Jump to content

1932_07_31 Двата пѫтя


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДВАТА ПѪТЯ.

Два пѫтя има, по които ходятъ всички живи сѫщества на земята: пѫтьтъ на хлѣба и пѫтьтъ на водата. Първиятъ пѫть се казва гладъ, вториятъ се казва жажда. Първиятъ пѫть е пѫтьтъ на хлѣба. Вториятъ пѫть е пѫтьтъ на водата. Хлѣбътъ посѣщава само гладнитѣ, а водата посѣщава само жаднитѣ. Хлѣбътъ и водата прѣдставятъ реалната страна на живота. Слѣдователно, когато животътъ иска да се прояви, да стане видимъ, той се проявява като хлѣбъ и като вода. Когато животътъ отива на гости, той се облича въ дрехата на любовьта, която се казва хлѣбъ и вода. Щомъ гладниятъ види живота, облѣченъ въ дрехата на любовьта, той съблича тази дреха и се облича въ нея. Щомъ жадниятъ види живота, облѣченъ въ дрехата на любовьта, той съблича тази дреха и се облича въ нея.

И тъй, хлѣбътъ и водата сѫ реалната страна на проявения животъ. Безъ тѣхъ животътъ не може да се прояви. Другояче казано: безъ хлѣбъ и вода животътъ не е достѫпенъ за живитѣ сѫщества. Живѣе само този, при когото хлѣбътъ и водата присѫтствуватъ. Расте и се развива само този, при когото хлѣбътъ и водата присѫтствуватъ. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето, и живата вода, която извира отъ човѣшкитѣ сърца“. Когато бѣше разпнатъ на кръста, Христосъ каза: „Жаденъ съмъ“ — и поиска вода. Той поиска това, чрѣзъ което животътъ се проявява. Въ единъ отъ стиховетѣ на Евангелията е казано: „Тамъ имаше сѫдъ сложенъ, пъленъ съ оцетъ; и войнитѣ напълниха гѫба съ оцетъ, обвиха я съ исопъ и принесоха я на устата Му.“ И като прие Исусъ оцета, рече: „Свърши се!“ — прѣклони глава, и прѣдаде духъ. Защо умрѣ Исусъ? — Защото не Му дадоха вода.

Казвамъ: добритѣ мисли и добритѣ чувства сѫ водата на живота — живата вода. Лошитѣ мисли и лошитѣ чувства прѣдставятъ оцетъ, отъ който всички умиратъ. Който пие този оцетъ, той непрѣменно ще умре. Добритѣ постѫпки сѫ хлѣбътъ на живота — живиятъ хлѣбъ. Лошитѣ постѫпки прѣдставятъ обикновения хлѣбъ, отъ който хората умиратъ. Защо хората умиратъ отъ този хлѣбъ? — Защото този хлѣбъ лесно плесенясва. Слѣдователно, не пие ли човѣкъ само отъ живата вода и не яде ли само отъ живия хлѣбъ и него ще сполети това, което сполетѣ и Христа. И въ края на краищата, и той ще каже: свърши се!

Росата, която слиза нощѣ, дъждътъ, който слиза денѣ, носятъ Божиитѣ блага — благата на живота. Всѣка добра мисъль и всѣко добро чувство и желание сѫ роса, която слиза нощѣ. Всѣка добра постѫпка е дъждъ, който слиза денѣ. Ако приемешъ росата и дъжда, ти ще бѫдешъ радостенъ и веселъ, като малкитѣ трѣвици сутринь и вечерь. Ако приемешъ росата и дъжда, ти ще мязашъ на отворенъ цвѣтъ, който завързва плодъ и узрѣва. Ако не живѣешъ добрѣ, ти си подобенъ на Пилатъ, който разпна Исуса; ако не мислишъ добрѣ, ти си подобенъ на единъ отъ войнитѣ, който изплете тръненъ вѣнецъ и го положи на главата Исусова. И най-послѣ, ако не постѫпвашъ добрѣ, ти си подобенъ на единъ отъ служителитѣ, който даде на Исуса оцетъ да пие. Когато Божественото въ тебе умре, и ти ще умрешъ. Когато Божественото замине отъ този свѣтъ, и ти ще изчезнешъ. Защо разпнаха Исуса? — За да се видятъ хората, какви сѫ и доколко изпълняватъ Божия законъ. Защо умрѣ Исусъ? — За да покаже на хората, какъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ човѣкъ — човѣкътъ на послушанието, който и отъ смъртьта не се бои.

Въ заключение на всичко говорено тази сутринь, ще кажа слѣднитѣ мисли:

Дѣто любовьта присѫтствува, страхътъ остава отвънъ.

Дѣто е животътъ, любовьта се изявява отвънъ.

Когато човѣкъ се облѣче съ дрехата на любовьта, съ него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва.

Когато човѣкъ живѣе, свѣтлината идва.

Когато човѣкъ умира, тъмнината идва.

Свѣтлината прѣдставя животъ, който идва.

Тъмнината прѣдставя животъ, който заминава.

Добритѣ мисли, добритѣ чувства и желания сѫ лѫчи на свѣтлината, които носятъ храна за живота и за душата, която слиза на земята.

Добритѣ постѫпки сѫ лѫчи, цвѣтове на свѣтлината, които носятъ живия хлѣбъ за душата, за да познае Този, Който я е родилъ.

*

31 юли, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...