Jump to content

1924_08_24 Качества на разумния животъ


Ани

Recommended Posts

"Разумния животъ", обяснения и упѫтвания отъ Учителя, прѣзъ Септември, 1924 г.,

първо издание: Печатница „Малджиевъ“, Русе, 1924
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 КАЧЕСТВА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТЪ

По какво се отличава разумния животъ, или какви сѫ качествата на разумния животъ? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумниятъ човѣкъ въ своитѣ разсъждения, въ своитѣ заключения, въ своитѣ аналогии и подобия съпоставя нѣщата разумно,т.е. така ги съпоставя, че между тѣхъ да има извѣстни съотношения.

Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвамъ тогава: счупената стомна, въ едно отношение, за лѣнивия човѣкъ е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човѣкъ една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния животъ, обаче, пълната стомна е за прѣдпочитане. Питамъ ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата рѫка да не почувствува нейната пълнота, нейната тяжесть? Сега, нѣкои отъ васъ, като иматъ една добродѣтель, почватъ да се разкайватъ. Защо? Защото като носятъ една добродѣтель, чувствуватъ нейната тяжесть. Вие искате да бѫдете добродѣтелни хора, безъ да почувствувате тяжестьта на добродѣтелитѣ. Като говоря за тяжесть на добродѣтелитѣ, подразбирамъ, че всѣка добродѣтель си има своята ценность, и затуй въ живота добродѣтельта ще ни причини една болка. Отъ какво ще бѫде тази болка? - Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носишъ, ще ти дотежнѣе, ще я прѣнасяшъ отъ рѫка въ рѫка и най-после ще кажешъ: откѫснаха ми се рѫцѣтѣ! Но после, слѣдъ като си достигналъ нѣкѫдѣ и ожаднѣлъ, ще дигнешъ стомната, ще глътнешъ нѣколко капки и ще кажешъ: е, хубава е тя! Слѣдователно, неприятностьта, която изпитваш отъ тяжестьта на стомната, ще се сравни съ ползата, която ще ти допринесе водата въ нея.

Сега, мнозина отъ васъ разбиратъ добродѣтельта като нѣщо вѫншно. Вие казвате: да бѫде човѣкъ добъръ! Добродѣтельта никога не може да се прояви отвънъ. Тя е чисто духовно нѣщо. Тя не може да се обсеби, тя не може се завлада. Добродѣтельта е свободна въ своитѣ проявления, а който има добродѣтельта, въ неговия животъ има миръ. Първото нѣщо: добродѣтельта носи миръ, а мирътъ показва равновесието на духовния животъ.

Ние трѣбва да схванемъ съотношенията на доброто и добродѣтельта къмъ сегашния животъ. Всинца искате да живѣете. Добрѣ, но животътъ не може да се изрази по единъ начинъ. Всѣки единъ животъ си има особена форма, въ която въ дадения случай може да се прояви. Онзи охлювъ, който виждате да пъпли, и той би желалъ да живѣе разуменъ животъ, но природата му турила рога, турила му единъ малѫкъ товаръ, турила му и едно лигаво вещество. Питамъ сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живѣе, но утре го хванете, турите го въ врѣлата вода, извадите го отъ неговата черупка, приемете го въ стомаха си и казвате: тукъ ще живѣете а не тамъ. Неговиятъ животъ минава въ вашия. Вземете волътъ или кое и да е млѣкопитающи. И тѣ искатъ да живѣятъ разумно, но може ли единъ волъ да се освободи отъ своитѣ рога, отъ своитѣ копита? Всѣки волъ иска да живѣе културенъ животъ, както и ние искаме, обаче човѣкътъ го хваща, туря му юларь на главата, туря му хомотъ, взима остена и цѣль день го кара на нивата. Питамъ: туй положение на вола приятно ла е? - Не е приятно. Казвате: такава е волята Божия. Не е такава волята Божия, такава е волята на човѣка. Волътъ казва: не е казано по цѣль день да ора. Вие казвате: така е писалъ Господъ. Никой не е челъ нѣкѫдѣ да е писано отъ Господа, че този волъ трѣбва да оре на нивата. Никой не е чулъ гласа на Господа, тъй да каже. Добре, ние, разумнитѣ хора, които ходимъ на два крака и отправяме очитѣ си къмъ Бога, и ние искаме да живѣемъ свободно, но и ние сме ограничени. Въ този животъ има известни закони, които ни ограничаватъ. Ти си младъ, хванатъ те като войникъ въ войската, дадатъ ти пушка и ти казватъ: ще отидешъ да се биешъ за отечеството си! Ще има музика, ще има барабанъ, и ти ще тръгнешъ подъ тактъ, не както си искашъ, но както ти заповедната: разъ-два, разъ-два. Ти ще кажешъ: азъ съмъ свободень, азъ мога да правя, каквото искамъ. Не, извадете отъ ума си това велико заблуждение! Азъ нѣкой пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е свободата. До тогава, докато човѣкъ има известни задължения въ свѣта, той не е свободенъ. Има три види задължения въ свѣта; Първото положение: ти ходишъ съ две вериги на краката си и съ товаръ на гърба си. Това азъ наричамъ мѫчение. Второто положение: без верига на краката си, но съ товаръ на гърба си. Това наричамъ задължение. Третото положение: безъ вериги на краката си, и безъ товаръ на гърба си. Това наричамъ свобода на движение.

Сега ще ви запитамъ: добродѣтельта сама по себе си туря ли вериги? - Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на нѣкой човѣкъ, не му ли туряте вериги? Ако чрѣзъ любовьта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на нѣкое сърдце, на нѣкоя душа, не туряте ли вериги? Гдѣ е разумностьта на вашия животъ въ такъвъ случай? Съ две вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се, че ще ходя. Да, тъй ще кажете, но като видите единъ човѣкъ съ двѣ вериги на краката си, ще кажете: този човѣкъ много медлено прогресира, той е много кекавъ. Че какъ ще прогресирамъ? Двѣ вериги  имамъ на краката си! Моята разумность, въ дадения случай ми показва, че трѣбва да правя много малки стѫпки. Стариятъ дѣдо какъ ходи? - Бавно върви, той има двѣ вериги на краката си. Ние му се смѣемъ защо ходи така. Такова положение има въ човѣшкото сърдце и въ човѣшкия умъ.

Азъ искамъ да ви доведа до една вѫтрѣшна връзка съ ония велики, живи закони, чрѣзъ които Богъ управлява свѣта. Въ тия закони човѣкъ е абсолютно свободенъ, той може да прави, каквото иска, но въ тѣхъ той е отговоренъ за дѣлата си. Да бѫде човѣкъ отговоренъ, това е приятно нѣщо въ свѣта! За какво можешъ да бѫдешъ отговоренъ? - Можешъ да бѫдешъ отговоренъ за това, което Богъ ти е далъ, за доброто, което е вложилъ вѫтрѣ въ тебе. То е една велика цѣнность! И единъ день, когато достигнете до положение да видите какво нѣщо е Божията Добродѣтель, вие ще разберете въ какво седи доброто на живота.

Ако ви задамъ единъ въпросъ: по кой начинъ може да се направи вашиятъ животъ щастливъ, какво бихте отговорили? Всички искате да бѫдете щастливи, но кой е истинскиятъ начинъ, по който животътъ ви може да бѫде щастливъ, задоволителенъ, такъвъ какъвто го искате? Въ свѣта нѣма нито една философска система, която да е разрешила този въпросъ. И може да се минатъ още много години, докато хората правилно разрѣшатъ, кой е истинскиятъ начинъ или истинскиятъ пѫть за щастие. Вие нѣкой пѫть може да слушате нѣкоя моя проповѣдь и да мислите, че днесъ може да се разрѣши въпроса, какъ можемъ да бѫдемъ щастливи. И вие казвате: Учительтъ казва така, еди кой си проповѣдникъ каза така, еди-кой си ученъ, философъ казва така. Христосъ казва така. Казано, казано но въ всичко това трѣбва приложение.

Да кажемъ, че имате прѣдложението „азъ ходя”. Тия две думи, споредъ правилата на граматиката, нали трѣбва да се съпоставятъ правилно? Можемъ да кажемъ „азъ ходя”, или „ходя азъ”. Можемъ да кажемъ „нося азъ”, или „азъ нося”. Граматически кое е по-право? - Азъ нося, азъ ходя. Защо? Какъ може да докажете, че „азъ нося”, „азъ ходя” е по право отъ „нося азъ”, „ходя азъ”? Трѣбва да знаете отношенията на нѣщата въ живата природа. Запримѣръ, какво ще кажете, отдѣ идва Свѣтлината, отдолу-нагорѣ, или отгорѣ надолу? Свѣтлината идва отгорѣ надолу, т. е. отъ главата и слиза къмъ краката. Значи, въ природата има единъ естественъ начинъ, по който ставатъ нѣщата. Свѣтлината винаги идва отъ главата къмъ краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, съ което се държимъ за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено въ Божественото естество на човѣка. Главата е, която най-първо възприема Божиитѣ мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката.

И тъй, като казвамъ „азъ ходя”, то значи азъ, разумното ходя, т. е. това е движение, което азъ мога да направя. Значи, ходя, това е резултатъ на азъ, затова правилно е „азъ ходя”, а не „ходя азъ”. Сѣнката изобщо не може да ходи отпрѣдъ. Нѣкои ще кажатъ: да, при сегашните условия на земята, сѣнката нѣкой пѫть може да върви отзадъ напрѣдъ, но напролѣть, когато слънцето се движи, сѣнката не е всякога отзадъ. Следователно, когато ние се движимъ къмъ Бога, сѣнката е отзадъ, а когато се отдалечаваме отъ Бога, сѣнката е отпрѣдъ. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть: щомъ човѣкъ се приближава къмъ Бога, сѣнката е отзадъ, а щомъ се отдалечава отъ Бога, сѣнката е отпрѣдъ. Ако страданията въ живота сѫ отзадъ, човѣкъ се приближава къмъ Бога, а щомъ страданията въ живота сѫ отпрѣдъ, той се отдалечава отъ Бога -запримѣръ, направишъ едно добро, и слѣдъ това те сполети нѣкое нещастие. Това показва, че ти се приближавашъ къмъ Бога. Щомъ намислишъ да направишъ едно добро и, безъ да си го извършилъ още, те сполети нѣкое нещастие, ти се отдалечавашъ отъ Бога. Кое е по-добро отъ двѣтѣ положения? - Първото. Да допуснемъ, че ти занесешъ нѣкому храна, и слѣдъ това те набиятъ, или намислишъ да занесешъ никому храна, и прѣди да си я занесълъ, те набиятъ. Кое положение е по- добро? - Да те набиятъ слѣдъ като занесешъ храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдамъ, да страдамъ слѣдъ като съмъ направилъ доброто, а не прѣди това”. Този е правилниятъ процесъ. Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. И тъй, празната стомна добродѣтель ли е? - Не е. Безмислениятъ животъ, който можемъ да водимъ, добродѣтель ли е? Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродѣтель ли е? - Не е. Вие имате следната опитность. Вѣрвате въ Бога, седите и си казвате: колко съмъ радостенъ днесъ! Азъ съмъ свързанъ съ Бога. Какъвъ миръ имамъ въ душата си! Моята вѣра, моятъ миръ никой не може да го отнеме. Тъй разправяте на единъ вашъ приятель, но до тебе седи другъ единъ твой приятель, който те мушне малко. И ти го мушнешъ. Ти го питашъ: защо ме мушкашъ? И той те пита: защо ме мушкашъ? Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегналъ единъ волъ и го мушкашъ, той ще те пита: Защо ме мушкашъ? - Да вървишъ напрѣдъ, да орешъ. Ако нѣкой върви напрѣдъ, и ти го мушкашъ, и той ще те пита, защо го мушкашъ. Ти ще му отговориш: мущкамъ те, защото не вървишъ въ правия пѫть. Туй мушкане разумно ли е? Значи, въ този свѣтъ има задължения, юларь има, товаръ има на гърба ви. Това не е свобода, това не е убеждения. Въ такова положение не можемъ да бѫдемъ свободни, и въ такова положение не може да се прогресира. Волътъ, за да прогресира, трѣбва да го пуснете свободно въ гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе трѣвицата. Само така той ще бѫде поправенъ. Слѣдователно, всеки човѣкъ трѣбва да се остави свободенъ отъ своите убеждения, за да се прояви неговата вѫтрѣшна инициатива къмъ живота. Питамъ: ако вашиятъ миръ може да се отнеме тъй лесно, миръ ли е това? Азъ съмъ забѣлѣзалъ, у всинца ви става една рѣзка промѣна. Запримѣръ, най-малкитѣ нѣща могатъ да ви смутятъ. Отвънъ може да стане едно смущение, но отвѫтрѣ човѣкъ не трѣбва да се смущава. Да кажемъ, че човѣкъ изгуби всичкото си материално състояние. Това трѣбва ли да го смути? Това не е признакъ, че Богъ не благоволява къмъ него. Ще бѫде смѣшно, ако ми снематъ всичкия товаръ отъ гърба, и азъ да считамъ, че това е нещастие. Не, нѣкой другъ го взелъ на гърба си. Ако нѣкой освободи вола отъ неговия товаръ, по отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не сѫ привилегия, това сѫ само условия за учене. Въ богатството се уча да раздавамъ, а въ сиромашията се уча да придобиваш. А ние всинца изменяме на това положение и казваме: всички искаме да бѫдемъ богати. Богатъ може да бѫде само добриятъ и разумниятъ човѣкъ, който служи на Бога, а Богъ има доверие въ него, всичко му дава на разположение. Е, питамъ: ако Богъ не ни даде единъ отличенъ умъ, ако Богъ не ни даде едно отлично сърдце, ако Богъ не ни даде една силна воля, какво можемъ да направимъ? Ако азъ съмъ слабъ, хилавъ, като единъ глистей, ако Богъ ме тури въ една такава форма, какво мога да направя? Или ако азъ имамъ изкуството на единъ паякъ, какво мога да направя? Една мрѣжа мога да направя, но никога не мога да съградя единъ салонъ като този. Колко милиони паяци трѣбва да се съединятъ, за да съградятъ единъ такъвъ салонъ? Мислите ли, че ако се съединятъ 1,000,000 паяци, те щѣха да съградятъ единъ такъвъ салонъ? И 10,000 милиона, и 10 милиарда паяци да се съединятъ, пакъ не щѣха да сградятъ единъ такъвъ салонъ. Следователно, не е въ количеството на нѣщата.

Сега, нѣкои се намирате въ положението на единъ охлювъ, други сте въ положението на едно млѣкопитающе, трети сте въ положението на единъ човѣкъ. Много такива положения има въ живота, въ опитностьта на духовния животъ, така че не мислете че сте свободни. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ, който се счита свободенъ, да дойде при мене и да му дамъ една задача, отъ която да видите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободенъ е само онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че при сегашните условия само Богъ е свободенъ, понеже Той е абсолютно силенъ. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всѣкога може да се вземе, и правата ни всѣкога могатъ да се ограничатъ. Ако ние сме при единъ силенъ господарь, нашето положение абсолютно зависи отъ неговата добра воля, отъ неговия умъ, отъ неговото сърдце. Ще кажете: е въ сегашния животъ така се изразява свободата. Вашите кокошки свободни ли сѫ? Положението на вашите кокошки напълно зависи отъ васъ. Ако една отъ вашите кокошки влезе въ курника, отъ кого зависи тя да излезе на другия день отъ курника? - Отъ васъ зависи. Ако вие прѣзъ вечерьта сте се обърнали къмъ Бога, и сте научили единъ великъ законъ, да не ядете кокошки, вашата кокошка на другия день ще бѫде жива. Тя ще каже: „Моятъ господарь се е разкаялъ, и азъ мога да живея свободно”. Слѣдователно и ние можемъ да живѣемъ свободно. Но кога? Питамъ ви: господарьтъ, който живее вѫтрѣ въ васъ, разкаялъ ли се е? Ами, когато този вашъ господарь каже: азъ ще му счупя главата, да ме познае кой съмъ - какъвъ е този господарь? Значи вие имате господарь на главата си, той ви заповѣдва, и вие сте неговъ слуга. Ще кажете: азъ живея по Бога, азъ мога да бѫда свободенъ. Не, при такъвъ господарь вие сте толкова свободенъ, колкото сѫ свободни и вашите кокошки въ курника. Този господарь ще ти каже: смажи му главата! Ти ще я смажешъ и после ще кажешъ; такива сѫ условията на земята. Да, при такъвъ господарь, такива сѫ и условията. Питамъ тогава: колко господари имате вие? - Двама господари. Единиятъ живѣе въ главата ви, а другиятъ въ стомаха. Главата и стомахътъ сѫ седалища на тия господари. Това сѫ тѣхнитѣ дворци, както ги наричатъ тукъ на земята. Дворецътъ на земния човѣкъ е стомахътъ, и по нѣкой пѫть той става голѣмичъкъ, разширява се. Щомъ този господарь почне да управлява нѣкѫдѣ, познава се. Кокошките крѣкатъ, агънцата блѣятъ, жената плаче, децата – сѫщо, всички се разбѣгватъ, Госбата е много хубаво направена, всичко е въ редъ и порядъкъ, но всѣки е туренъ на парила. И онзи мѫжъ като си дойде, погледне отъ високо, пита жена си: какъ е ястието днесъ? - Много хубаво. И гледашъ, тази жрица, по цѣль день седи въ кухнята. Нѣкой пѫть ние обвиняваме женитѣ, че говорятъ. Не сѫ виновни женитѣ. И мѫжетѣ говорятъ. Всинца готвятъ. Въпросътъ трѣбва да се слага принципално. На какво готвятъ? На огънь. Културата въ свѣта ще дойде, когато почнемъ да готвимъ безъ огънь, когато почнемъ да готвимъ безъ тенджери. Има ли тенджери, има ли паници, вилици, ножове, вѫглища, огнища, това-онова, ще имаме култура като днешната.

Азъ искамъ да ме разберете чисто духовно. Тези нѣща сѫ символи само. Вие може да нѣмате тенджери въ кѫщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като нѣкои цигани, и пакъ тенджеритѣ да сѫ въ ума ви. Азъ съмъ гледалъ нѣкоя млада мома, която мечтае да се задоми, въздъхне и си каже: е нѣмамъ си нито тенджера. нито огнище! Но като се ожени, набави си тенджери, паници, вилици, лъжици и въ продължение на 20 години толкова много нѣща си набавя, че едва съ нѣколко коли може да ги пренесе. По този начинъ хората прогресиратъ, прогресиратъ и най-послѣ казватъ: наредихме се вече. Да, кѫщата си наредиха, но умътъ си разредиха, сърдцето си разредиха. Едно врѣме се обичаха, а сега всичко иматъ въ кѫщи, миръ обаче нѣматъ.

Нѣкои хора вѣрватъ, че като се помолятъ на Бога, Господъ изведнъжъ ще имъ даде миръ. Не е ли смѣшно положението, да затворя нѣкой пѫть кепенцитѣ на прозорцитѣ си и да се моля да дойде свѣтлината? Не, свѣтлината  всѣкога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нѣщо въ свѣта, което не се вика, не се купува. То е свѣтлината. Има едно нѣщо въ свѣта, което не се придобива. То е любовьта. Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовьта! Който се стреми да я придобие, тя се изгубва. Любовьта е въ основата на живота. И малката Любовь, и голѣмата Любовь, която влиза въ сърдцето, еднакво действуватъ. Вие сега чакате да дойде голѣмата Любовь, да дойде Христосъ, че съ своята слава да обгърне свѣта. Никога! Питамъ туй положение вѣpно ли е? То е вѣpно само по отношение на онази пѫпка, която се развива вѫтрѣ въ дървото. Когато пѫпката е готова да цъвне, свѣтлината  ще се прояви, но това е единъ процесъ на растене. Ако тази пѫпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъвне или не, свѣтлината, и въ двата случая, е една и сѫща. Значи Богъ, въ своето проявление, въ своята Любовь и сега, и въ миналото, и въ бѫдещето е единъ и сѫщъ. Въ Него нѣма еднообразие. И стремежътъ на този Господъ, на Когото служимъ, е да ни направи всички щастливи. Защо? - Защото Той самъ по себе си е щастливъ. За този си стремежъ, Той нѣкой пѫть ни причинява най-голѣмитѣ нещастия, за да ни причини щастие. Запримѣръ, нѣкой пѫть ние сме щастливи, че носимъ една счупена стомна, но не е право това. Казвате: азъ не съмъ толкова будала, да нося онази стомна пълна съ вода, да нося такъвъ големъ товаръ! Но като навлезете въ онази пустиня, като нагазите въ онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми бѣше леко на рѫката, а сега ми е тежко на гърлото. Другиятъ казва: мене ми беше тежко на рѫката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можемъ да избѣгнемъ извѣстни опитности, извѣстни порядки въ свѣта, ще носимъ и празна, и пълна стомна. - Човѣкъ, който носи добродѣтельта е като една брѣменна жена, той трѣбва да страда за тази добродѣтель. Не страдашъ ли за добродѣтельта, която имашъ, ти си безплоденъ човекъ. Ако вие искате да минете живота си безъ страдания, вие ще бѫдете безплодни хора. До сега азъ не съмъ срещналъ нѣкой човѣкъ, да каже: азъ се много радвамъ, че пострадахъ. Всички казватъ: все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнатъ? Е, много лесно.

Вие, като ученици, трѣбва да разглеждате нѣщата разумно. Казвате: вижте онзи човѣкъ тамъ, какъ си е поправилъ положението! Кой си е поправилъ положението? Това е една самоизмама. Какви съотношения има между онзи, който е поставенъ пръвъ министъръ на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо мѣсто, а онзи, който е пръвъ министъръ на България, заема послѣдно мѣсто. По отношение на хората пъкъ това е обратно. Питаме сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? - Божието. Туй е теоритически, но щомъ дойде до практическия животъ, вие не вѣрвате въ това учение. Я ми кажете, коя жена отъ васъ е благодарна отъ лошия мѫжъ, който й е даденъ? Или кой мѫжъ е благодаренъ отъ лошата жена, която му е дадена? Че сѫ лоши, това е нѣщо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго не. Азъ зная жени, които всѣка вечеръ се каратъ съ мѫжетѣ си, но такава жена, като отиде при своя любовникъ, да ги видите, какъ си гугуцатъ! Азъ зная мѫже, които като се върнатъ при жените си, постоянно се каратъ съ тѣхъ, но като отидатъ при любовницитѣ си, да ги видите какъ си гугуцатъ! Защо ставатъ тия нѣща? Този мѫжъ не бѣше за тази жена, и тази жена не е за този мѫжъ, обаче майката и бащата накараха този мѫжъ да вземе тѣхната дѫщеря, или тѣхниятъ синъ да вземе тази дъщеря. Слѣдователно, те съпоставятъ нѣщата тъй, както Богъ не ги е съпоставилъ. Имаме две разумни сѫщества, която не сѫ съпоставени правилно. Ходя азъ, значи слѣдствието върви слѣдъ причината.

Сега за мене не е важно да изнасямь вашитѣ недѫзи. Цѣлиятъ свѣтъ, цѣлиятъ нашъ духовенъ животъ е потопенъ въ тия недѫзи. Азъ ви наблюдавамъ, и гледамъ по нѣкой пѫть, като направя едно предложение, вие казвате: е, това нѣщо само тъй се говори. Учительтъ иска само тъй да ни занимава, но и Той не може да го приложи. Не, Божествениятъ животъ трѣбва да се приложи абсолютно, нѣма никакво извинение, нито за мене, нито за васъ. Който го приложи, Любовьта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовьта не може да дойде у него и нЪма да му се даде никаква сила. Има едно сѫщество въ свѣта, което не може да се подкупи съ нищо. Това сѫщество е Богъ. Него можемъ да го подкупимъ само по единъ начинъ. - Когато сме разумни и добри. Когато можемъ абсолютно да изпълнимъ Неговата воля, Той е готовъ да направи всичко заради насъ, но изгубимъ ли това, ние изгубваме всичкото Негово благоволение. Не сме тъй силни да обърнемъ волята Божия въ обратна посока.

Всички вие сте ученици, подвизавате се, всички сте кандидати за небето. Но ако ви попитатъ, какъвъ е смисълътъ на живота, ще кажете да станемъ безсмъртни, да бѫдемъ граждани на царството Божие. Е, питамъ: какво изисква сега Богъ отъ насъ? Ще кажете: не знаемъ. Приложили ли сте туй, което Богъ изисква отъ насъ? Нѣкой ще каже: азъ зная. Можешь ли да знаешъ туй, което никога не си опиталъ? Ако азъ нося въ джоба си захарь, но никога не съмъ я опиталъ, ще зная ли какво нѣщо е захарьта? Е, какво нѣщо е захарьта? Бръкна въ джоба си, кажа: ето на! Ами ти опиталъ ли си я? Не ми трѣбва да я опитвамъ, азъ я имамъ въ джоба си. Е, какво нещо е до-бродѣтельта? - Бръкни въ джоба си. Джобоветѣ на сегашния свѣтъ сѫ пълни съ добродѣтели, и като ги бутнешъ, изваждатъ ги. Не, не, въ моя джобъ вие не може да намерите нито една бучка захарь, но като дойдете въ моя домъ, ако сте жадни, като ви дамъ една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе нѣма да видите захарьта. Всичката моя захарь е потопена въ водата. Ние не можемъ да туримъ добродѣтельта въ джоба си. Не, не можете да я турите въ джоба си, нито може да я отдалите отъ живота си. Добродѣтельта е непрѣривно свързана съ самия животъ, не може да се отдели отъ него. Ако нѣкой иска да отдели добродѣтельта отъ живота, той ще си причини най-голѣмото нещастие. Нѣкой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили Ако искате да знаете, дали това, което сте направили е добро, повикайте единъ вашъ приятель, дайте му да пие малко отъ вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволенъ, радвайте се на това, че вашата добродѣтель е вѫтрѣ; въ вашия животъ. Да опрѣдѣля мисъльта си по-конкретно. Питамъ сега: кое положение е по-добро? Дойдешъ у дома, нагостя те, и слѣдъ като те нагостя, да кажа въ себе си: е, да си отиде този човѣкъ, не го искамъ повече. Или като ми дойдешъ на гости и те нагостя добрѣ, да ти кажа: радвамъ се, че дойде. Какъ сѫ децата, жената? А не слѣдъ като разбогатѣете да ви кажа: радвамъ се, че дойдохте, приятно ми е. Защо? Защото като сте разбогатели, има какво да взема отъ васъ. Не, въ истинската добродѣтель и Божия Любовь. като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да почувствувамъ една радость и да си кажа: благодаря, че този приятель ми дойде днесъ на гости. Да чувствуваме, че посѣщението на единъ мой приятель е посѣщение отъ Бога. Това е истинското пожелание, което трѣбва да храня къмъ всѣки едного отъ васъ. Не да ви казвамъ въ очитѣ, че се много радвам, за дѣто дойдохте въ кѫщата ми, но като излезете отъ моя домъ, да се обърна къмъ Бога и да благодаря, а вие да почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една дълбока радость. Тъй да почувствувате това посещение, като че Богъ ви е посѣтилъ. Защо? - Защото мойтѣ отношения къмъ Бога сѫ правилни, и отношенията на Бога между насъ сѫ правилни. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, дойде нѣкой да ме посети, но никога нѣмамъ физическа възможность да го приема, на земята сме, и той като си излезе, остава недоволенъ, махне така съ рѫка. Той трѣбва да си каже: азъ съмъ много доволенъ, благодаря на Господа, че Учительтъ днесъ не ме прие. Ами защо сте недоволни? Мислите ли, че ако азъ излѣза при васъ, мога да ви дамъ това което искате? И безъ да излѣза при васъ, пакъ мога да ви дамъ това, което искате. Ами че азъ имамъ копчета. Бутна едно копче, и почва да тече отъ него. Трѣбва ли да ви дамъ чашка? Сега вие ще кажете: моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия отъ тази вода? Не само една чаша, но и хиляди чаши можете да пиете. Щомъ сте дошли до тази чешма, може да пиете колкото чашки искате. Щомъ пиете азъ ще кажа: тия ученици сѫ много умни, и Господъ благоволи къмъ тѣхъ.

Това е външната страна на живота. И задачата въ живота ни е да бѫдемъ доволни въ дадѣния моментъ, и като се обърнемъ къмъ Господа, да кажемъ: Господи, ние сме благодарни отъ всичко. Това е цѣльта ми, къмъ която искамъ да насоча ума ви. Това е правилната философия, която разрешава всички въпроси. Ти си търговецъ, изгубилъ си нѣщо. Благодари за това. Туй, което си загубилъ, то не е загубено, то е една печалба. Да кажемъ, че ти си жена. Мѫжъ ти не те приема добре нагрубява те. Че това е едно добро положение Ами че какъ! Той ти казва: ти цѣлиятъ день ходишъ, кѫдѣто трѣбва и не трѣбва, обикаляшъ тукъ-тамъ. Защо не се връщашъ дома си? Защо хойкашъ толкова? Ти ще му кажешъ: какъ смѣешъ да ми казвашъ така? Ами че нека си казва каквото иска! Ти се спри и си кажи: чакай да видя, какво иска да ми каже Господъ днесъ чрѣзъ устата на моя възлюбенъ. Азъ казвамъ така: има възлюбени, които вършатъ волята Божия. Има възлюбени, които не вършатъ волята Божия. Има възлюбени, които сѫ добри и разумни. Има възлюбени, които не сѫ добри и разумни. Ако твоятъ възлюбенъ е разуменъ, той нѣма да ти каже, защо ходишъ да хойкашъ, но ще ти каже: азъ се безпокояхъ за тебе, обаче като те видѣхъ, успокоихъ се и се радвамъ много, че се върна въ кѫщи. Жената - сѫщо. Докато мѫжътъ го нѣма, тя дига шумъ. но като си дойде, казва: много се радвамъ, че дойде; бѣхъ започнала да се тревожа за тебе, но всичко ми мина вече.

Гледамъ нѣкои критикуватъ, казватъ: тия ученици не живѣятъ по Бога. Я ми кажете, какъвъ е вашиятъ идеалъ! Азъ ви казвамъ: има само единъ начинъ за живѣене по Бога. Като видя единъ ученикъ, да ми стане тъй приятно! Не сѫ погрѣшкитѣ, които трѣбва да видя въ него. Нѣма какво да го подозирамъ. Всѣки ученикъ си има една слаба страна. Нѣкой върви бавно, като охлювъ. Трѣбва ли да го осѫждамъ? Ще го погаля, ще му кажа: нѣма нищо. Той ще ми каже: сега азъ съмъ като охлювъ, имамъ прѣпятствия, рѫцѣ нѣмамъ, крака нѣмамъ, но очитѣ ми сѫ високо. Единъ день, когато ми израстнатъ рѫцѣтѣ и краката, ти ще видишъ какъвъ ученикъ може да стане отъ мене! Сега да приведа този символь. Когато единъ ученикъ разбере Правдата въ абсолютната смисъль, неговите рѫцѣ сѫ израснали вече. Когато единъ ученикъ разбере Добродѣтельта въ абсолютната смисъль, неговите крака сѫ израснали вече, и той може да ходи. Това знача да имашь рѫцѣ и крака, и съ тѣхъ да разрѣшавашъ въпроситѣ. Сега ти си тъженъ, животътъ ти се обезсмислилъ. Ами защо Богъ е Любовь. Свѣтътъ е пъленъ съ благородни сърца. Не мислете, че само грѣшници има въ свѣта. Добрите хора въ свѣта прѣобладавать, тѣ господарствуватъ, но не се проявяватъ. Ceгa нѣкои казватъ: свѣтътъ е станалъ лошъ. Не, лошитѣ хора, въ сравнение съ добритѣ, сѫ по-малко, но понеже тѣ се проявяватъ, то се вижда навсѣкѫдѣ и тяхната миризма се разнася навсѣкѫдѣ. Добритѣ хора господствуватъ въ свѣта. Знаете ли това? Сега на васъ трѣбва да ви държа проповѣдь, да ви доказвамъ, че сте добри. Нѣкой казва азъ съмъ толкова добъръ. Не, не казвай тъй, но кажи Богъ, който живѣе въ мене е добъръ и добродѣтеленъ. Единъ плодъ, който е почналъ да зрѣе на слънчевата свѣтлина, не може да бѫде лошъ. Една душа, въ която Богъ изпраща своята светлина, не може да бѫде лоша.

Сега, ние се намираме въ съборнитѣ дни. Всѣка година имаме съборъ. Какво нѣщо е съборътъ? Съборътъ може да го правятъ добритѣ и разумнитѣ души. Когато се събератъ лоши хора съборъ има ли? - Нѣма съборъ. Онѣзи, които живѣятъ въ Любовьта, може да направятъ съборъ. Онѣзи, които живѣятъ въ Мѫдростьта може да направятъ съборъ. Онези, които живѣятъ въ Истината, може да направятъ съборъ. Онези, които живѣятъ въ Правдата, може да направятъ съборъ. Онези, които живѣятъ въ Добродѣтельта, може да направятъ съборъ. А онези, които не живѣятъ въ тия добродетели, за тѣхъ никакъвъ съборъ не сѫществува. Следователно, щомъ живѣемъ въ закона на Любовьта, ние сме на съборъ.

Единъ день Богъ ще ви изведе отъ този свѣтъ и ще ви запознае съ онези братя, които вие не знаете. Нѣкой пѫть искате да знаете, какво нещо е небето. Туй считате за идеалъ. Постарали ли сте се да видите, какво нѣщо е небето, дали е мѣсто или състояние? Небето е общение на разумни сѫщества, които живѣятъ въ единение, които се радватъ единъ на другъ, и които не могатъ единъ безъ другъ. Всички живѣятъ за едного, и единъ живѣе за всички. Понеже те сѫ толкова разумни, то и тѣхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тѣхното състояние е по възможность най-идеалното, което може да сѫществува. Общение на разумни Души! Нѣма да правя нѣкакви изводи да ви доказвамъ, че сте добри. Азъ зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята добродѣтель. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумность. Вие чакате, като онези дѣца, по настроение, и казвате: ако имамъ настроение, ще го направя. Волътъ казва: „Азъ ще ора на господаря си когато ме бодне съ остенъ”. Това значи настроение, но то не е законъ на свободата. Ние трѣбва да правимъ доброто безъ настроение.

Та, днесъ сме събрани за какво? Азъ днесъ ви събрахъ само за едно правило. То е първото и най-важното правило. Когато ви дойде единъ братъ или една сестра въ кѫщи, които и да сѫ тѣ, като си излѣзатъ, да обърнете очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и да кажете: Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този братъ или тази сестра. Този день, недѣлниятъ, ви събрахъ само за това правило. Нѣма по - красиво правило отъ него! У васъ има особена философия. Като ви дойде нѣкой братъ, вие казвате: този братъ е дошълъ за пари при мене. Вие сте чудни! За пари дошълъ! Ами, ако онзи апашъ дойде въ кѫщата ти съ своя револверъ и ти каже: хайде, скоро отваряй! Скоро давай това-онова! И вие изваждате сандъка си, давате каквото ви иска и казвате: слава Богу, че съ малко се разправихъ. Е, този братъ дошълъ безъ револверъ и ти казва: моля ти се, братко дай ми нещо! Кое е по-хубаво, да дойде съ револверъ или безъ такъвъ? Не, въ закона на посѣщението най-първо има слѣдното нѣщо: ако единъ братъ е дошълъ по волята Божия, той нѣма да вземе нищо, той ще даде нѣщо. Който посещава той трѣбва да внесе нѣщо. Това е истинското посѣщение. Щомъ посѣтя единъ домъ, трѣбва да внеса нещо. Отивамъ ли да взема нѣщо, това не е посѣщение. Щом слънцето изгрѣва и ни посѣщава, какво прави то? - Дава ни своята свѣтлина и не взима нищо.

Днесъ искамъ да направите едно посѣщение по новото правило, безъ никакво изключение. Обезателно ще го направите, но не ви заповѣдвамъ. Азъ ви казвамъ сега какъ да направите посѣщението - съ двѣ вериги и съ товаръ, или безъ вериги, но съ товаръ, или безъ вериги и безъ товаръ. Може да изберете едно отъ трите положения. Азъ всѣкога прѣдпочитамъ безъ вериги и безъ товаръ. Та, казвамъ: отъ невидимия свѣтъ, отъ Божествения свѣтъ днесъ има издадена една заповѣдь до ученицитѣ: да направите едно посѣщение безъ вериги и безъ товаръ. Този день ще отивате само на едно мѣсто, а не на две. На едного отъ васъ ще направите едно посѣщение. Сега може да кажете: Какво иска да каже Учительтъ. Символически ли говори, какъ да Го разберемъ? - И буквално, и символически, и по смисъль. Ще посѣтите днесъ нѣкого - нищо повече. Е, прѣдставете си сега, че ще ни направите едно посѣщение, или пъкъ на васъ ви направятъ едно посѣщение. Като дойде този приятель при тебе, ти ще излѣзешъ и ще си кажешъ: защо е дошълъ? Не, той ще остави нѣщо у васъ, и при това най-хубавото. Ще направите туй, което не сте правили до сега. Ще занесете най-хубавото нѣщо,което имате. Ако имашъ само една ябълка, нея можешъ да занесешъ, но най-хубавата.

И тъй, днесъ ще направите най-малкия опитъ. Ще направите едно посѣщение, дѣто обичате, дѣто се разбирате. Идущата седмица ще ви събера и ще ви попитамъ за посѣщението, което сте направили. Кѫдѣто искате може да отидете, било между приятели или външни, но посѣщение ще направите. Това е една задача. Да не направите така, обаче, че една сестра, запримѣръ, да я посѣтятъ 10 други сестри. Кѫдѣто отидете, за този день вие ще бѫдете пръвъ и последенъ въ този домъ. Ще гледате следъ васъ да не дойде нѣкой другъ да развали работата. Не, вие ще бѫдете пръвъ и последенъ. Като си отидете, ще гледате работата ви да е завършена и за васъ, и за вашия братъ или вашата сестра, които сте посѣтили. Тази задача е трудна действително, но може да се разреши. Трудните задачи сѫ приятните задачи въ свѣта. Тия трудности сѫ отзадъ, не сѫ отпредъ. Тѣ ще ви тласкатъ. Това е едно налѣгане. Ще имате налѣгане отзадъ, и колкото налѣгането е по-голѣмо, толкова и движението е по-голѣмо, и обратно. Разбрахте ли правилото? Туй е свещено правило.

Ние сме вече въ втората половина на годината. Правилата, които ще ви се даватъ за въ бѫдеще, ще бѫдатъ отъ другъ характеръ. И тъй, ще започнемъ отъ туй свещено правило, съ туй посѣщение. Но вие ще кажете: дали мога да го направя? Като го направите пъкъ, ще си кажете: какъ го направихъ? Не се смущавайте! Като излезете отъ единъ домъ, дето сте направели посѣщението, не мислете какъ сте го направили. Слѣдъ залѣзъ слънце, когато блеснатъ всички наши лампи по градоветѣ, ще могатъ ли да се сравнятъ съ слънчевата свѣтлина? Не, това сѫ само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посетите, е била тѫжна, скръбна, животътъ й се обезсмислилъ, и слѣдъ като направите посѣщението тя се зарадва, и като дойде друга нѣкоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радость, миръ, той е първиятъ. А този, който отнема радостьта, мира, той е послѣдниятъ, който е дошълъ. Първиятъ трѣбва да донесе радость, миръ отъ Божествения свѣтъ. И тъй тези посѣщения ставатъ. Ако днесъ се отворятъ така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посѣщението си.

Сега, коя е моята скрита мисъль, защо ви карамъ да направите това посѣщение? Азъ ви карамъ да направите този опитъ, защото днесъ отгорѣ ще ви посѣтятъ. Тия които дойдатъ отгоре да ви посѣтятъ, ще ви кажатъ: моля искаме да ни придружите да посѣтимъ поне единъ домъ, да видимъ какъ живѣятъ хората тукъ на земята! Ако направите това посѣщение, то ще бѫде Божествено защото само когато Богъ присѫтствува може да направите посѣщението. Човѣкъ не може да върши нѣкое добро дѣло, ако Богъ не присѫтствува въ него. Проявата на всѣка добродѣтель, проявата на всека Мѫдрость, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който дѣйствува въ насъ. И когато Той дѣйствува, ние трѣбва да се радваме, че Той е започналъ своето велико дѣло. Започне ли го, Неговото дѣло е завършено, защото нѣма по-голѣма сила отъ Него.

И тъй, сега да ви кажа: тия приятели - екскурзианти отъ невидимия свѣтъ ще дойдатъ, ще направятъ едно посѣщение, и като се върнатъ назадъ, нека иматъ едно добро възпоменание за васъ. Тѣ помнятъ, и много нѣща помнятъ. Като дойдатъ единъ пѫть, тѣ ще дойдатъ и втори, и трети пѫть. Като дойдатъ, тѣ носятъ много хубави нѣща съ себе си. Писанието казва: „Дѣто е духътъ, тамъ е и свободата”.

И тъй, за васъ е потрѣбна една вѫтрѣшна обнова. Тъй, както до сега сте вървели, то е било хубаво, но то е едно шаткаво положение, то е положение на двоумѣние, дали съмъ въ правия пѫть или не, дали ще бѫда спасенъ или не. Всичко това е падане - ставане, падане - ставане. Такъвъ е животътъ, но има нѣщо по-хубаво и по-красиво въ свѣта. Единъ день ще видите, какво нѣщо е Божието лице, къмъ което ангелите отправятъ погледитѣ си. Виждали ли сте онова лице, на което сѫ написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика душа, отъ която изтича всичкото щастие, всичкото Блаженство въ свѣта? Ако единъ день бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали съ лице къмъ земята и бихте казали: Господи, ние не извършихме Твоята воля. Като погледнете на това лице, у васъ ще се създаде единъ вѫтрѣшенъ импулсъ и ще кажете: Господи, ние сега разбрахме, какво нѣщо е да се живѣе по закона на Любовьта! Има едно лице скрито въ свѣта! То е лицето Божие. Казва псалмо-пѣвецъть „Гледай Господа прѣдъ себе си!”

И тъй, ще обърнете душата си, ще подигнете ума си, ще подигнете сърдцето си къмъ това свещено лице! Има свещени нѣща въ свѣта. Всичките тия сегашни форми на живота, всичкиятъ сегашенъ редъ на нѣщата ще изчезне, и въ ума ви ще дойдатъ хубави и красиви нѣща, каквито до сега не сѫ дохождали. Цѣлиятъ сегашенъ редъ ще се измени. И вашитѣ братя и сестри ще се явятъ съ такива сърца, каквито не сте виждали, нито очаквали. Тѣ ще иматъ благородни и възвишени сърдца. Иде това врѣме, то не е далечъ. Тогава всички ще бѫдете радостни и весели. Кога? - Днесъ, днесъ е Божествениятъ день. Ама утрѣ може ли да бѫде това? Да, щомъ е днесъ, може да бѫде и утрѣ. Днесъ, утрѣ, прѣзъ всичкитѣ вѣкове, прѣзъ хилядите години, Богъ ще се прояви. Това ще бѫде едно благо за вашата душа, защото още нито единъ отъ васъ не е ималъ условия да живѣе тъй, както трѣбва. Ще дойде день, когато вие ще седите подъ вашата смокиня, безъ да се плашите. Нѣма да има страхъ въ свѣта. Ще се ползувате отъ плодоветѣ на вашия животъ. Всѣки ще мисли, ще разсъждава, ще се радва, ще живѣе, ще работи за Бога, ще има всички условия, всичко онова, което неговата душа пожелае. Той ще бѫде радостенъ и веселъ, и животътъ му ще има смисълъ. Този день е сега. Тогава нѣма да има стари, всички ще бѫдатъ млади. И 120 годишниятъ старецъ ще бѫде младъ, ще припка като младъ момъкъ, нѣма да има това набръчкано лице.

Разбрахте ли ме сега? Азъ не искамъ много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. Въ Божествения законъ, човѣкъ като се хване за нокета, върви. Божественото въ човѣка е въ състояние да промѣни цѣлия ходъ на нѣщата.

Бесѣда, държана на 24 августъ, 1924 г. - 6 ½ ч. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...