Jump to content
Ани

1931_02_06 Методи за самовъзпитание

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Методи за самовъзпитание

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Ученитѣ хора, специално геометрицитѣ, се занимаватъ съ геометрически фигури и тѣла. Обаче, и обикновенитѣ и прости хора сѫщо се занимаватъ съ фигури и тѣла, безъ да могатъ да опредѣлятъ, какво представя дадена фигура или дадено тѣло. Кой човѣкъ, ученъ или простъ, не познава крѫга? Харманътъ на селянина не представя ли крѫгъ? Не е въпросъ да знае човѣкъ, какво представя крѫгътъ, но да може да го използува. Мнозина знаятъ, какво нѣщо сѫ вѫглищата и какъ сѫ произлѣзли, но ако не могатъ да ги използуватъ за гориво, знанието имъ нищо не струва. Мнозина познаватъ свойствата на водата, но добре е, ако могатъ да превърнатъ енергията ѝ въ електричество и свѣтлина. Колкото повече превръщания претърпява една енергия, толкова по-добре е за човѣка. Запримѣръ, ние се ползуваме отъ свѣтлината на слънцето, благодарение на трансформиране на слънчевата енергия въ свѣтлина. Ще кажете, че свѣтлината иде направо отъ слънцето, като горящо тѣло, безъ да претърпява нѣкакво трансформиране. Идете на слънцето, да видите, какво въ сѫщность представя то, и тогава говорете за него. Свѣтлината, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си, не иде отъ физическото слънце, което виждаме. Вѣрно е, че отъ слънцето се отдѣля нѣкаква енергия, която, докато се възприеме като свѣтлина, претърпява нѣколко превръщания. Разумностьта произвежда свѣтлината. Задъ физическото слънце се крие друго слънце, източникъ на вѣчна, неизмѣнна свѣтлина. Тази свѣтлина, именно, е истинска и реална, понеже никога не се измѣня.

Следователно, реални нѣща сѫ тия, които никога не се измѣнятъ. Каква реалность има въ настроенията, въ вѣрванията и въ решенията на човѣка? Запримѣръ, днесъ си радостенъ, на другия день — скърбенъ. Кое въ сѫщность е реалното: радостьта или скръбьта? Днесъ вѣрвашъ въ сѫществуването на Бога, на другия день не вѣрвашъ. Кое отъ дветѣ вѣрвания е реално? Днесъ решавашъ да държишъ изпитъ, на другия день се отказвашъ. Кое отъ дветѣ решения ще приложишъ? Реалностьта е навсѣкѫде и никѫде. Тя нито се подържа, нито се отрича. Който има здрави очи и вижда, той признава сѫществуването на слънцето. Който не вижда, не признава сѫществуването му. Много естествено. Слѣпиятъ не признава сѫществуването на слънцето, защото не го вижда, нѣма отношение къмъ него. Реалностьта се познава по нейнитѣ прояви. Ако не се проявява, тя остава непозната. Каква представа може да има човѣкъ за слънцето, ако то не се проявява? Ние виждаме слънцето като физическо тѣло, благодарение на което го възприемаме като свѣтлина и топлина. Ние казваме, че слънцето е реално за насъ.

И тъй, реално е всѣко нѣщо, за което можемъ да говоримъ, да мислимъ и да чувствуваме. Странно се вижда на човѣка само да мисли за нѣщо и да го счита за реално. Странно е, защото човѣкъ не знае, че и мисъльта създава форми, както и чувствата, и постѫпкитѣ. Формитѣ биватъ, освенъ физически, още и умствени, и чувствени — за всѣки свѣтъ съответствуващи форми, които се различаватъ едни отъ други по гѫстотата на своята материя. Най-гѫста е материята на физическитѣ форми, после на чувственитѣ и най-рѣдка — на умственитѣ. За ясновидеца и умственитѣ, и чувственитѣ форми сѫ толкова реални, колкото и физическитѣ. За онзи, който вижда ясно, животътъ, съ неговитѣ форми, е непреривенъ. За онзи, който не вижда ясно, животътъ е преривенъ, вследствие на което той говори за различнитѣ си възрасти като за различни фази на живота, които нѣматъ нищо общо помежду си. Той казва: На младини бѣше едно нѣщо, на зрѣла възрасть — друго, а на старини — съвсемъ друго. Въ сѫщность, животътъ е единенъ и недѣлимъ. Докато е дете, човѣкъ се увива около врата на майка си; когато порасне, той слиза отъ рѫцетѣ ѝ и най-после, когато стане възрастенъ, той живѣе съвършено самостоятелно. Обаче, това сѫ фази на единъ и сѫщъ животъ. Докато е зелена, и ябълката се държи за клона на дървото; като узрѣе, тя пада на земята, а оттамъ — въ устата на нѣкое живо сѫщество — човѣкъ, птица или нѣкое четвероного. Ако попадне въ рѫцетѣ на нѣкоя мома, съ меки и нѣжни рѫце, ябълката ще се зарадва. Обаче, попадне ли на нейнитѣ твърди и яки зѫби, тя се чуди на промѣната въ обходата ѝ, какъ е възможно, едно и сѫщо сѫщество да има едновременно толкова меки рѫце и толкова яки зѫби.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да прилагате знанията и способноститѣ си като методи за самовъзпитанието си. Като знаете това, не се чудете, защо момата има меки рѫце и яки зѫби, но прилагайте всѣко нѣщо на мѣстото му. Когато братътъ на нѣкоя мома е въ затворъ, осѫденъ на смъртно наказание отъ нѣкой паша, момата трѣбва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си. Кой методъ трѣбва да приложи къмъ пашата: методътъ на мекитѣ рѫце, или методътъ на якитѣ зѫби? — Методътъ на мекитѣ рѫце. — Щомъ проси милость, момата трѣбва да бѫде разумна, да приложи най-мека, благородна обхода къмъ пашата. Ако е чувствителенъ къмъ мекитѣ и благородни отношения, пашата ще помилва брата на разумната мома. Обаче, ако си послужи съ якитѣ зѫби, вмѣсто милость, момата ще ускори смъртьта на брата си. Следователно, на коравото сърдце ще действувате съ меки и нѣжни отношения.

И тъй, коравото сърдце и мекитѣ отношения представятъ две равни сили, които действуватъ въ противоположни посоки. — Какво става съ тѣлото, което е изложено на действието на тѣзи сили? — Тѣлото остава въ покой. Следователно, братътъ на младата мома остава на мѣстото си живъ и здравъ, т.е. присѫдата не се прилага къмъ него. Всѣка мома, която може да освободи брата си отъ затвора, е красива и разумна, т.е. тя разполага съ знание и сила, чрезъ които прилага методитѣ си. Красотата представя истината въ човѣка. Като вижда знанието, силата и истината на младата мома, пашата не може да устои и отстѫпва предъ нея. Тя смекчава сърдцето му, и той освобождава брата ѝ отъ затвора. Нѣма човѣкъ, който може да устои предъ истината. Дето е истината, тамъ е и любовьта. Дето царува любовьта, тамъ отношенията сѫ правилни. Дето е любовьта, обмѣната между сѫществата е правилна: двамата даватъ, и двамата взиматъ. Когато единиятъ дава, другиятъ плаща. Единиятъ е бакалинъ, дава първокачествена стока; другиятъ купува, но плаща редовно и щедро. После отношенията се смѣнятъ: първиятъ купува, вториятъ продава.

И тъй, за да изправятъ отношенията си, хората трѣбва да ликвидиратъ съ старитѣ си смѣтки, да изправятъ старитѣ си погрѣшки. Старото е трънъ въ крака на човѣка. Малъкъ е този трънъ, но все трѣбва да дойде иглата, да го извади. Човѣкъ трѣбва да се престраши, да остави иглата свободно да работи. И безъ игла може, но трѣбва да минатъ десетина деня, да омекне тръна и самъ по себе си да излѣзе навънъ. По какъвто и да е начинъ, съ игла или безъ игла, трънътъ трѣбва да излѣзе навънъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ да си даватъ вѫтрешенъ отчетъ. Запримѣръ, нѣкой има лошо мнение за своя съседъ, но се страхува да си отговори, защо има такова мнение. Страшно е човѣкъ да държи въ ума си лоши мисли за нѣкого. При това, той трѣбва да знае, дали мнението, което има за нѣкого, почива на действителностьта. Невѣрнитѣ мисли се наслояватъ върху съзнанието на човѣка като утайки и му причиняватъ голѣми мѫчнотии и страдания. Отрицателнитѣ мисли правятъ човѣка нервенъ и неразположенъ. За да се освободи отъ лошитѣ и отрицателни мисли, човѣкъ трѣбва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити.

Какво разбирате подъ думата „самовъзпитание“? Самовъзпитание означава самостоятелно хранене. Въ пѫтя на самовъзпитанието си човѣкъ прави много опити, докато дойде най-после до известенъ методъ. Така той изработва прави чувства и мисли, които представятъ негова лична опитность. Ценни сѫ мислитѣ на човѣка, който е дошълъ до тѣхъ чрезъ свои лични преживявания. Запримѣръ, за да стане ученъ, човѣкъ дохожда до заключение, че трѣбва да употрѣби постоянство и работа. За да стане пѣвецъ, човѣкъ трѣбва да има добре развитъ ларинксъ, да има любовь къмъ пѣнието и добъръ учитель. За да бѫде красивъ, човѣкъ трѣбва да се свързва съ красиви образи и лица, отъ които да се въодушевява. За да стане уменъ, човѣкъ трѣбва да се свързва съ мисъльта на разумнитѣ и възвишени сѫщества. Ако иска да придобие великата любовь, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога. Той ще приеме Божията Любовь презъ горната часть на главата си, презъ темето. Физическата любовь пъкъ минава презъ задната часть на главата. Изобщо, всѣки мозъченъ центъръ е свързанъ съ известни сили на природата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не пипа центроветѣ си безразборно. Ако пипне нѣкой центъръ не на време, той може да си причини голѣма пакость. Ако пипне нѣкой центъръ на време и знае, какъ да го пипне, той може да подобри състоянието си. Това знание може да се използува при самовъзпитанието на човѣка.

Като ученици, вие трѣбва да гледате на тѣлото си като на нѣщо свещено. Ето защо, когато пипа тѣлото си, човѣкъ трѣбва да знае, че то представя часть отъ великия козмосъ. Следователно, чрезъ тѣлото си той има отношение къмъ козмоса. Всѣка дисхармония, причинена нѣкѫде въ тѣлото му, внася дисхармония и въ козмоса. Има центрове въ човѣшкия организъмъ, които не трѣбва да се докосватъ. Докосне ли се до тѣхъ, безъ да иска, човѣкъ произвежда експлозия въ себе си. Само посветениятъ знае, кога и какъ да се докосва до центроветѣ на своя организъмъ. За да не произвеждате несъзнателни експлозии въ себе си, трѣбва да контролирате движенията си. Избѣгвайте несъзнателнитѣ, безразборни движения и вървете къмъ съзнателнитѣ и разумни. Въ този смисълъ, самовъзпитанието се заключава въ съзнателно живѣене. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да прави съзнателни движения, да дава пѫть на разумностьта въ себе си. Виждате, че една мома стои подъ ябълката и прави нѣкакви движения. Ако се навежда и изправя, безъ да върши работа, казваме, че движенията ѝ сѫ несъзнателни. Обаче, ако при всѣко навеждане и изправяне тя кѫса ябълки и ги туря въ кошница, движенията ѝ сѫ съзнателни. Ябълкитѣ сѫ доволни отъ нейнитѣ движения. И като ги яде, ябълкитѣ пакъ не съжаляватъ. Тѣ щѣха да съжаляватъ, само ако момата изяжда и семкитѣ имъ. Въ семкитѣ е тѣхниятъ животъ. Ябълката очаква да бѫде посѣта, за да може отново да израсте. Когато има правилни отношения къмъ растенията и къмъ животнитѣ, човѣкъ има правилни отношения и къмъ ближния си, и къмъ Бога. Само по този начинъ той има условия да проявява доброто, което е вложено въ него, и да го развива. Както войникътъ се упражнява, за да се засили, така всѣки човѣкъ трѣбва да се упражнява въ правене на добро. За развиване на всѣки центъръ, на всѣка способность сѫ нуждни работа и упражнения. Физиологически човѣкъ може да е построенъ по единъ или по другъ начинъ, но чрезъ съзнателна работа, чрезъ самовъзпитание той може да изправи лошитѣ влияния на планетитѣ върху себе си и да усили добритѣ. Киселицата ябълка може да се присади съ доброкачествена присадка и да дава добри плодове. Значи, разумниятъ човѣкъ може да присади доброто въ себе си.

Мнозина казватъ, че условията на живота сѫ лоши, че човѣкъ не може да прояви доброто и т.н. Това сѫ умствени построения, които се отнасятъ само до невежия. Обаче, който има знания, той работи, упражнява се, прилага и постепенно се усъвършенствува. Не е лесно човѣкъ да се усъвършенствува, но не е невъзможно. Чрезъ усилена и съзнателна работа върху себе си, той може да възпита своитѣ слабости и да усили доброто, което е вложено въ него. И слонътъ се укротява мѫчно, но все пакъ може да се укроти. Той е страшенъ, когато го разсърдятъ. Когато се разяри, слоноукротительтъ го поваля на земята, да падне на гърба си и го потъркаля нѣколко пѫти. Щомъ се изправи на краката си, слонътъ става кротъкъ като агне. Разумната природа възпитава човѣка по сѫщия начинъ. Докато е изправенъ на краката си, той е смѣлъ, решителенъ. Повалятъ ли го на земята и търколятъ нѣколко пѫти, той се укротява. Животътъ иде въ услуга на природата. Като срещне нѣкой буенъ, упоритъ човѣкъ, той го сваля на земята и го потъркаля нѣколко пѫти. Щомъ стѫпи на краката си, човѣкъ придобива вече ново знание и, преди да се разгнѣви, започва да мисли.

И тъй, за упорития, своенравенъ и буенъ човѣкъ природата прилага сѫщитѣ методи, каквито и за животнитѣ. И най-заядливото куче, като го хванешъ за опашката и го завъртишъ нѣколко пѫти, ще се укроти. Обаче, за човѣка природата разполага и съ други методи. Тя му посочва своитѣ по-високи методи и го оставя самъ да се възпитава. Ако следва нейнитѣ методи, той ще има добри резултати. Всѣко живо сѫщество — риба, птица, млѣкопитаещо, има свои специфични методи за възпитание; и всѣки човѣкъ, ученъ или простъ, сѫщо така има специфични методи за възпитание и самовъзпитание. Изобщо, когато човѣкъ иска да възпитава и да се самовъзпитава правилно, трѣбва да следи методитѣ на мѫдрецитѣ и на светиитѣ, защото тѣ черпятъ знания отъ разумната природа. Проследете тѣхния животъ, да видите, какъ лѣгатъ и ставатъ, какъ се миятъ и обличатъ, какъ се молятъ и работятъ. Чрезъ самовъзпитание човѣкъ може да измѣни стария животъ, да влѣзе въ областьта на новия, дето нѣщата ставатъ правилно. Нѣкой се гнѣви и мисли, че по този начинъ ще изправи себе си и окрѫжаващитѣ. Съ гнѣвъ нищо не се постига. Има единъ гнѣвъ, който помага на човѣка, но когато произтича отъ силата на Божественото Начало. Ако Божественото не взима участие въ постѫпкитѣ ви, лесно ще капитулирате.

Единъ човѣкъ вървѣлъ изъ гората и срещу него излѣзла една голѣма мечка. Отдалечъ още той взелъ една голѣма тояга и сърдито си казалъ: Нека смѣе само да приближи до мене! Обаче, мечката бавно и спокойно приближавала къмъ него. Като видѣлъ това, той захвърлилъ тоягата и бързо се покатерилъ на едно дърво. Какво направилъ съ гнѣва си? Разгнѣвилъ се на мечката, взелъ тояга срещу нея, но скоро отстѫпилъ. Има смисълъ човѣкъ да се сърди и гнѣви на мечката, но ако реши да я бие, трѣбва да изпълни решението си.

Следователно, ако имате нѣкаква мисъль, която можете да употрѣбите като сила срещу злото не я хвърляйте настрана. Послужете си съ нея. Захвърлите ли я, вие сте слабъ човѣкъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, което е вложено въ васъ, е разумно; че животътъ има смисълъ и трѣбва да се ползувате отъ методитѣ на природата при самовъзпитанието си. Че нѣмате още истински знания, това не трѣбва да ви смущава, но, ако не работите за придобиване на тѣзи знания, това не ви извинява. Всички хора страдатъ, понеже иматъ условия да работятъ, а не ги използуватъ. — Ама грѣшни хора сме. — И това не ви извинява. Щомъ имашъ погрѣшки, ще ги изправишъ. Казано е въ Писанието, че за всѣка праздна дума ще давашъ отчетъ. Всѣка праздна дума е дългъ, който трѣбва да платишъ съ лихвитѣ заедно. Ако сутриньта си направилъ единъ дългъ, прегледай смѣткитѣ си още презъ деня, та като дойде нощьта, да те завари съ ликвидирани смѣтки, да не текатъ лихвитѣ. Неизплатенитѣ дългове не сѫ нищо друго, освенъ кармата, отъ която всѣки се страхува. Който не плаща дълговетѣ си, пада подъ тежестьта на кармата, т.е. на лошитѣ условия, които го заробватъ. При тѣзи условия той се оплаква отъ живота си, обезсърдчава се и не може да се развива правилно.

Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да се откажете отъ думата „обезсърдчаване“. Знайте, че и при най-мѫчнитѣ условия човѣкъ може да се развива правилно. По естество на материята, отъ която е направенъ, човѣкъ е промѣнчивъ, но по духъ той е устойчивъ и постояненъ. Дайте предимство на духа въ себе си, за да не грѣшите. Като престане да грѣши, грѣшниятъ продължава живота си. Ако праведниятъ започне да грѣши, съкращава живота си. Не мислете, че сте царски синове, дошли на земята за удоволствия. Всички трѣбва да работите за себе си и за своитѣ ближни. Работата е единъ отъ важнитѣ методи при самовъзпитанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставятъ, но ще имате други резултати. Истинската работа подразбира работа съ любовь и безъ насилие. Ако работи по този начинъ, човѣкъ се радва на резултатитѣ си. Работи ли безъ любовь, резултатитѣ му ще бѫдатъ плачевни. Който учи съ любовь, радва се на успѣхитѣ си. Само такъвъ човѣкъ може да стане ученъ. Приложете любовьта като методъ при самовъзпитанието, за да развиете и най-малкитѣ дарби, вложени въ васъ. Любовьта изключва всѣкакво обезсърдчаване. Колкото пѫти и да паднете, пакъ ще станете. Дали ще изгубите имането си, или здравето си, пакъ ще ги придобиете. Човѣкътъ на любовьта не губи нищо. Временно може да изгуби нѣщо, или да се лиши отъ него, но пакъ ще го придобие. Въ любовьта има само печалби и придобивки.

Като ученици, вие трѣбва да гледате оптимистически на живота. Каквото и да ви се случи, приемайте го съ радость Отнасяйте се съзнателно къмъ мѫчнотиитѣ си, за да откриете ценното, което се намира въ тѣхъ. Всѣка мѫчнотия, всѣко страдание носятъ известни блага. Използувайте благата, които радоститѣ и страданията ви носятъ въ живота. Въ всичко виждайте проявитѣ на великата Божия Любовь, Мѫдрость и Истина. Този е правиятъ методъ, който можете да приложите при самовъзпитанието.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

22. Лекция отъ Учителя държана на

6. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×