Jump to content
Ани

1931_06_19 Свиване и разширяване

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Свиване и разширяване

Т. м.

Ще прочета 8, 9 и 10 стихове отъ II. гл. отъ книгата на Иезекиила.

„Ти, обаче, сине человѣчески, слушай това, което азъ ти говоря: не ставай отстѫпникъ, като този отстѫпникъ домъ; отвори устата си и изяжъ това, което ти давамъ азъ.“ — (8 ст.).

„И видѣхъ, и ето рѫка прострѣна къмъ мене, и въ нея свитъкъ книга.“ — (9 ст. ).

„И разви го предъ мене; и бѣ писано извѫтре и извънъ, и въ него писани плачове, и ридания, и горко.“ — (10 ст. ).

Често съвременнитѣ хора се натъкватъ на изненади и на неестествени нѣща въ живота. Всѣко неизвестно нѣщо изненадва човѣка, и той го намира за неестествено. Запримѣръ, неестествено е за аристократа мазолестата рѫка на работника. Като хване рѫката му и усѣти мазолитѣ и пришкитѣ ѝ, той казва, че работникътъ има груби рѫце. — Кои хора иматъ груби рѫце? — Работницитѣ. — Следователно, ако ви трѣбватъ работници, ще търсите хора съ груби, корави, здрави рѫце. Ония, които иматъ меки, деликатни рѫце, не сѫ способни за работа. Когато човѣкъ работи, мускулитѣ на рѫцетѣ му се свиватъ и разширяватъ, вследствие на което чрезмѣрно се развиватъ.

Когато говоримъ за свиване и за разширяване, ние засѣгаме единъ физически законъ, споредъ който тѣлата се свиватъ при студъ, а разширяватъ при топлина. Не само тѣлата се разширяватъ, но и мислитѣ, и чувствата, и постѫпкитѣ. Много отъ болезненитѣ състояния и неразположения на човѣка се дължатъ на свиването на капилярнитѣ сѫдове. Свиването и разширяването на капилярнитѣ сѫдове става подъ влиянието на електричеството и магнетизма. Човѣкъ трѣбва да живѣе нормално, да спазва законитѣ на природата, да не става чрезмѣрно свиване на капиляритѣ. Свиватъ ли се, става търкане на стеничкитѣ имъ, отдето произлизатъ болеститѣ и болезненитѣ състояния. Свиването предизвиква възпаление, а оттамъ и различни подувания, бодежи, припадъци и т. н.

Кои мисли и кои чувства предизвикватъ свиване на капиляритѣ? — Отрицателнитѣ. — Значи, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣка лоша постѫпка стѣсняватъ капилярнитѣ сѫдове и прекѫсватъ теченията на електричеството и магнетизма въ човѣшкия организъмъ. Електричеството и магнетизмътъ се движатъ по известни линии, иматъ специфиченъ ритъмъ. Когато линиитѣ на движението и ритмусътъ имъ се измѣнятъ, въ организма настава известна дисхармония, и ние казваме, че човѣкъ заболява. Ето защо, като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да изучавате ритмуса на своитѣ мисли и чувства и да ги съгласявате съ ритмуса на природата. Всѣко нарушаване на ритмуса на вашитѣ мисли и чувства води къмъ лоши последствия. Всѣко нарушаване на разумнитѣ природни закони води къмъ неестествено свиване и разширяване на капиляритѣ, които причиняватъ различни болести.

И тъй, когато се препорѫчва на човѣка самообладание, това подразбира вѫтрешна хармония между мислитѣ и чувствата му. Ще кажете, че една лоша мисъль или едно лошо чувство не могатъ да причинятъ нищо лошо. Може въ момента да не се отразятъ вредно върху организма, но следъ нѣколко години ще се видятъ лошитѣ имъ последствия. Понѣкога лошитѣ последствия идатъ веднага. Следователно, когато се натъкнете на лоши последствия, не се чудете, отде идатъ. Търсете причинитѣ имъ въ мислитѣ и въ чувствата си. Причината на физическитѣ и на психическитѣ болести се дължи на нечистата кръвь. Лошитѣ мисли и чувства правятъ кръвьта нечиста. Тѣ оставятъ своитѣ ларви, които се размножаватъ въ кръвьта и изхвърлятъ нечистотиитѣ си въ нея. Въ процеса на размножаването си тѣзи ларви изяждатъ тлъстинитѣ въ човѣшкия организъмъ, отъ което човѣкъ постоянно слабѣе. Изверженията имъ пъкъ тровятъ кръвьта.

Новото, къмъ което се стремите, подразбира нова хигиена, която започва отъ мисъльта, отъ чувствата и отъ постѫпкитѣ. Ако тази хигиена се преподава на гладния, той ще каже, че иска хлѣбъ и не се интересува отъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Ние пъкъ казваме, че гладътъ се дължи, именно, на чрезмѣрното свиване и разширяване на капилярнитѣ сѫдове, вследствие на нечисти мисли и чувства. Ако стомахътъ на човѣка е разстроенъ, какъ ще яде той? Ако стомахътъ му е здравъ, той ще яде съ апетитъ и разположение. Невъзможно е здравъ човѣкъ да бѫде гладенъ. Той всѣкога ще бѫде въ състояние да изкара прехраната си и да не гладува. Другъ е въпросътъ, ако нечистотата въ мислитѣ и въ чувствата разстрои стомаха му. Човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, съ пластични движения, съ хармониченъ ритмусъ, за да бѫде животътъ му нормаленъ. Ако стомахътъ на човѣка е нормаленъ, свиванията и разпущанията сѫщо трѣбва да бѫдатъ нормални, за да кажемъ, въ заключение, че даденъ човѣкъ живѣе по правилата на новата хигиена. Следъ всичко това човѣкъ може да каже, че има нужда отъ храна. Щомъ стомахътъ му е нормаленъ, той може да се храни свободно, безъ страхъ отъ разстройство. Обаче, ако стомахътъ му се свива и разпуща неправилно, той не може да говори за естествено хранене. Свие ли се стомахътъ, храната не може да се смели, вследствие на което се образуватъ отровни газове, които отравятъ кръвьта. Отровната, нечиста кръвь причинява болести и разстройство на отдѣлнитѣ органи. Запримѣръ, забелязано е, че всѣка дисхармония въ мозъка причинява разстройство въ корема; и всѣка дисхармония въ симпатичната нервна система причинява главоболие. Ето защо, за да не боледувате, дръжте въ изправность състоянието на главния си мозъкъ и симпатичната нервна система. Когато мозъкътъ е въ хармонично състояние, той може да лѣкува всички болести. Влѣзе ли една отрицателна мисъль въ него, веднага се явяватъ неразположения, болести, разстройства и т. н. Това е една отъ причинитѣ за отслабване на паметьта и за объркване на мисъльта.

И тъй, здравословното състояние на организма зависи отъ правилнитѣ функции на мозъка и отъ правилното свиване и разпущане на капиляритѣ. Съ други думи казано: Здравето на човѣка зависи отъ неговитѣ добри мисли и чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които произвеждатъ известни пертурбации въ организма, сѫ непотрѣбни. Другъ е въпросътъ, ако една мисъль направи превратъ въ човѣшкия животъ. Тази мисъль е хармонична. Тя има правиленъ ритмусъ, вследствие на което капиляритѣ се свиватъ и разпущатъ нормално. Когато хармониката се свива и разпуща правилно, казваме, че музикантътъ е добъръ, въздухътъ влиза и излиза правилно отъ нея. Ако въздухътъ не влиза и не излиза отъ хармониката, никакъвъ тонъ не се чува. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. За да мисли човѣкъ правилно, мозъкътъ му, като инструментъ, трѣбва равномѣрно да се свива и разширява, да издава правилни тонове. Като мисли правилно, човѣкъ прекарва идеитѣ си презъ своя мозъкъ, дето узрѣватъ и даватъ плодове. Оттукъ вадимъ заключението: само онѣзи мисли ползуватъ човѣка, които могатъ да дадатъ плодъ. Не даватъ ли плодъ, тѣ се изсичатъ и изхвърлятъ навънъ, както земедѣлцитѣ постѫпватъ съ безплоднитѣ дървета.

Като наблюдавате хората, виждате, че всѣки човѣкъ има специфиченъ цвѣтъ на лицето: жълтъ, бѣлъ, розовъ, тъменъ, почти черенъ. Цвѣтътъ на лицето се опредѣля отъ мислитѣ. Черниятъ цвѣтъ е земенъ. Когато лицето на човѣка почернѣе, това показва, че той е свързанъ съ земята. Недоволството въ човѣка предизвиква потъмняване на лицето. Когато честолюбието и щеславието взематъ надмощие въ човѣка, лицето му пожълтява. Жълтиятъ цвѣтъ на лицето е неестественъ. Ще кажете, че и светиитѣ сѫ жълти. Грамадна разлика има между цвѣта на лицето на светията и на честолюбивия човѣкъ. Какъвто и да е цвѣтътъ на лицето, той трѣбва да остане отвънъ, да не прониква въ живота. Самъ по себе си животътъ е безцвѣтенъ: вѫтрешно е безцвѣтенъ, а външно — обагренъ съ различни цвѣтове. Влѣзе ли единъ отъ цвѣтоветѣ въ живота, човѣкъ става нещастенъ. Казватъ, че нѣкой човѣкъ е посинѣлъ. Това е неестествено състояние. Посиняването показва, че кръвьта му е нечиста, отровна. Щомъ кръвьта е нечиста, устнитѣ, лицето на човѣка посиняватъ.

Цвѣтоветѣ се дѣлятъ на топли и на студени. Запримѣръ, червениятъ цвѣтъ е топълъ, магнетиченъ. Ако искате да растете, да се развивате правилно, свържете се съ червения цвѣтъ, не червениятъ, бояджийски цвѣтъ, но съ живия червенъ цвѣтъ, съ който природата си служи. Достатъчно е единъ пѫть да видите този цвѣтъ, за да не го забравите никога. Често този цвѣтъ се явява на устнитѣ на здравия, жизнерадостенъ човѣкъ. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да вижда красотата въ природата и да я цени. Красотата храни човѣка. Изучавайте природата съ любовь, да се свържете съ нейнитѣ красиви линии, които помагатъ за правилното свиване и разширяване на капиляритѣ. Излизайте сутринь, да наблюдавате изгрѣва на слънцето, и вечерь, да наблюдавате звездитѣ, да видите красивитѣ линии на природата. Благословение е да гледа човѣкъ красивото. Ако очитѣ не гледатъ и не търсятъ красивото, човѣкъ не може да расте и да се развива.

Единъ турски бей се оженилъ за мома, която той преди сватбата си не видѣлъ. Едва следъ сватбата той ималъ право да я види, и, харесва ли я, или не, трѣбвало да се примири съ положението си. Такъвъ билъ стариятъ турски обичай. Следъ вѣнчаването, булката се обърнала къмъ възлюбения си съ думитѣ: На кого ще ми кажешъ да се показвамъ? Като видѣлъ грозотата ѝ, той отговорилъ: Показвай се, на когото искашъ, но не и на мене.

Следователно, пазете се отъ идеи, които внасятъ въ ума и въ сърдцето нѣщо дисхармонично. Тѣзи идеи приличатъ на грозната мома, на която възлюбениятъ ѝ може да каже: Показвай се, на когото искашъ, само на менъ не се показвай, Защо ви сѫ такива мисли и чувства, които рушатъ ума и сърдцето? Защо ви сѫ такива мисли и чувства, които внасятъ недоволство въ васъ? Каква полза ще ви допринесатъ ония мисли и чувства, които предизвикватъ неправилно свиване и разширяване на капиляритѣ? Всѣко чрезмѣрно свиване и разширяване на капиляритѣ произвежда дисхармонични, отрицателни чувства и мисли въ човѣка. Подъ тѣхното влияние човѣкъ постепенно се разрушава.

Помнете: Невъзможно е да хармонизирате отрицателното съ положителното. Невъзможно е да угодите на човѣка, на когото сѫ угаждали най-голѣми майстори. Може ли бедниятъ и простъ човѣкъ да задоволи вкуса на единъ князъ, на когото сѫ готвили най-добритѣ готвачи въ свѣта? Каквото и да прави беднякътъ, той никога не може да задоволи княза. Обаче, ако е уменъ и познава психологията на гладния човѣкъ, той ще покани княза да отидатъ заедно на екскурзия, съ малко храна, и, като погладува три - четири деня, князътъ ще остане крайно доволенъ отъ простата селска попара отъ хлѣбъ и сирене. По отношение на природата, човѣкъ не е нищо друго, освенъ княжески синъ, който е задоволенъ отъ всички страни. Следователно, каквото и да прави природата, каквото и да му дава, не може да го задоволи. Това му дава, той не го харесва; онова му дава, не го иска. Природата мълчи и не го заставя насила да приема благата, които му дава. Единъ день тя му предлага да го разходи по планинитѣ и, като го остави гладенъ нѣколко деня, той приема съ благодарность попарата, която природата му приготвила. Кой не е миналъ презъ такава опитность? Достатъчно е да боледува човѣкъ 15-20 деня, за да огладнѣе толкова много, че да бѫде готовъ и на най-скромната попара, съ хлѣбъ и малко сиренце. Докато билъ здравъ и ситъ, отблъсквалъ попарата, но следъ като боледувалъ и изгладнѣлъ, той е готовъ и на нея и казва: Отлична е тази попара! Благодаря на Бога, че ми даде това благо. Отъ този моментъ хармонията въ човѣшкия организъмъ се възстановява, капиляритѣ се свиватъ и разширяватъ правилно, вследствие на което и ритмусътъ на неговия животъ влиза въ своя нормаленъ ходъ.

Като ученици, отъ васъ се иска приложение на новото. — Въ какво се заключава новото? — Въ хармонизиране на мислитѣ и чувствата. Запримѣръ, ако цвѣтътъ на лицето ви е жълтъ или черенъ, съ помощьта на мислитѣ си вие трѣбва да го измѣните. Ако очитѣ ви пожълтѣятъ, погледътъ ви се размѫти, пакъ съ мисъльта си трѣбва да го проясните. Погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде ясенъ и мекъ. Лицето му трѣбва да бѫде свѣтло, отворено като небе. За да бѫдете здрави, очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ чисти, ясни, а погледътъ ви — мекъ. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очитѣ си, човѣкъ трѣбва да яде малко и да дъвче храната си добре. Доброто и правилно хранене подразбира добро свирене. Следователно, ще обтегнете добре струнитѣ на своята арфа и ще свирите на тѣхъ, ще взимате пълни акорди, като внимавате да не кѫсате струнитѣ. Останете ли съ една струна, никаква пѣсень не може да излѣзе. Ще свирите ту съ едната, ту съ дветѣ рѫце, после ще свирите съ кръстосани рѫце, за да изразите идеята си правилно. Съ други думи казано: ще ядете ту на лѣвата, ту на дѣсната страна, ще ядете бавно, ще дъвчете добре, за да имате добъръ резултатъ. Ако дъвчете само на лѣвата страна, ще станете много чувствителни; ако дъвчете само на дѣсната страна, ще развиете повече мисъльта си. За да има хармония между мислитѣ и чувствата ви и да придобиете вѫтрешенъ миръ, дъвчете и на лѣвата, и на дѣсната страна. Вземете примѣръ за хранене отъ млѣкопитаещитѣ, главно преживнитѣ животни. Волътъ, запримѣръ, следъ като сдъвче храната и я изпрати въ стомаха си, отново я връща въ устата си, дето я преживва. Съ това се обяснява голѣмото му спокойствие и търпение.

Нѣкой ще възрази на това, че хлѣбъ нѣма, а ще се учи, какъ да го дъвче. — Когато нѣмашъ хлѣбъ, нѣма да дъвчешъ, но като имашъ хлѣбъ, трѣбва да знаешъ, какъ да го дъвчешъ, за да не те биятъ. Който не дъвче добре храната си, страда. Страданията, болеститѣ, презъ които човѣкъ минава, представятъ тоягата на природата. Всѣки органъ трѣбва да изпълни своята функция, да не я оставя на другитѣ органи. Запримѣръ, задачата на зѫбитѣ е да разкѫсатъ храната, да я сдъвчатъ добре и следъ това да я изпратятъ въ стомаха. Задачата на стомаха е като химикъ, да обработва храната, но не и да я дъвче. Ако храната е сдъвкана добре, стомахътъ ще извърши процеситѣ си добре. Ако храната не е сдъвкана добре, стомахътъ не отговаря за чуждата работа; той ще я прехвърли нѣколко пѫти на тукъ-натамъ, ще я обърне на една и на друга страна, ще извърши химическитѣ процеси, доколкото му е възможно, а за несдъвканата храна не отговаря. Часть отъ нея се изхвърля навънъ, а другата часть се натрупва между тъканитѣ, като необработена, полуорганическа материя, която причинява различни болести.

И тъй, искате ли да бѫдете здрави, да се развивате нормално, физически и духовно, обърнете внимание на състоянието на капилярнитѣ сѫдове, да се свиватъ и разширяватъ правилно. За тази цель никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярнитѣ сѫдове на гърлото и на стомаха се свиватъ чрезмѣрно и причиняватъ редъ болезнени състояния. Никога не дишайте презъ устата си, защото капиляритѣ на дробоветѣ се свиватъ. Приемайте въздуха презъ носа, за да се пречисти и стопли. За това помага лигавата ципа и течность въ носа. Пийте топла вода, дишайте дълбоко, но презъ носа, за да запазите здравето си и да се лѣкувате, ако сте заболѣли отъ нѣкаква болесть. Опасно е за човѣка, когато капилярнитѣ сѫдове се разширяватъ повече, отколкото трѣбва, безъ да могатъ да се свиватъ; опасно е сѫщо, когато се свиватъ повече, отколкото трѣбва, безъ да могатъ да се разширяватъ. Състоянието на човѣка е здравословно, когато капилярнитѣ му сѫдове се свиватъ и разпущатъ правилно и ритмично. За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, кое мѣсто може да заеме въ природата, та работитѣ му да вървятъ успѣшно. Въ природата, както и въ живота, има хармонични и нехармонични точки, отъ които зависи успѣхътъ на човѣка. Нѣкой пѣвецъ, музикантъ или ораторъ излиза на сцената, и публиката го харесва, остава доволна отъ него. — Защо? — Защото е попадналъ въ една отъ хармоничнитѣ точки на природата. Не може ли да попадне въ една отъ тѣзи точки, публиката ще го освирка и свали отъ сцената.

Законътъ за хармоничнитѣ и дисхармонични точки въ природата има отношение и къмъ молитвата. Човѣкъ не може да се моли на всѣко мѣсто. Най-напредъ той трѣбва да намѣри нѣкое хармонично мѣсто за молитва. Молитвата е изразъ на велика хармония. Ако не може да постави мисъльта и чувствата си въ хармония съ природата, човѣкъ не може да се свърже съ нея, не може да отправи молитвата си нагоре. Природата нѣма да му укаже своето съдействие.

Сегашнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на човѣкъ, на когото природата е дала всички блага на разположение, безъ да може той да се ползува отъ тѣхъ. Предъ него е сложено най-вкусното ядене, но стомахътъ му е разваленъ, не го приема; даватъ му хубава книга за четене, но очитѣ му сѫ болни, не вижда; наоколо се разнася Божествена музика, но ушитѣ му сѫ притѫпени, нищо не чува; има хубави обуща, но краката му сѫ покрити съ мазоли, не може да ги обуе; дрехитѣ му сѫ нови, удобни, отъ фина материя, но тѣлото му е покрито съ циреи, не може да ги облѣче. Истинско благо е това, отъ което човѣкъ може да се ползува въ всѣки даденъ моментъ. Въ този смисълъ, истинско знание е това, отъ което човѣкъ може да се ползува на всѣко време. Не може ли да се ползува отъ него на всѣко време, това знание ще му донесе най-голѣми изпитания.

Много хора придобиватъ толкова знания, колкото да ги биятъ. Като не разбиратъ, кѫде и кога трѣбва да приложатъ знанието си, тѣ предизвикватъ неразположението на хората и на природата и получаватъ плесници. Единъ американски боксьоръ упражнявалъ много младежи въ боксиране. Единъ отъ ученицитѣ му си въобразилъ, че знае вече това изкуство и решилъ да го приложи първо къмъ учителя си. Единъ день той ударилъ учителя си въ носа, да му покаже, че знае вече да се боксира. Учительтъ веднага му ударилъ три силни плесници и го повалилъ три пѫти на земята, като му казалъ: Трѣбва да учишъ дълго време това изкуство, още не си го научилъ. Засраменъ, ученикътъ станалъ отъ земята, очистилъ праха отъ дрехитѣ си и решилъ втори пѫть да не си позволява такава смѣлость.

Смирение се иска отъ ученика. Докато не научи добре едно изкуство, той не трѣбва да го прилага, а още повече къмъ учителя си. Сѫщиятъ законъ се отнася до човѣшкитѣ мисли и чувства. Докато не се научи да мисли и да чувствува правилно, човѣкъ не трѣбва да бърза да се проявява. Излѣзе ли преждевременно на сцената, учительтъ му ще му нанесе такъвъ ударъ, който ще го повали три пѫти на земята. Това не значи, че природата изключва човѣка отъ живота, но му казва да учи, а после да се проявява. Той може да се проявява като ученикъ, но не като учитель. Ако не спазва това правило, тя му праща болести, страдания, лишения, да се учи. Следователно, ако си боленъ, ще учишъ законитѣ на здравето; ако си нещастенъ, ще учишъ законитѣ на щастието; ако си беденъ, ще учишъ законитѣ на богатството; ако си лошъ, ще учишъ законитѣ на доброто. Ще кажете, че това сѫ противоречия. Обаче, ученикътъ се учи и отъ противоречията, и отъ погрѣшкитѣ си.

На какво се дължатъ погрѣшкитѣ на човѣка? — На неразбиране на нѣщата, на неговитѣ криви мисли. Запримѣръ, като изучава математика, ученикътъ знае, какво означава пропорцията А:В=С:Д. Обаче, дойде ли до живота, той не може да приложи пропорцията на мѣсто. Това незнание и неразбиране на нѣщата води къмъ погрѣшки. Ако въ пропорцията замѣстите буквитѣ съ числа, вие ги разглеждате като количествени величини и казвате 10:5=20:10. Отъ количествена гледна точка, 10 е по-голѣмо отъ 5, но по енергии числото петь крие въ себе си по-голѣма динамическа сила отъ десеттѣ. Петтѣ разширява човѣка, а десеттѣ го свива. Значи, човѣкъ трѣбва да знае, освенъ количеството енергии, които величинитѣ съдържатъ въ себе си, още и тѣхнитѣ качества. Запримѣръ, не е все едно да имате единъ арабски конь и единъ конь отъ английска порода. Ако е за надбѣгване, арабскиятъ конь е за предпочитане. Ако е за впрѣгане, английскиятъ конь е за предпочитане.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ, и чувствата. За да бѫдатъ разбрани и правилно приложени, тѣ трѣбва първо да се превърнатъ въ математически величини, после — въ геометрически формули и фигури и най-после въ действия. Можете ли да постигнете това, вие ще дойдете до естественото свиване и разширяване на капиляритѣ, което държи въ хармония функциитѣ на всички органи. Стремете се къмъ вѫтрешна хармония на организма.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

41. Лекция отъ Учителя, държана на

19. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×