Jump to content

1935_08_23 Проява на Любовьта


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Проява на любовьта.

Лука 14 гл.

Ще ви дамъ следнитѣ мисли.

Това, което тече, е вода.

Това, което стои, е камъкъ.

Това, което лъха, е въздухъ.

Това, което нуди, е сила.

Въ 14. глава отъ Евангелието на Лука се изнасятъ три нѣща, които спъватъ развитието на човѣка, или го отклоняватъ отъ правия пѫть. Тѣ сѫ: нивитѣ, воловетѣ и женитбата. Питате: Да си купя ли нива? — Нивата е първата спънка. — Да си купя ли волове? — Воловетѣ сѫ втората спънка — Да се оженя ли? — Женитбата е третата спънка. Камъкътъ жени ли се? Това, което лъха, жени ли се? Това, което те нуди, жени ли се? Камъкътъ тече ли? Камъкътъ не тече, но противодействува на водата. Водата лъха ли? Водата тече. Това, което лъха, нуди ли те?.

Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да се ожени, да образува домъ, семейство. Семейството е създадено отъ Бога; то е Божествено учреждение. Женитбата, обаче, е човѣшки институтъ. Човѣшкитѣ нѣща сѫ временни, а Божественитѣ — вѣчни. Колкото и да е дълготрайно нѣщо, щомъ е човѣшко, то има край. Когато ви питатъ за началото и за края на нѣщата, ще знаете, че човѣшкитѣ работи иматъ край, нѣматъ начало. Божественитѣ нѣща иматъ начало, нѣматъ край. Следователно, всѣко нѣщо, което има начало, а нѣма край, е Божествено. Всѣко нѣщо, което има край, а нѣма начало, е човѣшко. Вие ще цитирате стиха, въ който е казано: „Азъ съмъ алфа и омега“. Обаче, алфа и омега не означаватъ начало и край на нѣщата. Взимате една прѫчка, огъвате я и образувате отъ нея крива линия, окрѫжность. Следъ това поставяте рѫцетѣ си върху огънатата прѫчка. Можете ли сега да кажете, кѫде е началото, и кѫде е краятъ на първата прѫчка?

Първоначално човѣкъ е билъ създаденъ самъ, да работи и да се развива. Тѣзи условия му се видѣли трудни, затова пожелалъ да си купи нива, да се разшири. Купилъ нива, разширилъ се, но съ това заедно се натъкналъ на първата спънка. Той се намѣрилъ въ затруднение, видѣлъ, че самъ не може да обработва нивата си. Тогава започналъ да търси помощникъ въ работата си. Купилъ си петь чифта волове да му помагатъ. Съ тѣзи петь чифта волове той се натъкналъ на втората спънка. Петьтѣ чифта волове представятъ петьтѣ сѣтива на човѣка, чрезъ които той се свързва съ външния свѣтъ. Най-после решилъ да се ожени. Женитбата е третата спънка на човѣка. Когато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ събудени, това показва, че той се е оженилъ. Като се ожени, човѣкъ казва: Не искамъ вече да зная, кой какво мисли за мене. Ще чувствувамъ, ще мисля, както разбирамъ, и ще гледамъ дома си. Правъ е човѣкътъ. Той е турилъ основа на дома си и трѣбва да се грижи за него. Нѣкой казва, че още не е жененъ. Този човѣкъ взима думата „женитба“ въ букваленъ смисълъ. Споредъ мене, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е жененъ.

Мнозина се женятъ, за да бѫдатъ щастливи. Тѣ мислятъ, че като се оженятъ, вратата на Царството Божие ще се отвори за тѣхъ. Други пъкъ искатъ да се оженятъ, за да влѣзатъ въ реда на хората. Значи, тѣ искатъ да влѣзатъ въ реда и порядъка на човѣшкото. Не е лошо човѣкъ да се ожени, но важно е, какво ще придобие въ женитбата. Всѣки може да бѫде търговецъ, но важно е, какво ще продава. Ако нѣкой търговецъ продава кръстове и ковчези за умрѣли, хората ще бѫдатъ ли доволни отъ него? Кой купувачъ на ковчези и кръстове за умрѣли ще благодари на търговеца за това, че му продалъ тия вещи? Не е лесно човѣкъ да отиде въ нѣкой магазинъ за погребални вещи да купи сандъкъ и кръстъ за нѣкой свой ближенъ. Той ще отиде въ магазина на тоя търговецъ, но по неволя. Защо ви сѫ нужни тѣзи вещи? Не може ли вашиятъ ближенъ да мине безъ ковчегъ и безъ кръстъ? Защо сѫ потрѣбни ковчегъ и кръстъ на умрѣлия? Вие разрешавате трудни въпроси, разрешете и този въпросъ. Когато умре нѣкой християнинъ, поставятъ го въ сандъкъ, заравятъ го въ земята и отгоре забождатъ кръстъ. Следъ това близкитѣ му плачатъ, жалятъ, че не е между тѣхъ. Ако отидете въ нѣкое семейство, на което бащата е заминалъ за онзи свѣтъ, ще видите, че всички плачатъ за него. Ако бащата е билъ скѫперникъ, строгъ, студенъ къмъ децата си, тѣ вѫтрешно ще бѫдатъ доволни, че баща имъ е заминалъ за онзи свѣтъ, защото ще могатъ да си поживѣятъ, както трѣбва. Докато на една страна плачатъ, на друга дѣлятъ помежду си наследството. Всѣки иска да знае, какъвъ дѣлъ му се пада. Турцитѣ пъкъ постѫпватъ по другъ начинъ съ умрѣлия. Тѣ го придружаватъ до гроба, хвърлятъ го отъ високо въ дупката, да разбере, че е заминалъ за другия свѣтъ, и се разотиватъ. Като си отидатъ всички хора, тогава го заравятъ. Изобщо, всички народи погребватъ умрѣлитѣ си по различенъ начинъ. Когато умре, човѣкъ познава, кой го е обичалъ, и кой не го е обичалъ.

Всички хора говорятъ за любовьта. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ има любовь? Кой е пробниятъ камъкъ, съ който опитвате, дали даденъ човѣкъ има любовь? Първата проява на любовьта е даването. Дето има любовь, тамъ всѣкога има даване. Не може човѣкъ да има любовь и да не е готовъ да дава. Когато любовьта напусне човѣка, той вече престава да дава. Любовьта разширява човѣка и събужда въ него желание да дава. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Когато търговецътъ работи съ любовь, въ него се явява желание да отвори дюкяна си и да продава. Когато земедѣлецътъ работи съ любовь, отваря хамбара си и щедро дава. Когато младата мома стане майка, въ нея се събужда желание да дава. Когато учительтъ влѣзе въ училище и децата го заобиколятъ, той започва да дава. Всички хора, въ сърдцата на които любовьта влиза, иматъ желание да даватъ. Докато хората даватъ, любовьта действува въ тѣхъ. Щомъ престанатъ да даватъ, любовьта ги напуща. Значи, даването е свързано съ закона на любовьта. Така е въ духовния свѣтъ. На физическия свѣтъ, обаче, казваме: Търговецътъ продава стоката си; земедѣлецътъ оре нивата и продава житото си; майката възпитава детето си и го праща на училище. На земята поривитѣ на любовьта се кръщаватъ съ различни имена. Когато не дава, човѣкъ се натъква на опасности, на каквито търговецътъ се натъква. Търговецъ купува стока, но не я продава, държи я въ дюкяна си. Следъ време купува още стока, която сѫщо не продава. По този начинъ той събира много стока, влага паритѣ си въ нея, но не я продава. Като свърши паритѣ си и не може да купи повече стока, нито може да я продаде, той се намира предъ фалитъ. Значи, въ любовьта става обмѣна: взима и дава. Кое е по-добро: да взимашъ, или да давашъ? Писанието казва: „По-блаженъ е онзи, който дава, отколкото този, който взима“.

Докато любовьта е въ васъ, давайте. Даването е вѫтрешенъ процесъ, който свързва човѣка съ Бога. Който не дава, той не може да се свърже съ Бога. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ майка си, отъ баща си, отъ брата си, отъ сестра си и отъ своя животъ, той не може да бѫде мой ученикъ“. Това значи: който не даде всичко старо, каквото има, той не може да бѫде ученикъ на новото. Наистина, защо сѫ нужни на човѣка майка, баща, братъ и сестра? Защо му е потрѣбна майка мечка? Защо му е нуженъ баща вълкъ? Защо му е потрѣбна сестра паякъ? Защо му е нуженъ братъ змия? Какво ще допринесе сестрата паякъ? Тя по цѣли дни ще тъче паяжини по ѫглитѣ на стаята, а ти ще метешъ подиръ нея. Паякътъ лови мухи и самъ ги яде, не му дохожда на умъ да сподѣли плячката си съ нѣкого. Следователно, да се отрече човѣкъ отъ майка, баща, братъ и сестра, това значи да се отрече отъ всичко онова, което той самъ е направилъ. Човѣкъ самъ е купилъ нива, самъ се е свързалъ — самъ да се освободи отъ първата спънка. Човѣкъ самъ си е купилъ волове, самъ се е свързалъ — самъ да се освободи отъ втората спънка. Човѣкъ самъ се е оженилъ, самъ се е свързалъ — самъ да се освободи отъ третата спънка. Отречете се отъ всички връзки, които сами сте направили. Както сте се свързали, така трѣбва да се развържете. Вие сами сте си купили нива, волове и после се самоизлъгвате, че сѫ ваши. Оженили сте се за една мома и казвате, че тя е ваша жена. Майката е родила вашата жена, мѫчила се е, грижила се е за нея, и единъ день вие взимате чуждата дъщеря, оженвате се за нея и казвате, че тя е ваша жена. Като се ожените за чуждата дъщеря, не само нея ще направите нещастна, но и цѣлиятъ домъ ще стане нещастенъ. Сѫщото се отнася и за мѫжа. Това искалъ да каже Христосъ: Отречете се отъ всичко онова, което сами сте създали и което носи нещастие не само на васъ, но и на вашитѣ ближни!

Какво трѣбва да правите, за да избегнете нещастията? Ако искате да се ожените, дали сте момъкъ или мома, потърсете другарь или другарка, които да нѣматъ нито майка, нито баща, нито братъ, нито сестра. Щомъ намѣрите такава мома, или такъвъ момъкъ, оженете се и ще бѫдете щастливи. Разбирайте ме право, за да не изпаднете въ противоречие. Какво правятъ съвременнитѣ моми и момци? Като дойде време да се женятъ, тѣ търсятъ богата мома, или богатъ момъкъ, отъ високо обществено положение, да могатъ да се повдигнатъ. Ще кажете: Тогава хората не трѣбва да се женятъ. Ще се женятъ, както и досега сѫ се женили. Но въ женитбата трѣбва да се внесе новъ елементъ — любовьта. Адамъ се ожени за Ева. Чия дъщеря бѣше Ева? Кой бѣше бащата, коя бѣше майката, кой бѣше братътъ и коя — сестрата на Ева? Както виждате, Ева бѣше дъщеря, която нѣмаше нито баща, нито майка, нито братъ, нито сестра.

Сега вие искате да знаете, какъвъ ще бѫде краятъ на вашия животъ. Ако сте купили нива, ще я оставите; ако сте купили волове, ще ги напуснете; ако сте се оженили, жена ви ще ви напусне. Ако не оставите нивата си още първата година, най-късно следъ 120 години ще я оставите. Крайниятъ предѣлъ за едно събитие на земята е 120 години. Ако воловетѣ не ви напуснатъ още първата година, следъ десеть години ще остарѣятъ и не ще могатъ да ви служатъ. Ако приживе още жена ви не ви напусне, като остарѣе, ще замине за другия свѣтъ, и вие пакъ ще останете самъ. Ние разглеждаме нѣщата вънъ отъ човѣка и знаемъ, какво може да се случи съ него. Вие разглеждате нѣщата като нераздѣлна часть отъ васъ, вследствие на което се свързвате съ тѣхъ и, като ви се отнематъ, страдате. Влизате въ единъ институтъ, свързвате се съ него и после не можете да излѣзете оттамъ. Запримѣръ, нѣкой се ожени, свърже се съ института на женитбата и мисли, че не може да живѣе безъ него. Човѣкъ е сѫществувалъ преди създаването на този институтъ. Сегашниятъ човѣкъ е дошълъ до по-високо положение на съзнанието, иска да се освободи отъ временното и да служи на Вѣчното Начало. За да служи на това Начало, човѣкъ трѣбва да разбере първата проява на любовьта — даването. Да служишъ на Вѣчното Начало, значи да давашъ. Какво разбирате подъ „даване“? Отъ сутринь до вечерь вие се безпокоите, притѣснявате се, сърдцето ви се свива, не може да върши свободно службата си. Освободете сърдцето си отъ всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдихъ. Отъ сутринь до вечерь мислите за едно, за друго, съмнявате се, колебаете се. Дайте отдихъ на ума си. Освободете го отъ съмненията и колебанията, вложете въ него свѣтла, възвишена мисъль. Вие мислите много, но това не е права мисъль. Когато умътъ е пъленъ съ съмнения, това не е мисъль. Сърдце, което се безпокои, и умъ, който се съмнява, нищо не даватъ. Вложете едно благородно чувство въ сърдцето си и една свѣтла мисъль въ ума си и оставете ги да си починатъ. Дай отдихъ на сърдцето си! Дай отдихъ на ума си!

Хората се обиждатъ, огорчаватъ се, товарятъ сърдцето си съ ненуженъ багажъ. Защо се обижда човѣкъ? Нѣкой отишълъ нѣкѫде, и понеже не го приели, както очаквалъ, той се обидилъ. Какъ смѣятъ такъвъ великъ, такъвъ добъръ човѣкъ да не го приематъ съ нужното уважение и почитание! Всѣки се мисли за добъръ, за светъ, за голѣмъ човѣкъ. Това показва, че всѣки човѣкъ иска да вземе нѣщо отъ другитѣ, но не и да даде. Всички трѣбва да знаете, че като взимате, трѣбва и да давате. Учитель дава на ученика си нѣщо. Ученикътъ трѣбва да предаде това нѣщо на другъ нѣкой. Вториятъ ще го предаде на трети и т. н. Това нѣщо ще минава отъ рѫка на рѫка, докато отново се върне при учителя. Учитель иска да изпита ученицитѣ си, да види, докѫде сѫ стигнали въ даването. За тази цель учительтъ дава на единъ отъ ученицитѣ си една хубава ябълка. Той я дава на свой другарь. Другарьтъ му взима ябълката и я дава на трети ученикъ. Третиятъ я предава на четвърти. Ябълката минава презъ десеть ученика. Десетиятъ занася ябълката на учителя. Учительтъ остава доволенъ отъ опита. Той намира, че ученицитѣ му сѫ добри, щедри момчета. Ако ябълката бѣше изчезнала нѣкѫде по срѣдата, учительтъ щѣше да извади друго заключение за ученицитѣ си. Следователно, каквото ви се даде, трѣбва да го дадете на други, всички да взематъ участие. За да дойде любовьта, човѣкъ трѣбва да е научилъ закона на даването.

Когато ябълката попадне въ рѫцетѣ ви, не мислете, какво е съдържанието ѝ, но мислете, на кого да я предадете, за да се върне пакъ тамъ, отдето е излѣзла. Човѣкъ се изпитва чрезъ ябълката. Ако първитѣ хора бѣха постѫпили правилно съ ябълката, свѣтътъ щѣше да бѫде изправенъ. Като получи ябълката, Ева трѣбваше да я даде на Адамъ. Адамъ пъкъ трѣбваше да я даде на Бога. Обаче, Ева веднага опита ябълката и направи първия грѣхъ. Когато дойде едно желание въ сърдцето ви, не го опитвайте, но дайте го на другъ нѣкой. Когато дойде нѣкоя мисъль въ ума ви, не се спирайте много върху нея, но дайте я на другъ нѣкой. Каквито желания и мисли дойдатъ при васъ, дайте ги на други; нека желанията се движатъ, нека обикалятъ свѣта, докато намѣрятъ своя източникъ.

Като наблюдавамъ и изучавамъ живота, въ всичкитѣ негови прояви, вадя заключение, че човѣшкото взима, а Божественото дава. Усмивката на хората взима, а не дава. Нѣкой се усмихне, мръдне само устнитѣ си. Съ това този човѣкъ иска да вземе нѣщо. Изобщо, въ неестественитѣ човѣшки постѫпки всѣкога се крие нѣкакво изкушение, користолюбие или лицемѣрие. Такава постѫпка води понѣкога човѣка и къмъ любовь, но тази любовь е привидна. Запримѣръ, нѣщо отвѫтре те заставя да отидешъ въ черкова. Въ сѫщото време една млада красива мома отива на сѫщата черкова. Като влѣзешъ вѫтре, погледътъ ти се спира върху красивата мома, и умътъ ти се раздвоява. Това е изкушението, което се вмъква въ човѣка въ най-различни форми. Понѣкога човѣкъ отива въ нѣкое училище, съ цель да учи, но после излиза друго нѣщо, което той не е предполагалъ. Изобщо, човѣкъ не знае, отде идатъ благата, опредѣлени за него — отъ Бога, или отъ друго мѣсто. Всѣко благо, дадено отъ Божествения свѣтъ, внася разширение въ човѣшката душа. Всѣко благо, което иде отъ човѣшкия свѣтъ, ограничава човѣшката душа. За да се ползувашъ отъ дадено благо, едновременно съ тебе още две сѫщества трѣбва да взематъ участие въ това благо. Запримѣръ, ти можешъ да ядешъ, ако заедно съ тебе ядатъ още две сѫщества. Значи, три сѫщества трѣбва да ядатъ едновременно: умътъ, сърдцето и волята. Позволено е на човѣка да яде, ако умътъ, сърдцето и волята му сѫ на мѣсто. Ако едно отъ тритѣ сѫщества не е на мѣсто, човѣкъ нѣма право да яде.

Човѣкъ трѣбва да дава. Какъ трѣбва да дава? Безкористно. Земедѣлецътъ хвърля жито на нивата. Казвате, че този земедѣлецъ е щедъръ, дава изобилно жито на нивата. Не е щедъръ той. Земедѣлецътъ дава, но въ замѣна на това иска да вземе 30, 60 или 100. Орачътъ оре нивата съ воловетѣ и, като се върне дома си, нахрани воловетѣ, даде имъ малко слама, малко ярма и после казва, че добре ги нахранилъ. Това не е даване, но — взимане. Следъ като воловетѣ сѫ работили цѣлъ день, следъ като сѫ робували, ти имъ давашъ незначителна часть отъ това, което си взелъ отъ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да мисли право. За тази цель той трѣбва да освободи ума си отъ всички тревоги, отъ всички смущения. Главата на хората побѣлява отъ тревоги, но въпрѣки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпроситѣ.

Свѣтътъ, въ който живѣете, е пъленъ съ невидими сѫщества, които вървятъ въ кривъ пѫть. Тѣ постоянно ви следятъ и, по незабелязанъ отъ васъ пѫть, ви създаватъ редъ изпитания и изкушения. Голѣми тънкости има въ тѣхнитѣ методи. За тази цель вие трѣбва да бѫдете будни, да различавате тѣхнитѣ похвати и да не имъ се подавате. Докато не се научите да различавате тѣхнитѣ методи, вие всѣкога ще бѫдете нещастни. Запримѣръ, имашъ добро разположение на духа си, но изведнъжъ дойде нѣкой, каже ти една дума и развали разположението ти. Ставашъ сутринь веселъ, бодъръ, но детето ти паднало отъ стола, счупило крака си, и ти изгубвашъ разположението си. Отивашъ на училище да вземешъ диплома си и се връщашъ радостенъ, пъленъ съ мечти за ново бѫдеще, но веднага те посрѣщатъ съ телеграма, въ която съобщаватъ за смъртьта на баща ти. Назначаватъ те министъръ въ България, но въ това време жена ти заминава за онзи свѣтъ. Както виждате, най-добритѣ и красиви нѣща въ живота на човѣка се придружаватъ съ горчиви хапове. Какво трѣбва да се прави? Нѣщата трѣбва да се предвиждатъ. Като ви предлагатъ нѣщо хубаво, мислете върху него, да го приемете, или не. Знайте, че всичко хубаво е последвано отъ нѣщо горчиво. Ако искате да избегнете горчивото, не посѣгайте къмъ сладкото. Коя е причината за това? Стремежътъ, пѫтьтъ на хората. Пѫтьтъ, въ който вървятъ, е правъ, но методитѣ, чрезъ които искатъ да реализиратъ нѣщата, сѫ човѣшки. Тръгнали сте въ новия пѫть. Какво се иска отъ васъ? Новиятъ пѫть изисква нови методи. Сготвите хубаво ядене, но го туряте въ нечиста чиния. Следъ малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трѣбва да се тури въ чисти, нови чинии.

Следователно, всѣко нѣщо, отъ единия до другия край, трѣбва да бѫде издържано въ чистота. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие, въ всички свои прояви, трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти. Взимате една мисъль и я туряте въ нечиста чиния на сърдцето. Оттамъ, прехвърляте сѫщата мисъль въ нечиста чиния на волята, и следъ това предлагате тази мисъль на хората. — Не, тази мисъль е нечиста вече. Следователно, вие нѣмате право да предлагате нечисти мисли на свѣта. Чиниитѣ на вашитѣ мисли и чувства, чиниитѣ на вашитѣ постѫпки трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти. Това се изисква отъ всички съвременни хора. Чисти бѫдете въ мислитѣ си! Чисти бѫдете въ чувствата си! Чисти бѫдете въ постѫпкитѣ си! Не сте ли чисти, нѣмате извинение. Ще се извинявате, че сте били невежи. Това е ваша измислица. Нѣма невежи хора въ свѣта. И растенията даже не сѫ невежи. И камънитѣ не сѫ невежи. Виждате, че единъ камъкъ седи на едно мѣсто съ години. Вѣтъръ духа около него, но той седи, философствува и казва: За да философствувамъ, спокойствие ми е нужно. Ако го търколи нѣкой надолу, той се чуди, кой е нарушилъ спокойствието му. Като спре, пакъ започва да философствува. Отъ камънитѣ човѣкъ придобива онова вѫтрешно спокойствие, при което може правилно да разсѫждава.

Нѣкой погледне къмъ камъка и казва: Камъкъ е това! Камъкъ е, наистина, но отъ него ще вземешъ урокъ на търпение. Отъ водата ще учишъ закона на даването. Дето минава, водата всѣкога дава нѣщо отъ себе си. Ако мине покрай нѣкое сухо дърво, или покрай нѣкоя изсъхнала тревица, тя ще ги напои, ще ги освежи. И въздухътъ, който лъха, дава. И силата, която нуди, дава. Следователно, давай и ти, както водата дава. Давай и ти, както въздухътъ дава. Давай и ти, както силата дава. Камъкътъ, водата, въздухътъ, силата служатъ като предметно учение да научатъ хората на закона на даването. Пишете върху темата: „Какъ водата дава“? Като разработите този въпросъ, вижте, какво вие бихте могли да приложите въ живота си. Приложете методитѣ, съ които водата си служи при даването, и вижте, какви резултати ще имате. Водата дава това, което е получила, и отново се връща при своя източникъ. Тъй щото и вие давайте по сѫщия начинъ. Ако каните богати хора на угощение, за да ви поканятъ единъ день и тѣ, това не е даване. Давай на сиромаситѣ, които нѣма какво да ти върнатъ. Когато давате нѣщо на сиромаха, той благодари на Бога за това, което е получилъ. По този начинъ и той дава отъ това, което е получилъ. Даването е непреривенъ процесъ, който минава отъ едно сѫщество на друго. Мѣни се само формата и начинътъ на даването, но процесътъ не спира. Когато те поканятъ нѣкѫде на обѣдъ, първо отправи мисъльта си нагоре да благодаришъ за това, което ще получишъ. Щомъ благодарностьта е чистосърдечна, отвѫтре веднага ще те предупредятъ, трѣбва ли да останешъ на този обѣдъ, или не трѣбва. Ако предъ тебе е сложена развалена кокошка, трѣбва ли да ядешъ отъ нея? Външно кокошката е добре сготвена, съ приправки, но месото ѝ е развалено. Какво трѣбва да направи поканения на този обѣдъ? Той трѣбва да вземе шапката си и да си отиде. Много отровни и вмирисани кокошки се предлагатъ днесъ на хората, но човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да ги познава и да не ги приема. Каква по-отровна храна отъ мисъльта, че Богъ не сѫществува? Ако нѣкой ви предложи такава мисъль, откажете се отъ нея. Нека този човѣкъ разбере, че вие познавате вмирисаната кокошка, и нито за себе си я желаете, нито на други я предлагате. Гответе чиста, здрава храна, ако искате да имате приятели.

И тъй, първата проява на любовьта е даването. Давайте чисто, безкористно. Който не дава, той не може да се свърже съ любовьта. Който не може да влѣзе въ връзка съ любовьта, той не може да я опита. Пророкътъ е казалъ: „Опитай ме, Господи!“ Той иска да бѫде изпитанъ, да види, може ли да дава по Божественъ начинъ. Да мисли човѣкъ, това е процесъ на ума; да дава — това е процесъ на сърдцето. Истинскиятъ животъ започва съ даването, понеже тогава човѣкъ става проводникъ на Божественото Начало въ себе си. Какъ даватъ обикновенитѣ хора? Тѣ се нахранятъ добре, и каквото остане отъ яденето, даватъ го на другитѣ. Това не е даване. Да дадешъ нѣщо, това подразбира свобода на сърдцето — да дадешъ това, което ти самъ още не си опиталъ.

Днесъ говоря за даването, понеже новиятъ животъ изисква това. Животътъ на съвременнитѣ хора — стариятъ животъ, е пъленъ съ смущения и безпокойствия. Заболи ги глава — смущаватъ се; хване ги ревматизъмъ — смущаватъ се; разстрои се стомахътъ имъ — смущаватъ се. На какво се дължатъ тѣзи болезнени състояния въ хората? Всички болести се дължатъ на това, че човѣкъ не дава. Нѣкой е закѫсалъ въ живота си, защото не дава. Вършете волята Божия, давайте безкористно, за да се освободите отъ всички болести, отъ всички смущения и несгоди. Отъ сутринь до вечерь Богъ дава. Той гледа къмъ насъ съ разположение и чака времето да почнемъ съзнателно да работимъ. Мнозина, обаче, се криятъ натукъ - натамъ, чакатъ Той да се отдалечи отъ тѣхъ, да могатъ свободно да правятъ, каквото искатъ. Всички хора казватъ, че Божественото око присѫтствува навсѣкѫде. Въпрѣки това, когато вършатъ нѣкакво престѫпление, тѣ не се страхуватъ отъ това око, но се страхуватъ отъ хората. Какво показва това? Че мисъльта, какво Божественото око следи всичко, не е дълбоко легнала въ съзнанието на хората. Минавате покрай една плодна градина и пожелавате да си откѫснете единъ плодъ. Започвате да се озъртате наоколо, да не ви види нѣкой. Казвате, че ви е страхъ отъ Бога, а въ сѫщность отъ хората се страхувате. Като видите, че жива душа нѣма около васъ, вие спирате предъ нѣкое дърво, откѫсвате си единъ плодъ и продължавате пѫтя си. Ако сте убедени, че Божественото око ви гледа, щѣхте мислено да се обърнете къмъ Него съ молба, да си откѫснете единъ плодъ.

Съвременнитѣ хора търсятъ щастие. Щастието седи въ чистотата на тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Тази пословица се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Каквито мисли храните, такива ставате. Хранете хубави мисли и чувства къмъ всѣки човѣкъ, безъ да се спирате предъ въпроса, заслужава ли той това, или не. Отъ Божествено гледище всѣки човѣкъ заслужава нѣщо. Ако почнете да мислите, кой човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ, и кой не заслужава, вие влизате въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Казвате: Да дамъ ли на този човѣкъ нѣщо, или да не му дамъ? — Дай и не мисли. — Ама какъ ще постѫпи той? — Това е негова работа. Ако не постѫпи право, той ще носи последствията на своята постѫпка. Ако ти не постѫпишъ право, последствията на твоята постѫпка тебе ще следватъ. Щомъ е дошълъ твоя редъ, давай и не мисли. Хората сѫ халки въ обща верига. Ако една отъ халкитѣ не изпълнява службата си, ще ръждяса. Щомъ ръждяса, ще я извадятъ навънъ, и вмѣсто нея ще поставятъ друга. Който влѣзе въ веригата на Божествения свѣтъ, той трѣбва да върши волята на Отца си. Не върши ли Неговата воля, самъ ще носи последствията. Въ Божествения свѣтъ грѣхътъ е изключенъ. Тамъ нѣма криви постѫпки. Кажете ми една крива постѫпка споредъ вашето разбиране. Ще кажете, че нѣкой не се е отнесълъ съ васъ, както трѣбва. Щомъ кажете това, вие сѫдите себе си. Никой не ви е далъ право да сѫдите. Този човѣкъ не е постѫпилъ добре съ васъ, защото вие сте се спрѣли тамъ, дето не ви е мѣстото. Щомъ престанете да сѫдите, всички хора ще се отнасятъ съ васъ добре. Това значи да живѣете въ Божествения порядъкъ на нѣщата, а не въ човѣшкия.

Млада българка се оженила за единъ българинъ, но той излѣзълъ много несрѫченъ човѣкъ. Това започне, онова започне, работитѣ му не вървятъ. Единъ день жена му казала: Облѣчи това расо, вземи котленцето въ една рѫка, китката босилекъ въ друга и тръгни изъ село въ село да ръсишъ хората. Колкото пари съберешъ въ котлето, ще ги донесешъ на мене. — Вижъ, тази работа мога да я направя, казалъ младиятъ съпругъ, и тръгналъ на работа. По едно време до ушитѣ на владиката дошла вестьта, че нѣкакъвъ особенъ попъ ходи изъ село въ село да ръси хората. Владиката го извикалъ при себе си и го запиталъ: Кой те опопи? — Жена ми. Питамъ: Какво показва това? Това показва, че хората сѫ създали свой собственъ порядъкъ, който следватъ. Тѣ следватъ човѣшкия порядъкъ, а пренебрегватъ Божествения.

Божествениятъ порядъкъ на нѣщата, обаче, казва на хората да даватъ. Даването е първа проява на любовьта. Кой отъ васъ е мислилъ по това? Кой отъ васъ, ако го запитатъ за първата проява на любовьта, ще може да отговори правилно? Мисъль се изисква отъ хората. Сега ви говоря нѣща, които едва следъ 20 и повече години ще разберете. Запримѣръ, за да разберете даването, трѣбва да давате. Който дава, той е добъръ човѣкъ. А доброто не е нѣщо статическо. Доброто е динамически процесъ. Постоянно трѣбва да дава човѣкъ, за да бѫде добъръ. Щомъ забележи въ себе си най-малкото нежелание да дава, въ този моментъ човѣкъ не е добъръ. Въ този смисълъ, всѣки за себе си може да каже, добъръ ли е, или не. Докато дава, той е добъръ; щомъ престане да дава, той не е добъръ. Добриятъ човѣкъ не задържа нищо въ себе си. Щомъ не задържа нищо въ себе си, той върши волята Божия, вследствие на което се радва на вѫтрешенъ миръ.

Въпросътъ за даването оставамъ на васъ, всѣки самъ да го разреши. Всѣки самъ трѣбва да реши да дава, или да не дава. Всѣки изворъ, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по малко вода. На васъ оставамъ да се опредѣлите: щерни ли да бѫдете, или извори.

Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: Не сѫдете, не критикувайте другитѣ. Себе си можете да критикувате, но съ мѣрката на абсолютната справедливость. Не преувеличавайте, нито намалявайте фактитѣ. Фактитѣ трѣбва да се изнасятъ така, както сѫ въ действителность. Да критикувате себе си, значи да извадите гнилитѣ продукти отъ торбата си и вмѣсто тѣхъ да турите нови, свежи продукти. Извадете старитѣ нѣща отъ торбата си и я напълнете съ нови. Старитѣ навици, които сте наследили отъ дѣди и прадѣди, трѣбва да изхвърлите навънъ и на мѣстото имъ да поставите нови. Старото и новото не могатъ да се примирятъ. Въ това отношение Христосъ е категориченъ. Той казва: „Ако не се отречете отъ баща си, отъ майка си и отъ себе си, нѣмате животъ“. И вие говорите за самоотричане, но кой отъ васъ се е самоотрекълъ, както трѣбва?

Сега, запримѣръ, сте дошли на планината да получите нѣщо отъ нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нѣщо — право е това. Но давате ли и вие? Всички сте дошли тукъ съ автомобили, съ палатки, съ всички удобства. Едно трѣбва да знаете: само онзи може да получи отъ природата онова, за което е дошълъ, който изпълни закона на даването. Щомъ е дошълъ тукъ, той трѣбва да поеме грижата за още трима души: да имъ плати билета за автомобила, или за трена, и презъ всичкото време да се грижи за храната имъ, както за себе си. Ще кажете, че нѣкои отъ васъ иматъ жена, деца. Вънъ отъ близкитѣ си, всѣки трѣбва да се погрижи за още трима. Това значи курортъ. А така, всѣки да се грижи само за себе, това не е волята Божия. Ако рече Богъ да ви сѫди, вашата работа е свършена. Всѣки самъ трѣбва да се сѫди. Като се осѫди, ще напише присѫдата си и ще я занесе въ невидимия свѣтъ, тамъ да се произнесатъ, права ли е, или не. Ако намѣрятъ, че присѫдата не е права, ще я върнатъ назадъ за корекция. Докато присѫдата не се удобри, човѣкъ все трѣбва да разглежда постѫпкитѣ си.

Не заставяйте камъка да върви по пѫтя на водата. Камъкътъ да седи на своето мѣсто. Имайте характера на камъка, който казва: Азъ съмъ столъ, на който всѣки може да седне да си почине.

Не заставяйте водата да върви по пѫтя на въздуха. Водата да върви по своя пѫть. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на нѣкого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси.

Не заставяйте въздуха да върви по пѫтя на силитѣ. Въздухътъ да върви по своя пѫть. Имайте характера на въздуха. Когато иска да помогне на задушаващия се, въздухътъ веднага му се притича на помощь.

Не заставяйте силитѣ да измѣнятъ своя пѫть. Силата кара човѣка да мисли, да чувствува, да действува.

Това сѫ новитѣ правила, които трѣбва да следвате Ако ги следвате, ще близнете отъ щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелинъ, отъ който ще се вгорчите. За да се освободите отъ горчивината, трѣбва да я повърнете назадъ.

Сега на васъ казвамъ: Повърнете всичко старо, което сте яли отъ хиляди години насамъ. Като се освободите отъ старото, съзнанието ви ще просветне, душата ви ще се освободи отъ тежкия товаръ на миналото, и като новородено дете ще погледнете нагоре и ще кажете: Господи, да бѫде Твоята воля! Това значи да живѣе човѣкъ въ Царството Божие. Срѣщамъ нѣкой, едва се държи на краката си, не може да мисли, да чувствува, да прави добро, но казва, че е богоугоденъ. Щомъ не можешъ да мислишъ, да чувствувашъ, да правишъ добро, ти не си богоугоденъ. Когато мислишъ, чувствувашъ и правишъ добро, ти си богоугоденъ. Въ Бога противоречия не сѫществуватъ. Противоречия сѫществуватъ въ човѣшкото, въ животинското царство, както и въ живота на духоветѣ. Това, което смущава, което измѫчва човѣка, не е Божествено. По този начинъ, обаче, човѣкъ се изпитва, доколко е готовъ да възприеме новото, което носи радость и веселие за неговата душа. За да дойде до свободата, човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ ограничения.

Представете си, че на тѣлото ви нѣкѫде е излѣзълъ голѣмъ цирей и заелъ значително мѣсто. Той иска да ви заблуждава, че е собственикъ на това мѣсто. Отъ време на време поглеждате къмъ него, виждате, че е побѣлѣлъ, готовъ да се пукне. Той, обаче, иска само да го намажете съ нѣщо. Никакво мазане не му трѣбва. Ще вземете игла, добре обгорена, и ще го боднете въ срѣдата. Той постепенно ще се смалява, докато единъ день съвършено изчезне. Такива циреи има човѣкъ и въ психическия си животъ. Единъ цирей е, запримѣръ, мисъльта, какво говорятъ хората за васъ. Много просто, хората говорятъ за васъ, че сте смахнати. Кой нѣма да каже, че сте смахнати? Качили сте се въ това мъгливо време на върха и чакате да видите изгрѣва на слънцето. Видѣхте ли слънцето? Не го видѣхте. Има едно слънце въ човѣка, което никога не залѣзва, и никаква мъгла не го закрива. Изгрѣе ли веднъжъ, това слънце вѣчно грѣе и никога не залѣзва. Ако не искате хората да ви считатъ смахнати, като ви питатъ, кѫде сте били, ще имъ кажете: Понеже мисля да си строя кѫща, качихъ се на този връхъ да си избера хубави, здрави камъни. Пъкъ и водата въ рѣката ми харесва, съ нея ще гася варьта. Ще убедя хората, че азъ зная да строя кѫщи, каквито обикновенитѣ майстори не знаятъ. Като имъ кажа така, тѣ ще видятъ, че съмъ уменъ човѣкъ. Наистина, освенъ външната кѫща за живѣене, човѣкъ работи за съграждане на своята вѫтрешна кѫща. Следователно, нека се пукатъ вашитѣ циреи. Нѣма защо да се обиждате отъ това, какво хората мислятъ за васъ. Нека се смѣятъ. Щомъ се смѣе, човѣкъ ще намѣри правия пѫть.

Една млада мома се оженила за единъ момъкъ. Тя била добра, но много се обиждала. Единъ день наготвила пиле. Дошълъ мѫжътъ ѝ на обѣдъ и казалъ нѣщо, което я обидило. Тя сложила трапезата, но не искала да обѣдва. — Ела да обѣдваме! — Не съмъ гладна. Другъ пѫть тя пакъ наготвила пиле. Той пакъ казалъ нѣщо, което я обидило. — Хайде, да обѣдваме! — Не съмъ гладна, не искамъ да ямъ. Трети пѫть пакъ наготвила пиле. Мѫжътъ ѝ казалъ нѣщо, което въ другъ случай би я обидило, но този пѫть тя се усмихнала и казала: Нѣма вече да се обиждамъ. Ако продължавамъ все по стария начинъ, азъ ще се обиждамъ, а мѫжътъ ми ще яде пилета безъ мене. И на васъ казвамъ: Не се обиждайте отъ това, което хората говорятъ за васъ. Усмихнете се и хапнете отъ пилето.

И тъй, вървете по вѫтрешния законъ на любовьта — по закона на даването. Така ще провѣрите, имате ли любовь, или нѣмате. Това не значи, че трѣбва да се упражнява насилие върху вашата съвесть, да ви заставятъ да давате. Всѣки трѣбва да дава доброволно, по любовь, безъ никакво външно или вѫтрешно насилие. Давате ли по любовь, вие всѣкога ще бѫдете богати.

Давайте по новия начинъ, по закона на любовьта. Това значи да се отрече човѣкъ отъ стария порядъкъ на нѣщата, отъ своитѣ стари възгледи и теории, отъ всичко човѣшко и да възприеме новото, Божественото. Приложете Божествения порядъкъ на нѣщата, за да получите великитѣ блага на живота.

Ако слънцето не изгрѣва, ако водата не тече, ако въздухътъ не лъха, ако силата не нуди, новото нѣма да дойде въ свѣта.

„Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота“.

*

23 августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...