Jump to content
Ани

1931_04_10 Човѣшкитѣ идеали

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Човѣшкитѣ идеали

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Въ миналата лекция говорихме за тригона, като едно отъ най-добритѣ условия, които човѣкъ може да очаква. За всѣки човѣкъ най-доброто условие е различно. Значи, и тригонътъ е различенъ за различнитѣ хора. Да мислите, че тригонътъ е еднакъвъ за всички хора, това значи, да казвате, че всички точки сѫ еднакво важни.

Представете си, че имате точка А. Като неизмѣрима величина, точката не заема никакво пространство. Следователно, тя е непроявена величина. Обаче, когато се прояви, т. е. подвижи, тя може едновременно да вземе три посоки: на дължина, на височина и на дълбочина. Запримѣръ, пѫтникътъ А се движи по планината и се оглежда на една и на друга страна, търси изворъ. Той е жаденъ, иска да утоли жаждата си. Ако отдалечъ още забележи изворче, той веднага се отправя къмъ него. Пѫтникътъ представя точка, която се движи въ права линия къмъ извора. Значи, съ това движение се образува първата посока на измѣрението, което точката образува — дължина. Понеже е дошълъ на планината да се лѣкува, пѫтникътъ избира стръменъ пѫть, съ което образува втората посока на движение — височина. Най-после, когато реши да слѣзе, той образува третата посока на движение — дълбочина. При това движение, точката образува прави и остри ѫгли, които се отличаватъ единъ отъ другъ по разтвора си: правиятъ ѫгълъ е по-отворенъ отъ острия. Това зависи отъ отношенията, които разумнитѣ сѫщества иматъ помежду си.

Сега се явява въпросътъ, защо правиятъ ѫгълъ е по-отворенъ отъ острия и тѫпъ ѫгълъ? Това се дължи на препятствията, които линиитѣ срѣщатъ въ пространството. Като изучавате геометрическитѣ фигури и тѣла, вие дохождате до ония вѫтрешни закони, които работятъ въ разумната природа. Сѫщитѣ закони се прилагатъ и въ живота. Ето защо, когато изучава геометрията, човѣкъ трѣбва да разбира нейния вѫтрешенъ смисълъ, да може да си служи съ нея въ живота. Тази геометрия наричаме „жива геометрия“. Съ нея си обясняваме, защо даденъ човѣкъ, при обработване на земята, не образува една и сѫща фигура. Единъ човѣкъ образува триѫгълникъ, другъ— квадратъ, трети — петоѫгълникъ и т. н. Това зависи отъ силитѣ, съ които човѣкъ разполага и отъ препятствията, които срѣща на пѫтя си. Тази е причината, дето единъ човѣкъ се уморява повече отъ другъ. Когато човѣкъ се уморява, това показва, че той е работилъ повече, отколкото трѣбва. Този законъ се отнася и до умствения, и сърдечния свѣтъ. Затова имаме физическа, сърдечна и умствена умора. Сегашнитѣ хора сѫ преуморени и физически, и умствено. — Защо? — Защото искатъ въ малко време, да придобиятъ много знания. Наистина, като постѫпи въ университета, младежътъ свършва известна специалность за четири години. Каква наука може да придобие човѣкъ за четири години? Споредъ мене, за да свърши известна наука, човѣкъ трѣбва да учи поне 14 години. Веднага ще дойдатъ математическитѣ и геометрически възражения, че, докато свърши университетъ, човѣкъ ще остарѣе. Обаче, сѫществува единъ законъ, споредъ който, колкото повече се продължава периода на учението, толкова повече се продължава животътъ. Ето защо, ако искате да живѣете дълго време, непрестанно учете. Ако искате да постигнете идеала си, не бързайте, не поставяйте срокъ, за колко време трѣбва да го реализирате. При това, ще знаете, че идеалътъ е непостижимъ. Въ стремлението си да го реализирате, вие ще имате постижения, но самиятъ идеалъ никога нѣма да постигнете. — Защо? — Защото идеалътъ подразбира съвършенство. Усъвършенствуването пъкъ е въпросъ на вѣчностьта. И най-великиятъ музикантъ има идеалъ, къмъ който се стреми, но не може да го постигне. Въ този смисълъ, идеалътъ представя нѣщо неуловимо, безпространствено. Такова нѣщо е и точката. За нея се говори, безъ тя да сѫществува. Обаче, казваме, че при движението на точката се образува права линия. Значи, дължината на линията не е нищо друго, освенъ животъ на точката. Дължината и широчината на квадрата сѫ пакъ животъ на точката, но въ друга степень. Странитѣ на куба сѫщо така представятъ живота на точката. Тъй щото, когато говоримъ за правата линия, ние имаме предъ видъ животъ на точката; когато говоримъ за отсѣчка, имаме предъ видъ отношение между две разумни сѫщества. Ако напишете една права линия на дъската, казвате, че тя сѫществува. — Ако я заличите, сѫществува ли тя? — Не сѫществува. Следователно, реални нѣща сѫ тия, които сѫществуватъ и които никога не се заличаватъ. Всички останали нѣща, за които говоримъ, наричаме относително реални.

Често се говори за реални и нереални нѣща, за реаленъ и нереаленъ животъ. Като не могатъ да се домогнатъ до реалностьта на живота, хората наричатъ относителнитѣ нѣща реални, а нереалнитѣ — непостижими. Въ сѫщность, абсолютно непостижими нѣща сѫ неразумнитѣ. Всѣко разумно и постижимо нѣщо е реално. Запримѣръ, ако безъ знания и условия човѣкъ започне да създава нѣкакъвъ свѣтъ, това желание е неразумно и нереално. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ разполага съ голѣми знания и съ благоприятни условия. Най-малко той би могълъ да пресъздаде своя вѫтрешенъ свѣтъ. Това е една разумна и постижима задача. Всѣки човѣкъ трѣбва да прави усилия, да приложи трудъ и работа, за да измѣни своя вѫтрешенъ свѣтъ. Това се постига чрезъ съзнателна работа и самовъзпитание. Като работи съ любовь и постоянство, човѣкъ може да постигне всичко.

Разправятъ за единъ момъкъ, студентъ въ нѣкой отъ европейскитѣ университети, какъ станалъ единъ отъ виднитѣ борци. Единъ день той гледалъ, какъ американскитѣ борци се състезаватъ. Той казалъ нѣщо по адресъ на единъ отъ борцитѣ, който му ударилъ една плесница и го повалилъ на земята. Силно засраменъ и обиденъ, студентътъ станалъ, изчистилъ праха отъ дрехитѣ си и се скрилъ между публиката. Той се заканилъ да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавалъ да се разправя съ него, защото се страхувалъ да не получи още една плесница. Студентътъ измѣрилъ добре силитѣ си и разбралъ, че съ такъвъ човѣкъ не се излиза на двубой. Обаче, той започналъ да се упражнява физически и миналъ сѫщата школа, която видниятъ борецъ изучавалъ. Следъ десетгодишна усилена работа, той се явилъ на сцената, дето сѫщиятъ борецъ вдигалъ съ едната си рѫка единъ голѣмъ конь съ кончето. Той се приближилъ къмъ него, вдигналъ го съ едната си рѫка въ въздуха, заедно съ коня и кончето, и после го сложилъ на земята. Изненаданъ отъ това, борецътъ го запиталъ: Кой си ти?—Азъ съмъ онзи, на когото преди десеть години ти удари една плесница и го търколи на земята. — Признавамъ те за мой учитель.

Това може да е анекдотъ, може да е фактъ. Важно е, че сѫществуватъ голѣми юнаци въ свѣта. За насъ е важенъ примѣрътъ дотолкова, доколкото виждаме, какви постижения може да има човѣкъ при силно желание и голѣми усилия. Ще кажете, че е невъзможно човѣкъ да вдига съ една рѫка другъ нѣкой, който е вдигналъ въ въздуха голѣмъ конь и конче. Докато си представяте нѣщата отъ гледището на вашето съзнание и на вашитѣ възможности, наистина, това е недопустимо. Обаче, ако разглеждате нѣщата презъ очитѣ на нѣкой ангелъ, това е нищожно. Ангелътъ може да си играе съ планетитѣ, както децата — съ камъни. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ може да постигне много нѣща. Това, което днесъ е невъзможно за него, следъ време става възможно и постижимо. Хората казватъ, че Богъ е създалъ свѣта, но като си представятъ Бога, не могатъ да излѣзатъ вънъ отъ съзнанието си. Тѣ мислятъ, че Богъ е като тѣхъ. И тогава си казватъ: Възможно ли е, единъ човѣкъ като насъ да създаде такъвъ обширенъ свѣтъ? Това е невъзможно. Щомъ е невъзможно, ще излѣзе, че Богъ не сѫществува. Значи, за нѣкои хора е по-лесно да приематъ мисъльта, че Богъ не сѫществува, отколкото да признаятъ сѫществуването Му, безъ да иматъ представа за Неговата форма и възможноститѣ, съ които Той разполага.

Дръжте въ ума си мисъльта, че всичко е възможно. — При какви условия? — При разумнитѣ условия на живота. Дето е разумностьта, тамъ сѫ постиженията. Мнозина живѣятъ неразумно, а очакватъ постижения. Следъ всичко това се разочароватъ. Който върви по пѫтя на неразумното, той е осѫденъ на разочарования. За да не се разочарова, човѣкъ трѣбва да изследва обектитѣ, къмъ които се стреми; да знае, кѫде го водятъ — въ пѫтя на разумностьта, или на неразумностьта. Следвайте пѫтя на разумностьта, който води къмъ постижения. Дръжте тази мисъль въ ума си, като математическа формула.

Сега, нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, какво иска да постигне. Като ученици, вие, навѣрно, ще искате да придобиете знания. Добре е човѣкъ да има знания, но трѣбва да разполага съ сила, да ги носи. Знанието е товаръ, който само силниятъ може да носи, безъ да се умори. Ако питате мене, азъ бихъ желалъ да имамъ само една клечка кибритъ, съ която да си служа при всички трудни моменти въ живота си. Ако изпадна въ тъмнина, ще запаля кибрита и ще освѣтя пѫтя си. Щомъ пѫтьтъ ми е освѣтенъ, работитѣ лесно се нареждатъ. Това, което мога да направя за себе си, ще направя и за другитѣ. Какво по-голѣмо благо мога да желая отъ това, да свѣтя на хората, да виждатъ, кѫде ходятъ и какъ живѣятъ. Една клечка кибритъ, една свѣтла мисъль, едно добро чувство и една добра постѫпка струватъ повече отъ най-голѣмото знание, което обременява човѣка. Само ония знания иматъ смисълъ, които повдигатъ човѣка и го правятъ лекъ. Съ тѣзи знания той може да обиколи цѣлата вселена.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на голѣми противоречия и се питатъ за причината на тия противоречия. Когато човѣкъ тури единъ предметъ близо до очитѣ си, той вижда само часть отъ него, вследствие на което изпада въ неяснота. Неяснотата създава противоречията. — Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да вижда нѣщата ясно? — Той трѣбва да ги отдалечи отъ себе си. Представете си, че изучавате земята. Ако я гледате отблизо, ще виждате само часть отъ нея. За да я виждате цѣла, трѣбва да се качите нѣкѫде въ пространството, оттамъ да гледате. Колкото повече се изкачвате, толкова по-добре ще виждате земята. Обаче, най после ще дойдете на такова разстояние, отъ което нѣма да виждате ясно. Земята става все по-малка и мѫчно можете да я изучавате. Оттукъ вадимъ заключението: за да виждате нѣщата ясно и да нѣмате противоречия, вие трѣбва да ги поставите на опредѣлено разстояние отъ себе си. Поставите ли ги по-далечъ, или по-близо отъ този предѣлъ, тѣ пакъ ставатъ неясни. Значи, противоречията се дължатъ на неяснота, на неразбиране на нѣщата.

Сега се явява другъ въпросъ: защо човѣкъ не може да постигне своитѣ идеали? — Защото ги е поставилъ близо до себе си. Отдалечете идеалитѣ отъ себе си, за да ги постигнете. — Възможно ли е това? — Не само, че е възможно, но и въ действителность е така. Споредъ васъ, непостижимото е далечъ, а постижимото — близо. Споредъ менъ е точно обратно: постижимото е далечъ, непостижимото е близо. Какъ ще постигнешъ положителното, истинско знание за земята, ако я туришъ близо до себе си? Земята е грамадно тѣло. За да я разгледашъ отъ всички страни, трѣбва да я туришъ на такова разстояние отъ себе си, че да стане видима отъ всички страни. На сѫщото основание, казвамъ: Идеалътъ е грамадно нѣщо, отъ близо нито се обхваща, нито се разбира. Тури идеала си далечъ отъ себе си, или ти се отдалечи отъ него, за да го изучишъ, познаешъ и постигнешъ. Ще кажете, че това е софизъмъ. — Не, това е абсолютна истина. Изучавайте живота, изучавайте себе си и ще видите, че, наистина, колкото по-близо до очитѣ си турите своя идеалъ и се стремите да го постигнете, толкова по-голѣми мѫчнотии и противоречия ще срещнете, безъ да ги постигнете. Отдалечите ли го отъ себе си, мѫчнотиитѣ и противоречията постепенно намаляватъ.

Да се върнемъ къмъ основната идея на науката. — За какво служи науката? — Тя е методъ, съ който си служи човѣкъ за реализиране на своитѣ идеали. И природата си служи съ науката, т. е. разумнитѣ и възвишени сѫщества си служатъ сѫщо съ науката. Въ този смисълъ, ние казваме, че всѣка идея може да се реализира. Важно е човѣкъ да знае условията, при които дадена идея може да се реализира. Въ помощь на това иде науката. Ще кажете, че много идеи сѫ останали нереализирани. Причината за това се крие или въ идеята, или въ непознаване на условията за нейното реализиране. Всѣка разумна идея е постижима и може да се реализира. Въпросътъ е до времето, дали по-рано, или по-късно ще се реализира. Въ пѫтя на реализиране на една своя идея, човѣкъ се натъква на известни качества въ себе си, които или го спъватъ, или му помагатъ. Ако си въобразява много, той може да се спъне. — Коя е причината, дето той си въобразява, че може да направи повече, отколкото сѫ възможноститѣ му? — Луната. Значи, луната влияе върху въображението на човѣка. Слънцето пъкъ понѣкога влияе върху щеславието на човѣка. Той започва да си мисли, че е нѣщо повече, отколкото е въ сѫщность. Обаче, както луната, така и слънцето указватъ и добро влияние върху човѣка. Луната разраства идеята му, а слънцето внася красота въ нея. Ето защо, когато се стреми да реализира известна идея, човѣкъ придобива голѣми знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането ѝ, а сѫщевременно изучава себе си. Велико нѣщо е да изучава човѣкъ себе си. За това е казано още отъ старитѣ гърци: „Познай себе си!“

Мнозина се интересуватъ отъ планетитѣ, искатъ да знаятъ, на какво се дължи влиянието имъ върху земята, както и върху отдѣлнитѣ хора. Запримѣръ, тѣ питатъ, знае ли луната, че действува върху въображението на човѣка? Като тѣло, луната не съзнава това, но като съвокупность отъ разумни сили, тя съзнава действието си върху земята и живитѣ сѫщества по нея. Най-малкото, вие можете да си представите, че луната се управлява отъ разумни сѫщества, запримѣръ, отъ единъ ангелъ, който я върти на една и на друга страна, вследствие на което ние я виждаме отъ земята цѣла, или въ различнитѣ ѝ фази. Ще кажете, че това не е научно доказано. Това е хипотеза, може да е вѣрна, може и да не е вѣрна. Много хипотези и теории сѫществуватъ въ науката, едни отъ които сѫ доказани, а други — недоказани. Бѫдещето е предъ васъ. То ви носи възможности за откриване и доказване на непознатото и незнайното въ свѣта.

Въ науката е доказано, че когато две тѣла се срещнатъ и се ударятъ, между тѣхъ се образува топлина. Този законъ е физически и гласи: при търкането на две тѣла се образува топлина. Следователно, когато се стреми да реализира идеала си, човѣкъ неизбѣжно срѣща препятствия, съ които се стълкновява. Отъ стълкновяването се образува топлина. Понѣкога тази топлина може да бѫде толкова голѣма, че тѣлата изгарятъ. Въ случая, човѣкъ се попарва, и идеалътъ му изгаря. Щомъ идеалътъ му изчезне, той трѣбва да го замѣсти съ новъ. Изобщо, човѣкъ никога не трѣбва да остава безъ идеалъ. Голѣмъ или малъкъ, той непремѣнно трѣбва да има идеалъ. — Защо? — Защото идеалътъ дава импулсъ, потикъ, движение на човѣка. — Колко идеала трѣбва да има човѣкъ? — Най-малко единъ и най-много — три. Единиятъ идеалъ ще бѫде на физическия свѣтъ. Той се отнася до неговото тѣло — да бѫде здравъ. Вториятъ идеалъ има отношение къмъ неговото сърдце — да бѫде добъръ. Третиятъ идеалъ има отношение къмъ неговия умъ — да бѫде уменъ.

Кѫде е умътъ на човѣка? Той се опредѣля отъ посоката, къмъ която се движи. По отношение на земята, човѣкъ се намира въ перпендикулярно положение. Седалище на неговия умъ е главата Посоката на главата е нагоре. Значи, умътъ на човѣка е отправенъ къмъ центъра на слънцето. Главата е началото на движението. Започне ли да се движи, най-напредъ човѣкъ повдига главата си. Тя дава направление на ума. Ако отъ главата до краката на човѣка, т. е. ако отъ центъра на слънцето къмъ центъра на земята теглимъ права линия, получаваме перпендикуляръ, по който могатъ да се образуватъ различни ѫгли. Голѣмината на тия ѫгли зависи отъ замаха на движението, което човѣкъ прави. Колкото по-ученъ и даровитъ е човѣкъ, толкова по-голѣми ѫгли образува при движението си. Следователно, за да имате ясна представа за даденъ човѣкъ, преди всичко, вие трѣбва да измѣрите дължината на линиитѣ, както и голѣмината на ѫглитѣ, които се образуватъ на главата, на лицето и на рѫката му. Колкото по-хармонично е отношението между линиитѣ и ѫглитѣ на главата, на лицето и на рѫката на даденъ човѣкъ, толкова по-добре е развитъ той. Отъ правилното съотношение между тия линии и ѫгли сѫдимъ за пѫтя, по който човѣкъ е вървѣлъ. Единъ день, когато завърши развитието си, човѣкъ ще има крѫгла форма, въ видъ на кълбо. Днесъ рисуватъ човѣка въ форма на яйце. Когато стане кълбо, той ще вижда отъ всички страни и къмъ всички посоки. Това нѣма да бѫде на физическия свѣтъ — въ другъ свѣтъ ще бѫде. Астролозитѣ рисуватъ главата на човѣка като кълбо, около което поставятъ 12-тѣ планети. Значи, на физическия свѣтъ човѣкъ представя слънцето, обиколено съ планетитѣ. Той се счита за господарь на слънчевата система. Но това се отнася до козмическия човѣкъ, а не до обикновения. Като говоримъ за козмическия човѣкъ, ние имаме предъ видъ неговото влияние върху земята и върху останалитѣ планети.

Ние говоримъ за козмическия човѣкъ, но този въпросъ е страниченъ, той нѣма практическо приложение. Единствената цель, която ни заставя да говоримъ за него, е да видите, къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ. Ако козмическиятъ човѣкъ представя проява на вселената, малкиятъ човѣкъ пъкъ представя вселената, изявена въ микроскопическа форма. Затова, именно, наричатъ човѣка микрокозмосъ или малка вселена. Значи, всичко, което ни обикаля, всичко, което става въ външния свѣтъ, има отражение и въ човѣка, когото наричатъ малка природа. Ако човѣкъ представя вселената въ миниатюръ, кѫде, въ сѫщность, се намира той? Главната квартира на човѣка е нѣкѫде въ тѣлото му, но кѫде, именно, той самъ трѣбва да си отговори. Това е задача, която всѣки самъ трѣбва да реши. Понѣкога човѣкъ чувствува, че живѣе въ главата, нѣкога — въ сърдцето. Въ сѫщность, той не е нито въ главата, нито въ гърдитѣ, нито въ стомаха. За да си отговорите отчасти на този въпросъ, не се отказвайте изведнъжъ отъ старитѣ си разбирания. Турете старитѣ разбирания подъ краката си, новитѣ — въ главата, а реалнитѣ — въ сърдцето. Значи, идеалнитѣ нѣща ще поставите надъ главата си, а тия, които предстоятъ за реализиране — въ сърдцето. Ако не вложите въ сърдцето си една добра мисъль, тя не може да се приеме и отъ ума. Ето защо, вложете доброто въ сърдцето си, за да се приеме отъ ума и реализира чрезъ волята. Ако една добродетель не мине презъ сърдцето и презъ ума, тя не може да се реализира.

Казвате: Каква полза ще ни принесе реализирането на една добродетель? — Ще бѫдете здрави. Всѣка идея, всѣка добродетель, която може да се реализира, допринася нѣщо за здравето на човѣка. Направете опитъ, да се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Ако нѣкой отъ васъ страда отъ треска, нека вложи въ себе си мисъльта, че иска да оздравѣе, да посвети живота си за реализиране на едно добро, велико дѣло. Като вложи тази мисъль въ ума и въ сърцето си, тя ще започне да работи въ него, и въ скоро време треската окончателно ще мине. Така той ще опита резултата на своята мисъль. Ако идеята му даде добъръ резултатъ, и той оздравѣе, това показва, че тя е проработила. Всѣка идея, всѣка добродетель, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човѣка. Следъ това тя се отразява на мисъльта, и човѣкъ започва да мисли право. Най-после се отразява на сърдцето; човѣкъ изпитва приятни чувства и разположения.

Нѣкои мислятъ, че ако човѣкъ мечтае, или работи съ идеи, нищо не постига. Добре е човѣкъ да мечтае. Ако си сиромахъ, добре е да си мечтаешъ, какъ ще си направишъ хубава кѫща, какъ ще се облѣчешъ, ще се оженишъ, ще имашъ добра жена и добри дечица. Какво отъ това, че, като излѣзешъ отъ мечтитѣ си, ще видишъ, че си босъ и окѫсанъ, съ празенъ стомахъ и праздна кесия? Поне ще бѫдешъ по-лекъ отъ онзи, който не мечтае и разполага съ всичко. Отъ двамата азъ бихъ предпочелъ човѣка съ мечтитѣ, понеже е лекъ, по-лесно ще го нося. Богъ помага не беднитѣ, на страдащитѣ, на мечтателитѣ. Мечтае онзи, който страда. — Кого лъжатъ въ свѣта? — Мечтателя. За да не го лъжатъ, той трѣбва да прави смѣткитѣ си на време, да не ги отлага. Отложи ли ги за следъ нѣколко деня, непремѣнно ще бѫде излъганъ. Понеже мечтательтъ не прави смѣткитѣ си на време, всѣкога остава излъганъ. Като изпадне въ това положение, той става смѣшенъ и за себе си, и за окрѫжаващитѣ.

Ще приведа единъ анекдотъ, да видите, какъ страданията на единъ човѣкъ причиняватъ радость на другъ. Единъ ученъ, който се занимавалъ десетки години съ научни изследвания, по невнимание, наболъ крака си на една игла. Колкото и да се мѫчелъ да я извади, иглата влизала все по-навѫтре. Той престаналъ да прави своитѣ изследвания, все за иглата мислѣлъ. Най-после му дошло на умъ, да отиде при нѣкой хирургъ, който да извади иглата отъ крака му. Хирургътъ го прегледалъ и сполучливо извършилъ операцията, извадилъ иглата отъ крака. Сѫщевременно, той се зарадвалъ много, защото тази игла, именно, го навела на идеята, какъ да я приспособи къмъ шевната машина, върху откритието на която той работѣлъ отдавна. Хирургътъ се обърналъ къмъ пациента си съ думитѣ: Господине, благодаря, че дойдохте при мене за помощь. Вашето страдание е причина на моята радость.

Следователно, вие трѣбва да знаете, че страданията се създаватъ отъ добри и разумни сѫщества. Тѣ винаги съчетаватъ нѣщата така, щото страданията, мѫчнотиитѣ, злото, като сили въ природата, да принасятъ своитѣ добри плодове, както за пострадалия, така и за окрѫжаващитѣ. Съ това природата регулира силитѣ си. Тъкмо това показва, че страданията се причиняватъ отъ добри и разумни сѫщества, а не отъ глупави. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-добри и по разумни сѫ сѫществата, които ги причиняватъ. Тъй щото, радвайте се, ако нѣкое разумно сѫщество ви мѫчи. То има нѣкаква разумна цель. Ако не разбирате този законъ и започнете да викате, колкото повече викате, толкова повече ще ви мѫчатъ. За предпочитане е да ви дойде нѣкаква болесть, отколкото да се отклоните отъ пѫтя на доброто. Ето защо, когато влѣзете въ духовния пѫть, всичко което ви се случва, е все за добро: боледувате ли, страдате ли, губите ли, падате ли, умирате ли — всичко е за добро.

Изпитанията и страданията иматъ за цель да ви предпазятъ отъ по-голѣми злини, на които ще се натъкнете. Колкото и да не ви е приятно това, което ви се случва, кажете си: За добро е. Какво лошо има въ това, че нѣкой човѣкъ умрѣлъ? Той отишълъ при баща си и майка си да получи наследството, което му се пада, и отново да се върне на земята. Ще кажете, че сте направили много усилия, за да извършите една добра работа, а излѣзло друго нѣщо, което не сте очаквали и желали. — Нищо. Пакъ си кажете, че е за добро. Днесъ още не виждате доброто, но после ще го видите. Знайте, че задъ неприятнитѣ работи се крие нѣщо приятно. Иначе, то не би станало. Богъ допуща да ставатъ само разумни нѣща, т. е. такива, въ които доброто е скрито. Има нѣща, които не трѣбва да ставатъ, но, въпрѣки това, ставатъ. Тѣ се подчиняватъ на други закони. Обаче, въ всички нѣща, които сѫ допуснати отъ Бога, се крие нѣщо разумно и добро. Нѣкой страда, че го уволнили отъ работата, която обичалъ. Нека си каже, че уволнението му е за добро. Нѣма да се мине много време и ще го назначатъ на по-висока служба. Какъ щѣха да му дадатъ тази работа, ако не му отнематъ първата? Вмѣсто да казватъ „всичко е за добро“ българитѣ си служатъ съ поговорката: „Всѣко зло за добро.“

Като ученици и като млади хора, вие трѣбва да се откажете отъ старата философия на живота, която води къмъ обезсърдчавания и отчаяния. Защо се обезсърдчавате? Ако имате нѣкакво страдание или изпитание, мислете, какъ да се справите съ него. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да не изпада въ малодушие. Всички хора не носятъ еднакво страданията си. Едни носятъ по-леко, други — по-тежко. Колкото по-веселъ и жизнерадостенъ е човѣкъ, толкова по-лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си.

Двама души, отчаяни отъ живота, решили да се удавятъ. Единиятъ билъ веселъ, шеговитъ, а другиятъ — песимистъ. Като се срещнали около рѣката, единиятъ запиталъ другия: Защо си дошълъ тукъ? — Ще се удавя. — Ами ти? — И азъ съмъ решилъ да се удавя — отговорилъ веселякътъ. Първиятъ се готвѣлъ да се хвърли въ водата, когато веселякътъ го хваналъ за дрехата и му казалъ: Слушай, като си решилъ да се давишъ, съблѣчи дрехитѣ си. Съ дрехи човѣкъ не се дави, не потъва лесно. Съ това той заставилъ другаря си по участь да се засмѣе. После веселякътъ продължилъ: Я по-добре да се съблѣчемъ и да се окѫпемъ, вмѣсто да се давимъ. Съблѣкли се и двамата и се окѫпали. Водата произвела известна реакция върху тѣхъ, освежила ги, и тѣ казали: Добре направихме, че се окѫпахме, вмѣсто да се давимъ.

И тъй, щомъ се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, кажете си: Кѫде съмъ тръгналъ да се давя, и то облѣченъ? Чакай да съблѣка дрехитѣ си. Събличането на дрехата подразбира освобождаване на ума отъ мѫчителната мисъль. Кажете ли си така, вие ще се засмѣете. А смѣхътъ разрешава въпроситѣ. Когато детето се роди и се засмѣе, отъ него ще стане човѣкъ. Не се ли засмѣе, то или е мъртво, или ще умре. Човѣкъ се смѣе, когато схваща комичната страна на нѣщата. По-добре е човѣкъ да схваща комичното въ живота, отколкото да вижда все драматичната и трагична страна.

И тъй, въ всичко, което става, виждайте добрата страна. Не казвайте, че условията сѫ лоши, че животътъ ви е тежъкъ. Ако не можете да се справите съ тѣзи условия, никога не можете да се домогнете до по-добри. Ако сегашниятъ животъ е тежъкъ, бѫдещиятъ нѣма да бѫде по-добъръ. Първо ще минавате презъ рѣки, презъ мочури. Докато излѣзете на сухо, на чисто и приятно мѣсто, ще газите вода до колѣне, ще тъпчете въ кальта. Радвайте се, обаче, че всичко е за добро. Вѣрвайте, че всичко, което се случва въ живота на онѣзи, които любятъ Бога, е за добро. Като вѣрвате, ще се насърдчите и ще работите. Всѣкога и за всички има работа.

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници и отъ творци за великото дѣло. Всѣки може да работи, може и да твори.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

31. Лекция отъ Учителя, държана на

10. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×