Jump to content
Ани

1931_05_01 Разумно прилагане

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Разумно прилагане

Размишление.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания. Правъ е този стремежъ, но като придобиятъ знанието, малцина могатъ да го приложатъ разумно. Повечето хора гледатъ на знанието като на забава. Защо имъ е това знание, какъ ще го приложатъ, тѣ не знаятъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на човѣкъ, който обича да яде различни сладкиши. Всѣки день той ходи ту въ една, ту въ друга сладкарница, безъ да придобива нѣщо. Посещаването на сладкарницитѣ става за него навикъ, но какво му допринасятъ тѣ? Ако се запита, станалъ ли е по-здравъ отъ употрѣбата на сладкишитѣ, самъ ще си отговори, че не е станалъ по-здравъ. Станалъ ли е по-уменъ и по-добъръ? Нито по-уменъ е станалъ, нито по-добъръ. Да бѫде човѣкъ здравъ, уменъ, добъръ, това значи, да има сили въ себе си, да издържа на противодействията, които срѣща въ природата. Знание, което не може да помогне на човѣка въ мѫчнотиитѣ и противоречията, които срѣща въ живота си, не е истинско. Подъ думата „истинско знание“ разбирамъ онова, което човѣкъ е приложилъ и съ което може да си служи при всички условия. Знанието трѣбва да стане плъть и кръвь на човѣка, както хлѣбътъ естествено се възприема и усвоява отъ организма.

Следователно, като говорите за знанието, ще правите разлика между познаване теорията на нѣщата и разполагане съ знанието, като съ своя собственость. Всѣки може да научи теорията на електричеството, но малцина могатъ да произведатъ електричество. Ще кажете, че има машини за това. Не е въпросъ до външнитѣ машини. Важно е човѣкъ да произведе електричество въ себе си, по вѫтрешенъ начинъ. Всѣки може да научи теорията на свѣтлината, но малцина могатъ да я произвеждатъ въ себе си. Както можете да завъртите ключа на електрическитѣ лампи и да стане свѣтло около васъ, така човѣкъ може да повдигне мисъльта си и да произведе свѣтлина въ себе си. Ще кажете, че това е невъзможно. За умния, за добрия и за здравия човѣкъ е възможно. За глупавия, за неразумния и за слабия човѣкъ това е невъзможно. Силниятъ човѣкъ може да носи хиляда килограма тежесть на гърба си, но слабиятъ не може. Значи, понятията „възможно и невъзможно“ сѫ относителни. Наистина, докато дойде до реалностьта на нѣщата, до тѣхната абсолютна сѫщность, човѣкъ живѣе въ относителния свѣтъ. Тази относителность сѫществува навсѣкѫде въ живота: и въ науката, и въ религията, и въ музиката, и въ изкуствата.

Всички хора се натъкватъ на относителностьта въ живота и търсятъ вѣчното, неизмѣнното въ свѣта. Още въ времето на Христа се яви единъ богатъ младежъ да пита, какво да направи, за да придобие вѣченъ животъ. Христосъ му отговори, но той не можа да изпълни това, което му се каза. И до днесъ още този човѣкъ не е намѣрилъ вѣчния животъ. Той продължава да задава сѫщия въпросъ. Казвамъ: Търсите ли вѣчния животъ, свържете се съ Бога. Направите ли тази връзка, Богъ всѣкога ще бѫде на ваша страна. Той ще ви заведе въ абсолютния животъ, дето нѣма измѣна и промѣна. Явява се въпросъ: Какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? Съ знанието си, съ силата си, съ богатството си? Ако е въпросъ за знание, за сила, за богатство, Богъ разполага напълно съ тѣхъ. Човѣшкото е нула предъ Божественото. Значи, нито умътъ, нито богатството, нито възможноститѣ на човѣка сѫ въ състояние да привлѣкатъ вниманието на Бога. Едно нѣщо може да спре Неговото внимание — човѣшкото сърдце. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Значи, въ сърдцето на човѣка се крие нѣщо ценно, заради което Богъ го иска.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата. Не е достатъчно само да броите до милиони и билиони; не е достатъчно само да работите съ числата, да ги събирате, изваждате, умножавате и дѣлите; не е достатъчно само да познавате, кои числа сѫ цѣли и кои — дробни. Човѣкъ трѣбва да гледа на числата не само като на количествени величини, но и да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ и взаимна връзка. Запримѣръ, всички казватъ, че знаятъ. какво нѣщо е единицата. Обаче, безъ двойката единицата не може да се разбере. После говорите за дробитѣ и пишете: 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и т. н. Вие разглеждате дробитѣ като части отъ единицата, отъ цѣлото, но въ тѣхъ се крие нѣщо, което още не познавате. Ако пишете на ученика двойка, той плаче, страда — плаши се отъ нея. Споредъ мене двойката е най-мощното число въ свѣта. То е врата, презъ която можешъ да влѣзешъ и да излѣзешъ. Съ числото две човѣкъ може да работи.

Работете съ числата, изучавайте ги, за да проникнете въ вѫтрешния имъ смисълъ. Чрезъ числата вие можете да си обясните всички състояния, презъ които минавате. Днесъ сте доволни, радвате се, но стане нѣщо, и на другия день вече сте недоволни, гнѣвни. Защо сте недоволни? Търсите причината, обяснявате си я по единъ или другъ начинъ, но недоволството не ви напуща. Недоволството е сила, която сѫществува въ природата и засѣга всички живи сѫщества. Опитайте се да застанете на пѫтя на една пчела-работница, да видите, какво ще направи. Тя веднага ще ви ожили и ще каже: Не стой на пѫтя ми! Ако се доближите до нѣкое куче, което яде месо, или кокалъ, веднага то ще започне да ръмжи срещу васъ. Дойдете ли до човѣка, и тукъ ще се натъкнете на нѣщо, което ще ви причини нѣкаква обида, отъ която ще бѫдете недоволни. Ако срещнете приятеля си на улицата, и той не ви поздрави, вие веднага се обиждате. Защо не ви поздравилъ? Или не е ви видѣлъ, или билъ неразположенъ, а може и съзнателно да не е искалъ да ви поздрави. Важно е, че вашето честолюбие се засегнало, и вие сте недоволенъ. Казвате: Той не поздравява, и азъ нѣма да го поздравявамъ. Сега вие трѣбва да знаете, какъ да се справите съ обидата. Цѣрътъ на обидата струва два лева. Купете си единъ грамъ дървено масло и намажете честолюбието си. Обидата веднага ще мине. Дървеното масло, за което сте платили два лева, се крие въ приятеля ви. На другия день той ви срѣща на пѫтя и казва: Ще ме извинишъ, братко, вчера ме бoлѣше стомахътъ. Видѣхъ те, но отъ болки не можахъ да те поздравя. Съ тѣзи думи обидата се заличава. — Ама той не казва истината. — Това е негова работа. Твой дългъ е да вѣрвашъ на приятеля си. Ако не вѣрвашъ, сега ти ще го обидишъ. Ти си неговъ приятель, а не сѫдия. Ако той лъже, ако не говори истината, има кой да го сѫди.

Помнете: сѫществува единъ свѣтъ, дето хората не могатъ да лъжатъ. Каквото кажатъ, тамъ всичко се реализира. Затова, именно, Христосъ казва, че за всѣка праздна дума човѣкъ ще отговаря. Какво ще бѫде положението на човѣка, който лъже, че е боленъ. Щомъ не говори истината, той ще се разболѣе. И после, ще не ще, трѣбва да изкупва погрѣшката си. Всѣка праздна дума се реализира. Съ това природата изразходва часть отъ своитѣ енергии, за които плаща онзи, който е предизвикалъ тия енергии. Никой нѣма право да изразходва напраздно енергиитѣ на природата. Тя държи точна смѣтка за тѣхъ и глобява всѣки, който нарушава законитѣ ѝ.

Ще приведа единъ примѣръ отъ живота. Дали е действителенъ случай, или анекдотъ, не е важно. Ние ще го използуваме. Единъ ромънски свещеникъ пѫтувалъ съ тренъ за единъ градъ. По едно време той извадилъ главата си отъ прозореца на вагона, да разгледа добре мѣстностьта, презъ която минавалъ. Вънъ духалъ силенъ вѣтъръ, който отнелъ шапката му отъ главата. Свещеникътъ се намѣрилъ въ трудно положение и си помислилъ: Какво ще правя безъ калимавка? Безъ да мисли много, той дръпналъ дръжката въ вагона, която служела за даване знакъ за тревога, и тренътъ веднага спрѣлъ. По дадения сигналъ, кондукторътъ веднага се отправилъ къмъ купето, отдето идѣла тревогата, и строго запиталъ: Какво е станало? — Калимавката ми падна отъ прозореца — отговорилъ свещеникътъ. Наистина, тренътъ спрѣлъ, свещеникътъ взелъ шапката си, но за спиране движението на трена му наложили такава глоба, която той не забравилъ презъ цѣлия си животъ.

Поуката, която може да извадите отъ този примѣръ, е следната: не мислете, че сте свободни да правите, каквото искате. Не мислете, че можете да вървите противъ законитѣ на природата. Вървите ли противъ разумнитѣ закони на природата, тя ще ви наложи голѣми глоби, които цѣлъ животъ ще плащате. Не мислете, че можете да си играете съ ключоветѣ на природата, както искате. Всѣки ключъ е законъ. Дойдете ли до единъ отъ тѣзи ключове, ще мислите дълго време, какъ да постѫпите. Ако се съобразявате съ законитѣ на разумната природа, никакви глоби нѣма да плащате. — Какво трѣбваше да направи свещеникътъ? — Щомъ иска да гледа презъ прозореца, той трѣбва да свали калимавката си и да остане гологлавъ. Ако пъкъ не предполага, че вѣтърътъ е силенъ и ще задигне шапката му, по-добре да я остави на полето, отколкото да спира трена.

Следователно, когато човѣкъ изважда главата си презъ прозореца на природата, трѣбва да свали калимавката си. — Какво представя калимавката? — Това сѫ предвзетитѣ човѣшки идеи и теории. Искашъ ли да гледашъ къмъ природата, освободи се отъ своитѣ криви разбирания и теории. Тури ги настрана, да не ти прѣчатъ. Въ дадения случай може и безъ теории, и безъ калимавка. — Кой турилъ тази калимавка на главата на свещеника? — Владиката. — Значи, предъ владиката ще се явява съ калимавка, а предъ природата — безъ калимавка. Природата не търпи никакви калимавки. Тя иска да види човѣка свободенъ, гологлавъ, безъ никакви предвзети идеи и теории. Въ свѣта човѣкъ се подчинява на известни условности, но природата не търпи такива. Природата е пратила човѣка на земята голъ, написала е въ сърдцето му своитѣ закони и за тѣхъ държи смѣтка. Тя иска да види човѣка въ пълна изправность по отношение на тѣзи закони. Всичко друго, което той впоследствие е придобилъ, тя хвърля настрана. Позволи ли си да се застѫпва за изхвърленото и да се бори съ природата, скѫпо ще плати.

Има разумни положения, които човѣкъ трѣбва да зачита. Запримѣръ, разумно е той да се облича споредъ условията на природата, а именно: зиме съ дебели дрехи, лѣте — съ тънки. Разумно е, когато човѣкъ влиза въ банята, да се кѫпе, да съблѣче дрехитѣ си. Влѣзе ли съ дрехи, ще мине за ненормаленъ. Водата има отношение къмъ тѣлото на човѣка, а не къмъ дрехитѣ му. Когато човѣкъ се кѫпе, водата трѣбва да действува направо на тѣлото му. Когато пере дрехитѣ си, водата върши друга работа — тя има предъ видъ чистотата на дрехитѣ.

Сега се явява въпросътъ, кога човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ и кога — голъ. Щомъ слиза на земята, човѣкъ първо се облича съ плъть, а после облича плътьта си съ дрехи. — Защо не остане само съ първата си дреха, т. е. съ плътьта си? — По две причини: отъ една страна той има задължение къмъ тѣлото си, а отъ друга — къмъ окрѫжаващата срѣда. Докато живѣе на земята, човѣкъ не може да бѫде свободенъ, да се проявява, както намира за добре. Щомъ е станалъ видимъ, облѣченъ въ плъть и кръвь, човѣкъ трѣбва да спазва известни условности. Другъ е въпросътъ, ако той не бѣше слѣзълъ на земята и бѣше останалъ невидимъ. Като невидимъ, човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Стане ли видимъ, той самъ се ограничава. Влѣзе ли въ едно общество, човѣкъ е длъженъ да спазва реда и порядъка, който сѫществува тамъ. Мнозина искатъ да се проявяватъ свободно, да не зачитатъ реда и порядъка на обществото, за да покажатъ, че сѫ оригинални. Оригиналностьта е вѫтрешно качество, а не външно. Ако изявява външно своята оригиналность, човѣкъ минава за ексцентриченъ.

Следователно, докато има отношение къмъ индивидитѣ, къмъ обществата и къмъ народитѣ, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ тѣхнитѣ нрави и обичаи. Човѣкъ трѣбва да има отношение къмъ лица, общества и народи, които стоятъ по-високо отъ него. Въ този случай, той ще спазва тѣхнитѣ нрави и обичаи, ще се подчинява на известни условия, но сѫщевременно се ползува отъ тѣхъ. Това наричаме ние отношение. Обаче, влѣзе ли въ връзка съ лица, общества и народи, които стоятъ по-низко отъ него, той не се ползува, нищо не придобива отъ тѣхъ. Тази връзка не представя никакво отношение. Ето защо, подъ думата „отношение“ ние имаме предъ видъ само такива връзки, които повдигатъ човѣка. Връзки, които не го повдигатъ, наричаме забави. Тѣ лесно се кѫсатъ и развързватъ. Отношенията разбиратъ трайни връзки, а забавитѣ — временни и преходни. Запримѣръ, чрезъ очитѣ човѣкъ има отношение къмъ свѣтлината, чрезъ ушитѣ — къмъ звука, чрезъ носа — къмъ миризмитѣ, чрезъ устата и стомаха — къмъ храната, чрезъ кожата — къмъ състоянията на материята. Изгуби ли тия органи, човѣкъ губи и отношенията си къмъ природата. Обаче, държи ли органитѣ си въ изправность, човѣкъ се намира въ трайни и правилни отношения съ природата. Като наруши отношенията си къмъ природата, човѣкъ започва да страда. Запримѣръ, мнозина страдатъ отъ това, че нѣма кой да ги обича. Тѣ искатъ да дойде нѣкой при тѣхъ и да изяви специфична любовь. Такава любовь изисква специфично отношение. Само онзи може да те обича така, който е получилъ нѣщо отъ тебе, съ което се е повдигналъ. Не може да те обича човѣкъ специфично, ако не си му далъ нѣщо ценно. Чудни сѫ хората, като търсятъ специфичната любовь. Богъ, Който имъ е далъ животъ, ги обича, но тѣ не сѫ доволни отъ тази любовь, търсятъ друга. Родителитѣ имъ се грижатъ за тѣхъ, обичатъ ги, но пакъ сѫ недоволни. Братята и сестритѣ имъ ги обичатъ, но и тази любовь не ги задоволява. Тѣ търсятъ друга любовь, външна. — Защо имъ е тази любовь? — Да се разширятъ. Въ този случай човѣкъ представя езеро, което разчита на водитѣ отъ близкитѣ рѣки. Когато рѣкитѣ се вливатъ въ езерото, последното се разширява. Какво придобиватъ рѣкитѣ въ този случай?

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че специфичната любовь е невъзможна. Тя сѫществува въ съзнанието на човѣка, но не и въ съзнанието на природата. Отъ гледището на своя личенъ животъ, човѣкъ търси специфична любовь. Единъ день, когато се издигне надъ личностьта си, той ще разбере, че такава любовь не сѫществува. Да се стреми човѣкъ къмъ специфична любовь, това значи, да отиде съ своята чаша при нѣкой изворъ и да иска да тече водата само за него. Изворътъ му казва: Тури чашата си въ мене, гребни си вода, колкото искашъ, и продължавай пѫтя си. Водата, която носишъ въ чашата си, е специфично за тебе. Обаче, останалата вода принадлежи на много сѫщества: на треви и цвѣтя, на мушици, на животни, на хора. — Ама азъ искамъ да течешъ само за мене, само азъ да се ползувамъ отъ твоята вода. — Това е невъзможно. Богъ е Любовь, която принадлежи на всички живи сѫщества. Благодари за любовьта, която въ даденъ моментъ се излива само заради тебе и повече не желай. Малкото благо, добре използувано, дава повече отъ всички блага въ свѣта, но неизползувани.

И тъй, дойдете ли предъ извора, не се стремете да съберете всичката му вода въ вашата чаша, но направете едно разумно усилие, да впрегнете енергията на водата му въ работа, да я превърнете въ свѣтлина. Щомъ свѣтне около васъ, ще свѣти и на окрѫжаващитѣ. Вземете тогава книгата си и четете на неговата свѣтлина. Каквото разберете и приложите отъ прочетеното, то ще ви причини радость. Само при това положение, изворътъ ще ви обича. Обаче, ако искате да го обсебите само за себе си, всѣки день ще се натъквате на недоразумения, спорове и противоречия.

Стремете се къмъ любовьта, която можете да превърнете въ свѣтлина, а свѣтлината — въ знание. Следователно, да обичашъ нѣкого, това значи, да разбирашъ неговото естество, за да се ползувашъ отъ свѣтлината и знанието му. Който те обича, той е ученъ, силенъ, добъръ човѣкъ. Само учениятъ, силниятъ и добриятъ човѣкъ може да обича. Който се домогне до любовьта на такъвъ човѣкъ, трѣбва да бѫде разуменъ, да се ползува отъ знанието, силата и добротата му. Не сте ли разумни, вие ще получите отъ любещия ви човѣкъ такива уроци, които ще помните за вѣчни времена. Следъ това ще казвате, че сте разочаровани отъ любовьта, че животътъ нѣма смисълъ и т. н. Това сѫ праздни думи и лични тълкувания.

Днесъ ви говоря за вѫтрешнитѣ, разумни процеси въ природата, а не за човѣшкитѣ разбирания. Докато живѣе съ своитѣ лични разбирания, човѣкъ постоянно се съмнява: въ природата, въ окрѫжаващитѣ, даже и въ себе си. Изпадне ли въ такова крайно съмнение, той самъ се осѫжда на смърть. Въ първо време изпада въ голѣмо мѫчение, недоволство, вѫтрешенъ смутъ. За да излѣзе отъ това положение, той трѣбва да признае сѫществуването на великата разумность въ свѣта, която управлява всичко. Приеме ли тази разумность, той ще вложи довѣрие и въ природата, и въ окрѫжаващитѣ, и въ себе си. Ето защо, съветвамъ ви: Ако искате да не ви бие природата, вѣрвайте въ нея, вѣрвайте и въ себе си. Всѣко живо сѫщество е часть отъ разумната природа, съ която никой не може да се бори. Въ този смисълъ, разумното може да поучава неразумното, но не и обратното. Който престѫпва законитѣ на природата, плаща контрибуции. Природата е внимателна и добра къмъ всички, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Противопоставятъ ли се на законитѣ ѝ, тя ги налага на общо основание. Природата не позволява да си играете съ нея.

И тъй, несполукитѣ въ живота на хората се дължатъ на тѣхнитѣ вѫтрешни противоречия. Ако е господарь на положението си, човѣкъ не може да бѫде въ противоречие съ себе си. Обаче, щомъ изгуби положението си на господарь, той изпада въ вѫтрешни противоречия. Само онзи човѣкъ е свободенъ отъ противоречия, който има правилни отношения къмъ Божественото Начало въ себе си. Щомъ наруши отношенията си, Божественото започва да го възпитава. То му дава такива уроци, които оставатъ паметни за вѣчни времена. По този начинъ Божественото повдига човѣка, помага за неговото развитие и напредъкъ.

Да се върнемъ къмъ числата. Казахме, че числото две е най-мощното, непобедимо число. Следователно, числото две не е нищо друго, освенъ любовьта. Затова, именно, казваме, че любовьта е единствената мощна сила, която отъ нищо не се огъва. Двойката е въ състояние да огъне даже единицата. Като цѣло число, двойката е непобедима, но като дробь, въ видъ на 2/3, т. е. въ видъ на отношението 2:3, двойката вече се влияе отъ числото три. Тройката представя детето. Значи, само детето, т. е. тройката е въ състояние да предизвика любовьта на майката — на числото две. Кое отъ дветѣ числа е по-силно — двойката или тройката? Въ дадения случай тройката е по-силна, защото влияе на двойката — най-мощното число. Подъ думата „дете“ ние не разбираме формата дете, но принципа, който представя детето. Какво дете е онова, което расте, става възрастенъ човѣкъ и после остарява? Дете, което остарява, не е истинско дете. Стариятъ човѣкъ не съдържа вече силитѣ на числото три. Изобщо, всички нѣща, които остаряватъ, представятъ сѣнка на Битието. Всичко, което постоянно се измѣня, наричаме сѣнка. Запримѣръ, ако характерътъ на човѣка постоянно се мѣни, той е сѣнка на истинския характеръ. Въ този смисълъ, когато казваме, че нѣкой човѣкъ има характеръ, подразбираме нѣщо постоянно, устойчиво, неизмѣнно. Характерътъ може да се уподоби на изворъ, който тече десетки, стотици години, безъ да измѣни качеството на водата си. Колкото време и да извира, както и да се мѣнятъ условията, водата му остава чиста и неизмѣнна. Това значи, човѣкъ съ характеръ. Въ него умътъ, сърдцето и волята му, презъ всички времена и епохи, оставатъ едни и сѫщи. Могатъ ли златото, среброто и платината да се измѣнятъ? На каквито действия и да се подложатъ, тѣ запазватъ свойствата си. Затова тѣзи метали наричаме благородни. Тъй щото, проявитѣ на човѣшкия характеръ могатъ да бѫдатъ различни, но по естество характерътъ не трѣбва да се измѣня. Щомъ характерътъ на нѣкой човѣкъ се измѣнилъ, това показва, че въ естеството му е влѣзълъ нѣкой чуждъ елементъ отъ низъкъ уровенъ. За да се върне въ първото си положение, човѣкъ трѣбва да изхвърли този елементъ отъ характера си. За да не изпада областьта на сѣнкитѣ или на нереалностьта, човѣкъ трѣбва да се кали, да изработи въ себе си характеръ. Ето защо, отъ човѣка се искатъ две нѣща: сърдцето и умътъ му да бѫдатъ устойчиви. Съ други думи казано: Човѣкъ трѣбва да има умъ и сърдце, които да се проявяватъ по различенъ начинъ, но никога да не се измѣнятъ.

Между характера и любовьта сѫществува известно подобие. И дветѣ иматъ много прояви, безъ да се измѣнятъ. Тази е причината, задето хората търсятъ характеренъ и любещъ човѣкъ. Тѣ могатъ да разчитатъ на него, като на канара въ бурно море. Оттукъ ние отиваме по-далечъ и казваме: Единствената сила, на която човѣкъ може всѣкога да уповава, е Божията Любовь. Обичайте Бога, за да ви обича и Той. Богъ е възлюбилъ човѣка още преди създаването, но и човѣкъ трѣбва да Му отговори съ любовь. Това е първото правилно отношение, което сѫществува между човѣшката душа и нейния Създатель. Безъ тази взаимна любовь животътъ не може да се прояви. Ако не обича Бога, човѣкъ ще потърси любовьта на подобния си, която ще му причини голѣми нещастия и страдания. — Защо? — Защото е попадналъ на сѫщество, което не стои по-високо отъ него. Въ търсене на любовьта, човѣкъ се заблуждава и попада тамъ, дето не трѣбва. Когато две сѫщества се намиратъ на една и сѫща плоскость, запримѣръ, на правата А_____________________В, между тѣхъ не става никакво движение. Тѣ иматъ еднакви разбирания, еднакви стремежи, вследствие на което се явява известенъ застой. Обаче, ако едно отъ дветѣ сѫщества се повдигне по-високо, правата АВ взима наклонно положение. Между сѫществата вече се явява известно движение, което се проявява като мисъль. Ето защо, между любовьта на двама души, единиятъ трѣбва да стои по-високо, да внася тласъкъ, подемъ, сила въ другия. Обикновено онзи, който обича, стои по-низко отъ този, когото обича. Когото обичатъ, той стои по-високо, да пръска свѣтлина и знание въ пѫтя на онзи, който го обича.

И тъй, стремете се къмъ сѫщества, които стоятъ по-високо отъ васъ. Обаче, отъ време на време, тия сѫщества трѣбва да сѫ готови да слизатъ при васъ, да ви повдигнатъ. Отъ една страна вашиятъ стремежъ къмъ тѣхъ, отъ друга страна тѣхното слизане до вашия уровенъ, ставатъ причина за растенето ви. Така действува Богъ върху човѣка, затова казваме, че човѣкъ може да люби само Бога. Дали ще Го намѣрите проявенъ въ човѣка, въ животното или въ растението, това не е важно. Възлюбете Бога и въ малкото, и въ голѣмото сѫщество, и не се страхувайте. Въ стремежа си къмъ Бога трѣбва да бѫдете внимателни, да не изпаднете предъ нѣкаква измама, да мислите, че сте видѣли Бога, а въ сѫщность сте далечъ отъ Него.

Любовьта подразбира правилни отношения между сѫществата. Който стои по-високо, той слиза; който стои по-низко, възлиза. Ако въ любовьта на две сѫщества не става слизане и възлизане, тя не е истинска. Ако въ любовьта имъ нѣма даване и вземане, отношенията не сѫ правилни. Каквито сѫ отношенията между две разумни сѫщества, такива отношения трѣбва да сѫществуватъ между разумната природа и човѣка. Разумната природа е виденъ професоръ, отъ който човѣкъ се учи. Тя стои на известна висота и оттамъ предава уроцитѣ си. Когато човѣкъ не разбере нѣщо отъ нейнитѣ уроци, тя слиза до него, отваря книгитѣ си и започва да чете.

Мнозина се запитватъ, кѫде е разумностьта въ природата. — Дето и да пипнете, все на нея ще попаднете. Отъ васъ зависи, какъ ще я видите и разберете. Кѫде е разумностьта на цигулката: въ лѫка, въ струнитѣ, или въ самата цигулка? Дето стѫпватъ пръститѣ на цигуларя, тамъ е разумностьта. Всѣки тонъ съдържа известна разумность. Който разбира разумностьта, той може да се ползува отъ нея; който не я разбира, той е глухъ и слѣпъ за нея.

Днесъ повечето хора минаватъ за учени, за знаещи. Тѣ казватъ, че мнозина знаятъ, а като дойдатъ до приложение на знанието си, отстѫпватъ. Това не е знание. Ние наричаме истински ученъ онзи, който твори и прилага. Каквото казва, той го прави. Ние наричаме истински любещъ онзи, когото никаква сила въ свѣта не може да победи. А тъй, да говори само за любовьта, безъ да разполага съ нейнитѣ сили, това не е любовь. Истински любещия никакъвъ куршумъ не го лови. Опитайте се да го стреляте, да видите, каква сила крие той въ себе си. Колкото пѫти го стреляте, толкова пѫти той ще върне куршума ви назадъ. Така постѫпва и природата. Ако се опитате да говорите по нейнъ адресъ праздни думи, т. е. да хвърляте куршуми срещу нея, тя ще ви ги върне назадъ. Тя ще ви хване за ушитѣ, ще ви разтърси добре и ще каже: Така не се отнася съ майка. Майката куршумъ не я лови, но тя не позволява на неразумнитѣ деца да си играятъ съ нея.

Сега азъ обръщамъ вниманието ви на Великото, къмъ което се стремите. Човѣкъ се опредѣля отъ това, къмъ което се стреми. — Кѫде е човѣкътъ? — Въ машината, която се стреми къмъ постигане на нѣкаква велика цель. За да имате ясна представа за човѣка и неговото мѣсто, ще приведа следния примѣръ. Имате единъ локомотивъ, машинистъ и опредѣлена цель за движение. Машината е приготвена за пѫть. Въ опредѣленъ часъ машинистътъ тръгва на пѫть. Той има опредѣленъ пунктъ, който трѣбва да стигне за дадено време. Защо трѣбва да стигне на това мѣсто, той не знае. Предъ него стои не само единъ пунктъ — много пунктове трѣбва да мине той, пѫтьтъ му е дълъгъ. Въ вагонитѣ има пѫтници; всѣки отъ тѣхъ се стреми къмъ точно опредѣлена цель, която трѣбва да постигне. При това, за пѫтника е важенъ и часътъ на пристигането. Какъвъ е стремежътъ на пѫтника, нито локомотивътъ знае, нито машинистътъ. Последниятъ има отношение къмъ локомотива, но не и къмъ отдѣлния пѫтникъ. Тъй щото, искате ли да знаете, кѫде е мѣстото на човѣка, търсете го въ пѫтника, въ неговия непреривенъ стремежъ къмъ Великото и Необятно Начало въ свѣта. Машинистътъ представя огнището на човѣка, дето огъньтъ се раздухва, а локомотивътъ е несъзнателното и механическо начало въ човѣка,

И тъй, реално въ човѣка е само онова, което се стреми къмъ Първата Причина. Само то е неизмѣнно. Всичко друго въ човѣка, което е подложено на постоянни промѣни, представя срѣдства, пособия, отъ които той се ползува. Безъ тренъ, като съобщително срѣдство, ние не можемъ да пристигнемъ на опредѣленото време до своята цель. Ще кажете, че и безъ тренъ може. Не може безъ тренъ. Ние трѣбва да бѫдемъ точни, да пристигнемъ на време до опредѣлената цель. Първото условие за разуменъ животъ е точностьта. Ако не си точенъ, ти не можешъ да реализирашъ желанието си. Когато е точенъ, човѣкъ знае, какво иска, колко нѣща иска и за колко време ги иска. Той знае, че не може да изпие десеть литри вода въ продължение на единъ часъ. Това се отнася и за сърдечния, и за умствения свѣтъ. Както е невъзможно да изпие човѣкъ десеть литри вода въ единъ часъ, сѫщо така е невъзможно да реализира десеть желания или десеть идеи въ единъ часъ. Точно опредѣлено е, за колко време човѣкъ може да реализира една своя мисъль или едно желание. Обаче, сто грама вода въ единъ часъ и детето може да изпие. Значи, разумнитѣ нѣща сѫ възможни за всички, а неразумнитѣ — за малцина. Разумно употрѣбени нѣщата, всѣкога даватъ добри резултати.

Т. м.

*

34. Лекция отъ Учителя, държана на

1. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×