Jump to content
Ани

1931_01_30 Разумностьта

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разумностьта

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Чете се темата: „Признаци на разумностьта.“

Какво означава думата „разумность“? Споредъ египетската митология частицата „ра“ означава слънце, „зу“ — животъ, „ом“ — на санскритски означава качества и сили, които действуватъ въ природата. Значи, въ разумното трѣбва слънцето да грѣе, да внася животъ, а между силитѣ на живота да има единство. Когато въ сричката „ом“ буквата „о“ се замѣсти съ „у“ имаме думата „ум“. Значението на тази дума е позната на всички славяни.

Какъ познавате, кой човѣкъ е разуменъ? Какво ще кажатъ за разумния човѣкъ онѣзи, които изучаватъ френология и физиогномия? Какъвъ е характерътъ и дейностьта на онѣзи, които иматъ валчести лица? Тѣ сѫ подобни на гумена топка, пълна съ въздухъ. Отъ действието на топлината въздухътъ се разширява и указва налѣгане върху всички точки и всички посоки на топката. Докато е топло и се намира при благоприятни условия, този човѣкъ има подемъ нагоре. При добритѣ условия той е идеалистъ. Когато външната или вѫтрешната температура се понижи, той се свива и става неспособенъ за работа. Много естествено! Като направите дупчица на гумената топка, тя започва да издиша, свива се и пада на земята.

Да се върнемъ къмъ въпроса за признацитѣ на разумния човѣкъ. Ако гледате лицето на разумния човѣкъ, ще намѣрите единъ характеренъ признакъ, но всѣки не може да го открие. Не само разумностьта, но всѣка положителна и отрицателна чърта хвърля отпечатъкъ върху лицето, върху очитѣ, ушитѣ, носа и устата на човѣка. Запримѣръ, ушитѣ на честния човѣкъ иматъ една форма, а тия на безчестния — друга. Който разбира окултната наука, той може да чете по човѣшкото лице като по книга. Който лъже, има едни признаци, а истинолюбивиятъ — други. Лъжата може да бѫде съзнателна и несъзнателна. Освенъ това, лъжата може да бѫде по отношение на хората, а може да бѫде и по отношение на природата. Който лъже хората, хората го наказватъ. Който лъже природата, природата го наказва.

Каква е разликата между разумния и умния човѣкъ? — Умниятъ човѣкъ се проявява въ повече области, а разумниятъ — само въ известни посоки. Интелектътъ пъкъ обхваща повече обективнитѣ способности на човѣка. Интелектуалниятъ човѣкъ не е много дълбокъ, но има ясенъ погледъ върху природата. Той схваща нѣщата ясно. Като говоримъ за уменъ и за разуменъ човѣкъ, тѣ се взаимно допълватъ. Разумниятъ човѣкъ живѣе въ причинния свѣтъ. Въ него причинностьта на нѣщата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумниятъ може да изненада противника си, но никога не използува слабия. Къмъ слабитѣ и онеправданитѣ той е снизходителенъ. Въ много случаи разумниятъ постѫпва като мѫдрецъ. Той предвижда условията и ги използува.

Мнозина казватъ, че за да постѫпва разумно, човѣкъ трѣбва да се приравнява съ условията, съ хората, които го обикалятъ и т. н. Какво разбирате подъ думата „приравняване“? Може да се приравнява само онзи, който има свойство на пружината, да се разпуща и свива, да се огъва, но въ края на краищата да се върне въ първоначалното си положение. Не може ли човѣкъ да се връща въ първоначалното си положение, той не е разуменъ. Разумниятъ запазва своитѣ качества и характерни чърти при всички условия на живота — благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той остава естественъ. Никоя сила не е въ състояние да го накара да се измѣни. Той всѣкога намира сили въ себе си, чрезъ които да уравновеси добритѣ и лоши условия. Ако горниятъ клепачъ на окото представя добритѣ условия, а долниятъ — лошитѣ, разумниятъ човѣкъ ще даде на окото си такова движение, съ което да неутрализира лошитѣ условия. Това движение представя срѣдна линия между двата клепача на окото. Разумниятъ работи съ доброто въ което се съдържатъ всички възможности въ човѣка. — Кой трѣбва да бѫде разуменъ? —Днесъ стариятъ минава за разуменъ, а младиятъ за уменъ. Споредъ мене, младиятъ трѣбва да бѫде разуменъ, а стариятъ — мѫдъръ.

Кой човѣкъ наричаме мѫдрецъ? — Който се справя съ всички положения въ живота. Мѫдрецътъ познава законитѣ на живота. Той е ученъ човѣкъ. Нѣма въпросъ, който мѫдрецътъ не познава. Мѫдрецътъ не е отъ тѣзи учени, които разрешаватъ въпроса за квадратурата на крѫга. Да опредѣлимъ квадратурата на крѫга, това значи, да намѣримъ такъвъ крѫгъ, който може да ни избави отъ квадрата. Значи, ако попадне въ квадратъ, човѣкъ се намира въ обсадно положение. Противникътъ го обсадилъ, и той не може да се освободи. Квадратътъ е мѣсто на противоречие. Покривътъ на повечето кѫщи е квадратенъ. За да се освободятъ отъ противодействуващитѣ сили на квадрата, хората поставятъ върху покрива на кѫщитѣ си триѫгълникъ. Когато англичанитѣ искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ се е затруднилъ, казватъ, че той е въ квадратъ. За сѫщия случай пъкъ българитѣ казватъ, че този човѣкъ се намира на кръстопѫть. Наистина, когато човѣкъ се намира въ точката, дето се пресичатъ диагоналитѣ на квадрата, той е на кръстопѫть.

Новото възпитание има предъ видъ познаване законитѣ на квадрата. За да не изпадне въ безизходно положение, каквото е положението въ квадрата, човѣкъ трѣбва да вземе предъ видъ всички мѫчнотии, които ще срещне на пѫтя си. Когато заведоха Давида при единъ отъ еврейскитѣ царе, той се пристори на лудъ. Царьтъ каза: Изпѫдете този човѣкъ навънъ. Не виждате ли, че е лудъ? Така Давидъ опредѣли квадратурата на крѫга. Значи, той описа крѫгъ около квадрата и излѣзе на периферията, т. е. на окрѫжностьта. Опасно е човѣкъ да не попадне въ нѣкоя спирала, т. е въ нѣкой водовъртежъ, Крѫгътъ, обаче, разполага съ сили, които могатъ да изкаратъ човѣка на периферията.

Да се върнемъ пакъ къмъ разумния човѣкъ. Той се отличава още и съ своя цвѣтъ, Особенъ е цвѣтътъ на разумния. Дълго време трѣбва да изучавате разумния човѣкъ, за да опредѣлите цвѣта му. Правете наблюдения, да видите, какъвъ цвѣтъ има разумниятъ човѣкъ Когато говоримъ за жизнерадостния човѣкъ, всички знаятъ, че той има розовъ цвѣтъ на лицето. Ако лицето на човѣка е тъмно червено, има нѣщо болезнено въ него. Изобщо, по промѣнитѣ на цвѣтоветѣ можете да познаете кой човѣкъ е здравъ, и кой — боленъ. Ако лицето пожълтява, устнитѣ посиняватъ, езикътъ побѣлява, това сѫ признаци на болезнени състояния. Когато човѣкъ запазва здравословния цвѣтъ на лицето си, това показва, че въ характера му има нѣщо постоянно и устойчиво. Този цвѣтъ крие въ себе си нѣкакво съдържание и смисълъ. Цвѣтътъ самъ по себе си не съдържа животъ, но дава животъ. Той не е разуменъ, но предизвиква разумностьта въ човѣка. Въпрѣки това, цвѣтоветѣ указватъ влияние върху живитѣ сѫщества.

Като ученици, вие трѣбва да учите, но каквото научите, трѣбва да го прилагате. Безъ приложение човѣкъ не е господарь на знанието си. Добре е човѣкъ не само да работи съ числата, но да знае значението на всѣко число. Запримѣръ, вие пишете числото шесть и казвате, че имате шесть единици. Обаче, числото шесть означава още материалнитѣ условия, при които човѣкъ може да работи. Числото деветь означава разумностьта. Отъ деветь нагоре човѣкъ не може да отиде. Дойде ли до деветтѣ, той трѣбва да ликвидира съ смѣткитѣ си. Деветорката представя вѫжето, което се дава въ рѫката на човѣка да се спаси. Хванешъ ли вѫжето въ рѫката си, дръжъ се здраво за него и излѣзъ на свобода. Ама вѫжето не било копринено, или отъ другъ финъ материалъ, не е важно. Гледай да се спасишъ. Кой ти дава вѫжето, не питай. Дръжъ се за вѫжето и се спасявай. И дяволътъ да ти дава вѫжето, не се отказвай отъ него. Пази следното правило: ако дяволътъ ти дава деветорка, ти хвани опашката, а той да хване главата. Направишъ ли обратното, ще пострадашъ. Ако дяволътъ ти дава шесторка, ти хвани главата, а той да хване опашката. Значи, при шесторката, т. е. при материалнитѣ условия, ти ще държишъ главата, а дяволътъ — опашката. При деветорката, т. е. при Божественитѣ условия, ти ще държишъ опашката, а дяволътъ — главата. Шесторката представя змията. Срещнешъ ли змия на пѫтя си, ще я хванешъ за главата, а не за опашката. Хванешъ ли я за опашката, тя ще те ухапе.

И тъй, едно отъ качествата на разумния човѣкъ е това, че той лесно се справя съ материалнитѣ условия, а разумно използува Божественитѣ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

21. Лекция отъ Учителя, държана на

30. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×