Jump to content

1935_09_01 Ще дойде отвѫтре


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Ще дойде отвѫтре

Йоанъ, 4 гл.

Има нѣща въ живота, които човѣкъ постоянно трѣбва да повтаря. Това, което веднъжъ само е опиталъ, не е още абсолютно реално. Запримѣръ, нѣкой казва, че е щастливъ. Защо? – Защото е спечелилъ нѣщо. Той казва, че е щастливъ, безъ да знае, какво нѣщо е щастието. Единъ благоприятенъ случай въ живота не прави човѣка щастливъ. Той трѣбва много пѫти да е опиталъ щастието, за да се нарече щастливъ. Другъ казва, че е разуменъ, безъ да знае, какво нѣщо е разумностьта. Трети казва, че е силенъ, чистъ, безъ да знае, какво нѣщо е сила, чистота. Четвърти казва, че живѣе, безъ да знае, какво нѣщо е животътъ. Поне отчасти всички хора знаятъ тѣзи нѣща, но въпреки това, резултатитѣ на тѣхния животъ не се съвпадатъ съ знанията имъ. Тѣ знаятъ, какво нѣщо е животътъ, но умиратъ; тѣ знаятъ, какво нѣщо е чистотата, но се цапатъ.

Казано е въ Писанието: „Богъ е Духъ. Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи”. Какво нѣщо е Духътъ? Кой е Духътъ на Истината? Съвременнитѣ хора си задаватъ този въпросъ и търсятъ истината. Тѣ търсятъ истината, но намиратъ онази истина, която се кѫса. Дали на едного единъ коприненъ конецъ. Той взелъ конеца и започналъ да го разчепква, да види, каква е силата му. Съ разчепкването, обаче, той не позналъ силата на конеца, но – качеството му, т. е. материята, отъ която е направенъ. Въ случая, не е важно качеството на конеца, но силата му. Важно е конецътъ да е силенъ, да не се кѫса. Следователно, ако въ желанието си да намѣри истината, човѣкъ лесно кѫса конеца, тази истина е относителна, тя се кѫса, не издържа на външнитѣ условия.

Нѣкой казва, че познавалъ онзи свѣтъ, знае, какъ е нареденъ, какъ живѣятъ сѫществата тамъ и т. н. Всѫщностъ, описанието, което тѣ даватъ за онзи свѣтъ, е описание за физическия свѣтъ. Можете ли да кажете, че познавате лука по неговитѣ външни люспи? Люспитѣ на лука не представятъ самия лукъ. Лукътъ се познава по неговата вѫтрешность.

Мнозина се хвалятъ съ знанието си, но ако тѣхното знание е подобно на онова, което нѣкои иматъ за лука, на такова знание не може да се разчита. Изобщо, знанието е товаръ, който нѣкога е потрѣбенъ, а нѣкога – не е потрѣбенъ. Който има много знания, той е подобенъ на натоваренъ пѫтникъ, който отива за нѣкой градъ или село, но трѣбва да върви пѣшъ. Той е взелъ съ себе си два куфара: въ единия е турилъ горни и долни дрехи, четки за дрехи, за обуща и нѣкои тоалетни принадлежности. Въ другия куфаръ е турилъ нѣща за ядене. Той носи куфаритѣ си, но току се оглежда, да намѣри човѣкъ, който да му помогне, да поноси малко куфаритѣ вмѣсто него. Готовъ е да плати, само да намѣри такъвъ човѣкъ. Наредъ съ него върви другъ пѫтникъ, който не носи никакъвъ багажъ съ себе си, но се оглежда, да намѣри човѣкъ съ куфари, отъ когото да вземе нѣщо за ядене. Вториятъ пѫтникъ разчита на просия.

Значи, има два вида последователи на науката: еднитѣ слушатъ, възприематъ – товарятъ се съ излишенъ багажъ, който не могатъ да носятъ. Това показва, че тѣ иматъ много идеи, които нѣма кѫде да приложатъ. Другитѣ слушатъ, но не възприематъ. Тѣ нѣматъ никакви идеи. И като ги питатъ, защо нищо не работятъ, защо нищо не прилагатъ, тѣ се оправдаватъ съ това, че сѫ сиромаси, нищо нѣматъ. Като се срѣщатъ, хората се запитватъ: Ти отъ кои си – отъ ония съ куфаритѣ, или отъ ония безъ куфаритѣ? Съ други думи казано: Ти отъ кои хора си – отъ ония, които иматъ идеи, или отъ безидейнитѣ? Първитѣ се обезсърчаватъ, че иматъ капиталъ, иматъ идеи, но нѣма кѫде да ги приложатъ. Вторитѣ пъкъ се обезсърчаватъ, че нѣматъ капиталъ, нѣматъ идеи и въ заключение казватъ, че животътъ нѣма смисълъ, че не струва да се живѣе и т. н.

Наистина, безъ приложение на идеитѣ животътъ нѣма смисълъ. Защо нѣкои хора не могатъ да приложатъ идеитѣ си? – Защото тѣ търсятъ начинъ да ги приложатъ вънъ отъ тѣхъ. Вънъ отъ себе си човѣкъ нищо не може да приложи. Заблуждение е да се мисли, че идеитѣ сѫ приложими вънъ отъ човѣка. Каквото може да приложи, човѣкъ ще го приложи въ себе си – никѫде другаде. Само приложеното дава свѣтлина. Що се отнася до желанието на хората да приложатъ идеитѣ си вънъ отъ тѣхъ, това завинаги ще остане непостижимъ идеалъ. Когато създаде свѣта, Първата Причина приложи всичко въ себе си. Затова е казано: „Всичко въ Бога живѣе и се движи”. Той прилага нѣщата въ себе си, а ние искаме да ги изнесемъ и приложимъ навънъ. Какво по-голѣмо противоречие отъ това? Вследствие на туй противоречие, хората влизатъ въ стълкновение съ Божествения редъ на нѣщата. Човѣкъ самъ не е убеденъ въ нѣщо, а иска да убеди другитѣ хора, тѣ да вѣрватъ въ убеждението му. Невъзможно е да убедишъ нѣкого въ това, въ което ти самъ не вѣрвашъ. Ако си убеденъ, че пѫтьтъ, въ който вървишъ, е правъ, защо трѣбва да убеждавашъ другитѣ въ това? Кажи имъ: Пѫтьтъ, който съмъ избралъ, е правъ. Ако искате, елате съ мене. Ако не искате, останете въ своя пѫть. – Ама ние не искаме да се заблуждаваме. – Прави сте, човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, но първо трѣбва да се запита, не се ли е вече заблудилъ? Щомъ искашъ да приложишъ идеитѣ си вънъ отъ себе си, ти си вече заблуденъ. Ако пъкъ постоянно прилагашъ своитѣ идеи въ себе си, ти си въ пѫтя на истината, въ който всичко можешъ да постигнешъ.

Мнозина очакватъ, първо животътъ да се подобри, а после тѣ да станатъ добри. Това значи: идеята за доброто да се приложи първо въ живота, а после въ хората. Това е невъзможно. Хората очакватъ да дойде Царството Божие отвънъ нѣкѫде и тогава да влѣзе въ тѣхъ. Тѣ Го очакватъ по нѣкакъвъ духовенъ начинъ, да дойде отвънъ и изведнъжъ да придобиятъ право на гражданство за това Царство. – Не, това никога нѣма да стане. Царството Божие е въ човѣка, а не вънъ отъ него. Казано е въ Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи”. Кѫде ще търсите това Царство? Въ себе си. Забелязано е, че всички гордѣливи, всички честолюбиви хора търсятъ Царството Божие отвънъ. Нѣкой ги обидилъ, и тѣ веднага казватъ, че свѣтътъ е лошъ, че хората сѫ груби и се разочароватъ. Защо трѣбва да се разочароватъ? Ако човѣкъ е океанъ, кой може да окаля водата му? Ако Царството Божие е въ него, кой може да смути духа му? Ако една дума може да ви обиди, вие не познавате истината. Щомъ не познавате истината, вие не можете да се наречете човѣкъ. Следователно, когато вашето море се развълнува, задайте си въпроса: Защо се смущавамъ, защо се обезсърчавамъ? Ако сте искренъ къмъ себе си, вие трѣбва да си отговорите: Азъ се смущавамъ и обезсърчавамъ, защото искамъ да приложа истината вънъ отъ себе си. Какво трѣбва да направишъ тогава? Ти трѣбва да приложишъ истината въ себе си. Щомъ я приложишъ, ти веднага ще се насърдчишъ. Сѫщото се отнася до любовьта и до знанието.

Следователно, ако искашъ да приложишъ любовьта и знанието вънъ отъ себе си, ти ще се обезсърдчишъ. Щомъ ги приложишъ въ себе си, ще се насърдчишъ. Като не разбиратъ това, хората искатъ да внесатъ своитѣ идеи въ свѣта, безъ да знаятъ, че по този начинъ, тѣ ще влѣзатъ въ разрѣзъ съ Божествения порядъкъ на нѣщата. Каква нужда има свѣтътъ отъ вашитѣ идеи? Много проповѣдници сѣдятъ на амвона и оттамъ искатъ да обърнатъ хората къмъ Бога. – Не, по този начинъ хората не се обръщатъ. Нѣкой човѣкъ говори на другитѣ за чистота, а самъ той не познава чистотата. Като го погледнешъ, виждашъ, че погледътъ му е раздвоенъ. Този човѣкъ мисли, какъ да тѣ обърне, какъ да ти повлияе да вѣрвашъ като него. Той иска да направи хората щастливи отвънъ, да вѣрватъ външно. Невъзможно е човѣкъ да бѫде щастливъ, и да вѣрва отвънъ. Истински щастливъ е онзи, който носи щастието си отвѫтрѣ. Докато търсите щастието, любовьта отвънъ, вие сте на кривъ пѫть. Докато нѣщата сѫ благоприятни отвънъ, вие сте на кривъ пѫть. Следователно, докато мислите, че свѣтътъ може да се оправи по външенъ пѫть, отвънъ само, вие сте на кривъ пѫть. Хората искатъ да оправятъ свѣта и да господаруватъ надъ него. – Не, свѣтътъ не е създаденъ за господари. Той не е създаденъ даже за майки и за бащи. Свѣтътъ е създаденъ за ония души, които сѫ готови да живѣятъ братски помежду си. Свѣтътъ е създаденъ за души, които сѫ готови да учатъ.

И тъй, свѣтътъ не е създаденъ и за ученитѣ хора, но за ония, които искатъ да учатъ. Ако нѣкой е ученъ, силенъ или свѣтъ човѣкъ, какво ще ви ползва неговата ученость, неговата сила или неговата святость? Ако е силенъ, той може да ви стѫпче съ своя ботушъ; ако е ученъ, той може да ви наплаши съ своя умъ. Той ще излѣзе срѣщу васъ, ще иска да ви порази съ своитѣ знания. Ако е светия, той може да ви обезсърдчи съ своята духовность. Като гледатe, колко е напредналъ, вие ще се отчаятe, ще мислите, че никога не можете да постигнете тази святость. При това положение, ще знаете, че не е важно, колко сте яли, но какъ се чувствате следъ яденето и колко отъ приетата храна сте асимилирали. Храненето е времененъ процесъ, въ който е реаленъ само моментътъ на яденето. Щомъ е така, между двама души може да сѫществува отношение само тогава когато тѣ едновременно ядатъ една и сѫща храна. Сѫщото се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Докато мисли и чувства, човѣкъ е въ реалностьта на нѣщата.

Сега, отъ всички се изисква вѫтрѣшно разбиране на нѣщата. Ако не разберете истината отвѫтрѣ, всички ще фалирате. Истината е капиталъ, който трѣбва да се използва. Малцина сѫ мислили по този въпросъ. И до днесь още виждаме, че хората очакватъ всички нѣща отвънъ. Като не дойдатъ тия нѣща, тѣ се разочароватъ. Следъ възкресението на Христа, последователитѣ Му очакваха втори пѫть да дойде Той на земята, но тѣ Го очакваха отвънъ. И днесь още очакватъ Христа да дойде отвънъ нѣкѫде. Религиознитѣ се запитватъ помежду си, кога ще дойде Христосъ на земята. Христосъ нѣма да дойде по този начинъ, по който Го очакватъ. Ще кажете, че като се е родилъ веднъжъ, трѣбва да се роди и втори пѫть. Щомъ се е родилъ на земята, хората трѣбваше да Го приематъ. Понеже не Го приеха на времето, въ бѫдеще Христосъ ще дойде само тогава, когато всички хора отворятъ сърдцата си и Го приематъ отвѫтрѣ, а не отвънъ. Отварянето сърдцата на хората и приемането на Христа, означава идването Му на земята. Не Го ли приематъ по този начинъ, ще дойдатъ бури, земетресения, циклони, сиромашия, гладъ, болѣсти, кризи и т. н. Докога ще продължаватъ тѣзи нѣща? Докато хората напуснатъ стария животъ – животътъ на външнитѣ вѣрвания. Като се срѣщатъ, хората обичатъ да се разглеждатъ отъ главата до краката, измѣрватъ се, кой какъвъ е: какви сѫ очитѣ, устата му, лицето, тѣлото. Обаче, тѣ трѣбва да знаятъ, че най-добре и правилно е, да мѣрите човѣка отвѫтрѣ, вѫтрѣшно да го разглеждате. Важно е, какъвъ е човѣкъ отвѫтрѣ, а не отвънъ. Вѫтрѣшно той може да е свѣтъ, а външно да не е свѣтъ. И обратно: външно може да е свѣтъ, а вѫтрѣшно да не е. Светостьта е вѫтрѣшно качество на човѣка.

Човѣкъ трѣбва да обърне внимание на нѣколко нѣща въ живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Тѣ сѫ: чистота, светость, сила, животъ и любовь. Върху чистотата се градятъ чувствата, здравето, отчасти и щастието на човѣка. Чистотата е вѫтрѣшно качество. Светостьта има отношение къмъ човѣшкия умъ. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение къмъ волята. Силата опредѣля устойчивостьта на човѣшкия характеръ. Животътъ дава условия на човѣка да реализира всички свои желания и стремежи. Като живѣе, съзнанието му постепенно се буди, разширява, и той разработва своитѣ дарби и способности. Най-после иде любовьта, която обхваща всичко въ живота. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Казано е още: „Чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога”. Действително, ако сърдцето на човѣка не е чисто, ако умътъ му не е свѣтъ, ако волята му не е силна, и ако душата му не е пълна съ любовь, думата човѣкъ нѣма смисълъ. Следователно, може да се нарече човѣкъ само онзи, сърдцето на когото е чисто, умътъ – свѣтълъ, волята – силна, душата – пълна съ любовь. Това сѫ качества на истинския човѣкъ.

Като ученици, работете върху себе си, да се освободите отъ недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. Въ усилията човѣкъ придобива, въ пресилването губи. Всѣко нѣщо трѣбва да се представи въ неговия естественъ видъ, безъ преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представятъ чистотата, светостьта, силата, животътъ и любовьта такива, каквито не сѫ въ действителность? Чистотата е първата врата, презъ която животътъ влиза; светостьта е втората врата; силата е третата врата, а любовьта – четвъртата и последна врата, презъ която животътъ влиза. Казваме, че животътъ влиза презъ четири врати, но сѫщевременно, той излиза отъ сѫщитѣ врати. Всѣко нѣщо, което влиза и излиза, е реално. Значи, животътъ е реалность. Всѣко нѣщо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази свѣтлина, която едновременно влиза и излиза отъ човѣка. Това, което виждате само отвънъ, не е реално. Когато виждате единъ човѣкъ само отвънъ, той не е реаленъ. Това е неговата външна кѫща. Истинскиятъ човѣкъ е скритъ вѫтрѣ нѣкѫде въ своята кѫща. Ако можете да видите човѣка въ неговата кѫща, тогава ще разберете, какво нѣщо представя той.

Сега, азъ искамъ да обърна вниманието ви на вѫтрешното гледане, на вѫтрешната мисъль въ човѣка. Когато гледате нѣщата отвѫтрѣ навънъ, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвънъ, вие изпадате въ заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нѣщата, вие всѣкога ще се рѫководите отъ желанието, каквото намислите и както го намислите, така да стане. – Не, човѣкъ трѣбва да знае, че надъ неговата воля има друга, по-висока, която рѫководи свѣта. Ако наложите своята воля, вие ще създадете редъ пакости въ свѣта. Когато нѣкой ви угоди, вие желаете този човѣкъ да живѣе; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне отъ лицето на земята. Добре е човѣкъ да се влияе отъ чувствата си, но затова той трѣбва да бѫде благороденъ. Благородството ще го предпази отъ онзи наклонъ въ живота, къмъ който личнитѣ му чувства го тласкатъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ и въ чувства, и въ мисли, и въ постѫпки. Щомъ е съвършенъ въ чувства, въ мисли и въ постѫпки, той ще бѫде внимателенъ и къмъ всѣка своя дума. Когато говори, човѣкъ трѣбва да има предвидъ първо себе си, като че на себе си говори. Ако той самъ хареса избора на думитѣ си, речта му ще се отрази добре и върху слушателитѣ. Всѣки трѣбва да знае, че говори на себе си. Ако самъ се хареса, тогава онѣзи, които сѫ дошли да го слушатъ, ще останатъ въ залата; ако не имъ хареса, ще го напуснатъ. Добрата речь дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако сѣмето е доброкачествено, и житото ще бѫде добро. Това всѣки земедѣлецъ предварително знае. Когато нивата не е добра, и сѣмето не е доброкачествено, житото ще бѫде слабо, хилаво. И това земедѣлецътъ предварително знае.

„Богъ е Духъ”. Да произнесете думитѣ „Богъ е Духъ” съ дълбочина, съ пълно съзнание, това значи да възприемете Божиитѣ мисли. Какво повече можете да желаете? Или ще кажете, че се интересувате отъ въпроситѣ: Защо свѣтътъ е създаденъ, защо хората сѫ създадени, защо грѣшатъ. Оставете тѣзи въпроси настрана. За васъ е важно, защо ти, като човѣкъ, си създаденъ. Който искрено си зададе този въпросъ, той ще получи отговоръ. Човѣкъ е създаденъ, за да служи на своя Създатель, а едновременно съ това да изучава свѣта. Единъ день, когато свърши своята работа, когато изучи свѣта, човѣкъ отново ще се върне при своя Създатель и ще даде отчетъ за всичко, каквото е направилъ и научилъ. Като го изслуша, Той ще коригира работитѣ му. Следъ това ще му даде възможность самъ да прегледа своя животъ, всичко онова, което е вършилъ. Има специалисти фотографи, които, отъ сутринь до вечерь, правятъ снимки на всички положения на човѣка: Кога и какъ става, какъ и въ какви дрехи се облича, какъ мисли, какви чувства го вълнуватъ, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човѣкъ самъ ще разбере погрѣшкитѣ си и ще се коригира. Така той ще разбере, какво е нужно въ живота му и какво не е нужно.

Засега, човѣкъ е дошълъ до убѣждението, че безъ много нѣща може, но безъ сънь не може. Ще дойде день, когато човѣкъ ще може и безъ сънь. Само невежитѣ спятъ. Когато невежитѣ спятъ, умнитѣ работятъ. Съньтъ е почивка само за онѣзи, върху които разумнитѣ сѫщества работятъ. По този начинъ тѣхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човѣкъ трѣбва да придобие равновѣсие между ума и сърдцето си. Щомъ дойде до това равновѣсие, процеситѣ въ неговия организъмъ ще ставатъ правилно. Съньтъ се е наложилъ на хората поради нарушаване на Божественитѣ закони. Отъ Божествено гледище, съньтъ не е билъ предвиденъ. Сѫщото се отнася и до смъртьта. Човѣкъ е създаденъ да живѣе, а не да умира. Откакъ смъртьта влѣзе въ живота, хората изгубиха своето първоначално равновѣсие. Когато умре нѣкой, казватъ, че този човѣкъ заспалъ, т. е. починалъ. Може и безъ този сънь. Човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ областьта на спящия животъ, т. е. отъ смъртьта и да влѣзе въ живота на безсмъртието, въ възкресението. За да дойде до възкресението, той трѣбва да повѣрва, че любовьта, знанието, свободата сѫ отвѫтрѣ, а не отвънъ. Запримѣръ, хората чакатъ да изгрѣе слънцето, да се порадватъ на неговата свѣтлина и топлина. Споредъ мене, не е важно, дали само външното слънце е изгрѣло. Ако външното слънце е изгрѣло, а вѫтрешното слънце на човѣка не е изгрѣло, той нищо не печели. Важенъ е моментътъ, въ който изгрѣването на външното слънце съвпада съ изгрѣването на вѫтрешното слънце на човѣка. Това е истински изгрѣвъ. Външното, физическото слънце е цѣнно за всички хора, за всички живи сѫщества. Вѫтрешното слънце е цѣнно за самия човѣкъ. Нѣма по-голѣма радость за човѣка, когато вижда и външно, и вѫтрѣшно. Голѣма е радостьта на човѣка и на цялото небе, когато всички хора на земята разбиратъ и познаватъ своя Създатель. Настанало е тогава Царството Божие на земята.

„Богъ е Духъ”. Кажѣте ли така, задайте си въпроса, какво сте направили за този Духъ. Отъ васъ се иска едно: да пазите Неговата мисъль чиста, свѣта, силна и пълна съ любовь, въ нищо да не я петните. За всѣка лоша дума, за всѣка крива мисъль човѣкъ носи последствията имъ. Нищо не може да го спаси отъ отговорность къмъ Божественото. Тази е причината за страданията на хората. И обикновенитѣ хора страдатъ, и свѣтиитѣ страдатъ. Както обикновениятъ човѣкъ страда за всѣко извършено престѫпление, запримѣръ, убийство, така светията страда за най-малката погрѣшка, извършена отъ него. Който може да убие муха, следъ време той може да убие човѣкъ. Законътъ е сѫщъ. Като не разбирате закона, казвате: Муха е това. Житно зърно е това. Малко желѫдче е това. По външенъ видъ е вѣрно, че мухата е малка, че житното зрънце и желѫдчето сѫ малки, но вижте следъ време, какво може да излѣзе отъ тѣхъ. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено въ земята, ще даде голѣмъ класъ. Желѫдчето, посадено въ земята, ще се превърне въ голѣмъ, стогодишенъ дѫбъ. Ако този стогодишенъ дѫбъ не може да се превърне въ малъкъ желѫдъ, той не е въ права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голѣмъ като дѫба и малъкъ като желѫда, той е на кривъ пѫть въ живота си. Съ други думи казано: ако едновременно човѣкъ не може да използва благата, които му сѫ дадени и въ сѫщото време, не може да се откаже отъ тѣхъ, той е на кривъ пѫть. Значи, за да получи едно благо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се откаже отъ друго нѣкакво благо.

Животътъ се осмисля, когато човѣкъ минава отъ великото голѣмо къмъ великото малко. Това значи: човѣкъ може да изрази своя стремежъ къмъ служене на великото голѣмо, само когато работи и услужва на великото малко. Великиятъ е създалъ свѣта чрезъ малкитѣ работи. Той е започналъ отъ малкитѣ величини и постепенно е вървѣлъ къмъ голѣмитѣ. Хората постѫпватъ обратно: започватъ съ голѣми величини и свършватъ съ малки. Де кого срѣщнете, ще ви разправя, че билъ каненъ въ нѣкой домъ отъ високо общество, че го приели царски. Това говори за човѣшкото тщеславие. Другъ ще се хвали, че билъ въ дома на нѣкой министъръ. Какво представятъ министритѣ, или царетѣ? И тѣ сѫ като всички хора, но поставени въ обществото по-високо. Когато нѣкой се хвали съ такива нѣща, всѫщностъ той се хвали съ себе си – самъ иска да се повдигне. Казано е въ Писанието: „Който се хвали, съ Бога да се хвали”. Ако сте ходили при нѣкой царь и нищо царско не сте придобили, какъвъ смисълъ има вашето посѣщение? Ако сте ходили при единъ светия и нищо свято не сте придобили, вашето посѣщение остава безпредметно. При това положение, вие ще се намѣрите въ такова противоречие, въ което младата мома изпада. Докато е мома, тя постоянно носи въ ума си нѣкой момъкъ, когото иска да хване въ мрежата си, както рибарь – рибата. Тя не мисли за нищо друго, освѣнъ за момъка. Като се ожени за него, тя счита, че е разрѣшила въпроситѣ на живота. Следъ това започва да мечтае, майка да стане. Момъкътъ пъкъ мечтае баща да стане. После и двамата започватъ да мечтаятъ за кѫща, за ниви, за лозя. Защо всѣка мома трѣбва да стане майка? И защо всѣки момъкъ трѣбва да стане баща? Радвайте се на вашитѣ майки и бащи! Ако искате да станете майка или баща, вземете си по едно-две сирачета и ги отгледайте като свои. Всички хора се стремятъ къмъ новото, къмъ новъ животъ. Новиятъ животъ, обаче, изисква нови разбирания. Въ новия животъ разбиранията за майка, за баща, за братъ и за сестра, за учитель, за ученикъ, ще бѫдатъ съвършено различни отъ сегашнитѣ. Който не се проникне отъ новитѣ идеи, той не може да влѣзе въ новия животъ. Безъ нови идеи никакъвъ градежъ не може да се предприеме.

Казвате: Да наредимъ работитѣ си. Работитѣ се нареждатъ отвѫтрѣ, а не отвънъ. Който мисли, че отвънъ може да нареди работитѣ си, той е на кривъ пѫть. Срѣщамъ едного, който се оплаква, че е сиромахъ, че нѣма петь пари въ джоба си. – Ето, азъ нося голѣмъ товаръ на гърба си, богатъ съмъ. Вземи часть отъ него и тръгни съ мене. Ще знаешъ, че колкото вземешъ, самъ ще го изнесешъ, нѣма връщане назадъ. Той се зарадва, взима часть отъ моя товаръ, туря го на гърба си и тръгва следъ мене. Като измине нѣколко километра, той се спира уморенъ и казва: Тежъкъ е товарътъ ми. Не можешъ ли да си го вземешъ назадъ? – Не, никакво връщане не се позволява. Товарътъ, който раздѣлямъ съ хората, представя истината, която излиза отъ мене. Веднъжъ дадена на човѣка, истината назадъ не се връща. Знанието, словото, любовьта, които излизатъ отъ мене, назадъ не се връщатъ. Всѣко нѣщо, което може да се дава и взима назадъ, не е истинско, не е реално. Каквото даде човѣкъ, трѣбва да го забрави, както земедѣлецътъ забравя посѣтото сѣме на нивата. Когато посѣе житото на нивата, земедѣлецътъ не ходи да го разравя, или да го събира отново, но го оставя въ земята и спокойно чака времето, докато поникне. Щомъ поникне, житото ще израстѣ, ще завърже и ще узрѣе, ще даде повече плодъ, отколкото, ако отново се вади отъ земята. Ожънатото и събрано жито въ хамбара е печалбата на земедѣлеца.

И тъй, бѫдете чисти, свети, силни и пълни съ любовь, ако искате хората да ви обичатъ. Днесь всички хора сѫ кандидати за любовь, т. е. всички искатъ да бѫдатъ обичани, но трѣбва да знаятъ, че само съвършеното се обича. Несъвършеното не може да се обича. Ценна е свѣтлината, ценна е чистата вода, цененъ е чистиятъ въздухъ, ценна е любовьта. Какъвъ смисълъ има въ безлюбието? Или, какъвъ смисълъ има въ тъмнината? Какъвъ смисълъ и цена има нечистата вода? Смисълътъ на живота се заключава въ това, да обичашъ, а не да тѣ обичатъ. Добре е да тѣ обичатъ, но още по-добре е да обичашъ. Който обича, той е щастливъ, той е господарь. Въ това отношение пръвъ Богъ е далъ примѣръ. Той обича всички, затова е господарь на свѣта. Какво се иска тогава отъ насъ? Отъ насъ се иска да обичаме, както Богъ обича. Той е създалъ свѣта, за да изяви своята Любовь и да ни покаже, какъ да обичаме. Каква е била цельта на Бога, за да създаде свѣта? Този въпросъ не трѣбва да се задава. Обаче, да питате, какъвъ е смисълътъ на живота, това е ваше право. И като питате, трѣбва да си отговорите: Смисълътъ на живота е да любимъ. Смисълътъ на живота подразбира начало на живота. Значи, да любимъ – въ това седи началото на живота. Да ни любятъ – въ това се изразява краятъ на живота. Тази е философията на моя животъ. Щомъ започнатъ хората да ме обичатъ, моята работа е свършена. Щомъ азъ започна да обичамъ, моята работа е въ началото си. Започна ли да работя, азъ съмъ щастливъ. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичатъ, вие се вкисвате. Когато вие обичате, щастливи ставате.

Всички искатъ да знаятъ, защо сѫ нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичатъ. Докато ви обичатъ, а вие не обичате, всѣкога ще бѫдете нещастни. Ако искате да бѫдете щастливи, трѣбва да обичате. Да обичашъ, това е Божествено. Да тѣ обичатъ, това е човѣшко. Любовьта е основа на живота. Обаче, началото на живота започва отъ момента, въ който ти проявявашъ своята любовь. Краятъ на живота настѫпва въ момента, когато хората проявяватъ любовьта си къмъ тебе. Тъй щото, не желайте хората да ви обичатъ, да не дойде преждевременно краятъ на вашия животъ. Ако двама души се обичатъ отвънъ, тѣ никога не могатъ да бѫдатъ щастливи. Ако двама души се обичатъ отвѫтрѣ, тѣ всѣкога ще бѫдатъ щастливи. Следователно, искате ли да бѫдете щастливи, търсете вѫтрешната, а не външната любовь. Този е правиятъ пѫть въ живота.

Религиознитѣ хора казватъ, че обичатъ Христа, а сѫщевременно се съмнѣватъ въ Него. Какво показва това? Това показва, че тѣ сѫ вънъ отъ любовьта, т. е. обичатъ Христа отвънъ. Докато търсите Христа отвънъ, докато очаквате Той да ви обича, вие ще бѫдете на кривъ пѫть. Не търсете Христа отвънъ, но отвѫтрѣ. Това значи: вие обичайте Христа, а не чакайте Той да ви обича. Заблуждение е човѣкъ да изисква отъ другитѣ да го обичатъ. Дали хората ви обичатъ, това е тѣхна работа. Дали ти обичашъ, това е твоя работа. Любовьта трѣбва свободно да се проявява. Щастието на човѣка се заключава въ свободно проявената любовь къмъ Първата Причина на нѣщата. Докато обичате безъ съмнѣние, безъ колѣбание, безъ страхъ, вие всѣкога ще бѫдете щастливи, доволни. Щомъ въ любовьта ви се вмъкне сѣнката на съмнѣнието, на колебанието, на страха, веднага ще се намѣрите предъ страдания и противоречия.

„Богъ е Духъ, и които Му служатъ, да Му служатъ съ духъ и истина”. Въ всѣко нѣщо търсете духа и смисъла, а не буквата. Нѣкой се обидилъ отъ една дума. Фотографиралъ ли е той тази дума, да покаже, на кое мѣсто седи обидата? Превелъ ли е тази дума въ нейния вѫтрѣшенъ смисълъ, да види, има ли нѣкаква обида въ нея? Само този се обижда, който обича отвънъ, а не отвѫтрѣ. Този човѣкъ се чувства обиденъ и настоява, че е правъ. Щомъ е правъ, нека покаже пѫтя на хората. Правиятъ всѣкога върви въ правъ пѫть и може да го покаже и на другитѣ. Иначе, лесно се говори за правъ пѫть, лесно се морализиратъ хората.

Единъ старъ ракъ казалъ на сина си: Синко, защо вървишъ толкова криво? – Какъ да вървя? – Право върви! – Татко, покажи ми, какъ да вървя. Стариятъ ракъ излѣзълъ напредъ и показалъ на сина си, какъ да върви. Като го виделъ, синътъ казалъ: Татко, така и азъ вървя. Покажи ми другъ начинъ, който азъ не познавамъ.

Съвременнитѣ хора, като този ракъ, казватъ на младитѣ: Ние трѣбва да бѫдемъ чисти, свѣти, да се обичаме, да живѣемъ братски помежду си. Всичко това трѣбва да бѫде, но не става. Казвате: Накѫде да се молимъ – на изтокъ, на западъ, на сѣверъ, или на югъ? Запитали единъ евангелски проповѣдникъ, на коя посока трѣбва да се обръща човѣкъ, когато се моли. Той отговорилъ: Ако тѣ биятъ и закачатъ на едно дърво съ главата надолу, накѫде ще се молишъ? Ако тѣ биятъ и тѣ простратъ съ лицето къмъ земята, накѫде ще се молишъ? Ще се молите на всички посоки, отдето иде страданието. Да търсите посока, кѫдето да се молите, това значи, да сте въ външната страна на молитвата. Истинската молитва, като вѫтрѣшенъ процесъ на съзнанието, нѣма опредѣлена посока. Божествениятъ свѣтъ има само една посока, само една точка, едно начало, отъ което всички нѣща излизатъ. Тази точка е наречена „вѣченъ изтокъ”, точка на вѣчно изгрѣващото слънце. Божествениятъ свѣтъ е най-красивиятъ свѣтъ. Хората не могатъ да си представятъ тази красота. Сѫществата, които живѣятъ тамъ, сѫ красиви, умни, учени, щастливи. По-умни, по-учени, по-красиви и по-щастливи отъ тѣхъ не сѫществуватъ. Най-просвѣтенитѣ сѫщества въ свѣта сѫ тия, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. И на васъ не остава нищо друго, освѣнъ да влѣзетѣ въ този свѣтъ. Вънъ отъ този свѣтъ щастие не сѫществува. Хората сѫ нещастни, понеже търсятъ щастие вънъ отъ Божествения свѣтъ. Тѣ търсятъ щастието тамъ, дето го нѣма. Казано е обаче, въ Писанието: „Ние живѣемъ, движимъ се и сѫществуваме въ Бога”. Какъ е възможно при това положение да бѫдете нещастни ? Значи, вие сте излѣзли отъ Великия свѣтъ и търсите щастието си вънъ отъ него. Ако сте гладни и живѣете въ Бога, помислете за Него, и топлиятъ хлѣбъ ще дойде. Бѣдни сте, нѣмате петь пари въ джоба си. Помислете за Онзи, въ Когото живѣете, и паритѣ ще дойдатъ. Какво се изисква за това? Любовь къмъ Първата Причина, къмъ Божественото Начало на живота. Само при това условие, вие ще влѣзете въ контактъ съ сѫществата на висшия свѣтъ, които ще ви се притекатъ на помощь. Ако нѣма това първо условие въ васъ – любовь къмъ Бога – всичко, каквото Христосъ е казалъ, ще остане затворена книга за васъ. Всичко, каквото Христосъ е казалъ, е вѣрно и по буква, и по духъ. Провѣрете го, и ще опитате силата на Христовитѣ думи.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ гладъ, отъ сиромашия, отъ нещастия. Защо нѣкои хора сѫ изложени на такива условия? – Защото очакватъ Богъ да ги обича, а не тѣ да Го обичатъ. Тѣ изискватъ първо хората да ги обичатъ, а после да проявятъ своята любовь къмъ тѣхъ. Ето какъ се справя съ глада праведниятъ, добриятъ човѣкъ, който обича Бога и хората. Върви той изъ гората гладенъ, уморенъ. Сяда на едно мѣсто и заспива. Като се събужда, вижда предъ себе си трапеза, на която сѫ сложени хубави ястия и топълъ хлѣбъ. Въ това време, покрай него минава единъ приятель и го запитва: Кой ти даде това ядене, този топълъ хлѣбъ? – Азъ имамъ една възлюбена, която никога досега не съмъ виждалъ. Обаче, когато и колкото пѫти съмъ се намиралъ въ трудно положение, тя всѣкога ми е помагала. – Ама ти наистина ли говоришъ? Възможно ли е това нѣщо? – Фактътъ, че предъ менъ се намира ядене и топълъ хлѣбъ, доказва истинностьта на моитѣ думи. – Защо не виждашъ възлюбената си? Това е тайна, която и азъ сега разрѣшавамъ. И азъ се мѫча да дойда до това положение, да мога отдалечъ поне да я зърна. Тази е моята цель въ живота – да я видя единъ пѫть. Ако само единъ пѫть я видя, азъ съмъ се домогналъ до вратата на Любовьта, до предверието на Великата Истина.

Такова е положението на всѣки човѣкъ, който служи на любовьта, който върши всичко въ нейно име и заради нея. Днесь всички проповѣдници, всички религиозни говорятъ за Христа, за Първата Причина на нѣщата, описватъ качествата й, но като се намѣрятъ въ трудно положение и имъ се помогне да излѣзатъ отъ него, тѣ всѣкога отдаватъ това на този или онзи силенъ човѣкъ и бързатъ, да му изкажатъ своята благодарность. Тѣ забравятъ Онзи, Който седи задъ този силенъ човѣкъ. Нѣкой свършилъ нѣкакво дело, прославилъ се, и започва да се чувства щастливъ, че хората го оценили като способенъ. Той пакъ забравя, че задъ него седи Първата Причина. Като не знае, кой му дава импулсъ и сила за работа, той се забравя въ успѣхитѣ си и, като кокошка, окряка свѣта. Когато снесе яйце, кокошката започва да кудкудяка, да чуятъ всички, че яйце е снесла. Докато не разбира, какъ Великиятъ работи, за едно снесѣно яйце, човѣкъ ще окряка свѣта, всички да чуятъ, да го похвалятъ. Когато разбере, какъ Великиятъ работи, безъ да вижда нѣкой работата Му, човѣкъ млъква. Който съзнателно мълчи, той разбира Божественитѣ пѫтища и методи. Каквото да направи, каквото да напише, Той не туря своето име. Забележете, Богъ никѫде не е казалъ, че е създалъ небето и земята, че е създалъ слънцето и звѣздитѣ, че е създалъ цѣлата вселена.

Мойсей, както и ученитѣ хора по онова време писали, че Богъ е създалъ свѣта, но Той нищо не казва за това. Ще кажете, че на Мойсѣя навѣрно отвѫтрѣ е дадено да разбере, кой е създалъ свѣта. Казано му е, наистина, но не отъ самия Създатель на свѣта. По духъ, по вѫтрѣшно откровение Мойсей е дошълъ до мисъльта, че Богъ е създалъ свѣта. Кой е чулъ гласа на Бога? Божиятъ гласъ се отличава съ едно качество: Които чуятъ гласа Му, оживяватъ. Болниятъ оздравѣва, невежиятъ ученъ става. Словото Божие съдържа въ себе си мощь и сила. Всичко друго, което не носи здраве, сила и животъ, е човѣшко. Докато не приемете Словото Божие въ себе си, вие ще се пържите въ собственитѣ си грѣшки и слабости, както досега сте се пържили.

Приемете Словото въ себе си и отъ нищо не се безпокойте. Кацнала муха на носа ви. Какво отъ това? Не се заблуждавайте! Носътъ не представя още човѣка. Той е часть отъ дрехата на човѣка, но човѣкътъ е вѫтрѣ нѣкѫде. Нищо не може да засѣгне човѣка. Казвате, че сте срѣщнали еди-кого си. Никого не сте срѣщнали, никого не сте видели. Човѣкътъ не е въ своята външна форма. Всѣки човѣкъ има безброй образи, въ които можете да го видите. Нѣкога ще го видите като младъ момъкъ, който се люби съ момитѣ. Другъ пѫть ще го видите като светия, който помага на хората. Трети пѫть ще го видите като майка, като баща. Въ каквото положение, обаче, видите човѣка, трѣбва да знаете, че въ всички случаи той учи все единъ и сѫщъ урокъ – да обича Първата Причина, да обича хората, безъ да чака тѣ да го обичатъ. При това, човѣкъ трѣбва да обича, безъ да знае нѣкой, че той обича. – Писма трѣбва ли да пише на любимата, или на любимия си? – Той може да пише писма, но да не ги изпраща.

Въ старо време нѣмало поща за изпращане на писмата. Всѣки самъ трѣбвало да занесе писмото си до своя възлюбенъ, или до възлюбената си. Обаче, сѫществувалъ следниятъ законъ: всѣки, който не знаелъ, какъ да предаде писмото си, се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Който не искалъ да лежи въ затворъ, предпочиталъ да държи писмата въ себе си, да не ги предава. Благодарение на това, и до днесь още много любовни писма на хората седятъ въ архивитѣ. На мнозина ще се види чудно, какъ е възможно, светия да пише любовни писма. Споредъ мене, светията трѣбва да пише най-много любовни писма. Нещастието на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че тѣ не проявяватъ любовьта си, не обичатъ, чакатъ другитѣ да ги обичатъ. Недоволството на хората се дължи на това, че тѣ чакатъ да бѫдатъ обичани. Който иска любовь отъ другитѣ, а самъ не дава, той не може да бѫде обичанъ. Нека пръвъ той даде любовьта си, и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърдцето си, всѣкога ще бѫдете далечъ отъ любовьта.

Сега, азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да намѣрите любовьта, да се ползвате отъ нея. Щомъ намѣрите любовьта, ще познаете вѫтрешния смисълъ на живота. По този начинъ ще обичате всичко въ свѣта: и животни, и растения, и всѣко камъче. Всичко обичайте, но нищо не обсебвайте. Кѫдето и да видите проявена Великата Любовь – въ житното зърно, въ слънчевия лѫчъ, или въ човѣка – пазѣте я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това въ чистота, вие сте влѣзли въ пѫтя, въ който всичко може да ви се открие. Въ този пѫть ще мислите повече за другитѣ, отколкото за себе си. Тогава нѣма да питате, какъ ще се оправи свѣтътъ. Защо? – Ще знаете, че свѣтътъ, въ който живѣете, е оправенъ. Свѣтътъ, въ който всѣки човѣкъ отдѣлно живѣе, не е оправенъ, по причина на неговата користна любовь. Обаче, вънъ отъ него, свѣтътъ нѣма какво да се оправя. Който иска да оправи своя свѣтъ, той трѣбва да пази вѫтрешния си миръ; при най-голѣмитѣ страдания въ живота си да се не разколебава въ любовьта. Каквото е далъ, да не съжалява за него. Защото, казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.”

Отъ всички хора днесь се иска да проявимъ онази любовь, съ която ни обичатъ. Обичаме ли по този начинъ, ние ще влѣземъ въ онзи животъ, въ който нѣма никакви противоречия, въ който човѣкъ за човѣка е братъ. И тогава, ако обичамъ себе си повече отъ васъ, азъ не разбирамъ живота. Ако обичате себе си повече отъ мене, и вие не разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния си като себе си.” Значи, любовьта къмъ себе си е взета като мѣрка. Който обича ближния си, както себе си, той е на правъ пѫть. Въ любовьта трѣбва да има надпреварване. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичали. Какво печели той, ако хората го обичатъ? Или, какво печелятъ хората отъ неговата любовь? Когато обичате нѣкого, вие трѣбва да знаете, защо го обичате. Като четете една книга, трѣбва да знаете, защо я четете. Какво ще спечелите отъ нея? Запримѣръ, азъ зная положително, че като обичамъ Бога, животъ ще придобия. Вънъ отъ любовьта никакъвъ животъ не сѫществува. Следователно, любовьта е първата и последна врата, презъ която животътъ влиза въ човѣка и го прави щастливъ. Безъ любовь къмъ Бога никакво щастие не сѫществува. Всѣка друга любовь не е нищо друго, освѣнъ отражение на малки свѣтлинки, които нищо не разрѣшаватъ. Единствената любовь, която разрѣшава всичко въ живота, е Божията. И другитѣ видове любовь сѫ цѣнни, но тѣ ще бѫдатъ на мѣстото си само тогава, когато любовьта къмъ Бога стане центъръ въ живота на човѣка. Безъ тази любовь, всичко друго прави човѣка нещастенъ. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи”. Казвамъ: Търсете първо Любовьта Божия и, като я намѣрите, приложете я въ живота си; тогава всичко друго ще ви се даде.

И тъй, дръжте въ ума си мисъльта, че силата на човѣка зависи отъ любовьта му къмъ Бога. Щомъ имате тази любовь въ себе си, вие ще разберете, че и най-малкото сѣменце ще стане единъ день велика душа, проводникъ и служитель на своя Създатель. Днесь хората сѫ нещастни, не се разбиратъ помежду си, защото не служатъ на Първата Причина. Въпреки това, тѣ очакватъ Тя да ги обича. Днесь свѣтътъ се нуждае отъ работници, служители на Великото дело, носители на свѣтли мисли и възвишени чувства, носители на щастие за всички живи сѫщества. Следователно, искате ли да бѫдете щастливи, спазвайте първата и най-голѣма заповѣдь: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкото си сърдце и съ всичкия си умъ, и ближния си като себе си.” Дръжте тази любовь непреривно въ себе си, за да става правилна обмѣна между Божията и вашата любовь. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата любовь, толкова по-голѣма е възможностьта да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива, и вие ще започнете да виждате еднакво ясно, както отвънъ, така и отвѫтрѣ.

Сега, желая ви да забравитѣ всичко, което ви смущава и измѫчва. Азъ вече ви натоварихъ, дадохъ ви половината отъ товара си, отъ който не можете да се освободите, докато не го занесете на опредѣленото мѣсто. Ако го изнесете до края, вашъ ще бѫде; ако не можете да го изнесете, нещастни ще бѫдете, защото никой не може да ви помогне, никой не може да ви отмѣни. Впрегнете се на работа! Турете товара на гърба си и юнашки го понесете напредъ. Благодарете, че носите този товаръ на гърба си. Бѫдете носители на великата Божия Любовь, на великото Божие благо, съ което сѫ ви удостоили! Така само ще станете граждани на Царството Божие. Какво по-велико благо отъ това, да бѫдете граждани на Царството Божие? Какво по-красиво нѣщо отъ това, да обичате своя Баща? Ако Го обичате, и васъ ще обичатъ. Не Го ли обичате, и васъ нѣма да обичатъ.

„Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, да се кланятъ въ духъ и истина”. Казвамъ: Богъ е Любовь, и които Му се кланятъ, съ любовь да Му се кланятъ. Отъ първия до последния слънчевъ лѫчъ, благодарете за всичко, което ви е дадено. Това значи, да намѣрите щастието, което търсите.

„Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.”

1 септември, 1935 г. 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...