Jump to content
Ани

1931_03_13 Справедливость

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Справедливость

Т. м.

Чете се темата: „Произходъ на богатитѣ и на беднитѣ“.

Представете си, че вие сте научили вече произхода на беднитѣ и на богатитѣ. Кѫде ще приложите това знание? Представете си, че знаете сѫщо произхода на доброто и на злото. Кѫде ще приложите това знание? Ще кажете, че знанията обогатяватъ човѣка. Вѣрно е това, но при известни случаи знанията причиняватъ радости, а при други случаи — скърби и страдания. Запримѣръ, нѣкой беденъ човѣкъ си купува лотариенъ билетъ, №315, и се надѣва, че ще спечели най-голѣмата сума — 500,000 лева. Той си мечтае за щастието, което го очаква. Мисли си той: като спечеля, ще се простя съ сиромашията веднъжъ завинаги. При това, ще мога да помогна на нѣкои бедни като мене. До деня на теглене на лотарията той е щастливъ въ мечтитѣ и очакванията си, защото не знае, ще спечели, или не. Обаче, деньтъ на тегленето на лотарията пристига. Билетътъ му излиза празенъ, не печели. Той знае вече истината, но това знание го прави нещастенъ, руши мечтитѣ му. Ако билетътъ му печелѣше, той щѣше да се радва. Въ този случай, знанието му причинява радость и го прави щастливъ. Какъ познавате, кога даденъ човѣкъ е спечелилъ на лотария? Първо, духътъ му се повдига. Ако е билъ неразположенъ, обезсърдченъ, като спечели, той става радостенъ, разположенъ и готовъ да сподѣли радостьта си съ всички хора. Ако е билъ боленъ отъ треска, болестьта веднага го напуща. Мисъльта, че е спечелилъ 500,000 лева, произвежда въ него сътресение, на което треската не издържа. Тя казва: Голѣмъ товаръ ме налегна, не мога повече да издържамъ.

Каква промѣна става съ човѣка, ако знае произхода на доброто и на злото? Който знае произхода на доброто, става богатъ, защото се свързва съ единъ добъръ господарь. Доброто е най-добриятъ и справедливъ господарь. Обаче, ако знае произхода на злото, човѣкъ става работникъ при единъ отъ най-лошитѣ господари — злото. Като те срещне, злото казва: Нали ме познавашъ, ела при менъ на работа. Въ такъвъ случай, по-добре е човѣкъ да не познава злото, да не знае неговия произходъ. Единъ день, когато възмѫжее, когато укрепне, човѣкъ ще научи произхода и на доброто, и на злото, но и въ двата случая ще бѫде радостенъ и щастливъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате явленията въ природата и да се ползувате отъ знанията си. Запримѣръ, какъвъ е произходътъ на вѣтъра? Какъ се образува той? Знаете, че вѣтърътъ се образува отъ движението на въздуха. Когато се срѣщатъ въздушни течения, съ различна температура и гѫстота, тѣ се стремятъ да уравновесятъ гѫстотитѣ си, вследствие на което почватъ да се движатъ съ различна скорость. Бързото движение на въздушнитѣ пластове се казва вѣтъръ. — Какво представя въздухътъ? — Въздухътъ е смѣсь главно отъ азотъ и кислородъ. Като второстепенни примѣси, въ въздуха срѣщаме въ малки количества аргонъ, хелий, неонъ, криптонъ, ксенонъ, вѫгледвуокисъ и водни пари. Както виждате, въ въздуха срѣщаме цѣло общество отъ сѫщества, които се намиратъ въ известни отношения. Голѣми пакости вършатъ вѣтроветѣ, но сѫщевременно тѣ принасятъ и голѣма полза. Чрезъ тѣхъ хората се стоплятъ и изстудяватъ, защото има топли и студени въздушни течения. Вѣтърътъ носи дъждъ, който полива изсъхналитѣ растения, възраства живота. Безъ дъждъ, т. е. безъ влага нѣма животъ. Както опрѣснява водитѣ, така сѫщо вѣтърътъ опрѣснява и дихателната система на човѣка.

Защо кислородътъ и азотътъ сѫ смѣсени въ въздуха, а не сѫ съединени? — Азотътъ е единъ отъ недеятелнитѣ елементи, вследствие на което при дадената температура не се съединява съ кислорода, който, отъ своя страна, е крайно активенъ. Въ случая, азотътъ е господарь въ въздуха — той заповѣдва, той регулира. Ако види, че нѣкѫде става буйно горение, той веднага заповѣдва да се намали огъня. Като господарь на положението, той има думата навсѣкѫде. Безъ него всичко въ природата би се превърнало на пепель. Кислородътъ и азотътъ, като противоположни по свойства, взаимно се допълнятъ: кислородътъ подържа горението, но самъ не гори; азотътъ пъкъ не гори, нито подържа горението.

Съвременнитѣ учени се занимаватъ съ различни въпроси. Тѣ изучаватъ произхода на човѣшкитѣ мисли и чувства, разпредѣлятъ ги на категории. На какво се равнява една човѣшка мисъль? — Каквото представятъ нулитѣ безъ единицата въ цѣлитѣ числа, такова нѣщо сѫ човѣшкитѣ мисли безъ ума. Единицата дава цена на нулитѣ. Изчезне ли единицата, нулитѣ оставатъ пасивни, безплодни. Безъ единицата нулата представя зародишъ, който е въ пасивно състояние — непроявенъ. Той чака времето, да дойде единицата предъ него, за да се прояви. И мисъльта безъ ума не може да се прояви. Тя чака времето на своето проявяване. — Кога ще дойде това време? — Когато умътъ застане предъ нея като проводникъ. Щомъ има проводникъ, мисъльта се проявява. Нѣма ли проводникъ, тя чака времето, условията за проявяването си.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да знаете условията, при които можете да действувате. Не мислете, че сте фактори и можете да правите, каквото искате. Считате ли, че сте факторъ, който има право да мисли, чувствува и действува по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъль. Запримѣръ, ако сте слуга нѣкѫде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намѣрите вънъ отъ неговия домъ; ако сте студентъ и си позволите да спорите съ професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупецъ, ще се намѣрите вънъ отъ университета; ако сте лѣкарь и безразборно давате лѣкарства, ще платите скѫпо за вашето лекомислие. Изобщо, когато се проявява свободно, безъ да мисли, човѣкъ вижда, че не е факторъ въ живота. Други фактори има надъ него, разумни и справедливи, на които той трѣбва да се подчинява. Има случаи, когато човѣкъ е факторъ, но има случаи, когато той трѣбва да бѫде послушенъ като дете. Не е ли послушенъ, той се натъква на лошитѣ условия въ живота.

Днесъ повечето хора се оплакватъ отъ условията на живота, но малцина си задаватъ въпроса, кое е сѫществено за тѣхъ при даденитѣ условия. Нѣкои ще кажатъ, че сѫществено е за хората да иматъ любовь, да бѫдатъ умни и добри. И това е необходимо за човѣка, но въ даденъ моментъ, кое е сѫществено за него? Представете си, че срѣщате човѣкъ босъ, окѫсанъ, безъ хлѣбъ въ торбата си, безъ наука и го запитвате, отъ какво има нужда въ дадения моментъ. Макаръ, че той е босъ, окѫсанъ, неученъ, но веднага ще ви отговори, че се нуждае отъ хлѣбъ. Значи, този човѣкъ, който е лишенъ отъ много нѣща, намира за най-важно и сѫществено хлѣба. Щомъ има хлѣбъ, който подържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ, така сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ справедливость. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ! Щомъ се натъкне на известно страдание или на нѣкаква мѫчнотия, той не трѣбва да търси вината въ Провидението, въ окрѫжаващитѣ или въ условията, но трѣбва да се вгледа въ себе си, да признае, че вината за всички неуспѣхи се крие въ самия него. Това изисква законътъ на справедливостьта. Несправедливиятъ човѣкъ прилича на нѣкой беденъ, но озлобенъ човѣкъ. Каквото и да му дадатъ, той го хвърля настрана; мисли, че хората сѫ виновни за положението му. Обаче, като погладува нѣколко деня, гладътъ го възпитава, и той приема съ благодарность всичко, каквото му даватъ. Той благодари и за сухия хлѣбъ; взима парчето хлѣбъ, накисва го въ вода и казва: Добре, че се намѣри и това парче хлѣбъ. Безъ него бѣхъ осѫденъ на голѣми страдания.

Като ученици, вие трѣбва да дадете възможность на справедливостьта да се прояви въ васъ. За да бѫдете справедливи, спазвайте следнитѣ правила: никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте отъ хората това, което сами не можете да направите. — Защо не ме уважаватъ хората? — Защото и ти не ги уважавашъ. — Защо не ме обичатъ? — Защото и ти не ги обичашъ. — Защо не мислятъ добре за мене и не ми помагатъ? — Защото и ти не мислишъ добре за тѣхъ и не имъ помагашъ. — Защо хората не ме оставятъ спокоенъ, а се занимаватъ съ мене? — Защото и ти постѫпвашъ така съ тѣхъ. Преди всичко, човѣкъ е несправедливъ къмъ себе си, къмъ своитѣ удове. Цѣлъ день той ходи безъ работа изъ града, умори се и, като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болятъ. На другия день пъкъ отива на нивата, съ часове вдига и слага мотиката, докато рѫцетѣ му се покриятъ съ пришки.

Бѫдете справедливи къмъ рѫцетѣ и краката си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежкитѣ условия на живота. Никой не ви е заставилъ, освенъ вие самитѣ. Като отидешъ при нѣкой господарь, ще му кажешъ, че ще работишъ четири часа физически трудъ, следъ което ще се заемешъ съ духовна работа. Не пресилвайте удоветѣ си. Четири часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своитѣ очи и уши, като ги заставяте да гледатъ и да чуватъ непотрѣбни нѣща, а следъ това се чудите, какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухътъ ви отслабнали. Бѫдете справедливи къмъ себе си, къмъ своитѣ удове, за да бѫдете справедливи и къмъ окрѫжаващитѣ. — Ама не мога да обичамъ всички хора. — Това е другъ въпросъ. Любовьта изисква съвършени хора. Важно е, че човѣкъ може да бѫде справедливъ. Дали нѣкой човѣкъ е добъръ, или лошъ, това е негова работа. Обаче, ти трѣбва да бѫдешъ справедливъ къмъ него.

Следователно, който иска да приложи любовьта, трѣбва да бѫде справедливъ. Любовьта не търпи несправедливи работи. Не можешъ да обичашъ, преди да си билъ справедливъ. Не казвай, че за нищо не те бива, че отъ тебе нищо не може да излѣзе, че не си уменъ. Казвашъ ли така за себе си, ти си несправедливъ. Природата е вложила въ тебе дарби и способности, да се развивашъ, човѣкъ да станешъ, а ти не работишъ, мързеливъ си. Щомъ не работишъ, не можешъ да постигнешъ желанията си, но ще знаешъ, че причината е въ тебе. Ще кажешъ, че си сиромахъ, или боленъ човѣкъ. — Ти не говоришъ истината, не си справедливъ. Какъ може човѣкъ да бѫде беденъ, когато разполага съ едно тѣло, което струва милиарди? Какъ може да бѫде боленъ, когато изяжда на день по единъ килограмъ хлѣбъ? Той се простудилъ малко и мисли, че е боленъ. — Ама не съмъ даровитъ. — Това не е истина. Ти имашъ дарби, но не си работилъ за развиването имъ. Като ги развиешъ, ще видишъ, че си даровитъ. Най-после казвашъ, че нѣмашъ време за работа. И това не е вѣрно. Имашъ време, но го разпилявашъ. Стегни се, започни сериозно да работишъ и ще видишъ, че имашъ време не само за себе си, но и за другитѣ. Като работи съзнателно, човѣкъ може даже да продава часть отъ своето време. — Може ли времето да се продава? — Може, разбира се. Когато художникътъ нарисува една хубава картина, за която е употрѣбилъ известно време, единъ день той ще я продаде. При това, цената на картината се опредѣля въ зависимость и отъ времето, което той е употрѣбилъ, за да я нарисува.

И тъй, за да имате успѣхъ въ живота си, трѣбва да работите съ закона на справедливостьта. Намѣришъ ли се предъ нѣкаква мѫчнотия, бѫди справедливъ, не казвай, че животътъ ти е дотегналъ, че си сиромахъ, че си неспособенъ и т. н. Ако човѣкътъ се оплаква отъ сиромашия и гладъ, какво трѣбва да правятъ дървеницата и паякътъ, които по нѣколко дни и седмици гладуватъ? Човѣкъ не знае още, какво нѣщо е гладътъ. Като гладува два-три деня, той надава викъ за помощь, мисли, че ще умре. Той трѣбва да бѫде справедливъ, да не мисли само за себе си и да изхожда само отъ своето положение, но да се вглежда въ положението на ония, които стоятъ подъ него.

Мнозина се запитватъ, какво е отношението на справедливостьта къмъ тѣхния животъ. Справедливостьта подобрява живота на човѣка. Тя усилва дарбитѣ и способноститѣ му. Справедливиятъ има вѫтрешенъ миръ и спокойствие. При това положение, именно, той може да работи съзнателно върху себе си и да има успѣхъ. Нѣкой се оплаква, че паметьта му започнала да отслабва. Ако иска да усили паметьта си, нека приложи справедливостьта въ отношенията си къмъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Справедливостьта има отношение къмъ всички свѣтове — видими и невидими. Тя има отношение и къмъ вѣчностьта.

Видимъ и невидимъ свѣтъ, вѣчность, това сѫ понятия, които ставатъ толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човѣкъ съ пробудено съзнание и видимиятъ, и невидимиятъ свѣтъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто. Той живѣе едновременно и въ двата свѣта. Вѣчностьта е величина, която има отношение къмъ времето. Въ математиката, подъ понятието време разбираме интервалъ между две събития. Сѫществува ли времето извънъ съзнанието? — Не сѫществува. Тъй щото, когато говоримъ за интервалъ между събитията; ние имаме предъ видъ интервалъ и между тоноветѣ. Между два тона сѫществува по-голѣмъ или по-малъкъ интервалъ. Обаче, всички понятия, съ които човѣкъ си служи, сѫществуватъ въ неговото съзнание, но не и въ природата. Запримѣръ, той казва, че една постѫпка е справедлива, а друга — несправедлива. Това е човѣшка преценка. Въ природата не се говори за справедливость и несправедливость. Проявитѣ на природата сѫ, сами по себе си, справедливи и разумни. Следователно, отъ нейно гледище, мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ прави. Щомъ сѫ прави, тѣ непремѣнно ще бѫдатъ и справедливи. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Не, право ще мислите. Не мислите ли право, ще опитате закона на справедливостьта върху гърба си.

Мислете върху закона на справедливостьта и го прилагайте. Срещнете ли беденъ човѣкъ, не го пренебрегвайте. Знайте, че бедниятъ и богатиятъ човѣкъ взаимно се допълватъ. Бедниятъ е обширно, необработено поле, което очаква на капитала на богатия. Когато богатиятъ донесе своитѣ машини, рала, както и житото си, бедниятъ ще ги приложи на полето си, и въ скоро време необработеното поле ще се превърне въ богата и плодородна нива, отъ която и двамата ще се ползуватъ. Когато съчетава нѣщата, човѣкъ вижда непреривната връзка, която сѫществува между тѣхъ. При това разбиране той не може да не бѫде справедливъ. Който не разбира тия нѣща, той се опитва да критикува и Бога, и природата. Вмѣсто да критикува, човѣкъ трѣбва да се учи отъ всичко, което става около него. Критикътъ е човѣкъ, който се вглежда въ живота и въ отношенията на хората, а затваря очитѣ си за своя животъ и отношения. Поради тази причина, именно, той изпада въ небрежность къмъ себе си. Обаче, ще дойде день, когато природата ще го хване подъ рѫка и ще го разведе между хората, да имъ покаже и неговитѣ слабости. Преживѣе ли веднъжъ тази опитность, той ще вземе урокъ отъ нея и ще се изправи. Само по този начинъ той ще разбере, какво значи, да критикувашъ природата. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ въ своитѣ мисли и чувства. По този начинъ той ще регулира и желанията си.

Като говорите за справедливость и несправедливость, вие трѣбва да разбирате дълбоката причина на нѣщата. Запримѣръ, нѣкой студентъ се явява на изпитъ и получава тройка на предмета, по който държи изпитъ. Понеже очаква по-горна бележка, той казва, че професорътъ е несправедливъ и възстава противъ него. Защо, преди да се произнесе за професора си, студентътъ не потърси причината въ себе си? Ако се прецени справедливо, той ще види, че професорътъ е правъ. Отъ друга страна, той ще види, че и природата е справедлива. Ако бѣше отворила сърдцето на професора, да тури по-висока бележка на студента, последниятъ щѣше да се отпусне и да не работи. Като знае характера на хората, природата избира специфични методи за възпитанието на всѣки човѣкъ. Тройката е подбудителна сила, която заставя човѣка да работи. Числото три е законъ на волята, която уравновесява силитѣ на ума и на сърдцето. За да не се смущава, студентътъ трѣбва да събере бележката, която професорътъ му писалъ, както и тази, която той очаквалъ, и да ги раздѣли на две. Професорътъ му писалъ тройка, той очаквалъ петорка. Значи, 3+5=8; 8:2=4. Студентътъ ще си пише четворка, и съ това въпросътъ ще се разреши. Когато има споръ, нѣщата трѣбва да се събератъ и раздѣлятъ по равно. Щомъ приложите тѣзи действия, спорътъ изчезва.

Каква поука можете да извадите отъ примѣра за професора и студента? Когато има две противоположни мисли въ себе си, човѣкъ е едновременно и професоръ, и студентъ. За да разреши спора между противоположнитѣ мисли въ себе си, той трѣбва да събере положителния и отрицателния резултатъ и да ги раздѣли на две. Щомъ извърши тѣзи процеси, той се намира вече предъ истината, която ще го освободи отъ мѫчнотията.

Следователно, щомъ се намѣрите въ противоречие, приложете горния законъ. Запримѣръ, срѣщате единъ беденъ човѣкъ и нѣщо ви нашепва да му дадете 20 лв. Обаче, вие намирате, че 20 лева сѫ много, искате да му дадете 5 лева. Приложете закона. Съберете 20+5=25. Полученото раздѣлете на две. Значи. 25:2=12,5. Дайте на бедния човѣкъ 12,5 лв., за да бѫдете и двамата доволни Това правило наричаме „златната срѣда“. Когато и дветѣ противоречиви мисли отстѫпятъ по нѣщо отъ себе си, въпросътъ се разрешава лесно. Защо студентътъ не отиде при професора си да се разговори съ него? Ако студентътъ е правъ, професорътъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се унижава. Въ разумнитѣ и справедливи отношения нѣма унижение. Унижава ли се човѣкъ, когато отива на фурната да купи хлѣбъ, но фурнаджията го връща назадъ, като му казва, че хлѣбътъ е свършенъ. За да купишъ хлѣбъ, ще отидешъ и втори, и трети пѫть. Докато намѣришъ хлѣбъ, ти ще обиколишъ нѣколко фурни. Нуждата отъ хлѣбъ е силна, и човѣкъ трѣбва да задоволи желанието си да яде. Ето защо, когато въ васъ говори нѣкое силно и разумно желание, не го спирайте. Дайте му възможность да се прояви. Резултатитѣ отъ реализирането на добритѣ желания сѫ всѣкога добри, но затова се изисква спазване на времето и прилагане на добре изработенъ планъ.

Упражнение. Приложете закона на справедливостьта за десеть деня, като се наблюдавате, колко пѫти сте го приложили и колко пѫти не сте могли да го приложите. Когато се наблюдава, човѣкъ вижда, доколко е справедливъ. Направете упражнението съзнателно, не само по отношение на постѫпкитѣ си, но и по отношение на своитѣ мисли и чувства. Колкото по искренъ е човѣкъ къмъ себе си, толкова по-добре ще направи упражнението. Справедливостьта изисква еднакво отношение и къмъ хората, и къмъ животнитѣ. Въ това се заключава благородството на човѣка.

Единъ коларь кара вѫглища, но пѫтьтъ е малко стръменъ, а коньтъ — слабъ, не може да поеме височината. Трима ученика отъ последния класъ на гимназията настигатъ колата и, като виждатъ напразднитѣ усилия на коня, веднага му се притичатъ на помощь: оставятъ книгитѣ си на колата и даватъ гърба си, да бутатъ отзадъ. Коньтъ направи още едно усилие и пое нагоре. Доволни, че могли да помогнатъ на коня, ученицитѣ продължиха пѫтя си весели и засмѣни. Това значи благородна и справедлива постѫпка.

 Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 Въ истината е скритъ животътъ.

*

27. Лекция отъ Учителя, държана на

13. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×