Jump to content
Ани

1935_08_18 Пробни страдания

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Пробни страдания.

Иеремия 9 гл.

Иоана 18 гл.

Въ дветѣ прочетени глави, отъ Иеремия 9 гл. и отъ Иоана 18 гл., виждате двама души, които сѫ претърпѣли голѣми разочарования. Иеремия е човѣкъ отъ Стария Заветъ, голѣмъ патриотъ. Той плаче за народа си, като сѫщевременно предава Словото Божие. Той казва, какво ще дойде върху неговия народъ, какво го очаква. Това, което пророкътъ е говорилъ на времето си, се отнася и до сегашната епоха.

Исусъ е вториятъ човѣкъ, Който е претърпѣлъ голѣми разочарования. Иоанъ говори за Него: Той дойде въ свѣта, донесе Истината на човѣчеството, но освенъ че не Го приеха, Той бѣше изложенъ на ударитѣ на римскитѣ войници. Тѣ Му казваха: Ние не се нуждаемъ отъ такъвъ човѣкъ. Значи, каквото Иеремия предсказваше на израилския народъ, сбѫдна се. И каквото Христосъ проповѣдваше на евреитѣ, изпълни се. Той имъ каза: Отъ нинѣ нѣма да ме видите, докато не кажете „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Две хиляди години вече, какъ евреитѣ носятъ последствията на своята грѣшка.

Ще кажете, може би, че евреитѣ сѫ били голѣми грѣшници, понеже не познали Христа и сѫ Го разпнали. Кой човѣкъ и до днесъ още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днесъ разпъватъ Христа. Често хората постѫпватъ като Петра: вадятъ ножъ и защищаватъ истината. Истината съ ножъ не се защищава. При това, Петъръ не насочи ножа си срещу нѣкой отъ главнитѣ, отъ военачалницитѣ, а удари съ ножа си единъ отъ войницитѣ и отсѣче ухото му. Каква война е тази, въ която хората отрѣзватъ ушитѣ си, главитѣ си, рѫцетѣ и краката си? Христосъ казва на Петра: „Тури ножа въ ножницата си! Който ножъ вади, отъ ножъ умира“. Действително, съ единъ ножъ, или съ много ножове, война не става. Не е война това да осакатишъ човѣка. При това, когато Петъръ скри ножа въ ножницата си, три пѫти се отрече отъ Христа.

Днесъ всички хора знаятъ да воюватъ съ орѫжие, но съ любовьта не могатъ да воюватъ. Съ старото орѫжие — езикътъ, всички могатъ да воюватъ. Съ новото орѫжие — любовьта, никой още не може да воюва. Съ езика всички мушкате налѣво-надѣсно, и на този ухото ще отрѣжете, на онзи носа, рѫката, крака. Кажатъ ли ви да млъкнете, вие туряте ножа въ ножницата си и удряте на бѣгъ. Вие се чудите, какво ще правите, като млъкнете, като престанете да мушкате съ езика си. Това казватъ добритѣ хора, а не лошитѣ. Що се нася до лошитѣ, за тѣхъ дума не става. Добритѣ хора сѫ много своенравни. По-своенравни отъ тѣхъ нѣма. И праведнитѣ даже сѫ своенравни.

Какво се разбира подъ своенравие? Кой човѣкъ е своенравенъ? Срѣщате единъ човѣкъ облѣченъ съ чиста, бѣла копринена дреха. По невнимание вие заливате дрехата му съ мастило. Като види дрехата си нацапана, той погледне къмъ васъ, и веднага сърдцето му мръдва. Той е недоволенъ, че дрехата му е нацапана. Външно може да се представи, че е спокоенъ, че не се тревожи, но сърдцето му е мръднало вече. Мръдването на сърдцето говори за човѣшкото своенравие. Какво трѣбваше да направи този човѣкъ, или какъ трѣбваше да постѫпи? Като погледне къмъ нацапаната си дреха, той трѣбваше да си помисли, колко пѫти въ живота си е цапалъ дрехата на праведния, на светията. Щомъ е така, възъ основа на сѫщия законъ, и неговата дреха ще цапатъ. Защо се тревожи тогава? Той се тревожи, защото се смущава отъ мнението на другитѣ, да не се изложи предъ тѣхъ, да не кажатъ за него, че е нечистъ, невнимателенъ къмъ себе си. Такова нѣщо е своенравието. Следователно, пазете се отъ лошитѣ хора, отъ престѫпници. Пазете се и отъ своенравнитѣ, сърдцето на които е въ състояние да мръдне само за едно петно на тѣхната дреха.

Като говоря по този начинъ, мнозина ще се почувствуватъ засегнати, обидени. — Не, азъ никого не осѫждамъ, никого не засѣгамъ, говоря принципално. Когато Христосъ се обръщаше къмъ народа съ думитѣ „книжници, фарисеи, лицемѣри,“ Той нѣмаше предъ видъ известни личности. Той говорѣше принципално. Ние не се интересуваме отъ погрѣшкитѣ на хората. Да изнасяме погрѣшкитѣ на хората, това не е придобивка за насъ. Ние нищо не печелимъ отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Да изнасяшъ погрѣшкитѣ на хората, то е все едно да имъ правишъ операция, като хирургъ-лѣкарь. При тази операция лѣкарьтъ все ще оцапа рѫцетѣ си. Ако сте хирургъ въ свѣта, за една операция ще ви дадатъ поне четири-петь хиляди лева и ще ви благодарятъ, че сте помогнали на болния. Ако като светия направите операция на нѣкой грѣшникъ, не само, че нѣма да ви благодарятъ не само че петь пари нѣма да ви дадатъ, но отгоре на това ще ви наругаятъ, че не знаете да оперирате. Това сѫ, споредъ мене, своенравнитѣ светии въ свѣта. Сегашнитѣ светни, на които хората служатъ, сѫ своенравнитѣ хора въ свѣта.

Сѫществуватъ два вида светии: еднитѣ сѫ своенравни, другитѣ не сѫ своенравни. Първитѣ иматъ високо мнение за себе си, искатъ да минатъ предъ другитѣ за свети, за чисти хора. Тѣ постоянно говорятъ за своитѣ мѫчнотии и страдания. Вторитѣ светии сѫ тия на любовьта. Външно тѣ сѫ просто облѣчени, минаватъ за обикновени хора; никой не подозира, какви богатства криятъ въ себе си. Отдето минатъ, на всички помагатъ. Тѣзи светии могатъ да бѫдатъ майка, баща, дъщеря, синъ, слуга, господарь, учитель или ученикъ. Навсѣкѫде можете да срещнете тѣзи светии. Тѣ сѫ идеални работници на Божествената нива. Тѣ сѫ достоенъ примѣръ за подражаване: работятъ неуморно, безъ да говорятъ за онова което вършатъ.

Съвременнитѣ хора прекарватъ голѣми разочарования, считатъ се нещастни, че не сѫ постигнали онова, което сѫ желали. Проследете историята на великитѣ хора и вижте, кой отъ тѣхъ е постигналъ това, което е очаквалъ. Докато е билъ живъ, той е билъ гоненъ, преследванъ, хуленъ, но като умре, поставятъ паметникъ на гроба му и пишатъ: Тукъ почива еди-кой си великъ човѣкъ! Като намѣрятъ произведенията му, започватъ да ги издаватъ и да печелятъ въ негово име. Докато е билъ на земята, Ботевъ е билъ гоненъ, преследванъ, и най-после, въ ранната си възрасть, билъ убитъ. Следъ смъртьта му започватъ да пишатъ книги за неговитѣ заслуги къмъ България; и днесъ още чествуватъ паметьта му. Какво ще помогне Ботевъ на българския народъ съ своето геройство? Или, какво е помогналъ пророкъ Иеремия съ своитѣ предсказания къмъ израилския народъ? Нищо не сѫ помогнали. Пророкътъ се обръща къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ, не ви очаква добро. Ако искате да се избавите отъ злото, което ви следва, трѣбва да напуснете грѣховетѣ си, трѣбва да водите добъръ животъ. И Христосъ казваше на евреитѣ: Вие трѣбва да напуснете баща си и майка си, да се отречете отъ своя животъ и тогава да тръгнете следъ мене. Това значи: вие трѣбва да напуснете стария животъ и да заживѣете по новъ, Божественъ начинъ. За да дойдете до това положение, трѣбва да се измѣни стариятъ пѫть на разбиране, коренно трѣбва да се измѣни цѣлата философска мисъль на човѣчеството.

Христосъ казва, че мѫжътъ трѣбва да напусне жена си; жената да напусне мѫжа си; синътъ да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатиятъ да се откаже отъ имота си; сѫдията да напусне службата си, а професорътъ — своята катедра. Какво по-голѣмо противоречие отъ това, да напуснешъ всичко, да се откажешъ отъ себе си и да тръгнешъ следъ Христа? Представете си, че нѣкои разбератъ тия истини въ букваленъ смисълъ. Какво ще направятъ тѣ? Всѣки ще вдигне на гърба си по единъ дървенъ кръстъ и ще тръгне занѣкѫде. Накѫде ще тръгне, и той самъ не знае. Много герои отъ войната носятъ по единъ, или по два кръста за храбрость. Много християни носятъ кръстове по вратоветѣ си. Какво ще допринесатъ тия кръстове на съвременнитѣ хора? Ще надигнатъ кръстоветѣ си и ще замязатъ на работници, които носятъ кръстове на гърба си, но не знаятъ, въ коя посока да тръгнатъ. Христосъ е казалъ: „Дигни кръста си и ела ме последвай!“. Обаче, съ тѣзи думи Той разбиралъ съвсемъ друга истина. Подъ думата „кръстъ“ Христосъ разбиралъ друго нѣщо. Кръстътъ е символъ на търпение. Който съзнателно носи своя кръстъ, той гледа спокойно, съ търпение на всичко онова, което става въ свѣта.

Трѣбва ли да плачете, че яйцето се е счупило, и пилето излѣзло вънъ отъ черупката си? Трѣбва ли да плачете, че скѫпоценниятъ камъкъ се е пожертвувалъ за човѣка? Защо ще плачете за дъщерята, която спасява баща си? Защо ще плачете за сина, който спасява майка си? Защо ще плачете за слугата, който се жертвува за господаря си? Или защо ще плачете за професора, който се жертвува за науката? Всичко онова, за което хората плачатъ, е преходно. Отъ реда и порядъка, въ който сега живѣемъ, нищо нѣма да остане. Сегашниятъ животъ е предисловие на новия животъ, който иде. Съвременниятъ животъ е подобенъ на този на яйцето. Хората нѣма да останатъ вѣчно въ кошницитѣ. Единъ день ще ги извадятъ отъ кошницата и ще ги турятъ подъ квачката. Следъ известно време квачката ще ги излупи, и отъ тѣхъ ще излѣзатъ пиленца, които ще влѣзатъ въ новитѣ условия на живота. Ако квачката не излупи яйцата, князътъ на този свѣтъ ще дойде, ще ги чукне, ще ги тури въ тиганя и съ малко масло ще ги опражи. Сериозенъ и красивъ е животътъ. Не гледайте на него повърхностно. Всички хора преди васъ сѫ минали презъ изпитания, и вие ще минете. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е миналъ и да не мине презъ страдания. Всѣки ще мине презъ специфични страдания на опредѣленото за него време.

Хората се страхуватъ да напуснатъ земята, защото не знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ. Какво ще стане съ говедото, ако напусне своята срѣда и влѣзе между хората? Ще изгуби ли говедото нѣщо? Говедото ще изгуби рогата и копитата си, но за смѣтка на това ще получи друго нѣщо, по-хубаво, по-ценно. Какво ще изгуби човѣкъ, ако напусне своята срѣда и влѣзе между ангелитѣ? Човѣкъ ще изгуби лошия си езикъ, а ще спечели нѣщо хубаво, ценно. За този езикъ Христосъ казва: „Тури ножа въ ножницата си!“ Съ този езикъ нищо не можете да направите. Съ този езикъ повече ще озлобите хората, отколкото да ги изправите. И Христосъ имаше ножъ, но Той не го извади срещу римскитѣ войници, както Петъръ направи. Той ги запита: Кого търсите? Ако мене търсите, ето ме! Азъ ще ви дамъ, каквото искате, но пуснете другитѣ на свобода.

Когато говоря за Христа, въ ума ми изпъква най-хубавото Негово качество — търпението. Хората говорятъ за голѣмитѣ страдания на Христа, но азъ не се спирамъ предъ тѣхъ. За мене страданията на Христа седатъ на второ мѣсто. На първо мѣсто, обаче, поставямъ търпението, съ което Той е понесълъ поруганията, хулитѣ, обидитѣ, който цѣлъ полкъ римски войници Му нанесоха. Предъ всичко това Христосъ седи тихъ, спокоенъ, невъзмутимъ, като че нищо не става. Една сълза отъ очитѣ Му не се пролѣ. Който е видѣлъ това, зачудилъ се на великото търпение, на великото самообладание и любовь. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше въ Ерусалимъ, Христосъ пролѣ нѣколко сълзи, но когато римскитѣ войници Го измѫчваха, Той не пролѣ нито една сълза, остана тихъ и спокоенъ. Обаче, тия войници впоследствие станаха най-добритѣ работници за Христовото учение.

Сега да оставимъ настрана въпроса за страданията на Христа. Важно е, какво представя търпението. Ако въ най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания, човѣкъ не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко съ търпение, той нѣма характеръ. Христосъ самъ носи кръста си до едно мѣсто, и после Го заковаха на сѫщия кръстъ. Той има сила да се обърне къмъ майка си и да ѝ каже, че има кой да я гледа. После се обърна къмъ единъ отъ ученицитѣ си, на когото каза да гледа майка Му, да се грижи за нея така, както Той би се грижилъ. Какъвъ по-великъ човѣкъ ще намѣрите отъ закования на кръста преди две хиляди години, Който гледа тихо и спокойно на всичко, което се върши съ Него? Презъ всичкото време Той мълча, но когато трѣбваше да направи добро, макаръ да бѣше на кръста, помоли да разковатъ рѫцетѣ Му, да направи доброто, и после пакъ да ги заковатъ. Най-после Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, защо си ме оставилъ?“ Той се намѣри въ противоречие: дойде между хората, изпратенъ отъ Бога да имъ проповѣдва великото учение на живота, но тѣ не Го приеха. Не само че не Го приеха, но Го подложиха на най-голѣми хули и поругания, следъ което Го разпнаха. После каза: „Отче, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Христосъ разбра, че само Любовьта е въ сила да изправи свѣта. Като разбра това, Той въздъхна и предаде духа си въ рѫцетѣ на Отца си.

Ако Христосъ бѣше хуленъ, подиграванъ, гоненъ и разпнатъ, мислятъ ли съвременнитѣ християни, че тѣ ще минатъ по другъ пѫть? Тѣ мислятъ, че ще благуватъ, ще живѣятъ добре, защото Христосъ дошълъ да спаси хората и се пожертвувалъ за тѣхъ. Хората могатъ да живѣятъ добре, но при условие да изпълняватъ волята Божия. И Христосъ каза: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ“. Казваме, че любовьта ще оправи свѣта. Преди да дойде любовьта, обаче, Моисеевиятъ законъ ще дойде. Хората ще минатъ първо презъ голѣми изпитания и страдания; и върху тѣхъ ще дойдатъ такива мѫчения, каквито тѣ никога не сѫ мислили. Нѣма да има страдание, което да не изпитатъ. Следъ това ще дойде Божието благословение. Съ него заедно ще дойде законътъ на любовьта. Първо ще дойде орачътъ съ своето рало да разоре земята. Всички непотрѣбни треви, плевели ще се изкоренятъ, неблагороднитѣ ще се облагородятъ — старата култура ще се преработи. Когато всичко бѫде готово, ще дойде сѣячътъ, ще хвърли новото семе върху разораната, пречистена земя, ще я оглади отгоре и ще очаква посѣтото да поникне, да израсте, да цъвне и богатъ плодъ да даде.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ, когато чуятъ да се говори, че старото ще се разруши. Старото трѣбва да се разруши! Ако старото не се разруши, новото не може да дойде. Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка отъ нивата. Тросъкътъ трѣбва да се извади. Иначе, той нѣма да позволи на житото да поникне. Щомъ тросъкътъ се извади, новото жито ще поникне и ще даде едно 30, друго — 60 и трето — 100. Приложете сѫщия законъ и къмъ себе си. Впрегнете три чифта волове въ плуга си, за да разорете вашата целина. Щомъ изорете добре земята и извадите отъ нея всичкия тросъкъ, посѣйте тогава новото семе. За това се изисква търпение. Вие очаквате свѣта да се оправи, но не знаете, отде и какъ ще дойде това изправяне. Свѣтътъ ще се изправи съ мълчание. Ще мълчите, ще търпите като Христа на кръста. Ще ви биятъ, ще ви хулятъ, но вие ще търпите. Когато издържите изпита си, любовьта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единствениятъ пѫть, по който свѣтътъ ще се оправи.

Следователно, който иска да придобие любовьта, той трѣбва да мине презъ най-голѣми изпитания и страдания. Ако не може да мине презъ голѣмитѣ страдания, той не може да мине и презъ любовьта. Никой не може да опита любовьта, докато не опита страданията. Страданията предшествуватъ любовьта. Когато синъ казва, че обича баща си, той се лъже. Синътъ обича истински баща си, само следъ като бащата замине за онзи свѣтъ. Нѣкоя жена казва, че обича мѫжа си. Колко обича мѫжа си, тази жена ще познае, едва следъ като той замине за другия свѣтъ. Тогава тя ще си спомня за неговата добрина, ще изнася добритѣ му качества, ще мисли за него. Сѫщото може да се каже и за мѫжа. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щомъ замине за другия свѣтъ, тогава започва да я цени, да разбира, какво нѣщо е загубилъ. Докато сѫ заедно въ семейството, или въ едно общество, хората не се обичатъ. Щомъ замине единъ отъ тѣхъ, всички започватъ да го обичатъ. Когато Христосъ бѣше на земята, хората не Го обичаха, искаха да се освободятъ отъ Него. Щомъ напусна земята, тѣ започнаха да Го обичатъ, да следватъ Неговия пѫть.

Като говоря за мѫжа и за жената, азъ ги разглеждамъ като принципи, а не като външни форми. Ако ги разглеждате като външни форми, вие ще се заблудите. Мнозина казватъ, че човѣкъ не трѣбва да се жени. Не е въпросъ въ женитбата. Ако човѣкъ каже, че не трѣбва да се жени, тогава не трѣбва и да се ражда. — Не, човѣкъ трѣбва да се роди, за да опита страданието. Раждането е ограничаване на човѣшката душа. Като умре, човѣкъ ще опита радостьта. Всѣка душа е ангелъ, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, за да заживѣе ограниченъ човѣшки животъ. Въ това ограничаване човѣкъ минава презъ страдания. Щомъ мине презъ страдания, ще мине и презъ любовьта. Тогава само душата ще се върне въ небето да опита пълната радость. Не можете да опитате любовьта, докато не сте опитали страданието.

Като се натъкватъ на голѣми страдания, хората изпадатъ въ противоречие и питатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така. Не може ли да се живѣе безъ страдания? Азъ никога не си задавамъ този въпросъ, защото зная, че страданията предшествуватъ любовьта. Задъ всѣко страдание седи любовьта като тилъ. Обаче, обратното не може да се каже. По никой начинъ не можемъ да кажемъ, че задъ любовьта седи страданието. Задъ страданието има любовь, но задъ любовьта нѣма страдание. Когато изпитвате първо любовь, а после страдание, това не е любовь. Който изпитва първо любовь, а после страдание, той е на кривъ пѫть. Той е направилъ нѣкаква грѣшка въ преценката на нѣщата, вследствие на което взелъ страданието за любовь. Когато човѣкъ преживѣе първо страдания, а после, като резултатъ на тѣхъ, дойде любовьта, той е на правъ пѫть. Който не е прекаралъ никакви страдания, той не може да намѣри любовьта. Който е миналъ презъ страдания, той ще намѣри любовьта — най-голѣмото богатство на свѣта. Заслужава човѣкъ да мине презъ страдания, за да намѣри голѣмото богатство въ свѣта. Въ това богатство се крие силата на човѣка. Като придобие любовьта, човѣкъ става толкова силенъ и мощенъ, че е въ състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. Ако такъвъ човѣкъ извади своя ножъ, той не го връща назадъ въ ножницата си като Петъръ.

Когато Петъръ извади ножа си, Христосъ му каза: „Скрий ножа въ ножницата си!“ Петъръ не бѣше миналъ още презъ страдания, не бѣше придобилъ любовьта, а бързаше да вади ножъ срещу неприятеля си. Само онзи има право да вади ножа си, който е придобилъ любовьта. Когато такъвъ човѣкъ извади ножа си, всичкитѣ му неприятели се разбѣгватъ. Днесъ Христосъ е извадилъ най-голѣмия си ножъ и налѣво — надѣсно мушка всѣки, който не Го слуша. Не мислете, че Христосъ е слабъ, мекушавъ. Той спира всѣки, когото срещне, и го пита: Ще вървишъ ли въ Божия пѫть? — Нѣма да вървя. — Щомъ нѣма да вървишъ, ето, ще видишъ, какво ще стане съ тебе — мушне го съ ножа си и продължи. Срещне втори и него пита: Ще вървишъ ли въ Божия пѫть? — Ще вървя. — Извади ножа си и тръгни следъ мене. И вие, извадете ножоветѣ си и мушкайте, когото срещнете. Мушкайте, но не съ езика си, а съ любовьта. Като мушнете нѣкого съ своя новъ ножъ — ножътъ на любовьта, гледайте да го повалите на земята, безъ да го осакатите. Важно е да обезорѫжите неприятеля си, а не да го осакатите. Така се воюва съ ножа на любовьта. Това значи минаване отъ смърть въ животъ.

Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като искатъ да отмъстятъ на себе си, или едни на други, тѣ се осакатяватъ, убиватъ, самоубиватъ и т. н. Ние допущаме само единъ родъ самоубийство — съ ножа на любовьта. Като се самоубие съ този ножъ, човѣкъ пада на земята и минава отъ смърть въ животъ. Когато любовьта мушне човѣка, той пада на земята, както житното зърно на нивата, и влиза въ новия животъ. Христосъ казва на Петра: „Скрий ножа въ ножницата си! Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?“ Съ тая чаша, именно, Христосъ намѣри любовьта. Следователно, всички хора трѣбва да намѣрятъ тази чаша, за да влѣзатъ въ закона на любовьта. Щомъ намѣрятъ любовьта, всѣки отъ тѣхъ ще победи своя свѣтъ. Когато всѣки човѣкъ победи своя свѣтъ, и външниятъ свѣтъ ще бѫде победенъ, т. е. оправенъ.

Като слушатъ да се говори за страданията, като предвестници на любовьта, нѣкои казватъ: Това е стара философия, ние сме я опитали. — Не, вие не познавате още тази философия. Защо? — Защото донѣкѫде само сте опитали страданията, но нито единъ отъ васъ не е опиталъ любовьта. Вие не знаете, какво нѣщо е любовьта. Когато минете презъ страданията, тогава ще чуете първата дума на любовьта. Щомъ чуете гласа на любовьта, вие ще станете, ще оживѣете и ще възкръснете. Следователно, всички трѣбва да минете презъ страданията, за да влѣзете въ радостьта, въ живота на любовьта. Казвате: Нѣма ли нѣкакъвъ околенъ пѫть? Нѣма ли нѣкакво снизхождение за насъ? Щомъ Христосъ е страдалъ за изкупление на човѣчеството, не може ли ние да не страдаме? Не може ли законътъ да се смекчи малко за насъ? — Не, никакво смекчение, никакво снизхождение не може да се направи. Безъ изключение, всички хора ще минатъ презъ страдания. Ние се радваме, че на съвременнитѣ хора е дадена вече чашата на страданията. Тѣ трѣбва да я изпиятъ, защото задъ нея седи любовьта. Ако не изпиятъ чашата, любовьта нѣма да дойде. Когато потокътъ на страданията изтече, любовьта ще дойде и ще отвори вратата на новия животъ.

Какъ ще разберете новия животъ, това е ваша работа. Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко. Казвате: Накѫде да се молимъ — на изтокъ, или на западъ? Човѣкъ може да се моли навсѣкѫде. Ако дойде нѣкой да ви бие и обърне главата ви на изтокъ, накѫде ще се молите? На изтокъ ще се молите. Ако обърне главата ви на западъ, на северъ, или на югъ, ще се молите на тази посока, накѫдето е главата ви. Отъ която посока иде страданието, на тази посока ще се молите. Благодарете, че страданието е дошло. То е първиятъ признакъ, че Благословената рѫка работи върху човѣка да го изправи. За онзи, който разбира законитѣ, страданието е велико благословение. Въ сравнение съ това, което любовьта носи, страданието е кратковременно. Казва се, че апостолъ Павелъ е проникналъ до седмото небе и отъ това, което е видѣлъ тамъ, казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Това значи: Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онѣзи, които сѫ минали презъ страданията и влизатъ въ любовьта.

Мнозина се оплакватъ отъ страданията, обезсърдчаватъ се, отпадатъ духомъ. Защо? — Защото друго нѣщо сѫ очаквали. И Христовитѣ ученици очакваха Христосъ да стане царь, а тѣ да заематъ видни обществени служби, но не излѣзе така. Като разбраха, че първо ще дойдатъ страданията, а после благословението, много отъ тѣхъ избѣгаха. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ силни хора. Преди две хиляди години ученицитѣ на Христа се разпръснаха, но ако и днесъ бѣгатъ, срамъ е за тѣхъ. Опасно е сега да се бѣга. Който бѣга, той ще бѫде раненъ въ гърба. Който върви напредъ, той ще бѫде раненъ въ гърдитѣ. Ако си раненъ въ гърдитѣ, ти си герой. Ако си раненъ въ гърба, ти си страхливецъ. Кѫде раниха Христа: въ гърба, или въ гърдитѣ? Христа раниха въ гърдитѣ, защото Той вървѣше напредъ. Герой бѣше Христосъ! Римскитѣ войници Го мушнаха съ копието си отпредъ, въ ребрата, отдето потече кръвь и вода. Много отъ съвременнитѣ християни сѫ ранени въ гърба и, въпрѣки това, сѫ наградени съ Георгьовски кръстъ за храбрость. Не е герой онзи, когото въ гърба раняватъ. Истинскиятъ герой трѣбва да бѫде раненъ съ копие отпредъ, подъ лъжичката. Азъ не желая да срѣщамъ герои, ранени въ гърба. Тѣ не сѫ герои. Похвала заслужава онзи, който е раненъ въ гърдитѣ. Ако видя, че сте ранени въ гърба, ще ви кажа: Задъ любовьта нѣма скръбь, но и любовь нѣма. Следователно, ако искате да бѫдете герои, трѣбва да ви ранятъ въ гърдитѣ, а не въ гърба. Сърдцата ви трѣбва да бѫдатъ ранени, а не тѣлата. Който излага на страдания тѣлото си, а пази сърдцето си, той не разбира живота. Който излага на страдания сърдцето си, а пази тѣлото си, той е разбралъ живота, той е разбралъ Божия пѫть. Това е геройство — да изложишъ сърдцето си, а да пазишъ тѣлото си.

И тъй, сърдцата на всички хора трѣбва да бѫдатъ ранени. Защо? — Защото грѣхътъ е въ сърдцата. Ако не дойде нѣкой да мушне сърдцето на човѣка, злото нѣма да излѣзе навънъ. Презъ раната на сърдцето ще излѣзе злото, и човѣкъ ще се освободи отъ него. Проповѣдници, учени, писатели, всички казватъ, че злото се таи въ човѣшкото сърдце. Днесъ човѣкъ воюва за сърдцето си да го освободи отъ злото, което се е загнѣздило въ него. За да го освободи, той трѣбва да мине презъ голѣми изпитания и страдания. Страданията сѫ пѫть на освобождаване. Всѣки човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине границата на страданията, за да влѣзе въ любовьта, да разбере Великия животъ. Като знаете това, не се плашете отъ страданията. Страданията сѫ рѫката на Великия, Която рѫководи човѣка. Това е изразено чрезъ стиха: „Потърсете ме въ день скръбенъ“. Да потърсишъ Господа въ скръбьта си, това не значи, че си слабъ. Силенъ, или слабъ, човѣкъ трѣбва да страда. Който страда, той е човѣкъ; който не страда, той не е човѣкъ. Отличителното качество на човѣка е страданието. Само човѣкъ е способенъ да страда. Животното се мѫчи, а човѣкъ страда. Противоположниятъ полюсъ на страданието е радостьта. Когато единъ страда, другъ се радва; когато нѣкой се радва, другъ страда. Страданието на едного е радость за другиго; радостьта на едного е страдание за другиго.

Докога ще страда човѣкъ? Докато дойде до истинската радость, която произтича отъ любовьта. Както и да представяте радостьта, както и да я очаквате, ще знаете, че, за да я придобиете, първо трѣбва да минете презъ страданията. Другъ пѫть нѣма. Страданието е пѫть къмъ радостьта. Христосъ пръвъ е миналъ презъ пѫтя на страданията, и ние ще Го следваме. Той е първиятъ пионеръ, Който е миналъ презъ пѫтя на страданието. Много добри хора сѫ минали и минаватъ сѫщия пѫть. Ще кажете, че този пѫть е лошъ. — Не, този пѫть е труденъ само въ началото. Колкото по-навѫтре влизате, той става все по-красивъ и лекъ.

„Скрий ножа въ ножницата си! Чашата, която Отецъ ми е далъ, да я не пия ли?“ Съ други думи казано: Тури страха отъ страданията настрана! Нека този страхъ да не те спъва, понеже чрезъ страданията ти ще намѣришъ истинския пѫть на живота, ще разберешъ, какво нѣщо е да служишъ на Великата Любовь, която изправя всичко въ свѣта. Това се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за цѣлото човѣчество.

Великъ и мощенъ е човѣкътъ на любовьта, както на небето, така и на земята. Съ Любовьта Божия и на земята Христосъ извърши чудеса. Когато се намѣри предъ най-голѣмитѣ страдания, Христосъ каза: „Отче, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Това показва, че и въ най-страшния моментъ на живота си, Той не изгуби вѣра въ Любовьта. Следъ това Богъ Го въздигна. Христосъ придоби любовьта, което изказа въ стиха: „Даде ми се всѣка власть и на небето, и на земята“. Той придоби тази власть, следъ като изпи горчивата чаша.

Всѣки човѣкъ може да каже: „Даде ми се всѣка власть“. Кога може да каже така? Само когато изпие горчивата чаша, която Отецъ му е далъ. Като ви се даде тази власть, отъ какво ще се плашите? Следователно, за да не се плашите, вие трѣбва да минете презъ голѣми мѫчнотии и изпитания. Тогава само ще дойде спасението. Тогава ще дойде възкресението на човѣшката душа.

Сега, нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, какъвъ е билъ въ времето на Христа: ученикъ, или зритель? Само за единъ отъ ученицитѣ се казва, че е извадилъ ножъ. Какво сѫ правили другитѣ въ това време? На всички Христови ученици, обаче, е казано: „Идете и проповѣдвайте на свѣта Великото учение на любовьта!“ Любовьта ще покаже на хората новия пѫть, по който сѫ минали и минаватъ всички добри хора, за да влѣзатъ въ Царството Божие. Тогава думитѣ: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде“ — се осмислятъ.

Ще ви дамъ следнитѣ три изречения.

Единствениятъ пѫть, който води къмъ живота, е любовьта.

Единствениятъ пѫть, който води къмъ знанието, е мѫдростьта.

Единствениятъ пѫть, който води къмъ свободата, е истината.

Въ пѫтя на живота ще придобиете любовьта. Въ пѫтя на знанието ще придобиете мѫдростьта. Въ пѫтя на свободата ще придобиете истината.

Това сѫ три пѫтища, по които трѣбва да ходите, за да придобиете любовьта, мѫдростьта и истината.

Сега на васъ казвамъ: Извадете ножоветѣ си! Кой какъвто ножъ има, да го извади, да се въорѫжи! Колко ножа взеха Христовитѣ ученици съ себе си? Тѣ взеха два ножа, но единиятъ само употрѣбиха. Всѣки да вземе меча си и да мушка, да воюва. Съ кого? Не съ себе си, разбира се, но съ неприятеля си. Всѣки има неприятели, съ които трѣбва да воюва. Бѫдете герои, не се показвайте малодушни. Мнозина искатъ други да воюватъ заради тѣхъ, а тѣ да получатъ Георгьовски кръстъ за храбрость. — Не, всѣки самъ ще воюва.

Каквото чухте и разбрахте днесъ, приложете го, всѣки споредъ силитѣ и възможноститѣ си.

Думитѣ: „Азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“ — да не останатъ за васъ празни. Имайте вѣра въ Великия, въ Неговата Любовь. Знайте, че не воювате вие, а Богъ, Който е въ васъ.

*

18 августъ, 5 ч. с.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×