Jump to content
Ани

1930_02_21 Разумность и доброта

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разумность и доброта

Т. м.

Чете се резюме на темата: „Изкуството като възпитателно срѣдство“.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е гладъкъ. Чудни сѫ хората! Възможно ли е човѣкъ да върви по пѫть, който да бѫде навсѣкѫде гладъкъ? Ако отидете въ единъ градъ, ще видите, че нѣкои улици, обикновено въ центъра, сѫ гладки, павирани, а въ крайнитѣ квартали сѫ неравни, каменисти. Ако се качвате на нѣкой планински връхъ, докато стигнете върха, ще се натъквате на равни и на неравни пѫтища, каменисти и меки, покрити съ трева. Ако на физическия пѫть срѣщате неравни и равни мѣста, колко повече ще срѣщате такива пѫтища въ духовния или психическия си животъ! Невъзможно е пѫтьтъ на човѣка да бѫде еднакво гладъкъ. Защо хората търсятъ гладъкъ, равенъ пѫть? Защото по естество сѫ склонни да търсятъ лесния пѫть. Други казватъ, че търсятъ гладъкъ пѫть, защото товарътъ имъ е голѣмъ. Кой ги кара да носятъ голѣмъ товаръ? Щомъ тръгвате на пѫть, не взимайте съ себе си голѣмъ товаръ. Само въ изключителни случаи можете да носите голѣмъ товаръ.

Представете си, че ви предлагатъ три торби: едната е пълна съ пѣсъкъ, втората — съ злато, а третата — съ скѫпоценни камъни. Съ коя отъ тритѣ торби ще се нагърбите? Това зависи отъ разбирането. Ако човѣкъ разбира цената на златото и на скѫпоценнитѣ камъни, ще предпочете една отъ дветѣ торби, но никога нѣма да вземе торбата съ пѣсъка. Обаче, ако не разбира цената на златото и на скѫпоценнитѣ камъни, той ще вземе торбата съ пѣсъка. Да се стреми човѣкъ къмъ златото, или къмъ скѫпоценнитѣ камъни, това значи, да се стреми къмъ нѣкоя голѣма, велика идея. Има смисълъ човѣкъ да се стреми къмъ велики идеи, но ако може да ги реализира. Не може ли да ги реализира, за предпочитане е да се заеме съ реализирането на нѣкоя малка идея. За предпочитане е малкото благо, но разумно използувано, отколкото голѣмото благо неразумно използувано. Има ли смисълъ да храните слонъ, безъ да се ползувате отъ него? Знаете ли, колко храна е нужно за единъ слонъ? Слонътъ изяжда на день около петь крини оризъ. Ако не можете и не знаете, какъ да го използувате, по-добре го дайте на нѣкой, който знае, какъ да се справи съ него.

И тъй, стремете се къмъ постижими нѣща. Запримѣръ, постижимо е човѣкъ да бѫде добъръ. Доброто е вложено въ човѣка. Добриятъ човѣкъ е всѣкога здравъ. Въ този случай, има смисълъ да бѫде човѣкъ добъръ. Ако не е добъръ, не може да бѫде здравъ. Болниятъ човѣкъ не може да бѫде добъръ. Често слушате да казватъ за нѣкой лошъ човѣкъ, че като се разболѣе, ще омекне, ще стане добъръ. Тежко на този човѣкъ, който чрезъ болестьта може да стане добъръ! Той временно е добъръ. Щомъ оздравѣе, пакъ проявява лошавината си. Всѣки може да стане добъръ. — Кога? — Когато работи съзнателно върху себе си. Важно е да има желание да прояви доброто, което е вложено въ него. И замръзналата змия е добра. Стопли ли се, тя показва естеството си. Зимно време, когато прекарва зименъ сънь, и мечката е добра, но щомъ се събуди, тя проявява своето мечешко естество.

Често хората говорятъ за неуспѣване въ своитѣ идеи и отдаватъ всичко на сиромашията, на условията и т. н. Липсата на пари, както и условията, не сѫ причина за неуспѣха на хората Що се отнася до неуспѣха въ идеитѣ, погрѣшката се заключава въ незнанието на човѣка. Той не знае, какъ да ги приложи. Както въ механиката човѣкъ трѣбва да знае, какъ да впрегне известни принципи на работа, така и въ идейния свѣтъ идеитѣ трѣбва да се прилагатъ. За да се приложи една идея и да даде плодъ, преди всичко тя трѣбва да е любима, точно опредѣлена и съвмѣстима съ условията на живота. Колкото малка да е тази идея, тя непремѣнно ще донесе известно благо на човѣка. Като знаете това, никога не дръжте въ ума си нѣкоя велика идея като слона. Слонътъ мисли ли за човѣка, т.е. за господаря си? Колкото слонътъ мисли за своя господарь, толкова и идеитѣ, и желанията мислятъ за човѣка. Човѣкъ мисли за тѣхъ, но тѣ не мислятъ за него. Когато детето умре, майката и бащата ли плачатъ за него, или то плаче за тѣхъ? Майката и бащата плачатъ за умрѣлото си дете, а то не плаче за тѣхъ. При раждането на детето е точно обратно: майката и бащата се радватъ, а детето плаче.

Човѣкъ се радва и плаче за нѣща, съ които е тѣсно свързанъ. Обаче, за нѣща, съ които не е свързанъ, той нито плаче, нито се радва. Ако нѣкой тегли пръста на рѫката ви силно, вие усѣщате болка и страдате. Защо? Пръстътъ е тѣсно свързанъ съ васъ. Ако нѣкой бръкне въ джоба и вземе паритѣ ви, вие нѣма да усѣтите никаква болка, вследствие на което нѣма да страдате. После ще дойдатъ страданията. Защо? Защото отсѫтствието на паритѣ ви лишаватъ отъ нѣща, съ които сте тѣсно свързани.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за товара. Кога и съ какво трѣбва човѣкъ да се товари? Човѣкъ трѣбва да носи на гърба си само такъвъ товаръ, който никой не може да му отнеме. Какъвъ смисълъ има да носи на гърба си знание, което следъ десетина години ще изгуби? Нѣкой минава за философъ, за адептъ, за ученъ, но следъ нѣколко години изгуби философията, ученостьта, адептството си. Това показва, че нито ученостьта, нито философията, нито адептството на този човѣкъ сѫ истински. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ постигането на такива нѣща, които никой не може да му отнеме. Следователно, стремете се къмъ идеи, на които да разчитате всѣкога. Такава идея е благо не само за васъ, но за цѣлото човѣчество.

Помнете сега правилото, което ви дадохъ: Постѫпвайте съ хората така, както искате да постѫпватъ съ васъ. Като имате предъ видъ това правило, за десеть деня приложете следната задача: Като срещнете нѣкого, познатъ или непознатъ, близъкъ или далеченъ, поздравете го вѫтре въ себе си, като му пожелаете нѣщо добро. Ако успѣете да отправите къмъ него своето пожелание за нѣщо добро, той ще се зарадва, че срещналъ единъ добъръ човѣкъ. Погледътъ ви, разположението ви къмъ него трѣбва да бѫдатъ чисти. Това е истинската обхода, истинското отношение между хората. Ако това отношение стане втора природа за васъ, вие ще дойдете до онази вѫтрешна красота, която ще се отрази на лицето ви, както и на цѣлото тѣло. Че е така, вижте, какво става съ крадцитѣ и разбойницитѣ, които живѣятъ съ мисъльта да обиратъ хората. Въ нѣколко години само тѣ изгубватъ красотата на своитѣ линии и се обезобразяватъ.

Какво се иска отъ човѣка, за да възстанови своята първоначална красота? Той трѣбва да пази своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие, да не бърза, да не се безпокои, да не се обезсърдчава. Защо трѣбва да бързате? За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Кога цъвтятъ и зрѣятъ черешитѣ въ умѣрения поясъ? Презъ априлъ цъвтятъ, презъ май зрѣятъ. Природата е опредѣлила време и мѣсто за реализирането на всѣко нѣщо. Следвайте нейнитѣ закони и не се безпокойте. Бѫдете разумни като природата, но никога по-разумни отъ нея. Това е изказалъ Христосъ съ стиха: „Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си“.

— Само Божията Любовь носи пълния животъ.

*

24. Лекция отъ Учителя, държана на

21. февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×