Jump to content

1929_08_27 Линиитѣ на Природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "По Бога направени"
Съборни бесѣди, 1929 год.
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЛИНИИТѢ НА ПРИРОДАТА

( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev )

Въ висшия съзнателенъ животъ сѫществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да съпоставя многобройнитѣ и разнообразни, на видъ независими едно отъ друго явления, за да създаде отъ тѣхъ една стройна система, каквато въ сѫщность прѣдставлява цѣлата вселена. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха този законъ, отъ линиитѣ, които очъртаватъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ, тѣ биха могли да изкаратъ цѣла наука. Който разбира отъ линиитѣ, съ които природата си служи, би могълъ да изнесе нѣщо красиво, или нѣщо опасно, споредъ това, какво означаватъ разнитѣ огъвания и прѣчупвания на тия линии. Ако побутнете човѣка на мѣсто, дѣто трѣбва, отъ устата му ще потече медъ и масло. Който разбира тѣзи нѣща, той медъ и масло ще събира въ своята чинийка. Побутнете ли го дѣто не трѣбва, отъ устата му ще се излѣятъ най-страшнитѣ думи въ свѣта. Кривитѣ линии въ природата се наричатъ магнетични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на женския принципъ. Правитѣ линии пъкъ сѫ електрични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на мѫжкия принципъ. Който разбира езика на линиитѣ, той може да чете това, което природата е написала по своитѣ върхове и долини, по своитѣ канари и полета.

Когато учениятъ туристъ минава покрай нѣкоя планинска мѣстность, той разглежда цѣлата линия, която е очъртала планината въ своето образуване, и може да чете по нея, като по книга. Геолозитѣ казватъ: едни отъ пластоветѣ на тази планина сѫ начупени, други сѫ нагънати. Ние ще наречемъ това начупване и огъване на пластоветѣ „съпоставяне на линиитѣ“. Кривитѣ линии образуватъ наклонъ. Какво показва наклона въ една планинска мѣстность? — Всѣки наклонъ, изобщо, показва, че е изгубенъ нѣкѫдѣ центърътъ на тежестьта. Щомъ се изгуби центъра на тежестьта въ нѣкое тѣло, веднага става извѣстно натежняване на едната, или на другата страна въ това тѣло. Когато измѣрвате нѣщо на вѣзни, ако едното или другото блюдо натежнѣе, значи, прѣдметътъ, който теглите, още не е уравновѣсенъ съ теглилкитѣ: или той е по-тежъкъ, или грамоветѣ сѫ повече. Вие трѣбва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измѣрите теглото на прѣдмета. Сѫщото може да правите и въ планинскитѣ мѣстности. Когато отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, вие може да съпоставите линиитѣ ѝ по такъвъ начинъ, че да опрѣдѣлите, на коя страна е натежняването. Отъ мѣстностьта пъкъ, въ която живѣятъ хората, може да се опрѣдѣли и тѣхниятъ характеръ. Характерътъ на хората ще съотвѣтствува на кривинитѣ, на огъванията и прѣчупванията, които планинитѣ сѫ прѣтърпѣли. Запримѣръ, хора, които живѣятъ въ долинитѣ, коренно се различаватъ по характеръ отъ тия, които живѣятъ по планинитѣ.

Слѣдователно, за правилното сформируване на човѣшкия характеръ, се изисква идеална обстановка. Нѣма ли даденъ човѣкъ идеална обстановка, тогава организмътъ и характерътъ на този човѣкъ ще съотвѣтствуватъ на окрѫжаващата мѣстность. Въ блатиститѣ мѣста, напримѣръ, се развиватъ въ голѣмо количество комари, които прѣдизвикватъ блатна треска въ населението около тѣзи мѣста. Въ гѫститѣ гори пъкъ много се въдятъ диви звѣрове, които водятъ помежду си постоянна борба за сѫществуване. И между дърветата въ тия гори сѫщо тъй се явява такава борба за надмощие, кое отъ тѣхъ да излѣзе по-високо надъ другитѣ, да се ползува отъ благотворнитѣ слънчеви лѫчи. Причината на тази борба се заключава въ желанието на звѣроветѣ, както и на дърветата да живѣятъ. Много животни и растения сѫ дошли изведнъжъ, и всички искатъ да живѣятъ, а нѣма условия за всички. Трѣбваше само една десета часть отъ тѣхъ да дойде най-напрѣдъ, а останалитѣ да чакатъ своето врѣме. Сѫщото нѣщо може да се каже и за хората. Напримѣръ: много хора искатъ да отидатъ наведнъжъ на нѣкой планински връхъ, като на Мусалла, Черни връхъ и други. Казвамъ: всѣко врѣме неблагоприятствува еднакво за всички хора. Условията на нѣкой връхъ днесъ може да сѫ благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човѣкъ, ако отиде на Мусалла при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че нѣма да спечели, но характерътъ му дори може да се изопачи. Човѣкъ трѣбва да ходи по планинскитѣ върхове само тогава, когато му липсва нѣщо, за да се обогати, да има нѣкаква придобивка. Освѣнъ това, излизането по планинитѣ трѣбва да се обуславя съ научна цѣль, да се изучаватъ причинитѣ за нарушение равновѣсието въ тѣхъ.

Казвамъ: всѣка идея прѣдставлява единъ планински връхъ. Въ това отношение идеитѣ иматъ извѣстно съотношение помежду си и могатъ да се съпоставятъ, както и планинскитѣ върхове. И когато една идея не се възприеме на врѣме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съврѣменнитѣ хора липсватъ много нѣща. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята, но земята бѣше неустроена и пуста“. Обаче, земята и до днесъ още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планинитѣ прѣтърпѣватъ извѣстни промѣни. Прѣдполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще прѣтърпи още редъ промѣни, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бѫде въ състояние да изпълни волята Божия. Промѣнитѣ, които ставатъ сега на земята, се дължатъ на нейната материя, която прѣтърпѣва вѫтрѣшно прѣустройство. Всички тия промѣни, това прѣустройство, което става съ материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерътъ на хората зависи не само отъ планинитѣ и долинитѣ, около които тѣ живѣятъ, но и отъ направлението на водитѣ, на тѣхнитѣ течения. Теченията на рѣкитѣ не сѫ произволни; и тѣ се обуславятъ отъ извѣстни закони. Ако течението на рѣката въ нѣкое село е отъ югъ къмъ сѣверъ, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е отъ сѣверъ къмъ югъ, ще има друго влияние; ако пъкъ течението е отъ изтокъ къмъ западъ, или отъ западъ къмъ изтокъ, ще има съвсѣмъ други влияния. Който не разбира тѣзи закони, минава покрай нѣкоя рѣка, погледне я и казва: голѣма е тази рѣка! Каква е дължината ѝ, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, рѣката е една отъ основнитѣ чърти, по която може да се познае характерътъ на хората около нея. — Каква е посоката, по която тече р. Искъръ? — Отъ югъ къмъ сѣвѣръ. — Какви сѫ по характеръ хората, които живѣятъ покрай Искъра? — Тѣ сѫ студени хора, неотзивчиви, безъ култура. Слѣдователно, тѣ вървятъ отдолу нагорѣ. И затова, всѣки човѣкъ, който се качва нагорѣ, не може да носи много нѣща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много нѣща. Качването нагорѣ подразбира желание на човѣка да стигне до нѣкой високъ планински връхъ въ материалния свѣтъ. Такова желание е, напримѣръ, стремежътъ на човѣка къмъ богатство, да стане милионеръ, да бѫде ученъ. Човѣкъ мисли, че като придобие голѣми богатства, или много знания, ще стане щастливъ. — Не, материалнитѣ блага не правятъ човѣка щастливъ. Животътъ не се заключава въ материалнитѣ блага. Тѣ сѫ само условия, които иматъ смисълъ и цѣна само тогава, когато могатъ да се използуватъ за благото на човѣшката душа. Какво струватъ силата, богатствата и знанието на човѣка, ако той не може да ги използува за благото на своята душа? Какво ще се ползува стариятъ човѣкъ, който нѣма зѫби, отъ прѣсната пита, или отъ добрѣ припечената и вкусна баница?

Мнозина казватъ: трѣбва да се приематъ новитѣ идеи, новото учение. Казвамъ: всѣко учение е храна, която трѣбва да се сдъвче добрѣ, послѣ да се прѣработи и най-послѣ да се асимилира отъ всички удове на организма, като се извадятъ отъ нея потрѣбнитѣ сокове, а непотрѣбнитѣ се изхвърлятъ навънъ. Значи, всѣко учение трѣбва да се прѣчисти отъ излишнитѣ, отъ непотрѣбнитѣ въ него елементи. Много отъ страданията и противорѣчията въ живота се дължатъ, именно, на нечистотиитѣ, на примѣсенитѣ и непотрѣбни елементи въ съврѣменната религиозна и научна мисъль. Съврѣменниятъ ученъ и религиозенъ свѣтъ се нуждае отъ рициново масло, да прѣчисти червата си, за да може стомахътъ правилно да функционира. Когато въ ума на човѣка се натрупватъ много излишни, непотрѣбни мисли, тѣ създаватъ извѣстно подпушване, и мисъльта не може правилно да се проявява. Тогава човѣкъ не може да вади правилни заключения за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Вземете, запримѣръ, европейскитѣ народи, които минаватъ за културни, просвѣтени хора, въ 1914 г. прѣдприеха разни позиции, искаха да постигнатъ голѣми блага, но никой отъ тѣхъ не мислѣше за послѣдствията на своитѣ дѣйствия. За много нѣща мислѣха, потрѣбни и непотрѣбни, но положението имъ се влоши, и днесъ не могатъ да намѣрятъ начинъ, какъ да го подобрятъ. Сега седятъ, мислятъ, какъ да закърпятъ отворенитѣ дупки. Оттукъ кърпятъ, оттамъ кърпятъ, но съ кърпене работа не става. Разумниятъ свѣтъ изисква отъ съврѣменнитѣ хора ново начало. Нека старото здание седи на своето мѣсто! Нека отъ врѣме на врѣме то да се кърпи, но съвършено ново здание трѣбва да се създаде. Нека се създаде нова религия, съ нови хора. Тия нови хора трѣбва да бѫдатъ светии, гении. Какви сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора? — Болни, хилави хора. Днешната религия е мѣсто за болни, а не за здрави хора. Тя лѣкува болнитѣ. Ами на здравитѣ какво дава? — Тѣ трѣбва да почакатъ малко, да се разболѣятъ, да изгубятъ имането си, или да изгубятъ нѣкои отъ своитѣ близки, че тогава да потърсятъ Бога, да Го познаятъ. Какъвъ смисълъ има такова познаване на Бога? Ако е вѣрно, че трѣбва да познаешъ Бога въ нещастието си, познай Го и въ щастието си! Ако Го познаешъ въ сиромашията, познай Го и въ богатството! Ако Го познаешъ въ болестьта, познай Го и въ здравето! Ако Го познаешъ въ невѣжеството, познай Го и въ ученостьта!

Казвамъ: новата религия, новата наука трѣбва да бѫде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислятъ, че сѫ господари на своитѣ мисли и чувства, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че не е така. Мнозина мислятъ, че сѫ културни, учени хора, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че нѣматъ култура, нѣматъ знания. Мнозина мислятъ, че сѫ религиозни, че иматъ силна вѣра, но при единъ сериозенъ изпитъ пропадатъ. Питамъ: кои сѫ основнитѣ чърти на културата? Кои сѫ основнитѣ чърти на науката? Кои сѫ основнитѣ чърти на вѣрата? Разболѣете се нѣщо, езикътъ ви побѣлѣе, и вие веднага се уплашите, викате лѣкарь. Той ви даде нѣкакво лѣкарство, да прѣмахне бѣлината на езика. На какво се дължи побѣляването на езика? — На неправилно храносмилане. Вие сте яли мѫчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъмъ; вие сте спали, когато не трѣбва; ставали сте, когато не трѣбва; мислили сте, когато не трѣбва; чувствували сте, когато не трѣбва. Тѣзи сѫ причинитѣ за бѣлия цвѣтъ на езика.

Срѣщате другъ човѣкъ, който се оплаква, че очитѣ му сѫ малко пожълтѣли. Вие го съвѣтвате да отиде при лѣкарь. Прѣглежда го лѣкарьтъ и констатира появяването на жълтеница. Значи, черниятъ дробъ на този човѣкъ е разстроенъ. Лѣкарьтъ му прѣдписва нѣкакви лѣкарства, но причинитѣ за разстройството на черния дробъ се криятъ другадѣ. Този човѣкъ се е хранилъ при голѣмо безспокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъль и своитѣ чувства. Заеме се за нѣкоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Прѣдприеме друга, и за нея казва: и отъ тази работа нищо нѣма да излѣзе! Ако река да се оженя, и отъ женитбата ми нищо нѣма да излѣзе. Ако имамъ дѣца, и отъ тѣхъ нищо нѣма да стане. Знания имамъ, но и тѣ не ме ползуватъ. На църква ходя, но и отъ църквата нищо не очаквамъ. Лѣга, става, яде, движи се този човѣкъ, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човѣкъ съ такава отрицателна мисъль? — Нищо добро, освѣнъ това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вѣра трѣбва на този човѣкъ. А той какво прави? Като каже, че нищо нѣма да излѣзе отъ неговата работа, махне правата линия на буквата „В“. — И тази работа нѣма да я бѫде! — махне правата линия на буквата „Ѣ“. — И отъ това нищо не очаквамъ! —махне правата линия на буквата „Р“. — И на това не се надѣя! — махне правата линия и на буквата „А“. Тукъ затрие, тамъ затрие, докато най-послѣ не знае, какво да прави, животътъ му се обезмисля, и той изпада въ пълно отчаяние. Казвамъ: слушай, приятелю, ето какво трѣбва да направишъ. Кажи: ще стане тази работа! — тури правата линия на буквата „В“, — И тази работа ще се уреди! — тури правата линия на буквата „Ѣ“. — И тукъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „Р“. — И тамъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „А“. Какво ще придобиешъ? — Вѣра. Вѣрата е импулсъ, който дава движение, направление на човѣка къмъ извѣстна посока. Тази посока може да бѫде нагорѣ, къмъ върха на планината, или надолу — къмъ долината.

Слѣдователно, всички хора, които слизатъ отъ планинския връхъ, прѣдставляватъ течность. Тѣ сѫ хора на чувствата. Опасностьта не седи въ това, че тѣ слизатъ надолу, но въ туй, че могатъ да залѣятъ цѣлата мѣстность, прѣзъ която минаватъ. Отъ тѣхъ се изисква разумность, да прокопаятъ каналъ, въ който да се влива водата. Ония пъкъ, които се качватъ на планинския връхъ, тѣ сѫ хора на мисъльта. Тъй щото, човѣкъ може да живѣе и върху кълбо, защото въ всѣко нѣщо, което се изживѣва, трѣбва да има двѣ течения: едно нагорѣ, а друго — надолу. Въ това кълбо може да се направи единъ разрѣзъ, като врата за влизане и излизане отъ условията на външния животъ. Подобно нѣщо прѣдставлява човѣшката уста. По двѣтѣ устни минаватъ теченията на живота: по горната устна — горното течение, а по долната — долното течение.

Ученитѣ, които се занимаватъ съ физиогномията, знаятъ причинитѣ, защо горната устна на хората е извита, защо у нѣкои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно сѫ отчъртани устнитѣ, толкова по добрѣ. У нѣкои хора горната устна е издадена напрѣдъ. Това показва положителенъ, активенъ характеръ, който винаги е готовъ да прѣдприеме крачка напрѣдъ. По горната устна се опрѣдѣля състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добрѣ сформирувана, толкова и умътъ на този човѣкъ е по-добрѣ развитъ. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умътъ на този човѣкъ сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата „Р“, безъ правата линия. Какво трѣбва тогава на този човѣкъ? — Трѣбва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р“. За да се завърши една мисъль, една идея, тя се нуждае отъ спомагателни срѣдства. Ако една идея нѣма спомагателнитѣ сили на електричеството, тя не може да се тури въ дѣйствие.

Древнитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“ За да се познае човѣкъ, той трѣбва да се проучава, да знае, какво има, и какво му липсва. Напримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава, както своитѣ вѣжди, така и вѣждитѣ на другитѣ хора. Казватъ, че когато вѣждитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ наклонени надолу, той прѣдставлява човѣкъ съ стари идеи. Той е прѣгърбенъ отъ голѣмия материаленъ товаръ, който носи и казва: какво трѣбва да правя? — Снеми часть отъ товара си. Освободи ума, сърцето и волята си отъ излишния багажъ. Изправи всички свои погрѣшки, напусни старитѣ идеи и започни новъ животъ. Ученикътъ на новата култура, на новото учение трѣбва всѣки день да се ражда. Направи ли днесъ една погрѣшка, утрѣ трѣбва да се новороди, да си създаде новъ организъмъ. Опетни ли днесъ дрехата си, утрѣ трѣбва да се облѣче въ нова, чиста дреха, свободна отъ всѣкакви грѣшки и прѣстѫпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита съ грѣхове и прѣстѫпления, той никога нѣма да се освободи отъ грѣха. Щомъ може да създаде дреха на прѣстѫпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, съ която да се облѣче. Когато напишете нѣкому едно обидно писмо съ вашето перо, това перо е вече опетнено. Прѣзъ него е минала лошата мисъль, отправена до този човѣкъ. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и съ него продължавайте да пишете по-нататъкъ.

И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ наука за „вѫтрѣшна чистота“. Всѣка погрѣшка, направена съзнателно или несъзнателно, трѣбва да се изправи. Нѣкой иска да се помоли на Бога, но прѣди всичко не вѣрва въ силата на молитвата; послѣ, не знае, какъ да се моли, и колко врѣме да се моли. Изправи се той прѣдъ лицето на Бога и не знае, какво да прави. Да се молишъ, това не подразбира нито много, нито малко врѣме. За колко врѣме се нахранвате? Ако сте отъ бързитѣ хора, може да се нахраните за 10—15 минути; ако сте отъ срѣднитѣ — за 25 минути; ако сте отъ аристократитѣ, ще се нахраните за 45 минути, а може и за единъ часъ. Безъ да е аристократъ човѣкъ, ако той яде по всички правила на храненето, единъ часъ не е много. Ако човѣкъ се храни правилно, въ врѣме на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за сѫществата, които сѫ взели участие въ приготвянето ѝ. Мисли ли така, той ще се свърже съ хората, които сѫ приготвили храната, и ще може да използува тѣхната енергия. Фурнаджията, който мѣси хлѣбъ, внася часть отъ своята енергия въ него; орачътъ на нивата внася часть отъ своята енергия въ земята; и воденичарьтъ внася часть отъ своята енергия, макаръ и отрицателна. Той е бирникъ, който не носи добро. Камънитѣ, съ които се мели брашното, сѫщо така внасятъ часть отъ своята отрицателна енергия въ брашното.

И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начинъ, какъ да възприеме добритѣ енергии, внесени въ хлѣба, и какъ да се освободи отъ отрицателнитѣ енергии, останали въ него. Който не разбира този законъ, той ще приеме хлѣба съ всичкитѣ енергии въ него, добри и лоши, и ще усѣща шума на воденичнитѣ камъни въ стомаха си, а послѣ въ сърцето и въ ума си. Ще срещнете този човѣкъ и ще го чувате по цѣлъ день да говори и да се оплаква: кой е създалъ този лошъ свѣтъ? Всички хора сѫ крадци и разбойници, обиратъ държавата. Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Остарѣхъ, всичко загубихъ. Никѫдѣ не мога да намѣря миръ: нито вънъ, нито вѫтрѣ. Отивамъ дома си, жена, дѣца, всички викатъ, само искатъ „дай-дай“ — нищо друго не чувамъ. Легна си, и тукъ нѣмамъ миръ: бълхи, дървеници, комари — и тѣ не ми даватъ покой! Казвамъ: този човѣкъ прилича на празна воденица. Питамъ: ако поставятъ този човѣкъ на мѣстото на Господа, ще може ли той да даде новъ планъ за създаване на свѣта? Може ли той да оправи свѣта, но не само на думи, а на дѣла? Всѣки, който критикува Бога, нека създаде новъ свѣтъ, безъ страдания и мѫчнотии.

Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото учение, и всѣки да заработи върху себе си. Ако ти не можешъ да работишъ върху себе си, ако не можешъ правилно да мислишъ, ти не си човѣкъ; ако не чувствувашъ правилно, ти и животно не си; ако не знаешъ, да правишъ добро, ти и ангелъ не си. Щомъ не си ангелъ, не си човѣкъ, не си животно, не си камъкъ, тогава какво си? Ще кажешъ че си човѣкъ. Може ли да се нарича човѣкъ онази восъчна статуя съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши и уста поставени на нея? Каква полза отъ това, че тази восъчна фигура наподобява човѣкъ? Въ едно събрание, напримѣръ, седатъ много хора: едни отъ тѣхъ внимателно слушатъ оратора, а други спятъ. Дойде отвънъ нѣкой, приближи се до единъ отъ заспалитѣ и тихо пошепва на ухото му: дѣдо ви оставилъ 100,000 долари. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вънъ. Значи, само тия хора могатъ да се считатъ за живи, за разумни, които въ даденъ случай сѫ будни за извѣстни идеи. Защо? — Защото могатъ да ги разбиратъ, възприематъ и прилагатъ въ живота си.

Нѣкой човѣкъ философствува, казва, че животътъ не струва нищо, че е празна работа, че нѣма смисълъ да се живѣе, че по-добрѣ да умре човѣкъ, отколкото да кара такова жалко сѫществуване и т. н. Въ този моментъ на размишления идва отвънъ нѣкой и извиква: „Пожаръ!“ — Тъй ли? Какъ, кѫдѣ?— И веднага философътъ почва да бѣга. Питамъ: защо този философъ бѣга? Нали животътъ нѣма смисълъ? Прѣди единъ моментъ искаше да умре, а сега бѣга. Нека бѫде послѣдователенъ въ своитѣ разбирания. Това значи да говори човѣкъ за нѣща, които нито разбира, нито е опиталъ. Когато нѣкой сиромахъ казва, че иска да умре, азъ тълкувамъ думитѣ му въ другъ смисълъ: той иска сиромашията му да умре. Когато нѣкоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да ѝ отпусне кредитъ, защото ѝ дотегнало вече да слугува по чужди кѫщи. Тя иска да се облѣче, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде нѣкой при нея, и тихо ѝ пошепне: дѣдо ти умрѣлъ и ти оставилъ 200,000 лева наслѣдство. — Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пѣе — животътъ вече придобива смисълъ. Какъ нѣма да се осмисли животътъ при 200,000 лева наслѣдство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвамъ: за да се осмисли животътъ на човѣка, той трѣбва да се заинтересува отъ нѣщо. Тъй както животътъ се развива, той не стои на едно мѣсто, но постоянно тече и се развива. Въ него се забѣлѣзва непрѣкѫснатъ процесъ на движение.

Сега става голѣмо прѣустройство на материята. Всичко прѣтърпява промѣна. Планинитѣ въ цѣлия Балкански полуостровъ, па и въ цѣла Европа, постоянно измѣнятъ своя центъръ. Цѣлиятъ континентъ се движи къмъ екватора. Слѣдъ хиляди години слънцето ще изгрѣва на сѣверъ. Тогава сѣверъ ще бѫде сегашниятъ изтокъ, и свѣтътъ ще стане по-добъръ. Въ човѣшкия свѣтъ сѣверъ показва егоизма на човѣка, а въ Божествения свѣтъ сѣверъ означава Истината. Щомъ сѣверъ стане изтокъ, отъ този полюсъ ще потече благотворна енергия за човѣка, и той ще стане истински духовенъ. Понеже осьта на земята е наклонена на 23°, съврѣменнитѣ хора нѣматъ правилна идея за Бога. Веднъжъ тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичкитѣ имъ възгледи и разбирания. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но щомъ не имъ хареса нѣщо, започватъ да казватъ, че това не е право, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва и т. н. Това показва, че хората не разбиратъ идеята за Бога, нито идеята за Любовьта. Щомъ човѣкъ разсѫждава по този начинъ, веднага неговата ось се наклонява. Питамъ: кѫдѣ е нормата, съ която опрѣдѣляме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.

Всички съврѣменни хора говорятъ за любовьта и казватъ, че я разбиратъ. Прѣдставете си, че нѣкой ми се обяснява въ любовь, но азъ съмъ великъ адептъ, имамъ способностьта да се прѣвръщамъ въ разни животни, прѣдмети и редъ други нѣща. Тъкмо ми се обяснява въ любовь, и азъ се прѣвърна въ една добрѣ изхранена кокошка. Този човѣкъ, като види кокошката, въ него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добрѣ изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията ѝ, кръцне, и скоро въ тенджерата. Щомъ излѣза отъ това състояние, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Слѣдъ това той пакъ продължава обясненията си: много те обичамъ, безъ тебе не мога да живѣя. Въ това врѣме азъ се прѣвръщамъ въ торба, пълна съ златни английски лири. Щомъ види торбата, този човѣкъ веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега азъ пакъ провѣрявамъ неговата любовь. Човѣкъ, който истински люби, не постѫпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговиятъ любимъ. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата съ златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господарь. Докато човѣкъ има вѫтрѣшно стѣснение, вѫтрѣшно ограничение и ламтежъ къмъ всичко чуждо, той не разбира любовьта, не намира смисълъ въ живота. Започне ли да критикува свѣта, че не е направенъ, както трѣбва, отъ този човѣкъ гений не може да стане.

Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ своята религия и наука, съ своитѣ изкуства и занаяти. Вѣрно е, че човѣчеството е постигнало много нѣщо, но трѣбва да се направи крачка напрѣдъ. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислятъ и чувствуватъ, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съврѣменната наука, напримѣръ, съпоставя извѣстни факти, но въ това съпоставяне нѣма пълно единство. Ученитѣ изучаватъ живота на микробитѣ, търсятъ начини да имъ противодѣйствуватъ; тѣ изучаватъ състава на хранитѣ и тѣхното употрѣбление въ живота; изучаватъ и редъ още въпроси, но тѣ не могатъ да намѣрятъ единъ съотвѣтенъ методъ, съ който да покажатъ на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Обаче, сѫществува една положителна, абсолютна наука, отъ никого независима, която разкрива всички факти и явления въ тѣхния дълбокъ смисълъ и въ тѣхната сѫщина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всѣки човѣкъ, който е въ правилна връзка съ Бога.

Божествениятъ свѣтъ е пъленъ съ възвишени, любещи, крайно дѣятелни сѫщества. Що е умора, скръбь, отчаяние, тѣ не познаватъ. Когато човѣкъ е въ връзка съ този възвишенъ свѣтъ, той напълно може да разчита на тѣхната помощь. Ако се намирашъ прѣдъ нѣкоя дълбока рѣка, безъ мостъ, и не знаешъ, какъ да минешъ, едно отъ тия разумни сѫщества ще ти нашепне: на разстояние единъ километъръ оттукъ, рѣката се стѣснява. Иди тамъ и ще прѣминешъ. Другъ пѫть изпаднешъ въ нѣкое непознато село, не знаешъ, дѣ да прѣнощувашъ. Дойде нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ и ти нашепва: на края на това село живѣе една бѣдна вдовица съ нѣколко дѣца; иди тамъ, тя ще те приеме. Както виждате, тѣзи сѫщества ви изпращатъ при бѣдни, а не при богати хора. Защо? — Богатитѣ хора нѣматъ врѣме да се занимаватъ съ услуги къмъ този-онзи. Тѣ сѫ заети съ разходки, съ обличания за разни приеми, съ приготовления за балове, концерти и т.н.

Що е богатството? Що е сиромашията? — Нито богатството, нито сиромашията могатъ да опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка въ свѣта. Защо? — Защото има външно богатство, има и вѫтрѣшно богатство; има външна сиромашия, има и вѫтрѣшна сиромашия. Остави ли се човѣкъ, отвънъ да го правятъ богатъ, като му даватъ разни служби, добрѣ платени, той не е на мѣстото си. Ще направятъ човѣка царь, свещеникъ, владика, министъръ, че ще го обогатятъ. Царьтъ трѣбва да се роди такъвъ; свещеникътъ трѣбва да се роди такъвъ; художникътъ, музикантътъ трѣбва да се родятъ такива. Остане ли човѣкъ, отвънъ да му налагатъ разни положения, или въ какво да вѣрва и въ какво не, свършена е неговата работа. Човѣкъ трѣбва да се роди съ опрѣдѣлено, положително вѣрую въ себе си, което никой да не е въ състояние да разклати. Всѣко вѣрую е сѣме въ човѣшката душа, което никой отвънъ не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и послѣ да го култивира. Сѣмето носи въ себе си силата за своето бѫдеще развитие.

Питамъ: трѣбва ли да се сърдите на човѣка, че се е родилъ съ извѣстенъ стремежъ? Помнете слѣдното: никога човѣкъ не се ражда съ стремежъ къмъ нѣщо лошо. Той се ражда съ добри стремежи, но може доброволно, или несъзнателно да изопачи своитѣ добри стремежи. Запримѣръ, всѣки човѣкъ се ражда съ стремежъ да яде, да се храни. Този стремежъ е естественъ законъ въ природата. Обаче, човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмѣни този законъ, и започва да туря въ стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е прѣдвидено. И двата метода, обаче сѫ врѣдни. И двата метода не сѫществуватъ въ природата. Всѣки трѣбва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахътъ има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахътъ разбира повече и отъ съврѣменнитѣ химици. Дадете ли му нѣкоя несъотвѣтна за него храна, той я изхвърля навънъ и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-послѣ обяви стачка на господаря си и казва: или ще живѣешъ, както Богъ иска, или повече нѣма да ти работя! Прѣстане ли стомахътъ да работи, това съдружие пропада, ликвидира съ смѣткитѣ си, и тази фирма изчезва отъ тевтера на търговцитѣ. Стомахътъ отива да работи при другъ господарь, който знае начинъ, методи за правилно хранене.

Казвамъ: който иска да живѣе правилно, нека проучава и прилага новитѣ методи. Ние не рушимъ, но градимъ. Ние не се занимаваме съ старото, но съ новото. Старитѣ хора нека си живѣятъ, нека умиратъ, нека се погребватъ едни други. Ние нѣмаме врѣме да погребваме. Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ мъртви“. Този направилъ нѣкакво зло, онзи направилъ нѣкаква погрѣшка — това не ни интересува; този падналъ нѣкѫдѣ и се окалялъ — и това не ни интересува. Нѣма защо да ми разправятъ за неговото оцапване. Като дойде при мене този човѣкъ, ще го хвана за дрехата, ще го потопя въ бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко въ тази вода, докато се изчистишъ. Слѣдъ 10-15 минути го изваждамъ, виждамъ го чистъ, освѣженъ като другитѣ. Такъвъ е резултатътъ на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто въ свѣта, и злото, само по себе си, ще си отиде. Възъ основа на този законъ, посѣй въ ума си една Божествена мисъль и я остави да работи. Тази мисъль има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатитѣ. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го прѣзирай. Посѣй го въ сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плодъ. Безпокойствията, смущенията на хората показватъ, че тѣ не разбиратъ Божия законъ. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно врѣме, макаръ че прѣзъ лѣтото си гледалъ на нея съ прѣзрѣние. Зимно врѣме тази клечка може да извърши това, което и голѣмитѣ дървета не могатъ да извършатъ. Важностьта на кибритената клечка се дължи на онзи елементъ, който е на главичката ѝ. Безъ него тя нищо не би прѣдставлявала. Важно е връхчето на клечката. Всѣка Божествена мисъль, която влиза въ ума на човѣка, на връхчето си съдържа единъ мекъ елементъ, който произвежда добри резултати.

Въ съврѣменното общество има единъ механически начинъ на работа. Всѣки уповава на други, които да работятъ вмѣсто него. Синътъ очаква отъ майка си и баща си; тѣ пъкъ очакватъ отъ обществото, отъ държавата; тя пъкъ очаква отъ гражданитѣ си, и по този начинъ свѣтътъ не може да се поправи. Обществото е създадено отъ хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляватъ, сѫ добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единицитѣ, които влизатъ въ него, не сѫ добри. Само по себе си общество не сѫществува. То е колективенъ резултатъ отъ дѣйностьта на много индивиди. Нѣкой казва: какво мога да направя азъ самичъкъ? — Ти не се безпокой за това. Единъ човѣкъ може да създаде цѣло общество. Кой създаде цѣлото човѣчество? — Адамъ. Какво човѣчество създаде Адамъ? — Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излѣзе отъ първия Адамъ. Сега въ свѣта иде вториятъ Адамъ, който ще създаде новото човѣчество.

Сегашнитѣ хора вървятъ по пѫтя на стария Адамъ. Той казва: и тебе обичамъ, но себе си — повече; и за тебе мисля, но за себе си — повече; и тебе искамъ да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искамъ и ти да бѫдешъ ученъ човѣкъ, но азъ — по-ученъ; искамъ и ти да бѫдешъ силенъ, но азъ — по-силенъ. Тази философия проповѣдваше стария, Адамъ. Той искаше навсѣкѫдѣ и въ всичко пръвъ да бѫде, но послѣденъ остана. Дойде нѣкой при мене и ми казва: азъ вѣрвамъ въ Бога, разговарямъ съ Него, виждамъ, какво става въ другия свѣтъ. Не е въпросъ за критика, но казвамъ: онзи човѣкъ, който вѣрва въ Бога и се разговаря съ Него, който знае, какво става въ другия свѣтъ, е даровитъ, способенъ човѣкъ. Той знае да свири, да пѣе, знае много науки, разбира живота, разговаря се съ природата, знае нейния езикъ и т. н. Изваждамъ цигулката си и казвамъ на този човѣкъ: посвири малко да те чуя, какъ свиришъ. — Азъ не зная да свиря. Отварямъ една математическа книга и му казвамъ: обясни ми тази формула. — Азъ не съмъ училъ математика. Ами това цвѣте можешъ ли да нарисувашъ? — И рисуване не съмъ училъ. Гледамъ този човѣкъ и се чудя на думитѣ му: съ Бога се разговарялъ, при ангелитѣ ходилъ, всичко видѣлъ и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира отъ математика и т. н. Не говорете нѣща, които не разбирате.

Който се хвали съ нѣща, които никога не е видѣлъ и чулъ, той се намира въ положението на онзи шопъ отъ софийскитѣ села, който единъ пазаренъ день дошълъ въ София и могълъ да разгледа само „битъ пазаръ“, но като се върналъ въ селото си, започналъ да разправя, че билъ въ София, всичко чулъ и видѣлъ, и много нѣща разбралъ. — Какво видѣ въ София? — запитвали го съселянитѣ му. — Какво ли невидѣхъ? — Стари дрехи, стари обуща, хора съ дълги бради, всички викатъ, крѣщатъ, все евтино продаватъ. — Това не е София. Да видите една малка часть отъ цѣлото, това не е наука, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра се прѣвръща въ положителна наука. Човѣкъ трѣбва да знае не само едно изкуство, но най-малко десеть изкуства. Светията трѣбва да знае всичко: и да свири, и да пѣе, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трѣбва да знае, дѣ има хубава вода, дѣ има високи планини, дѣ има най-хубави мѣста въ природата. Знае ли човѣкъ всичко това, той има правилни отношения съ Първичната Причина.

Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да владѣе човѣкъ нѣкакво изкуство въ съвършенство! Приятно е да слушате единъ пѣвецъ съ добрѣ разработенъ гласъ. Приятно е да слушате единъ великъ музикантъ. Когато слушате нѣкой идеенъ пѣвецъ или музикантъ, гласътъ му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрѣзъ тоноветѣ, чрѣзъ гласа му. Мнозина отиватъ да слѣдватъ по музика или пѣние въ Италия, Франция и другадѣ. Добрѣ е да имашъ за учитель нѣкой великъ талантъ, но важно е и това, което криешъ въ себе си. Ако поставите единъ немузикаленъ човѣкъ въ музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имало нѣкѫдѣ въ Европа единъ господинъ, необикновено музикаленъ, съ тънко разбиране на музиката и съ силно желание да пѣе, но голѣмото му нещастие се заключавало въ това, че ларинксътъ му билъ поврѣденъ, не могълъ да пѣе. Тогава той срѣща една красива мома, която нѣмала музикални дарби, не могла да пѣе, но имала здравъ ларинксъ. Той правилъ слѣдния опитъ: тя излизала на сцената, а той седѣлъ задъ нея и силно съсрѣдоточвалъ мисъльта си къмъ момата, да пѣе. И дѣйствително, тя пѣела отлично. Обаче, единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ нея заради пѣнието ѝ, като мислилъ, че тя самата пѣе тъй хубаво. Младиятъ момъкъ, отъ ревность къмъ диригента, който я направлявалъ, гръмва единъ день срѣщу него и го убива. Отъ този моментъ момата изгубва способностьта си да пѣе. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената безъ гласъ, безъ дарби къмъ пѣние.

Слѣдователно, много отъ дарбитѣ на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на такива странични влияния отъ природата. Докато сѫ въ връзка съ нея, тѣ проявяватъ своитѣ дарби, сили и способности. Скѫсатъ ли връзката съ нея, тѣ изгубватъ своитѣ дарби и способности. Този законъ се спазва и въ отношенията ни съ Първичната Причина. Докато Божествената мисъль е насочена къмъ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Нарушимъ ли нѣкакъвъ Божественъ законъ, тази връзка се прѣкѫсва, и ние ставаме обикновени хора. Въ Бога сѫ всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човѣка или на всички по-малки отъ него сѫщества. У Бога има желание, всички сѫщества да се ползуватъ отъ Неговитѣ блага. Всичко, което сѫществува въ Него, Той иска да се реализира и навънъ. Отъ това гледище Богъ иска отъ хората да развиватъ своитѣ дарби и способности.

Казватъ: да бѫдемъ добри! — Въ какво седи добротата на човѣка? Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да ти е приятно да го гледашъ. Като погледнешъ очитѣ му, да виждашъ дълбочина въ тѣхъ — цѣлото небе, съ всичкитѣ звѣзди да се оглежда тамъ. Като погледнешъ устата му, да прѣдвкусвашъ разумното слово, което излиза отъ нея. Като погледнешъ ухото му, да те прѣнася въ свѣтъ на музика и хармония, да виждашъ въ него човѣка на възвишената мѫдрость и знание. Това ухо трѣбва да схваща и най-тихитѣ нашепвания и да ги разбира. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да има още силна и възпитана воля. Едноврѣменно той ще се проявява и като силенъ, и като слабъ човѣкъ; и като уменъ, и като глупавъ. Съ умния ще се постави като уменъ; съ глупавия — като глупавъ, но безъ да го разбере глупавиятъ. Умниятъ човѣкъ има свойството да прави глупавия уменъ; глупавиятъ пъкъ може да направи обикновения човѣкъ, съ обикновени дарби, глупавъ

Ще ви приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да видите, какъ глупавиятъ прави другитѣ хора глупави. Единъ старъ български попъ, като челъ Евангелието, намѣрилъ страницата, въ която се говорѣло за св. Богородица, и понеже трѣбвало да чете въ църквата нѣщо за св. Богородица, за да не изгуби страницата, турилъ на това мѣсто, като бѣлѣгъ единъ празъ. Прѣди да тръгне на църква, попадията вижда праза въ Евангелието и си казва: навѣрно дѣдо попъ обича много празъ. Чакай тогава да му туря още нѣколко праза, че да има, когато му потрѣбватъ. Туря тя на десетина мѣста въ книгата по едно парченце празъ и излиза отъ стаята му. Дѣдо попъ тръгва за църква, взима книгата и влиза въ олтаря. Излиза прѣдъ паството си. Отваря книгата, но за негово очудване, той вижда, че нѣкой турилъ празъ на десетина мѣста изъ книгата. На кое мѣсто бѣше писаното за св. Богородица — не знае. Объркалъ се дѣдо попъ въ своята служба. Питамъ: кои отъ правилата на съврѣменнитѣ хора не приличатъ на праза, който си е поставилъ този старъ попъ?

И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ положително знание, безъ никакви прѣдубѣждения и прѣдразсѫдъци. Всички хора се нуждаятъ отъ знание, което почива на съвършената Любовь, на съвършената Мѫдрость и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и дѣйствия.

Бесѣда отъ Учителя,

държана на 27 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

От томчето "По Бога направени"
Съборни бесѣди, 1929 год.
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЛИНИИТѢ НА ПРИРОДАТА.

( текстът е обработен за сайта от Георги Касапов )

Въ висшия съзнателенъ животъ сѫществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да съпоставя многобройнитѣ и разнообразни, на видъ независими едно отъ друго явления, за да създаде отъ тѣхъ една стройна система, каквато въ сѫщность прѣдставлява цѣлата вселена. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха този законъ, отъ линиитѣ, които очъртаватъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ, тѣ биха могли да изкаратъ цѣла наука. Който разбира отъ линиитѣ, съ които природата си служи, би могълъ да изнесе нѣщо красиво, или нѣщо опасно, споредъ това, какво означаватъ разнитѣ огъвания и прѣчупвания на тия линии. Ако побутнете човѣка на мѣсто, дѣто трѣбва, отъ устата му ще потече медъ и масло. Който разбира тѣзи нѣща, той медъ и масло ще събира въ своята чинийка. Побутнете ли го дѣто не трѣбва, отъ устата му ще се излѣятъ най-страшнитѣ думи въ свѣта. Кривитѣ линии въ природата се наричатъ магнетични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на женския принципъ. Правитѣ линии пъкъ сѫ електрични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на мѫжкия принципъ. Който разбира езика на линиитѣ, той може да чете това, което природата е написала по своитѣ върхове и долини, по своитѣ канари и полета.

Когато учениятъ туристъ минава покрай нѣкоя планинска мѣстность, той разглежда цѣлата линия, която е очъртала планината въ своето образуване, и може да чете по нея, като по книга. Геолозитѣ казватъ: едни отъ пластоветѣ на тази планина сѫ начупени, други сѫ нагънати. Ние ще наречемъ това начупване и огъване на пластоветѣ „съпоставяне на линиитѣ“. Кривитѣ линии образуватъ наклонъ. Какво показва наклона въ една планинска мѣстность? — Всѣки наклонъ, изобщо, показва, че е изгубенъ нѣкѫдѣ центърътъ на тежестьта. Щомъ се изгуби центъра на тежестьта въ нѣкое тѣло, веднага става извѣстно натежняване на едната, или на другата страна въ това тѣло. Когато измѣрвате нѣщо на вѣзни, ако едното или другото блюдо натежнѣе, значи, прѣдметътъ, който теглите, още не е уравновѣсенъ съ теглилкитѣ: или той е по-тежъкъ, или грамоветѣ сѫ повече. Вие трѣбва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измѣрите теглото на прѣдмета. Сѫщото може да правите и въ планинскитѣ мѣстности. Когато отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, вие може да съпоставите линиитѣ ѝ по такъвъ начинъ, че да опрѣдѣлите, на коя страна е натежняването. Отъ мѣстностьта пъкъ, въ която живѣятъ хората, може да се опрѣдѣли и тѣхниятъ характеръ. Характерътъ на хората ще съотвѣтствува на кривинитѣ, на огъванията и прѣчупванията, които планинитѣ сѫ прѣтърпѣли. Запримѣръ, хора, които живѣятъ въ долинитѣ, коренно се различаватъ по характеръ отъ тия, които живѣятъ по планинитѣ.

Слѣдователно, за правилното сформируване на човѣшкия характеръ, се изисква идеална обстановка. Нѣма ли даденъ човѣкъ идеална обстановка, тогава организмътъ и характерътъ на този човѣкъ ще съотвѣтствуватъ на окрѫжаващата мѣстность. Въ блатиститѣ мѣста, напримѣръ, се развиватъ въ голѣмо количество комари, които прѣдизвикватъ блатна треска въ населението около тѣзи мѣста. Въ гѫститѣ гори пъкъ много се въдятъ диви звѣрове, които водятъ помежду си постоянна борба за сѫществуване. И между дърветата въ тия гори сѫщо тъй се явява такава борба за надмощие, кое отъ тѣхъ да излѣзе по-високо надъ другитѣ, да се ползува отъ благотворнитѣ слънчеви лѫчи. Причината на тази борба се заключава въ желанието на звѣроветѣ, както и на дърветата да живѣятъ. Много животни и растения сѫ дошли изведнъжъ, и всички искатъ да живѣятъ, а нѣма условия за всички. Трѣбваше само една десета часть отъ тѣхъ да дойде най-напрѣдъ, а останалитѣ да чакатъ своето врѣме. Сѫщото нѣщо може да се каже и за хората. Напримѣръ: много хора искатъ да отидатъ наведнъжъ на нѣкой планински връхъ, като на Мусалла, Черни връхъ и други. Казвамъ: всѣко врѣме неблагоприятствува еднакво за всички хора. Условията на нѣкой връхъ днесъ може да сѫ благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човѣкъ, ако отиде на Мусалла при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че нѣма да спечели, но характерътъ му дори може да се изопачи. Човѣкъ трѣбва да ходи по планинскитѣ върхове само тогава, когато му липсва нѣщо, за да се обогати, да има нѣкаква придобивка. Освѣнъ това, излизането по планинитѣ трѣбва да се обуславя съ научна цѣль, да се изучаватъ причинитѣ за нарушение равновѣсието въ тѣхъ.

Казвамъ: всѣка идея прѣдставлява единъ планински връхъ. Въ това отношение идеитѣ иматъ извѣстно съотношение помежду си и могатъ да се съпоставятъ, както и планинскитѣ върхове. И когато една идея не се възприеме на врѣме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съврѣменнитѣ хора липсватъ много нѣща. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята, но земята бѣше неустроена и пуста“. Обаче, земята и до днесъ още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планинитѣ прѣтърпѣватъ извѣстни промѣни. Прѣдполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще прѣтърпи още редъ промѣни, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бѫде въ състояние да изпълни волята Божия. Промѣнитѣ, които ставатъ сега на земята, се дължатъ на нейната материя, която прѣтърпѣва вѫтрѣшно прѣустройство. Всички тия промѣни, това прѣустройство, което става съ материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерътъ на хората зависи не само отъ планинитѣ и долинитѣ, около които тѣ живѣятъ, но и отъ направлението на водитѣ, на тѣхнитѣ течения. Теченията на рѣкитѣ не сѫ произволни; и тѣ се обуславятъ отъ извѣстни закони. Ако течението на рѣката въ нѣкое село е отъ югъ къмъ сѣверъ, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е отъ сѣверъ къмъ югъ, ще има друго влияние; ако пъкъ течението е отъ изтокъ къмъ западъ, или отъ западъ къмъ изтокъ, ще има съвсѣмъ други влияния. Който не разбира тѣзи закони, минава покрай нѣкоя рѣка, погледне я и казва: голѣма е тази рѣка! Каква е дължината ѝ, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, рѣката е една отъ основнитѣ чърти, по която може да се познае характерътъ на хората около нея. — Каква е посоката, по която тече р. Искъръ? — Отъ югъ къмъ сѣвѣръ. — Какви сѫ по характеръ хората, които живѣятъ покрай Искъра? — Тѣ сѫ студени хора, неотзивчиви, безъ култура. Слѣдователно, тѣ вървятъ отдолу нагорѣ. И затова, всѣки човѣкъ, който се качва нагорѣ, не може да носи много нѣща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много нѣща. Качването нагорѣ подразбира желание на човѣка да стигне до нѣкой високъ планински връхъ въ материалния свѣтъ. Такова желание е, напримѣръ, стремежътъ на човѣка къмъ богатство, да стане милионеръ, да бѫде ученъ. Човѣкъ мисли, че като придобие голѣми богатства, или много знания, ще стане щастливъ. — Не, материалнитѣ блага не правятъ човѣка щастливъ. Животътъ не се заключава въ материалнитѣ блага. Тѣ сѫ само условия, които иматъ смисълъ и цѣна само тогава, когато могатъ да се използуватъ за благото на човѣшката душа. Какво струватъ силата, богатствата и знанието на човѣка, ако той не може да ги използува за благото на своята душа? Какво ще се ползува стариятъ човѣкъ, който нѣма зѫби, отъ прѣсната пита, или отъ добрѣ припечената и вкусна баница?

Мнозина казватъ: трѣбва да се приематъ новитѣ идеи, новото учение. Казвамъ: всѣко учение е храна, която трѣбва да се сдъвче добрѣ, послѣ да се прѣработи и най-послѣ да се асимилира отъ всички удове на организма, като се извадятъ отъ нея потрѣбнитѣ сокове, а непотрѣбнитѣ се изхвърлятъ навънъ. Значи, всѣко учение трѣбва да се прѣчисти отъ излишнитѣ, отъ непотрѣбнитѣ въ него елементи. Много отъ страданията и противорѣчията въ живота се дължатъ, именно, на нечистотиитѣ, на примѣсенитѣ и непотрѣбни елементи въ съврѣменната религиозна и научна мисъль. Съврѣменниятъ ученъ и религиозенъ свѣтъ се нуждае отъ рициново масло, да прѣчисти червата си, за да може стомахътъ правилно да функционира. Когато въ ума на човѣка се натрупватъ много излишни, непотрѣбни мисли, тѣ създаватъ извѣстно подпушване, и мисъльта не може правилно да се проявява. Тогава човѣкъ не може да вади правилни заключения за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Вземете, запримѣръ, европейскитѣ народи, които минаватъ за културни, просвѣтени хора, въ 1914 г. прѣдприеха разни позиции, искаха да постигнатъ голѣми блага, но никой отъ тѣхъ не мислѣше за послѣдствията на своитѣ дѣйствия. За много нѣща мислѣха, потрѣбни и непотрѣбни, но положението имъ се влоши, и днесъ не могатъ да намѣрятъ начинъ, какъ да го подобрятъ. Сега седятъ, мислятъ, какъ да закърпятъ отворенитѣ дупки. Оттукъ кърпятъ, оттамъ кърпятъ, но съ кърпене работа не става. Разумниятъ свѣтъ изисква отъ съврѣменнитѣ хора ново начало. Нека старото здание седи на своето мѣсто! Нека отъ врѣме на врѣме то да се кърпи, но съвършено ново здание трѣбва да се създаде. Нека се създаде нова религия, съ нови хора. Тия нови хора трѣбва да бѫдатъ светии, гении. Какви сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора? — Болни, хилави хора. Днешната религия е мѣсто за болни, а не за здрави хора. Тя лѣкува болнитѣ. Ами на здравитѣ какво дава? — Тѣ трѣбва да почакатъ малко, да се разболѣятъ, да изгубятъ имането си, или да изгубятъ нѣкои отъ своитѣ близки, че тогава да потърсятъ Бога, да Го познаятъ. Какъвъ смисълъ има такова познаване на Бога? Ако е вѣрно, че трѣбва да познаешъ Бога въ нещастието си, познай Го и въ щастието си! Ако Го познаешъ въ сиромашията, познай Го и въ богатството! Ако Го познаешъ въ болестьта, познай Го и въ здравето! Ако Го познаешъ въ невѣжеството, познай Го и въ ученостьта!

Казвамъ: новата религия, новата наука трѣбва да бѫде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислятъ, че сѫ господари на своитѣ мисли и чувства, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че не е така. Мнозина мислятъ, че сѫ културни, учени хора, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че нѣматъ култура, нѣматъ знания. Мнозина мислятъ, че сѫ религиозни, че иматъ силна вѣра, но при единъ сериозенъ изпитъ пропадатъ. Питамъ: кои сѫ основнитѣ чърти на културата? Кои сѫ основнитѣ чърти на науката? Кои сѫ основнитѣ чърти на вѣрата? Разболѣете се нѣщо, езикътъ ви побѣлѣе, и вие веднага се уплашите, викате лѣкарь. Той ви даде нѣкакво лѣкарство, да прѣмахне бѣлината на езика. На какво се дължи побѣляването на езика? — На неправилно храносмилане. Вие сте яли мѫчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъмъ; вие сте спали, когато не трѣбва; ставали сте, когато не трѣбва; мислили сте, когато не трѣбва; чувствували сте, когато не трѣбва. Тѣзи сѫ причинитѣ за бѣлия цвѣтъ на езика.

Срѣщате другъ човѣкъ, който се оплаква, че очитѣ му сѫ малко пожълтѣли. Вие го съвѣтвате да отиде при лѣкарь. Прѣглежда го лѣкарьтъ и констатира появяването на жълтеница. Значи, черниятъ дробъ на този човѣкъ е разстроенъ. Лѣкарьтъ му прѣдписва нѣкакви лѣкарства, но причинитѣ за разстройството на черния дробъ се криятъ другадѣ. Този човѣкъ се е хранилъ при голѣмо безспокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъль и своитѣ чувства. Заеме се за нѣкоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Прѣдприеме друга, и за нея казва: и отъ тази работа нищо нѣма да излѣзе! Ако река да се оженя, и отъ женитбата ми нищо нѣма да излѣзе. Ако имамъ дѣца, и отъ тѣхъ нищо нѣма да стане. Знания имамъ, но и тѣ не ме ползуватъ. На църква ходя, но и отъ църквата нищо не очаквамъ. Лѣга, става, яде, движи се този човѣкъ, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човѣкъ съ такава отрицателна мисъль? — Нищо добро, освѣнъ това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вѣра трѣбва на този човѣкъ. А той какво прави? Като каже, че нищо нѣма да излѣзе отъ неговата работа, махне правата линия на буквата „В“. — И тази работа нѣма да я бѫде! — махне правата линия на буквата „Ѣ“. — И отъ това нищо не очаквамъ! —махне правата линия на буквата „Р“. — И на това не се надѣя! — махне правата линия и на буквата „А“. Тукъ затрие, тамъ затрие, докато най-послѣ не знае, какво да прави, животътъ му се обезмисля, и той изпада въ пълно отчаяние. Казвамъ: слушай, приятелю, ето какво трѣбва да направишъ. Кажи: ще стане тази работа! — тури правата линия на буквата „В“, — И тази работа ще се уреди! — тури правата линия на буквата „Ѣ“. — И тукъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „Р“. — И тамъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „А“. Какво ще придобиешъ? — Вѣра. Вѣрата е импулсъ, който дава движение, направление на човѣка къмъ извѣстна посока. Тази посока може да бѫде нагорѣ, къмъ върха на планината, или надолу — къмъ долината.

Слѣдователно, всички хора, които слизатъ отъ планинския връхъ, прѣдставляватъ течность. Тѣ сѫ хора на чувствата. Опасностьта не седи въ това, че тѣ слизатъ надолу, но въ туй, че могатъ да залѣятъ цѣлата мѣстность, прѣзъ която минаватъ. Отъ тѣхъ се изисква разумность, да прокопаятъ каналъ, въ който да се влива водата. Ония пъкъ, които се качватъ на планинския връхъ, тѣ сѫ хора на мисъльта. Тъй щото, човѣкъ може да живѣе и върху кълбо, защото въ всѣко нѣщо, което се изживѣва, трѣбва да има двѣ течения: едно нагорѣ, а друго — надолу. Въ това кълбо може да се направи единъ разрѣзъ, като врата за влизане и излизане отъ условията на външния животъ. Подобно нѣщо прѣдставлява човѣшката уста. По двѣтѣ устни минаватъ теченията на живота: по горната устна — горното течение, а по долната — долното течение.

Ученитѣ, които се занимаватъ съ физиогномията, знаятъ причинитѣ, защо горната устна на хората е извита, защо у нѣкои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно сѫ отчъртани устнитѣ, толкова по добрѣ. У нѣкои хора горната устна е издадена напрѣдъ. Това показва положителенъ, активенъ характеръ, който винаги е готовъ да прѣдприеме крачка напрѣдъ. По горната устна се опрѣдѣля състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добрѣ сформирувана, толкова и умътъ на този човѣкъ е по-добрѣ развитъ. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умътъ на този човѣкъ сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата „Р“, безъ правата линия. Какво трѣбва тогава на този човѣкъ? — Трѣбва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р“. За да се завърши една мисъль, една идея, тя се нуждае отъ спомагателни срѣдства. Ако една идея нѣма спомагателнитѣ сили на електричеството, тя не може да се тури въ дѣйствие.

Древнитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“ За да се познае човѣкъ, той трѣбва да се проучава, да знае, какво има, и какво му липсва. Напримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава, както своитѣ вѣжди, така и вѣждитѣ на другитѣ хора. Казватъ, че когато вѣждитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ наклонени надолу, той прѣдставлява човѣкъ съ стари идеи. Той е прѣгърбенъ отъ голѣмия материаленъ товаръ, който носи и казва: какво трѣбва да правя? — Снеми часть отъ товара си. Освободи ума, сърцето и волята си отъ излишния багажъ. Изправи всички свои погрѣшки, напусни старитѣ идеи и започни новъ животъ. Ученикътъ на новата култура, на новото учение трѣбва всѣки день да се ражда. Направи ли днесъ една погрѣшка, утрѣ трѣбва да се новороди, да си създаде новъ организъмъ. Опетни ли днесъ дрехата си, утрѣ трѣбва да се облѣче въ нова, чиста дреха, свободна отъ всѣкакви грѣшки и прѣстѫпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита съ грѣхове и прѣстѫпления, той никога нѣма да се освободи отъ грѣха. Щомъ може да създаде дреха на прѣстѫпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, съ която да се облѣче. Когато напишете нѣкому едно обидно писмо съ вашето перо, това перо е вече опетнено. Прѣзъ него е минала лошата мисъль, отправена до този човѣкъ. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и съ него продължавайте да пишете по-нататъкъ.

И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ наука за „вѫтрѣшна чистота“. Всѣка погрѣшка, направена съзнателно или несъзнателно, трѣбва да се изправи. Нѣкой иска да се помоли на Бога, но прѣди всичко не вѣрва въ силата на молитвата; послѣ, не знае, какъ да се моли, и колко врѣме да се моли. Изправи се той прѣдъ лицето на Бога и не знае, какво да прави. Да се молишъ, това не подразбира нито много, нито малко врѣме. За колко врѣме се нахранвате? Ако сте отъ бързитѣ хора, може да се нахраните за 10—15 минути; ако сте отъ срѣднитѣ — за 25 минути; ако сте отъ аристократитѣ, ще се нахраните за 45 минути, а може и за единъ часъ. Безъ да е аристократъ човѣкъ, ако той яде по всички правила на храненето, единъ часъ не е много. Ако човѣкъ се храни правилно, въ врѣме на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за сѫществата, които сѫ взели участие въ приготвянето ѝ. Мисли ли така, той ще се свърже съ хората, които сѫ приготвили храната, и ще може да използува тѣхната енергия. Фурнаджията, който мѣси хлѣбъ, внася часть отъ своята енергия въ него; орачътъ на нивата внася часть отъ своята енергия въ земята; и воденичарьтъ внася часть отъ своята енергия, макаръ и отрицателна. Той е бирникъ, който не носи добро. Камънитѣ, съ които се мели брашното, сѫщо така внасятъ часть отъ своята отрицателна енергия въ брашното.

И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начинъ, какъ да възприеме добритѣ енергии, внесени въ хлѣба, и какъ да се освободи отъ отрицателнитѣ енергии, останали въ него. Който не разбира този законъ, той ще приеме хлѣба съ всичкитѣ енергии въ него, добри и лоши, и ще усѣща шума на воденичнитѣ камъни въ стомаха си, а послѣ въ сърцето и въ ума си. Ще срещнете този човѣкъ и ще го чувате по цѣлъ день да говори и да се оплаква: кой е създалъ този лошъ свѣтъ? Всички хора сѫ крадци и разбойници, обиратъ държавата. Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Остарѣхъ, всичко загубихъ. Никѫдѣ не мога да намѣря миръ: нито вънъ, нито вѫтрѣ. Отивамъ дома си, жена, дѣца, всички викатъ, само искатъ „дай-дай“ — нищо друго не чувамъ. Легна си, и тукъ нѣмамъ миръ: бълхи, дървеници, комари — и тѣ не ми даватъ покой! Казвамъ: този човѣкъ прилича на празна воденица. Питамъ: ако поставятъ този човѣкъ на мѣстото на Господа, ще може ли той да даде новъ планъ за създаване на свѣта? Може ли той да оправи свѣта, но не само на думи, а на дѣла? Всѣки, който критикува Бога, нека създаде новъ свѣтъ, безъ страдания и мѫчнотии.

Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото учение, и всѣки да заработи върху себе си. Ако ти не можешъ да работишъ върху себе си, ако не можешъ правилно да мислишъ, ти не си човѣкъ; ако не чувствувашъ правилно, ти и животно не си; ако не знаешъ, да правишъ добро, ти и ангелъ не си. Щомъ не си ангелъ, не си човѣкъ, не си животно, не си камъкъ, тогава какво си? Ще кажешъ че си човѣкъ. Може ли да се нарича човѣкъ онази восъчна статуя съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши и уста поставени на нея? Каква полза отъ това, че тази восъчна фигура наподобява човѣкъ? Въ едно събрание, напримѣръ, седатъ много хора: едни отъ тѣхъ внимателно слушатъ оратора, а други спятъ. Дойде отвънъ нѣкой, приближи се до единъ отъ заспалитѣ и тихо пошепва на ухото му: дѣдо ви оставилъ 100,000 долари. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вънъ. Значи, само тия хора могатъ да се считатъ за живи, за разумни, които въ даденъ случай сѫ будни за извѣстни идеи. Защо? — Защото могатъ да ги разбиратъ, възприематъ и прилагатъ въ живота си.

Нѣкой човѣкъ философствува, казва, че животътъ не струва нищо, че е празна работа, че нѣма смисълъ да се живѣе, че по-добрѣ да умре човѣкъ, отколкото да кара такова жалко сѫществуване и т. н. Въ този моментъ на размишления идва отвънъ нѣкой и извиква: „Пожаръ!“ — Тъй ли? Какъ, кѫдѣ?— И веднага философътъ почва да бѣга. Питамъ: защо този философъ бѣга? Нали животътъ нѣма смисълъ? Прѣди единъ моментъ искаше да умре, а сега бѣга. Нека бѫде послѣдователенъ въ своитѣ разбирания. Това значи да говори човѣкъ за нѣща, които нито разбира, нито е опиталъ. Когато нѣкой сиромахъ казва, че иска да умре, азъ тълкувамъ думитѣ му въ другъ смисълъ: той иска сиромашията му да умре. Когато нѣкоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да ѝ отпусне кредитъ, защото ѝ дотегнало вече да слугува по чужди кѫщи. Тя иска да се облѣче, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде нѣкой при нея, и тихо ѝ пошепне: дѣдо ти умрѣлъ и ти оставилъ 200,000 лева наслѣдство. — Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пѣе — животътъ вече придобива смисълъ. Какъ нѣма да се осмисли животътъ при 200,000 лева наслѣдство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвамъ: за да се осмисли животътъ на човѣка, той трѣбва да се заинтересува отъ нѣщо. Тъй както животътъ се развива, той не стои на едно мѣсто, но постоянно тече и се развива. Въ него се забѣлѣзва непрѣкѫснатъ процесъ на движение.

Сега става голѣмо прѣустройство на материята. Всичко прѣтърпява промѣна. Планинитѣ въ цѣлия Балкански полуостровъ, па и въ цѣла Европа, постоянно измѣнятъ своя центъръ. Цѣлиятъ континентъ се движи къмъ екватора. Слѣдъ хиляди години слънцето ще изгрѣва на сѣверъ. Тогава сѣверъ ще бѫде сегашниятъ изтокъ, и свѣтътъ ще стане по-добъръ. Въ човѣшкия свѣтъ сѣверъ показва егоизма на човѣка, а въ Божествения свѣтъ сѣверъ означава Истината. Щомъ сѣверъ стане изтокъ, отъ този полюсъ ще потече благотворна енергия за човѣка, и той ще стане истински духовенъ. Понеже осьта на земята е наклонена на 23°, съврѣменнитѣ хора нѣматъ правилна идея за Бога. Веднъжъ тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичкитѣ имъ възгледи и разбирания. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но щомъ не имъ хареса нѣщо, започватъ да казватъ, че това не е право, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва и т. н. Това показва, че хората не разбиратъ идеята за Бога, нито идеята за Любовьта. Щомъ човѣкъ разсѫждава по този начинъ, веднага неговата ось се наклонява. Питамъ: кѫдѣ е нормата, съ която опрѣдѣляме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.

Всички съврѣменни хора говорятъ за любовьта и казватъ, че я разбиратъ. Прѣдставете си, че нѣкой ми се обяснява въ любовь, но азъ съмъ великъ адептъ, имамъ способностьта да се прѣвръщамъ въ разни животни, прѣдмети и редъ други нѣща. Тъкмо ми се обяснява въ любовь, и азъ се прѣвърна въ една добрѣ изхранена кокошка. Този човѣкъ, като види кокошката, въ него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добрѣ изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията ѝ, кръцне, и скоро въ тенджерата. Щомъ излѣза отъ това състояние, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Слѣдъ това той пакъ продължава обясненията си: много те обичамъ, безъ тебе не мога да живѣя. Въ това врѣме азъ се прѣвръщамъ въ торба, пълна съ златни английски лири. Щомъ види торбата, този човѣкъ веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега азъ пакъ провѣрявамъ неговата любовь. Човѣкъ, който истински люби, не постѫпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговиятъ любимъ. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата съ златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господарь. Докато човѣкъ има вѫтрѣшно стѣснение, вѫтрѣшно ограничение и ламтежъ къмъ всичко чуждо, той не разбира любовьта, не намира смисълъ въ живота. Започне ли да критикува свѣта, че не е направенъ, както трѣбва, отъ този човѣкъ гений не може да стане.

Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ своята религия и наука, съ своитѣ изкуства и занаяти. Вѣрно е, че човѣчеството е постигнало много нѣщо, но трѣбва да се направи крачка напрѣдъ. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислятъ и чувствуватъ, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съврѣменната наука, напримѣръ, съпоставя извѣстни факти, но въ това съпоставяне нѣма пълно единство. Ученитѣ изучаватъ живота на микробитѣ, търсятъ начини да имъ противодѣйствуватъ; тѣ изучаватъ състава на хранитѣ и тѣхното употрѣбление въ живота; изучаватъ и редъ още въпроси, но тѣ не могатъ да намѣрятъ единъ съотвѣтенъ методъ, съ който да покажатъ на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Обаче, сѫществува една положителна, абсолютна наука, отъ никого независима, която разкрива всички факти и явления въ тѣхния дълбокъ смисълъ и въ тѣхната сѫщина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всѣки човѣкъ, който е въ правилна връзка съ Бога.

Божествениятъ свѣтъ е пъленъ съ възвишени, любещи, крайно дѣятелни сѫщества. Що е умора, скръбь, отчаяние, тѣ не познаватъ. Когато човѣкъ е въ връзка съ този възвишенъ свѣтъ, той напълно може да разчита на тѣхната помощь. Ако се намирашъ прѣдъ нѣкоя дълбока рѣка, безъ мостъ, и не знаешъ, какъ да минешъ, едно отъ тия разумни сѫщества ще ти нашепне: на разстояние единъ километъръ оттукъ, рѣката се стѣснява. Иди тамъ и ще прѣминешъ. Другъ пѫть изпаднешъ въ нѣкое непознато село, не знаешъ, дѣ да прѣнощувашъ. Дойде нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ и ти нашепва: на края на това село живѣе една бѣдна вдовица съ нѣколко дѣца; иди тамъ, тя ще те приеме. Както виждате, тѣзи сѫщества ви изпращатъ при бѣдни, а не при богати хора. Защо? — Богатитѣ хора нѣматъ врѣме да се занимаватъ съ услуги къмъ този-онзи. Тѣ сѫ заети съ разходки, съ обличания за разни приеми, съ приготовления за балове, концерти и т.н.

Що е богатството? Що е сиромашията? — Нито богатството, нито сиромашията могатъ да опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка въ свѣта. Защо? — Защото има външно богатство, има и вѫтрѣшно богатство; има външна сиромашия, има и вѫтрѣшна сиромашия. Остави ли се човѣкъ, отвънъ да го правятъ богатъ, като му даватъ разни служби, добрѣ платени, той не е на мѣстото си. Ще направятъ човѣка царь, свещеникъ, владика, министъръ, че ще го обогатятъ. Царьтъ трѣбва да се роди такъвъ; свещеникътъ трѣбва да се роди такъвъ; художникътъ, музикантътъ трѣбва да се родятъ такива. Остане ли човѣкъ, отвънъ да му налагатъ разни положения, или въ какво да вѣрва и въ какво не, свършена е неговата работа. Човѣкъ трѣбва да се роди съ опрѣдѣлено, положително вѣрую въ себе си, което никой да не е въ състояние да разклати. Всѣко вѣрую е сѣме въ човѣшката душа, което никой отвънъ не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и послѣ да го култивира. Сѣмето носи въ себе си силата за своето бѫдеще развитие.

Питамъ: трѣбва ли да се сърдите на човѣка, че се е родилъ съ извѣстенъ стремежъ? Помнете слѣдното: никога човѣкъ не се ражда съ стремежъ къмъ нѣщо лошо. Той се ражда съ добри стремежи, но може доброволно, или несъзнателно да изопачи своитѣ добри стремежи. Запримѣръ, всѣки човѣкъ се ражда съ стремежъ да яде, да се храни. Този стремежъ е естественъ законъ въ природата. Обаче, човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмѣни този законъ, и започва да туря въ стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е прѣдвидено. И двата метода, обаче сѫ врѣдни. И двата метода не сѫществуватъ въ природата. Всѣки трѣбва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахътъ има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахътъ разбира повече и отъ съврѣменнитѣ химици. Дадете ли му нѣкоя несъотвѣтна за него храна, той я изхвърля навънъ и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-послѣ обяви стачка на господаря си и казва: или ще живѣешъ, както Богъ иска, или повече нѣма да ти работя! Прѣстане ли стомахътъ да работи, това съдружие пропада, ликвидира съ смѣткитѣ си, и тази фирма изчезва отъ тевтера на търговцитѣ. Стомахътъ отива да работи при другъ господарь, който знае начинъ, методи за правилно хранене.

Казвамъ: който иска да живѣе правилно, нека проучава и прилага новитѣ методи. Ние не рушимъ, но градимъ. Ние не се занимаваме съ старото, но съ новото. Старитѣ хора нека си живѣятъ, нека умиратъ, нека се погребватъ едни други. Ние нѣмаме врѣме да погребваме. Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ мъртви“. Този направилъ нѣкакво зло, онзи направилъ нѣкаква погрѣшка — това не ни интересува; този падналъ нѣкѫдѣ и се окалялъ — и това не ни интересува. Нѣма защо да ми разправятъ за неговото оцапване. Като дойде при мене този човѣкъ, ще го хвана за дрехата, ще го потопя въ бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко въ тази вода, докато се изчистишъ. Слѣдъ 10-15 минути го изваждамъ, виждамъ го чистъ, освѣженъ като другитѣ. Такъвъ е резултатътъ на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто въ свѣта, и злото, само по себе си, ще си отиде. Възъ основа на този законъ, посѣй въ ума си една Божествена мисъль и я остави да работи. Тази мисъль има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатитѣ. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го прѣзирай. Посѣй го въ сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плодъ. Безпокойствията, смущенията на хората показватъ, че тѣ не разбиратъ Божия законъ. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно врѣме, макаръ че прѣзъ лѣтото си гледалъ на нея съ прѣзрѣние. Зимно врѣме тази клечка може да извърши това, което и голѣмитѣ дървета не могатъ да извършатъ. Важностьта на кибритената клечка се дължи на онзи елементъ, който е на главичката ѝ. Безъ него тя нищо не би прѣдставлявала. Важно е връхчето на клечката. Всѣка Божествена мисъль, която влиза въ ума на човѣка, на връхчето си съдържа единъ мекъ елементъ, който произвежда добри резултати.

Въ съврѣменното общество има единъ механически начинъ на работа. Всѣки уповава на други, които да работятъ вмѣсто него. Синътъ очаква отъ майка си и баща си; тѣ пъкъ очакватъ отъ обществото, отъ държавата; тя пъкъ очаква отъ гражданитѣ си, и по този начинъ свѣтътъ не може да се поправи. Обществото е създадено отъ хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляватъ, сѫ добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единицитѣ, които влизатъ въ него, не сѫ добри. Само по себе си общество не сѫществува. То е колективенъ резултатъ отъ дѣйностьта на много индивиди. Нѣкой казва: какво мога да направя азъ самичъкъ? — Ти не се безпокой за това. Единъ човѣкъ може да създаде цѣло общество. Кой създаде цѣлото човѣчество? — Адамъ. Какво човѣчество създаде Адамъ? — Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излѣзе отъ първия Адамъ. Сега въ свѣта иде вториятъ Адамъ, който ще създаде новото човѣчество.

Сегашнитѣ хора вървятъ по пѫтя на стария Адамъ. Той казва: и тебе обичамъ, но себе си — повече; и за тебе мисля, но за себе си — повече; и тебе искамъ да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искамъ и ти да бѫдешъ ученъ човѣкъ, но азъ — по-ученъ; искамъ и ти да бѫдешъ силенъ, но азъ — по-силенъ. Тази философия проповѣдваше стария, Адамъ. Той искаше навсѣкѫдѣ и въ всичко пръвъ да бѫде, но послѣденъ остана. Дойде нѣкой при мене и ми казва: азъ вѣрвамъ въ Бога, разговарямъ съ Него, виждамъ, какво става въ другия свѣтъ. Не е въпросъ за критика, но казвамъ: онзи човѣкъ, който вѣрва въ Бога и се разговаря съ Него, който знае, какво става въ другия свѣтъ, е даровитъ, способенъ човѣкъ. Той знае да свири, да пѣе, знае много науки, разбира живота, разговаря се съ природата, знае нейния езикъ и т. н. Изваждамъ цигулката си и казвамъ на този човѣкъ: посвири малко да те чуя, какъ свиришъ. — Азъ не зная да свиря. Отварямъ една математическа книга и му казвамъ: обясни ми тази формула. — Азъ не съмъ училъ математика. Ами това цвѣте можешъ ли да нарисувашъ? — И рисуване не съмъ училъ. Гледамъ този човѣкъ и се чудя на думитѣ му: съ Бога се разговарялъ, при ангелитѣ ходилъ, всичко видѣлъ и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира отъ математика и т. н. Не говорете нѣща, които не разбирате.

Който се хвали съ нѣща, които никога не е видѣлъ и чулъ, той се намира въ положението на онзи шопъ отъ софийскитѣ села, който единъ пазаренъ день дошълъ въ София и могълъ да разгледа само „битъ пазаръ“, но като се върналъ въ селото си, започналъ да разправя, че билъ въ София, всичко чулъ и видѣлъ, и много нѣща разбралъ. — Какво видѣ въ София? — запитвали го съселянитѣ му. — Какво ли невидѣхъ? — Стари дрехи, стари обуща, хора съ дълги бради, всички викатъ, крѣщатъ, все евтино продаватъ. — Това не е София. Да видите една малка часть отъ цѣлото, това не е наука, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра се прѣвръща въ положителна наука. Човѣкъ трѣбва да знае не само едно изкуство, но най-малко десеть изкуства. Светията трѣбва да знае всичко: и да свири, и да пѣе, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трѣбва да знае, дѣ има хубава вода, дѣ има високи планини, дѣ има най-хубави мѣста въ природата. Знае ли човѣкъ всичко това, той има правилни отношения съ Първичната Причина.

Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да владѣе човѣкъ нѣкакво изкуство въ съвършенство! Приятно е да слушате единъ пѣвецъ съ добрѣ разработенъ гласъ. Приятно е да слушате единъ великъ музикантъ. Когато слушате нѣкой идеенъ пѣвецъ или музикантъ, гласътъ му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрѣзъ тоноветѣ, чрѣзъ гласа му. Мнозина отиватъ да слѣдватъ по музика или пѣние въ Италия, Франция и другадѣ. Добрѣ е да имашъ за учитель нѣкой великъ талантъ, но важно е и това, което криешъ въ себе си. Ако поставите единъ немузикаленъ човѣкъ въ музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имало нѣкѫдѣ въ Европа единъ господинъ, необикновено музикаленъ, съ тънко разбиране на музиката и съ силно желание да пѣе, но голѣмото му нещастие се заключавало въ това, че ларинксътъ му билъ поврѣденъ, не могълъ да пѣе. Тогава той срѣща една красива мома, която нѣмала музикални дарби, не могла да пѣе, но имала здравъ ларинксъ. Той правилъ слѣдния опитъ: тя излизала на сцената, а той седѣлъ задъ нея и силно съсрѣдоточвалъ мисъльта си къмъ момата, да пѣе. И дѣйствително, тя пѣела отлично. Обаче, единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ нея заради пѣнието ѝ, като мислилъ, че тя самата пѣе тъй хубаво. Младиятъ момъкъ, отъ ревность къмъ диригента, който я направлявалъ, гръмва единъ день срѣщу него и го убива. Отъ този моментъ момата изгубва способностьта си да пѣе. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената безъ гласъ, безъ дарби къмъ пѣние.

Слѣдователно, много отъ дарбитѣ на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на такива странични влияния отъ природата. Докато сѫ въ връзка съ нея, тѣ проявяватъ своитѣ дарби, сили и способности. Скѫсатъ ли връзката съ нея, тѣ изгубватъ своитѣ дарби и способности. Този законъ се спазва и въ отношенията ни съ Първичната Причина. Докато Божествената мисъль е насочена къмъ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Нарушимъ ли нѣкакъвъ Божественъ законъ, тази връзка се прѣкѫсва, и ние ставаме обикновени хора. Въ Бога сѫ всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човѣка или на всички по-малки отъ него сѫщества. У Бога има желание, всички сѫщества да се ползуватъ отъ Неговитѣ блага. Всичко, което сѫществува въ Него, Той иска да се реализира и навънъ. Отъ това гледище Богъ иска отъ хората да развиватъ своитѣ дарби и способности.

Казватъ: да бѫдемъ добри! — Въ какво седи добротата на човѣка? Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да ти е приятно да го гледашъ. Като погледнешъ очитѣ му, да виждашъ дълбочина въ тѣхъ— цѣлото небе, съ всичкитѣ звѣзди да се оглежда тамъ. Като погледнешъ устата му, да прѣдвкусвашъ разумното слово, което излиза отъ нея. Като погледнешъ ухото му, да те прѣнася въ свѣтъ на музика и хармония, да виждашъ въ него човѣка на възвишената мѫдрость и знание. Това ухо трѣбва да схваща и най-тихитѣ нашепвания и да ги разбира. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да има още силна и възпитана воля. Едноврѣменно той ще се проявява и като силенъ, и като слабъ човѣкъ; и като уменъ, и като глупавъ. Съ умния ще се постави като уменъ; съ глупавия — като глупавъ, но безъ да го разбере глупавиятъ. Умниятъ човѣкъ има свойството да прави глупавия уменъ; глупавиятъ пъкъ може да направи обикновения човѣкъ, съ обикновени дарби, глупавъ

Ще ви приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да видите, какъ глупавиятъ прави другитѣ хора глупави. Единъ старъ български попъ, като челъ Евангелието, намѣрилъ страницата, въ която се говорѣло за св. Богородица, и понеже трѣбвало да чете въ църквата нѣщо за св. Богородица, за да не изгуби страницата, турилъ на това мѣсто, като бѣлѣгъ единъ празъ. Прѣди да тръгне на църква, попадията вижда праза въ Евангелието и си казва: навѣрно дѣдо попъ обича много празъ. Чакай тогава да му туря още нѣколко праза, че да има, когато му потрѣбватъ. Туря тя на десетина мѣста въ книгата по едно парченце празъ и излиза отъ стаята му. Дѣдо попъ тръгва за църква, взима книгата и влиза въ олтаря. Излиза прѣдъ паството си. Отваря книгата, но за негово очудване, той вижда, че нѣкой турилъ празъ на десетина мѣста изъ книгата. На кое мѣсто бѣше писаното за св. Богородица — не знае. Объркалъ се дѣдо попъ въ своята служба. Питамъ: кои отъ правилата на съврѣменнитѣ хора не приличатъ на праза, който си е поставилъ този старъ попъ?

И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ положително знание, безъ никакви прѣдубѣждения и прѣдразсѫдъци. Всички хора се нуждаятъ отъ знание, което почива на съвършената Любовь, на съвършената Мѫдрость и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и дѣйствия.

Бесѣда отъ Учителя,

държана на 27 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...