Jump to content
Ани

1931_02_13 Нѣколко необходими нѣща

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Нѣколко необходими нѣща

Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Въ истината е скритъ животътъ.

Съвременнитѣ хора разискватъ върху въпроситѣ „сила и материя, мисъль и чувство“, безъ да могатъ да проникнатъ въ тѣхното абсолютно опредѣляне. Това сѫ идеи, съ които човѣшкиятъ умъ трѣбва да се занимава. Ще кажете, че има нови теории по тия въпроси. Дали теориитѣ сѫ нови, или стари, ученитѣ трѣбва да изхождатъ отъ гледището на разумната природа. Колкото по-дълбоко прониква човѣкъ въ природата, толкова по-близо е до истината. Ще кажете, че природата е необятна. За човѣка е важна онази область отъ природата, съ която той влиза въ съприкосновение. Много вода има на земята, но за човѣка е важна онази, съ която той влиза въ съприкосновение. Само тази вода е полезна за него. Останалата вода е тилъ за човѣка. Сѫщото можемъ да кажемъ и за въздуха, за свѣтлината, за храната. Каквито теории и да има човѣкъ за въздуха, за него е важенъ този въздухъ, който влиза въ дробоветѣ му. Свѣтлината е важна за човѣка дотолкова, доколкото разкрива хоризонта предъ него и очъртава пѫтя му. Много мисли и чувства могатъ да минатъ презъ ума и сърдцето ви, но за васъ сѫ важни само ония, които се задържатъ въ ума и въ сърдцето и можете да се ползувате отъ тѣхъ.

Тема за следния пѫть: „Отношение между мислитѣ и чувствата“.

Като говоримъ за мислитѣ и чувствата, ние имаме предъ видъ посоката, по която тѣ се движатъ. Желанията и чувствата на човѣка сѫ течения, които вървятъ отъ периферията къмъ центъра, т. е. отвънъ-навѫтре. Теченията на мисъльта пъкъ сѫ обратни, отвѫтре навънъ. Следователно, чувствата и желанията представятъ вдишване въ живота, а мислитѣ — издишване. Съ други думи казано: чрезъ сърдцето си човѣкъ вдишва, а чрезъ ума — издишва. Да мислишъ, това значи, постоянно да издишвашъ; да желаешъ, това значи, постоянно да вдишвашъ. Ако сърдцето и умътъ въ човѣка действуватъ правилно, процесътъ на дишането сѫщо е правиленъ. Ето защо, ние препорѫчваме дишането като методъ за урегулиране на мислитѣ и чувствата въ човѣка. Който не диша дълбоко, чувствата и желанията му сѫ слаби. Ако не издишва правилно, мисъльта му е слаба. Нѣма живо сѫщество въ природата, което да е лишено отъ желания. Въпрѣки това, казано е: „Не пожелай“!

Какво разбираме подъ заповѣдьта „Не пожелай“? Въ християнството, подъ думитѣ „Не пожелай“ се разбира да не желаешъ чуждото, т. е. това, което другъ е пожелалъ преди тебе и на когото това нѣщо принадлежи. Въ идеална смисъль подъ „Не пожелай“ разбираме да не приемашъ онзи въздухъ, който другъ нѣкой е дишалъ. Този въздухъ е нечистъ вече. Приемешъ ли го въ дробоветѣ си, той ще те умъртви. Всѣко чуждо желание, което другитѣ сѫ възприели, е отровно. Ако искашъ да не страдашъ, откажи се отъ това желание. Хората страдатъ, именно, отъ това, че се занимаватъ съ чужди желания и се стремятъ да ги постигнатъ. Не се ровете въ тинята на живота. Трѣбва ли да чакате нѣкой да повърне желанието си и тогава да го вземете? Не се занимавайте съ нечисти нѣща.

Сега ще обясня мисъльта си. Желанията, като течения, които излизатъ отъ Божествения центъръ на природата, сѫ чисти. Обаче, приематъ ли се отъ нѣкое сѫщество, тѣ извършватъ известна работа въ него и се оцапватъ. Много естествено. Когато работи, човѣкъ се цапа, но все е придобилъ нѣщо. Това е за дадения човѣкъ. Но ти, който дебнешъ този човѣкъ, да откраднешъ това, което той е пожелалъ, ще пострадашъ. За да не се натъквашъ на страдания, стой далечъ отъ желанията на хората. Иди при Божествения източникъ и приеми направо отъ Него онова желание, което има отношение къмъ твоята душа. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ, това значи, да не се лени, но да бѫде готовъ да отиде при Божествения изворъ и оттамъ да приеме едно ново желание, отъ никого още не възприето. — Кѫде е Божествениятъ изворъ? — Въ съзнанието на човѣка. Качвайте се въ съзнанието си, за да черпите нови и възвишени желания. Съзнателниятъ човѣкъ е любещъ и добродетеленъ. Той прилага любовьта и добродетельта като ориентиращи точки на своя животъ. Любовьта е изтокъ, мѣсто на изгрѣващото слънце, а доброто — западъ, дето слънцето залѣзва. Изгрѣвътъ е мѣсто на работа, а залѣзътъ — на почивка. Следователно, когато дойде любовьта, човѣкъ влиза въ живота и започва да работи. Когато дойде доброто, той излиза отъ ярема на живота и си почива.

Съвременнитѣ учени — философи, естественици, математици, изучаватъ живота, явленията въ природата и създаватъ научни хипотези и теории. Макаръ че понѣкога тѣ изучаватъ явленията разпокѫсано, тѣхнитѣ теории сѫ ценни, понеже сѫ резултатъ на мисъль, която иде отъ възвишения свѣтъ. Ще дойде день, когато явленията отъ всички области на живота и на природата ще се свържатъ въ едно цѣло. Тогава хората ще намѣрятъ истината. Както хората представятъ системи отъ скачени сѫдове, така и природнитѣ явления сѫ сѫщо такива системи. Днесъ анатомистътъ се занимава съ коститѣ на човѣка, съ направата на човѣшкия организъмъ; физиологътъ — съ функциитѣ на отдѣлнитѣ органи; биологътъ — съ живота на клетката; психологътъ — съ душевнитѣ прояви. Съберете всичко това въ едно единствено, непреривно цѣло, за да образувате истинския човѣкъ, да познаете, какво въ сѫщность е човѣкътъ. Значи, хората се дѣлятъ на анатомисти, физиолози, биолози, психолози, идеолози. Хората се дѣлятъ още на млади и на стари. Ние наричаме млади онѣзи, които се занимаватъ съ любовьта, а стари, които се занимаватъ съ добродетельта. Младиятъ говори повече за сърдцето, а стариятъ — за ума; младиятъ гледа повече къмъ изтокъ, все иска да получи нѣщо. Стариятъ гледа къмъ западъ и казва: Както слънцето залѣзва, така и азъ трѣбва да напусна тази земя. Младиятъ и стариятъ се различаватъ и по стремежитѣ си: младитѣ вървятъ отвънъ-навѫтре, а старитѣ — отвѫтре-навънъ.

Когато говоримъ за добрия животъ, ние имаме предъ видъ уравновесяване силитѣ на любовьта съ силитѣ на добродетельта. Доброто действува въ всички човѣшки прояви. Ти не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не мислишъ, ако съзнанието ти не е пробудено. Както любовьта не подразбира само чувства, така и доброто не подразбира само правене на добро. Чувството, желанието е само едно течение отвънъ-навѫтре, но не е любовь. Желанието не подразбира завършенъ процесъ. Запримѣръ, детето поглежда къмъ едно дърво и пожелава да си откѫсне една ябълка. То започва да мисли, какъ да задоволи желанието си. На помощь му иде мисъльта. То намира камъкъ, удря една ябълка, навежда се къмъ земята, взима ябълката и започва да яде. Волята взима участие въ яденето. Ябълката влиза въ стомаха и после, преработена въ кръвь, тя обикаля цѣлото тѣло, образува крѫгъ. Като знаете пѫтя, по който желанието се реализира, пазете се отъ неестественитѣ желания, които отравятъ човѣка. Както желанието на детето, да изяде една ябълка, се превръща най-после въ кръвь, така сѫщо се превръщатъ въ кръвь и неестественитѣ желания, които се разнасятъ по цѣлото тѣло и го тровятъ.

Следователно, помнете, че здравословното състояние на човѣка зависи отъ вѫтрешнитѣ течения на неговия физически и психически организъмъ. Влѣзе ли нѣкое неестествено желание въ васъ, не се борете съ себе си, но търсете начинъ, какъ да се освободите отъ него. Като търсите начинъ за освобождаване отъ чуждитѣ желания, проникнали въ васъ, вие изучавате сърдцето, ума и волята си. Следъ това дохождате до изучаване на своята психика. Каквото и да става съ васъ, дръжте се за дветѣ ориентировачни точки — Божествениятъ изтокъ и Божествениятъ западъ. Когато душата излиза отъ Божествения свѣтъ, за да влѣзе въ човѣшкия, тя се намира на залѣза, т.е. на запада на живота. Когато излиза отъ човѣшкия свѣтъ, за да влѣзе въ Божествения, тя се намира на изгрѣва, т.е. на изтока на живота. И въ човѣшката глава има нѣколко изгрѣва и залѣза. Горната часть на челото е изгрѣвъ, долната — залѣзъ; горната часть на главата е изгрѣвъ, задната — залѣзъ. Физическата любовь е залѣзъ, а висшата, Божествена любовь — изгрѣвъ. Като се движи между изгрѣва и залѣза на своя животъ, човѣкъ придобива опитности и знания, съ които се връща тамъ, отдето е дошълъ.

Като ученици, вие трѣбва да намѣрите начинъ, чрезъ който да реализирате желанията си. За да постигне едно свое желание, човѣкъ се нуждае отъ три нѣща: първо, отъ обектъ, къмъ който да се стреми; второ, отъ срѣдства за постигане на този обектъ и трето, отъ мѣсто, дето да постави постигнатия обектъ. Сѫщото се отнася и до мислитѣ и чувствата. Всѣко желание, всѣко чувство и всѣка мисъль, които не се реализиратъ, измѫчватъ човѣка, вследствие на което той става недоволенъ отъ живота. Значи, всѣка Божествена идея иде отгоре, презъ главата, минава презъ сърдцето и се реализира чрезъ волята. Умътъ е изгрѣвътъ, сърдцето — залѣзътъ, а волята — зенитътъ, т.е. най-високата точка, до която слънцето може да се издигне. Волевъ човѣкъ е онзи, който е буденъ въ три посоки: въ посоката на своя умъ, въ посоката на своето сърдце и въ посоката на своята воля. Когато слънцето минава презъ тритѣ точки — изтокъ, зенитъ и западъ, то извървява единъ крѫгъ, следъ което отново се явява. И човѣкъ трѣбва да бѫде въ постоянно движение, всѣки день да изминава крѫга на своя животъ, да се движи между силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си. Дето има движение, тамъ волята реализира стремежитѣ на ума и на сърдцето.

Какво правятъ майката и бащата съ малкото си дете? Тѣ си играятъ съ него, подхвърлятъ го нагоре, до най-високата точка. Това показва, че детето представя волята. Докато е малко, детето изразява волята си чрезъ плача. На неговата воля се отзоваватъ всички въ дома. Порасне ли малко, детето изгубва силата на волята си, т.е. магическата прѫчица. Когато Христосъ казва, че трѣбва да станемъ малки, разумни деца, това значи, да усилимъ волята си, и непостижимитѣ за насъ нѣща да станатъ постижими. На плача на разумното дете се отзоваватъ всички ангели, всички свети и добри хора. На плача на стария и глупавъ човѣкъ никой не се отзовава. Подъ думитѣ „разумно дете“ разбираме онова състояние на човѣшката душа, при което Божествениятъ, ангелскиятъ и човѣшкиятъ изгрѣвъ и залѣзъ ставатъ навреме и правилно.

И тъй, Христовитѣ думи „станете като децата“, подразбиратъ усилване на волята. Едва сега хората започватъ да работятъ съ своята разумна воля. За да прояви разумната си воля, човѣкъ трѣбва да организира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тъй щото, не е достатъчно човѣкъ да има желания, но желанията му да бѫдатъ организирани, т.е. да знае защо желае нѣщо, какъ може да го реализира и какъвъ ще бѫде резултатътъ на даденото желание.

Като ученици, вие трѣбва да разглеждате вдишването и издишването като процеси, които иматъ отношение къмъ вашитѣ мисли и желания. Всѣко вдишване има предъ видъ урегулиране и пречистване на желанията, а всѣко издишване е свързано съ пречистване на човѣшкитѣ мисли. Като знаете това, отнасяйте се съзнателно къмъ вдишването и издишването. Само по този начинъ можете да пречиствате мислитѣ и желанията си. Чистата кръвь подразбира здраво тѣло. Здравото тѣло пъкъ подразбира правилно разпредѣляне на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ. Дробоветѣ представятъ сито, чрезъ което се пречистватъ умствениятъ и сърдеченъ животъ на човѣка. Презъ това сито минаватъ само ония мисли и желания, които не сѫ минали презъ ситото на другъ човѣкъ. Затова е казано, че човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да се обновява. Това значи: човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да приема нови мисли и чувства, нови желания, да подържа дейностьта на ситото. Ако въ ситото ви влѣзатъ чужди, т.е. нечисти мисли и желания, не трѣбва да се плашите. Опасно е, ако ситото престане да се върти, защото въ него ще се натрупа каль, която прѣчи на правилното кръвообръщение. Докато ситото се движи, никаква опасность нѣма. Природата е предвидила това. Тя внася въ човѣка такива мисли и желания, които държатъ съзнанието му будно.

Природата бди зорко за своитѣ закони. Тя не позволява да се нарушаватъ тѣзи закони и затова казва: Никой нѣма право да нарушава своята инсталация. Яви ли се нѣкѫде най-малкото нарушаване, човѣкъ трѣбва да го изправи, да възстанови нормалното действие на инсталацията си. — Какъ се поправятъ нарушенията въ инсталацията? — Чрезъ молитва. Следователно, молитвата не е нищо друго, освенъ апелъ на човѣшката душа къмъ разумния свѣтъ, да изпрати оттамъ майстори-инженери да поправятъ инсталацията му. Не се ли поправи инсталацията на време, човѣкъ се вкисва, нарушава се правилниятъ ходъ на сърдцето му, вследствие на което се явяватъ различни болести.

И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашитѣ мисли и чувства. Ако теченията имъ сѫ правилни, ако тѣ не сѫ въ противоречие помежду си, вие всѣкога ще бѫдете здрави и весели. Ако теченията на мислитѣ и на желанията вървятъ въ една и сѫща посока — навѫтре или навънъ, вие непремѣнно ще нарушите нормалното действие на своята инсталация. Точно опредѣлено е, какво количество вода може да мине презъ дадена инсталация. Ето защо, теченията на желанията ще вървятъ въ посока отвънъ-навѫтре, мислитѣ — въ посока отвѫтре-навънъ и взаимно ще се уравновесяватъ. При това положение мислитѣ ще помагатъ за реализиране на желанията, желанията пъкъ ще се регулиратъ отъ мислитѣ, и човѣкъ ще се развива правилно. Само по този начинъ хората могатъ да се почувствуватъ като части на едно цѣло.

Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ ближния като себе си.“ — Защо трѣбва да обичаме ближния си? — Защото сме части отъ великия Божественъ организъмъ. Обичате ли ближния си, неговото добро ще бѫде ваше добро. Ако нѣколко градинари сѫ направили градинитѣ си край рѣка, тѣ иматъ предъ видъ водата, която искатъ да използуватъ. За да напояватъ градинитѣ си, тѣ прекарватъ нѣколко инсталации, които сѫ свързани така, че ако една отъ тѣхъ се развали, и другитѣ преставатъ да работятъ. Ето защо, първиятъ градинарь трѣбва да държи въ изправность своята инсталация, за да работятъ добре и останалитѣ. Каквато последователность сѫществува между числата отъ естествения редъ, такава връзка сѫществува и между хората.

Ще кажете, че само математиката се занимава съ числа. Наистина, математиката се занимава съ числа, но тя се занимава още и съ живитѣ силови течения, като величини, които иматъ известно количествено значение. Запримѣръ, математиката изучава силовитѣ течения на ума, които вървятъ отвѫтре-навънъ; геометрията пъкъ се занимава съ силовитѣ течения на сърдцето, които вървятъ въ посока отвънъ-навѫтре. Какво ще разберете отъ формулата:

 
 


Това е формула, която е неразбрана за васъ, защото не е въ движение. Ако я турите въ движение, тя ще оживѣе. Обаче, всички знаете формулата: а222. Който е училъ геометрия, знае, че тази формула означава следното положение: квадратътъ, построенъ върху хипотенузата на правоѫгълния триѫгълникъ, е равенъ на сбора отъ квадратитѣ, построени на двата му катета.

 

Природата работи съ сложни формули, които сѫ въ постоянно движение. Запримѣръ, една отъ формулитѣ на природата е вложена въ думата „истина“, която на български езикъ се пише съ шесть букви. Въ истината, на която първата буква е „И“, сѫ вложени две течения: първото течение върви отгоре-надолу, а второто — отдолу-нагоре. Значи, ако търсишъ истината, първо ще слѣзешъ, а после ще се качишъ. Втората буква е „С“ — законъ на месечината, т.е. законъ на вѣчнитѣ промѣни. Дойдешъ ли до истината, трѣбва да бѫдешъ готовъ на всѣкакви промѣни. Буквата „Т“ е законъ на противоречия. Който търси истината, ще се натъква на голѣми противоречия, но трѣбва да върви безъ спъване и колебания. Ако се спъва, да не се обезсърдчава. Буквата „Н“ е законъ за примиряване на противоречията. Буквата „А“ означава бременность. Който търси истината, трѣбва да бѫде бремененъ съ нѣкаква идея.

И тъй, истината е пѫть, който води къмъ освобождаване. Следъ като работи известно време да намѣри истината, човѣкъ трѣбва да задържи нѣщо за себе си. Като свърши училище, той трѣбва да задържи часть отъ придобититѣ знания и за себе си. Това означава буквата „А“, съ която свършва думата „истина“. Да бѫдешъ бремененъ съ нѣщо, това значи, да се ползувашъ отъ богатството, което бременностьта крие въ себе си. Истината освобождава човѣка и го прави разуменъ.

Спазвайте следния законъ: изразходвайте толкова енергия, колкото е нуждно за дадения моментъ. Следователно, на малкото желание трѣбва да поставите малка мисъль; на голѣмото желание — голѣма мисъль. Това е законъ за правилно регулиране на силитѣ въ организъма. Ако на малкото желание поставите голѣма мисъль, или на голѣмото желание — малка мисъль, вие нарушавате правилния, ходъ на теченията въ организъма си. Запримѣръ, нѣкой има голѣми желания, а не мисли много, не влага волята си. Щомъ не мисли и не действува, голѣмитѣ желания опъватъ силно конеца и пречупватъ волята. Чувате нѣкой да казва: Счупи се волята ми, нѣмамъ желание да работя. Това показва, че теченията на желанията сѫ обтегнали силно конеца на волята, и часть отъ силитѣ на желанието сѫ излѣзли навънъ, безъ да се вложатъ въ работа. Съ изтичането си навънъ тѣ сѫ парализирали отчасти и волята.

Допуснете, че предъ васъ, на маса е сложено богато, вкусно ядене, но вие не можете да ядете. Ползувате ли се отъ яденето? Срѣщате единъ ученъ, спирате го, безъ да се разговаряте. Ползувате ли се отъ неговото знание? Щомъ не ядете, яденето не ви ползува. Щомъ не се разговаряте съ учения, нищо не придобивате отъ знанието му. Ето защо, и вие, като ученици, яжте отъ учението, което ви се преподава; мислете върху него и го прилагайте. Човѣкъ се ползува само отъ това, което яде, върху което мисли и което прилага. Това значи: човѣкъ се ползува само отъ онова, което прониква едновременно въ ума, въ сърдцето и въ волята му и става за него плъть и кръвь. Това е истинското знание, чрезъ което човѣкъ изпълнява волята Божия. Чрезъ това знание той проявява любовьта си къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. Ако не люби Бога, човѣкъ не може да люби и ближния си; ако не люби ближния си, не може да люби и себе си.

Любовьта къмъ Бога, къмъ ближния и къмъ себе си е една отъ живитѣ формули, която човѣкъ трѣбва да приложи. Не я ли приложи, тя остава за вѣчни времена неразбрана.

Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Въ истината е скритъ животътъ.

*

23. Лекция отъ Учителя, държана на

13. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×