Jump to content

1931_03_20 Действия на силитѣ


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Действия на силитѣ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Произходъ на положителнитѣ и отрицателни сили въ природата“.

Какво знаете за действията между положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата? — Еднороднитѣ сили се отблъскватъ, а разнороднитѣ се привличатъ. — Защо положителнитѣ и отрицателнитѣ сили се отблъскватъ? — Защото нѣматъ общъ центъръ. Човѣкъ постоянно влиза въ съприкосновение съ тия сили на природата, отъ които едни го привличатъ, а други — отблъскватъ. Запримѣръ, доброто, като положителна сила, го привлича, а злото го отблъсква. Доброто е сила, която действува въ рѣдка срѣда, а злото — въ гѫста. Вследствие на това, доброто е по-леко отъ злото. И, наистина, ако турите на везни човѣка, ще видите, че добриятъ човѣкъ е по-лекъ, а лошиятъ — по-тежъкъ. Здравиятъ е по-тежъкъ отъ болния. Значи, здравиятъ е по-лошъ отъ болния. Това до известна степень е вѣрно. — Защо? — Докато е здравъ, човѣкъ има отношения съ много хора: съ този се скара, съ онзи, докато най-после легне боленъ. Като заболѣе, човѣкъ се смекчава, става по-добъръ. Той не се сърди на никого, съ никого не се кара. Вижте какво става съ онзи, който е боледувалъ 40 деня. Той омеква, става като светия. Той се намира подъ влиянието на отрицателнитѣ сили, които го възпитаватъ. Когато положителнитѣ сили въ организма му взематъ надмощие, той оздравява. Ето защо, за да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да организира силитѣ въ своето тѣло, да не се отблъскватъ. Всѣко отблъскване на силитѣ произвежда сътресение въ организма. Такъвъ примѣръ имаме съ точилото и ножа, които сѫ положителни сили. Точилото остри ножа, но и дветѣ тѣла се изхабяватъ, губятъ нѣщо отъ себе си.

Какво разбираме подъ организиране на силитѣ? — Съсрѣдоточаването имъ къмъ общъ центъръ. Наистина, когато човѣкъ работи съзнателно върху себе си, най-после дохожда до организиране на своитѣ сили, които се отправятъ къмъ общия центъръ, отдето черпятъ нови сили. Когато даде предимство на Божественото Начало въ себе си, човѣкъ се е организиралъ вече. Всѣка сила въ него се управлява отъ Божественото. Това значи: мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се рѫководятъ отъ гласа на Божественото.

Законътъ за взаимодействието между положителнитѣ и отрицателни сили въ природата се прилага и въ механическия свѣтъ. Всички техници си служатъ съ този законъ, като забелязватъ, че положителнитѣ сили винаги взиматъ часть отъ отрицателнитѣ, поради което първитѣ увеличаватъ енергията си, а вторитѣ я намаляватъ. Когато се срещнатъ положителнитѣ сили на доброто и на злото, тѣ се отблъскватъ взаимно, при което силитѣ на доброто слизатъ отгоре-надолу и разрушаватъ твърдата материя, въ която действува злото. Силитѣ на злото пъкъ действуватъ отдолу нагоре и раздвижватъ въздуха, безъ да причиняватъ голѣми повреди.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате действието на положителнитѣ и отрицателни сили върху своя физически и психически животъ, за да се справяте разумно съ тѣхъ. Единъ погледъ е въ състояние да произведе известно повдигане или понижаване на духа. Чрезъ погледа човѣкъ се свързва съ добритѣ или съ лошитѣ сили въ природата. Сѫщиятъ законъ действува въ мислитѣ и въ чувствата. Тази е причината, поради която двама учени или двама юнаци не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. — Защо? — Енергиитѣ имъ сѫ еднакви. Българинътъ изказва този законъ съ пословицата: „Два пѣтли на едно бунище не пѣятъ“. Два литра вода не могатъ да се събератъ въ едно шише, съ вмѣстимость единъ литъръ. Единиятъ литъръ вода ще влѣзе въ шишето, а другиятъ литъръ ще остане отвънъ и ще обсажда шишето. Това обсаждане се дължи на закона на отблъскването. Следователно, когато се натъкне на положителнитѣ сили въ себе си, човѣкъ трѣбва да изучава отрицателнитѣ сили вънъ отъ себе си. И обратно: натъкне ли се на отрицателното въ себе си, той трѣбва да изучава положителнитѣ сили и тѣхното действие. Апашътъ често минава отъ положителнитѣ въ отрицателнитѣ сили, но още не е научилъ урока си. Той мисли, че като вади пари отъ чуждитѣ кесии, въ които се криятъ положителни сили, и ги туря въ праздния си джобъ, дето сѫ отрицателнитѣ сили, ще придобие нѣщо. Въ сѫщность, той нищо не придобива.

Като изучавате силитѣ въ природата, ще видите, че сѫществува положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. Отъ една страна положителното и отрицателното добро се привличатъ, а отъ друга — положителното добро и отрицателното зло сѫщо се привличатъ. Когато отрицателното добро и положителното зло се привличатъ, доброто печели. Когато положителното добро и отрицателното зло се привличатъ, злото печели. Това сѫ закони, които човѣкъ изучава въ живота си. Остане ли на теория да ги изучава, мѫчно може да ги разбере. Отношенията между хората не сѫ нищо друго, освенъ прилагане на тия закони.

Когато говоримъ за силитѣ на природата, ние имаме предъ видъ разумната природа, която уравновесява действието на своитѣ сили. Не ги ли уравновесява, тѣ произвеждатъ нежелани резултати: експлозии, взривове, революции и т. н. Какво става между работницитѣ на една фабрика, чийто господарь търси начини да ги експлоатира? Външно той е мекъ, внимателенъ, добъръ къмъ тѣхъ, но когато имъ плаща, отбива отъ всѣки работникъ по единъ-два лева отъ надницата имъ. Ако трѣбва да плати по 50 лева, той имъ плаща по 48 или 49 лева. Той намира различни предлози за оправдаване на своята постѫпка, безъ да подозира, че този левъ произвежда сътресение, както въ него, така и въ работника. Ако господарьтъ има сто работника, на които задържа по единъ или два лева, той ще получи дневно сто — двеста лева. Резултатътъ за него е положителенъ, но понеже се дължи на положителното зло, въ края на краищата то ще произведе взривъ въ него. Ето защо, пазете се отъ положителнитѣ сили, които произвеждатъ въ човѣка взривъ, и отъ отрицателнитѣ, които смразяватъ и свиватъ. За да не се пука, човѣкъ трѣбва да се разшири; за да не се смрази и смали, трѣбва да се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Тази е причината, дето на човѣка препорѫчватъ разширяване и възвисяване.

Доброто и злото, положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата сѫ бойни полета, срѣдъ които хората воюватъ. Следъ голѣми и продължителни падания и ставания, доброто излиза победитель, а злото — победенъ. Доброто взима орѫжието и храната на победения, на злото, което предава всичко, като запазва само живота си. Тъй щото, ако искате да възпитате злото въ себе си, работете съ силитѣ на доброто. Ако пъкъ злото иска да запази живота си, трѣбва да се подчини на доброто, да сложи орѫжието си предъ него и да му стане слуга.

Сега, за да се справяте съ силитѣ на природата, вие трѣбва да прилагате закона за трансформиране на силитѣ. Запримѣръ, когато се срещнатъ две положителни сили въ васъ, тѣ трѣбва да се сприятелятъ. Това става, когато едната отъ тѣхъ се превърне въ отрицателна, т.е. въ състояние, противоположно на първата. Запримѣръ, ледътъ е положителна сила, водата — сѫщо. Като еднородни сили, тѣ се отблъскватъ и причиняватъ пакости. За да се привлѣкатъ, едната отъ тѣхъ — водата, трѣбва да се превърне въ пара, а после — въ дъждъ, който полива градинитѣ и полетата. Едно трѣбва да имате предъ видъ: природата си служи еднакво и съ добритѣ, и съ лошитѣ сили. Понѣкога тя впрѣга злото за извършване на нѣкаква добра работа; понѣкога впрѣга доброто за извършване на нѣщо привидно лошо. Като изучавате своитѣ състояния, своитѣ радости и скърби, ще видите, че нѣкои радости се превръщатъ въ скърби, а нѣкои страдания водятъ къмъ радости. Запримѣръ, ако носишъ на гърба си една раница отъ 20 кгр., ти се оплаквашъ, искашъ да я хвърлишъ. — Защо? — Защото раницата е пълна съ пѣсъкъ. Като погледнешъ къмъ нея, казвашъ: Не заслужава да нося този товаръ на гърба си. Ти отблъсквашъ раницата, защото твоитѣ и нейнитѣ сили сѫ отрицателни. Обаче, ако туришъ на гърба си раница, пълна съ злато, ти ще я носишъ съ удоволствие. Въ случая, златото крие въ себе си положителни сили, а ти — отрицателни. Тѣзи сили взаимно се привличатъ. Следователно, когато човѣкъ се оплаква отъ сѫдбата си, това показва, че отрицателната му сѫдба го яхнала. Когато не се оплаква отъ сѫдбата си, положителни сили сѫ го яхнали. Въ първия случай човѣкъ роптае, сърди се и не се подчинява на сѫдбата си. Той казва: Не искамъ да бѫда баба, да ме яхатъ хората. Споредъ мене, докато не те яхне нѣкой, човѣкъ не можешъ да станешъ. Докато и вие не ездите хората, нищо, не може да се очаква отъ тѣхъ. Езденето подразбира действие на добри и лоши сили върху човѣка. Ако ви езди добъръ човѣкъ, той е злато, което носи богатство въ дома ви; ако ви езди лошъ човѣкъ, той е пѣсъкъ, отъ който искате да се освободите. Разумниятъ човѣкъ се познава по това, че еднакво използува и добритѣ, и лошитѣ сили. Той взима торбата съ пѣсъка и го употрѣбява за дренажъ. Смѣсва го съ циментъ и дренира кѫщата си околовръстъ, съ което я предпазва отъ влага.

Като изучавате силитѣ на природата, виждате, че всички тѣла се намиратъ подъ тѣхното влияние. Слънцето, земята, както и останалитѣ планети се намиратъ подъ действието на сѫщитѣ сили. Съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ сѫщо така се намира подъ влиянието на тия сили. Ето защо, не е въпросъ да избѣгвате влиянието на еднитѣ сили за смѣтка на другитѣ, но трѣбва да ги уравновесявате. Човѣкъ не може и не трѣбва да бѫде нито абсолютно добъръ, нито абсолютно зълъ. — Защо? — Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човѣкъ постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пъкъ подразбира абсолютно смаляване, свиване, въ което нѣщата се разпадатъ, гниятъ и рушатъ. Невъзможно е човѣкъ да се смалява постоянно. Двата процеса трѣбва взаимно да се уравновесяватъ.

Какво представятъ доброто и злото? Тѣ сѫ резултатъ на сили, по-горни отъ тѣхъ, които работятъ задъ тѣхъ. Тъй щото, когато искате да изучавате доброто и злото, не се занимавайте съ тѣхнитѣ външни прояви, но спрете вниманието си върху силитѣ, които се криятъ задъ тѣхъ. Запримѣръ, сиромашията е отрицателна сила въ природата, а богатството — положителна. Задъ тия сили се крие нѣщо велико. Ако знае, какъ да постѫпва съ сиромашията, човѣкъ ще види въ лицето ѝ голѣмъ банкеръ, който разполага съ милиарди. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да отвори сърдцето му. Ако сиромахътъ излѣзе срещу сиромашията съ засмѣно лице и съ съзнание, че не е беденъ, сиромашията ще му открие богатството си и ще го благослови. Сиромашията е мечка, която може да оплюе човѣка, но може и да го възнагради. Богатството е сѫщо голѣмъ банкеръ, но съ щедро, отворено сърдце къмъ всички. Сиромашията е отвънъ отрицателна, а отвѫтре — положителна; богатството е отвънъ положително, а отвѫтре — отрицателно.

И тъй, истински сиромахъ е онзи, който мисли, че е сиромахъ. Глупавъ е онзи, който е убеденъ въ своята глупость. Грѣшникъ е онзи, който се счита грѣшенъ. Обаче, както и да мисли човѣкъ за себе си, това е повърхностно мислене. Той знае, че по естество, по начало е добъръ, богатъ, силенъ, разуменъ. Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна. Тя е изложена на постоянни промѣни. На постояннитѣ промѣни, които претърпяватъ силитѣ въ природата, се дължи културата и вѣчното развитие. На тия промѣни, именно, разчита и бѫдещата култура на човѣчеството.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

28. Лекция отъ Учителя, държана на

20. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...