Jump to content
Ани

1931_08_21 Отиване и връщане

Recommended Posts

От "Отиване и връщане", Съборни бесѣди отъ Учителя,

гр. София, Изгрева, 1931 год. Пѫрво издание: София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ.

текстът от книгата е обработен за сайта от Grozyu Delchev

Сега, ще дамъ нѣколко обяснения върху понятието „наука“. Първиятъ елементъ на науката се съдържа въ примирението на двѣ противоположности, на два контраста, или на двѣ противорѣчия. Да се примирятъ тия нѣща, това подразбира да се намѣрятъ между тѣхъ двѣ допирни точки. Не се ли намѣрятъ тия двѣ допирни точки, това е равносилно на положението да обикаля човѣкъ около единъ затворенъ крѫгъ, или около кѫща, вратата на която е затворена, или около книга, езикътъ на която му е непонятенъ.

Вториятъ елементъ на науката опрѣдѣля посоката на човѣшкото движение. Безъ този елементъ на науката човѣкъ много лесно може да изгуби своя пѫть. Значи, този елементъ на науката е въ състояние да ориентира човѣка въ неговия пѫть, да послужи като компасъ въ неговото движение. Съврѣменнитѣ хора се ориентиратъ по звѣздитѣ. Моряцитѣ пъкъ се ориентиратъ главно по полярната звѣзда. Четиритѣ посоки на свѣта показватъ четири пѫтища, по които човѣкъ може да се движи. Сѣверъ е посока или пѫть, който води къмъ истината. Думата сѣверъ трѣбва да извиква въ ума на човѣка идеята за истината. Когато се говори за изтокъ, той е прѣходно мѣсто. Защо? Защото прѣзъ течение на годината, слънцето не изгрѣва всѣкога отъ една и сѫща точка. Казва се, че слънцето изгрѣва отъ изтокъ, но дѣ е този изтокъ, не се знае. Слънцето изгрѣва отъ много точки, а не отъ една. Хората знаятъ главно посоката, отдѣто изгрѣва слънцето, но на кой градусъ точно изгрѣва всѣки день, тѣ не знаятъ. Който иска точно да опрѣдѣли точкитѣ, отдѣто изгрѣва слънцето, той трѣбва да посвети цѣла година на това изучаване. Добрѣ е всѣки за себе си да опише кривата линия, която се образува при изгрѣването на слънцето въ продължение на една година. Ще кажете: малко работа имаме, че остана да чъртаемъ пѫтя на слънцето. И да чъртаемъ, нищо нѣма да придобиемъ. Казвамъ: вие знаете, че нищо нѣма да придобиете, а не знаете, какво ще изгубите. Добрѣ ще бѫде, ако вие знаете, какво ще изгубите, а не знаете, какво ще спечелите. Сега вие се намирате въ положението на мързеливия ученикъ, който казва: какво ще придобия, ако науча урока си? Добриятъ ученикъ трѣбва да каже: азъ зная, какво ще изгубя, ако не науча урока си, но не зная, какво ще придобия, ако го науча. Който ученикъ не научи урока си, той ще получи единица, за поправянето на която ще трѣбва да работи цѣла година. Тази единица трѣбва да се завърти надолу, да образува едно крѫгче, да се прѣвърне въ шесторка. Не е лесно да прѣвърне човѣкъ единицата въ шесторка. За да постигне това нѣщо, очитѣ му трѣбва да се отворятъ, да разбира нѣщата. Кривата линия прѣдставя мѫчнотиитѣ, нещастията въ живота.

И тъй, не е толкова важно да знае човѣкъ, отдѣ изгрѣва слънцето, колкото е важно да знае точката, отъ която може да се ориентира въ движението си. Тази точка прѣдставя истината. Докато човѣкъ не се домогне до тази истина, той ще бѫде изложенъ на редъ страдания и нещастия. Непознаването на истината води слѣдъ себе си непознаване, както на самия себе, така и на другитѣ. Нѣкой отива при единъ учитель, за когото мисли, че е много ученъ човѣкъ — и казва: този учитель е много ученъ, той е свършилъ нѣколко факултета, много нѣща знае. Питамъ: този човѣкъ знае ли положително, доколко учительтъ, за когото говори, е ученъ? Той не знае това, но прѣдполага само. Тогава, той може да твърди и обратното за този учитель. Той може да каже: този учитель е голѣмъ невѣжа, той нищо не знае. Питамъ: вѣрно ли е това твърдение? Ако и първото, и второто твърдения не сѫ вѣрни, този човѣкъ подържа двѣ лъжи. Какво придобива човѣкъ, ако събере двѣ лъжи на едно мѣсто?

Прѣдставете си, че този учитель е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ съ голѣма мисия, свързанъ е съ разумнитѣ сѫщества на небето и на земята, дадена му е голѣма власть, а при това нѣкой обикновенъ човѣкъ се произнася за него, че билъ голѣмъ невѣжа. Знаете ли, какво може да стане между учителя и обикновения човѣкъ? Думата учитель символизира Божественото въ човѣка. Какво придобива човѣкъ, ако влѣзе въ стълкновение съ Божественото въ себе си? Какво става, когато дърветата се каратъ съ огъня? Въ тази борба огъньтъ надвива, и дърветата съвършено изчезватъ. Което дърво да турите на огъня, въ края на краищата, то ще изчезне, ще стане на пепель. Всѣко дърво става на пепель, но при извѣстни условия, а именно, когато нѣма животъ въ себе си, т. е. когато не расте, когато не се развива. Съ други думи казано: когато дървото не обича огъня, то става на пепель.

Като говоря за учителя, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ да подържамъ неговия авторитетъ, но подържамъ авторитета на истината. Прѣдставете си, че отивате на пазаря да си купите една Библия. Колко струва тази книга? Тя не струва много, но цѣната ѝ се заключава въ нейното съдържание, въ това, което сѫ писали хората прѣди хиляди години. То и досега не е изгубило значението си. Слѣдователно, човѣкъ е цѣненъ, докато прѣдставя написана книга, която хората могатъ да четатъ на всѣко врѣме. Докато човѣкъ е въ истината, той е написана книга, която всѣки може да чете. Вънъ отъ истината, той е ненаписана книга, безъ съдържание и смисълъ. Да бѫдешъ ненаписана книга, това подразбира да нѣмашъ никакви постижения. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми да бѫде написана книга, да се напечата истината върху него. Животътъ на човѣка се осмисля само тогава, когато истината е напечатана на неговата книга. Тогава и за самия човѣкъ иматъ смисълъ Богъ, ангелитѣ, светиитѣ, добритѣ и праведни хора, както и всички живи сѫщества около него. Истината е богатството, здравето, силата на човѣка. Има ли той богатство, здраве и сила, всички хора се интересуватъ отъ него. Богатиятъ интересува хората съ своето богатство; здравиятъ интересува хората съ своето здраве; силниятъ — съ своята сила; умниятъ — съ своя умъ и т. н. Изгуби ли човѣкъ тия качества, той вече не е интересенъ за хората. Изгуби ли човѣкъ истината, всичко написано на неговата книга се заличава, и той остава бѣла, ненаписана книга. Дойде ли до това положение, той се отчайва, дохожда до състояние на самоубийство и казва: празенъ е животътъ ми, никакъвъ смисълъ не виждамъ въ него.

Обаче, щомъ човѣкъ се отчае, разумнитѣ сѫщества дохождатъ при него, отварятъ неговата чиста, ненаписана още книга и започватъ да пишатъ върху нея. Тѣ пишатъ чрѣзъ рѫката на страданията. Първата дума, която тѣ написватъ, е „хлѣбъ“. Отъ този моментъ човѣкъ започва да гладува. Мѫчи се той день, два три, или повече, докато се обезсърдчи, отчае и каже: животътъ нѣма смисълъ, ще се самоубия, нѣма да живѣя. Каже ли така, слѣдъ това хлѣбътъ ще пристигне, и той ще каже: има смисълъ да живѣя! Послѣ разумнитѣ сѫщества ще напишатъ думата „вода“. Съ написването ѝ още, човѣкъ започва да усѣща жажда, която го мѫчи, гори. Не се минава много врѣме, нѣкой донася вода, и той уталожва жаждата си, освѣжава своето гърло. Хлѣбътъ и водата сѫ елементитѣ на живота, които го подържатъ, затова тѣ трѣбва непрѣривно да се задоволяватъ. Хлѣбътъ и водата сѫ елементи, необходими за реалния животъ. Нѣмате ли тѣзи елементи, вие се обезсърдчавате, отчайвате и изгубвате смисъла на живота. Нѣкой може да каже, че има и други важни елементи за подържане на живота. Който е опиталъ липса отъ хлѣбъ и вода, той е разбралъ, каква необходимость прѣдставятъ тѣ за живота.

Казвамъ: всички хора иматъ хлѣбъ и вода, но пакъ се считатъ нещастни, искатъ и други нѣща. Нѣкоя мома, напримѣръ, казва: колко щастлива бихъ се считала, ако имахъ едно перо отъ камилска птица на шапката си! Тази мома мисли, че всичкото щастие седи въ това перо. Нѣкой момъкъ казва: да имамъ едни лачени обуща, всичко ще ми тръгне напрѣдъ. Другъ нѣкой желае да има единъ хубавъ часовникъ и т. н. Мнозина могатъ да се смѣятъ на желанията на тия хора, но тѣ все влагатъ нѣкаква идея въ тѣхъ. Нѣкои хора иматъ по-високи желания, тѣ искатъ да намѣрятъ единъ приятель въ свѣта, на когото да разчитатъ при всички случаи въ живота си. Щомъ търсятъ такъвъ приятель, тѣ могатъ да го намѣрятъ, но трѣбва да го търсятъ по четиритѣ краища на земята. Човѣкъ може да намѣри своя приятель, само ако знае истината, ако има тази главна точка за ориентиране. Имате ли тази точка, вие ще намѣрите приятеля си. Нѣкои проповѣдници казватъ, че загубенитѣ души трѣбва да се намѣрятъ. Не, загубени души нѣма. Заблудени въ пѫтя си души има, но загубени души нѣма. Думитѣ „загубени души“ трѣбва да се прѣведатъ. Идеята, която се съдържа въ тия думи, не е права. За една душа може да се каже, че тя се е отклонила, или заблудила въ пѫтя си, но не може да се каже, че се е загубила.

Ето защо, човѣкътъ на истината трѣбва да говори само вѣрни нѣща. Той абсолютно не трѣбва да си служи съ бѣла или съ черна, съ съзнателна или несъзнателна лъжа. Всѣка дума, излѣзла отъ устата му, трѣбва да съдържа въ себе си абсолютната истина. Казвате: възможно ли е да живѣемъ безъ лъжа? Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той все ще се оцапа отъ лъжата, все ще се подаде на нейната миризма. Не, човѣкъ може да живѣе и безъ лъжа. Докато живѣе съ лъжата, той нѣма да има довѣрие нито на хората, нито на животнитѣ. Когато една птичка се доближи до нѣкой човѣкъ, който си служи съ лъжа, тя нѣма довѣрие въ него и хвръква настрана. Той ѝ прѣдлага зрънца, но тя не се приближава къмъ тѣхъ и казва: ти ми давашъ едно благо, но то ще ми костува живота и свободата. Задъ това благо се крие друго нѣщо. Казвамъ: права е тази птичка. Какъ ще я убѣдишъ, че нѣма да я хванешъ и затворишъ въ клѣтка? Птичката не казва, че я лъжете, но тя нѣма довѣрие въ васъ и хвръква надалечъ. Сѫщото нѣщо става и между хората. Често хората губятъ довѣрието си единъ къмъ другъ, избѣгватъ да се срѣщатъ, съмняватъ се и т. н. Нѣкой казва: азъ имамъ пълно довѣрие на хората. Този човѣкъ не говори истината. Защо? Прѣди всичко той нѣма довѣрие на себе си. Щомъ нѣма довѣрие на себе си, той не може да има довѣрие и на другитѣ хора. Който нѣма вѣра въ себе си, той не може да вѣрва и въ Бога. Нѣкой човѣкъ не вѣрва въ Бога, а казва, че вѣрва на хората. Това е невъзможно. Такава вѣра наричамъ вѣрване, но не и онази положителна вѣра, която може да прави чудеса.

Азъ изнасямъ тия нѣща, съ цѣль да размишлявате, да схващате сѫщината на идеитѣ. Има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пѫтникъ. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ е пѫтувалъ четири-петь деня, гърлото му е прѣсъхнало отъ жажда, но никѫдѣ не може да намѣри вода. Най-послѣ той вижда единъ кладенецъ, съ чиста, хубава вода, но безъ кофа, безъ вѫже. Оглежда се натукъ-натамъ, не знае, какъ да извади вода, да уталожи жаждата си. Да слѣзе въ кладенеца, не може, кладенецътъ е дълбокъ десеть метра. Обикаля около кладенеца, мѫчи се отъ жажда, но живъ човѣкъ нѣма около него. По едно врѣме той вижда, че иде човѣкъ къмъ кладенеца и въ рѫката си носи кофа, вързана съ вѫже. Въ дадения случай, най-важнитѣ нѣща въ живота на жадния пѫтникъ сѫ кофата и вѫжето. Всички други въпроси — за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направенъ, за формата му — оставатъ настрана, като второстепенни, като маловажни. Сѫщественитѣ нѣща за жадния пѫтникъ сѫ кофата и вѫжето. Чрѣзъ тѣхъ той ще разрѣши една задача, която го измѫчва.

Казвамъ: ако човѣкътъ, който носи вѫжето, е вашъ приятель, вие ще се радвате, че го срѣщате. Той ще ви спаси отъ голѣмата жажда. Обаче, ако е вашъ неприятель, вие нѣма да се радвате, защото той може да увие вѫжето около врата ви, и вие, като круша, да увиснете на нѣкое дърво. Какво ще стане послѣ съ васъ? — Ще узрѣете. Който ви опита, ще каже: хубава е тази круша. Обаче, вие ще кажете: само азъ зная, прѣзъ колко страдания прѣминахъ, докато дойда до това положение. Какво постигнахъ отъ това? Хората се радватъ, опитватъ ме, но азъ страдамъ. Тъй щото, крушитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ хора, закачени на дърветата отъ своитѣ неприятели. Тѣзи круши сѫ пролѣли безброй сълзи, защото сѫ минали прѣзъ най-лошитѣ условия на живота. Лошитѣ условия за крушитѣ даватъ добри плодове на хората. Радостьта и доволството на хората отъ вкуснитѣ плодове на крушата, мязатъ на радостьта на генерала за славата, която придобилъ на бойното поле. Тамъ той рѣзалъ глави, сѣкълъ хора и за тѣзи подвизи се прославилъ. Всички казватъ за него: юнакъ е нашиятъ генералъ, голѣмъ герой е, заслужава да получи кръстъ за храбрость! Даже историята говори за подвизитѣ на този генералъ. Обаче, проповѣдникътъ казва: жестокъ е този генералъ! Нѣма по-голѣма жестокость отъ тази, да снемате главитѣ на хората! Голѣми сѫ страданията на пострадалитѣ отъ сабята на генерала! Питамъ: въ края на краищата, какво е постигналъ генералътъ, който е изсѣкълъ много неприятелски глави? Той си е навлѣкълъ редъ страдания, като послѣдствие на насилието, съ което си е служилъ.

Казвате: такова насилие между насъ не сѫществува. По никой начинъ ние не можемъ да сваляме главитѣ на хората. Питамъ: когато измѣствате нѣкого отъ мѣстото му, съ цѣль вие да се настаните на неговото мѣсто, това не е ли равносилно на снемане глави? Когато убивате благороднитѣ чувства на човѣка, не снемате ли главата му? Когато противодѣйствувате на добритѣ стремежи на човѣка, не снемате ли главата му? Въ нѣкои отношения, съврѣменнитѣ хора подържатъ почти животински моралъ и казватъ за нѣкого: този човѣкъ е врѣденъ за обществото; да снемемъ главата му! Питамъ: знаете ли, какво прѣдставя главата на човѣка? Главата е столицата, дѣто духътъ на човѣка обитава. Слѣдователно, въ мозъка обитава едно сѫщество, въ дробоветѣ — друго, а въ сърцето — трето. Тия сѫщества се различаватъ едно отъ друго, вслѣдствие на което мозъкътъ, дробоветѣ и сърцето на човѣка сѫ направени по различни начини. Ето защо, всѣки удъ въ човѣшкия организъмъ прѣдставя нѣщо особено отъ другитѣ, а цѣлиятъ организъмъ е въ зависимость отъ всѣки удъ отдѣлно. Човѣкъ не може нито безъ мозъкъ, нито безъ дробове, нито безъ сърце и т. н.

И тъй, всичко, което ви говоря, прѣдставя истини, положения, които човѣкъ трѣбва да разбира. Ако не ги разбира, по-добрѣ да не ги знае. Запримѣръ, какво се ползува човѣкъ, ако знае, че еди-кой си е светия и направилъ хиляди добрини, а еди-кой си е грѣшникъ и направилъ хиляди злини? Обаче, ако вие сте гладенъ и ви кажа, дѣ има хлѣбъ, това знание ще ви ползува много повече, отколкото знанието, че светията е направилъ много добрини, а грѣшникътъ — много злини. Значи, извѣстни истини, или извѣстно знание трѣбва да се даде на хората само тогава, когато имъ е необходимо, и тѣ могатъ да го използуватъ разумно. Кому, напримѣръ, трѣбва да покажете паритѣ си? Ако говедарьтъ покаже паритѣ си на своитѣ говеда, тѣ ще разбератъ ли нѣщо? Първо тѣ ще се приближатъ къмъ паритѣ, ще ги помиришатъ и като видятъ, че не сѫ за ядене, ще се отстранятъ. Обаче, ако този говедарь отиде въ нѣкоя бакалница и покаже паритѣ си на бакалина, послѣдниятъ веднага ще стане учтивъ, готовъ на всички услуги и ще прѣдложи захарь, оризъ, брашно, каквото говедарьтъ пожелае. Бакалинътъ казва: всичко, каквото имамъ въ дюкяна си, е на ваше разположение. Магическа сила сѫ паритѣ! Тѣ отварятъ сърцата на хората. Нѣмате ли кесия съ пари, бакалинътъ се затваря и казва: господине, днесъ продавамъ съ пари, утрѣ — безъ пари.

Сега, азъ правя паралелъ между истината и паритѣ. Ако имате истината въ себе си, дѣто и да идете, ще се намѣрите въ положението на човѣкъ съ пари, когото бакалинътъ посрѣща съ отворено сърце. Щомъ носите истината съ себе си, при който бакалинъ и да идете, той ще бѫде на ваше разположение. Какво означава думата бакалинъ? Тя е турска дума и означава: бак-вижъ, ал-вземи! Значи, бакалинътъ е човѣкъ, който вижда нѣщата и послѣ ги взима. Той е уменъ човѣкъ. Който има истината въ себе си, пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. Всички бакали, т. е. всички умни хора го посрѣщатъ добрѣ. За онзи, който не носи истината въ себе си, всички пѫтища сѫ затворени. Казвате: нѣма ли милость за този човѣкъ? Не, за човѣка, който не носи истината въ себе си, никаква милость нѣма. — Не може ли този човѣкъ да се кредитира поне? — И това не може. — Защо? Който нѣма истината въ себе си, той е подобенъ на прокаженъ човѣкъ. Какво ще правите съ този човѣкъ? Ще го приемете ли между васъ? Всички хора се пазятъ отъ прокажения. Ще кажете, че любовьта всичко търпи. Така може да говори, само онзи, който не е опиталъ нѣщата. Прокажениятъ носи такъвъ смрадъ съ себе си, че никой не може да го търпи. Той непрѣменно трѣбва да се отдѣли отъ здравитѣ хора. Да го приемете помежду си, това значи да слѣзете въ ада и да помагате на дявола, да му съдѣйствувате. Това е невъзможно. Може ли кокошката да отиде между лисицитѣ, да имъ помага? И това е невъзможно. Колкото е възможно за човѣка да слѣзе въ ада и да помага на дявола, толкова е възможно на кокошката да помага на лисицата. Заеме ли се кокошката съ такава работа, съ нея всичко е свършено — нищо нѣма да остане отъ нейната дреха.

Слѣдователно, безъ истината животътъ не сѫществува. Ето защо, у всички трѣбва да се яви желание да придобиятъ истината. Придобиятъ ли истината, тѣ ще забогатѣятъ, ще иматъ условия да учатъ. Богатството, знанието, силата се оправдаватъ само тогава, когато човѣкъ носи истината въ себе си. Любовьта, мѫдростьта се оправдаватъ само тогава, когато човѣкъ носи истината въ себе си. Който не носи истината въ себе си, той нѣма никаква любовь, никаква мѫдрость. Това сѫ максими, които всѣки день се провѣряватъ въ живота. Нѣмате ли истината въ себе си, нищо друго нѣмате: нито богатство, нито знание, нито сила, нито любовь, нито мѫдрость и т. н.

Сега, разбрахте ли, какво нѣщо е истината? Нѣкои ще кажатъ, че сѫ разбрали, други ще кажатъ, че не сѫ разбрали, обаче, и еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ слѣдното: за истината не може да се философствува; тя е нѣщо, което не може и не трѣбва да се разбира. Едно трѣбва да се знае: истината е необходимость за душата. Тъй щото, каже ли нѣкой, че животътъ нѣма смисълъ, това подразбира, че безъ истината животътъ нѣма смисълъ. Който нѣма истината въ себе си, той не може да стане нито учитель, нито ученикъ. Отъ такъвъ човѣкъ нищо не може да се очаква. Който има истината въ себе си, той всичко може да постигне. Ето защо, стремежътъ на човѣка къмъ истината е вѣченъ, непрѣривенъ процесъ. Когато Христосъ е казалъ, че истината ще направи хората свободни, Той ималъ прѣдъ видъ стремежа имъ къмъ истината, къмъ познаване на Бога. Само свободниятъ човѣкъ носи истината въ себе си; само свободниятъ човѣкъ познава Бога. Тази е скритата мисъль въ стиха „истината ще ви направи свободни“. За човѣка на истината всичко е възможно; за човѣка, който нѣма истината въ себе си, всичко е изгубено. Съ други думи казано: истината прави човѣка младъ, красивъ, силенъ. Безъ истината той лесно остарява, погрознява, отслабва.

Казвамъ: всички хора иматъ вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ истината, но като не могатъ да я постигнатъ, тѣ се прѣдставятъ такива, каквито не сѫ. Какъвто и да се прѣдставя човѣкъ, докато той не е намѣрилъ истината, нищо не е. Щомъ намѣри истината, той вече може да се прѣдставя, както иска. Защо? Защото, сама по себе си, истината е свещено нѣщо, и тя придава на човѣка всичко най-възвишено и благородно. Който не е намѣрилъ истината, той е празна глава, която дрънка само. Този човѣкъ може да е свършилъ нѣколко. факултета, може да говори за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, но самъ не може да направи нищо. Той е кимвалъ, който дрънка само. Че е така, можете да направите слѣдния опитъ: накарайте този човѣкъ да излѣкува единъ цирей на рѫката на нѣкого. Рече ли той да ви съвѣтва да отидете при единъ или при другъ лѣкарь, вие ще разберете, доколко неговитѣ думи сѫ изпитани, доколко този човѣкъ познава истината. Докато хората търсятъ лѣкари, учители само отвънъ, по прѣпорѫка на този — на онзи, тѣ не могатъ да се домогнатъ до истината, нито могатъ да бѫдатъ свободни.

Сега, като казвамъ, че вие, или хората не могатъ да бѫдатъ свободни безъ истината, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ душитѣ имъ, понеже всички иматъ псевдоними. Тъй щото, като говоря за васъ, азъ не визирамъ ония лица, имената на които сѫ записани въ Божествения свѣтъ, но имамъ прѣдъ видъ вашитѣ псевдоними. Никой човѣкъ не носи своето сѫщинско име, съ което е записанъ въ Божествената книга. Нѣкой казва: азъ се наричамъ Иванъ Стояновъ. Питамъ: кога си се родилъ като Иванъ Стояновъ? Знаете ли, колко Иванъ Стояновци има на. земята? Иванъ Стояновъ не е само единъ. Ако, наистина, вашето сѫщинско име е Иванъ Стояновъ, тогава само единъ Иванъ Стояновъ трѣбваше да има въ свѣта. Въ сѫщность, така ли е? На сѫщото основание, нѣкой казва: азъ съмъ християнинъ, или азъ съмъ вѣрващъ. Казвамъ: ако ти, наистина, си християнинъ, други християни не трѣбва да сѫществуватъ. Или, ако ти, наистина, си вѣрващъ, други вѣрващи не трѣбва да сѫществуватъ. Да изясня мисъльта си. Когато казвамъ, че единъ християнинъ, или единъ вѣрващъ сѫществува въ свѣта, подразбирамъ, че този християнинъ, или този вѣрващъ е истински изразитель на Христовото учение, вслѣдствие на което всички останали християни ще се разбиратъ едни други. Днесъ така ли е? Днесъ християнинъ съ християнинъ не се разбиратъ, вѣрващъ съ вѣрващъ — сѫщо. Съврѣменнитѣ хора постоянно се запитватъ: какво е твоето вѣрую? Значи, всѣки човѣкъ има свое особено вѣрую.

Казвамъ: въ свѣта сѫществуватъ единъ християнинъ, едно вѣрую, едно слънце, една истина. Ако съврѣменнитѣ хора не сѫ свободни, това се дължи на обстоятелството, че тѣ признаватъ различни видове християни, различни видове вѣрую, много слънца и т. н. Не, слънцето на живота е едно. Истината е една и то тази, която прави хората свободни и дава ключове за разрѣшение на най-труднитѣ въпроси. Казвате: какво нѣщо е истината? Истината е отвлѣчена идея, съ думи тя не може да се обясни. Който иска да знае, какво нѣщо е истината, ще му кажа: ела и вижъ! Който отиде при истината, той не може да се върне назадъ, между хората, не може да има сѫщитѣ отношения съ тѣхъ, каквито е ималъ по-рано. Както дървото, което е горѣло въ огъня и се е прѣвърнало въ пепель, не може да се върне между дърветата и да има прѣдишнитѣ си отношения съ тѣхъ, така и човѣкъ, който е ходилъ при истината и я видѣлъ, не може да се върне назадъ, между хората. Въ този смисълъ, истината е опасна за всѣки, който отива при нея неприготвенъ. Защо? — Защото тя ще го лиши отъ това, отъ което той се нуждае.

Казвамъ: страшна е истината за неподготвения човѣкъ! Съврѣменната култура се плаши отъ истината, защото тя ще я стопи, нищо нѣма да остане отъ нея. Всички хора се плашатъ отъ истината, избѣгватъ я. Защо? Защото иматъ обикновено разбиране за живота, т. е. всички търсятъ лесенъ пѫть — животъ безъ страдания. Обаче, както и да живѣятъ, въ края на краищата, тѣ пакъ ще отидатъ при истината. Има единъ начинъ, по който всѣки ще отиде при истината и ще се върне назадъ. Славно е връщането на човѣка отъ истината! Това връщане ще бѫде пълно съ радость и веселие. Защо? Защото човѣкъ отива боленъ, старъ, а се връща здравъ, младъ, силенъ, богатъ, красивъ. Тогава той ще каже: боленъ бѣхъ, сега съмъ здравъ; старъ бѣхъ, сега съмъ младъ; грозенъ бѣхъ, сега съмъ красивъ; бѣденъ бѣхъ, сега съмъ богатъ. Това подразбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Слѣпъ бѣхъ, но прогледахъ“. При това положение, всѣки ще пожелае да отиде при истината. И наистина, има едно положение, когато човѣкъ отива при истината и не се връща назадъ. Обаче, има друго положение, когато човѣкъ отива при истината и се връща назадъ. Да се върне човѣкъ назадъ, подразбира да се върне по онзи пѫть, който вече е изминалъ. Не, истината не връща човѣка въ сѫщия пѫть, по който е миналъ, защото той нищо нѣма да придобие. Истината връща човѣка пакъ на земята, но вече съ нови придобивки и го кара да върви напрѣдъ.

Тъй щото, сега и азъ искамъ да ви заведа при истината, отъ която, като се върнете на земята, да вървите съзнателно напрѣдъ. Щомъ намѣри истината, човѣкъ отново трѣбва да се върне на земята, при онѣзи души, които той обича и които го обичатъ. Нѣкои хора, като намѣрятъ истината, не се връщатъ на земята, подъ прѣдлогъ, че иматъ друга мисия. Други хора пъкъ, като намѣрятъ истината, връщатъ се на земята, да помагатъ на своитѣ братя. Желалъ бихъ и вие да сте отъ послѣднитѣ: да намѣрите истината и да се върнете да помагате на по-слабитѣ отъ васъ. Красивъ е животътъ на земята, когато човѣкъ живѣе съзнателно и разумно! Когато нѣкой казва, че му дотегнало вече да живѣе, той подразбира друго нѣщо. Съ това той иска да каже, че нѣма пари, нѣма кѫща, намира се въ голѣми лишения. Дадатъ ли му пари, кѫща, той става радостенъ и казва: има смисълъ да се живѣе на земята! Утрѣ изгуби паритѣ и кѫщата, казва: животътъ на земята нѣма смисълъ! Докато има брашно въ една кѫща, лесно се живѣе; нѣма ли брашно, трудно се живѣе. Докато има миръ въ една държава, весело се живѣе; нѣма ли миръ, тѫжно се живѣе. Докато училището дава знания, ученицитѣ го посѣщаватъ и учатъ; прѣстане ли да дава знания, ученицитѣ го напущатъ.

Сега, като говоря така, искамъ да имате добро разположение, да не се чувствувате като подсѫдими. Мнозина се чувствуватъ като подсѫдими, водени отъ стражари въ сѫда, дѣто ще имъ четатъ обвинителенъ актъ. Вие трѣбва да бѫдете свободни, да се чувствувате въ положението на земледѣлецъ, който очаква само да получи плодове отъ своя трудъ. Или, трѣбва да се намирате въ положението на ученикъ, който е завършилъ образованието си, издържалъ съ успѣхъ изпититѣ си и сега очаква да получи дипломъ. Човѣкъ може да придобие тази свобода, само слѣдъ като намѣри истината. Само завършилиятъ образованието си ученикъ може да разбере истината. Подсѫдимиятъ не може да я разбере. Докато човѣкъ е на подсѫдимата скамейка или въ затвора, той ще разбере законитѣ на държавата, въ която живѣе; той ще познава ограничителнитѣ условия на живота, но истината нѣма да разбира. Пуснатъ ли човѣка отъ затвора, той вече разбира истината. Докато човѣкъ е въ ада, той не разбира истината; щомъ излѣзе оттамъ, той отива на небето, дѣто намира истината. Докато човѣкъ е вънъ отъ закона на любовьта, той още търси истината; щомъ живѣе въ закона на любовьта, той вече е намѣрилъ истината. Значи, истината сѫществува въ закона на любовьта, на мѫдростьта. Вънъ отъ тѣхъ истината не сѫществува.

Мнозина отъ васъ казватъ: азъ съмъ възрастенъ човѣкъ, 45 годишенъ, много нѣща съмъ прѣживялъ. Съ това той иска да си даде по-голѣма тежесть. Младиятъ пъкъ казва: азъ съмъ младъ, силенъ, пъленъ съ животъ, съ енергия. Казвамъ: въ пѫтя на истината нито годинитѣ, нито силата играятъ роля. Човѣкъ може да носи 45 кгр. пѣсъкъ на гърба си, а може да носи само единъ килограмъ злато. Кое е по-важно отъ двѣтѣ? — Златото. Човѣкъ може да носи въ пустинята единъ чувалъ съ пари, а може да носи и само единъ хлѣбъ и едно шише вода. Кое е по-важно? — Хлѣбътъ и водата въ пустинята сѫ по-важни и необходими отъ паритѣ. Слѣдователно, моментътъ рѣшава цѣнностьта на нѣщата. Има моменти, които сѫ цѣнни сега, а не за въ бѫдеще. Цѣнностьта на прѣдметитѣ не се изразява само въ тѣхната тежесть. Нѣкога много лекитѣ прѣдмети сѫ особено цѣнни и важни. Запримѣръ, носите единъ килограмъ хлѣбъ въ рѫката си, но приятно ви е, разговаряте се съ него, като съ живо сѫщество. Още изъ пѫтя у васъ се явява желание да вкусите отъ този хлѣбъ, да го опитате, да задоволите малко глада си.

Сега, азъ не говоря за сухата истина, за истината безъ любовь, безъ мѫдрость, безъ свѣтлина, безъ правда, безъ кротость, безъ въздържание, безъ добродѣтели, изобщо. Азъ говоря за истина, пълна съ добродѣтели; азъ говоря за истина, която носи свобода за всички. Всички хора търсятъ специфиченъ методъ за работа, специфиченъ методъ за постижения. Казвамъ: който изпълнява волята Божия, той самъ ще намѣри този методъ и въ скоро врѣме ще свърши работата си. Който не изпълнява волята Божия, той дълго врѣме ще се лута, ще обикаля натукъ-натамъ, докато най-послѣ намѣри правиленъ начинъ за работа. Искате ли да имате бързи резултати, прѣди всички вие трѣбва да мислите, да чувствувате и да постѫпвате право. Когато човѣкъ изпадне въ тежко, въ лошо състояние, при което мисъльта му се помрачава, чувствата му огрубяватъ, нека направи слѣдното упражнение: поставяне дланитѣ на рѫцѣтѣ една срѣщу друга, при което се допиратъ върховетѣ на пръститѣ. Лѣвата рѫка се тегли по дланьта на дѣсната, до края на китката, слѣдъ което се изправя въ положение на правъ ѫгълъ съ дѣсната рѫка, безъ да се прѣкѫсва движението. Дѣсната рѫка се поставя върху лѣвата (при това положение и двѣтѣ рѫцѣ сѫ хоризонтално). Сега, дѣсната рѫка се тегли, хлъзга надъ лѣвата, до края на срѣдния пръстъ. Най-послѣ и двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ съ дланитѣ си една срѣщу друга, както при започване на упражнението. Сѫщото упражнение се прави и съ дѣсната рѫка. Направите ли това упражнение нѣколко пѫти, всички лоши състояния отъ васъ ще изчезнатъ. Въ него се крие извѣстна житейска философия.

Като давамъ това упражнение, искамъ да обърна вниманието ви на слѣдното нѣщо: хлъзгането, изправянето на рѫката и оставянето ѝ върху другата трѣбва да става безъ прѣкѫсване. Природата не обича прѣкѫсванията. Всѣко прѣкѫсване въ движенията води слѣдъ себе си нарушения, изключения въ хармонията на природата. Тия нарушения могатъ да се изправятъ, хармонията на природата може да се възстанови, но затова се изисква дълго врѣме. Всѣки може да скѫса едно вѫже, но всѣки не може да го поправи. Врѣме и майсторъ се изискватъ, докато поправятъ вѫжето, докато го възстановятъ въ първоначалния му видъ. Като правите упражнението ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка, вие се поляризирате. Ако спазвате правилата, ще видите, че Божествената наука разполага съ редъ формули, които правилно изнесени, създаватъ голѣми прѣобразования въ човѣка. Ако човѣкъ прилага тия формули, той лесно ще се подмлади. Това може да стане въ единъ день, но днесъ не е врѣме за моментално подмладяване. За всѣко нѣщо въ природата има опрѣдѣлено врѣме.

Какво се разбира подъ думитѣ „не е врѣме още за подмладяване“? Прѣдставете си, че прѣзъ една тежка, люта зима у нѣкого се яви желание да отиде въ градината си, да откѫсне зрѣли плодове отъ дърветата. — Може ли да кѫса зрѣли плодове? — Не може. — Какво трѣбва да прави тогава? — Той трѣбва да чака да дойде лѣтото, да узрѣятъ плодоветѣ и тогава да си откѫсне, колкото иска. За човѣка е важно да има желания, реализирането на които става точно на опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме. Това значи да живѣе човѣкъ въ Божествения свѣтъ, да постѫпва съобразно съ Божиитѣ пѫтища. Никой не може да застави Бога да върви по неговитѣ пѫтища. Богъ е мислилъ и мисли прѣди насъ, а ние вървимъ слѣдъ Него. Слѣдователно, който мисли и върви слѣдъ Бога, той не може да измѣни Неговия планъ. Ще дойде день, когато вие ще си служите правилно съ Божественитѣ формули, и тѣ моментално ще укажатъ своето влияние върху васъ. Употрѣбите ли формулата за младостьта, моментално ще станете млади. Слѣдъ това ще се погледнете въ огледалото и ще се зарадвате. Дойдете ли до положението да си служите съ тия формули, вие ще минете отъ дѣтинство въ пълна възрасть. Това е подразбиралъ апостолъ Павелъ, като изказалъ стиха: „Докато бѣхъ дѣте, по младенчески постѫпвахъ, но като станахъ възрастенъ мѫжъ, напуснахъ дѣтинството“. Кой напуща дѣтинството? — Само онзи напуща дѣтинството, който върви въ Божественитѣ пѫтища. Докато е дѣте, човѣкъ казва: това е невъзможно, онова е невъзможно, но като стане възрастенъ и влѣзе въ Божиитѣ пѫтища, невъзможнитѣ нѣща за него ставатъ възможни, и той става радостенъ и веселъ.

И тъй, ще дойде день, когато всѣки човѣкъ ще върви въ Божиитѣ пѫтища, но слѣдъ различенъ периодъ отъ врѣме: за едного сѫ нужни два деня, за другиго — три деня, за трети — четири деня и т. н. Важно е, обаче, още днесъ всѣки да разбере, какво нѣщо е истината. Азъ проповѣдвамъ онази истина, която може да даде на човѣка всичко, каквото душата му желае. Азъ проповѣдвамъ онази истина, която внася свобода, а не ограничения, и при която, отиде ли човѣкъ веднъжъ, той самъ пожелава да се върне, да помага на своитѣ братя. Всички Божествени желания се реализиратъ, именно, въ тази истина. Тя дава възможность на човѣка да реализира ония свои желания, които сѫ потрѣбни за душата му. Всички други желания, изостанали отъ вѣковетѣ, тя ги отхвърля, като непотрѣбни, като чужди за неговата душа. Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бѫдете радостни и блажени, животътъ ви ще се осмисли, и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно. Когато малкото дѣте върши нѣща, които съотвѣтствуватъ на неговата възрасти, тѣ сѫ разумни. Върши ли нѣща, които не отговарятъ на неговата възрасть, тѣ сѫ глупави. Когато възрастниятъ върши нѣща, които отговарятъ на възрастьта му, тѣ сѫ разумни. Всѣко нѣщо, което отговаря на случая, е на мѣстото си. За тази цѣль всѣки трѣбва да мисли, чувствува и дѣйствува право.

Сега, като говоря, виждамъ, че нѣкои се безпокоятъ, поглеждатъ къмъ часовника, гледатъ да не закъснѣятъ. Тѣ сѫ чиновници, намиратъ се подъ законъ. Това потвърждава мисъльта, че само онзи може да разбере истината, който е свободенъ отъ външнитѣ условия на живота. Други нѣкои пъкъ страдатъ отъ главоболие, отъ коремоболие, отъ парична криза и т. н. Тия хора сѫщо така не сѫ свободни, вслѣдствие на което и тѣ не могатъ да разбератъ истината. Тѣ искатъ да разбератъ истината, но не сѫ свободни, мѫчи ги нѣщо. Щомъ е тъй, тѣзи хора трѣбва съзнателно да работятъ, да се освободятъ отъ ограничителнитѣ условия на затвора. При това, всѣки самъ трѣбва да се освободи. Освободи ли го другъ нѣкой, той пакъ ще влѣзе въ затвора. Освободи ли се самъ, втори пѫть нѣма да влѣзе въ затвора. Кой влиза въ затвора? — Слабиятъ. Ако силниятъ влѣзе въ затвора, съ едно махане на рѫка, ще счупи вратитѣ; съ едно махане на рѫка, той ще счупи прозорцитѣ; съ единъ погледъ само, ще приспи стражата; тя ще захвърли орѫжието си и всѣки, който е въ затвора, ще излѣзе навънъ. И тогава всички ще кажатъ: извадете навънъ този силенъ човѣкъ, той не е за затвора. Защо? — Защото направи редъ пакости. Ще дойде день, когато вратитѣ на всички затвори ще се отворятъ, прозорцитѣ ще се счупятъ и на затворницитѣ ще се каже: излѣзте вънъ! Всички сте свободни. Кой ще направи това? — Богъ ще го направи. Той ще даде разпорежданията си на хора, които сѫ въ сила да сторятъ това. Когато България се освободи, издаде се заповѣдь, да се разрушатъ всички турски крѣпости. Веднага дойдоха хора да изпълнятъ тази заповѣдь. Всички заповѣди се издаватъ отъ невидимия свѣтъ, а се изпълняватъ на физическия.

Врѣме е вече всички съврѣменни хора да бѫдатъ носители на новитѣ идеи. Тѣ трѣбва да възприематъ и да реализиратъ всичко ново, което иде отъ невидимия свѣтъ. Отъ всѣки човѣкъ се изисква приложение, а не само теория. Не е важно, какво знае човѣкъ; важно е, какво той прилага. Мнозина американци сѫ ходили въ Индия да гледатъ чудесата, които индийскитѣ йоги сѫ правили, но тѣ сами нищо не могатъ да направятъ. Каква полза отъ това, че знаятъ, какви чудеса правятъ йогитѣ, когато тѣ сами нищо не могатъ да направятъ? Ако мога да отворя вратитѣ на затвора, ето какво ще направя: ще извикамъ едного съ себе си и заедно ще отидемъ въ затвора. Отдалечъ още ще махна съ рѫка, и стражаритѣ прѣдъ входа на затвора ще заспятъ. Послѣ ще влѣземъ вѫтрѣ, и всички врати ще се отворятъ. Затворницитѣ ще бѫдатъ свободни, и ще се разговаряме съ тѣхъ. Слѣдъ това, тѣ ще излѣзатъ заедно съ насъ вънъ отъ затвора, а вѫтрѣ ще останатъ само заспалитѣ стражари. И като се събудятъ, тѣ ще кажатъ: дѣ останаха затворницитѣ? Кой имъ отвори вратитѣ да излѣзатъ? Слѣдъ насъ вратитѣ отново ще се затворятъ. Сега, този човѣкъ може да разправя на хората, какъ се отварятъ и затварятъ вратитѣ на затвора, какъ се пущатъ затворницитѣ на свобода и т. н. Обаче, не е достатъчно само да се говори, всичко това трѣбва да се върши. Иначе, всичко, което се говори, ще бѫде като отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь.“

Казвате: Господъ всичко може да направи. Какво може да направи Господъ, това е едно нѣщо, а какво вие можете да направите, това е друго нѣщо. Послѣдното е важно за васъ. За тази цѣль, започнете съ най-малкитѣ нѣща, които още сега можете да направите. Едно отъ малкитѣ нѣща е слѣдното: взимате, напримѣръ, Библията, отваряте нѣкѫдѣ и четете. Въ това врѣме една муха кацне на носа ви, и вие изгубвате връзката, не помните вече, дѣ сте чели. Изкуство е да не губите връзката на мисъльта си, веднага да продължите размишлението си. Можете да махнете съ рѫка, да изпѫдите мухата отъ носа си и веднага слѣдъ това да продължите четенето и размишлението си. Или, прѣдставете си, че единъ ученъ размишлява върху нѣкоя идея, но една муха кацва на носа му, и отъ този моментъ той забравя всичко. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Кацне ли мухата на носа му, той не трѣбва да ѝ обръща внимание; той трѣбва да покаже, че нищо не го безпокои. Рече ли да махне съ рѫката си, цѣлата му работа се разваля. Затова считайте, че на носа си нѣмате никаква муха. Махнете ли рѫката си да изпѫдите мухата, съ това махане вие можете да изхарчите толкова енергия, че милиони мухи не ще бѫдатъ въ състояние да я изплатятъ. Тази енергия не трѣбва да се изразходва напразно. Тя е необходима и трѣбва на мѣсто да се използува. Нѣкой чете една важна книга, която му разкрива истината. Въ този моментъ, обаче, въ ума му дохожда една мисъль, като муха, която кацва на носа и спира по-нататъшната му работа. Тази мисъль се отнася до нѣкаква сума отъ 5,000 лева, която му дължи нѣкой. Той започва да се безпокои за тази сума, но съ това изгубва възможностьта да намѣри истината. Искате ли да не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи. Можете ли да се успокоите веднага, вие ще придобиете нѣщо повече отъ сумата, която нѣкой ви дължи. Това, което придобиете отъ книгата, е въ състояние да изплати всичко; то е неоцѣнимо само по себе си. Махнете ли съ рѫка, да изгоните тази мисъль, може да получите сумата 5,000 лева, но много повече ще изгубите. И слѣдъ това ще се чудите, защо не успѣвате въ живота си. Щомъ изгубите нѣщо цѣнно, вие мязате на майка, която загубва дѣтето си. Дълго врѣме слѣдъ това тя плаче, но загубеното не се връща. И Давидъ направи едно прѣстѫпление, слѣдъ което му се роди дѣте. Не се мина много врѣме, дѣтето заболѣ и умрѣ. Той плака цѣла нощь, моли се на Бога, но дѣтето не можа да се спаси. То умрѣ, замина за онзи свѣтъ. Замине ли това дѣте, ще очаквате второ. Ще кажете, че първо то е било ангелъ. И така да е, ще очаквате вторъ ангелъ да дойде. Първиятъ ангелъ замина по причина на прѣстѫплението, което сте направили. Ако искате да задържите втория ангелъ при себе си, трѣбва да изправите погрѣшката си. Вашитѣ дѣца прѣдставятъ вашитѣ свещени мисли и чувства, които трѣбва грижливо да пазите. Не ги оставяйте да умратъ, т. е. да заминатъ за другия свѣтъ, безъ да дадатъ своитѣ плодове. Тѣ трѣбва да живѣятъ! Ето, и Христосъ замина за онзи свѣтъ, но не умрѣ. Той възкръсна, за да даде животъ на другитѣ. Въ този смисълъ смъртьта е оправдана. Ако човѣкъ умира, за да възкръсне, да оживѣе наново, тази смърть е на мѣсто. Обаче, ако човѣкъ умира и не възкръсва, тази смърть не е на мѣстото си.

И тъй, силниятъ не умира. Той заминава и възкръсва. Затова, пазете се отъ безсилието! Работете и не очаквайте само на Бога! Вие имате ниви, градини, но не сте учили градинарство, не знаете, какъ да обработвате нивитѣ си, вслѣдствие на което търсите работници, които да свършатъ тази работа вмѣсто васъ. Търсите работници, но не намирате, и затова нивитѣ, лозята, градинитѣ ви оставатъ необработени. Казвамъ: ученикътъ, който иска да върви въ пѫтя на истината, трѣбва да знае, че първиятъ и най-добъръ работникъ на своитѣ ниви и градини е той самъ. Въ това се заключава тайната на живота. Ако човѣкъ мисли, че други хора трѣбва да работятъ заради него, тѣ да обработватъ нивитѣ му, той е на кривъ пѫть. Казвате: не трѣбва ли да си помагаме едни-други? Казвамъ: ако доброволно дойдатъ работници да ви помагатъ, отъ любовь къмъ васъ, това е другъ въпросъ. Обаче, най-добъръ работникъ на една нива е нейниятъ господарь. Този господарь сте вие самитѣ. Забѣлѣжете, този законъ се приложи и по отношение на Христа. Прѣди Христа Богъ изпрати на своята нива слугитѣ си — пророцитѣ, светиитѣ, но тѣ не можаха да свършатъ работата, както трѣбва; най-послѣ Богъ изпрати своя Синъ, Той да свърши работата. Щомъ слѣзе Христосъ на земята, работницитѣ отъ цѣлото небе се съединиха въ Негово име и свършиха започнатата работа.

Въпросътъ за идването на Христа прѣдставя дълбокъ въпросъ. Мнозина казватъ, че Христосъ дойде на земята, за да пострада. Не, идването на Христа на земята не е въпросъ на страдания. Страданието е случайно нѣщо, то не може да бѫде въпросъ, който да опрѣдѣля този важенъ моментъ — слизането на Христа на земята. Христосъ дойде на земята за проявление на славата Божия. Питамъ: дѣ сѫ онѣзи, които разпнаха Христа? Дѣ сѫ Иродъ, Пилатъ и Каиафа? Дѣ е римската империя? Всички изчезнаха, а останаха резултатитѣ отъ работата на Христа. Всички се смалиха, а Христосъ израсна. Тъй щото, всичко непотрѣбно у васъ, което прѣдставя Ирода, Пилата, Каиафа, римската империя, ще се смали и ще изчезне, а само Божественото ще остане, да расте и да се развива. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да разчита на Божественото въ себе си. Така ли е въ сѫщность? Днесъ хората очакватъ и разчитатъ на този — на онзи, и въ края на краищата, тѣ се разочароватъ, и животътъ имъ се обезсмисля. Наистина, тежко е тѣхното положение, а още по-тежко е положението на религиознитѣ и духовнитѣ хора. Защо? Защото тѣ не сѫ нито за този, нито за онзи свѣтъ. За този свѣтъ не сѫ годни, за онзи свѣтъ не сѫ приготвени и казватъ: никой не ни разбира. Вѣрно е, че никой не ви разбира, но необходимо ли е хората да ви разбиратъ? Ако Богъ ви разбира, трѣбва ли да се смущавате, че нѣколцина не ви разбиратъ? Защо не държите въ ума си мисъльта, че Богъ ви разбира? Щомъ Богъ ви разбира, и щомъ вие изпълнявате Неговата воля, нищо не трѣбва да ви смущава. Ще дойдатъ хора да ви критикуватъ, да ви осѫждатъ, но тѣ сами ще си счупятъ главитѣ. Турцитѣ казватъ: остави пияния да падне, да си счупи главата, а слѣдъ това иди да я прѣвържешъ, да разбере той, че има работа съ разуменъ човѣкъ.

Сега, у нѣкои се явява желание да докажатъ на хората, кои сѫ и какво могатъ да направятъ. Който иска да се прѣдстави прѣдъ хората, че е нѣщо, ще го пратимъ въ затвора, да приспи стражата, да отвори вратитѣ на затвора и да пусне затворницитѣ на свобода. Тъй щото, говорите ли нѣщо, то трѣбва да се приложи първо отъ самитѣ васъ. Ако вие не можете да го направите, тогава не карайте тия хора преждеврѣменно да излизатъ отъ затвора. Щомъ вие не можете да имъ помогнете, ще кажете: братя, не бързайте да излѣзете. Поседете още малко въ затвора, докато изтече опрѣдѣленото врѣме.

Днесъ всички хора говорятъ за спасението на свѣта. Питамъ: по кой начинъ трѣбва да се спаси свѣта — по Божественъ, или по човѣшки? Ако нѣкой иска да спаси свѣта по човѣшки начинъ, първо той трѣбва себе си да спаси, себе си да освободи. Отъ какво?— Отъ недоволството, което го мѫчи и разрушава. Ставашъ сутринь, неразположенъ си, гледашъ да не те бутне нѣкой. Не искашъ да направишъ нѣщо, а го правишъ. Не искашъ да говоришъ, а говоришъ. Защо става всичко това, не можешъ да си дадешъ отчетъ.

Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, на какво се дължи това състояние у човѣка. Разправяше ми една сестра една своя опитность. Седи тя и размишлява, но веднага ѝ дохожда на ума мисъльта да се самоубие, да се хвърли въ нѣкое езеро, или отъ нѣкой високъ връхъ, не иска да живѣе. Десеть години вече, какъ се подвизава въ духовния пѫть, но намира, че нищо не може да направи, нищо нѣма да стане отъ нея. Казвамъ: това е състояние на нѣкое чуждо сѫщество отъ невидимия свѣтъ, което ти внушава тѣзи мисли. По този начинъ то иска да те спре въ развитието ти. — Какво да правя тогава? — Ще заповѣдашъ на това сѫщество да колѣничи, да се моли на Бога, да изправи отношенията си къмъ Него, къмъ добритѣ хора и къмъ своитѣ братя. Сестрата приложи този съвѣтъ и слѣдъ малко дохожда при менъ и ми казва: приложихъ вашия съвѣтъ и ми олекна, освободихъ се отъ това чуждо влияние.

Казвамъ: изпаднете ли въ подобно състояние, вие трѣбва да знаете, че сте подъ влиянието на нѣкое чуждо сѫщество, което не е изпълнило волята Божия, и като не може да си помогне, търси начинъ, какъ да въздѣйствува на други души, да ги спъва въ тѣхния пѫть. Искате ли да се освободите отъ такива сѫщества, вие трѣбва да имъ наложите своята воля, да ги учите, като учители. Едно отъ двѣтѣ трѣбва да направите: или вие да имъ станете учитель, или тѣ да ви станатъ учители. На всѣко ваше желание, което ви спъва, ще кажете: ще колѣничишъ и ще се молишъ! Защо? — Защото задъ всѣко ваше желание седи по едно ненапреднало сѫщество, което вие трѣбва да просвѣщавате. Не е въпросътъ да бѫдете груби, но трѣбва да бѫдете справедливи. Справедливостьта е езикъ на природата. Всѣка добродѣтель има свой специфиченъ езикъ. Езикътъ на любовьта е единъ; езикътъ на мѫдростьта е другъ; езикътъ на истината е трети и т. н. Тъй щото, споредъ добродѣтельта, на която се говори, такъвъ ще бѫде и нейниятъ езикъ.

Слѣдователно, щомъ човѣкъ разбере законитѣ на любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродѣтельта, той ще разбере, защо едни нѣща ставатъ по единъ начинъ, а други — по съвършено особенъ начинъ. И затова, когато казвате, че Богъ е силенъ, че Той самъ ще оправи работитѣ, това е вѣрно, но и отъ ваша страна се иска усилие, работа, приложение на вашата воля. За да може човѣкъ да приложи волята си, прѣди всичко той трѣбва да се освободи отъ своя вѫтрѣшенъ страхъ. Иначе, ще мязате на заека съ кобуритѣ. Единъ заекъ се въорѫжилъ съ два кобура и тръгналъ спокойно въ гората, като казалъ: каквото и да излѣзе срѣщу менъ, нѣма да се плаша, защото нося два кобура съ себе си. Едва изказалъ тия думи, той чулъ, че нѣщо шумоли въ гората: хвърлилъ кобуритѣ настрана и хукналъ да бѣга. Като прѣминалъ опасностьта, той пакъ взелъ кобуритѣ, прѣпасалъ ги на пояса си и тръгналъ смѣло изъ гората.

Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ смѣли, безстрашни, добри. Да, това е необходимо, защото сегашниятъ вѣкъ прѣживява криза, за прѣминаването на която се изисква взаимна помощь отъ страна на всички. Който търси истината, той трѣбва да се откаже отъ всѣкаква критика, отъ всѣкакво съмнѣние. Това подразбира: докато сте вънъ отъ дома на нѣкой човѣкъ, вие имате право да се интересувате, какви сѫ баща му, майка му, какво е състоянието му, какъ живѣе и т. н. Прѣзъ това врѣме имате право да се съмнявате, дали е вѣрно това, което се говори за него и т. н. Обаче, влѣзете ли въ дома му, всѣкакво съмнѣние, всѣкаква критика оставатъ настрана. Вие сте вече прѣдъ самата истина, нѣма защо да търсите свѣдения отвънъ. Тукъ вече сѫ излишни всѣкакви съмнѣния и критики. Тъй щото, намѣрите ли Бога, влѣзете ли въ Неговия домъ, вие трѣбва изведнъжъ да опрѣдѣлите отношенията си къмъ Него. Ако сте били гладни, голи и безъ работа, а Богъ ви е нахранилъ, облѣкълъ и поставилъ на работа, трѣбва ли да се съмнявате въ Него? Казвате: дали и за въ бѫдеще Богъ ще е единъ и сѫщъ спрѣмо насъ? — Богъ е неизмѣненъ. Доброто е всѣкога добро, то не се измѣня. Богъ винаги се изявява такъвъ, какъвто е.

Казвамъ: вие сте влѣзли вече въ Божия домъ и очаквате Богъ да ви се изяви такъвъ, какъвто е, а не такъвъ, какъвто хората Го рисуватъ. Вие сами, споредъ разбиранията си, ще провѣрите, какъвъ е Богъ. Който сѫди за Бога отъ своитѣ вѫтрѣшни опитности, нему Богъ отваря вратитѣ на Царството Божие и казва: влѣзъ! Който не уповава на своята вѫтрѣшна опитность, той се намира въ едно тежко състояние, постоянно обезпокояванъ отъ мухата, която кацва ту на носа, ту на челото, на рѫката му или другадѣ. Щомъ мухата кацне отгорѣ му, той маха съ рѫка да я прогони, но съ това изгубва всичко красиво въ себе си. Кацне ли мухата на носа ви, тази е първата погрѣшка, която сте допуснали въ себе си. Махнете ли съ рѫка да прогоните мухата, тази е втората погрѣшка. Слѣдователно, не махайте съ рѫката си, да гоните мухата, за да не изгубите красивото въ себе си!

Тъй щото, вие трѣбва да разберете вѫтрѣшния смисълъ на думата „муха“. Мухата прѣдставя страданието, което кацва на носа ви; и ако вие махнете къмъ него, да го прогоните, това показва, че не сте разбрали дълбокия смисълъ на това страдание. Който разбира смисъла на страданието, той ще остави мухата на носа си, тя сама да хвръкне, а прѣзъ това врѣме той ще учи. Значи, мухата прѣдставя страданията, или изкушенията въ живота. Разумниятъ човѣкъ лесно се справя съ тѣхъ. Единъ руски светия билъ поставенъ на голѣмо изкушение отъ една красива, но лека мома, сѫщо рускиня. Единъ день тя се хванала на басъ съ свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора отъ мѣстностьта, дѣто той се подвизавалъ. Една вечерь тя тръгнала съ компания къмъ монастира, дѣто живѣлъ светията. Нощьта била тъмна, студена, съ снѣгъ до колѣнѣ. Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: моля ви се, азъ съмъ пѫтница, объркахъ пѫтя, не мога да се върна дома си. Вънъ е страшна буря и виелица, цѣла съмъ замръзнала; приемете ме въ келията си, защото тукъ рискувамъ да загина. Въ името на Бога, помогнете ми! Той ѝ отворилъ, но останалъ изненаданъ: прѣдъ него не седѣла измръзнала, нещастна пѫтница, но красива, здрава мома. Тя веднага се хвърлила къмъ него, започнала да го пригръща, обаче, той внимателно я отстранилъ и поканилъ да седне. Слѣдъ това запалилъ една свѣщь и турилъ единъ отъ пръститѣ си на пламъка ѝ. Момата внимателно слѣдѣла всичко, което светията вършилъ и останала очудена и засрамена въ себе си, като чула, какъ пръстътъ на светията се пържелъ и църкалъ въ пламъка на свѣщьта. Тя веднага паднала на колѣнѣ прѣдъ него и започнала да иска извинение за своята долна постѫпка. Отъ този моментъ въ нея станало коренно вѫтрѣшно прѣобразование, и рѣшила да измѣни своя животъ. Тя излѣзла вънъ и казала на своитѣ приятели: отъ този моментъ азъ свършвамъ съ моя лекъ, пороченъ животъ. Единъ пръстъ ме спаси. Когато светията поставилъ пръста си на пламъка на свѣщьта, съ това той искалъ да ѝ каже: както моятъ пръстъ гори, така и твоятъ животъ ще изгори. Тя разбрала този езикъ и веднага се отказала отъ лошия си животъ.

И тъй, не изкушавайте Господа! Ако Го изкушавате, Той ще тури пръста си на запалената свѣщь и ще го изгори. Тежко на васъ, ако оставите този пръстъ да изгори! Опомните ли се веднага, вие сте спасени. Съ това Богъ иска да каже на хората: както моятъ пръстъ гори и се пърже на огъня, така и вашиятъ животъ ще отиде, ще изгори, ще се прѣвърне на прахъ и пепель, ако не се опомните на врѣме. Казвате: какво стана съ пръста на светията? Щомъ красивата мома се върна въ правия пѫть, и пръстътъ на светията оздравѣ. Той не помислилъ за себе си, но пожелалъ да даде единъ добъръ урокъ на красивата мома. Той си казалъ: нека изгори единъ отъ пръститѣ ми, но поне ще дамъ добъръ урокъ на една заблудена душа, да се спаси, да се върне въ пѫтя на истината.

Казвамъ: днесъ е день за разрѣшение въпроса за истината — ще намѣрите ли истината, или не. Намѣрите ли истината, тя ще ви направи вѫтрѣшно абсолютно свободни. Щомъ вие се освободите, ще помагате за освобождението и на по-малкитѣ отъ васъ. Както светията спаси една душа съ изгарянето на своя пръстъ, така и вие можете, съ истината въ себе си, да помагате на по-малкитѣ отъ васъ. Ако светията не бѣше турилъ пръста си на запалената свѣщь, той не би спасилъ тази душа. Ако Христосъ се бѣше уплашилъ отъ четиритѣ гвоздея и отъ копието, което забиха въ гърдитѣ Му, Той не би спасилъ нито една душа и отъ името Му не би останалъ никакъвъ споменъ. Христосъ бѣше готовъ да понесе нѣщо много повече отъ четиритѣ гвоздея, копието и кръста. За Истината Той бѣше готовъ на всичко. Христосъ носи кръста до едно мѣсто само и послѣ каза: стига толкова! По-нататъкъ вие можете да го носите. Съ това Той искаше да каже: както азъ нося този кръстъ, така и вие ще го носите. Мнозина мислятъ, че Христосъ се уморилъ, падналъ подъ тежестьта на кръста и затова далъ други да го носятъ. Не, Христосъ бѣше силенъ, Той можа до край да носи своя кръстъ, но остави други да го носятъ, за да покаже на човѣчеството, какво го очаква. Герой е онзи, който може да понесе четиритѣ гвоздея и копието! Отъ такива герои, именно, се нуждае свѣтътъ! Въ този смисълъ, страданията идатъ да направятъ човѣка силенъ, леко да носи изпитанията въ живота и да каже като Христа: „Господи, въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си.“ Кажете ли веднъжъ така, повече не трѣбва да съжалявате.

Съврѣменнитѣ хора очакватъ Христа, да ги спаси, да ги избави отъ страданията. Обаче, дойде ли Христосъ между тѣхъ, Той ще имъ каже: и вие ще живѣете като мене. Азъ страдахъ, и вие ще страдате. Такава е волята на нашия Баща! Христосъ бѣше разпнатъ на кръста. Страданията Му не бѣха продължителни, но интенсивни. Както Той издържа, така и вие трѣбва да бѫдете герои, да издържате. Можете да пъшкате, да плачете, но за васъ е важно да издържате страданията. Мнозина говорятъ, че иматъ много страдания, че издържатъ; не е важно, какво говорятъ тѣ, но какъ носятъ страданията. Дойдатъ ли ви страдания, кажете, като Христа: „Господи, въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си!“

Питамъ: ако Богъ е съ насъ, кой може да бѫде противъ насъ? И ако Богъ ни изпитва, Той има прѣдъ видъ нѣкаква велика цѣль, заради която ние трѣбва да кажемъ: да бѫде благословено името Божие! Докато Христосъ бѣше на земята, и Той бѣше подложенъ на голѣми изпитания, вслѣдствие на което не можа да прояви всичката си сила и всичкото си знание. Напримѣръ, Той не можа да прави пари, но при единъ случай, когато потрѣбваха, Той каза на Петра: „Хвърли мрѣжата въ морето и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтворишъ устата ѝ ще намѣришъ единъ статиръ: вземи го и дай го и за мене, и за тебе“. Обаче, когато Христосъ влѣзе въ духовния свѣтъ, тамъ Той прояви по-голѣма сила. Той бутна вратата на ада, приспа стражата, разтопи орѫжията имъ, отвори вратитѣ на затворницитѣ и каза: излѣзте всички вънъ! Слѣдъ това дойде новата култура, която имаме днесъ. Христосъ ще дойде още веднъжъ на земята, ще освободи затворницитѣ, които сѫ влѣзли слѣдъ Него въ ада, и пакъ ще се върне назадъ. Тогава ще дойде новата култура, която всички съврѣменни народи очакватъ. Тъй щото, всичко добро, което днесъ става въ свѣта, трѣбва само да ни радва и да му съдѣйствуваме. Това показва, че Богъ работи въ свѣта. Слѣдователно, всички трѣбва да освободите ума, сърцето и волята си отъ ония спънки, вериги, които ви ограничаватъ. Само така ще дойдете до истинскитѣ отношения на братство, до взаимни отношения на любовь.

Азъ не говоря за любовьта, отъ която утрѣ ще се разочаровате; азъ не говоря за знанието, отъ което утрѣ съзнанието ви ще потъмнѣе, но имамъ прѣдъ видъ онази любовь, онова знание, онѣзи блага, които Богъ е далъ на хората. Дойде ли положителното въ свѣта, ще дойдатъ и хората отъ шестата раса. Вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на моитѣ думи, но единъ день ще провѣрите всичко това. Ще дойде день, когато хората ще иматъ дѣца ангели. И тогава, всѣки день ангели и светии ще слизатъ отъ небето, да носятъ подаръци на вашитѣ дѣца. Домоветѣ на хората ще бѫдатъ пълни съ Божиитѣ благословения. Каква по-голѣма радость за родителитѣ отъ тази, да иматъ дѣца ангели? Дойде ли тази епоха, дѣцата ще помагатъ на родителитѣ си, а не родителитѣ на дѣцата, както е било досега. Родителитѣ ще казватъ: заслужава човѣкъ да носи името баща или майка! Дѣцата ще обичатъ родителитѣ си и ще имъ помагатъ.

Питамъ: Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ обичанъ? Всѣки се стреми къмъ това, да бѫде обичанъ. Кой ще обича хората и какъ ще ги обича? Онзи, който истински обича хората, нѣма да имъ се изяви цѣлъ, но ще се изяви или само чрѣзъ очитѣ на нѣкого, или само чрѣзъ рѫцѣтѣ му и т. н. Какъ ще изразятъ обичьта си рѫцѣтѣ или очитѣ на човѣка? Рѫцѣтѣ ще направятъ една услуга, съ която ще изразятъ своята любовь. Очитѣ ще погледнатъ хубаво онзи, когото обичатъ. Какво по-хубаво искате отъ красивия, отъ разумния погледъ? Нѣкой се обезсърдчилъ, отчаялъ се, но дойде при него онзи, който го обича и го погледне само, безъ да му каже нѣщо. Този погледъ е въ състояние да насърдчи човѣка. Разумниятъ погледъ говори на човѣка: забрави всички мѫчнотии, хвърли ги настрана, азъ съмъ съ тебъ! Този погледъ е въ състояние да заличи всички мѫчнотии и страдания, а той самъ не се заличава, остава паметенъ въ душата на човѣка. Да срещнете човѣкъ, който ви обича, значи да придобиете сила, която да ви освободи отъ всички мѫчнотии и страдания и да се върнете дома си веселъ и щастливъ. Тогава всѣки ще каже: благословенъ е деньтъ, въ който срещнахъ човѣка на любовьта! Да любишъ и да те любятъ — този е идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми. Този идеалъ е въ сила коренно да измѣни живота на човѣка.

Сега, азъ говоря за ангелитѣ, за светиитѣ, за онзи свѣтъ, но всичко това е теория. Въ дадения случай, за васъ е важно слѣдното: животътъ ви да се измѣни. Какво ще се ползувате, ако знаете, какъ живѣятъ ангелитѣ и светиитѣ, а вие се мѫчите и страдате? Щомъ знаете, какъ живѣятъ ангелитѣ, и вие трѣбва да живѣете като тѣхъ. Какво се ползувате, ако знаете, какъ се хранятъ ангелитѣ, а вие сте гладни, не сте се хранили нѣколко деня? Щомъ знаете, какъ се хранятъ ангелитѣ, и вие трѣбва да се храните като тѣхъ. Щомъ знаете нѣщата, вие трѣбва да ги приложите. Това подразбира да сте придобили истината. Истината носи условия, при които човѣкъ придобива всичко онова, което при обикновени условия не може да придобие. Какво трѣбва да придобие човѣкъ? Той трѣбва да придобие онова, което му е опрѣдѣлено за сегашния, а не за бѫдещия животъ. Има нѣща, които вие трѣбва да придобиете сега, докато сте още въ тѣлата си. Остане ли да ги придобивате за въ бѫдеще, тѣ сѫ загубени вече.

Тъй щото, не е важно за васъ, какъ е живѣлъ нѣкой светия прѣди хиляди години. За васъ е важно, какъ вие живѣете днесъ. Какво е правилъ Христосъ на врѣмето си, не е важно; какво можете да направите вие днесъ, това е важно. Самъ Христосъ е казалъ: „Който вѣрва въ мене, ще прави по-голѣми чудеса отъ тѣзи, които азъ сега правя“. На врѣмето си Христосъ нѣмаше условия да направи по-голѣми чудеса отъ тѣзи, които направи, но днесъ вече Той има по-богати условия. Запримѣръ, Христосъ не можа да обърне умоветѣ на равинитѣ къмъ Бога, но днесъ може да направи това. Слѣдъ Христа, обаче, всички равини се обърнаха къмъ Бога. Христосъ имъ каза: „Вие държите ключоветѣ на Царството Божие, и нито вие влизате, нито на другитѣ позволявате да влѣзатъ“. Човѣкъ не може да се поправи, докато държи ключоветѣ на Царството Божие въ рѫцѣтѣ си, безъ да ги използува за себе си, или да ги даде на другитѣ. За да се поправи човѣкъ, непрѣменно ключоветѣ трѣбва да се взематъ отъ рѫцѣтѣ му.

Сега, ние не трѣбва да се връщаме къмъ миналото, да се интересуваме отъ това, кое сѫ правили Иродъ, Пилатъ или Каиафа, но трѣбва съзнателно да ги избѣгваме, съ тѣхнитѣ грѣшки и прѣстѫпления. Човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да се справи съ мухата, кацнала на носа му, безъ да маха съ рѫка да я прогони. Дойде ли му нѣкакво страдание, той не трѣбва да роптае противъ него, да маха съ рѫка. Дойде ли една лоша мисъль въ ума му, той не трѣбва да се пита, защо е дошла, но да работи върху себе си, да я трансформира. За васъ е важенъ новиятъ животъ, новитѣ правила, които истината носи. Стариятъ животъ е цѣненъ само съ своитѣ опитности, но той не трѣбва повече да се продължава. Ако изучавате английски езикъ, вие ще се ползувате отъ английската, а не отъ българската граматика. Колкото и да си мязатъ двѣтѣ граматики, за случая е важна английската граматика. Ако изучавате френски езикъ, ще се ползувате отъ правилата на френската граматика. Всѣка наука има свои правила. Искате ли да изучавате Божествената наука, вие трѣбва да се справите съ противорѣчията, да имате цѣль въ живота си. Само по този начинъ ще придобиете истинско щастие. Хората на старото си служиха съ пушки, съ саби, съ кобури. Хората на новото, на истината, замѣстватъ тия орѫжия съ упражнения, съ свѣтли мисли и възвишени чувства. Вие не знаете още да употрѣбявате упражнението, което ви дадохъ, но достатъчно е въ първо врѣме само да го извадите отъ калъфа. Динамическа сила се крие въ пръститѣ на рѫцѣтѣ! Всѣки пръстъ е свързанъ съ единъ свѣтъ. Значи, десеть пръста, това сѫ десеть свѣта. Тѣ сѫ мощни сили, съ които трѣбва да се свържете. Влѣзете ли въ връзка съ тѣхъ, отъ пръститѣ ви ще излиза толкова голѣма свѣтлина и сила, че земята ще се разклати. Ако въ ума ви нѣма никакво съмнѣние, и ако въ сърцето и волята ви нѣма никакво колебание, всичко това може да се постигне. За тази цѣлъ вие трѣбва да работите за Бога. Каквато работа да започвате, работете я отъ любовь къмъ Бога. Въ това отношение, момата, която напуща майка, баща, домъ за своя любимъ, дава примѣръ, какво значи да работи човѣкъ за Бога. Ако тя напуща дома си за прѣходната любовь на нѣкой момъкъ, вие не сте ли въ състояние поне толкова да направите за Бога? Вие, които сте получили толкова блага отъ Бога, трѣбва ли още да се плашите отъ общественото мнѣние? Общественото мнѣние, порядъкътъ въ свѣта сѫ важни дотогава, докато още не сѫ засегнали Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Засегнатъ ли ги, ние ще ги ритнемъ, както Христосъ ритна вратата на ада.

Сега, ние живѣемъ въ свѣтъ на безредие, а мислимъ, че живѣемъ въ свѣтъ на нѣкакъвъ дѣйствителенъ редъ и порядъкъ. Съврѣменнитѣ хора едва сега изучаватъ Божествения редъ и порядъкъ. За реда и порядъка на този свѣтъ, именно, е казано въ Писанието, че око не е видѣло и ухо не е чуло това, което има да се случи на онѣзи, които любятъ Господа. Човѣкъ трѣбва да работи, да се упражнява, за да се домогне до Божествения свѣтъ. Единъ германецъ, извѣстенъ боксьоръ, отишълъ въ една гостилница да се храни. Въ сѫщата гостилница влѣзълъ и единъ англичанинъ, виденъ боксьоръ, и седналъ прѣдъ една маса, близо до германеца. Като започналъ да се храни, той се оплакалъ на своя приятель отъ месото, като казалъ, че германскитѣ меса не сѫ хубави. Това обидило германеца, и той поискалъ обяснение отъ англичанина. Послѣдниятъ му казалъ: ако се чувствувате толкова обиденъ, прѣдлагамъ да се боксираме, но съ условие, вие само да отбивате ударитѣ, срѣщу което ще ви дамъ една сума. Англичанинътъ билъ увѣренъ въ умѣнието си да се боксира. Германецътъ се съгласилъ, приелъ поканата на англичанина. Като свършили боксирането, англичанинътъ казалъ на германеца: елате у дома, да ви дамъ нѣколко правила за боксиране. Германецътъ се съгласилъ да отиде въ дома на англичанина, да му даде нѣколко правила за боксиране, слѣдъ което започналъ усилено да се упражнява. Въ продължение на двѣ години той постигналъ толкова много, че надминалъ своя учитель. Днесъ той е извѣстенъ въ Германия като единъ отъ най-виднитѣ боксьори.

Казвамъ: ако вие сте слаби, по сѫщия начинъ трѣбва да се упражнявате, да надвиете извѣстния боксьоръ. Кой е този боксьоръ, съ когото ще се борите? — Дяволътъ. Вие искате да го ударите, но не можете, той отбива ударитѣ ви. Докато дяволътъ ви надвива, вие никога нѣма да станете знаменитъ човѣкъ. Съ други думи казано: докато човѣкъ не придобие една наука, съ която да се справя съ всички външни и вѫтрѣшни неблагоприятни условия, съ всички лоши мисли, чувства и постѫпки, той всѣкога ще бѫде зависимъ човѣкъ. Обаче, придобие ли тази наука, той ще се справя съ всички условия на живота. Такъвъ човѣкъ е свободенъ, независимъ.

Слѣдователно, вие трѣбва въ всичко да виждате Бога. Щомъ дойдете до нѣкоя мѫчнотия, ще знаете, че задъ нея седи Богъ, Който слѣди, какъ се боксиратъ двама души. Като види, че единъ отъ тѣхъ губи баса, т. е. пропада, Богъ му казва: ела у дома, да ти дамъ нѣколко правила. Ти добрѣ се биешъ, но има нѣщо, което ти прѣпятствува. Въ първо врѣме мнозина отъ васъ ще изгубятъ баса, защото противникътъ е силенъ. Обаче, ако се упражняватъ споредъ правилата, които Богъ имъ е далъ, слѣдъ двѣ години тѣ ще спечелятъ първата премия. Първата премия прѣдставя развититѣ дарби и способности у човѣка. Има чувства у човѣка, като напримѣръ, любостяжание, скѫперничество, разточителность, развитието на които е опасно. Обаче, има чувства, дарби и способности у човѣка, които непрѣменно трѣбва да се развиятъ. Тѣхното развитие е напълно безопасно. Запримѣръ, какво по-хубаво отъ това, да развие човѣкъ въ себе си дарбата да пѣе? Всѣки човѣкъ трѣбва да стане отличенъ пѣвецъ! Истински пѣвецъ е онзи, който може да спечели сърцето на своя заемодавецъ.

Прѣдставете си единъ знаменитъ, но бѣденъ пѣвецъ, който дължи нѣкому десеть хиляди лева, а нѣма петь пари въ джоба си да му ги върне. Какво трѣбва да направи този пѣвецъ? Той трѣбва да отиде при своя заемодавецъ и да му каже: петь пари нѣмамъ въ джоба си, но искамъ да изплатя поне лихвитѣ на дълга си. — Какъ ще ги изплатишъ? — Ще ти попѣя малко. — Добрѣ, изпѣй ми нѣщо. Започва пѣвецътъ да пѣе, но така, че заемодавецътъ забравя всичко, унася се отъ гласа на своя длъжникъ. Като свършва да пѣе, кредиторътъ му казва: не само че не ми дължишъ вече, но отгорѣ на това ти давамъ хиляда лева. Никога не съмъ слушалъ такъвъ пѣвецъ! Сега разбрахъ, какво нѣщо е истинското пѣние. Сѫщо така и художникътъ може да постѫпи съ своя кредиторъ. Щомъ е бѣденъ и не може да плати дълга си, той трѣбва да прѣдложи на своя кредиторъ да го нарисува. Ако послѣдниятъ приеме това прѣдложение и остане доволенъ отъ портрета си, той не само че ще му прости дълга, но отгорѣ на това ще му даде една малка сума. Така може да постѫпи и поетътъ. Ако нѣма пари да изплати дълга си, той ще напише едно хубаво стихотворение на своя кредиторъ и съ това ще компенсира задълженията си. Значи, истински пѣвецъ, художникъ, поетъ или ораторъ е този, който може да трогне своя кредиторъ, да го постави въ положение, да прости дълга му.

Сега, като поглеждате пръститѣ си, ще знаете, че всѣки пръстъ прѣдставя свѣтъ, отъ който се черпятъ редъ енергии, сили. Запримѣръ, първиятъ пръстъ, палецътъ прѣдставя Божествения свѣтъ, основанъ на любовьта, на Венера. Понѣкога Венера прави голѣми пакости. Кога? — Когато възлюбениятъ ѝ не е при нея, и тя трѣбва да го търси. Щомъ не го търси, щомъ той е на мѣстото си, по-добра отъ нея нѣма. Първото състояние астролозитѣ наричатъ лоши аспекти, а второто — добри аспекти. Венера е възлюбената дъщеря на Бога. Останалитѣ четири пръста сѫ влюбени въ Венера, но мълчатъ, не се изказватъ. Отъ тѣхъ Юпитеръ и Сатурнъ сѫ нейни любимци, които се скарали за нея. Спорътъ дошълъ до слънцето, което най-послѣ успѣло да ги примири. Щомъ дойде въпросъ за работа, всички се съединяватъ въ едно и свършватъ работата. Послѣ пакъ се отдѣлятъ, всѣки отива на мѣстото си. Всички пръсти се стремятъ къмъ Венера, всѣки иска отъ нея да имъ даде по единъ погледъ. Тя отправя къмъ всички по единъ погледъ, съ което ги изпитва. Сатурнъ, срѣдниятъ пръстъ, който е израсналъ най-високо, иска да обърне внимание на Венера съ своята височина, като ѝ казва: азъ съмъ най-високиятъ върхъ. Сатурнъ е философъ, той разглежда нѣщата отъ причинитѣ къмъ послѣдствията. Юпитеръ пъкъ иска да ѝ обърне внимание съ своето величие. Той е неподражаемъ въ поклонитѣ, които прави на Венера. Слънцето, четвъртиятъ пръстъ, е музикантъ, художникъ, който носи живота. Той е веселъ, жизнерадостенъ, богатъ, на всички дава. Съ това той иска да обърне внимание на Венера. Най-малкиятъ пръстъ, Меркури, е опитенъ търговецъ, който върти търговия, ходи натукъ-натамъ; щомъ се оплетатъ работитѣ на другитѣ богове, всички се обръщатъ къмъ Меркури, той да ги оправя. Не само боговетѣ се обръщатъ къмъ Меркури, но и цѣлиятъ козмосъ търси неговата помощь. Показалецътъ е най-много влюбенъ въ Венера. Дѣто ходи, той все нея търси.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да има ясна прѣдстава за рѫката си, да знае, какво съдържа тя въ себе си. Щомъ погледне рѫката си, той трѣбва да се зарадва, като че вижда Бога въ нея. Велико нѣщо е човѣкъ да обича, да излива любовьта си! Сѫщеврѣменно той иска другитѣ да приематъ тази любовь и да ѝ се отзоватъ. Тъй щото, всѣки пръстъ на рѫката прѣдставя особенъ свѣтъ, съ опрѣдѣлени отношения къмъ другитѣ пръсти, т. е. къмъ другитѣ свѣтове. Запримѣръ, Сатурнъ е прѣдставитель на причинния свѣтъ. Чрѣзъ него човѣкъ изучава причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Слънцето е прѣдставитель на изобилието. То носи радоститѣ и веселието въ живота. Меркури е прѣдставитель на практичностьта. Той поставя човѣка въ положение, да знае, какво да прави. Тъй щото, погледнете ли на рѫката си, кажете: азъ искамъ да обичамъ Бога, да Му служа. Азъ искамъ да обичамъ дъщеритѣ на Бога.

Като слушате да се говори така, нѣкои ще се намѣрятъ въ противорѣчие и ще кажатъ: половината човѣчество ще обича дъщеритѣ на Бога, ами какво трѣбва да прави другата половина? Питамъ: вие разсѫждавали ли сте по въпроса, какъ Богъ създаде жената отъ Адама? Какъ е възможно отъ мѫжъ да се роди жена? Споредъ законитѣ, които вие познавате, мѫжътъ ражда мѫжъ, а жената — жена. Тогава, какъ е възможно, отъ реброто на Адама да излѣзе жена? Казвамъ: когато хората работятъ въ свѣта, тѣ трѣбва да бѫдатъ раздѣлени на мѫже и жени, но когато работятъ за Бога, тѣ трѣбва да се съединятъ въ едно цѣло. Когато у хората се явятъ желания, мисли и чувства, противоположни на Бога, тѣ се отдѣлятъ отъ Него, а съ това заедно тѣ се дѣлятъ на мѫже и жени. Слѣдователно, щомъ мѫжътъ търси жената, и жената търси мѫжа, тѣ се отдалечаватъ отъ Бога, отъ Истината. Когато мѫжътъ и жената се обикнатъ и бѫдатъ готови да се жертвуватъ единъ за другъ, тѣ се сливатъ въ едно и се движатъ къмъ Бога. И тогава Богъ е цѣль, смисълъ за тѣхъ. Тѣ живѣятъ вече въ една плъть, въ едно тѣло.

Слѣдователно, ако умътъ и сърцето на човѣка не се съединятъ въ едно, той не може да се движи къмъ Бога. Докато умътъ на човѣка желае едно, а сърцето му — друго, той се намира въ противорѣчие. Докато умътъ и сърцето на човѣка сѫ раздвоени, той не може да постигне това, което желае. Умътъ и сърцето трѣбва да се слѣятъ въ едно. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да разбира, какво нѣщо е мѫжътъ, и какво — жената. Когато момата срещне единъ момъкъ, или когато момъкъ срещне една мома, тѣ трѣбва да се гледатъ като сѫщества, дошли на земята да работятъ, да свършатъ една работа. Ако и двамата се оцѣнятъ правилно и се обърнатъ къмъ Бога, животътъ имъ ще се осмисли. Не е лошо, когато двама млади се обичатъ. Злото е въ лошото готвене. Казвате: какъ трѣбва да се готви? — Хубаво трѣбва да се готви! При това, смисълътъ не е въ многото готвене. Ще готвите умѣрено и хубаво, та всѣки да е доволенъ отъ готвенето. Въ това седи истинската любовь.

И тъй, любовьта не седи въ погледи и милувки. Ако отидете въ Германия, напримѣръ, и спрете погледа си за по-дълго врѣме върху нѣкой човѣкъ, той веднага ще ви запита: защо ме гледашъ така? Да не искашъ да ме хипнотизирашъ? Въ България, колкото и да гледате човѣка, той нищо нѣма да каже. Питамъ: колко врѣме трѣбва да гледате единъ човѣкъ, за да остане той доволенъ отъ вашия погледъ? Вие така трѣбва да гледате човѣка, че той да остане доволенъ отъ погледа ви, да пожелае и втори пѫть да го погледнете. Ако му напишете писмо, Това писмо трѣбва да бѫде такова, че той да пожелае и втори пѫть да му напишете писмо. Ако нашитѣ погледи, движения, писма не могатъ да събудятъ Божественото у хората, какъвъ смисълъ иматъ тѣ? Въ такъвъ случай, ще излѣзе, че никой никого не трѣбва да гледа. Не, ще гледате, но хубаво ще гледате. Мѫжетѣ ще гледатъ женитѣ, ще се радватъ на хубавото, на красивото въ тѣхъ, ще се радватъ на дѣцата имъ, на богатството имъ и т. н. И женитѣ отъ своя страна ще гледатъ мѫжетѣ, ще се радватъ на красивото въ тѣхъ, ще се радватъ на дарбитѣ, на способноститѣ имъ. Всичко красиво е Божествено. Тъй щото, злото не е въ гледането, но въ лошото гледане, въ лошото готвене. Ще готвите хубаво! Съврѣменнитѣ хора си поставятъ ограничения, и то криви, като казватъ, че мѫжетѣ не трѣбвало да гледатъ женитѣ, особено чуждитѣ. Тѣ трѣбвало да гледатъ къмъ земята, понеже били направени отъ пръсть. Жената пъкъ имала право да гледа мѫжа, понеже била направена отъ неговото ребро. Казвамъ: ако жената е огледало, всѣки мѫжъ има право да се огледва въ това огледало. Съврѣменнитѣ свѣтски и религиозни жени иматъ огледалца, въ които се оглеждатъ. Свѣтскитѣ се оглеждатъ свободно прѣдъ хората, а религиознитѣ се срамуватъ. Ако човѣкъ се оглежда, за да познае себе си, той има право да се оглежда. Обаче, най-мѫчното нѣщо е човѣкъ да познае себе си, да познае своя истински образъ.

И тъй, обичайте всичко, което Богъ е създалъ! Изучавайте всичко, което Богъ е създалъ! Турете тѣзи правила въ приложение още днесъ, понеже днешниятъ день е день на Божията дъщеря, день на любовьта, когато Богъ е създалъ човѣка. Този день трѣбва да се освети! Човѣкъ е създаденъ въ деня на Божията Любовь. Той е Неговото възлюбено дѣте. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде изразъ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина! Щомъ сте изразители на Божията Любовь, вие ще можете да помагате на вашитѣ братя и сестри. Срѣщате една сестра или единъ братъ, падналъ нѣкѫдѣ, окалялъ се, вие ще му посочите, дѣ да се измие. Ако е счупилъ крака си, ще го прѣвържете, ще го заведете въ дома му. Който нѣма любовь въ себе си, ще го пита: защо се окаля? Дѣ ходи? Защо счупи крака си? — Ходихъ нѣкѫдѣ, паднахъ и си счупихъ крака. Въ това положение вие ще мязате на онѣзи, които разпитвали Настрадинъ Ходжа, какъ е падналъ, че си изкълчилъ крака? Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на една круша, да бере отъ нейнитѣ плодове. Както бралъ крушитѣ, той се плъзналъ отъ клона, на който билъ стѫпалъ, падналъ на земята и си изкълчилъ крака. Всички, които го срѣщали слѣдъ това, все го питали: какъ падна отъ крушата? Какъ изкълчи крака си? Той разправялъ на единъ, на втори, на трети и най-послѣ, като му дотегнало да разправя все една и сѫща история, казалъ: чудна работа! Не се ли намѣри единъ между васъ да е падалъ отъ круша, да знае, какъ се пада, че да прѣстанете да ме разпитвате.

Слѣдователно, красивото, великото въ живота е да помагате на една душа, когато видите, че тя се моли. Защо сте дошли на земята, ако не можете да помогнете на една ваша сестра, или на единъ вашъ братъ, когато тѣ се намиратъ въ нужда? Любовьта изисква дълбоко вѫтрѣшно внимание единъ къмъ другъ, да си помагате, когато сте въ нужда. Всички трѣбва да съзнавате, че сте членове на едно и сѫщо братство, и като така, да имате помежду си повече вѫтрѣшни, отколкото външни отношения. Само по този начинъ Богъ ще се проявява чрѣзъ всѣки едного. Ако приложите това, което съмъ ви говорилъ, прѣзъ тази година ще имате голѣми благословения. Каквото можете да носите отъ тѣзи благословения, ще бѫде за васъ, а останалото, което не можете да носите, ще бѫде за насъ. Приложение се иска сега отъ всички. Вземете за образецъ Христа и постѫпвайте като Него! Той страда, разпнаха Го на кръста и най-послѣ възкръсна. Слѣдъ възкресението Той получи голѣми блага: даде Му се власть и на небето, и на земята. Тогава Христосъ се яви на ученицитѣ си и каза: „Идете изъ свѣта и проповѣдвайте, както и азъ проповѣдвахъ! Каквато работа свършихъ азъ, такава и вие можете да свършите.“ И наистина, отъ работата за Бога зависи и подобрението на вашия животъ.

Сега, желая на всички да бѫдете свободни, както Богъ ви е създалъ. Божията свобода произлиза отъ истината, а човѣшката свобода носи робство, ограничение. Ако нѣкой носи товаръ, раница на гърба си, нека я тури настрана, да се освободи отъ нея, защото днесъ е деньтъ на любовьта, която носи радость и веселие за човѣка. Тя осмисля и продължава неговия животъ. Любовьта носи пълния животъ. Тя носи всички благости и дарования на живота.

*

Съборна бесѣда отъ Учителя, държана

на 21 августъ, 1931 г., 5 ч. с. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×