Jump to content
Ани

1935_08_25 Сочни храни

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Сочни храни.

Данаила 1 гл.

Иоана 12:12 — 20.

Въ първата глава отъ книгата на пророкъ Данаила се вижда силата на убеждението. Голѣма е силата на човѣка, който има убеждение! Който нѣма убеждение, той не може да приложи силата си. Данаилъ билъ убеденъ, че не трѣбва да яде пищна храна, но сочна, т. е. сочива. Подъ „пищна храна“ се разбиратъ разнитѣ видове меса. Подъ „сочива“ се разбира вегетарианска храна. Навуходоносоръ, Вавилонскиятъ царь, опредѣлилъ всѣки день да се дава на Данаила и на тримата юноши, Юдини синове, дѣлъ отъ царскитѣ изрядни ястия и отъ виното, което той пиеше. Но тѣ пожелали за себе си сочива и вода. Както виждате, има религиозни хора, които употрѣбяватъ пищна храна и винце пиятъ; има религиозни, които ядатъ сочива и вода пиятъ. За да употрѣби човѣкъ една или друга храна, това зависи отъ неговото вѫтрешно убеждение. Следователно, човѣкъ може да има убеждение по отношение на физическия свѣтъ, може да има убеждение и по отношение на духовния свѣтъ.

И тъй, по отношение на храната, познаваме два типа хора: еднитѣ употрѣбяватъ месна храна, а другитѣ — вегетарианска. Човѣкъ употрѣбява такава храна, въ която той вѣрва. Когато е убеденъ въ нѣщо, човѣкъ вѣрва. Едно убеждение е толкова по-силно, колкото вѣрата на човѣка въ убеждението му е по-голѣма. Най-малкото колебание, най-малкото съмнение въ неговата вѣра намалява силата на убеждението. Дето убеждението е слабо, тамъ приложението отсѫтствува. Ако приложи нѣщо, въ което не е убеденъ, човѣкъ нѣма да има никакви резултати. Данаилъ имаше убеждение, което приложи. Той помоли началника на скопцитѣ да му позволи да не яде отъ храната, която се слага на царската трапеза, за да не се оскверни. Като приложи своето убеждение, Данаилъ получи добри резултати. Значи, всѣко приложение на нѣщата трѣбва да се предшествува отъ убеждение. Човѣкъ трѣбва да е убеденъ сто на сто въ онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение.

Възможно ли е човѣкъ да има убеждение, въ което да нѣма поне едно на сто изключение? Не само че е възможно, но споредъ мене истинско убеждение е онова, въ което нѣма абсолютно никакво изключение. Ако човѣкъ не успѣва въ нѣщо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеденъ, все има нѣкакво малко колебание или съмнение въ неговото убеждение. Слабата страна на съвременнитѣ християни седи въ това, че тѣ нѣматъ убеждение. Тѣ казватъ: Христовото учение е неприложимо въ сегашния животъ. Тѣ сами не вѣрватъ въ това, което проповѣдватъ. Тогава остава да се приложи учението на пищната храна. Виждате, че днесъ всѣки говори за удобства, за улеснения, за пищна храна. Които нѣматъ тѣзи условия, тѣ роптаятъ въ себе си, защо едни да иматъ всичко, каквото пожелаятъ, а други да ядатъ постна храна и да пиятъ само чиста водица. Тѣ се оплакватъ, че имъ дотегнала постната храна и чистата вода, иматъ нужда отъ силна, укрепителна храна и малко винце.

Азъ не взимамъ думитѣ „пищна и постна храна“ въ букваленъ смисълъ. Не е въпросъ до външната страна на храната. Всички съвременни хора, свѣтски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаятъ. Свѣтски хора, които ядатъ пищна храна, роптаятъ; религиозни хора, които ядатъ постна храна, сѫщо роптаятъ. Значи, причината за роптанието на хората не е постната храна, защото и пищната храна не ги задоволява. Слугата роптае, че господарьтъ не му заплатилъ, колкото трѣбва. Жената роптае срещу мѫжа си, че не я обичалъ, както трѣбва. Споредъ нея, щомъ мѫжъ ѝ не я обича, тя не може да влѣзе въ Царството Божие. Слугата представя свѣтския човѣкъ, който яде пищна храна, но е недоволенъ отъ живота. Жената представя религиозния човѣкъ, който яде постна храна, сочива, и той е недоволенъ отъ живота. И двамата роптаятъ, търсятъ нѣщо, което не могатъ да намѣрятъ. Женениятъ е недоволенъ, че се е оженилъ — роптае; неженениятъ е недоволенъ, че не се е оженилъ — роптае. Женениятъ е религиозниятъ човѣкъ; неженениятъ —свѣтскиятъ. И двамата роптаятъ, и двамата сѫ недоволни. Религиозниятъ роптае, че се е оженилъ; той мисли, че женитбата му препятствува да влѣзе въ Царството Божие. Свѣтскиятъ роптае, че не се е оженилъ. Той казва: Ако бѣхъ жененъ, щѣхъ да имамъ синове, дъщери, работитѣ ми щѣха да вървятъ напредъ. Самъ човѣкъ какво може да направи? Нѣмамъ жена, нѣмамъ деца да ми помагатъ. „Съ единъ камъкъ кѫща не става“.

Сега, азъ изнасямъ тия факти, за да обърна вниманието ви върху роптанието, върху недоволството на хората, но не и да го обясня. Роптанието е резултатъ на дълбокъ психически процесъ, който става въ човѣка. Често роптанието произтича отъ малки причини. Малки, дребни причини правятъ човѣка недоволенъ. Нѣкой е недоволенъ, че не е красивъ. Отъ какво зависи красотата на човѣка? Любовьта е мѣрка за красотата. Съ други думи казано: Когато обичате нѣкого, той е красивъ; когато не го обичате, той не е красивъ. Външно красивиятъ човѣкъ е маска, която нѣкой скулпторъ е изваялъ и поставилъ на човѣшкото лице. Махнете тази маска и вижте, дали човѣкъ подъ маската е красивъ. Ако нѣкой човѣкъ и подъ маската е красивъ, той може да се нарече истински красивъ. Следователно, истински красивъ човѣкъ е този, който нѣма маска, т. е. който външно и вѫтрешно е красивъ.

И тъй, истинското убеждение абсолютно изключва отъ себе си съмнението, колебанието, нерешителностьта. Прегледайте вашитѣ убеждения и вижте, влиза ли въ тѣхъ съмнението като присѫщъ елементъ. Ако съмнението отсѫтствува, вашето убеждение е абсолютно, и смѣло можете да го приложите. Данаилъ, заедно съ тримата млади момци, бѣше поставенъ при много неблагоприятни условия. Тѣ трѣбваше да живѣятъ въ царския домъ, при съвършено нови условия за тѣхния редъ и порядъкъ на живота, въ който до това време бѣха поставени. Трѣбвало е съвършено да измѣнятъ на себе си, на своя начинъ на хранене, на разбиране и да влѣзатъ въ условията на „пищния животъ“. Обаче, и при това положение тѣ намѣрили изходенъ пѫть и издържали на убеждението си да се хранятъ съ сочива и да пиятъ вода вмѣсто вино отъ царската трапеза.

Що е сочива, т. е. сочна храна? — Сочната храна е храната на любовьта. Пищната храна е тази на безлюбието. Който употрѣбява пищна храна, въ смисълъ храна на безлюбие, той всѣкога е недоволенъ. Каквото предложите на този човѣкъ, той всѣкога е недоволенъ. Навсѣкѫде ще го чувате да роптае: защо днесъ нѣма печена кокошка? Защо нѣма баница? Защо яденето е малко постно? Защо кърпата не е сгъната, както трѣбва? Защо чинията не е добре измита? Който употрѣбява сочна храна, т. е. храната на любовьта, той всѣкога е доволенъ. На човѣка, който употрѣбява пищна храна, други му слугуватъ; онзи пъкъ, който яде сочна храна, самъ си слугува. Ако чинията ти е нечиста, вземи гореща вода и сапунъ, измий я нѣколко пѫти изобилно съ вода, и въпросътъ е свършенъ. Трѣбва ли за толкова нищожна работа да викашъ този или онзи слуга и да създавашъ цѣла история? Пищната храна се изразява въ угощения, банкети, въ прислужване отъ страна на други хора. Сочната храна се изразява въ простота, чистота и любовь. Тукъ нѣма угощения, нѣма банкети, нѣма прислуга. Тукъ човѣкъ самъ върши работата си. Затова първата храна представя безлюбието, въ което нѣщата се постигатъ чрезъ насилие. Втората храна представя любовьта, въ която всичко се върши доброволно. Ние можемъ да наречемъ пищната храна не „храна на безлюбие“, а — „храна на свещения човѣшки егоизъмъ“. Сочната храна оставаме съ сѫщото име — „храна на любовьта“.

Може ли Христовото учение да се приложи днесъ? Може ли да се приложи нѣкое ново учение? Ако имате убеждение, или ако сте последователь на „храната на любовьта“ — на сочната храна, можете да приложите, каквото искате. Ако сте последователь на „храната на свещения човѣшки егоизъмъ“ — на пищната храна, нищо не можете да приложите. Щастието на човѣка зависи отъ убеждението, което той носи дълбоко въ душата си. Щастието на човѣка зависи отъ спазване на великитѣ закони на природата. Законитѣ, които ученитѣ провѣряватъ, наричатъ „природни“, но тѣ не влизатъ въ Божествения свѣтъ. Защо? — Защото въ тия закони има изключения. Тѣзи закони може да сѫ наредени отъ висши, разумни сѫщества, но ако въ тѣхъ има само едно изключение, тѣ не сѫ Божествени. Щомъ има едно изключение само, тѣ внасятъ най-малкото съмнение. Въ Божественитѣ закони, обаче, нѣма абсолютно никакво изключение. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ, въ който нѣма никакво изключение. Докато живѣе въ свѣта на най-малкитѣ изключения, човѣкъ е вънъ отъ Божествения свѣтъ. И този свѣтъ не е лошъ, но ще знаете, че всѣки моментъ той може да ви изненада съ едно изключение, съ което трѣбва да се справите. Нѣкога едно изключение може да развали цѣлата работа. Запримѣръ, купувате една хубава, доброкачествена свѣщь, за която плащате десеть лева. Запалвате свѣщьта, започвате да четете, и виждате, че тя гори добре. Дохождате до най-важната глава на книгата и забелязвате, че свѣщьта започва да гасне. Защо? Фитилътъ на половината свѣщь е прекѫснатъ. Палите една клечка кибритъ, втора, трета, но свѣщьта не гори. Казвате: Отидоха петтѣ лева, но и работата ми остана незавършена. Едно изключение ви изненада: половината свѣщь била безъ фитилъ.

Следователно, когато искате да знаете, живѣете ли по Божественитѣ закони, или не, вижте, имате ли изключения въ живота си. Ако срещнете най-малкото изключение, ще знаете, че не сте въ съгласие съ абсолютнитѣ Божествени закони. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, въ които има най-малкото изключение, спадатъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Нѣма ли никакво изключение въ тѣхъ, тѣ се отнасятъ къмъ Божествения свѣтъ. Всички несгоди, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на изключенията, които сѫ присѫщи на човѣшкия свѣтъ. Като не взима това предъ видъ, човѣкъ приема своя животъ за Божественъ, вследствие на което се натъква на редъ противоречия и заблуждения. Като не познава себе си, като не познава заблужденията си, човѣкъ възприема известна идея, известно убеждение, като мисли, че това е стремежъ на неговата душа. Въ сѫщность, скритото му желание е, чрезъ това вѣрую да подобри живота си. Какъ иска да подобри живота си? Външно, материално. Обаче, той не знае, че вѣроятностьта да подобри човѣкъ материалното си положение чрезъ едно свое убеждение, или вѣрую, е едва едно на сто. И като не задоволи това свое желание, този човѣкъ се разочарова.

Срѣщамъ едного, който ми казва: Откакъ станахъ християнинъ, всичкитѣ ми работи се наредиха добре. Срѣщамъ другъ, който ми казва: Откакъ станахъ християнинъ, всичко ми тръгна назадъ. И едното е вѣрно, и другото е вѣрно. Кой отъ двамата живѣе въ Божествения свѣтъ? Срѣщамъ други двама, единиятъ отъ които казва, че, преди да билъ християнинъ, не обичалъ да дава. Другиятъ казва: Откакъ станахъ християнинъ, започнахъ да давамъ. Споредъ мене последниятъ е на правъ пѫть. Отъ двамата онзи има убеждение, който дава. Този човѣкъ мисли само за днесъ, а не и за утре. Ако съмъ предъ единъ планински изворъ, и дойде при мене човѣкъ и ме помоли за чаша вода, трѣбва ли да се страхувамъ, че, ако му дамъ чаша вода, утре нѣма да има за мене? Изворътъ постоянно тече, той има убеждение. Изворъ, който пресъхва, нѣма убеждение. Защо? — Защото въ неговото убеждение има изключения. Изворитѣ на Божествения свѣтъ никога не преставатъ. Въ тѣхнитѣ убеждения нѣма изключения. Изворитѣ на човѣшкия свѣтъ пресъхватъ. Въ тѣхнитѣ убеждения има изключения.

Представете си, че любовьта влѣзе въ нѣкой човѣкъ и започне да извира. Обаче, отъ день на день тази любовь намалява, докато съвършено престане. Следъ известно време отново потече. Тази любовь върви ли по пѫтя на убеждението? — Не, въ нея се явяватъ изключения. Следователно, когато въ любовьта се явяватъ изключения, тя е временна, човѣшка, а не Божествена. Щомъ се намѣрите предъ такава любовь, имате право да се смущавате. Тя непременно ще ви изненада съ нѣкакво изключение. Какъ ще се справите съ изключенията на любовьта? Запримѣръ, всѣки день имате хлѣбъ. Връщате се единъ день отъ работа, и домашнитѣ ви казватъ, че днесъ нѣма хлѣбъ: на фурната нѣма, съседитѣ ви нѣматъ, приятелитѣ ви нѣматъ — отникѫде не можете да намѣрите парче хлѣбъ. Това е изключение въ вашия животъ. Лѣгате си вечерьта гладенъ, но не можете да заспите. Какъ ще се справите съ това изключение? Казвате, че ви е сполетѣло голѣмо нещастие — хлѣбъ нѣмате.

Допуснете, че вие живѣете на дъното на океана, дето сте вързани за единъ чувалъ съ злато, тежъкъ сто килограма. Докато златото е съ васъ, всичко можете да имате: хлѣбъ, ядене, дрехи — каквото пожелаете. Чувате, че нѣкѫде, високо надъ васъ, сѫществува другъ свѣтъ, дето слънце грѣе. Искате да влѣзете въ този свѣтъ, но сте вързани, не можете да се освободите. Единъ день, по нѣкаква случайность. тѣзи връзки се развързватъ, вие се освобождавате отъ златото, и веднага се изкачвате на повърхностьта на океана, влизате въ свѣтлия, просторенъ свѣтъ. Какво изгубихте? Изгубихте златото, но спечелихте условията на новия животъ. Не заслужава ли да гладувате една вечерь, за да излѣзете отъ свѣта на изключенията? Гладътъ може да стане причина за влизането ви въ Царството Божие.

Въ Шуменско нѣкѫде се завъдили много вълци. Лесничеитѣ мислили дълго време, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Най-после решили да заколятъ едно теле и да турятъ въ него стрихнинъ. Съ закланото теле тѣ искали да привлѣкатъ вълцитѣ и да ги отровятъ. Отвисоко нѣкѫде единъ орелъ видѣлъ телето и решилъ, че заслужава да опита тази хубава храна. Отдавна не билъ вкусвалъ телешко месо. Като се отдалечили хората, орелътъ, заедно съ свои другари, още около 20 орли, се нахвърляли настървено върху телето и започнали да ядатъ. Не минало много време, единъ по единъ всички орли се натъркаляли на земята и умрѣли, отровени отъ стрихнина. Първиятъ, най-голѣмиятъ и силенъ орелъ, успѣлъ да хвръкне и, близо до Каспичанъ, на една поляна, започналъ да се търкаля. Доста време се борилъ между живота и смъртьта, но успѣлъ да повърне всичкото месо, което изялъ. Едничъкъ той могълъ да се спаси отъ смъртьта, но отъ този случай извлѣкълъ опитностьта: когато нѣкой ти предлага пищна храна, не яжъ. Знай, че въ нея се крие смъртьта. За предпочитане е да ядешъ умрѣло теле, отколкото — заклано отъ учени хора.

И тъй, който има убеждение безъ изключение, той всичко може да постигне. Такова убеждение има само въ любовьта. Убеждение безъ любовь не сѫществува. Който живѣе въ Божията Любовь, само той може да има убеждение. Съ това убеждение човѣкъ постига всички свои желания и стремежи. Безъ убеждение нищо не се постига. Въ това отношение Данаилъ даде примѣръ. Той е единъ отъ първитѣ вегетарианци отъ преди хиляди години насамъ. Той е билъ вегетарианецъ, но не като сегашнитѣ. Сегашното вегетарианство клони повече къмъ пищната храна, а трѣбва да мине къмъ сочната, т. е. къмъ чистото вегетарианство. Човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно убеждение, което всѣкога да подържа духа му, да подържа неговия животъ. Убеждение, при което духътъ на човѣка отпада, умътъ се разколебава и сърдцето се смущава, не е убеждение. Човѣкъ трѣбва да бѫде убеденъ въ истината! Убедениятъ въ истината не се разколебава, не отпада духомъ.

Нѣкой чете беседитѣ и се колебае въ себе си: Христовото Слово ли е това, или не? Да се държа ли за това Слово, или да се откажа? Този човѣкъ мяза на момъкъ, който иска да се жени, но не знае, коя мома да избере: по-богатата или по-бедната, по-красивата или по-грозната. Която мома и да сглежда, едно да знае: да стои десеть километра далечъ отъ нея. Това е доброто убеждение. Ако искате да знаете, Божествено ли е Словото, което говоря, опитайте го, подложете го на провѣрка. Всѣко нѣщо, което е изпитано и провѣрено, е реално. Искате да построите мостъ. Предлагатъ ви върбови и дѫбови греди. Трѣбва ли да ви препорѫчватъ еднитѣ или другитѣ? Взимате върбова греда, туряте я на моста — не издържа. Щомъ не издържа, турете я настрана. Взимате дѫбова греда, туряте я на моста — издържа. Щомъ издържа, туряте я на работа. Опитътъ самъ препорѫчва нѣщата. За мене не важи храната, която ми препорѫчватъ, но тази, която се отразява добре на моя организъмъ.

И сега ще дойдатъ проповѣдници да препорѫчватъ Христовото учение, да го проповѣдватъ на хората. Защо проповѣдватъ? Нѣколко съображения има, които заставятъ хората да проповѣдватъ Христовото учение. Едно отъ съображенията имъ е да печелятъ души, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тѣзи души да свѣтятъ на главитѣ имъ като скѫпоценни камъни. Следъ това тѣ ще кажатъ: Господи, ние спасихме, ние доведохме тѣзи души. Ако е така, какъ ще си обяснятъ тѣзи проповѣдници Христовитѣ думи: „За да не погине всѣка овца, която Ти ми даде“. Значи, самъ Христосъ казва, че е дошълъ да спаси онѣзи овце, които Богъ му е далъ. А единъ обикновенъ проповѣдникъ ще каже, че той спасилъ нѣколко овце и ги завелъ при Бога. Той се поставя по-високо отъ Христа.

Други проповѣдници казватъ, че обърнали нѣкого къмъ Христа. Единъ проповѣдникъ срещналъ едного и започналъ да му проповѣдва. Въ скоро време той успѣлъ да го обърне къмъ Христа. Следъ това проповѣдникътъ го поканилъ у дома си. Рано сутриньта гостътъ му изчезналъ. Кѫде отишълъ? Указало се, че билъ апашъ. Той обралъ проповѣдника и избѣгалъ. Проповѣдникътъ си казалъ: Азъ го обърнахъ, но той още по-добре ме обърна.

Сега, главната идея, която искамъ да остане въ ума ви, е: човѣкъ трѣбва да има убеждение. Единъ день Христосъ запита ученицитѣ си: За кого ме мислятъ да съмъ? — Нѣкои мислятъ, че си единъ отъ пророцитѣ. После се обърна къмъ Петра и го запита: Ти за кого ме мислишъ? — Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго. Казва му Христосъ: „Това плъть и кръвь не сѫ ти открили, но Отецъ ми, Който живѣе въ тебе“. Значи, за да вѣрва въ истината, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно убеждение за нѣщата. Ще кажете: Ами ти кой си? — Питайте Господа. Ако азъ кажа нѣщо за себе си, ще говоря като заинтересуванъ. Ще кажа нѣщо, което въ действителность не е така. Каквото Богъ ви каже, това е вѣрно. Когато изпрати Христа на земята, Богъ каза: „Този е моятъ възлюбенъ, въ Когото благоволихъ. Вѣрвайте въ Него“.

Идеята за самоотричането, която Христосъ изказалъ, не е идея за сиромаси. Тя се отнася само за богатитѣ. Богатиятъ има отъ какво да се самоотрича. Сиромахътъ отъ какво ще се самоотрича? Баща нѣма, майка нѣма, братъ и сестра нѣма — нѣма отъ какво да се самоотрича. Сиромахътъ нѣма петь пари въ кесията си. Богатиятъ има милиони въ касата си — има отъ какво да се отрича. Следователно, идеята за самоотричане се отнася до богатитѣ, въ широкъ смисълъ на думата, т. е. до ония, които иматъ. Давайте щедро, свободно, по любовь. Които мислятъ, че нищо нѣматъ, тѣ трѣбва да знаятъ, че това учение не се отнася до тѣхъ. Които иматъ, тѣ трѣбва да даватъ, но свободно, по любовь.

И тъй, даването се отнася до външната страна на любовьта, а убеждението — до вѫтрешната. Силата на убеждението се вижда въ приложението. Нѣма убеждение безъ приложение. Ако дадено убеждение не може да се приложи на физическия свѣтъ, ще се приложи въ духовния. Божественото учение има приложение въ всички свѣтове. Човѣкъ трѣбва да знае само, какъ да прилага. Различието се заключава въ начина на приложението, но не и въ възможностьта, или невъзможностьта да се приложи.

Сега, четете сами първа глава отъ книгата на пророкъ Данаила и мислете, каква храна да изберете за себе си: пищна или сочна. Опитътъ показалъ, че когато Данаилъ се хранилъ съ сочива, лицето му станало по-красиво, а сѫщевременно той ималъ повече знания и мѫдрость отъ всички тогавашни учени и мѫдреци.

„Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота“.

*

25 августъ, 5 ч. с.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×