Jump to content

1935_08_14 Новораждане


Ани

Recommended Posts

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя,
държани на Рила и въ София-Изгревъ прѣзъ лѣтото на 1935 г.
Първо издание,  София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание  на томчето

Новораждане.

Иоана 3:3—12.

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. Сега ще се спра върху думата „новораждане“. Да се роди човѣкъ изново, значи да се роди отъ Духа. Да се роди човѣкъ отъ Духа, това е ново положение за човѣшкото съзнание. Житното зърно може съ години да седи въ хамбара и да запази сѫщата форма, каквато първоначално е имало, но при това положение то нѣма да разбере, какво представя свѣтътъ отъ себе си. Значи, житното зърно трѣбва да излѣзе отъ хамбара, да се посади въ земята, за да влѣзе въ съприкосновение съ свѣтлината, топлината, въздуха и водата. По този начинъ то ще прояви своя вѫтрешенъ животъ, ще започне да расте и да се развива. Растенето е общъ процесъ за всички сѫщества. За човѣка, обаче, растенето е обусловено отъ развитието на неговото съзнание.

Като изучавате растителното царство, ще видите, че растенията не се раждатъ както сѫществата отъ животинското царство, но поникватъ, растатъ и се развиватъ, като минаватъ едновременно презъ външни и вѫтрешни процеси, презъ голѣми изпитания и несгоди. Преди да се роди, и човѣкъ минава презъ такива процеси. Раждането се предшествува отъ редъ вѫтрешни процеси. Които не разбиратъ разумнитѣ закони на природата, и това, което Първичната Причина е създала, тѣ се обезсърдчаватъ, понеже не могатъ да намѣрятъ благото, щастието въ живота. Тѣ търсятъ щастието тамъ, дето не сѫществува. Може ли житното зърно да намѣри своето благо въ хамбара? Колкото години да седи въ хамбара, то ще остане затворено, ограничено за свѣта. Тамъ то се намира при външни благоприятни условия, но тия условия не могатъ нищо да му придадатъ. Житното зърно трѣбва да излѣзе отъ условията на хамбара, за да придобие нѣщо. Ония, които не разбиратъ живота, като се натъкватъ на страдания, съжаляватъ, че сѫ напуснали своя покой. Житното зърно, което е въ хамбара, трѣбва да знае, че се намира предъ две положения и да избере едното отъ тѣхъ: или да влѣзе въ земята и тамъ да мине презъ редъ вѫтрешни процеси на страдания и радости, или да мине презъ хромела, външно да се пожертвува. Ако не избере нито едно отъ дветѣ положения, то ще остане въ хамбара, дето въ края на краищата мишки ще го нападнатъ.

Като ги поставятъ предъ тѣзи две положения, съвременнитѣ хора изпадатъ въ противоречие и не знаятъ, какво да предприематъ. Да останатъ въ хамбара за дълго, добре е, ще прекаратъ тихъ и спокоенъ животъ. Колко време могатъ да останатъ при тѣзи условия? Сто години не могатъ да останатъ. Тогава? Ще дойде день, когато насила ще ги изкаратъ отъ хамбара. Ами ако тогава бѫде късно и не могатъ да се приспособятъ къмъ новитѣ условия на живота? Въ такъвъ случай, по-добре е да излѣзатъ отъ хамбара и да се посадятъ на нивата, че да става, каквото имъ е опредѣлено. По-страшно е да влѣзатъ въ хромела. Знайте, че хамбарътъ е създаденъ за житото, а не житото за хамбара. Земята е условие, при което човѣкъ може да опита Божиитѣ блага, да расте и да се развива. Земята е създадена за разумния човѣкъ, който разбира законитѣ и може да ги прилага. Външно погледнато, земята изглежда неуредена, неустроена. Който разбира законитѣ, само той може да долови разумностьта, която направлява всички свѣтове, а не само земята. Страданията на хората произтичатъ отъ неразбиране на онзи висшъ порядъкъ, който сѫществува въ цѣлокупния животъ. Когато за пръвъ пѫть отива на училище, детето среща голѣми мѫчнотии, докато разбере онова, което му се преподава. Най-малко 16 години се изискватъ, докато това дете порасне, стане момъкъ и свърши университетъ. Презъ каква дисциплина е миналъ този момъкъ! Колко учители е промѣнилъ, колко пѫти е нацапвалъ рѫцетѣ си съ мастило и ги е чистилъ! Колко книги е купувалъ, колко лишения, колко мѫчнотии и страдания е прекаралъ, докато е придобилъ знанието! Лесно е следъ това да се каже, че този, или онзи е ученъ човѣкъ.

Съвременнитѣ хора очакватъ нѣкакви блага на земята. Каквито блага да придобиятъ, тѣ сѫ временни. Защо? — Защото на сегашнитѣ хора имъ липсва единъ елементъ, съ помощьта на който тѣ биха запазили всички блага, които придобиватъ. Този елементъ ще се запълни съ раждането на човѣка отъ Духа. Човѣкъ трѣбва да се роди изново отъ Духа, за да се освободи отъ лошитѣ условия на сегашния животъ. При условията, при които днесъ живѣе, него очаква смърть. Каквото богатство да придобие днесъ, той непременно ще го изгуби. Той ще бѫде обранъ отъ разбойници, както обиратъ богатия. Като не разбиратъ закона, мнозина се утешаватъ съ мисъльта, че когато заминатъ за другия свѣтъ, тогава поне ще бѫдатъ на небето, при добри, богати условия. Влизането въ небето, при богати условия е въ връзка съ закона на новораждането. Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Само родениятъ отъ Духа е господарь на условията. Родениятъ отъ Духа не се влияе отъ икономическитѣ условия на живота. Болниятъ се нуждае отъ чужда помощь, а не здравия. Здравиятъ е свободенъ човѣкъ. Той не се нуждае отъ външна помощь. Каквото му е нужно, той самъ го свършва. Здравиятъ може да се уподоби на човѣкъ, роденъ отъ Духа.

И тъй, животътъ, като Велика Школа, предвижда два пѫтя за хората: пѫтьтъ на страданието и пѫтьтъ на хромела. Който избере първия пѫть, той ще се посѣе като житно зърно на нивата, дето ще мине презъ редъ изпитания и страдания; който избере втория пѫть, той ще остане съ години въ хамбара, отдето единъ день ще го прекаратъ презъ хромела. За предпочитане е човѣкъ да бѫде посѣтъ на нивата, отколкото да мине презъ хромела. На нивата той ще има възможность да расте, да цъвти и плодъ да връзва. Повечето хора днесъ минаватъ презъ хромела, вследствие на което измиратъ, изчезватъ, безъ да оставятъ следа. Обаче, и двата пѫтя иматъ своя добра страна. Чрезъ страданията човѣкъ се готви за по-високъ животъ отъ този, презъ който днесъ минава. Житото страда и се учи отъ страданията си, а хората, които го ядатъ, се ползуватъ отъ неговитѣ уроци, както и отъ благата, които съдържа въ себе си. Хората, които днесъ умиратъ, научаватъ нѣщо и отъ живота, и отъ смъртьта, а следващето поколѣние се ползува отъ тѣхнитѣ опитности, като велики придобивки на живота. Важно е това, което сега става, което човѣкъ днесъ още може да направи. То нѣма да дойде отвънъ. Отвънъ сѫществуватъ само условия, а възможноститѣ сѫ вложени въ самия човѣкъ. Житното зърно съдържа въ себе си възможности, а свѣтлината, топлината, въздухътъ и водата сѫ условия, при които житното зърно може да прояви своитѣ възможности. Христосъ казва: „Ако житното зърно падне на нивата, то дава плодъ стократно“.

Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ страданията. Каквото да правятъ, тѣ неизбѣжно ще минатъ презъ страдания. Голѣми или малки, страданията следватъ всѣки човѣкъ. Такъвъ е пѫтьтъ на човѣка. Едно е важно: кой пѫть ще избере човѣкъ — пѫтьтъ на посѣването, или пѫтьтъ на смилането. Който предпочете страданията на нивата, той ще расте и плодъ ще дава; който предпочете страданията при смилането, той ще мине и замине презъ хромела, безъ да остави плодъ следъ себе си. Ние се стремимъ да освободимъ житото отъ хромела. Никѫде не е писано, че житото трѣбва да се мели. Щомъ го мелятъ, това става по човѣшки законъ и наредба. Вие трѣбва да знаете и двата закона — човѣшкиятъ и Божествениятъ, за да разберете вѫтрешнитѣ процеси въ живота.

„Ако се не родите изново“. Отъ какво трѣбва да се роди човѣкъ изново? Новораждането подразбира раждане отъ Духа. Родениятъ отъ Духа е благороденъ човѣкъ, той има високо съзнание. За него свѣтътъ не е мъртавъ, човѣкъ за човѣка не е вълкъ, както е казано въ пословицата: „Homo homini lupus“. За него важи идеята, която Христосъ е изказалъ, че човѣкъ за човѣка е братъ. За човѣка е възможно само братство. Братството е изразъ на любовьта на новородения. Само той съзнава, какво нѣщо е братство. Като види единъ човѣкъ, въ лицето му той вижда братъ.

Следователно, всѣко учение, което поставя братството за основа на човѣшкия животъ, е безсмъртно. Това учение може да се приложи като изкуство за живѣене. Всѣко изкуство е полезно дотолкова, доколкото има приложение. Защо ви е чуждиятъ езикъ, ако не можете да го приложите за придобиване на знания? Защо ви е свѣтлината, ако тя не може да разкрие свѣта предъ васъ? Безъ зрение, безъ свѣтлина, човѣкъ остава слѣпъ, невежа. За невежия свѣтътъ представя затворена книга. Въ родения отъ Духа се събуждатъ нови чувства и способности, каквито и самъ той не е подозиралъ. Той вижда нѣщата и отдалечъ, и отблизо. Той вижда, какво става и въ този, и въ онзи градъ. Това сѫ нѣща, които за обикновено роденитѣ сѫ невъзможни. Родениятъ отъ Бога не може да попадне въ мрежата на разбойници. Той е свободенъ и отъ лошитѣ условия. Защо? — Защото всичко предвижда. Като минава презъ нѣкоя гора, той знае предварително, кѫде сѫ се настанили разбойници и ги отбѣгва. Родениятъ отъ Бога има свѣтълъ умъ, съ който ясно вижда нѣщата.

Мнозина се стремятъ къмъ духовния животъ, но тѣ трѣбва да знаятъ, че духовниятъ животъ изисква отъ човѣка да разбира възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Щомъ разбира и знае, съ какви възможности разполага, той може да се ползува отъ благата на живота. Какви възможности има въ рибата? Рибата има една възможность — да плава въ водата. Тя не може да говори, не може да пише, не може да слуша лекции. Ако иска да придобие друга възможность, освенъ тази, която има, рибата трѣбва да излѣзе отъ водата, да напусне тия неблагоприятни условия. Какво може да стане отъ рибата? Човѣкъ не може да стане, но тя има възможность поне птица да стане. И като птица тя не може да има голѣми възможности. Единствената форма, която дава повече възможности за постижения на блага, това е човѣшката. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме само онзи, който е роденъ отъ Бога. Да се роди човѣкъ отъ Бога, това не е простъ процесъ. За да дойде до новораждане, човѣкъ е миналъ презъ много процеси. Като не мисли, човѣкъ пита, дали има другъ свѣтъ, освенъ този на земята. Този човѣкъ познава единъ свѣтъ само, но и него не познава, както трѣбва. Той не знае, че и въ свѣта, въ който живѣе, ставатъ редъ сложни процеси. И рибата пита, сѫществува ли другъ свѣтъ, освенъ рибния. Има другъ свѣтъ, освенъ рибния — той е свѣтътъ на птицитѣ, на хвъркатитѣ сѫщества. Ако птицата пита, има ли другъ свѣтъ, освенъ тѣхния, ще ѝ кажемъ, че сѫществува другъ свѣтъ, освенъ птичия — свѣтътъ на млѣкопитаещитѣ. Ако нѣкое млѣкопитаеще зададе сѫщия въпросъ, ще му отговоримъ, че, освенъ тѣхния свѣтъ, сѫществува другъ, по-организиранъ и високъ — свѣтътъ на хората. Ако и човѣкъ запита, има ли по-високъ свѣтъ отъ човѣшкия, ще му отговоримъ, че има свѣтъ по-високъ отъ човѣшкия — той е свѣтътъ на ангелитѣ. Сѫществата отъ ангелския свѣтъ иматъ по-правилни и широки разбирания отъ тия на хората. Въ ангелския свѣтъ нѣма затвори, бесилки, гробища; въ ангелския свѣтъ не сѫществуватъ мѫчения, нещастия, спорове. Тамъ има голѣмо изобилие на ядене и пиене. Всички иматъ условия да се учатъ, да се развиватъ. Тамъ всѣки живѣе, колкото иска. — Вѣрно ли е това? — За мене, който виждамъ нѣщата, е вѣрно. Азъ не се нуждая отъ вѣра, нѣма защо да ме увѣряватъ. Вѣрвамъ въ това, което виждамъ. Седи единъ слѣпъ човѣкъ при мене и ме пита: Вѣрвашъ ли въ свѣтлината? — Нѣма защо да вѣрвамъ въ свѣтлината, азъ я виждамъ. Слѣпиятъ се нуждае отъ вѣра, но за онзи, който вижда, вѣрата се превръща въ знание.

„Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира отваряне на новъ свѣтъ, въ който човѣкъ трѣбва да влѣзе. Ако не влѣзете въ този свѣтъ, вие ще останете при лошитѣ условия, въ живота на страданията. И богати да сте, вие ще изгубите добритѣ условия. Щомъ влѣзете въ новия свѣтъ — свѣтътъ на Бога, вие ще бѫдете заобиколени съ нова свѣтлина, която ще разшири вашия хоризонтъ. Не правятъ ли така и държавитѣ? Като се създаде нова държава, веднага поставятъ новъ редъ и порядъкъ, който я пази отъ външни врагове, който дава условия на поданицитѣ ѝ за добъръ, спокоенъ животъ. Коя държава, кое царство е най-добре уредено? Най-добре уредено е Царството Божие. Кой може да влѣзе въ това царство? Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога може да влѣзе въ Царството Божие“. Като влѣзе въ Царството Божие, родениятъ отъ Бога ще каже: Заслужава да се живѣе въ това велико Царство!

Съвременниятъ свѣтъ, въ който хората живѣятъ, е подобенъ на хамбаръ. Два пѫтя има, по които хората могатъ да излѣзатъ отъ този хамбаръ: или да се посѣятъ на нивата, или да отидатъ на воденица, да се подложатъ на хромела. Нѣкой казва: Да мели воденичката! Опасна е тази воденичка, която мели. Добре ще бѫде, ако воденичкитѣ единъ день престанатъ да мелятъ. — На онзи свѣтъ има ли воденици? — Тамъ нѣма нито воденици, нито воденичари. На онзи свѣтъ житното зърно е голѣмо като круша и расте на дървета. Достатъчно е да откѫснете едно зърно, за да се нахраните добре. Като отидете на дървото, на което житото расте, ще чуете гласа му: Заповѣдай, яжъ, колкото искашъ! — Може ли житото да говори? — Това е фигуративенъ изразъ. Българинътъ често употрѣбява израза: Иде ми да те изямъ. — Може ли човѣкъ човѣка да изяде? Само разумното се яде.

Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това значи: ако не ядете Словото, нѣмате животъ въ себе си. Има единъ свѣтъ, който се нуждае отъ Словото като храна, каквато днесъ хората употрѣбяватъ. Грубата храна постепенно започва да се допълва съ духовна. Човѣкъ яде три пѫти на день и внася въ стомаха си ония елементи, които сѫ необходими за подържане на физическото му тѣло. Освенъ чрезъ стомаха, той се храни чрезъ бѣлитѣ си дробове и чрезъ мозъка. Чрезъ бѣлитѣ дробове и мозъка той придобива енергия отъ по-възвишена храна отъ физическата. Ще дойде день, когато хората ще се хранятъ само чрезъ бѣлитѣ дробове мозъка. Ученитѣ сѫ изчислили, че въ минута човѣкъ прави 20 вдишки. Това сѫ 20 обѣда. Новородениятъ нѣма да бѫде робъ на сегашнитѣ условия, постоянно да се безпокои за утрешния день. Отъ голѣми безпокойствия съвременниятъ човѣкъ не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Богъ му е далъ. Голѣма часть отъ живота си човѣкъ минава въ тревоги и смущения. Христосъ внесе нова, положителна философия въ живота, която може да освободи човѣка отъ сегашнитѣ тревоги и мѫчнотии, но тази философия остана неразбрана и на времето си, остана неразбрана и за сегашнитѣ християни. И следъ това нѣкой ще казва, че е християнинъ. Не е християнинъ онзи, който само носи името на Христа. Християнинъ, въ пълния смисълъ на думата, може да се нарече Синътъ Божий, т. е. родениятъ отъ Духа. Следователно, въ бѫдещата религия всички хора ще бѫдатъ родени отъ Бога, ще съставятъ едно голѣмо семейство, членоветѣ на което ще бѫдатъ помежду си братя. Всѣки ще бѫде готовъ да се жертвува за брата си. Тогава нѣма да срещнете човѣкъ, който да се нуждае отъ нѣщо. Никой никого нѣма да изнудва.

Питамъ: не може ли това да стане още днесъ? Кое препятствува на хората да се обичатъ и да живѣятъ братски? Кой събира хората заедно? Кой ни е събралъ днесъ тукъ? Богъ, Божията Любовь обединява хората. Това е велика истина, която се провѣрява всѣки день. Следователно, тази истина можете да провѣрите още този часъ. Родениятъ отъ Бога е провѣрилъ тази истина и живѣе споредъ нея. Който влѣзе въ новитѣ условия на живота, той не се нуждае отъ доказателства за онзи свѣтъ. Да се доказва сѫществуването на другия свѣтъ, то е все едно да се доказва сѫществуването на любовьта. Безпредметно е да се доказва на хората, има ли любовь, или не. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Когато любовьта отсѫтствува, животътъ се изгубва. Идването на любовьта подразбира възкресение на душата. Който придобие любовьта, той възкръсва; който изгуби любовьта, той умира.

Сегашната фаза на живота е фаза на безлюбие. Може ли при безлюбието човѣкъ да възкръсне? Безлюбието умъртвява. Азъ не говоря за смъртьта на черупката. Друга, по-страшна смърть носи безлюбието. Ако изгуби черупката си само, човѣкъ ще се облѣче въ нова форма. Обаче, човѣкъ се стреми да си изработи такава форма, която да не се подава на лошитѣ условия, да не се измѣня. Тази нова форма ще носи въ себе си безсмъртие. Това е изказалъ Христосъ въ стиха: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е“. Родениятъ отъ плътьта ще живѣе по единъ начинъ; родениятъ отъ Духа — по другъ начинъ. Първиятъ ще мине презъ хромела, а вториятъ — презъ живота. Първиятъ ще остане безплоденъ; вториятъ ще даде плодъ. Първиятъ ще образува братство, което въ четири поколѣния ще се изглади, ще изчезнатъ връзкитѣ между родни братя и сестри. Най-много следъ двеста години всѣкакво братство, всѣкакво роднинство между хора, които сѫ били свързани помежду си по плъть, ще изчезне. Вториятъ, т. е. родениятъ отъ Бога, ще образува трайно братство. Връзкитѣ между хора, родени отъ Бога, ще продължаватъ най-малко 25,000 години. Това постоянство, тази трайность на връзкитѣ ще даде възможность на разумнитѣ сили, които действуватъ върху човѣшката душа, да завършатъ своята работа.

Знайте, че всичко разумно съдействува за развитието на човѣшката душа: звезди, слънца, планети — цѣлата природа работи за човѣка. Всичко, което обикаля човѣка, вънъ и вѫтре въ него, работи за неговото възпитание. Слънцето изгрѣва за чадата Божии, за роденитѣ отъ Бога. Които сѫ родени вече, тѣ сѫ провѣрили това; онѣзи пъкъ, за които сега се готвятъ условия, и тѣ ще го провѣрятъ. Христосъ казва на Никодима, единъ отъ ученитѣ на времето си: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Никодимъ не разбра тази истина и запита Христа: Какъ е възможно старъ човѣкъ да влѣзе втори пѫть въ утробата на майка си и отново да се роди? Христосъ му отговори: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е“.

По какво се отличаватъ тия два процеса, тия два начина на раждане? Човѣкъ е подобенъ на житно зърно. Една блага рѫка ще дойде, ще вземе житното зърно отъ хамбара и ще го посѣе на нивата. Тя ще му каже: Ти ще минешъ презъ малки страдания, но ще цъвнешъ, ще завържешъ и ще узрѣешъ. Житното зърно ще провѣри това и ще се зарадва. Друга блага рѫка ще влѣзе въ хамбара, ще извади житното зърно и ще каже: Сега ще те занеса на воденицата да минешъ презъ хромела, да станешъ на брашно. Ще минешъ презъ малки страдания, но цената ти ще се увеличи. Кое положение е за предпочитане: да минешъ презъ нивата и да дадешъ плодъ, или да минешъ презъ хромела и цената ти да се увеличи? Първото положение е за предпочитане — да мине човѣкъ презъ страдания, но да даде плодъ. Това положение представя Божествения порядъкъ на нѣщата. Второто положение — минаване презъ хромела, представя човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Подъ думата „воденица“ въ дадения случай имамъ предъ видъ неразбранитѣ нѣща, които човѣкъ самъ е създалъ. Подъ думата „нива“ разбирамъ всичко, което Първата Причина е създала.

Следователно, желая на всѣки да мине презъ страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го доведатъ до новораждане, до раждане отъ Духа. Да се роди човѣкъ отъ Духа, това значи да стане членъ на Братството. Братството е условие за идване на любовьта между хората.

„Роденото отъ Духа, духъ е; роденото отъ плътьта, плъть е“. Роденото отъ Духа подразбира роденото отъ Разумното, отъ Великото начало на живота.

*

14 августъ, 5 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...