Jump to content

1931_08_05 Мѣстото на Бога


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

МѢСТОТО НА БОГА.

    Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога, но нѣматъ ясна прѣдстава, какво нѣщо е Богъ. Каква форма има Богъ, тѣ сѫщо не знаятъ. Човѣкъ може да има прѣдстава за формата на тѣлата само тогава, когато тѣ сѫ ясни въ съзнанието му. Щомъ единъ прѣдметъ, или едно тѣло не е ясно въ съзнанието ви, вие не можете да имате прѣдстава и за неговата форма. Казвате: какво е Богъ, не можемъ да схванемъ, но искаме да знаемъ поне, дѣ е Неговото мѣсто. Мѣстото на Бога е тази посока, дѣто всички живи сѫщества, съ пробуждането си още, отправятъ съзнанието, ума или мисъльта си. Като започнете отъ най-малкитѣ и стигнете до най-голѣмитѣ, всички тия сѫщества отправятъ съзнанието си въ една посока нагорѣ. Тази посока, именно, е мѣстото на Бога. Това става едноврѣменно по цѣлия свѣтъ, между всички сѫщества отъ различни иерархии. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка и за всѣко живо сѫщество отъ този, като се пробуди сутринь, да отправи съзнанието, или мисъльта си къмъ онази посока, дѣто сѫ насочени съзнанията и мислитѣ на всички останали сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да възприеме благото, което излиза отъ Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада въ тъмнина и самотность. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Молитвата е необходима, защото човѣкъ тогава отправя ума си къмъ Бога, да възприеме нѣщо отъ Него. Въ този смисълъ молитвата прѣдставя отварянето на цвѣтоветѣ за слънчевата свѣтлина и топлина.

    Казвамъ: искате ли да се развивате, постоянно дръжте въ ума си мисъльта за Бога, като единствено мѣсто, като единственъ фокусъ, дѣто се събиратъ съзнанията на всички разумни сѫщества. Какво мислятъ хората, не се занимавайте съ това. Дръжте мисъльта си къмъ тази единствена посока, отдѣто иде свѣтлината и топлината на вашия животъ. Отклоните ли ума си отъ това мѣсто, вие загубвате пѫтя си и оставате въ тъмнина. Човѣкъ е пѫтникъ въ живота си. Рече ли да се отклони малко отъ пѫтя, да се позабавлява съ това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другаритѣ си. Когато всички сѫщества отправятъ съзнанието си къмъ мѣстото, дѣто е Богъ, съ това тѣ правятъ стѫпка напрѣдъ. Направятъ ли стѫпка напрѣдъ, тѣ вече не се връщатъ назадъ, да чакатъ закъснѣлитѣ или забъркалитѣ се въ пѫтя. Ако тѣ и втория, и третия день не отправятъ ума си къмъ Бога, ще оставатъ все по-назадъ и по-назадъ, докато единъ день животътъ имъ абсолютно се обезсмисли. Които мислятъ за Бога и отправятъ ума си къмъ Него, тѣ все напрѣдъ и напрѣдъ вървятъ. Това значи прогресъ въ мисъльта, а всичко седи въ прогреса. И въ леглото си човѣкъ пакъ може да отправи мисъльта си нагорѣ и да върви напрѣдъ. Всичко седи въ мисъльта на човѣка. Нѣкой може да е излѣзълъ рано сутриньта на молитва, но си казва: що ми трѣбваше да ставамъ толкова рано, да се изморявамъ? Защо не останахъ да полежа още малко? Такъвъ човѣкъ, макаръ и да е дошълъ на молитва, той е назадъ отъ другитѣ, защото мисъльта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дѣто и да сте, въ каквото положение и да се намирате, отдѣлете половинъ или единъ часъ да се позанимавате въ съзнанието си съ мисъльта за Бога. Искате ли да придобиете свѣтлина на съзнанието си, мислете за Бога.

    Казвате: какво ще стане, като гледаме къмъ посоката, дѣто е мѣстото на Бога? — Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! — Какво ще видя? — И това не трѣбва да знаете. Гледайте само! Казвате: ние виждаме, че деньтъ е ясенъ. — Да, деньтъ е ясенъ, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали, какъ изгрѣва слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрѣва на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрѣва на слънцето на живота, Понѣкога виждате физическото слънце прѣзъ облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгрѣването на слънцето на живота, вие никога нѣма да го забравите и нищо не ще бѫде въ състояние да го замѣсти. Въ слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрѣва физическото слънце, така изгрѣва и слънцето на живота. Разликата се заключава само въ мѣстата, отдѣто изгрѣватъ тия двѣ слънца. Въ съзнанието на човѣка тѣзи двѣ мѣста сѫ съвършено различни.

    Казвамъ: физическото слънце въздѣйствува на човѣка по единъ начинъ, а слънцето на живота — по съвсѣмъ другъ начинъ. Когато физическото слънце изгрѣва, човѣкъ се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пѫтищата въ живота си, да разоре нивитѣ си, да насади градинитѣ си, да си направи кѫщи и т н. Щомъ изгрѣва слънцето на живота, у човѣка се явява желание да оправи отношенията си съ всички хора. Едноврѣменно съ това, всички хора, както и всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, му ставатъ мили, обични. Който веднъжъ е огрѣнъ отъ слънцето на живота, той вече влиза въ положението на всички страдащи, на всички грѣшници, защото ги разбира. Грѣшникътъ за него е затворникъ, когото той иска да освободи. Спре се прѣдъ него и му казва: братко, излѣзъ отъ този затворъ, защото тукъ гладенъ ще умрешъ. Останешъ ли още малко въ затвора, всички ще те изоставятъ. Ти ще останешъ самъ, ще закъснѣешъ въ пѫтя си и никой нѣма да те погледне: нѣма кой хлѣбъ да ти даде, нѣма кой вода да ти донесе. Безъ да искатъ другитѣ хора, нещастията ще слѣдватъ подиръ тебе, защото си самъ въ пѫтя, обърканъ и заблуденъ. Човѣкъ трѣбва да върви напрѣдъ! Никой не трѣбва и не може да остане въ съзнанието си на едно и сѫщо мѣсто. За всѣки день има опрѣдѣленъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да извърви въ съзнанието си. Ако човѣкъ не измине този пѫть, той остава назадъ. Остане ли назадъ, съ това заедно идатъ и нещастията за него.

    Тази е новата философия на живота. Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ изминалъ единъ малъкъ пѫть въ съзнанието си? Какво ще постигна съ това? Много нѣщо може да се постигне. Колкото малъкъ пѫть и да изминава човѣкъ въ съзнанието си, той всѣки день върви напрѣдъ, а щомъ върви напрѣдъ, все повече и повече се приближава къмъ Бога. Съ десеть сантиметра да напрѣдва човѣкъ въ пѫтуването или въ движението си къмъ Бога, това е равносилно на милиони километра въ физическия свѣтъ. Казвате: какво отъ това, че съмъ погледналъ къмъ Бога, или пъкъ че съмъ помислилъ за Него? Да погледнете къмъ Бога, или само да помислите за Него, това струва повече отъ всички материални богатства, съ които човѣкъ разполага на земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Щомъ знаете това, не обезцѣнявайте, не умаловажавайте тѣзи нѣща! Нѣкой казва: толкова много работа имамъ, че ми останало само за Бога да мисля и за мѣстото, дѣто Той се намира. Азъ трѣбва да работя, да се погрижа за своитѣ материални нужди. Казвамъ: единственото мѣсто, отдѣто можете да приемете всичко необходимо въ живота си, е мѣстото на Бога. Помислите ли за Бога, слѣете ли се съ съзнанието на всички сѫщества, които се отправятъ къмъ Него, това е достатъчно.

    Питамъ: какво костува на човѣка да живѣе за Бога? Той знае тази наука. Прѣдставете си, че се намирате прѣдъ една суха вада, въ която седи едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: какъ мога да те въртя, като нѣмамъ вода? Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трѣбва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: слушай, ти ще вървишъ въ посоката, въ която и азъ вървя. Келевото обѣщава, че ще върви съ нея, но щомъ дойде водата, въ първо врѣме то се издигне нагорѣ и скоро слѣдъ това слиза надолу. Неговото движение е нагорѣ и надолу, а не като това на водата — напрѣдъ. И хората, като келевото, често обѣщаватъ: азъ ще вървя напрѣдъ, ще вървя по движението на водата. Обаче, дойде ли водата, тѣ веднага измѣнятъ на обѣщанието си: водата върви напрѣдъ, а тѣ се движатъ ту нагорѣ, ту надолу, и оставатъ почти на едно и сѫщо мѣсто. Водата и келевото се разговарятъ. Водата казва на келевото: защо седишъ на едно мѣсто и нищо не работишъ? — Какъ да не работя? Толкова брашно смлѣхъ. Казвамъ: келевото прѣдставя физическия животъ на хората. Ако тѣ не слѣдватъ пѫтя и движението на водата, винаги на едно мѣсто ще седятъ и само брашно ще мелятъ. И хората, като келевото, вършатъ работа, но тѣхната работа не е като тази на водата, Водата е минала прѣзъ много мѣста, напоила е безброй растения и животни, дала е животъ на милиони сѫщества. Келевото е смлѣло милиони зрънца, прѣвърнало ги е въ брашно, и постоянно се хвали: знаете ли, колко много брашно смлѣхъ? Обаче, ако сравните работата на водата съ тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду имъ.

    Сега, мнозина си въобразяватъ, като келевото на воденицата, че сѫ свършили много работа. Тѣхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цвѣтя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи сѫщества. Дѣто е минала тя, навсѣкѫдѣ е оставила благословението си. Водата прѣдставя живота, съ който всички заедно трѣбва да вървимъ. Насъ воденици не ни трѣбватъ, а келевото нека седи на своето мѣсто. Водата нѣма да остане да се разправя съ келевото, тя ще продължава пѫтя си. Съ този примѣръ искамъ да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около единъ центъръ — физическото съзнание на човѣка. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освѣнъ около единъ центъръ, още и къмъ единъ възвишенъ идеалъ, вслѣдствие на което върви напрѣдъ и върши работа. Отправянето на мисъльта ни къмъ Бога е течение нагорѣ. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на рѣката показва движението на Божественото съзнание къмъ насъ, т. е. отгорѣ надолу. Като мислимъ за Бога, ние пъкъ се движимъ нагорѣ, къмъ Него. Слѣдъ това, Той се движи надолу къмъ насъ, като ни изпраща своята мисъль. Тъй щото, Богъ всѣкога ни изпраща нѣщо отгорѣ, но и ние трѣбва да изпратимъ нѣщо къмъ Него.

    И тъй, всѣка сутринь отправяйте мисъльта си къмъ тази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. По този начинъ вие ще участвувате въ общото благо. Нѣкой казва: азъ не искамъ да мисля. — Ти можешъ да не мислишъ за този — за онзи, за дреболиитѣ въ живота, но за Бога не можешъ да не мислишъ. Ти си длъженъ да отправишъ мисъльта си къмъ Бога, къмъ онази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. Тамъ пространството е широко, не може да произлѣзе никакво разногласие. Това мѣсто ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправятъ мисъльта си къмъ една посока, тѣ се приближаватъ къмъ Бога, а съ това и отношенията имъ къмъ хората се оправятъ. По този начинъ хората ще бѫдатъ здрави, весели, ще иматъ миръ въ душитѣ си, ще се подмладятъ, ще скачатъ като телци. Който не отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде изложенъ на всѣкакви болести Който отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде свободенъ отъ всички болести. Болеститѣ прѣдставятъ паразити въ аурата на човѣка, отъ които той непрѣменно трѣбва да се освободи. Паразититѣ пъкъ сѫ отрицателнитѣ мисли, които смучатъ човѣка, затова той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ.

    Слѣдователно, каже ли нѣкой, че не трѣбва да мисли за Бога, той вече изпада въ положението на дѣте сираче, безъ майка и баща. Вие знаете, какво е положението на такова дѣте. Ако нѣкой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окѫсано, неопрано. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цѣла е побѣлѣла отъ паразити, отъ нечистотии. Лицето му е пожълтѣло, изсмукано отъ тия паразити. То ходи немило — недраго, докато се намѣри нѣкой да го вземе и отгледа. Това дѣте веднага се съвзима: дрешкитѣ му сѫ чисти, главата чиста, коситѣ добрѣ пригладени. Въ скоро врѣме то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Тъй щото, изпадне ли човѣкъ въ положението на сираче, той трѣбва да знае, че е прѣстаналъ вече да мисли за Бога. Тогава паразититѣ единъ слѣдъ другъ почватъ да го нападатъ, и той изгубва смисъла на живота.

    Казвамъ: една посока има въ живота, и къмъ тази посока всички хора трѣбва да вървятъ. Нѣкой казва: какво ще правимъ, като тръгнемъ въ тази посока? Не е ли достатъчно да четемъ Библията и Евангелието? Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но въ четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, дѣто се говори за Христа, за пророцитѣ, за добритѣ хора, които сѫ живѣли по това врѣме, вие трѣбва да се свържете съ тѣхъ и да отправите мисъльта си къмъ онази посока, дѣто тѣ сѫ отправяли своята мисъль. Свържете ли се съ тия разумни души, не питайте, дали Христосъ ви разбира, дали Богъ ще приеме молитвата ви. Щомъ отправите съзнанието си къмъ общото съзнание на всички сѫщества, все ще получите нѣщо отъ общото благо, независимо това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагорѣ, за да получите поне по едно самунче — на човѣшки езикъ казано. Не отправите ли съзнанието си къмъ съзнанията на всички сѫщества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо нѣма да получите. Богъ не обича да се занимава само съ едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: ще почакашъ за утрѣ! На другия день ще станешъ рано и ще чакашъ да дойде опрѣдѣления моментъ, когато всички души отправятъ съзнанието си къмъ Бога. Тогава и ти ще отправишъ мисъльта си къмъ Него и нѣма да питашъ, дали си въ права посока, или не, дали ще видишъ Бога. Това сѫ второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправишъ ума си нагорѣ и да чакашъ — все ще получишъ нѣщо отъ общото благо. И слѣпиятъ не вижда, но като погледне нагорѣ, все ще дойде нѣкой да му тури едно самунче въ рѫката. Той казва: слънцето не видѣхъ, но хлѣбъ получихъ. Това е достатъчно за него. Това сѫ фигури, които изясняватъ добрѣ идеята.

    И тъй, всички хора трѣбва да отправятъ съзнанието си къмъ Бога. — Дѣ е Богъ? — Богъ е на това мѣсто, къмъ което всички разумни и добри хора отправятъ ума си. Не само хората, но всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отправятъ ума си къмъ Бога. Нѣкой казва: на кое мѣсто е Богъ? — Дигни ума си нагорѣ и не питай! Като ви говоря за мѣстото на Бога, къмъ което всички трѣбва да отправятъ ума си, това не трѣбва да ви хвърли въ противорѣчие съ вашата работа. Каквото и да работите, всѣки е на мѣстото си. Въ този смисълъ и келевото е на мѣстото си, и водата е на мѣстото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя центъръ и мисли само за себе си, а водата върви напрѣдъ и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъвъ човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ мисли само за себе си: че има нужда отъ пари, да се облѣче хубаво, хората да го почитатъ и уважаватъ. Това е философия на келевото. Обаче, и то върши нѣкаква работа — жито мели. Като се приближите до него, чувате: бър — бър — бър — жито мели. Единъ слѣдъ другъ чувалитѣ се пълнятъ съ прѣсно брашно, което се разнася отъ търговцитѣ за проданъ. Тази работа и вие вършите въ живота си, но не сте доволни. Покажете единъ воденичарь, който да е станалъ философъ, писатель или поетъ! Досега, азъ поне не съмъ срещналъ нито единъ воденичарь, който да е написалъ нѣкаква книга. Овчари сѫ писали книги, но воденичари — не. Воденичаритѣ само жито мелятъ, за нищо друго не имъ остава врѣме. Какъ ще се спаси воденичарьтъ? — Като стане или овчарь, или орачъ. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрѣшава живота. Ако човѣкъ може да се добере до правилния начинъ, по който житото трѣбва да се яде, той ще разбере смисъла на живота.

    Това сѫ странични въпроси, които ще послужатъ само за изяснение на идеята. Воденичарьтъ може самъ да се справи. Когато хората прѣстанатъ да му носятъ жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи день-два безъ работа, той ще каже: тази работа нѣма да я бѫде! — и ще започне другъ занаятъ. Тъй щото, вие не трѣбва да се безпокоите, какво ще стане съ старото. Старото само по себе си ще си отиде, и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото.

    Казвате: коя е новата мисъль? Новата мисъль е слѣдната: отправете ума, сърцето и волята си къмъ мѣстото на Бога! Станете ли сутринь, първата ви работа е да отправите сърцата и умоветѣ си къмъ онази посока, дѣто въ този моментъ милиони сърца и умове се отправятъ. Тѣзи сърца и умове трептятъ съ различни вибрации, съ различни разбирания, но едно единствено мѣсто ги привлича — мѣстото на Бога. И въ името на това мѣсто, всички живи сѫщества се обединяватъ. Гледате нѣкой царь, прѣдъ когото всички се прѣкланятъ, дойде ли този моментъ, и той, като дѣте, отъ нищо не смущаванъ, отправя мисъльта си къмъ Бога. Въ този моментъ и дѣтето, и царьтъ сѫ едно. Слѣдъ това, царьтъ взима жезъла си, качва се на трона, започва всѣкидневната си работа. На другата сутринь царьтъ, заедно съ всички сѫщества подъ него, пакъ отправя мисъльта си къмъ Бога. На това мѣсто всички хора се познаватъ.

    Слѣдователно, истинската любовь се изразява чрѣзъ отправяне мисъльта на всички сѫщества въ една посока. Когато съзнанията на всички сѫщества се отправятъ къмъ една посока, тѣ ще иматъ много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човѣкъ да се върти само около своя центъръ, около себе си, всичко е изгубено. Нѣкой казва: за менъ животътъ нѣма смисълъ. Казвамъ: искате ли животътъ ви да има смисълъ, отправяйте ума си нагорѣ! Това не е мѫчна работа. Какво по-лесно отъ това, човѣкъ да мисли въ една посока? Споредъ менъ, по-мѫчно е човѣкъ да мисли въ двѣ и повече посоки, както правятъ това съврѣменнитѣ хора, отколкото да мисли въ една посока. Много пѫти хората сѫ отправяли мисъльта си нагорѣ; тѣ знаятъ посоката на това мѣсто, но не имъ е дохождало на умъ, че има единъ общъ моментъ, когато всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си къмъ Бога. Желаятъ или не, това става по единъ вѫтрѣшенъ, неумолимъ законъ. Който не иска да се подчини на този законъ, на сила ще го заставятъ. Какъ? Ще го хване нѣкоя болесть, и той ще потърси Бога, ще отправи мисъльта си къмъ Него и ще благодари, че се е разболѣлъ, за да помисли за Бога. Не само чрѣзъ болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човѣка, за да го заставятъ да потърси мѣстото на Бога. Единъ часъ, една минута или една секунда се изисква, за да се отправятъ съзнанията на всички сѫщества къмъ Бога. Великъ е този часъ отъ деня! Велика е тази минута отъ часа! Велика е тази секунда отъ минутата!

    Сега, ще прочета 8 гл. отъ Евангелието на Иоана, отъ 31 стихъ надолу. И казваше Исусъ на повѣрвалитѣ въ него Юдеи: „Ако вие устоите въ моята дума, наистина, сте мои ученици“. (—31 ст.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (— 32 ст.). Тѣзи стихове, прѣведени, споредъ езика на новото учение, означаватъ: ако всички отправите ума си къмъ Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, той ще се свърже съ Неговата Любовь; понеже Богъ сѫщеврѣменно е Истина, човѣкъ ще познае Истината, която ще го направи свободенъ.

    Отговориха Му: „Сѣме Аврамово сме, и никога никому раби не сме ставали. Какъ казвашъ ти: Свободни ще бѫдете?“ (—33 ст.). Отговори имъ Исусъ: „Истина, истина ви казвамъ, че всѣки, който прави грѣхъ, рабъ е на грѣха.“ (—34 ст.). „И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва.“ (—35 ст.). Това значи: всѣки, който не отправя ума си къмъ Бога, рабъ е на грѣха. И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва. Слѣдователно, келевото не може да сѫществува дълго врѣме. Като свърши извѣстна работа, то се разрушава, и водата го завлича — не може да остане дълго врѣме на мѣстото си.

    „Зная, че сте сѣме Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума въ васъ се не вмѣщава.“ (—37 ст.). — Христосъ не е разбиралъ само външното убийство, но и вѫтрѣшното. Когато човѣкъ жертвува Божественото въ себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава, той е синъ на убиецъ.

    „Азъ говоря това, което съмъ видѣлъ у Отца си; и вие правите това, което сте видѣли отъ отца си.“ (—38 ст.)

    Отговориха и рекоха Му: „Отецъ нашъ е Аврамъ.“ — Така говори физическиятъ човѣкъ, келевото, а то не познава своя Баща. Казва имъ Исусъ: „Ако бѣхте чада Аврамови, дѣлата Аврамови бихте правили.“ (—39 ст.). — Аврамъ познаваше Бога. Вие вѣрвате въ Аврама, а не вѣрвате въ Онзи, въ когото той вѣрваше.

    „А сега искате да ме убиете, мене, человѣка, който ви говорихъ Истината, която чухъ отъ Бога: това Аврамъ не е правилъ.“ (—40 ст.).

    „Вие правите дѣлата бащини си.“ (—41 ст.). — Ако вие правите дѣлата Божии, защо укорявате Неговото Слово? Затова, именно, иде горчивата истина, че сте отъ баща дяволъ. Всѣко нѣщо, което отдѣля човѣка отъ Бога, е отъ баща дяволъ; всѣко нѣщо, което покваря красивото, възвишеното, благородното въ човѣка и го отстранява отъ него, и то е отъ баща дяволъ.

    „Вие сте отъ баща дяволъ, и похотитѣ бащини искате да правите.“ (—44 ст.).

    „А пъкъ азъ, защото казвамъ Истината, не ме вѣрвате.“ (—45 ст.).

    „Азъ познавамъ Бога, и думата Му държа.“ (—55 ст.). — Не е достатъчно човѣкъ само да познава Бога, но той трѣбва да държи думата Му, т. е. да изпълнява Неговата воля.

    „Тогазъ взеха камъни да хвърлятъ върху Него. Исусъ се скри, излѣзе изъ храма, мина прѣзъ срѣдъ тѣхъ и така си отиде.“ (—59 ст.). Слѣдователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излѣзе отъ него, и той ще остане самъ. Понеже евреитѣ хвърляха камъни върху Истината, тѣ и до днесъ скитатъ изъ свѣта, немили-недраги. Отъ двѣ хиляди години насамъ тѣ сѫ се лутали изъ свѣта, както никой другъ народъ. Днесъ, обаче, Божията милость е върху тѣхъ. На сѫщата опитность ще бѫде изложенъ всѣки човѣкъ, който хвърля камъни върху Истината. Дали единъ народъ, или единъ човѣкъ ще се прояви така, послѣдствията ще бѫдатъ едни и сѫщи. Искате ли да имате Божията милость върху себе си, всѣка сутринь отправяйте ума си въ посоката, дѣто всички сѫщества отправятъ своята мисъль.

    Казвате: какъ да се разбира стихътъ, въ който се казва, че Христосъ се скрилъ отъ народа? Прѣдставете си, че азъ нося една запалена свѣщь и показвамъ съ нея пѫтя на стотици души. Обаче, тѣ не разбиратъ това, което правя за тѣхъ, и започватъ да се каратъ помежду си, биятъ се, кой отъ тѣхъ да вземе запалената свѣщь. За да се избегне този споръ, азъ духамъ свѣщьта, и тѣ оставатъ на тъмно. Тѣ вече не ме виждатъ, за тѣхъ азъ съмъ се скрилъ нѣкѫдѣ. Така направи Христосъ: духна свѣщьта, която носѣше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означаватъ думитѣ, скри се Исусъ.“ Силата на човѣка седи въ свѣтлината на неговото съзнание. Щомъ взематъ свѣтлината му, той губи вече своята сила. Когато човѣкъ остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигуренъ въ стѫпкитѣ си. Щомъ дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Сѫщото се отнася и до мисъльта, и до съзнанието на човѣка. Докато въ ума на човѣка има свѣтлина, той мисли право и постѫпва право. Щомъ свѣтлината въ ума на човѣка загасне, той вече не знае, какво прави — той остава безъ посока на движение, безъ компасъ. Турцитѣ иматъ обичай, като имъ дойде нѣкой на гости, вечерьта тѣ затварятъ вратата на стаята, въ която гостътъ ще спи, и сутриньта, когато иска да излѣзе, той трѣбва да потропа на вратата, да дойде домакинътъ на кѫщата, да му отвори. Сѫщото става и съ всѣки човѣкъ, който изгубва свѣтлината на съзнанието си. Щомъ изгуби свѣтлината си, той остава на тъмно, не може да излѣзе навънъ. Той не знае, коя посока да хване и чака да дойде господарьтъ, да врътне ключа, да му отвори, да излѣзе навънъ.

    Казвамъ: за човѣка, който е изпадналъ въ тъмнина, най-важно нѣщо е свѣтлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невѣжия, за неучения най-важно е да се добере до книгитѣ на нѣкоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмътъ. Храмътъ е мѣстото, дѣто е Богъ. Това мѣсто всички търсятъ. Хората търсятъ това мѣсто тукъ или тамъ, но никѫдѣ не могатъ да го намѣрятъ. Храмътъ е на онова мѣсто, дѣто всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си. Нѣкой казва: като се помоля вѫтрѣшно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човѣкъ въ себе си, това е степень на съзнание, но не онова велико съзнание, въ което участвуватъ всички души. Въ това положение тѣ едноврѣменно приематъ и даватъ отъ общото благо. Достатъчно е човѣкъ да отправи ума си къмъ мѣстото на Бога, за да приеме часть отъ общото благо. Такъвъ е законътъ. Когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, заедно съ всички, за половинъ часъ само, той ще получи сѫщото благо, което би получилъ, ако цѣлъ день хлопаше на Божията врата. И послѣденъ да си, стига на врѣме да пристигнешъ; ако можешъ само за моментъ да се слѣешъ съ общото съзнание, ти пакъ ще получишъ Божието благословение. Богъ не прави разлика, дали нѣкой е стигналъ пръвъ или послѣденъ. И който пръвъ е дошълъ, и който послѣденъ е дошълъ, все ще получи часть отъ общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакватъ момента, когато Божието благословение ще се излѣе върху тѣхъ. То трае само единъ моментъ, слѣдъ което вратата на благословението се затваря.

    Казвате: какво ще правимъ слѣдъ това? — Всѣки ще слѣзе да работи въ себе си. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, и ако човѣкъ не работи надъ себе си, той нищо не може да направи. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, каквото и да работи, той мяза на жена, която цѣлъ день върти хурката и нищо не изпридa, понеже вълна нѣма. Който е ходилъ при Бога, той работи прѣзъ цѣлия день и изкарва нѣщо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате прѣдъ видъ това, вие ще си съставите ясна прѣдстава, дѣ е мѣстото на Бога, и какво човѣкъ придобива, когато отправя съзнанието си къмъ Него. Има три момента прѣзъ деня, когато човѣкъ отправя съзнанието си къмъ Бога: сутринь, при изгрѣвъ слънце; на обѣдъ, когато слънцето е въ зенита си и вечерь, при залѣзъ слънце. Разумнитѣ сѫщества седятъ и въ тритѣ области, въ тритѣ фази на слънцето, но щомъ се събератъ заедно, за тѣхъ нѣма вече залѣзъ. За сѫществата, които отправятъ ума си къмъ Бога, има само изгрѣвъ. Щомъ Богъ излѣзе, всички приематъ Неговото благословение. Прѣзъ цѣлия день това слънце продължава да грѣе. Каже ли нѣкой, че не знае, дѣ е мѣстото на Бога, това показва, че той е останалъ назадъ, забъркалъ е пѫтьтъ. На такъвъ човѣкъ не остава нищо друго, освѣнъ да върви по течението на рѣката.

    И тъй, който търси Бога самъ, той е на кривъ пѫть. Индуситѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточи въ себе си, и тамъ да намѣри Бога. Тази е крива философия. И до днесъ хората търсятъ Бога въ себе си, но не могатъ да Го намѣрятъ. Когато се казва, че Богъ е въ човѣка, трѣбва да се знае, на кое мѣсто, именно, е Той. Едни търсятъ Бога въ ума си, други — въ сърцето си, но още не сѫ Го намѣрили. Човѣкъ може да намѣри Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които сѫщо като него търсятъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдатъ въ положението на ученици, които гледатъ къмъ учителя си, какво той прави. Учительтъ има пособия, съ които си служи. И ученикътъ гледа къмъ тѣзи пособия, ползува се отъ знанията на своя учитель. Неговиятъ учитель гледа къмъ другъ учитель; той пъкъ къмъ другъ свой учитель и т. н Ученикътъ трѣбва да черпи знанията си отъ мѣстото, дѣто учительтъ черпи знания. Отъ това мѣсто всички сѫщества черпятъ знанията си. Отправи ли човѣкъ ума си къмъ посоката, дѣто всички сѫщества се отправятъ, той ще придобие толкова, колкото би придобилъ, ако чукаше хиляди години на едно и сѫщо мѣсто. Този е единствениятъ начинъ, по който човѣкъ може да познае Бога. И слѣдъ това той ще каже: разбирамъ вече, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е Любовьта!

    Казвамъ: ученикътъ трѣбва да отправя мисъльта си въ посоката, дѣто учительтъ му отправя своята мисъль. Въ това седи спасението на свѣта. Не постѫпва ли ученикътъ като своя учитель, нищо не е въ състояние да му помогне. Подигнете мисъльта си нагорѣ! — тамъ е вашето спасение. Каквото друго да ви говорятъ — не вѣрвайте. Отправете мисъльта си нагорѣ, дѣто и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грѣшни, и животни отправятъ своята мисъль! Наблюдавайте щуреца, да видите, какъ той, съ всички заедно, отправя мисъльта си къмъ Бога. Гледате го, седи прѣдъ дупчицата си, мисли нѣщо. Какво мисли?— Отправя ума си нагорѣ. Казвате: щурецътъ е глупаво сѫщество, той не съзнава, какво прави. — Не е глупавъ щурецътъ. Той мисли за Бога и си казва: само мисъльта ми за Бога е въ състояние да ме изкара отъ тази дупка. Днесъ мисли за Бога, утрѣ мисли, докато единъ день се види вънъ отъ своята дупка, прѣминалъ въ по-висока форма на животъ.

    Слѣдователно, само мисъльта къмъ Бога е въ състояние да извади човѣка отъ ограничителнитѣ условия, въ които се намира. Тази мисъль ще го освободи и отъ дълговетѣ му. Слѣзе ли Богъ между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи свѣта. Нѣма друга философия за живота, освѣнъ тази. Нѣкой казва: какъ да разбера тази работа? Нѣма какво да разбирашъ, ще отправишъ мисъльта си тамъ, дѣто всички живи сѫщества отправятъ своята мисъль. Разбирането ще дойде отгорѣ, както и благословението. Когато въ дома ви дойде нѣкой пѫтникъ, гладенъ, жаденъ, измръзналъ, вие питате ли го, отдѣ иде? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; послѣ му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; слѣдъ това му давате да се нахрани; и най-послѣ, като си почине добрѣ, той самъ започва да ви разправя, отдѣ иде и какво е прѣживѣлъ.

    Нека тази мисъль — мѣстото на Бога — бѫде за васъ нѣщо скѫпоцѣнно, безъ което не можете. Нека тя стане за васъ талисманъ. Имате ли този талисманъ въ себе си, и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.

    Утрѣ сутриньта ще се качимъ на новия връхъ, дѣто разчистихме пѫтя — тамъ да се помолимъ и благодаримъ на Бога. Слѣдъ това ще отидемъ на Бъбрека, (V. езеро), да измиемъ рѫцѣтѣ и краката си отъ дългия пѫть. Докато човѣкъ търси Бога, краката му сѫ все кални. Щомъ Го намѣри, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вѫтрѣшно, прѣдставя емблемъ въ човѣшкия животъ. Когато човѣкъ намѣри Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигналъ. Какво ще стане съ умрѣлитѣ, съ бѣднитѣ, съ страдащитѣ, той за нищо вече не мисли. Въ Божествения свѣтъ нѣма умрѣли, нѣма бѣдни, нѣма страдащи. Тамъ всичко е оправено

*

7. Бесѣда отъ Учителя, държана на

5 августъ, 1931 г. 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...