Jump to content
Ани

1935_09_01 Съ человѣчески езици

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Съ человѣчески езици

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.”(I Посл. къмъ Коринтянитѣ 13:1.)

Любовьта е принципъ, който теоретически не може да се обясни, вследствие на което остава неразбрана. Казвате: Любовь е това. Обаче, за любовьта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измѣрвате съ термометъръ. Вземате единъ термометъръ, измѣрвате съ него температурата на нѣкое тѣло и виждате, че тя е 100°. Друго тѣло е нагрѣто до 500°, или до хиляда, две, три хиляди градуса. Тѣлото е нагрѣто до тази температура, термометърътъ изпитва това напрежение, но вие нищо не разбирате отъ тази топлина. Вие само констатирате, че дадено тѣло е силно нагрѣто, но повече нищо не знаете. Термометърътъ знае повече отъ васъ.

Като не разбиратъ любовьта, хората се натъкватъ на редъ страдания. Три фактора има въ свѣта, които създаватъ страдания на хората: гладътъ, страхътъ и човѣшката любовь. Гладътъ заставя хората да вършатъ редъ грѣшки и престѫпления. Гладниятъ вълкъ минава покрай кошарата и задига най-тлъстата овца. Гладниятъ човѣкъ минава покрай фурната и задига единъ хлѣбъ, или влиза въ единъ домъ и извършва обиръ. За да се оправдаятъ, хората казватъ: Гладътъ довежда човѣка до престѫпления.

Страхътъ е причина за голѣми злини въ живота. Има два вида страхъ: външенъ и вѫтрѣшенъ. Външно човѣкъ може да се страхува отъ хора, отъ животни, отъ тайнствени нѣща, но този страхъ не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вѫтрешниятъ страхъ. Запримѣръ, нѣкой е богатъ, страхува се, че утре може да осиромашѣе. Нѣкой е здравъ, страхува се, че може да се разболѣе. Нѣкой е добъръ, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лошъ. Нѣкой е ученъ, страхува се да не изгуби знанието си, да стане невѣжа. Този е неестествениятъ страхъ, отъ който хората трѣбва да се освободятъ. Мнозина намиратъ като основа на този страхъ – страхътъ отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ Онзи, Който го е създалъ. Достатъчно е да свържете мисъльта си съ Божията, за да изчезне всѣкакъвъ страхъ отъ васъ. Споредъ мене, като основа на вѫтрешния страхъ въ човѣка седи желанието му да се удоволствува въ живота. Човѣкъ се страхува да не осиромашѣе и да нѣма, какво да яде и да пие. Той се страхува да не изгуби здравето си, да не може да използува живота съ всички негови удоволствия. Той се страхува да не стане лошъ, за да не изгуби доброто мнѣние и разположение на хората.

Днесь всички хора се безпокоятъ все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповѣдници, майки, бащи, управници – всички се безпокоятъ, какво ще стане съ свѣта, какво ще стане съ народитѣ. Какво ще стане съ българския народъ? Ще посѣятъ българитѣ въ земята, както умрелитѣ – въ гробищата, и следъ време тѣ отново ще поникнатъ. Англичанитѣ, французитѣ, германцитѣ, руситѣ – всички ще бѫдатъ посѣти въ земята, отдето отново ще поникнатъ. Ще кажете, че тѣ сѫ умрѣли. Никаква смърть не е това. Това е посѣване, заравѣне на сѣмената въ земята, за да поникнатъ отново, да започнатъ новъ животъ. Да се страхувате отъ мисъльта, какво ще стане съ васъ следъ сто години, това показва, че не разбирате законитѣ на природата.

Третиятъ факторъ въ живота, който е причина за страданията, това е човѣшката любовь. Хората говорятъ теоретически за любовьта: говорятъ за Божествена любовь, безъ да я разбиратъ. Говорятъ за човѣшка любовь, и нея не разбиратъ. Кой човѣкъ въ свѣта е опиталъ плода на своята любовь? Бащата, който обича децата си, опиталъ ли е плода на тази любовь? Опиталъ ли е той благото на своитѣ синове и дъщери? Господарьтъ, който обича слугитѣ си, опиталъ ли е плода на своята любовь? Не е достатъчно човѣкъ само да обича, но любовьта му трѣбва да даде плодъ. Не е достатъчно растението само да се посади въ земята, но то трѣбва да расте, да се развива и плодъ да даде. Ако не дава плодъ, любовьта остава неразбрана. И следъ това ще ви говорятъ за човѣшка, за Божествена любовь. Ако човѣшката любовь не дава плодъ, тя остава неразбрана; ако Божествената любовь не дава плодъ, и тя е неразбрана. Следователно, когато нѣкой говори за човѣшка, или за Божествена любовь, казвамъ, че това е любовь, взета въ неизвѣстна степень, т. е. неразбрана любовь. Въ математиката всѣко число, умножено безброй пѫти само на себе си, наричатъ безконечно. Безконечно, безкрайно число е това, което нѣма начало, нѣма и край. Има идеи, които сѫщо така нѣматъ начало, нѣматъ и край. Тѣ сѫ несъизмѣрими, неопредѣлени, необясними, неразбрани. Въ бѫдеще, обаче, тѣ ще станатъ разбрани, съизмѣрими, опредѣлени. Това, което на физическия свѣтъ е несъизмѣримо, въ духовния свѣтъ е съизмѣримо.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи на земята. Това е невъзможно. Защо? – Защото въ тѣхния животъ има нѣщо анормално. Тѣхниятъ животъ не е чисто Божественъ. Той представя смѣсь отъ човѣшки и Божественъ порядъкъ, вследствие на което се явяватъ редъ противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човѣкъ трѣбва да я разбере, за да може да я избѣгне. Докато учи азбуката, детето е вънъ отъ всѣкакви противоречия; щомъ започне да съчетава буквитѣ въ срички и въ думи, то се натъква на редъ противоречия. Защо? – Защото често пише една дума вмѣсто друга, съ съвършено различно значение и смисълъ на първата. Нѣкога за една дума, употрѣбена не на мѣсто, се отварятъ войни, развалятъ се отношения между държави, общества, сѣмейства и приятели. Буквитѣ виновни ли сѫ за това? Не сѫ виновни. Думитѣ виновни ли сѫ ? И тѣ не сѫ виновни. Виновенъ е онзи, който не разбира, какъ да съчетава думитѣ. Въ английски езикъ, запримѣръ, думитѣ, лоеръ – законникъ и лаеръ – лъжецъ, сѫ близки по изговаряне, но различни по значение. Като подхлъзне езика си, човѣкъ може да каже едната дума вмѣсто другата. Сѫдътъ оправдава човѣка за такова подхлъзване на езика.

Какво разбираме подъ думата „лъжа”? Лъжа е това, което не съдържа нищо сѫществено въ себе си. Лъжата обѣщава животъ, дава смърть. Що е истина? Истината обѣщава смърть, дава животъ. Истината възкресява човѣка. Лъжата свършва съ смърть, а истината – съ животъ. Защо трѣбва да обичате истината? – Защото носи животъ. Кой животъ, или какъвъ животъ носи истината? Истината носи животъ, безъ който не може никое живо сѫщество. Животътъ е най-великото благо за човѣка. Животътъ и на най-малката клѣтка струва повече отъ цѣлата вселена. Като казвамъ, че животътъ на тази клѣтка не може да се сравни съ цѣлата вселена, разбирамъ, че тя не може да се сравни съ нищо по интензивность, по сила, по възможности, които съдържа въ себе си. Въ този смисълъ, цѣлиятъ свѣтъ е създаденъ за тази малка клѣтка. Велико нѣщо е животътъ, даже и въ своята микроскопическа проява.

Единъ младъ българинъ, на име Стоянъ, роденъ нѣкѫде изъ Варненскитѣ села, като му дотежалъ живота, казвалъ: Не ми се живѣе вече! Дотегна ми тази тежка работа. Дано се освободя нѣкакъ отъ това бреме! Така се случило, че младъ Стоянъ заболѣлъ тежко. Цѣли три години той се борилъ между живота и смъртьта. Тогава той казвалъ на майка си: Мамо, моли се за мене, Господъ да ми даде животъ и здраве, да стана на краката си, пакъ така читавъ и здравъ, както бѣхъ по-рано, че ако искатъ и съ камъни да ме товарятъ.

Какво показва това? Че животътъ е сѫществено нѣщо. Той носи щастие и радость. Ако вашиятъ животъ носи нещастие, това се дължи на чужди елементи, примѣсени въ него, както думитѣ се примѣсватъ въ речта. Изговаряте думата „мразя”. Какво лошо има въ тази дума? Тя съдържа петь букви, наредени по специаленъ начинъ. Обаче, кажете ли тази дума на нѣкой човѣкъ, въ него става цѣлъ превратъ. Той се наскърбява, че го мразите. Какво съдържа тази дума въ себе си? Тя съдържа студъ, мразъ. Омразата е мѣсто, лишено отъ топлина. Любовьта е вѣченъ изворъ на топлина. Да мразишъ човѣка, значи, да му отнемешъ топлината и да го направишъ неспособенъ за животъ. Да мразишъ никого, значи, да му отнемешъ възможностьта за най-малкия животъ. Като знаете това, трѣбва да се пазите отъ омразата.

И тъй, за да не отнемете възможностьта на човѣка за най-малкия животъ, вие трѣбва да бѫдете, ако не абсолютно, поне относително справедливи къмъ всички живи сѫщества. Думата „абсолютно” взимамъ за себе си, а за васъ оставямъ думата „относително”. Щомъ дойде въпросъ до мене, азъ не си позволявамъ абсолютно никакви погрѣшки. Ама условията били тежки, майка ми и баща ми ме родили такъвъ, неразположенъ съмъ билъ – никакви извинения. Погрѣшкитѣ се обясняватъ, но не се извиняватъ. Когато ученикътъ пише, учительтъ е строгъ, не прощава никакви грѣшки. Той взима червено мастило и коригира. Ученикътъ трѣбва да напише думата нѣколко пѫти, докато се научи правилно да я пише. Има ученици, които изяждатъ нѣкои букви. Други, вмѣсто „ъ”, пишатъ буквата „я” или „е”. Въ английски езикъ за единъ звукъ употрѣбяватъ нѣкога три–четири букви. Тия букви не се изговарятъ отдѣлно, но ако една отъ тѣхъ липсва, англичанинътъ казва, че сте невѣжа, не знаете английския правописъ. Който не иска да мине за невѣжа, той трѣбва да гледа въ речника, да види какъ се пише една или друга дума.

Сѫществено нѣщо е животътъ, но докато живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя съ глада, съ страха и съ любовьта. Гладътъ е подтикъ въ живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхътъ е импулсъ, подтикъ за постигане на знания. Това значи: безъ страхъ никакво знание не може да се придобие. Докато се страхува отъ невѣжеството, човѣкъ може да придобива знания. Който не разбира страха въ този смисълъ, той може да си причини голѣми злини. Запримѣръ, много религиозни хора се отказватъ отъ своето вѣрую, отъ своето убѣждение отъ страхъ, да не ги подложатъ на страдания, на мѫчения. Отъ страхъ да не останатъ децата имъ гладни, тѣ се отказватъ отъ дълговетѣ си. Но като се отказватъ отъ дълговетѣ си, като не ги признаватъ, могатъ да влѣзатъ въ затвора. Какво сѫ спечелили съ отказването си?

Това сѫ обикновени работи, съ които хората не могатъ да се справятъ, понеже се надяватъ на другъ животъ. Тѣ искатъ други да работятъ заради тѣхъ. Тѣ очакватъ Господъ да оправи свѣта. Божиятъ свѣтъ е оправенъ, но човѣшкиятъ не е оправенъ. Външниятъ свѣтъ е оправенъ, но вашиятъ свѣтъ не е оправенъ. Защо? – Защото на всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Нѣкой иска да работи, но рѫце нѣма. Щомъ нѣма рѫце, той нищо не може да направи; той не може да се развива, защото рѫцетѣ сѫ свързани съ ума на човѣка. Рѫцетѣ сѫ развили човѣшкия умъ. Ако сравните животното съ човѣка, ще видитѣ, че човѣкъ се отличава по своята добре развита рѫка. Умътъ на човѣка отговаря на рѫката му. Освѣнъ това, човѣкъ се отличава отъ животното по това, че може да ходи изправенъ на два крака. Когато ходи, човѣкъ стѫпва ту на лѣвия, ту на дѣсния кракъ. Значи, той се рѫководи ту отъ любовьта – лѣвиятъ кракъ, ту отъ мѫдростьта – дѣсниятъ кракъ. Петтѣ пръста на рѫцетѣ и на краката показватъ петтѣ правила, спорѣдъ които човѣкъ трѣбва да постѫпва.

Всѣки пръстъ на човѣшката рѫка е свързанъ съ извѣстни сили въ него. Ако не знае, какъ да движи показалеца си, човѣкъ не може да бѫде благороденъ, не може да бѫде и чистъ. Ако не знае, какъ да движи средния си пръстъ, той нѣма да бѫде справедливъ, нѣма да бѫде и религиозенъ. Той ще бѫде гордѣливъ, ще си служи съ насилието. Отъ средния пръстъ на човѣка зависятъ неговитѣ разсѫждения за право и криво въ живота. На този пръстъ могатъ да набучатъ човѣка. Ако не знае, какъ да движи четвъртия, безименния си пръстъ, човѣкъ не може да бѫде ученъ, не може да разбира красивото и великото въ живота. Ако не знае, какъ да движи малкия си пръстъ, човѣкъ никога нѣма да бѫде практиченъ, никога нѣма да свърши работата си. Най-после, ако не знае, какъ да движи палеца си, човѣкъ нѣма да бѫде господарь на себе си. Забелязано е, че когато волята на човѣка се парализира, едновременно съ това се парализира и неговиятъ палецъ. Велика наука е да знае човѣкъ какъ да движи и управлява пръститѣ си. Когато палецътъ се парализира, човѣкъ не е господарь и на своя умъ. Всѣка сутринь поглеждайте палеца си, подвижете го малко, свържете се съ силитѣ, които го управляватъ, да съзнаете, че сте господарь на положението, че отъ васъ зависи уреждането на човѣшкитѣ работи. Има нѣкои работи, които човѣкъ може да направи само съ палеца си. Съ палеца си човѣкъ може да се подпише. Ще натопи палеца си въ мастило, ще го сложи на полицата на своя длъжникъ, и по този начинъ ще му прости дълга. Като тури печата си върху полицитѣ на своитѣ длъжници, той самъ ще бѫде доволенъ отъ себе си, ще разбере, че живѣе въ Божествения свѣтъ. Отвънъ палецътъ ще се начерни, но отвѫтрѣ ще стане бѣлъ. Преди да си поставилъ палеца си върху полицата на своя длъжникъ, ти си билъ мраченъ, неразположенъ. Щомъ поставишъ палеца си върху полицата на своя длъжникъ и простишъ дълга му, ти ставашъ веселъ, разположенъ. Невидимиятъ свѣтъ е доволенъ отъ тебе, че си употрѣбилъ палеца си на мѣсто.

Четиритѣ пръста на рѫката сѫ свързани съ по-низкитѣ свѣтове, съ свѣта на ангелитѣ, на сѣрафимитѣ, на херувимитѣ. Палецътъ, обаче, е свързанъ направо съ Божествения свѣтъ. Като знаете това, занимавайте се отъ време на време съ вашия палецъ. Вземете една хубава кристална чаша, напълнете я съ чиста вода и потопете въ нея палеца си. Измийте го добре и после го попийте съ чиста, хубава кърпа. Дигнете следъ това рѫката си нагоре и се свържете съ силитѣ, които управляватъ пръститѣ. Ако дойде нѣкоя лоша мисъль въ ума ви, не крийте палеца си. Никога не крийте палеца си между другитѣ пръсти. Само страхливиятъ крие палеца си. Този пръстъ е свързанъ отчасти и съ личнитѣ чувства на човѣка. Личнитѣ чувства сѫ дадени като задача на човѣка. Като се справя съ тѣхъ, той развива своитѣ възвишени, благородни чувства. Мѣстото на личнитѣ чувства въ човѣка е на задната часть на главата. Тѣ представятъ неговия западъ. Мѣстото на милосѫрдието пъкъ е на горната часть на главата. То представя неговия изтокъ. Значи, мѣстото на доброто въ човѣка е въ горната часть на главата, а злото, което го кара да грѣши, е отзадъ на главата.

Личнитѣ чувства сѫ силно развити въ българитѣ. Ако и моралнитѣ имъ чувства сѫ толкова силно развити, българитѣ щѣха да бѫдатъ почти гениални. Религиозното чувство въ тѣхъ е слабо развито. Мѣстото на това чувство е въ горната часть на главата, на темето, вследствие на което това мѣсто на главата имъ е вглѫбнато. Тази е причината, че българинътъ нѣма чувство на благоговѣние, на почить и уважение. Като влѣзете въ нѣкое българско сѣмейство, ще видите, че синътъ не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсѫствие на религиозно чувство въ тѣхъ. Има единъ типъ българи, въ които религиозното чувство е по-силно развито. Тѣ сѫ остатъци отъ старитѣ славѣни. Тѣзи българи живѣятъ около Родопитѣ, около Стара - планина. Останалитѣ българи, обаче, сѫ претърпѣли криза въ религиозното си чувство, вследствие смѣсване на кръвьта имъ съ чужди народности. Когато става смѣсване на кръвьта, това се отразява върху възвишенитѣ чувства на човѣка. Религиозното чувство, или тъй нареченото още Божествено чувство, е силно развито въ славѣнитѣ и евреитѣ. Евреитѣ, обаче, сѫ користолюбиви, вследствие на силно развитъ личенъ елементъ въ тѣхъ.

Сега, не е въпросъ да се прави сравнение между народноститѣ, но за васъ е важно това, което може да ви ползува. Още отъ най-стари времена религията е сѫществувала като наука за живота, да покаже и научи човѣка, какъ да подобри живота си индивидуално, обществено и народно. За да дойдатъ до вѫтрешната религия на живота, хората трѣбва да поставятъ въпроса за възпитанието на солидна база. Не можете да говорите на детето да вѣрва въ Първата Причина, преди да сте му говорили за пръститѣ на неговата рѫка. Вземете показалеца на детето въ своята рѫка и му говорѣте за благородство, за добра обхода къмъ другарчетата му. Следъ това вземете средния пръстъ и му говорѣте за справедливость. После вземете безименния пръстъ и му говорѣте за красивото и великото въ живота и т. н. Разбира се, ще му говорите на детски езикъ, да ви разбере. Като ви слуша, детето ще започне да мисли, и по този начинъ ще върви отъ последствията къмъ първопричината на нѣщата.

Това изисква новото възпитание. И старото възпитание не е лошо, но нѣма добри резултати. Като говорите на детето за пръститѣ на рѫката му, вие постепенно ще събуждате въ него чувство на правилна, добра обхода, на справедливость, на любознателность. Като работите съзнателно година-две върху детето, вие ще придобиете извѣстни резултати. Преди всичко първо трѣбва да работите върху себе си, да знаете, какъ да движите пръститѣ си, какъ да си въздействувате. Като учитѣ, като работитѣ върху себе си, трѣбва и да плащате. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ давайте”. Даромъ се дава на онзи, който даромъ дава. Който не дава даромъ, той не може даромъ да получава. Доброто съ добро се отплаща, а не съ пари. Това значи: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!”

Пръститѣ на човѣка сѫ азбука, съ която той всѣкога може да си служи, за да влѣзе въ общение съ духовния, съ невидимия свѣтъ. Голѣмо богатство се крие въ тази азбука, но само за онзи, който знае правилата и законитѣ за съчетаване на буквитѣ въ срички, сричкитѣ въ думи. Неразположени сте, пасивни сте, не ви се работи. Щомъ знаете правилата за съчетаване на тия букви, бутнете единъ отъ пръститѣ си и веднага ще си въздействувате. Забележете, когато е неразположенъ, човѣкъ преплита пръститѣ си, хваща ту единъ, ту другъ пръстъ, търси начинъ да си помогне, да си въздействува. Помощьта може да дойде несъзнателно, може да дойде и съзнателно. Който разбира тази наука, той съзнателно може да си въздействува. Като направи нѣкаква погрѣшка, той ще знае, чрезъ кой отъ петтѣ пръста може да я изправи. Ако погрѣшката се отнася до сърдцето, човѣкъ ще си послужи съ едно отъ петтѣ правила за изправѣнето й. Ако погрѣшката се отнася до ума, пакъ сѫ дадени петь правила за нейното изправѣне. Тъй щото, като опита едно, второ, трето, четвърто, пето правило – човѣкъ все ще намѣри начинъ, по който да изправи погрѣшката си. Като изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ постепенно влиза въ свѣта на вѣчната хармония, дето сѫществува само здраве, веселие и младость. Вънъ отъ този свѣтъ, човѣкъ живѣе въ свѣтъ на безпорядъкъ, на противоречия, на болѣсти и страдания.

Докато живѣете въ свѣта на противоречията, трѣбва да знаете, че се намирате подъ закона на внушението. Никой смъртенъ, даже и безсмъртенъ, не е свободенъ отъ този законъ. Като имате предвидъ това, всѣкога ще държите въ ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите отъ много болѣзнени състояния, които не сѫ ваши. Ако се свържете съ нѣкой човѣкъ, който страда отъ кракъ, и вие ще изпитате сѫщата болка. За да се освободите отъ тази чужда болка, влѣзте мислено въ разговоръ съ този човѣкъ и му кажете, че понеже той е възприелъ отвънъ тази болѣсть, да гледа по нѣкакъвъ начинъ да се освободи. Щомъ той се освободи отъ тази болка, следъ него и вие ще се освободите. Първитѣ хора сгрѣшиха пакъ по закона на внушението. Богъ имъ каза да не ядатъ отъ плода на забраненото дърво, за да не страдатъ. Следъ това дойде черниятъ адептъ при Ева и каза: Ако искате да станете като Бога, яжте отъ плода на това дърво. Вие не сте разбрали Божиитѣ думи. Първитѣ хора повѣрваха на внушението, което дойде отъ черния адептъ, и изпълниха неговия съвѣтъ. Отъ този моментъ нещастията започнаха да се сипятъ върху тѣхъ. Не само първитѣ хора, но и сегашнитѣ вѣрватъ повече на онова, което не е истинно. Жената вѣрва повече на мѫжа, отколкото на своя Създатель. Мѫжътъ вѣрва повече на жената, отколкото на своя Създатель. Това не трѣбва да ви обижда. Азъ взимамъ думитѣ „мѫжъ и жена” като букви на азбуката. Мѫжътъ е първата буква, а жената – втората. Като говори, човѣкъ все трѣбва да си послужи съ нѣкои букви, за да изкаже мисъльта си. Момъкътъ казва на момата, че ще бѫде щастлива съ него, и тя му вѣрва повече, отколкото на Господа. Въ това отношение момата заслужава похвала. Ако би вѣрвала въ Бога толкова, колкото въ нейния възлюбенъ, тя би направила чудеса.

Казвате: Какъ да вѣрваме въ Бога? Вѣрвайте така, както сте вѣрвали и вѣрвате въ своитѣ възлюбени. Щомъ вѣрвате съ тази сила, работитѣ ви ще се оправятъ. Съ това не искамъ да кажа, че сте направили лошо, дето сте вѣрвали въ възлюбенитѣ си, но съвѣтвамъ ви да приложите сѫщата вѣра и къмъ своя Създатель. Ако искате работитѣ ви да вървятъ напредъ, изтеглете капитала си отъ банката на вашия възлюбенъ и го вложете въ Божествената банка. И на мѫжетѣ, и на женитѣ казвамъ да извадятъ капиталитѣ си отъ човѣшкитѣ банки и да ги турятъ въ Божествената банка. Ако тѣ не живѣятъ добре, причината е, че Богъ не е между тѣхъ. Тѣ вѣрватъ едни на други, а на Бога не вѣрватъ, вследствие на което се разочароватъ. Съвременното човѣчество живѣе въ безвѣрие. Ако е въпросъ за официална вѣра, всички иматъ такава, но главата на хората е побѣлѣла отъ официални вѣрвания. Човѣкъ се нуждае отъ вѫтрѣшна, дълбока вѣра, съ която да разрѣшава въпроситѣ на живота. Божественото се изявява на земята въ видъ на елипса, съ два центъра: въ единия центъръ действува мѫжкиятъ принципъ – мѫдростьта; въ другия действува женскиятъ принципъ – любовьта. Тѣзи два центъра трѣбва да се съединятъ въ единъ центъръ, т. е. въ общъ принципъ, дето да вложатъ капиталитѣ си. Когато този принципъ започне да работи въ човѣка, той ще го направи щастливъ. Действително, само Богъ може да направи хората щастливи. Човѣкъ човѣка не може да направи щастливъ. За да дойде до истинската вѣра, човѣкъ трѣбва да познава себе си, вѫтрѣшно и външно; той трѣбва да мисли, да чувствува. Какъ може човѣкъ да познава външния свѣтъ, ако не познава строежа и функциитѣ на своитѣ органи? Всѣки пръстъ на човѣшката рѫка е живъ. Той е съставенъ отъ хиляди разумни клѣтки. Палецътъ, запримѣръ, е свързанъ съ една отъ областитѣ на разумния свѣтъ, въ който живѣятъ разумни сѫщества. По съзнание, по развитие, тѣзи сѫщества стоятъ по-високо отъ хората на земята. Значи, чрезъ своитѣ пръсти вие можете да се свържете съ разумни сѫщества, които сѫ готови всѣкога да ви помагатъ. Тѣзи сѫщества участвуватъ въ работитѣ на земята. Следователно, когато повдигнете показалеца си, вие се свързвате съ сѫщества отъ по-високъ свѣтъ и съзнаватѣ, че съ тѣхъ заедно, всичко можете да направите. Самъ човѣкъ нищо не може да направи, но съ Бога всичко може да постигне. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да пострада единъ отъ неговитѣ пръсти, било на дѣсната или на лѣвата рѫка. Рѫцетѣ на човѣка сѫ велико благо, което му е дадено на земята. Затова, като става сутринь, нека всѣкога благодари за великото благо, съ което може да разполага. Отъ рѫцетѣ зависи развитието на ума и на сърдцето на човѣка. Да помилва нѣкого, да направи добро, да напише писмо, това зависи отъ деликатната му и красива рѫка. Ще кажете, че слонътъ работи съ хобота си. Възможно е, но като човѣкъ азъ бихъ предпочелъ да работя съ рѫката си, отколкото да я замѣстя съ най-голѣмия хоботъ.

Нѣма по-красивъ удъ отъ човѣшката рѫка. Ако я разгледате физиологически, биологически и психологически, ще видите, че тя съдържа неоцѣними богатства. Рѫката представя разумностьта въ човѣка. Когато се обезсърдчите, погледнете рѫката си, погледнете всѣки пръстъ отдѣлно и веднага ще се насърдчите, защото ще разберете, че можете да бѫдете благороденъ, справедливъ, ученъ, практиченъ човѣкъ. И най-после, като погледнете палеца си, ще разберете, че имате условия въ себе си да бѫдете Божественъ човѣкъ. Като погледнете рѫката си, ще знаете, че имате възможность да реализирате всичко онова, което е вложено въ нея. Отъ скромность мнозина казватъ, че нищо не могатъ да направятъ, че Богъ върши всичко. Вѣрно е това, но когато житното зърно се посѣе въ земята, следъ извѣстно време пониква, израства и дава плодъ. Какво показва това? Това показва, че импулсътъ за животъ, за развитие е вложенъ въ него. И щомъ му се дадатъ условия да се прояви, то не трѣбва да чака други да работятъ за него, но веднага да пристѫпи къмъ условията, да започне работата си.

Човѣкъ е миналъ презъ фазата на растенията и е слѣзълъ на земята въ по-висока форма – въ форма на човѣкъ. На небето, обаче, човѣкъ е още растение, съ глава, забита въ земята. Ние се радваме на растенията, които се развиватъ на земята, а ангелитѣ се радватъ и обработватъ растенията въ духовния и въ Божествения свѣтъ, т. е. тѣ се занимаватъ съ насъ. Като вкусимъ единъ плодъ на земята, ние казваме, че този плодъ е сладъкъ, или киселъ. Сѫщо така и ангелитѣ се произнасятъ за нашитѣ плодове на небето. Има хора на небето, които раждатъ ябълки, сливи, круши, портокали, каквито плодове раждатъ растенията на земята. Каквато е породата на човѣка на земята, такава е породата му и на небето. Каквито плодове човѣкъ ражда на земята, такива ражда и на небето. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, то е ваша работа. Азъ зная, че това, което говоря, е вѣрно, а какъ ще го приемете вие, не ме интересува. Вие можете да разглеждате нѣщата на физическия свѣтъ, както искате, както разбирате – нищо нѣма да изгубите отъ това. Важно е, тѣзи нѣща да иматъ приложение, да дадатъ плодъ.

Често българитѣ си служатъ съ фигури въ речта, за по-голѣма живость, за по-голѣма изразителность. Казватъ за никого: „Бѣга като куршумъ, или като свѣткавица”. Какъ е възможно човѣкъ да бѣга като куршумъ, или като свѣткавица? „Пълзи като охлювъ”. Възможно ли е човѣкъ да пълзи като охлювъ? „Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне”. Съ този изразъ искатъ да кажатъ, че нѣкѫде били събрани много хора, нѣмало свободно мѣсто даже за едно яйце. Това е преувеличаване на фактитѣ. Ако фактътъ се вземе буквално, трѣбва да се приеме, че това яйце е било много голѣмо. Когато казватъ за нѣкой човѣкъ, че бѣга като свѣткавица, това подразбира човѣкъ съ бързъ, подвиженъ умъ, който лесно схваща и лесно се ориентира. Каквато работа дадете на този човѣкъ, той ще я свърши добре. Съ такива фигури си служи и науката. Когато ученитѣ искатъ да пресилятъ нѣкой фактъ, и тѣ употрѣбяватъ такива изрази. Обаче, който разбира законитѣ, той винаги ще прави шконто. На всѣки сто нѣща, той ще снеме 75; останалитѣ 25 на сто ще съдържатъ истината.

Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, сѫ дошли въ своитѣ разсѫждения до извѣстни крайности. Едни казватъ, че свѣтътъ ще се оправи по пѫтя на сърдцето. Други казватъ, че свѣтътъ ще се оправи по пѫтя на ума. Трети поддържатъ, че свѣтътъ ще се оправи чрезъ дела. Всѣко едно отъ тѣзи твърдѣния е вѣрно 25 %. Тритѣ заедно съставятъ 75 %. Оставатъ още 25 %, които наричаме свръхсметенъ кредитъ. Този кредитѣ разрѣшава всички въпроси въ свѣта. Той представя палеца, който е поставенъ отстрана на другитѣ пръсти. Силата и възможноститѣ, които палецътъ съдържа въ себе си, се равняватъ на силата и възможноститѣ, които останалитѣ четири пръста съдържатъ. Когато нѣкой свие рѫката си на юмрукъ и постави палеца отгоре, съ това той подчертава, че всичко може да направи. Той е подчинилъ своя умъ, сърдце и воля на Божественото начало въ себе си. При това положение човѣкъ всичко може да направи. Божественото изключва всѣко съмнѣние, всѣко колѣбание. Всѣко нѣщо, което поражда съмнѣние, колѣбание, не е Божествено. Като знае това, човѣкъ трѣбва да вложи надеждата си само въ онова начало, което не може да събуди въ него никакво съмнѣние и колѣбание.

Преди години дойде при мене единъ богатъ българинъ, милионеръ. Той бѣше заболѣлъ отъ нѣкаква неизлѣчима болѣсть; искаше да го излѣкувамъ. Започна да ми разправя, какви работи слушалъ за мене, за моята сила, за моитѣ знания. Съ тѣзи приказки той искаше да ме подкупи. Впрочемъ, това е негова работа. Азъ му казахъ, че за да го излѣкувамъ, трѣбва скѫпо да плати. – Колко хиляди трѣбва да дамъ? – Отъ това, което имашъ, ще оставишъ една часть за прехрана на децата си, а останалото ще туришъ въ нѣкоя банка, безъ да се интересувашъ по-нататъкъ отъ него. – Не може ли поне половината да дамъ? – Не, ще дадешъ всичко, каквото имашъ. Освѣнъ това, ще посвѣтишъ живота си за благото на всички хора, ще работишъ за доброто на своитѣ ближни. – Ще си помисля малко. – Добре, иди дома си, помисли и ела да ми отговоришъ, готовъ ли си да направишъ това, което ти казвамъ. – Ами не може ли безъ пари? Такъвъ човѣкъ като тебе взима ли пари? – Нѣкога нищо не взимамъ, а нѣкога – много взимамъ. Ти си отъ онѣзи хора, на които много взимамъ. Той отиде у дома си, но и досега още не се е върналъ да каже, какво е намислилъ. Ако бѣше се върналъ, щѣше да прави опити да ни изиграе. Въ такъвъ случай, за него специално трѣбваше да се опредѣли човѣкъ, който да го следи. Този човѣкъ не бѣше готовъ да пожертвува нѣщо отъ себе си. Той не познаваше Божественото начало нито въ себе си, нито въ другитѣ, затова всѣки моментъ бѣше готовъ да се съмнѣва.

Божествениятъ законъ гласи: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!” Съ други думи: Всичко, каквото ви е дадено, ще дадете. Който не е готовъ да пожертвува всичко за Божественото, той нищо не може да постигне. Докато земедѣлецътъ не пожертвува житото си и не го посѣе на нивата, нищо нѣма да получи. Щомъ го посѣе, ще получи плодъ: отъ едно 30, отъ друго 60, отъ трето – 100. После казахъ на този богатъ българинъ за да не се съмнѣвашъ въ Божествения законъ, който работи съ сигурность сто на сто, т. е. безъ никакво изключение, остави паритѣ си въ банката за година и половина. Дотогава нито ти ще ги вземешъ, нито азъ. Ако презъ това време тѣ излѣкувамъ съвършено, ти ще се откажешъ отъ паритѣ си. – Ами ако заболѣя следъ този срокъ? Ако въ продължение на десеть години заболѣешъ отъ сѫщата болѣсть, ще върна паритѣ. Обаче, следъ десеттѣ години по-нататъкъ не отговарямъ. – Защо? – Защото ти не си изпълнилъ условията, не си посвѣтилъ живота си въ служене на Бога и на своя ближенъ.

Съ този примѣръ искамъ да обясня единъ отъ важнитѣ закони въ природата. Докато нѣмате довѣрие въ Божествения свѣтъ и не сте готови да се жертвувате за Божественото начало въ себе си, вие нищо нѣма да постигнете. Нѣкои мислятъ, че знанието ще дойде само по себе си, т. е. и безъ да учатъ, ще придобиятъ знания. – Не, човѣкъ трѣбва дълго време да чопли, да наблюдава, да изучава небето и земята, слънцето и луната, звѣздитѣ, растенията, минералитѣ и животнитѣ, докато се домогне до истинското, до положителното знание. Има два вида знания: едното е придобито съ трудъ, а другото – съ любовь. Обаче, и за двата вида знания е употрѣбено работа, постоянство и усилие. Истинско знание е това, което е придобито съ любовь. Въ това знание човѣкъ вижда силата, която е вложилъ. Въ него човѣкъ вижда величието на природата, величието на своя Създатель. Който се е домогналъ до това знание, той се е освободилъ отъ всѣкаква критика.

Не е лесно човѣкъ да придобие истинско знание. Колко сълзи трѣбва да пролѣе, колко мѫчнотии, колко страдания трѣбва да мине ученикътъ, докато дойде до положителното знание. Ако учительтъ обича ученицитѣ си, понѣкога той може да имъ удари по една - две плѣсници. Всѣка плѣсница на този учитель продължава живота на ученика съ 20 години. Безъ тази плѣсница ученикътъ би билъ изложенъ на заболѣване, на смърть. Затова е казано, че любовьта оживѣва и възкресява. Всички хора, които иматъ дълъгъ животъ, сѫ минали презъ голѣми страдания. Тѣ сѫ наречени Синове Божии. Който иска да се нарече Синъ Божи, той трѣбва да бѫде готовъ да мине презъ голѣми страдания. Неговиятъ пѫть нѣма да бѫде осѣянъ съ рози, но – съ страдания и мѫчнотии. Страданията продължаватъ живота. Всѣка плѣсница, която е ударена отъ човѣкъ, който ви обича, продължава живота съ 20 години. Какво лошо има въ една плѣсница, която събужда въ човѣка възвишеното, благородното, разумното? Ако нѣкой ви удари една плѣсница, която струва петь брилянта, тя е на мѣсто.

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Значи, любовьта осмисля всичко въ живота. Следователно, когато любовьта наказва, човѣкъ оживѣва и възкръсва. Кое въ човѣка се наказва? Наказва се физическото въ човѣка, но не и неговото духовно естество. Човѣшката душа не страда, тѣлото страда. Обаче, душата трѣбва да преживѣе страданията на тѣлото, за да се прояви. Днесь всички хора биятъ, наказватъ по-малкитѣ, по-слабитѣ отъ тѣхъ. Кой човѣкъ не е откѫсналъ главата поне на една муха? Или кой не е настѫпилъ поне една мравка? Срѣщате нѣкой човѣкъ, върви и философствува, не вижда, какво се изпречва на пѫтя му. Че стѫпкалъ мравка, или бръмбаръ, той не се смущава – намира, че това е въ реда на нѣщата. Вървите презъ една гора. Срѣщате двама млади, мома и момъкъ, които се разговарятъ. Момата говори и отъ време на време дигне рѫката си нагоре, хване едно клонче отъ нѣкое дърво, откърши го и отмине нататъкъ. Това показва, че единъ день тази мома по сѫщия начинъ ще откърши нѣщо отъ момъка, съ когото днесь така хубаво се разговаря: ще откърши нѣщо отъ него и ще продължи пѫтя си. Какво трѣбва да направи този момъкъ? Като гледа, какъ безгрижно момата чупи клончетата на дърветата, момъкътъ трѣбва да й каже: Сбогомъ! Азъ заминавамъ. Отивамъ въ странство и следъ десеть години ще се върна. Тогава ще се срѣщнемъ и поговоримъ. Съвременнитѣ хора нѣматъ нужната доброта и благородство, вследствие на което взаимно си създаватъ страдания и мѫчнотии.

Съвременнитѣ хора отсега нататъкъ започватъ съзнателно да се развиватъ, да работятъ върху себе си. Сегашната раса на човѣчеството – петата раса, спада къмъ петтѣ неразумни дѣви, за които Христосъ говори. Петтѣ раси представятъ живота на петтѣ неразумни дѣви. Следващитѣ петь раси ще представятъ живота на петтѣ разумни дѣви. Затова всички хора се стремятъ къмъ новото, къмъ възвишеното, което ще послужи за основа на шестата раса, която сега иде въ свѣта. Отсега нататъкъ ученитѣ ще придобиватъ истинско знание. Щомъ се домогнатъ до това знание, Царството Божие ще дойде на земята, и въ всѣки домъ ще настане радость и веселие. Докато живѣятъ въ старото, хората се движатъ въ една и сѫща мисъль. Тѣ казватъ: Човѣкъ се ражда, остарѣва и умира. После пакъ се ражда, остарѣва и умира. Въ последно време ученитѣ заговориха за подмладѣване на човѣка, безъ да умира и отново да се ражда. Това подмладѣване става чрезъ присаждане на нѣкакви животински жлѣзи. Ученитѣ не подозиратъ даже, че има духовенъ начинъ за подмладѣване на човѣка. Всѫщностъ подмладяването е вѫтрѣшенъ, психически процесъ. Въ мозъка, въ симпатичната нервна система има особени жлѣзи, съ които човѣкъ не знае да манипулира. Съвременнитѣ учени не знаятъ още ролята на тѣзи жлѣзи. Единъ день, когато научатъ ролята имъ, тѣ ще могатъ да ги използуватъ съзнателно, като средство за подмладѣване. Днесь хората се намиратъ подъ влиянието на закона на внушението. Когото срѣщнатъ, все се оплакватъ, че глава ги боли, кракъ ги боли, рѫка ги боли и т. н. Тѣ не знаятъ, че всички болѣсти се дължатъ на вѫтрешни противоречия въ самитѣ тѣхъ. Днесь се искатъ разумни хора, последователи на велики мисли, на велики идеи и добродетели. Днесь се искатъ работници, които да проповѣдватъ и прилагатъ Божественото въ свѣта. Днесь се искатъ образци. Всѣки може да говори за търпение, но мѫчно може да бѫде търпѣливъ. Нѣщата лесно се говорятъ, но мѫчно се правятъ. Казвали на Наполеона: Да направимъ това. – Ами пари? – Да направимъ онова. – Ами пари? За всѣко нѣщо сѫ нуждни пари. Много нѣща ставатъ въ свѣта, но безъ пари нищо не става. Ние взимаме думата „пари” въ широкъ смисълъ.

Капиталиститѣ, икономиститѣ казватъ: Пари трѣбватъ. Възпитателитѣ казватъ: Майки трѣбватъ. Днесь и пари има, и майки има, но какво направиха хората съ паритѣ и съ майкитѣ? Паритѣ и майкитѣ представятъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ на малкото дете. То носи този чукъ въ рѫката си, но не може да го вдига и слага, не може да работи съ него. Обаче, въ рѫката на неговия неприятель, сѫщиятъ чукъ е орѫжие, което може да смаже главата му. Паритѣ представятъ човѣшкия умъ. Майката представя човѣшкото сърдце. Значи, както не може безъ умъ и безъ сърдце, сѫщо така не може безъ пари и безъ майки. Не туряйте, обаче, нито паритѣ, нито майкитѣ вънъ отъ себе си. Умътъ е създалъ паритѣ; сърдцето е създало майкитѣ. Какъ? Божественото заставя момата да се влюби въ нѣкой момъкъ, да се ожени за него и да стане майка. Умътъ и сърдцето сѫ проводници, чрезъ които Божествениятъ Духъ се проявява и върши чудеса Запримѣръ, докато не е станала майка, момата не е готова на жертви, на подвизи. Щомъ стане майка, тя е готова да върши чудеса. За детето си тя е готова на всѣкакви жертви. За Божественото въ себе си човѣкъ е въ сила да направи всичко.

И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя умъ и своето сърдце, изучавайте и своята рѫка. Когато искате да внесете въ характера си повече мекота, въ продължение на цѣла година, по три пѫти на день – сутринь, на обѣдъ и вечерь, гладете дланитѣ на рѫцетѣ си. Когато искате да предадете повече твърдость, смѣлость, мѫжество на характера си, гладете горната часть на рѫцетѣ си. Нѣкой минава за деликатенъ, за човѣкъ съ мекъ характеръ, а гласътъ му е грубъ. Мекотата се изразява и въ гласа на човѣка. Такъвъ човѣкъ има особенъ тембъръ на гласа си. Пазѣте се отъ груби чувства, които накърняватъ мекотата. За всичко, каквото правитѣ, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да знаете, че всѣки моментъ ви следятъ отъ невидимия свѣтъ. За всѣка празна дума ще отговаряте. Никой не може да говори, или да прави, каквото иска. Ако нѣкой си позволи да прави, каквото иска, ще отговаря за дѣлата си. Лъжата не се прощава на никого. Изобщо, колкото по-високо стои човѣкъ, толкова по-строги сѫ къмъ него. Не е позволено да се лъже въ името Божие. Когато дойде нѣкой Учитель на земята, Той не говори отъ себе си, нито отъ свое име. Той говори отъ името на Онзи, Който го е изпратилъ на земята. Жалко е, когато хората не се ползуватъ отъ Словото на Учителя. Следъ две хиляди години този Учитель пакъ ще дойде и ще ги пита: Защо не слушахте Учителя, който ви говори преди две хиляди години? Ако бѣхте Го слушали, днесь нѣмаше да страдате. Вие слушате, но не възприемате. Нѣкои пъкъ слушатъ и търсятъ нѣщо тайно, нѣщо скрито-покрито въ думитѣ на всѣки, който имъ говори. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да говори човѣкъ истината. Който говори истината, той ще изпита всички блага на живота. Който не говори истината, той ще опита всички страдания. Ако не искате да страдате, бѫдете винаги на страната на истината. – Какви сѫ правилата на истината? Тѣзи правила сѫ написани на вашето сърдце. Отворете книгата на вашето сърдце и четете. Казано е въ Писанието: „Вложилъ е Духътъ си въ васъ.” Това значи: Богъ е написалъ истината въ сърдцата на хората.

Мнозина мислятъ, че като живѣятъ сами, вънъ отъ хората, по-лесно ще прогресиратъ. Да мисли човѣкъ така, това значи да се самоизлъгва. Веднъжъ дошълъ на земята между хора, животни, растения и минерали, човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ тѣхното влияние. И най-малката частица отъ всичко онова, което го обикаля, указва влияние върху него. Отъ своя страна и той влияе върху всички живи сѫщества. Цѣлата природа влияе на човѣка, но и човѣкъ указва влияние на природата. Този законъ е неизбѣженъ. Слънце, луна, звѣзди – всички указватъ влияние върху човѣка. Следователно, ще знаете, че всичко, което Творецътъ е създалъ, има отношение къмъ всички живи сѫщества и се отразява благоприятно върху тѣхното развитие.

Като знаете това, вие трѣбва да се освободите отъ вѫтрешния страхъ. Нѣкой се страхува да не заболѣе, да не се зарази отъ нѣкаква болѣсть. Нѣма защо да се страхувате. Дръжте въ ума си положителната мисъль, че каквото и да ви се случи презъ деня, всичко е за добро. Отъ Божествено гледище, каквото и да става въ свѣта, всичко е за добро. Мнозина се плашатъ отъ нѣкои свои предчувствия, вследствие на което сѫ станали суевѣрни. Като ги сърби лѣвата рѫка, тѣ казватъ, че ще получатъ пари; като ги сърби дѣсната, казватъ, че ще даватъ пари. Значи, по вѫтрѣшенъ пѫть тѣ дохождатъ до извѣстни правилни заключения. Това е цѣла наука, която хората нѣкога сѫ знаели, но днесь сѫ я забравили. Като не помнятъ нищо отъ нея, тѣ казватъ, че това сѫ суевѣрия. Не е така. Ухото долавя това, което окото не може да долови. Окото пъкъ долавя това, което ухото не може да долови. Следователно, всѣко сѣтиво възприема извѣстенъ родъ впечатлѣния, каквито друго сѣтиво не може да възприеме. Запримѣръ, палецътъ възприема единъ родъ впечатлѣния, показалецътъ – другъ родъ впечатлѣния, средниятъ пръстъ – трети родъ впечатлѣния и т. н. Ако дигне рѫката си нагоре, човѣкъ придобива съвсѣмъ особени впечатлѣния, различни отъ тия, които всѣки пръстъ отдѣлно придобива. Когато дигне нагоре само показалецътъ, съ това човѣкъ иска да каже: Едно давамъ за Бога, четири за мене. Ако дигне двата си пръста, той иска да каже: Две давамъ за Бога, три за мене. Така свещеницитѣ благославятъ. Казватъ на нѣкого: Горе рѫцетѣ! Това значи: Дай всичко за Бога! Когато човѣкъ се отчая и дигне рѫцетѣ си нагоре, тогава му се помага. Ако си скѫперникъ, дигни рѫцетѣ си нагоре. Ако си проповѣдникъ, дигни рѫцетѣ си нагоре. Да дигнешъ рѫцетѣ си нагоре, значи, да бѫдешъ готовъ да дадешъ всичко. Никой човѣкъ не може да благославя по този начинъ. Да благославя така, това значи да даде всичко, каквото има. Само Богъ може да благославя. Въ благословението се криятъ Божиитѣ блага.

Сега не остава нищо друго, освѣнъ да благодарите, че сте дошли на земята. Благодарете за тѣлата, за очитѣ, за ушитѣ, за добритѣ мисли и чувства, които ви сѫ дадени. Благодарете за благоприятнитѣ условия, които ви сѫ дадени за реализиране на вашитѣ стремежи и желания. Безъ тѣзи условия нищо не бихте постигнали.

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.” Следователно, за да придобиете знание, да се ползувате отъ живота, вие трѣбва да минете презъ вратата на любовьта. Желая всички да бѫдете учени, но безъ дипломи. Казвамъ: Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици и любовь имамъ, азъ съмъ нѣщо, което може да се ползува отъ условията на живота. Говорете съ человѣчески и ангелски езици така, че да имате любовь и да станете това, което душата ви желае.

„Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.”

1 септември, 1935 г. 10 ч. с.

София – Изгрѣвъ.

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×