Jump to content

1930_09_26 Милосърдие и користолюбие


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Милосърдие и користолюбие

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на физическия и на духовния свѣтъ.“

Тема за следния пѫть: „Влиянието на сладкитѣ и кисели храни върху човѣшкия организъмъ“.

Сегашнитѣ хора трѣбва да поставятъ съзнанието си далечъ отъ житейското море. Както вълнитѣ на морето заличаватъ всичко написано на морския брѣгъ, така и житейското море заличава всичко написано въ човѣшкото съзнание. Казвате: Не трѣбва ли да ходимъ при морето? — Можете да ходите при морето, но не трѣбва да живѣете при него. Вълнитѣ на морето не трѣбва да се блъскатъ въ вашето съзнание. Като се блъскатъ въ съзнанието ви, тѣ заличаватъ всичко, което пишете. За да не става това, стойте далечъ отъ морето. Съ други думи казано: Не привличайте свѣта близо до сърдцето си. Всички хора, особено младитѣ, като мислятъ, че благата идатъ отъ свѣта, увличатъ се въ него, турятъ го близо до сърдцето и до съзнанието си, вследствие на което страдатъ. Много естествено! Тѣ не познаватъ законитѣ на свѣта и не могатъ да се справятъ съ него.

Свѣтътъ е опитно училище. Който влѣзе въ него, трѣбва да познава законитѣ и елементитѣ, съ които той работи. Ако не ги познава, човѣкъ се натъква на противоречия и мѫчнотии. За да влѣзе въ свѣта и да излѣзе незасегнатъ отъ него, той трѣбва да е завършилъ своето развитие. Само съвършениятъ човѣкъ може да работи съ елементитѣ на свѣта и да се ползува отъ тѣхъ. Понеже хората влизатъ въ свѣта като несъвършени още, тѣ живѣятъ малко време и умиратъ. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да живѣе дълго време на земята. Ако той живѣе на земята хиляда години, нищо нѣма да остане отъ него. Той ще изопачи характера си толкова много, че въ края на краищата, вмѣсто да придобие нѣщо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза въ училище, безъ да знае нито програмата, нито законитѣ, които го управляватъ?

Мнозина казватъ, че свѣтътъ е мѣсто, дето се проявяватъ науката, изкуствата, религията и т. н. Ние отричаме това. — Защо? — Подъ думата „свѣтъ“ въ тѣсенъ смисълъ, разбираме външната страна на нѣщата, която мами човѣка и го въвежда въ заблуждения и противоречия. Другъ е въпросътъ, ако разглеждаме свѣта въ широкъ смисълъ на думата, като проява на Битието, на Козмоса. Тамъ вече спадатъ и науката, и религията, и изкуствата. И външниятъ свѣтъ си служи съ тѣхъ, но като съ украшения, както младата мома се кичи и нарежда съ хубави дрехи, съ златни пръстени и гривни. Тя се кичи съ тѣхъ, но сама нищо не е изработила. Какво придаватъ коприненитѣ дрехи на момата? Съ тѣхъ става ли тя по-благородна? Какво печели човѣкъ, ако постоянно носи въ джоба си научни книги, безъ да ги чете? Какво придобива войникътъ, ако на гърдитѣ му закачатъ кръстове за храбрость, безъ да е ходилъ на война? Човѣкъ придобива нѣщо само тогава, когато обработи нѣщата, и тѣ ставатъ негова плъть и кръвь. Истински придобивки сѫ ония, съ които човѣкъ разполага на всѣко време и които измѣнятъ характера му, внасятъ въ него нѣщо благородно и устойчиво.

Какво става съ восъка, като го турите на огъня? Отъ огъня той се топи, става теченъ. Обаче, щомъ го отдѣлите отъ отъня, той отново се втвърдява. — Какво е придобилъ восъкътъ? — Нищо особено. По характеръ много хора сѫ подобни на восъкъ. Докато сѫ въ огъня, тѣ сѫ меки, подвижни; щомъ излѣзатъ отъ огъня, отново се втвърдяватъ. Това сѫ неустойчивитѣ характери въ свѣта. Тѣ сѫ подобни още на гайдата, съ която българинътъ си служи. Докато има въздухъ, гайдата свири. Щомъ въздухътъ излѣзе, тя се свива и млъква. И свѣтътъ може да се уподоби на гайда. Докато разумностьта е въ свѣта, той привлича хората. Щомъ разумностьта напусне свѣта, той губи своята красота, и всички бѣгатъ далечъ отъ него. Разумностьта е въздухътъ, който пълни свѣта и му дава възможность да свири. Гайдата е ценна, докато има въздухъ. Тъй щото, ако свѣтътъ ви привлича заради разумностьта си, има смисълъ да се стремите къмъ него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външность, т. е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща отъ въздуха, нищо нѣма да остане отъ нея. Това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да бѣгате отъ него. Живѣйте въ свѣта, но заради разумностьта въ него. Изучавайте разумностьта и я прилагайте въ живота си. Съ други думи казано: Възприемайте само чиститѣ тонове, които излизатъ отъ свѣта. Разработвайте ухото си така, че да различава чиститѣ тонове отъ нечиститѣ, да възприема само чиститѣ и да ги отправя къмъ душата си. При това положение, живѣенето въ свѣта се осмисля.

Кѫде е разумностьта въ човѣка: вънъ отъ него, или вѫтре въ него? Когато човѣкъ спи, разумностьта е вънъ отъ него. Когато се събуди, разумностьта е въ него. Тогава той започва своята истинска дейность. Сѫщото може да се каже и за семето. Докато е въ хамбара, то е въ спящо състояние, и съзнанието е вънъ отъ него. Щомъ се посѣе въ земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява нѣкаква дейность. Привидно, условията на посѣтото семе сѫ неблагоприятни, но тѣ носятъ неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плодъ, само ако го поставите въ пръстьта, подъ действието на влагата и на слънчевата свѣтлина и топлина. Сѫщитѣ условия сѫ нужни за израстването на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Вие не можете да реализирате една мисъль или едно свое желание, ако тѣ не хванатъ коренъ въ васъ. Да хванатъ коренъ, това значи, да сте ги посадили въ съответна за тѣхъ почва. Следъ това трѣбва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата свѣтлина и топлина. Само при тѣзи условия можете да очаквате отъ тѣхъ плодъ. Който не разбира законитѣ на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога, Той да свърши останалата работа. Не, ти самъ ще разорешъ земята, ще посѣешъ семето, ще го загърлишъ и следъ това ще го оставишъ на Бога. Влагата, топлината и свѣтлината сѫ въ Негови рѫце.

Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а, въпрѣки това, се запитва, защо свѣтътъ е направенъ така, а не по другъ начинъ. Когато отивате на концертъ, да слушате нѣкой великъ цигуларь, вие питате ли, защо държи цигулката и лѫка си по този начинъ, защо свири така, или го слушате и се учите отъ него? За васъ е важно да слушате, какъ свири и да се учите отъ него, а какъ държи цигулката и лѫка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на нѣкой виденъ професоръ, за васъ е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е безъ значение и красотата на езика, съ който хората си служатъ, но на първо мѣсто е съдържанието и смисъла на речьта имъ. Не е достатъчно човѣкъ да знае само максимитѣ на живота, но той трѣбва да знае методитѣ на приложението имъ. Чувате да се говори, че трѣбва да бѫдемъ добри, благородни. Обаче, добротата и благородството придобиватъ ли се, или човѣкъ се ражда съ тѣхъ? Човѣкъ се ражда добъръ и благороденъ, но той трѣбва да прояви добротата и благородството си, които сѫ вложени въ душата му. Въ помощь на това му идатъ условията. Казвамъ на едного: Развържи кесията си. Има смисълъ човѣкъ да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е сѫщо да му се казва да я развърже.

Следователно, когато се казва на хората, че трѣбва да бѫдатъ добри, благородни, справедливи, това подразбира, че тѣ сѫ пълни кесии. Природата е вложила въ тѣхъ доброто, което всѣки моментъ могатъ да проявятъ. Като знаете това, прилагайте следнитѣ правила въ живота си: ако хамбарътъ ви е празенъ, отваряйте го, само когато искате да турите нѣщо въ него; ако хамбарътъ ви е пъленъ, отваряйте го, само когато искате да извадите нѣщо отъ него, а не да притурите още нѣщо. Ако хамбарътъ ви е пъленъ, нѣма защо да го препълвате; ако е празенъ, трѣбва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нѣщо отъ него. Пълния хамбаръ ще отваряте, за да вадите нѣщо отъ него; празния ще отваряте, за да туряте нѣщо въ него. Ако постѫпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте отъ него и на другитѣ. Желаете ли само да прибавяте, безъ да давате на другитѣ, шишето ви ще се пръсне.

И тъй, щомъ ви се даватъ известни условия, вие трѣбва да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Ако трѣбва да вземете нѣщо, ще вземете; ако трѣбва да турите, да дадете нѣщо отъ себе си, ще дадете. Ако не можете да използувате условията, които ви сѫ дадени, вие не сте за тѣхъ. Запримѣръ, дойде ви нѣкоя болесть. Тя е условие, задача, която трѣбва да решите правилно. — Ама защо ми дойде тази болесть? — Това не е важно. Важно е, какъ ще се справите съ нея. Преди всичко, трѣбва да намѣрите причината на болестьта. Всѣка болесть се предшествува отъ известно неразположение физическо или психическо. Като намѣрите неразположението, ще намѣрите и причината, която го предизвиква. По този начинъ лесно ще се справите съ болестьта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естественитѣ науки, математика, философия и т. н. Щомъ имате знания, трѣбва да ги прилагате.

Мнозина изучаватъ математика, работятъ съ числата, но ги разглеждатъ само като количествени величини. Освенъ количество, числата съдържатъ въ себе си още и енергия. Запримѣръ, повече работници свършватъ повече работа, не само защото сѫ повече на брой, но защото енергията имъ е повече. Ако две тѣла сѫ нагрѣти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души иматъ различна температура, по-интелигентенъ е онзи, който има по-висока температура. Вибрациитѣ на неговата мисъль сѫ по-високи и по-многобройни. Човѣкъ представя съвокупность отъ числа, всѣко отъ които има опредѣленъ брой вибрации. Въ това отношение, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка е число, съ опредѣленъ брой трептения и съ опредѣлено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислитѣ и чувствата си въ количествено отношение на топлина, свѣтлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното мѣсто. Ако искате да разтопите нѣкой мѫчнотопимъ металъ, ще употрѣбите висока температура. Приложите ли къмъ него низка температура, нищо нѣма да свършите. Следователно, ако искате да свършите нѣкаква важна работа, ще приложите мисъль, която има висока температура, т. е. голѣма свѣтлина и топлина.

Когато изучавате хората, виждате, че всѣки човѣкъ отговаря на известно число. Запримѣръ, срѣщате едного и виждате, че е бръзъ въ проявитѣ си. Той не е способенъ за научни изследвания, които изискватъ бавна, планомѣрна работа. Като го измѣрите, виждате, че той е високъ 1.90 см., а широчината на гърдитѣ му е 35 см. Този човѣкъ има тѣсно сърдце; каквато работа започне, той иска да я свърши часъ по-скоро. Това не е правиленъ методъ. Важно е човѣкъ да свърши започнатата работа, а кога ще стане това, не е важно. Нѣкой гради кѫща, иска да я свърши по-скоро. Той има предъ видъ материалнитѣ блага. Като свърши кѫщата си по-скоро, ще може веднага да я даде подъ наемъ и да се ползува отъ нея. Следователно, въ всѣка бърза работа се крие нѣщо користно, нѣкакъвъ материаленъ интересъ. Въ духовния свѣтъ обръщатъ внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова тамъ не бързатъ. Желанието на човѣка да бѫде ученъ е свързано съ придобиването на много знания. Въ този смисълъ, учениятъ представя натоварена кола. Съ какво е натоварена колата— съ знание, съ жито, или съ скѫпоценности, не е важно. Срѣща-. те двама души: единиятъ носи сто килограма жито, а другиятъ — едно зрънце. Който носи стотѣ килограма, той има предъ видъ яденето. Който носи само едно зърно, той мисли да го посѣе. Той знае да яде, но знае и да сѣе.

Какво означава яденето? Да ядешъ, това значи, да мислишъ. Нѣкои хора могатъ само да мислятъ, но не и да творятъ, т. е. да сѣятъ. Като посѣете едно житно зърно, вие изучавате процеситѣ на покълването, на растенето, на цъвтенето, на връзването на плода и на узрѣването му. Като изучавате тия процеси, вие придобивате постоянство и търпение. Само по този начинъ взимате участие въ процеситѣ, презъ които минава житното зърно. Не е достатъчно човѣкъ да отваря само хамбаритѣ и да вади оттукъ-оттамъ по нѣколко килограма жито, но той трѣбва да се научи да сѣе. Сегашнитѣ хора повече взиматъ наготово нѣщата, отколкото сами да творятъ. Взимате книгата на единъ авторъ, на втори, на трети и я четете. И това е добре, но сѫщевременно и вие трѣбва да творите. Всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една малка нива, която самъ да обработва и засѣва. Всѣко знание или изкуство, което човѣкъ придобива, както и всѣка работа, която върши, не е нищо друго, освенъ сѣене.

Да се върнемъ пакъ къмъ числата, като живи величини. Запримѣръ, всѣка мисъль, всѣко чувство представя опредѣлено число и линия. Ако произнесете думата милосърдие правилно, вие веднага си представяте известно число и линия. Милосърдието представя правилна крива линия, съ голѣма височина, като кубе. Думата користолюбие е сѫщо крива линия, но вдлъбната, като чиния. Въ това отношение, милосърдието и користолюбието иматъ точно противоположни направления. Милосърдниятъ човѣкъ представя пълна чаша, която всѣки моментъ се обръща съ устата надолу, готова да дава. Користолюбивиятъ е чаша, обърната съ устата нагоре, готова да взима, да се пълни. Милосърдниятъ се бележи съ знака плюсъ, а користолюбивиятъ — съ минусъ. Обаче, следъ време користолюбието става положително. Всѣка користолюбива мисъль, въ края на краищата се превръща въ положителна.

Какъ се превръща користолюбието въ милосърдие? Когато чашата на користолюбивия се препълни, той не може вече самъ да я носи и търси нѣкой, да му помогне. Щомъ нѣкой човѣкъ му се притече на помощь, той е длъженъ да му даде нѣщо отъ изобилието си. Тъй щото, първоначално човѣкъ дава по необходимость, докато придобие навика, естествено и доброволно да дава. Щомъ развие милосърдието си, той не се стреми повече къмъ взимане. Дето влѣзе, той е готовъ да помага: оглежда се, кѫде може да предложи услугитѣ си. Като види, че нѣкой пъшка подъ тежестьта на пълната си чаша, веднага отива да му помогне. Ако помогне на десеть души презъ деня, той спечелва повече, отколкото ако очаква на хората да пълнятъ чашата му. Това значи, че той е научилъ вече урока си. Следователно, когато чашата на користолюбието се напълни, следъ време тя започва да се празни вследствие на което се превръща въ чаша на милосърдието. Въ този смисълъ, мѫчнотиитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ условия за превръщане на користолюбието въ милосърдие, т. е. превръщане на отрицателнитѣ сили въ положителни. Иска, или не иска, природата заставя човѣка да дава. Ако доброволно не дава, той ще се намѣри на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде нѣкой да го извади оттамъ.

Задачата на природата е да застави хората да работятъ и да мислятъ. Мисъльта, като процесъ, е свързана съ яденето. Както при яденето човѣкъ трѣбва да дъвче добре храната си, така трѣбва да асимилира и мислитѣ си, да се ползува разумно отъ тѣхъ. Отъ мислитѣ на човѣка зависи неговото бѫдеще. Мисленето е единствениятъ процесъ, който човѣкъ върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробоветѣ си, а мисли — за себе си. Като мисли, човѣкъ плаща труда и работата на стомаха и на дробоветѣ си. Каквото задържи той отъ своитѣ мисли, това е неговата заплата. Нѣкои ще възразятъ, че иматъ право да ядатъ и да дишатъ. Ако дадатъ на стомаха да яде, той ще яде; ако дадатъ на дробоветѣ да дишатъ, ще дишатъ. Обаче, човѣкъ има право и да мисли. Мисленето е единствениятъ процесъ, който продължава и следъ смъртьта. Като замине за другия свѣтъ, човѣкъ нито яде, нито диша, но мисли.

И тъй, сѫщественото нѣщо въ живота е мисъльта. — Ама трѣбва да ядемъ! — Съгласенъ съмъ. — Трѣбва да дишаме. — И съ това съмъ съгласенъ. Сѫщественото, обаче, е мисъльта. Правата мисъль е вѣчна. Тя следва човѣка навсѣкѫде. Щомъ е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползувате отъ него. Не е достатъчно само да усѣщашъ свѣтлината на ума и топлината на сърдцето, но трѣбва да ги възприемашъ и обработвашъ въ себе си, за да се ползувашъ отъ тѣхъ. Ето защо, правата мисъль е ценна за човѣка дотолкова, доколкото да му разкрие живота въ всичкитѣ негови вѫтрешни и външни прояви.

Задача за всички хора на земята е да изучаватъ живота въ сегашното му проявление. Какъвъ е билъ животътъ въ миналото, не е важно; какъвъ ще бѫде въ далечното бѫдеще, сѫщо не е важно. Важенъ е настоящиятъ животъ. За да го разбере и проучи, човѣкъ се нуждае отъ чиста и права мисъль, която изключва страха, подозрението, съмнението и т. н. На какво се дължи страхътъ? — На несполучливитѣ опити въ миналото на човѣка. Като носи въ себе си далеченъ, смѫтенъ споменъ за неуспѣхитѣ си, човѣкъ се е наплашилъ толкова много, че мѫчно се решава да пристѫпи къмъ нови опити. Само справедливостьта е въ състояние да премахне страха отъ човѣка. Ако отидете въ държава, въ която нѣма редъ и порядъкъ, нито справедливость, ще видите, че поданицитѣ на тази държава сѫ крайно страхливи. Тамъ, дето владѣе пъленъ редъ и порядъкъ и справедливость, страхътъ отсѫтствува. — Защо? — Хората разчитатъ на устойчивитѣ нѣща. Кой не разчита на здравия параходъ? Кой не разчита на силния конь? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силниятъ, най-разумниятъ, най-мѫдриятъ. Следователно, който се страхува, той е слабъ въ мисъльта си и не уповава на Бога. Слабата мисъль и колебливата вѣра внасятъ страха въ човѣка. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората сѫ лоши. Това сѫ второстепенни работи. Ще знаете, че вѣрата ви е слаба. Работете върху себе си, да усилите вѣрата си, да изправите погрѣшкитѣ си. Не е лесно да изправи човѣкъ погрѣшкитѣ си. Тѣ се дължатъ на хиляди оплитания въ миналото. Днесъ всѣки трѣбва да вземе при себе си вѫжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъгъ периодъ на работа върху себе си.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ новъ начинъ на възпитание; тѣ трѣбва да се изучаватъ, да знаятъ, презъ какви епохи сѫ минали. Въ характера и въ проявитѣ си човѣкъ носи отпечатъцитѣ на епохитѣ, презъ които е миналъ. Като изучавате себе си, както и ближнитѣ си, виждате, че сегашниятъ човѣкъ живѣе още въ своето минало. Ето защо, докато не се освободи отъ миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие въ себе си стари, отживѣли времето си форми, вследствие на което човѣкъ трѣбва да ги остави настрана. Нѣкой казва за себе си, че е сериозенъ човѣкъ, справилъ се е вече съ миналото. — По какво познавате сериозния човѣкъ? — По мислитѣ, които го интересуватъ. — Какви сѫ мислитѣ му?— Не зная, какви сѫ мислитѣ му, но все надолу гледа и постоянно е замисленъ. — Не, мислещиятъ човѣкъ не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещиятъ човѣкъ е вглъбенъ въ себе си. Мисъльта му е всѣкога права. Отъ центъра на слънцето къмъ горната часть на главата му е отправенъ единъ перпендикуляръ. Това показва, че неговата мисъль е свързана съ центъра на слънцето. Ако отъ главата на даденъ човѣкъ не е издигнатъ перпендикуляръ къмъ слънцето, ние казваме, че мисъльта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъль обновява и весели човѣка.

Искате ли да бѫде мисъльта ви всѣкога права, съ отвесъ къмъ слънцето, направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40 — 45 см. и леко я прикрепете на източната страна въ стаята си. Въ срѣдата на дъсчицата да виси коприненъ конецъ, на края на който закачете малка тежесть — камъче, сребъренъ левъ, или малка златна монета. Така прикрепенъ, конецътъ ще ви дава идея за отвеса на мисъльта. Щомъ погледнете къмъ него, ще кажете: Искамъ да имамъ права мисъль, т. е. отвесъ къмъ слънцето. Съ други думи казано: искамъ да имамъ прави отношения къмъ Бога. Който има правилни отношения къмъ Бога, мисли за Него и Го обича. Щомъ Го обича, той Го разбира. Ако нѣма правилни отношения къмъ Бога, човѣкъ се страхува отъ Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право.

Този законъ е вѣренъ и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човѣкъ винаги трѣбва да работи съ любовь. Каквато наука изучава, трѣбва да вложи любовь. Дето е любовьта, тамъ е успѣхътъ. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Ако изучавате числата съ любовь, вие ще дойдете до известни открития. Днесъ вие си служите съ числата като съ символи, безъ да знаете тѣхния произходъ. Освенъ количествени величини, числата представятъ още и силово съдържание. Освенъ това, тѣ криятъ въ себе си дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Който разбира смисъла на числата, може да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако разбирате числото шесть, вие можете да произведете всички числа, които сѫ произлѣзли отъ него; ако не го разбирате, ще попаднете въ числото шесть, като число на илюзии, и нищо нѣма да постигнете. Съ числото шесть се изразява Соломоновиятъ знакъ — два преплетени триѫгълника, единиятъ съ върха нагоре, а другиятъ — съ върха надолу. Ако попадне въ триѫгълника, съ върха нагоре, човѣкъ ще се ползува отъ условията на живота; попадне ли въ триѫгълника, съ върха надолу, ще се натъкне на голѣми нещастия. Ако раздѣлите числата отъ 1 — 10 въ три категории, ще имате следната табличка:

1, 2, 3 — отъ Божествения свѣтъ.

4, 5, 6 — отъ ангелския свѣтъ.

7, 8, 9 — отъ физическия свѣтъ.

Това трѣбва да се докаже и разбере. Нѣщата се разбиратъ само при правата мисъль. Безъ нея нѣма животъ. Тя е външна проява на Божествения свѣтъ Стремете се къмъ правата и чиста мисъль, за да проникнете въ Великия свѣтъ.

Като ученици на Великата Школа на живота, всѣкога започвайте живота си съ правата мисъль, а не съ доброто и злото. Бѫдете художници въ работата си, да виждате предметитѣ ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивитѣ линии, т. е. да ги поставите така, както сѫ въ природата. Следъ това всички ще кажатъ за васъ, че сте великъ художникъ.

Въ заключение казвамъ: Мисъльта сѫществува въ живота, като външна проява на Божествения свѣтъ. Следователно, вие трѣбва да нанесете мисъльта върху себе си, както художникътъ нанася красивитѣ линии на природата върху платното си. Колкото по-вѣрно е нанесена мисъльта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите въ нея несѫществени нѣща, вие влизате въ крива посока на живота и се натъквате на мѫчнотии и нещастия. И тъй, както добриятъ художникъ снема вѣрно линиитѣ на природата, така и човѣкътъ на правата мисъль трѣбва да се държи за отвеса, т. е. за перпендикуляра отправенъ отъ главата му къмъ центъра на слънцето.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

4. Лекция отъ Учителя, държана на

26. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...