Jump to content
Ани

1934_08_19 И помаза

Recommended Posts

"Часътъ на любовьта", Съборни бесѣди 1934 год.

Първо издание: София, 1934 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

И ПОМАЗА

„И това като рече, плюна на земята,

и направи каль отъ плюнката,

и помаза съ кальта очитѣ на слѣпия.”

Йоанъ 9:6

„И помаза.” Азъ вземамъ положителната страна на думата помаза.

Сега ще ви дамъ нѣкои мисли, потрѣбни за живота ви. Животътъ е реалность, която се нуждае отъ нѣщо сѫществено. Той има външна страна, изразена въ безброй залъгалки; той има и вѫтрѣшна страна, свое вѫтрѣшно, дълбоко предназначение. Философитѣ опредѣлятъ вѫтрешното предназначение на живота по единъ начинъ; религиознитѣ хора – по другъ начинъ; ученитѣ – по трети начинъ. Обаче каквито обяснения и да се дадатъ за вѫтрешното предназначение на живота, той се осмисля само при Любовьта. Както и да се гледа на живота, той се осмисля само при Любовьта, при Мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание, и при Истината, която носи свобода. Значи на първо мѣсто седятъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, отъ които произтичатъ животътъ, знанието и свободата.

Когато се говори за Истината и за свободата, мнозина даватъ различни опредѣления. Какви сѫ тѣхнитѣ опредѣления, не е важно. Че нѣкой философъ се произнася за моя вкусъ, и това не е важно за мене. Какво азъ чувствамъ, какво азъ усѣщамъ, когато вкусвамъ нѣкакъвъ плодъ, това е важно за мене. Това е говоръ, езикъ на Природата. Думитѣ на философа не опредѣлятъ моя вкусъ, но езикътъ ми го опредѣля. Вземамъ нѣщо въ устата си, вкусвамъ го и казвамъ: „Сладко е това нѣщо.” Сладчината съ думи не се опредѣля. Външно може само да се опише, но не и да се опредѣли. Сладостьта не е нито бѣла, нито черна. Тя може да има нѣкакъвъ цвѣтъ, бѣлъ или черенъ, както има бѣло и черно или червено вино, но цвѣтътъ не опредѣля сладостьта на виното. Нѣкой пѫть бѣлото вино може да бѫде горчиво, и обратно: нѣкога черното вино може да бѫде горчиво.

Животътъ има своя опитна страна, къмъ която човѣчеството трѣбва да се отправи. Това е неизбѣжно. Никаква философия не е въ сила да измѣни този пѫть. Рано или кѫсно, желаятъ или не, хората ще влѣзатъ въ този пѫть. Мнозина отъ тѣхъ сѫ дошли вече до положението на апостолъ Павелъ, а другитѣ по-кѫсно ще дойдатъ до това положение, но единъ день всички ще кажатъ като него: „Не се рита срѣщу остенъ!” Кога каза тия думи апостолъ Павелъ? – Когато падна отъ коня си. Повечето отъ съвременнитѣ хора сѫ паднали вече отъ своя конь. Съвременнитѣ учени и философи разискватъ върху живота, развиватъ редъ теории, безъ да иматъ предвидъ, че не сѫ господари на положението. Единъ Господарь сѫществува въ свѣта, къмъ Когото тѣ трѣбва да окажатъ пълно послушание и да поставятъ живота си на солидна основа. Тѣ искатъ отъ другитѣ послушание, но трѣбва да има на какво да го базиратъ; искатъ отъ другитѣ любовь, но трѣбва да знаятъ на какво да я поставятъ; искатъ знание, свобода, но сѫщо така трѣбва да има на какво да ги поставятъ. Хората се нуждаятъ отъ принципи, общи за всички. Тѣ се нуждаятъ отъ Правда, която да не се мѣни.

Казвате: „Де можемъ да намѣримъ живота – въ младитѣ, въ възрастнитѣ или въ старитѣ?” Животътъ не е нито въ младитѣ, нито въ възрастнитѣ, нито въ старитѣ. Това сѫ преходни фази на живота. Защо? – Защото младитѣ остарѣватъ, възрастнитѣ се измѣнятъ, а старитѣ умиратъ. Питамъ: де е тогава постоянството? Виждате нѣкое малко дете и казвате: „Дете е това!” – Де е детето? Въ онова малкото, нѣжно дете, което се държи съ дветѣ рѫце за майка си? Утре сѫщото това дете израства и нарича майка си старуха. Споредъ мене това не е дете. Дѣ отидѣ онова чисто детско съзнание? За мене туй е неразбрано, но нищо отъ това. Неразбранитѣ нѣща сѫ красиви. Нѣкой казва, че не разбира живота. Животътъ не може да се разбере въ отделнитѣ прояви на хората. Какво ще разберете отъ живота на пияния? Ако се напиете като него, цѣла нощь ще падате по улицитѣ, ще ставате, и като станете сутриньта, ще се видите цѣлъ окалянъ, нечистъ. Какво знание сте придобили? Не само че нищо не сте придобили, но сте изгубили нѣщо, усѣщате се унизенъ. Когато хората искатъ да разбератъ какво нѣщо е Господъ, тѣ не знаятъ на какво опасно мѣсто се натъкватъ. За незнаещитѣ, за невежитѣ Богъ е огънь пояждаещъ; за знаещитѣ Той е знание и свѣтлина; за любещитѣ Той е миръ, радость и веселие; за свободнитѣ Той е просторъ, за грѣшнитѣ Той е адъ и мѫчение.

Мнозина говорятъ за ада, описватъ го като мѣсто на мѫчение, като страшенъ сѫдъ за лошитѣ дѣла на хората. Колкото и да е страшенъ този адъ, той не е по-страшенъ отъ ада на Земята. Истинскиятъ адъ е на Земята. Де именно се намира този адъ? Той е въ човѣшкото тѣло: въ изкривения човѣшки умъ, въ изкривеното човѣшко сърдце, въ изкривената човѣшка воля. Той се изразява въ неправилнитѣ отношения между хората, въ недовѣрието, което иматъ единъ къмъ другъ. Адътъ е въ обществата, въ народитѣ, които се използватъ едни други: силниятъ използва и тѫпче слабия. Адътъ сѫществува и въ цѣлата Природа: растения, животни, отъ най-малки до най-голѣми, се изтезаватъ, измѫчватъ се едни други. Наблюдавате подъ микроскопъ съ три хиляди пѫти увеличение нѣкое малко сѫщество – и то се стреми да нападне друго нѣкое, да го изяде. Злото сѫществува между всички живи сѫщества, като започнете отъ микроскопическитѣ и дойдете до човѣка. И човѣкъ, такава малка буболечица въ сравнение съ великитѣ напреднали сѫщества, се нахвърля върху по-слабитѣ отъ него и ги унищожава по различни начини. Следъ всичко това той мисли, че може да излѣзе отъ него нѣщо. Ще кажете, че това, което хората вършатъ, е отъ любовь. Възможно е, но тѣ трѣбва да се повдигнатъ, да дойдатъ до новото съзнание, до новия животъ. Казано е въ Писанието: „Иде часъ, когато всѣки, който тѣ убие, ще мисли, че служба принася на Бога.” Значи той ще мисли, че върши нѣщо велико. Обаче въ Божиитѣ закони е казано: „Не убивай!” Христосъ казва: „Люби ближния си!” Христосъ е казалъ още: „Люби врага си!” Само силниятъ, само любещиятъ може да обича врага си.

Разправятъ какъ единъ англичанинъ калилъ волята си при единъ индуски факиръ, отъ когото вземалъ уроци. Двамата заедно отишли въ една гора, дето имало змии, тигри, лъвове. Факирътъ седналъ на единъ камъкъ, скръстилъ краката си и така силно концентриралъ мисъльта си, че нищо не било въ състояние да го разсѣе. Покрай него минавали звѣрове, змии, но не го докосвали: минавали-заминавали, като че не го забелязвали. Англичанинътъ го запиталъ: „Какъ можешъ да бѫдешъ толкова спокоенъ? Не виждашъ ли какъ звѣроветѣ минаватъ покрай тебе?” – „Виждамъ всичко, но гледамъ силно да концентрирамъ мисъльта си, за да не изгубя равновѣсие. Ако за моментъ само изгубя равновѣсието си, ще хвръкна отъ този камъкъ – нищо нѣма да остане отъ мене.” Казвамъ: ако и вие по сѫщия начинъ седите на единъ камъкъ и мислите само за Бога, никакъвъ звѣръ не може да ви засѣгне. Покрай васъ ще минаватъ вълци, мечки, тигри, но нищо нѣма да ви направятъ. Ако не мислите за Бога, всички звѣрове ще ви нападнатъ и отъ васъ нищо нѣма да остане.

Често се говори за нещастията, за страданията на хората и всички се запитватъ защо сѫ тия страдания и нещастия? Има единъ пробенъ камъкъ, съ който човѣкъ се изпитва въ живота. Този пробенъ камъкъ е страданието. Докато не е страдалъ, докато не е опиталъ нѣщо, човѣкъ не може да говори за знания. Щомъ преживѣе, опита и пострада за нѣщо, въ тази область човѣкъ придобива знания. Следователно всѣко нѣщо, което е опитано, преживѣно и е дало резултатъ, това е знание. Стражарь води въ участъка единъ набоженъ, добъръ човѣкъ и го ругае, нарича го идиотъ, мисли, че той нищо не разбира. Набожниятъ човѣкъ върви предъ стражаря, но по едно време се обръща къмъ него и му казва: „Братко, моля ти се, освободи ме за малко. Тукъ нѣкѫде ще се отбия, трѣбва да свърша една работа.” – „Добре, ще тѣ почакамъ.” – Добриятъ човѣкъ се отбилъ малко настрани и започналъ да се моли: „Господи, моля Ти се, помогни ми въ този случай! Много пѫти съмъ Тѣ слушалъ, много пѫти Си ми помагалъ, покажи и въ този случай, че не съмъ идиотъ, че Ти живѣешъ въ мене и азъ мисля чрезъ Тебе. Покажи силата Си на този стражарь, покажи я и на мене!” Като се върналъ при стражаря, последниятъ му казалъ: „Какъ ме нарече ти? Братко ли ми каза? Богъ нашъ Баща ли е? Щомъ е тъй, отказвамъ се да тѣ водя въ участъка. Бихъ желалъ да бѫда като тебе.” Хващатъ се двамата подъ рѫка и тръгватъ заедно. „Сега могатъ и двамата да ни заведатъ въ участъка. Готовъ съмъ на всичко!”

Казвате: „Какъ можа този човѣкъ да се обърне къмъ Бога толкова скоро?” – Това не става всѣкога, не става изведнъжъ. Когато се намѣрите въ нѣкаква мѫчнотия, направете опитъ да видите какъвъ резултатъ ще имате. Ако Богъ живѣе въ васъ, всичко може да стане. Азъ вземамъ практическата страна на живота. Ще кажете, че Богъ е отвлѣчено понятие. Богъ се проявява като великъ стремежъ, като благородство въ всички хора, въ всички народи, и то не само въ хората, но и въ животнитѣ, и въ растенията. Въ сладкитѣ плодове има извѣстно съзнание, по-високо отъ това на другитѣ растения, заради което тѣ сѫ готови да жертватъ нѣщо отъ себе си. Горчивитѣ плодове обаче не сѫ просвѣтени, нѣматъ любовь въ себе си, вследствие на което образуватъ горчивитѣ сокове.

Сега ще направя характеристика на нѣколко народа, за да видите какво е нужно на човѣка. Човѣкъ трѣбва да има благородството на англичанина, щедростьта на американеца, изящното изкуство на обходата на французина, постоянството на германеца, издръжливостьта на китаеца, съобразителностьта на японеца и великодушието на славѣнина. Тѣзи качества трѣбва да легнатъ въ основата на всѣки индивидъ, на всѣка душа. Всѣки човѣкъ трѣбва да има ума на посвѣтенитѣ, или, въ християнски смисълъ казано, всѣки трѣбва да има ума на Христа. Мнозина мислятъ, че Христосъ не е билъ ученъ човѣкъ. Много се лъжатъ тѣ. Ако единъ човѣкъ може, като плюе на земята, да направи отъ плюнката си каль, съ която да помаже очитѣ на слѣпия и той да прогледа, това говори за велика, дълбока наука, на която съвременната наука би завидѣла. Тази каль не е била обикновена. Още като взелъ тази каль съ пръста си, Христосъ е вложилъ нѣщо въ нея. Отъ пръститѣ Му излѣзла особена енергия. Така именно тази каль е станала животворна. Мнозина сѫ правили опити като Христа, да направятъ такава каль, но не сѫ успѣли. Всѣки може да намаже очитѣ на слѣпия съ каль, но той нѣма да прогледа. Ще кажете, че тази каль е била специална, намирала се е само въ Палестина. Щомъ е така, идете още сега въ Палестина и тамъ направете опита. Да мислите, че само въ Палестина имало такава каль, то е все едно да се хвалите като онзи турчинъ, който казвалъ, че като билъ въ Багдатъ, прескачалъ трапове по 20 метра широки. Като го слушали да говори така, казвали му: „Щомъ е тъй, прескочи и тукъ такъвъ трапъ.” – „Тукъ не мога да прескачамъ, защото хавата не ми позволява.” – Който знае и може да направи нѣщо, хавата навсѣкѫде му помага; който не знае, хавата никѫде не помага.

Съвременнитѣ хора иматъ знания, но знанията имъ трѣбва да се приложатъ. За тази цель тѣ трѣбва да правятъ опити, докато дойдатъ до положителни, абсолютни знания. Представете си, че нѣкой заболѣе сериозно, почти е на смъртно легло, или изпадне въ крайна сиромашия. При това положение нека се опита самъ да си помогне. Че е боленъ – това не е Волята Божия. Че е сиромахъ – и това не е Волята Божия. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта и въ грѣха на човѣка.” Ако хората умиратъ, има редъ причини за това. Какви сѫ причинитѣ, нѣма сега да обяснявамъ. Който се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота, той не се нуждае отъ обяснение на причинитѣ за това отклонение, той се нуждае отъ изправѣне. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за себе си, за силитѣ, които се криятъ въ него, и тогава той не трѣбва да очаква външна помощь, но трѣбва да се обърне къмъ себе си. Не търсете външна помощь, преди да сте получили вѫтрѣшна. Външната помощь сама по себе си ще дойде. Не ходи да орешъ, преди да имашъ сѣме въ хамбара си. Защо ще орешъ, ако нѣмашъ сѣме? Първо осигури сѣмето, че тогава ори. Ако изорешъ нивата, а не я посѣешъ съ жито, тя ще роди хубави бодили. Съвременнитѣ хора искатъ да възпитаватъ младото поколѣние. Какъ ще възпитатъ едно дете, ако не събудятъ въ него любовь къмъ живота, къмъ знанието и къмъ свободата? Детето трѣбва да зачита свободата, която му е дадена.

Нѣкои мислятъ, че свободата се заключава въ незачитане на другитѣ хора, и следователно могатъ да вършатъ, каквото намиратъ за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода трѣбва да бѫде въ полза на всички живи сѫщества по лицето на Земята. Всѣка свобода вънъ отъ Истината принася врѣда и на онзи, който я има, и на онѣзи, до които се отнася. Вънъ отъ Истината свобода не сѫществува. Този е единъ отъ новитѣ възгледи, който трѣбва да проникне въ ума на всички хора. Нѣкои казватъ, че не разбиратъ новитѣ възгледи. Нѣма нищо лошо въ неразбирането. Вие трѣбва да ги разберете не теоретически, но практически. Вие сте въ една долина и сте облечѣни въ тънки дрехи, защото тамъ е топло. Предстои ви обаче да се качите на единъ планински връхъ, високъ три-четири хиляди метра. Можете ли да се качите на този връхъ съ тънкитѣ си дрехи? Когато се качвате на високи върхове, вие трѣбва добре да се екипирате, като англичанитѣ, които предприематъ експедиция до Хималаитѣ. Трѣбва да имате топли дрехи, здрави обуща, съ специални топлинници вѫтрѣ, съ голѣмъ запасъ храна и т. н. Условията за живѣене на високитѣ върхове сѫ по-трудни отъ тия въ долинитѣ, затова който се качва по тѣхъ, той трѣбва добре да се екипира.

Съвременнитѣ хора искатъ да се качватъ по височинитѣ, а сѫщевременно товарътъ имъ да се увеличава. Това е невъзможно. Колкото по-високо се качвашъ, толкова и товарътъ ще става по-тежъкъ. Колкото по-ниско слизашъ, толкова и товарътъ ти ще става по-лѣкъ. Който иска товарътъ му да олеква, той трѣбва да слиза надолу. Възвишенитѣ духове слѣзоха отъ Невидимия свѣтъ, за да се освободятъ отъ богатствата, които имаха. Тѣ слѣзоха отъ високитѣ върхове, за да създадатъ долинитѣ, Земята, Слънчевата система, както и жилищата на хората. Като създадоха всичко това, тѣ се освободиха отъ богатствата, съ които разполагаха, и се върнаха назадъ въ своитѣ обители. Тѣзи творци на миналото и днесь слизатъ на Земята. Какво ще направятъ съ сегашната Земя? Тѣ ще я превърнатъ въ рай. Отъ сегашната Земя нищо нѣма да остане. Новата Земя ще бѫде рай, а хората, които ще живѣятъ на нея, ще бѫдатъ съ лица, свѣтещи като слънце. Азъ ви казвамъ една Истина, която ще донесе благо за всички живи сѫщества. Тя ще донесе свѣтлина и знание, тя ще донесе свобода и просторъ, тя ще донесе новъ животъ, новъ подтикъ за всички хора по лицето на Земята. Отъ това гледище азъ се радвамъ на успѣха на всички хора, азъ желая всички да бѫдатъ свободни. Свобода има само въ Любовьта, свобода има само въ Мѫдростьта и знанието, свобода има само въ Истината. Въ животъ, придруженъ съ Любовьта, има свобода; въ животъ, придруженъ съ Мѫдростьта, има свобода; въ животъ, придруженъ съ Истината, има свобода. Не е истинска свобода онази, която не е придружена съ Истината.

Мнозина се съмнѣватъ сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Ако Богъ не сѫществува, отде излѣзохте вие? Ще кажете, че спорѣдъ Дарвин човѣкъ е произлѣзълъ отъ една малка клѣтка. Възможно е и това. Че пилето е излѣзло отъ яйцето, съгласенъ съмъ, но за да се излюпи пилето, това яйце трѣбва да се постави при специални разумни условия. И съ това съмъ съгласенъ. Ако яйцето не се постави подъ топлината на квачката, или подъ друга нѣкаква топлина, необходима за развитието му, то нѣма да се излюпи.

Питамъ: кой създаде ония условия, при които вашиятъ животъ най-добре се развива? Нито вие, нито вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ били и могатъ да бѫдатъ фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Богъ на великата Любовь, на великата Мѫдрость и на великата Истина е създалъ условия за развиването на човѣка. И до днесь още Той работи въ свѣта, за да освободи човѣчеството отъ великото заблуждение, въ което е попаднало. Хората искатъ да извоюватъ свободата си, да бѫдатъ свободни. Нѣма какво да извоюватъ свободата си. Свободата, къмъ която се стремятъ, имъ е дадена. Тѣ трѣбва само да я възстановятъ. Свободата зависи отъ ума, отъ сърдцето и отъ волята на човѣка. Ако има просвѣтенъ умъ, благородно сърдце и търпѣлива, издръжлива воля, човѣкъ има всичко въ свѣта. Ако човѣкъ обича Онзи, Който всичко му е далъ, той има свобода, каквато желае.

Нѣкой търси Бога тукъ-тамъ, а забравя, че Той е навсѣкѫде, въ всички живи сѫщества. Срѣщатъ се двама души и се поглеждатъ накриво, не искатъ да видятъ Божественото въ себе си, гледатъ се като чужди. Единиятъ иска да надхитри другия, да го оплетѣ. Кой кого ще надхитрява или оплита? Никой отъ двамата не е лисица да изяде другия, нито вълкъ, да го задуши като овца. Всѣки трѣбва да гледа на своя ближенъ като на човѣкъ, въ когото Божественото начало живѣе. Че нѣкой се е отклонилъ отъ правия пѫть и е извършилъ едно престѫпление, това е другъ въпросъ. То нѣма нищо общо съ Божественото въ човѣка.

Питамъ: какво ще се ползва човѣкъ отъ престѫпленията, отъ измамитѣ? Най-малката измама, било въ науката, въ религията или въ обществения животъ, носи своитѣ лоши последствия. Външно човѣкъ може да се мами, но вѫтрѣшно, въ съзнанието си, той не трѣбва да допуща никаква измама. Школата, която следвате, има за цель да ви покаже причинитѣ на измамата, на изкушенията, на които се поставяте. Всѣка дарба въ човѣка създава условия за изкушение. Напримѣръ ако не използва разумно силата си, човѣкъ може да извърши редъ престѫпления: ще бие или ще убива. Ако изгуби силата си, той ще почне да лицемѣри, да лъже, да хитрува. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Щомъ е неразуменъ, нито едно отъ дветѣ положения не може да се предпочита. Въ такъвъ случай човѣкъ трѣбва да развива въ себе си благородство, постоянство и да се стреми ученъ да стане. Това значи да работи човѣкъ върху своя умъ, върху своето сърдце и върху своята воля. Това значи да се освободи човѣкъ отъ чуждитѣ влияния, на които се е излагалъ не само той, но и неговитѣ дѣди и прадѣди. Всички хора сѫ се борили и до днесь продължаватъ да се борятъ съ чуждитѣ влияния.

Като говоря по този начинъ, ни най-малко не искамъ да внеса въ васъ извѣстни съмнѣния, но казвамъ, че въ Природата, както и въ живота, сѫществуватъ редъ противоречия, създадени само за добро. Защо и за какво сѫ тия противоречия, нѣма да обяснявамъ, но вземете думитѣ ми като постулатъ, който ще опитате и провѣрите. Всички противоречия сѫ допуснати за добро. Това е истина, която всѣки може да опита. Богъ е неизмѣненъ въ своитѣ прояви. Той е създалъ цѣлото Битие върху три главни закона: върху необятната, неизмѣнна Любовь, която носи живота като нѣщо цѣло, нераздѣлно; върху непобѣдимата съ нищо Мѫдрость, която носи свѣтлина и знание, отъ нищо непомрачени, и върху безграничната Истина, която носи вѣчната свобода. Кой може да отнеме тѣзи нѣща?

Казвате, че можете да ограничите нѣкого. Какъ можете да ограничите онзи, който живѣе съ Бога? Достатъчно е той да се помоли на Бога и вие веднага ще хвърлите орѫжието си и ще тръгнете съ него. Срѣщате такъвъ човѣкъ и му казвате: „Знаешъ ли, че азъ мога да тѣ убия?” – Ти убивалъ ли си другъ пѫть човѣкъ, който е свързанъ съ Бога? Достатъчно е само да вдигне рѫката си къмъ него, за да увисне тя въ въздуха. И на десеть километра да е далече отъ него, той може да го спре, на мѣсто да остане. Не се вдига лесно рѫка срѣщу човѣкъ, който служи на Бога. Ако е допуснато този човѣкъ да бѫде измѫчванъ отъ хората, това е другъ въпросъ. Никой нѣма право да мѫчи хората.Такъвъ е Божествениятъ законъ. Не мѫчете себе си, не опорочавайте името Божие! Дръжте свѣто името Божие въ ума си! Дръжте ближния си близо до сърдцето си! Пазѣте и вашето достойнство! Само по този начинъ ще се съгради Новиятъ животъ. Само така ще се създаде Новата държава. Всички властващи трѣбва да иматъ тѣзи качества въ себе си. Такава власть е Божествена. А всѣка власть, дадена отъ Бога, е за предпочитане предъ човѣшката.

Въ това отношение съвременнитѣ учени се отличаватъ съ една добра черта: тѣ не сѫ догматици. Когато нѣкой ученъ създаде една теория, следъ него ще дойде втори ученъ и ще каже: „Има нѣщо неправилно въ тази теория” – и ще я коригира. Дойде трети ученъ – и той коригира теорията. Дойде четвърти, пети ученъ: всички допълватъ, коригиратъ, изправятъ теорията. Първиятъ казва: „Да, ималъ съмъ нѣкакво заблуждение, готовъ съмъ да се коригирамъ.” Така всѣки съзнава погрѣшката си и се коригира. Религиознитѣ хора, като приематъ нѣкаква догма, не търпятъ отъ никого никаква корекция. Всичко въ свѣта е подложено на промѣни. Всѣко вѣрую, въ каквато форма и да е, то е плодъ на човѣшки мисли, чувства и постѫпки отъ хиляди години насамъ, вследствие на което търпи промѣна. Виждаме напримѣръ, че и онова откровение, онзи великъ законъ, който се даде на Мойсей на Синайската гора, и той даже претърпя промѣна. Следъ него дойде Христосъ и внесе нѣщо ново въ този законъ. Сегашнитѣ християни мислятъ, че това, което е казалъ Христосъ, никога нѣма да се измѣни. Самъ Христосъ е казалъ: „Много нѣща още има да ви кажа, но не сте готови да носите.” На друго мѣсто е казалъ: „Когато Синъ Человѣчески дойде втори пѫть на Земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра и разбиране между хората, за да схванатъ онази велика Истина, която ще имъ говори?”

Следователно всѣки човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ положението, въ което Природата го е поставила. Щомъ е така, той не трѣбва да излиза вънъ отъ крѫга на своята дейность. Ако преждевременно излѣзе отъ този крѫгъ, той ще изгуби живота си. Споредъ мене за всѣки човѣкъ Природата е начертала такъвъ крѫгъ на дейность, който отговаря на неговитѣ възможности и дарби. Ако се използватъ разумно тия възможности, човѣкъ ще бѫде щастливъ. Защо човѣкъ трѣбва да бѫде недоволенъ? Неговото положение като човѣкъ е милиони пѫти по-добро отъ това на вола, положението на вола е милиони пѫти по-добро отъ това на птицата, положението на птицата е милиони пѫти по-добро отъ това на рибата, положението на рибата е милиони пѫти по-добро отъ това на растението, положението на растението е милиони пѫти по-добро отъ това на минерала. Това е дълбока философия, която трѣбва да се изучава. Погледнете едно растение и казвате: „Растение е това!” Вие не подозирате даже какъвъ стремежъ е вложенъ въ него. То е посадено въ земята съ главата надолу и се мѫчи да се изправи, да се освободи. Щомъ стане риба, то е доволно вече, че може да пъпли, и благодари, че се е освободило отъ едно нещастие. Когато рибата се превърне въ птица, тя е доволна, че може свободно да хвърчи въ въздуха, но пакъ се стреми къмъ нѣщо по-високо. И човѣкътъ още не е свободенъ. Той се намира въ точно обратно положение на растенията: следъ като се е завъртѣлъ и е направилъ ѫгълъ отъ 180º, той се е изправилъ на краката си, съ главата нагоре. Съвременното човѣчество се намира вече предъ новата епоха на живота. Новата епоха се заключава въ познаване на Бога. Познаването на Бога подразбира познаване на Любовьта, придобиване на знание и свобода. Това значи да живѣе човѣкъ и да чувства, че има душа въ себе си. Мнозина се запитватъ сѫществува ли душа, или не. Най-великитѣ нѣща въ свѣта сѫ човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ. Умътъ пъкъ служи за украшение на човѣшката душа, а сърдцето – за украшение на човѣшкия духъ. Значи духътъ, душата, умътъ и сърдцето представляватъ сѣмейството на човѣка, а волята му, това е единъ отъ най-благороднитѣ слуги на това сѣмейство. Волята още не е станала членъ на това сѣмейство, тя е само неговъ слуга. Който не вѣрва въ това, той може да го проследи и опита.

Азъ изучавамъ Природата, познавамъ добре законитѣ й, познавамъ нейния езикъ, зная езика на звѣздитѣ, на Слънцето, познавамъ влиянието на всички извѣстни и неизвѣстни за васъ планети. Неизвѣстнитѣ още на съвременнитѣ учени планети показватъ, че крѫгътъ на човѣшкото развитие става все по-голѣмъ. Това сѫ отвлѣчени въпроси, върху които можете да четете редъ астрономически съчинения. Свѣтътъ е школа, а Природата е написана книга, която се изучава въ тази школа. Голѣми богатства се криятъ въ Природата. Нѣкои казватъ, че извѣстни мѣста въ Природата сѫ много обикновени. За разумния човѣкъ всички мѣста въ Природата сѫ интересни, той има какво да чете по тѣхъ. Вие минавате презъ мочурливо мѣсто и казвате, че това е мочурлѣкъ. Учениятъ обаче открива въ този мочурлѣкъ голѣми богатства. Подъ канаритѣ въ планинитѣ се криятъ голѣми скѫпоцѣнности. Въ планинитѣ има цѣли пластове, богати съ злато. Въ тѣхъ ще намѣрите голѣми кюлчета злато, отъ 40 ÷ 50 кг. едното. Като слушатъ да се говори за злато, мнозина искатъ да знаятъ где се намира златото въ Природата. Това не може да се каже, защото съвременнитѣ хора страдатъ отъ изобилие на пари, а не отъ безпаричие. Тѣ иматъ пари повече, отколкото имъ трѣбва; тѣ иматъ хлѣбъ въ излишъкъ, но знание иматъ малко. И знание иматъ много, но това знание въ повечето случаи не е дало добри резултати въ живота.

Единъ отъ средновѣковнитѣ лѣкари лѣкувалъ болнитѣ си по свой начинъ – съ топла вода и съ пущане на кръвь. Цѣли 20 години практикувалъ този методъ, но нито единъ отъ пациентитѣ му не оздравѣлъ. Като виждалъ резултатитѣ на своя методъ, казвалъ: „Съжалявамъ, че следъ 20-годишна практика не можахъ да излѣкувамъ нито единъ боленъ. Съжалявамъ и за науката, която учихъ.” После за утѣшение си казвалъ: „Нима другитѣ лѣкари сѫ излѣкували своитѣ болни? И тѣхнитѣ пациенти умиратъ.” – Не, не трѣбва да се правятъ такива опити – да пущате кръвь и да давате топла вода. Това значи да изтече кръвьта на болния. Какво правятъ другитѣ хора, били тѣ лѣкари или учени, това не може да ви успокоява. Външно всѣки човѣкъ е свободенъ да има, каквито ще възгледи, но вѫтрѣшно неговитѣ възгледи трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ тия на Природата, да бѫдатъ общи за всички хора. Напримѣръ всѣки има две очи, съ които може да гледа, каквото иска и когато иска, но тѣзи очи трѣбва да бѫдатъ хубави, т. е. да гледатъ правилно, красиво на нѣщата. Въ човѣка има едно вѫтрѣшно чувство, съ което познава Истината и може да я приложи. Истината е нѣщо спонтанно, тя не зависи отъ човѣка. Умътъ изучава Истината, но не я намира. Нѣкои казватъ: „Да намѣримъ Истината, да намѣримъ Бога.” – Нито Истината може да намѣри човѣкъ, нито Бога може да намѣри. Тѣ сѫ вѫтрѣ въ него. Богъ не е нѣщо, което може да се намѣри отвънъ. Да мислите, че Богъ трѣбва да се търси, за да се намѣри, това е криво разбиране. Едно се иска отъ човѣка: да влѣзе въ връзка съ Първата Причина. Щомъ направи тази връзка, Божествената мисъль ще започне да се влива въ неговия умъ и той ще усѣща диханието на Бога. Това значи да разчита човѣкъ на Бога въ себе си, да знае, че има Единъ, на Когото всѣкога може да уповава. Щомъ знае и чувства това, човѣкъ всѣкога ще бѫде готовъ да върши Волята Божия.

Често женитѣ се оплакватъ отъ своитѣ мѫже, че ги ограничавали, че се отнасяли грубо съ тѣхъ. Мѫжетѣ пъкъ се оплакватъ отъ женитѣ си, че не ги слушали, не ги обичали и т. н. Питамъ: защо и еднитѣ, и другитѣ не направятъ опитъ да се свържатъ съ Бога, да хвърлятъ пушкитѣ си и да се хванатъ подъ рѫка като добри приятели? Ще кажете, че сѣмейниятъ животъ е тежъкъ. Споредъ мене сѣмейниятъ животъ е една отъ тайнитѣ науки на Земята. Разрешаването на този въпросъ изисква специална школа. Мнозина казватъ, че не обръщатъ внимание на сѣмейния животъ. Засега сѣмейниятъ животъ представлява институтъ, основанъ на редъ закони и правила, които трѣбва да се изучаватъ. Въ изучаването на тѣзи закони и правила човѣкъ ще се домогне до първоначалния произходъ на сѣмейството. Питамъ: когато двама души се сдружатъ да живѣятъ заедно, иматъ ли право да се измѫчватъ? Иматъ ли право да хвърлятъ каль единъ върху другъ? Добъръ семеенъ животъ е онзи, при който нито жената, нито мѫжътъ сѫ си казали една лоша дума помежду си, нито сѫ си размѣнили единъ лошъ погледъ. И мѫжътъ, и жената трѣбва да гледатъ единъ на другъ като на чисто злато, което отъ нищо не се измѣня. Ако жената мисли, че други жени могатъ да излъжатъ мѫжа й, тя трѣбва да знае, че е първата, която го е излъгала, която е извършила престѫплението. Ако и мѫжътъ мисли, че други мѫже могатъ да излъжатъ жена му, той трѣбва да знае, че е първиятъ, който я е излъгалъ. Ако това съмнѣние се хвърля върху всѣки ближенъ, какъвъ смисълъ има тогава да казваме, че трѣбва да любимъ ближния си като себе си? Христосъ казва: „Който върши волята на Отца Ми, той Ми е братъ, и сестра, и майка, и баща, и приятель.” Защо е така? – Защото всѣки, който върши Волята Божия, той ни е по-близъкъ отъ всички ближни по плъть и кръвь.

Като говоря върху различни въпроси, нѣкои отъ тѣхъ, по нѣмане достатъчно време, оставатъ недообяснени, вследствие на което, като не мислятъ право, хората ги изопачаватъ. За всѣки свой неуспѣхъ, за всѣко свое нещастие тѣ сѫ готови да считатъ другитѣ хора за виновни. Ако е така, питамъ: кой е виновенъ за съгрѣшаването на Ева? Кой я изкуси? Кой научи Каинъ да убие братъ си? Кой научи хората да вършатъ престѫпления, за които да лежатъ въ затворитѣ? Азъ ли съмъ виновенъ? Добритѣ, праведнитѣ хора, свѣтиитѣ, които служатъ на Бога, сѫ виновни въ едно отношение само, а именно: тѣ сѫ виновни, че сѫ донесли благата въ свѣта. И азъ съмъ виновенъ, че донесохъ благата на свѣта. Щомъ се взематъ тия блага, и престѫпленията ще изчезнатъ.

Казвате: „Кой си ти, който имашъ право да говоришъ така?” – Азъ говоря отъ страна на Бога, отъ Негово име и казвамъ: Богъ не е причина за нашитѣ грѣхове и престѫпления. Богъ не съизволява въ нашата смърть. Въ Бога всичко е Добро. Страданията на хората се дължатъ единствено на факта, че тѣ не изпълняватъ Волята Божия, както трѣбва. Богъ е крайно търпѣливъ и чака, докато хората се пробудятъ и влѣзатъ въ правия пѫть. Като говоря така, мнозина мислятъ, че имамъ нѣкого предвидъ. Това говори за тѣхната подозрителность, за тѣхнитѣ криви разбирания. Съвременнитѣ хора иматъ криви разбирания за живота, за Любовьта, вследствие на което между тѣхъ се създаватъ голѣми недоразумѣния. Ако сте въ странство, напримѣръ въ Германия, и гледате нѣкоя жена, мѫжътъ й веднага ще ви обяви дуелъ – какъ имате право да фиксирате жена му съ погледа си! Страхуватъ се хората. Въ България това нѣщо не прави голѣмо впечатлѣние.

Често хората се поддаватъ на особени, хипнотически състояния, отъ които трѣбва да се освободятъ. Кой ги научи на това нѣщо? Сами се научиха. Влюбенитѣ не сѫ ли хипнотизирани? По цѣли дни момъкътъ гледа своята възлюбена въ очитѣ й. И момата прави сѫщото. Това не е ли хипнотизъмъ? Когато обича, и птичката хипнотизира. Когато змията иска да хване жертвата си, и тя си служи съ сѫщото изкуство. И вълкътъ владѣе това изкуство. Като влѣзе въ нѣкое стадо, на което овчарьтъ е грѣшенъ човѣкъ, той погледне тази-онази овца, хипнотизира я и тя не може да му се противопостави. Обаче ако вълкъ влѣзе въ стадо, на което овчарьтъ е праведенъ човѣкъ, като погледне овцата, тя му тропне съ кракъ и го изгони. Следователно, ако и вие държите връзката си съ вашия овчарь, съ Бога, никакъвъ вълкъ нѣма да ви дави. Ако не държите тази връзка, всѣки вълкъ може да ви дави. Ще кажете: „Кой има право да говори така?” – Всѣки, който слуша и изпълнява онова, което Богъ му говори, той има право да говори така. Всѣки, който вѣрва въ това, което Богъ е създалъ, има право да говори така. Всѣки, който обича Истината и свободата и върши Волята Божия, има право да говори така. Такъвъ човѣкъ нѣма грѣшки. Ако случайно направи нѣкаква погрѣшка, той веднага я коригира. Всѣка неизправена погрѣшка е грѣшка; всѣка изправена погрѣшка е знание. Значи знанието произтича отъ изправенитѣ, отъ коригиранитѣ погрѣшки на хората. Като пострада малко, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си и придобива знания.

И тъй, когато грѣши, човѣкъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си, безъ да се осѫжда. Въ това отношение свѣтскитѣ и религиознитѣ хора представляватъ две крайности въ живота. Като изправятъ погрѣшкитѣ си, като наредятъ работитѣ си, свѣтскитѣ хора започватъ да уреждатъ Божиитѣ работи. Въ това се заключава тѣхната погрѣшка. Религиознитѣ хора пъкъ, като вѣрватъ въ Бога, оставятъ всичко на Него. Тѣ очакватъ Богъ да свърши и своята, и тѣхната работа, затова казватъ: „Каквото Богъ направи.” Религиознитѣ хора трѣбва да взематъ поука отъ свѣтскитѣ само въ едно отношение, а именно: тѣ сами трѣбва да свършатъ своитѣ работи, а щомъ дойдатъ до Божиитѣ, да оставятъ Той да свърши своитѣ. И свѣтскитѣ хора трѣбва да взематъ поука отъ религиознитѣ, да не се бъркатъ въ Божиитѣ работи. Като разглеждатъ свѣтскитѣ хора, религиознитѣ не сѫ доволни отъ тѣхъ, намиратъ, че не сѫ вѣрващи. Не, и въ свѣтскитѣ хора има хубави нѣща. Вие не трѣбва да се спирате на изключенията, на тѣхнитѣ особености. Вие не трѣбва да вземате подъ внимание криворазбраното учение на Мойсей, на Буда, на Мохамедъ, на Христа. Вие не трѣбва да обръщате внимание на кривитѣ, изопачени факти въ науката или въ изкуствата. Кривитѣ, изопаченитѣ нѣща сѫ въ състояние да спънатъ всѣки човѣкъ въ развитието му. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде художникъ, скулпторъ, самъ да изработи кѫщата си. Богъ е поставилъ основитѣ на кѫщата на всѣки човѣкъ. По-нататъкъ той самъ трѣбва да гради. Много нѣща се изискватъ отъ човѣка. Той трѣбва да бѫде и музикантъ, да свири на нѣкой инструментъ или поне да пѣе.

Едно дете запитало баща си: „Татко, защо Богъ е създалъ устата на човѣка?” Бащата отговорилъ: „Синко, Богъ е създалъ устата на човѣка, за да опитва чрезъ нея благата, които Той е пратилъ на Земята. После – за да опитва всички сладчини, всички сладки нѣща, които сѫществуватъ. И най-после – за да говори сладко.” Значи устата на човѣка е създадена, за да извършва три главни функции: да яде сладко, да вкусва сладко и да говори сладко. Сега и азъ ви казвамъ: яжте сладко, вкусвайте сладко и говорѣте сладко! Следъ това отивамъ още по-далече: мислете сладко, чувствайте сладко и постѫпвайте сладко!

Съвременнитѣ хора говорятъ за своето християнство, за вѣрата си въ Бога и въ Христа, но иматъ ли тѣ необходимата чистота въ себе си? Какво ще помислятъ тѣ, когато видятъ младъ момъкъ и млада мома сами въ гората? Нали и тѣзи млади хора сѫ като тѣхъ? Нали и тѣ иматъ любовь, знание и свобода въ себе си? Трѣбва ли да се съмнѣватъ въ тѣхната чистота? – „Ама обичали се!” – Какво отъ това? Досега въ аналитѣ на човѣшката история азъ не съмъ срѣщналъ нито единъ случай, дето Любовьта, Мѫдростьта и Истината да сѫ оцапали нѣкого. Дето е Богъ, тамъ престѫпленията сѫ изключени. Ако Любовьта Божия е въ васъ, вие сте океанъ, на който никой не може да изпие водата. Кой може да оцапа водата на океана? Много моми се оплакватъ, че момцитѣ сѫ ги оцапали. Това е невъзможно, тѣ сами сѫ се оцапали. Всѣки трѣбва да мисли, че е чистъ и че никой не може да го оцапа. Често въ умоветѣ на хората проникватъ извѣстни илюзорни мисли и внушения, които имъ създаватъ редъ болѣсти и нещастия. Понѣкога тѣ сами си внушаватъ нѣкои отрицателни мисли, а понѣкога отвънъ имъ ги внушаватъ. Въ много случаи внушението почива на користолюбива почва. Оставете човѣка свободенъ, не му внушавайте какво да прави. Търговцитѣ си служатъ съ закона на внушението съ цель да изтръгнатъ нѣщо отъ клиентитѣ си. Дойде нѣкой при тѣхъ и тѣ започватъ: „Господине, имаме великолѣпенъ платъ, отъ такава и такава материя, струва еди-колко си.” – Не, покажете плата на купувача, кажете му колко струва, и ако има възможность, той ще го купи. Нѣма защо много да се говори. Нѣкои търговци пъкъ обѣщаватъ на клиентитѣ си нѣщо, черпятъ ги съ кафе, съ това-онова, за да ги предразположатъ. И това е внушение.

Законътъ на внушението работи и въ отношенията на религиознитѣ хора. Напримѣръ нѣкой свѣтски човѣкъ влѣзе въ религиозно общество и всички започватъ да му проповѣдватъ, да му тълкуватъ Евангелието, искатъ да го накаратъ да приеме тѣхното вѣрую. Нѣма защо да го убѣждавате да приеме вашето вѣрую. Предложете на човѣка Евангелието, прочетете му нѣщо и кажете: „Това е Христовото учение. Ако Го приемете, за васъ ще бѫде добре; обаче свободенъ сте и да не Го приемете.” Който приеме Христа въ себе си, той трѣбва да върви по Неговия пѫть. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да изповѣдва, каквото вѣрую иска. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ три нѣща: въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Докато върши нѣщо, човѣкъ е свободенъ. Щомъ свърши работата си, той вече не е свободенъ. Докато е свободенъ, неограниченъ, човѣкъ има нѣщо добро въ себе си. Щомъ се ограничи, той има нѣщо лошо въ себе си. Всѣка добра мисъль, всѣко добро чувство и всѣко добро действие освобождаватъ човѣка. И обратно: всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣко лошо действие ограничаватъ човѣка. Това трѣбва да бѫде като залогъ на всѣко вѣрую.

„И помаза очитѣ на слѣпия.” Очитѣ на човѣка сѫ отъ най-скорошенъ произходъ. Тѣ представляватъ най-великото благо, дадено на човѣка. Очитѣ носятъ на човѣка такова знание, което разкрива предъ него цѣлия Козмосъ. Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човѣчеството е било затворено, слѣпо, но отъ момента, въ който Христосъ помаза очитѣ на слѣпия, съзнанието на всички хора по лицето на Земята се отвори, т. е. пробуди се, и тѣ прогледнаха. Очитѣ на всички хора днесь сѫ помазани, за да разбиратъ това, което имъ се говори. И тѣ като слѣпия могатъ да кажатъ: „Слѣпи бѣхме едно време, но сега виждаме и разбираме!” Така трѣбва да каже всѣки, който вижда. Тъй щото, каквото и да правите, правете го отъ високо съзнание, отъ Любовь къмъ Онзи, Който ви е далъ животъ, Който е отворилъ очитѣ ви, за да виждате и да изучавате всичко, което Той е създалъ.

19 августъ, 10 ч. 1934 г. София, Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×