Jump to content
Ани

1931_02_20 Животъ и радостъ

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Животъ и радость

Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Въ истината е скритъ животътъ.

На фигура 1. сѫ начъртани три концентрични крѫга: K1, K2, К3, които представятъ три свѣта. Крѫгътъ К1 представя материалния свѣтъ, крѫгътъ К2 — духовния, а крѫгътъ К3 — умствения. Тѣзи три свѣта представятъ още човѣшкия, ангелския и Божествения. Другитѣ крѫгове сѫ поляризирания. Тѣ иматъ общъ центъръ А. Какво казва съвременната наука за тѣзи крѫгове? Следователно, когато говоримъ за центъръ на крѫга, или на правата линия, ние разбираме дадена точка. Като центъръ на крѫга, точката се движи въ много направления, а като центъръ на права, тя се движи въ две направления: положително и отрицателно.

Въ геометрията, подъ права линия се разбира най-кѫсото разстояние между две точки. Концентрични крѫгове пъкъ се наричатъ тѣзи, които иматъ общъ центъръ, а различни радиуси. Споредъ окултната наука, концентричнитѣ крѫгове представятъ различни свѣтове, които иматъ общъ центъръ и различни радиуси. Тѣзи свѣтове се различаватъ единъ отъ другъ по гѫстотата на материята си. Колкото по-голѣмъ е радиусътъ на единъ свѣтъ, толкова по-разредена е материята му. Така е било и съ слънцето. Първоначално, когато материята на слънцето била много разредена, радиусътъ му билъ много голѣмъ. Съ постепенното сгѫстяване на материята, и радиусътъ постепенно намалявалъ. Обаче, това не значи, че слънцето изгубило своята притегателна сила. Въ слънчевата система, слънцето е центъръ, около който се движатъ различни планети съ различни бързини, въ зависимость отъ разстоянието имъ до слънцето.

1931-02-20-06_fig1.png

Фиг. 1

Като говоримъ за бързината, съ която се движатъ планетитѣ, дохождаме до човѣка и намираме, че хората се различаватъ едни отъ други по интенсивностьта на своитѣ мисли, чувства и желания. Казваме, че нѣкой човѣкъ има интенсивна мисъль, или интенсивно желание. При това, нѣкои желания се намиратъ подъ влияние на сърдцето, а други — подъ влияние на мисъльта. Сѫщо така има и мисли, които се намиратъ подъ влиянието на сърдцето или подъ влиянието на волята. Човѣкъ трѣбва да изучава мислитѣ и желанията си, да знае кога се намиратъ подъ влиянието на сърдцето и кога — подъ влиянието на волята. Кое положение е по-добро за човѣка: мислитѣ му да се намиратъ подъ влиянието на неговото сърдце и на волята му, или желанията му да се намиратъ подъ влиянието на ума и на волята му? Може ли сърдцето да управлява ума? Кое е по-правилно: сърдцето да управлява ума, или умътъ — сърдцето?

Това сѫ философски мисли, върху които трѣбва да разсѫждавате. Вие мислите върху много въпроси; но като дойдете до приложението, отстѫпвате. — Защо? — Не знаете, какъ да постѫпвате. Казвате, че сте силни, непобедими, но като дойде нѣкой по силенъ отъ васъ, вързва рѫцетѣ и краката ви и казва: Щомъ си силенъ, освободи се. Ако не можете сами да се развържете, ще признаете, че онзи, който ви е вързалъ, е по-силенъ и по-уменъ отъ васъ. Ето защо, като се натъквате на нѣкое желание, запитайте се, желанието ли е по-силно отъ васъ, или вие отъ него; чуждо ли е това желание, или ваше? Ако едно желание произтича отъ васъ, то не може да ви вързва. Обаче, чуждитѣ желания могатъ да вързватъ човѣка. Никой не може да ви вързва съ ваше вѫже, но съ чуждо вѫже всѣки може да ви вързва и ограничава. За да не изпадате въ противоречия, вие трѣбва да различавате вашитѣ мисли, чувства и желания отъ чуждитѣ. Вие познавате желанията си по това, че свободно разполагате съ тѣхъ. Кой ще ви сѫди, ако отидете въ градината си и си откѫснете нѣколко плода? Никой нѣма да ви сѫди. — Защо? — Защото сте работили, употрѣбили сте трудъ, енергия за обработването на градината и отглеждането на плоднитѣ дървета. Следователно, вие можете да бѫдете свободни при реализиране на едно свое желание само тогава, когато умътъ ви е взелъ участие при създаването на това желание; ако умътъ ви не е работилъ при реализиране на желанията ви, не можете да бѫдете свободни. Свободата е свързана съ знанието. Който знае нѣщата, само той може да бѫде свободенъ.

Като ученици, вие трѣбва да придобивате знания, но, преди всичко, трѣбва да спрете вниманието си върху живота, като първа и неизмѣнна реалность. Споредъ едни хора животътъ е лошъ, а споредъ други — добъръ. Животътъ не е нито добъръ, нито лошъ, но представя условие за проява на доброто и на злото. Доброто и злото растатъ въ живота, но доброто дава семе, расте и се размножава, а злото не оставя семе следъ себе си. То представя бомба, която, експлодира ли веднъжъ, престава по-нататъкъ да сѫществува. Значи, лошитѣ мисли, чувства и желания сѫ бомби, които се пукатъ и изчезватъ. И добритѣ мисли и желания се пукатъ, но отъ това пукане семето пониква, цвѣтътъ се разцъвтява, и плодътъ узрѣва. Колкото по-малко бомби на злото се пукатъ въ човѣка, толкова по-добре е за него. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка, когато една лоша мисъль се пукне въ ума му, едно лошо чувство — въ сърдцето му и една лоша постѫпка — въ тѣлото му. Този човѣкъ губи красотата си, съзнанието му се помрачава, лицето му се покрива съ тъменъ воалъ. Въ такива моменти човѣкъ е готовъ да извърши нѣкакво престѫпление. Така, именно, Каинъ уби Авела. Отъ зависть той изпадна въ помрачение и извърши убийството. Насаждайте въ тѣлото си, въ ума и въ сърдцето си семена на доброто, отъ плодоветѣ на което се раждатъ великитѣ добродетели.

Мнозина казватъ, че съ добро не може да се живѣе. — Защо? — Защото, колкото добрини да правятъ на хората, не ги помнятъ. — Какво помнятъ хората, не е важно; важно е, какво вие помните. Човѣкъ помни само онова, което той самъ е направилъ или създалъ, било то добро или зло. Невъзможно е самъ човѣкъ да направи една погрѣшка, или нѣкакво зло и да го забрави. Невъзможно е сѫщо самъ човѣкъ да направи едно добро и да го забрави. Единъ отъ методитѣ за усилване на паметьта се заключава въ ученето. Като учи съзнателно и съ любовь, човѣкъ не може да забравя.

Днесъ отъ всички хора се изисква да промѣнятъ старитѣ си възгледи, да внесатъ въ ума си новата мисъль. Докато мисли право, по новъ начинъ, човѣкъ е способенъ да чувствува право. Докато мисли и чувствува право, той е способенъ да работи. Престане ли да мисли, да чувствува и да действува, човѣкъ престава да се развива. Значи, растенето се опредѣля отъ мисъльта на човѣка. Всѣки човѣкъ може да каже за себе си, че мисли. За какво мисли човѣкъ? Сегашнитѣ хора мислятъ повече за себе си, за децата си, какъ по-добре да наредятъ живота си и да се осигурятъ. Това не е мисъль. Истинска мисъль е онази, която има за обектъ служенето на Бога и изпълняване на Неговата воля. Само тази мисъль може да спаси човѣка.

Упражнениe. Въ продължение на една седмица, като ставате отъ сънь, записвайте първата мисъль, която е минала презъ ума ви. Следъ това можете да пристѫпите къмъ дневната си работа. За да използувате упражнението си добре, преди да заспите, вложете въ ума си мисъльта, да не забравите да запишете първата мисъль, като основна мисъль презъ деня. При това, стремете се да бѫдете искрени къмъ себе си, да записвате онази мисъль, която първа е дошла въ главата ви. Не се стѣснявайте отъ мисъльта, която е преминала презъ ума ви. Може нѣкой отъ васъ да помисли за хлѣбъ, другъ — за вода, трети — за майка си или за баща си, които отдавна не е виждалъ. Ще кажете, че нѣмате време да правите наблюдения надъ мисъльта си. Само онѣзи ще правятъ упражнението, които мислятъ, че могатъ да го изпълнятъ. Който мисли, че е заетъ съ изпити, съ военна служба, съ учителство и не може да изпълни задачата, по-добре да не я започва.

Какво значи да бѫде човѣкъ свободенъ? Абсолютно свободенъ е онзи, който е господарь на мислитѣ, на чувствата и на действията си. Следователно, ако този човѣкъ е временно ограниченъ на физическия свѣтъ, поне въ мисъльта си е свободенъ. Невъзможно е човѣкъ да бѫде едновременно ограниченъ и на физическия, и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Изпадне ли въ това положение, той губи съзнанието си, или престава да живѣе. Сѫщото става и при физическитѣ страдания на човѣка. Когато страда отъ нѣкаква болесть, въ първо време човѣкъ понася болкитѣ. Колкото повече болестьта се усилва, страданията се увеличаватъ. Най-после болкитѣ ставатъ толкова голѣми, че човѣкъ не може вече да ги понася и губи съзнание. Въ този смисълъ, страданията представятъ известни напрежения, чрезъ които се изпитва силата на човѣшкия характеръ, както и силата на неговата морална устойчивость. Който не може да издържа на страдания, той нѣма здравъ мораленъ гръбнакъ. Ако човѣкъ не може да понася ударитѣ и напреженията на страданията, още по-малко би могълъ да издържа напреженията на доброто, което е по-силно отъ напреженията на страданията. За да се кали за напреженията на доброто, човѣкъ минава презъ страдания. Единъ день, когато се кали въ издържане на страданията, последнитѣ го напущатъ.

Като изучаватъ живота, хората казватъ: Нѣма какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Не, така не се говори. Това е разбиране на болния човѣкъ. Здравиятъ живѣе, работи и се радва на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си — на всичко, което става въ съзнателния и разуменъ животъ. Който не се радва на живота, на работитѣ си, на успѣхитѣ си, той е боленъ човѣкъ. Щомъ е боленъ, трѣбва да се лѣкува, а не да философствува и да разисква върху смисъла на живота. Може да разисква, но заключенията му ще бѫдатъ като на боленъ човѣкъ, а не като на здравъ. — Какъ може да се лѣкува човѣкъ? — Като се освободи отъ всички отрицателни мисли въ ума си и отъ всички отрицателни чувства въ сърдцето си. Следователно, който иска да бѫде здравъ, трѣбва да държи въ ума си положителни и свѣтли мисли, въ сърдцето си положителни и възвишени чувства и въ волята си прави и благородни постѫпки. Абсолютно здравиятъ човѣкъ е свободенъ отъ закона на отрицателното внушение, отъ всички кармически връзки. Той се е развързалъ благодарение на закона на любовьта и на закона на истината. Казано е, че истината освобождава, а любовьта — възкресява.

Като ученици, вие трѣбва да живѣете и да работите съ радость. Каквото и да правите, не можете да се освободите отъ закона на внушението. Великъ и мощенъ е този законъ. И ангелитѣ, ѝ боговетѣ се намиратъ подъ положителното му влияние. Не можете ли и вие да се ползувате отъ неговата положителна сила? Можете. Каквато работа и да започнете, каквото и да мислите, кажете си: Азъ мога да свърша тази работа; мога да мисля право; мога да бѫда добъръ; мога да стана ученъ, силенъ, разуменъ; мога да изправя погрѣшкитѣ си. Като погледнете лицето, главата, тѣлото си, не казвайте, че сте грозенъ, че главата ви не е добре оформена, че тѣлото ви е слабо, но кажете си: Тъй както днесъ съмъ създаденъ, азъ съмъ доволенъ. Има нѣща, които трѣбва да развия и да обработя. Ще уча, ще работя, ще правя усилия да придобия нѣщо, което да приложа къмъ сегашното си богатство. Не казвайте, че условията ви сѫ лоши, но кажете: За сегашното ми развитие по-добри условия отъ тия, които имамъ, не мога да очаквамъ. Като работя съ любовь и съ радость, ще ми се дадатъ по-добри условия.

И тъй, радвайте се на малкитѣ добродетели, на малкитѣ блага. Единъ день тѣ ще се разрастатъ, ще се превърнатъ въ нѣщо велико и мощно. Отъ малкия желѫдъ излиза голѣмъ, величественъ дѫбъ.

Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Въ истината е скритъ животътъ.

*

24. Лекция отъ Учителя, държана на

20. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×