Jump to content

1930_06_20 Работа, музика и мисъль


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Работа, музика и мисъль

Т. м.

Представете си, че имате единъ динамически центъръ — начало на нѣщата. Понеже е въ постоянно движение, този центъръ ще образува около васъ единъ крѫгъ, който ще бѫде толкова голѣмъ, колкото е голѣмо съзнанието ви. Въ съзнанието на всѣки човѣкъ се криятъ точно опредѣлени възможности, вследствие на което крѫгътъ не може да стане нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да измѣни законитѣ на природата. Запримѣръ, каквото и да прави, човѣкъ не може да не диша. Дишането е процесъ, който е предвиденъ отъ самата природа. Човѣкъ може да диша правилно или неправилно — отъ него зависи, но по никой начинъ не може да не диша. Ако диша правилно, той ще има едни резултати; ако диша неправилно, ще има други резултати. Ще кажете, че условията на живота го заставятъ да диша правилно или неправилно. — Това сѫ субективни схващания. Условията на живота не сѫ по-силни отъ природата. Следователно, тѣ не могатъ да измѣнятъ естественитѣ процеси, които ставатъ въ човѣка.

Съвременнитѣ хора трѣбва да се научатъ да мислятъ логически, не по законитѣ на обикновения умъ, но по законитѣ на висшия умъ, дето всичко става по единъ съвършенъ начинъ. Тамъ цената на нѣщата не се опредѣля по количеството имъ, но по качеството и по начина на изработването. Представете си, че имате единъ килограмъ вълна. Вие искате да я увеличите, да стане повече. Каквото и да правите, не можете да я увеличите. Единственото нѣщо, което можете да направите, това е, да я изработите фино, да я изпредете на тънки жички. Колкото по-тънко е изпредена, толкова по-интелигентни сте вие. Можете ли да изпредете такава жичка, съ която да отидете оттукъ до слънцето, или поне до месечината? Тънкитѣ жички представятъ мислитѣ на човѣка. Не е въпросъ за количеството на нѣщата, но за тѣхното качество. Казватъ за нѣкого: „Тънко преде този човѣкъ“. Това значи, че пипа майсторски, т.е. мисли майсторски. Когато пипа майсторски, отъ единъ килограмъ вълна той може да изпреде една жичка, дълга отъ земята до слънцето. Който не е майсторъ, и хиляда килограма вълна да има на разположение, нищо не може да изпреде. Изпридането на вълната опредѣля интелигентностьта на човѣка, както и степеньта на развитието на неговото съзнание. Отъ това, именно, зависи, доколко човѣкъ може да използува условията, въ които живѣе. Интелигентностьта и способноститѣ на човѣка се опредѣлятъ още и отъ връзката му съ Първата Причина. Доколкото човѣкъ мисли за Първата Причина на нѣщата, дотолкова Тя го има предъ видъ. Велико благо е за човѣка да се ползува отъ вниманието на Първата Причина.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате пѫтищата, чрезъ които животътъ се изявява. Ако пъкъ изучавате вѫтрешния смисълъ на крѫга, ще разберете противоположноститѣ въ живота. Крѫгътъ показва, какви възможности се отварятъ за човѣка, за развиване на живота му. Крѫгътъ има много радиуси. Значи, той съдържа много възможности за постигане на човѣшкитѣ желания. Който може да използува тия възможности, той разполага съ магическата прѫчица въ живота. Магическата прѫчица е радиусъ въ крѫга. Колкото по-голѣма е магическата прѫчица, т.е. радиусътъ на крѫга, толкова повече възможности се криятъ въ него. На какво може да се уподоби радиусътъ въ човѣшкия животъ? Споредъ нѣкои, радиусътъ въ човѣшкия животъ е мисъльта; споредъ други — чувствата. Мислете по този въпросъ, да го решите правилно.

Сегашнитѣ хора решаватъ и сѫ решили много задачи, но всички не сѫ правилно решени. Запримѣръ, и досега още математицитѣ решаватъ въпроса за квадратурата на крѫга, но не сѫ го разрешили. По отношение на въпроса за квадратурата на крѫга, ученитѣ изпадатъ въ положението на Настрадинъ Ходжа, който каралъ десеть магарета. Като слизалъ отъ магарето, започвалъ да брои, колко магарета води съ себе си. Преброилъ ги, излизатъ десеть на брой. Качилъ се на магарето и пакъ започвалъ да брои. Сега излизали деветь. Пакъ слизалъ отъ магарето, броилъ ги — десеть магарета. Така той слизалъ и се качвалъ на магарето, но не могълъ да преброи магаретата. Той се чудилъ, кѫде се губи едното магаре — не се сѣщалъ, че магарето е подъ него. Като слизалъ и се качвалъ на магарето, Настрадинъ Ходжа изпадалъ въ единъ омагьосанъ крѫгъ на съзнанието и се обърквалъ.

Като се говори за магарето, веднага си спомняте, че то е символъ на нѣщо. — На какво е символъ магарето? — На упоритостьта. Обаче, защо е упорито магарето, не знаемъ. То си има нѣкакви основания, да бѫде упорито. Какви сѫ неговитѣ съображения за това, не знаемъ. И растенията сѫ упорити, когато ги теглите, съ цель да ги извадите отъ земята. Има растения, които мѫчно се подаватъ на изкореняване. Тѣ се държатъ здраво за корена си, защото знаятъ, че ако ги изтръгнатъ отъ земята, ще се лишатъ отъ живота си. Следователно, може би и магарето има основателни съображения, да бѫде упорито. Растението сѫщо има основания, да бѫде упорито, да не си подава главата извънъ почвата. Обаче, водата не може да бѫде упорита.

Упоритостьта е отрицателно качество. Щомъ е така, не развивайте упоритостьта си, но я възпитавайте. Да възпитава човѣкъ отрицателнитѣ си качества, значи, да стане господарь на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всѣки човѣкъ. Да стане господарь на себе си, първо, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да управлява ума си, а после, чрезъ ума — сърдцето си. Умътъ и сърдцето сѫ слуги на човѣка, които трѣбва да се управляватъ. Само разумниятъ господарь може добре да управлява слугитѣ си. Ето защо, ако човѣкъ не е разуменъ, слугитѣ му, т.е. умътъ и сърдцето му ще го напуснатъ и ще отидатъ при другъ господарь. Преди да управлява ума си, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, на които умътъ се подчинява. Тъй щото, добриятъ господарь не създава нови закони за слугитѣ си, но спазва ония закони, на които тѣ трѣбва да се подчиняватъ. Природни, разумни закони управляватъ ума и сърдцето на човѣка. Следователно, отъ васъ не се иска нищо друго, освенъ да зачитате тѣзи закони и да следите за тѣхното изпълнение. Това значи, да бѫде човѣкъ господарь на ума и на сърдцето си. Изучавайте разумнитѣ природни закони, прилагайте ги на мѣсто, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си.

Като ученици, вие трѣбва да се вглеждате въ природата, да изучавате явленията, които ставатъ въ нея, и да правите преводи на тия явления. Запримѣръ, ако минавате край буйна рѣка, помислете, какво означава рѣката; ако при започване на нѣкоя работа, духа силенъ вѣтъръ, или слънце грѣе, помислете, какво означаватъ вѣтърътъ или слънцето и въ връзка съ това, какъвъ ще бѫде краятъ на работата ви. Природата говори на разумнитѣ сѫщества чрезъ символи, които тѣ трѣбва да превеждатъ правилно, да намиратъ скрития смисълъ въ тѣхъ. Само разумниятъ човѣкъ прави вѣрни преводи. Глупавиятъ вижда, че ставатъ промѣни въ природата, но не ги разбира. Щомъ не ги разбира, той даже не мисли за тѣхъ. Само разумниятъ човѣкъ може да гладува и да жадува. Само той знае, какво нѣщо е чистота. Глупавиятъ жадува и гладува, но само физически. Ние считаме единъ процесъ истински, когато се отнася не само до физическия свѣтъ, но и до духовния и Божествения. Гладува и жадува само онзи, който е опиталъ нужда отъ хлѣбъ и вода и въ тритѣ свѣта — физическия, духовния и умствения.

Човѣкъ е дошълъ на земята за три нѣща: да работи, да пѣе и да съзерцава. Докато е на физическия свѣтъ, той ще работи, ще заеме положението на работникъ, въ широкъ смисълъ на думата. Отъ физическия свѣтъ той ще се качи въ духовния, дето ще стане пѣвецъ. Отъ духовния свѣтъ ще се качи още по-горе — въ Божествения, дето ще стане мистикъ, ще съзерцава. Да бѫдешъ мистикъ, това значи, да се занимавашъ съ възвишената мисъль. Мнозина гледатъ на мистика като на мързеливъ човѣкъ. Не, мистикътъ прилага възвишената мисъль въ живота. Той се учи отъ всичко и превежда нѣщата съ езика на възвишената мисъль. Това подразбира истинската молитва. Следователно, да работишъ въ всички области на живота, да пѣешъ и да изливашъ чувствата си въ пълна хармония и да съзерцавашъ, т.е. да възприематъ и прилагашъ възвишената мисъль, това е задача на ученика, това е задача на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята.

Какво придобива работникътъ въ живота? — Учи се. — Какво придобива пѣвецътъ? — Учи се. — Какво придобива мистикътъ? — И той се учи. Следователно, човѣкъ е изпратенъ на земята да се учи. Като придобива знания, сѫщевременно той трѣбва да ги прилага. Не прилага ли знанието, което е придобилъ, той ще се намѣри въ положението на натоварена камила. Знанието не трѣбва да бѫде товаръ за човѣка. Колкото малко да е, прилагайте го. По този начинъ ще имате представа за силитѣ си и за знанието, което сте придобили. Ако не прилагате, ще приличате на малкото дете, което мисли, че и съ вѫдица може да извади голѣмъ сомъ отъ водата. Съ вѫдицата си то може само да докосне сома, но не и да го извади. — Защо? — Вѫдицата е слаба за голѣмия сомъ. Човѣкъ трѣбва да знае, съ какво знание разполага и каква е неговата сила. Ако не познавате силата си, ще се намѣрите въ положението на сина на единъ турчинъ, който, като чувалъ отъ баща си да се говори лошо за гяуритѣ, често ги закачалъ, подхвърлялъ имъ обидни думи. Синътъ на турчина билъ малко момче. Единъ день той извикалъ на баща си: Татко, хванахъ единъ гяуръ. — Доведи го при мене. — Не ме пуща. Въ сѫщность, гяурътъ хваналъ детето, а не детето — гяура.

Казвамъ: Не се занимавайте съ мѫчни въпроси. Не закачайте гяуритѣ. Не ловете голѣми сомове и китове. За васъ сѫ леснитѣ въпроси. За васъ сѫ малкитѣ рибки, които се ловятъ съ вѫдица. Голѣмитѣ риби — сомове, китове сѫ само за ума. Упражнявайте се умствено, да видите, какъ ще се справите съ голѣмитѣ мѫчнотии, първо въ ума, а после на физическия свѣтъ. — Какво да правимъ, като не вървятъ работитѣ ни добре? — Пѣйте! — Ако и съ пѣние не успѣвате, молете се и съзерцавайте. После започнете отново да работите. Щомъ се затрудните въ работата си, започнете да пѣете. Ако и съ пѣние не ви върви, молете се. Работа, пѣсень или музика и мисъль сѫ три свѣта, които се преплитатъ взаимно и образуватъ крѫга, въ който човѣкъ се движи. Като се движи въ крѫга на своитѣ възможности и условия и ги използува разумно, човѣкъ развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пѣе и да се моли и мисли съзнателно.

Защо трѣбва човѣкъ да пѣе или да свири? — Ако не пѣе и не свири, той не може да мисли. Въ свѣта сѫществуватъ три нѣща: движение, хармония и мисъль. Музиката е необходима за мисъльта, както храната за стомаха. Безъ музика и хармония човѣкъ не може да мисли правилно. Щомъ не може да мисли правилно, той не може да има никакви постижения. Можемъ да кажемъ, че музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човѣка. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисъльта. Музикалниятъ човѣкъ лесно се справя съ противоречията и мѫчнотиитѣ въ живота си. Като знаете това, пѣйте и свирете, да се свържете съ разумния свѣтъ, който е готовъ всѣкога да помага. Както музиката влияе върху мисъльта, така и мисъльта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пѣете и свирите добре.

Дръжте въ ума си тритѣ думи — работа, музика и мисъль, за да бѫдете въ връзка съ разумния свѣтъ. Той иска да подведе работитѣ на човѣка къмъ общъ знаменатель, за да се развива правилно. Свърже ли се съ разумния свѣтъ, човѣкъ може да работи, да пѣе, да свири и да се моли съзнателно. Когато съзнанието на човѣка е будно, той е въ хармония съ природата. Докато не се свърже съ природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трѣбва човѣкъ да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трѣбва да упражнява мисъльта си, да стане способенъ да възприема красивитѣ мисли. Всички хора не могатъ да бѫдатъ музиканти и работници, но всички могатъ да мислятъ право. Понеже човѣкъ е мислещо сѫщество, мисъльта му трѣбва да бѫде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трѣбва да мислите. Правата мисъль изтича отъ Бога. Следователно, свържете се съ Бога, за да създадете своя мисловенъ свѣтъ. Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо, дали Богъ ще го одобри. После, вижте, дали вие го харесвате. Ако имате одобрението на Бога, всички хора ще го одобрятъ. Пѣйте и свирете, като че сте самъ въ свѣта.

Упражнение. Вдигнете дѣсната рѫка нагоре. Свалете я долу. Забелязвате ли нѣкаква разлика при вдигането и свалянето на рѫката? Който е чувствителенъ, ще схване различнитѣ течения: възходещи и низходещи. Чрезъ ума си човѣкъ може да проектира рѫката си много високо, около 10 — 20 клм. нагоре. Сѫщо така мислено може да свали рѫката си много низко, 10—20 клм. въ дълбочината на земята. Въ първия случай човѣкъ възприема течението на висши енергии, а въ втория — течението на низши енергии. Въ този смисълъ, ако искате да реализирате нѣкоя възвишена идея, ще насочите мисъльта си нагоре. Отправите ли мисъльта си надолу, къмъ центъра на земята, не можете да реализирате идеята си. Сѫщото се отнася и до молитвата. За да бѫде приета молитвата ви, и съ затворени очи да се молите, отправете мисъльта си нагоре. Не само дветѣ посоки, нагоре и надолу, иматъ различно влияние, но и посокитѣ напредъ и назадъ, налѣво и надѣсно, указватъ различно влияние върху човѣка. Забелязано е, че когато човѣкъ тръгне по работа и следъ първата крачка напредъ, направи една назадъ, това показва, че се е разколебалъ.

Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. — Защо не успѣватъ? — Защото не обръщатъ внимание на малкитѣ работи. Тѣ не държатъ смѣтка, съ дѣсния или съ лѣвия кракъ тръгватъ, нито кѫде държатъ рѫцетѣ си, нито на положението на главата си. Тѣ мислятъ, че това не е важно. Въ сѫщность, и малкитѣ работи иматъ такова значение, каквото и голѣмитѣ. Нѣкой държи рѫцетѣ си отзадъ и се чуди, защо работитѣ му не се нареждатъ. Дръжте рѫцетѣ си въ такова положение, че да хармониратъ съ мисъльта. Като знаете това, никога не дръжте рѫцетѣ си отзадъ. Хармония трѣбва да сѫществува, не само между движенията и положението на рѫцетѣ и краката и мисъльта на човѣка, но въ всички негови прояви. Запримѣръ, облѣклото, прическата, движенията на човѣка трѣбва да отговарятъ на мисъльта му. Забелязано е, че поетитѣ, музикантитѣ се обличатъ по особенъ начинъ, носятъ дълги коси. Това отговаря на положението имъ, което заематъ, и на мисъльта, която ги занимава. Тѣ сѫ по-особени хора отъ обикновенитѣ, затова и външно сѫ особени. Добре е, между мислитѣ и желанията на човѣка и неговия външенъ видъ да има съответствие, но той трѣбва да се пази отъ пресилване на нѣщата. Всичко естествено е приятно и хармонично. Обаче, наруши ли се естествениятъ видъ на нѣщата, тѣ губятъ своята красота. Важно е за човѣка, да не би, вмѣсто да изпише вежди, да извади очи.

Задачата на всѣки човѣкъ е да изправя погрѣшкитѣ си. — Какъвъ методъ можемъ да приложимъ за изправяне на погрѣшкитѣ си?— Методътъ на снѣга и на водата. Ако сте снѣгъ, но сте изгубили чистотата си, трѣбва да ви поставятъ на огънь, да се стопите. Първоначално ще се превърнете въ вода, която отъ действието на топлината се превръща на пара. Като отиде въ пространството, парата се втечнява; тукъ тя се охлажда и, въ видъ на дъждъ, отново пада на земята, но вече чиста. Часть отъ дъждовната вода прониква въ земята, дето се прецежда, и оттамъ отново извира отъ земята. Часть отъ нея пъкъ отива въ морето. Следователно, както водата се пречиства чрезъ прецеждане, изпаряване и дестилация, така и човѣкъ може да се освободи отъ погрѣшкитѣ си и да стане чистъ. Това е бавенъ процесъ. Има и по-бръзъ процесъ, който се опредѣля отъ бързината на човѣшката мисъль. Ако мисъльта на човѣка се движи съ бързината на свѣтлината, той ще стигне до слънцето за осемь минути; ако мисъльта му се движи съ бързината на експреса, той ще стигне до слънцето за 250 години. Ако мисъльта му се движи съ бързината на биволска кола, той ще стигне до слънцето за нѣколко милиона години. Мисъльта на разумнитѣ хора се движи съ бързината на свѣтлината, на обикновенитѣ — съ бързината на експреса, а на глупавитѣ — съ бързината на биволската кола. Между мисъльта и свѣтлината има известно отношение. Като знаете това, работете върху мисъльта си, да увеличите нейната свѣтлина и бързина.

Работете върху тритѣ нѣща: работа, музика и мисъль — отдолу нагоре, и мисъль, музика и работа — отгоре надолу. Като ставате сутринь отъ сънь, пѣйте тѣзи думи. Направете една пѣсень, и пѣйте я често. За следния пѫть, нека всѣки се опита да състави отъ тѣзи думи едно музикално упражнение. Думитѣ на упражнението ще бѫдатъ: работа, музика и мисъль, или, работа, хармония и мисъль.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

41. Лекция отъ Учителя, държана на

20. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...