Jump to content
Ани

1931_05_29 Правилна преценка

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Правилна преценка

Т. м.

Представете си, че имате единъ равнобедренъ триѫгълникъ, АСВ — фиг. 1. Въ механическата геометрия триѫгълникътъ е фигура,

MOK-10-2-5.JPG

но въ живата геометрия той представя човѣка въ движение. Спре ли се човѣкъ на едно мѣсто, ние виждаме само една негова проява. Щомъ започне да се движи, виждаме, ако не всичкитѣ му прояви, поне часть отъ тѣхъ. Върхътъ на триѫгълника представя човѣшката глава, т. е. мѣстото, дето се проявява неговата умствена дейность. Ако страната АВ — основата на триѫгълника се увеличава, а странитѣ АС и ВС оставатъ неизмѣнни, формата на триѫгълника се измѣня: дветѣ му страни постепенно ще се слегатъ, докато най-после се слѣятъ съ основата АВ, и цѣлиятъ триѫгълникъ се превърне въ права линия. — Кога става това? — Когато човѣкъ изгуби посоката на своето движение въ природата. Въ този случай, той непремѣнно трѣбва да се върне тамъ, отдето е излѣзълъ — въ Първата Причина — началото на творчеството, на дейностьта, на работата.

Ние можемъ да разгледаме странитѣ на триѫгълника като силови линии, а именно: страната АВ, като сили, които действуватъ въ физическото тѣло на човѣка; страната СВ, като сили, които действуватъ въ ума, и страната АС, като сили, които действуватъ въ сърдцето. Ако силитѣ ВС се прелѣятъ въ АС, увеличава се дейностьта на сърдцето; ако силитѣ АС се прелѣятъ въ СВ, увеличава се дейностьта на ума. Щомъ се увеличи умствената дейность на човѣка, намалява се дейностьта на физическото тѣло. Тази е причината, задето повечето хора днесъ сѫ много нервни. Колкото е по-голѣма дейностьта на ума, толкова по-слабъ е човѣкъ. За да не се изтощава нервната му система, часть отъ умственитѣ сили трѣбва да се прелѣятъ въ сърдцето. Ако се увеличи дейностьта на сърдцето, организъмътъ надебелява. Силитѣ на организма сѫ резултатъ на сумата отъ силитѣ на ума и на сърдцето. Ако тѣлото се усили чрезмѣрно, за смѣтка на ума и на сърдцето, непремѣнно трѣбва да стане едно раздвижване на силитѣ: отъ тѣлото къмъ ума и отъ ума къмъ сърдцето. Човѣкъ трѣбва да бѫде въ постоянно движение, т. е. триѫгълникътъ да се движи. Отъ движението на триѫгълника се образува квадратъ — действието

MOK-10-2-4.JPG

на физическитѣ сили. Квадратътъ, заедно съ триѫгълника — (фиг. 2), образуватъ петоѫгълникъ — поляризиране на физическитѣ и духовнитѣ сили въ човѣка.

Съвременната наука се занимава съ въпроса за квадратурата на крѫга, но още не го е решила. Коя е причината, дето ученитѣ искатъ да опредѣлятъ квадратурата на крѫга? Квадратътъ представя рационално число, а крѫгътъ — ирационално. Квадратътъ е завършенъ процесъ, а крѫгътъ — незавършенъ. Ако завъртите квадрата около своя центъръ, образува се крѫгъ. Въ този случай, квадратътъ се допира до крѫга въ четири точки. Допре ли се въ три точки, ще се образува крива линия. Третата точка, именно, търсятъ ученитѣ. Намѣрятъ ли третата точка, ученитѣ ще опредѣлятъ квадратурата на крѫга. Съ разрешаването на този въпросъ тѣ ще опредѣлятъ направлението на силитѣ въ крѫга. Този въпросъ още не е разрешенъ.

И тъй, казахме, че крѫгътъ, т. е. кривата линия представя незавършенъ процесъ. Който се движи по крива линия, трѣбва да знае законитѣ на вѣчностьта, защото незавършенитѣ процеси иматъ отношение къмъ вѣчностьта. Който се движи по крива линия, не знае, какво ще бѫде състоянието му, не знае, какъ ще се измѣнятъ отношенията му къмъ хората, даже и къмъ природата. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ се движи по права линия. Тамъ отношенията сѫ опредѣлени, защото подразбиратъ отношения между две лица. Яви ли се трета точка, линията се изкривява. Въ търсене на третата точка, човѣкъ се стреми нагоре, като издига перпендикуляръ — идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми. Когато човѣкъ си постави нѣкакъвъ идеалъ въ живота, казваме, че той е идеалистъ.

Каква е разликата между идеалиста и материалиста? Идеалистътъ е човѣкъ, който се качва по високитѣ върхове и оттамъ разглежда природата. Той се движи по перпендикуляра, т. е. по височината на триѫгълника. Той мечтае за много нѣща, които, макаръ и непостижими, поне го движатъ. Той работи и съ ума, и съ сърдцето си, вследствие на което неговиятъ триѫгълникъ е въ постоянно движение. Материалистътъ пъкъ живѣе повече въ долинитѣ на живота. Той има само единъ стремежъ — да нареди живота си, колкото е възможно по-добре. Той гледа на живота като на завършенъ процесъ, затова не се стреми къмъ непостижими идеали. Въ сѫщность животътъ е непостижимъ. Въ това, именно, седи красотата на живота. Поради своитѣ разбирания за живота, материалистътъ изпада повече въ областьта на неустойчивитѣ енергии, а идеалистътъ — въ областьта на устойчивитѣ енергии. — Кой отъ двамата се намира въ по-добри условия? — Идеалистътъ. Той черпи силитѣ си отъ изворитѣ въ природата, а материалистътъ отъ щернитѣ. Изворътъ вѣчно тече и дава отъ своето изобилие, а щерната — временно. Както разчитате на извора, така ще разчитате и на всѣки човѣкъ, който разбира живота. Той е свързанъ съ разумната природа, вследствие на което е богатъ и неизчерпаемъ като нея. Дойдете ли до материалиста, на него малко можете да разчитате. — Докога можете да разчитате на материалиста? — Докато има вода въ щерната.

Мнозина се оплакватъ, че сѫ изгубили идеала си. — Кога губи човѣкъ идеала си? — Когато гледа на живота материалистически. Той седне предъ богата трапеза, хапне си отъ едно, отъ друго ядене и, като се свърши яденето, животътъ му се обезсмисля. Той казва, че изгубилъ идеала си. Значи, неговиятъ идеалъ се обуславялъ отъ хората. Идеалъ, който е въ зависимость отъ хората, всѣкога може да се изгуби. Стремете се къмъ вѣчни идеали, които хората не сѫ въ състояние да прекратятъ. И яденето може да бѫде идеалъ, но само тогава, когато гледате на него като на благо, което произтича отъ природата. Очаквате ли това благо отъ хората, единъ день ще го имате, а на другия день ще се прекрати. Човѣкъ трѣбва да яде, за да подържа живота си, но той ще живѣе, докато мисли, чувствува и действува. При това, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ му трѣбва да има непрекѫснато движение. Движението не подразбира анархия. Щомъ между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ настане анархия, това показва, че вѫтрешната връзка между тѣхъ е прекѫсната. За да не дойдете до тази анархия, пазете връзката между своитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Като ученици, вие трѣбва да дадете права насока на енергиитѣ си, да не се подпушвате. Всѣко подпушване води къмъ страдания, които отклоняватъ човѣка отъ правия пѫть. Затова, именно, старитѣ философи сѫ казали, че, преди всичко, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да познае себе си. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да познае скрититѣ сили въ своя организъмъ, да научи законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Докато не познае себе си, човѣкъ не може да се справи съ окрѫжаващата срѣда. Днесъ и учени, и прости, като се натъкватъ на изпитания, не могатъ да се справятъ. Ученитѣ говорятъ за наука, иматъ знания, но не могатъ да си помогнатъ. Религиознитѣ вѣрватъ въ Бога, но като се затруднятъ съ нѣкоя задача, веднага иде съмнението. Дойдатъ ли болеститѣ, хората изгубватъ и знанието, и вѣрата, и любовьта си. Тѣ вече не сѫ господари на себе си, на своитѣ сили. И току чувате да се оплакватъ отъ главоболие, отъ стомашно разстройство, отъ болки въ гърдитѣ и т. н.

На какво се дължатъ болеститѣ? Една отъ причинитѣ за болеститѣ се дължи на натрупване известна енергия на нѣкои мѣста повече, отколкото трѣбва. Запримѣръ, главоболието се дължи на излишъкъ на нервна енергия въ главата; стомашното разстройство се дължи на излишъкъ отъ енергия на нѣкое мѣсто въ стомаха. За да се освободи отъ излишната енергия въ известни мѣста на организма си, човѣкъ трѣбва да знае причината на нейното натрупване. Щомъ намѣри причината, лесно може да се освободи. Причината може да е въ неправилното съчетание въ мислитѣ. Изправете отношението между мислитѣ си, и болката ще изчезне. Изобщо, най-малката дисхармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка води къмъ заболяване.

За да хармонизира мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ законитѣ на природата. Има закони, които регулиратъ мислитѣ; има закони, които регулиратъ чувствата и постѫпкитѣ. Свърже ли се човѣкъ съ тѣзи закони, мислитѣ и чувствата му ще потекатъ така правилно, както той приема естествено, спокойно и безъ усилие въздуха и свѣтлината. Кой внася въздухъ въ дробоветѣ на човѣка? Кой внася свѣтлина въ очитѣ му? — Той самъ. Следователно, дайте ходъ на чувствата и на мислитѣ си, свободно да се проявяватъ, да не се спъвате. Хората сами се спъватъ въ чувствата си и си причиняватъ страдания. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че нѣма кой да го обича, и страда. Тукъ се вижда връзката между храненето и чувствуването. Нѣкой се оплаква, че нѣма кой да му сложи да яде. Колкото е право човѣкъ да страда, че нѣма кой да му сложи да яде, толкова е право да страда, че нѣма кой да го обича. Човѣкъ самъ трѣбва да си приготвя ядене, да не очаква на хората. Ако нѣкой иска да му приготви ядене, това е другъ въпросъ. Сѫщото се отнася и до обичьта. Човѣкъ трѣбва да обича, да не очаква другитѣ да го обичатъ. Както стомахътъ има нужда отъ храна, така и сърдцето се нуждае отъ чувства. Обичайте първо вие, за да ви обичатъ хората. Очаквате ли само да ви обичатъ, дълго време ще чакате и ще страдате.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете разумни, всѣко нѣщо да използувате на време. Имате ли вѣра, ще я приложите въ голѣмитѣ мѫчнотии и изпитания. Какъвъ смисълъ има вѣрата, ако не се приложи въ трудни времена? Това положение е подобно на онзи, който носи тояга, а когато го нападнатъ кучета, бѣга. Щомъ имашъ тояга, трѣбва да се бранишъ съ нея. И Мойсей имаше тояга, но докато Богъ не я освети, нищо не можа да направи съ нея. Когато Богъ му каза, че трѣбва да отиде между евреитѣ, да ги освободи, Мойсей се почувствува недостоенъ. Той отговори: Господи, не мога да изпълня тази мисия. — Хвърли тоягата си на земята! — му каза Господъ. Въ сѫщия моментъ простата овчарска тояга на Мойсея се превърна на змия. — Хвани змията за опашката! Докато си свързанъ съ мене, всичко можешъ да направишъ съ тази тояга — му каза Господъ.

Какво представя тоягата? — Тя не е нищо друго, освенъ разумната човѣшка воля. Прилагайте волята си разумно, както Мойсей — своята тояга, за да постигнете всичко, каквото желаете. Жива е била тоягата на Мойсея, жива е и вашата воля. Тя показва правата посока на движението. Разумната човѣшка воля, т. е. магическата прѫчица или правата линия показва на човѣка, какъ трѣбва да мисли, чувствува и действува, какъ и накѫде трѣбва да се движи.

Дръжте въ ума си образа на равностранния триѫгълникъ, като представа за правилното развитие на човѣка, въ умствено, сърдечно и физическо отношение. Човѣкъ не трѣбва да има слабо тѣло, но не трѣбва да има и много развито тѣло, за да не поглъща силитѣ на ума и на сърдцето. — Може ли, наистина, тѣлото да погълне силитѣ на ума и на сърдцето? — Ако не вѣрвате, ще опитате. По-добре е човѣкъ да вѣрва, да не става нужда да опитва всички нѣща на себе си. Защо човѣкъ да не вѣрва като дете? Той може да учи, докато има вѣрата на детето. Изгуби ли тази вѣра, той става голѣмъ критикъ и самъ се спъва въ развитието си. Както човѣкъ има тѣло, нагодено за физическия свѣтъ, така има и чувства — за духовния свѣтъ и мисли — за Божествения свѣтъ. Тѣлото, умътъ и сърдцето сѫ инструментитѣ, чрезъ които човѣкъ може да се прояви въ тритѣ свѣта. Нѣма ли тѣзи инструменти, той не може да се прояви нито въ единъ свѣтъ.

Нѣкои казватъ, че не разбиратъ всичко, което се говори. — Това нищо не значи. Вие виждате слънцето, но не знаете, какво има на него, какви сѫщества живѣятъ тамъ. Вие живѣете на земята, но и нея не познавате абсолютно. Какво има въ центъра на земята, не знаете. Защо не допуснете, че въ центъра на земята има това, което и въ стомаха, и въ главата? По спектроскопа учениятъ познава, какви елементи се съдържатъ на слънцето. Защо и по мозъка да не познае, какви елементи има въ слънцето? Защо по мозъка човѣкъ не може да познае, каква разумность сѫществува на слънцето? Отъ разумностьта, която сѫществува на слънцето, можемъ да говоримъ за разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ на него.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

—Въ истината е скритъ животътъ.

*

38. Лекция отъ Учителя, държана на

29. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×