Jump to content

1930_10_10 Нов мирогледъ


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Новъ мирогледъ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Чете се темата: „Влиянието на сладкитѣ и кисели храни върху човѣшкия организъмъ“.

Тема за следния пѫть: „Предназначението на ноктитѣ.“

Какво означава думата „мирогледъ“? — Начинътъ, по който човѣкъ разглежда и схваща цѣлостьта на вселената и неговото положение въ нея.

Представете си, че имате единъ ѫгълъ. Какво можете да кажете за него? Ще кажете, че ѫгълътъ се образува отъ пресичането на две прави въ една точка. Ние пъкъ прибавяме, че ѫгълътъ се образува и отъ известни течения въ природата. Запримѣръ, ако раменетѣ на ѫгъла представятъ рѣки, които се спущатъ отъ известна височина, тѣ се срѣщатъ въ точка, която образува връхъ на ѫгъла. Ще се запитате, коя е причината, че тѣзи рѣки се пресичатъ? Онѣзи, които не разсѫждаватъ, казватъ, че сливането на дветѣ рѣки е случайно. Обаче, онѣзи, които разсѫждаватъ, търсятъ причината на това явление и я намиратъ. Тѣзи хора иматъ новъ мирогледъ. Тѣ търсятъ разумностьта въ природата и казватъ, че между силитѣ на природата има известно координиране. Когато хората се движатъ по улицитѣ, пресичатъ пѫтищата си. Привидно, движението на даденъ човѣкъ е независимо отъ движението на другъ нѣкой. Въ сѫщность, между движенията на хората има известно съотношение. Въ разумната природа има закони, които регулиратъ всички движения.

Като търсите причината за сливането на дветѣ рѣки, ще дойдете до заключение, че слънцето ги движи. Първоначално тѣ сѫ били голѣми снѣжни прѣспи, които постепенно се стопявали, докато се превърнали въ малки рѣкички. Колкото по-голѣма е топлината на слънцето, толкова по-лесно се топятъ снѣговетѣ. Ние казваме, че слънцето се движи отъ югъ къмъ северъ. Следователно, между движението на слънцето, неговата топлина и образуването на рѣката има известно съотношение. Колкото по-голѣма е топлината на слънцето, толкова по-силно е течението на рѣката.

Какво е значението на ѫгъла въ природата? За невежитѣ ѫгълътъ е нѣщо обикновено, безъ никакво значение. Обаче, за учения ѫгълътъ играе важна роля въ човѣшкия животъ. Не е безразлично, дали човѣкъ се натъква на правъ пѫть въ живота си, или на кръстопѫть, подъ ѫгълъ. Ако пѫтьтъ му е правъ, той върви по него спокойно. Ако е на кръстопѫть, той се спира да мисли, коя посока да хване. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, коя отъ дветѣ посоки да избере. Ако се качва на планина и срещне два пѫтя, той трѣбва да избере този пѫть, който изисква по-малко изразходване на енергия. Ако слиза отъ планината, той трѣбва да знае, какъ да слиза — по права, или крива линия. Ако избере кривата линия, той слиза безопасно; ако избере правата линия, той самъ се излага на опасность. Това слизане наричаме падане отъ височина. При качване или слизане отъ планината, кривитѣ линии сѫ безопасни, а правитѣ — опасни. Слизането и качването по правитѣ пѫтеки на планината е само за разумни хора, т. е. за хора съ будно съзнание. Електричеството се движи по права линия, а магнетизмътъ — по крива. Обаче, ако застанете на пѫтя на електричеството, ще се намѣрите на земята. Ако застанете на пѫтя на магнетизма, никаква опасность не ви застрашава. Опасно е, ако сте попаднали въ единъ магнетиченъ поясъ. Той ще ви привлѣче къмъ себе си. За да се освободите отъ този поясъ, трѣбва да излѣзете отъ сферата на неговото влияние.

Привличането на човѣка отъ електрични и магнетични центрове сѫ механични прояви на живота. Тѣзи центрове представятъ механични идеи, къмъ които човѣкъ се привръзва несъзнателно. Запримѣръ, вие се интересувате отъ единъ учитель по музика и се привличате къмъ него, не заради добродетелитѣ му, а заради неговото знание. Знанието му представя магнетично поле, отъ което вие се привличате. Щомъ вземете часть отъ знанието му, вие не се интересувате повече отъ него. Често и учительтъ има отношение къмъ ученика си дотолкова, доколкото може да се ползува отъ паричното му възнаграждение. Ако ученикътъ не може да плаща, учительтъ отказва да го учи. Такива отношения сѫществуватъ и въ религиозния животъ на хората. Нѣкой проповѣдникъ поучава богатия човѣкъ. не за душата му, а за неговитѣ пари. Изобщо, нетрайнитѣ и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“.

Задачата на всички хора е да разбиратъ своитѣ вѫтрешни похвати, своитѣ вѫтрешни побуждения, да знаятъ, въ каква область действува съзнанието имъ: на физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ — при чувствата му, или въ умствения свѣтъ — при неговитѣ мисли. Разсѫжденията на човѣка се опредѣлятъ отъ областьта, въ която се движи съзнанието му. Запримѣръ, ако сте въ областьта на физическия свѣтъ, въпроситѣ лесно се решаватъ. Трѣбва ли да мислите много, колко правятъ две и три крини жито? Събирате числата две и три и получавате петь крини. Другъ е въпросътъ, когато се натъквате на чувствата и на мислитѣ си. Тѣ не се събиратъ, както величинитѣ на физическия свѣтъ. Тѣзи задачи изискватъ други разсѫждения. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нуждни сѫ много срѣдства. Тукъ не можемъ да съберемъ две и три и да получимъ резултатъ. Ако нѣкой проповѣдникъ отиде да проповѣдва на езичницитѣ, той не може да реши задачата си лесно. Той има предъ видъ да ги освободи отъ заблужденията, въ които се намиратъ, а това не е лесна задача. Освобождаването подразбира даване работа на човѣка. Да освободишъ нѣкого отъ пленъ, това значи, да му дадешъ нѣкаква работа. Като се топи, снѣгътъ се освобождава отъ пленъ. Той започва да се стича надолу, т. е. върши работа. Отъ една страна водата принася полза на растенията, на воденицитѣ, но отъ друга страна руши брѣгове, кърти дървета и т. н. Ще излѣзе, че освобождаването на едного причинява вреда на другиго. Така е при неразумнитѣ сѫщества. Обаче, свободата на разумнитѣ хора носи свобода на всички живи сѫщества.

Ние говоримъ за числата две и три като разумни и неразумни величини. Ако събирате два и три лева, ще получите петь лева, но тѣ нѣматъ съзнание за това, което става съ тѣхъ. Обаче, ако двама ученика отъ една гимназия се събератъ съ трима ученика отъ друга гимназия, тѣ съзнаватъ положението си като ученици и знаятъ, защо се събиратъ. На сѫщото основание казваме, че и връзкитѣ между сѫществата могатъ да бѫдатъ съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повръхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни и разумни сѫ връзкитѣ между две сѫщества, толкова по-голѣма е възможностьта за развиване на съзнанията имъ. Тѣ иматъ по-богатъ психически животъ. За да разберете тѣхнитѣ прояви, трѣбва да разберете цѣлокупния животъ на природата. Въпрѣки това, колкото по-разумни сѫ проявитѣ на човѣка, толкова поразбрани сѫ тѣ. Не е лесно да разберете проявитѣ на глупавия човѣкъ. — Защо? — Защото неговиятъ животъ е неорганизиранъ.

При единъ американски френологъ отишли десеть души, да измѣри главитѣ имъ и да имъ каже нѣщо. Тѣ влѣзли единъ следъ другъ въ стаята на френолога. Деветтѣ души останали доволни отъ казаното, но десетиятъ билъ недоволенъ. — Защо? — Защото френологътъ не му казалъ нищо. Той го запиталъ, защо и на него не каже нѣщо. Френологътъ отговорилъ: Писмото, което е написано на твоята глава, е много ситно, не мога да го прочета. Съ това той искалъ да каже, че на главата на този човѣкъ нѣма нищо особено. Значи, този човѣкъ билъ доста простъ. Той не е работилъ върху себе си, вследствие на което не могълъ да напише нѣщо важно на главата си.

Ценна е главата на човѣка, когато е богата по съдържание. Не е ли съдържателна, тя мѫчно се разгадава, мѫчно се чете по нея. Нѣкои мислятъ, че, ако не можете да четете по главата имъ, сѫ велики хора. И това е възможно. Великитѣ хора могатъ да се разбиратъ лесно, но могатъ да останатъ и неразбрани. Добре е да бѫдете отъ тѣзи велики и мѫдри хора, които рано или късно ще бѫдатъ разбрани. Не се стремете да бѫдете отъ онѣзи велики хора, които презъ цѣлата вѣчность ще останатъ неразбрани. Върхътъ Евересъ е неразбранъ още за хората. Той е толкова високъ, че е недостѫпенъ за изследване. Ще дойде день, когато хората ще го постигнатъ и ще знаятъ, какво представя той.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, въ коя область се намирате всѣки даденъ моментъ. Запримѣръ, ако въ даденъ случай вие имате разположение да работите физически, въ сѫщия моментъ не можете да учите, още повече не можете да изследвате причинитѣ и последствията на нѣщата. Може ли физически силниятъ да бѫде едновременно и умствено силенъ? Ако той е употрѣбилъ всичкото си време за развиване на мускулитѣ си, невъзможно е да бѫде еднакво силенъ и способенъ въ умствения свѣтъ. И обратно: умствено способниятъ не може да бѫде и физически силенъ. Правилно е човѣкъ да се развива еднакво и въ тритѣ свѣта — физическия, духовния и умствения. Пренебрегне ли единъ отъ тѣзи свѣтове за смѣтка на другитѣ, той нарушава хармонията между силитѣ на своя организъмъ. Развитието на ума не зависи отъ развитието на физическото тѣло. Ако земедѣлецътъ произвежда грамадни количества жито, това не показва, че той е много интелигентенъ. Неговата алчность го заставя да работи много, да изкара повече жито, да се осигури. Умствениятъ работникъ не произвежда много жито. Той се задоволява съ малко. Ще кажете, че онзи, който произвежда много жито, си служи съ модерни срѣдства, а сѫщевременно има предъ видъ благото на другитѣ хора. Важно е, какъ услужва на хората: даромъ, или съ пари. Ако имъ услужва съ пари, това всички правятъ. Изкуство е човѣкъ да има предъ видъ благото на своитѣ ближни като свое благо.

Съвременнитѣ хора, главно материалиститѣ, се радватъ на голѣмитѣ производства, на многобройнитѣ фабрики. Тѣ се радватъ, че умътъ работи. Вѣрно е, че умътъ работи, но какво придобива човѣкъ въ морално отношение? Ако умътъ се развива, а моралътъ отпада, какво придобива човѣкъ? Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който благата се разпредѣлятъ равномѣрно. Ако единъ човѣкъ е богатъ, всички трѣбва да бѫдатъ богати. Разликата е въ степеньта на изобилието. Запримѣръ, когато снѣгътъ на върховетѣ се топи, и долинитѣ се ползуватъ отъ тѣхното богатство. Щомъ снѣгътъ изчезне, и долинитѣ обедняватъ. Като знаете това, не се радвайте на богатството си, не мислете, че сами сте го придобили. Други сѫ работили за васъ. Ако тѣ престанатъ да работятъ, вашето богатство ще изчезне. Каквото става въ видимия свѣтъ, сѫщото става и въ невидимия. Както рѣкитѣ и изворитѣ на земята пресъхватъ, премѣстватъ се и отново се явяватъ, така и въ духовния, и въ умствения свѣтъ рѣкитѣ и изворитѣ се отдръпватъ отъ едно мѣсто и започватъ да извиратъ на друго. Тази е причината, поради която често ученитѣ казватъ, че нѣкѫде е настаналъ духовенъ и умственъ гладъ. Този гладъ води къмъ израждане — физическо, духовно и умствено. Снѣговетѣ спасяватъ хората отъ израждане. Щомъ паднатъ голѣми снѣгове, тѣ се скриватъ по домоветѣ си, но се радватъ, защото се създаватъ нови условия за забогатяване.

И тъй, страданията не сѫ нищо друго, освенъ снѣгове, навалѣли по върховетѣ на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ. Тѣзи снѣгове носятъ богатство за човѣка. Ако нѣма снѣгове, т. е. ако нѣма страдания, човѣкъ е осѫденъ на крайна сиромашия, на фалиране. Страданията сѫ причина за прииждане на нови енергии въ живота. Ако нѣма страдания, никакво прииждане на енергия нѣмаше да сѫществува. Хората не обичатъ страданията, защото не сѫ дошли до ония методи, чрезъ които да трансформиратъ придобититѣ енергии, вследствие на което изпитватъ неприятни състояния. Приятно ви е, когато се рѫкувате съ приятеля си. Колкото силно да стисне рѫката ви, вие сте доволни. — Защо? — Защото съ стискането на рѫката ви, той предава часть отъ своята енергия и доказва, че ви обича. Понеже и вие имате разположение къмъ него, приемате енергиитѣ му и лесно се справяте съ тѣхъ. Колкото по-здраво стисне рѫката ви, толкова повече ви обича. Когато дърводѣлецътъ постави дъскитѣ между менгемето и ги стисне здраво, да се слепятъ, казвате за него, че е добъръ майсторъ. Ето защо, както обичате приятеля си и се справяте съ неговитѣ енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно съ енергиитѣ, които излизатъ отъ него. Разчитайте на енергиитѣ, които идатъ чрезъ страданията. Тѣ внасятъ нѣщо добро въ човѣка. Разчитайте на онзи, който хваща здраво. Ако е вашъ приятель, той ще ви помага въ всички случаи на живота. Ако ви е неприятель, мѫчно можете да се освободите отъ рѫката му. Какво прави силниятъ стражарь? Като хване апаша, той го държи здраво въ рѫцетѣ си. На такива стражари обществото може да разчита, да се чувствува защитено отъ тѣхъ. Само онзи човѣкъ може да държи нѣщата здраво, който има излишъкъ отъ енергия въ себе си.

Като говоримъ за физическата енергия, ние я разглеждаме като резултатъ на умствения животъ отъ миналитѣ поколѣния. Ако не можете да опредѣлите, какъвъ е билъ центърътъ на умствената дейность на човѣка въ неговото минало, не можете да опредѣлите нито настоящето, нито бѫдещето му. Ако знаете настоящето положение на човѣка, ще знаете и неговото минало и бѫдеще. Да разгадаете нѣщо, да решите една задача, това не значи, че трѣбва да проникнете въ всички тайни на природата. За решаването на една задача се иска поне едно условие. Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ духовния свѣтъ, ще придобиятъ изведнъжъ много знания. Човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ, безъ да придобие нѣкакво знание. Какъвто е влѣзълъ, такъвъ ще излѣзе. Нѣкой се хвали, че е ходилъ въ духовния свѣтъ, а знае за него толкова, колкото и онзи, който не е ходилъ. За да придобие нѣщо отъ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има разбирания — да знае, какъ да използува неговитѣ блага. Запримѣръ, ако влѣзе неподготвенъ въ една библиотека, той ще види само полици, пълни съ книги; ако влѣзе въ единъ магазинъ, ще види много стока безъ да може да си купи нѣщо; ако влѣзе въ една гимназия и посети единъ класъ, ще види, че ученицитѣ седатъ мирно на чиноветѣ си и слушатъ, какъ учительтъ преподава. Ако влѣзе въ двора на гимназията, когато ученицитѣ сѫ въ междучасие, ще види, че тѣ играятъ, пѣятъ, скачатъ. Ако не разбира нѣщата, той ще извади криво заключение за тѣхъ, ще каже, че библиотеката е мѣсто, пълно съ полици; магазинътъ е мѣсто, пълно съ стока; гимназията — мѣсто, дето влизатъ ученици и т. н. Обаче, защо сѫ полѝцитѣ въ библиотеката, защо е стоката въ магазина, защо ученицитѣ посещаватъ училището, той не знае. Ако не разбира съотношенията на нѣщата, като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще си състави за него такова мнение, каквото и за физическия. Той ще каже, че и духовниятъ свѣтъ е така неорганизиранъ, както физическиятъ. Той не познава нито физическия свѣтъ, нито духовния. При сегашното си съзнание, човѣкъ не може да отиде въ духовния свѣтъ. И да влѣзе тамъ, той не може да задържи нито едно впечатление отъ него въ съзнанието си. Следователно, когато човѣкъ не може да запази никакъвъ отпечатъкъ въ съзнанието си за това, което е видѣлъ, все едно, че нищо не е видѣлъ.

Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате, да познавате органитѣ си, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Запримѣръ, като погледнете показалеца си, вие трѣбва да знаете, защо формата му е заострена, или тѫпа. Ако показалецътъ ви при основата си е дебелъ, а на върха заостренъ, причината се крие въ теченията, които излизатъ отъ организъма. Пръстътъ може да се уподоби на рѣка която въ основата си има притоци, които я правятъ пълноводна. Колкото отива къмъ края си, тя намалява. Човѣкъ съ остри пръсти изразходва много енергия, понеже става голѣмо изтичане. Колкото по-тѫпи сѫ върховетѣ на пръститѣ, толкова по-малко енергия изтича презъ тѣхъ. Хора съ заострени пръсти сѫ нервни, енергични. Нервниятъ човѣкъ е като огънь. Понеже иска да се прояви, енергията предизвиква голѣмо напрежение въ него. Нервниятъ човѣкъ е крайно активенъ, но не болезненъ. Умътъ му е подвиженъ, бързо схваща идеитѣ. Той е бързъ и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ действията си. Каквото предприема, добре го обмисля. Като се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, не я отлага, но веднага пристѫпва къмъ решаването ѝ. Който не разбира, какво представя нервниятъ човѣкъ, страхува се да не стане нервенъ. Подъ понятието „нервность“ разбиратъ нѣкакво болезнено състояние. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ нервенъ, т. е. активенъ. Най-съвършената система въ човѣка е нервната. Следователно, добре е, когато нервната система е въ действие. Докато тя се проявява правилно, човѣкъ мисли, чувствува и действува добре. Когато срещнете такъвъ човѣкъ, не казвайте, че е нервенъ, но кажете, че нервната система въ него работи правилно. Оплаква ли се нѣкой, че е нервенъ, ние разбираме, че той не е нервенъ въ правия смисъль на думата, но е човѣкъ съ разслабена нервна система. Такъвъ човѣкъ иска да се прояви, но не може, затова е неспокоенъ. Той трѣбва да каже: Азъ се безпокоя, че не мога да се проявя, както трѣбва, т. е. не мога да проявя нервната си система.

Нервната система е съставена отъ безброй влакънца, които възприематъ впечатленията отъ външния свѣтъ и ги предаватъ навънъ чрезъ мисъльта. Осакатятъ ли се тия влакънца, осакатява се и нервната система. Влакънцата не сѫ нищо друго, освенъ антени, т. е. възприематели и предаватели. Слабата паметь се дължи на осакатяване на нервнитѣ влакна. Щомъ се подобри състоянието имъ, паметьта се усилва. Това става по много начини. Единъ отъ тѣхъ е храната, която човѣкъ възприема. Запримѣръ, за усилване на мозъчната енергия се препорѫчватъ орѣхи, но трѣбва да се знае, какъ да се ядатъ. Сѫщо така се препорѫчватъ различни растения. Ученитѣ хора се занимаватъ съ растенията и търсятъ между тѣхъ такива, които могатъ да въздействуватъ на нервната система. Както идеитѣ въздействуватъ върху психическия животъ на хората, така растенията въздействуватъ върху нервната система. Алхимицитѣ сѫ търсили жизнения елексиръ, за да направятъ човѣка безсмъртенъ. Той сѫществува и като идея. Важно е човѣкъ да намѣри такава идея, която да го направи безсмъртенъ. Както храната опредѣля здравословното състояние на човѣка, така и идеитѣ обуславятъ нормалното развитие на неговия психически животъ. Адамъ, който живѣлъ въ рая и се хранилъ съ най-интелигентнитѣ растения и плодове, се отличавалъ съ голѣма ученость. Той далъ на всички животни имена, съответни на характера имъ. Това може да направи само онзи, който има знания. Ученъ човѣкъ билъ Адамъ, но като напусналъ рая, изгубилъ знанията си. — Защо? — Защото билъ лишенъ отъ онази храна, която ималъ въ рая. Храната го правѣла ученъ. Не може човѣкъ да се храни съ свинско, съ козе месо и да стане великъ. Иоанъ Кръститель се хранѣлъ съ медъ и акриди. Медътъ смекчавалъ малко характера му. Той билъ много енергиченъ. Акридитѣ пъкъ му придавали веселость и добро разположение. Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ научно. Правете опити, да видите, какво въздействие указватъ върху човѣка различнитѣ храни. Наблюдавайте нѣщата, изучавайте ги, да видите, какви знания ще придобиете.

Изучавайте явленията въ живота и въ природата, безъ да вадите бързи заключения. Съ бързане работитѣ не се уреждатъ. Запримѣръ, ако пипнете рѫката на нѣкого и усѣтите, че е студена, казвате, че кръвообръщението на този човѣкъ не става правилно. Ако цвѣтътъ на рѫката е жълтеникавъ и венитѣ силно издути, вие веднага се произнасяте, че рѫката е на старъ човѣкъ. Това не е наука. Важно е да опредѣлите колко енергия изтича отъ тази рѫка и колко се възприема. Какво показватъ издутитѣ вени? Който има издути вени на рѫцетѣ си, той се намира подъ голѣмо напрежение, очаква нѣщо. Ако е старъ, той очаква да дойде при него нѣкой младъ, да му предаде службата си. Издутитѣ вени на рѫката показватъ, че човѣкъ иска да даде нѣщо. Ако венитѣ сѫ хлътнали навѫтре, човѣкъ нѣма какво да дава.

Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ нѣщата всестранно. Не е достатъчно да кажатъ, че 2+3=5. Тѣ трѣбва да отидатъ по-далечъ, да проникнатъ въ съдържанието на числата. Тѣ събиратъ, изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ, безъ да знаятъ подбудителнитѣ причини на тия действия. Лесно е да извадишъ 2 отъ 3, да умножишъ 2 на 3, или да раздѣлишъ 3 на две. Външната страна на тия действия има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако иска да разгледа тия действия въ чувствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху тѣхното съдържание. И най-после, като дойде до умствения свѣтъ, той трѣбва да проникне въ смисъла на тия действия. Оттукъ вадимъ заключението: физическиятъ свѣтъ се занимава съ формитѣ на нѣщата, чувствениятъ — съ съдържанието имъ, а умствениятъ — съ тѣхния смисълъ.

Мнозина се питатъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота се крие въ яденето. Ако това е така, научилъ ли е човѣкъ, какво съдържание и какъвъ смисълъ има всѣка храна? Нѣкой изяде една ябълка, безъ да си отговори, какви елементи съдържа тя, отде е дошла, подъ влиянието на коя планета се намира и т. н. Това трѣбва да се изучава всѣка година, понеже миналогодишнитѣ ябълки не приличатъ на тазгодишнитѣ нито по съставъ, нито по влияние на планетитѣ. Това днесъ не ви интересува, защото не можете да го използувате. Днесъ съзнанието ви се приготвя, за да можете въ бѫдеще да се ползувате отъ храната, която употрѣбявате. Всѣки плодъ крие въ себе си лѣчебна сила, която трѣбва да се използува. Ако сте нервно възбуденъ, изяжте три петровки ябълки, и неразположението ви ще изчезне. — Възможно ли е това? — Направете опитъ и ще се увѣрите. Ако неразположението ви изчезне, думитѣ ми сѫ вѣрни. Не питайте, кое е вѣрно и кое не, но прилагайте.

Задръжте въ ума си следната мисъль: между всички явления въ свѣта има известно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна. Тъй щото, ще знаете, че всѣко физическо явление има отражение въ духовния и въ умствения свѣтъ. Както между формата, съдържанието и смисъла има известно съотношение, така и между всичкитѣ свѣтове сѫществува известна връзка. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ тежи 75 килограма. Това тегло отговаря на неговото съдържание, както и на неговия умственъ животъ. Дойдете ли до теглото на другъ човѣкъ, за него се изискватъ съвършено други числа. Изобщо, за всѣки даденъ случай е опредѣлено специфично число. Запримѣръ, като наблюдавате хората, виждате, че носътъ на всички хора е различенъ. Нѣкои хора иматъ дълги носове, а други — кѫси. Споредъ физиогномиститѣ, дългиятъ носъ е признакъ на интелигентност. Устата, носътъ, очитѣ, веждитѣ сѫ главнитѣ антени на човѣшкото лице. Тънкитѣ вежди възприематъ по-фини чувства, а дебелитѣ — по-груби, т. е. чувства отъ физически характеръ. Хора, които иматъ тънки вежди, минаватъ за духовни. Тѣ иматъ добре развита интуиция. По характеръ сѫ меки. Мекотата не подразбира слаба воля. Ако такъвъ човѣкъ срещне мечка на пѫтя си, той ще я поглади малко, и тя ще клекне на земята. Тогава той може да се разговаря съ нея. Ако човѣкъ съ дебели вежди срещне мечка, той ще я хване за ушитѣ, ще я търколи на земята и ще каже: Ще знаешъ, че съ мене не може да се играе. И двамата сѫ юнаци, но единиятъ се справя съ мечката по мекъ начинъ и се разговаря съ нея, а другиятъ я събаря на земята, стѫпва съ кракъ върху гърба ѝ и се заканва срещу нея. Единиятъ изразходва повече енергия, а другиятъ — по-малко.

Следователно, който изразходва най-много енергия, живѣе на физическия свѣтъ; който изразходва по-малко енергия, живѣе въ духовния свѣтъ; който изразходва най-малко енергия, т. е. колкото е нуждна въ даденъ случай, той живѣе въ Божествения свѣтъ. Тамъ всичката енергия се използува разумно. Физическиятъ свѣтъ разполага съ много енергия, вследствие на което малко се използува, а повече се разпилява. Ако едно сѫщество отъ духовния свѣтъ слѣзе на земята, то ще се ползува отъ физическата енергия нѣколко хиляди години и пакъ ще остане часть отъ енергията неизползувана. Физическиятъ човѣкъ, обаче, едва изкарва 50 — 60 години съ енергията, която му е дадена, и като я свърши, заминава за другия свѣтъ. Заминаването на човѣка за другия свѣтъ не е нищо друго, освенъ запасяване съ нова енергия. Човѣкъ умира, за да вземе ново количество енергия и пакъ да се върне на земята. Скѫпо струва тази енергия. Десетки години човѣкъ трѣбва да пѫтува отъ този до онзи свѣтъ докато си набави нуждната енергия.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

5. Лекция отъ Учителя, държана на

10. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...