Jump to content

1925_08_28 Истинната врата


Ани

Recommended Posts

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя,
дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство,
при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Истинната врата.

Забѣлѣзвамъ, много отъ васъ кашляте. Защо? — Пили сте студена вода. Когато човѣкъ ожеднѣе, трѣбва да се въздържа, да не бьрза да пие студена вода. Нека постои прѣдъ чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начинъ за възпитаване на волята. Вие, щомъ дойдете до чешмата, напиете се веднага съ студена вода, простудявате гърлото си и започвате да кашляте. Ще имате прѣдъ видъ като свещено правило слѣдното положение: като отидешъ при нѣкоя чешма, колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути прѣдъ нея, погледай какъ тече водата и слѣдъ това пий! При това, като си налѣешъ вода въ чашата, вкуси само нѣколко глътки и отстрани чашата. Послѣ пий още нѣколко глътки, докато изпиешъ всичката вода. Постѫпи тъй, както онзи, който пие вино. Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути, и вижте тогава ще кашляте ли. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: лесно се даватъ правила, но мѫчно се изпълняватъ. Онѣзи, които мѫчно или никакъ не изпълняватъ законитѣ, въ гробищата ги изпращатъ. Онѣзи, които изпълняватъ законитѣ тѣхъ попъ не опѣва.

Когато си лѣгате вечерно врѣме, сѫщо така трѣбва да спазвате единъ законъ. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички прѣдохранителни мѣркн. Легнете си по всички правила! Вие какъ лѣгате? Като си легнете, ще турите въ съзнанието си мисъльта, да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шумъ да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тѣлото си: сега като замина, ти ще наредишъ кѫщата, добрѣ ще я изчистишъ и слѣдъ като се върна, ще бѫдемъ и ти, и азъ весели. Дадешъ ли всички тия разпореждания, веднага да излѣзешъ. Да не отидешъ до вратата, че пакъ да се връщашъ да давашъ разпореждания чакъ до сутриньта. Не, излѣзешъ ли веднъжъ, назадъ нѣма да се връщашъ. Голѣма дисциплина се изисква отъ васъ! Докато не се научите да контролирате тѣлото си, добри ученици не може да бѫдете. Тѣлото ще ви спъва много. То казва: или ме учи добрѣ, или азъ ще те науча.

Слѣдъ като изучите тѣлото си, ще пристѫпите да учите сърцето си, послѣ ума си и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите.

Нѣкой отъ васъ не дочуватъ, какво се говори, но това усилва вниманието имъ, усилва мисъльта имъ. Тия пъкъ, които сѫ наблизо, тѣ сѫ малко глухички. Това е въ прѣносенъ смисълъ. По естество вие не сте глухи, но въ васъ има едно желание, което е глухо, не ви слуша.

Тия забѣлѣжки, които ви направихъ, сѫ встѫпителни, както има встѫпителна часть, наречена въведение, и въ всѣко литерагурно, или музикално произведение.

Ще се спра върху единъ стихъ, въ който Христосъ казва: „Истина ви казвамъ, че азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ За да може животътъ ви да се прояви правилно, все-таки трѣбва да имате извѣстни условия — най-малко едно условие, чрѣзъ което човѣкъ може да се прояви. Нгпримѣръ, въ кѫщата, която построяваме, оставяме една врата прѣзь която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на земята, за да намѣримъ онѣзи условия, при които да придобиемъ истинскитѣ качества, които могатъ да придружатъ нашия животъ извънъ земята. Душата е дошла на земята да придобие повече животъ, отколкото е имала въ себе си. И животътъ се придобива, и знанието се придобива, и любовьта се придобива. Човѣкъ богатѣе чрѣзъ любовьта. Когато говоримъ, че човѣкъ може да разбогатѣе, подразбираме богатства, които носи любовьта. Тия богатства сѫ златото, което се съдържа въ човѣшката кръвь. Когато човѣкъ натрупа достатъчно злато въ кръвьта си, трѣбва да знае онзи законъ, по който може да го използува. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?

Споредъ васъ, кое е най-сѫщественото нѣщо въ живота? Вие ще кажете, че най-сѫществгното нѣщо е любовьта. Не, кажете ми, като станете сутринь, кое е най-сѫщественото за васъ? — Храната. Вие не мислите за никаква любовь тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които любовьта ще се прояви. Ако дойде любовьта на физическото поле прѣди да сте яли, какво ще ви даде? — Нищо. Първо ще дойде яденето, а послѣ — любовьта. Изобщо, всички хора, които говорятъ за любовьта, искатъ да сѫ облѣчени хубаво, рѫцѣтѣ, лицето имъ да сѫ хубави, да сѫ разположени добрѣ, да иматъ външенъ изразъ и т. н. Хората разбиратъ любовьта много материално. Тѣ казватъ: любовьта е нѣщо духовно. Така е, но щомъ дойде любовьта, искать да имать бѣли чепички, шапка, хубави дрехи, все любовьта ги подтиква къмъ това. Това е физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ босъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ гологлавъ, да ставашъ немарливъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Ти се напущашъ, дрехитѣ ти почватъ да се кѫсатъ и ти казвашъ: все ми е едно! Питатъ те нѣкои: защо ходишъ гологлавъ? Защо ходишъ босъ? Ако е свѣтски човѣкъ, той ще има едно разрѣшение на въпроса; ако е духовенъ човѣкъ, ще има друго разрѣшение на въпроса. Сѫщественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т. е. да разберемъ смисъла на физическия животъ, не въ неговитѣ ограничени рамки, но въ неговото истинско проявление, това е любовьта къмъ Бога. Най-първо вие трѣбва да разберете физическия животъ и, ако него не разберете, духовниятъ нѣма да ви бѫде понятенъ. Ако не разберете видимото, близкото до васъ, далечното нѣма да разберете никога. Ето защо, най-напрѣдъ трѣбва да започнете да проучавате близкитѣ нѣща.

Питамъ ви сега опитвали ли сте нѣкой пѫть да мислиге, какво ще правите, като отидете на небето? Казвате: ще служа на Господа. Въ вашия умъ седи идеята, че ангелитѣ сѫ облѣчени съ хубави бѣли дрехи, свирятъ съ китари и като отидете при тѣхъ, веднага ще ви посрещнатъ. Да, ако знаешь езика на ангелитѣ и те срещне нѣкой отъ тѣхъ, ще ти проговори; не знаешъ ли езика имъ, той нѣма да те погледне, ще си замине. Ако носишъ една обида отъ земята и почнешъ да му разказвашъ, че си обиденъ, ще се спре ли той да слуша твоята обида? — Не, този ангелъ не се интересува отъ вашитѣ обиди. Вие ще му разправяте, че ви взели нивитѣ, че не ви оставили да орете, той не се интересува отъ това. Вие ще му разправяте, че сте били министъръ, че сте били професоръ и ви отнели тия постове, но той не се интересува и отъ това. Съ какво ще заинтересувате единъ ангелъ? Този ангелъ ще ви запита: бихте ли могли да ме обичате? Не го ли обичате, той те погледне, минава си и заминава. Ангелътъ иска вашата любовь; ако можешъ да го любишъ, той ще се спре да се поразговори съ тебе, ако не го любишь, заминава си, не иска да ви знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва „Празни работи сѫ тия! Ние не се занимаваме съ празни работи. Покажи сега любовьта си!“

Нека изявимъ обичьта въ всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате нѣкого, но кракътъ му е изкълченъ, прѣвива се отъ болки. Двѣ чувства се съзтезаватъ въ него. Той има чувства къмъ васъ, но сѫщеврѣменно има болки въ крака. Какъ ще проявите сега любовьта си къмь него? Най-първо ще се занимавате съ неговия боленъ кракъ, и слѣдъ като оздравѣе, тогава ще му говорите за вашата любовь. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. И като го обичате, искате той винаги да е близо при васъ, постоянно да го гледате. Майката като обича дѣтето си, все го гледа. Като падне нѣкѫдѣ, тя извиква заедно съ него: „охъ!“ Каквото стане съ него, любовьта взима участие. И послѣ, като се върне дѣтето отъ училището съ хубаво свидѣтелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговитѣ придобивки сѫ и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вѫтрѣшна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако тѣ се радватъ, и ние се радваме.

Щомъ чувствуваме тѣхната радость, чувствуваме и тѣхната скрьбь. Не е лошо, че чувствуваме радостьта и скръбьта на всички хора, но трѣбва да се стремимъ да живѣемъ споредъ Любовьта. Тя е единъ великъ законъ, който туря всички живи сѫщества въ Божествения организьмъ на тѣхното мѣсто. Понеже свѣтътъ сега се прѣустройва, всѣки отъ васъ трѣбва да отиде на своето мѣсто. Любовьта ще тури всѣки на своето мѣсто, за да може да се проявите правилно. Затова съзнанието ви трѣбва да бѫде много будно.

Вие трѣбва да имате една основна идея въ живота си, около която всички други ваши идеи да се концентриратъ. Тогава вашиятъ животъ ще се освети. Земледѣлецъ си, орешъ земята. За кого? Това оране трѣбва да бѫде свързано съ твоята идея. Ако кажешъ, че орешъ за себе си, не си правъ. Тогава за кого орешъ? — За жена си, за дѣцата си, за приятелитѣ си, за своя народъ, за Бога. Нѣкой казва, че оре за жена си, но щомъ овършее житото, туря го въ хамбара за себе си, а на жена си казва: азъ орахъ за тебъ, а житото прибрахъ за себе си. Значи житото не е заради жената, а заради него. Тя ще му готви, той ще яде. Направете прѣводъ: защо трѣбва жената да му готви? Ами че съ това ще изрази любовьта! Тя трѣбва да му подслади яденето. Той казва на жена си: наготви ми едно ядене, да видя каква е любовьта ти. Като сготвишъ ядене, като омѣсишъ хлѣбъ на мѫжа си, на дѣцата си, на приятелтѣ си, чрѣзъ всичко това тѣ ще опитатъ твоята любовь.. И колкото яденего е по-сладко, толкова и любовьта ти е по-силна. И колкото яденето е по-невкусно, толкова и любовьта е по-слаба. Пишешъ нѣкому писмо, и другъ нѣкой му пише. Той чете първото писмо — приятно му е; чете второто писмо — не му е приятно. Защо? Първиятъ е знаялъ какь да нареди писмото си. Той е вложилъ въ него любовь. Сѫщото нѣщо е и въ говора. Ние трѣбва да знаемъ, какъ да нареждаме говора си.

Сега, като ви гледамъ тази година въ събора, намирамъ, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагорѣ, но има да се повдигате още много степени. Прѣдставете си, че тъй, както седите на нѣкое мѣсто на трапезата, прѣдъ чиния съ доматена супица изобилно съ зехтинъ, но въ това врѣме ви повикать за нещо и нѣкоя сестра вземе вашата паница съ ядене и тури своята, посна, безъ зехтинъ. Какво ще кажете? Кой ми взе паницата, азъ едва мръднахъ отъ тукъ и нѣкой я взе! Какво ще се зароди въ ума ви? — Съмнѣние. Вие казвате: тия сѫ малки, дребни работи! Да, вижте отъ какви малки работи се влошава вашиять животъ! Добрѣ, допусчете сега обратния случай. Вие седнеге на трапезата послѣденъ и ви сипятъ отъ едно казанче, въ което нѣма никакво масло. Погледнешъ наоколо си, въ чиниитѣ на другитѣ има масло, а въ твоята нѣма. Казвашъ си: тъй е то, нали идвамъ за пръвъ пѫть, никой не иска да ме знае! Едва що си помислилъ това, обърнешъ се нѣкѫдѣ, гледашъ, нѣкоя сестра туря прѣдъ тебъ своята паница съ много зехтинъ, и ти се зарадвашъ. Защо сега се радвашъ, а по-рано скърбѣше? Мислишъ ли, че тази сестра, която ти туря паницата съ мазното ядене, те обича? Не, тя размѣня паницитѣ, защото сюмахътъ й е разваленъ. Тя обича постно ядене. Вие сте готови да мислите, че тази постѫпка е продиктувана отъ любовь. Подбудителнитѣ причини ни най-малко не сѫ любовни.

За всинца ви се изисква дисциплина на ума! Когато се нареждате на една трапеза, всички трѣбва да сте наредени идеално, т. е. всѣки да седне точно на своето мѣсто. Ще кажете: ами какъ ще знаемъ, кое е нашето мѣсто? Американскитѣ праскови знаятъ, коя дѣ да влѣзе, та вие ли не знаете? Азъ съмъ гледалъ въ Америка, какъ подбиратъ прасковитѣ. И колко сѫ умни тѣзи праскови! Изкопаватъ дълги, голѣми канали и въ тѣхъ поставятъ нѣколко реда дъски съ дупчици отъ различна голѣмина. Единиятъ редъ дъски отдѣлятъ отъ другия чрѣзъ специални прѣгради. Изсипватъ прасковитѣ отъ кошницитѣ върху тия дъски и като минаватъ най-малкитѣ праскови, казватъ: туй мѣсто е за насъ! Най-долу сѫ най-голѣмитѣ дупки. Най-голѣмитѣ праскови, като дойдатъ до своето мѣсто, казватъ: туй мѣсто е за насъ! А сега, наи-голѣмитѣ отъ васъ, дойдатъ до най-малката дупка, мѫчатъ се да минатъ прѣзъ нея, казватъ: не зная, защо не мога да мина прѣзъ тази дупка! Казвамъ: има голѣми дупки а васъ, тѣ сѫ тамъ долу. И гледашъ, кошницитѣ се пълнятъ отъ другата страна, сортиратъ се прасковитѣ. Казвамъ: колко сѫ възпитани тия праскови! Като намѣришь малката дупка, ще минешъ прѣзъ нея и ще кажешъ: тази е моята дупча! Тъй ще намѣришъ своето мѣсто. Вие казвате: колко долу ме туриха, на послѣдното мѣсто чакъ! Не, послѣдната дупка е най-голѣмата, тя е за голѣмитѣ юнаци!

Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната врата, която дава знания“. Знанието е необходимо за всички. То е нѣщо сѫществено за насъ, храна, която трѣбва да възприемемъ и опитаме. Докато не асимилираме и опитаме знанието, то не може да бѫде за насъ нѣщо реално, нѣщо сѫществено. Азъ наричамъ истинско знание това, съ което можешъ да трансформирашъ и най-тежкото си състояние въ приятно, радостно и то въ продължение само на половинъ часъ. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е кръвно обиденъ. Нека се опита съ това знание да прѣвърне обидата въ добро разположение. Да кажемъ, че нѣкое отъ малкитѣ братчета тукъ задига ножчето на единъ отъ по-голѣмитѣ братя и го продава, за да си купи малко сливи. Да, ставатъ тия рабоги, но не по зла воля разбира се. Това дѣте продава ножчето. Вие казвате: изяцоха ножчето ми! Какъ, ножче яде ли се? Сега, ти за да покажешъ, че имашь знания, ще трансформирашъ това недоволство, този гнѣвъ. Вие какво правите? — Разгнѣвите се, очитѣ ви светнатъ, лицето потъмнѣва, недоволни сте, че ви отнели нѣщо. Не, ще трансформирате състоянието си, ще минете оть единия полюсъ въ другия. Има единъ великъ законъ въ свѣта, споредъ който всѣка постѫпка, всѣко дѣйствие въ живота има два полюса. Всички постѫпки, добри и лоши, имать обратни дѣйствия.

Животътъ на земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине отъ единия полюсъ въ другия. Тогава се образува единъ крѫгъ. Въ добритѣ постѫпки силата на вашитѣ дѣйствия ще мине отъ положителния полюсъ къмъ отрицателния, и истинскиятъ животъ ще се прояви. Въ лошитѣ постѫпки ударътъ идва отзадъ. Всички удари, които идватъ отъ гърба, сломяватъ човѣка. Ако извършите една лоша постѫпка, ударътъ ще дойде отзадъ. Кажете ли една лоша дума нѣкому, нѣма да се минатъ 5—10—15 минути и тази дума, отъ противоположния полюсъ ще се върне къмъ васъ. Като разбирате този законъ, прѣди да заговорите, спрете се, помислете, какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божественъ начинъ,  ще чувствувате разширение въ себе си. Не постѫпвате ли по този законъ, всичкото богатство, спечелено отъ вашитѣ дѣйствия, ще дойде съ голѣма тяжесть върху васъ и ще ви сломи. Ако направите една малка топка отъ снѣгъ и я пуснете да се търкаля отъ нѣкое високо планинско мѣсто, докато слѣзе въ подножието на планината, тя ще прѣдставлява голѣма снѣжна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да сѫ малки лошитѣ думи, изказани ли сѫ веднъжъ. колкото по-дълго врѣме минава, толкова повече се увеличава тѣхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всѣка лоша дума, която искате да кажете нѣкому. Колкото повече я задържате, толкова по-силенъ вѫтрѣшенъ импулсъ ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: тази дума е толкова красива, че азъ ще я задържа за себе си. Искате да кажете нѣкому нѣщо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъль за себе си! Кажете си: тази мисъль е толкова хубава, че ще я оставя за себе си. Колцина отъ васъ сѫ задържали такива думи за себе си? Покажете ми една отъ тѣхъ!

Писанието казва: „Възлюбете се единъ другъ! Какъ? — Съ чисто сърце. „Азъ съмъ вратата на овцитѣ“. Вратата подразбира онѣзи разумни Божествени условия, които сѫ даденч за нашего растене и развиване. Ние сме събрани тукъ отъ всички краища на България, и всичко това, което ни е дадено, може да се реализира само при Божията Любовь, само при Божията Мѫдростъ и Свѣтлина. Когато Божията мисъль е насочена къмъ васъ, всичко, каквото желаете, ще се реализира. И за да бѫде Божията мисъль насочена къмъ васъ, вие трѣбва да бѫдете като малкитѣ дѣца, да имате желание да изпълните волята Божия тъй, както никой въ България не я изпьлнилъ. Не казватте: ще видимъ, ще помислимь — туй сѫ празни думи, залъгалки. Ще турите въ ума си слѣдното желание: ще изпьлня волята Божия, както я изпълняватъ малкитѣ дѣца. Всички ще изтьлчимъ волята Божия' Днесъ ни проповѣцватъ, че който рече да изпълни волята Божия, ще изгуби всичко. Не, щомъ почнешъ да изпълнявашъ волята Божия, Богъ ще почне да замѣства книжнитѣ пари съ звонкови. Той казва: „Дай си кайметата!“ Да кажемъ, че имашъ 3000 лева книжни, които струватъ 100 лв. швейцарски. Като отидешъ при Господа, Той ще ти даде за тия 3030 лв. книжни 3000 лв. златни. Сѫщото нѣщо се отнася и до грѣховетѣ на хората. Когато човѣкъ се напълно обезцѣни отъ грѣхове и така отиде при Бога, Той му взима грѣховетѣ и му дава въ замѣна на това, вѫтрѣшна радость. Той е посребрилъ и позлатилъ грѣховетѣ му. Този човѣкъ излиза, радва се, че Богъ е позлатилъ грѣховетѣ му, и ги прѣвърналъ въ добродѣтели.

И Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на онѣзи, които любятъ Бога, ще имъ съдѣйствува за добро“. Запримѣръ ти си кралъ, убивалъ си въ живота си, срѣщалъ си голѣми противорѣчия, но най-послѣ разберешъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, възлюбишъ Господа и казвашъ: отъ сега нататъкъ ще служа на Господа! Убилъ си да кажемъ 10 души. Всички тия хора отиватъ при Господа, оплакватъ се отъ тебе и казватъ: искаме този човѣкъ да ни върне живота! — Отъ дѣ ще го вземе, нѣма никаква вьзможность. Турятъ те въ затвора. Господъ казва: „Какво ви дължи?“ Единъ казва: взе ми живота. Другъ казва: и на менъ ми взе живота. Трети, четвърти казватъ сѫщото. Господъ се поусмихне, извиква обвиняемия и му казва: „Понеже ти обѣща да ми служишъ, ето, вземи тия пари да си платишъ дълговетѣ“! Господъ ти дава съ лихвитѣ, и ти се разплащашъ. Казва ти: „Питай ги сега доволни ли сѫ?“ — Много сме доволни. Като имате Божията Любовь, вие ще ликвидирате най-първо съ своята стара карма, и нѣма да се боите отъ нищо. Ама вие ще дойдете пакъ до вашата философия, кой какъ разбира любовьта. Любовьта може да се разбира само по единъ начинъ! Ти си гладенъ, и срещнешъ единъ човѣкъ, който носи хлѣбъ въ торбата си. Ако извади хлѣба си и ти го даде, бѫди увѣренъ, че той те обича. Може да го познаващъ, може и да не го познавашъ, но този човѣкъ има въ душата си любовь. Тази любовь може да е микроскопическа, но тя е истинскиятъ зародишъ, отъ който може да се роди и великата Любовь. Голѣмото дърво израства отъ малката сѣмка, не отъ нѣщо голѣмо. Ако ти си богатъ и давашъ, това не е любовь. И този човѣкъ, като дава отъ малкото, което има, приятно му е. Туй е едно отъ проявленията на Любовьта. Ти питашъ Господа: какъ да постѫпвамъ Господи? — Постѫпвай, както този човѣкъ е направилъ съ тебе. Най-красивитѣ нѣща въ живота ни сѫ малкитѣ добрини, които можемъ да направимъ. Нѣкой човѣкъ е изпадналъ въ свѣта, самотенъ е, никой не му е казалъ една сладка дума, никой не му е далъ милъ погледъ. Ти минавашъ покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечати въ неговия умъ.

Христосъ дойде на земята, когато хората бѣха изоставени. Даже и ангелитѣ не сѫ знаяли, какь да постѫпятъ съ хората. И тѣ се учатъ сега. Първиятъ завѣтъ биде даденъ чрѣзъ ангелитѣ. Тѣ приложиха закона на Правдата, но той не можа да спаси хората. Чрѣзъ Христа дойде Любовьта на земята —  единъ новъ методъ. Божественъ методъ е методътъ на Любовьта.

Сега вие сте прѣдъ прага на новата епоха, когато Синоветѣ Божии идватъ да изявятъ Божията Любовь, да покажатъ на хората, въ какво седи тя. Всѣки Синъ Божий идва съ пълна торба — да дава и да храни хората. Синоветѣ Божии нѣма да говорятъ за нещастията на хората. Тѣ искатъ да направятъ всички хора на земята щастливи. Туй е тѣхното желание! За да станатъ хората щастливи, трѣбва да забравятъ своя старъ животъ, всѣкакъвъ споменъ отъ миналото да изчезне съвършено отъ тѣхното съзнание, а да останатъ само опитноститѣ, придобити отъ редицата животи на миналото.

Сѫбота, 7 ч. с.                   29 августъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...