е сегашната година, такава ще бѫде и следната. За онзи, който обича, който върши волята Божия, благословението ще дойде и сега, и следната година. Каквото е Божието благословение сега, такова ще бѫде и следната година.

Всички хора говорятъ за любовьта. Кога говорятъ най-много за любовьта? Когато тя отсѫства между тѣхъ. Кога любовьта не присѫства между хората? – Когато събличатъ старитѣ си дрехи и обличатъ нови. Когато красивата мома е облѣчена хубаво, обича всички. Когато се облича, тя никого не обича. И съвременнитѣ хора прекарватъ половината отъ живота си, като красивата мома, въ обличане, въ приготвѣне за нѣщо хубаво. Какво представя обличането? Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда свѣтъ човѣкъ. Това е обличане. Искамъ да бѫда добъръ. Това е обличане. Искамъ да говоря сладко. Това е обличане. Ако чакате да станете свѣтъ, добъръ, ученъ, сладкодуменъ, че тогава да обичате, животътъ ще изтече. Не се обличайте по този начинъ. Обичайте Бога, обичайте хората такива, каквито сѫ, съ каквито дрехи сѫ облечѣни.

Единъ английски художникъ срѣща въ Лондонъ едно босо, окѫсано, бѣдно момче. Той го спира, подава му визитната си картичка и казва: Ела утре при менъ. Детето почва да мисли, какъ да се яви при този важенъ господинъ съ окѫсанитѣ си дрехи и босо. Затова то тръгнало тукъ-тамъ между познати да търси здрави, хубави дрехи, да се облѣче и въ този видъ да се яви при богатия господинъ. Като се явило при художника, последниятъ го запиталъ: Кой си ти? Какво искашъ отъ мене? – Вчера ме срѣщнахте на улицата и ме поканихте у дома си. – Да, но азъ тѣ поканихъ такъвъ, какъвто тѣ видѣхъ. Ако трѣбваше да ми се явишъ въ този видъ, както сега ми се представяшъ, много такива деца щѣхъ да намѣря. Сега не ми трѣбвашъ. Днесь и вие искате да се облѣчете въ нови дрехи и така да се явите предъ Бога. Да, но Той не ви иска облечѣни, премѣнени. Той иска да ви види такива, каквито сте. Той иска да ви види въ тази чистота, каквато имате. Мѫжъ и жена се каратъ. Щомъ чуятъ, че нѣкой иде отвънъ, тѣ веднага преставатъ да се каратъ. Като си отиде гостътъ, тѣ отново започватъ спора помежду си. – Не, никакъвъ споръ, никакво каране не трѣбва да сѫществува между хората. За всичко могатъ да говорятъ и разискватъ, но споръ между тѣхъ не се позволява. Както Богъ ни търпи, така и ние трѣбва да се търпимъ. Ако въ едно общество хората живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си, тѣ ще създадатъ и за себе си, и за ближнитѣ си здравословна атмосфера. Така ще се избѣгнатъ много болѣсти, много страдания и нещастия. Болѣститѣ, страданията между хората, обществата и сѣмействата се дължатъ на несъгласие, на неразбиране между тѣхъ. Всички спорове и недоразумения между хората създаватъ нездравословна атмосфера. Ще кажете, че еди-кой си не живѣе добре. Това не ме интересува. Всѣки самъ ще отговаря за погрѣшкитѣ си. Казано е въ Писанието: „За всѣко празно Слово ще давате отчетъ”. Еди-кои си не се обичатъ. Ако не обичатъ Бога и ближнитѣ си, тѣ не могатъ да се обичатъ помежду си. Който иска да бѫде обичанъ, първо той трѣбва да обича. Кого трѣбва да обича? – Бога и ближния си. Казано е въ първата заповѣдь: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа и сила, съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърдце; и ближния си като себе си”. Какъ ще покажете тази любовь! Съ думи любовьта нито се изказва, нито се доказва. Като изпълните тази заповѣдь, вие можете да очаквате всичко, каквото желаете. Помолете се усърдно на Господа, и Той ще отговори на молитвата ви. Той предвижда нуждите на хората, безъ тѣ да плачатъ. Достатъчно е да изявите желанието си да изпълните волята Му, да изправите погрѣшкитѣ си, Той веднага ще ви отговори. Ако искате да плачете, идете да утѣшите онѣзи, които плачатъ. Като изтривате тѣхнитѣ сълзи, едновременно съ това вие изтривате и своитѣ. Когато хората плачатъ, и вие плачете съ тѣхъ заедно. Щомъ тѣ престанатъ да плачатъ, и вие ще престанете. Докато детето плаче, и майката плаче. Докато грѣшимъ, ще плачемъ. Докато не обичаме, ще плачемъ. Щомъ престанемъ да грѣшимъ, да умираме, да мразимъ, заедно съ това и плачътъ ще изчезне. Щомъ започнете да обичате, плачътъ ще престане, и радостьта ще се всели въ вашитѣ души.

Сега, запомнѣте: цената на живота седи въ детинското, младенческото състояние на човѣшката душа. Вѣрвайте въ Божествения Промисъль, безъ да говорите за Него. Провѣрявайте нѣщата и вижте, кога не успѣвате. Дето не успѣвате, тамъ работи човѣшкото, а не Божественото начало. Щомъ разберете това, изправете погрѣшкитѣ си и дайте пѫть на Божественото въ васъ.

Следователно, съблѣчете старитѣ си дрехи, облѣчете новитѣ! Напуснете старитѣ разбирания, приемете новитѣ! Старитѣ разбирания сѫ тия на бакалина. Това сѫ разбирания на размѣна: давашъ пари, купувашъ стока. Докато давашъ пари, бакалинътъ е доволенъ. Щомъ нищо не давашъ, бакалинътъ се сърди. Оставете настрана бакалскитѣ разбирания. Приемете новитѣ разбирания на любовьта. Давайте безъ пари. Давайте, безъ да очаквате нѣщо. Който взема, нека той мисли, какво може да даде, какъ може да благодари. Човѣкъ е дошълъ на земята да обича. Кой какво ще му даде, това не е негова работа. Богъ дава, а ние вземаме. Вземайте това, което Богъ ви дава, и давайте отъ онова, което сте получили.

И рече Исусъ Симону: „Не бой се; отсега человѣци ще ловишъ”.

„Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.”

2 септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...